Европейският съюз (ЕС) направи първите си директни подялови инвестиции в IT компании от Стария континент. Брюксел ще вложи около 178 млн. евро в 42 стартъпа, малки и средни предприятия, които имат иновативен потенциал за развитие. Целта на ЕС е да компенсира липсата на рискови инвестиции в региона, което се явява голяма спирачка пред развитието на истински и дълготрайни технологични гиганти.
Инициативата се осъществява през новия фонд към Европейския съвет за иновациите (ЕСИ). Той трябва да предостави финансиране, което варира между 500 хил. и 15 млн. евро на компания срещу миноритарен дял. Средствата трябва да се използват след това дружеството да развие по-бързо мащабите на своята основна дейност.
Новината за първите 42 компании, които ще се възползват от новия начин за финансиране беше обявена от Европейската комисия (ЕК) и по-точно от българския европейски комисар Мария Габриел, която отговаря за иновациите, изследователската дейност, културата и образованието.
„Тази нова форма на финансиране е уникална за ЕСИ, като комбинира грантове и подялови инвестиции и трябва да запълни липсата от средства за развитие на иновативните предприемачи в Европа“ Мария Габриел, еврокомисар
„Европа разполага с много иновативни и талантливи стартъпи, но много често тези компании остават малки или изнасят своята дейност“, коментира еврокомисар Мария Габриел. „Тази нова форма на финансиране е уникална за ЕСИ, като комбинира грантове и подялови инвестиции. Тя трябва да запълни липсата от средства за развитие на иновативните предприемачи и да отключи допълнителен частен капитал за развитието им в Европа“.
Преките инвестиции
ЕС предоставя милиарди евро на стартъпи и потенциални иновативни компании, но това е първият случай на директно участие. Досега, Брюксел предаваше средствата на специализирани държавни структури в страните-членки, които след това ги прехвърлят на избрани специално за това фонд мениджъри. ЕСИ предоставя директно финансиране на компаниите и съответно дял от компанията, в която го прави.
Новият фонд се очаква да разпредели общо над 563 млн. евро. Средствата са разделени в две категории – грантове и подялови инвестиции. Първите пресявки започват през декември 2019 г. и досега рамките на няколко тура са одобрени общо 293 компании, които ще получат грантове от ЕСИ. От тях, 159 са избрани за директна подялова инвестиция.
Прякото финансиране може да бъде между 500 хил. и 15 млн. евро, срещу което, ЕСИ ще получи миноритарен дял в размер между 10 и 25% от акциите на компанията. Отделно фирмите ще разполагат и с грантове, като общата стойност на отпуснатите средства не може да надвишава 17.5 млн. евро. Което означава, че при максимална пряка инвестиция от 15 млн. евро, безвъзмездният грант може да е до 2.5 млн. евро.
Одобрените стартъпи
Първите 42 компании, които ЕК обяви, че ще са обект на пряко финансиране са преминали процедурата по дю дилиджънс (Due diligence). Тя включва запознаване с финансовите параметри, счетоводството, структурата, бизнес плановете и всички ключови елементи по развитието на дружествата. Останалите 117 фирми, които също са били одобрени за директни инвестиции от ЕСИ в момента се подлагат на тази процедура.
ЕК дава за пример първата компания с която ще бъде подписано споразумение за пряко финансиране – френската CorWave. Тя ще получи максималния размер за подобен тип инвестиция или 15 млн. евро и съответно грант от 2.5 млн. евро. Благодарение на новината за участието на ЕСИ в компанията, нейното ръководство е намерило още частни инвеститори, които са вложили 35 млн. евро в четвъртия етап от нейното финансиране. CorWave разработва специално решение за пациенти със сърдечни проблеми.
Брюксел не обяви, кои са всичките 42 одобрени фирми, в които ще инвестира пряко. Още четири компании са изброени – нидерландската Hiber, френската Xzun, ирландската Geowox Limited и исландската Epi-Endo Pharmaceuticals. Към 6 януари на сайта на ЕСИ има списък от 140 дружества, които са одобрени за „комбинирано финансиране“. Което означава, че все още няма информация за останалите 19 фирми, които имат зелена светлина за подялово инвестиране.
В списъка на ЕСИ прави впечатление няколко неща. Първо, липсват изцяло български компании, но има такива от съседните Гърция и Румъния. Второ, присъстват доста фирми, които не са базирани в рамките на ЕС. Има доста норвежки, швейцарски, израелски и дори украински дружества.
Водеща е Франция с 27 компании, следвана от Израел, която не е член на ЕС, с 14. Норвегия и Швейцария допълват водещите девет държави, които не са част от Съюза с одобрени съответно 11 и 9 фирми. Най-голямата европейска икономика – тази на Германия, разполага с едва 9 дружества, които ще получат пряко инвестиране. Това са заключенията, които може да направим на база, публикувания списък.