Пишещият тези редове попада в първата и втората категория. Два от смартфоните ми изкараха малко над три години след което внезапно спряха да работят. При първия случай взех сходен и заместващ телефон, от който обаче не бях доволен и смених след малко повече от година. Вторият случай беше наскоро и смартфонът изкара около три години преди да „умре“. Всички останали устройства, които съм ползвал за лични, са изкарвали поне по три години. Някои от тях дори още работят, но просто са прекалено много остарели за пълноценна употреба.

Основният проблем, когато ползвате устройство до последния му дъх е, че не знаете в кой момент то ще ви остави. След това по спешност трябва да търсите нов смартфон и бързането никога не е добър съветник. Информираността ви за състоянието на телефона може да помогне по много начини. Да предотврати или поне да подскаже за проблем, който в един момент може да се окаже критичен. Както и да помогне за по-добрата и ефикасна експлоатация на устройството.

Точно в такава роля влиза услугата „Смартфон диагностика“, която вече е част от приложението Yettel. Може да го тествате безплатно до края на ноември, независимо дали сте абонат на оператора или не.

Годишен преглед, но за телефона

Услугата „Смартфон диагностика“ предлага възможност за изпробване на способностите на устройството ви в шест категории – аудио, камера, екран, софтуер, сензори и бутони. Целият процес е сравнително лесен, като за всяка една от тях се преминава през съответния тест. За част от тях ще трябва намесата на потребителя.

Например, при аудио се тестват микрофона и говорителите и трябва потребителите да чуят дадени цифри и след това да отбележат кои са чули или обратното – приложението им показва такива и те трябва да ги изговорят. При iOS потребителите трябва да изговорят произволна дума. Сензорният екран се изпробва като „изтриете“ с пръст изображение на дисплея. Тестват се също предната и задната камера. При тях отново имаме участие на потребителя, който трябва да си направи селфи или да снима произволен баркод със задната.

Има тестове, които не изискват толкова активна дейност на потребителите. Например тези за RAM паметта и софтуера. Ако се открие нередност, се дават препоръки за потенциалното им разрешаване. Например, ако сте забравили да ъпдейтнете операционната система, това ще ви излезе като препоръка.

Практичност и развитие

Смартфон диагностика“ на „Йеттел“ има редица предимства. Работи се лесно с услугата, вградена е в приложението на оператора, което я прави повече от достъпна. Интерфейсът, действията и резултатите се поднасят по опростен и разбираем начин за потребителя. Услугата ще покаже дали има проблем с даден компонент, ако например вие се съмнявате, че нещо не работи като хората. Тя е съвместима с всички мобилни устройства на пазара с двете основни операционни системи – Android и iOS. Единственото изискване е да имате инсталирана последната версия на приложението Yettel.

Като всяка нова услуга и „Смартфон диагностика“ има поле за развитие през следващите месеци. Плановете на телекома са да добави още тестове, които извършват проверка на софтуера, дисплей, бутони и сензорите на устройството. Изрядният софтуер е  важен за производителността на устройството и подобен чек ще позволи още по-пълната му диагностика.

Една „вселена“ за устройствата

Смартфон диагностика“ е част пакета услуги на „Йеттел“, в който са обединени различни услуги, насочени към устройствата на клиентите и техния по-дълъг и пълноценен живот. Той носи името „Смартфон вселена“ и освен възможността да тествате умния си телефон има още различни предимства. Например, предоставяне на безплатна удължена гаранция в рамките на три години, като стандартната е две.  Към тях добавяме и застраховка „Смартфон протект“, която ще покрие щети при счупване или кражба.

„Смартфон вселена“ включва още редица промоции и намаления, като например отстъпка в размер от 100 лева за закупуването на аксесоар като умен часовник например. Подобни промоции има и при рециклиране на стар смартфон. Ако потребителят върне старото си устройство, „Йеттел“ предоставя отстъпка за покупка на ново.

Услуги като „Смартфон диагностика“ предоставят достъпен начин на потребителите да разберат състоянието на смартфона си. Както и да предприемат съответните действия по оптимизирането на работата му. Самата компания много добре описва приложението – това е като годишен технически преглед на колата, само че за умния телефон.

The post Знанието е сила или защо е важна смартфон диагностиката appeared first on TechTrends България.

Това се случва дори още докато „Булсатком“ се води независим играч. Финансовата и имиджова нестабилност на сателитния оператор доведе до неговото бавно обезкръвяване. Още през 2022 г. той загуби лидерската си позиция в сегмента на платената телевизия, а през изминалата се срива на трето място. Но това не са единствените размествания, които се случват. През 2023 г. „Йеттел“ също губи дългогодишното си второ място по брой мобилни абонати. Което подчертава още една индикация за задаващ се двуполюсен модел, доминиран от „А1 България“ и „Виваком“.

Общите тенденции за целия телеком пазар се запазват положителни. Приходите от телекомуникационни услуги през 2023 г. се увеличават със стабилни темпове, въпреки, че е достигнат до тавана от абонати в повечето сегменти. Всеки растеж вече е за сметка на конкурент и битката за клиенти само ще се ожесточи.

Много на хартия, малко на пазара

Тенденцията за увеличение на обема на пазара се запазват през 2023 г. През изминалата година има общ приходите на приходите с 12.6% до 3.803 млрд. лева. След по-умереното му увеличение през 2022 г. от 7.2%, постъпленията на телекомите се завръщат на зелени стойности от над 10%. Секторът запазва позицията си спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страната от миналата година – неговият дял в българската икономика се увеличава минимално до 2.1%.

Фиксираните услуги са основният двигател на растежа на телеком пазара.  Приходите от доставка на интернет на дребно се увеличават с близо 25% и вече са 427 млн. лева. Тези на платена телевизия също нарастват с малко под 14% до 502 млн. лева. Ако се запазят тези темпове, скоро фиксираният сегмент на дребно ще достигне 1 млрд. лева годишни постъпления.

При мобилните услуги, преносът на глас е с почти константни показатели. Увеличението на приходите е при мобилния интернет, което е нормално, предвид факта, че телекомите продължават да монетизират 5G скоростите. Ръстът през 2023 г. е от около 15% до 1.194 млрд. лева.

По-любопитна е ситуацията с компаниите, които оперират на телеком пазара. Мобилните оператори са редуцирани до тримата големи, но при фиксирания сегмент броят на доставчиците остава сравнително висок. Компаниите, които се занимават да предоставя интернет са 656. Предвид голямата консолидация през последните години, броят им остава висок, през 2009 г. например са били 724. Ситуацията е по-различна при доставчиците на платена телевизия. Те вече са 250 или по-малко от половината спрямо 2009 г. В разбивките по сегменти ще видим, че макар малките оператори да са много, все повече приходи отиват при няколкото големи играча.

Докладът на КРС вече обръща леко внимание на аутсорсването на мобилната мрежа на двата основни телекома – „А1 България“ и „Виваком“. Все още сегмент „Колокиране“ влиза в перо „Други“, но вече имаме някакви ориентировъчни данни за него. Според КРС през 2023 г. приходите от съвместно ползване, колокиране, предоставяне на физическа инфраструктура и други са се увеличили с 64% на годишна база.

Нестабилната мобилна троица

След като мобилният сегмент се изчисти от „призрачните“ играчи – оператори, които бяха такива само на хартия, се очакваше, че няма да има големи движения. Както и, че този тип услуги ще се стабилизират. През 2023 г. обаче сме свидетели на първото голямо разместване от 15 години насам. „Йеттел“ загуби второто си място по брой абонати, което вече се заема от „Виваком“.

Наследникът на „Теленор“ и „Глобул“ е с дял от 31.4% или отчита минимален спад от 0.7 процентни пункта на годишна база. „Виваком“ подобрява своята позиция от 31.2% на 32.4% и излиза на второто място. Лидер продължава да е „А1 България“ с 36.2%, но компанията отчита лек спад от 0.5 процентни пункта на годишна база. Това се случва при почти непроменен по обем потребители пазар. За последните пет години, мобилните абонати варират в рамките на 8 милиона.

Настигането и задминаването на „Йеттел“ от „Виваком“ е лесно проследимо през последните три години. Преди това двете компании успяха да постигнат частичен паритет и да се поддържа сходна дистанция. „Виваком“ постигна лек ръст, докато „Йеттел“ сходен спад и така през 2023 г. си размениха позициите. Много лекото понижаване на абонатната база на „А1 България“ създава предпоставки, че в един момент лидерът може да се окаже в позиция на изравнени показатели с новия подгласник.

Тази тенденция трябва да е и леко притеснителна за „Йеттел“. През 2013 г., когато Telenor купи компанията, амбициите бяха да се борят за лидерската позиция. Не успяха да го постигнат на база абонати, но това се случи при приходите. От тази гледна точка „Йеттел“ продължава да е номер едно при постъпленията. През 2023 г. компанията привлича 40.7% от мобилните приходи. По този показател „А1 България“ и „Виваком“ са почти равни – 29.9% срещу 29.4%. Което означава, че „Йеттел“ успява да монетизира по-добре своите клиенти, докато другите два телекома се опитват да постигнат повече маса и субсидиране на фиксираните услуги.

Телевизията – последното потъване на „Булсатком“

През 2022 г. „Виваком“ детронира дългогодишното царуване на „Булсатком“ при платената телевизия. През изминалата сателитния оператор продължи да потъва и вече е на трета позиция, като беше задминат от „А1 България“. В подадените към КРС данни е записано, че абонатите на дългогодишният лидер са паднали под 445 хил. или 22.2%.

