Цитатът е на известния злодей в първия филм „Умирай трудно“ Ханс Грубер, с който той се опитва да остави впечатлението, че са терористи повлияни по идеологически признаци, а не обикновени крадци. Заменете името Nakatomi с Huawei и Ханс Грубер с Доналд Тръмп и ще получите частична представа за динамиката между САЩ и китайската компания в първия мандат на ексцентричния президент.

Можем да продължим с паралелите между измислената Nakatomi и реалния Huawei, но китайския гигант може да бъде оприличен и като основния антагонист в популярната филмова поредица – Джон Маклейн. Технологичната компания показа, че е изключително издръжливa и адаптивнa към всякакви екзистенциални заплахи. Тя беше използвана, както от Вашингтон, така и от Пекин за тестване на възможностите на международните санкции. Като резултатите най-вероятно са изненадали всички анализатори.

Пет години и половина по-късно, Huawei изглежда отново във възходяща позиция. Тя продължава да е лидер за телеком оборудване по света. Макар и сравнително редуциран, бизнесът с потребителска техника се стабилизира и дори се връща към умерен ръст. Китайският гигант също така се опитва да засили някои по-екзотични до този момент сегменти, като например развитието му… в енергийния сектор.

Финансова стабилизация

Поглеждайки само към финансовите отчети на Huawei за последните седем години може да се направят няколко, но прибързани извода. Например, въпреки, че основния пакет санкции срещу компанията от САЩ са наложени през първата половина на 2019 г., значителен спад на приходите има едва през 2021 г. Причината междинната 2020 г. да бъде рекордна в историята на Huawei се дължи на няколко фактора.

Първият е, че технологичния гигант успя да се запаси с компоненти и това не се отрази прекалено шоково на потребителската електроника. Вторият е, че тогава, компанията продаде своя подбранд Honor за 15 млн. долара. Ако ги извадим от общото 137 млрд. долара приходи за годината, нивата се изравняват с предходната 2019 г. Последният фактор е, че периодът беше силен за Huawei откъм доставката на 5G оборудване в Китай.

Затова и 2021 г. беше толкова „болезнен“ за китайското дружество с 27% спад на постъпленията до 100 млрд. долара. Следващата година се отбелязва умерено понижение от 8% до 92 млрд. долара, но тогава нетната печалба се свива близо двойно от 9 на 5 млрд. долара. Истинската стабилизация се наблюдава през 2023 г. Тогава приходите се връщат с малко под 100 млрд. долара, а нетната печалба се удвоява до 12 млрд. долара.

По-адаптивният оцелява

Тези резултати показаха, че Huawei е труден за убиване. Въпреки, че САЩ ефективно спряха достъпа до редица технологии, особено при смартфоните, инстинктът за оцеляване на компанията се оказа по-силен. Умните телефони бяха пренасочени основно за вътрешния пазар в Китай, но те продължиха да се предлагат в доста други страни, включително и в България.

Huawei комфортно превзе второто място при смартчасовниците, нареждайки се след лидера Apple. Това в момента са едни от премиум продуктите ѝ, които се лансират агресивно, но и успешно в Европа. Компанията също така  предлага и широко портфолио от таблети и достъпни лаптопи.

Тези действия обаче не успяха напълно да компенсират силните позиции, които Huawei имаше при потребителската електроника преди санкциите. През 2018 г. тя имаше 45% дял и беше водещ източник на приходи за компанията. По това време бизнесът с телеком оборудване беше назад с 40%. Шест години по-късно, везните се обръщат. Потребителската електроника се свива до 33% от постъпленията, докато вендорския бизнес си връща лидерството с 51% дял.

Ситуацията е сходна и в регионален аспект. Китай винаги е доминирал приходите на компанията, но зависимостта през този период се е увеличава значително. През 2018 г. делът на постъпленията от местния пазар е малко под 52%, докато през 2023 г. той скача до почти 67%. Азиатско-тихоокеанския регион доминира със 73% от приходите през изминалата година, докато шест по-рано е бил 63%.

5G лидерство

Независимо от санкциите, Huawei успя да запази лидерството си в 5G технологията. Което осигурява на компанията стабилни договори като телеком вендор. През 2023 г. затварянето на Северна Америка всъщност се оказва ползотворно за Huawei, защото това е регионът с най-голям спад на доставките.

Но чисто пазарната динамика не е единствения фактор. Самите телекоми признават, макар и неофициално, че продуктите на компанията са по-качествени, по-евтини и по-лесни за интеграция от тези на конкуренцията. Най-осезаема е преднината при антените с множество приемо-предавателни елементи (т.нар. MIMO). Някои компании казват, че разликата между Huawei и Ericsson например е „цяло поколение“, независимо, че става дума за 5G продукти.

Санкциите рано или късно ще ударят и този елемент. Това ще се случи, когато повечето вендори преминат към 5nm и 3nm процесори в системите за усилване на сигнала към MIMO антените. Защото Huawei в момента е ограничена до 7nm технология на китайския производител SMIC. Технологичният гигант има някои дизайнерски решения, които ще поддържат преднината му поне до появата на 6G мобилните мрежи. Едно от тях са инвестициите в галиев нитрид, който е много по-енергоефективен от силиция, което прави техните антени и системи по-компактни и по-пестеливи откъм енергия.

Почти сигурно, всички настоящи 5G клиенти на Huawei ще се възползват от нейните решения в междинния ъпгрейд на мрежите – т.нар. 5G Advanced стандарт. Трите китайски основни телекома са най-големите ѝ потребители и те вече заявиха стабилни инвестиции в тази модернизация. За сметка на това германските оператори се опитват да заменят оборудването на Huawei и ZTE до 2029 г. Затова, китайските вендори в момента се насочват към развиващите се пазари в Латинска Америка, Близкия изток и Африка за растеж в това отношение.

В надпревара за AI

Бурното развитие на изкуствения интелект (AI) води до огромно търсене на решения за съхранение и обработване на данни. Без тази критична инфраструктура, държавите и компаниите няма да могат да се възползват от иновацията. Huawei се опитва да се позиционира в тази сфера също. Ориентацията на компанията към облачни системи е от няколко години, но сега започва и по-агресивно предлагане на решения за съхраняване на данни.

По време на технологичната конференция Huawei Connect 2024, проведена в Париж в средата на ноември, беше представен нов SSD продукт за съхранение на данни в големите центрове – OceanStor. Според експерти от компанията, основните предимства на тяхното решение е по-добрата интеграция и оптимизация с останалите компоненти от сървърите. Както и по-добрата защита на информацията, нещо, за което Huawei многократно е обвинявана от САЩ, че не предоставя. От китайския гигант яростно отричат тези обвинения и за момента няма ясни доказателства, че решенията ѝ прехвърлят скрито информация в Китай.

„Защитата на информацията са основен елемент, който всеки център за данни трябва да предлага“, коментира Питър Жау, продуктов директор в Huawei. „Ние предоставяме устройството за съхранение на информация на клиента. Той го притежава, както и данните в него. Ние нямаме физически достъп до него, както и до информацията на него“.

Жау допълни, че ЕС има агенция по киберсигурност (ENISA), която сертифицира всеки отделен IT продукт в Съюза. Системите на Huawei за момента са определени като надеждни от нея и това би трябвало да е достатъчно за европейските клиенти. Така, Huawei се опитва да се позиционира като основен и ключов елемент в развитието на AI в Европа, а и не само.

Задържане на иновациите

Конференцията Huawei Connect 2024 акцентира почти изцяло върху инфраструктурните и мрежови решения на китайския гигант. От дреболии, като супер тънки и почти прозрачни оптични кабели, които се поставят като тиксо в сградите, до огромни облачни системи. При последните, демонстрациите бяха почти изцяло концентрирани върху различните приложения за изкуствен интелект. Виртуален асистент, роботи, които правят кафе или просто се размотават около щандовете, както и напълно автономен магазин.

Докато част от демонстрациите бяха традиционните маркетингови трикове на технологичните гиганти, други наистина показваха стремежът към иновации на Huawei. Компанията запазва непокътнати инвестициите в развойна дейност, като през 2023 г. те остават на нива от 23 млрд. долара и ангажирани с тази дейност близо 55% или 114 хил. от служителите ѝ.

Технологичният гигант разширява и портфолиото си от патенти, които вече достигат 140 хил. Горният пример с галиевия нитрид само затвърждават значението на развойната дейност за устойчивостта на една компания, особено в технологичния сектор. Затрудненията при потребителската електроника, всъщност стимулираха Huawei да поеме по-големи рискове, като пусна на пазара (засега само в Китай) двойно прегънатия смартфон Huawei Mate XT Ultimate, който също е плод на тази иновативна политика. Ход, който другите производители трудно биха си позволили.

Скритият енергиен коз

Във филмовата поредица Джон Маклейн винаги има скрит коз в ръкава си, който всеки път изглежда изключително налудничав, но работи почти безупречно. Може би точно такъв ще се окаже бизнеса с решения за енергийния бизнес на Huawei. Китайският гигант е познат със своите смартфони и телеком оборудване, но значително по-малко познати са неговите опити в енергийната сфера. Те датират още от 2010 г., когато е основана продуктовата линия Network Energy, отделена и преименувана на Huawei Digital Power през 2020 г.

