Затова технологията на британската компания е златен стандарт и де факто монополист при мобилните процесори. ARM отдава своята архитектура на останали проектанти и производители на чипове чрез лицензионни споразумения. Използвайки технологията за база, след това гиганти като Apple, Qualcomm, Mediatek, Google, Microsoft, дори и конкурентите Intel, AMD и Nvidia, разработват своите процесори. Значението на ARM е толкова голямо, че Nvidia трябваше да се откаже да придобие британската компания, след голям корпоративен и регулаторен натиск.

Партньорствата винаги са били в основата на успеха на технологичния разработчик от Острова. Симбиотичната връзка е толкова голяма, че дори санкциите на САЩ срещу Huawei и тяхното развойно звено за процесори HiSilicon не позволяват пълното скъсване с лицензите на ARM. Едно от най-емблематичните партньорства в индустрията до момента е това с Qualcomm. Процесорите Snapdragon са златен стандарт при смартфоните, особено във високия клас. Като са едни от най-производителните и с по-малко загряване от конкурентите до момента.

Тази идилия обаче е на път да рухне. Като истински гръм в силициевия рай, ARM може да спре лиценза на американския производител. Спорът между двете компании заплашва да разстроят изцяло пазара за потребителска електроника ако се задълбочи. Докато в краткосрочен план това може да навреди, не само на двете компании, но и на качеството на техниката, в дългосрочен може да помогне за засилване на конкуренцията в този сегмент. Трансформация, която вече се случва и без подобни радикални действия.

Съдебна ескалация

ARM е предоставила 60-дневно предизвестие за прекратяване на лиценза на Qualcomm. Това показват документи, предоставени неофициално на Bloomberg. Действието е вследствие на съдебен спор между двете компании от 2022 г., когато ARM завежда дело срещу Qualcomm.

Историята е повече от интересна – американската компания придобива по-малкия разработчик Nuvia година по-рано за 1.4 млрд. долара. След което, Qualcomm се опитва да прехвърли лицензите ѝ за ARM архитектура при себе си, но не уведомява британската фирма. Последната смята това за нарушаване на споразуменията, както с Nuvia, така и с Qualcomm. Позицията ѝ е, че лицензите не могат да се трансферират и затова завежда дело.

ARM решава да вдигне залозите и сега изпраща предизвестие за едностранно прекратяване на лиценза на Qualcomm. Информацията за него излиза часове след премиерата на новия чипсет Snapdragon 8 Elite, който американския производител представи, като основен флагмански процесор за смартфони за 2025 г. От ARM не коментират ситуацията, но от Qualcomm обявиха, че това действие е „опит за оказване на натиск върху дългогодишен партньор“.

Прекалено големи

Подобен може да се окаже наложителен, защото както ARM се е изградил като монополист със своята архитектура, така и Qualcomm има стабилни позиции при крайните продажби на процесори. В края на 2023 г. американската компания държи 23% от доставките на смартфон чипове и заема второ място, като лидер е Mediatek с 36%. Но силата на Qualcomm е в продажбата на процесори от висок клас, затова, компанията държи 34% от приходите. По този показател, очаквано Apple е първа с 39%, докато Mediatek има само 15%.

По този начин ARM влиза в съдебен спор с втория най-голям производител на процесори за смартфони, както като доставки, така и като приходи. Qualcomm отговаря за малко под една четвърт от първите и една трета от вторите. Спирането на лиценза за архитектурата ще доведе до огромни сътресения за всички на пазара.

Липсата на детайли затруднява анализирането на точните последствия. ARM дава два типа – за цялостната архитектура и за протоколите с инструкции за работа. Прекратяването на първия ще спре всички нови разработки, а на втория – ще оскъпи и удължи производствения цикъл. Според Bloomberg, става дума за последния, при което за всеки модел процесор ще трябва да се правят отделни продуктови споразумения.

Краткосрочно, най-големи загуби ще претърпят потребителите, които ще се лишат от едни от най-производителните процесори за смартфони. Празното пространство, което може да остави Qualcomm във високия клас бързо ще бъде заето. Но моделите на Mediatek, засега отстъпват с малко по производителност, както и имат по-високо загряване от утвърдения си конкурент. Компанията направи сериозни усилия в тази посока и смали разликата през последната година, но все още не е успяла напълно да задмине по характеристики чиповете на Qualcomm.

Смяна на политиката

Спорът между ARM и Qualcomm е до голяма степен вследствие на новите ръководители на двете компании. Рене Хаас, главен изпълнителен директор на първата смята, че британският разработчик трябва да предоставя по-завършени дизайни, които да не включват само архитектура и протоколи. Освен това, натиска за по-големи лицензионни такси, които партньорите на ARM да плащат. Победа над един от водещите производители ще позволи на британския разработчик да упражнява подобен натиск и над останалите.

От своя страна, Кристиано Амон, главният изпълнителен директор на Qualcomm се опитва да намали зависимостта на производителя от ARM. Това включва и фокусирането върху собствени разработки и търсенето на нови пазарни ниши, в които двете компании може да се окажат конкуренти.

Прекратяването на взаимоотношенията между тях може да бъде пагубно и за двете страни. Причината е, че нито ARM, нито Qualcomm са в позиция да си позволят пълно прекратяване на отношенията. Бизнесът на двете компании зависи все още силно един от друг и въпросът е кой ще загуби повече.

ARM рискува с този ход, защото Qualcomm може да бъде по-потърпевш ако наистина се прекратят лицензите. Но от друга страна задава предупреждение за останалите производители, които могат в един момент да започнат да инвестират в нови архитектури за замяна на настоящата и доминиращата при смартфоните такава.

The post Гръм в силициевия рай appeared first on TechTrends България.

САЩ се подготвят точно за такива действия, като първите конкретни действия вече се предложени за обсъждане. Вашингтон има дългогодишен опит в разбиването на монополни бизнеси, като вече е разделяла на парчета гиганти в железопътната, петролната и телеком индустрии през последните два века.

Американските магистрати подготвиха почвата, след като обявиха в прав текст, че Google е монопол през август. Два месеца по-късно вече има конкретни предложения как да действат антитръстовите органи, за да възстановят конкурентната среда в областта на интернет търсенето и рекламата. Сред тях е включена и опция за разделянето на компанията на две или повече парчета.

Европейският съюз намекна още в началото на 2023 г., че подобен сценарий е възможен и при тях. Ако двата бъдат реализирани то във всички случаи Google ще бъде разделена. Което ще развърже ръцете на регуалторите да продължат и с другите технологични гиганти, като Apple, Amazon, Meta и дори пак Microsoft.

Всички опции

През август, Google беше обвинена директно, че е монополист и определението обхваща четири сфери. Първата е, че компанията се възползва от доминираща позиция да разпространява своята търсачка на максимален брой устройства. Което се прави чрез договори за ексклузивно ползване и внедряването ѝ. Google прави това с Apple, Samsung и дори Mozilla. Втората сфера е при формирането и изобразяването на резултатите от търсенето, като там отново избирателно позиционира собствени продукти и услуги. Третата е в постигнатата доминация при онлайн рекламата и монетизирането на първите две, а последната – в натрупването на данни от всичко това, за да се затвори цикъла.

Предложенията за коригирането на това монополно поведение от страна на министерството на правосъдието на САЩ са доста и значително варират по обхват. По-меките мерки предвиждат да се ограничи или забрани на Google да сключва договори за ексклузивно позициониране на нейната търсачка по подразбиране в устройствата на Apple и Samsung, както и вграждането ѝ във Firefox на Mozilla. Срещу това, другите компании получават стотици милиони и дори милиарди долари.

Сред другите по-леки мерки са даване на възможност на сайтовете да не позволяват на Google да обучава своите алгоритми (особено генеративни AI модели) с тях. Гигантът ще трябва да сканира само нечувствителна информация, докато чувствителната такава ще бъде с ограничения.

По-крайните обаче включват идеи за разцепване на компанията. Тук магистратите от правосъдното министерство на САЩ дават две посоки за развитие. Едната е да се отдели рекламния бизнес на Google от търсачката ѝ. Идеята се предлага от доста време, но по този начин ще унищожи настоящия бизнес модел на гиганта.