Настоящият властелин на платената телевизия запазва първата позиция. „Виваком“ е със 728 хил. потребителя. Което прави дял от 36.3% или над една трета от целия пазар. Следва „А1 България“ с 548 хил. потребители и дял от 27.3%. Всички останали играчи имат общо 14.2%, който се разпределя между 247 компании общо. Казано по друг начин – отвъд трите основни ТВ доставчика, влиянието и пазарът на останалите е редуциран до под една шеста от всички потребители.

Третият мобилен оператор навлезе в този сегмент, но за 2023 г. подадените данни в регулатора са за скромните 5 775 клиента. В тези от самия финансов отчет от компанията-майка PPF Group има огромно разминаване. За 2023 г. според годишният доклад на доскорошния чешки холдинг са посочени малко под 35 хил. абоната на ТВ за българското звено на „Йеттел“. Разликата идва най-вероятно, затова, че се броят и само потребителите на приложението за телевизия, докато тези на КРС – преките инсталации към телевизори през кабел.

КРС подчертава, че „Виваком“ бележи ръст от 3.4% пункта на абонатите на годишна база. От регулаторът подчертават, че то се дължи и на придобиванията на малки оператори през 2023 г. Но без да се уточни каква част е вследствие на консолидацията и каква на „обезкръвяването на „Булсатком““. „А1 България“ бележи ръст от 0.9%, които идват органично – тоест са привлечени като изцяло нови клиенти или такива от конкуренцията. Предвид ситуацията, логично е основният да е „Булсатком“.

Създаденият прецедент

Свиващият се брой потребители на сателитния оператор е на законовия ръб дали придобиването му от „Виваком“ ще създаде господстващо положение. При данните от 2022 г. сборът от абонати на двете компании минава с много малко прага от 60% дял – 61.1%. Актуалните за 2023 г. показатели го поставят под това ниво, като сега той е 58.5%.

Ако United Group, компанията-майка на „Виваком“, беше изчакала с обявяването на сделката, можеше тя да се защити без да се изкривява статистиката. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри придобиването, като прие мотивите на балканския телеком.

Но това създава опасен прецедент, тъй като в тях се приема, че данните които събира и анализира КРС не са достатъчни. Използват се и външни такива, като се включват и абонатите на стрийминг услуги и тези от „сивия сектор“. Първите понякога са част от т.нар. дигитални позиции на големите телекоми и реално могат да бъдат и техни клиенти. Разминаването между данните на КРС и тези на „Йеттел“ за 2023 г. при ТВ абонатите, също повдига въпроса дали не трябва да се правят промени.

При добавянето им сумарния пазарен дял на „Виваком“ и „Булсатком“ беше свит до 40.1%. Това размиване на пазара, позволи на United Group да получи одобрение от КЗК, но създава прецедент и поставя под въпрос бъдещи тълкования на пазара. Както и събирането на данните от ресорния регулатор и самата законова рамка.

Оскъдният стрийминг

Разминаването на данните на „Йеттел“ обаче загатва, че сегментът на стрийминга и на отделните платформи само за онлайн ТВ не е за пренебрегване. Проблемът е с достоверността на данните. Тези предоставени от United Group са събрани от консултантската фирма Ernst&Young (EY) и са за 2022 г. Според тях 560 хил. са абонатите на стрийминг платформи у нас за посочения период.

Водеща платформа е и световният лидер Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max (ребрандиран само на MAX) със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Всички тези данни обаче не идват от самите платформи, а от външен консултант. Затова и КРС няма как да ги вземе предвид, поради съмнения в тяхната прецизност.

TechTrends получи данни за второто тримесечие на 2024 г. от онлайн платформата JustWatch. Тя предоставя възможността да се гледат няколко стрийминг услуги на едно място и в България разполага с около 30 хил. потребителя. На базата на тази извадка, информацията за лидера е идентична с данните предоставени от EY. Това е Netflix с 35% пазарен дял. Но след това започват големите размествания. Max е втори с 18%, което е далеч от 26% отчетени от EY. Трети са Amazon Prime със 17%, пети и шести са Disney Plus и Apple TV+ с изравнение позиции от по 8%.

Разминаването може да идва по няколко направления. Говорим за различни периоди – проучването на EY е за към края на 2022 г., докато това на JustWatch е сравнително актуално за средата на 2024 г. Отделно информацията на втората се базира на извадка от 30 хил. потребителя, което ако приемем данните на първата за достоверни, прави само 5% от целия пазар.

Всичко това показва, че без получаване на точния брой абонати от самите стрийминг услуги, този сегмент няма как да се отчете акуратно. Дори и тогава, част от плащанията ще минават през т.нар. „дигитални позиции“ на трите основни телекома. Което допълнително ще изкриви представата ни за пазара.

Крепостта „Фиксиран интернет“

Домашният интернет е все още единственият сегмент, в който малките играчи имат значителен дял. Макар и той прогресивно да намалява през годините. Приходите се увеличават до 1.68 млрд. лева, което е ръст с над 18% на годишна база. Лидерът „Виваком“ добавя 0.9 процентни пункта към дела си, който вече е 32.2%. „А1 България“ не остава по-назад, като увеличава своите позиции с 0.6 процентни пункта до 28.4%.

„Булсатком“ е трети, но много далеч с 5.4% пазарен дял и около 136 хил. абоната, коото най-вероятно ще се влеят във „Виваком“ след като придобиването е финализирано. Малките интернет доставчици съставляват 33.9% от пазара на база абонати и 44% на база приходи. Това влияние обаче е разпределено между 653 компании (без да броим водещите три). „Йеттел“ разполага с 69 хил. интернет потребителя през 2023 г., което го поставя с около 2.6-2.7% дял. В следващия доклад на КРС той ще е най-вероятния трети играч.

При наетите линии на дребно има интересни размествания. „Виваком“ властва в наличната инфраструктура до краен клиент с дял от 71.5%, но само 47% от приходите. Усилията на „Нетера“ на този пазар ѝ печелят второто място на база линии с 10.5%. Но на база приходи, „А1 България“ е пред нея с 18.6% срещу 8.8%. Ситуацията при този пазар на едро винаги е бил по-различен, като тук лидерите се запазват и това са „Новател“ и „Нетера“. „Виваком“ обаче подобрява значително позициите си, покрай придобиването на „Телнет“.

По пътя към двуполюсния модел

С приключените сделки за консолидация на пазара, в досегашните ни анализи говорихме за триумвират – пазар, доминиран от трите големи оператора. Започват да се появяват индикации, че в средно и дългосрочен план може да говорим за двуполюсен модел. В него двата напълно конвергирани телекома си поделят лъвския пай, а другите – каквото остане.

Причината за смяната на прогнозата е в заслабващата позиция на „Йеттел“. Компанията тръгна да изгражда конвергирана услуга от нулата и да разчита на нея основно на мобилната си инфраструктура. Елиминирането на основните независими играчи във фиксирания сегмент засилва позициите на другите два големи телекома.

„Йеттел“ все още е слаб във фикса, като ще влезе в Топ 3 при интернета, само заради елиминацията на „Булсатком“. Под или около 3% е нищожно нисък резултат, като ще трябва да се конкурира с фрагментирани потребители по малките оператори или с вече установените двама лидери. При платената телевизия тепърва ще видим дали „Йеттел“ дори ще успее да се пребори за третото място. Дори и да успее, преднината на „Виваком“ и „А1 България“ е огромна. Шансовете да се доближи бързо през следващите години са минимални, но може да събере достатъчно дял, че да диверсифицира поне частично приходите си.

Бъдещето на пазара няма да зависи от „Йеттел“, а по-скоро от продажбата на United Group. Собственикът на „Виваком“ в момента приема необвързващи оферти, а намеренията са да се намери купувач ако не на цялата група, то на някои пазари, тя може да продава и на други желаещи. Един от потенциалните кандидати е новият мажоритарен собственик на „Йеттел“ – арабският Etisalat. Ако той вземе United Group на ниво група, то за звената в България и Сърбия ще е по-сигурно да се намери отделен купувач, заради потенциалната концентрация в мобилния сегмент. Неслучайно, от индустрията коментират, че в телеком сектора никога не се скучае.

The post За последно с „Булсатком“ – българският телеком пазар през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

„Виваком“ отчита стабилни ръстове по всички показатели, като във вече упоменатите фиксирани сегменти – те са най-значителни. Приходите се увеличават най-вече заради поредната година на индексация на плановете. Тази тенденция се следва и от основния конкурент на компанията – „А1 България“, докато при „Йеттел“ръстът на постъпленията е по-скромен. Печалбата също нараства, но с по-плавни темпове.

В рамките на United Group, „Виваком“ продължава да е лидер по генериране на печалба, като отговаря за 30% от нея в рамките на целия балкански конгломерат. Българският телеком е втори в тежестта на приходите, след гръцкото звено Nova. Двете заедно доминират финансовите резултати на United Group с кумулативни 52% от всички приходи и 57% от печалбата на групата.

Пълният отличник

През 2023 г. „Виваком“ отчита ръст по всеки от важните показатели за индустрията. Приходите се увеличават до 646 млн. евро или с 9% на годишна база. Като основна причина във финансовия доклад на United Group е посочена индексацията на плановете през последните две години. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) се увеличава с малко под 6% до 294 млн. евро.

