Смартфоните убиха дизайнерските експерименти. Повечето опити за създаване на нещо ново и любопитно като визия и функционалност обикновено обричаше на неуспех не само съответния модел, но понякога и самия бранд. Nokia мечтаеше с футуристичния Morph и с прототипи за огъваеми телефони, а LG се пробва с модулни смартфони. HTC и другите се опитваха да интегрират физическа клавиатура, като допълнение на сензорния екран. Крайните резултати са пазарни провали.

След целия този негативен опит, производителите просто престанаха да експериментират. Някои от най-интересните дизайни обикновено остават виртуални концепции или в най-добрия случай – груби прототипи в лабораторията. Samsung, Motorola и Huawei бяха едни от първите, които разчупиха пазара със сгъваемите модели. Но някои от по-шантавите идеи останаха на заден план, като навиващ се на руло екран или дисплей, който се прегъва повече от веднъж. Huawei реши да рискува и пусна втората концепция директно на пазара. Така се роди Huawei Mate XT Ultimate, който разполага с двойно прегънат дисплей.

Екран като диплянка

Повечето му викат тройно прегъващ се телефон, но екранът технически има само две сгъвки. Добавянето на втора панта е голямата иновация в Huawei Mate XT Ultimate. Например, Samsung се занимаваше няколко години преди да изгради подходящ, ефикасен и максимално защитен механизъм на сгъване. Huawei успя по-рано да напипа правилния подход още с първия си модел. Затова, компанията сега има по-голяма увереност в добавянето на втора панта. Тя позволява на смартфона да се разтваря като диплянка – прегънатите рекламни листовки от близкото минало или упътванията на лекарствата.

Huawei Mate XT Ultimate се разтваря като диплянка и предлага три формата на екрана. Максимално сгънатия е с една идея по-тесен от стандартен флагман и може да се работи с него, като нормален смартфон. В тази позиция, екранът е 6.4-инчов с резолюция от 1 008×2 232 пиксела. При втория формат се отваря вътрешните два екрана, докато предния отива отзад. Тук, получаваме познатата ни от досегашните сгъваеми смартфони почти квадратна композиция. Резолюцията в тази позиция е 2 048×2 232, но само в този формат губим селфи камерата, която остава сгъната назад.

Най-голямото предимство на Huawei Mate XT Ultimate е в напълно разгънато състояние, когато и трите тела се отворят. Тогава смартфонът се трансформира в таблет с 10.2-инчов екран с резолюция от 3 184×2 232 пиксела. Тъй като се ползва един OLED панел, другите характеристики са еднакви – LTPO възможности и 90Hz честота на опресняване.

Тънък или дебел – въпрос на гледна точка

При наличието на три тела, изникват няколко въпроса, като може би най-големият е: няма ли устройството да стане прекалено обемно и дебело. В случая имаме две гледни точки – в сгънато и разгънато състояние. При второто или в таблетна форма, Huawei Mate XT Ultimate е изключително тънък, като основната част на телата са под 4мм. Дебелината е толкова минимална, че USB Type-C портът изглежда, че заема цялото пространство. Единственият по-голям недостатък на толкова тънките тела е липсата на добри говорители.

Ситуацията се променя драстично в напълно сгънато състояние. Тогава, Huawei Mate XT Ultimate се чувства по-обемен, тежък и дебел. Въпреки, че като абсолютни размери, той е с дебелина от 12.8мм или само 0.7мм повече от Samsung Galaxy Z Fold 6. Huawei Mate XT Ultimate е с едно тяло повече сравнен с традиционния премиум флагман на Samsung Galaxy S24 Ultra.

Другият елемент, който добавя за това по-обемисто усещане е голямото, но и традиционно за повечето китайски производители, гнездо за задните камери. В случая с Huawei Mate XT Ultimate, то е задължително, защото много трудно може да се разположат хубави и по-големи сензори в тяло, с дебелина от под 4мм.

Пълноценният таблет

Сгъваемите смартфони с една панта, които се трансформират в 7 или 8-инчови таблети го правят това, но в почти квадратен формат. Това не е оптимално за гледане на видео и филми, тъй като почти всичките ползват правоъгълни формати. Независимо дали става дума за традиционни хоризонтални кадри или популярните в TikTok вертикални. Когато такива са отворят от досегашните сгъваеми смартфони с почти квадратни дисплеи, към видеата се добавят ленти, за да запълнят оставащото пространство от екрана. Това елиминира не малка част от площта на панела.

