Цитатът е на известния злодей в първия филм „Умирай трудно“ Ханс Грубер, с който той се опитва да остави впечатлението, че са терористи повлияни по идеологически признаци, а не обикновени крадци. Заменете името Nakatomi с Huawei и Ханс Грубер с Доналд Тръмп и ще получите частична представа за динамиката между САЩ и китайската компания в първия мандат на ексцентричния президент.

Можем да продължим с паралелите между измислената Nakatomi и реалния Huawei, но китайския гигант може да бъде оприличен и като основния антагонист в популярната филмова поредица – Джон Маклейн. Технологичната компания показа, че е изключително издръжливa и адаптивнa към всякакви екзистенциални заплахи. Тя беше използвана, както от Вашингтон, така и от Пекин за тестване на възможностите на международните санкции. Като резултатите най-вероятно са изненадали всички анализатори.

Пет години и половина по-късно, Huawei изглежда отново във възходяща позиция. Тя продължава да е лидер за телеком оборудване по света. Макар и сравнително редуциран, бизнесът с потребителска техника се стабилизира и дори се връща към умерен ръст. Китайският гигант също така се опитва да засили някои по-екзотични до този момент сегменти, като например развитието му… в енергийния сектор.

Финансова стабилизация

Поглеждайки само към финансовите отчети на Huawei за последните седем години може да се направят няколко, но прибързани извода. Например, въпреки, че основния пакет санкции срещу компанията от САЩ са наложени през първата половина на 2019 г., значителен спад на приходите има едва през 2021 г. Причината междинната 2020 г. да бъде рекордна в историята на Huawei се дължи на няколко фактора.

Първият е, че технологичния гигант успя да се запаси с компоненти и това не се отрази прекалено шоково на потребителската електроника. Вторият е, че тогава, компанията продаде своя подбранд Honor за 15 млн. долара. Ако ги извадим от общото 137 млрд. долара приходи за годината, нивата се изравняват с предходната 2019 г. Последният фактор е, че периодът беше силен за Huawei откъм доставката на 5G оборудване в Китай.

Затова и 2021 г. беше толкова „болезнен“ за китайското дружество с 27% спад на постъпленията до 100 млрд. долара. Следващата година се отбелязва умерено понижение от 8% до 92 млрд. долара, но тогава нетната печалба се свива близо двойно от 9 на 5 млрд. долара. Истинската стабилизация се наблюдава през 2023 г. Тогава приходите се връщат с малко под 100 млрд. долара, а нетната печалба се удвоява до 12 млрд. долара.

По-адаптивният оцелява

Тези резултати показаха, че Huawei е труден за убиване. Въпреки, че САЩ ефективно спряха достъпа до редица технологии, особено при смартфоните, инстинктът за оцеляване на компанията се оказа по-силен. Умните телефони бяха пренасочени основно за вътрешния пазар в Китай, но те продължиха да се предлагат в доста други страни, включително и в България.

Huawei комфортно превзе второто място при смартчасовниците, нареждайки се след лидера Apple. Това в момента са едни от премиум продуктите ѝ, които се лансират агресивно, но и успешно в Европа. Компанията също така  предлага и широко портфолио от таблети и достъпни лаптопи.

Тези действия обаче не успяха напълно да компенсират силните позиции, които Huawei имаше при потребителската електроника преди санкциите. През 2018 г. тя имаше 45% дял и беше водещ източник на приходи за компанията. По това време бизнесът с телеком оборудване беше назад с 40%. Шест години по-късно, везните се обръщат. Потребителската електроника се свива до 33% от постъпленията, докато вендорския бизнес си връща лидерството с 51% дял.

Ситуацията е сходна и в регионален аспект. Китай винаги е доминирал приходите на компанията, но зависимостта през този период се е увеличава значително. През 2018 г. делът на постъпленията от местния пазар е малко под 52%, докато през 2023 г. той скача до почти 67%. Азиатско-тихоокеанския регион доминира със 73% от приходите през изминалата година, докато шест по-рано е бил 63%.

5G лидерство

Независимо от санкциите, Huawei успя да запази лидерството си в 5G технологията. Което осигурява на компанията стабилни договори като телеком вендор. През 2023 г. затварянето на Северна Америка всъщност се оказва ползотворно за Huawei, защото това е регионът с най-голям спад на доставките.

Но чисто пазарната динамика не е единствения фактор. Самите телекоми признават, макар и неофициално, че продуктите на компанията са по-качествени, по-евтини и по-лесни за интеграция от тези на конкуренцията. Най-осезаема е преднината при антените с множество приемо-предавателни елементи (т.нар. MIMO). Някои компании казват, че разликата между Huawei и Ericsson например е „цяло поколение“, независимо, че става дума за 5G продукти.

Санкциите рано или късно ще ударят и този елемент. Това ще се случи, когато повечето вендори преминат към 5nm и 3nm процесори в системите за усилване на сигнала към MIMO антените. Защото Huawei в момента е ограничена до 7nm технология на китайския производител SMIC. Технологичният гигант има някои дизайнерски решения, които ще поддържат преднината му поне до появата на 6G мобилните мрежи. Едно от тях са инвестициите в галиев нитрид, който е много по-енергоефективен от силиция, което прави техните антени и системи по-компактни и по-пестеливи откъм енергия.

Почти сигурно, всички настоящи 5G клиенти на Huawei ще се възползват от нейните решения в междинния ъпгрейд на мрежите – т.нар. 5G Advanced стандарт. Трите китайски основни телекома са най-големите ѝ потребители и те вече заявиха стабилни инвестиции в тази модернизация. За сметка на това германските оператори се опитват да заменят оборудването на Huawei и ZTE до 2029 г. Затова, китайските вендори в момента се насочват към развиващите се пазари в Латинска Америка, Близкия изток и Африка за растеж в това отношение.

В надпревара за AI

Бурното развитие на изкуствения интелект (AI) води до огромно търсене на решения за съхранение и обработване на данни. Без тази критична инфраструктура, държавите и компаниите няма да могат да се възползват от иновацията. Huawei се опитва да се позиционира в тази сфера също. Ориентацията на компанията към облачни системи е от няколко години, но сега започва и по-агресивно предлагане на решения за съхраняване на данни.

По време на технологичната конференция Huawei Connect 2024, проведена в Париж в средата на ноември, беше представен нов SSD продукт за съхранение на данни в големите центрове – OceanStor. Според експерти от компанията, основните предимства на тяхното решение е по-добрата интеграция и оптимизация с останалите компоненти от сървърите. Както и по-добрата защита на информацията, нещо, за което Huawei многократно е обвинявана от САЩ, че не предоставя. От китайския гигант яростно отричат тези обвинения и за момента няма ясни доказателства, че решенията ѝ прехвърлят скрито информация в Китай.

„Защитата на информацията са основен елемент, който всеки център за данни трябва да предлага“, коментира Питър Жау, продуктов директор в Huawei. „Ние предоставяме устройството за съхранение на информация на клиента. Той го притежава, както и данните в него. Ние нямаме физически достъп до него, както и до информацията на него“.

Жау допълни, че ЕС има агенция по киберсигурност (ENISA), която сертифицира всеки отделен IT продукт в Съюза. Системите на Huawei за момента са определени като надеждни от нея и това би трябвало да е достатъчно за европейските клиенти. Така, Huawei се опитва да се позиционира като основен и ключов елемент в развитието на AI в Европа, а и не само.

Задържане на иновациите

Конференцията Huawei Connect 2024 акцентира почти изцяло върху инфраструктурните и мрежови решения на китайския гигант. От дреболии, като супер тънки и почти прозрачни оптични кабели, които се поставят като тиксо в сградите, до огромни облачни системи. При последните, демонстрациите бяха почти изцяло концентрирани върху различните приложения за изкуствен интелект. Виртуален асистент, роботи, които правят кафе или просто се размотават около щандовете, както и напълно автономен магазин.

Докато част от демонстрациите бяха традиционните маркетингови трикове на технологичните гиганти, други наистина показваха стремежът към иновации на Huawei. Компанията запазва непокътнати инвестициите в развойна дейност, като през 2023 г. те остават на нива от 23 млрд. долара и ангажирани с тази дейност близо 55% или 114 хил. от служителите ѝ.

