Затова към всяка нова европейска технологична компания, която излиза на световния пазар и разполага с пазарна оценка за милиарди долари/евро се гледа с огромна надежда. Такъв е случаят с Wirecard – германско финтех дружество, което предлага онлайн разплащания и обещава да преобърне финансовия сектор.

Надеждите, че Wirecard ще бъде новият PayPal се изпариха яко дим, след като през месец юни, тя подаде документи за банкрут. Събитието не е толкова интересно, колкото причината и как се стигна до него. То е вследствие на открита финансова „черна дупка“ в размер на 1.9 млрд. евро след няколко независими счетоводни одита.

Така от пример за успешен финтех стартъп, Wirecard за дни се превърна в синоним за грандиозен провал. Като припомни на Европа, че величаенето на изключенията и пропускането на критична оценка, може да доведе до подобни резултати. САЩ също допускат подобни компании да се развиват, като Theranos е най-големия пример, който може да се даде.

Историята за възхода и падението на Wirecard и потенциалните последствия е повече от интригуваща, затова ще я разгледаме в следващите редове.

По пътя на славата

Тя не е само на няколко дни или години, а ситуацията и фирмата е развивана повече от две десетилетия. Wirecard е основана в Мюнхен още през 1999 г. буквално в последните месеци на дотком балона в САЩ. Нейната дейност е да обработва различни разплащания. Подкрепена е от частни и рискови инвеститори в началото.

Първите няколко години са трудни, като почти на ръба на провала през 2002 г. преживява основна трансформация. Маркус Браун – бивш консултант в KPMG влиза в Wirecard като главен изпълнителен директор и води сливането с основния ѝ конкурент в Германия – Electronic Business Systems. Последва мащабно преорганизиране, като дружеството се фокусира основно към онлайн разплащания и поне на пръв поглед тръгва по стъпките на PayPal.

През 2005 г. Wirecard излиза на германската борса чрез обратно публично-първично предлагане. То е и първият и най-ранен сигнал за потенциални нередности в технологичния гигант. За него след малко. Година след това, компанията е включена в технологичен германски индекс TecDAX

От 2007 г. Wirecard започва постепенна международна експанзия отвъд Европа. Първо е открито звено в Сингапур. Следват четири години затишие най-вече заради липсата на достатъчно средства за по-масово разширение. То започва през 2011 г. след като Wirecard набира капитал от 500 млн. евро от тогавашните си инвеститори. Новият ресурс се използва за придобиване на компании по целия свят, което поставя началото на бурния растеж на европейското дружество.

Към 2014 г., то разполага вече с операции в Нова Зеландия, Австралия, ЮАР и Турция. Година по-късно осъществява и едно от най-големите си придобивания в Индия за 340 млн. евро, с което стъпва на този пазар. До края на 2016 г. постига разширение в Северна Америка и Бразилия. В края на 2019 г. след придобиването на AllScore Payment Services в Пекин, компанията навлиза и в Китай.

Мащабното разрастване дава сигнали към инвеститорите и пазарите, че Wirecard е на път да се превърне в глобален гигант. Което я изстрелва като пазарна оценка и ѝ помага да привлече инвеститори и нови средства. Така през 2018 г. тя става част от основния общ германски борсов индекс DAX и се нарежда сред 30-те най-големи публични компании на борсата в Германия. Това се случва, като заменя една от най-големите банки в страната – Commerzbank.

През 2019 г. японският гигант SoftBank инвестира 900 млн. евро (или 1 млрд. долара) в Wirecard, с което пазарната ѝ оценка скача до впечатляващите за нова европейска компания от 17 млрд. евро. Привлеченият огромен ресурс през годините се инвестира не само в придобивания, но и в разширяване на дейностите и портфолиото. Добавени са предплатени кредитни карти за онлайн пазарувания, услуги за управление на риска, софтуерни решения, които ползват изкуствен интелект.

В продължение на години Wirecard расте стремоглаво. Компанията казва, че обработва транзакции за 140 млрд. долара годишно за над четвърт милион фирми. За кратко време тя има по-висока пазарна капитализация спрямо която и да е германска банка и е най-големият европейски финтех.

Първи червени лампички

Проблемите на Wirecard могат да се проследят доста назад в миналото и има немалко сигнали, че ситуацията с дружеството не е „чиста“. Най-първото такова е самото излизане на компанията на германската борса. Споменахме, че това става чрез обратно IPO.

То е осъществено, като компанията поема контрола върху берлински кол център наречен InfoGenie, чиито акции са обезценени до минимална стойност. С този ход, Wirecard става публична компания, но избягва регулаторната проверка и публикуването на задълбочените доклади за финансовото ѝ състояние по това време, заплахи, бизнес модел и описание на операции. Оттук насетне тя е задължена само да подава финансови резултати на тримесечна база. Които на базата на досегашните разкрития на одитори и регулатори показват, че най-вероятно са били манипулирани през годините.

Първият по-сериозен сигнал за потенциални счетоводни измами излиза наяве през 2008 г. По това време германски акционери се усъмняват в изрядността на финансите на компанията. Започва проверка, като за първи път тогава е привлечен Ernst & Young (EY), който се превръща в основен одитор оттук насетне. Проблеми не са установени, а германските власти дори разследват акционерите подали сигнала, защото не са споменали, че имат дялове в Wirecard. През следващите няколко години, регулаторите реално заемат страната на компанията, както ще видим по-нататък.

Следват няколко разследвания на Financial Times, като едно от основните е публикувано през 2015 г. Тогава британското издание твърди, че има несъответствия в счетоводните отчети на Wirecard за 250 млн. евро, които липсват. През същата година изследователската фирма J Capital Research смята, че азиатските операции на германското дружество са доста по-малки в действителност, отколкото ги представя в своите баланси.

Година по-късно е подаден анонимен сигнал в което се обвинява Wirecard за пране на пари. Последва разследване на германските власти, но не на компанията, а на подателя, като се смята, че това е направено с цел пазарна манипулация.

Сингапурският скандал

Нито едно от тези действия не води до сериозни последствия. До 2018 г. когато самото сингапурско звено на Wirecard започва вътрешно разследване за практика на трима служители от финансовия си отдел. Те са се опитвали да изпратят пари до индийското звено чрез трети страни. Тоест да прелеят средства от една Wirecard компания в друга, но като ги маскират като реални операции.

В края на 2018 г. разследването е спряно на централно ниво, но информация за това изтича до Financial Times. Британското издание пише по темата в първите дни на 2019 г., при което следва… проверка на германския регулатор BaFin за пазарна манипулация от страна на вестника. Причината за правителствения чадър е, че Wirecard е станал важен компонент за германската икономика.

Усилията на Financial Times не остават незабелязани, тъй като сингапурската полиция прави обиск на офисите на Wirecard в страната. В същия момент излизат и разследвания на британския вестник за изнасянето на значителна част от операциите на германската компания на партньори във Филипините. Financial Times твърди, че именно тези трансакции, както и дейността в Сингапур и Дубай отговарят за основната част от приходите, които официално обявява Wirecard.

Британското издание прави ново разследване в което пише, че всички тези приходи са умишлено завишени и не отговарят на действителността. Wirecard многократно отрича тези обвинения, но след натиск на инвеститорите наемат KPMG като втори одитор.

Последният удар на Financial Times е с разкритията, че германската компания продължава да обслужва основно порносайтове и платформи за онлайн залагания, като взима доста висока комисионна за това. Големите финансови компании ползват тези сектори само в началото на развитието си и после се оттеглят, заради потенциални имиджови проблеми. Това е друг индиректен сигнал, че нещата около Wirecard не са напълно изрядни.

Смъртоносният удар

Всичко приключва дни преди началото на лятото на 2020 г., когато филипинската тиктакаща бомба избухва. На 18 юни след задълбочен одит проведен от EY се оказва, че липсват около 1.9 млрд. евро, за които компанията казала, че са в две филипински банки. Сумата е около две-трети от годишните приходи на компанията за 2019 г., или колкото цялата печалба на Wirecarad от последните 10 години.