При Huawei Mate XT Ultimate този недостатък е значително редуциран. В максимално разгънато състояние, смартфонът предоставя 10.2-инчов дисплей с почти 3:2 съотношение на страните. По-голямата част от съдържанието е оптимизирано за 4:3 или 16:9, което налага добавянето на значително по-малки, а понякога и дори незабележими ленти към видеото. Силиконовият кейс има вградена магнитна стойка, която допълнително улеснява гледането на видео. Също така, предпазва екрана при едната сгъвка, която гледа навън.

Тази практичност се пренася и при ползването на друго съдържание, като игри или сърфиране онлайн. Някои сайтове, Huawei Mate XT Ultimate ги отваря в десктоп режим при пълно разгънато състояние, без да има проблеми с мащабирането и интерфейса. Други, обаче остават в мобилен формат, което може да ги „разтегли“. Това обаче зависи повече от това колко добре е проектиран самият сайт, отколкото от софтуера на смартфона.

Смесени чувства в техническото естество

Отвъд иновацията с двойното прегъване, технически Huawei Mate XT Ultimate не впечатлява толкова. Идва с 16GB оперативна RAM памет и конфигурациите варират между 256GB и 1TB. Основната резерва е откъм процесора, който е собствена разработка на Huawei. Това е HiSilicon Kirin 9010, изпълнен по 7nm архитектура и с 5G модул. Леко подобрена версия, която шокира повечето анализатори в традиционния премиум флагман на Huawei Mate 60 Pro. Уловката при тези процесори е, че използват по-стара литографска технология, която ги прави по-слаби от тайванските и южнокорейски аналози със сходна по размер архитектура.

Батерията е впечатляващо голяма с 5 600 mAh капацитет, която е разпределена в трите тела на сгъваемия смартфон. Тя е необходима, защото от своя страна при ползване в напълно разгънат формат, Huawei Mate XT Ultimate харчи доста повече енергия от традиционните умни телефони. Което предоставя поносимо време за ползване с един заряд. Говорейки за зареждането, бързото такова е 67W.

Камерите, също са с компромиси. Основната е 50MP и предоставя добри кадри, като другите два сензора са 12MP. Първият е перископен телефото с 5.5-кратно оптично увеличение, а вторият – широкоъгълен. Интересно е, че сред настройките на приложението за камерата няма (или поне не се октрива лесно) възможност да се снима в 50MP. Вместо това има опция за 25MP кадри. Селфи камерата е само 8MP и може да се ползва при напълно сгънат и напълно разгънат екран. В междинния вариант с две отворени тела, тя се пада отзад. Самите камери предлагат добри снимки, които отговарят на реномето на Huawei в тази област, макар лещите вече да не са на Leica.

Софтуерният мандарин

Huawei Mate XT Ultimate засега се предлага само в Китай и може би основната причина е софтуерът. Оптимизирането на операционната система и приложенията за работа с три формата екрани е тежка задача. В настоящата версия на смартфона, преминаването от един в друг става сравнително бързо и плавно. По-голямо замисляне има повече при отваряне/затваряне на екраните, в комбинация със завъртане. Тогава, ротацията става с 1-2 секунди забавяне.

Въпреки, че имаше значителна локализация на английски, основният език в тестовата бройка беше на мандарин (китайски – бел. ред.). Както и повечето приложения бяха от местния пазар. Въпреки всичко, тези програми, които бяха налични се справяха доста добре с множеството екрани. Клавиатурата се разделя в двата края при пълно разгънато положение. Малко е странно в началото, но след минута-две писане, се свиква с точната позиция на буквите.

Допълнителната оптимизация на по-популярните приложения извън Китай е една от най-вероятните причини за това, толкова дълго време компанията да отлага международния дебют на Huawei Mate XT Ultimate. Той се очаква да бъде наличен през първите месеци на 2025 г. в останалата част на света. Тогава ще може да кажем по-точно, как се справя смартфона с приложения като Facebook, Instagram или по-сложни за продуктивност като Office.

Скъпото бижу

Huawei Mate XT Ultimate е наистина премиум смартфон, с кожен гръб и почти златисти панти. Цената му е подобаваща на това определение, като в Китай се продава за около 2 550 евро или над 5 000 лева. При дебюта на втория Samsung Galaxy Z Fold 2 го бяхме определили като кюлче злато, заради цената си от 4 000 лева и теглото си. Тази титла скоро бъде връчена на Huawei Mate XT Ultimate, защото най-вероятно цената ще бъде и с една идея по-висока в Европа. В Китай, моделите смартфони винаги са по-евтини.

