Това превръща подобни решения за микросателити не само в добра алтернатива за свързаност в редица региони. Те започват да се разглеждат и като част от националната сигурност за други. С което бизнеси като този на OneWeb стават изключително атрактивни. Компанията влезе в интересно партньорство с българския телеком „Виваком“, в което двете компании ще изградят наземна станция за управление на територията на нашата страна.

OneWeb от своя страна има интересна история, която дори в един момент се преплита с тази на Starlink. Потенциална работа с Google, SpaceX и минаване през процедура за банкрут са само част от интересните моменти във визитката на компанията. Както и известен геополитически елемент в момента.

В началото бе WorldVu

Зад OneWeb седи предприемачът Грег Уайлър. Той се занимава от близо 20 години с идеята да свърже с достъпни комуникационни услуги отдалечени места, като голяма част от африканския континент. Първото му по-известно начинание е O3b Network – идея за мрежа от 12 сателита, които да предоставят интернет свързаност. Компанията е основана през 2007 г. и след извеждането на спътниците в орбита е придобита от сателитната компания SES Astra през 2016 г.

Докато Уайлър продава първото си дружество, той вече работи активно по следващия си проект. Това е основаният през 2012 г. WorldVu, който извежда концепцията за достъпен и високоскоростен интернет до нови висини, в случая – буквално. Ако O3b Network разчита на малка мрежа от дузина сателита на средна орбита (МЕО), то новата идея планира да изпрати стотици малки спътници на ниска такава (LEO).

Те трябва да бъдат разположени и да обикалят Земята в общо 20 плоскости, за да могат да покрият по-добре повърхността. Общото количество сателити, които ще са нужни за целта е около 1 600.

Google и SpaceX в сянка

Любопитното е, че горните данни не са официални, а идват от потенциалното изследване на Google за подобна система. През февруари 2014 г. се спекулира, че технологичният гигант планира да развива тази концепция и има силно участие в начинанието на OneWeb. Истината се оказва малко по-различна. Към средата на 2014 г. в WorldVu вече работят около 30 души, някои от които са бивши служители на Google.

Младата компания вече си е осигурила радиочестотен спектър за разпространение на интернет и управление на сателитите. Това става чрез придобиването на фалиралата през 2000 г. SkyBridge. Допълнителен спектър е взет и чрез част от новите служители. Точно какви са били отношенията между Google и WorldVu остава в сферата на спекулациите и слуховете. Две неща са сигурни – през 2014 г. двете компании са си партнирали в някаква степен и бивши служители на технологичния гигант са се преместили в стартъпа.

Подобни близки отношения са поддържани и със SpaceX. Уайлър и Илон Мъск са обсъждали възможностите за развиването на спътникова интернет услуга през 2014 г. През ноември същата години излиза информация, че двете компании са били в напреднала фаза на преговори за стратегическо партньорство. SpaceX и WorldVu ще построят заедно завод за сателити в САЩ, както и първата компания ще ги извежда в орбита със своите достъпни ракети Falcon.

Тези планове остават „на трупчета“ и не са подписани никакви договори за партньорство. Отново няма яснота какво се случва, като преговорите са прекратени през юни 2014 г., а към края на годината WorldVu се преименува на OneWeb. По същото време, компанията заявява намеренията си да построи около 900 микросателита и търси подкрепа от целия космически бранш, като буквално почти всички откликват. Отговори са получени от Airbus, Lockheed Martin, OHB SE, SSL и Thales Alenia Group.

Опиянени от офертите, OneWeb решава да вземе финансиране и да се партнира с най-високото като цена предложение. През януари 2015 г. компанията подписва споразумение с Virgin Galactic и Qualcomm. Това най-вероятно се оказва причината за отказа да се обвърже OneWeb изцяло със SpaceX. Грешка, която се оказва почти фатална. Защото, буквално дни след обявеното партньорство, Илон Мъск започва работа по своята услуга Starlink и също я лансира публично.

Възход и падение

Партньорството с Virgin Galactic и Qualcomm е разширено още през същата 2015 г., като към тях се присъединява Airbus. Осигурено е финансиране на стойност 500 млн. долара. Те добавят още 200 млн. долара през следващата година, когато влиза и SoftBank с инвестиция от 1 млрд. долара.

OneWeb запретва ръкави и започва работа. Обаче за производството на сателитите се изисква време и производствен ресурс. Вместо първите спътници да са изведени през 2017 г., истинското производство започва едва две години след това. С него са направени и първите тестови изстрелвания в орбита. Шест сателита са изведени с руската ракета „Союз-2“. Заедно с тях са осигурени и допълнителни 1.25 млрд. долара от настоящите инвеститори за развитие на мрежата.

През януари 2020 г. дни преди старта на глобалната пандемия, OneWeb достига капацитет от построяването на два сателита на ден. Мащабите на компанията вече започват да настигат обещанията ѝ. Общо са изведени 68 сателита в орбита. Но в същият момент свършват и парите – през март същата година са подадени документи за банкрут. OneWeb уволнява 85% от служителите си или около 500 души, но успява да запази екипите по управление на спътниците.

Ново начало

Следва преструктуриране на компанията, като тя е спасена първоначално от консорциум воден от британското правителство и индийския милиардер Суни Митал с неговия фонд Bharti Global. Те влагат допълнителни по 500 млн. долара всеки, за да могат да налеят ликвидност. С което операциите на OneWeb се рестартират още в края на 2020 г. Година по-късно влиза френския сателитен оператор Eutelsat.

Амбицията на OneWeb е да създаде втората по големина мрежа от микросателити в орбита. Към края на 2021 г. компанията разполага с 218 спътника, докато Starlink вече е изстреляла над 1 700. Проблем се оказва факта, че OneWeb използва основно руските ракети и услугите на „Роскосмос“ за извеждането им в орбита.

Ситуацията се нажежава през 2022 г. след избухването на войната в Украйна. Британското правителство настоява да се спрат изстрелванията на сателитите, защото нарушават наложените санкции срещу Русия. От друга страна, Москва иска гаранции, че спътниците не са с двойно предназначение – тоест да може да се използват за граждански, но и за военни цели. Кремъл дори настоява за излизане на британското правителство от собствеността на OneWeb. Сателитната компания в крайна сметка отлага изстрелванията и решава да използва услугите на прекия си конкурент – SpaceX.

Във френска орбита и на българска станция

В средата на 2022 г. е обявено сливането на OneWeb с френския оператор Eutelsat. Британското правителство продава всичките си акции, но остава една „златна“, която ѝ дава права при взимане на стратегически решения. Сделката се оценява на 3.4 млрд. долара. Производствените мощности остават в отделна фирма, която е съвместно дружество с Airbus. Към края на 2022 г. OneWeb разполага с 464 изведени в орбита сателита.

