Tesla успя да разчупи тази парадигма. Даже прекалено много. Компанията задмина 1 трлн. долара пазарна капитализация през 2021 г., което е колкото на всичките десет водещи автоконцерна, взети заедно. Продажбите? В перспективния сегмент на електромобилите – дълго време лидер. Но всичко започна да се променя през 2023 г. Когато доминацията на Tesla беше поставена под изпитание и заплаха.

Положението се изостри допълнително от началото на 2025 г. Основната причина е включването на основния акционер, член на борда на директорите и лидер Илон Мъск като съветник в кабинета на новия президент на САЩ Доналд Тръмп. Милиардерът оглави Департаментът по правителствена ефективност, носещ симпатичната абревиатура DоGE. Целта на новата институция е да оптимизира американската администрация, като Мъск действа, по начина по който той си знае – с голямата тесла.

Съпротивата срещу действията на Мъск се пренесоха към Tesla. Започнаха палежи на електромобили и шоурумове на марката, заедно с бойкот на марката. Към това добавяме, че идеята на Тръмп за мита срещу Европа и Китай заплашват значително продажбите и дори производството на електрическите коли на милиардера. Всичко това доведе до значително свиване на пазарната капитализация на Tesla и опасения, че компанията е пред колапс. Както винаги, ситуацията е малко по-сложна от този бърз преразказ.

Кралят на електромобилите

Въпреки пандемията, 2021 г. се оказа една от най-силните години за Tesla. Тогава, производителят беше едноличен лидер по продажби с над 900 хил. реализирани електромобила, сочат данните на EV Volumes. Ако не броим хибридните модели, GM е втора с около 500 хил. бройки, а трета е групата на Volkswagen с около 450 хил. Последната е втора, но само ако включим хибридните модели. Без тях четвърта е, по това време малко известната, китайска BYD с над 300 хил. продадени електромобила.

Тези резултати и фактът, че брандът Tesla е широкоразпознат и дори се превръща като синоним за електромобил в развитите държави, поставя компанията на пиедестал сред инвеститорите. Комбинацията с високоперспективния сектор на електрически коли и стремежът на редица големи икономики да насърчат продажбите на подобни превозни средства прави пазарът прекалено агресивен в оценката си. Тя се изстрелва до над 1 трлн. долара в края на 2021 г., което я прави по-голяма от сумарната капитализация на десетте най-големи автомобилни компании в света.

Логиката е, че през същата година продажбите на електромобили се удвояват и достигат 6.7 млн. бройки, спрямо 3 млн. през 2020 г. Проблемът е, че те съставляват само малко под 9% от всички продажби на автомобили. Достигаме до абсурдната ситуация, в която компания реализирала едва 1.3% от продукцията на пазара е оценена повече от десетте най-големи концерна взети заедно.

Основният аргумент за това е, че Tesla се смяташе, че ще стане като Apple при смартфоните. Компанията на Стив Джобс успя да вземе малък дял в много перспективен пазар и да превърне за един период от време iPhone в синоним за умен телефон. На пръв поглед това се случи и с Tesla. Това убеждение беше размито в доста кратък срок.

Промененият пазар

Две години по-късно, през 2023 г. конкуренцията за Tesla се засилва. BYD вече е първа с общи бройки от 3 млн. пред американския гигант, който е с около 1.75 млн. Като само електромобили, новата китайска звезда е втори, но с малко над 1.5 млн. или с други думи – диша във врата на Tesla и по този показател. Данните за 2024 г. още не са излезли, но няма да е изненада, ако BYD е взел първата позиция от американската компания.

Докато през 2021 г. Tesla изглеждаше трудно достижима като продажби и имидж при електромобилите, този позиция се разми в рамките на тези две години. За това време BYD успя да скъси дистанцията и най-вероятно да е изпреварила американския лидер през 2024 г. Проблемът е, че разклащането на доминацията на Tesla се случва точно в момент в който продажбите на електромобили се намират в края на периода на бурен растеж. През 2021 г. пазарът се удвоява на годишна база, но през следващата отчита само увеличение от 55%, а през 2023 г. ръстът спада на 35%.

Tesla също е сред производителите с по-консервативно увеличение на продажбите. През 2023 г. той е от 38%, докато на BYD е 62%. Повечето китайски производители отчитат такива добри показатели, докато европейските, заедно с Tesla са в по-ниските стойности. Това се дължи на фактът, че електромобилите вече трябва да покриват по-масовите потребители, а самите те са на висока цена. Китайските производители успяват да намалят разликата в цената между традиционните автомобили и електрическите и да предлагат модели в по-достъпните класове.

Въпреки всичко, Tesla запазва преднината си като пазарна капитализация, независимо, че загуби „премиум“ статуса си на компания за „трилион долара“. Заради обезценяването на повечето други автоконцерни, американският производител има оценка, която е почти равносилна на тази на водещите 11 конкуренти. Което продължава да загатва, че дори пазарната капитализация от 800 млрд. долара през средата на март, може да се окаже надценена.

Политическата буря

През тези няколко години, Tesla вече се сблъскваше с различни политически проблеми. Най-вече в Китай, където се опитва да се наложи, подобно на Apple. Усилията включват различни дейности, като например гигафабриката на компанията в Шанхай, потенциалната забрана на колите на компанията да се карат в определени чувствителни местности и опасността от шпиониране през софтуера. До последните мита, които новият президент Доналд Тръмп реши да наложи на Китай.

Всички тези аспекти удрят по компанията, но се оказва, че не са единствените. Участието на лидерът на Tesla Илон Мъск в управлението на Тръмп също доведе до поражения по имиджа на компанията. Милиардерът оглави вече споменатият DoGE, който има нелеката задача да оптимизира държавната администрация на САЩ. Мъск започва да я реализира по неговия си брутален начин – първо с масово съкращения и после с истинската оптимизация.

Действията на Мъска са посрещнати с яростен отпор, особено с представянето на решения за закриването на различни организации, които имат повече идеологическа, отколкото практическа насоченост. Като Агенцията за международно развитие (USAID) и закриването на филиалите на медиите „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“. Недоволството ескалира с подпалването на различни автомобили Tesla и филиали на компанията в САЩ.

Тези протестни действия са допълнени и от видеа на видни YouTube инфлуенсъри, като Зак Нелсън (JerryRigEverything), Маркс Браунли (MKBHD) и най-вече Марк Робър (Mark Rober). Последният пуска видео в което „тества“ автопилота на Tesla в различни ситуации. Оказва се, че ютубърът не ползва истинската автономна система, а умната версия на „темпомата“, който на всичкото отгоре деактивира преди сблъсъка. Отделен сигнал, че нещата не са наред с Марк Робър, са и видеата, в които рекламира косвено Disney, включително и в това, в което „развенчава мита за автопилота“ на Tesla. Илон Мъск води война с медийната компания, заради рекламата в социалната мрежа X. Което поражда въпрос, дали негативното съдържание от големите инфлуенсъри не е част от организирана кампания. Вярно е, че автопилотът на Tesla създава редица проблеми и полемики, заради премахването на LIDAR системата от него, с цел понижаване на цената.

Ситуацията е такава, че се стигна дотам, президентът Доналд Тръмп да реши публично да купи електромобил на марката, а главният прокурор на САЩ Пам Бонди осъди атаките срещу колите на Tesla, като „местен тероризъм“. Във всички случаи думата Tesla вече не се използва за синоним на електрическа кола в Щатите, а по-скоро се асоциира с основният ѝ акционер Илон Мъск и неговите действия.

Маслото в огъня

Всичко това води до потъване на акциите на Tesla. Ако през декември 2024 г. компанията достига абсолютен пик на стойността на своите книжа от 435 долара за брой, то към средата на март те се сриват до 248 долара. Това е понижение от 43% в рамките само на няколко месеца.

Покрай политизирането на имиджа на американския производител, финансовите инвеститори гледат за най-малкия сигнал за проблем в компанията. Последният такъв казус е с продажбата на акции на брата на Илон Мъск – Кимбал, както и на действащата главна изпълнителна директорка Робин Денхълм.

Двамата са част от борда на директорите и реализират около 102 млн. долара от трансакциите. Кимбал Мъск продава 75 хил. обикновени акции за 27 млн. долара, докато Денхълм – за около 75 млн. долара. Братът на милиардера обаче се отървава от едва 2.5% от всичките книжа, с които разполага. Трансакцията на Денхълм е по-сложна, защото обхваща общо 13 вида акции и не става ясно дали няма и други към тях.