Технологичният гигант има смелата амбиция да се включи в опитите на Европа, а и не само, в преминаването към по-зелени и устойчиви решения. Това бяха част от основните послания по време на конференцията Huawei Connect 2024. Естествено, няма как да си представим, че технологичният гигант ще разработва ядрени реактори.

Huawei се фокусира върху няколко елемента – умно управление на електрическата мрежа, съхранение на енергията (батерии основно) и системи за зареждане (на електромобили най-вече). Компанията също така разработва и собствена електрическа кола, подобно на Xiaomi.

Умното управление на мрежата, в комбинация с решения за съхранение на енергията са идеални при изграждането на соларни и вятърни централи с голям капацитет. Докато системите за зареждане на електромобили са ключов компонент в повишаване на популярността на този тип возила. При последното вече има и пилотен проект в София, по думите на представители на Huawei.

Всички тези усилия пасват много добре на амбициите на ЕС в развиването на зелена енергия и трансформацията на континента в тази посока. Както и в стратегията на Huawei да диверсифирца бизнеса си и да търси нови източници на растеж. Въпросът е дали няма да се усили натискът от САЩ към страните от Стария континент да намалят бизнеса си с китайски компании.

Завръщането на Доналд Тръмп

Задълбочаването на проблемите на Huawei се случи при първия мандат на американския президент Доналд Тръмп. След победата му на изборите през ноември 2024 г. може да се очаква, че той отново ще тръгне агресивно срещу технологичната компания. Китайският гигант не се страхува от нови санкции, настоящите са достатъчно тежки, а крайни мерки, като изключване от системата SWIFT може да се възприемат като изключително враждебни на държавно ниво от Пекин.

Huawei е уязвим по друго направление. В края на своя първи мандат, Тръмп беше засилил натиска върху Европа да заменят китайските вендори с европейски. Както и като цяло Стария континент постепенно да се затвори за бизнес с компании от Китай. Това пак няма да е смъртоносно за Huawei, но ще неутрализира част от усилията на дружеството за връщане към растеж и диверсификация.

Все още няма конкретика относно потенциалната политика на Тръмп през втория му мандат. Но ако той следва тази от първия си, подобни действия няма да са изненада. От друга страна, настоящата администрация на Джо Байдън не увеличи санкционния натиск, но отпусна политическия срещу Huawei. Тръмп най-вероятно ще заложи поне на завръщане на последния инструмент срещу китайската компания. Което ще бъде поредния епизод на Huawei в тяхната вариация на сагата „Умирай трудно“.

The post Huawei – Умирай трудно appeared first on TechTrends България.

Смартфоните убиха дизайнерските експерименти. Повечето опити за създаване на нещо ново и любопитно като визия и функционалност обикновено обричаше на неуспех не само съответния модел, но понякога и самия бранд. Nokia мечтаеше с футуристичния Morph и с прототипи за огъваеми телефони, а LG се пробва с модулни смартфони. HTC и другите се опитваха да интегрират физическа клавиатура, като допълнение на сензорния екран. Крайните резултати са пазарни провали.

След целия този негативен опит, производителите просто престанаха да експериментират. Някои от най-интересните дизайни обикновено остават виртуални концепции или в най-добрия случай – груби прототипи в лабораторията. Samsung, Motorola и Huawei бяха едни от първите, които разчупиха пазара със сгъваемите модели. Но някои от по-шантавите идеи останаха на заден план, като навиващ се на руло екран или дисплей, който се прегъва повече от веднъж. Huawei реши да рискува и пусна втората концепция директно на пазара. Така се роди Huawei Mate XT Ultimate, който разполага с двойно прегънат дисплей.

Екран като диплянка

Повечето му викат тройно прегъващ се телефон, но екранът технически има само две сгъвки. Добавянето на втора панта е голямата иновация в Huawei Mate XT Ultimate. Например, Samsung се занимаваше няколко години преди да изгради подходящ, ефикасен и максимално защитен механизъм на сгъване. Huawei успя по-рано да напипа правилния подход още с първия си модел. Затова, компанията сега има по-голяма увереност в добавянето на втора панта. Тя позволява на смартфона да се разтваря като диплянка – прегънатите рекламни листовки от близкото минало или упътванията на лекарствата.

Huawei Mate XT Ultimate се разтваря като диплянка и предлага три формата на екрана. Максимално сгънатия е с една идея по-тесен от стандартен флагман и може да се работи с него, като нормален смартфон. В тази позиция, екранът е 6.4-инчов с резолюция от 1 008×2 232 пиксела. При втория формат се отваря вътрешните два екрана, докато предния отива отзад. Тук, получаваме познатата ни от досегашните сгъваеми смартфони почти квадратна композиция. Резолюцията в тази позиция е 2 048×2 232, но само в този формат губим селфи камерата, която остава сгъната назад.

Най-голямото предимство на Huawei Mate XT Ultimate е в напълно разгънато състояние, когато и трите тела се отворят. Тогава смартфонът се трансформира в таблет с 10.2-инчов екран с резолюция от 3 184×2 232 пиксела. Тъй като се ползва един OLED панел, другите характеристики са еднакви – LTPO възможности и 90Hz честота на опресняване.

Тънък или дебел – въпрос на гледна точка

При наличието на три тела, изникват няколко въпроса, като може би най-големият е: няма ли устройството да стане прекалено обемно и дебело. В случая имаме две гледни точки – в сгънато и разгънато състояние. При второто или в таблетна форма, Huawei Mate XT Ultimate е изключително тънък, като основната част на телата са под 4мм. Дебелината е толкова минимална, че USB Type-C портът изглежда, че заема цялото пространство. Единственият по-голям недостатък на толкова тънките тела е липсата на добри говорители.

Ситуацията се променя драстично в напълно сгънато състояние. Тогава, Huawei Mate XT Ultimate се чувства по-обемен, тежък и дебел. Въпреки, че като абсолютни размери, той е с дебелина от 12.8мм или само 0.7мм повече от Samsung Galaxy Z Fold 6. Huawei Mate XT Ultimate е с едно тяло повече сравнен с традиционния премиум флагман на Samsung Galaxy S24 Ultra.

Другият елемент, който добавя за това по-обемисто усещане е голямото, но и традиционно за повечето китайски производители, гнездо за задните камери. В случая с Huawei Mate XT Ultimate, то е задължително, защото много трудно може да се разположат хубави и по-големи сензори в тяло, с дебелина от под 4мм.

Пълноценният таблет

Сгъваемите смартфони с една панта, които се трансформират в 7 или 8-инчови таблети го правят това, но в почти квадратен формат. Това не е оптимално за гледане на видео и филми, тъй като почти всичките ползват правоъгълни формати. Независимо дали става дума за традиционни хоризонтални кадри или популярните в TikTok вертикални. Когато такива са отворят от досегашните сгъваеми смартфони с почти квадратни дисплеи, към видеата се добавят ленти, за да запълнят оставащото пространство от екрана. Това елиминира не малка част от площта на панела.

При Huawei Mate XT Ultimate този недостатък е значително редуциран. В максимално разгънато състояние, смартфонът предоставя 10.2-инчов дисплей с почти 3:2 съотношение на страните. По-голямата част от съдържанието е оптимизирано за 4:3 или 16:9, което налага добавянето на значително по-малки, а понякога и дори незабележими ленти към видеото. Силиконовият кейс има вградена магнитна стойка, която допълнително улеснява гледането на видео. Също така, предпазва екрана при едната сгъвка, която гледа навън.

Тази практичност се пренася и при ползването на друго съдържание, като игри или сърфиране онлайн. Някои сайтове, Huawei Mate XT Ultimate ги отваря в десктоп режим при пълно разгънато състояние, без да има проблеми с мащабирането и интерфейса. Други, обаче остават в мобилен формат, което може да ги „разтегли“. Това обаче зависи повече от това колко добре е проектиран самият сайт, отколкото от софтуера на смартфона.

Смесени чувства в техническото естество

Отвъд иновацията с двойното прегъване, технически Huawei Mate XT Ultimate не впечатлява толкова. Идва с 16GB оперативна RAM памет и конфигурациите варират между 256GB и 1TB. Основната резерва е откъм процесора, който е собствена разработка на Huawei. Това е HiSilicon Kirin 9010, изпълнен по 7nm архитектура и с 5G модул. Леко подобрена версия, която шокира повечето анализатори в традиционния премиум флагман на Huawei Mate 60 Pro. Уловката при тези процесори е, че използват по-стара литографска технология, която ги прави по-слаби от тайванските и южнокорейски аналози със сходна по размер архитектура.

Батерията е впечатляващо голяма с 5 600 mAh капацитет, която е разпределена в трите тела на сгъваемия смартфон. Тя е необходима, защото от своя страна при ползване в напълно разгънат формат, Huawei Mate XT Ultimate харчи доста повече енергия от традиционните умни телефони. Което предоставя поносимо време за ползване с един заряд. Говорейки за зареждането, бързото такова е 67W.

Камерите, също са с компромиси. Основната е 50MP и предоставя добри кадри, като другите два сензора са 12MP. Първият е перископен телефото с 5.5-кратно оптично увеличение, а вторият – широкоъгълен. Интересно е, че сред настройките на приложението за камерата няма (или поне не се октрива лесно) възможност да се снима в 50MP. Вместо това има опция за 25MP кадри. Селфи камерата е само 8MP и може да се ползва при напълно сгънат и напълно разгънат екран. В междинния вариант с две отворени тела, тя се пада отзад. Самите камери предлагат добри снимки, които отговарят на реномето на Huawei в тази област, макар лещите вече да не са на Leica.