С което последват и някои стратегически партньорства. Най-интересното е с български привкус. „Виваком“ обяви, че ще изгради съвместно с OneWeb наземен център за управление на сателитите. Той ще осигури контролът им над голяма част от Източна Европа, части от Африка и Близкия изток. Центърът ще се намира в Стара Загора, като „Виваком“ ще инвестира 1.5 млн. лева в наземна инфраструктура и оборудване. OneWeb ще осигури по-специализираните системи, като инвестицията се оценява на няколко милиона долара.

Новият център ще предостави взаимосвързаност между опорната мрежа на „Виваком“ и микросателитите в орбита. Партньорството е почти сигурно част от добрите отношения между българския телеком и Eutelsat. „Виваком“ използва техните сателити за предоставянето на сателитна телевизия (DTH). Във всички случаи, обявеното преди месец споразумение дава интересни възможности за българския оператор и за телеком пазара у нас. Особено ако плановете за пускане на пълната услуга станат факт през 2023 г.

The post OneWeb – по-малко известният предшественик на Starlink appeared first on TechTrends България.

Предприятието в Пловдив от 2019 г. има вътрешен сертификат за „умен“ завод. Това го прави първото и единствено за момента на френската компания в целия регион на Източна Европа. Отделно, Schneider Electric го използва като „демонстрационен“ обект за да покаже своите решения за автоматизация и дигитализация. Както и да даде пример на подобни фабрики, как се подобрява ефективността и производителността, като се използват новите технологии.

Французите продължават да развиват завода в Пловдив, като поредната инвестиция ще разшири производствения капацитет с 30%, ще се добавят 100 нови работни места, ще се подобри автоматизацията. Но по-важното е, че ще се изгради и система за геотермална енергия, което ще направи предприятието независимо от вносни енергийни източници, като природен газ, например.

Автоматизация и дигитализация

Компанията за електрически прекъсвачи и автономни системи Schneider Electric навлиза по-силно в България през 1999 г. Тогава е придобита фабриката за електроапаратура в град Перущица, като година по-рано е създадено местното звено на дружеството. Французите използват привлечената техническа експертиза и след няколко години – през 2007 г. откриват изцяло нов завод до Пловдив.

Истинската трансформация обаче се осъществява през 2019 г. Тогава, българската фабрика получава сертификат за „умна“ такава от Schneider Electric. По това време тя разполага с около 65% автоматизация на процесите. Към момента те са повишени на около 70%, но се добавят и нови роботизирани линии, които заменят част от ръчния труд. Стремежът на компанията е да достигне автоматизация на 80%-85% през следващите години.

Пловдивската фабрика сега разполага с изцяло роботизирана линия, а редица други дейности, включително не малка част от логистиката вътре при поточните линии също е автоматизирана. Това не са единствените фактори, които правят предприятието „умно“. Повечето процеси са дигитализирани, информация се подава в реално време за почти всичко – текущ капацитет,, продукция, забавяния.

  60 млн. евро е инвестицията на Schneider Electric

По-важното е, че чрез добавена реалност (AR) може да се получи бърз и лесен достъп до цялата необходима документация за машините. Различните системи имат QR кодове, които след сканиране, показват, кога трябва да се обслужи, може да се осъществи дистанционна диагностика и много други. Работата на хартия е сравнително ограничена, като повечето дейности, включително и елементарни такива, като раздаване на ваучери става чрез дигитално записване.

Schneider Electric в Пловдив произвежда по 40 млн. прекъсвача годишно, като това е единствената за момента умна фабрика в Източна Европа и втора на компанията в глобален мащаб. Инвестицията тогава не е обявена. Компанията обаче заделя 60 млн. евро за нейната модернизация и разширение.

Разширение и геотермална енергия

То включва добавянето на три нови поточни линии, като производствения капацитет ще се разшири с 30%. Въпреки автоматизацията, работните места ще се увеличат със 100 нови. Това означава, че при 40 млн. прекъсвача годишно в момента, възможностите в Пловдив на френската компания ще се увеличат до 52 млн. на година. Самият проект трябва да бъде готов към средата на 2023 г.

Автоматизацията ще продължи, въпреки че от Schneider Electric не коментираха какъв дял от новите линии ще са роботизирани. Но във всички случаи ще има увеличение спрямо общия. От компанията уточниха, че автоматизацията в производството е сложен процес, защото се изисква специален робот за всяка отделна и специфична дейност.

По-интересното при разширението на пловдивската фабрика е добавянето на система за геотермална енергия. Тя ще бъде изградена преди да започне строежът на новите поточни линии, защото ще се намира под земята. Тя разчита на топлите подпочвени извори, но ще е от затворен тип. Тоест, водата от недрата на земята няма да се използва директно в самия цикъл – извлича и преработва, а само ще нагрява тръбите, по които ще тече нормална вода.

Системата ще осигурява водно отопление през студените месеци, гореща вода за битови нужди и чрез хладилния ефект ще охлажда през летния период. Тя ще се изгради изцяло от български компании. Schneider Electric са възложили проекта на разширението на строителната група „Сиенит“. Геотермалната система ще бъде изградена от ReEnergy Engineering, която също е българска фирма. Основната цел на френската компания е да стане неутрална откъм вредни емисии през следващите години и напълно независима от водородни източници на енергия.

The post Schneider Electric и умната фабрика в Пловдив appeared first on TechTrends България.

„Нетера“ инвестира силно в разгръщането на колокационни центрове през последните десет години. Първият Sofia Data Center (SDC 1) беше разширяван на няколко пъти и почти веднага беше запълван капацитета му с клиенти. Дигитализацията и развитието на облачните услуги, кара все повече бизнеси, български и чуждестранни да се оглеждат за места, в които да поместят своите данни и платформи.

Стратегическото разположение на България на ръба на Европа, Близкия изток и Африка превръща страната ни в апетитно място за съхранение на данни, които да обслужват тези региони. Затова и местните играчи в този сектор непрекъснато инвестират в разширяване и/или модернизиране. Освен, „Нетера“, това са Equinix, „А1 България“, „Виваком“ и „ЦЕТИН България“.

Новият SDC 2

Четвъртият център за данни на компанията се намира в новоизградена сграда. Тя се намира в непосредствена близост до другия такъв на „Нетера“ в столицата – SDC 1 до метростанция „Младост 1“. От дружеството коментират, че по този начин клиентите ще могат да се възползват от предимствата на вече изградената бизнес и телекомуникационна инфраструктура. Както и се предоставя възможността за бърза връзка между двата центъра.

Новият център SDC 2 е с над 1 400 кв. м площ. Той е на четири нива, с 2МW инсталирана мощност. Сградата предоставя 100% резервираност на услугите и свързаността, денонощна охрана, непрекъсваемо захранване и климатизация. Осигурена е поддръжка на място и системи за сигурност.

Друга особеност на SDC 2 е, че „Нетера“ е проектирал центъра с последно поколение климатични инсталации с високи нива на енергийна ефективност. Предимствата им са, че по този начин се оптимизират разходите за енергия, което намалява и цените на услугите за колокация. Допълнително, центърът е по-екологичен и с нисък въглероден отпечатък.

