Tesla успя да разчупи тази парадигма. Даже прекалено много. Компанията задмина 1 трлн. долара пазарна капитализация през 2021 г., което е колкото на всичките десет водещи автоконцерна, взети заедно. Продажбите? В перспективния сегмент на електромобилите – дълго време лидер. Но всичко започна да се променя през 2023 г. Когато доминацията на Tesla беше поставена под изпитание и заплаха.

Положението се изостри допълнително от началото на 2025 г. Основната причина е включването на основния акционер, член на борда на директорите и лидер Илон Мъск като съветник в кабинета на новия президент на САЩ Доналд Тръмп. Милиардерът оглави Департаментът по правителствена ефективност, носещ симпатичната абревиатура DоGE. Целта на новата институция е да оптимизира американската администрация, като Мъск действа, по начина по който той си знае – с голямата тесла.

Съпротивата срещу действията на Мъск се пренесоха към Tesla. Започнаха палежи на електромобили и шоурумове на марката, заедно с бойкот на марката. Към това добавяме, че идеята на Тръмп за мита срещу Европа и Китай заплашват значително продажбите и дори производството на електрическите коли на милиардера. Всичко това доведе до значително свиване на пазарната капитализация на Tesla и опасения, че компанията е пред колапс. Както винаги, ситуацията е малко по-сложна от този бърз преразказ.

Кралят на електромобилите

Въпреки пандемията, 2021 г. се оказа една от най-силните години за Tesla. Тогава, производителят беше едноличен лидер по продажби с над 900 хил. реализирани електромобила, сочат данните на EV Volumes. Ако не броим хибридните модели, GM е втора с около 500 хил. бройки, а трета е групата на Volkswagen с около 450 хил. Последната е втора, но само ако включим хибридните модели. Без тях четвърта е, по това време малко известната, китайска BYD с над 300 хил. продадени електромобила.

Тези резултати и фактът, че брандът Tesla е широкоразпознат и дори се превръща като синоним за електромобил в развитите държави, поставя компанията на пиедестал сред инвеститорите. Комбинацията с високоперспективния сектор на електрически коли и стремежът на редица големи икономики да насърчат продажбите на подобни превозни средства прави пазарът прекалено агресивен в оценката си. Тя се изстрелва до над 1 трлн. долара в края на 2021 г., което я прави по-голяма от сумарната капитализация на десетте най-големи автомобилни компании в света.

Логиката е, че през същата година продажбите на електромобили се удвояват и достигат 6.7 млн. бройки, спрямо 3 млн. през 2020 г. Проблемът е, че те съставляват само малко под 9% от всички продажби на автомобили. Достигаме до абсурдната ситуация, в която компания реализирала едва 1.3% от продукцията на пазара е оценена повече от десетте най-големи концерна взети заедно.

Основният аргумент за това е, че Tesla се смяташе, че ще стане като Apple при смартфоните. Компанията на Стив Джобс успя да вземе малък дял в много перспективен пазар и да превърне за един период от време iPhone в синоним за умен телефон. На пръв поглед това се случи и с Tesla. Това убеждение беше размито в доста кратък срок.

Промененият пазар

Две години по-късно, през 2023 г. конкуренцията за Tesla се засилва. BYD вече е първа с общи бройки от 3 млн. пред американския гигант, който е с около 1.75 млн. Като само електромобили, новата китайска звезда е втори, но с малко над 1.5 млн. или с други думи – диша във врата на Tesla и по този показател. Данните за 2024 г. още не са излезли, но няма да е изненада, ако BYD е взел първата позиция от американската компания.

Докато през 2021 г. Tesla изглеждаше трудно достижима като продажби и имидж при електромобилите, този позиция се разми в рамките на тези две години. За това време BYD успя да скъси дистанцията и най-вероятно да е изпреварила американския лидер през 2024 г. Проблемът е, че разклащането на доминацията на Tesla се случва точно в момент в който продажбите на електромобили се намират в края на периода на бурен растеж. През 2021 г. пазарът се удвоява на годишна база, но през следващата отчита само увеличение от 55%, а през 2023 г. ръстът спада на 35%.

Tesla също е сред производителите с по-консервативно увеличение на продажбите. През 2023 г. той е от 38%, докато на BYD е 62%. Повечето китайски производители отчитат такива добри показатели, докато европейските, заедно с Tesla са в по-ниските стойности. Това се дължи на фактът, че електромобилите вече трябва да покриват по-масовите потребители, а самите те са на висока цена. Китайските производители успяват да намалят разликата в цената между традиционните автомобили и електрическите и да предлагат модели в по-достъпните класове.

Въпреки всичко, Tesla запазва преднината си като пазарна капитализация, независимо, че загуби „премиум“ статуса си на компания за „трилион долара“. Заради обезценяването на повечето други автоконцерни, американският производител има оценка, която е почти равносилна на тази на водещите 11 конкуренти. Което продължава да загатва, че дори пазарната капитализация от 800 млрд. долара през средата на март, може да се окаже надценена.

Политическата буря

През тези няколко години, Tesla вече се сблъскваше с различни политически проблеми. Най-вече в Китай, където се опитва да се наложи, подобно на Apple. Усилията включват различни дейности, като например гигафабриката на компанията в Шанхай, потенциалната забрана на колите на компанията да се карат в определени чувствителни местности и опасността от шпиониране през софтуера. До последните мита, които новият президент Доналд Тръмп реши да наложи на Китай.

Всички тези аспекти удрят по компанията, но се оказва, че не са единствените. Участието на лидерът на Tesla Илон Мъск в управлението на Тръмп също доведе до поражения по имиджа на компанията. Милиардерът оглави вече споменатият DoGE, който има нелеката задача да оптимизира държавната администрация на САЩ. Мъск започва да я реализира по неговия си брутален начин – първо с масово съкращения и после с истинската оптимизация.

Действията на Мъска са посрещнати с яростен отпор, особено с представянето на решения за закриването на различни организации, които имат повече идеологическа, отколкото практическа насоченост. Като Агенцията за международно развитие (USAID) и закриването на филиалите на медиите „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“. Недоволството ескалира с подпалването на различни автомобили Tesla и филиали на компанията в САЩ.

Тези протестни действия са допълнени и от видеа на видни YouTube инфлуенсъри, като Зак Нелсън (JerryRigEverything), Маркс Браунли (MKBHD) и най-вече Марк Робър (Mark Rober). Последният пуска видео в което „тества“ автопилота на Tesla в различни ситуации. Оказва се, че ютубърът не ползва истинската автономна система, а умната версия на „темпомата“, който на всичкото отгоре деактивира преди сблъсъка. Отделен сигнал, че нещата не са наред с Марк Робър, са и видеата, в които рекламира косвено Disney, включително и в това, в което „развенчава мита за автопилота“ на Tesla. Илон Мъск води война с медийната компания, заради рекламата в социалната мрежа X. Което поражда въпрос, дали негативното съдържание от големите инфлуенсъри не е част от организирана кампания. Вярно е, че автопилотът на Tesla създава редица проблеми и полемики, заради премахването на LIDAR системата от него, с цел понижаване на цената.

Ситуацията е такава, че се стигна дотам, президентът Доналд Тръмп да реши публично да купи електромобил на марката, а главният прокурор на САЩ Пам Бонди осъди атаките срещу колите на Tesla, като „местен тероризъм“. Във всички случаи думата Tesla вече не се използва за синоним на електрическа кола в Щатите, а по-скоро се асоциира с основният ѝ акционер Илон Мъск и неговите действия.

Маслото в огъня

Всичко това води до потъване на акциите на Tesla. Ако през декември 2024 г. компанията достига абсолютен пик на стойността на своите книжа от 435 долара за брой, то към средата на март те се сриват до 248 долара. Това е понижение от 43% в рамките само на няколко месеца.

Покрай политизирането на имиджа на американския производител, финансовите инвеститори гледат за най-малкия сигнал за проблем в компанията. Последният такъв казус е с продажбата на акции на брата на Илон Мъск – Кимбал, както и на действащата главна изпълнителна директорка Робин Денхълм.

Двамата са част от борда на директорите и реализират около 102 млн. долара от трансакциите. Кимбал Мъск продава 75 хил. обикновени акции за 27 млн. долара, докато Денхълм – за около 75 млн. долара. Братът на милиардера обаче се отървава от едва 2.5% от всичките книжа, с които разполага. Трансакцията на Денхълм е по-сложна, защото обхваща общо 13 вида акции и не става ясно дали няма и други към тях.

Инвеститорите изпаднаха в паника, помисляйки си, че дори бордът на директорите вече няма доверие в компанията си. Това е далеч от реалността, защото става дума за предварително подготвена продажба, която е задействана покрай високата цена на акциите през декември. Но трансакциите, в комбинацията от горните фактори постигнаха „ефект на снежната топка“ с понижаването на цените на книжата на Tesla.

Ранен, но не и сломен

Впечатлението за някои анализатори и страничните наблюдатели е, че Tesla влиза в процес на колапс на своя бизнес. Сривът на акциите, негативният сентимент онлайн, физическите атаки и др., подхранват подобни опасения. Финансово, за момента компанията е стабилна. Приходите през 2024 г. се увеличават, макар и с 1% до 97.7 млрд. долара.

Производството на електромобили обаче намалява с 4% до 1.77 млн. бройки. Това обаче може да се обясни с търсенето на колите, защото през 2023 г., компанията произвежда 1.85 млн., но реализира до крайния потребител около 1.75 млн. електромобила. Липсата на големи разлики подсказва, че няма голямо понижение на интереса на потребителите. Въпреки това, Tesla трябва да направи повече, за да може да запази лидерската си позиция. Дори и да я е изгубила през 2024 г. от BYD.

Свалянето на пазарната капитализация от 1 трлн. долара през 2021 г. на около 800 млрд. долара в началото на 2025 г. може да се окаже оздравително за Tesla. Пределно ясно беше, че акциите ѝ бяха надценени от прекомерния ентусиазъм на инвеститорите. Реалността е, че американският производител вече е изправен пред жестока конкуренция и няма да има доминираща позиция на пазара. От друга страна, новините, че Tesla е пред пълен бизнес срив също са толкова преувеличени и по-скоро политически мотивирани.

