Къща от карти“ (House of cards) е англоезичен крилат израз, който описва нестабилна ситуация или идея. Която подобно на истинските постройки направени от карти за игра може да рухне всеки момент при най-лекото погрешно движение или дори при издишване от човека, който я реди. Тя обрисува перфектно култовия и едноименен сериал, който спечели славата на Netflix, като платформа, която може да създава собствено съдържание.
Поредицата представя много добре как работи политиката, независимо дали е в САЩ или в други демократични държави по земното кълбо. Това е свят изпълнен с нестабилни договорки, поставяне личния интерес на първо място, а обществения на последен, мръсна игра и много, ама много лобизъм. Последното между другото е законно и регулирано от законите на САЩ.
„Къща от карти“ също така перфектно илюстрира едно друго неписано правило в политиката. Всички публични изказвания, събития, изслушвания и други процедури, които са отворени и достъпни за обществената публика, обикновено са шоу. Просто представление, което трябва да покаже това, което хората искат да видят. Истинските решения се взимат на закрити врати, в коридорите или в затънтени кътчета на изискани заведения. Много често те нямат нищо общо с това, което е показано пред обществото.
Интересното е, че това е като универсално правило, наложено от политиците по целия свят. Така се управляват държавите от САЩ, през Европа до Япония. В някои изключения, като в Северна Корея например, шоу дори няма, като там на хората им се показва, не това което искат да видят, а което трябва.
Изслушване като шоу
До голяма степен, подобна игра на „Къща от карти“ се разигра по време на изслушването на изпълнителните директори на четирите големи технологични гиганта Facebook, Google, Apple и Amazon пред антимонополната комисия на Конгреса на САЩ. То се проведе вечерта на 29 юли и продължи близо пет часа и половина.
Началото на изслушването премина в остра атака на политиците на IT компаниите и остави впечатлението, че желанието на американското правителство е да се намеси директно в този оставен на произвола на пазара сектор. Още в уводните си слова, председателят на комисията демократът Дейвид Сисилайн ги описа като „императори на онлайн икономиката“.
Запис от цялото изслушване:
Сред примерите са обвинения в директни токсични практики за „потъпкване“ на конкуренцията, изместване и „задушаване“ на собствени бизнес клиенти с цел превзимане на продажби и крайни потребители, враждебни практики за подбиване на конкурентен бизнес и последващото му придобиване. Списъкът е дълъг и заема повече от половината от дискусията.
В него има и няколко по-абсурдни обвинения, че например Facebook и Google (в лицето на YouTube) цензурират президента на САЩ Доналд Тръмп и консервативни представители, докато дават поле за изява на иранските власти. Както и по-далечните обвинения, че Google не желае да работи по отбранителни проекти, заради протести от страна на своите служители.
По-опитните наблюдатели в Щатите обаче коментираха, че всичко това е просто шоу, което няма да има нищо общо с реалните обсъждания по потенциални регулации. Последните, подобно на култовия сериал от Netflix ще се случат в кулоарите на Конгреса, Сената и Белия дом и ще отнемат години.
Къде е истината? Както обикновено – най-вероятно някъде по средата. Самото изслушване доведе до няколко директни признания на четирите компании по чувствителни за тях теми. Както и демонстрира деликатната позиция на IT гигантите по други такива и натискът на който са подложени от страна на САЩ.
Част от мръсните тайни на компаниите
Независимо, дали е шоу или не, изслушванията постигат една важна цел – да извлекат частични публични признания по теми, които компаниите никога няма да коментират отворено. Това се постига чрез желанието на конгресмените за конкретни отговори, а не за общи приказки, които са характерни при подобни запитвания. Както и с публикуването на редица документи, имейли и жалби, разгледани от антимонополната комисия на Конгреса на САЩ.
Като цяло, ръководителите на компаниите се опитваха да избягват подобен сценарий, но в няколко случая бяха притиснати до стената. Един от тях е на главния изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос, който признава с половин уста, че компанията използва данните на своите партньори в онлайн магазина, за взимането на бизнес решения.
„Използвала ли е Amazon данни от компании, които ползват онлайн платформата ви за взимането на бизнес решения“, пита представителката на републиканците Прамила Джайапал по време на изслушването.
