Сега регулаторът е против някои практики при начисляването на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите. В КЗП са получени множество жалби, че потребителите трябва да платят не само трите такси за анулиране на абонамента им, но и доплащане на разликата при промоционалните цени, както за самите контракти, така и за закупените с тях устройства. Тази комбинация създава натрупване в неустойката и съответно бариера за клиентите да се откажат от услугата и да преминат към друг оператор.

Поради тази причина, КЗП обяви, че тази практика на телекомите е нелоялна и агресивна и я забранява. Подобно с казуса с индексацията, нещата са малко по-сложни и почти сигурно е, че ще има обжалвания от страна на операторите. Както и потенциални преговори за постигането на някакво компромисно решение, отново по модела с индексирането на абонаментните такси от последните години.

Становището на регулатора

Позицията на КЗП е сравнително проста. Освен трите месечни такси неустойка при предсрочно прекратяване на договора от потребителите, операторите начисляват допълнителни такива. Те обхващат потенциалните промоции, които са включени в абонамента. Честа практика е телекомите да пуснат някой месечен план с намаление на цената, било то в Коледна или друга кампания. В договора се записва стандартната и промоционална цена. При предсрочно прекратяване от клиента се изисква да заплати разликата между двете в оставащия цял период на контракта.

Друг тип неустойка, която се наслагва е в случай, че потребителят е взел и устройство на изплащане, например смартфон. Повечето модели идват с отстъпки ако се вземат в пакет с преподписване или нов договор. Отново, разликата между промоционалната и реална цена се добавя в случай на предсрочно прекратяване на контракта.

Според председателят на КЗП Мария Филипова, това е нелоялна агресивна търговска практика. В становището на регулатора се твърди, че по този начин операторите налагат всякакъв вид „прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителя“, когато последният желае да прекрати договора си или да избере „друга стока или търговец“.

КЗП подчертават, че в контрактите освен стандартните клаузи за предсрочно прекратяване, които включват изплащане на до три месечни такси неустойки, са добавени още две, „които накърняват добрите нрави“. Защото по този начин се заобикаля поставения максимален праг, който е по договор. Допълнителните условия водят и до съществено неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Като те задължават да се плати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Реалностите на телекомите

Подобно на индексацията, реалната ситуация не е само черна или бяла. На първо място, регулаторът си противоречи в позицията си. От една страна КЗП твърди за „извъндоговорни пречки“, но от друга признава, че съответните клаузи за допълнителните неустойки са включени в самите контракти.

В Закона за електронните съобщения (ЗЕС), не са посочени изрични параметри за неустойките при предсрочно прекратяване на договора. Основните регулации са насочени повече в посока автоматичното подновяване на контрактите, преобразуването им в безсрочни и съответно условията за тяхното терминиране. В Закона за защита на потребителите (ЗЗП) също няма конкретни детайли при подобен тип абонаменти. Там, единствено е записано, че може да се счете за неравноправна клауза в договор такава, в която потребителят е задължен да плати необосновано високо обезщетение или неустойка.

С което става въпрос на тълкуване дали допълнителните условия създават такива предпоставки или не. За промоционалните цени на абонаментите може да се каже, че по-скоро да. Телекомите пускат намалените пакети, с които постигат няколко ефекта. Първият и най-важен – да привлекат потребители. Вторият е, че при преобразуването на договора в безсрочен, месечната такса става стандартната, а не промоционалната. Последният ефект е този, който описва КЗП – разликата между двата абонамента се дължи като неустойка и това създава допълнителна бариера за предсрочно прекратяване. В този случай, регулаторът може да се каже, че работи в правилната посока.

Смартфон субсидиите

Ситуацията е по-размита при закупуването на устройства заедно с договора. Част от стратегията на телекомите да привличат клиенти е като предоставят смартфони или друга техника на значително по-ниски цени от пазарните ако с тях бъде сключен нов договор или преподписан вече съществуващ. Операторът де факто се отказва или силно намалява маржа на печалба на продажбата на устройството, за да привлече и задържи клиентите си за по-дългосрочен период от време.

Тази практика се нарича субсидиране. Обемът на намаленията зависи от това колко скъпо е устройството и колко висок абонаментен план избере потребителят. Например, 512GB версия на сгъваемия смартфон Samsung Galaxy Z Fold 6 струва 2 869 лева в брой в „А1 България. Цената на свободна продажба от други търговци е 3 999 лева. Субсидията в случая е 1 139 лева, като говорим за подписване с най-скъпия план на оператора.

При предсрочно прекратяване, телекомът ще изиска горната разлика като неустойка. Ако това се направи в началото на срока на договора може да се каже, че тогава операторът ще бъде ощетен. Защото неговите сметки са, чрез скъпия месечен абонамент да си компенсира липсата на марж на печалба от смартфона. Ако се направи в последните няколко месеца на срока на договора, тогава вече наистина може да се каже, че е необосновано. Но и тогава подобно терминиране на контракта по презумпция не е в полза на потребителя. Защото той или тя само ще се плати неустойка, която всъщност може да покрие оставащото време и обикновено това не се практикува.

Предвид горните ситуации, е по-вероятно КЗП и операторите да потърсят някакво междинно решение, по подобие на казуса с индексацията на договорите. В този случай имаше по-скоро прецизиране на условията, отколкото тяхната пълна отмяна.

The post КЗП се прицели в допълнителните телеком неустойки appeared first on TechTrends България.