The post Възходът и падението на Tesla appeared first on TechTrends България.

Всички нови представители на серията са оборудвани с някои от любимите функции на Galaxy AI. Circle to Search позволява да бъде ограден текст или изображение и веднага да бъде предоставена повече информация за него. Усъвършенстваният Object Eraser открива, предлага и премахва нежелани обекти от фона на снимките, а Edit Suggestion дава креативни препоръки за финални щрихи на изображенията.

Samsung Galaxy A56 5G  е най-мощният представител на серията. Той се предлага в цветове Графит, Сиво, Зелено и Розово и се отличава с елегантен линеен дизайн, дебелина от едва 7,4 мм и тегло от 198 грама. Защитата е подобрена с Gorilla Glass Victus+ на задния панел и екрана, както и със сертификат IP67 за водо- и прахоустойчивост. 6,7-инчовият FHD+ Super AMOLED дисплей осигурява ярки цветове и плавно движение благодарение на 120 Hz честота на опресняване и 1200 нита пикова яркост. Устройството се захранва от осемядрен процесор, който с помощта на 8 GB RAM, осигурява оптимално представяне при многозадачност и гейминг. Моделът се предлага със 128 GB вътрешна памет и до 6 ъпгрейда на операционната система, което обещава по-дълъг жизнен цикъл. Батерията с капацитет от 5000 mAh се зарежда с до 45W, което гарантира пълно възвръщане на заряда за малко повече от час.

Тройната система от камери на гърба включва 50-мегапикселов основен сензор с оптична стабилизация, 12-мегапикселов телефото обектив и 5-мегапикселова камера за макрофотографии. Нощната фотография е значително подобрена с технологията Big Pixel, която улавя повече светлина и осигурява детайлни изображения дори при слаба осветеност. Функцията Smart Auto Focus анализира сцената и автоматично настройва фокуса за максимална яснота на лицата и обектите.

Samsung Galaxy A36 5G осигурява чудесен баланс между цена и производителност и е наличен в Черно, Бяло, Лимоновожълто и цвят Лавандула. Използвано е закалено стъкло Corning Gorilla Glass Victus+ за задния панел и екрана, а смартфонът е устойчив и на пълно потапяне във вода до 1,5 метра, благодарение на своя IP67 сертификат. Елегантният дизайн е придружен от 6,4-инчов FHD+ Super AMOLED дисплей, който предлага висок контраст и живи цветове. Той осигурява завладяващо изживяване независимо дали се използва за гледане на видеоклипове, гейминг или за браузване в социалните мрежи. Батерията с капацитет от 5000 mAh поддържа 45W бързо зареждане.

Моделът разполага с осемядрен процесор и 6 GB RAM – комбинация, която предоставя отлично ежедневно представяне, a вътрешната памет се равнява на 128 GB. Основната конфигурация от камери включва висококачествен 50-мегапикселов основен обектив с оптична стабилизация, 8-мегапикселов ултраширокоъгълен сензор и 2-мегапикселов обектив за макрокадри. Подобреният Image Signal Processor гарантира ясни и цветни селфи видеоклипове дори при ниска осветеност, а нощният режим намалява шума и подобрява контраста.

 Samsung Galaxy A26 5G е достъпен смартфон, който носи усещане за премиум продукт. Той пристига в три  цвята: Черно, Бяло и Мента. И този модел разполага с Corning Gorilla Glass защита, както и IP67 сертификат. 6,6-инчовият FHD+ Infinity-V дисплей обещава великолепна картина независимо какво се гледа на него. Производителността се осигурява от осемядрен чипсет, способен да се справя с многозадачност и 3D игри с помощта на RAM паметта от 6 GB. Вътрешното пространство за съхранение от 128 GB предоставя достатъчно място за приложения, снимки и файлове. Батерията от 5000 mAh е подкрепена от бързо зареждане достигащо 25W, което осигурява навременно възстановяване на енергийния резерв.

Звездата в камера системата е 50-мегапикселовият основен сензор с оптична стабилизация, който осигурява детайлни снимки при различни условия на осветеност. Широкоъгълният обектив позволява заснемането на по-широки сцени, а 2-мегапикселовата макрокамера предлага перспектива, невидима за невъоръжено око. Нощната фотография е подобрена с AI алгоритми, които осветяват тъмните сцени и засилват детайлността, а селфи камерата предлага подобрен режим с нисък шум за по-ясни автопортрети.

Клиентите на Yettel, които закупят телефон от серията Galaxy A или друго мобилно устройство, имат възможност да се възползват от предимствата на пакета „Смартфон вселена“. Той предлага удължена гаранция от 3 години, която надхвърля стандартния двугодишен период, както и разнообразни опции за застраховка, поддръжка в сертифициран сервиз на Yettel, възможност за рециклиране на старо устройство и множество други удобства.

 Съдържание от „Йеттел България“

The post Всички нови модели от Samsung Galaxy A серията могат да бъдат закупени на лизинг от Yettel без оскъпяване appeared first on TechTrends България.

Сумата изглежда впечатляваща за последните пет години и съвпада с тази, която компанията на Марк Зукърбърг е готова да задели за изкуствен интелект (AI) през следващия подобен период. По-голям обаче е имиджовият удар, защото технологичният предприемач ребрандира Facebook на Meta, именно с надеждата, че метавселената ще се превърне в основния ѝ бизнес. Нещо, което вече близо пет години по-късно, не просто не е реалност, но дори е много далеч от масовия потребител.

Вместо това, технологичният гигант продължава да налива милиарди долари в нещо, което все още е изключително нишово, докато ядрото ѝ от социални мрежи е поставен под заплаха от конкуренти като TikTok. Натискът на правителството на САЩ да ограничи китайските платформи може да помогне за стабилизацията на ключовия бизнес на Meta, но пак не е гаранция, че това ще се задържи дългосрочно.

Залитането по „златната AI треска“ AI също носи със себе си доста рискове. Защото тя започна да прилича доста на поредния технологичен балон, който може да изтрие също милиарди долари инвестиции, ако се прекали с него. От друга страна, Meta няма избор, тъй като изкуственият интелект е сфера, в която компанията инвестира от доста време и е сфера на съревнование с Google, Apple и останалите.

Визията за метавселената

Reality Labs е звеното на Meta, която отговаря по принцип за очилата за виртуална (VR) и добавена реалност (AR) на технологичния гигант. То е изградено първоначално върху Oculus VR, компания, придобита от дружеството на Марк Зукърбърг през 2014 г. за 2 млрд. долара. Тя беше известна, като разработчик на едни от може би най-добрите шлемове за виртуална реалност по това време. Повечето от парите са платени в акции, а само 400 млн. долара в кеш.

С Oculus VR към технологичния гигант се присъединява и Джейсън Рубин, бивш гейм директор в студиа като Naughty Dog и THQ. През 2018 г. той представя визията за метавселените на висшето ръководство на гиганта. В нея, метавселената заема централно място и според Рубин, компанията трябва не просто да „присъства в тази сфера“, а да бъде едноличен лидер.

Ковид пандемията, локдауните и дистанционната работа, превръщат идеята в повече от привлекателна. Толкова я харесват, че Марк Зукърбърг в края на 2021 г. обявява ребрандирането на Facebook на Meta, с което намеква, че метавселената ще се превърне в основен бизнес, с който технологичният гигант трябва да се идентифицира. Така, звеното за виртуална реалност от вторичен проект, започва да получава по-голям приоритет.

Натрупваща се загуба

Инвестициите по проекта за метавселената се трупат. По думите на самия Марк Зукърбърг те ще достигнат 100 млрд. долара през 2025 г. Проблемът е, че повечето от тези пари вече са отписани като загуби. Основното звено за виртуална и добавена реалност – Reality Lab (наследникът на Oculus VR), средно отчита по повече от 3 млрд. долара загуба на тримесечие.

От последното тримесечие на 2020 г. до последното на 2024 г. включително, подразделението на компанията е натрупало малко под 60 млрд. долара загуба. Най-голямата такава е отчетен през последния споменат период – от октомври до декември 2024 г., отрицателният резултат на Reality Labs е 4.97 млрд. долара. Най-малко пари е изгорило звеното през първото тримесечие на 2021 г. – 1.83 млрд. долара. С други думи, от вложени 100 млрд. долара във виртуална и добавена реалност, Meta е изгубила напълно 60 млрд. долара.

Добрата новина е, че все пак Reality Labs генерира някакви приходи, които при това се увеличават през последната година. За 2024 г. постъпленията на звеното са в размер от 2.1 млрд. долара, докато през 2023 г. те са били малко под 1.9 млрд. долара. Това е ръст от 10% на годишна база, но той е недостатъчен на фона на рекордната загуба натрупана през същия период.

Нишови продукти

Виртуалната и добавена реалности все още са нишов потребителски сегмент. Reality Labs отговарят повече за разработването на хардуера – VR и AR очила. На този пазар, Meta доминира, главно заради добрата технология на Oculus, но не единствено. Технологичният гигант, също така изгради партньорство с производителя на слънчеви очила Ray-Ban за разработването на стилен AR модел. Точно то се очаква да даде големи „плодове“, като Зукърбърг обяви 2025 г. за „определяща“ за техните умни очила. Като може би нарочно не си спомня за неуспеха на Google Glass.

В зависимост от периода, Meta отговаря за между 52% и 78% от продажбите на VR и AR очила на тримесечна база. Това показват данните на изследователската фирма CounterPoint Research. Което демонстрира, че компанията доминира на пазара и до някаква степен многомилиардните инвестиции дават резултат.

Проблемът е, че той все още е много нишов. Очилата за виртуална реалност реализират около 34 млн. продажби през 2024 г. Това е три пъти повече от тези продадени през 2019 г., но е много далеч от тези на масови продукти, като смартфоните например. Продажбите на умни телефони отдавна са надминали милиард на година, като през 2024 г. се очаква да достигнат 1.4 млрд. бройки. Същото важи и за AR очилата.

