Сблъсъкът на новите конзоли

От близо четвърт век, пазарът на конзоли е сравнително непроменен – при всяко поколение се борят три модела за сърцето на геймърите. Дълго време имаше силно разделение между заглавията за тях и PC игрите. Преносимите конзоли по-скоро допълваха, отколкото изяждаха от дела на потребителите.

В момента ситуацията е много, много различна. Конзолите са само един сегмент в гейм индустрията, в която водещи по приходи са мобилните игри. PC-та са популярна алтернатива, облачните платформи са на път най-накрая да се реализират в пълния си потенциал. Може да добавим намаляването на техническите разлики между самите заглавия, които стават все повече съвместими помежду си, както и се свива бройката ексклузивни такива и те се изработват повече по маркетинг подбуди.

Последният детайл в тази все по-пъстра картина се наричат онлайн магазините за игри, които също се опитват да се борят за сърцата на геймърите със своите абонаментни бизнес модели. Не е далеч времето, в което потребителите трябва не да избират толкова хардуера, колкото да зависят от услугата през която да се забавляват.

Предпремиерно

Това е обстановката в навечерието на премиерата на следващото поколение видео конзоли. Sony пуска своя PlayStation 5 на 12 ноември на избрани пазари, а на 19 ноември ще е навсякъде включително и в България. Местните магазини вече взимат предварителни поръчки, като цената в страната е 999 лева, иначе стартовата в САЩ е 499 долара. Sony пуска и по-евтина „дигитална“ версия, която не ползва Blu-Ray дискове и разчита изцяло на онлайн сваляне на игрите и струва 399 долара.

Два дни преди тях (поне в САЩ) Microsoft пуска своите Xbox Series X и S. Последната конзола е по-достъпен и компактен модел с по-ниски показатели особено при графичната карта и оперативната памет. Те дебютират на 10 ноември в САЩ при цени 499 долара и 299 долара (съответно). В България все още няма точна премиера.

Техническите възможности

Основните конзоли на Sony и Microsoft са доста близки като показатели и възможности. Двете устройства разчитат на персонализирани версии 7nm процесори AMD Ryzen Zen 2 и графични карти AMD Radeon RDNA 2. Разликите в тях са минимални, като Xbox Series X разчитат на малко по-висока тактова честота при CPU-то, докато PlayStation 5 прави това при GPU-то.

Двете конзоли разполагат с 16GB RAM GDDR6, като разликата в капацитета на пренос на данни е минимална 4.8GB/s срещу 4.48GB/s в полза на устройството на Microsoft. Xbox Series X има и малко по-голям SSD диск за съхранение – 1TB срещу 825GB.

Сходните графични карти дават и идентични параметри – 4K резолюция при опресняване 120Hz. Двете конзоли позволяват първия показател да се вдигне до 8K, когато подобни телевизори и монитори станат по-достъпни. Най-вероятно тогава ще се жертва по-високата честота на опресняване. USB, HDMI и Ethernet портовете са задължителни и при двата модела.

Като дизайн, Sony може би печелят повече точки със своя PlayStation 5. Като конзолата изглежда по-футуристична и преспокойно конкурира материалния дизайн на Apple и техните устройства. От своя страна Xbox Series X е с визия на… голяма кутия. Причината е в практичността на Microsoft, които се опитват да осигурят по-добро охлаждане на различните компоненти в конзолата. Това може да се окаже решаващо при предотвратяването на прегряване на процесора и графичната карта и по-добри резултати при продължителна игра. Засега обаче това предположение е спекулативно, докато не излязат по-детайлни сравнения на практика.

Игрите

Предвид факта, че хардуерно двете конзоли почти не се различават, надали потребителите ще опират само до дизайна при своя избор. Затова може би основният фактор в надпреварата между тях ще си останат игрите. Sony традиционно разчитат на ексклузивни заглавия, особено при пускането на ново поколение устройство. Затова японският гигант е подготвил няколко такива – Spider-Man: Miles Morales, римейка на Demon’s Souls, Devil May Cry 5 Special Editionи др.

Microsoft от своя страна прави радикален завой и отваря своята гейм екосистема едновременно за Xbox и за PC. Не само, че компанията портна цялата Halo серия за персонални компютри, но и планира новия Halo Infinite да излезе за предстоящата конзола и Windows базираните устройства. Отделно, всички игри за сегашното поколение Xbox One ще могат да се подкарат на Xbox Series X и S. Тази обратна съвместимост е пълна противоположност с политиката на Sony.

Японският гигант все пак обяви, че най-популярните 100 игри за PlayStation 4 ще бъдат достъпни и за новата петица. Това ще става чрез вграден емулатор и не всички заглавия ще могат да вървят оптимизирано или поне тези извън посочения по-горе списък. Но допълнителни възможности за обратна съвместимост засега не се предвиждат.

Кросплатформеността – истинският победител?

Досега конзолните войни винаги се водеха между Sony, Microsoft и Nintendo. Последната компания досега печелеше с голяма си бройка продадени устройства – особено в Япония и развитата част на Азия. Sony и Microsoft доминират в Северна Америка и Европа. Китай е затворен пазар до голяма степен, заради местните регулации.