Според одита, тези пари „най-вероятно“ никога не са съществували, като се води разследване дали са откраднати или става дума за измама на трето лице. Така съмненията около Wirecard, че финансите на компанията не са изрядни се потвърждават.

Тогавашните проверки не доведоха до особени последствия за Wirecard. След одита през тази година обаче започват още проверки и обиски в Мюнхен и Виена.  Изпълнителният директор Маркъс Браун подаде оставка, след като проверката показа, че има „индикации“ за „погрешна представа“ за кешови баланси в някои от сметките на компанията.

И двете банки във Филипините казват, че не са имали отношения с Wirecard и пари от тази компания не са постъпвали при тях някога. Гуверньорът на централната банка на страната заявил, че документът, който твърди обратното, е фалшифициран.

Така започва доста дълга история от имена на адвокати и служители, които може по един или друг начин да са участвали в схемата. Първоначално Wirecard казва, че ще продължи работа както обикновено. След това обаче подава документи за банкрут. Оказва се, че липсващата сума е по-голяма от дълга на компанията, който е 1.97 млрд. долара към консорциум от 15 кредитори, а в последствие скача до над 4 млрд. долара.

Бърз разпад

Всичко се случва толкова бързо, че все още има много неизвестни и установени детайли. Все още не е ясно например дали парите не са съществували и става дума за опит за прикриване на лоши финансови резултати или пък са били източвани. Не се изключва схема, която да включва и двете действия. След сингапурския скандал, първичното разследване на германските регулатори и навлизането на KPMG като втори одитор EY „вижда“ дупката.

Сега вече се води пълно разследване от германските власти, които най-накрая обръщат поглед към самата компания, а не към нейните критици. Те се насочват към партньори на Wirecard, включително Senjo Group, която е базирана в Сингапур, където е и централата на европейската компания за азиатските ѝ операции. Самата местна група помага на Wirecard да се развива в нови пазари в Азия, където няма лицензи. Тя е получавала дял от преводите, а приходите да били в банкови сметки на доверени лица. Според данни, които са получени от Wall Street Journal, Senjo и други две сходни компании в Дубай и Филипините, са осигурявали над половината от приходите на Wirecard и над 95% от печалбата през последните години.

Разследващите в Германия проверяват дали партньорите на Wirecard по някакъв начин не са създали финансовата дупка. През април KPMG също са одитирали Wirecard и не са успели да докажат, че всички приходи от партньорите са реални. Досега Senjo и останалите компании не са коментирали темата. Самата Wirecard е наела адвокатска къща и в Сингапур да разследва.

Върхът на айсберга

Проблемите на Wirecard следват една и съща тенденция – първо има подозрения за липсващи пари или подправени сметки. След това следва проверка, която не открива нещо сериозно, както и такава на регулаторите, но доста често насочена в грешната посока. Вглеждане в детайлите обаче показва и друго. И проверката на KPMG и тази на EY не може да докаже наличието на парите във Филипините – въпросните малко над 2 млрд. долара. KPMG казват, че Senjo и другите трети лица не са съдействали на одиторите.

При одита на EY обаче одиторите получават вече споменатите писма от банките, които отричат наличието на парите и сметките. Това води до срива на компанията. Браун се предава на полицията, а главният оперативен директор Ян Марсалек, е уволнен и в неизвестност, като дори документите за последните му пътувания са фалшифицирани.

Сега пред доскоро обещаващата компания предстои разпродаване на активите. Пред Financial Times главният финансов директор на Deutsche Bank Джеймс вон Молтке казва, че банката има интерес към някои звена на Wirecard и би помогнала и на Wirecard Bank, но всичко все още е в ранна фаза на разговори.

Финансовият министър на Германия Олад Шолц също кава, че „това е само върхът на айсберга“  и не изключва да има още открития. За компанията това означава, че е много малко вероятно да се възстанови.

Последствията

Стремежът да се насърчат иновациите много често води до „приспиване“ на властите, които при традиционни играчи от финансовия сектор ще действат доста по-решително. Финтехът е изпълнен с компании, които обещават за края на досегашното банкиране. Някои от тях успяват да го постигнат, други не, а трети може да имат не толкова чисти помисли.

Случаят с Wirecard е класически прийом на някои стартъпи от Силициевата долина. От една страна имаме прикриване на определени практики, които имат за цел да надуят пазарната ѝ оценка и да привлекат допълнително финансиране. Или да им осигурят достатъчно време, за да могат напълно да променят бизнес модела си. От друга – пълното предположение на регулаторите, че компаниите са изрядни. Този проблем може да се проследи в САЩ, а вече и в Европа. За съжаление Стария континент засега успява да репликира повече от негативните, отколкото позитивните подходи в Силициевата долина.

Провалът на Wirecard може да понижи доверието на потребители, инвеститори и власти към финтеха като цяло в Европа. Една развитие, което ще бъде с две остриета, защото може да затрудни и компании с добри идеи и решения.

Последното последствие е за един от най-големите IT инвеститори по света – японската SoftBank. Първо тя инвестира общо 9 млрд. долара в затъващата в момента американска WeWork. Като добавим и вложението от 1 млрд. долара в Wirecard говорим за потенциално отписване на 10 млрд. долара в рамките само на тази година. Това е огромна сума дори за SoftBank, които имат портфолио от 100 млрд. долара.

The post Възход и падение на финтех гиганта Wirecard appeared first on TechTrends България.

Идеята не е нова и вече Вашингтон забрани подобни набиращи популярност в страната приложения да се използват от ключови държавни служители. Ограничението важи с пълна сила за въоръжените сили на САЩ.

„Взимаме темата много сериозно. Определено го обмисляме и работим по този проблем от дълго време“, коментира Помпео. „Дали става дума за проблемите да имаш технологии на Huawei в инфраструктурата си, за които обиколихме целия свят и постигаме напредък да я махнем. Обявихме и ZTE за заплаха за американската национална сигурност. Затова и по отношение на китайските приложения в телефоните на хората, САЩ ще се справят“.

TikTok времето изтича

Помпео допълва, че вниманието ще се насочи към китайските социални мрежи „особено TikTok”. „Не искам да изпреварвам президента, но го обмисляме“, казва той. Според него хората трябва да теглят приложението, ако искат „личните им данни да отидат в ръцете на китайската комунистическа партия“.

„Взимаме темата много сериозно. Определено го обмисляме и работим по този проблем от дълго време“ Майк Помпео, държавен секретар на САЩ

Реакцията на TikTok не закъснява. „TikTok се ръководи от американски изпълнителен директор със стотици служители и лидери на ключови позиции в сигурността, разработката и правилата тук в САЩ. Нямаме по-висок приоритет от това да промотираме сигурно преживяване в приложението за нашите потребители. Никога не сме давали данни на потребители на китайското правителство нито ще го направим, ако са ни поискани“, казва говорител на TikTok пред CNN.

По-късно в понеделник компанията се присъедини и към позиция на американските ИТ гиганти, които обявиха, че спират да дават отговори на исканията за данни от страна на правителството в Хонконг. Причината – нов закон на Китай, който ще въведе по-сериозни рестрикции. TikTok обяви, че директно премахва приложението си от Google Play и Apple App Store в Хонконг, за да не се налага да споделя данни.

Имидж на самостоятелност

Това не е първият път, в който TikTok попада в полезрението на американските власти. Тя от доста време е критикувана заради факта, че е от Китай. Миналата година дори беше забранена за военните в страната.

През цялото време TikTok отрича всички твърдения, че има общо с китайското правителство или че има риск за данните на потребителите. Тя е собственост на компанията ByteDance, но заявява, че работи независимо от нея и спазва всички правила и закони. Компанията допълва, че съхранява данните на американските потребители в дейта център в САЩ с бекъп в Сингапур. Тя многократно се опитва да убеди политиците, че работи независимо от което и да е правителство и иска да има имидж на самостоятелна компания, която работи по западен модел.

Въпреки това напрежението със САЩ вече се отразява на TikTok и на други пазари. Наскоро TikTok и други китайски приложения бяха забранени в Индия. Местното правителство обяви, че те са „риск за суверенитета“ на страната. Забраната дойде в последствие на сблъсъците на двете държави по границата в Хималаите.