Втората насока са „потенциални структурни промени“, които да прекъснат симбиотичната връзка между търсачката с браузъра Chrome, магазина Google Play и цялата платформа Android. Тук, магистратите оставят възможност, мерките да не са единствено в посока отделяне на тези бизнеси. Те могат да останат част от компанията, ако тя (или регулаторите) намерят начин да ограничат връзката между тези продукти, без да се налага разцепване.

Реакции и следващи стъпки

Google веднага определиха идеите на правителството на САЩ, като „крайни“. Както и, че от правосъдното министерство са надхвърлили определения от съда обхват на определението за монопол. Технологичният гигант има и други висящи антимонополни дела, свързани с отварянето на магазина за мобилни приложения Google Play, както и срещу технологията за онлайн реклама. При негативен за компанията развой, предложенията за структурни промени или казано иначе – отделянето на нейни бизнеси може да се увеличат.

Следващите стъпки включват по-детайлни предложения, които да бъдат представени на Google. Настоящите са само насоки за изготвянето на такива. Окончателните ще трябва да бъдат приети или изменени от съда, преди да бъдат наложени на компанията. Затова и предложенията на правосъдното министерство на САЩ са в момента значително общи и включват няколко варианта.

Потенциалните последици

Потенциалните последици за Google ще зависят от окончателните решения. В най-добрият случай, компанията ще бъде ограничена какви договори за позициониране на търсачката ще може да сключва. Позитивният сценарий още включва по-малко агресивно ползване на данните на сайтовете, както и намалена взаимовръзка между отделните услуги на гиганта.

Най-лошият сценарий всъщност са всичките страхове на Google събрани накуп. При него, тя няма да може да сключва ексклузивни договори за поставяне на търсачката ѝ в редица устройства. Но оттук насетне ще говорим за реално разделяне на компанията. Въпросът е на колко части.

Министерството на правосъдието на САЩ искат това да се случи между интернет търсачката на Google и нейния рекламен бизнес. С други думи, между най-масовата ѝ услуга към крайните потребители и основният ѝ източник на приходи. Двете обаче са прекалено взаимосвързани, защото без търсачката, рекламния бизнес няма да може да работи със същата ефективност. При обратния вариант, Google Search остава без каквито и да е приходи.

Рекламата генерира постъпления от 224 млрд. долара за финансовата 2023 г. Общите приходи на холдинга Alphabet (тоест Google – бел. ред.) са 282 млрд. долара. Тоест, рекламата формира 80% от всички парични потоци на Google. Технологичният гигант е диверсифицирал леко бизнеса си, като преди няколко години, този дял беше над 90%. Той обаче остава висок и при разделяне на компанията ще бъде фатален за нейния бизнес модел.

Отделянето на Chrome, Android и Google Play Store е като по-краен вариант в случай, че не се намери възможност да се ограничи взаимосвързаността между тях и търсачката ѝ. Ако властите в САЩ не постигнат идеи как това да стане по-безболезнено, тогава Google може да бъде раздробена на общо пет компании.

Апетитът идва с яденето

При разцепване на Google от страна на САЩ, ефектите ще са огромни за цялата технологична индустрия. Независимо, на колко парчета бъде разделена компанията. Поеме ли Вашингтон по този курс и приключат ли с Google, регулаторите след това ще прехвърлят вниманието си към останалите големи в сектора.

Apple, Meta и Amazon вече са на горещия стол, докато Microsoft засега е пощадена. Причината може да е заради това, че софтуерният вече премина през подобна процедура в началото на века, но се размина от разцепване. Или просто, защото все още нейното влияние в една ниша не е монополно. Който и да е от двата варианти, Microsoft засега е на трета линия във фокуса на регулаторите.

Действията на САЩ ще отключат подобни и от другата страна на Атлантическия океан. ЕС вече заплаши с разцепване Google през 2023 г., а съдът на Стария континент потвърди повечето глоби и действия на Брюксел, както срещу интернет гиганта, така и срещу Apple. Това вече се е случвало с няколко сектора, като един от последните показателни бяха телекомите.

САЩ разцепи монополиста AT&T на седем части през 80-те години на миналия век, въпреки че разследването срещу нея беше започнато едно десетилетие по-рано. Процесите по либерализирането на телеком пазара в Европа по принцип вървяха паралелно с тези в Америка, но процесът се оказва муден и това се случва отново с десетилетие закъснение.

Въпреки, че ЕС не се хвали с експедитивност в решенията си, когато става дума за регулации вече дори изпреварва останалата част от света. Което означава, че в момента в който подобно действие за разцепване на технологичните гиганти започне в САЩ, то ще бъде светкавично подкрепено и от Брюксел.

Политически заложник

Много е вероятно Google да се превърне в политически заложник покрай изборите за президент в САЩ, които са след няколко седмици. Демократите са основните инициатори на по-строгите технологични регулации и първите призиви за разцепване на IT гигантите идват от техния лагер. Още през 2019 г. американският сенатор от същата партия Елизабет Уорън заяви кратко и ясно – „време е да разцепим Google, Amazon и Facebook“.

Думите ѝ са като част от амбициите ѝ да се кандидатира за президент през 2020 г., но Уорън остава извън надпреварата. Администрацията на Джо Байдън обаче последва подобен курс, макар и малко по-предпазливо. Във всички случаи демократите са за по-строги регулации, като някои от по-крайните настояват за разцепване на технологичните гиганти.

Републиканците също са за затягане на правилата, но без толкова пряка намеса на държавата на пазара. Тяхната визия за регулациите е по-мътна и неясна, но е малко вероятно да включва разцепване на гигантите. Ако дойдат на власт в Белия дом (каквито са нагласите за момента – бел. ред.), то най-вероятно ще я използват, за да накарат компаниите да сътрудничат повече във военната сфера и тази на националната сигурност.

Доналд Тръмп през мандата си през 2016-2020 г. подкрепяше идеята за по-силни регулации, но най-вече защото тогава демократите ги използваха за атака срещу него. Милиардерът в момента се обърна на 180 градуса по някои технологични теми, като например за затягане на правилата за криптовалутите. Тръмп дори подготвя собствена „дигитална монета“, която да излезе през 2025 г.

Този завой по отношение на технологичните регулации може да спаси Google от разцепване, ако републиканците поемат властта през следващата година. Тогава мерките по разбиването на монопола на компанията ще бъдат фокусирани повече върху налагането на ограничения, а не толкова в изискването на „структурни промени“. Почти е ясно, че Google, а и останалите технологични гиганти ще станат политически заложници във все по-ожесточената битка между демократи и републиканци в САЩ.

The post Да разделиш Google на две, три, четири appeared first on TechTrends България.

Запазват се тенденциите от последните години, за все по-широко възприемане на дигиталните модели за разплащания, включително ползването на мобилни портфейли и криптовалути. България е с една идея по-консервативна и у нас тези процеси идват с една крачка по-назад, спрямо останалите държави в изследването.

Интересен е изводът, че половината от българите са оптимисти за финансовото си развитие през следващата година. Останалите водещи нагласи сред потребителите не са толкова изненадващи – родните потребители обичат да инвестират в имоти, както и сигурността при дигиталните разплащания е сред приоритетите.

Когато кешът изчезне

Повече от половината потребители по света (54%) смятат, че през следващото десетилетие всички ще използват мобилни портфейли за разплащания. Те ще заменят не само кредитните и дебитни карти, но и парите в брой. В същия момент две трети от запитаните (63%) ще се опасяват ако изгубят достъп до физическите банкноти. Една трета (35%) винаги носят със себе си физически носител за разплащания – пари, банкови карти, чекове.

Страховете за загубата на кеша е силно разпространена не само в по-възрастните поколения, но и сред по-младите. Над половината или 58% от т.нар. „поколение Z“ (родените след 2000 г. – бел. авт.) се опасява за спиране на употребата на физически пари, делът при т.нар. „милениъли“ (родените след 1985 г. – бел. авт.) е 62%.

Данните за България са по-оскъдни и има само обобщени такива. Пак става дума за повече от половината, макар и да са в долния спектър сред световните поколения. 57% от българските потребители се опасяват от намаляването на безкешовите разплащания. Проучванията на Paysafe по традиция обхващат повече градско население и затова резултатите за дигитализация са малко по-високи от по-мащабните такива (напр. на Евростат и Националния статистически институт).