Така имаме изключително нишов пазар, който в същото време изисква големи и непрекъснати инвестиции. Apple навлязоха в него в началото на 2024 г. с техния комплект Vision Pro. Технологичният гигант бързо осъзна, че VR очилата няма да са следващия хитов продукт с мащабите на iPhone. През същата година, Microsoft решиха да излязат и да прекратят продажбите на иначе успешния в корпоративния свят HoloLens 2.

Самотната метавселена

Докато хардуерът е нишов, самата метавселена ще е едно много самотно място. През 2022 г. Meta твърдеше, че в нея има 300 хил. регистрирани потребители. Което звучи постижимо, ако 23% от тогава 1.28 млн. активни ползвалите на нейните VR очила са и в метавселената, математиката излиза. Редица експерти поставиха под съмнение тези данни, като според тях, реалните потребители са десет пъти по-малко или около 31 хил. Доста от сървърите са празни или с до 50 потребителя.

През 2023 г. ютубърът Джарвис Джонсън твърди, че дневните активни ползватели на метавселената на Meta са едва 900 души. С други думи, ситуацията във виртуалните светове на технологичния гигант все повече запада. За съжаление, не може да се каже колко точно пари е наляла компанията в своята метавселена. Reality Lab би трябвало да отговаря за нея, но не е напълно сигурно и потвърдено. Затова и повечето анализатори взимат парите от това звено, като индикатор за инвестициите в метавселената.

Това е тенденция, която не обхваща само платформата на Meta. Проблемът е, че самата концепция на метавселените изглежда не може да се хареса на обикновените хора. Дори ентусиастите започват да изоставят тези платформи. Най-голямата такава е играта Second Life, която вече е на пазара близо 23 години. Общо регистрираните потребители са 65 млн., но активните месечни падат с всяка изминала година. Ако през 2021 г. са били 500 хил. то в първия месец на 2025 г. са под 19 хил.

Други платформи показаха подобни нива на западане още през 2022 г., като например Decentraland, която тогава има между 30 и хиляда активни потребители. През 2024 г. бройката вече е сигурно под 50 души онлайн.

Изкуственият интелект – новото злато

Докато, Meta продължава да има някакъв фокус върху AR, VR и метавселените, AI е новият „златен стандарт“ в света на технологиите. IT гигантите вече наляха десетки милиарди долари в изкуствения интелект за последните няколко години. Харченето обаче тепърва започва, въпреки, че китайският DeepSeek показа, че технологията може да се развива и само за няколко милиона долара. При това с почти същата ефективност.

Дали напук на китайския модел, Зукърбърг обяви нови 60 млрд. долара инвестиции в AI, няколко дни след като DeepSeek превзе мобилните магазини. Meta развива от известно време своя изкуствен интелект Liama, който трябва да конкурира ChatGPT. Заедно на този пазар са още Gemini на Google, европейският Mistral и плачевно известния китайски DeepSeek.

Паниката покрай последния предизвика не само временен срив на фондовите пазари, но и подготовка за още по-големи инвестиции в AI. Четирите големи – Amazon, Google, Microsoft и Meta вече обявиха, че са вложили 264 млрд. долара през 2024 г. в новата технология и, че планират нови такива за над 320 млрд. долара през настоящата година. Което ще е два пъти повече от инвестициите в AI през 2023 г., когато са 151 млрд. долара.

Във въздуха стои въпросът, дали всички тези пари се изразходват ефективно. Особено, след като китайският DeepSeek постига същите резултати (поне за момента в някои области – бел. ред.) само за около 6 млн. долара или миниатюрна частица от тази планина от пари на американските гиганти. Голямата разлика е, че всеки един от американските гиганти инвестира значително в разработването на собствени чипове. Докато DeepSeek разчита на контрабандно внесени такива от Nvidia.

Сривът на пазарите също така индикира, че в момента фондовите борси може да са надули прекалено много оценките на компаниите, инвестиращи в AI. Новите капиталови вложения най-вероятно ще продължат тази тенденция. Което е много ранна индикация за потенциален балон.

Ще има ли паралел с AI

Може ли да се направи подобен паралел между AI и метавселените. И да, и не. Зависимостта между инвестициите в технологията и оценките на компаниите се запазва, но при изкуствения интелект имаме лесна достъпност.

Генеративният AI до голяма степен е наличен за всеки потребител с компютър/смартфон и интернет връзка. Докато метавселените изискват това и специални VR очила. Съдържанието на последните също за момента е доста постно. Казано накратко – преградите за потребителите да се потопят в метавселените са повече от тези за генеративния AI.

Това не пречи да се надуе пазарен балон, но при неговото пукане щетите и пострадалите компании може да са по-малко. Или поне ще останат тези, които най-добре утилизират генеративния AI до крайните клиенти.

Проблемите за Meta са два – все още няма яснота дали LIama е конкурентен на ChatGPT, Gemini и DeepSeek, както и потенциален срив на имиджа на компанията като пионер при метавселените. Зукърбърг подчерта, че изкуственият интелект е ключов компонент в развитието на последните. Практичните приложения на AI за момента опровергават тази негова теза.

Социален срив

Той обаче е длъжен да я подчертае, защото с ребрандирането на Facebook на Meta, заложи цялата репутация на гиганта на метавселените. Засега те се провалят с гръм и трясък, което може да се окаже пагубно за компанията. Защото, огромна част от фокуса на гиганта беше насочен към метавселените, докато остави развитието на социалните мрежи на заден план. Facebook засега е лидер по общи потребители в света с 3 млрд., другите ѝ две платформи Instagram и WhatsApp са на трето и четвърто място с по 2 млрд. TikTok е пета с 1.85 млрд. потребители, но тя успя да привлече най-младата и най-активна аудитория.

Кризата с идентичността на Meta, стагнацията на нейните социални мрежи, провалът на метавселената – всичко това се отразяват и на глобалните тенденции. Социалните мрежи губят своя чар, като са се превърнали повече в рекламен и новинарски фийд. Проблеми, които уж трябваше да се решат с метавселените.

AI усилията може да са спасителна сламка, защото могат да подсилят алгоритмите на социалните мрежи, но и да са допълнително разсейване от основния бизнес. Във всички случаи Зукърбърг заложи на куция кон метавселена, като сега ще трябва да наваксва в сферата на изкуствени интелект и да търси нови начини за трансформация на бизнеса със социални мрежи.

The post Цената на метавселената appeared first on TechTrends България.

Индексацията също помага при първите два, въпреки, че през настоящата година, „А1 България“ се въздържа да предприеме „скрита“ такава, за разлика от другите два оператора. В момента тя се оспорва от единия от регулаторите, като стигна дори до Народното събрание. Засега, последствия няма големи, но депутатите косвено заплашиха, че може да се стигне и до „законодателни мерки“ ако не се намери компромис между компаниите и институциите.

Друго голямо перо и ключови моменти в развитието на „А1 България“ през 2024 г., което ще продължим да наблюдаваме са големите 5G проекти. Миналата година бяха подписани първите договори за изграждане на инфраструктура и връзка от пето поколение по някои от ключовите магистрали в страната. За съжаление, това не бяха проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, а по друг европейски механизъм – CEF-Digital. По същият беше представен и нов такъв през 2025 г. за 5G модернизация на летището в София, което вече носи името „Васил Левски“.

Отличникът на групата… отново

През последните няколко години, българският оператор е сред основните звена, които допринасят за ръста на приходите на цялата Telekom Austria Group (TAG). Изминалата 2024 г. бележи с това, че „А1 България“ е водещ по този показател. Родният телеком отчита 9.5% увеличение на приходите до 821 млн. евро, което продължава втора поредна година да е рекордна стойност за компанията.

На второ място е хърватското звено с 8.6% ръст, докато местният австрийски пазар стагнира с 0.3% повишение. Общо приходите на TAG нарастват с 5.9% на годишна база, от които 5.6% идват от международните им операции.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ през 2024 г. се увеличава с 12.2% на годишна база до 341 млн. евро. Средномесечният приход от абонат (ARPU) се увеличава от 7.6 евро през 2023 г. до 8 евро през изминалата година. Този ключов показател в рамките на цялата TAG за последното тримесечие на 2024 г. е 11.6 евро.

По отношение на абонатите, „А1 България“ също отчита позитивни новини. Мобилните потребители се увеличават от 3.776 млн. на 3.847 млн. Това е добро представяне, предвид факта, че компанията като първи GSM оператор, по-скоро е склонна да губи абонати или те да варират през различните периоди в рамките на няколко хиляди разлика. Т.нар. churn rate или процент на отказали се клиенти се запазва нисък – 2%, който продължава да се движи от предплатените SIM карти, при които процентът е 10%.

Ситуацията с фиксирания бизнес на „А1 България“ е по-неясна, поради факта, че компанията спря съобщаването на разбивката на своите абонати. Единствено се публикуват данните за т.нар. „приходно-генериращи единици“ (RGU). В края на 2024 г. те са 1.343 млн., което е ръст от 7.8%, спрямо предходната година, когато са били 1.238 млн.

На крилете на 5G и IT проектите

Освен традиционния бизнес, „А1 България“ отчита добри перспективи по т.нар. IT проекти. Във финансовия доклад на TAG не се конкретизират точно какви, поради факта, че българският телеком е и най-големият системен интегратор в страната. Подчертава се, че има голям ръст на продажба на оборудване през последното тримесечие, което подсказва, че най-вероятно става дума за стартираните големи 5G проекти. Капиталовите инвестиции на „А1 България“ за миналата година се запазват високи – 121.3 млн. евро. Те спадат леко спрямо по-миналата година, когато са 137.5 млн. евро, но са значително по-високи от 2022 г. Тогава са 108 млн. евро.

В края на 2023 г. „А1 България“ влезе в консорциум с Cosmote и Wings за изграждането на 5G магистралната отсечка от София до Велестино, Гърция. Става дума за 450 км отсечка, от които българският оператор ще изгражда 146.5 км на родна територия. Те ще покрият автомагистрала „Струма“ до гръцката граница. Останалите ще се правят на територията на южната ни съседка от Cosmote. Проектът е финансиран по европейския механизъм CEF-Digital и за българската част са заделени 2.1 млн. евро. Като през 2024 г. бяха демонстрирани и първите резултати по българо-гръцката граница.