Китайското приложение, което превзе Америка

TikTok попадна в полезрението на властите след като през последните година-две започна да набира сериозна популярност сред потребителите в западното полукълбо. То стана и първото китайско приложение със световна популярност с над 1.5 млрд. сваляния в двата онлайн магазина на Apple и Google, показва изследване на SensorTower.

Данните им още посочват, че само през първите три месеца на тази година то е изтеглено 315 млн. пъти. Това е приложението с най-много тегления в рамките на тримесечие в историята. За сега недоволството на политиците не изглежда да влияе на интереса на потребителите към TikTok, които продължават да използват приложението, за да споделят кратки видеоклипове.

Тази своеобразна социална мрежа е изключително популярна сред подрастващите и тийнейджърите, включително и в САЩ. Според компанията Qustodio, TikTok трупа все повече популярност сред тези чувствителни възрастови групи. През февруари 2020 г. американските потребители в детска и юношеска възраст прекарват средно по 82 минути на ден в китайското приложение.

The post САЩ обмислят забрана на TikTok и други китайски социални мрежи appeared first on TechTrends България.

Така, този бизнес продължава тенденцията да е все по-доходоносен за основните играчи. Данните на компанията Sensor Tower за първото полугодие на 2020 г. показват, че приходите от мобилни приложения да прехвърлии 50 млрд. долара. Това е ръст с 23.4% спрямо първите шест месеца на 2019 г.

Темпото на ръста също се увеличава, като между 2018 г. и 2019 г. е 20%. Според Sensor Tower основната причина за това е пандемията. Ограничителните мерки накараха много хора да прекарат повече време у дома. Затова се отчита и по-голям ръст на купуване на приложения по време на ограничителните мерки.

Лидер е Apple App Store

Онлайн магазинът на Apple запазва традицията да генерира повече пари от Google Play Store. Притежателите на iPhone от много време се характеризират с по-големите си разходи за приложения. Това е особено видимо през първото полугодие на 2020 г.

Потребителите на Apple App Store са похарчили 32.8 млрд долара за приложения, абонаменти, игри и покупки вътре в приложенията и игрите. Това е с 24.7% повече спрямо същия период година по-рано. Сумата е и значително по-голяма от тази на Google Play Store – тя е 17.3 млрд. долара. Ръстът при Android приложенията е и по-малък – 21%.

Постижението на App Store е впечатляващо на фона на факта, че има значително по-малко изтегляния на приложения. Общо за първото полугодие потребителите са изтеглили и инсталирали приложения 71.5 млрд. пъти – 22.8% повече спрямо година по-рано. Потребителите на App Store са направили 18.3 млрд. инсталации, докато на Google Play – 53.2 млрд. Потребителската база на iPhone обаче традиционно е по-платежоспособна и затова се насочва по-често към платени приложения и игри спрямо по-многобройните потребители на Android.

Ситуацията при приложенията

Sensor Tower изчислява, че най-доходоносното приложение като цяло е Tinder с 433 млн. долара приходи общо от двата магазина – спад с 99 млн. долара спрямо миналата година. На второ място е YouTube с 431 млн. долара, а на трето – TikTok. В класацията влизат още Tencent Video, Netflix, Disney+, iQTI, Google One, BIGO LIVE и LINE Manga.

Донякъде изненадващо, най-доходоносното приложение само в Apple AppStore е… YouTube. То е следвано от TikTok, а Tinder е чак на трето място. Лидер в Google Play Store е Google One, следван от Tinder и Disney+.

Лидер по най-много изтегляния и в двата магазина е китайския хит TikTok с общо 626 млн. инсталации за първите шест месеца. Това прави китайската социална мрежа за кратки клипове сериозен претендент за една от най-популярните в света в краткосрочно бъдеще. В класацията са още WhatsApp, Zoom и останалите социални мрежи.

Игрите продължават развитието си

Мобилните игри вече са сериозен пазар и продължават традицията да заемат значителна част от приходите на приложенията за смартфони и таблети. Те са достигнали 36.6 млрд. долара приходи общо. И тук се запазва тенденцията потребителите на App Store да плащат повече – 22.2 млрд. долара приходи спрямо 14.4 млрд. от Google Play Store.

Най-доходоносната игра е PUBG Mobile с потенциални приходи в размер на 1.3 млрд. долара. На второ място е Honor of Kings, следвана от Monster Strike, Roblox и Coin Master. Всички игри на челните пет места вече са преминали 1 млрд. долара приходи от съществуването си досега.

Разликата между тегленията в App Store и Google Play тук е още по-голяма – 5.7 млрд. спрямо 22.8 млрд. Отново обаче потребителите на Android масово предпочитат безплатните игри.

Все пак, лидерите са PUBG Mobile, Garena Free Fire, Hunger Assassin, Brain Out, Gardenscapers. Очаквано, игрите бележат по-голям ръст на инсталациите по време на ограничителните мерки. Тенденция, за която беше загатнато още през пролетта. Това е особено видимо през второто тримесечие на годината и то е едно от най-активните от към инсталации и приходи досега с нетипично голям затази част на годината оборот.

Прогнозата за следващото тримесечие и второто полугодие остава доста трудна. Развоят на пандемията ще е от решаващо значение. Евентуални нови ограничителни мерки през есента този път може да не доведат до ръст и на харченето за приложения, особено ако проблемите с икономиката са по-сериозни и потребителите преценят да са по-пестеливи.

The post Приходите от мобилни приложения прехвърлиха 50 млрд. от началото на 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Горе-долу от толкова време оборудването и устройствата на Huawei са определяни за заплаха за националната сигурност от страна на Щатите. Реални технически доказателства засега не са представени, а единствено се посочват потенциалните връзки на компанията с китайската комунистическа партия и местен закон, според който дружествата трябва да предават информация на службите. Huawei отхвърля тези твърдения, като обявява, че няма връзки с управляващите в Пекин, а оборудването ѝ спазва високи стандарти за сигурност и поверителност.

„Днешното решение е базирано на голямо количество доказателства и Комисията определя Huawei и ZTE като риск за националната сигурност на комуникационните мрежи на Америка и нашето 5G бъдеще“, обявява председателят на FCC Ажит Пай, в официалния документ на комисията. Новият елемент е включването на ZTE към обвиненията на Huawei, ход който също не е изненадващ, предвид предходните опити на Вашингтон да ограничат нейното влияние в САЩ.

„Днешното решение е базирано на голямо количество доказателства и Комисията определя Huawei и ZTE като риск за националната сигурност на комуникационните мрежи на Америка и нашето 5G бъдеще“ Федерална комисия по комуникации на САЩ

„Huawei и ZTE имат близки отношения с Китайската комунистическа партия и с военните на Китай. И двете компании са обект на китайски закон, който ги задължава да сътрудничат на разузнавателните служби на страната“, допълва Пай.

Обвиненията

Решението на FCC идва малко повече от година след като американският президент Доналд Тръмп започна своеобразна война с Huawei. Бяха издадени ограничителни заповеди, които забраниха на американски компании да предлагат определено оборудване на Huawei и обратното. Това доведе до ограничаване на достъпа на китайския гигант до Android и доста хардуерни производители.

Въпреки всичко, американските власти издаваха няколко отлагания на пълното влизане в сила на забраната и това позволяваше на бизнеса в САЩ да продължи в известна степен отношенията си с Huawei. Това бе ключово за оцеляването на малките и локални оператори в Щатите, които разчитат почти изцяло на оборудването на китайската компания.

През последните няколко месеца спорът изглеждаше в затишие предимно заради пандемията. Всъщност през това време FCC анализираше именно всички предоставени данни и доказателства от американското правителство и се очакваше решението на комисията.

Сега то е факт и е окончателно, като влиза в сила веднага. Прави впечатление, че в него няма разписани подробните доказателства, въпреки че е посочено, че има „поразително“ много такива. Решението идва на фона и на съобщението на администрацията на Тръмп от миналата седмица, че Huawei получава подкрепа от китайските военни, както и 20 други компании.