Българският цар Банкова карта

Водещият метод за разплащания у нас продължава да бъде доминиран от банковите дебитни карти. Три четвърти или 74% от запитаните използват този метод. Причината е масовото използване на безконтактни пластики и широката наличност сред търговците на безконтактни ПОС терминали. Този метод е най-популярен и на световно ниво, но там отговорилите са само 53%.

Втория по популярност е банковият трансфер, като 38% от българите го ползват. Спрямо световните нагласи сме почти идентични срещу 39% на глобално ниво. Дигиталните портфейли набират все повече сила и вече съставляват 27% от плащанията на българите и те са на трета позиция.

Кредитните карти, така и не се наложиха толкова масово у нас, както по света и особено на Запад. Все пак малко под една четвърт или 23% от родните потребители ги ползват. По света те се нареждат на трето място с 33%. Така, в България повече се ползват дигиталните услуги, докато в останалите държави предпочитат кредитните карти.

Друга интересна тенденция при видовете разплащания е, че страната ни продължава да има силно общество, което ползва криптовалути. Около 14% ползват тези дигитални финансови активи в България, докато по света са само 6%.

Сигурност и имоти

Сигурността продължава да е ключов фактор при разплащанията. Близо половината от българите или 48% не се чувстват удобно да въвеждат финансовите си данни като плащат онлайн. Но само 17% биха се отказали напълно от покупка ако видят, че може личните им данни да не са обезопасени достатъчно от търговеца.

Световните и български тенденции са сходни при методите за спестяване. Водещият метод е просто да не се харчат парите. Вторият по популярност е купуването на имот с инвестиционна цел. 27% от българите биха си купили второ жилище с цел да си вложат парите. За съжаление и 24% от родните потребители нямат спестявания, като това е най-високият процент спрямо другите разгледани държави от ЕС в изследването на Paysafe.

The post Paysafe: Хората се страхуват напълно да оставят парите в брой appeared first on TechTrends България.

Което се показа ясно във финала на най-голямото ученическо състезание по роботика „Роботика за България“, организирано от SAP Labs България и Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Той се проведе през юни в новата сграда на развойното звено на германския гигант. Репортажът, който направих за OFFNews, ме вдъхнови да го споделя и тук в TechTrends.

Десетки маси, осеяни с нарисувани на ръка транспаранти, изпълнени с блокчета LEGO, десертчета за хапване набързо и безброй други неща. На всяка от масите централно място заемат три предмета – необичайно LEGO творение на колела, чудато състезателно трасе и лаптоп. Между тях „жужат“ цял рояк от деца, които спонтанно викат, смеят се и тичат между масите.

Зад целия този привиден хаос обаче има строга организация. На всяка маса, блокчетата LEGO са внимателно сортирани по вид и дори по цвят. Децата, пристигнали специално за повода от различни точки на страната, са групирани по отбори, всеки със собствена тениска, някои дори с лога. Когато се правят промени по роботите или се програмира на лаптопа, около съответната маса настава тишина и всички съотборници са се концентрирали върху задачата. В момента, в който LEGO творение тръгва по официалното състезателно трасе, се формират агитки като на истински стадион и като на всяко дерби – хубавите места за гледане се запълват за секунди.

Учителите и менторите на децата се опитват на моменти да вкарат малко дисциплина. Емоциите доста често надделяват и понякога дори възрастните се включват в експресивните реакции на учениците при тази LEGO надпревара.

В началото бе First LEGO League

Инициативата започва през 2015 г., когато се провежда първото издание, а след това състезанието се превръща в ежегодно. Идеята се ражда след като спира българският формат на First LEGO League, поради загуба на лиценза. Това е състезание за деца, които, насърчавани от възрастни ментори, създават LEGO роботи посредством SPIKE Prime комплекта на датския конструктор. Учениците ги програмират със специално приложение и след това ги пускат на мисии по различни трасета.

„SAP Labs България участваше с ментори във First LEGO League (FLL) преди 2015 г. и отборите обикновено бяха едни от най-силните“, коментира Моника Ковачка-Димитрова, старши проектен мениджър в SAP Labs България и организатор на „Роботика за България“. „Със закриването на лигата в страната тогава, беше повдигнат въпросът как може да се продължи формата“, обяснява тя.

Затова „Роботика за България“ взима правилата на FLL и основния LEGO програмируем модул EV3, а по-късно и Spike Prime, с които се строят роботите. Всеки отбор е съставен от ученици на възраст от 10 до 16 години, които са водени от свой учител ментор. Те работят за изпълнението на различни мисии с робот, създаден от тях в рамките на една учебна година. Устройството трябва да е напълно автономно и предварително програмирано – не само да се движи и маневрира по състезателното поле, но да взима, пренася и оставя различни предмети на определени за това места, както и да изпълнява допълнителни задачи.

„Има все повече мисии с роботите, които изискват да се пренасят неща по полето и да се поставят по определен начин, затова те трябва да са маневрени, стабилни и прецизни“, коментира Виктория Габровска, бивш участник и настоящ съдия в програмата.

Адаптация за по-голяма достъпност

Спирането на FLL отваря нова възможност, защото според Ковачка-Димитрова това състезание до голяма степен е било „елитарно“, поради високата цена на LEGO комплектите и допълнителните компоненти, които не са по джоба на всяко училище. SAP Labs България заедно с ФРГИ решават, че могат да адаптират FLL формата и той да стане по-достъпен за родните ученици. Те осигуряват и предоставят комплектите на менторите и отборите, и заедно организират цялото състезание.

„В „Роботика за България“, много от допълнителните части, особено от трасетата, са направени от подръчни материали“, разказва Ковачка-Димитрова от SAP Labs България. Тя дори си спомня как за едно от изданията един от отборите е изял за десетина минути кутия от сладолед, за да могат да ползват опаковката за терена. „Много е важна ролята на учителите, защото те имат най-пряк контакт с децата и съответно най-лесно могат да формират отбори“, коментира още тя.

Чрез учителите, които стават ментори, се постига доста широк обхват на състезанието. За девет години постиженията на „Роботика за България“ са забележителни. Досега са взели участие над 2800 ученици от цялата страна, като са обхванати 55 населени места, над 110 училища и учебни центрове, ангажирани са над 270 учители и има над 70 регистрирани отбора. В събитието се включват над 30 доброволци, сред които служители на SAP Labs България и бивши участници. На последното издание участват почти всички регистрирани отбори, като 36 от тях достигат до финала.

„Ние подбираме и одобряваме менторите и училищата в програмата, като взимаме предвид различни демографски и статистически данни, за да даваме възможност на различни по профил ученици“, коментира Илияна Николова, изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ).

Неправителствената организация обхваща цялата административна работа по осъществяването на програмата „Роботика за България“. Това включва връзката с менторите и отборите, подбора на учители и съпътстващата административна дейност, организирането на транспорта и нощувки за децата, които са от най-далечните краища на страната и др. Според Николова инициативата е огромен проект, който си заслужава всички усилия. Доказват го увеличаващият се брой доброволци, отбори и ментори, както и участници, които идват от цялата страна.

„Успяваме да привлечем ученици от всякакви населени места – дори и по-малки, както и деца от малцинствени групи и така показваме, че роботиката не е само за отличници в точните науки или за привилегировани училища“, допълва Николова.

През 2023 г.  First Lego League лицензът се завърна в България и вече някои от най-добрите отбори, подготвени в програмата “Роботика за България”, се състезаваха и в международния формат тази година. Двете състезания имат добра кооперация и докато “Роботика за България” ще остане в своя формат на инкубатор на нови отбори, обучител на нови ментори, с цел достигане дори до най-малките населени места, официалният формат на FLL дава възможност на отбори за изява извън страната.

Преживяване и приключение, не само състезание

Състезателната част дава истински заряд, който дори може да не се види в най-нажежените спортни събития. Но цялото преживяване е това, което движи не само децата, но и самите ментори, доброволци и организатори да продължават с новите издания.

„Децата не разбират кое е най-правилното, когато само им се каже – те първо трябва да го преживеят и усетят“, коментира Венелин Николов, учител по роботика и информационни технологии в „ОУ Васил Левски“ в Разград. Той е сред първите ментори и води едни от първите отбори в „Роботика за България“ още от старта на програмата през 2015 г.

„Когато децата дойдат на състезанието, преживеят и усетят тръпката, те виждат смисъла в него и после подхождат с още по-голям ентусиазъм за следващото издание“, допълва Николов.