Софтуерният мандарин

Huawei Mate XT Ultimate засега се предлага само в Китай и може би основната причина е софтуерът. Оптимизирането на операционната система и приложенията за работа с три формата екрани е тежка задача. В настоящата версия на смартфона, преминаването от един в друг става сравнително бързо и плавно. По-голямо замисляне има повече при отваряне/затваряне на екраните, в комбинация със завъртане. Тогава, ротацията става с 1-2 секунди забавяне.

Въпреки, че имаше значителна локализация на английски, основният език в тестовата бройка беше на мандарин (китайски – бел. ред.). Както и повечето приложения бяха от местния пазар. Въпреки всичко, тези програми, които бяха налични се справяха доста добре с множеството екрани. Клавиатурата се разделя в двата края при пълно разгънато положение. Малко е странно в началото, но след минута-две писане, се свиква с точната позиция на буквите.

Допълнителната оптимизация на по-популярните приложения извън Китай е една от най-вероятните причини за това, толкова дълго време компанията да отлага международния дебют на Huawei Mate XT Ultimate. Той се очаква да бъде наличен през първите месеци на 2025 г. в останалата част на света. Тогава ще може да кажем по-точно, как се справя смартфона с приложения като Facebook, Instagram или по-сложни за продуктивност като Office.

Скъпото бижу

Huawei Mate XT Ultimate е наистина премиум смартфон, с кожен гръб и почти златисти панти. Цената му е подобаваща на това определение, като в Китай се продава за около 2 550 евро или над 5 000 лева. При дебюта на втория Samsung Galaxy Z Fold 2 го бяхме определили като кюлче злато, заради цената си от 4 000 лева и теглото си. Тази титла скоро бъде връчена на Huawei Mate XT Ultimate, защото най-вероятно цената ще бъде и с една идея по-висока в Европа. В Китай, моделите смартфони винаги са по-евтини.

Стигаме до основния въпрос – заслужават ли си тези пари? Ако ползвате таблет и обичате премиум продукти, Huawei Mate XT Ultimate най-вероятно ще ви пасне идеално. Макар и на цената на две устройства от висок клас от двете подкатегории. Huawei все повече се стараят да интегрират Google услугите и Google Play магазина по максимално прост начин. Но заради санкциите, това винаги става с някаква по-засукана вратичка. Ще видим догодина как точно ще оптимизират софтуера оттам за този смартфон.

Huawei Mate XT Ultimate има голям пазарен успех в Китай с над 6.5 млн. предварителни поръчки към септември с опция продажбите да са и още по-високи. Премиум потребителите реагират добре на сгъваемите модели, както се убедихме през последните няколко години. Което е добра новина, защото ще позволи на производителите да експериментират повече. Това потенциално може да ни върне към по-романтичните времена, когато смартфон марките не се колебаеха да рискуват с по-екстравагантни идеи.

The post Huawei Mate XT Ultimate: двойно прегънатата иновация appeared first on TechTrends България.

Въпреки, че космическата надпревара по времето на Студената война се води, че е спечелена от Вашингтон с мисиите до Луната, съветите допринасят доста за развитието на космическите технологии. Редица иновации се раждат през този период, някои от които продължават да се използват и до ден-днешен. Например съветските двигатели РД-180, които са част от ракетата Atlas V, разработена от американския Lockheed Martin.

За разлика от Студената война, съвременната космическа надпревара ще се окаже спечелена още преди да е започнала. Компанията SpaceX на милиардера Илон Мъск е явен технологичен лидер, след като заложи на високорискова стратегия, чиито плодове в момента бере. Успешното прибиране на първата степен на нейната ракета Super Heavy на Земята е поредното доказателство за огромната иновационна преднина, която дружеството е натрупала.

Близо девет години след първото успешно приземяване на първата степен на по-малката ракета Falcon 9 на SpaceX, все още никой друг не е развил възможности за връщане и използване на ускорителите повторно. За момента дори няма опити за репликиране на технологията. Това позволява на космическата компания на Мъск да предлага по-евтини и ефикасни мисии в околоземна орбита.

С последния успех с ракетата Super Heavy и капсулата Starship, SpaceX ще може да предлага подобни възможности и за по-големи дистанции и товари. Докато конкуренцията, в лицето на Boeing и „Роскосмос“ все още са затънали с идеите от края на XX век. Без изглед да развият подобни системи в близко бъдеще. Което поставя SpaceX в позиция да водят с няколко обиколки в новата космическа надпревара, докато останалите още дори не са тръгнали.

Първа обиколка – Falcon 9 за многократна употреба

Компанията на Илон Мъск след десетки опити успя да приземи първата степен на ракетата Falcon 9 на 18 декември 2015 г. Това позволява да се използва непокътната за последваща употреба и изстрелвания. Което съкращава значително разходите за следващите космически мисии. SpaceX успява да използва по 10 и дори 12 пъти произведените първи степени.

До края на 2015 г. космическите компании успяваха да взимат само части от първата степен, след като тя пада на Земята силно деформирана. Нещо, като частично рециклиране, като после се ползват оцелелите компоненти или материали в изграждането на напълно нова ракета. Докато SpaceX си я връща непокътната, която се връща в употреба след лек ремонт. Това значително съкращава разходите на компанията за космическите си мисии.

Космическите совалки на НАСА струваха средно по 1.6 млрд. долара на мисия (изгладено спрямо инфлацията до 2021 г.), до тяхното пенсиониране през 2011 г. Руският „Роскосмос“ извежда товари на ниска орбита за между 53 млн. и 225 млн. долара. Тарифата на прекия конкурент United Launch Alliance (ULA) е между 100 млн. и 200 млн. долара в зависимост от товара. Цената на SpaceX от своя страна е между 60 млн. долара за Falcon 9 и 100 млн. долара за Falcon Heavy. Самите разходи по изстрелването на първата ракета се оценяват само на 28 млн. долара при повторно използване на първата степен.

Трябва да се отбележи, че SpaceX значително понижи цената на пазара още с навлизането си и преди да успее да приземи непокътната ракета обратно на Земята. Макар, конкурентите да не ползват първи степени за многократна употреба, те в момента изпиляват маржа на печалбата си, за да могат да поставят условия близки до компанията на Илон Мъск.

Втора обиколка – Super Heavy за многократна употреба

SpaceX не седи на едно място, а продължава да се възползва от инерцията си. Следващата стъпка е да постигне многократна употреба на най-тежката си ракета – Super Heavy. Това ще понижи не само цените за много големи товари на околоземна орбита, но и ще направи мисиите до Луната и Марс много по-достъпни от финансова гледна точка.

Компанията на Илон Мъск постигна и тази важна крачка в посока на пълната технологична доминация на космическата индустрия. Преди малко по-малко от месец на 13 октомври, SpaceX успя не просто да върне тежката първа степен на ракетата на Starship обратно на Земята, но и да я „хване“ със специални метални рамене на стартовата площадка.

Постижението е голямо от техническа гледна точка. Най-малкото, Super Heavy оправдава името си и е доста тежка ракета в сравнение с Falcon 9, например. Насочването на ракетата обратно на Земята става чрез реактивни сопла с управляем вектор на тягата (УВТ). Но за разлика от досегашните, превърнали се в рутинни, приземявания на Falcon системите, при Super Heavy има и един допълнителен компонент.

Ракетата трябва да се приближи изключително прецизно на самата стартова площадка, където в правилния момент да бъде хваната от страничните рамене, за да се закрепи на конструкцията. SpaceX постигна всичко от първия опит. Беше формирана голяма доза скептицизъм за успех на мисията, след редицата провали от първата половина на 2024 г. при изпитанията на Starship. Всичко това се разсея в средата на октомври и удвои преднината на компанията пред своята конкуренция.

Трета обиколка – провалът на Boeing

Докато SpaceX жъне победи в космическата надпревара, основният конкурент при капсулите – Boeing претърпя голямо и дори унизително поражение. Първият полет на техния Starliner се превърна във фиаско, след като НАСА не позволи на изпратените до Международната космическа станция (МКС) двама астронавти да се върнат с капсулата, с която са дошли. Вместо това, те ще бъдат върнати с конкурентната Dragon на SpaceX.

Двамата космонавти Суни Уилиямс и Бъч Уилмор трябваше да са на МКС само за седмица, но престоят им се удължи с над половин година. НАСА ги изпрати в орбита с първия управляем полет на Starliner на 4 юни. Те трябваше да се върнат в рамките на седмица обратно на Земята отново с капсулата на Boeing. Заради технически проблеми, включително опасни такива, като изтичане на газ и проблеми с двигателите, НАСА реши да ги остави до по-следващата мисия на SpaceX към МКС.

През септември осмата мисия на Dragon Crew се завърна на Земята, но само с планирания екипаж, който се ротира от МКС. Уилиямс и Уилмор остават в орбита поне до февруари, за когато е планирана деветата мисия на капсулата на SpaceX. НАСА върна Starliner на Земята на 6 септември, но без екипаж, за по-голяма безопасност.