„Този списък ще е полезен за американското правителство, компании, инвеститори, научни институции и партньори, за да проверяват внимателно при потенциални партньорства с тези компании“, коментира пред CNET Джонатан Рат Хофман, асистент на американския секретар по защита на обществените дела.

За момента Huawei и ZTE не са коментирали темата. Първата компания вече многократно е отговаряла на тези обвинения по един и същи начин: че не е предавала никакви данни на китайското или което и да е друго правителство. ZTE също е отричала обвиненията неколкократно.

Директните и политически последствия

Решението на FCC ще доведе до сериозни последици за бизнеса на американските телекомуникационни компании. Те няма да имат право да използват федерално финансиране, за да купуват оборудване от компаниите в забранителния списък. Става дума за фонд в размер на 8.3 млрд. долара, който миналата година FCC създаде, за да помогне на мобилните оператори в по-бързото изграждане на мрежите им и за навлизането на 5G.

За разлика от миналогодишното ограничение, което доведе до практически край на оргиналния Android и услугите на Google в телефоните на Huawei, това решение няма да има сериозни последици за крайните потребители. То ще се отрази на телекомите в САЩ, които ще трябва да преосмислят оборудването, което купуват и използват за мрежите си.

Решението ще има и политчески отенък. То е отделно от другата забрана на Департамента по търговия, който миналата година забрани и вноса на някои продукти от Китай и вдигна митата за други. Така атаката срещу китайските компании, включително IT гигантите на страната, увеличава своя мащаб. Може да се очаква, че ще има и реципрочен отговор от страна на Китай или най-малкото до допълнително влошаване на търговските отношения между двете държави.

Напрежението ще се „разлее“ и към другите държави. Хофман например споменава „партньорите със сходно мислене“, които също да имат предвид това решение. През изминалата година има и доста разговори между САЩ и партньорски държави, които също обмислят ограничения за Huawei и другите компании. За сега Европейският съюз се стреми да страни от темата и не е ограничавал Huawei официално, но призова страните-членки да са по-внимателни в избора на доставчици на 5G оборудване.

Решението ще бъде използвано и за увеличаване на натиска върху Великобритания, да не използва китайската компания за доставчик на 5G мрежите в страната. Британското правителство реши в началото на годината, че може да допусне Huawei да изгради до една трета от радиорелейното оборудване, без опорните системи. През последните седмици се засилват индикациите, че Лондон може и да преосмисли това действие и да наложи пълна забрана на китайската компания. Засега официално обявена промяна няма.

Следващи стъпки

Санкциите на САЩ срещу Huawei предоставиха малко по-благоприятен терен за нейните директни европейски конкуренти – Nokia и Ericsson. Компаниите спечелиха няколко ключови надпревари за изграждане на 5G мрежи в държави като Тайван, Сингапур, Канада, Нова Зеландия, Австралия и др.

Huawei и ZTE предлагат по-евтино и доста добро като техническо ниво оборудване, особено когато става дума за 5G. Двете компании разполагат със солидно количество патенти в технологията и са ключови при определянето на новите стандарти.

Политици от САЩ на няколко пъти са допускали възможността, Вашингтон директно или индиректно през американски компании да придобие пълния или частичен контрол върху Nokia или Ericsson. Целта е да се запази важността на страната в развитието на 5G технологията. Двете компании са доста уязвими от подобно действие, поради липсата на ясно изявен мажоритарен собственик и разпокъсани акционери. Освен това, до миналата година те изпитваха финансови притеснения, покрай бързото развитие на Huawei и ZTE в областта на 5G.

Засега, този сценарий остава като теоретичен в медийното пространство, без да са обявени конкретни действия. Редица американски политици успокоиха страстите, като обявиха, че е малко възможен. Той беше отхвърлен от Cisco, една от компаниите, които са спрягани да се ползва за придобиване на контролен дял в Nokia или Ericsson.

Последствията от подобно действие могат да бъдат значителни, като дори да се намеси Европейския съюз, който няма да допусне двата му ключови вендора да преминат в американски ръце. Враждебно изкупуване може да означава обявяването на търговска война между Стария континент и САЩ.

The post САЩ официално обяви Huawei и ZTE като риск за националната сигурност appeared first on TechTrends България.

Дълго време авторите на криптовирусите разчитаха на обема заразени, тоест колкото повече жертви платят откуп от 100-200 долара, толкова повече приходи. Всъщност обаче повечето хора не плащат. Те са склонни да загубят данните си, но не и да плащат, особено след като няма гаранция, че вирусът няма отново да криптира всичко след няколко дни или часа и отново да поиска пари.

Големият удар

Затова напоследък хакерите насочват криптовирусите към бизнеса. Това им позволява да изградят по-специфична атака, която да насочат към конкретна цел – например голяма компания с много компютри. Веднъж пробита, мрежата на мишената става идеална за разпространение на вируса в нея и едновременно заключване и блокиране на голям брой машини в нея. След това хакерите изискват откуп с размерите на пет- и дори шестцифрена сума, за да върнат достъпа до компютрите.

Компанията за киберсигурност Symantec съобщава, че в момента има нова вълна от атаки с криптовируси към корпорации. Тя е засегнала поне 31 големи компании, включително осем от Fortune 500. Атаката е от хакерската група Evil Group е била прекъсната от експерти за киберсигуност. В противен случай тя е щяла да наруши дистрибуторски вериги и да нанесе щети за милиони долари докато всичко се възстанови.

Атаката WastedLocker е нова, като за пръв път се е появила през май 2020 г. Evil Group е имала по-различен подход от другите подобни групи. Тя не е заплашвала компаниите да публикува корпоративни данни в интернет или да ги предаде на конкуренти. Анализаторите на NCC Group смятат, че това е направено с цел да не привлича нежелано внимание към хакерите от страна на полицията.

Дори и това да е наистина така, разследванията на подобни атаки и без това са много трудни. Нужни са профилирани специалисти, специална техника и много бързо сътрудничество в международен план. Много често атакуващите са в далечна страна и дори и да бъдат локализирани през множеството им прикрития, ангажирането на международни институции и след това на местните сили за сигурност, отнема време, което дава допълнителна възможност на хакерите да се покрият.

Ако през цялото това време компанията-жертва трябва да чака, то тя ще понесе много сериозни загуби. Затова повечето жертви предпочитат или да платят, или възможно най-бързо да възстановят резервните копия и да си върнат системите.

Неприятното неизбежно бъдеще

В същото време хакерите стават все по-добри в атаките си. Те вече не се насочват само към фирмени компютри, но и към други устройства от Интернета на нещата (IOT), сензори, файлови сървъри дори виртуални машини и облачни системи. Всичко това означава много вектори на атака, които компаниите трябва да съобразяват и да защитават.

Друг риск е, че криптовирусите могат да се превърнат и в оръжие. Те могат да бъдат направени така, че да не позволяват декриптиране и да няма начин за „отключването“ им. Резултатът от такива атаки ще е с неприятни последици за жертвите, които може да останат без никакви данни. Затова създаването на резервни копия и тяхната защита от криптовируси ще бъде от критично значение.

Възможностите пред хакерите и криптовирусите действително са много големи. А компаниите отново са в догонващата роля, което означава, че ако не действат бързо и не възпремат този тип атаки като реална опасност, може да се окажат доста неприятно изненадани. Това обаче ще е сложно предизвикателство за тях, защото ще изисква още инвестиции както в технологии, така и в създаването на достатъчно специалисти. Последните все още са в сериозен недостиг за индустрията и това няма да се промени скоро.

The post Криптовирусите се превръщат във все по-голям риск за сигурността appeared first on TechTrends България.

И докато софтуерът и хардуерът са взаимосвързани и си помагат да извличат максимума един от друг, то когато едно устройство работи добре, обикновено хардуерът е хвален за бързата работа, но когато работи зле, софтуерът е критикуван, че „забива“.

На преден план

През последното десетилетие софтуерът започна да излиза на преден план. Хардуерът се превърна просто в „желязо“, което е напълно зависимо от програмите, които го ползват. Причините за това са няколко.