Технологичният гигант разширява и портфолиото си от патенти, които вече достигат 140 хил. Горният пример с галиевия нитрид само затвърждават значението на развойната дейност за устойчивостта на една компания, особено в технологичния сектор. Затрудненията при потребителската електроника, всъщност стимулираха Huawei да поеме по-големи рискове, като пусна на пазара (засега само в Китай) двойно прегънатия смартфон Huawei Mate XT Ultimate, който също е плод на тази иновативна политика. Ход, който другите производители трудно биха си позволили.

Скритият енергиен коз

Във филмовата поредица Джон Маклейн винаги има скрит коз в ръкава си, който всеки път изглежда изключително налудничав, но работи почти безупречно. Може би точно такъв ще се окаже бизнеса с решения за енергийния бизнес на Huawei. Китайският гигант е познат със своите смартфони и телеком оборудване, но значително по-малко познати са неговите опити в енергийната сфера. Те датират още от 2010 г., когато е основана продуктовата линия Network Energy, отделена и преименувана на Huawei Digital Power през 2020 г.

Технологичният гигант има смелата амбиция да се включи в опитите на Европа, а и не само, в преминаването към по-зелени и устойчиви решения. Това бяха част от основните послания по време на конференцията Huawei Connect 2024. Естествено, няма как да си представим, че технологичният гигант ще разработва ядрени реактори.

Huawei се фокусира върху няколко елемента – умно управление на електрическата мрежа, съхранение на енергията (батерии основно) и системи за зареждане (на електромобили най-вече). Компанията също така разработва и собствена електрическа кола, подобно на Xiaomi.

Умното управление на мрежата, в комбинация с решения за съхранение на енергията са идеални при изграждането на соларни и вятърни централи с голям капацитет. Докато системите за зареждане на електромобили са ключов компонент в повишаване на популярността на този тип возила. При последното вече има и пилотен проект в София, по думите на представители на Huawei.

Всички тези усилия пасват много добре на амбициите на ЕС в развиването на зелена енергия и трансформацията на континента в тази посока. Както и в стратегията на Huawei да диверсифирца бизнеса си и да търси нови източници на растеж. Въпросът е дали няма да се усили натискът от САЩ към страните от Стария континент да намалят бизнеса си с китайски компании.

Завръщането на Доналд Тръмп

Задълбочаването на проблемите на Huawei се случи при първия мандат на американския президент Доналд Тръмп. След победата му на изборите през ноември 2024 г. може да се очаква, че той отново ще тръгне агресивно срещу технологичната компания. Китайският гигант не се страхува от нови санкции, настоящите са достатъчно тежки, а крайни мерки, като изключване от системата SWIFT може да се възприемат като изключително враждебни на държавно ниво от Пекин.

Huawei е уязвим по друго направление. В края на своя първи мандат, Тръмп беше засилил натиска върху Европа да заменят китайските вендори с европейски. Както и като цяло Стария континент постепенно да се затвори за бизнес с компании от Китай. Това пак няма да е смъртоносно за Huawei, но ще неутрализира част от усилията на дружеството за връщане към растеж и диверсификация.

Все още няма конкретика относно потенциалната политика на Тръмп през втория му мандат. Но ако той следва тази от първия си, подобни действия няма да са изненада. От друга страна, настоящата администрация на Джо Байдън не увеличи санкционния натиск, но отпусна политическия срещу Huawei. Тръмп най-вероятно ще заложи поне на завръщане на последния инструмент срещу китайската компания. Което ще бъде поредния епизод на Huawei в тяхната вариация на сагата „Умирай трудно“.

The post Huawei – Умирай трудно appeared first on TechTrends България.

Тенденцията при телекома започва да се затвърждава, като трето поред тримесечие имаме укротяване на увеличението на приходите и разходите. Тя най-вероятно ще се запази и през последните три месеца на годината. Основните източници на растеж в момента се генерират от индексацията на плановете и продажбата на по-скъпа техника. Бизнесът със системна интеграция тази година няма толкова големи приключващи проекти и затова не допринася за по-голям растеж.

Запазва се и друг тренд – „А1 България“ да е най-доходоносното международно звено на Telekom Austria Group (TAG). Макар и не като маржове, но като абсолютни стойности. Това е важно за групата, защото домашния австрийски бизнес продължава да трупа загуби, които се компенсират с резултатите навън.

Сезонността на IT услугите

Приходите на „А1 България“ се повишават с 4% на годишна база през периода юли-септември. Те достигат 196 млн. евро и се дължат основно на повишените приходи от услуги вследствие на индексацията за инфлацията от началото на годината. Друг източник на растеж са по-скъпите устройства и оборудване, което компанията продава. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също се увеличава, но с 3% на годишна база, като достига 85 млн. евро.

Един от основните източници на растеж през 2023 г. бяха IT услугите. „А1 България“ се превърна в най-големия системен интегратор, след като придоби компанията „Стемо“. Самата трансакция повлия на резултатите, но телекомът имаше силно увеличение на приходите през измината година, заради редица големи IT проекти, които приключваха и съответно получиха плащане.

През първото полугодие на 2024 г. IT звеното на „А1 България“ също е допринасяло положително за приходите и растежа, но третото тримесечие се е получила суша и това обяснява допълнителното забавяне. Проектното естество на този тип бизнес създава „сезонност“ и макар да е добър източник на приходи, то той не е постоянен.

Неизвестността с абонатите

Ситуацията с абонатите също е динамична. Мобилните се връщат в посока на увеличение и към края на септември 2024 г. са добавени 64 хил. спрямо края на юни и вече са 3.822 млн. Това, в комбинация с индексацията, обяснява ръстът на приходите от мобилни услуги.

От известно време, „А1 България“ спря да съобщава разбивката на фиксираните си абонати в своите финансови отчети. Което затруднява анализът на този сегмент. В коментарите за българското звено пише, че фиксираните потребители се увеличават, но се посочват само общите планове (т.нар. RGU – Revenue Generated Unit). От друга страна, приходите се свиват минимално със 700 хил. евро до 64 млн. евро.

„А1 България“ също така подчертава, че има увеличение на разходите от началото на годината. Те не са толкова свързани с инфлацията, както през предходните години от 2021 г. до 2023 г. В случая, телекомът инвестира доста средства в ТВ и друго дигитално съдържание, с което се опитва да привлече повече потребители. Българският оператор участва и в инициативата на TAG за изграждане на „център за компетенции“ (CDC), което ще е развойно звено за софтуерните нужди на групата.

Всички тези фактори допълнително допринасят за забавянето на ръста на финансовите показатели на компанията. Доста индикатори вече отсъстват, като например капиталовите инвестиции (CAPEX) вече се дават през шест месеца. Средномесечният потребител от абонат (ARPU) при мобилните услуги се увеличава леко от 7.9 до 8 евро при „А1 България“.

The post „А1 България“ забавя растежа през лятото на 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Компанията празнува 15-та си годишнина, като тя се брои от датата на създаването на бранда през 2009 г. Тогава третият мобилен оператор „Вивател“ се сля с БТК и реално се формира първия конвергиран телеком в страната. В същото време, двете дружества се ребрандираха във „Виваком“. Любопитен факт е, че дълги години юридическото лице зад бранда всъщност беше „Българска телекомуникационна компания“. Едва през първата половина на 2023 г. бяха внесени промени в Търговския регистър и официално беше сложен край на ерата „БТК“. Дори на хартия.

Дори да ползваме летоброенето на „Виваком“ за 15 години, телекомът постигна страшно много неща, като например се трансформитра в първия конвергиран телеком и стана втория по големина мобилен оператор. Освен със заявката си за 6G, компанията също така показа на годишнината си и обновеното и разширено портфолио от брандирани устройства. То включва смартфона Vivacom 5G Pro, детския умен часовник Vivacom Kids Watch и безжичните слушалки Vivacom Buds. Техният дебют идва точно година след като операторът представи собствен брандиран смартфон. Сега през 2024 г. разширява устройствата под своята марка с още две.