Инвеститорите изпаднаха в паника, помисляйки си, че дори бордът на директорите вече няма доверие в компанията си. Това е далеч от реалността, защото става дума за предварително подготвена продажба, която е задействана покрай високата цена на акциите през декември. Но трансакциите, в комбинацията от горните фактори постигнаха „ефект на снежната топка“ с понижаването на цените на книжата на Tesla.

Ранен, но не и сломен

Впечатлението за някои анализатори и страничните наблюдатели е, че Tesla влиза в процес на колапс на своя бизнес. Сривът на акциите, негативният сентимент онлайн, физическите атаки и др., подхранват подобни опасения. Финансово, за момента компанията е стабилна. Приходите през 2024 г. се увеличават, макар и с 1% до 97.7 млрд. долара.

Производството на електромобили обаче намалява с 4% до 1.77 млн. бройки. Това обаче може да се обясни с търсенето на колите, защото през 2023 г., компанията произвежда 1.85 млн., но реализира до крайния потребител около 1.75 млн. електромобила. Липсата на големи разлики подсказва, че няма голямо понижение на интереса на потребителите. Въпреки това, Tesla трябва да направи повече, за да може да запази лидерската си позиция. Дори и да я е изгубила през 2024 г. от BYD.

Свалянето на пазарната капитализация от 1 трлн. долара през 2021 г. на около 800 млрд. долара в началото на 2025 г. може да се окаже оздравително за Tesla. Пределно ясно беше, че акциите ѝ бяха надценени от прекомерния ентусиазъм на инвеститорите. Реалността е, че американският производител вече е изправен пред жестока конкуренция и няма да има доминираща позиция на пазара. От друга страна, новините, че Tesla е пред пълен бизнес срив също са толкова преувеличени и по-скоро политически мотивирани.

The post Възходът и падението на Tesla appeared first on TechTrends България.

За САЩ, изстрелването на първия изкуствен сателит от съветите се описва като „момент на „Спутник““. Същата фраза се завърна с пълна сила в медийното пространство в щатските медии, след като Китай пусна своя голям езиков модел за изкуствен интелект R1, дело на DeepSeek. Сравненията между двете събития започнаха да валят мигновено. Шокиращата реакция на Запада беше толкова голяма, че фондовите борси буквално затриха стотици милиарди долари от пазарните оценките на редица технологични гиганти. Най-потърпевш беше Nvidia, която се превърна в авангарда на AI възхода от последните месеци.

Появата на технология като R1 на DeepSeek от Китай не трябва да се смята за голяма изненада. Компаниите от Поднебесната държава през последните години успяха да докажат, че скъсиха значително разликата в качеството на продуктите и услугите си. Включително и в софтуера, който също се смяташе, че САЩ има няколко обиколки преднина. Социалната мрежа TikTok е доказателство, че иновации в тази сфера могат да идват от Китай. Страната се възползва и от сравнителна консолидация на базите данни, което е основния източник за захранване на AI алгоритмите. С други думи, Китай разполага с всичко необходимо да изгради платформа, подобна на ChatGPT.

Скоростно изстрелване

DeepSeek дебютира официално на 20 януари и неделята в същата седмица вече технологичният инвеститор Марк Андресен сравни появата на R1 с тази на „Спутник“. За нула време, китайското приложение достигна номер едно място при свалянията в App Store на Apple. Основните качества на решението на DeepSeek са, че при определени задачи, като програмиране, математически проблеми превъзхожда с малко ChatGPT на OpenAI. Както и при решаването на по-логически казуси.

R1 се води „разсъждаващ“ модел, който се опитва да анализира отговора си и да поправи грешките преди да го предаде на потребителя. Той не е трениран през огромни масиви от данни, а използва принципа на синтетични въпроси и отговори. Това прави DeepSeek по-тясно специализиран от ChatGPT, както и изисква повече технически познания в съответните области.

Най-впечатляващото от модела е, че той е разработен с минимален бюджет от едва 6 млн. долара. Според различни инженери, DeepSeek стъпва значително на възможностите и постиженията на ChatGPT, както и предходните версии, които остават в сянка за масовата аудитория, лесно се комбинират с API на OpenAI. Има спекулации, че първите модели на китайската компания са правени с помощта на популярния генеративен AI.

Последното предимство на R1 е, че може да се използва на по-стари и не толкова специализирани графични процесори. Това е ключово, покрай различните санкции на САЩ срещу износа на подобен тип хардуер за китайски компании. С други думи, DeepSeek е принуден да разработи ефективен модел, който да работи с наличните процесорни възможности.

Инвеститорската паника

Комбинацията от това, миниатюрната сума за създаването на модела и факта, че в някои специализирани операции превъзхожда ChatGPT предизвикаха истинска паника сред западните инвеститори. В рамките на ден, тя може би дори и излезе от контрол, защото борсовите пазари заличиха стотици милиарди долари от различни технологични компании.

Най-тежко беше ударена Nvidia, която през изминалата 2024 г. отбеляза огромен възход. Той беше осъществен благодарение на почти монополното си положение при доставката на авангардни сървърни системи за AI изчисления. Появата на DeepSeek, които срещу 6 млн. долара за разработка изградиха платформа, която конкурира ChatGPT и то с използването на по-стар хардуер, поставиха решенията на Nvidia в областта под съмнение.

В рамките на ден, цената на акциите на компанията се срина със 17%, което изтри малко под 600 млрд. долара. Това е най-голямото изтриване на пазарна капитализация в рамките на 24 часа в историята на щатските фондови борси. Реакцията обаче най-вероятно се оказва ирационална и паническа. Единственото по-логично обяснение зад нея е, че Китай ще се окаже огромен пазар за AI, но заради санкциите, Nvidia (а и други компании) няма да могат да се възползват от него.

Логиката на повечето инвеститори, обаче е съвсем друга. Според тях, щом DeepSeek върви на по-стар хардуер и допринася за висока ефективност, то това ще намали търсенето на продуктите на Nvidia, Както и решенията на OpenAI. Затова, покрай технологичния гигант, акциите паднаха на редица други компании, като Broadcom, Microsoft (основен инвеститор в OpenAI), през SoftBank и дори ASML.

Проблемът е, че R1 и неговите предшественици са обучавани и вървят на решения, които са закупени от американската компания. Тоест, AI процесорите на Nvidia ще продължат да се търсят, просто това ще важи не само за най-новите, но и за старите. По този начин, борсовият срив беше плод на една голяма ирационална паника.

Китайската ръкавица

Докато пазарите реагираха импулсивно в рамките на един ден, появата на DeepSeek наистина може да съдържа в себе си „момент на Спутник“ за САЩ. Вашингтон и американските технологични гиганти имаха увереността, че генеративните AI модели ще останат иновация запазена само за Запада (добавяме и европейския Mistral в уравнението). R1 разби на пух и прах тази илюзия. Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп вече обяви, че това е „сигнал за пробуждане“ за щатските компании, но може да бъде от полза, като подпомогне засилването на иновациите в САЩ.

Китайските компании за момента се оказват доста жилави и то при софтуерната разработка. TikTok беше първата голяма иновация, а DeepSeek само затвърждава тенденцията. Оказва се, че може би по-големият препъни-камък ще се окаже хардуера. Китайските компании все още не могат да преминат към създаване на чипове под 7nm технология, докато тайванската TSMC работи от две години с 3nm.

В този ред на мисли, китайската Tongfu е ангажирана със създаването на AI процесори, които да заменят тези на Nvidia или на AMD. След което чиповете на компанията ще бъдат внедрени в сървърните решения на Huawei. Все още няма достатъчно информация за възможностите на тези процесори, но се очаква да конкурират предпоследното поколение на Nvidia. Което отново е сравнително впечатляващо постижение за китайските разработчици.

Подобно на изстрелването на „Спутник“, с което се стартира Космическата надпревара във времето на Студената война, пускането на R1 постави началото на сходно геополитическо и техническо състезание в съвремието. Този път арена на сблъсък е изкуственият интелект.

The post DeepSeek – китайският AI „Спутник“ appeared first on TechTrends България.

Тези конгломерати са толкова всеобхватни, че още през 1997 г. по време на финансовата криза в Азия върлува страхът, че ако някой от тях фалира, може да повлече цялата икономика на Южна Корея със себе си. Затова кризата от края на октомври в Samsung Electronics може да се разглежда с едно наум за това, че ако групата изпадне, това може да се отрази на цялата държава. Но от друга страна, самият проблем от преди два месеца създава впечатление, че е прекалено раздут от инвеститори и медии.

Дори на моменти изглежда все едно някой е сложил компанията в някоя от детските игри от сериала „Игра на калмар“. Те обаче не са толкова невинни, като главните герои се борят за живота си в стремеж да вземат голямата награда. Дали същото не се отнася и за Samsung, но в един по-различен, бизнес и технологичен аспект?