„Не мога да гарантирам, че нашата политика в това отношение не е била нарушавана“, отговаря Безос. Впоследствие се опитва да изкара, че не е знаел или поне не знае откъде идват тези обвинения.
Главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук попадна под кръстосан огън относно практиките на компанията в определянето на правилата за публикуване на приложения в App Store. В един от цитираните случаи е, когато гигантът от Купертино е изисквал допълнителни комисионни от AirBNB затова, че „помагат в разпространението на коронавируса“. Кук отрече за подобна практика и допълни, че ще разгледа за подобни случаи.
Сундар Пичай от Google трябваше да обяснява за противоречиви практики, при които компанията се възползва от доминиращата си позиция при търсене и онлайн реклама за да предоставя свои услуги на потребителите. В същия момент да потъпква резултатите на своите конкуренти.
Facebook бяха разпитвани освен за политиката за одобряване на съдържание, но и за потенциалното враждебно изкупуване на Instagram с цел премахване на конкуренцията. Включително бяха цитирани служебни имейли, които потвърждават тази теза. Тя се върти в медийното пространство още от сключването на сделката, като до сега не е била потвърждавана официално.
Всички страхове
Лидерите на технологичните гиганти имат може би ултимативния страх да попаднат на прицела на силни регулации, подобно на петролните компании или телекомите в САЩ през XX век. Тогава, властимащите във Вашингтон буквално разделиха на парчета почти монополните играчи. Ситуацията в IT сектора е подобна, но не идентична.
Те имат доминиращо присъствие в определени сегменти, но не и в целия технологичен бизнес. Все пак, влиянието им е голямо, те излязоха сравнително „сухи“ от пандемията и растат като едни от най-големите компании на САЩ в момента.
Затова не е изненада, че Apple, Facebook, Google и Amazon са основните цели на антимонополното разследване в Щатите. Отсъствието на Microsoft може да е изненадващо за някои, но не е неочаквано. Данните, горе-долу изглеждат така за четирите компании на фокус.
Apple, контролира значителна част от услугите и мобилните устройства в САЩ, но няма толкова силно присъствие извън страната. Самата компания стана най-скъпата на база борсова оценка, но реално не доминира в нито един сектор. Единственият сегмент в който има по-голямо влияние са приходите от мобилни платформи. Дори и там се забелязва свиване на разликата между iOS на Apple и Android на Google (74% срещу 26% съответно за първите три месеца на 2020 г.). Затова и въпросите към нея бяха сравнително по-малко по време на изслушването.
Google властва в онлайн търсенето (92% дял) и на пазара на интернет браузъри (65% дял) на глобално ниво. Дотолкова при последните, че дори Microsoft вече ползва тяхната технология за новия си Edge. Интернет гигантът разполага с доминиращата в момента мобилна платформа Android (74% дял), както и заедно с Facebook контролират около 60% от онлайн рекламите в Европа и Северна Америка.
Amazon доминират в електронното пазаруване в САЩ с 49%, следващият им конкурент eBay е с едва 6.6%, като данните са за 2018 г. Покрай пандемията е много възможно, компанията на Джеф Безос да е увеличила този дял. Допълнително, Amazon е лидер по облачни услуги с 32% дял със своята платформа AWS, следвана от Azure на Microsoft с 18% за първите три месеца на 2020 г.
Facebook контролира освен онлайн рекламата, заедно с Google, но и повечето социални мрежи и най-ползвани мобилни приложения. Сред социалните мрежи, компанията има 74% пазарен дял. При свалянията до скоро тя разполагаше с три от петте най-теглени мобилни приложения. От 2020 г. насам, TikTok, а впоследствие покрай пандемията и Zoom изместиха Facebook и нейния Messenger от първите две места.
Къде е Microsoft?
В този ред на мисли, защо компанията основана от Бил Гейтс не беше на изслушването и засега не е обект на антимонополното разследване? От една страна потребителите са свикнали Microsoft да е лошия IT герой. Реално, компанията вече не разполага с доминиращо положение в ключови сегменти.