Стигаме до основния въпрос – заслужават ли си тези пари? Ако ползвате таблет и обичате премиум продукти, Huawei Mate XT Ultimate най-вероятно ще ви пасне идеално. Макар и на цената на две устройства от висок клас от двете подкатегории. Huawei все повече се стараят да интегрират Google услугите и Google Play магазина по максимално прост начин. Но заради санкциите, това винаги става с някаква по-засукана вратичка. Ще видим догодина как точно ще оптимизират софтуера оттам за този смартфон.

Huawei Mate XT Ultimate има голям пазарен успех в Китай с над 6.5 млн. предварителни поръчки към септември с опция продажбите да са и още по-високи. Премиум потребителите реагират добре на сгъваемите модели, както се убедихме през последните няколко години. Което е добра новина, защото ще позволи на производителите да експериментират повече. Това потенциално може да ни върне към по-романтичните времена, когато смартфон марките не се колебаеха да рискуват с по-екстравагантни идеи.

The post Huawei Mate XT Ultimate: двойно прегънатата иновация appeared first on TechTrends България.

Воден от убеждението, че ако ще трябва да дам 500 лева за безжични слушалки, то по-добре да са от големите тип Over the Ear, а не тапи. Защото редицата компромиси, които потенциално предлагат няма да бъдат компенсирани от силната им компактност.

Е оказа се, че съм грешал при това доста силно. Sennheiser Momentum True Wireless 4 разбиха на пух и прах представите ми за слушалки тип тапи. Като по показатели се доближават доста близо до верните ми големи и обмени Sony. Докато цената им е сравнително съпоставима. Sennheiser Momentum 4 (изпускаме TW за по-кратко оттук насетне – бел. ред.) струват в момента 579 лева в онлайн магазина на VSystem, които предоставиха тестовата бройка. Личното ми Sony XM4 е със 100 лева по-евтино, но е и модел вече на няколко години, а по-актуалният XM5 е със 100 лева отгоре.

Sennheiser Momentum 4 предлага чист и кристален звук, лесна връзка, добър микрофон, удобен дизайн и управление, издръжлива батерия и нелошо активно шумопотискане (Active noise cancelation – ANC). Все елементи, които поединично, комбинативно или дори кумулативно са сред водещите недостатъци на повечето слушалки тип тапи на пазара. Което обикновено води до сравнително бързото ми разочарование от тях и връщане към доброто старо Sony малко след това. Sennheiser Momentum 4 са на път да се превърнат в първите True Wireless слушалки, които ще ми станат основни за употреба. Ще се опитам да се обоснова малко по-подробно в ревюто.

Дизайн, кутия и батерия

За феновете на Sennheiser, новите Momentum 4 не се различават външно повече от предходния модел. Самите слушалки са с кубична форма, като нямат висящи надолу „рамене“. Външният им панел е достатъчно широк и лесен за достигане и управление чрез допир. Тестовата бройка също идва в емблематичния цвят за компанията – медено кафяв. За любителите на по-класическите окраски, Sennheiser Momentum 4 идва още в черно и графитено сиво.

Слушалките отново идват с кутия за съхранение станала емблематична за марката – с платнен и релефен корпус. Елегантна и се усеща по-лека отколкото изглежда на пръв поглед. Тя дава до три допълнителни заряда на слушалките, които от своя страна издържа до седем и половина часа. Така общо с едно зареждане на кутията Sennheiser Momentum 4 могат да изкарат до 30 часа ползване. Дори еднократната издръжливост на самите слушалки ви дават до един работен ден слушане на музика, разговори и др.

Мембраните, които идват в комплекта също са подобрени спрямо предходния модел. При Sennheiser Momentum 4 те вече могат да се мият, което значително повишава хигиената им. Един от основните ми проблеми с подобни безжични слушалки са точно мембраните и, че много трудно намирам размер, който да ми пасне комфортно. При Sennheiser Momentum 4 това се случи със сложените по подразбиране. Освен тях имате още три чифта размери, с което би трябвало индивидуалните капризи на голяма част от потребителите да е задоволена.

Подобреният хардуер

Ако визуално Sennheiser Momentum 4 не се отличават от своите предшественици, то хардуерно и като възможности би трябвало да ги превъзхождат значително. Нямам лични впечатления от предишния модел, но разликите на хартия са почти всеки един показател.