Тенденцията за подобни проекти с големи мащаби и финансиране ще продължи и през настоящата 2025 г. През февруари, „А1 България“, заедно с летищния оператор SOF-Connect и гръцката Wings ICT Solutions ще модернизират летище „София“ (вече „Васил Левски“) с първата частна 5G мрежа в страната. Целият проект е за 5.921 млн. евро, от които по вече споменатия CEF-Digital ще бъдат осигурени 4.441 млн. евро.

Идва ли краят на индексацията

Хубавите времена може и да свършат за „А1 България“ или поне „отличните“ от последните няколко години. От въвеждането на индексацията на съществуващите договори на база годишната инфлация неизменно във всеки един отчет на TAG присъства уточнението, че ръстът на приходите и печалбата се дължи и на „мерките за запазване на стойността“. Това е корпоративният евфемизъм за индексацията.

През 2025 г. трите телекома могат да коригират цените на база инфлацията, но промените ще са в размер на стотинки, левче при най-скъпите планове. Поради това, два от операторите – „Виваком“ и „Йеттел България“ предприеха едностранна индексация с едномесечно предизвестие. Действието е позволено по Закона за електронни съобщения (ЗЕС), но не и по Закон за защита на потребителите (ЗЗП).

Затова Комисията за защита на потребителите (КЗП) забрани практиката, но съдът на първо четене отхвърли това решение. Всичко стигна до специализирана комисия в Народното събрание, на която депутатите просто дадоха още един шанс на регулаторът и операторите да се разберат, преди да правят законодателни промени. „А1 България“ за момента не влезе в тази полемика и дори изпрати съобщение на абонатите си, че няма да променя цените.

Върховният административен съд (ВАС) окончателно попарва надеждите за подобна индексация, като отхвърля жалбата на „Виваком“ и приема наложената забрана на КЗП. Магистратите постановяват, че подобни действия увреждат сериозно икономическите интереси на потребителите, тъй като те рефлектират върху тяхното финансово състояние. Поради факта, че „Виваком“ е сред най-големите телеком предприятия в страната, съответно то покрива широк кръг от потребители.

„А1 България“ може би излиза най-чист от цялата ситуация. Защото с решението на ВАС срещу „Виваком“, подобна ще е ситуацията и с индексацията на „Йеттел“. Въпреки това, в следващите финансови отчети ще бъде интересно да се проследят движенията на приходите и печалбата през 2025 г., след като през настоящата година няма да има голяма индексация.

The post „А1 България“ през 2024 г.: Стабилен ръст и 5G проекти appeared first on TechTrends България.

В България, умните часовници вече са по-обичайна гледка, спрямо ситуацията от преди няколко години. Рядко излизат подробни данни за пазара на потребителска техника в страната и нагласите на българите. „Йеттел България“ заедно с консултантската агенция Kantar правят проучване точно на сегмента със смартчасовниците у нас. Някои от изводите са очаквани, други – интересни, но като цяло дават някаква ориентация за пазара на този тип джаджи в България.

Според проучването 22.5% от българите вече притежават умен часовник. Най-популярни са технологичните аксесоари сред младите потребители между 15 и 29 години – една трета или 34% от тях имат такова устройство. В по-горните възрастови групи между 30 и 39 години и 40 и 49 години разпространението им е по 21%, докато при най-възрастните между 50 и 65 години е учудващо по-високо – 24%. Проучването обхваща 600 души, като е проведено на база онлайн интервюта.

Цената има значение

В същия момент 42% от запитаните българи обмислят покупка на умен часовник в следващите 12 месеца. Не се уточнява дали част от тях вече са притежатели на такъв или не. Не е изненада друг резултат – основният показател, който родните потребители гледат е цената. Близо половината или 49% от запитаните я поставят на първо място като фактор.

Това определя и кои са най-популярните марки умни часовници в страната. На първите две места са Huawei и Xiaomi, които имат широко портфолио от модели, включително и доста достъпни такива. Първата компания е и на пазара за доста по-премиум продукти в сегмента, но популярността ѝ е повече свързана с по-евтините такива. Samsung е трети, докато световният лидер Apple заема четвърта позиция. От „Йеттел“ не посочват конкретни проценти при това разпределение и няма информация дали разликите между компаниите са значително или близки.

На второ място при ключовите фактори за покупка с 46% е съвместимостта с различни мобилни приложения. Не се конкретизира с какви, но най-вероятно това варира значително според потребителите. За българите се оказва второто по значение даден модел да поддържа приложение, което те ползват и предпочитат. Третият по ред фактор е проследяването на здравните показатели, който е с 41%.

Едва след това са хардуерни характеристики, като издръжливост на батерията, която е посочена от 37% от потребителите. Дизайнът е на пето място, а след него е проследяването на спортни активности. Точността на измерванията е важна само за 15% от запитаните българи.

Българите са скучни

Вкусът на българите може да бъде определен като „скучен“. Две трети от потребителите предпочитат черен корпус и черна каишка на умните часовници –такъв отговор дават 61% и 62% съответно. Изненадата е при второто място на тялото. То се заема от синия, като е посочен от 28% от запитаните българи.

55% от родните потребители предпочитат кръгла форма на корпуса, следвана от правоъгълната с 30%. Квадратната и издължения овал не са толкова популярни, като са посочени от едва 13% и 2% съответно. В предпочитанията на българина доминира силиконът, като материал за каишката със 72%. Това е логично, предвид факта, че моделите с такава каишка са и значително по-евтини. Кожата е на второ място, но с едва 18%, металът е трети с 13%.

При най-често използваните функции също няма изненади. Крачкомерът е лидер и посочен от 67% от запитаните. Над половината или 52% посочват следенето на здравните показатели. Преглед на обажданията, получаване на съобщения и нотификации се ползва от 43% от потребителите. Проследяването на качеството на съня е популярна функция сред 36% от българите.

Интересен е сравнително високия показател на мобилни разплащания с умния часовник. Една четвърт от българите – 25% извършват подобна дейност. Близо две трети от тях или 62% извършват обаждания през умния телефон чрез Bluetooth връзка няколко пъти седмично.

The post Над една пета от българите са с умни часовници appeared first on TechTrends България.

Honor не се отказва да представи по-добрият премиум смартфон и през 2025 г. с техния Honor Magic 7 Pro. Като за поредна година има отлични шансове да го постигне. Моделът на китайския бранд запазва силна конфигурация от основни камери, разчита на премиум чипсета Snapdragon 8 Elite и предлага някои интересни дизайнерски решения. Задължителният за високите класове възможности с изкуствен интелект (AI) също присъстват.

Цената на Honor Magic 7 Pro се запазва висока, но с една идея под миналогодишната – 2 499 лева на свободна продажба. Тестовата бройка ни беше предоставена от „Йеттел България“, който го предлага на лизинг за 81.59 лева на месец при двугодишен договор с най-скъпия им план Total Unlimited Max. При най-евтиния – Total Unlimited 30, месечната вноска става 89.59 лева.

Плосък екран, но не съвсем

Една от най-големите промени в дизайна на Honor Magic 7 Pro спрямо миналогодишния модел е в екрана. Производителите масово изоставят извитите по краищата дисплеи и се връщат към плоските. Honor следва тази тенденция, но не напълно. Honor Magic 7 Pro има миниатюрна извивка по цялата периферия на екрана, която има почти изцяло визуален ефект.

Премахването на силно извития дисплей прави алуминиевата рамка и като цяло смартфона с една идея по-обемен. Останалите елементи в дизайна на Honor Magic 7 Pro са съпоставими с тези от миналата година. Основен акцент продължава да е гнездото на камерите на задния стъклен панел. То продължава идеята на Honor за нещо средно между квадрат и окръжност. Самият заден панел при белия модел (т.нар. Lunar Shadow) идва с „мраморен“ ефект, който придава по-голяма изтънченост. Honor Magic 7 Pro идва с IP68/IP69 водо и прахоустойчивост.

Дисплеят от своя страна е голям 6.8-инчов LTPO OLED с разделителна способност от 1 280×2 800 пиксела и 120Hz честота на опресняване. Сравнително рядко срещано явление при Android телефоните е наличието на 3D дълбочинен сензор до селфи камерата. Той позволява да се отключва смартфона с лицево разпознаване като Face ID на Apple, но прави процепа в екрана значително по-голям.

Премиум производителност

Като производителност от Honor Magic 7 Pro може да се очаква само най-доброто. Причината е, че се ползва флагманския чипсет на Qualcomm Snapdragon 8 Elite, изпълнен по 3nm архитектура. Конфигурацията е само една – 12GB RAM и 512GB място за съхранение. Комбинацията от всичко това гарантира бърза и производителна работа, заедно със 120Hz екран, всичко е плавно.

Honor Magic 7 Pro разполага със сравнително отлична обща оптимизация, като по бенчмаркове е в горната част на премиум смартфоните със Snapdragon 8 Elite. Смартфонът има и друг дребен ъпгрейд – заменен е оптичният пръстов отпечатък под екрана с ултразвуков. Това, позволява по-бързо и прецизно засичане на пръста.

Друга отличителна черта на премиум смартфоните на Honor досега беше и е батерията. При Magic 7 Pro тя е с капацитет от 5 270 mAh, което за съжаление е по-малко от китайската версия, която е с 5 850 mAh. Причината се крие в някои от последните изисквания на Европейския съюз и затова глобалния модел идва с по-малка такава. Но тя е достатъчно да изкара ден и половина-два при средно до ниско потребление и малко повече от ден при интензивно такова. Honor Magic 7 Pro поддържа бързо зареждане от 100W, но в комплекта не е включено зарядно. На хартия, при подходящо зарядно можете да получите пълен заряд под 35 мин.