Гладен пазар

При последните разширявания на софийския SDC 1 новият капацитет беше светкавично запълнен. Същото важи до голяма степен и в новата сграда на Equinix, открита през 2019 г. Инвестицията тогава беше за 19 млн. долара. Настоящата такава на „Нетера“ за момента не е обявена публично.

„Новият център за данни на „Нетера“ е важна брънка в критичната инфраструктура на България и цяла Югоизточна Европа“ Невен Дилков, управител на „Нетера“

„Новият център за данни на „Нетера“ е важна брънка в критичната инфраструктура на България и цяла Югоизточна Европа“, обяви Невен Дилков, основател и управител на „Нетера“. „Тук е едно от местата, където мрежите на западните телеком оператори се свързват с Близкия Изток и Азия. Важността на Нетера в тази верига на сигурност винаги е била оценявана високо“.

От компанията коментират, че над 90% от международните телеком оператори, които управляват трафика на глобално ниво, познати под определението Tier I доставчици, вече са клиенти на „Нетера“ и използват SDC 1 като ключово място за колокация. Взаимната връзка между новия и стария център позволява лесен контакт с тях допълват от дружеството.

The post „Нетера“ откри втори център за данни в София appeared first on TechTrends България.

Leanplum и CleverTap работят в сферата на дигиталния маркетинг и предоставят инструменти за подобни кампании за мобилни устройства. От SMS съобщения, реклами, нотификации и др. Индийското дружество се оказва основен конкурент на българското, особено в сферата на т.нар. A/B тестване. Това е метод за измерване на ефективността на няколко вида реклами.

След сделката

Leanplum има силни български корени, като близо 60% от служителите ѝ са базирани в страната. Софийското звено ще продължи да работи след придобиването и дори има планове за разширяване с 20% до края на годината. При 65 служители в момента, това означава, че до началото на 2023 г. те ще трябва да станат 78. Тук се осъществява основно развойната дейност на Leanplum, докато в останалите офиси по света (Сан Франциско, Денвър, Ню Йорк, Амстердам и Сингапур) са насочени повече с търговска дейност.

Двете страни не пожелаха да разкрият стойността на сделката. Те единствено потвърдиха, че тя включва не само кеш, но и акции. Съоснователят и главен двигател зад успеха на Leanplum – Момчил Кюркчиев, ще продължи да работи в обединеното дружество и ще влезе в неговото ръководство. Позицията му е, не толкова популярната сред големите корпорации, главен стратегически директор.

Брандът Leanplum ще продължи да съществува, макар и не напълно самостоятелно. Той ще се използва в сегменти, в които българо-щатската компания е силна – като например при мобилния гейминг.

Допълваща се двойка

В IT средите обикновено, когато някой придобие конкурент, то доста често става дума за разчистване на пазара. Случаят не е такъв. CleverTap и Leanplum се допълват значително по доста показатели. Например индийската компания има силни позиции в Азия, Близкия Изток и Латинска Америка, докато българската – в Европа и Северна Америка. Те покриват различни сегменти – споменахме, че Leanplum е силна в гейминга. Както и имат различни клиенти, които сега ще бъдат прибрани под една шапка.

Географското допълване е подсилено и с разположението на развойните центрове. Този на Leanplum е в София, докато продуктовия офис на CleverTap се намира в Мумбай, Индия. Обединеното дружество ще може да обслужва без проблеми клиенти по цял свят, 24 часа в денонощието. CleverTap има силна експертиза в събирането и обработването на данни. Което също ще помогне за развитието на потенциала на по-фокусирания опит в мобилни решения на Leanplum.

Всичко това превръща CleverTap в една истинска глобална компания. Това дава големи надежди за потенциал за растеж. Общите годишни приходи на двете дружества са 100 млн. долара. При обявяването на сделката, Момчил Кюркчиев коментира, че прогнозите са, постъпленията да се увеличат десетократно през следващите години.

Когато Google не иска

Историята на Leanplum е като извадена от клишетата за Силициевата долина. Момчил Кюркчиев работи в технологичния гигант Google и преди десет години предлага да се разработи A/B тестващи инструменти за мобилни устройства. Компанията от Маунтън Вю не проявява интерес, което кара предприемчивият българин да разви идеята си със своя колега от Google Андрю Фърст.

През 2014 г. е открит българския развоен офис на Leanplum. До 2020 г. компанията привлича финансиране в размер от 123 млн. долара, като в някои от рундовете се включват и български рискови инвеститори. Последният обявен привлечен капитал е на стойност от 27 млн. долара.

The post Основаната от българин Leanplum е придобита от CleverTap appeared first on TechTrends България.

Други, като Sony и LEGO ще разчитат на партньорства това да се случи за тях. Двете компании инвестират по 1 млрд. долара всяка в един от водещите софтуерни разработчици Epic Games. От официалните изказвания става ясно, че Sony и LEGO правят това с цел да си осигурят участие в изграждането на бъдещите метавселени. Макар и да не го казват директно – най-вероятно по този начин се надяват да си гарантират ресурс и ноу-хау за създаването на техни подобни концепции в бъдеще.

Инвестициите показват няколко неща. Първо, че технологични гейм компании ще играят все по-ключова роля в това. Второ, че много малко корпорации ще могат да осъществят метавселените самостоятелно и подобни партньорства са неизбежни. Трето, че всички развлекателни гиганти рано или късно ще навлязат на тази сцена. Четвърто, което не всеки си дава сметка е, че тези сделки няма да променят много ситуацията със собствеността на Epic Games.

„Епична“ инвестиция

LEGO и Sony обявиха, че всяка една от компаниите ще вложи по 1 млрд. долара в разработчика. Зад популярната марка конструктори всъщност седи датското дружество KIRKBI. Поради тази причина, новината за инвестицията от тяхна страна може да бъде видяна и под това име. Друг важен елемент, който не всяка медия отрази е, че привлеченият капитал е общо на стойност от 2 млрд. долара, а не е по 2 млрд. долара от всяка.

Като изчистихме тези потенциални обърквания да се фокусираме върху същественото. На думи става дума за много пари, особено съпоставими за обикновен средностатистически гражданин. Но за Epic те са сравнително малък дял, като след инвестицията, компанията вече се оценява на 31.5 млрд. долара. Тоест, Sony и LEGO са получили срещу нея по 3% от акциите на гейм разработчика.

Без промяна в собствеността

За японския гигант това е поредна такава сделка с Epic Games. Преди точно година, Sony инвестира отново около 200 млн. долара при предходния рунд от 1 млрд. долара. През 2020 г. компанията също вложи 250 млн. долара. С последната общо Sony е осигурила 1.45 млрд. долара капитал на Epic. Като дялове това означава грубо около 5.3%. За LEGO нямаме информация да е участвал в предишни инвестиционни рундове и затова оценката е, че остава с дял от 3%.