Провалът на Starliner е пореден удар за Boeing, които преживяха тежка 2024 г., с редица проблеми в техните пътнически самолети. Компанията не може да си позволи нови провали с капсулата. Договорът на НАСА за разработването на Starliner е на стойност 4.2 млрд. долара, докато този за SpaceX и техния Dragon Crew само за 2.6 млрд. долара. Екипът на Мъск не само дават доста по-ниска цена, но и показват значителна ефективност. Засега те извършват осем успешни мисии, а с деветата ще върнат блокирания на МКС екипаж на техния конкурент.

Липса на конкуренция

SpaceX в момента доминира космическия пазар с ниски цени и високо ниво на иновация. Традиционните конкуренти все още не могат да разработят ракети за истинска многократна употреба, които да се приземят успешно. Китай, Русия и Европа дават заявки за подобни разработки, но за момента работата е на ниво теория или дори само на приказки. Същото важи и за американските конкуренти на SpaceX.

Blue Origin на друг технологичен милиардер – Джеф Безос постига това. Уловката е, че ракетите на компанията му засега извършват суборбитални полети и не могат да се използват за извеждане на товар в орбита. Това поставя двата производителя в различни категории. Успехът със Starship от своя страна само увеличава преднината на SpaceX и го превръща в надпревара с един кон за момента. Без изгледи скоро да се появи истински претендент.

The post Как SpaceX печели космическата надпревара appeared first on TechTrends България.

Затова технологията на британската компания е златен стандарт и де факто монополист при мобилните процесори. ARM отдава своята архитектура на останали проектанти и производители на чипове чрез лицензионни споразумения. Използвайки технологията за база, след това гиганти като Apple, Qualcomm, Mediatek, Google, Microsoft, дори и конкурентите Intel, AMD и Nvidia, разработват своите процесори. Значението на ARM е толкова голямо, че Nvidia трябваше да се откаже да придобие британската компания, след голям корпоративен и регулаторен натиск.

Партньорствата винаги са били в основата на успеха на технологичния разработчик от Острова. Симбиотичната връзка е толкова голяма, че дори санкциите на САЩ срещу Huawei и тяхното развойно звено за процесори HiSilicon не позволяват пълното скъсване с лицензите на ARM. Едно от най-емблематичните партньорства в индустрията до момента е това с Qualcomm. Процесорите Snapdragon са златен стандарт при смартфоните, особено във високия клас. Като са едни от най-производителните и с по-малко загряване от конкурентите до момента.

Тази идилия обаче е на път да рухне. Като истински гръм в силициевия рай, ARM може да спре лиценза на американския производител. Спорът между двете компании заплашва да разстроят изцяло пазара за потребителска електроника ако се задълбочи. Докато в краткосрочен план това може да навреди, не само на двете компании, но и на качеството на техниката, в дългосрочен може да помогне за засилване на конкуренцията в този сегмент. Трансформация, която вече се случва и без подобни радикални действия.

Съдебна ескалация

ARM е предоставила 60-дневно предизвестие за прекратяване на лиценза на Qualcomm. Това показват документи, предоставени неофициално на Bloomberg. Действието е вследствие на съдебен спор между двете компании от 2022 г., когато ARM завежда дело срещу Qualcomm.

Историята е повече от интересна – американската компания придобива по-малкия разработчик Nuvia година по-рано за 1.4 млрд. долара. След което, Qualcomm се опитва да прехвърли лицензите ѝ за ARM архитектура при себе си, но не уведомява британската фирма. Последната смята това за нарушаване на споразуменията, както с Nuvia, така и с Qualcomm. Позицията ѝ е, че лицензите не могат да се трансферират и затова завежда дело.

ARM решава да вдигне залозите и сега изпраща предизвестие за едностранно прекратяване на лиценза на Qualcomm. Информацията за него излиза часове след премиерата на новия чипсет Snapdragon 8 Elite, който американския производител представи, като основен флагмански процесор за смартфони за 2025 г. От ARM не коментират ситуацията, но от Qualcomm обявиха, че това действие е „опит за оказване на натиск върху дългогодишен партньор“.

Прекалено големи

Подобен може да се окаже наложителен, защото както ARM се е изградил като монополист със своята архитектура, така и Qualcomm има стабилни позиции при крайните продажби на процесори. В края на 2023 г. американската компания държи 23% от доставките на смартфон чипове и заема второ място, като лидер е Mediatek с 36%. Но силата на Qualcomm е в продажбата на процесори от висок клас, затова, компанията държи 34% от приходите. По този показател, очаквано Apple е първа с 39%, докато Mediatek има само 15%.

По този начин ARM влиза в съдебен спор с втория най-голям производител на процесори за смартфони, както като доставки, така и като приходи. Qualcomm отговаря за малко под една четвърт от първите и една трета от вторите. Спирането на лиценза за архитектурата ще доведе до огромни сътресения за всички на пазара.

Липсата на детайли затруднява анализирането на точните последствия. ARM дава два типа – за цялостната архитектура и за протоколите с инструкции за работа. Прекратяването на първия ще спре всички нови разработки, а на втория – ще оскъпи и удължи производствения цикъл. Според Bloomberg, става дума за последния, при което за всеки модел процесор ще трябва да се правят отделни продуктови споразумения.

Краткосрочно, най-големи загуби ще претърпят потребителите, които ще се лишат от едни от най-производителните процесори за смартфони. Празното пространство, което може да остави Qualcomm във високия клас бързо ще бъде заето. Но моделите на Mediatek, засега отстъпват с малко по производителност, както и имат по-високо загряване от утвърдения си конкурент. Компанията направи сериозни усилия в тази посока и смали разликата през последната година, но все още не е успяла напълно да задмине по характеристики чиповете на Qualcomm.

Смяна на политиката

Спорът между ARM и Qualcomm е до голяма степен вследствие на новите ръководители на двете компании. Рене Хаас, главен изпълнителен директор на първата смята, че британският разработчик трябва да предоставя по-завършени дизайни, които да не включват само архитектура и протоколи. Освен това, натиска за по-големи лицензионни такси, които партньорите на ARM да плащат. Победа над един от водещите производители ще позволи на британския разработчик да упражнява подобен натиск и над останалите.

От своя страна, Кристиано Амон, главният изпълнителен директор на Qualcomm се опитва да намали зависимостта на производителя от ARM. Това включва и фокусирането върху собствени разработки и търсенето на нови пазарни ниши, в които двете компании може да се окажат конкуренти.

Прекратяването на взаимоотношенията между тях може да бъде пагубно и за двете страни. Причината е, че нито ARM, нито Qualcomm са в позиция да си позволят пълно прекратяване на отношенията. Бизнесът на двете компании зависи все още силно един от друг и въпросът е кой ще загуби повече.

ARM рискува с този ход, защото Qualcomm може да бъде по-потърпевш ако наистина се прекратят лицензите. Но от друга страна задава предупреждение за останалите производители, които могат в един момент да започнат да инвестират в нови архитектури за замяна на настоящата и доминиращата при смартфоните такава.

The post Гръм в силициевия рай appeared first on TechTrends България.

Тенденцията при телекома започва да се затвърждава, като трето поред тримесечие имаме укротяване на увеличението на приходите и разходите. Тя най-вероятно ще се запази и през последните три месеца на годината. Основните източници на растеж в момента се генерират от индексацията на плановете и продажбата на по-скъпа техника. Бизнесът със системна интеграция тази година няма толкова големи приключващи проекти и затова не допринася за по-голям растеж.

Запазва се и друг тренд – „А1 България“ да е най-доходоносното международно звено на Telekom Austria Group (TAG). Макар и не като маржове, но като абсолютни стойности. Това е важно за групата, защото домашния австрийски бизнес продължава да трупа загуби, които се компенсират с резултатите навън.

Сезонността на IT услугите

Приходите на „А1 България“ се повишават с 4% на годишна база през периода юли-септември. Те достигат 196 млн. евро и се дължат основно на повишените приходи от услуги вследствие на индексацията за инфлацията от началото на годината. Друг източник на растеж са по-скъпите устройства и оборудване, което компанията продава. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също се увеличава, но с 3% на годишна база, като достига 85 млн. евро.

Един от основните източници на растеж през 2023 г. бяха IT услугите. „А1 България“ се превърна в най-големия системен интегратор, след като придоби компанията „Стемо“. Самата трансакция повлия на резултатите, но телекомът имаше силно увеличение на приходите през измината година, заради редица големи IT проекти, които приключваха и съответно получиха плащане.

През първото полугодие на 2024 г. IT звеното на „А1 България“ също е допринасяло положително за приходите и растежа, но третото тримесечие се е получила суша и това обяснява допълнителното забавяне. Проектното естество на този тип бизнес създава „сезонност“ и макар да е добър източник на приходи, то той не е постоянен.

Неизвестността с абонатите

Ситуацията с абонатите също е динамична. Мобилните се връщат в посока на увеличение и към края на септември 2024 г. са добавени 64 хил. спрямо края на юни и вече са 3.822 млн. Това, в комбинация с индексацията, обяснява ръстът на приходите от мобилни услуги.

От известно време, „А1 България“ спря да съобщава разбивката на фиксираните си абонати в своите финансови отчети. Което затруднява анализът на този сегмент. В коментарите за българското звено пише, че фиксираните потребители се увеличават, но се посочват само общите планове (т.нар. RGU – Revenue Generated Unit). От друга страна, приходите се свиват минимално със 700 хил. евро до 64 млн. евро.