Силните емоции и впечатления мотивират не само децата, но и всички останали. Менторите също участват на доброволен принцип, водени от постигнатите резултати, успехи и удовлетворение.

Добавената стойност на „Роботика за България“

Първоначалното очакване, че в едно състезание по роботика акцентът ще е върху технологиите, се оказва несъвсем точно. Те са крайният продукт, но по-полезните и важни неща, които децата извличат, са съвсем различни. Работа в екип и отбор, да можеш да се довериш на останалите съотборници, да можеш да създадеш проект, който да презентираш, и всякакви други меки умения, които се развиват в процеса на участие, се оказват далеч по-ценни за учениците.

„Първо ме привлече идеята да се науча да конструирам и програмирам робот, но после осъзнах, че това, което ме задържа в състезанието, е отборната игра – да си помагаме и взаимно да се допълваме като профил и умения“, споделя Виктория Габровска. Тя е участвала на четири състезания „Роботика за България“, включително на първото през 2015 г. с нейния отбор „CyberBuilders“ към ПГ „Найден Геров“ от град Лом. В момента е студент в УНСС в специалност „Бизнес информатика и комуникации“ и продължава да е част от инициативата в ролята си на съдия. Подобно на доста от участниците в състезанието през годините, тя продължава да е част от него.

„Тук водеща е екипната работа и най-важното е егото да мине на заден план, което в детска възраст е много трудно и това е всъщност работата на менторите“, подчертава учителят и ментор Венелин Николов. „Най-важното, което участниците научават в „Роботика за България“, е, че те зависят един от друг“.

„Не само сплотяването и формирането на екип допринася за израстването на децата, които участват в програмата. Те развиват и редица меки умения, а това допълва програмата на настоящата образователна система в страната“, пояснява Илияна Николова от ФРГИ. „Децата развиват своите презентационни способности, които впоследствие много от участниците са приложили успешно например по време на своите кандидатстудентски изпити години след приключване на участието им в състезанието“, допълва Моника Ковачка-Димитрова от SAP Labs България.

Другото умение, което развиват учениците, е аналитичното мислене. Например установяват, че ако роботът е с пълна батерия, върши задачите по един начин, а когато е с по-изтощена – по друг. И ако нещата не вървят както трябва, по пътя на логиката търсят причината.

„Изисква се добро планиране на задачите и тяхната последователност, в зависимост от състоянието на робота“, обяснява менторът Венелин Николов.

Желание за развитие

Силните емоции и впечатления по време на финалното състезание променят нагласите на децата. Вниманието им се насочва към ролята и приложението на технологиите и интересът им към тях се засилва, при това по един позитивен и полезен начин.

„Покрай състезанията децата израстват като личности – започват да преследват различни цели и като цяло търсят реализация в ИТ сектора“, споделя Моника Ковачка-Димитрова от SAP Labs България.

Докато „Роботика за България“ променя житейските нагласи на децата, организаторите обмислят как да разширят допълнително формата на програмата. Това може да се случи чрез създаването на регионални издания, които да заместят предварителната „пресявка“ на отборите.

Наградите са разпределени, емоциите споделени. Краят на настоящото издание на „Роботика за България“ дава началото на следващото, което ще е и юбилейно десето поред. Инициативата развива желанието, уменията и любопитството на децата и тийнейджърите, а проследяването ѝ на живо създава и пориви на автора да се върне към LEGO конструкторите.

The post Как SAP Labs създава преживяването „Роботика за България“ appeared first on TechTrends България.

Google загуби първото от двете големи антитръстови дела в САЩ. Областният съд във федералния окръг Вашингтон излезе със становище, че технологичният гигант е монополист в областта на интернет търсенето и злоупотребява с доминиращото си положение. Магистратите обаче отварят вратата широко отворена за интерпретации за това което следва. Те само препоръчват да се вземат „последващи мерки“, но без да ги конкретизира.

Почти във всички случаи това означава обжалване от страна на Google пред Върховния съд на САЩ. Ако делото не падне там, тогава технологичният гигант може да бъде изправен пред огромни предизвикателства. Последствията няма да се ограничат само до Google, защото подобни дела се водят и срещу другите основни корпорации, като Amazon, Apple и Meta. Метафорично може да се каже, че играта на „Монополи“ в технологичния сектор е официално открита.

Действия по учебник

Съдията Амит Мехта директно обявява в решението си, че Google е монополист. Той застава зад Департамента на правосъдието (българският еквивалент е „министерство“ – бел. ред.), че компанията нарушава антитръстовото законодателства като сключва рестриктивни договори за ползване на търсачката ѝ от Apple, производители на смартфони и др. С други думи – имаме действия като по учебник, според американските магистрати за монопол.

„Google е монополист и действа като такъв, за да запази доминиращата си позиция“, пише Мехта в решението на съда, което е от внушителните 286 страници.

Преките доказателства за това обаче са оскъдни, се посочва още в документа. Едно от тях са приходите на компанията и по-скоро високите маржове на печалбата, които тя натрупва. Според обвинението, това е един от индикаторите за наличие на монопол. Второто пряко доказателство е, че Google не се интересува от мнението на потребителите и дали те ще сменят търсачката ѝ при настъпили промени, което включва и повишение на цените (за рекламодателите).

Косвените доказателства са по-убедителни. Те залагат на пазарния дял на Google при интернет търсачките, като според съда са малко под 90% на общия пазар и малко под 95% при мобилните устройства. Следващият е Bing с малко над 5%. Според съда, Google не е оспорил тези данни, макар и съдът не уточнява дали става дума за регионална или глобална позиция. Друго доказателство са наложените от технологичния гигант бариери за навлизане на нови участници. Това включва високите разходи за поддържането на интернет търсачка, които надхвърлят няколко милиарда долара.

Но и контролирането на Google на основните канали за дистрибуция, които включват сключването на договори с ключови играчи за ползване на търсачката ѝ плюс браузърът Chrome. На последно място, магистратите поставят изключително силната разпознаваемост на марката Google, която е станала нарицателно за търсене в интернет.

С договори към доминация

За да запази впечатляващият си пазарен дял, Google плаща милиарди долари на други технологични гиганти, за да ползват търсачката ѝ. Според съда, споразумението между компанията и Apple за вграждането ѝ за основна такава в браузъра Safari (основен за всички нейни устройства) включва споделяне на приходите от реклама. Google обещава и е изплатил на „ябълковия“ гигант 20 млрд. долара в рамките на пет години. Две трети от потребителите на Apple използват търсачките по подразбиране.

Друг елемент, който влиза в делото са преговорите между Microsoft и компанията от Купертино. Софтуерният гигант се опитва да убеди Apple, че интеграцията на Bing в „ябълковите“ устройства ще имат благоприятен дългосрочен резултат. Проблемът не бил толкова в сладкия договор с Google, а опасенията, че търсачката на Microsoft не е толкова качествена. Както тя има проблеми с монетизацията на търсенията и продажбите на реклама от тях. Дори при най-оптимистичните изчисления, Bing не може да достигне сумите, които Google предоставя на Apple. Това показва, че позицията на Google при търсачките не може да бъде оспорена дори от един от най-големите гиганти в IT сектора. Apple продължава да ползва услугите на интернет компанията, но и започва да развива свой проект за търсачка.

Сходна е ситуацията и при споразумението между Mozilla и Yahoo. В периода между 2014 г. и 2017 г. търсачката по подразбиране на браузъра Firefox е тази на бившия технологичен гигант. Резултатите са повече от интересни – в този период заявките за търсене към Google от Mozilla спадат с 20-процентни пункта, докато тези на Yahoo се увеличават със същия темп. След връщане на търсачката на технологичния гигант тези промени се заличават. Съдът използва това за аргументация, че подобни договори за интеграция по подразбиране променят потребителските предпочитания.

Други ключови договори са тези между Android устройствата и производителите. За да могат да ползват лицензираната версия на платформата, технологичните компании трябва да интегрират услугите на Google в смартфоните и таблетите. До 2019 г. общо 2.3 млрд. Android устройства са обхванати от тези условия. Което може да се обвърже с огромния дял на търсачката ѝ в мобилния сегмент. Допълнителни договори са сключвани със Samsung, Motorola и редица телекоми.