Облачната ѝ платформа Azure е втора, Office пакета е достъпен на почти всички платформи, включително и в по-достъпна облачна версия с безплатни алтернативи. Internet Explorer освен, че скоро няма да съществува, отдавна не е най-използвания браузър. Единствено Windows продължава да е водеща платформа при компютрите със 78% дял. PC устройствата вече не са единствените за достъп до интернет и дигитални услуги, а самата платформа е сравнително отворена за разработчиците. Microsoft има и доста опит в антимонополни разследвания и действа доста по-внимателно с промените, които прави.
Политическите обрати
В САЩ политическата игра е сравнително опростена, когато става дума за партийните нагласи. Все пак в страната доминират две сили – Републиканската и Демократичната партия. От началото на XXI век все повече прозира разделението, че първата застава повече зад енергийния бизнес и военно-промишления комплекс, докато втората – повече за технологичните гиганти.
Ситуацията рязко се обръща след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп. Милиардерът постига това донякъде, заради силно популисткото си поведение, но огромна роля изиграват социалните мрежи. Неговият предшественик Барак Обама успя да бетонира втория си мандат чрез силна кампания в Twitter. Сега, Тръмп постигна това много повече чрез Facebook и услугите на Cambridge Analytica.
Това значително охлади отношенията между технологичните гиганти и демократите. Вторите започнаха все по-силно да говорят, че компаниите от IT сектора в САЩ имат прекалено много власт и пазарно влияние. Именно от този лагер се появиха някои от най-силните изказвания за регулирането им, включително и призиви за разцепването им на части.
Републиканците и в частност Тръмп също поеха вълната и идеите за контрола на пазара. Най-яркият пример е указът на президента от 28 май, в който се прехвърля мандат на телеком регулатора (FCC) да създаде правила за онлайн съдържанието, като технологичните гиганти да бъдат приравнени с интернет доставчиците по този показател. Целта на Тръмп е да се намали цензурата на негово и друго републиканско съдържание в социалните мрежи. Настоящата администрация не повдига повече и по-задълбочени въпроси.
По своята същност антимонополното разследване на Конгреса е подкрепено и от двете партии. Но по време на изслушването от 29 юли, си проличаха ясно именно споменатите по-горе разделения. Демократите се концентрираха върху прекомерното влияние в икономиката, пазара и обществото на технологичните гиганти, докато републиканците се фокусираха повече върху контрола върху съдържанието и работата с администрацията.
Регулирай това
Дори, изслушванията да са едно атрактивно шоу за пред широката публика, от тях могат да се изведат някои заключения за потенциални регулации в бъдеще. Ако се предприемат такива, то тяхното налагане ще отнеме години, може би дори десетилетие. Отделно, такива няма да бъдат задвижвани през следващите месеци, не и преди изборите за президент на САЩ, които по график трябва да се проведат през ноември, а новоизбраният държавен глава ще встъпи в длъжност през януари.
По същото време са и частичните избори за Конгрес и Сенат, което допълнително ще въздържи институциите от действия срещу компании. Като цяло, изслушването звучеше много остро към технологичните гиганти, най-вече поради неудобните въпроси, които идваха от демократите. Последните в момента имат крехко мнозинство в Конгреса, но това може да се промени при изборите наесен.
При преизбиране на Доналд Тръмп, ще се запази досегашната политика, за атака към китайски компании като Huawei и TikTok в страната. Както и ще се направят по-силни такива относно контрола на онлайн съдържанието. Другите бизнес аспекти на технологичните компании, най-вероятно ще останат на заден план.
Ако обаче, американците изберат кандидата на демократите – Джо Байдън, нещата може да придобият много по-остър завой. Тогава всички тези критични въпроси от Конгреса ще се стоварят най-вероятно от институциите към компаниите. Това ще бъде допълнително засилено, ако демократите постигнат мнозинства и в изборите при Конгреса и Сената. Последният, който е най-важният елемент от законодателната власт, все още е в ръцете на републиканците.
Естествено никога не се изключва технологичните компании да се споразумеят с демократите. Това може да включва частична регулация, която предпочитат Facebook и Apple или такава про форма, която просто да постави дребни елементи от бизнесите им под някакъв мониторинг.
Макар и далечен, сценарият за разделянето на гигантите и твърдата намеса на САЩ все пак съществува. Неговата реализация обаче ще отнеме години, като предвид обстановката и развитието на китайските конкуренти, може да накара Вашингтон да размислят. Дори и властта в Белия дом и Капитолия да се смени догодина.