Абонатите също се увеличават стабилно. Мобилните такива се увеличават за поредна година. През 2023 г. ръстът е с 4%, което е внушително предвид високото проникване на този тип услуги и силната конкуренция между трите телекома. Мобилните потребители на „Виваком“ вече са 3.354 млн. и изпреварват „Йеттел“ за първи път откакто компанията стартира като трети GSM оператор през 2009 г.

Както отбелязахме, придобиванията засилиха доста клиентите на фиксирани услуги – платена телевизия и домашен интернет. Първите се увеличават с 26% до 607 хил., а вторите с 18% до 721 хил. клиента. Към ТВ абонатите прибавяме и тези, които ползват DTH услуга (сателитна телевизия), които също нарастват с 8% до 282 хил. Точно те ще са основния източник на нови потребители след придобиването на „Булсатком“. То беше финализирано през февруари 2024 г. и затова не влизат в отчета за 2023 г.

Средномесечният приход от абонат (ARPU) също се качва с 11% от 10.6 евро на 11.8 евро. Така, по този показател, „Виваком“ излиза начело, след дългата доминация на „Йеттел“. Телекомът отчита и леко увеличение на капиталовите инвестиции с 8% до 114 млн. евро. Това се дължи на отпуснатите в края на 2023 г. нови честоти в спектрите 700MHz и 800MHz, след над десетилетие преговори с институциите.

Българският пазар на тримата големи

С осветляването на финансовия отчет на „Виваком“ вече разполагаме с данните за 2023 г. на трите основни телекома в страната. „А1 България“ продължава да е лидер по приходи със 750 млн. евро. „Виваком“ обаче увеличава преднината пред третия „Йеттел“. Последният телеком все още страда от факта, че тепърва започна да развива фиксирани услуги (предлагане на платена ТВ и домашен интернет). Те са в основата на ръста на приходите на телекомите през последните няколко години. Както и те имат допълнителна тежест при индексацията.

Това оказва влияние и на EBITDA. Двата водещи и отдавна конвергирани телекоми са рамо до рамо с 304 млн. и 294 млн. евро съответно за „А1 България“ и „Виваком“. Докато „Йеттел“ е само наполовина със 151 млн. евро EBITDA. Дори като съотношение с приходите (т.нар. марж) доскорошният основно мобилен оператор е само с 30% срещу 40% и 45% съответно за „А1 България“ и „Виваком“.

„А1 България“ продължава да е стабилен лидер на мобилния пазар с 3.77 млн. абонати. Промяната през 2023 г. бе рокадата на втория и третия, за която вече споменахме. „Виваком“ изпревари „Йеттел“ по мобилни клиенти, след като последните години отчита стабилно увеличение на потребителската си база. „Йеттел“ е на приливи и отливи, като последната година се сви с минималното 1.9% до 3.23 млн.

На фиксирания пазар, доминацията на „Виваком“ започва да се усеща. Компанията има 889 хил. клиенти на платена телевизия. За съжаление „А1 България“ спря да публикува данни по този показател и ще чакаме през лятото обновяването на публичния регистър на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), за да ги попълним. Но през 2022 г. телекомът разполага с 536 хил. При интернет абонатите „Виваком“ е лидер със 721 хил. клиента срещу 526 хил. за „А1 България“. „Йеттел“ тепърва прохожда в тези сегменти, като разполага с 69 хил. интернет клиента и 35 хил. на платена ТВ.

The post „Виваком“ през 2023 г.: Фиксирана доминация и мобилен напредък appeared first on TechTrends България.

Мобилните приходи вече не са достатъчни, за да гарантират комфортни маржове. Резултатите на „Йеттел“ за изминалата 2023 г. показват точно това. Само напълно конвергираните телекоми с пълни пакетни предложения и добре развити, както мобилни, така и фиксирани услуги ще могат да отчитат стабилен растеж.

2023 г. беше белязана и с обявената продажба на основния дял на телеком звеното на PPF Group, в което влизат българските „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Сделката беше обявена през август и получи пълно одобрение от антимонополните регулатори през февруари 2024 г. Затова продажбата не влезе в отчета на компанията-майка, но по-важното е, дали с промяната на акционерните дялове тя ще продължи да публикува редовно своите финансови резултати. Документите за 2023 г. показват и причината за сделката – високата задлъжнялост на телеком групата и опитът за оптимизиране на портфолиото на чешкия фонд.

Позитивно за приходите, но не и за печалбата

Приходите на „Йеттел България“ се повишават с 10% на годишна база до 503 млн. евро за цялата 2023 г. Това се дължи най-вече на спорната индексация на база инфлацията, която трите телекома предприемат за съществуващите си договори трета година поред. Затова не е изненада, че средномесечния приход от абонат (ARPU) също се увеличава. Средната за 2023 г. стойност е 11.6 евро, като в последното тримесечие достига 11.8 евро.

Повечето приходи от абонат обаче идват при леко понижение на цялостната клиентска мобилна база. Тя се свива с 1.9% до 3.23 млн. потребителя, ако включим и автоматизираните SIM карти (т.нар. M2M – банкомати, касови апарати и др.). Понижението на тези със стандартни абонаментни планове е в рамките на 1.1% или 2.3 млн.

Компенсацията им е частична с клиентите на новите фиксирани услуги. За цялата 2023 г. „Йеттел“ е успяла да привлече 35 хил. клиента на платена телевизия. Което е доста добър резултат, като се има предвид, че компанията тръгна от нулата. При фиксирания интернет, телекомът отчита ръст от над 65% спрямо 2022 г. През изминалата година, „Йеттел“ вече разполага с 69 хил. абоната срещу 42 хил. спрямо предходната. На база на данните от 2022 г. от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) това поставя компанията като третия по големина интернет доставчик на дребно, след елиминирането на „Булсатком“.

Тези мерки обаче не са достатъчни да се повиши печалбата на „Йеттел“, за разлика от другите два големи оператора. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с 3.8% до 151 млн. евро спрямо 2022 г. Обяснението е просто – повишаване на оперативните разходи. През 2023 г. те са 352 млн. евро срещу 299 млн. евро през предходната година. Това прави увеличение от 17.7% или малко под два пъти над отчетената инфлация от Националния статистически институт за изминалата година.

Допълнителните разходи

Йеттел“ също така плати 22 млн. евро за допълнителните честотни ленти в 700MHz и 800MHz. Този заветен спектър беше най-накрая раздаден, след повече от десетилетия спорове между телекомите, регулаторите и Министерство на отбраната. Въпреки, че инфраструктурата от няколко години е отделена в отделното дружество „ЦЕТИН“, в „Йеттел“ останаха лицензите за радиочестотите. Което идва и със съответните допълнителни разходи.

Затова капиталовите разходи или инвестициите на оператора нарастват от 31 млн. евро на 56 млн. евро през 2023 г. Огледално противоположна е ситуацията с тези на „ЦЕТИН“. През 2022 г. те са 51 млн. евро, докато през изминалата година се понижават до 39 млн. евро. Това може да се обясни с това, че „ЦЕТИН“ отговаря за модернизацията на мобилната мрежа към 5G и през изминалата година се забелязва забавяне в тази посока.

В таймлайна за разпределение на честотите в презентацията на PPF Group е посочено, че се очаква допълнителен търг в спектъра от 1 800MHz през 2024 г. Това са останалите три ленти от две по 5MHz, които се освободиха след фалита на „Макс телеком“ и връщането им от наследника „Ти.Ком“, както и освобождаването на по-малката от „Булсатком“.

Ефектите на продажбата

Продажбата на основните активи на телеком групата на PPF Group на арабската Etisalat (e&) ще доведе до някои значителни промени. Тя ще бъде разделена на две – едното ще е съвместното дружество с новия мажоритарен собственик. В него ще се включват звената обекти на продажбата – Yettel и CETIN компаниите в България, Унгария и Сърбия, заедно с O2 и CETIN в Словакия. Чешките телеком дружества остават изцяло под шапката на PPF Group.

Сделката е за 2.15 млрд. евро, като има специална клауза, новото съвместно дружество да постигне определени, но не обявени публично, финансови резултати в рамките на три години. Ако успее, PPF Group ще прибере още 350 млн. евро, но ако не се случи, ще трябва да върне 75 млн. евро.

Телеком групата на PPF Group има значителни дългове общо за 4.395 млрд. евро. Те нарастват с 294 млн. евро, главно заради придобивания на фиксирани оператори в Чехия, но не се водят на самите дружества, а на групата. Така, Etisalat плащат 2.15 млрд. евро и де факто наследяват дружества с общи дългове в размер на 4.105 млрд. евро. Самите PPF Group успяват да погасят задълженията на чешкия CETIN, както и част от лихвите на регионалния O2.

The post „Йеттел“ през 2023 г.: Лек ръст на приходите и вече във фиксираните услуги appeared first on TechTrends България.

Netflix изгради своята стрийминг империя на тази база и прати своя конкурент Blockbuster в историята. Линейната телевизия и кабелната съответно не умряха напълно, но трансформацията беше налице. Предоставянето на съдържание онлайн по модела на стрийминга се оказа златна мина, в която се включиха почти всички технологични и медийни гиганти.

В резултат на тези „стрийминг войни“ се появиха десетки платформи. Съдържанието постепенно беше затворено и разпределено във всяка от тях. Така, за да могат потребителите да гледат нещо, обикновено трябва да намерят и конкретната стрийминг услуга в която се намира. Фрагментацията се оказа голяма и в един момент непосилна дори за гиганти като Disney.