Последствията

Докато съдът установява, че Google е монополист при интернет търсенето, то магистратите избягват от отговорността да накажат компанията. Съдиите само отбелязват, че трябва да се „поправят“ нарушенията на гиганта, но без да предоставят конкретика. До голяма степен прехвърлят топката при Департамента на правосъдието, които ще трябва да предложат действия. Някои от предложенията са да се забрани на Google да сключва големи споразумения за разполагане на търсачката ѝ по подразбиране. Според експерти, това е минимума като действия, ако се следва духа на решението.

Консенсусът е, че с този изход на делото се слага край на мита, че Google е недосегаем. Той ще окаже влияние върху другия съдебен казус, който се води – за доминация при онлайн рекламата. Темата е засегната и в настоящето дело, но не е толкова на фокус. Но част от заключенията най-вероятно ще бъдат ползвани и от магистратите при другия казус. Същото ще важи и за делата, които се водят от Европейския съюз по сходни теми срещу Google. Обикновено Брюксел са по-строгите в това отношение, но този път Вашингтон изпреварва европейските магистрати.

Политически привкус

Развоят на делото вече се използва и за политически цели. В нагорещената надпревара за президентските избори в САЩ този ноември, администрацията на Джо Байдън определя решението като тяхна „голяма победа в изграждането на икономика, която подкрепя предприемачеството и малкия бизнес“. Независимо, че конкретното дело е заведено от кабинета на Доналд Тръмп през 2020 г., докато следващото е вече под опеката на Байдън и входирано през 2023 г.

Технологичните регулации се подмятат като тенис на маса от двете основни политически сили. Когато Доналд Тръмп беше на власт, той искаше по-силни регулации за социалните мрежи, като Facebook. Демократите, тогава в опозиция, настояваха също за по-голям контрол. Някои от по-радикалните като сенатор Елизабет Уорън директно предложиха технологичните гиганти да бъдат разцепени. Което няма да е прецедент в американската история в битката ѝ срещу монополите.

В настоящата ситуация, демократите продължават да подкрепят затягането на контрола над IT сектора. Доналд Тръмп, обаче започна да обръща позициите си. Бившият президент постепенно обещава да не задъхва бизнеса с регулации и ненужни правила. Той завъртя на 180 градуса визията си за криптовалутите и вече не е за толкова стриктен контрол. Силициевата долина, която по принцип подкрепя безусловно демократите започна да се разделя. Илон Мъск беше един от първите големи имена, които застанаха зад Тръмп, но милиардерът беше последван от двама от емблематичните инвеститори – Бен Хоровиц и Марк Андерсеен.

Делото срещу Google само показва колко силна буря се оформя около технологичните гиганти. Както и колко много се вдига мизата за разрешаването на проблемите. Антимонополната сага вече се развива повече от пет години от двете страни на Атлантика и тя тепърва щес е разгръща.

The post Google монопол(и) appeared first on TechTrends България.

Последствията започнаха да напомнят ситуацията като първите минути при активацията на Skynet. Тотален срив на множество ключови системи, липса на връзка, спирането на важни услуги. За разлика от сюжетите на холивудската поредица не последва ядрен апокалипсис, а само неудобство, множество отменени полети и много главоболия за IT екипите по света. Така, можем да опишем накратко какво се случи на 19 юли в глобален мащаб.

Първата жертва – Австралия

По обяд в Австралия редица компютри и сървъри изведнъж дават фаталния за всеки потребител на Windows – „син екран на смъртта“. Той се показва, когато има критична грешка в системата. В случая тя звучи доста мистериозно и общо – It looks like Windows didn’t load correctly. Грешката е доста непозната и не е от стандартните, с които повечето експерти се сблъскват. При рестарт тя се появява и на пръв поглед не може да бъде отстранена. Всеки засегнат компютър или сървър де факто спира да работи, защото се завърта в омагьосан кръг от рестартиране и показване на синия екран.

Този срив се разпространява изключително бързо. Редица важни институции, включително държавни, медии, корпорации, доставчици на IT услуги и най-вече летища и авиокомпании се блокират ключови елементи от тяхната дейност. Телевизионният гигант Sky News спира да излъчва близо час, поради „технически проблеми“. Австралийският телеком Telstra също съобщава за проблеми със своите системи. Част от облачните услуги на Microsoft и тяхната корпоративна платформа Azure също са засегнати.

Летището в Сидни е принудено да затвори. То бързо е последвано от тези във Великобритания, Германия, Нидерландия, Япония, Индия, САЩ и други държави. Британски ЖП компании също са засегнати. В САЩ спират всички вътрешни полети, поради „затруднения с комуникацията“, като нареждането идва от авиационния регуалтор FAA.

Някои компании спират да осъществяват дигитални плащания, в България онлайн и мобилното банкиране на част от банките не функционира. В щата Аляска в САЩ спира да работи телефонът за спешни случаи 911. Засегнатите бизнеси, хора и институции са милиони и то по цялото земно кълбо.

CrowdStrike – неволният Skynet

Хакери, осъзнат изкуствен интелект и други подобни асоциации са първите заподозрени за проблема. Този път проблемът идва от лошо компилиран ъпдейт на решение за киберсигурност Falcon за Windows 10. Само за тази версия на операционната система се активира порочният кръг със „синия екран на смъртта“. Компанията, отговорна за решението се казва CrowdStrike. Тя е малко известна на масовата аудитория, но е доста популярна сред корпоративните клиенти. Има силна репутация не само сред големите компании, но и сред редица държавни институции.

CrowdStrike е използвана активно в осъществяването на различни разследвания свързани с кибератаки. През май 2014 г. помага на щатското правосъдно министерство в дело срещу петима китайски граждани заподозрени в кибер шпионаж. Тя разкрива и руски хакери, които се опитват да ударят различни системи в енергийния сектор. CrowdStrike намира доказателства за участието на Северна Корея в пробива и изтичането на данни от Sony през 2014 г.

В сривът от 19 юли, CrowdStrike влиза в ролята на „лошите“ по неволя. Лошо разработен ъпдейт за тяхно решение, започва да „чупи“ компютри и сървъри и да ги прави неизползваеми. Компанията бързо намира проблема и връща старите ъпдейти, но всички засегнати вече машини продължават да се въртят в кръга между синия екран и рестарта.

Бавното решение на проблема

Само с ъпдейт не се получава и затова връщането на всички засегнати компютри и сървъри трябва да бъде направено от IT екипите на компаниите или институциите, които са отговорни за тях. Което прави целия процес изключително бавен и зависи изцяло от възможностите за реакция на жертвите.

Публикуваните в интернет решения са сравнително лесни за всеки един системен администратор. Пускане на машината в Safe Mode и след това има три опции, които са подробно описани от Windows Latest. Едната е да се изтрият ръчно проблемните файлове през Command Prompt-а. Вторият метод е просто да се преименува директорията на решението на CrowdStrike-а. Последният променя регистъра и при стартиране на компютъра да не се активира тази програма за киберсигурност. Самите CrowdStrike също дават съвети за някои случаи как да се действа.

Вече редица компании, корпорации и институции успяха да възобновят нормалната работа на своите системи. Някои го направиха веднага, други в рамките на 19 юли. Трети – очакват да възстановят всичко в рамките на 24 до 36 часа.

Проблемът с CrowdStrike обаче показва, колко лесно могат да се неутрализират стотици, хиляди, ако не и милиони компютри само с един прост ъпдейт. И как дигиталният апокалипсис всъщност е на един клик разстояние.

The post Фаталният ъпдейт на CrowdStrike – софтуерният апокалипсис за 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Фактът, че е почти монополист на подобни решения изстреля компанията скоростно нагоре. Освен приходите и печалбата ѝ, това развитие се проследява много добре през нейната пазарна оценка. Nvidia достигна 1 трлн. долара капитализация през пролетта на 2023 г., шест месеца по-късно през февруари я удвои на 2 трлн. долара, а за още четири – надмина 3 трлн. долара.

Така, тя се превърна в третия технологичен гигант, който през тази година е достигнал този праг. Засега това е за кратко, защото в рамките на няколко часа, пазарната оценка на Nvidia се върна на нива от 2.9 трлн. долара. Предвид позицията на компанията на пазара за AI корпоративни решения, средносрочната, а и дори дългосрочната перспектива за нея е тя само да расте. Microsoft покрай своите инвестиции в OpenAI в момента е най-скъпия технологичен гигант. Двете дружества имат всички възможности да изместят Apple като най-скъпи IT компании при това за дълго.

