Последната година на Internet Explorer

Ако има едно константно правило в технологичния свят то е, че рано или късно дадена иновация или продукт остаряла безвъзмездно. Този момент ще дойде съвсем скоро за един от първите истински масови интерне браузъри Internet Explorer. След 25 години противоречива служба, Microsoft най-накрая обяви, че от 9 март 2021 г. прекратява поддръжката на последната му 11 версия. По този начин се слага ефективен край на това легендарно приложение.

Въпреки дългия и труден процес по неговата замяна, Internet Explorer е може би най-противоречивия продутк на Microsoft през годините. Той беше в основата на първите големи антимонополни разследвания в технологичния сектор от края на 90-те години на миналия век от двете страни на Атлантическия океан. Според съоснователят на Microsoft Бил Гейтс, именно на тях пък се приписва лошата стратегия на компанията и липсата на фокус в мобилните платформи.

Самият Internet Explorer също не спечели напълно симпатиите на потребителите. Той имаше славата на бавен, понякога бъгав и не винаги сигурен откъм киберзащита браузър. Много от потребителите го използваха, просто по навик и защото идваше интегриран с доминиращата операционна система за персонални компютри Windows. Този факт и силните позиции на Microsoft в корпоративния и публичен сектор, направи браузъра ключов за редица от първите облачни и онлайн платформи в тези браншове.

Определено Internet Explorer има доста пъстра история, която ще се опитаме да разкажем сравнително накратко в следващите редове.

Краят

Започваме малко отзад-напред. Усилията на Microsoft да заличи постепенно своя дългогодишен браузър датират от повече от петилетка. Първата истинска стъпка в тази посока е направена през януари 2015 г., когато е демонстриран неговия наследник Edge. Той трябва да стане новият интернет браузър по подразбиране в уж последната за всички времена платформа Windows 10.

Новата операционна система все пак разполага с вграден Internet Explorer, за да може да функционират правилно по-стари сайтове или вътрешни такива, които се ползват от компании или институции.

Година по-късно, през 2016 г., Microsoft спря поддръжката на десетата версия на браузъра. С което единствения активен Internet Explorer е последната 11 итерация. Именно нейната поддръжка ще бъде спряна на 9 март 2021 г. От настоящата година, вече тече поетапното премахване на съвместимостта на Internet Explorer 11 спрямо другите продукти на Microsoft. През ноември 2020 г. това ще се случи в Microsoft Teams, а за всички приложения от Office 365 пакета, работата с браузъра ще приключи към август 2021 г.

Разноликите наследници

Софтуерният гигант първоначално се опита да продължи по стъпките на Internet Explorer и да създаде ново и по-бързо приложение. Това е вече споменатият Edge, който използва по-нови технологии, като се опитва да комбинира познатата с по-модерна визия. В началото той е базиран на системата EdgeHTML на Microsoft, която от своя страна използва Chakra и JavaScript.

Тези версии постепенно са изоставени и софтуерният гигант преминава към конкурентната технология Chromium, която е в основата на доминиращия в момента браузър Chrome на Google. Решението е посрещнато на нож от останалите играчи на пазара, най-вече от Mozilla. Причината е, че по този начин Google получава още по-голямо влияние върху технологиите, които ни дават достъп до глобалната мрежа. Както и, че така се унищожава конкуренцията в сектора.

Във всички случаи, Microsoft се опитва от януари 2020 г. да наложи новата Chromium версия на Edge в Windows базираните машини. Софтуерният гигант обаче прекаляват с агресивното „убеждаване“ на потребителите. Дотам, че използва позабравени тактики, които компанията ползваше при Internet Explorer. Като например, невъзможността да се изтрие напълно браузъра по подразбиране, нещо, което се повтаря с Edge.

Противоречивата история на Internet Explorer

Началото си Internet Explorer води от далечната вече 1994 г. За по-малко запознатите, Microsoft не е разработила самостоятелно популярния браузър. Той е дълбока модификация на едно от първите приложения за достъп до глобалната мрежа – Mosaic на NCSA.

За времето си този браузър е бил революционен. Като е дин от първите, които поддържат няколко интернет протокола, както и възможността да изобразява картинки. Неправилно му е връчвана титлата за първия графичен браузър, като преди него има поне три по-малко известни, които правят това постижение.