Затова новата тенденция е консолидация на платформите, връщане на рекламите и започване на споделяне на съдържание между тях. Новата реалност обаче се оказва доста близка до това, от което се опитахме да избягаме преди десетина години – кабелната телевизия.

Спортът на едно място

Една почти изцяло американска новина показва накъде се развива сектора. Disney, Fox и Warner обявиха, че ще сложат цялото си спортно съдържание за САЩ в рамките на една платформа. Това включва всичко от портфолиото на ESPN, Fox (това на едноименната компания и на Dsiney – бел. ред.), ABC и ТВ програмите на Warner.

Те заедно държат правата за почти всички излъчвания на три от четирите най-популярни спорта в САЩ – бейзбол, хокей и баскетбол. Както и за още редица други от NASCAR до MMA. Единствено американският футбол запазва някаква диверсификация в правата на излъчване, като там такива имат още NBC-Universal и Amazon Prime.

Новата платформа ще стартира през есента на 2024 г. Цената ѝ не е обявена, но се предполага, че ще е между 45 и 50 долара на месец. Това е изключително високо, но предвид колко са инвестициите в държането на спортните права, не е изненада. Няма информация как ще се казва новата платформа, но тя ще има отделен мениджмънт. Както и приходите от нея ще се разпределят по равно между трите основни компании. Потребителите ще могат да интегрират и другите основни стрийминг платформи между трите гиганта – Disney+, Hulu и HBO Max.

Няма информация дали новата услуга ще предлага реклами. От което зависи и дали абонаментът ще е само едно ниво или ще е разделен на две – премиум без и по-евтин с промоционални клипове. Предвид сложността на спортните права за излъчване е възможно въпреки високата цена, да продължат да се предлагат реклами.

Консолидационен пик

Това споразумение всъщност показва посоката на консолидация и споделяне на съдържание между основните конкуренти в сектора. Първата фаза на окрупняване на бизнеса беше вътрешна. Големите медийни групи разделиха тематично някои платформи, други – според брандовата си структура. Например Disney разполага с три услуги – едноименната Disney+, ESPN+ и Hulu. В последните две, компанията например разполага с контролен дял, но не е едноличен собственик. Ситуацията трябва да се промени през идните седмици, когато Disney ще откупи напълно Hulu.

Пример, за вътрешно окрупняване е Paramount+ и Showtime. Warner вече обмисля да обедини HBO Max и Discovery+, като в тази сделка може да премине корпоративната граница и към двете платформи да се добави Peacock на Paramount.

Обединяването на цялото спортно съдържание между три основни медийни компании в САЩ е признак, че вече сме във втората фаза. При нея ще видим комбиниране на различни платформи, било от тематично, по права или на база финансови и други показатели. В рамките на „стрийминг войните“ сме разглеждали винаги само няколко услуги, но ако вземем предвид и малките с по милион-два абонати, бройката набъбва до десетки. С което консолидацията и комбинациите стават доста по-разнообразни.

Завръщането на рекламите

Раздробяването на различни платформи и затварянето на ключово съдържание доведе до разпиляването на потребителите. С което бизнес моделът базиран само на абонаменти започва да не излиза. Затова рекламите се завръщат и премахват една от малкото останали предимства на този тип услуги.

Моделът е изключително прост от маркетингова гледна точка. Евтините тарифи се заменят с такива или дори по-достъпни, но с предоставянето на реклами в съдържанието. Цените на тези без промоции се увеличават. Идеята е да се максимализира маржа на премиум пакетите, които ще се плащат от по-малката аудитория. Докато по-голямата, която пак ще плаща, но там печалбата ще се извлича от рекламите.

Този модел е устойчив за големите платформи с многомилионни абонати. Затова засега той започва да се налага в такива като Netflix и Disney+. Това ще засили натиска върху по-малките и съответно ще подсили консолидацията на пазара. Потребителите от своя страна ще са изправени пред избора да плащат за да гледат и да доплащат, за да не виждат реклами. В общи линии се повтаря бизнес модела на кабелната телевизия от 90-те години.

Супер стрийминга

Подобно тематично и бизнес групиране е само една от потенциалните фази на трансформирането на стрийминг услугите обратно в нещо като интернет кабелна телевизия. Следващата и логична стъпка е обединяването им в едно суперприложение и/или в комбинирани пакети. Тази тенденция започва постепенно да се развива поне на ниво концепция. Новата спортна платформа на Disney, Fox и Warner донякъде следва този модел, макар и в доста ограничена и нишова посока.

Идеята е различните стрийминг услуги да бъдат обединени в рамките на едно приложение. Това ще е потенциалната панацея на настоящата фрагментация, тъй като повечето потребители на Запад имат по няколко абонамента. Тези в САЩ средно плащат по три на месец, като бройката през 2023 г. намалява от четири спрямо 2022 г.

За да работи обаче, супер стрийминга трябва да предостави следните възможности. Лесна навигация, единен и приемлив абонамент, безпроблемно разплащане, събиране на цялото съдържание и различното му сортиране. Повечето от тях могат да се реализира при добра воля и в момента. Големият проблем ще е единният абонамент. Постигането на споразумение с широк набор от компании и платформи ще е доста трудно начинание. Друг проблем ще е, че някои от големите играчи ще предпочитат да вкарат в подобно супер приложение абонаментите си с реклами. Което ще понижи потребителското изживяване.

Ролята на телекомите

Може да звучи странно, но ключова роля в развитието на стрийминга ще заемат и самите телекоми. Те продължават да предлагат добрата-стара линейна телевизия, но все повече услугите им наподобяват тези на дигиталните платформи, като Netflix или HBO Max. Някои от новите им функционалности са дори директно заимствани от онлайн конкурентите им. Друга тенденция е, операторите да интегрират в едно подобно на супер приложение всичко накуп – линейната ТВ, собствената си „видеотека“ и дори самите стрийминг услуги, като Netflix и Amazon Prime.

Примерите идват директно от българския пазар. През февруари „Виваком“ обнови своята дигитална платформа EON. Нововъведенията са взети почти изцяло от практиката на стрийминг услугите. Интерфейсът е на големи блокове, с изчистени ленти за препоръчвания, възможност за сваляне на дадено видео за офлайн ползване и запаметяване на прогреса на гледане с опция да се продължи нататък. Все неща, които сме виждали в платформите на HBO Max, Netflix и др., сега допълват линейната телевизия и видеотеката на „Виваком“.

Това не е единственото, трите български телекома предлагат през своите планове и абонаменти за някои от стрийминг услугите. Някои от тях директно ги интегрират в своето ТВ приложение. Такъв е случая с „А1 България“ и тяхната Xplore TV, която вече предлага вграждане на Netflix акаунт. Когато и трите телекома вкарат максимално количество стрийминг услуги в своите приложения, то те ще предлагат нещо като супер такова, което комбинира линейна ТВ, собствена видеотека и интегрирана такава от външните платформи.

Регулаторното одобрение на поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ засега силно стрийминга в страната. Защото Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие аргументите на United Group и включи този тип платформи при анализа на пазара на платена ТВ. С което разми дяловете преди и след приключване на сделката. Проблемът е, че няма максимално достоверни и прецизни данни за абонатите на стрийминг в България. Както и какъв процент от тях минават през плановете на телекомите. Във всички случаи дискусията за ролята на стрийминга на българския телеком пазар тепърва ще се развива.

Трансформацията на самия пазар за видео на поискване продължава. За момента посоката на развитие е завършване на пълния кръг и завръщане на практиките от кабелната телевизия – реклами, допълнителни платени „канали“ или платформи, обединяване под един покрив. Неща, за които потребителите няма да са напълно доволни, но и настоящата фрагментация не работи в тяхна полза. Към тях добавяме и телекомите като фактор, с което нещата придобиват по-сложно изражение. Точният вектор ще бъде финализиран най-вероятно през тази и най-късно през следващата година.

The post Как преоткриваме кабелната телевизия през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Конкуренцията присъства на хартия с над 1 000 фиксирани доставчика на услуги, но техния сумарен дял е около една трета от пазара за интернет и (по данни на регулатора) едва 13% от този за платена телевизия. С новото тълкуване на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) последният се изменя на една четвърт, но дори и тогава остават съмнения за доминиращата позиция на основните играчи.

Индексацията от своя страна беше подхваната от политиците, като удобен повод за смяна на ръководството на регулаторите. Тя ще се окаже и последната сламка, за която могат да се хванат малките доставчици с техния може би последен опит в реализацията на мобилен виртуален оператор (MVNO). Браншовата асоциация на българските телекомуникационни организации (БАБТО) призова регулаторите да направят задълбочен пазарен анализ за статуса на конкуренцията в сектора.

Според тях, цялото развитие на двете основни теми от началото на годината все повече показва за липса на такава и наличието на олигопол. Думата е спомената няколко пъти в мотивите на КЗК при одобрението на сделката, но без по-големи последствия. Решението според БАБТО е държавата да наложи на телекомите да отворят своите мрежи за MVNO. Малките доставчици загубиха досегашната битка за създаването на виртуални оператори. Затова колкото и странно да звучи, привличането на общественото внимание към поредната годишна индексация им дава някакви далечни надежди, все пак тя да се увенчае с успех.