Двете компании сумарно разполагат с около 8.3%, което е значително за малки инвеститори, но не и за нещо повече. Все още основният собственик е основателят Тим Суини с под 50%. Следващия по големина акционер е китайският технологичен гигант Tencent с 40%. Компанията получи този дял през 2012 г. срещу скромните 330 млн. долара, които в момента ще се оценяват на 12.4 млрд. долара.

Sony – VR и метавселени

Sony е една от малкото големи компании за потребителска електроника, която се опитва да реализира виртуалната реалност (VR) в по-големи мащаби. Нейните усилия датират още от 1997 г. с иновативния си за времето продукт Glasstron. Но истинският пробив правят през 2016 г., когато се появява първия VR шлем за PlayStation. Sony също така са лидер в гейм индустрията, която ще бъде в центъра на новите метавселени.

Важността на Epic за японския гигант се развива именно по тези две припокриващи се в един момент направления. Компанията разработва един от най-популярните гейм енджини, като последната му версия Unreal Engine 5 обещава наистина революционни технологии, като единно динамично осветление на целия свят, nanite система, която заменя досегашната полигонна и още много други. Тя предоставя бързи и лесни инструменти за изграждане на големи отворени светове – нещо, което може да бъде изключително полезно при изграждането на метавселени или на VR дигитални пространства. Демонстрацията, която Epic направи с Unreal Engine 5 преди няколко месеца и обещанието, че могат да създадат виртуална „Матрица“ изглежда на ниво техническо демо доста впечатляващо.

Специфичното при VR и метавселените са, че двете ще се ползват паралелно и реално ще се развиват заедно. Затова, Sony имат такъв интерес към двете технологии. Както и защо вече трета поредна година, японският гигант вкарва все повече пари в Epic Games.

LEGO отдавна не прави само конструктори

Ситуацията е сходна и с LEGO. Популярната марка за деца и възрастни отдавна не се ограничава само до конструктори. От близо десетилетие тя има силна дигитална стратегия, която включва участието на компанията в различни развлекателни сегменти. От видеоигри, през филми, анимации и други медиуми. Интерактивността е ключов момент за LEGO от самото създаване на играчките и затова, компанията ще го търси на всяка цена.

VR и метавселените пасват перфектно на имиджа и стратегията на дружеството. Концепцията на Lego е винаги е да изгражда нови светове – било то измислени, близки до реалността или базирани на популярни франчайзи. Естествено, през годините всичко се пречупва през призмата на популярните конструктори и техните блокчета. VR и метавселените ще бъдат доста добра визия за бъдещето на LEGO – паралелни дигитални светове, в които потребителите ще могат да правят всичко във виртуалната реалност.

Дори само в краткосрочен план, инвестицията на компанията в Epic е оправдана. Причината е, че LEGO отдавна експериментира с игри под своя бранд и влагането на средства в разработчик, който разполага със собствен гейм магазин и енджин, който позволява лесното създаване на виртуални светове е повече от логичен ход. Няма да се изненадаме, ако Lego не увеличат участието си в Epic в близко бъдеще.

Без бързи резултати

Първите плодове от тези инвестиции няма да ги видим веднага. Те имат за цел да се осигури „място на масата“ през следващото десетилетие или повече. Особено в гейм индустрията, някои проекти отнемат години, а по-мащабните – дори близо десетилетие.

За момента, Sony и LEGO само инвестират без да са обявили някакви съвместни начинания с Epic. Предположенията са, че най-вероятно те ще са свързани с VR игри или по-мащабни проекти, като изграждане на тематична метавселена. Възможно е също така, двете компании да искат да имат потенциални ресурси и ноу-хау да се включат в готови подони проекти – като например тези на Meta (Facebook) или Microsoft в средно далечно бъдеще.

The post LEGO и Sony се съюзяват с Epic Games за метавселените appeared first on TechTrends България.

Затова дали изненадващо или не, Мъск обяви, че е придобил 9.2% от социалната мрежа на стойност от 2.89 млрд. долара. По този начин той се превръща в най-големия акционер в Twitter, но няма да има право на глас при взимането на решения.

По-шеговитите ще коментират, че Мъск прави това, за да не се притеснява от това какво пише в платформата. Или, че действията му са само, за да оптимизира определени елементи от нея по негов вкус. Самият той коментира, че Twitter не прваи достатъчно, за да поддържа свободата на словото. Малко след като новината за новия му дял в компанията, Мъск попита своите последователи дали искат въвеждането на функция за редакция на постовете.

Free speech is essential to a functioning democracy.

Do you believe Twitter rigorously adheres to this principle?

— Elon Musk (@elonmusk) March 25, 2022

Истината е, че технологичният милиардер реално спасява социалната мрежа. Twitter е нерентабилен бизнес от своето създаване и продължава да е „черна дупка“ за инвестиционния капитал. Социалната мрежа обаче се оказва важен инструмент при гражданското отразяване на значими събития, като например войната в Украйна, например. Влизането на милиардера в компанията може да бъде ползотворно за нейното финансово бъдеще.

За светлото бъдеще и свободата на словото

Първосигналната реакция, че Мъск е станал най-големият акционер в Twitter, за да нагоди платформата, според своите виждания. Това му е отличителна черта в редица бизнеси, в които е взел участие. В случая, има един малък детайл, който поне на хартия няма да му позволи да налага мнението си мениджмънта на компанията.

При декларирането на дела, Мъск е подал документи във формуляр 13G във финансовия регулатор SEC в САЩ. При него се предоставя по-малко информация, но и означава, че не са придобити акции, които имат контролна функция. Тоест, технологичният милиардер няма право на глас в Twitter.

Ситуацията обаче се изменя на практика. Ден след покупката на дела, Мъск беше поканен в борда на директорите на компанията – с което той все пак ще има възможност да оказва влияние в нейната дейност. По този начин той наистина ще изпълни загатнатите намерения да промени Twitter и как работи платформата в момента. Реакцията на съоснователя на социалната мрежа Джак Дорси беше именно в тази посока – че милиардерът държи на нея и иска да се развива в позитивна светлина.

В търсене на финансовата стабилност

От друга страна, инвестицията на Мъск може да има и друго ключово значение. Тя може да гарантира финансовата стабилност на Twitter. Социалната мрежа е плачевно известна с невъзможността си да генерира достатъчно приходи и тя от години работи на загуба.

За последните 12 години, онлайн платформата е била на загуба в 10 от тях. Само през две години – 2018 и 2019 г. тя отчита печалба и то сравнително добра. През първата тя е 1.2 млрд. долара, а през втората достига 1.46 млрд. долара. Всъщност, това са и единствените периоди, в които компанията е била на печалба от създаването си от 2007 г.  В останалото време, Twitter трупа загуби. За периода от 2010 г. до 2021 г. тя е кумулативно от 4.5 млрд. долара. Нетно за 12 години, социалната мрежа изгаря 1.9 млрд. долара или малко по-малко отколкото се оценява дела на Мъск, придобит на 4 април.