В клуба на трилионите

В дългогодишната история на Nvidia нейната пазарна оценка е гравитирала около 20 млрд. долара. Едва от 2016 г., производителят на видеокарти и графични процесори започва да влиза в полезрението на инвеститорите. От тогава насетне, тя расте с нормален темп за технологична компания. До 2021 г. 400 млрд. долара са максималния пик, който тя достига. Още оттогава Nvidia започна да обявява все повече разработки и инвестиции в AI технологиите. Самата пандемия допълнително ѝ помогна, като стимулира продажбите на PC и по-мощни лаптопи, заради ударната дигитализация на бизнеса и дистанционната работа.

Всичко това се оказва капка в морето, което Nvidia ще създаде в рамките на една година. Възходът на генеративния AI и жаждата на бизнеса за системи, които да могат да се справят бързо и успешно с изчисленията през 2023 г. изстреляха компанията в небитието. В рамките на същата година, Nvidia удвоява пазарната си оценка и за първи път минава първата психологическа граница от 1 трлн. долара. Тя е достигната само от най-значимите технологични гиганти, като Microsoft, Apple, Meta и Google.

Nvidia не само влиза в този престижен клуб, но и много бързо започва да задминава гореспоменатите IT мастодонти. През февруари 2024 г. е достигната втората психологическа граница от 2 трлн. долара. Това поставя производителят на видеокарти пред краля на е-търговията Amazon и властелинът на социалните мрежи Meta.

Само нагоре

Nvidia обаче няма спирачки. Компанията продължи да увеличава стремглаво цената на акциите си и стигаме до заветния 5 юни, когато тя достига 3 трлн. долара оценка. Само два гиганта остават в този диапазон – Apple и Microsoft. Дори за кратко, Nvidia задминава „ябълковата“ компания, която все още не може да се позиционира правилно в новата AI обстановка. Малко иронично е, че двете са със сходни оценки. Последният път когато това се случи беше през 2002 г., когато Apple се опитваше да излезе от дъното и години преди Стив Джобс да я промени напълно. Тогава двете компании имаха оценка от около 20 млрд. долара.

През следващите два дни на юни 2024 г., обстановката на фондовите борси се успокоява за производителя на видеокарти. В момента, неговата пазарна оценка е около 2.9 трлн. долара, но очакванията са, че съвсем скоро тя ще продължи да расте. Причината е, че Nvidia обяви, че планира да пуска по нов модел AI процесор и бизнес решение всяка година. Засега в това отношение, тя няма адекватен аналог по света.

AI треска и конкуренция

Растежът на Nvidia ще продължи поне докато не се случат две неща. Конкуренцията при AI чиповете да се изостри до нива, в които компанията няма да е основният доставчик и избор за бизнеса, а потребителите ще имат достъп до подобни решения в своите устройства. Или треската за изкуствения интелект се укроти и търсенето на подобни системи намалее драстично. Това е по-малко вероятно и затова ако някой ще може да спре Nvidia в близко бъдеще, то това ще е изострянето на конкуренцията.

Търсенето на AI чипове обаче се развива също толкова бързо, колкото и пазарната капитализация на водещия производител. На първо време, то е насочено към сървърите и центровете за данни, за да може облачните решения да са готови за подобни операции. Едва на по-късен етап ще видим качествени такива за крайни устройства. От години в мобилните процесори имат опция за обработка на AI, но на доста по-слабо ниво.

Microsoft, Apple, Qualcomm, Google и Intel обещават това да го пренесат при компютрите. При първите поколения от подобни процесори обаче няма да очакваме същите резултати, както ще се постигат от тези на специализираните AI сървъри. Което е царството на Nvidia.

Непоклатимият лидер

Засега Nvidia е непоклатим лидер в сферата на корпоративни AI чипове и системи. По данни на BBC тя държи 70% от продажбите, но конкуренцията бързо започва да се съвзема. Qualcomm обяви, че ще развива своите процесори с AI възможности не само за смартфони, но и за PC. Intel, Microsoft, Apple и AMD заявиха също, че ще разработват корпоративни и сървърни решения.

Най-силната заявка идва от AMD, което е и логично. Това е другият голям производител на графични процесори, а те са по-оптимизирани за AI изчисления, защото могат да правят по много паралелно, а не по едно, както са традиционните CPU-та. AMD обяви още миналата година подобни решения – сървърните MI300X, а през 2025 г. се очакват по-новите MI350 и MI400 през 2026 г.

Дотогава, Nvidia ще продължи да бъде властелин на AI процесорите в по-голям мащаб. Компанията натрупа солидна преднина през последните години. Всичко това се дължи на визията на основателя ѝ Дженсен Хуанг, който още през 2012 г. формира екипи, които да започнат работа по решения базирани на изкуствен интелект. Не говорим само хардуерни, но и за софтуерни такива.

Но всичко това изиграва ключова роля за напредналите възможности на Nvidia в момента. Първият суперкомпютър на OpenAI е доставен от компанията още през 2016 г. След което, Nvidia тихичко продължава иновациите в AI сферата, така че осем години по-късно да владее над 70% от пазара. Докато това е факт, компанията няма да има спирачки, след това, както Дъглас Адамс твърди – пазарът ще я регулира.

The post Има ли кой да спре Nvidia appeared first on TechTrends България.

Така скрито зад актуалната геополитическа обстановка, Вашингтон за пореден път се опитва да атакува китайската платформа. Това е и вторият закон, който Долната камара на Конгреса приема в рамките на малко повече от месец. Предходният законопроект обаче буксува в горната – Сената и без неговото одобрение няма да може да достигне до парафиране от страна на президента и съответно да влезе в сила.

Този път, конгресмените са направили промени, които да го направят по-лесен за преминаване на следващото законодателно ниво. Но и гласуването му заедно с останалите за военните помощи, ще накара Сената да не се мотае и да го гласува анблок или казано иначе – вкупом. Ако този път премине, то ByteDance – компанията зад социалната мрежа ще трябва да продаде дела си в американското звено на местна компания или платформата ще бъде забранена в САЩ.

Продажба или забрана

В двата проектозакона е предвидено горе-долу едно и също нещо. Конгресмените дават ултиматум на ByteDance, че трябва да продаде американските си операции на местна компания или е заплашена от пълна забрана на нейната социална мрежа. Разликата е повече в техническите детайли.

Във втория законопроект, срокът за изпълнението на потенциална продажба е вдигнат от шест на девет месеца с опция за удължаване с още три месеца. Така, се дава двойно повече време на китайската компания да намери купувач и да осъществи трансакцията. Конгресмените смятат, че това ще е по-приемлив и реалистичен за изпълнение вариант. В Камарата на представителите и двете предложения бяха приети доста положително от републиканците и демократите.

Опаковането му заедно със „санкциите срещу Русия, Иран и Китай“ се налага, за да може да се избегне забуксуването му в Сената. Както се случва с предходния законопроект. Горната камара на Конгреса трябва да гласува всичките приети от Долната камара документи в бърз порядък, ако искат да се предоставят военните и финансови помощи на Украйна, Израел и Тайван. Ако законът за TikTok беше самостоятелен, то тогава сенаторите можеха да го оставят за по-натам. Което означава ново протакване във времето, заради планирани отпуски на редица сенатори и работни ангажименти на други.

Иновации извън контрол

Предложението за забрана или продажба на TikTok се поставя за пореден път на масата. Идеята циркулира още от втората половина на 2020 г., когато все още администрацията на президента Доналд Тръмп беше вдигнал мерника на социалната мрежа. Ексцентричният републиканец вече попари със санкции технологичния гигант от Китай Huawei, най-вече в сферата на смартфоните и донякъде в развитието на 5G мобилните мрежи.

TikTok набра голяма скорост, особено сред младите и подрастващите. Тайната зад неговия успех се крие в супер лесното за създаване и консумиране видеосъдържание, както и в доста успешните алгоритми за препоръчвания. Социалната мрежа продължи с бурното си развитие и след опитите от 2020 г. за нейната забрана. Към края на миналата 2023 г., TikTok разполага с над 1.7 млрд. потребители в целия свят, от които 107 млн. са в САЩ.

По-важното е, че според различни изследвания от 2021 г. и 2022 г. над 65% или две трети от младите американци ползват китайската социална мрежа. Опасенията на Вашингтон са, че платформата представлява опасност за сигурността на страната. Зад тези общи думи всъщност се крие страхът, че социална мрежа от Китай ще се превърне в лидер в свободното споделяне на информация в САЩ.