„А1 България“ също така подчертава, че има увеличение на разходите от началото на годината. Те не са толкова свързани с инфлацията, както през предходните години от 2021 г. до 2023 г. В случая, телекомът инвестира доста средства в ТВ и друго дигитално съдържание, с което се опитва да привлече повече потребители. Българският оператор участва и в инициативата на TAG за изграждане на „център за компетенции“ (CDC), което ще е развойно звено за софтуерните нужди на групата.

Всички тези фактори допълнително допринасят за забавянето на ръста на финансовите показатели на компанията. Доста индикатори вече отсъстват, като например капиталовите инвестиции (CAPEX) вече се дават през шест месеца. Средномесечният потребител от абонат (ARPU) при мобилните услуги се увеличава леко от 7.9 до 8 евро при „А1 България“.

The post „А1 България“ забавя растежа през лятото на 2024 г. appeared first on TechTrends България.

През 2024 г. се наблюдава много рязък завой при китайските разработчици и тяхното отваряне към апетитния пазар при хардкор гейминга. Той не е най-многобройният, но включва доста заклети фенове, които са с много високи изисквания. Но и все повече са готови да плащат добри суми за качествени заглавия.

Две игри събират вниманието през втората половина на годината. Станалият вече мегахит Black Myth: Wukong, както и предстоящата да излезе Delta Force. Те са доста различни в своята същност – първата е изцяло ориентирана към солова игра, докато втората е безплатна Free to Play и насочена почти напълно към мултиплеъра.

Успехът на Black Myth: Wukong и силните позитивни отзиви от бетата към Delta Force рязко контрастират с резултатите от последната година на големите западни разработчици. Тенденция, която може да трансформира напълно гейминг индустрията, като китайските компании да вземат все по-голяма част от апетитния пай при хардкор играчите. Които досега бяха запазена територия само за западните студиа (и японските в някаква степен – бел. ред.).

Успехът на Black Myth: Wukong

Black Myth: Wukong имаше всички предпоставки да бъде грандиозен провал, според традиционните разбирания на гейминг индустрията до момента. Това е изцяло сингълплеър ориентирана игра, базирана на китайски класически роман от XVI век. При това без да включва каквито и да е мултиплеър или кооперативни режими, допълнителни дигитални предмети и др. С други думи имаме изцяло солова игра, която не е част от голям и установен франчайз, нито е част от популярна история на Запад.

Въпреки всичко това, Black Myth: Wukong постига впечатляващи продажби и само за първия месец те са над 20 млн. копия. Това я превръща в една от най-бързо продаваните игри в света и историята до момента. Разработчикът Game Science още не е обявил колко точно копия са реализирани до момента. Преди да кажете, че това най-вероятно включва основно продажби в Китай, повечето се оказват точно от западните пазари, като Северна Америка, Япония и Европа. Sony обяви, че Black Myth: Wukong е най-сваляното заглавие за PlayStation 5 точно в тези региони за август 2024 г.

Постижението на играта е допълнително подсилено от факта, че Game Science е китайски разработчик. Той е основан от бивши кадри на азиатския гейминг гигант Tencent, а самата корпорация придобива 5% дял през 2021 г. Дали умишлено или не, китайският роман на който е базиран се казва „Пътешествие към Запада“. Докато Black Myth: Wukong се превръща в първата AAA игра, която идва от Китай и пожънва такъв голям успех при това точно сред западната аудитория.

Delta Force командосите на Tencent

Вторият пример от последните месеци е франчайзът Delta Force, който обяви завръщане на голямата гейм сцена. Това е една от игрите, които създадоха жанра тактически екшъни и първото заглавие излезе през 1998 г., разработено от NovaLogic. Любопитното е, че първоначално армията на САЩ дава на компанията проект да разработи боен симулатор за подготовка на войниците. Идеята на военните не достига до пълна реализация или поне няма информация докъде е реализацията. Първият Delta Force е базиран много на него и успява да привлече вниманието на геймърите.

Франчайзът достига пикова точка с четвъртата игра от поредицата – Delta Force: Black Hawk Down излязла през 200 3 г. Тя се опитва да пресъздаде до голяма степен събитията от филма „Блек хоук“ излязъл горе-долу по същото време. Следващите игри само дърпат поредицата надолу, докато не достига състояние на хибернация. През 2016 г. THQ Nordic изкупува всички лицензи на NovaLogic, но не създава нищо от тях и през 2020 г. ги продава на китайската Tencent.

Четири години по-късно вече виждаме плодовете на китайските разработчици. Първо, те показаха през лятото на 2024 г. предварителен поглед на новата Delta Force: Hawk Ops. През август дори проведоха отворен алфа тест на играта, в която стотици и хиляди геймъри можеха да пробват ранната версия. Отзивите са повече от позитивни, но и плановете на разработчиците са повече от амбициозни.

Новият Delta Force (все още не се знае, дали Hawk Ops ще остане в името или ще излезе с опростеното заглавие – бел. ред.) съчетава в себе си цели три игри. Първата е Hazard Operations и представлява т.нар. Extraction Shooter по подобие на Escape from Tarkov, но с една идея по-аркаден. Втората е Havoc Warfare и е почти карбонно копие на Battlefield 2042 и третата е сингълплеър кампания, която е римейк на оригиналния Delta Force: Black Hawk Down.

Алфа тестът включваше само първите два мултиплеър режима и то по една карта за всеки. Въпреки това, играчите имат повече от позитивни отзиви към новия Delta Force, като доста от тях го поставят като качество над изкопирания в единия от режимите Battlefield 2042. Според сайта на играта има вече над 1.5 млн. регистрирани потребителя. Това не брои и заявките за поръчка в Steam, за които няма данни.

За вредата на сладкото (бебе)

Може да очаквате, че като китайски заглавия, двете игри ще се опитат да вкарат някакви политически послания, предвид силната цензура на Пекин в дигиталното пространство. Нито Black Myth: Wukong, нито Delta Force за момента не разполагат с такива елементи. Дори се получава точно обратното с първата игра.

Малко преди пускането на Black Myth: Wukong през първата половина на 2024 г. излиза информация, че консултантската фирма Sweet Baby Inc е поискала 7 млн. долара за да направи играта „по-атрактивна за масовата аудитория“, но Game Science са отказали. Слуховете за това „изнудване“ се засилват, покрай комбинация с публикации в западните геймърски медии като IGN от края на 2023 г., които определят Black Myth: Wukong като „сексистка“.

До момента няма доказателства, че Sweet Baby Inc наистина е поискала тази сума, както и, че седи зад негативните публикации, но двете действия подозрително се припокриват. Скандалът дори подпомага успеха на Black Myth: Wukong, като предварителните поръчки се изстрелват рязко след осветляването му в западния интернет.

Причината е, че доста от хардкор играчите са против намесата на Sweet Baby Inc в редица популярни и утвърдени франчайзи. Те обвиняват консултантската фирма, както и ръководствата на разработчиците, че се опитват да „вкарат политически елементи“ и така съсипват естественото развитие на игрите. Самата компания обвинява геймърите, че са „токсични“ и, че действията им са „дискриминация“.

Негативният имидж на Sweet Baby Inc се доизгради, след като в социалните мрежи се появиха презентации на основателката Ким Белеър, в които тя обяснява как се налага определени морални стереотипи. Една от тезите е, че „трябва да се прекрати правилото, че фантастичните светове са само за бели мъже“. Sweet Baby Inc има само 16 служители, но те участват в изграждането на персонажи и писането на сценарии за много и то големи игри. Списъкът с „консултираните“ заглавия включва: God of War: Ragnarok, Marvel’s Spider-Man 2, Alan Wake II и потенциално предстоящата GTA 6. Докато студиата, с които компанията е работила покрива едни от най-големите AAA разработчици, сред които са Ubisoft, EA, Valve, 2K Interactive, Xbox Game Studio и много други.

Потъването на Ubisoft

Дали с участието на противоречивата консултантска фирма или не, последните години редица утвърдени франчайзи в гейминга бележат значителни провали. Толкова големи, че дори един от лидерите в бранша – Ubisoft е заплашен за финансовата си стабилност и оцеляване. Което контрастира много силно с успехите на първата китайска AAA игра Black Myth: Wukong.

Настоящите проблеми на Ubisoft се свързват с предстоящото им заглавие по Assassin’s Creed: Shadows. В него играчът поема контрол върху тъмнокож самурай във феодална Япония. Макар персонажът да е истинска историческа личност, той никога не е бил самурай и ролята му в тази епоха е била по-скоро на оръженосец. Това предизвика остра реакция от геймърите, особено японските. Ubisoft отмени презентацията на играта в Страната на изгряващото слънце, както и премиерата за февруари 2025 г.

Несгодите на френската компания обаче са по-дълбоки, като тя не може да създаде ново хитово заглавие през последните няколко години. Геймърските реакции към Star Wars: Outlaws, първото заглавие от популярния франчайз на Ubisoft, са между посредствени до игнориращи.

Истинският провал обаче е със Skull&Bones, която влиза в конкуренция на Sea of Thieves, едно от малкото ексклузивни заглавия на Microsoft. Компанията дори я определи като AAAA заглавие, за да оправдае високата цена от 70 евро. Тя не успява да надмине 1 млн. продажби, а отзивите за нея са посредствени.