5G надпреварата

Между трите оператора винаги има надпревара по отношение на новите технологии. Кой първи ще тества, интегрира и впоследствие пусне на пазара новото поколение мобилни мрежи. Коя връзка е по-бърза, качествена или достъпна в страната и пр. Ситуацията беше същата с 5G мобилните мрежи. Надпреварата е ожесточена и продължава, като и трите телекома излизат на различни позиции от 2019 г. насам.

Първият 5G тест беше проведен от „А1 България“ през юли 2019 г. В края на същия месец подобни експерименти са проведени от „Теленор“ (сега „Йеттел“ – бел. ред.) и „Виваком“. През декември 2019 г. „А1 България“ задържа преднината си и демонстрира първата самостоятелна (SA) 5G мрежа. Предходните тестове стъпват до голяма степен на 4G инфраструктура – ъпгрейд на съществуващи базови станции, както с физически клетки, така и софтуерно.

На 21 септември 2020 г., „Виваком“ излиза начело, като стартира първата търговска 5G мрежа. Това става преди пълното разпределяне на радиоспектъра в 3.6GHz от страна на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Компанията разчита на софтуерен ъпгрейд на 4G мрежата си, за да може да предостави 5G връзка, но с по-ниски възможности от чистата технология от пето поколение. Методът се обозначава като DSS и той даде преднина от няколко месеца на „Виваком“. Както и възможност за по-бързо разгръщане.

„А1 България“ стартират своята 5G мрежа ноември месец 2020 г., но те разчитат на физическо изграждане или надграждане на инфраструктурата. Тоест на традиционна модернизация, с добавянето на базови станции и клетки. Компанията работи с ограничените отпуснати за тестове радиочестоти в 3.6GHz. КРС ги разпределя с търгове през лятото на 2021 г. До края на посочената година в общи линии ситуацията е, че „Виваком“ и до голяма степен „Теленор“ (понастоящем „Йеттел“) имат по-голямо покритие с по-ниски скорости. Докато „А1 България“ предоставя по-добро качество 5G мрежа, но с по-ограничено покритие.

Едва тези действия на регулатора успяват да отпушат и забързат модернизацията към истински мрежи от пето поколение. „А1 България“ си връща инициативата в края на 2022 г. с пускането на самостоятелна или напълно 5G мрежа – от опорната инфраструктура до клетките.

Пътят към 6G

Надпреварата продължава с разширяване на покритието и потенциално постигане на национално такова, след освобождаване на допълнителните честоти от страна на КРС. Регулаторът, телекомите и държавата най-накрая се споразумяха за предоставянето на лентите в 700MHz и 800MHz, което ще позволи да се постигне обхват и извън големите населени места, както на 4G, така и на 5G. Трите телекома планират да постигнат 90% и повече дял от населението като покритие до края на 2025 г.

Освен това телекомите вече се борят и за надграждане на вече съществуващото 5G. Следващата стъпка е т.нар. 5G Advanced или 5.5G. То увеличава скоростите на пренос на данни от 1GB на 10GB или с десет пъти. Сред другите ползи са намаления изискуем капацитет (т.нар. RedCap), която позволява да се използват устройства оптимизирани за работа в натоварена среда с много свързани други джаджи. Това е важно при изграждане на автоматизирани системи – умни заводи, градове и тн. или всичко от концепцията за Интернет на нещата.

„Виваком“ първа тества 5G Advanced в България през юни 2024 г. и се връща начело в надпреварата между операторите. Междинният ъпгрейд на мрежовите поколения винаги се явяват важна стъпка към приемането на следващото. Затова и заявените амбиции на „Виваком“ за внедряване на 6G през 2030 г. звучат повече от реалистични. Ще видим какви са плановете и на останалите два телекома.

Битката за абонатите и устройствата

След като трите телекома разпределиха почти целия радиочестотен ресурс помежду си, сега те са концентрирани изцяло в привличането на клиенти. То е по-скоро крадене между самите тях, защото България отдавна е надхвърлила 100% проникване на мобилните услуги сред населението на страната. Битката е ожесточена, като тя се прави при абонаментните планове, устройствата, пакетните предложения и др. Всеки телеком се опитва да представи нещо ексклузивно. Трите оператора вече стартираха предварителните продажби на новите iPhone 16 на 13 септември. Като от „Йеттел“ се похвалиха, че само те предлагат новия Apple Watch Series 10.

„Виваком“ от своя страна, покрай 15-та си годишнина представиха нови свои брандирани устройства в ниския клас. Това са вече споменатите смартфон Vivacom 5G Pro, безжични слушалки Vivacom Buds и детския смартчасовник Vivacom Kids Watch. Трите са в достъпния клас и са произведени от китайската компания ZTE, подобно на модела умен телефон от миналата година. Явно продажбите на предходния Vivacom смартфон са били добри, щом от телекома разширяват портфолиото си с допълнителни устройства.

За 15 години (и още 4 отгоре като „Вивател“) „Виваком“ успя да се превърне във втория по големина мобилен оператор, като задмина „Йеттел“ през 2023 г. Като телеком, компанията отново е втора по приходи, отново зад „А1 България“, но и при двата показателя разликата се свива и не е толкова голяма. Шансът да се постигне дуопол между сегашните два лидера нараства с всяка година.

The post „Виваком“ гледа смело към 6G мобилните мрежи appeared first on TechTrends България.

Сега регулаторът е против някои практики при начисляването на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите. В КЗП са получени множество жалби, че потребителите трябва да платят не само трите такси за анулиране на абонамента им, но и доплащане на разликата при промоционалните цени, както за самите контракти, така и за закупените с тях устройства. Тази комбинация създава натрупване в неустойката и съответно бариера за клиентите да се откажат от услугата и да преминат към друг оператор.

Поради тази причина, КЗП обяви, че тази практика на телекомите е нелоялна и агресивна и я забранява. Подобно с казуса с индексацията, нещата са малко по-сложни и почти сигурно е, че ще има обжалвания от страна на операторите. Както и потенциални преговори за постигането на някакво компромисно решение, отново по модела с индексирането на абонаментните такси от последните години.

Становището на регулатора

Позицията на КЗП е сравнително проста. Освен трите месечни такси неустойка при предсрочно прекратяване на договора от потребителите, операторите начисляват допълнителни такива. Те обхващат потенциалните промоции, които са включени в абонамента. Честа практика е телекомите да пуснат някой месечен план с намаление на цената, било то в Коледна или друга кампания. В договора се записва стандартната и промоционална цена. При предсрочно прекратяване от клиента се изисква да заплати разликата между двете в оставащия цял период на контракта.

Друг тип неустойка, която се наслагва е в случай, че потребителят е взел и устройство на изплащане, например смартфон. Повечето модели идват с отстъпки ако се вземат в пакет с преподписване или нов договор. Отново, разликата между промоционалната и реална цена се добавя в случай на предсрочно прекратяване на контракта.

Според председателят на КЗП Мария Филипова, това е нелоялна агресивна търговска практика. В становището на регулатора се твърди, че по този начин операторите налагат всякакъв вид „прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителя“, когато последният желае да прекрати договора си или да избере „друга стока или търговец“.

КЗП подчертават, че в контрактите освен стандартните клаузи за предсрочно прекратяване, които включват изплащане на до три месечни такси неустойки, са добавени още две, „които накърняват добрите нрави“. Защото по този начин се заобикаля поставения максимален праг, който е по договор. Допълнителните условия водят и до съществено неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Като те задължават да се плати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Реалностите на телекомите

Подобно на индексацията, реалната ситуация не е само черна или бяла. На първо място, регулаторът си противоречи в позицията си. От една страна КЗП твърди за „извъндоговорни пречки“, но от друга признава, че съответните клаузи за допълнителните неустойки са включени в самите контракти.

В Закона за електронните съобщения (ЗЕС), не са посочени изрични параметри за неустойките при предсрочно прекратяване на договора. Основните регулации са насочени повече в посока автоматичното подновяване на контрактите, преобразуването им в безсрочни и съответно условията за тяхното терминиране. В Закона за защита на потребителите (ЗЗП) също няма конкретни детайли при подобен тип абонаменти. Там, единствено е записано, че може да се счете за неравноправна клауза в договор такава, в която потребителят е задължен да плати необосновано високо обезщетение или неустойка.