По-лекият ъпгрейд при камерите

Миналогодишният Magic 6 Pro разполага с доста добра конфигурация при камерите. Затова не е изненада, че при новият модел подобренията са по-малки. Основната и широкоъгълни камери са запазена – първата е 50MP с лазерен автофокус и променлива бленда f/1.4-f/2.0, втората също е 50MP. Промяната е при перископната телефото. Тя се покачва от 180MP на 200MP, което подобрява оптичното приближение от 2.5 на 3 пъти. Селфи камерата също е 50MP и запазена от миналогодишния модел.

При толкова много мегапиксели – 350 милиона общо би трябвало Honor Magic 7 Pro да снима повече от добре. Това е така, но има и лека уловка, при какви настройки се правят кадрите, което важи особено силно за перископната телефото камера. При нея имате две опции – да снимате в 12.5MP резолюция или с пълните 200MP. При първата имате известна софтуерна обработка и снимане в по-ограничено зрително поле. Както и самите кадри са с една идея по-малко детайлни.

При ползване на режим в максимална резолюция от 200MP изстисквате най-доброто от сензора, но и снимките стават много по-обемни. Това не би трябвало да е проблем, предвид факта, че единствената конфигурация идва с 512GB място за съхранение. Затова препоръчваме да се правят кадри при такъв режим.

Основната 50MP камера също показва добри резултати, като предлага двукратно приближение на база изрязване на изображението. 50MP широкоъгълна и селфи сензори също представят отлични кадри и наличието на толкова мегапиксели в Honor Magic 7 Pro за различните ситуации е повече от добра новина.

AI и софтуерни възможности

От 2024 г. насам основен акцент на производителите са AI възможностите на техните смартфони. Те обикновено се делят на два вида – интеграцията на Google функционалности и втори разработен от самите компании. При първият нещата обикновено са стандартни и зависят единствено от степента и скоростта на внедряване. При Honor Magic 7 Pro това включва основно Circle to Search и нейните възможности при Android 15, както и асистента Google Gemini.

Magic Portal е от втория тип на собствен AI и предлага умно копиране и пействане на различно съдържание между отделни приложения. Това улеснява споделянето на информация и прехвърлянето ѝ от един формат в друг. Honor Magic 7 Pro има интегриран AI преводач, както и функционалности за обработка на снимки. Последните са с една идея по-бедни от тези на Samsung, но вършат добра работа.

Интерфейсът на Honor Magic OS 9 ще раздели мнението на потребителите. Той имитира значително този на iOS и iPhone, което може да не се хареса на феновете на по-изчистения Android. Най-изнервящата част е разделянето на нотификациите от центъра за бърз достъп в горната част на екрана. Ако искате iOS интерфейс, но за Android смартфон – Honor Magic 7 Pro е за вас.

Макар и да е малко рано – Honor Magic 7 Pro дава силна заявка за да бъде сред водещите премиум смартфони тази година. Добра оптимизация на процесора, интересен дизайн, силни камери, голяма батерия. AI функциите ги има, но за момента Samsung и Pixel на Google ги имплементират по-добре. За всички, които ще им допадне подобния на iOS софтуер, могат да намерят Honor Magic 7 Pro в „Йеттел България“.

The post Honor Magic 7 Pro: Достойният премиум претендент appeared first on TechTrends България.

Проектът ще бъде реализиран от телекома „А1 България“, заедно с гръцката Wings ICT Solutions и се съфинансира с европейски пари. Срокът му за завършване е три години, но за момента той е едва четвъртият такъв в Европа. Другите подобни са германското във Франкфурт, австрийското във Виена и нидерландското в Амстердам.

Така, 5G мрежата на летище „София“ (вече „Васил Левски“ – бел. ред.) става ключова поради две причини, че е първият подобен проект в България, който ще разгърне напълно потенциала на технологията от пето поколение. Както и, че поставя България на сравнително предни позиции в развитието на 5G технологиите в Европейския съюз (ЕС).

5G SAMITEA – не точно съкращение

Проектът носи името 5G SAMITEA, което е съкращение, но не напълно. То означава Sofia Airport Mobile Private Network Powered by A1. Въпреки, че основната част се реализира от „А1 България“, както е изписано, той е част от партньорство между оператора на летището SOF Connect и вече споменатата гръцка Wings IT Solutions.

В рамките на 36 месеца ще бъде изградена напълно самостоятелна 5G мобилна мрежа. Тя ще обхваща 100% от външната площ на летището и 98.9% от вътрешността на сградите. В нея влизат съоръженията на открито, пероните и основните сгради. Общо става дума за 8 кв. км, без да се включва разгъната площ в сградите.

Възможностите, които ще бъдат изградени са много – периметрова и вътрешна в летището охрана, управление на пътникопотока, аналитична система за наземния транспорт, подобрение на редица функции и услуги на летището, както и оптимизирано управление при извънредни ситуации. Камерите например ще имат термални датчици и в комбинация с аналитичния софтуер ще могат да определят дали човек, животно или нещо друго е преминало защитените зони на летището.

Частните самостоятелни мрежи

5G SAMITEA на летището в София ще демонстрира пълните възможности на частните самостоятелни мрежи от пето поколение. Това е първият подобен проект в страната, който е обявен до момента. Досега, подобни комплексни решения бяха представяни само теоретично или като значително умалени демонстрационни системи.

Частните самостоятелни 5G мрежи имат няколко специфики. Първата е, че те са разделени на „слоеве“, обикновено на два – публичен и частен. Последният е затворен и позволява резервиран капацитет само за целите на летището. Докато публичният е предназначен за всички. При досегашните поколения мобилна свързаност мрежата се ползва като едно цяло от всички.

Управлението на слоевете позволява да се приоритизира комуникацията между различните потребители. Така, например, няма да има забавяне в преноса на видео от полосата и хангарите при важни ситуации, заради претоварване на капацитета от пътниците в самолетите или в чакалните. Частният слой може да бъде предоставен и на различни публични институции, като службите за безопасност – полиция, бърза помощ, пожарна и други. Това е много важно, особено в случай на инциденти или извънредни ситуации.

Вторият елемент е надграждането с различни софтуерни приложения. Тук е ролята на Wings IT Solutions, която ще предостави редица такива. Някои от тях включват умно управление на пътникопотока, като например отваряне на повече ленти за проверка по сигурността при засичане на натрупване на опашки. Едно от показаните решения е добавка на AR приложение, което да може да упъти хората в летището към изходите при една извънредна ситуация.

Отново с европейски средства

След като 5G магистралите не се реализираха с пари по Плана за възстановяване и устойчивост, парите за подобни проекти преминаха по друг европейски механизъм за финансиране. Това е CEF-Digital, който и в случая с 5G SAMITEA осигурява голяма част от средствата за проекта. Общата му стойност е 5.921 млн. евро, от които Брюксел ще покрие 4.441 млн. евро. Това е и първият български проект по CEF-Digital, който не е свързан с осигуряването на  5G връзка по наземните транспортни коридори.

Свързването със самостоятелна мобилна мрежа от пето поколение на летище „Васил Левски“ в София го превръща в четвъртото в ЕС от общо 600. Един от другите подобни проекти – 5G мрежа за аеропорта във Виена се осъществява от A1 Austria. По този начин, половината подобни инициативи за момента в ЕС се реализират от Telekom Austria Group – компанията-майка на „А1 България“.

The post Първата частна 5G мобилна мрежа се изгражда на летището в София appeared first on TechTrends България.

Той се отличава с лек дизайн, отлична основна камера, не-лош процесор и голяма батерия. Xiaomi Redmi Note 14 Pro 5G към февруари се продава на цена от 789.99 лева в официалния онлайн магазин на компанията за страната. Това го поставя в най-горния край на средния клас, на дузина левчета преди достъпните флагмани.

Въпреки, че са идентични по външен вид, той не трябва да се бърка с 4G версията, която има някои големи разлики, които не спират само с вида на поддържаната мобилна мрежа. Те включват различен клас процесори и дисплей, друга селфи камера, батерии, конфигурации и цена. Практика, която производителите, особено в по-ниските класове започнаха масово да прилагат.

Извитият дизайн

Xiaomi Redmi Note 14 Pro 5G като дизайн ни връща във времето на извитите в краищата екрани, които позабравихме през последните няколко години. В случая това се случва не само с дисплея, но по сходен начин е извит и задния панел. Крайният резултат е, че се създава впечатление за доста тънко и леко устройство, независимо от почти стандартното му тегло за класа си от 190 грама. Задният капак може да бъде от полимер, както и в някои цветове – от т.нар. еко кожа.

Алуминиевата рамка изпъква основно в долния и горен край, като е почти невидима при извитите страни. Долу, стандартно е разположен USB Type-C порт, говорител и отделението за SIM картата. Последната може да бъде Nano SIM и новата виртуална eSIM. В дясната страна са разположени бутоните за управление – един за включване и един двоен за управление на звука, докато лявата страна е чиста рамка. Задният панел е доминиран от голямото гнездо за камерите, което е разположено централно. То е изпъкнало и ще създава проблеми при поставянето на смартфона с гърба надолу на равни повърхности. Включеният в комплекта силиконов калъф редуцира значително този ефект.

Дизайнът с извитите ръбове е ефектен, но има своите предимства и недостатъци. Предимството е, че създава това впечатление за лекота и компактност, въпреки, че Xiaomi Redmi Note 14 Pro 5G на хартия си има традиционни характеристики за класа. На доста потребители тази идея не допада, защото прави устройството много лесно за изпускане и изплъзване от ръката. Лично аз съм фен на този дизайн, но няма да допадне на всеки, поради тази причина.

Дисплей от сравнително висок клас

Като си говорим за екран, Xiaomi Redmi Note 14 Pro 5G  разполага с 6.67-инчов AMOLED, с висока резолюция от 1 220×2 712 пиксела. Към него добавяме полу-адаптивно опресняване от 60Hz до 120Hz. Дисплеят е от сравнително висок клас, което е едно от основните предимства на смартфона. Той още поддържа стандартите HDR10+ и Dolby Vision.