Останалите опасения са свързани с личните данни на американските граждани. ByteDance направи доста мерки последните години, в това как съхранява и обработва информацията събирана в САЩ. Въпреки уверенията на компанията, политиците не вярват, че няма възможност данните да изтекат в Китай по един или друг начин.

Справяне с конкуренцията

Още през 2020 г. беше поставен сходен ултиматум, макар и тогава не подкрепен със закон. Кандидатите за купувач бяха Microsoft и Oracle, но постепенно пропаднаха преговорите. Ябълката на раздора бяха алгоритмите за препоръчвания.

Американските гиганти и донякъде правителството настояваха те да бъдат предадени на местните компании. ByteDance искаше да опази и само да предостави на щатските дружества да оперират платформата и личните данни на потребителите.

Така, всъщност идеята за продажбата на компанията е доста проста – взимане на алгоритмите за препоръчвания. TikTok е един от малкото крайни потребителски примери, в които китайски разработчик успя да изгради софтуер, който превъзхожда американските аналози. И който се възприема изключително добре от западната аудитория.

Политическата палачинка

Смяната на властта в Белия дом през 2021 г. отложи във времето казуса с TikTok. Нарастването на напрежението между САЩ, Русия и отново Китай обаче върна темата отново на дневен ред. Този път бившият президент и настоящ кандидат за такъв на републиканците Доналд Тръмп заема напълно противоположна позиция. Сега той е против забраната на TikTok.

Аргументацията му е изцяло политически мотивирана. След изборите през 2020 г. предаването на властта между Тръмп и Джо Байдън премина доста турболентно, което доведе до цензурирането на все още действащия президент в редица социални мрежи като Twitter и Facebook. След това, милиардерът поведе „кръстоносен поход“ за опазване на свободата на словото.

С което позицията на Тръмп спрямо TikTok се обърна на 180 градуса. Сега, той смята, че забраната на китайската социална мрежа ще обслужи само и единствено Meta и ще навреди на конкуренцията в сектора. Както и ще понижи свободата на изразяване онлайн. В същия момент, настоящият президент Джо Байдън е готов да подпише указа за закона за забрана на TikTok, ако Сенатът приеме законопроекта. С други думи, в момента всичко е в ръцете на Горната камара на Конгреса и ще се разбере напълно през идните седмици. Ако той бъде приет, ще видим и реакцията на ByteDance относно потенциалната продажба на американския си бизнес.

The post Поредният опит за забрана на TikTok в САЩ appeared first on TechTrends България.

Tesla е един от положителните примери. Компанията изпитваше огромни трудности и години наред се бореше да добие мащабите, а сега и качеството, на големите авто концерни. Покрай златната треска за електромобилите, се нароиха десетки стартъпи свързани с новата и перспективна ниша. Някои от тях като Nikola предлагаха революция, а други – просто алтернативни варианти, фокусирани повече върху достъпност.

Докато Tesla разполагаше зад себе си огромен финансов гръб в лицето на Илон Мъск и други инвеститори, останалите нови играчи нямат този лукс. Затова дали изненадващо или не, повечето от тях започнаха да фалират. Последната една година пазарът е залят от банкрути на подобни фирми. До голяма степен това е здравословно и се изчиства сектора от по-слабите и неконкурентни фирми. Отказът на Apple от техния проект за електромобил е по-големия сигнал, че електромобилите не са толкова лесни за правене, нито за продаване.

Tesla или General Motors

Стив Джобс винаги е искал да променя начина на живот на потребителите. В което автомобилът играе голяма роля в нашето съвремие. Ексцентричният съосновател на Apple дори е имал идея да придобие General Motors „за жълти стотинки“ по време на финансовата криза през 2008 г. Тя отпада, поради опасения, че може да навреди на имиджа на компанията и в стремеж да се поддържа инерцията около iPhone.

Кончината на Джобс не поставя край на амбициите на технологичния гигант в автомобилното строене. Новият главен изпълнителен директор на Apple Тим Кук подновява проекта през 2014 г., след като компанията търси алтернативни източници на приходи. Критика има още от началото, най-малкото защото маржовете в автомобилния сектор са много по-изпилени от потребителската електроника. В същия момент се изискват огромни инвестиции за производство.

Преди да започнат работа по собствен електромобил, Apple напълно сериозно са обмисляли да придобият Tesla. По това време, компанията още се опитва да убеди инвеститори и потребители, че нейните модели са качествени и си заслужават парите. Проведени са серия от срещи с Илон Мъск, но преговорите се разпадат на много ранно ниво. Bloomberg не посочва причината, но вероятно заради вътрешна съпротива в Apple. Възможно е и самият Мъск да не е искал да се разделя още с Tesla.

Кола с ябълков механизъм

След което започва проект Titan – вътрешното кодово име за разработката на кола на Apple. Вътрешната съпротива продължава с още по-голяма сила, заради критиците, че това не е правилния сектор, в който да се развива компанията. Борбата не е само сред мениджърите, но и в новия екип, който се формира. Спорове какво да включва „ябълковата“ кола има още на ниво чертежи. Дали да е автономна, до каква степен, дали да е микробус, SUV или традиционен седан и др.

Експериментират се с всякакви налудничави идеи. Сензорни екрани, които се закачат на тавана с щипки, външни микрофони и много други. Apple продължават да наливат пари и да разширяват екипа. В един момент, идват толкова много кадри от конкуренцията, че Илон Мъск публично ги осмива, че са „гробището на Tesla“ – все с хора, които милиардерът е уволнил преди това. За две години проектът не достига доникъде и отново се връща на масата идеята за придобиване. Сред целите е McLaren, както са водени разговори за разширени партньорства с BMW и Mercedes-Benz.

През 2016 г. отново започват спорове как да се развива проекта. Боб Манфийлд убеждава ръководството да се остави самата кола на заден план и Apple да се фокусира върху развитието на революционен софтуер за автомобили, който да се лицензира след това на концерните. Най-вече такъв за постигане на пълна автономност. Отново противоречия попарват и тази идея, която достига само фаза тестове на отделни системи закачени на SUV на Lexus.

Краят на „титана“

Apple се опитва по всякакъв начин да реализира дори частица от проекта Titan до пазара. Най-базовите системи за автономност не привличат интереса на автомобилните концерни. Самостоятелна „ябълкова“ кола няма дори на ниво груб прототип. Остават съмненията дали някога Apple е имала дори готов чертеж, около който не само ръководството, но дори и екипа да са се обединили, че е желания електромобиил.

В рамките на десетилетие не е постигнато абсолютно нищо. Затова, в края на февруари 2024 г. Кук събира цялото автомобилно звено от над 2 хил. души и обявява, че проект Titan се закрива незабавно. Повечето инженери са освободени, някои са пренасочени към по-актуалното в момента AI подразделение на Apple.

Грубите изчисления на Bloomberg са, че технологичният гигант е инвестирал средно по 1 млрд. долара на година вътрешна разработка за своята кола. Към тях се добавят още стотици милиони на външни подизпълнители за чипове, сензори и др. На база на тези данни може да изчислим, че Apple е прахосала над 10 млрд. долара и дори 11 млрд. за десет години за проект, който закрива безславно.

Чистилището на електромобилните стартъпи

Последните 12 месеца се явявят като истинско „чистилище“ за електромобилни стартъпи. През февруари 2024 г. британската компания за електрически камиони Arrival обявява банкрут, след като години наред търпи само финансови загуби. През 2021 г. и 2022 г. тя отчита негативен резултат от 1 млрд. долара. Въпреки опитите за преструктуриране, загубата намалява, но не се увеличават миниатюрните приходи. Заемите през 2023 г. не помагат и това поставя Arrival в позиция да обяви банкрут.

Списъкът за последните 12 месеца започва да се натрупва. Шведският производител на електрически камиони Volta влиза в процедура по несъстоятелност. При това заедно с друг стартъп, който трябва да произвежда батериите за него – Proterra. Американската компания за електрически пикапи Lordstown също излиза в несъстоятелност и дори трябва да плати на финансовите регулатори в САЩ 25 млн. долара за разследването на фирмата.