Зелена светлина, червена светлина

Първата половина на 2024 г. изглеждаше повече от позитивна за Samsung Electronics (холдингът за потребителска електроника на „чаебола“ – бел. ред.). Приходите и печалбата растат уверено, до голяма степен движени от малко известен за обикновения човек сегмент – производството на чипове, полупроводници и компоненти. Причината тази година е, че бумът на изкуствения интелект (AI) предизвика засилен интерес към специфични компоненти. Samsung до края на юни 2024 г. успяваше да се възползва от него.

Втората половина на изминаващата вече година се оказва доста по-мрачна в това направление за Samsung. Компанията губи позиции в изключително нишов сегмент – производството на HBM памети, които са следващо поколение комбинирани DRAM платки. Те се оказват ключов компонент в новото поколение графични процесори насочени към AI операции на Nvidia. След като американският гигант засилва производството на подобни системи за изкуствен интелект, поръчките за HBM памети избухват. Но от тях се възползва малкия южнокорейски доставчик SK Hynix, докато Samsung не получава такива.

Това подтиква инвеститорите да започнат да разпродават своите акции, като В началото октомври 2024 г. в навечерието на финансовите си резултати за третото тримесечие, Samsung направи рядко обръщение с извинение към инвеститорите. В него те признават, че са предизвикали опасения относно технологичната конкурентоспособност на компанията, но те са доста завишени.

След което обявяват няколко промени, включително ръководни, с което да си върнат доверието на инвеститорите. Тактиката обаче само налива масло в огъня. До края на октомври Samsung изтрива над 126 млрд. долара пазарна капитализация спрямо пика си в края на юни 2024 г. Формалният повод за срива и за извинението – по-ниската печалба през третото тримесечие.

Финансовата меденка

Резултатите през третото тримесечие на 2024 г. трудно биха били повод за затриване на 25% от цената на акциите в рамките на няколко месеца. Дори в цялостен мащаб нещата изглеждат позитивни. Приходите се увеличават от 33.9 млрд. долара на 41.2 млрд. долара на годишна база през юли-септември. В същия момент оперативната печалба е 3.3 млрд. долара през третото тримесечие на 2024 г. спрямо загуба от 1.6 млрд. долара. Тогава, какъв е проблемът?

Инвеститорите виждат такъв при разбивката по отделните звена на Samsung. Технологичният бизнес на конгломерата е разделен на четири сегмента. DX се казва този, който всички най-добре познаваме – разработването и предлагане на смартфони, таблети, лаптопи, домашни електроуреди и др. Той е с най-голям сред приходите на компанията – близо 60% през третото тримесечие.

Вторият е DS и включва производството и дизайна на различни хардуерни компоненти – от RAM памети през харддискове и др. Макар, като постъпления да генерира само една трета или 36%, от известно време той формира основния дял на оперативната печалба. През третото тримесечие на 2024 г. тя е 12 млрд. корейски вона, срещу загуба от 14 млрд. корейски вона за същия период предходната година. Останалите две звена са SDC, в които са екраните и с по под 10% дял на приходите и печалбата, както и аудио системите Harman. Последните са дори по-малки с по под 5% по-малък дял.

Инвеститорско дърпане на въже

Проблемът за инвеститорите идва от DS отдела, от който инвеститорите са очаквали по-голяма печалба. Което е повече от странно, предвид факта, че през финансовата 2023 г. той е воденичен камък за Samsung. За цялата година той регистрира загуба от почти 14.9 млрд. вона. Тя е компенсирана частично от DX звеното и напълно от позитивното представяне на останалите.

Южнокорейският гигант я връща на печалба през първите девет месеца на 2024 г. Това също така увеличава оперативната такава на цялата компания почти деветкратно – от 2.7 млрд. долара на 19.4 млрд. долара.

Инвеститорските опасения са породени по-скоро от стратегически страхове, че Samsung няма да участва в AI модернизацията на Nvidia (и на AMD също – бел. ред.). Което не позволява на компанията да се конкурира адекватно с TSMC в аутсорсването на полупроводници. Тези опасения са не толкова основателни, защото SK Hynix може да се окаже неподготвена за мащабите на поръчките на Nvidia. Американската Micron е другият потенциален конкурент, но ако производителят на графични карти одобри новите модели HBM памети на Samsung, то това може да успокои инвеститорите.

Samsung е преминавала през по-големи проблеми през годините и дори през подобни заличавания на пазарната си капитализация. Голямата разлика спрямо предходни периоди и 2024 г. е, че това става с много бързи темпове. Досега 25% са били отписвани от финансовите пазари в рамките на година-две, а не за половин. Ситуацията напомня по-скоро на инвеститорска паника и прекалено прибързани действия, породени от сходните темпове на развитие на AI.

Масло в огъня наля и политическата ситуация в Южна Корея, след като президентът Юн Сук-йол обяви извънредно положение в страната и обвини опозицията в колаборация със Северна Корея. Действията му бяха породени от спорове за държавния бюджет, но и предизвикаха вълна от протести. В крайна сметка, кризата бе овладяна, президентът беше отстранен от длъжност и сега е изправен пред обвинения за корупция. Всичко това оказа влияние и на пазарите, което предвид негативната тенденция там на Samsung само я влоши. Засега южнокорейският гигант изглежда ще избегне най-лошият развой от тази своеобразна „игра на калмар“.

The post Samsung в „игра на калмар” appeared first on TechTrends България.

За сметка на това, софтуерната индустрия е доста по-устойчива. Тя добавя нови служители през последните години, приходите ръстат повече от първоначалните прогнози и оптимизмът се запазва и за бъдещите периоди. Това са част от изводите на ежегодния доклад на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) за 2024 г.

При представянето на резултатите от „Барометъра“, Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) представи идеята си за образователна реформа. Тя предвижда разгръщането на поне 10 „технологични училища“ в различни части на страната и чрез тях да реши дългогодишната драма с намирането на качествени IT кадри. Проблемът досега беше частично решаван с развитието на частни академии.

Позитивните резултати

През изминаващата вече 2024 г. българската софтуерна индустрия се очаква да повиши приходите си с 12.4% на годишна база. Те вече са на ръба от психологическата граница от 10 млрд. лева – 9.785 млрд. лева. Данните са прогнозни, защото все още компаниите не са приключили финансовата година.

Тенденцията обаче е, софтуерният сектор да преизпълни тези очаквания. Например, през 2023 г. БАСКОМ прогнозираше отново ръст от около 12.1% за същата година. Обновените окончателни резултати на браншовата организация обаче показват 16.5% увеличение на приходите или добавяне на малко под 1.3 млрд. лева до общо 8.7 млрд. лева. От БАСКОМ и БРАИТ запазват оптимизма, че е възможно преизпълнение на ръста за 2024 г., когато бъдат обявени крайните финансови отчети на компаниите.

Делът на софтуерната индустрия спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на България също се увеличава от 4.7% през 2023 г. на 4.9% през настоящата. Добавянето на нови работни места се забавя през последните години, но поне се запазва за разлика от някои други сектори. През 2024 г. се очаква софтуерната индустрия да надмине с малко 60 хил. служители. Това е с около две хиляди нови работни места.

От БАСКОМ подчертават още няколко фактора, които показват значението на сектора, като ползват данните за миналата година. Основният е в тежестта на осигуровките, които работодателите плащат. Въпреки, че делът на работещите в софтуерния сектор е само 1.9% от работната сила в страната, компаниите са изплатили за осигуряване на своите служители 5.9% от всички изплатени към бюджета суми по това перо. Тоест, софтуерните експерти плащат три пъти повече осигуровки над средните за страната.

Рисковете пред сектора

Софтуерната индустрия премина през няколко трансформации на основните рискове в сектора. Първоначалните проблеми на бранша беше липсата на специалисти, което щеше неминуемо да удари по възможностите за растеж в перспектива. Този проблем беше частично решен с различните частни академии и образователни инициативи в сътрудничество с някои университети в страната. Вносът на работници от страни извън Европейския съюз, чрез т.нар. „сини карти“ също беше облекчен, но само частично. Очакванията са сега Брюксел да унифицира изискванията и административните процедури за подобни разрешителни.

По-актуалното опасение са геополитическата и икономическа ситуация по света. Основните пазари на софтуерните компании са в Западна Европа и САЩ. Първият регион е изправен пред редица затруднения в макроикономическо отношение. За момента софтуерния сектор не усеща тези проблеми, но аутсорсинг бранша за първи път от години обяви намаляване на общия брой служители.