По-ключовото е, че според неофициална информация, разработката на Sull&Bones струва между 650 и 850 млн. долара. Определението за AAAA заглавие не е толкова за качеството, а за огромния ресурс, който тя е погълнала за направата ѝ. Предполага се, че точно Skull&Bones в момента потапя шхуната на Ubisoft, докато слабото представяне на Star Wars Outlaws и отлагането на Assassin’s Creed Shadows само доливат малко вода в общата пробойна.

Проблемите за френския разработчик може да се окажат стратегически. Един от миноритарните акционери AJ Invest предупреди в отворено писмо, че бизнесът на Ubisoft върви стремглаво надолу и основния виновник е висшето ръководство. Едно от предложенията е студиото да слезе от борсата, за да може да се преструктурира, като се позволи да се изкупят акциите при настоящите изключително ниски цени. Книжата поевтиняха за три години от малко над 83 долара за брой до 13 долара в момента или с 84%. Споменава се, че може да се позволи на Tencent да получи по-голям дял. Ако не се направи, AJ Invest заплашва с потенциален опит за враждебно придобиване – намиране на още инвеститори, с които да се постигне мажоритарно мнозинство за съответните промени.

Провалът на борбата с дезинформацията

Докато Ubisoft потенциално чупи рекорди със своето AAAA заглавие, макар и негативни, това не е единичен случай през настоящата година. Друг подобен случай е Concord, разработен от Firewalk Studios и Sony. Това е първото заглавие на студиото, основано през 2018 г. и придобито от японския гигант през 2023 г. Точната сума на сделката не е назована, но е някъде около 200 млн. долара. По различна информация Sony е финансирала минимум още 200 млн. долара, за да се довърши Concord.

Една от причините японският гигант да придобие компанията е в техния „иновативен подход към разказването на истории“. Което е странно предвид, че Concord е изцяло мултиплеърно заглавие изпълнено с политкоректни персонажи. Играта претърпява пълен крах, като са продадени само около 25 хил. бройки. Sony я спира след по-малко от месец, връща парите на потребителите и се говори, че ще се опитва да я преработи във F2P заглавие.

Друг звучен провал е на Dustborn. Играта дебютира в Steam по сходно време с вече изброените заглавия и е достигнала най-много 83 едновременни играча в популярната платформа. Специфичното на заглавието е, че то е силно финансирано с близо 1.4 млн. долара от Норвежкия филмов институт, още 150 хил. евро по програмата за креативни проекти на ЕС и потенциално дори от правителството на САЩ с още 275 хил. долара. Всичко в името да се създаде игра, която да служи за „борба с дезинформацията“.

Победа на чужда територия

От всички изброени примери по-горе може да изведем две заключения в провала на големите западни гейм компании. Първият е, че се прахосват огромни ресурси в разработването на посредствени заглавия. Вторият е, че все повече фокусът пада върху „предаването на правилното послание“, вместо на забавлението. Практика, от която Холивуд си пати вече няколко години.

Резултатът и в двата типа развлекателни индустрии вече е един и същ – ниско качество, постигнато с огромни бюджети и одърпваща се аудитория. Докато Холивуд все още няма равносилна конкуренция, която да прибере потенциалните потребители, то при гейминга вече се намира такава. Успехът на Black Myth: Wukong разчупва почти всички парадигми на индустрията за видеоигри от последните няколко години. Както и поставя нови рекорди.

Докато Delta Force може да се окаже почти пълно копие на популярен, но залязващ по същите причини франчайз на Battlefield и да вземе точно неговата аудитория. Играта удря дори по-силно, защото сингълплеъра ще разказва за американската военна кампания в Сомалия, а главни герои ще са едноименните командоси. Отделно, Delta Force започва като проект за военен симулатор за САЩ, а сега се разработва от китайци.

Иронията е, че двете заглавия идват от Китай, която е популярна точно със силната си цензура в гейминга, контрол над посланията и др. подобни практики. Но тези две игри от Поднебесната са точната противоположност – без агресивни или дори прикрити политически лозунги, добро качество и фокус върху забавлението. Интересно ще бъде дали това ще се превърне в тенденция за заглавията от Китай и за бъдеще, както и дали западните гейминг компании ще отговорят подобаващо.

The post Как Китай превзима западния гейминг appeared first on TechTrends България.

САЩ се подготвят точно за такива действия, като първите конкретни действия вече се предложени за обсъждане. Вашингтон има дългогодишен опит в разбиването на монополни бизнеси, като вече е разделяла на парчета гиганти в железопътната, петролната и телеком индустрии през последните два века.

Американските магистрати подготвиха почвата, след като обявиха в прав текст, че Google е монопол през август. Два месеца по-късно вече има конкретни предложения как да действат антитръстовите органи, за да възстановят конкурентната среда в областта на интернет търсенето и рекламата. Сред тях е включена и опция за разделянето на компанията на две или повече парчета.

Европейският съюз намекна още в началото на 2023 г., че подобен сценарий е възможен и при тях. Ако двата бъдат реализирани то във всички случаи Google ще бъде разделена. Което ще развърже ръцете на регуалторите да продължат и с другите технологични гиганти, като Apple, Amazon, Meta и дори пак Microsoft.

Всички опции

През август, Google беше обвинена директно, че е монополист и определението обхваща четири сфери. Първата е, че компанията се възползва от доминираща позиция да разпространява своята търсачка на максимален брой устройства. Което се прави чрез договори за ексклузивно ползване и внедряването ѝ. Google прави това с Apple, Samsung и дори Mozilla. Втората сфера е при формирането и изобразяването на резултатите от търсенето, като там отново избирателно позиционира собствени продукти и услуги. Третата е в постигнатата доминация при онлайн рекламата и монетизирането на първите две, а последната – в натрупването на данни от всичко това, за да се затвори цикъла.

Предложенията за коригирането на това монополно поведение от страна на министерството на правосъдието на САЩ са доста и значително варират по обхват. По-меките мерки предвиждат да се ограничи или забрани на Google да сключва договори за ексклузивно позициониране на нейната търсачка по подразбиране в устройствата на Apple и Samsung, както и вграждането ѝ във Firefox на Mozilla. Срещу това, другите компании получават стотици милиони и дори милиарди долари.

Сред другите по-леки мерки са даване на възможност на сайтовете да не позволяват на Google да обучава своите алгоритми (особено генеративни AI модели) с тях. Гигантът ще трябва да сканира само нечувствителна информация, докато чувствителната такава ще бъде с ограничения.

По-крайните обаче включват идеи за разцепване на компанията. Тук магистратите от правосъдното министерство на САЩ дават две посоки за развитие. Едната е да се отдели рекламния бизнес на Google от търсачката ѝ. Идеята се предлага от доста време, но по този начин ще унищожи настоящия бизнес модел на гиганта.

Втората насока са „потенциални структурни промени“, които да прекъснат симбиотичната връзка между търсачката с браузъра Chrome, магазина Google Play и цялата платформа Android. Тук, магистратите оставят възможност, мерките да не са единствено в посока отделяне на тези бизнеси. Те могат да останат част от компанията, ако тя (или регулаторите) намерят начин да ограничат връзката между тези продукти, без да се налага разцепване.

Реакции и следващи стъпки

Google веднага определиха идеите на правителството на САЩ, като „крайни“. Както и, че от правосъдното министерство са надхвърлили определения от съда обхват на определението за монопол. Технологичният гигант има и други висящи антимонополни дела, свързани с отварянето на магазина за мобилни приложения Google Play, както и срещу технологията за онлайн реклама. При негативен за компанията развой, предложенията за структурни промени или казано иначе – отделянето на нейни бизнеси може да се увеличат.

Следващите стъпки включват по-детайлни предложения, които да бъдат представени на Google. Настоящите са само насоки за изготвянето на такива. Окончателните ще трябва да бъдат приети или изменени от съда, преди да бъдат наложени на компанията. Затова и предложенията на правосъдното министерство на САЩ са в момента значително общи и включват няколко варианта.

Потенциалните последици

Потенциалните последици за Google ще зависят от окончателните решения. В най-добрият случай, компанията ще бъде ограничена какви договори за позициониране на търсачката ще може да сключва. Позитивният сценарий още включва по-малко агресивно ползване на данните на сайтовете, както и намалена взаимовръзка между отделните услуги на гиганта.

Най-лошият сценарий всъщност са всичките страхове на Google събрани накуп. При него, тя няма да може да сключва ексклузивни договори за поставяне на търсачката ѝ в редица устройства. Но оттук насетне ще говорим за реално разделяне на компанията. Въпросът е на колко части.

Министерството на правосъдието на САЩ искат това да се случи между интернет търсачката на Google и нейния рекламен бизнес. С други думи, между най-масовата ѝ услуга към крайните потребители и основният ѝ източник на приходи. Двете обаче са прекалено взаимосвързани, защото без търсачката, рекламния бизнес няма да може да работи със същата ефективност. При обратния вариант, Google Search остава без каквито и да е приходи.

Рекламата генерира постъпления от 224 млрд. долара за финансовата 2023 г. Общите приходи на холдинга Alphabet (тоест Google – бел. ред.) са 282 млрд. долара. Тоест, рекламата формира 80% от всички парични потоци на Google. Технологичният гигант е диверсифицирал леко бизнеса си, като преди няколко години, този дял беше над 90%. Той обаче остава висок и при разделяне на компанията ще бъде фатален за нейния бизнес модел.