От една страна хардуерът достигна ниво, в което трудно може да впечатли обикновения потребител. Затова и потребителската електроника вече не предизвиква толкова голям ентусиазъм сред хората. Продължава да има и много хардуерни иновации, но те са при центровете за данни и другите по-специфични устройства. И те, и обикновената електроника обаче все повече разчитат и на софтуера, за да привличат вниманието на потенциалните клиенти.

Фактът, че вече дори и евтините телефони разполагат с хардуер, който само допреди няколко години беше наличен за флагманите, отваря много нови възможности. Някои от тях са тривиални, други ще са доста по-значими. Накратко, софтуерът навлиза във всякакви аспекти на ежедневието на хората. Това е неизбежен процес, който ще има своите и добри, и лоши страни.

Най-добрият пример са мобилните екосистеми – операционните системи за смартфоните и таблетите и изградените около тях приложения. През последните десет години те показаха, че липсата на развитие на подобни системи е пътят към успеха на производителите на устройства. Може да си спомним Nokia и Microsoft с техните смартфони Lumia и злополучната платформа Windows Phone. Ситуацията се повтаря донякъде и със забраната на Huawei да ползва лицензираната версия на Android.

Зад паравана на софтуера

Той вече тече с пълна сила. В онлайн магазините има всякакви приложения с много голямо разнообразие от функции, услуги и възможности. Все повече компании, които предлагат физически услуги, ще изграждат и собствени софтуерни платформи. Пример за това са системите за споделена икономика, като AirBNB и Uber. Последната се надяваше да прескочи регулациите за такситата, като твърдеше, че е изцяло софтуерна платформа и услуга за връзка между потребители и шофьори.

Това не се случи в дългосрочен план и тя вече трябва да отговаря на редица правила, което кара компанията да търси нови бизнес модели и софтуерни възможности. Тя вече неколкократно обяви, че има концепция да бъде „операционната система на ежедневието“. Това означава, че иска от нейното приложение потребителят да може да си поръча най-разнообразни форми на транспорт, доставка на различни услуги и т.н. Ключов елемент са разработването на автономни коли и услуга, базирана на тях.

Поглед в бъдещето

Много други приложения и услуги разчитат на все по-интелигентния софтуер, за да персонализират т.нар. потребителско изживяване, за всеки клиент. В момента това се случва постоянно, но в по-скромен мащаб. Усъвършенстването на алгоритмите тепърва предстои, покрай развитието на програмите за изкуствен интелект (AI).

Концепции и технологии като AutoAI например ще позволят на повече компании да разработват бързо и лесно интелигентни алгоритми за различни функции и услуги, без да се налага да разполагат със специализирани инженери. Вместо това по-голямата част от процеса ще е автоматизирана и фирмите ще могат с минимални промени да адаптират готовите модули за нуждите си.

Алфред Чуанг, който е партньор в инвестиционния фонд Race Capital, описва в TechCrunch и своята прогноза за света на софтуера след 10 години. Той очаква тогава “най-голямото училище в света“ да е софтуерна компания – тя ще предлага персонализирани уроци на хората навсякъде, като те ще се подготвят от изкуствен интелект.

Според Чуанг и най-голямата банка може да е софтуерна компания и всички транзакции да са дигитални. Дори и разговорите с банкери ще са през видеочат или обикновен чат, но практически няма да има физически пари. Всичко може да е в блокчейн – ясно проследимо, прозрачно и сигурно.

Чуанг прогнозира, че и най-големият супермаркет може да е софтуерна компания, която използва и роботи. Храната да се доставя чрез роботи и дронове, без човешка намеса. Клиентите пък ще могат да следят кой кога и как е подготвял и обработвал храната им. Изкуствен интелект ще прогнозира нужните продукти.

Чуанг очаква практически всички големи индустрии да са преобразени и да разчитат на софтуера и дигиталните услуги. Той смята, че и тазгодишната пандемия ще ускори изкарването на хората от офисите за повече работа от дистанция. Самият Марк Зукърбърг вече обяви, че очаква „до 5-10 години“ поне половината от служителите на Facebook „трайно“ да работят от домовете си.

Новите предизвикателства

Разбира се, не може абсолютно всичко да се замени от софтуер, но алгоритмите биха могли да помагат за по-доброто и качествено изпълнение на практически всякакви задачи. Стига, разбира се, да са достатъчно сигурни. Именно това ще е основното предизвикателство пред IT индустрията. В момента хакерските атаки са толкова чести и все по-големи, че вече почти не привличат вниманието на хората, които сякаш се примириха с факта, че данните им във всеки един момент могат да бъдат откраднати.

И докато краден имейл или парола не е чак толкова голяма болка за умиране, то компрометирането на софтуер, който управлява язовирна стена или светофарите в голям град, може да създаде доста по-кардинални проблеми. А ако софтуерът е навсякъде, рискът нещо подобно да се случи, е много по-голям. Затова сигурността на софтуера и изкуствения интелект като цяло ще е много голямо, сложно и важно предизвикателство.

Всички останали трудности са по-лесно преодолими. Както и Зукърбърг казва, преди да могат служителите да работят трайно от домовете си, ще трябва да се създадат още много нови технологии, приложения, софтуерни инструменти. Ще трябва да се подобри и мрежовата инфраструктура, за да гарантира бърз и стабилен интернет. Всичко това обаче ще се случи неизбежно. То е част от естествения процес на развитие на софтуера.

Сигурността обаче все още изглежда второстепенна и пренебрегната. Пример затова са проблемите на приложението Zoom, което след големия си възход, се оказа, че не предлага криптиране на връзката и достатъчно ниво на сигурност. Това се добавя сега, постфактум. А, за да може софтуерът на бъдещето да отговори на големите очаквания, сигурността за него трябва да се развива още сега и да върви паралелно с всичко останало.

The post Софтуерът може да преобрази света в рамките на десетилетие appeared first on TechTrends България.

Проблемът стана особено явен по време на протестите против полицейското насилие през последните седмици. Социалните мрежи се превърнаха в място на множество дискусии и призиви, включително прикрити расистки групи, които под предтекст, че искат равнопоставеност, всъщност разпространяват обратни послания.

И докато други социални мрежи, например Twitter, взеха по-открита и твърда позиция против подобно поведение, Facebook видимо не направи нищо ново. Компанията сякаш не обръща внимание и казва, че продължава да работи по темата, но отнема време. Липсата на видими промени обаче създаде нов проблем за интернет гиганта.

Това не е първият случай, в който Facebook попада в негатвната светлина на прожекторите и се проваля в идеята да предприеме действия спрямо критиките. Последният скандал с подобни размери беше след президентските избори в САЩ през 2016 г., когато маркетинг фирмата Cambridge Analytica извличаше лични данни на милиони потребители с цел насочени послания в полза на кандидата и настоящ държавен глава Доналнд Тръмп.

Неочаквана подкрепа за расизма

Заради големия ръст на речта на омразата и все по-хитрите методи за нейното прикриване, алгоритмите на Facebook показват реклами и в групи и в публикации и клипове, които са именно с подобен характер. Потребители започнаха да съобщават за такива случаи и очаквано критикуват брандовете, чийто реклами са редом до подобни послания.

Самите брандове обаче не са виновни. Съвсем логично те не искат имената им да се свързват с подобни послания, но алгоритмите на Facebook все още не съобразяват това и допускат грешки. Според рекламодателите обаче социалната мрежа не прави достатъчно промени и те не се случват с бързо. А това води до вреди за техния имидж. Резултатът – оформи се своеобразна коалиция от американски компании, които обявиха бойкот на рекламирането във Facebook.

Казусът набира сила през тази седмица, като Facebook е провела конферентен разговор с около 200 рекламодатели, съобщи Financial Times. Вестникът обяви, че разполага и със запис от разговора, в който Нийл Потс, един от директорите на Facebook, казва на участниците, че „има дефицит на доверието“ и компанята иска да промени това.

Отпорът на компаниите

В бойкота ще участват доста брандове, включително The North Face, Ben & Jerry’s, Patagonia, Viber и др. Всички те смятат да спрат рекламите си във Facebook през юли т.г., като символ на недоволството си от случващото се в социалната мрежа. Бойкотът е организиран от групата “Спрете омразата за печалба“, която започна работа след смъртта на Джордж Флойд, съобщава британският вестник Guardian. Тя е на път да направи най-големия отлив на рекламодателите от социалната мрежа досега. Особено след като през миналата седмица организациите с подобен призив станаха шест.