С което става въпрос на тълкуване дали допълнителните условия създават такива предпоставки или не. За промоционалните цени на абонаментите може да се каже, че по-скоро да. Телекомите пускат намалените пакети, с които постигат няколко ефекта. Първият и най-важен – да привлекат потребители. Вторият е, че при преобразуването на договора в безсрочен, месечната такса става стандартната, а не промоционалната. Последният ефект е този, който описва КЗП – разликата между двата абонамента се дължи като неустойка и това създава допълнителна бариера за предсрочно прекратяване. В този случай, регулаторът може да се каже, че работи в правилната посока.

Смартфон субсидиите

Ситуацията е по-размита при закупуването на устройства заедно с договора. Част от стратегията на телекомите да привличат клиенти е като предоставят смартфони или друга техника на значително по-ниски цени от пазарните ако с тях бъде сключен нов договор или преподписан вече съществуващ. Операторът де факто се отказва или силно намалява маржа на печалба на продажбата на устройството, за да привлече и задържи клиентите си за по-дългосрочен период от време.

Тази практика се нарича субсидиране. Обемът на намаленията зависи от това колко скъпо е устройството и колко висок абонаментен план избере потребителят. Например, 512GB версия на сгъваемия смартфон Samsung Galaxy Z Fold 6 струва 2 869 лева в брой в „А1 България. Цената на свободна продажба от други търговци е 3 999 лева. Субсидията в случая е 1 139 лева, като говорим за подписване с най-скъпия план на оператора.

При предсрочно прекратяване, телекомът ще изиска горната разлика като неустойка. Ако това се направи в началото на срока на договора може да се каже, че тогава операторът ще бъде ощетен. Защото неговите сметки са, чрез скъпия месечен абонамент да си компенсира липсата на марж на печалба от смартфона. Ако се направи в последните няколко месеца на срока на договора, тогава вече наистина може да се каже, че е необосновано. Но и тогава подобно терминиране на контракта по презумпция не е в полза на потребителя. Защото той или тя само ще се плати неустойка, която всъщност може да покрие оставащото време и обикновено това не се практикува.

Предвид горните ситуации, е по-вероятно КЗП и операторите да потърсят някакво междинно решение, по подобие на казуса с индексацията на договорите. В този случай имаше по-скоро прецизиране на условията, отколкото тяхната пълна отмяна.

The post КЗП се прицели в допълнителните телеком неустойки appeared first on TechTrends България.

Това се случва дори още докато „Булсатком“ се води независим играч. Финансовата и имиджова нестабилност на сателитния оператор доведе до неговото бавно обезкръвяване. Още през 2022 г. той загуби лидерската си позиция в сегмента на платената телевизия, а през изминалата се срива на трето място. Но това не са единствените размествания, които се случват. През 2023 г. „Йеттел“ също губи дългогодишното си второ място по брой мобилни абонати. Което подчертава още една индикация за задаващ се двуполюсен модел, доминиран от „А1 България“ и „Виваком“.

Общите тенденции за целия телеком пазар се запазват положителни. Приходите от телекомуникационни услуги през 2023 г. се увеличават със стабилни темпове, въпреки, че е достигнат до тавана от абонати в повечето сегменти. Всеки растеж вече е за сметка на конкурент и битката за клиенти само ще се ожесточи.

Много на хартия, малко на пазара

Тенденцията за увеличение на обема на пазара се запазват през 2023 г. През изминалата година има общ приходите на приходите с 12.6% до 3.803 млрд. лева. След по-умереното му увеличение през 2022 г. от 7.2%, постъпленията на телекомите се завръщат на зелени стойности от над 10%. Секторът запазва позицията си спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страната от миналата година – неговият дял в българската икономика се увеличава минимално до 2.1%.

Фиксираните услуги са основният двигател на растежа на телеком пазара.  Приходите от доставка на интернет на дребно се увеличават с близо 25% и вече са 427 млн. лева. Тези на платена телевизия също нарастват с малко под 14% до 502 млн. лева. Ако се запазят тези темпове, скоро фиксираният сегмент на дребно ще достигне 1 млрд. лева годишни постъпления.

При мобилните услуги, преносът на глас е с почти константни показатели. Увеличението на приходите е при мобилния интернет, което е нормално, предвид факта, че телекомите продължават да монетизират 5G скоростите. Ръстът през 2023 г. е от около 15% до 1.194 млрд. лева.

По-любопитна е ситуацията с компаниите, които оперират на телеком пазара. Мобилните оператори са редуцирани до тримата големи, но при фиксирания сегмент броят на доставчиците остава сравнително висок. Компаниите, които се занимават да предоставя интернет са 656. Предвид голямата консолидация през последните години, броят им остава висок, през 2009 г. например са били 724. Ситуацията е по-различна при доставчиците на платена телевизия. Те вече са 250 или по-малко от половината спрямо 2009 г. В разбивките по сегменти ще видим, че макар малките оператори да са много, все повече приходи отиват при няколкото големи играча.

Докладът на КРС вече обръща леко внимание на аутсорсването на мобилната мрежа на двата основни телекома – „А1 България“ и „Виваком“. Все още сегмент „Колокиране“ влиза в перо „Други“, но вече имаме някакви ориентировъчни данни за него. Според КРС през 2023 г. приходите от съвместно ползване, колокиране, предоставяне на физическа инфраструктура и други са се увеличили с 64% на годишна база.

Нестабилната мобилна троица

След като мобилният сегмент се изчисти от „призрачните“ играчи – оператори, които бяха такива само на хартия, се очакваше, че няма да има големи движения. Както и, че този тип услуги ще се стабилизират. През 2023 г. обаче сме свидетели на първото голямо разместване от 15 години насам. „Йеттел“ загуби второто си място по брой абонати, което вече се заема от „Виваком“.

Наследникът на „Теленор“ и „Глобул“ е с дял от 31.4% или отчита минимален спад от 0.7 процентни пункта на годишна база. „Виваком“ подобрява своята позиция от 31.2% на 32.4% и излиза на второто място. Лидер продължава да е „А1 България“ с 36.2%, но компанията отчита лек спад от 0.5 процентни пункта на годишна база. Това се случва при почти непроменен по обем потребители пазар. За последните пет години, мобилните абонати варират в рамките на 8 милиона.

Настигането и задминаването на „Йеттел“ от „Виваком“ е лесно проследимо през последните три години. Преди това двете компании успяха да постигнат частичен паритет и да се поддържа сходна дистанция. „Виваком“ постигна лек ръст, докато „Йеттел“ сходен спад и така през 2023 г. си размениха позициите. Много лекото понижаване на абонатната база на „А1 България“ създава предпоставки, че в един момент лидерът може да се окаже в позиция на изравнени показатели с новия подгласник.

Тази тенденция трябва да е и леко притеснителна за „Йеттел“. През 2013 г., когато Telenor купи компанията, амбициите бяха да се борят за лидерската позиция. Не успяха да го постигнат на база абонати, но това се случи при приходите. От тази гледна точка „Йеттел“ продължава да е номер едно при постъпленията. През 2023 г. компанията привлича 40.7% от мобилните приходи. По този показател „А1 България“ и „Виваком“ са почти равни – 29.9% срещу 29.4%. Което означава, че „Йеттел“ успява да монетизира по-добре своите клиенти, докато другите два телекома се опитват да постигнат повече маса и субсидиране на фиксираните услуги.

Телевизията – последното потъване на „Булсатком“

През 2022 г. „Виваком“ детронира дългогодишното царуване на „Булсатком“ при платената телевизия. През изминалата сателитния оператор продължи да потъва и вече е на трета позиция, като беше задминат от „А1 България“. В подадените към КРС данни е записано, че абонатите на дългогодишният лидер са паднали под 445 хил. или 22.2%.