Първият е процесорът – новият S5 Sound Gen 2 на Qualcomm, който може да възпроизвежда звук без загуба на качеството (loseless) не само в 16-bit/44kHz, но и в 24-bit/48kHz. С което ще се радвате на доста кристален звук, с високо качество, съпоставимо с доста от по-големите безжични слушалки, които са на пазара.

Аудиофилите ще се радват на Bluetooth 5.4 aptX Loseless и LE Audio съвместими формати и свързване с подобни системи. От Sennheiser обещават и добавяне на Auracast в бъдещи ъпдейти.

Чипсетът има значително подобрен Bluetooth модул, който позволява на слушалките да стоят свързани на по-големи разстояния. Засега това са единствените ми безжични устройства, които могат да поддържат безпроблемна връзка от хола до кухнята, което включва няколко стени и една стая. Това помага да се запази стабилността на връзката и при по-натоварени места, с много включени устройства.

Шумопотискане

Системата за шумопотискане (ANC) е добра, макар и да не е от най-най-висок клас. Подобрените микрофони и вграденият изкуствен интелект помагат за неговото представяне. В спокойна обстановка ANC се справя великолепно и изолира страничните шумове. Ситуацията се променя, когато околната среда генерира по-голямо количество и различни по сила звуци.

В натоварено заведение и препълнен автобус Sennheiser Momentum 4 няма да успеят да изолират перфектно целия фонов шум. Същото важи и при разходка навън в обстановка на силен вятър. Тогава буквално ще чувате вятъра, въпреки опитите на ANC да го потисне. Но трябва да отбележа, че тогава не беше настроена функцията „Anti-Wind“ в приложението, което може би ще подобри представянето им. По-големите Over the Ear слушалки се справят по-ефективно в подобни ситуации, но Sennheiser Momentum 4 остават на може би ниво над повечето безжични „тапи“ на пазара. Моделите на Bose и Sony във високия клас все пак имат леко предимство над тях.

Управление и практичност

Колкото и странно да звучи, управлението на безжичните слушалки понякога е по-трудна задача отколкото изглежда. Целта е да можете да вършите бързо, лесно и с минимални движения колкото се може повече действия без да прибягвате до смартфона си. Сензорните контроли на повечето слушалки обикновено не са прецизни или можете лесно да объркате една функция с друга.

При Sennheiser Momentum 4 нещата са максимално опростени. Имате по четири функции за всяка слушалка – лява и дясна. Първата се активира с едно натискане, втората с две, третата с три, а последната при задържане. По подразбиране през дясната на първа позиция пускаме и паузираме музиката и отговаряме на разговорите. Втората е за следваща песен, третата е за гласовия асистент и при задържане – се увеличава звука. Лявата слушалка първата позиция е режим на прозрачност, при който се паузира цялото аудио и се изключва ANC. Втората и четвъртата са противоположни на дясната, а третата позиция е управлението на шумопотискането.

Работата с бутоните е лесна и може би единствено управлението на звука или задържащият жест ми е малко неудобен. Но през приложението на Sennheiser можете да програмирате всяка една от позициите по ваше усмотрение. В него можете да настроите и звуковите възможности през Equalizer-а.

Като цяло Sennheiser Momentum 4 са изключително практични и качествени безжични слушалки. Управлението е лесно, звукът е кристален, ANC е задоволителен. Въпреки, че идват на цена като на големи Over the Ear слушалки, вие получавате компактност и удобство, особено спрямо аналозите на повечето производители на смартфони, които предлагат подобни модели. Освен цената, единственият друг по-голям недостатък, който може да ви разколебае е ако имате като изискване максимално добър ANC. Тогава може би най-добре е да се ориентирате към по-големите модели тип Over the Ear.

The post Sennheiser Momentum True Wireless 4 – слушалки със златни възможности appeared first on TechTrends България.

В него се описва още, че „А1 България“ продължава тенденцията със стабилни ръстове на приходите и печалбата. Българският оператор също така има най-високо увеличение от началото на годината при постъпленията в цялата група. Силно позитивното представяне на операторите от началото на 2023 г. беше затвърдено с финансовите отчети на трите телекома за първото полугодие. Резултатите на „А1 България“ показват, че най-вероятно това ще продължи и през втората половина на година.