Проблемите са, че Twitter се лута в опит да угоди на рекламодателите, но и на потребителите си. Последните са доста взискателни, за разлика от тези във Facebook, например. Те са свикнали с работата на социалната мрежа в момента и не приемат добре резки промени. Самата структура на компанията също е проблематична, като финансовите отчети не показват консистентно слабо звено. Поне на пръв поглед.

Ефектът Мъск

Трудно може да се оцени какъв ефект ще донесе Илон Мъск за Twitter. Той е известен с ексцентричния си характер, прекомерни амбиции и прищевки, които почти са докарвали перспективни бизнеси на ръба. Най-очевидният е, че ще се опита да прокара промени в социалната мрежа, които според него изглеждат най-адекватни. В последния му туит по темата, това е въпрос за добавяне на функционалност за редактиране на постове. Но това може да бъде опция за „не харесване“ или трансакции с криптовалути.

Дали ще има финансов ефект и дали парите на Мъск ще влязат в компанията ще трябва да изчакаме финансовите резултати за тримесечието. Ако те се превърнат в капиталова инжекция, това ще повиши и ликвидността на Twitter. За момента тя е около 6 млрд. долара, но предвид факта, че социалната мрежа може да гори по 1 млрд. долара на година, не ѝ дава стабилност. Докато подкрепата на Илон Мъск – вече го прави.

Технологичният милиардер обича да хваща определени каузи и да ги развива по свой си начин. В немалко от тях – и да спечели доста пари. Какъвто беше случая с криптовалутата Dogecoin. Факт е, че Мъск продаде не малко от акциите си в Tesla наскоро, като явно парите от тях в момента се инвестират в Twitter. Във всички случаи действията на технологичния милиардер ще подкрепят социалната мрежа – било то чрез промени за опазване свободата на словото или просто ще я поддържа финансово. Като накрая може и да излезе на печалба, но при Мъск това не винаги е гарантирано.

The post Илон Мъск ще спасява Twitter, като стана най-големия акционер appeared first on TechTrends България.

Новината е голямо постижение за българската IT екосистема. Тя доказава, че от страната ни могат да стартират компании, които да имат потенциал да се наложат на световния пазар. Както и да се отбележат подобаващо на глобалната карта с перспективни и иноваитни дружества.

Успехът на Payhawk обаче затвърждава и една тъжна тенденция, която не важи само за българските, но и за всички успешни стартъпи в региона. За да постигнат митичната оценка от 1 млрд. долара и нагоре, те трябва да изнесат своите централи на Запад – обикновено Великобритания или САЩ. С това идват доста предимства и са почти задължителни за растежа, но и реално правят компанията местна само по произход. Поради тази причина и думата „българска“ е поставена в кавички в заглавието.

Звездната инвестиция

Финансовата инжекция, която изстрелва оценката на Payhawk до 1 млрд. долара е в размер на 100 млн. долара. Това означава, че срещу тази сума, инвеститорите ще получат общо около 10% дял в компанията. Водещ от тях е фонда Lightspeed Ventures Partners, които разполагат с портфолио от над 10 млрд. долара. Досегашни инвестиции имат в дружества като Affirm, Grafana, Faire, FTX, Personio, Snap и др. Няма детайли с колко точно участват в новия финансов кръг на Payhawk.

Те не са единствените. В новопривлечените 100 млн. долара участват още Sprints Capital, Endeavor Catalyst, HubSpot Ventures и Jigsaw VC, които за първи път влагат средства в Payhawk. Другите големи акционери, които се присъединиха при предходните кръгове на финансиране – Greenoaks, QED Partners и Earlybird Digital East, също допринасят с някакъв дял в тези 100 млн. долара. Няма информация дали най-ранните инвеститори, като фонда Eleven Ventures и някои бизнес ангели дали са продали своите акции, но поне първия все още е включил Payhawk в своето портфолио.

През ноември 2021 г., основаното в България финтех дружество привлече 112 млн. долара. Тогава водещ беше фонда от Сан Франциско GreenOaks, като по неофициална информация, той е получил за инвестицията си около 8-9% от компанията. Предвид факта, че и предходните инвеститори са участвали, това не позволи на Payhawk да получи оценка от заветните 1 млрд. долара още тогава. По-предишният рунд беше воден от QED Investors и беше на стойност от 20 млн. долара. Сделката също беше сключена през 2021 г., само че през април. Година по-рано Earlybird влязоха в Payhawk с инвестиция от едва 3 млн. евро.

Плановете за бъдещето

Payhawk има амбициозни планове с които да разрастне своята дейност, с което да оправдае новата оценка от 1 млрд. долара. Инвестицията от 100 млн. долара ще се използват за ударно разширяване. Ще се отворят офиси в Амстердам и Париж, като това ще се случи още през март месец. През септември, такъв ще отвори врати и в Ню Йорк. За момента, компанията оперира в Лондон, София, Берлин и Барселона.

До края на годината, Payhawk ще утрои своите служители по света – от около 100 души на 300. Поне 60 от новите попълнения ще са опитни инженери за софийския център. Компанията си поставя амбиция да привлече каймака на IT индустрията, като се фокусира да вземе от 1% от най-опитните кадри в страната. Това ще доведе и до разширяване на портфолиото от услуги и налични интеграции с Oracle Netsuite, Subscription Management и Budgets. Payhawk ще инвестира и в развитието на своите бизнес решения за средни предприятия.

Компанията разработи платформа за обединяване на различни финансови операции, фактуриране и управление на разходите за корпоративни клиенти. Тя беше насочена повече към по-малки дружества, които обработват повечето от горепосочените действия на ръка.

Български по потекло, но не и по паспорт

Тук стигаме и до тъжната тенденция, която дружеството затвърждава за стартъпите в региона. Тя е, че местните компании могат да бъдат основани и да преминат през най-първите фази от развитието си на Балканите. Но ако искат да достигнат до статуси от „еднорози“ или „декарози“ (с пазарни оценки от над 10 млрд. долара – бел. ред.), те трябва да изнесат своите централи на Запад.

Payhawk от известно време се пребазира в Лондон. Въпреки, че цялото развойно звено се намира в България, компанията плаща основните си данъци, контакти във Велкобритания. От чисто финансова гледна точка, тя не се отличава от многобройните чуждестранни IT дружества, които имат звена за разработка в страната. В повечето случаи те са на загуба, на балансиран отчет или минимална печалба. Компаниите-майки им плащат за развойната дейност, която покрива оперативната им такава тук.

Ситуацията е идентична с другата по-голяма регионална звезда в IT индустрията – румънската UiPath. Компанията е силен играч в решенията за автоматизация. Тя дебютира миналата година на борсата в Ню Йорк и в момента има впечатляващата пазарна оценка от 18 млрд. долара. Историята ѝ е идентична с тази на Payhawk – започва работа в Румъния с местни основатели и експерти. След това се разраства и премества централата си в Ню Йорк.