Настоящият властелин на платената телевизия запазва първата позиция. „Виваком“ е със 728 хил. потребителя. Което прави дял от 36.3% или над една трета от целия пазар. Следва „А1 България“ с 548 хил. потребители и дял от 27.3%. Всички останали играчи имат общо 14.2%, който се разпределя между 247 компании общо. Казано по друг начин – отвъд трите основни ТВ доставчика, влиянието и пазарът на останалите е редуциран до под една шеста от всички потребители.

Третият мобилен оператор навлезе в този сегмент, но за 2023 г. подадените данни в регулатора са за скромните 5 775 клиента. В тези от самия финансов отчет от компанията-майка PPF Group има огромно разминаване. За 2023 г. според годишният доклад на доскорошния чешки холдинг са посочени малко под 35 хил. абоната на ТВ за българското звено на „Йеттел“. Разликата идва най-вероятно, затова, че се броят и само потребителите на приложението за телевизия, докато тези на КРС – преките инсталации към телевизори през кабел.

КРС подчертава, че „Виваком“ бележи ръст от 3.4% пункта на абонатите на годишна база. От регулаторът подчертават, че то се дължи и на придобиванията на малки оператори през 2023 г. Но без да се уточни каква част е вследствие на консолидацията и каква на „обезкръвяването на „Булсатком““. „А1 България“ бележи ръст от 0.9%, които идват органично – тоест са привлечени като изцяло нови клиенти или такива от конкуренцията. Предвид ситуацията, логично е основният да е „Булсатком“.

Създаденият прецедент

Свиващият се брой потребители на сателитния оператор е на законовия ръб дали придобиването му от „Виваком“ ще създаде господстващо положение. При данните от 2022 г. сборът от абонати на двете компании минава с много малко прага от 60% дял – 61.1%. Актуалните за 2023 г. показатели го поставят под това ниво, като сега той е 58.5%.

Ако United Group, компанията-майка на „Виваком“, беше изчакала с обявяването на сделката, можеше тя да се защити без да се изкривява статистиката. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри придобиването, като прие мотивите на балканския телеком.

Но това създава опасен прецедент, тъй като в тях се приема, че данните които събира и анализира КРС не са достатъчни. Използват се и външни такива, като се включват и абонатите на стрийминг услуги и тези от „сивия сектор“. Първите понякога са част от т.нар. дигитални позиции на големите телекоми и реално могат да бъдат и техни клиенти. Разминаването между данните на КРС и тези на „Йеттел“ за 2023 г. при ТВ абонатите, също повдига въпроса дали не трябва да се правят промени.

При добавянето им сумарния пазарен дял на „Виваком“ и „Булсатком“ беше свит до 40.1%. Това размиване на пазара, позволи на United Group да получи одобрение от КЗК, но създава прецедент и поставя под въпрос бъдещи тълкования на пазара. Както и събирането на данните от ресорния регулатор и самата законова рамка.

Оскъдният стрийминг

Разминаването на данните на „Йеттел“ обаче загатва, че сегментът на стрийминга и на отделните платформи само за онлайн ТВ не е за пренебрегване. Проблемът е с достоверността на данните. Тези предоставени от United Group са събрани от консултантската фирма Ernst&Young (EY) и са за 2022 г. Според тях 560 хил. са абонатите на стрийминг платформи у нас за посочения период.

Водеща платформа е и световният лидер Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max (ребрандиран само на MAX) със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Всички тези данни обаче не идват от самите платформи, а от външен консултант. Затова и КРС няма как да ги вземе предвид, поради съмнения в тяхната прецизност.

TechTrends получи данни за второто тримесечие на 2024 г. от онлайн платформата JustWatch. Тя предоставя възможността да се гледат няколко стрийминг услуги на едно място и в България разполага с около 30 хил. потребителя. На базата на тази извадка, информацията за лидера е идентична с данните предоставени от EY. Това е Netflix с 35% пазарен дял. Но след това започват големите размествания. Max е втори с 18%, което е далеч от 26% отчетени от EY. Трети са Amazon Prime със 17%, пети и шести са Disney Plus и Apple TV+ с изравнение позиции от по 8%.

Разминаването може да идва по няколко направления. Говорим за различни периоди – проучването на EY е за към края на 2022 г., докато това на JustWatch е сравнително актуално за средата на 2024 г. Отделно информацията на втората се базира на извадка от 30 хил. потребителя, което ако приемем данните на първата за достоверни, прави само 5% от целия пазар.

Всичко това показва, че без получаване на точния брой абонати от самите стрийминг услуги, този сегмент няма как да се отчете акуратно. Дори и тогава, част от плащанията ще минават през т.нар. „дигитални позиции“ на трите основни телекома. Което допълнително ще изкриви представата ни за пазара.

Крепостта „Фиксиран интернет“

Домашният интернет е все още единственият сегмент, в който малките играчи имат значителен дял. Макар и той прогресивно да намалява през годините. Приходите се увеличават до 1.68 млрд. лева, което е ръст с над 18% на годишна база. Лидерът „Виваком“ добавя 0.9 процентни пункта към дела си, който вече е 32.2%. „А1 България“ не остава по-назад, като увеличава своите позиции с 0.6 процентни пункта до 28.4%.

„Булсатком“ е трети, но много далеч с 5.4% пазарен дял и около 136 хил. абоната, коото най-вероятно ще се влеят във „Виваком“ след като придобиването е финализирано. Малките интернет доставчици съставляват 33.9% от пазара на база абонати и 44% на база приходи. Това влияние обаче е разпределено между 653 компании (без да броим водещите три). „Йеттел“ разполага с 69 хил. интернет потребителя през 2023 г., което го поставя с около 2.6-2.7% дял. В следващия доклад на КРС той ще е най-вероятния трети играч.

При наетите линии на дребно има интересни размествания. „Виваком“ властва в наличната инфраструктура до краен клиент с дял от 71.5%, но само 47% от приходите. Усилията на „Нетера“ на този пазар ѝ печелят второто място на база линии с 10.5%. Но на база приходи, „А1 България“ е пред нея с 18.6% срещу 8.8%. Ситуацията при този пазар на едро винаги е бил по-различен, като тук лидерите се запазват и това са „Новател“ и „Нетера“. „Виваком“ обаче подобрява значително позициите си, покрай придобиването на „Телнет“.

По пътя към двуполюсния модел

С приключените сделки за консолидация на пазара, в досегашните ни анализи говорихме за триумвират – пазар, доминиран от трите големи оператора. Започват да се появяват индикации, че в средно и дългосрочен план може да говорим за двуполюсен модел. В него двата напълно конвергирани телекома си поделят лъвския пай, а другите – каквото остане.

Причината за смяната на прогнозата е в заслабващата позиция на „Йеттел“. Компанията тръгна да изгражда конвергирана услуга от нулата и да разчита на нея основно на мобилната си инфраструктура. Елиминирането на основните независими играчи във фиксирания сегмент засилва позициите на другите два големи телекома.

„Йеттел“ все още е слаб във фикса, като ще влезе в Топ 3 при интернета, само заради елиминацията на „Булсатком“. Под или около 3% е нищожно нисък резултат, като ще трябва да се конкурира с фрагментирани потребители по малките оператори или с вече установените двама лидери. При платената телевизия тепърва ще видим дали „Йеттел“ дори ще успее да се пребори за третото място. Дори и да успее, преднината на „Виваком“ и „А1 България“ е огромна. Шансовете да се доближи бързо през следващите години са минимални, но може да събере достатъчно дял, че да диверсифицира поне частично приходите си.

Бъдещето на пазара няма да зависи от „Йеттел“, а по-скоро от продажбата на United Group. Собственикът на „Виваком“ в момента приема необвързващи оферти, а намеренията са да се намери купувач ако не на цялата група, то на някои пазари, тя може да продава и на други желаещи. Един от потенциалните кандидати е новият мажоритарен собственик на „Йеттел“ – арабският Etisalat. Ако той вземе United Group на ниво група, то за звената в България и Сърбия ще е по-сигурно да се намери отделен купувач, заради потенциалната концентрация в мобилния сегмент. Неслучайно, от индустрията коментират, че в телеком сектора никога не се скучае.