Според Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) в класическия аутсорсинг (т.нар. изнасяне на бизнес услуги или BPO) служителите са намалели от 62 хил. на 61 хил. през 2023 г. Като една от причините е прехвърляне на редица проекти от България в Индия.

Подобни предизвикателства не се очакват при софтуерния бранш, поне засега. БАСКОМ има сравнително позитивна прогноза за по-следващата 2026 г. Очакванията са тогава софтуерната индустрия да достигне 14 млрд. лева приходи, от които над 3.6 млрд. лева да отиват за данъци и осигуровки (сега са около 2.7 млрд. лева – бел. ред.). Прогнозите за новите работни места, които ще се открият, са за 10 хил., докато заетите в бранша ще надминат 70 хил. души.

Образователна реформа 2.0

Идеята за образователни реформи се подкрепят от различните технологични браншови през годините. Но дори и преди политическата нестабилност, държавата не съумяваше да направи радикална такава. Затова, сега БРАИТ имат нова инициатива – създаване на т.нар. „технологични училища“. Те ще трябва да развиват ученици от средно образование в различни технически аспекти – от програмиране, през управление на проекти, до по-научни сфери, като космически системи.

Новите технологични училища ще са изградени по „кампусен“ принцип. Тоест, те ще представляват сравнително затворена система за обучение, в което учениците ще имат по-малко неща, които да ги „разсейват“. Идеята не е напълно нова, има я на Запад, а и още пред 1989 г. има изградени две подобни училища – Технологичното училище „Електронни системи“ (ТУЕС) в София и Професионалната гимназия по компютърни технологии в Правец. Те обаче не са кампусни, но са добра и визионерска стъпка, направена през комунистическия режим.

Председателят на БРАИТ Доброслав Димитров обяви, че в тези технологични училища ще се развиват професиите на бъдещето. Както и, че те няма да заменят природо-математическите гимназии. Това ще са по-профилирани и професионално ориентирани образователни центрове. Освен споменатите вече в София и Правец, има изградени още три – в Стара Загора, Варна и Бургас. Според Димитров, последното технологично училища най-много се доближава до създадената от БРАИТ концепция. В процес на изграждане са още две във Враца и Смолян, а амбициите са да има поне още десетина, в различни други региони в цяла България.

The post БАСКОМ: Софтуерната индустрия продължава да расте и през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Затова технологията на британската компания е златен стандарт и де факто монополист при мобилните процесори. ARM отдава своята архитектура на останали проектанти и производители на чипове чрез лицензионни споразумения. Използвайки технологията за база, след това гиганти като Apple, Qualcomm, Mediatek, Google, Microsoft, дори и конкурентите Intel, AMD и Nvidia, разработват своите процесори. Значението на ARM е толкова голямо, че Nvidia трябваше да се откаже да придобие британската компания, след голям корпоративен и регулаторен натиск.

Партньорствата винаги са били в основата на успеха на технологичния разработчик от Острова. Симбиотичната връзка е толкова голяма, че дори санкциите на САЩ срещу Huawei и тяхното развойно звено за процесори HiSilicon не позволяват пълното скъсване с лицензите на ARM. Едно от най-емблематичните партньорства в индустрията до момента е това с Qualcomm. Процесорите Snapdragon са златен стандарт при смартфоните, особено във високия клас. Като са едни от най-производителните и с по-малко загряване от конкурентите до момента.

Тази идилия обаче е на път да рухне. Като истински гръм в силициевия рай, ARM може да спре лиценза на американския производител. Спорът между двете компании заплашва да разстроят изцяло пазара за потребителска електроника ако се задълбочи. Докато в краткосрочен план това може да навреди, не само на двете компании, но и на качеството на техниката, в дългосрочен може да помогне за засилване на конкуренцията в този сегмент. Трансформация, която вече се случва и без подобни радикални действия.

Съдебна ескалация

ARM е предоставила 60-дневно предизвестие за прекратяване на лиценза на Qualcomm. Това показват документи, предоставени неофициално на Bloomberg. Действието е вследствие на съдебен спор между двете компании от 2022 г., когато ARM завежда дело срещу Qualcomm.

Историята е повече от интересна – американската компания придобива по-малкия разработчик Nuvia година по-рано за 1.4 млрд. долара. След което, Qualcomm се опитва да прехвърли лицензите ѝ за ARM архитектура при себе си, но не уведомява британската фирма. Последната смята това за нарушаване на споразуменията, както с Nuvia, така и с Qualcomm. Позицията ѝ е, че лицензите не могат да се трансферират и затова завежда дело.

ARM решава да вдигне залозите и сега изпраща предизвестие за едностранно прекратяване на лиценза на Qualcomm. Информацията за него излиза часове след премиерата на новия чипсет Snapdragon 8 Elite, който американския производител представи, като основен флагмански процесор за смартфони за 2025 г. От ARM не коментират ситуацията, но от Qualcomm обявиха, че това действие е „опит за оказване на натиск върху дългогодишен партньор“.

Прекалено големи

Подобен може да се окаже наложителен, защото както ARM се е изградил като монополист със своята архитектура, така и Qualcomm има стабилни позиции при крайните продажби на процесори. В края на 2023 г. американската компания държи 23% от доставките на смартфон чипове и заема второ място, като лидер е Mediatek с 36%. Но силата на Qualcomm е в продажбата на процесори от висок клас, затова, компанията държи 34% от приходите. По този показател, очаквано Apple е първа с 39%, докато Mediatek има само 15%.

По този начин ARM влиза в съдебен спор с втория най-голям производител на процесори за смартфони, както като доставки, така и като приходи. Qualcomm отговаря за малко под една четвърт от първите и една трета от вторите. Спирането на лиценза за архитектурата ще доведе до огромни сътресения за всички на пазара.

Липсата на детайли затруднява анализирането на точните последствия. ARM дава два типа – за цялостната архитектура и за протоколите с инструкции за работа. Прекратяването на първия ще спре всички нови разработки, а на втория – ще оскъпи и удължи производствения цикъл. Според Bloomberg, става дума за последния, при което за всеки модел процесор ще трябва да се правят отделни продуктови споразумения.

Краткосрочно, най-големи загуби ще претърпят потребителите, които ще се лишат от едни от най-производителните процесори за смартфони. Празното пространство, което може да остави Qualcomm във високия клас бързо ще бъде заето. Но моделите на Mediatek, засега отстъпват с малко по производителност, както и имат по-високо загряване от утвърдения си конкурент. Компанията направи сериозни усилия в тази посока и смали разликата през последната година, но все още не е успяла напълно да задмине по характеристики чиповете на Qualcomm.

Смяна на политиката

Спорът между ARM и Qualcomm е до голяма степен вследствие на новите ръководители на двете компании. Рене Хаас, главен изпълнителен директор на първата смята, че британският разработчик трябва да предоставя по-завършени дизайни, които да не включват само архитектура и протоколи. Освен това, натиска за по-големи лицензионни такси, които партньорите на ARM да плащат. Победа над един от водещите производители ще позволи на британския разработчик да упражнява подобен натиск и над останалите.

От своя страна, Кристиано Амон, главният изпълнителен директор на Qualcomm се опитва да намали зависимостта на производителя от ARM. Това включва и фокусирането върху собствени разработки и търсенето на нови пазарни ниши, в които двете компании може да се окажат конкуренти.

Прекратяването на взаимоотношенията между тях може да бъде пагубно и за двете страни. Причината е, че нито ARM, нито Qualcomm са в позиция да си позволят пълно прекратяване на отношенията. Бизнесът на двете компании зависи все още силно един от друг и въпросът е кой ще загуби повече.

ARM рискува с този ход, защото Qualcomm може да бъде по-потърпевш ако наистина се прекратят лицензите. Но от друга страна задава предупреждение за останалите производители, които могат в един момент да започнат да инвестират в нови архитектури за замяна на настоящата и доминиращата при смартфоните такава.

The post Гръм в силициевия рай appeared first on TechTrends България.

САЩ се подготвят точно за такива действия, като първите конкретни действия вече се предложени за обсъждане. Вашингтон има дългогодишен опит в разбиването на монополни бизнеси, като вече е разделяла на парчета гиганти в железопътната, петролната и телеком индустрии през последните два века.

Американските магистрати подготвиха почвата, след като обявиха в прав текст, че Google е монопол през август. Два месеца по-късно вече има конкретни предложения как да действат антитръстовите органи, за да възстановят конкурентната среда в областта на интернет търсенето и рекламата. Сред тях е включена и опция за разделянето на компанията на две или повече парчета.