Това не омаловажава ролята на българската (за Payhawk) и румънската (за Uipath) IT индустрии в изграждането на световно успешни компании. Напротив, те доказват, че балканските предприемачи са конкуретноспособни и иновативни в световен мащаб. Просто, локалните условия или специфични местни фактори не позволяват да се премине от определен праг на растеж. Факт е, че за да може да се разраснеш на чуждите пазари трябват локални звена. Но, за да може компанията да разгърне мащаби, това не е достатъчно и за привличането на по-големи инвеститори е необходимо да се смени „паспорта ѝ“.

The post Payhawk е първият „български“ еднорог с оценка от 1 млрд. долара appeared first on TechTrends България.

По този начин NFT или Non-Fungible Tokens стават все по-популярен и атрактивен за различни индустрии метод за монетизация на дигитални активи. Този пазар ще продължи да расте и през 2022 г., не само заради потенциалните индикации за повишаване на инфлацията в световен мащаб. Но и за официалната интеграция на NFT в разнообразни сфери. Пример за това са Ubisoft, които в началото на декември обявиха, че ще вкарат подобен тип предмети в някои свои игри.

Тенденциите

Според Chainalysis, приблизителната средна стойност на единичните трансакции е около 1 000 долара. Първоначално целият NFT пазар се е движел сравнително слабо под 500 млн. долара през първата половина на 2021 г. Раздвижването става след юли, когато се отчита плавен ръст на сумите, които NFT пазарът привлича.

В последната седмица на август се достига до пик от 4 млрд. долара. Обяснението за него е набирането на популярност на Bored Ape Yacht Club. Това е специална платформа, през която можете да си създадете собствена дигитална рисунка на отегчена горила, като в момента има около 10 хил. от тях. Тя привлича различни ентусиасти и цената на някои от тях може да достигне над 200 хил. долара.

Отново в края на август се достига първия пик на цената за единична трансакция – малко под 2 хил. долара. Това обаче не е абсолютният връх достигнат през 2021 г. Средно една NFT продажба достига над 3 500 долара през октомври. Любопитното е, че за разлика от лятото, общият обем не е в своя апогей – той надминава малко от 2 млрд. долара.

Също толкова интересно е географското разделение на продажбите. През първата половина на годината, Северна Америка доминира NFT трансакциите. Но през май, Централна и Южна Азия взимат първото място по този дял. Тук, Chainalysis предлага данни само за трафика свързан с NFT, а не за реалните обеми пари. Азия доминира през цялото лято и едва през септември започва изравняване със Северна Америка.

Какво е NFT

NFT е специален код с който се маркират определени дигитални активи. Той е обвързан с дадена криптовалута, в повечето случаи с Etherium. Чрез това шифриране, се придава уникалност на съответния виртуален продукт. С други думи, все едно притежателят на NFT версията на дадена картинка, е сигурен, че притежава уникално или оригинално копие.

Така, някои автори, художници, вестници и други създатели на съдържание могат да монетизират своите творения. Някои ги използват за допълнителен канал за приходи. За хората, които ги купуват NFT предметите могат да имат няколко предназначения. Първото е, че се водят за уникални и съответно могат да помогнат на получателите си да изпъкнат в дигиталното пространство. Второто е, че това свойство им придава колекционерска стойност, която има шанс да се увеличи във времето.

Поради тази особеност, NFT привличат основно крайни потребители – ентусиасти или много платежоспособни такива. През октомври, обаче се наблюдава ръст на т.нар. институционални инвеститори – такива, които плащат по над 100 хил. долара за трансакция. Това показва, че времето, в което те ще се превърнат в спекулативен инструмент, подобно на криптовалутите, като биткойна, наближава.

Светло бъдеще

NFT се очертават като новата златна треска в дигиталното пространство. С увеличаването на пазара, ще нарасне и фокуса на бизнеса към него. За разлика от криптовалутите, които се опитват да заменят традиционните парични системи, NFT се водят дигитални активи, подобно на книгите, картините и др. Тяхната продажба и интеграция в различни онлайн платформи няма да изисква толкова стриктни регулации. Поне така е на пръв поглед за момента.

Апетит за NFT интеграция в развлекателната индустрия вече има. Доскоро, те намираха почва в продукти, които приличат на измами и Понци схеми, но всичко се променя, когато големите имена се намесят. Това вече се случва в гейм индустрията, като някои от основните играчи, сред които Activision-Blizzard, EA, Ubisoft и др. вече мислят начини да вкарат, този тип трансакции в своите заглавия.

Ubisoft дори може да са първите, които да интегрират NFT трансакции в игрите си, чрез своята Ubisoft Quartz платформа. Пилотно тази система ще се тества чрез последното издание на Tom Clancy’s Ghost Recon Breakpoint. В него, играчите ще могат да закупят уникален предмет в заглавието, посредством NFT технологията. Тестовете ще се проведат през декември в САЩ, Канада, Франция, Испания, Германия, Италия, Белгия, Австралия и Бразилия.

Нож с две остриета

По този начин, гейм студиата могат да „надуят“ своите микротрансакции, които и в момента са основен източник на приходите им. Решението може да бъде нож с две остриета, като играчите, особено на популярните франчайзи и в мобилния сегмент вече се оплакват от прекалено агресивната монетизация в индустрията. Добавката на NFT ще засили този процес.

По-лошото е, че тя може да се пренесе и в други дигитални платформи, като се очаква да бъде интегрирана постепенно в метавселените, които технологичните гиганти, планират да изградят през следващите години. Освен това, NFT може да предизвика постепенното затваряне на интернет пространството. Или поне на свободното споделяне на дигитално съдържание, особено ако всички се опитат да монетизират от него.

The post NFT пазарът избухна през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Това е близо два пъти повече от тази на Allterco и малко под два пъти, за да се превърне дружеството в първия български „еднорог“. Последното е компания, която все още не е публична, но е с пазарна оценка от над 1 млрд. долара. Множество български дружества са се опитвали да достигнат, но за момента нито едно не е успявало. Payhawk засега е извървял този път наполовина, едва три години след основаването си.

Компанията предоставя софтуер и собствени разплащателни карти, като по този начин дигитализира различни типове бизнеси. Чрез тях се събира информация за разходите, касовите бележки, фактурите и други финансови документи. Платформата използва после данните и ги представя под формата на отчетен и аналитичен инструмент за малкия и средния бизнес.

Новото финансиране

Основният инвеститор в новия рунд от 112 млн. допълнителен капитал е Greenoaks. Фондът е базиран в Сан Франциско и има силна история в подпомагането на финансови и технологични стартъпи. Той има участия в обещаващи компании, като Stripe, Robinhood (също с български съосновател – бел. ред.), Gorillas, Checkout.com и Brex.

Отвъд тази информация има много малко подробности за самата сделка. По неофициална информация на „Капитал“, Greenoaks са придобили около 8-9% от Payhawk. В официалното съобщение се подчертава, че досегашните инвеститори в българския стартъп също са участвали при набирането на новите средства. Срещу което са получили и те някакъв допълнителен дял. Точното разпределение засега остава скрито, което е нормална практика за частни компании, каквато все още се води Payhawk.