The post За последно с „Булсатком“ – българският телеком пазар през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Лидерът сред мобилните абонати първи съобщава финансовите си резултати сред телекомите у нас. Затова той е нещо като „ветропоказател“ и дава индикации в каква посока поема телеком сектора у нас през съответните периоди. За съжаление, „А1 България“ продължава да затваря и ограничава информацията, която се оповестява публично.

Миналата година, българското звено спря да съобщава своите ТВ абонати, а от началото на тази и тези на домашен интернет. Разкриват се единствено тези за наличните и изградени линии, които не дават точна индикация за фиксираните абонати. Първоначално практиката беше да се дават данни само на база за цялата година или полугодие, но постепенно бяха напълно скрити тези показатели.

Любопитното е, че останалите звена от компанията-майка Telekom Austria Group продължават да дават разбивка на абонатите на интернет, но и те скриха тези за платена ТВ. Което оставя да ползваме само информацията, която Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикува в своите годишни доклади и в регистрите на регулатора.

Умерено, но нагоре

Приходите на „А1 България“ от началото на годината до края на юни достигат 368 млн. евро. Това е ръст от 5.7% на годишна база за същия период. Във финансовия доклад на компанията-майка Telekom Austria Group (TAG) се посочва, че основните причини за добрите резултати са „мерките за запазване на стойността“, увеличението във фиксирания сегмент и в предоставянето на корпоративни IT услуги.

Първото е корпоративното обозначение на индексацията, която беше направена през март. Такива мерки не са взети само в България, TAG е предприела още корекция на цените по съществуващите договори в Австрия, Сърбия и Хърватска.

Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ през първото полугодие на 2024 г. също бележи ръст. Той е 11.4% на годишна база и тя вече достига 165 млн. евро. Финансовите показатели на българския телеком обаче забавят растежа регистриран през изминалата 2023 г. За цялата календарна година, „А1 България“ отчита ръст на приходите от над 17% и от над 19% за EBITDA. Въпреки това, маржът на печалбата за полугодието скача до малко под 45%, което е доста високо ниво.

Това може да е индикация, че телеком пазарът в страната вече се нормализира и най-вероятно високите стойности от предходните години са движени повече от инфлацията и индексациите. Което ще се покаже дали е вярно или не, когато излязат отчетите и на останалите две основни телекома.

Подновяване на честотите

Акцент от началото на годината за „А1 България“ са по-високото ниво на капиталови инвестиции. За полугодието, телекомът е вложил над 71 млн. евро. Малко под половината – 31 млн. евро са били заделени за подновяване на лицензите на оператора в честотите при 900MHz и 1 800MHz. При втория спектър, КРС е раздала последните парченца, след като „Булсатком“ върна лентата от 2x5MHz на държавата. Трите телекома вече разполагат 2x25MHz всеки и целият ефир в 1 800MHz е напълно разграфен между тях.

Инвестициите ще са интересна гледка през следващите периоди, защото „А1 България“ аутсорсна кулите и пасивната инфраструктура. Те бяха отделени в друго дружество – EuroTeleSites, което беше листнатно на Виенската фондова борса.

Повишение бележи и друг ключов показател – средномесечният приход от абонат (ARPU). Той вече е 7.9 евро или с почти 15% по-висок от нивата от средата на миналата година. При единственият индикатор за абонатите – мобилните, „А1 България“ бележи лек спад от 3.776 млн. в края на 2023 г. на 3.758 млн. в средата на настоящата. Тези флуктуации не са нещо анормално за телекома, който е лидер по абонати. От друга страна, „Виваком“ започва все повече да скъсява дистанцията и скоро може да започне да оспорва първото място.

The post Ръстът на приходите и печалбата на „А1 България“ продължава и през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Един от тях е разширен списък с потенциални купувачи, както и евентуалната пазарна оценка на United Group. За разлика от предишната информация на Bloomberg, която противоречеше на изтеклата в гръцката преса такава преди няколко месеца, че има вероятност групата да се продава „на парче“, сега американската агенция не изключва и този вариант. Всичко все още е в прекалено начална фаза на преговори, което се индикира и от приемането на не обвързващи оферти. Самата телеком група отказва да коментира неофициална информация свързана с продажбата ѝ.

Разширеният списък

Последната информация на Bloomberg потвърждава, че основните потенциални купувачи са арабските телеком групи Etisalat и Saudi Telecom (STC). Към тях се добавят фондовете Apax Partners и Warburg Pincus. Три други големи стратегически купувачи също са били проучвани Това са френските Orange и Iliad, както и австрийската Telekom Austria Group. Последната държи „А1 България“ и цялата телеком група зад бранда A1. Френските оператори от години се оглеждат за активи в региона. Особено Orange, които в един момент са разглеждали „Виваком“ при една от многото предходни продажби на оператора. Iliad от своя страна придобиха полския телеком UPC Poland за 7 млрд. злоти (1.6 млрд. евро) през 2021 г.

Общата пазарна оценка на United Group, която се преследва е 8 млрд. евро, като в сумата се включва и дълга на групата. Към края на 2023 г. той е в размер малко под 4.3 млрд. евро, показват данните от изтеклия финансов доклад на групата. Нетно остават 3.7 млрд. евро, които да се разпределят към настоящите акционери. Мажоритарен дял в момента има BC Partners с 56%, следван от мениджмънта на компанията, в която влиза и сръбския магнат с общо 42% и Европейската банка за развитие и възстановяване (ЕБРВ) с около 2%.

През юли се очаква всички заинтересовани компании за придобиването на United Group да подадат не обвързваща оферта. Това означава, че няма да платят банкова гаранция, която при отказ от сделка да остане при настоящите собственици. Подаването на подобни оферти показва, че преговорите все още са в начална фаза, както подчертават и източниците на Bloomberg. След получаването на подобни предложения, се избира една от тях и се подхожда към сделка или се сключва обвързваща такава. В двата случая след това следва задълбочен дю дилиджънс или специален одит на продаваните активи.

Всичко е на тезгяха, може и на части

Обновената неофициална информация включва още една важна подробност. Цялата United Group се продава, но е възможно някои от купувачите да решат да пуснат оферти за бизнеса на групата в отделни пазари. Например, гръцките звена на балканския конгломерат да отидат в стратегически инвеститор от Франция, докато останалата част да бъде придобита от финансов такъв. Или пък същото може да се приложи за българските активи на United Group, докато останалите отидат в ръцете на друг купувач. Нарочно даваме за пример операциите на групата в България и Гърция, защото това са им най-апетитните и големи.

Това увеличава възможността да се намерят купувачи и евентуално да се повишат цените на някои от активите. Продажбата на целия United Group в единен пакет се оказва проблемен, защото част от заинтересованите и потърсени компании имат операции на някои от пазарите.

Etisalat например притежава мажоритарен дял в телеком групата на PPF Group, които държат Yettel и CETIN дружествата в България и Гърция. Telekom Austria Group държи телекомите A1 в България и Северна Македония. В югозападната ни съседка United Group има значително медийно присъствие, а у нас, австрийците при придобиване ще попаднат в ситуацията на Etisalat.

Ако се стигне до продажба към няколко купувача, разпределението ще бъде интересно. Защото, United Group започнаха да отделят фиксираните си мрежи в едно централизирано дружество, а мобилните кули бяха продадени на саудитския TAWAL (дъщерна фирма на Saudi Telecom – бел. ред.). Продажбата на едро на свързаност също е изнесена на ниво група във всички пазари. В повечето държави, в които оперира United Group в общи линии действат по няколко компании от United Group. Това обикновено са телеком оператор, медийно дружество и скоро инфраструктурно.

The post Първите оферти за собственика на „Виваком“ се очакват през юли appeared first on TechTrends България.

За разлика от тях, работата по отделяне на фиксираната мрежа започва през 2021 г. в Гърция и Untied Group иска от няколко години да направи това, но поради различни обстоятелства процесът отнема повече време. Тогава, групата аргументира идеята за отделяне на мрежите си и поставянето им в едно звено, че по този начин по-лесно ще може да продава капацитет на международни клиенти.