Гласът на малките

БАБТО вижда връзка между двете големи събития в телеком индустрията. Поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ е своеобразния пик на окрупняването в сектора, докато индексацията на цените спрямо инфлацията на годишна база демонстрира липсата на конкуренция. Представителите на малките оператори коментираха, че това непрекъснато повишаване на цените е симптом за формиране на олигопол или дори монопол в телеком индустрията у нас. Въпреки, че в годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията са вписани над 1 000 компании за фиксирани услуги.

„Обявяването на повишаването на цените в медиите е симптом за проблеми и дори цялостна липса на конкуренция“, коментира Невен Дилков, главен изпълнителен директор на „Нетера“, член на БАБТО и председател на ECTA – Европейската асоциация за засилване на телеком конкуренцията.

„Обявяването на повишаването на цените в медиите е симптом за проблеми и дори цялостна липса на конкуренция“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

Тезата на БАБТО е, че преди години, когато малките са заемали две трети от пазара, интернет скоростите у нас са били сред най-високите в света. Докато в момента, техния дял е редуциран до една трета, а българската връзка е паднала на 67-мо място, по последни данни на Ookla. Понижаващото се качество не е единствения индикатор за конкуренцията според малките доставчици. Тяхна е тезата, че в момента пазарът се движи в синхрон, не само като технологични решения и услуги, но и като цени, което е характерно за олигополно положение.

„Пазарът в момента се развива в синхрон, като цени, като технически възможности“, коментира председателят на БАБТО Ангел Василев. „Ако продължим този път на консолидация ще преминем към олигополоен и монополен пазар, от което ще страдаме всички – както бизнеса, така и потребителите“.

Искането на браншовата организация се оказва доста просто – те призовават да се извърши задълбочен анализ за състоянието на телеком сектора. В него да се изследва степента на конкуренция и наличието на олигополно или дори монополно положение в отделните сегменти. БАБТО призовават това да се осъществи от КЗК и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), които са ресорни.

Поглед към виртуалните оператори

Следващата стъпка, която предлагат малките е добре позната – силово налагане от държавата на MVNO. С други думи, задължаване на трите големи телекома да отворят мрежите си и да предлагат връзка на други компании. Идеята за MVNO беше постепенно елиминирана от българския пазар.

Първо, държавата през годините смята преговорите за „национален роуминг“ за изцяло търговски и отказва да заема страна в тях. Второ, телекомите засега блокираха всякакви опити за подписване на такова споразумение. Единственият пример беше с „Макс Телеком“ и „Мобилтел“ (сега „А1 България“), но официално така и не влезе в сила. За причините се спекулираше, но според източници на TechTrends „едните искаха много пари, а другите просто нямаха“.

Невен Дилков призна, че в рамките на създадената преди седем години организация Мобилни алтернативни комуникации (МАК) са водени непрекъснати преговори с трите оператора. Те са се протаквали във времето и винаги са били лишени от взимането на окончателно решение.

МАК и БАБТО се опитаха да вкарат промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС) с които да накарат КРС да задължи телекомите за отварянето на мрежите при раздаването на лицензите за честотите. Поводът беше приемането на Европейския кодекс за електронни комуникации и хармонизирането му с българската законова рамка. Крайният резултат беше огромен компромис, според който малките оператори можеха да обжалват решението на КРС пред съда.

Покрай търговете за радиоспектъра в 3.6GHz МАК направи точно това – обжалва и на първо ниво постигна победа. Съдът върна аргументите на КРС за решението си за аукциона за преразглеждане. Регулаторът го пренаписа, но без да променя крайното си становище. След което малките оператори са атакували в съда самата процедура на база на първото дело, но магистратите са го игнорирали. Така пропада последният легален за момента начин за теоретично създаване на MVNO.

Сламката КЗК

След всичко това, БАБТО се хваща за истинска сламка – да изиска пазарен анализ от КРС и КЗК. При това броени дни след като антимонополния регулатор направи „експресен“ такъв за пазара на платена ТВ, покрай решението си за сделката за „Булсатком“. В него КЗК игнорира официалните и проверими данни от КРС, за сметка на добавянето на приблизителни такива за стрийминг платформите и сивия сектор. Това изкриви цялостната картина на пазара и сумарния дял на „Виваком“ и „Булсатком“ от над 60% се редуцира набързо до по-приемливите 40%.

В решението на КЗК има два елемента, които БАБТО възнамеряват да използват. Първият е, че регулаторът започна да констатира в някои сегменти наличието на олигопол. Такъв е признат в разпространението на телевизия на едро, където основните играчи са „БТВ“ и „Нова“. Първата е собственост на PPF Group, доскорошен едноличен собственик на „Йеттел“, а втората – на собственика на „Виваком“ United Group.

Вторият елемент е особеното мнение на зам.-председателят на КЗК Димитър Кюмюрджиев. В него той се противопоставя на почти всички аргументи на решението на регулатора и поставя под въпрос олигополната структура на пазара при фиксирани услуги. Включително и взимането и включването на данните за стрийминг платформите и сивия сектор.

Надеждата на БАБТО е, че при изработване на обективен секторен анализ, тогава тези неща ще излязат наяве и държавата ще трябва да предприеме действия. Данните и годишните доклади на КРС не се водят за такъв. Те могат и служат за основата на изготвяне на подобни анализи, но самостоятелно не са такива. От БАБТО коментираха, че подобно изследване трябва да се направи от КЗК и КРС, като е специално регламентирано в ЗЕС.

Пожелателно и реалистично

Освен очевидния въпрос – дали подобен анализ ще помогне в създаването на MVNO, има още доста подобни. Единият е как КРС ще наложи на телекомите да отворят мрежите си при положение, че целият честотен спектър вече е раздаден. Отговорът на БАБТО беше уклончив и да не се „подценява силата на държавата“.

Отново могат да се хванат за сламката, че някои разрешителни изтичат през юни 2024 г., това са в 900MHz и 1 800MHz за два от операторите. Дори веднага да се започне с необходимите законови промени, шансът да са приети до юни е минимален до никакъв. Следващите изтичат през 2025 г., като това е за трите оператора в 2GHz, но това е поддържаща лента и без нея телекомите могат да работят без проблеми. Датите след това започват за няколко ленти през 2031 г., а повечето се пренасят направо в бъдещето към 2038 г., 2041 г. и 2042 г.

Телеком индексацията се превърна в сладка практика, която първият път мина заради ковид пандемията. Вторият път – заради войната, но сега на третия път, стомната за вода може да се счупи. В обществото се акумулира достатъчно негативна енергия и ще се търсят решения за справяне с казуса. Защото по почти същото време, докато траеше пресконференцията на БАБТО, третият оператор „А1 България“ обяви, че и той ще индексира цените с 9.5%.

За момента най-реалистичното решение е ако регулаторите позволят да се запази тази годишна промяна на цените е да се отворят договорите. Тоест, да се даде възможност на потребителите да прекратяват само с едномесечно предизвестие без заплащането на никакви неустойки. Отварянето на мрежите може да проработи в дългосрочен план при добро развитие на конкуренцията, но настоящата законова рамка го прави малко вероятно. Въпреки, това независимите оператори вече нямат други опции.

The post Телком индексацията се оказва спасителна сламка за виртуалните оператори appeared first on TechTrends България.

Решението на КЗК слага и край на сагата със спора за собствеността на „Булсатком“. През последните години за сателитния оператор се водят тежки битки – съдебни и регулаторни, покрай преструктуриранията му и продажбите му. Одобрението на сделката с „Виваком“ ще разплете бързо и лесно останалите казуси. Някои от които се влачеха в съдилища и регулатори с години и заради взаимосвързаността им не можеха да се решат без да предизвикат нови.

Действието на регулатора обаче ще отвори нови въпросителни относно измерването на пазара на платена телевизия. КЗК прие доводите на United Group и „Виваком“ да включи в този сегмент и стрийминг платформите, познати и като Over The Top услуги (OTT). Данните за тях все още са само ориентировъчни и на база външни изследвания, като повечето играчи не са длъжни да подават точна информация за абонатите си, нито подлежат на регистрационен режим в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) или Съвета за електронни медии (СЕМ). Като всичко това най-вероятно ще бъде оспорвано в съда от конкурентите.

Новият поглед

Най-голямото опасение за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ е поглъщането на вече втория на пазара за платена телевизия от първия. Според официалните годишни данни на КРС за 2022 г. делът на абонатите на двете компании заедно ще бъде 61%. След финализирането на сделката „Виваком“ ще получи две трети от пазара, като далеч след тях остава „А1 България“ с малко над 26%.

КЗК правилно отбелязва, че „Булсатком“ губи през последните години абонати, като от 2020 г. до 2022 г. тя се е лишила от 145 хил. потребители. Ако превъртим лентата по-назад, ситуацията става дори по-плашеща. Преди КРС да започне да събира данни за крайните клиенти на платена ТВ, косвените индикации показваха, че сателитния оператор разполагаше преди десетина години с около един милион абоната. Към 2022 г. „Булсатком“ вече се е свил до 542 хил. или почти наполовина, като и това е първата година, в която компанията губи лидерското си място. Причина за всичко това е засилената конкуренция, финансовите проблеми на оператора и несигурността покрай боричканията за власт в него.

Този факт не е най-решаващия в констатацията на КЗК, че няма опасност от създаване на господстващо положение след сделката. Регулаторът приема напълно доводите и допълнителните неофициални данни на United Group и „Виваком“, които игнорират тези от годишните доклади на КРС. Според тях на ТВ пазара трябва да се добавят абонатите на стрийминг платформите и тези, които не се отчитат от операторите (т.нар. сив сектор).