Greenoak има славата на много успешен технологичен инвеститор, като доста от компаниите, които финансира, след това увеличават стойността си многократно. По данни на Financial Times, фондът има възвращаемост от 51% в периода 2012-2020 г. при средна за сектора от около 15%. Друга характерна черта е, че Greenoak не винаги бърза да излиза веднага след като дадена компания излезе на борсата. Това обикновено е времето, в което редица първични инвеститори избират, за да кешират и възвърнат вложенията си.

Останалите инвеститори

Payhawk изрично подчертават, че новия капитал от 112 млн. долара е осигурен не само от Greenoak, но и от досегашните инвеститори. Поименно са споменати фондовете, които имат участие в стартъпа досега. Това са щатския QED Investors, българския Eleven Ventures и германския Earlybird. Първата от тях осигури финансиране от 20 млн. долара в началото на 2021 г.

Преди това, Earlybird водеше предходния финансов рунд от 3 млн. евро осъществен през 2020 г.. Тогава две трети от него се падаше на базирания в Берлин фонд, а останалите на досегашните инвеститори. Първата по-голяма капиталова инжекция идва през 2019 г. от Eleven Ventures и няколко бизнес ангела. Те осигуриха капитал от 500 хил. евро само няколко месеца след основаването на Payhawk. Сред индивидуалните инвеститори са двамата съоснователи на „Телерик“ и „Телерик Академия“ – Васил Терзиев и Светозар Георгиев, както и от британския инвеститори Пери Блачър.

Първи български „еднорог“?

Бъдещето на Payhawk изглежда доста позитивно, предвид набрания допълнителен капитал и силните инвеститори, които подкрепят компанията. Прогнозите, че това може да се окаже първият роден стартъп, който да получи оценка от 1 млрд. долара и съответно определението „еднорог“, са доста реални.

Има един детайл, който може да не се хареса на доста хора от местната екосистема. Payhawk де юре вече не е българска компания. Собствеността може все още да е в българските ѝ основатели, както и да има доста българи в мениджмънта и сред инвеститорите. Но тя вече е базирана в Лондон, като преместването от София се осъществява през последната година, година и нещо.

Причините за това са няколко. Първата е, че така се увеличават шансовете за намиране на по-големи инвеститори, особено такива от САЩ. Щатските фондове не правят големи вложения в страни от Източна Европа и когато това се случи, обикновено говорим за наистина големи изключения. Смело може да твърдим, че последната инвестиция от Greenoak можеше да не се осъществи, ако формално компанията оперираше от София.

Втората причина е, че от Лондон по-лесно може да се контролират международни операции. Затова, бикновено Великобритания е първата стъпка преди разширяването на европейските стартъпи към САЩ. Което е в плановете на Payhawk и се очаква да се случи през следващата 2022 г. Третата причина е, че изнасянето на бизнеса от България може да намали риска от корпоративно рейдърство (превзимане на бизнеса – бел. ред.).

Заключението е, че ако Payhawk достигне оценка от 1 млрд. долара, то за всички – от институции, през инвеститори, до потребители – ще става дума за британска или базирана на Острова компания. Голямата заслуга, все пак ще е българска – от основателите, през първите инвеститори, партньори (в лицето на местния клон на Visa) и клиенти. Payhawk е дело на нашата стартъп екосистема. Дали компанията ще успее да достигне до статуса на еднорог ще зависи от това колко успешно ще навлезе в ключов пазар, какъвто е САЩ. Сред другите фокуси за нови региони са още Австралия и Сингапур.

The post Стартъпът Payhawk вече е половин „еднорог“   appeared first on TechTrends България.

Преговорите тогава се точеха с месеци и дори години. Затова новината, че България е подписала меморандум за инвестиционно намерение на сочен за друг германски гигант за завод за електромобили край Ловеч, дойде като гръм от ясно небе. Компанията се казва Next.e.GO Mobile и грубо може да се определи като европейския еквивалент на успешната за момента Tesla на милиардера Илон Мъск.

На пръв поглед, изглежда най-накрая нашата страна ще се сдобие с така бленуваното пълно автомобилно производство. Дори привлечените разработчици на авто компоненти в България ще участват като подизпълнители в голяма част за новата поточна линия.

Погледнато по-задълбочено, нещата са много предварителни, преговорите са водени извънредно скоростно, а резултатите трябва да ги видим в рамките на 2 години. Допълнително, новината беше съобщена в деня за размисъл преди предсрочните парламентарни избори, което подсказва, че цялата история за момента обслужва повече политическа, отколкото икономическа цел.

Което няма да е лошо нещо, ако накрая наистина видим реализиран завод, с мащабна и качествена продукция. Редица потенциални проблеми обаче може да се окаже, че това ще е поредната химера и има голям шанс, българският блян за пълно автомобилно производство да продължи да ни измъчва.

Тук ще отворим една скоба – TechTrends е аполитичен сайт, който не е обвързан с политически виждания, позиции и цели. Затова и този текст беше умишлено забавен до приключването на изборния ден от 11 юли. Неговата цел е да разгледа официално обявените параметри, но и самия потенциален инвеститор и неговите реални възможности. Както и да очертае евентуалните пречки за финализирането на проекта.

Наследството на Great Wall

На 10 юли в деня за размисъл преди изборите бяха обявени доста параметри за новия завод. Next.e.GO Mobile планира да открие производствени мощности на площадката на затихващата фабрика „Балкан“ край Ловеч. През социализма тя беше известна като основно място, в което бяха сглобявани самолети, автомобили, мотоциклети и велосипеди. По информация на германските представители, са оглеждани различни места в България, но са се спрели на това в Ловеч.

Решението лесно може да се обясни. Доскоро в района на Ловеч функционираше предишната ни автомобилна гордост – завода за сглобяване на китайските автомобили Great Wall. Независимо, че той работеше само девет години и беше закрит през 2017 г. той остави подготвени кадри и ноу-хау. Което в комбинация с тези от „Балкан“ се получава доста добър избор от налични специалисти на място, които не трябва да се обучават напълно от нулата.

Плановете на германците

Плановете на Next.e.GO Mobile са да построи своите производствени мощности в рамките на две години и капацитетът им дори да достигне до 30 хил. електромобила на година. Общата инвестиция е на стойност 140 млн. евро, от които 34 млн. евро ще са под формата на държавна помощ. В новата фабрика трябва да се разкрият около 1 000 работни места. Заводът трябва да бъде завършен в рамите на 24 месеца и евентуално да заработи през 2024 г.

Държавната помощ няма да бъде предоставена веднага, а на части и то след като производството започне. Според служебния министър на икономиката Кирил Петков, първия стимул ще бъде предаден при 10 хил. произведени електромобила, втория – при 20 хил. Ако бъдат постигнати всички зададени цели, помощта от държавата ще достигне 34 млн. евро. Настоящата рамка позволява на правителството да предостави такава под формата на земя, инфраструктура и осигуровки на служителите.