Китайските компании също не са застраховани от „чистилището“ на стартъпите. WM Motors също влиза в процедура по банкрут в края на 2023 г., а в началото на настоящата това прави и Human Horizons. Подобно на Volta, като скачени съдове започват да окапват и стартъпи за батерии и зарядни станции. От първите, примери са Britishvolt, Blackstone, Alelion и EnerDel, докато от вторите банкрутира Charge.

С български привкус

Двете най-големи или по-скоро най-шумно обявени чуждестранни инвестиции в България за последните две години са свързани точно със сектора на електромобилите. Германската Next.е.GO обеща да построи голям завод за електрически коли в Ловеч. Въпреки, че голяма част от първоначалните процедури бяха задвижени, компанията така и не пристъпи към истинското изпълнение на проекта.

Още тогава от TechTrends изразихме опасения, че Next.e.GO е поела прекалено много ангажименти (за четири завода), но няма налични средства да ги осъществи. Амбициите на компанията бяха да излезе на борсата по един или друг начин и след това с набраните средства да започне да ги реализира. Next.e.GO не успява да постигне това и затова в началото на март обяви банкрут. С което почти сигурно слага край на изграждането на завода край Ловеч.

Предвид обстоятелствата и тенденциите е много вероятно и другата голяма инвестиция обявена през последните две години в България да не успее да се реализира. Става дума за Avesta Battery and Energy Engineering (ABEE) – малко позната белгийска компания, основана през 2019 г. от професор Ношин Омар. Тя има два завода в Белгия и Северна Македония с общ капацитет от около 10 хил. батерии на година. В края на декември 2023 г. тя обяви, че ще строи производствени линии в Стара Загора Стартъпът, подобно на Next.e.GO, си е поставил амбициозната цел да развие още 25 проекта. Засега няма новини, нито информация за финансовото състояние на ABEE, но предвид досегашните индикации в целия сектор, надеждите българския завод да се увенчаят с успех са малки.

The post Тежестта на електромобила appeared first on TechTrends България.

Статуквото може би се промени през 2023 г. със скоростния възход на китайската BYD. Азиатският производител изпреварва по продажби Tesla за второто полугодие на годината. Това се комбинира и с представените електромобили на класически китайски технологични компании като Huawei и Xiaomi. Те разработват от няколко години собствени модели и ще се опитат да отхапят част от апетитния пай, който се явяват електрическите коли.

BYD успя буквално да залее регионалния пазар в Азия със своите модели. Докато Tesla владее западните държави, където марката е буквално синоним за електромобил. Това идва и с голяма доза разочарование за концерна на Мъск, тъй като той гледаше с голяма надежда към китайския пазар. Електромобилите там се превръщат във все по-атрактивен продукт за нарастващата средна и висока класа. Всички компании искат да спечелят сърцата на китайците, но май това ще успеят да постигнат местните марки.

Привидната доминация

Tesla е пълен властелин ако погледнем кои са най-продаваните модели електромобили през 2023 г. „Достъпният“ SUV Model Y доминира с над 772 хил. продадени коли. Следван от също така от по-евтиния за Tesla Model 3 с 364 хил. Едва трети идва BYD Atto 3/Yuan Plus с 265 хил. Това показват данните от Visual Capitalist, които са базирани на CleanTechnica и обхващат периода от януари до август 2023 г.

BYD има още няколко представителя сред най-продаваните модели. Техният Dolphin е четвърти с малко под 223 хил. продажби, а компактният Seagull е девети с 95 хил. От големите производители и традиционни концерни, единствено Volkswagen присъства в челната деветка с ID.4, който е реализирал 120 хил. електромобила.

Tesla Model Y се оказва голям хит за 2023 г., като неговите продажби надхвърлят сумарните такива на трите водещи модела на BYD. За конкуренти, като Volkswagen, Toyota, BMW, Mercedes и др. изобщо няма да говорим. Това може да бъде и леко измамно, защото по същия начин Apple доминира по най-продавани модели смартфони всяка година, но на общ обем продажби обикновено е между второ и трето място.

Възходът на BYD

Преднината на Tesla започва да се превръща в относително понятие. В данните на Inside EV за първите две тримесечия на 2023 г. например се посочва, че BYD е първи по бройка регистрирани автомобили. Но това е при общия брой електрически и хибридни модели. Китайският производител отчита малко под 1.25 млн. регистрации, срещу 888 хил. на Tesla. Когато обаче извадим хибридните автомобили, американският концерн излиза начело с неговите 888 хил. срещу 615 хил. на BYD.

По-любопитни са предварителните данни за втората половина на 2023 г. Тези на Statista, базирани на обявените бройки на двата производителя показват, че BYD се изравнява с Tesla през третото тримесечие. По-ключовият момент се случва в последните три месеца на изминалата година, когато китайската компания повежда на американската. BYD отчита 526 хил. продажби, докато Tesla е с 484 хил. доставки. И двата резултата са рекордни за двете компании, но китайската повежда поне по обем на своя основен конкурент.

Заради слабото първо тримесечие на BYD, най-вероятно тя ще остане твърдо втора при общите продажби за цялата 2023 г. Но фактът, че успява за едно тримесечие да надмине Tesla е голям успех. Ако тази тенденция продължи през новата 2024 г. то тогава ще имаме нов крал на пазара на електромобилите. Като BYD все повече се възползва не само от продажби в Китай и региона, но и в Русия.

Технологична конкуренция

Дълго време успехите (а и продължителните проблеми) на Tesla бяха предписвани на това, че като пое компанията Илон Мъск я управлява като технологична такава, а не като автомобилен концерн. Което му позволи да изкара иновации като Super Charger-а или бързото зареждане на неговите коли и др. В момента основно главоболие на милиардера е автопилотът на моделите Tesla. Той за съжаление има доста ограничения и може да заблуди потребителите, че колите са напълно автономни.

Странно или не, две други китайски компании решиха да разработят собствени електромобили и така да допълнят палитрата на конкуренцията. Huawei първи навлезе в тази сфера, като първият модел S7 тръгна с предварителни заявки от средата на 2023 г. Xiaomi също тръгват по този път и в края на изминалата година представиха своя седан SU7.

Подходът на двете технологични компании е идентичен с този на своите смартфон бизнеси. Те се занимават с дизайна и софтуера на електромобилите, докато компонентите се взимат от подизпълнители. Сглобяването става по същия начин. Например Huawei S7 се разработва в партньорство с Chery. Xiaomi SU7 ще се сглобява от BAIC, докато електромоторът е от BYD.

Вероятен успех на двете компании може да преобърне с главата надолу цялата философия за разработване на автомобили. Големите концерни също разчитат на редица подизпълнители, но основните компоненти, като цялостен дизайн и този на компонентите, двигатели и дори софтуер се прави от тях самите. Huawei и Xiaomi може да аутсорснат цялата мръсна работа на други компании и да остане при тях само външния вид и дигиталните системи.

Ръст и проблеми

Възходът на електромобилите е очакван и ще продължи още поне десетилетие. През 2022 г. са доставени 7.3 млн. електрически коли. Очакванията са този тип превозни средства да достигне 44 млн. през 2035 г. Средногодишният ръст (CAGR) се изчислява на между 15% и 16%, показват данните на Power Technology.

Основен фактори на тази тенденция е амбицията на Европейския съюз и държави като Великобритания да забранят напълно продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене след 2030 г. Поради липсата на инфраструктура и все още високата цена на електромобилите някои експерти се съмняват, че тези планове може да се осъществят за такъв кратък срок.

От друга страна, китайските компании са във възход, докато Tesla продължава да е обгърната от противоречия. Компанията на Илон Мъск среща критика за своя автопилот и практики софтуерно да ограничава значително своите коли ако потребителите не си платят. Tesla също така има доста силна история в неспазване на сроковете, като последното голямо забавяне е пускането в продажба на електрическия пикап Cybertruck.

Перспективата за BYD и китайските компании също може да не се окаже чак толкова розова. Обтягането на отношенията между Запада и Пекин може да доведе до ограничаване ако не и забрана на продажбите на техните електромобили на пазарите в Северна Америка и Европа. Tesla също е заплашена от подобни действия в Китай, заради опасения за изнасяне на информация от страната към САЩ. От друга страна, Huawei и Xiaomi се опитват да пренесат практиките от производството на смартфони при тези на електрически коли, което може да трансформира напълно начина по който функционира тази пазар.

The post Китайската заплаха за Tesla appeared first on TechTrends България.