По този начин целият сегмент се увеличава като обем с 50% от малко над 2 млн. на малко над 3 млн. потребители. United Group и „Виваком“ предоставят информация, че абонатите на OTT услуги са около 541 хил. и още 423 хил. са неотчетени от малките оператори или са т.нар. сив сектор. С което сумарния пазарен дял на телекома след придобиването на „Булсатком“ се свива от внушителните 61% на доста по-приемливите 40%.

За стрийминга с любов

Има ясна причина, защо през всичките години досега при пазарните анализи в телеком сектора се взимаха данните от КРС. Те се водеха за най-официални и пълни, тъй като законово се задължаваха всички оператори да декларират своите абонати и ги подават директно към регулатора. Големите телекоми ги оспорваха, защото смятат, че малките крият клиенти. Това се прави защото цената за правата на излъчване на съдържание се определят на размера на потребителската база.

Проблемът идва, че няма точна информация колко е сивия сектор. Правени са различни проучвания през годините и дори в мотивите към КЗК данните на „Йеттел“ и „Виваком“ се разминават значително. Първата компания посочва, че към 2020 г. необявените абонати са около 4-5% от целия пазар. „Виваком“ предоставя малко по-конкретни като цифри, но като дял те са три-четири пъти повече – над 17%.

Ситуацията е същата и при стрийминг платформите (OTT). Големите от тях са международни услуги, които не подлежат на изискването да обявяват своите абонати в страната пред регулаторите. Данните за тях са предоставени от трети външни източници, цитирани от „Виваком“ и United Group и са силно приблизителни и груби. Част от тях са и вътрешни изследвания на телеком групата.

Въпреки, че са силно ориентировъчни те са доста интересни и за първи път имаме по-точна разбивка на стрийминг услугите в страната. Netflix е лидер с 200 хил. абоната, следван от HBO Max със 150 хил., Disney+ е наполовина със 75 хил., още 40 хил. са към Amazon Prime Video. Българските независими онлайн ТВ платформи са с 60 хил. и още 35 хил. са другите, някои от които и сателитни услуги от съседни държави.

„Но всичко е точно“

С безропотното приемане на горните данни КЗК обръща с главата надолу анализът на ТВ пазара в България. Освен, че информацията за потребителите „на сиво“ и OTT е ориентировъчна се пренебрегва факта, че в страната един от популярните начини за абониране към стрийминг платформите е през големите телекоми. „Йеттел“, тогава „Теленор“, наложиха идеята с добавянето на HBO Go (сега HBO Max) през 2016 г.

Практиката обхваща и трите оператора, както и повечето големи стрийминг услуги. „А1 България“ дори интегрираха Netflix в рамките на своето умно приложение Xplore TV. Няма разбивка, колко от тези абонати минават през телекомите. КЗК игнорира това, като се позовава на изследване на британския регулатор Ofcom, че на Острова между 60% и 80% от клиентите на OTT се договорят директно с платформата. Според тези данни само 10% минават през операторите.

За България обаче няма такова изследване и не се знае какво е припокриването на тези 541 хил клиенти. Ако решението на КЗК за разглеждане на пазара на платена ТВ трябва да се превърне в практика ще са необходими доста промени и усилия в две посоки. Едната – да се намери по-точно измерване на сивия сектор, което да се ползва от регулаторите. Втората – да се накарат стрийминг платформите да публикуват своите данни за абонатите в страната, което ще е трудно, защото са международни компании, а в закона за момента те не подлежат на такъв режим.

Въпреки липсата на тези неща КЗК отсъжда, че „всичко е точно“ и дори факта, че пак се надвишава пазарния дял след придобиването на 40% се смята, че няма заплаха за конкуренцията.

Протоколно за другите сегменти

На фона на ТВ пазара останалите опасения за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ са буквално протоколни. При пазара на дребно на интернет доставка се отчита кумулативен дял от малко под 38% и съответно се смята, че не е заплаха за конкуренцията. Разликата там с „А1 България“ за 2022 г. е и по-малка, операторът е с дял от 27.8%.

Пазарът за медийно съдържание също се смята, че няма да бъде повлиян толкова силно. United Group притежават „Нова броудкастинг груп“ и КЗК смята, че заради натиск на правоносителите, компанията няма да може да се възползва от по-силните си позиции да ограничава достъпа. Опасенията за каналната мрежа са споменати набързо и разпуснати, заради възможностите в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) за прокарване на кабелите и през шахтите на операторите на комунални услуги.

Разплитане на останалите случаи

КЗК също така налага незабавно изпълнение за своето решение, въпреки протестите на „Йеттел“ и водените дела по друг свързан казус. Почти сигурно е, че ако не двата основни конкурента, то поне единия ще обжалва мотивите на регулатора. Ако сделката мине и се финализира, то тогава тя ще разплете останалите случаи по собствеността на „Булсатком“, които са навързани с нея.

През 2019 г. кредиторите на сателитния оператор поемат контрола над „Булсатком“ и като финансови инвеститори без да участват на телеком пазара под друга форма не би трябвало да минават през одобрение на КЗК. Софийският съд обаче постановлява, че все пак регулаторът трябва да разгледа сделката и ако има промяна в пазарното поведение, то тогава трябва да се произнесе по казуса. В идентична ситуация е последващата продажба на „Булсатком“ към Спас Русев. Последният взима заем именно от United Group, за да финансира придобиването.

С което двата казуса за собствеността на сателитния оператор зависият напълно от това дали КЗК ще одобри окончателното поглъщане на „Булсатком“ от „Виваком“. С решението от петък на регулатора това е факт и съответно се разплитат двете претенции отпреди няколко години. За момента остава казуса с продажбата на физическата инфраструктура на оператора към United Group, което за момента е спряно от съда и евентуалното обжалване на решението на регулатора от останалите телекоми. Ако няма промяна в крайния изход, то тогава телеком пазарът ще е завършил основния процес по консолидация на сектора. Както и ще сложим край на сагата с „войната на розите за „Булсатком““ .

The post Как КЗК разчете ТВ пазара за сделката с „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Още в навечерието на Коледа 2021 г. трите телекома обявиха, че ще активират клаузата за индексация на своите съществуващи абонаменти, заради силното нарастване на цените през годината. Още тогава идеята стартира със скандали, като два от операторите се опитаха да направят корекция на цените с натрупване от две години назад. Действието беше оспорено от регулаторите и впоследствие премахнато. Така, операторите индексираха цените, като ползваха инфлацията само за предходната година.

Във всички случаи, новата практика се хареса на телекомите и те повториха корекцията в началото на 2023 г. Тогава, действието беше повече от логично, защото инфлацията за предишната година достигна до рекордни нива от 15.3%. Операторите сами наложиха ограничение на максималната стойност на поскъпване, с което малко тушираха напрежението.

Индексацията се превърна в практика и затова не беше изненада, че и през януари 2024 г. такава беше обявена. Два от телекомите съобщиха за корекция веднага след като бяха публикувани официалните данни за инфлацията. Третият се очаква да се присъедини към тях през следващите дни. Това, което шокира всички беше двойната разлика между индексациите – „Йеттел“ обяви поскъпване от 9.5%, докато „Виваком“ само от 4.7%. Потребителите останаха объркани, някои се почувстваха излъгани, а недоверието към телекомите рязко скочи. В същия момент спорът за сделката с „Булсатком“ се политизира и не отне много това да се случи и с индексацията.

Урок по инфлация

За да разберем какво точно се случва, първо трябва да обясним как се измерва инфлацията или Индекса на потребителските цени (ИПЦ). Тя показва разликата между цените на продукти и услуги, които се следят през цялата година. Точно кои се подбират и каква тежест имат за крайния резултат се нарича „кошница“. Обикновено се представят три стойности – средногодишна, месечна на годишна база и месец спрямо месец.

Първата е най-популярната и показва средното поскъпване на съответната кошница в рамките на всичките 12 календарни месеца. Втората ограничава инфлацията за даден месец, примерно декември, който се съпоставя с данните от същия месец, но предходната година. Последната пък сравнява цените между ноември и декември примерно.

Най-често и акуратни са данните на средногодишната инфлация и месечната сравнена на годишна база. Тоест, първите две. Тъй като България се опитва да стане част от еврозоната освен местния ИПЦ се прави и втори индекс – ХИПЦ. Това са хармонизирани данни, които се използва за съпоставяне на инфлацията между различните държави в рамките на Европейския съюз.

Разликата между ИПЦ и ХИПЦ е в кошницата от продукти и услуги и тяхната тежест. Вторият използва единен стандарт за изчисление между държавите, докато първият е индивидуален за всяка страна. В България ИПЦ по принцип е малко по-висок, заради по-голямата тежест на енергийните цени. Това, заедно със стремежа на настоящото правителство да вкара страната ни в еврозоната, доведе до повечето съобщения за нивата на годишната инфлация за 2023 г. да са базирани на ХИПЦ.

Сходните, но различни клаузи

Данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2023 г. посочват, че ИПЦ през декември на годишна база е 4.7%, на месечна е 0.3%, а средногодишната е 9.5%. ХИПЦ или индексът за еврозоната е 5%. Телекомите взимат местния показател, както някои вече са се досетили. Проблемът се оказва точно кой. „Йеттел“ и „А1 България“ са заложили в своите договори на средногодишната стойност на ИПЦ, която е 9.5%. Вторият оператор все още не е обявил официално индексация, но най-вероятно и той ще прибегне до такава.