Проблемът е, че през последните месеци вървят упорити слухове, че United Group си търси купувач, покрай високата задлъжнялост на конгломерата. Те тръгнаха точно от Гърция, откъдето започна формирането на новото мрежово дружество на групата. Което може да означава всичко или нищо. Дълговете бяха и основната причина за продажбата на United Towers през 2023 г. Но този път, създаването на United Fiber ще има за цел по-скоро да увеличи общата цена на групата, отколкото да се продава отделно.

Новият United Fiber

Новото дружество се казва United Fiber и ще отговаря за цялата оптична инфраструктура на групата. Тя включва фиксираната мрежа в Гърция, България, Сърбия, Словения и Хърватска. Стратегическото ѝ разположение я прави привлекателна за потенциално изграждане на свързаност от Тип 1 и 2, защото позволява стабилна трансгранична свързаност по продължение на Балканите. Както и създава предпоставка за междуконтинентална такава между Европа, Близкия изток и Азия. В по-дългосрочна перспектива ако се засилят връзките между Гърция и Египет – може да има свързаност и към Африка.

По думите на Желко Батистич, вицепрезидент „Технологии“ в United Group, само в четирите държави-членки на Европейския съюз (ЕС) – България, Гърция, Словения и Хърватска са изградени 60 хил. км опорна и градска оптична мрежа. За Сърбия, Батистич само коментира, че през 2000 г. United Group са изградили най-голямата мрежа в региона.

На тези пазари тя покрива 3.6 млн. домакинства, като през 2024 г. има планове да се разшири с още 450 хил. с оптика до дома. Според финансовите отчети на компанията-майка за края на 2023 г. Сърбия е на второ място в групата с 568 хил. абоната, след България, като „Виваком“ разполага със 721 хил. Батистич коментира, че българският оператор е лидер в доставката на интернет на дребно с 50% покритие на домакинствата (бел. ред. – коригирано на 12.06.2024 г., преди това беше изписано като „пазарен дял“) и с планове да го разшири до 67% към 2028 г.

Гърция – първа и последна

Вицепрезидентът допълва, че United Group има планове да разшири с 20% оптичната свързаност в Гърция. Южната ни съседка е със сравнително малки позиции, като има само 135 хил. абоната в края на 2023 г. (само за Nova, без Wind – бел. ред.). Но се предвиждат нови проекти, като опорен кабел от Солун до Атина, който трябва да бъде завършен през 2025 г.

Потвърждава се целта на създаването на United Fiber. Балканската група иска да може да продава трансгранична свързаност и вкарването на фиксираната мрежа под една шапка улеснява това. Самата търговска дейност ще се осъществява от друго звено – UGI Wholesale. То беше създадено през 2021 г. и отдели всички продажби на едро в групата под една шапка.

По това време беше създадено и United Fiber в Гърция. От балканската група потвърдиха, че през март 2024 г. беше основано местно дружество United Fiber в Словения и до края на годината това трябва да се случи в България и Хърватска.

Защо на United Group им отне три години да вкарат останалите си фиксирани мрежи под гръцкото дружество United Fiber? Най-вероятно заради консолидационните процеси, особено в България. „Виваком“ направи ударни покупки на някои от останалите по-големи регионални оператори. Това позволи на телекома да излезе на лидерска позиция по абонати при фиксираните услуги. Но също така разшири значително обхвата на оптичната и опорна мрежа на компанията. Част от сделките бяха подложени на критика от конкуренцията и регулаторите и затова процесът се забави. Това важи с пълна сила на придобиването на „Булсатком“.

Повишаване на приходите или на цената

Погледнато от гледната точка на цялата група, отделянето на United Fiber има значителна логика. Ако UGI намери големи клиенти, които да използват цялата инфраструктура в отделните държави за трансгранична свързаност, това може да докара допълнителни приходи за компанията. Досега този процес минаваше през всеки един от телекомите в съответната страна. UGI трябваше да оптимизира процеса, а изваждането на мрежата в отделно дружество го приключва.

Докато допълнителни приходи няма да са излишни за United Group, то друга потенциална цел е да се надуе пазарната оценка на целия конгломерат. Отново от Гърция тръгнаха слуховете, че балканската телеком група се опитва да се продаде, след като мажоритарния финансови инвеститор BC Partners иска да излезе.

Гръцките медии писаха през февруари, че местното звено на United Group – Nova е в много ранен процес на продажба. Цената е около 2 млрд. евро, като за купувачи се спряга финансовия фонд CNC Capital Partners, както и телекомите Etisalat и Saudi Telecom. Продажбата само на гръцкия бизнес може да създаде проблеми на групата после да намери добра цена и за останалите си звена. Това е видно и в новосъздадения United Fiber, тъй като оптичните трасета в южната ни съседка са важни за свързаността с Африка и Азия. Там са предвидени и нови инвестиции. Българският пазар е вторият по големина на приходите в рамките на групата и също е с ключово географско разположение за продажбата на едро на взаимосвързаност.

Саудитски интерес (обновена)

Така през май се засилиха слуховете, този път, че на тезгяха е цялата United Group. Всичко все още е в проучвателна фаза, а основният кандидат е арабския Etisalat. Ако се сключи подобна сделка, това ще е проблем в България и Сърбия, защото близкоизточния телеком вече притежава мажоритарен дял в местните оператори под бранда Yettel. Което ще създаде опасения от прекомерна концентрация на пазара.

Слуховете се натрупват, като само преди два дни (3 юни) Reuters пусна нова информация, че Saudi Telecom (STC) вече преговарят за пълното придобиване на United Group. Разговорите са в начална фаза и може да не доведат до сделка. Балканската група се оценява на около 8 млрд. евро, като в цената е включен и дългът, който в края на 2023 г. е 4.3 млрд. евро.

Последните действия с отделянето на United Fiber създават допълнителни предпоставки за продажбата на групата в пакет, а не на парче. Потенциалният купувач ще получи напълно конвергиран телеком, който оперира в доста апетитни като география региони. Съответно може да се окаже ключов при интернет свързаността между Европа и околните континенти.

The post United Group най-накрая отделя фиксираната си мрежа appeared first on TechTrends България.

„Виваком“ отчита стабилни ръстове по всички показатели, като във вече упоменатите фиксирани сегменти – те са най-значителни. Приходите се увеличават най-вече заради поредната година на индексация на плановете. Тази тенденция се следва и от основния конкурент на компанията – „А1 България“, докато при „Йеттел“ръстът на постъпленията е по-скромен. Печалбата също нараства, но с по-плавни темпове.

В рамките на United Group, „Виваком“ продължава да е лидер по генериране на печалба, като отговаря за 30% от нея в рамките на целия балкански конгломерат. Българският телеком е втори в тежестта на приходите, след гръцкото звено Nova. Двете заедно доминират финансовите резултати на United Group с кумулативни 52% от всички приходи и 57% от печалбата на групата.

Пълният отличник

През 2023 г. „Виваком“ отчита ръст по всеки от важните показатели за индустрията. Приходите се увеличават до 646 млн. евро или с 9% на годишна база. Като основна причина във финансовия доклад на United Group е посочена индексацията на плановете през последните две години. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) се увеличава с малко под 6% до 294 млн. евро.

Абонатите също се увеличават стабилно. Мобилните такива се увеличават за поредна година. През 2023 г. ръстът е с 4%, което е внушително предвид високото проникване на този тип услуги и силната конкуренция между трите телекома. Мобилните потребители на „Виваком“ вече са 3.354 млн. и изпреварват „Йеттел“ за първи път откакто компанията стартира като трети GSM оператор през 2009 г.

Както отбелязахме, придобиванията засилиха доста клиентите на фиксирани услуги – платена телевизия и домашен интернет. Първите се увеличават с 26% до 607 хил., а вторите с 18% до 721 хил. клиента. Към ТВ абонатите прибавяме и тези, които ползват DTH услуга (сателитна телевизия), които също нарастват с 8% до 282 хил. Точно те ще са основния източник на нови потребители след придобиването на „Булсатком“. То беше финализирано през февруари 2024 г. и затова не влизат в отчета за 2023 г.