Една дългогодишна теза се прокрадва и през настоящата 2020 г., че истинският победител от конзолните войни са PC-тата. Всъщност това не е така. Когато Microsoft влязоха за конзоли през 2001 г. те затвориха редица обещаващи заглавия за PC за новата си Xbox. Такъв бе случаят с Halo франчайза, но практиката беше последвана масово и от други разработчици. Реално близо десетилетие PC геймърите бяха ощетени, като в един момент разчитаха основно на конзолни портове, което разваляше общото впечатление от игрите.

Това се промени през последните няколко години, като вече виждаме много повече заглавия да излизат едновременно за почти всички платформи. Вече повече игри разчитат и на т.нар. кросплатформеност – да могат геймърите от различни устройства да се съревновават помежду си. Това за някои може да е победа за PC-та, но реално от нея печелят всички.

Облакът и абонаментът – новите конкуренти

Горната теза щеше да е напълно валидна, ако гейм пазарът беше останал в състоянието си от преди десетилетие. Той обаче се усложни допълнително с добавянето на мобилните игри, които генерират вече близо половината от приходите в цялата индустрия. Сега сме на прага на нова трансформация, при която различните устройства ще бъдат поставени под една шапка.

Това са облачните гейм платформи. Услуги, като Stadia, xCloud (вече част от абонаментния план на Microsoft – Xbox Games Pass – бел. ред.) и потенциалното включване на онлайн магазините като Steam, Epic Store и тези на разработчиците ще пренареди напълно бизнес модела в индустрията. От продажби на самите устройства и отделните игри усилено се върви към абонаментни услуги.

Облачният гейминг ще премахне границите между устройствата – едно заглавие ще може да се започне на смартфон в метрото, после да се продължи на компютъра или конзолата вкъщи. Пускането на игра изцяло през интернет става възможно през новите 5G мобилни мрежи. Фактът, че тя върви в някой център за данни, а не на самото устройство – елиминира нуждата да имате устройство с най-новия хардуер.

Абонаментните услуги в платформи като Origin на EA, PlayStation Now на Sony, Xbox Game Pass на Microsoft и др., започват да премахват необходимостта да закупувате всяка една отделна игра. Имаме процес в изграждането на екосистеми от заглавия, които се конкурират помежду си. Показателен е примера между Epic Games и Valve с техните онлайн магазини.

Тази трансформация започва да се усеща от Apple, които не позволяват на Microsoft, Google Stadia и Epic Games да пуснат своите облачни услуги и магазини в рамките на iOS. Причината е, че така ще се разбие екосистемата и бизнес модела на самия „ябълков гигант“, както и ще бъде конкурент на техните аналогични предложения. Apple дори обедини всичките си стрийминг услуги, сред които е и Apple Arcade в единен абонамент, с което се опитва да привлече повече потребители.

Временните печеливши

Затова може да кажем спокойно, че конзолните войни приключиха. Въпреки потенциалното опорство на Sony и Nintendo да изоставят ексклузивните игри, процесите на трансформация на пазара са необратими в съвсем друга посока. На пръв поглед големите печеливши за момента са геймърите. В близко бъдеще те ще могат да играят любимите си заглавие на почти всяка платформа, навсякъде и през всяко устройство. Конкуренцията между отделните пазари, води до намаляване на цените и дори пускането на безплатни игри, като промоции (тези на Epic Games Store в момента). Животът не може да е по-хубав – нали?

Това ще е много временно състояние. Да вземем за пример е с видео стрийминга. Netflix доминира сегмента, но през последната година, каталогът им се свива с темповете с които конкурентите привличат ексклузивно съдържание. Вече не можеш да намериш всичките си любими филми и сериали срещу 10 долара на месец. Платформите никнат като гъби след дъжд, като разполагаме с Netflix, Amazon Prime, HBO GO, Disney+ (догодина в България) и други. Много са малко потребителите, чието любимо съдържание се намира само в един доставчик. Затова, се налага да се плаща за няколко платформи. В един хубаво момент и цените ще се вдигнат и 10-те долара на месец изведнъж ще набъбнат на 50.

Гейм индустрията се е запътила в същата посока. Сега може да получаваме безплатно съдържание в Epic Games Store, но утре може да не е достъпно в цялата екосистема на Apple. Или да искаме да играем през облака, но любимите ни заглавия са разпределени в Google Stadia, Xbox Games Pass и потенциалната такава услуга на EA примерно.

Ще попитате къде са конзолите в целия този нов свят? Те най-вероятно ще станат част от някоя от абонаментните услуги. По същия начин по който сега си взимаме смартфон от някой оператор с договор, така и Microsoft ще може да предлага Xbox в пакет с Xbox Games Pass. Или по-лошото – да е обратното. Затова и сблъсъкът на новите конзоли не е като едно време – в хардуера, възможностите и игрите. Той все повече се пренася в облака и абонамента.