Дисплеят е защитен с подсиленото стъкло Gorilla Glass Victus 2, което е надграждане спрямо защитния слой от модела предходната година. Xiaomi Redmi Note 14 Pro 5G е прахо- и водоустойчив по стандарта IP68, което позволява потапяне до метър и половина дълбочина за половин час.

Другото голямо предимство на Xiaomi Redmi Note 14 Pro 5G е голямата батерия с капацитет 5 110 mAh. Бързото зареждане е 45W, но за съжаление зарядно не е включено в комплекта, а само USB Type-C кабел. Тя позволява нормална работа за близо два дни, при интензивна работа – ден и малко.

Стигаме до едно от леките разочарования при Xiaomi Redmi Note 14 Pro 5G – процесорът. Той е 4nm процесор на Mediatek Dimensity 7300 Ultra, макар и осемядрен и сравнително популярен в средния клас, миналогодишния модел ползваше подобен тип, но Snapdragon. Все пак разполага с нелоша производителност, която е подходяща за повечето активни действия, мултитаскинг и по-лежерни игри. В България, засега се предлага една конфигурация от 8GB RAM памет и 256GB място за съхранение.

Познатите камери

При камерите Xiaomi залагат на повече от сигурно. Те направо взимат тези от своята T серия и ги интегрират в Xiaomi Redmi Note 14 Pro 5G. Звездата е 200MP основна камера, която ще изнася повечето работа при снимане. Нея ще ползвате за стандартни, нощни и кадри с висока резолюция, както и за такива с приближение. Последното се прави софтуерно от приложението на камерата, като изрязва част от снимка снимана с повече пиксели.

Ситуацията при останалите сензори е компромисна. Имаме 8MP широкоъгълна камера, която е минимален стандарт при повечето смартфони от този клас. Към нея се прикрепя и 2MP макро сензор, който изпълнява повече маркетинг функции и задоволява една доста ограничена аудитория от фенове на подобна фотография. Последна е 20MP селфи камера, която също има стандартни възможности за класа си. Тъй като говорим за Redmi серията, лещите не са Leica, както при смартфоните под самия бранд Xiaomi.

Приложението на камерата е също добре познато за феновете на марката. Xiaomi Redmi Note 14 Pro 5G разчита на опростен интерфейс с бързо и лесно превключване на режимите. Имате опция за добавяне на различни филтри и AI подсилвания, които се превърнаха в задължителна опция за всеки смартфон.

Изкуствен интелект и тук

Като си говорим за изкуствен интелект, той присъства и в Xiaomi Redmi Note 14 Pro 5G. Просто без него вече един производител не смее да пусне свой модел смартфон. Дори и да става въпрос за версия на цена под 800 лева. Xiaomi Redmi Note 14 Pro 5G вкарва редица AI функционалности, най-вече чрез тези базирани на Google. Сред тях са Circle to Search за бързо и лесно търсене на визуални елементи в приложенията, както и асистента Gemini. Има опция за резюмиране на текст и други AI благинки, но пак остава отворен въпроса дали ще се ползват масово от потребителите.

Има една уловка и тя е, че засега устройството идва с Android 14 и интерфейса HyperOS 1 на Xiaomi. Последното е новата единна платформа на китайската компания, която е силно базирана на добре познатия ни MIUI. Смяната на интерфейса, поне като име, не е толкова забележимо при употреба, затова феновете на марката ще се намират в свои води.

Добрата новина е, че от Xiaomi обаче обещават три години софтуерна поддръжка (четири с пачовете по сигурност), затова трябва да очакваме скоро ъпдейтване до по-новата версия и все по-навлизаща Android 15 версия на операционната система.

Xiaomi Redmi Note 14 Pro 5G е отличен представител в средния клас, въпреки, че идва на цена малко по-висока от миналогодишния модел. Отличен екран, добра батерия, познати камери. Дали ще удържи короната в тази категория тепърва ще видим, защото все пак тази година, смартфонът не идва с чипсет Snapdragon. Това е единственият по-голям компромис, който Xiaomi са направили с основния си боец в средния клас.

The post Xiaomi Redmi Note 14 Pro 5G: Универсалният боец в средния клас appeared first on TechTrends България.

Сделката е изключително показателна по няколко причини. Тя демонстрира, че United Group най-вероятно ще бъде разпродадена на парчета, като във всяка държава ще има потенциално различен купувач. Трансакцията показва, че някои бизнеси на ниво група може да бъдат пакетирани и продадени отделно. Продажбата в Сърбия също така е и потенциален тест за точната стойност на различните активи, тъй като този пазар не е най-големият. „Перлите“ в короната на United Group са българската „Виваком“ и гръцката Nova.

Сръбската сделка има и няколко поетични, така да се каже, момента. Първият е, че от SBB тръгва самата United Group и сега това е първото звено, което бе продадено. Втората е, че купувачът е конкурент, с който преди около пет години имаха силни противоречия и конфликти около окрупняването на местния пазар. Сръбският телеком сектор обаче се измени значително оттогава насам, като държавният оператор Telekom Serbia подобри позициите си във всички сегменти.

Почти пълна подялба

Параметрите са сравнително прости. PPF Telecom Group придобива бизнеса на SBB в Сърбия. Той включва само фиксирани услуги – доставка на интернет и телевизия. По данни на компаниите, това означава над 700 хил. абонати в западната ни съседка. Цената е 825 млн. евро чисто, без в нея да се включват наличните парични резерви на SBB или потенциален дълг на компанията.

United Group постига и втора сделка, като DTH или сателитната ТВ ще бъде отделена и предоставена на Telekom Serbia. Трансакцията също е за чисти 652 млн. евро. Така, общо групата събира 1.5 млрд. евро при почти пълното си излизане от сръбския пазар.

Медийният бизнес на United Group в Сърбия остава в групата. Той включва различни новинарски и развлекателни ТВ програми, като N1 и Nova S. Те остават отделени в United Media, което е шапка за повечето подобни активи на балканския холдинг.

SBB обаче е ценна от друга гледна точка. Сърбия беше една от страните, която не е включена в United Fiber – звено на балканската група съдържащо опорната и магистрална оптична инфраструктура. То обхваща България, Гърция, Словения и Хърватия, като отговаря за продажбата на едро на капацитет.

Сръбската трансформация

Покупката е стратегическа за PPF Telecom Group, защото в Сърбия, другата балканска група има стабилно присъствие единствено в мобилния сегмент. Тя се опитва да развива фиксираните услуги, но към третото тримесечие на 2024 г. разполага с дял от едва 4% ТВ и 5% интернет абонати. Придобиването на SBB ще направи техния оператор Yettel Serbia пълноценен конкурент на все по-доминиращия Telekom Serbia.

Последният успя да измести конкуренцията и да се превърне в лидер във всички сегменти в рамките на пет години. Telekom Serbia е основно държавен оператор и чрез комбинация от агресивна политика и такава в стил „разделяй и владей“ успя да превземе пазара.

През 2019 г. успя да настрои двата основни конкурента и балкански телеком групи една срещу друга. Тогава, SBB обвини, че Telekom Serbia и Telenor (сега Yettel, част от PPF Telecom Group – бел. ред.) подготвят споразумение за споделяне на фиксираните мрежи. Целта – да се изхвърли United Group от сръбския пазар.

Последният по това време е доминиран от четири играча. Единственият напълно конвергиран оператор по това време е Telekom Serbia, два основно мобилни – Telenor и Vip Mobile (собственост на Telekom Austria, сега A1 – бел. ред.) и един фиксиран – SBB. Държавният телеком е лидер при мобилните услуги и интернет доставката, докато звеното на United Group държи ТВ сегмента.

За пет години картината се променя значително, като Telekom Serbia вече е лидер и на трите пазара. При фиксираните сегменти като дял абонати има над 50% и единствено при мобилния има по-силна конкуренция от Yettel и дял под 45%.

Продажбата на SBB трансформира Yettel в напълно конвергиран оператор и шанс за адекватна конкуренция на държавния телеком. Трансакцията обаче превръща сръбския пазар в ефективен дуопол, само с два основни играча. Telekom Austria и техния A1 присъства единствено при мобилния сегмент и е на трето място с 24% дял от абонатите.

С прибавянето на сателитните абонати на SBB, Telekom Serbia си гарантира близо, ако не и повече от 60% дял. DTH доставката в страната заема 13% от всички ТВ абонати, като след звеното на United Group са българската Polaris (зад нея седи Максим Заяков, бившия съсобственик на „Булсатком“ – бел. ред.) и DigiTV. Последните две нямат големи дялове, та лъвския пай от тези 13% ще отиде при държавния телеком. Което най-вероятно е направено, за да може сделката да мине през антимонополните регулатори в Сърбия.

Български и балкански асоциации

Ситуацията наподобява значително на българския пазар, на който „A1 България“ и „Виваком“ са напълно конвергирани, докато „Йеттел България“ тепърва прохожда във фиксираните услуги. Развитието им ще бъде трудно, тъй като вече не останаха достатъчно големи независими интернет и ТВ доставчици, които местното звено на PPF Telecom Group да придобие за бързо развитие в тези сегменти.

Огромната разлика е в Telekom Serbia, защото у нас нямаме държавен телеком, който да е лидер и в трите типа основни услуги. Дуополното положение също е голям капан за потребителите, защото това е последната стъпка преди пълен монопол.

На балканско ниво, сделката вещае големи трансформации, потенциално по-значими от тези за сръбския пазар. Собствениците на United Group са решили да разпродадат активите си и раздялата със звеното, откъдето тръгва групата е тест за тази стратегия. Доминацията на Telekom Serbia прави продажбата в Сърбия лесна задача, а с продажбата на част от ТВ абонатите на държавния телеком, най-вероятно се гарантира нейното одобрение. Изборът на SBB допълнително е улеснен от факта, че това е звеното с най-малък дял приходи спрямо останалите звена през 2023 г.

United Group тепърва има да продава своите най-ценни активи – „Виваком“ и гръцката Nova. Както инфраструктурната United Fiber и медийната United Media. Към тях прикачаме и Telemach, които оперират в Босна и Херцеговина, Черна Гора, Хърватия и Словения. Сделка подобна на сръбската при първите два телекома може да трансформират съответно българския и гръцкия пазари в дуополи. При тях обаче няма толкова доминиращо държавно (или друго компанийно) присъствие и чисто от антимонополна гледна точка би трябвало да са проблем. Което отваря вратата на потенциални външни за тези пазари инвеститори да навлязат на тези пазари.