„Виваком“ от своя страна са решили да заложат в контрактите само на годишната инфлация за декември. Затова те не могат да приложат средногодишния ИПЦ, а само този за последния месец на 2023 г. Промяната на общите условия само заради индексацията ще породи допълнително недоволство и ще концентрира вниманието на регулаторите към тях, затова и не е направено. Поради тази причина, обявеното поскъпване при тях е по-ниско – 4.7%.

Така, се поставяме в ситуация, в която телеком индексацията е на две различни скорости. При това с двойна разлика за потребителите на едните оператори и тези на „Виваком“. В предишните години пак са се прилагали тези показатели, но тогава тя не е била толкова значима. За 2022 г. средногодишната е 15.3%, докато годишната за декември е 16.9%. Отделно, поради високите стойности телекомите наложиха ограничение за максималното поскъпване на плановете. Това допълнително маскира разликата между общите им условия.

Политическата буря

Двойната разлика предизвика сериозна ответна реакция не само от обществото, но предизвика интереса на политиците. Телекомите вече бяха в техния фокус миналата седмица. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ се ориентира към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и по-конкретно за потенциалното одобрение на сделката между United Group и „Булсатком“.

Неговият коалиционен партньор от „Демократична България“ Иво Мирчев обаче измести вниманието към индексацията на цените и как КЗК трябва да се намеси. Като вече да се разследва за картелно споразумение между операторите. Той допълни, че и Комисията за защита на потребителите (КЗП) не действа ефективно. Действията на двамата депутати може да имат и друга цел – смяна на съставите на регулаторите, нещо за което ПП-ДБ отдавна напират.

На 5 февруари към тях се присъедини и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя призова гражданите да подават масово жалби срещу индексацията. Нинова беше сред противниците на поскъпването на абонаментите докато беше част от управлението през 2022 г. Според нея, телекомите трябва да предоставят възможност на потребителите да могат да се отказват от услугите без да плащат неустойки.

Съдебен удар (Обновено)

Нинова цитира и решение на Районния съд в Пловдив, в което магистратите обявяват клаузата за индексацията на телекомите за недействителна. Казусът е доста интересен, като потребител индивидуално води дело срещу поскъпването на абонамента му предприето от „А1 България“. В него той обвинява телекома в доста проблеми – двойно индексиране, неравноправност на прилагане на клаузата, липсана добросъвестност и едностранчиви действия. Първото не влиза в сила, защото КЗП излиза с решение срещу поскъпването за две години назад.

Магистратите обаче подкрепят част от исканията по другите точки. Според пловдивския съд има неравноправност между двете страни, защото само операторът може да поиска поскъпване, докато потребителят не може да претендира за поевтиняване при съответната промяна на инфлацията. Както и, че абонатът не може да се откаже от договора си след като е уведомен за промяната на тарифата без да изплати неустойки.

Крайното решение на Районния съд в Пловдив е, че клаузата в договора на „А1 България“ (която е идентична между трите оператора, разликата е само в ползвания индекс) е недействителна. С което телекомът трябва да възстанови надвзетите суми на потребителя и да му заплати разноските по делото. Решението е взето на много ниска инстанция и може да се обжалва пред Окръжния съд в Пловдив, а оттам и на по-висока. Затова съдебната драма по този въпрос тепърва ще се развива.

В търсене на компромис

Докато политиците се опитват да извлекат дивиденти от ситуацията или да сменят съставите на регулаторите, операторите и държавните институции търсят компромисно решение. Част от обсъжданите варианти са подобни на тези на Корнелия Нинова – да има индексация, но да се отворят договорите. Тоест, потребителите да могат да се откажат от услугата при поскъпване в рамките на месец без неустойки. По информация на TechTrends, един от телекомите е бил против и засега не е взето такова решение. Което ще реши и проблема с изхода на делото от Пловдив.

Уеднаквяване на Общите условия на трите оператора по отношение на индексацията ще гарантира равнопоставеност между потребителите на различните компании. Което е често срещана практика на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да прилага при подобни случаи. От друга страна, телекомите допреди края на 2021 г. не опираха до активиране на тази клауза. Въпреки, че инфлацията е надминавала поставения праг от 1%.

След като го направиха „им се услади“, което е видно в техните финансови отчети през последните две години. Което отвори дискусията в обществото и с регулаторите. Използването на прага на инфлация, отваряне на договорите или максимален таван за поскъпване са част от наличните инструменти, за да може да се намери компромисно решение.

The post Телеком индексация на две скорости appeared first on TechTrends България.

Те имат различни методологии и затова сравнението между тях е трудна задача. Не беше изненада, че нееднократно трите фирми понякога даваха отличията на различните оператори. През последните две години обаче се забелязва една друга тенденция – „А1 България“ започва да изпъква все повече при скоростите на 5G и мобилната връзка. Това се дължи на различни подход на компанията при разгръщането на технологията от пето поколение.

През изминаващата вече 2023 г. се забелязва и още една промяна – „А1 България“ започва да изпъква също така и при качеството на мрежата и връзката. Това се подкрепя от две от трите консултантски фирми, а при последната разликите през годината са прекалено малки. Което даде и поводи за гордост от първия мобилен оператор.

При ежегодния медиен семинар на „А1 България“, компанията за първи път използва метрите и на трите фирми, за да покаже качествата на своята мобилна мрежа. Нещо, което до момента не беше предприемано от телекомите. Преди ако са представяни такива данни, то най-много са споменавани само малка част от докладите на тези, които не показват лидерството на съответния оператор.

Лидерство при скоростите

Да започнем с по-консистентният показател – скоростта на сваляне. При нея „А1 България“ е лидер при трите консултантски фирми. Според Ookla, платформата която стои зад популярното приложение Speedtest, операторът е лидер със 167.81 Mbps скорост на сваляне. „Виваком“ е втори със 143.20 Mbps, а трети е „Йеттел“ със 110.99 Mbps. Данните на Ookla са към края на септември 2023 г.

Разликата между лидера и последващия е доста по-драматична при Opensignal. Там „А1 България“ пак е лидер този път със скорост от 82.3 Mbps. При общата връзка „Йеттел“ е втори с 62.3 Mbps, а „Виваком“ е с 59.9 Mbps. Ситуацията се променя напълно, когато се гледа само 5G скоростите. Тогава „А1 България“ „лети“ с 395.3 Mbps, докато втория „Виваком“ е с 270.4 Mbps. „Йеттел“ изостава тук с 232.3 Mbps. Данните на Opensignal са към юли 2023 г.

При Umlaut положението е буквално „мътна и кървава“, поради методологията, която ползват консултантите. Тя се прави на база точкова система, а не на абсолютни стойности. С което „А1 България“ е лидер при сваляне със 102 от 110 максимални възможни, „Йеттел“ е втори със 100.5 точки, а „Виваком“ е със 100.2 точки. При гледането на видео разликите са в рамките на десети ако изобщо ги има. Разглежданият период на Umlaut е към средата на 2023 г., но и трите консултантски фирми показват, че „А1 България“ има най-бързата мрежа.

Слабото качване

Две от тях обаче показват едно друго наблюдение при българските оператори. Скоростта на качване (ъплоуд) все още е доста ниска и така се демонстрира голяма „ножица“ между нея и тази на сваляне. При Ookla, трите телекома имат почти еднакви резултати в рамките на около 20 Mbps, докато при Opensignal средните базови са дори по-ниски – около 15 Mbps. Тези за 5G при втората платформа обаче са двойно по-високи – между 30 и 45 Mbps.

С малко и тук „А1 България“ е лидер. При данните на Ookla, компанията предоставя връзка със скорост на ъплоуд от 20.86 Mbps. „Йеттел“ са втори с 20.11 Mbps, а „Виваком“ е с 18.45 Mbps. Но както е видно разликите са сравнително ниски. При 5G скоростите според Opensignal, „А1 България“ е с 45.4 Mbps, „Йеттел“ отново е втори с 33.3 Mbps, докато „Виваком“ е с 30.8Mbps. Оценките на Umlaut не предоставят възможност за количествен анализ, въпреки, че са близки до максималните стойности.

Качествен (почти) паритет

Оценката за качеството на една мрежа е доста по-трудна, предвид, че повечето горни стойности показват само един или два показателя от всички. Например, Ookla взима данните от всички тестове, които потребителите са провели в Speedtest и ги осреднява. Opensignal и Umlaut използват свой софтуер, инсталиран на различни устройства сред потребителите, като първата компания работи и с някои големи онлайн платформи. Втората от своя страна има интеграции и в самите телекоми.

Като цяло двете компании разглеждат по-детайлно качеството на мрежите. Но резултатите им се различават поне в частта при крайните победители. Opensignal поставя „А1 България“ като явен победител в 3 от 15 категории, като това са трите основни свързани със скоростите. Докато „Виваком“ е в една – свързана с наличността на 5G, а във всички останали разликите между два или трите оператора са доста по-малки и затова няма ясно изразен лидер.

Umlaut за пореден път дава отличието за най-качествена мрежа на „Йеттел“. За разлика от предишните периоди, този път разликата между него и следващия е скъсена драстично – 940 срещу 935 точки, а и има паритет между „А1 България“ и „Виваком“. „Йеттел“ показва по-добри показатели в забавянето на сигнала и в преноса на глас.