Европейският съюз намекна още в началото на 2023 г., че подобен сценарий е възможен и при тях. Ако двата бъдат реализирани то във всички случаи Google ще бъде разделена. Което ще развърже ръцете на регуалторите да продължат и с другите технологични гиганти, като Apple, Amazon, Meta и дори пак Microsoft.

Всички опции

През август, Google беше обвинена директно, че е монополист и определението обхваща четири сфери. Първата е, че компанията се възползва от доминираща позиция да разпространява своята търсачка на максимален брой устройства. Което се прави чрез договори за ексклузивно ползване и внедряването ѝ. Google прави това с Apple, Samsung и дори Mozilla. Втората сфера е при формирането и изобразяването на резултатите от търсенето, като там отново избирателно позиционира собствени продукти и услуги. Третата е в постигнатата доминация при онлайн рекламата и монетизирането на първите две, а последната – в натрупването на данни от всичко това, за да се затвори цикъла.

Предложенията за коригирането на това монополно поведение от страна на министерството на правосъдието на САЩ са доста и значително варират по обхват. По-меките мерки предвиждат да се ограничи или забрани на Google да сключва договори за ексклузивно позициониране на нейната търсачка по подразбиране в устройствата на Apple и Samsung, както и вграждането ѝ във Firefox на Mozilla. Срещу това, другите компании получават стотици милиони и дори милиарди долари.

Сред другите по-леки мерки са даване на възможност на сайтовете да не позволяват на Google да обучава своите алгоритми (особено генеративни AI модели) с тях. Гигантът ще трябва да сканира само нечувствителна информация, докато чувствителната такава ще бъде с ограничения.

По-крайните обаче включват идеи за разцепване на компанията. Тук магистратите от правосъдното министерство на САЩ дават две посоки за развитие. Едната е да се отдели рекламния бизнес на Google от търсачката ѝ. Идеята се предлага от доста време, но по този начин ще унищожи настоящия бизнес модел на гиганта.

Втората насока са „потенциални структурни промени“, които да прекъснат симбиотичната връзка между търсачката с браузъра Chrome, магазина Google Play и цялата платформа Android. Тук, магистратите оставят възможност, мерките да не са единствено в посока отделяне на тези бизнеси. Те могат да останат част от компанията, ако тя (или регулаторите) намерят начин да ограничат връзката между тези продукти, без да се налага разцепване.

Реакции и следващи стъпки

Google веднага определиха идеите на правителството на САЩ, като „крайни“. Както и, че от правосъдното министерство са надхвърлили определения от съда обхват на определението за монопол. Технологичният гигант има и други висящи антимонополни дела, свързани с отварянето на магазина за мобилни приложения Google Play, както и срещу технологията за онлайн реклама. При негативен за компанията развой, предложенията за структурни промени или казано иначе – отделянето на нейни бизнеси може да се увеличат.

Следващите стъпки включват по-детайлни предложения, които да бъдат представени на Google. Настоящите са само насоки за изготвянето на такива. Окончателните ще трябва да бъдат приети или изменени от съда, преди да бъдат наложени на компанията. Затова и предложенията на правосъдното министерство на САЩ са в момента значително общи и включват няколко варианта.

Потенциалните последици

Потенциалните последици за Google ще зависят от окончателните решения. В най-добрият случай, компанията ще бъде ограничена какви договори за позициониране на търсачката ще може да сключва. Позитивният сценарий още включва по-малко агресивно ползване на данните на сайтовете, както и намалена взаимовръзка между отделните услуги на гиганта.

Най-лошият сценарий всъщност са всичките страхове на Google събрани накуп. При него, тя няма да може да сключва ексклузивни договори за поставяне на търсачката ѝ в редица устройства. Но оттук насетне ще говорим за реално разделяне на компанията. Въпросът е на колко части.

Министерството на правосъдието на САЩ искат това да се случи между интернет търсачката на Google и нейния рекламен бизнес. С други думи, между най-масовата ѝ услуга към крайните потребители и основният ѝ източник на приходи. Двете обаче са прекалено взаимосвързани, защото без търсачката, рекламния бизнес няма да може да работи със същата ефективност. При обратния вариант, Google Search остава без каквито и да е приходи.

Рекламата генерира постъпления от 224 млрд. долара за финансовата 2023 г. Общите приходи на холдинга Alphabet (тоест Google – бел. ред.) са 282 млрд. долара. Тоест, рекламата формира 80% от всички парични потоци на Google. Технологичният гигант е диверсифицирал леко бизнеса си, като преди няколко години, този дял беше над 90%. Той обаче остава висок и при разделяне на компанията ще бъде фатален за нейния бизнес модел.

Отделянето на Chrome, Android и Google Play Store е като по-краен вариант в случай, че не се намери възможност да се ограничи взаимосвързаността между тях и търсачката ѝ. Ако властите в САЩ не постигнат идеи как това да стане по-безболезнено, тогава Google може да бъде раздробена на общо пет компании.

Апетитът идва с яденето

При разцепване на Google от страна на САЩ, ефектите ще са огромни за цялата технологична индустрия. Независимо, на колко парчета бъде разделена компанията. Поеме ли Вашингтон по този курс и приключат ли с Google, регулаторите след това ще прехвърлят вниманието си към останалите големи в сектора.

Apple, Meta и Amazon вече са на горещия стол, докато Microsoft засега е пощадена. Причината може да е заради това, че софтуерният вече премина през подобна процедура в началото на века, но се размина от разцепване. Или просто, защото все още нейното влияние в една ниша не е монополно. Който и да е от двата варианти, Microsoft засега е на трета линия във фокуса на регулаторите.

Действията на САЩ ще отключат подобни и от другата страна на Атлантическия океан. ЕС вече заплаши с разцепване Google през 2023 г., а съдът на Стария континент потвърди повечето глоби и действия на Брюксел, както срещу интернет гиганта, така и срещу Apple. Това вече се е случвало с няколко сектора, като един от последните показателни бяха телекомите.

САЩ разцепи монополиста AT&T на седем части през 80-те години на миналия век, въпреки че разследването срещу нея беше започнато едно десетилетие по-рано. Процесите по либерализирането на телеком пазара в Европа по принцип вървяха паралелно с тези в Америка, но процесът се оказва муден и това се случва отново с десетилетие закъснение.

Въпреки, че ЕС не се хвали с експедитивност в решенията си, когато става дума за регулации вече дори изпреварва останалата част от света. Което означава, че в момента в който подобно действие за разцепване на технологичните гиганти започне в САЩ, то ще бъде светкавично подкрепено и от Брюксел.

Политически заложник

Много е вероятно Google да се превърне в политически заложник покрай изборите за президент в САЩ, които са след няколко седмици. Демократите са основните инициатори на по-строгите технологични регулации и първите призиви за разцепване на IT гигантите идват от техния лагер. Още през 2019 г. американският сенатор от същата партия Елизабет Уорън заяви кратко и ясно – „време е да разцепим Google, Amazon и Facebook“.

Думите ѝ са като част от амбициите ѝ да се кандидатира за президент през 2020 г., но Уорън остава извън надпреварата. Администрацията на Джо Байдън обаче последва подобен курс, макар и малко по-предпазливо. Във всички случаи демократите са за по-строги регулации, като някои от по-крайните настояват за разцепване на технологичните гиганти.

Републиканците също са за затягане на правилата, но без толкова пряка намеса на държавата на пазара. Тяхната визия за регулациите е по-мътна и неясна, но е малко вероятно да включва разцепване на гигантите. Ако дойдат на власт в Белия дом (каквито са нагласите за момента – бел. ред.), то най-вероятно ще я използват, за да накарат компаниите да сътрудничат повече във военната сфера и тази на националната сигурност.

Доналд Тръмп през мандата си през 2016-2020 г. подкрепяше идеята за по-силни регулации, но най-вече защото тогава демократите ги използваха за атака срещу него. Милиардерът в момента се обърна на 180 градуса по някои технологични теми, като например за затягане на правилата за криптовалутите. Тръмп дори подготвя собствена „дигитална монета“, която да излезе през 2025 г.

Този завой по отношение на технологичните регулации може да спаси Google от разцепване, ако републиканците поемат властта през следващата година. Тогава мерките по разбиването на монопола на компанията ще бъдат фокусирани повече върху налагането на ограничения, а не толкова в изискването на „структурни промени“. Почти е ясно, че Google, а и останалите технологични гиганти ще станат политически заложници във все по-ожесточената битка между демократи и републиканци в САЩ.

The post Да разделиш Google на две, три, четири appeared first on TechTrends България.