Сръбската сделка поставя първата стъпка към пълната разпродажба на United Group. Което показва, че тя ще се прави на парче, а не всичко накуп. След нейното приключване, телеком пазарите на Балканите, включително българския, може да не са вече същите.

The post Разпродажбата на United Group започна в Сърбия appeared first on TechTrends България.

Операторите получиха своето „сладко“ отмъщение за отпадналите проекти, които трябваше да изпълнят при първоначалните корекции на Плана. Тяхното предупреждение, че изграждането и оперирането на държавната мрежа от публична компания ще бъде санкционирано от Брюксел също остана нечуто. Телекомите получиха така желаните честоти, въпреки отпадането на 5G магистралите, при това на обещаните ниски цени.

Горчивината обаче остава, защото двата проекта (почти обединени като един след трансформацията) ще трябва да се изграждат от операторите, но в опасно кратки срокове, което може да компрометира всичко. Компаниите получиха европейски финансиране по друг механизъм (CEF-Digital) за изграждане на 5G магистрали. Те обаче са само частични и ще покрият само западните трансгранични коридори, но не напълно и ключови възли като АМ „Тракия“ и АМ „Хемус“.

Замразяването на парите по втория транш се дължи на продължаващата политическа нестабилност, а целият План се използва във всяка една от честите вече предизборни кампании. На някои места, проблемите са с липсата на законодателни реформи, на други – изоставане със сроковете.

При телеком проектите на НПВУ ситуацията за последните няколко години е горе-долу следната. Преработеният план в последния момент не е координиран с операторите, отпадат добри и практични идеи, а останалите са формирани така, че да бъдат изпълнени трудно, заради протакването и намаляващите срокове или са заплашени от блокиране от страна на ЕК. Нещата се поправят в движение, а оставащото малко време за изпълнение не дава гаранция, че ще бъдат завършени. Половината от ангажиментите като реформи и законодателни промени са изпълнени. Но другата половина може да компрометират проектите, защото ще поставят под въпрос спазването на сроковете.

(Пред)последните промени

Версията, която беше предадена официално към ЕК през април 2022 г. включваше два проекта с по равно финансиране от по около 315 млн. лева. Първият е за цялостна модернизация и надграждане на държавната Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ, позната и като НАМДА). Вторият е за разгръщане на онлайн свързаност в слабонаселените региони, познат и като „селски интернет“.

Разговорите с Брюксел водят до нова преработка на проектите, заради прекомерно голямата роля на този свързан с ЕЕСМ. Парите за т.нар. „селски интернет“ са разширени до 469.9 млн. лева, като целта е да се развият мрежи с много висок капацитет (VHCN). Вторият проект е вече за развитие на държавната опорна мрежа, която да обхване всички областни центрове. Средствата предвидени за нея са 162.5 млн. лева, като още 1.3 млн. лева са предвидени за информационни и комуникационни дейности.

При първоначалната версия на НПВУ от 2020 г. проектите са пет, като към горните два са предложени още споменатите 5G магистрали, които да покрият с високоскоростна мобилна връзка основните транс-европейски коридори (АМ „Тракия“, АМ „Хемус“, АМ „Европа“ и др. първостепенни пътища), модернизиране на базови станции със соларни панели и ваучери за потребители за 5G устройства и услуги. Последната идея отпада при последващата ревизия през октомври 2021 г., а останалите два – в завършения вид на НПВУ подаден през април 2022 г.

Основните реформи и законодателни промени първоначално предвидени са промяна на таксите за радиочестоти, освобождаване на спектъра в 700MHz и 800MHz, намаляване на административната тежест и разширяването на достъпа при изграждане на мрежова инфраструктура.

Най-трудна от всички се оказа освобождаването на честотния спектър в 700MHz и 800MHz, който се държеше от Министерство на отбраната. За него спорове между регулатори, телекоми и военни се водеха в продължения на десетилетия. Вкарването им като изискване в НПВУ засили диалога между всички замесени страни и доведе до разпределението на честотите в края на 2023 г. Още година по-късно, почти целия радиочестотен спектър предназначен за телекомите е разпределен между трите основни играча.

Промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) обаче не са реализирани. Те са необходими да се съкратят сроковете за изграждането на опорна мрежа, което е необходимо при останалите след промените два проекта по НПВУ.

5G план без цялостен 5G проект

Не толкова гладки са нещата с оцелелите след промените два проекта. Веднага след входирането на ПВУ в ЕК, телекомите обявиха, че ще обжалват отпадането на 5G магистралите пред Брюксел. Един от аргументите за това е, че една от основните цели на самия План е да засили разгръщането на пето поколение мобилни мрежи. Модернизацията на инфраструктурата към 5G се забави, заради пандемията в Европа и затова Брюксел създаде перото за „Дигитална свързаност“. Отпадането на изграждането на високоскоростна мобилна връзка на основните магистрали премахва 5G проекта от българската версия на ПВУ.

Спасителният компонент за Плана се оказват законодателните реформи заложени в него. Телекомите изразиха опасения тогава, че отпадането на единствения 5G проект ще направи част от предвидените промени излишни. Държавата обаче ги изпълнява в края на 2023 г. и така София може да каже пред Брюксел, че е подпомогнала чрез НПВУ изграждането на мобилни мрежи от пето поколение. Макар и без да е осигурила финансиране за конкретни проекти, свързани пряко с новата технология.

Останалите такива в Плана обаче остават ключови, защото сега над 630 млн. лева се разпределят само между двата оцелели след редакциите. Дейностите по тях са сходни, като и двата предвиждат изграждане или надграждане на фиксирани мрежи с опция за 5G връзка в страната. Ако един от тях отпадне или не се реализира целият ПВУ може да се окаже заплашен, заради изискването на ЕК 21.46% от средствата да се разпределят за дигитална трансформация.

Две в едно, но не съвсем

Окончателната версия на Плана оставя два проекта – този за модернизация на ЕЕСМ, който е под опеката на Министерството на електронното управление (МЕУ) и по-конкретно на и за „селския интернет“, който попада в юрисдикцията на Министерството на транспорта и съобщенията (МТС). Те обаче имат една скрита цел – максимално разгръщане на държавната мрежа. Идеята е, с проекта за модернизация на ЕЕСМ да се подменят основните трасета и да се разширят до главните населени места, а със селския интернет да се създадат допълнителни „възли“. Преди по този начин беше частично разширена държавната мрежа точно с европейски средства за развиване на връзка в труднодостъпни региони.

МЕУ поддържа тази инициатива, за да може напълно да подмени и разшири ЕЕСМ. Затова и до втората половина на 2023 г. двата проекта бяха предвидени да се правят от държавно дружество. Изградената инфраструктура от своя страна може  да се ползва за нуждите на институциите, но с опция част от капацитета ѝ да се предоставя на малките оператори, които да създадат виртуална мобилна услуга (MVNO). С което да се създаде ефективен държавен телеком, което макар и да беше хипотетична ситуация, можеше да се реализира. Поне на първо време.

Още от самото начало телекомите алармираха за две неща. Първото е, че дори и да се реализира, ще са необходими огромни последващи инвестиции за поддръжка, както и огромен технически и експертен ресурс за експлоатацията на мрежата. Нещо, с което държавата просто не разполага. Крайният резултат щеше да бъде изградена инфраструктура, която постепенно да запада от липса на поддръжка.

Праволинейният Брюксел

Вторият проблем, за който предупредиха телекомите е, че така развит проекта за ЕЕСМ може да бъде възприет от ЕК за държавна помощ и ще трябва да отпадне. Ако беше спазен предходния вариант на НПВУ, според който държавната мрежа щеше да получи само 15% дял от всички средства, идеята за нейната модернизация можеше да мине. Но не и във версията, която се представя пред Брюксел, когато тя съставлява 50% дял от предвиденото финансиране и потенциално останалите 50% като прикрито такова.

Затова не е изненада, когато през втората половина на 2022 г. от ЕК съобщават на българското правителство, че модернизацията на ЕЕСМ ще мине за държавна помощ. В опит да се спасят парите по Плана, двата проекта търпят изменения, за да отговарят на изискванията на Брюксел.

Първата голяма промяна е редуцирането на парите за държавната мрежа и вместо 316 млн. лева, сега са 162.5 млн. лева, останалите 469.9 млн. лева отиват за „селския интернет“. Втората промяна е, че правителството ще закупи само активното оборудване за модернизацията на ЕЕСМ и за „селския интернет“. За него ще отговаря Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ (ИАИЕУ), което е под шапката на МЕУ. Физическата инфраструктура ще се полага от телекомите, като операторите са обещали да заделят капацитет (примерно, един сноп от оптичните кабели), които ще се ползват само от държавата.

Тези промени може да звучат доста невинно и на пръв поглед лесни за разработване, но не е така. Източници от телекомите обаче дълбоко подчертават, че това е много амбициозен план. В него се предвижда изграждане или надграждане на над 7 хил. км оптична инфраструктура, което е „безпрецедентно като мащаб за България“. Операторите трябва в рамките на година да покрият значителна част от страната, която не включва големите населени места, където такава мрежа вече съществува.

Въпреки това, след години на прекрояване на НПВУ в частта за „Дигитална свързаност“, България най-накрая има зелена светлина да започне проектите. Първите обществени поръчки ще бъдат пуснати от двете министерства от началото на 2025 г. и трябва да бъдат затворени през април. След което, операторите ще имат само около 14 месеца за изпълнението им, вместо близо три години според първоначалните планове.

Участието на телекомите

Засега две от телеком групите публично потвърдиха, че ще участват в поръчките по НПВУ. „Виваком“ заедно с инфраструктурното подразделение на United Group – United Fiber, както и „Йеттел“ с мрежовото CETIN България, потвърдиха пред TechTrends готовността си за включване в проектите, докато от „А1 България“ не отговориха на изпратените им въпроси.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“, коментират от „Виваком“.