Причини и модернизация

Горните резултати си имат своята логическа последователност. Те са в резултат най-вече на взетите решения от телекомите за начина на преминаване към 5G. „Виваком“ и „Йеттел“ предпочетоха да пуснат новата технология първо софтуерно през вече изградената 4G инфраструктура, чрез т.нар. DSS. Така те бързо си осигуриха голямо покритие, но самите скорости бяха в долния диапазон.

„А1 България“ от своя страна почти не използва DSS и разчита изцяло на модернизация на активното оборудване. В рамките на година от пускането на 5G услугата, компанията се похвали и с първата самостоятелна мрежа (т.нар. SA) от пето поколение. Това означава, че не само базовите станции, но и опорната инфраструктура е обновена по новия стандарт.

Останалите два телекома също започват физическо надграждане на своята мрежа. Но „А1 България“ вече навакса откъм покритие, като към октомври 2023 г. 5G сигналът на оператора вече обхваща 71% от населението на страната или общо над 340 населени места. 4G мрежата също се обновява, като се осигурява не само по-плътно покритие, особено в големи сгради, но и се добавя капацитет.

Големи очаквания

Телекомът коментира, че все повече концентрира своите ресурси към развитието на новата технология. 3G и 2G в момента се използват само в ниските честоти, докато всички високи са запазени за 4G и 5G. С добавянето на 700MHz и 800MHz, последните две технологии ще имат и още ресурс, с който да осигурят по-добро национално покритие. В лицензът на последните е добавено и изискване от държавата то да достигне 85% от населението на страната в рамките на шест години.

Отпускането на тези честоти е свързано с изграждането на санитарни зони около военните летища, на които военните ще използват сходен радиоресурс. Те обхващат територия 10 на 10 км около обектите. Втора зона, която е по-голяма и разгъната на 30 на 80 км ще може да се изграждат станции с уведомителен режим към военните. Освен това при нужда от Министерство на отбраната, сигналът ще може да се изключва максимално бързо на тях (т.нар. kill switch).

След като отпаднаха 5G магистралите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), телекомите търсят други начини да изградят сигнал по ключовите пътни възли. Един такъв проект е SEAGUL – който осигурява високолентова и непрекъсната мобилна свързаност по пътя от София до Атина. „А1 България“ прави частта на наша територия, като до края на 2025 г. трябва да е готов. В момента основните станции са положени, като най-голямата част която остава е връзката в тунелите.

The post Телеком мрежите в България или кой е по-по-най през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Решението е историческо, независимо, че за голяма част от потребителите може да изглежда като дребна техническа подробност. Тези честоти са от изключителна важност за разгръщането на национално покритие на мобилните оператори. Освен това, ще позволи на компаниите да спрат да „жонглират“ с доскоро оскъдния ресурс, който им беше предоставен. За разлика от повечето европейски държави, където обема на предоставените честоти дълго време надвишаваше наличния за телекомите в България.

От друга страна, самите родни оператори вече няма да имат почти никакво оправдание в разгръщането на своите мобилни мрежи. Единственият въпрос на който все още няма категорично мнение е колко на брой и като размер са „петната“, които санитарните зони около военните обекти ще оставят на картата с покритие. Те са задължителни покрай споразумението с военните, което беше постигнато след много години и усилия на преговори.

Държавата също има високи изисквания – според последното изказване от Министерство на транспорта и съобщенията (МТИС) те очакват до 2025 г. покритието на 5G да обхваща 80% от населението. Тази цел реално засяга цялата 2024 г., тъй като настоящата е вече към своя край и инвестициите за нея вече са разпределени. Но това изявление на МТИС идва под редица условия, които бяха уточнение впоследствие.

Разпределението на ключовия спектър

На 28 ноември, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) издаде разрешенията за ползване на честотите в 700MHz и 800MHz. Трите телекома получиха по 2x10MHz във всеки спектър, колкото всеки от тях беше заявил, че са му нужни за нормално разгръщане на мрежите. „А1 България“ взима освободените ленти в началото на ефира, „Виваком“ поема средните, а „Йеттел“ крайните.

В най-спорния и с по-голяма дължина спектър от 700MHz, военните и тези за гражданска безопасност запазват два блока. Първият е от около 9MHz в началото на ефира, а вторият е от 25MHz в средата, който разделя лентите на телекомите на две групи за ъплоуд и даунлоуд. При 800MHz, в средата остава свободен единствено един блок от 11MHz, който ще се запази от военните и за гражданска безопасност. Още няколко малки ленти от по 1MHz и/или 3MHz са налични в краищата на двата цели спектъра, за които няма яснота все още, но най-вероятно ще се ползват като санитарни.

Важен детайл е, че за разлика от предишното голямо разпределение на честоти – тези в 3.6GHz, този път не се проведе търг. Ефирът този път беше предоставен пряко от регулатора и без оспорване до момента от операторите. Подобен опит беше направен през 2021 г., но тогава един от телекомите не беше доволен от разпределението на лентите и затова се стигна до тръжна процедура. Сега, не се стигна до този сценарий.

Две условия – една цел

Самите честоти бяха дадени под две условия. Телекомите настояха за понижаване на таксите за лицензи, нещо, което беше направено през началото на 2023 г. Второто условие идва от Министерство на отбраната, които се съгласиха да се изградят т.нар. санитарни зони около военните обекти, където този спектър се използва. Те са сравнително големи и в тях попадат различни населени места, за които операторите трябва да използват другите им налични честоти, за да осигурят мобилна връзка.

Целта на почти всички замесени: телекомите, МТИС, КРС и дори правителството е една – постигане на максимално бързо и ефективно 5G покритие. От ресорното министерство обявиха на 29 ноември, че до 2025 г. трябва да се осигури мобилна връзка от пето поколение на 80% от населението. Разпределението на честотите трябва да стимулира постигането на тази цел. Дали останалите 20%, засега не се смятат за реалистични за осигуряване на подобно покритие.

В България, а и по почти целия свят има региони, които технически и географски са много трудни за осигуряване на свързаност. Затова повече от десетилетие Европейския съюз се опитва да развие програми за „селски интернет“ или да покрие точни тези бели петна. При предишните итерации усилията бяха насочени към изграждане на опорна мрежа до определени центрове и финансирането на „последната миля“ или на разполагане на WiFi точки. Сега към уравнението е добавено и 5G свързаност.

Обновена на 2 декември, 13:00 часа: След редица уточнения се оказва, че целта за 80% покритие от пето поколение мобилни мрежи е заложена само за проектите по „селски интернет“. Тя е за срок в цялата календарна 2025 г., а не началото ѝ. Това важи и само при условие, че телекомите пожелаят да участват в търговете за тези проекти, защото само те разполагат с необходимия спектър за 5G покритие. Ако те не вземат участие, тогава изискванията за покритие са записани в лицензите за издаване на честотите и те са за тригодишен период постигане на посочената по-горе стойност.

Компенсацията за 5G магистралите

Цялата процедура около ефира в 700MHz и 800MHz беше осъществена изключително бързо. Преговорите продължиха с години, доста често стигащи в задънена улица, докато след първите пробиви всичко се подреди в рамките на година. Причината се крие в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).  В първоначалната му версия телекомите трябваше да получат не само тези честоти на по-ниска цена, но и средства за изграждане на 5G магистрали.

Те трябваше да обхванат основните междуградски пътни артерии на страната. Проектът трябваше да получи лъвския пай от заделените по ПВУ средства. Останалите се разпределяха между т.нар. „селски“ интернет и модернизацията на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ). Планът беше преработен в последния момент и приетият му вариант през 2022 г. изключваше 5G магистралите, като пренасочи останалите пари изцяло към другите два проекта. Те от своя страна имат известно припокриване, но това сме го описали подробно в нашите анализи по темата.

Затова може да се каже, че бързото освобождаване се дължи до голяма степен на опита на държавата да компенсира телекомите. Но не само, защото предоставянето на този спорен десетилетия наред спектър беше заложено в самите условия на ПВУ. Тоест, държавата можеше да не получи средствата по него, ако тя не раздаде лицензите на телекомите. Което вече е факт и МТИС започва процедурите за проекти по „селския интернет“ и други инициативи, които обхващат дигитална свързаност.

Без оправдания

Предоставянето на спектъра в 700MHz и 800MHz е последното парче от пъзела с честотите в България. Телекомите вече разполагат с целия им нужен ресурс, за да могат да разгърнат своите мобилни мрежи. Той беше използван като оправдание за недостигане на някои цели, както и като някои ограничения. Например операторите успяват да постигнат добро покритие на база население, но не и на цялата територия на страната.

Липсата на честоти вече не може да се използва за подобна аргументация. Телекомите също така ще излязат на равни начела с повечето компании от Европа, които дълги години имат достъп до по-голям ефирен ресурс. Но има и един друг момент. Трите компании по един или друг начин вече отделиха част или напълно инфраструктурата си в различни компании. „Виваком“ стигна до крайността да продаде своите мобилни кули на саудитската Tawal.

Лицензите останаха при телекомите, но мрежите постепенно се аутсорсват или отделят. В тази ситуация ще видим как ще се организират сега инвестициите при модернизацията на инфраструктурата и нейното разгръщане. Този път целият този процес е изцяло в ръцете на частния сектор, като държавата вече свърши своята работа.

The post Новият честотен ред в България в името на 5G appeared first on TechTrends България.