Още тук изниква и първата червена лампа – според служебния министър Кирил Петков, преговорите са били проведени само в рамките на 5 седмици. Това има за цел по-скоро да се покаже, че заслугите за инвестицията са изцяло на служебния кабинет. Но това дава индикации, че решението от страна на германската компания е взето доста бързо. Фактът, че говорим за споразумение за намерение е достатъчно красноречив, че все още нищо не е финализирано и има голям шанс, тази новина да е силно политизирана.

Българско подсигуряване

Добрата новина е, че значителна част от компонентите ще се праят или разработват в България. Алуминиевата рамка ще се произвежда от завода на Etem в страната, кабелните системи от този на Yazaki, а софтуерът ще е дело на местното звено на Bosch.

Прави впечатление силното българско участие не само като доставчици, но и като съучастие. Местното дружество на Next.e.GO Mobile ще се управлява от изпълнителния директор на „Аутомотив Клъстър България“. Бизнесменът Кирил Домусчиев предоставя терена на завод „Балкан“ и може да влезе като съинвеститор на българското звено на германския производител. Всичко това подсказва усилията на българския автомобилен сектор, за да може тази инвестиция да се осъществи.

Германската Tesla

На много места се говори за германски гигант или най-малкото голям производител. Но името Next.e.GO Mobile надали говори нещо на хората. Това е нормално, защото става дума за стартъп, който тепърва започва да разгръща своето производство и продажби. Компанията е основана през 2015 г. от Гюнтер Шу под името e.GO Mobile.

Две години по-късно прототипът на градския електромобил e.GO Life е представен на технологичното изложение CeBIT в Хановер. Той е четириместен, като постепенно са разработват и още няколко версии. За момента са представени стандартна, спортна и cross (за пресечени терени). А от юли тази година, започва производството на подобрения вариант на e.GO Life Next.

Дизайнът на електромобила наподобява изключително много на фейслифнат и уголемен вариант на индийската REVAi (позната и като G-Wiz). Тя няма добра слава, като в доста държави не покрива критериите за годен за ползване автомобил. Останалите характеристики също не са впечатляващи.

Все пак, първите версии на новия e.Go Life имат пробег от 140 км с едно зареждане и батерия от 21.5 kWh. Началната цена е 22 990 евро. Производството е стартирано през юли 2018 г. в Аахен, Германия. Заводът там също трябва да има капацитет от 10 до 30 хил. коли на година. До началото на 2020 г. или година и половина след отваряне на поточните линии са доставени едва 500 електромобила.

По обещания, Next.e.GO Mobile е щедра – тя представи концепти за електрически мини автобуси и карго камионетки. С което компанията наподобява доста доказания вече иноватор Tesla и неслучайно е оприличавана на нея. Дано обаче не се окаже, повече да прилича на друг играч – Nikola.

Пари има ли?

Германският Next.e.GO Mobile е заобиколен от много неизвестни, някои от които би трябвало да светнат като червени лампички, относно дългосрочната ѝ перспектива. Най-вече свързани с финансирането, наличния капитал и дали изобщо, компанията ще успее да осъществи плановете си в България… и не само. През април 2020 г. дружеството става неплатежоспособно и влиза в процедура на защита от кредиторите. Това означава, че компанията не разполага с никакви пари и не може да плаща задълженията си (било то кредитни или оперативни).

Започва преструктуриране и през септември 2020 г. е обявено ново начало. Като спасител влиза нидерландския фонд ND Group. Той става мажоритарен акционер в новосъздаденото дружество Next.e.GO Mobile, което придобива напълно стартъпа e.GO Mobile. Цената на сделката не е обявена, като тя най-вероятно включва погасяване на предишните дългове и оперативен капитал. Става въпрос за финансов, а не стратегически инвеститор, което в повечето случаи означава, че ще се търси задвижване на някои показатели, за да се повиши оценката на компанията с цел продажба и извличане на печалба.

Именно последният е големия въпрос – дали компанията има достатъчно средства, за да разгръща мащабно международно производство. Защото освен преструктурирането, единствените други средства, които са обявени, че влизат в компанията е инвестиция от 30 млн. евро, сключена през февруари 2021 г. С нея, миноритарни акционери стават фондът Moore Strategic Ventures и редица индивидуални инвеститори, като бившия финансов министър на САЩ Джон Сноу, Алехандро Агаг и актьорът Едуард Нортън.

Предварителни намерения на кило

Паричното състояние на Next.e.GO Mobile е голямата въпросителна, защото, както германската компания, така и мажоритарния собственик ND Group са частни дружества. Но тя не е единствената червена лампа. България не е първата страна, която подписва подобни споразумения за инвестиционни намерения за изграждане на завод за електромобили. Германският стартъп вече е договорил такива за две други локации.

Първото предварително споразумение е подписано с правителството на Гърция през декември 2020 г. Отново става дума за изграждане на завод за електромобили, а инвестицията тогава е оценена на 100 млн. евро и трябва да разкрие около 1 000 работни места. Няма информация, дали Атина е предложила държавна помощ и ако да – каква е тя и на каква стойност. Любопитен факт е, че само два месеца след нея са привлечени новите инвеститори в Next.e.GO Mobile. Параметрите на намерението се припокриват с тези в България, но без държавната помощ.

През май 2021 г. е подписано още едно споразумение за изграждане на съвместен завод в Мексико. Той трябва да обслужва амбициите на германската компания за навлизане на апетитния пазар в Северна и Южна Америка. Точният размер на потенциалната инвестиция не е обявена, както и други детайли. Ключовото тука е, изграждането на съвместен завод, което означава, че финансирането на проекта най-вероятно ще бъде поделено с местния играч.

По този начин, Next.e.GO Mobile в рамките на шест месеца е изявила желание да построи три завода, като два от тях са на стойност от 200 млн. евро (без да броим държавната помощ от България). Компанията е обявила до момента единствено привлечен капитал от 30 млн. евро. Няма информация, дали гръцкия завод няма да падне за сметка на българския. Защото няма логика да има производство в две съседни държави, обслужващи един пазар. До момента, нито една от двете балкански инвестиции не са обявени на сайта на компанията. За момента изглежда, че Next.e.GO Mobile по-скоро се опитва да покаже мащаб, за да привлече свеж капитал, с които да реализира евентуално част от тях. Ако е такъв сценария, то бъдещето на българския завод е доста несигурно.

Също така предварителните споразумения нямат стойност на подписан договор за строеж и инвестиция. Next.e.GO Mobile може лесно да се откаже от своите намерения. Или пък да свърши по начина, по който стана с Great Wall, дори и по-бързо, предвид факта, че компанията има история бързо да гори наличния капитал. Докато не се видят реалните действия, засега новината за завода в Ловеч остава добро пожелание в гореща политическа обстановка.

The post Next.e.GO Mobile – германската Tesla и завода за електромобили в Ловеч appeared first on TechTrends България.