Запазват се тенденциите от последните години, за все по-широко възприемане на дигиталните модели за разплащания, включително ползването на мобилни портфейли и криптовалути. България е с една идея по-консервативна и у нас тези процеси идват с една крачка по-назад, спрямо останалите държави в изследването.

Интересен е изводът, че половината от българите са оптимисти за финансовото си развитие през следващата година. Останалите водещи нагласи сред потребителите не са толкова изненадващи – родните потребители обичат да инвестират в имоти, както и сигурността при дигиталните разплащания е сред приоритетите.

Когато кешът изчезне

Повече от половината потребители по света (54%) смятат, че през следващото десетилетие всички ще използват мобилни портфейли за разплащания. Те ще заменят не само кредитните и дебитни карти, но и парите в брой. В същия момент две трети от запитаните (63%) ще се опасяват ако изгубят достъп до физическите банкноти. Една трета (35%) винаги носят със себе си физически носител за разплащания – пари, банкови карти, чекове.

Страховете за загубата на кеша е силно разпространена не само в по-възрастните поколения, но и сред по-младите. Над половината или 58% от т.нар. „поколение Z“ (родените след 2000 г. – бел. авт.) се опасява за спиране на употребата на физически пари, делът при т.нар. „милениъли“ (родените след 1985 г. – бел. авт.) е 62%.

Данните за България са по-оскъдни и има само обобщени такива. Пак става дума за повече от половината, макар и да са в долния спектър сред световните поколения. 57% от българските потребители се опасяват от намаляването на безкешовите разплащания. Проучванията на Paysafe по традиция обхващат повече градско население и затова резултатите за дигитализация са малко по-високи от по-мащабните такива (напр. на Евростат и Националния статистически институт).

Българският цар Банкова карта

Водещият метод за разплащания у нас продължава да бъде доминиран от банковите дебитни карти. Три четвърти или 74% от запитаните използват този метод. Причината е масовото използване на безконтактни пластики и широката наличност сред търговците на безконтактни ПОС терминали. Този метод е най-популярен и на световно ниво, но там отговорилите са само 53%.

Втория по популярност е банковият трансфер, като 38% от българите го ползват. Спрямо световните нагласи сме почти идентични срещу 39% на глобално ниво. Дигиталните портфейли набират все повече сила и вече съставляват 27% от плащанията на българите и те са на трета позиция.

Кредитните карти, така и не се наложиха толкова масово у нас, както по света и особено на Запад. Все пак малко под една четвърт или 23% от родните потребители ги ползват. По света те се нареждат на трето място с 33%. Така, в България повече се ползват дигиталните услуги, докато в останалите държави предпочитат кредитните карти.

Друга интересна тенденция при видовете разплащания е, че страната ни продължава да има силно общество, което ползва криптовалути. Около 14% ползват тези дигитални финансови активи в България, докато по света са само 6%.

Сигурност и имоти

Сигурността продължава да е ключов фактор при разплащанията. Близо половината от българите или 48% не се чувстват удобно да въвеждат финансовите си данни като плащат онлайн. Но само 17% биха се отказали напълно от покупка ако видят, че може личните им данни да не са обезопасени достатъчно от търговеца.

Световните и български тенденции са сходни при методите за спестяване. Водещият метод е просто да не се харчат парите. Вторият по популярност е купуването на имот с инвестиционна цел. 27% от българите биха си купили второ жилище с цел да си вложат парите. За съжаление и 24% от родните потребители нямат спестявания, като това е най-високият процент спрямо другите разгледани държави от ЕС в изследването на Paysafe.

The post Paysafe: Хората се страхуват напълно да оставят парите в брой appeared first on TechTrends България.

Което се показа ясно във финала на най-голямото ученическо състезание по роботика „Роботика за България“, организирано от SAP Labs България и Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Той се проведе през юни в новата сграда на развойното звено на германския гигант. Репортажът, който направих за OFFNews, ме вдъхнови да го споделя и тук в TechTrends.

Десетки маси, осеяни с нарисувани на ръка транспаранти, изпълнени с блокчета LEGO, десертчета за хапване набързо и безброй други неща. На всяка от масите централно място заемат три предмета – необичайно LEGO творение на колела, чудато състезателно трасе и лаптоп. Между тях „жужат“ цял рояк от деца, които спонтанно викат, смеят се и тичат между масите.

Зад целия този привиден хаос обаче има строга организация. На всяка маса, блокчетата LEGO са внимателно сортирани по вид и дори по цвят. Децата, пристигнали специално за повода от различни точки на страната, са групирани по отбори, всеки със собствена тениска, някои дори с лога. Когато се правят промени по роботите или се програмира на лаптопа, около съответната маса настава тишина и всички съотборници са се концентрирали върху задачата. В момента, в който LEGO творение тръгва по официалното състезателно трасе, се формират агитки като на истински стадион и като на всяко дерби – хубавите места за гледане се запълват за секунди.

Учителите и менторите на децата се опитват на моменти да вкарат малко дисциплина. Емоциите доста често надделяват и понякога дори възрастните се включват в експресивните реакции на учениците при тази LEGO надпревара.

В началото бе First LEGO League

Инициативата започва през 2015 г., когато се провежда първото издание, а след това състезанието се превръща в ежегодно. Идеята се ражда след като спира българският формат на First LEGO League, поради загуба на лиценза. Това е състезание за деца, които, насърчавани от възрастни ментори, създават LEGO роботи посредством SPIKE Prime комплекта на датския конструктор. Учениците ги програмират със специално приложение и след това ги пускат на мисии по различни трасета.

„SAP Labs България участваше с ментори във First LEGO League (FLL) преди 2015 г. и отборите обикновено бяха едни от най-силните“, коментира Моника Ковачка-Димитрова, старши проектен мениджър в SAP Labs България и организатор на „Роботика за България“. „Със закриването на лигата в страната тогава, беше повдигнат въпросът как може да се продължи формата“, обяснява тя.

Затова „Роботика за България“ взима правилата на FLL и основния LEGO програмируем модул EV3, а по-късно и Spike Prime, с които се строят роботите. Всеки отбор е съставен от ученици на възраст от 10 до 16 години, които са водени от свой учител ментор. Те работят за изпълнението на различни мисии с робот, създаден от тях в рамките на една учебна година. Устройството трябва да е напълно автономно и предварително програмирано – не само да се движи и маневрира по състезателното поле, но да взима, пренася и оставя различни предмети на определени за това места, както и да изпълнява допълнителни задачи.

„Има все повече мисии с роботите, които изискват да се пренасят неща по полето и да се поставят по определен начин, затова те трябва да са маневрени, стабилни и прецизни“, коментира Виктория Габровска, бивш участник и настоящ съдия в програмата.

Адаптация за по-голяма достъпност

Спирането на FLL отваря нова възможност, защото според Ковачка-Димитрова това състезание до голяма степен е било „елитарно“, поради високата цена на LEGO комплектите и допълнителните компоненти, които не са по джоба на всяко училище. SAP Labs България заедно с ФРГИ решават, че могат да адаптират FLL формата и той да стане по-достъпен за родните ученици. Те осигуряват и предоставят комплектите на менторите и отборите, и заедно организират цялото състезание.

„В „Роботика за България“, много от допълнителните части, особено от трасетата, са направени от подръчни материали“, разказва Ковачка-Димитрова от SAP Labs България. Тя дори си спомня как за едно от изданията един от отборите е изял за десетина минути кутия от сладолед, за да могат да ползват опаковката за терена. „Много е важна ролята на учителите, защото те имат най-пряк контакт с децата и съответно най-лесно могат да формират отбори“, коментира още тя.

Чрез учителите, които стават ментори, се постига доста широк обхват на състезанието. За девет години постиженията на „Роботика за България“ са забележителни. Досега са взели участие над 2800 ученици от цялата страна, като са обхванати 55 населени места, над 110 училища и учебни центрове, ангажирани са над 270 учители и има над 70 регистрирани отбора. В събитието се включват над 30 доброволци, сред които служители на SAP Labs България и бивши участници. На последното издание участват почти всички регистрирани отбори, като 36 от тях достигат до финала.

„Ние подбираме и одобряваме менторите и училищата в програмата, като взимаме предвид различни демографски и статистически данни, за да даваме възможност на различни по профил ученици“, коментира Илияна Николова, изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ).

Неправителствената организация обхваща цялата административна работа по осъществяването на програмата „Роботика за България“. Това включва връзката с менторите и отборите, подбора на учители и съпътстващата административна дейност, организирането на транспорта и нощувки за децата, които са от най-далечните краища на страната и др. Според Николова инициативата е огромен проект, който си заслужава всички усилия. Доказват го увеличаващият се брой доброволци, отбори и ментори, както и участници, които идват от цялата страна.