Средномесечният приход от абонат (ARPU) също се качва с 11% от 10.6 евро на 11.8 евро. Така, по този показател, „Виваком“ излиза начело, след дългата доминация на „Йеттел“. Телекомът отчита и леко увеличение на капиталовите инвестиции с 8% до 114 млн. евро. Това се дължи на отпуснатите в края на 2023 г. нови честоти в спектрите 700MHz и 800MHz, след над десетилетие преговори с институциите.

Българският пазар на тримата големи

С осветляването на финансовия отчет на „Виваком“ вече разполагаме с данните за 2023 г. на трите основни телекома в страната. „А1 България“ продължава да е лидер по приходи със 750 млн. евро. „Виваком“ обаче увеличава преднината пред третия „Йеттел“. Последният телеком все още страда от факта, че тепърва започна да развива фиксирани услуги (предлагане на платена ТВ и домашен интернет). Те са в основата на ръста на приходите на телекомите през последните няколко години. Както и те имат допълнителна тежест при индексацията.

Това оказва влияние и на EBITDA. Двата водещи и отдавна конвергирани телекоми са рамо до рамо с 304 млн. и 294 млн. евро съответно за „А1 България“ и „Виваком“. Докато „Йеттел“ е само наполовина със 151 млн. евро EBITDA. Дори като съотношение с приходите (т.нар. марж) доскорошният основно мобилен оператор е само с 30% срещу 40% и 45% съответно за „А1 България“ и „Виваком“.

„А1 България“ продължава да е стабилен лидер на мобилния пазар с 3.77 млн. абонати. Промяната през 2023 г. бе рокадата на втория и третия, за която вече споменахме. „Виваком“ изпревари „Йеттел“ по мобилни клиенти, след като последните години отчита стабилно увеличение на потребителската си база. „Йеттел“ е на приливи и отливи, като последната година се сви с минималното 1.9% до 3.23 млн.

На фиксирания пазар, доминацията на „Виваком“ започва да се усеща. Компанията има 889 хил. клиенти на платена телевизия. За съжаление „А1 България“ спря да публикува данни по този показател и ще чакаме през лятото обновяването на публичния регистър на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), за да ги попълним. Но през 2022 г. телекомът разполага с 536 хил. При интернет абонатите „Виваком“ е лидер със 721 хил. клиента срещу 526 хил. за „А1 България“. „Йеттел“ тепърва прохожда в тези сегменти, като разполага с 69 хил. интернет клиента и 35 хил. на платена ТВ.

The post „Виваком“ през 2023 г.: Фиксирана доминация и мобилен напредък appeared first on TechTrends България.

В края на февруари, гръцките медии започнаха спекулациите, че United Group се подготвя да продаде местните си активи. Още тогава, тръгнаха и предположенията, че може цялата група да смени собствеността си и да не се ограничи само с бизнеса си в южната ни съседка.

Новата информация на Bloomberg подкрепя за момента втория вариант. Тя продължава да е неофициална, но вече поне не се говори само за гръцките активи. От друга страна, ако Etisalat и United Group достигнат до съгласие и потенциално до сделка, то тя ще има големи проблеми с регулаторното одобрение. Арабската група изкупи мажоритарния дял в повечето телеком активите на PPF Group в Централна и Източна Европа, които включват Yettel и CETIN.

Проучвателна фаза

Информацията на Bloomberg е доста оскъдна. Според американската агенция, Etisalat са започнали да проучват възможностите за пълното придобиване на United Group. Източниците на Bloomberg също така споменават, че настоящият мажоритарен собственик на балканския телеком – британският фонд BC Partners, търси обща оценка от около 8 млрд. евро.

Нещата са все още в доста начална фаза. Двете страни отказват официален коментар, като Etisalat (който оперира под търговския бранд e&) допълват, че са публична компания и ще държат акционерите информирани за подобни действия. От тяхна страна има само, че „към момента“ не са отправили конкретна оферта за United Group. Източниците на Bloomberg посочват, че официалната процедура по продажбата се очаква да започне през юни.

Това подкрепя предположенията на гръцките медии от края на февруари, че BC Partners се подготвят за пълно излизане от балканската телеком група. Информацията от тогава включваше освен Etisalat, като потенциален купувач, но и саудитската Saudi Telecom. Звеното Tawal на втората компания придоби мобилните кули на United Group в края на 2023 г. за 1.22 млрд. евро и потенциално изкупуване на целия конгломерат изглежда като логична стъпка напред.

Малко вероятният гръцки пакет

Източниците на Bloomberg внасят доста малко яснота спрямо информацията от гръцките медии отпреди два месеца. Те подкрепят тезата, че BC Partners най-вероятно ще търсят купувач на целия United Group, а не само „на парче“. Сумата, която търси британския фонд също не е случайна и изглежда логична. Телеком конгломератът има натрупан дълг към края на 2023 г. в размер на 7.13 млрд. евро, като по същото време продава мобилните кули на Tawal за 1.22 млрд. евро. В началото на 2024 г. бяха емитирани нови дългови облигации на стойност 1.73 млрд. евро, но те са за плащане на предстоящи падежи по задълженията.

Ако приемем, че постъпленията от сделката ще отидат за покриване на дългове, остават около 6 млрд. евро. При оценка от 8 млрд. евро, BC Partners ще успеят да вземат около 2 млрд. евро печалба, която обаче не включва първоначалната инвестиция за закупуването на United Group от фонда през 2019 г. Тя е на стойност от 2.6 млрд. евро, с което британската финансова институция ще бъде на загуба от около 600 млн. евро. Сумата може и да е по-малка, като това ще зависи от точните параметри на потенциалната сделка, както и на комисионните.

Предвид високото задлъжняване на United Group и желанието на BC Partners да излязат от групата не изглеждаше логично, да „продават на парче“. Гръцкият бизнес на конгломерата формира само около 30% от приходите и около 27% от печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Ако приемем последната като основния критерий при формирането на пазарната оценка, то при самостоятелна продажба, BC Partners ще вземе едва 2.16 млрд. евро. При това без да включваме дългът, който е изтеглен с обезпечения на гръцките активи.

Супер балкански телеком или защо имаме проблем

Отново опираме до хипотеза, в която Etisalat стигне до споразумение и реши да придобие United Group. Сделката ще бъде изключително трудна за одобряване на регулаторно ниво. Арабският телеком вече купи мажоритарния дял (50% + една акция) в телеком звеното на PPF Group – PPF Telecom. В него влизат всички оператори под бранда Yettel, инфраструктурното CETIN и словашкия O2. В трансакцията не се включват чешките телеком активи на PPF Group, а цената е 2.15 млрд. евро.

Проблемът е, че при придобиване на United Group, заедно с горните оператори ще има припокриване на няколко пазара. Най-голямо то ще бъде на два пазара – този в България и в Сърбия. На нашия например, то ще е огромно. Etisalat ще контролира вторият и третият по приходи телекоми („Виваком“, „Йеттел“ и „ЦЕТИН“ в комплект), както и двете най-големи медийни групи – „Нова броудкастинг“ и „бТВ“. С което при мобилните абонати, Etisalat ще постигне дял от 63.3% по данни на Комисията за регулиране на съобщенията за 2022 г. Медийният пазар е по-труден за данни, но по такива от 2021 г. от една от двете агенции – ГАРБ, двете групи постигат сумарна аудитория от 74% през 2021 г.

В Сърбия също имаме силно припокриване, тъй като там оперират SBB за United Group, а за PPF Telecom Group там са местните звена на Yettel и CETIN. Проблемът е доста по-лесен за решаване в Словения, където застъпване има само на медийния пазар с местните Pop и United Media. Ситуацията е идентична и в Хърватска, но там United Group имат и оператора Telemach.

Предвид факта, че такава сделка обхваща множество страни-членки на Европейския съюз има голяма възможност освен одобрение от местните регулатори, да се чака и такова от Брюксел. Което ще усложни сделката, като най-затруднено ще е положението именно на българския пазар. Засега тя все още е в сферата на спекулациите, като през следващите няколко месеца може да очакваме някакво развитие и потенциално потвърждение.

The post След Yettel, арабската Etisalat се прицели и в United Group appeared first on TechTrends България.