Отделянето на Chrome, Android и Google Play Store е като по-краен вариант в случай, че не се намери възможност да се ограничи взаимосвързаността между тях и търсачката ѝ. Ако властите в САЩ не постигнат идеи как това да стане по-безболезнено, тогава Google може да бъде раздробена на общо пет компании.

Апетитът идва с яденето

При разцепване на Google от страна на САЩ, ефектите ще са огромни за цялата технологична индустрия. Независимо, на колко парчета бъде разделена компанията. Поеме ли Вашингтон по този курс и приключат ли с Google, регулаторите след това ще прехвърлят вниманието си към останалите големи в сектора.

Apple, Meta и Amazon вече са на горещия стол, докато Microsoft засега е пощадена. Причината може да е заради това, че софтуерният вече премина през подобна процедура в началото на века, но се размина от разцепване. Или просто, защото все още нейното влияние в една ниша не е монополно. Който и да е от двата варианти, Microsoft засега е на трета линия във фокуса на регулаторите.

Действията на САЩ ще отключат подобни и от другата страна на Атлантическия океан. ЕС вече заплаши с разцепване Google през 2023 г., а съдът на Стария континент потвърди повечето глоби и действия на Брюксел, както срещу интернет гиганта, така и срещу Apple. Това вече се е случвало с няколко сектора, като един от последните показателни бяха телекомите.

САЩ разцепи монополиста AT&T на седем части през 80-те години на миналия век, въпреки че разследването срещу нея беше започнато едно десетилетие по-рано. Процесите по либерализирането на телеком пазара в Европа по принцип вървяха паралелно с тези в Америка, но процесът се оказва муден и това се случва отново с десетилетие закъснение.

Въпреки, че ЕС не се хвали с експедитивност в решенията си, когато става дума за регулации вече дори изпреварва останалата част от света. Което означава, че в момента в който подобно действие за разцепване на технологичните гиганти започне в САЩ, то ще бъде светкавично подкрепено и от Брюксел.

Политически заложник

Много е вероятно Google да се превърне в политически заложник покрай изборите за президент в САЩ, които са след няколко седмици. Демократите са основните инициатори на по-строгите технологични регулации и първите призиви за разцепване на IT гигантите идват от техния лагер. Още през 2019 г. американският сенатор от същата партия Елизабет Уорън заяви кратко и ясно – „време е да разцепим Google, Amazon и Facebook“.

Думите ѝ са като част от амбициите ѝ да се кандидатира за президент през 2020 г., но Уорън остава извън надпреварата. Администрацията на Джо Байдън обаче последва подобен курс, макар и малко по-предпазливо. Във всички случаи демократите са за по-строги регулации, като някои от по-крайните настояват за разцепване на технологичните гиганти.

Републиканците също са за затягане на правилата, но без толкова пряка намеса на държавата на пазара. Тяхната визия за регулациите е по-мътна и неясна, но е малко вероятно да включва разцепване на гигантите. Ако дойдат на власт в Белия дом (каквито са нагласите за момента – бел. ред.), то най-вероятно ще я използват, за да накарат компаниите да сътрудничат повече във военната сфера и тази на националната сигурност.

Доналд Тръмп през мандата си през 2016-2020 г. подкрепяше идеята за по-силни регулации, но най-вече защото тогава демократите ги използваха за атака срещу него. Милиардерът в момента се обърна на 180 градуса по някои технологични теми, като например за затягане на правилата за криптовалутите. Тръмп дори подготвя собствена „дигитална монета“, която да излезе през 2025 г.

Този завой по отношение на технологичните регулации може да спаси Google от разцепване, ако републиканците поемат властта през следващата година. Тогава мерките по разбиването на монопола на компанията ще бъдат фокусирани повече върху налагането на ограничения, а не толкова в изискването на „структурни промени“. Почти е ясно, че Google, а и останалите технологични гиганти ще станат политически заложници във все по-ожесточената битка между демократи и републиканци в САЩ.

The post Да разделиш Google на две, три, четири appeared first on TechTrends България.

Пишещият тези редове попада в първата и втората категория. Два от смартфоните ми изкараха малко над три години след което внезапно спряха да работят. При първия случай взех сходен и заместващ телефон, от който обаче не бях доволен и смених след малко повече от година. Вторият случай беше наскоро и смартфонът изкара около три години преди да „умре“. Всички останали устройства, които съм ползвал за лични, са изкарвали поне по три години. Някои от тях дори още работят, но просто са прекалено много остарели за пълноценна употреба.

Основният проблем, когато ползвате устройство до последния му дъх е, че не знаете в кой момент то ще ви остави. След това по спешност трябва да търсите нов смартфон и бързането никога не е добър съветник. Информираността ви за състоянието на телефона може да помогне по много начини. Да предотврати или поне да подскаже за проблем, който в един момент може да се окаже критичен. Както и да помогне за по-добрата и ефикасна експлоатация на устройството.

Точно в такава роля влиза услугата „Смартфон диагностика“, която вече е част от приложението Yettel. Може да го тествате безплатно до края на ноември, независимо дали сте абонат на оператора или не.

Годишен преглед, но за телефона

Услугата „Смартфон диагностика“ предлага възможност за изпробване на способностите на устройството ви в шест категории – аудио, камера, екран, софтуер, сензори и бутони. Целият процес е сравнително лесен, като за всяка една от тях се преминава през съответния тест. За част от тях ще трябва намесата на потребителя.

Например, при аудио се тестват микрофона и говорителите и трябва потребителите да чуят дадени цифри и след това да отбележат кои са чули или обратното – приложението им показва такива и те трябва да ги изговорят. При iOS потребителите трябва да изговорят произволна дума. Сензорният екран се изпробва като „изтриете“ с пръст изображение на дисплея. Тестват се също предната и задната камера. При тях отново имаме участие на потребителя, който трябва да си направи селфи или да снима произволен баркод със задната.

Има тестове, които не изискват толкова активна дейност на потребителите. Например тези за RAM паметта и софтуера. Ако се открие нередност, се дават препоръки за потенциалното им разрешаване. Например, ако сте забравили да ъпдейтнете операционната система, това ще ви излезе като препоръка.

Практичност и развитие

Смартфон диагностика“ на „Йеттел“ има редица предимства. Работи се лесно с услугата, вградена е в приложението на оператора, което я прави повече от достъпна. Интерфейсът, действията и резултатите се поднасят по опростен и разбираем начин за потребителя. Услугата ще покаже дали има проблем с даден компонент, ако например вие се съмнявате, че нещо не работи като хората. Тя е съвместима с всички мобилни устройства на пазара с двете основни операционни системи – Android и iOS. Единственото изискване е да имате инсталирана последната версия на приложението Yettel.

Като всяка нова услуга и „Смартфон диагностика“ има поле за развитие през следващите месеци. Плановете на телекома са да добави още тестове, които извършват проверка на софтуера, дисплей, бутони и сензорите на устройството. Изрядният софтуер е  важен за производителността на устройството и подобен чек ще позволи още по-пълната му диагностика.

Една „вселена“ за устройствата

Смартфон диагностика“ е част пакета услуги на „Йеттел“, в който са обединени различни услуги, насочени към устройствата на клиентите и техния по-дълъг и пълноценен живот. Той носи името „Смартфон вселена“ и освен възможността да тествате умния си телефон има още различни предимства. Например, предоставяне на безплатна удължена гаранция в рамките на три години, като стандартната е две.  Към тях добавяме и застраховка „Смартфон протект“, която ще покрие щети при счупване или кражба.

„Смартфон вселена“ включва още редица промоции и намаления, като например отстъпка в размер от 100 лева за закупуването на аксесоар като умен часовник например. Подобни промоции има и при рециклиране на стар смартфон. Ако потребителят върне старото си устройство, „Йеттел“ предоставя отстъпка за покупка на ново.

Услуги като „Смартфон диагностика“ предоставят достъпен начин на потребителите да разберат състоянието на смартфона си. Както и да предприемат съответните действия по оптимизирането на работата му. Самата компания много добре описва приложението – това е като годишен технически преглед на колата, само че за умния телефон.

The post Знанието е сила или защо е важна смартфон диагностиката appeared first on TechTrends България.

Новият iPhone 16 Pro Max е странно животно, защото от една страна за първи път от шест години иновациите които предлага, може да не са достъпни в Европа. А от друга, дизайнът макар и на пръв поглед да е идентичен с предходния модел, разполага с нови функционалности, които да влязат в практическа употреба. Просто, iPhone 16 Pro Max (а и базовата серия) се фокусират върху две неща – задълбочената AI интеграция и нови физически бутони. Първото е повтаряща се тема при всяка една смартфон премиера от началото на годината, докато второто е любопитен опит за разчупване на статуквото.

Изкуственият интелект на Apple обаче дори в САЩ още не е активен, докато в Европа той може да закъснее още повече. Технологичният гигант и Европейският съюз не могат да се разберат за опазването на личните данни и дали технологията не е прекалено „инвазивна“ в личното пространство на потребителите. Затова засега, тя няма да бъде налична в Стария континент. Като изключим традиционното хардуерно обновление, при iPhone 16 Pro Max ни остава само бутоните като тазгодишна иновация. Тестовата бройка ни беше предоставена от „Йеттел България“, които предлагат новите смартфони на Apple със своите абонаментни планове Total Unlimited.