„Успяваме да привлечем ученици от всякакви населени места – дори и по-малки, както и деца от малцинствени групи и така показваме, че роботиката не е само за отличници в точните науки или за привилегировани училища“, допълва Николова.

През 2023 г.  First Lego League лицензът се завърна в България и вече някои от най-добрите отбори, подготвени в програмата “Роботика за България”, се състезаваха и в международния формат тази година. Двете състезания имат добра кооперация и докато “Роботика за България” ще остане в своя формат на инкубатор на нови отбори, обучител на нови ментори, с цел достигане дори до най-малките населени места, официалният формат на FLL дава възможност на отбори за изява извън страната.

Преживяване и приключение, не само състезание

Състезателната част дава истински заряд, който дори може да не се види в най-нажежените спортни събития. Но цялото преживяване е това, което движи не само децата, но и самите ментори, доброволци и организатори да продължават с новите издания.

„Децата не разбират кое е най-правилното, когато само им се каже – те първо трябва да го преживеят и усетят“, коментира Венелин Николов, учител по роботика и информационни технологии в „ОУ Васил Левски“ в Разград. Той е сред първите ментори и води едни от първите отбори в „Роботика за България“ още от старта на програмата през 2015 г.

„Когато децата дойдат на състезанието, преживеят и усетят тръпката, те виждат смисъла в него и после подхождат с още по-голям ентусиазъм за следващото издание“, допълва Николов.

Силните емоции и впечатления мотивират не само децата, но и всички останали. Менторите също участват на доброволен принцип, водени от постигнатите резултати, успехи и удовлетворение.

Добавената стойност на „Роботика за България“

Първоначалното очакване, че в едно състезание по роботика акцентът ще е върху технологиите, се оказва несъвсем точно. Те са крайният продукт, но по-полезните и важни неща, които децата извличат, са съвсем различни. Работа в екип и отбор, да можеш да се довериш на останалите съотборници, да можеш да създадеш проект, който да презентираш, и всякакви други меки умения, които се развиват в процеса на участие, се оказват далеч по-ценни за учениците.

„Първо ме привлече идеята да се науча да конструирам и програмирам робот, но после осъзнах, че това, което ме задържа в състезанието, е отборната игра – да си помагаме и взаимно да се допълваме като профил и умения“, споделя Виктория Габровска. Тя е участвала на четири състезания „Роботика за България“, включително на първото през 2015 г. с нейния отбор „CyberBuilders“ към ПГ „Найден Геров“ от град Лом. В момента е студент в УНСС в специалност „Бизнес информатика и комуникации“ и продължава да е част от инициативата в ролята си на съдия. Подобно на доста от участниците в състезанието през годините, тя продължава да е част от него.

„Тук водеща е екипната работа и най-важното е егото да мине на заден план, което в детска възраст е много трудно и това е всъщност работата на менторите“, подчертава учителят и ментор Венелин Николов. „Най-важното, което участниците научават в „Роботика за България“, е, че те зависят един от друг“.

„Не само сплотяването и формирането на екип допринася за израстването на децата, които участват в програмата. Те развиват и редица меки умения, а това допълва програмата на настоящата образователна система в страната“, пояснява Илияна Николова от ФРГИ. „Децата развиват своите презентационни способности, които впоследствие много от участниците са приложили успешно например по време на своите кандидатстудентски изпити години след приключване на участието им в състезанието“, допълва Моника Ковачка-Димитрова от SAP Labs България.

Другото умение, което развиват учениците, е аналитичното мислене. Например установяват, че ако роботът е с пълна батерия, върши задачите по един начин, а когато е с по-изтощена – по друг. И ако нещата не вървят както трябва, по пътя на логиката търсят причината.

„Изисква се добро планиране на задачите и тяхната последователност, в зависимост от състоянието на робота“, обяснява менторът Венелин Николов.

Желание за развитие

Силните емоции и впечатления по време на финалното състезание променят нагласите на децата. Вниманието им се насочва към ролята и приложението на технологиите и интересът им към тях се засилва, при това по един позитивен и полезен начин.

„Покрай състезанията децата израстват като личности – започват да преследват различни цели и като цяло търсят реализация в ИТ сектора“, споделя Моника Ковачка-Димитрова от SAP Labs България.

Докато „Роботика за България“ променя житейските нагласи на децата, организаторите обмислят как да разширят допълнително формата на програмата. Това може да се случи чрез създаването на регионални издания, които да заместят предварителната „пресявка“ на отборите.

Наградите са разпределени, емоциите споделени. Краят на настоящото издание на „Роботика за България“ дава началото на следващото, което ще е и юбилейно десето поред. Инициативата развива желанието, уменията и любопитството на децата и тийнейджърите, а проследяването ѝ на живо създава и пориви на автора да се върне към LEGO конструкторите.

The post Как SAP Labs създава преживяването „Роботика за България“ appeared first on TechTrends България.

Google загуби първото от двете големи антитръстови дела в САЩ. Областният съд във федералния окръг Вашингтон излезе със становище, че технологичният гигант е монополист в областта на интернет търсенето и злоупотребява с доминиращото си положение. Магистратите обаче отварят вратата широко отворена за интерпретации за това което следва. Те само препоръчват да се вземат „последващи мерки“, но без да ги конкретизира.

Почти във всички случаи това означава обжалване от страна на Google пред Върховния съд на САЩ. Ако делото не падне там, тогава технологичният гигант може да бъде изправен пред огромни предизвикателства. Последствията няма да се ограничат само до Google, защото подобни дела се водят и срещу другите основни корпорации, като Amazon, Apple и Meta. Метафорично може да се каже, че играта на „Монополи“ в технологичния сектор е официално открита.

Действия по учебник

Съдията Амит Мехта директно обявява в решението си, че Google е монополист. Той застава зад Департамента на правосъдието (българският еквивалент е „министерство“ – бел. ред.), че компанията нарушава антитръстовото законодателства като сключва рестриктивни договори за ползване на търсачката ѝ от Apple, производители на смартфони и др. С други думи – имаме действия като по учебник, според американските магистрати за монопол.

„Google е монополист и действа като такъв, за да запази доминиращата си позиция“, пише Мехта в решението на съда, което е от внушителните 286 страници.

Преките доказателства за това обаче са оскъдни, се посочва още в документа. Едно от тях са приходите на компанията и по-скоро високите маржове на печалбата, които тя натрупва. Според обвинението, това е един от индикаторите за наличие на монопол. Второто пряко доказателство е, че Google не се интересува от мнението на потребителите и дали те ще сменят търсачката ѝ при настъпили промени, което включва и повишение на цените (за рекламодателите).

Косвените доказателства са по-убедителни. Те залагат на пазарния дял на Google при интернет търсачките, като според съда са малко под 90% на общия пазар и малко под 95% при мобилните устройства. Следващият е Bing с малко над 5%. Според съда, Google не е оспорил тези данни, макар и съдът не уточнява дали става дума за регионална или глобална позиция. Друго доказателство са наложените от технологичния гигант бариери за навлизане на нови участници. Това включва високите разходи за поддържането на интернет търсачка, които надхвърлят няколко милиарда долара.

Но и контролирането на Google на основните канали за дистрибуция, които включват сключването на договори с ключови играчи за ползване на търсачката ѝ плюс браузърът Chrome. На последно място, магистратите поставят изключително силната разпознаваемост на марката Google, която е станала нарицателно за търсене в интернет.

С договори към доминация

За да запази впечатляващият си пазарен дял, Google плаща милиарди долари на други технологични гиганти, за да ползват търсачката ѝ. Според съда, споразумението между компанията и Apple за вграждането ѝ за основна такава в браузъра Safari (основен за всички нейни устройства) включва споделяне на приходите от реклама. Google обещава и е изплатил на „ябълковия“ гигант 20 млрд. долара в рамките на пет години. Две трети от потребителите на Apple използват търсачките по подразбиране.

Друг елемент, който влиза в делото са преговорите между Microsoft и компанията от Купертино. Софтуерният гигант се опитва да убеди Apple, че интеграцията на Bing в „ябълковите“ устройства ще имат благоприятен дългосрочен резултат. Проблемът не бил толкова в сладкия договор с Google, а опасенията, че търсачката на Microsoft не е толкова качествена. Както тя има проблеми с монетизацията на търсенията и продажбите на реклама от тях. Дори при най-оптимистичните изчисления, Bing не може да достигне сумите, които Google предоставя на Apple. Това показва, че позицията на Google при търсачките не може да бъде оспорена дори от един от най-големите гиганти в IT сектора. Apple продължава да ползва услугите на интернет компанията, но и започва да развива свой проект за търсачка.