В крайна сметка, ползвайки Mosaic за основа, Microsoft изгражда Internet Explorer, като в замяна на това е задължена да плаща на NCSA лицензни такси. Новият браузър се появява през 1995 г. за култовата операционна система Windows 95. В рамките на година и половина, софтуерният гигант вече е разработил три версии, като последната я интегрира директно в платформата. Така, браузърът вече няма опция да генерира самостоятелни приходи и намаляват част от отчисленията за NCSA и разработчикът заплашва със съд. Което води до първото главоболие за Microsoft, но то е разрешено доста бързо срещу споразумение за компенсация от 8 млн. долара.

През следващите години, софтуерният гигант работи все повече в посока на тясна интеграция между Windows и Internet Explorer. Това започва да става все по-очевидно в Windows 98 и петата версия на браузъра. Тази своеобразна симбиоза помогна на Microsoft да изстреля Internet Explorer като лидер на пазара, но за сметка на редица регулаторни проблеми.

Пазарно влияние и опасения за монопол

Повишеният интерес към персоналните компютри и операционната система на Microsoft, помага да се утвърди Internet Explorer като доминиращо приложение за достъп до глобалната мрежа. Ако към 1998 г. браузърът има 40% пазарен дял, то в рамките на две години вече надминава контролните 80%. В следващите още няколко години, Internet Explorer е едноличен лидер с 95% – пик, който се достига през 2002 г. и се поддържа до 2003 г. Реалната му доминация продължава до 2009 г., когато е трайно задминат от Chrome на Google.

Развитието на браузъра и платформите Windows дават достатъчно основания на антимонополните власти на САЩ да се намесят. Те са взели на мушка Microsoft още от 1992 г., заради повишаващото влияние на компанията на PC пазара. С обвързването на Internet Explorer с Windows 95 регулаторите виждат опит на технологичния гигант да затвори конкуренцията на софтуерния пазар.

През 1998 г. започва дело в което Министерството на правосъдието на САЩ (DoJ) обвиняват Microsoft в злоупотреба с монополно положение. Първите решения са почти апокалиптични за технологичния гигант. През 2000 г. съдът нарежда за разделянето на компанията на две отделни дружества. Едното да отговаря за операционната система Windows, а другото – за останалите софтуерни решения.

Две години по-късно през 2002 г. след редица обжалвания, магистратите решават да запазят целостта на Microsoft. Технологичният гигант постига редица споразумения със съда. Те включват дарения за софтуерни разработки и публичния сектор, отваряне на част от софтуера и др. Което довежда до заливане на държавните институции с продуктите на Microsoft.

Технологичният гигант няма време за почивка, защото през 2003 г. Европейската комисия отваря подобно разследване, но вместо на фокус да е Internet Explorer, Брюксел се съсредоточава върху интеграцията на Windows Media Player в популярната платформа. Принципът обаче е горе-долу същия, а крайният резултат е, че Microsoft потъва близо 14 години в антимонополни дела на два континента.

Всичко това оказва доста голямо влияние върху компанията. Съоснователят Бил Гейтс твърди, че енергията вложена в тези дела го е накарала да напусне управлението на Microsoft по-рано от очакваното. Което пък води до изпускане на момента на компанията да се превърне в доминираща сила на мобилния пазар.

Така индиректно, Бил Гейтс обвинява своя наследник Стив Балмър в изпускане на ситуацията, както и делата, които са отнели фокуса на основателя върху оперативното и стратегически развитие на технологичния гигант. Именно в антимонополното разследване на САЩ попада Internet Explorer. Което е може би най-голямото черно петно в биографията на браузъра.

Ако Microsoft не полагаха толкова големи сили в тясната интеграция на Internet Explorer в Windows, нещата сега можеха да са съвсем различни. При това не само на пазара за браузъри, но и в още няколко сектора. От друга страна, примерът с Internet Explorer може да послужи като голямо предупреждение за настоящия лидер в сегмента – Chrome на Google.

Дали ще ни липсва Internet Explorer – по-скоро не. Но е безспорен факт, че браузърът оставя широка диря в технологичната история.