Проблемът набра още инерция в четвъртък, след като и мобилният оператор Verizon обяви, че спира рекламите си във Facebook и Instagram за неограничено време, съобщи CNBC. Говорител на Verizon казва, че това ще е така, докато Facebook „не създаде приемливо решение, с което се чувстваме комфортно“.

Позицията на Verizon е следствие на сигнал от една организациите, че е открила реклами на телекома до видео на групата QAnon, в което имало реч на омразата. „Имаме строги правила за съдържанието и нулева толерантност, когато те са нарушени. Временно спираме рекламите си докато Facebook не създаде решение, с което че чувстваме комфортно и е в тон с това, което сме направили с YouTube и други партньори“, казва главният медиен директор на Verizon Джон Нити.

Какво прави Facebook

Въпреки все по-големия натиск, компанията запазва привидно спокойствие. В официална позиция за Fortune, Facebook казва, че уважава решенията на брандовете и ще продължи работата си да премахва речта на омразата. Според източници на в. The Wall Street Journal, компанията е казала на рекламодатели, че няма да променя политиката си заради финансов натиск, но ще инвестира повече в технологии, които да улеснят откриването на речта на омразата.

Анализаторът Брент Тил на Jefferies коментира пред Fortune, че не очаква бойкотът да повлияе на приходите на Facebook. „Те имат 8 млн. рекламодатели. Ако част от тях си отидат, това ще създаде временен въздушен балон, но той ще е малък“, смята Тил. Целта на компаниите е да изпратят символично послание

На същата позиция е и Колин Себастиан от Baird. Той смята, че трябва дори хиляди рекламодатели да бойкотиат социалната мрежа, за да повлияе това на приходите ѝ трайно. „Бойкотът е предимно символичен“, казва и той.

За Facebook остава трудната позиция да се справи с пореден скандал. Те станаха почти постоянно явление за социалната мрежа. Очакванията са те да продължат и през следващите месеци с наближаването на изборите за президент в САЩ. За сега компанията и Зукърбърг успяват да запазят твърдостта на позицията си, но натискът изглежда ще става все по-сериозен.

The post Големият бойкот на рекламодателите срещу Facebook appeared first on TechTrends България.

Китай работи по Beidou от около две десетилетия. Страната отдавна иска да има своя алтернатива на GPS, за да намали зависимостта си от външни фактори. Beidou ще позволи на Китай и на военните ѝ да имат навигация в случай на конфликт. Както и да ползват високоточни боеприпаси.

Третата фаза

Това не е първата версия на сателитната система Beidou, тя е развивана на общо три фази, като през настоящата седмица беше приключена последната. Преди нея имаше Beidou-1 беше изградена през 2000 г. и имаше експериментален статут. Тя работеше до 2012 г. с три сателита, което ѝ даваше ограничени функции и покриваше основно територията на Китай. След това застъпва Beidou-2, която има 10 сателита и вече е работеща в района на цяла Азия.

От 2015 г. насам Beidou-3 се изгражда, като работи от 2018 г. Сега тя е завършена, като има 35 сателита и покрива цялото земно кълбо. С което осигуряват връзка навсякъде и предоставят пълна алтернатива на останалите навигационни системи. Тя ще може да работи до 2035 г. без необходимост от допълнителен ъпгрейд и потенциално без добавяне на нови сателити.

Подобно на GPS и другите системи, Beidou може да се използва и от бизнеса и крайните потребители. Вече поне 70% от смартфоните в и от Китай поддържат Beidou. В Китай платформата е задължителна и за автобусите и камионите. Със завършването ѝ, се гарантира пълната независимост на страната от американската технология в случай на ескалиране на търговската война или при истински въоръжен конфликт.

Битката на навигациите

Освен Beidou, има още няколко системи за сателитна навигация. Сред тях е добре познатата ни GPS на САЩ, Glonass на Русия, Galileo на Европейския съюз, NavIC на Индия и Michibiki на Япония. Общото на всички тези платформи е, че те се борят да са алтернативи една на друга.

сновната им цел е да дадат независимост на техните собственици в случай на конфликт, за да може военните им и граждански навигационни системи да работят дори и наложената през годините като стандарт GPS да не е налична поради някаква причина.

Има и не малка доза желание за престиж. Големите държави и икономики искат да покажат независимост и способност да развиват и успешни космически програми. Проектите са скъпи и се движат по-бавно от очакваното.

Galileo например трябваше да бъде готова през 2008 г. Системата едва сега навлиза във финалната фаза на развитието си. Когато започнаха да я разработват през 1999 г., бюджетът за нея беше оценен на 2.9 млрд. евро. Сега е 7.2 млрд. евро. Galileo също има около 30 сателита, но имаше и някои проблеми в работата, заради които миналата година за около седмица функциите бяха силно ограничени и дори използването на Galileo беше „на собствен риск“.

Руската платформа Glonass има около 26 сателита, като се разработва и поддържа още от 70-те години на XX век. След известен период на липса поддръжка и достатъчно работещи сателити в орбита, през 2011 г. Glonass се завръща с пълно глобално покритие, а от тогава досега се извършва и поетапен ъпгрейд на сателитите. Разходите само за ъпгрейдите и подмяната им са за над 7 млрд. долара.

Индийската NavIC. Е с по-скромни засега амбиции. Тя осигурява покритие само над страната и регион около нея. Има само седем сателита, като работи от 2018 г. Очаква се от тази година да започне да навлиза в комерсиалната сфера на страната. Ще има и криптирана версия за военните.

Японската Michibiki е малко по-специфична, като се състои от едва четири сателита. Първият е изведен в орбита през 2010 г., а последният – седем години по-късно. Целта на системата е не да замени GPS, а по-скоро да го подсили в рамките на региона. Япония има амбициите да изведе още четири сателита, три от тях ще да са допълнителни, а един ще подмени първия изстрелян спътник.

Военните с предимство

Функциите на навигационните системи се припокриват в голяма степен. За граждански и бизнес цели голяма разлика няма, ако има изградена функционална мрежа от сателити в орбита. Съревнованието има два други оттенъка – политически и военен. Развитието на Beidou се свързва доста с обтегнатите отношения между САЩ и Китай и тяхната търговска война.

Пекин все повече се опитва да докаже своята самостоятелност като велика сила, което включва технологичен, военен, търговски и производствен капацитет. Пълното пускане на Beidou само затвърждава тази теза. Освен това, прави Китай напълно независима от различните други доставчици на сателитна навигация.

Слонът в стаята при подобен тип услуги са военните. GPS и Glonass са създадени в условията на Студената война изцяло за нуждите на армиите между САЩ и СССР. Американците първи пускат своята система, а след нелепия инцидент с южнокорейския пътнически самолет Boeing 747 през 1983 г. правят GPS достъпна и за граждански цели. Авиолайнерът, който обслужва линията по Ню Йорк през Анкоридж, Аляска до Сеул, Южна Корея се отклонява от курса със стотици километри и навлиза в съветското въздушно пространство.

Той преминава над секретни обекти, като базата за ядрени подводници в Камчатка. Профилът на Boeing-а и полета съвпада с този на американските разузнавателни самолети. След неуспешни опити за свързване, два изтребителя Су-15 го свалят и водят до смъртта на 269 пътници и екипажа.

GPS се използва успешно десетилетия за военни цели от САЩ, но общодостъпната гражданска версия не може да се прилага по същия начин. Причините са две – голямото отклонение (от поне пет метра) и липсата на кодиране на сигнала.

Руският опит

Липсата на собствена напълно функционираща сателитна навигация се усеща най-силно от руснаците през 2008 г. в конфликта си с Грузия.

Москва успява да смаже съпротивата на малката държава, но оценява ниската ефективност на своите въоръжени сили. Тогава се усеща силно липсата на високоточни оръжия и навигация за войските. С което веднага се дава приоритет на връщането на функциите на Glonass.