Сходна е ситуацията и при споразумението между Mozilla и Yahoo. В периода между 2014 г. и 2017 г. търсачката по подразбиране на браузъра Firefox е тази на бившия технологичен гигант. Резултатите са повече от интересни – в този период заявките за търсене към Google от Mozilla спадат с 20-процентни пункта, докато тези на Yahoo се увеличават със същия темп. След връщане на търсачката на технологичния гигант тези промени се заличават. Съдът използва това за аргументация, че подобни договори за интеграция по подразбиране променят потребителските предпочитания.

Други ключови договори са тези между Android устройствата и производителите. За да могат да ползват лицензираната версия на платформата, технологичните компании трябва да интегрират услугите на Google в смартфоните и таблетите. До 2019 г. общо 2.3 млрд. Android устройства са обхванати от тези условия. Което може да се обвърже с огромния дял на търсачката ѝ в мобилния сегмент. Допълнителни договори са сключвани със Samsung, Motorola и редица телекоми.

Последствията

Докато съдът установява, че Google е монополист при интернет търсенето, то магистратите избягват от отговорността да накажат компанията. Съдиите само отбелязват, че трябва да се „поправят“ нарушенията на гиганта, но без да предоставят конкретика. До голяма степен прехвърлят топката при Департамента на правосъдието, които ще трябва да предложат действия. Някои от предложенията са да се забрани на Google да сключва големи споразумения за разполагане на търсачката ѝ по подразбиране. Според експерти, това е минимума като действия, ако се следва духа на решението.

Консенсусът е, че с този изход на делото се слага край на мита, че Google е недосегаем. Той ще окаже влияние върху другия съдебен казус, който се води – за доминация при онлайн рекламата. Темата е засегната и в настоящето дело, но не е толкова на фокус. Но част от заключенията най-вероятно ще бъдат ползвани и от магистратите при другия казус. Същото ще важи и за делата, които се водят от Европейския съюз по сходни теми срещу Google. Обикновено Брюксел са по-строгите в това отношение, но този път Вашингтон изпреварва европейските магистрати.

Политически привкус

Развоят на делото вече се използва и за политически цели. В нагорещената надпревара за президентските избори в САЩ този ноември, администрацията на Джо Байдън определя решението като тяхна „голяма победа в изграждането на икономика, която подкрепя предприемачеството и малкия бизнес“. Независимо, че конкретното дело е заведено от кабинета на Доналд Тръмп през 2020 г., докато следващото е вече под опеката на Байдън и входирано през 2023 г.

Технологичните регулации се подмятат като тенис на маса от двете основни политически сили. Когато Доналд Тръмп беше на власт, той искаше по-силни регулации за социалните мрежи, като Facebook. Демократите, тогава в опозиция, настояваха също за по-голям контрол. Някои от по-радикалните като сенатор Елизабет Уорън директно предложиха технологичните гиганти да бъдат разцепени. Което няма да е прецедент в американската история в битката ѝ срещу монополите.

В настоящата ситуация, демократите продължават да подкрепят затягането на контрола над IT сектора. Доналд Тръмп, обаче започна да обръща позициите си. Бившият президент постепенно обещава да не задъхва бизнеса с регулации и ненужни правила. Той завъртя на 180 градуса визията си за криптовалутите и вече не е за толкова стриктен контрол. Силициевата долина, която по принцип подкрепя безусловно демократите започна да се разделя. Илон Мъск беше един от първите големи имена, които застанаха зад Тръмп, но милиардерът беше последван от двама от емблематичните инвеститори – Бен Хоровиц и Марк Андерсеен.

Делото срещу Google само показва колко силна буря се оформя около технологичните гиганти. Както и колко много се вдига мизата за разрешаването на проблемите. Антимонополната сага вече се развива повече от пет години от двете страни на Атлантика и тя тепърва щес е разгръща.

The post Google монопол(и) appeared first on TechTrends България.

Последствията започнаха да напомнят ситуацията като първите минути при активацията на Skynet. Тотален срив на множество ключови системи, липса на връзка, спирането на важни услуги. За разлика от сюжетите на холивудската поредица не последва ядрен апокалипсис, а само неудобство, множество отменени полети и много главоболия за IT екипите по света. Така, можем да опишем накратко какво се случи на 19 юли в глобален мащаб.

Първата жертва – Австралия

По обяд в Австралия редица компютри и сървъри изведнъж дават фаталния за всеки потребител на Windows – „син екран на смъртта“. Той се показва, когато има критична грешка в системата. В случая тя звучи доста мистериозно и общо – It looks like Windows didn’t load correctly. Грешката е доста непозната и не е от стандартните, с които повечето експерти се сблъскват. При рестарт тя се появява и на пръв поглед не може да бъде отстранена. Всеки засегнат компютър или сървър де факто спира да работи, защото се завърта в омагьосан кръг от рестартиране и показване на синия екран.

Този срив се разпространява изключително бързо. Редица важни институции, включително държавни, медии, корпорации, доставчици на IT услуги и най-вече летища и авиокомпании се блокират ключови елементи от тяхната дейност. Телевизионният гигант Sky News спира да излъчва близо час, поради „технически проблеми“. Австралийският телеком Telstra също съобщава за проблеми със своите системи. Част от облачните услуги на Microsoft и тяхната корпоративна платформа Azure също са засегнати.

Летището в Сидни е принудено да затвори. То бързо е последвано от тези във Великобритания, Германия, Нидерландия, Япония, Индия, САЩ и други държави. Британски ЖП компании също са засегнати. В САЩ спират всички вътрешни полети, поради „затруднения с комуникацията“, като нареждането идва от авиационния регуалтор FAA.

Някои компании спират да осъществяват дигитални плащания, в България онлайн и мобилното банкиране на част от банките не функционира. В щата Аляска в САЩ спира да работи телефонът за спешни случаи 911. Засегнатите бизнеси, хора и институции са милиони и то по цялото земно кълбо.

CrowdStrike – неволният Skynet

Хакери, осъзнат изкуствен интелект и други подобни асоциации са първите заподозрени за проблема. Този път проблемът идва от лошо компилиран ъпдейт на решение за киберсигурност Falcon за Windows 10. Само за тази версия на операционната система се активира порочният кръг със „синия екран на смъртта“. Компанията, отговорна за решението се казва CrowdStrike. Тя е малко известна на масовата аудитория, но е доста популярна сред корпоративните клиенти. Има силна репутация не само сред големите компании, но и сред редица държавни институции.

CrowdStrike е използвана активно в осъществяването на различни разследвания свързани с кибератаки. През май 2014 г. помага на щатското правосъдно министерство в дело срещу петима китайски граждани заподозрени в кибер шпионаж. Тя разкрива и руски хакери, които се опитват да ударят различни системи в енергийния сектор. CrowdStrike намира доказателства за участието на Северна Корея в пробива и изтичането на данни от Sony през 2014 г.

В сривът от 19 юли, CrowdStrike влиза в ролята на „лошите“ по неволя. Лошо разработен ъпдейт за тяхно решение, започва да „чупи“ компютри и сървъри и да ги прави неизползваеми. Компанията бързо намира проблема и връща старите ъпдейти, но всички засегнати вече машини продължават да се въртят в кръга между синия екран и рестарта.

Бавното решение на проблема

Само с ъпдейт не се получава и затова връщането на всички засегнати компютри и сървъри трябва да бъде направено от IT екипите на компаниите или институциите, които са отговорни за тях. Което прави целия процес изключително бавен и зависи изцяло от възможностите за реакция на жертвите.

Публикуваните в интернет решения са сравнително лесни за всеки един системен администратор. Пускане на машината в Safe Mode и след това има три опции, които са подробно описани от Windows Latest. Едната е да се изтрият ръчно проблемните файлове през Command Prompt-а. Вторият метод е просто да се преименува директорията на решението на CrowdStrike-а. Последният променя регистъра и при стартиране на компютъра да не се активира тази програма за киберсигурност. Самите CrowdStrike също дават съвети за някои случаи как да се действа.

Вече редица компании, корпорации и институции успяха да възобновят нормалната работа на своите системи. Някои го направиха веднага, други в рамките на 19 юли. Трети – очакват да възстановят всичко в рамките на 24 до 36 часа.

Проблемът с CrowdStrike обаче показва, колко лесно могат да се неутрализират стотици, хиляди, ако не и милиони компютри само с един прост ъпдейт. И как дигиталният апокалипсис всъщност е на един клик разстояние.

The post Фаталният ъпдейт на CrowdStrike – софтуерният апокалипсис за 2024 г. appeared first on TechTrends България.