„Към днешна дата, срокът е предизвикателен за реализацията на такъв мащабен проект, но с оглед на неговата значимост, ние вярваме, че всички изпълнители ще направят възможното той да бъде реализиран“ Виваком

„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“, коментират от „Йеттел България“. Което може да се преведе, че двете компании от групата на PPF Telecom ще потърсят тези региони в поръчките, които могат да се реализират най-реалистично предвид краткия срок.

„В момента, „Йеттел“ с CETIN сме в процес на анализ на потенциалните региони, в които ще бъдем най-ефективни с оглед краткия срок, обема и съответно къде бихме могли да осигурим максимално покритие с най-високо качество“ Yettel България

Според източници на TechTrends първоначалната реакция на операторите е да не вземат участие в проектите, нещо като „сладко отмъщение“ за 5G магистралите. Или най-малкото подобни действия са били обсъждани. От една страна компаниите вече се сдобиват със „сладката част“, след като получават заветните честотни ресурси на по-ниски цени, както им беше обещано. Както и разпадане на идеята за създаване на „държавен телеком“.

От друга страна, източниците на TechTrends подчертават, че отпадането на проекта за модернизация на ЕЕСМ в неговия изцяло държавен вид, „отпушва“ целия процес и работа по Плана. Това се случва, защото МЕУ вече не участва толкова активно и всичко е повече в ръцете на МТС. От транспортното министерство се оказват по-сговорчиви с операторите, като предпочитат те да изпълнят проекта и не настояват всичко да се прави от държавата. Уговорката между МТС и телекомите в момента е вече споменатото изграждане на мрежата от вторите и да резервират част от капацитета за ползите на държавата. Без да се прави паралелна инфраструктура или тя да се полага от публично дружество.

Капанът със сроковете

След като двете страни си стискат ръцете експертите от транспортно министерство започват работа по развитие на проекта за „селски интернет“, в който ще се полагат кабели, както и същото и за ЕЕСМ. Това е доста трудна задача, защото вече има солидно натрупване в забавени срокове. България подава последна своята финална версия на Плана от всичките държави-членки. Това се случва през април 2021 г., докато през октомври същата година, Гърция например вече получава първия транш по него. Но без да осъществи необходимите за него реформи, с което си навлича малко гнева на ЕК и прави Брюксел по-чувствителна с темата за законодателни промени заложени от всяка държава.

Работата по НПВУ в частта за дигитална свързаност обаче продължава да буксува до втората половина на 2023 г., заради разногласията с държавната мрежа. Така са изгубени две пълни години от предвидените четири и половина за развитие на проекта. Например по график, първите обществени поръчки трябва да стартират в началото на 2022 г., а първите дейности по планиране и изграждане в края на същата година. Така, вместо три години и половина за разгръщане на „селския интернет“, в момента операторите ще разполага само с 14 месеца, 18 ако броим и срока за обществените поръчки.

По информация на TechTrends, МТС е приключила определянето на т.нар. „бели петна“ на покритието и вече ги е публикувала официално. Вече се подготвят обществените поръчки и тепърва ще има яснота кога ще започнат реалните строително-монтажни дейности, докато сроковете все повече се свиват. Очакванията са това да се случи през средата на 2025 г.

Времето е доста малко и тези срокове ще „са на ръба“, по думи на източници от индустрията. Те, дори саркастично коментират: „Преди време им се смеехме (на държавните институции – бел. ред.) как ще трябва да вземат всички багери в страната, за да прокопаят мрежата, ама сега на нас ще ни трябват“.

Последният елемент са промените в ЗУТ и ЗЕСМФИ, които ако не бъдат приети в следващите месеци, най-вероятно ще направят сроковете невъзможни за реализиране. В общественото обсъждане за поръчките, CETIN България предлага да се удължи времето за изпълнение при необходимост, МТС го отхвърля, като напомня, че то е фиксирано от Европейската комисия и обвързано с плащанията по Плана. „Виваком“ от своя страна се опитват да прокара промените в ЗЕСМФИ, които да направят проектът осъществим. Тази позиция се заявяват и официално:

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“, коментират официално от „Виваком“ пред TechTrends.

„За да се случи това, е необходимо да се предприемат ключови мерки за облекчаване изграждането на инфраструктурата, като се съкратят максимално сроковете за съгласуване и издаване на разрешения за строеж“ Виваком

Телекомът от своя страна се опитва да трансформира липсата на промени в законодателството като форсмажорно обстоятелство. С което операторите да се оправдаят при неизпълнение навреме на поръчките. МТС също отхвърля това предложение, като казва, че промените в ЗЕСМФИ не касаят пряко процедурите, въпреки, че значително ще улеснят изпълнението им. Министерството директно казват на операторите „да преценят възможностите си за изпълнение“.

5G магистрали вече на парче

Докато часовникът тик-така за НПВУ, България все пак ще разполага с 5G магистрали, макар и частично. Освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz позволяват на операторите да кандидатстват за финансиране през други европейски фондове и механизми. Един от тях е Механизмът за свързване на Европа на Европейския съюз – CEF-Digital. Първият проект е на „А1 България“ и гръцката Cosmote и носи обозначението 5G SEAGUL.

Той предоставя непрекъсваеми мобилни скорости от пето поколение на разстояние от близо 450 км между София и Велестино. Това покрива значителна част от пътя между българската столица до гръцката Атина. Cosmote ще покрива 300 км магистрала в южната ни съседка, докато останалите 146,5 км ще се изградят от „А1 България“ и ще обхванат цялата изградена до момента дължина на АМ „Струма“.

Важен елемент е непрекъсваемостта на връзката, която се осигурява и през самата граница на ГКПП „Кулата“ – „Промахон“. Двата телекома демонстрираха завършването на първия етап от проекта на 24 април 2024 г., който предоставя трансгранична връзка около самия пропускателен пункт. На него връзката се осигурява с честоти от 3.6GHz за по-голям капацитет, а по самата магистрала – в 700MHz. 5G SEAGUL трябва да бъде завършен напълно през 2025 г. и е първия подобен проект на Балканския полуостров.

„А1 България ще използва за по-голямата част от отсечката между София и Кулата в спектъра 700MHz, защото той предоставя по-добро покритие по протежение на магистралата и по-ниска латентност“, коментира Живко Ковачев, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в „А1 България“ при представяне на отсечката в началото на април.

Отново в края на април беше обявен стартът и на втори подобен проект по механизма CEF-Digital. Той ще свърже София със сръбския Димитровград през ГКПП Калотина, но засега ще включва само подобряване на оптичната свързаност, с цел развитие на 5G връзка след това. Трасето реално, ще осигури интернет връзка по изградената част на АМ „Европа“. Проектът се казва 5G Balkans и се изпълнява от българските и сръбски звена на CETIN и Yettel.

Последният проект по CEF-Digital, който е в ръцете на „Виваком“, е за „непрекъснато 5G покритие за свързана и автоматизирана мобилност (т.нар. CAM) по коридора Ориент/Източно-Средиземноморски в трасето между Гърция, България и Турция“. Последният по принцип включва почти всички магистрали и пътни артерии по линиите ГКПП Калотина-София, ГКПП Кулата-София, София-Видин и София-Пловдив-Свиленград. В наличната информация се говори най-вече за първите две отсечки, които вече се разработват от другите два телекома. Възможно е „Виваком“ да прави 5G мобилната свързаност при ГКПП Калотина-София, но и да включва част или напълно някое от другите две направления. Във всички случаи, няма да се покрие напълно АМ „Тракия“ или АМ „Хемус“ с тях.

Сладко-горчивият привкус

Въпреки „сладкото отмъщение“ на операторите, то е с леко горчив привкус. Телекомите все пак получиха заветните честоти, някои от тях след десетилетия на разправии и преговори. Цените за лицензите бяха намалени. Материализираха се предупрежденията, че модернизацията на ЕЕСМ в предвидените в Плана мащаби ще бъде възприета от ЕК за държавна помощ и проектът беше спрян в този му вид.

В крайна сметка операторите ще полагат инфраструктурата за „селския интернет“ със заделен капацитет за държавната мрежа, както и самата ЕЕСМ. Както и засега осигуриха три проекта за 5G магистрали, които да бъдат съфинансирани от Европа. Не всичко е само „шоколад и бонбони“ обаче. Телекомите ще трябва да изградят проекта за „селски интернет“ при все по-свиващи се и граничещи с невъзможност срокове.

Това поставя под въпрос дали изобщо те могат да бъдат реализирани. Ако бъде изпуснато европейското финансиране, най-вероятно парите по проектите ще трябва да бъдат компенсирани изцяло от държавния бюджет. Или от компаниите, чрез неустойки, заради закъснения, поради кратките срокове.

Индикациите за цялостен провал на Плана вече се натрупват. България все още не е получила второто плащане, а по график трябва да е на четвъртото. Дори второто е под въпрос и вече има предупреждения от официални лица в Брюксел, че може да бъде редуцирано. Като към момента то дори е блокирано. Някои обновени енергийни проекти още не са представени пред Европейската комисия, а законодателни реформи висят „на трупчета“ от едно Народно събрание към друго.

Относно 5G магистралите ситуацията също е със своите плюсове и минуси. Връзка от пето поколение ще има само в рамките на 189 км магистрален път – 143 км АМ „Струма“ и 46.5 км АМ „Европа“ (София-Калотина – бел. ред.), както и потенциална, но засега неназована част от „АМ Тракия“. Докато първоначалната версия на ПВУ предвиждаше покритие да се изгради по основните за България – АМ „Тракия“ и в АМ „Хемус“ (общо двете са 551 км) + АМ „Европа“ и други пътни възли, които не са магистрали. Засега първата ще се прави частично, а втората ще почака (по навик), което ще е изпусната възможност за страната ни вече да разполага с напълно свързани магистрали в Европа. Все пак ще има 5G връзка, но със забавяне и може би частично.

The post „Сладко-горчивото отмъщение“ за 5G магистралите appeared first on TechTrends България.