Резултатите стават видими след повече от десетилетие, с руското участие в гражданската война в Сирия. Контрастът на въздушните удари и ефективността на малкия контингент на Москва е огромен спрямо действията на Кремъл в Грузия.

Освен възможността за ползване на крилати ракети и бомби насочвани с Glonass, на Русия се отварят нови врати. Една от тях е осъществяването на прецизни атаки с неуправляеми боеприпаси. Чрез сателитна навигация и прецизна обработка на данните от бордовите компютри на бомбардировачите могат обикновени бомби да се ползват като високоточни. Информацията за ефективността им все още не е потвърдена от независими източници, но показва силата на сателитната навигация за военни цели.

Да сринеш GPS

Елиминирането на спътниковата връзка все повече се смята за ключов елемент в т.нар. радиоелектронна борба (РЕБ). Руснаците все повече показват подобни възможности, особено след като командването на САЩ се оплака от подобно заглушаване на техните части в Сирия.

Кремъл експериментира с технологията и като обърка граждански кораби и самолети в района на Керченския проток през 2019 г. Системите показаха, че танкери и други транспортни морски съдове се намират не в морето, а на 60 км на сушата на намиращо се наблизо летище. Целта тогава беше да се предпази руския президент Владимир Путин, който осъществяваше визита в района. Това показват данните на изследването на тинк-танка C4ADS.

Китай също беше засечен с подобна практика, като експериментира със заглушаването и заблуждаването на гражданските GPS системи. То е осъществено на ключови петролни терминали по китайското крайбрежие, което показва, как танкери според сателитната навигация се намират на сушата, а не на пристана. Разкритията са отново на C4ADS и потвърдена от MIT Technology Review.

Тези примери показват, колко ключова е сателитната навигация за националната сигурност на една държава и как може да се объркат, както военните, така и гражданските системи. Както и колко е важно тази технология да бъде разработена и движена от самите правителства. А не да се предоставя само от една страна.

The post Китай и тяхната GPS алтернатива – защо е важна appeared first on TechTrends България.

Microsoft придоби Mixer през 2016 г., когато услугата все още се казваше Beam. В последствие компанията я преименува и я интегрира към платформата Xbox. Софтуерният гигант започна много активно да я промотира и да инвестира в нея. За целта дори привлече в ексклузивни сделки някои от най-популярните стриймъри на Twitch. Сред тях беше и Ninja и Shroud, които миналата година преминаха към Mixer.

Тази седмица обаче софтуерният гигант изненадващо обяви, че закрива Mixer при това почти веднага. Считано от 22 юли 2020 г. сайтът и приложението на платформата ще започнат да пренасочват потребителите към… Facebook Gaming. Новината идва като гръм от ясно небе, без никакво предизвестие, но донякъде логиката за него може да се проследи в данните излезли през последните няколко месеца за пазара.

Липса на мащаб

В блога си Mixer обявява, че не може да осигури достатъчното бързо и голямо мащабиране на платформата си. Инвестициите на Microsoft доведоха до голямо количество на създадено съдържание, но много малък потребителски интерес. Данните на Streamlabs и Newzoo за 2019 г. показват как YouTube Gaming постига с почти двойно по-малко стриймвани часове, девет пъти повече гледания.

„Стана ясно, че времето, което е нужно за растежа на нашето общество до нужния мащаб не отговаря на визията и преживяванията, които Microsoft и Xbox искат да предоставят на геймърите сега“, казва компанията.

Mixer спира работа, тъй като практически не може да привлече и достатъчно потребители, които да гледат популярните лица, за които са инвестирани милиони. Междувременно тази година се очаква дебютът на новия Xbox Series X, както и на платформата за облачен гейминг xCloud. Очаквано, Microsoft иска да има максимално голяма аудитория за тези продукти. А тя не е при Mixer.

На ход е Facebook

Втората част от съобщението също има елемент на изненада. Mixer спира и веднага ще бъде заменен от Facebook Gaming. Сайтът и приложението на Mixer не само ще пренасочват към стрийминг платформата на социалната мрежа. Освен това потребителите на Mixer ще могат да използват профилите си и във Facebook. Ще има и нова страница, която да ги улесни да открият и последват каналите от Mixer във Facebook Gaming.

Mixer призовава потребителите да използват наличните си Embers и Sparks виртуални единици за любимите си канали до края на платформата. Ако и след това им останат още от тези единици (които се купуват с реални пари), те ще получат ваучер Xbox Gift Card в замяна.

Завоят на Microsoft за прехвърлянето на Mixer в посока Facebook Gaming е повече от любопитен. Стрийминг платформата на социалната мрежа все още не е достигнала мащабите на останалите три. Тоест Mixer отива при услуга, която на теория е по-малка от нея като показатели.

Зад решението има друга логика – Microsoft се опитва да насърчи третия играч на пазара в лицето на Facebook. Twitch е доминиращата платформа и е собственост на Amazon. YouTube Gaming е на Google, които са основен конкурент на Microsoft при облачния гейминг със своята Stadia. Поставен в такъв контекст изборът изглежда повече от логичен.

Какво означава това за стриймърите

Всички, които стриймват в Mixer в момента, ще могат да се прехвърлят към Facebook Gaming. Тези, които вече са и одобрени за програмата за монетизация на Mixer, ще получат прироритет и при активирането на еквивалентната Facebook Gaming Level UP. Това е стандартната платформа аза монетизация чрез реклами.

Статут Mixer Partner имат стриймърите, които са с ексклузивни договори за платформата. Те автоматично ще получат такъв статут и във Facebook Gaming с обещанието, че условията ще са максимално близки. Дали ще използват тази възможност обаче, зависи от тях.

Ексклузивните договори ще бъдат прекратени и всеки стриймър ще може да прецени самостоятелно дали да продължи с Facebook Gaming или с друга платформа, включително да се върне в Twitch или YouTube. Според неофициална информация, някои от стриймърите дори са получили парите за целия договор, въпреки че той няма да бъде завършен.

Според Род Бреслау, популярен консултант в сферата на електронните спортове, двете най-популярни фигури – Ninja и Shroud все още не са решили дали да се върнат в Twitch. Неговите източници твърдят, че Facebook им е предложила почти двойно повече пари спрямо Mixer. Пак според непотвърдени данни, договорът на Ninja в Mixer е бил за около 50 млн. долара.

Самите Ninja и Shroud все още не са обявили нищо официално. Те казват, че са благодарни на Mixer за възможността и ще обмислят следващите си стъпки. И докато за тях е по-лесно, много от по-малките стриймъри използваха по-малката аудитория на Mixer и големите имена, за да се опитат да изградят по-лесно своята фен база и популярност. Без Mixer ще трябва бързо да решат къде да се преместят и да се надяват, че зрителите им ще ги последват.

The post Microsoft се отказа от Mixer и се съюзява с Facebook appeared first on TechTrends България.

Първата е официалното обявяване на преминаването на Mac компютрите към собствени процесори, при това базирани на мобилната архитектура на британската ARM. Това е фундаментална новина, която ще помогне за допълнителното затваряне на екосистемата на преносимите компютри на технологичния гигант. Втората е iOS 14, която предлага много новости, не малко от които вече са добре познати на потребителите на Android, при това повече от десетилетие.

Назад към 2008 г.

Това беше реакцията на повечето специализирани медии и анализатори след като Apple показа iOS 14. Компанията се похвали, че това е един от най-големите и мащабни ъпдейти на операционната система. Причината – множеството нови функции и промени почти навсякъде.

Една от най-големите новости е добавянето на удижети на началния екран. Потребителите ще могат да използват уиджети от множество приложения, а функцията Smart Stack ще позволи подбор на уиджетите според различни сценарии и ситуации. Използването на уиджети е неизменна част от функционалността на Android почти от самото начало на платформата от 2008 г. насам.

iOS 14 ще въведе и „чекмедже“ за приложенията, което автоматично организира наличните приложения в папки и по категории. Новост е и App Clips, която позволява използването на определени функции от приложенията, без да се налага пълното отваряне на програмата. Функцията наподобява и Instant Apps на Android.