Натисни ме тук и тук

Външно, новият iPhone 16 Pro Max почти не се отличава от своя предшественик. Метален корпус, тройна камера на гърба, отлично матово покритие на задния панел, „динамичен остров“, който крие селфи камерата. Дизайнът има два нови елемента – вече споменатите допълнителни бутони.

Първият се намира над контролите за управление на звука отляво. Това е т.нар. Action бутон, който по принцип трябва да се възползва от новия Apple Intelligence (готиното маркетингово име на допълнителните AI функционалности – бел. ред.). Но след като тези възможности на изкуствения интелект няма да са налични в Европа поне в следващите месеци, неговата роля се принизява като допълнителен бутон.

Предимството му е, че може да се програмира от настройките и да извършва различни функционални дейности на смартфона с натискане или задържане. В моя случай при задържане се активира или деактивира безшумния режим, което е полезно, когато трябва да влезете в срещи или събития и не искате да притеснявате хората наоколо. Недостатъкът му е, че е малко дребен и разположен доста близо до другите два за звука, но постепенно се скива с него.

Вторият бутон е по-интересен – той е специализиран за камерата и е разположен от другата страна почти огледално на копчето за включване. От презентацията на Apple останах с впечатление, че е само сензорен, което беше голям проблем. Но на iPhone 16 Pro Max той си е пълноправен физически с ход навътре, макар и минимален. Еднократно натискане изкарва приложението за камерата или ако вече сте в него – прави снимка. Бързо двукратно натискане изкарва настройките. Сензорната част позволява да приплъзвате в настройките или ако не сте в тях – да активира приближението.

Големият проблем на камерния бутон е неговата чувствителност. Отнема много време докато успеете да разграничите отделните действия, без да направите някоя снимка без да искате или да затворите настройките. Ако успеете да свикнете, той е изключително удобен за работа с една ръка или за бързо оправяне на настройките на картината без да минавате през няколко менюта. Проблемът е с чувствителността, както и ако снимате вертикално, той ще ви се падне много високо за достигане.

Добавянето не на един, а на цели два бутона е доста противоречив ход на Apple. Много производители са вкарвали отделен и специализиран AI бутон (за гласовите асистенти – бел. ред.), но в крайна сметка той рано или късно е отпаднал от конфигурациита. Много е възможно при iPhone 17 или iPhone 18 това да се случи и с Action копчето на Apple. Същото важи и за такъв за камерата. Повечето Android смартфони предпочитат да карат с по-малко бутони, но те да могат да се програмират при някои приложения. Например при камерата на Samsung Galaxy S24 Ultra с копчето за намаляване на звука се прави снимка в приложението на камерата.

Обновената камера

Докато голямата промяна е бутонът за камерата, самата тя също има обновление. По-точно широкоъгълният сензор, който вече от 12MP става 48MP. Това позволява на iPhone 16 Pro Max да прави доста по-детайлни панорамни снимки спрямо своя предшественик, както и спрямо част от конкуренцията. Останалите запазват параметрите от миналата година – основният е 48MP, 12MP е перископният телефото и 12MP е предния за селфита.

Като качество на кадрите, iPhone 16 Pro Max се нарежда сред водещите модели тази година. Като в различните ситуации може да имаме различен лидер, но Apple запазват едно предимство в своята естествена iOS среда – снимките се качват с по-добро качество в социалните мрежи от тези на Android устройства.

Леко подсилване на хардуера

Тазгодишния модел обаче идва с една идея по-голям екран и съответно размер – 6.9 инча LTPO OLED срещу 6.7 инча при предходната версия. Резолюцията е вдигната на 1 320×2 868 пиксела, за да може да се запази наситеността на 460 dpi. Разликата в размера не е толкова осезаема, като във всички случаи Pro Max версията е за потребители, които предпочитат по-големи екрани.

Apple запазва технологичното предимство на пазара, като единствен с 3nm чипсет – собствения A18 Pro. Това с комбинация от интеграцията между софтуер и хардуер, прави работата на iPhone 16 Pro Max бърза и ефикасна.

Конфигурациите се запазват от миналата година – 8GB RAM и мястото за съхранение започва от 256GB за iPhone 16 Pro Max. Батерията е леко подсилена – 4 685 mAh капацитет, като Apple продължава да игнорира възможностите на бързото зареждане. Смартфонът разполага с 45W такова, но само през безжичното зарядно MagSafe. Самата издръжливост на батерията не е също впечатляваща, което е типично за iPhone смартфоните по принцип.

AI на изчакване, софтуер и заключение

Докато Apple Intelligence се чака от американските потребители, а европейските се чудят дали изобщо ще го получат, това не означава, че липсват всякакви AI функции в iPhone 16 Pro Max. Просто те са съпоставими с възможностите от предходните модели и имат повече роля за оптимизиране на системите. Новите генеративни AI функции в Европа ще останат недостъпни, докато Apple и ЕС не се разберат за личните данни.

Остава новият iOS 18, който надгражда с някои стилни възможности за персонализация, подобни на тези на Android. За потребителите на Apple това е фундаментална промяна, за останалите – наваксване на стари тенденции.

Всичко накрая опира до личните нагласи и предпочитания – който не е свикнал с iOS и не е част от екосистемата на Apple, то тогава смартфонът не е за него. За тези, които са – това ще е най-добрият модел, който могат да си вземат. Особено ако Apple Intelligence бъде наличен в най-близко време.

The post iPhone 16 Pro Max: Новите бутони на AI appeared first on TechTrends България.

Новостите също така са допълнителни AI функции, доставени основно от Google и обновени Leica лещи на камерите. Партньорството с германския фотографски концерн продължава, което е сред големите предимства на смартфоните Xiaomi във високите ценови класове.

На премиерата за Xiaomi 14T още дебютира и сгъваемия компактен смартфон Xiaomi Mix Flip. За него все още няма информация дали и кога ще идва в България. Докато Xiaomi 14T серията влиза в продажби от 1 октомври във физическите магазини на бранда, както и сред големите търговци и телекомите.

Новите две Xiaomi 14T

Звездата на световната премиера на китайския производител все пак беше серията Xiaomi 14T, базовия и Pro модела. Двата смартфона са с 6.67-инчов AMOLED екран със 120Hz опресняване на дисплея. Разделителната способност е 2 712×1 220 пиксела. Постепенно производителите започнаха да премахват извитите по краищата екрани и тези на Xiaomi 14T серията са с класическите плоски панели.

Отбелязахме, че разликата между Xiaomi 14T и Xiaomi 14T Pro версията е основно при процесорите. Първият модел идва с Mediatek Dimensity 8300 Ultra, докато вторият разчита на Mediatek Dimensity 9300+. И двата чипсета са с 4nm архитектура, но по-висока производителност може да очакваме от Pro версията. Конфигурациите са с 12GB RAM и се предлагат 256GB и 512GB място за съхранение, като Xiaomi 14T Pro разполага и с 1TB версия. Батерията и при двата е 5 000 mAh капацитет, като втората голяма разлика е в бързото зареждане. При Xiaomi 14T то е 67W, докато Pro версията се възползва от 120W технология на компанията.

Стигаме и до камерите. Като базови показатели те са като миналогодишните. Основният сензор е 50MP, вторият е 50MP телефото с двукратно оптично приближение, допълнени от 12MP широкоъгълен и 32MP селфи. Новостите тази година са по-високия клас лещи на Leica, които се използват.

Партньорството с германците също така е и при софтуера за снимане, който се е доказал многократно в качеството си при мобилната фотография. Xiaomi вкарва и доста AI функционалности, които също помагат за обработката на снимките, както и за други оптимизации. Тенденция, която тази година е водеща при всички смартфон производители.

Двата смартфона влизат в продажба от 1 октомври в България. Препоръчителните цени започват за Xiaomi 14T от 1 249 лева и 1 749 лева за Xiaomi 14T Pro. При телекомите може да се очаква и известна субсидия при подписване на дългосрочен абонамент.

Компактният сгъваем Xiaomi MIX Flip

Любопитна част от премиерата на Xiaomi беше и техния компактен сгъваем смартфон Mix Flip. Тази подкатегория беше създадена от Motorola с техния RAZR, но започва да набира скорост особено сред дамската аудитория и вече все повече производители навлизат в нея. Конкретно, Xiaomi Mix Flip разполага с 6.86-инчов сгъваем екран с разделителна способност от 1 224×2 912 пиксела и 120Hz опресняване. Външният малък дисплей при затворено положение предоставя 4 инча панел с висока за размера си резолюция от 1 208×1 392 точки.

Xiaomi Mix Flip ползва флагманския чипсет Snapdragon 8 Gen 3 изпълнен по 4nm архитектура. Конфигурациите са между 12GB и 16GB оперативна памет и между 256GB и 1TB място за съхранение. Батерията е с капацитет от 4 780 mAh и разполага с 67W бързо зареждане.

Камерите са две задни, всяка по 50MP основна и телефото с двукратно оптично приближение. Гнездото им е изцяло обхванато от външния дисплей и затова не са маркирани с бранда Leica, но лещите са направени от германската фирма. Двете камери са всъщност идентични с тези на Xiaomi 14T серията, като показатели и възможности. Селфи камерата е интегрирана при основния сгъваем екран и е 32MP. Международната му цена е за 1 299 евро, но все още няма информация дали и кога ще навлиза в България.

The post Серията Xiaomi 14T идва с обновен AI и по-добри Leica лещи appeared first on TechTrends България.