Apple ще предложи и функция за превод на разговори в iOS 14, подобна на тази на Google Translate. Ще има и повече контрол над личните данни, повече опции в приложенията за времето и др. С всички тези нововъведения, Apple променя потребителския си интерфейс и най-накрая вкарва възможности, които липсваха в iOS години наред, а в основния ѝ конкурент Android са налични от години.

Сред реалните новости на пазара е възможността iPhone да се използва вместо ключ за автомобил. Идеята е, че чрез NFC и чипа U1, бъдещи, съвместими модели автомобили, ще могат да се отключват чрез доближаване на телефона до колата. Така потребителят ще отваря колата си без ключ и без да докосва телефона си. Функцята ще се предлага и за iPhone, и за Apple Watch.

iOS 14 ще излезе по обичайния график. Първо с нея ще се сдобият новите модели на iPhone, които се очакват през септември. След това платформата ще е достъпна и за по-старите версии на iPhone до 6s включително. Бета версията на iOS 14 излиза още следващия месец.

Напред към бъдещето

Другата голяма новина от WWDC е решението на Apple да прехвърли Mac компютрите си от процесорите на Intel към такива базирани на ARM архитектурата, които ще разработва сама. Apple побърза да обяви, че това е „исторически ден за Mac”, като постави няколко доста амбициозни цели. Новината се появи преди две седмици, но вече беше официално потвърдена на WWDC.

Процесът с разработката и интеграцията ще отнеме около две години, като постепенно всички Mac устройства ще използват някой от „цяла фамилия“ нова процесори. Те са с ARM архитектура разработени от Apple. Това ще им позволи да използват и приложенията на iOS, като Apple от самото начало ще предложи богат софтуерен пакет с инструменти, които да улеснят преработката и подготовката им за новия хардуер. Компанията заяви, че очаква не малка част от тях да могат да работят и без да се налага допълнително пренаписване.

Първите модели с новите собствени процесори се очакват още към края на тази година. До края на двугодишния преходен период Apple ще продължи да пуска компютри с чиповете на Intel. Това най-вероятно ще се налага, за по-производителните модели на компанията.

В дългосрочен план използването на ARM процесори ще позволи на Apple да обедини всичките си устройства в обща архитектура. Това означава повече възможности пред компанията да предлага унифицирани услуги и потребителско изживяване. Този модел се прилага повече от успешно в iPhone и iPad, като основната причина, Apple да не го приложи при компютрите бяха техническите ограничения на ARM процесорите.

Собственият хардуер дава възможност да оптимизира всичко по свое желание. Затова Apple очаква, че Mac устройствата с ARM процесори ще предлагат много високо ниво на производителността. Дали това ще е така, ще разберем след месеци, когато излязат първите модели и се направят сравнения с Intel-ските варианти. Все пак амбицията на Apple е компютрите ѝ да предлагат най-добра производителност в брашна. Компанията подготвя и нова версия на mac OS – Big Sur, която ще е оптимизирана за тези процесори. Тя ще позволи и нови функции като виртуализация за използване на Linux.

Да убедиш потребителите

Това ще е по-интересната част от промяната. Apple ще се опита да убеди потребителите, че решението да използва ARM процесори за компютрите си, няма да навреди на тяхната производителност, а напротив, ще даде още повече мощ и предимства. Индустрията от много време обмисля използването на ARM чипове в лаптопи, но досега те не се радват на чак толкова голяма популярност и потребителите предпочитат традиционните x86 процесори на AMD и Intel.

Има и конкретни причини за това. ARM процесорите предлагат по-голяма компактност, по-малко консумация на енергия и отделят по-малко топлина, съответно не изискват сложно охлаждане. Дотук с предимствата, защото архитектурата за момента предлага по-слаба производителност, особено при големи натоварвания. Най-ключовият им недостатък е липсата на съвместимост с професионалните програми разработени за x86 архитектурата.

Microsoft, Google и други производители многократно са експериментирали с ARM процесори за своите компактни лаптопи и таблети. Резултатите до момента са ограничена функционалност и нишови продукти. Microsoft отново поглеждат към ARM и продължават с опитите да създадат универсални програми, които да могат да се ползват на всякакви устройства. Софтуерният гигант работи активно в оптимизацията на своя Office пакет за тях, същото прави и Adobe със своите професионални продукти за графична и видео обработка.

Ако те успеят и Apple наистина предложи висока производителност и пълно портфолио от програми, тогава има шасн ARM-базираните Mac-ове да се харесат на потребителите. За сега пълната замяна на x86 с новата архитектура изглежда много малко вероятно. Именно поради тази несъвместимост на голяма част от софтуера. Процесът по навлизане на тази архитектура и при компютрите обаче вече попада в нова фаза и тя ще е решаваща.

Какво ще стане с Intel?

Apple обяви, че макар да преминава към собствени процесори, няма да изостави Intel-ските модели. Компанията все още подготвя няколко Mac модела с такива чипове. Освен това обещава, че ще предлага поддръжка за тях и нови версии на macOS за дълго време напред.

Все пак, преходът към ARM чиповете започва още сега. Първият Mac с ARM процесор се очаква до края на тази година. Microsoft също ще предложи версии на Office приложенията за новата платформа. Същото правят и Adobe и други компании.

За сега всичко това няма да се отрази сериозно на Intel. Компанията получава основните си приходи от другите си бизнеси. Apple също внимателно обясни ситуацията и не обяви, че изоставя Intel заради проблеми нито каза, че се отказва от компанията. Напротив, подчерта, че ще продължи да работи с нея.

Това е обаче официалната версия, която Apple прокарват в своята онлайн конференция WWDC. Според различни слухове, технологичният гигант е разочарован от слабия прогрес на Intel в производителността и компактността на своите продукти през последните години. Самата компания изостава доста от своите конкуренти в няколко ключови области. Най-голямата е в разработването на процесори със 7nm архитектура, след като ARM разполага с мобилни такива от няколко години, а основният ѝ конкурент AMD вече обяви такива за персонални компютри. Подобен продукт не е в плановете на Intel поне до 2021 г., което поражда притеснения за развитието на компанията.

Друг проблем беше разработването на 5G модеми. Intel забавиха с много развитието им, което е и сред основните причини Apple да няма iPhone съвместим с петото поколение мобилни мрежи. Това наложи технологичният гигант да придобие звеното за модеми на Intel, както и временно да се споразумее с Qualcomm за доставката на такива компоненти за следващия си модел смартфон.

Новата страница за Apple

Новините от WWDC са повече от фундаментални, когато става дума за развитието на Apple оттук насетне. От една страна iOS най-накрая ще влезе в равностойна борба с Android, когато става дума за високо ниво на добавена стойност при потребителския си интерфейс. Досега предимствата на iPhone бяха основно в простата на ползване, но липсваше гъвкавостта и функционалността на платформата на Google.

Първоначално, Apple гледаше да не копира Android, особено предвид факта, че Стив Джобс искаше да срази конкурента си чрез „ядрена атака“. Това щеше да стане чрез гласовия асистент Siri, но така и не се случи. През последните години се наблюдава едно „преписване“ на Apple от разработките на Google. Дотолкова, че например тъмния режим в iOS се появи преди да навлезе напълно в Android.

По-голямата промяна и тенденция е преминаването към ARM процесори при Mac компютрите. Apple отдавна се стреми да обедини екосистемата си и за това се говори от години. Затварянето на хардуера и софтуера при Mac беше въпрос на време и вече компанията предприема тази смела крачка. Технологичният гигант обаче тръгва по път, по който вече доста компании и най-вече Microsoft се провалиха неколкократно.

Потенциалният успех на Apple в това начинание ще покаже, че вече разликите при хардуерните технологии между мобилните и персонални компютри са незначителни и ще е първа в създаването на единна екосистема между тези устройства. Което е своеобразен Свети Граал сред технологичните гиганти и десетилетна визия на Microsoft, която така и не успяха да реализират. Това ще означава и голяма победа на Apple над своя вечен враг и сериозен удар върху Google и техните опити да пренесат Android за персонални компютри.

The post Apple се връща към 2008 г. докато гледа в бъдещето appeared first on TechTrends България.