Телекомът се оказа и с най-бърза мобилна мрежа в България, според изследванията на Ookla. Компанията, която стои зад популярната платформа Speedtest.com, изнесе данни, че „А1 България“ предоставя най-висока средна скорост на сваляне през мобилно устройства за периода август-септември. Точно преди финализирането на аутсорсване на кулите.

Отличникът на групата

А1 България“ отчита ръст на приходите от 14.2% до 189 млн. евро през третото тримесечие на 2023 г. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации нараства с 21.5% до 83 млн. евро. В доклада на компанията-майка се посочва силно представяне на двата основни телеком бизнеса за причината – мобилните и фиксирани услуги.

TAG спря да дава детайлна разбивка за абонатите на фиксираните услуги, както и някои други данни на тримесечна база. За периода юли-септември „А1 България“ отчита минимално понижение на мобилните си клиенти при сравнение със същото време през 2022 г. Те са 3.814 млн. срещу 3.829 млн. през миналата година. Важно уточнение е, че спадът е отчетен всъщност през четвъртото тримесечие на 2022 г., след което, българският оператор възстановява позициите си. За фиксираните услуги са посочени единствено абонатите на домашен интернет – 521 хил., което е минимален ръст от 512 хил. спрямо същия период на миналата година.

Двуцифреният ръст при приходите и печалбата се забелязва в рамките на TAG само в България и Хърватска. Родният оператор е с най-високо увеличение на постъпленията в цялата група от началото на годината – с 18%. От които малка част са в следствие на придобиването на системния интегратор „СТЕМО“.

Бъдещето на мрежата

Във финансовият отчет на TAG се съобщава, че процесът по отделянето на всички мобилни кули в рамките на групата е приключено на 22 септември. Към края на юни, австрийската група разполага с над 13 хил. комуникационни обекта, в които влизат и тези в България. Новата компания EuroTeleSites в момента на финализирането на отделянето веднага е листната на фондовата борса във Виена.

Докато се случва това, мобилната инфраструктура на „А1 България“ се оказва най-качествата от гледна точка на скорости на сваляне за потребителите. Това показват данните на Ookla за периода август-септември 2023 г. Според платформата Speedtest.com, операторът отчита средна скорост на сваляне от 167.81 Mbps. На второ място са „Виваком“ със 143.20 Mbps, а трети е „Йеттел“ със 110.99 Mbps. Тестовете обхващат 4G и 5G мрежите на трите оператора и са взети предвид само тези осъществени със смартфони.

С отделянето на кулите, активното оборудване вече няма да е грижа на „А1 България“. Въпреки това, главният изпълнителен директор на компанията Александър Димитров коментира в прессъобщение, че инвестициите в инфраструктурата на телекома за 2023 г. и 2024 г. ще надхвърлят 280 млн. лева. Не се уточнява дали в тази сума ще са включени проектите по модернизация на мобилните кули. „А1 България“ ще продължи да обслужва фиксираната и опорна мрежа, както и ще плаща лицензите за радиочестотите. До края на годината вече трябва да се разпределят и спектрите в 700MHz и 800MHz.

The post „А1 България“ отдели мобилните кули и отчита силни приходи през лятото appeared first on TechTrends България.

От 2022 г. насам, Apple започна агресивно да търси алтернативи. Не само като производство, но и като пазар. Изнасянето или дори само диверсифицирането на манифактурата на „ябълковите“ устройства се оказа доста сложен и труден процес. Очаквано или не, основните кандидати за заместник на Китай са Индия и Виетнам. Apple експериментира от няколко години с различно производство в последните две.

На пръв поглед нещата изглеждат добре. Част от компонентите и устройствата вече се правят в Индия и Виетнам. В страните се откриват големи магазини, носещи логото на отхапаната ябълка. Това са едни от държавите с най-голям прираст в региона, а Индия се очаква да стане страната с най-голямо население през 2023 г., задминавайки Китай. Процесът по преместване на производството обаче се оказва по-бавен от очакваното, а пазарите – все още недостатъчно узрели.

Новият индийски гамбит

Индия доминира в новините на технологичния гигант за април. Само в рамките на няколко дни, Apple открива свои магазини в Делхи и Мумбай – двата най-големи града в азиатската държава. Ударната експанзия е очевидна и технологичният гигант винаги подбира внимателно къде открива новите си локации за директна продажба. За сравнение – в България, компанията няма собствени магазини, а разчита на оторизирани търговци.

Ситуацията при производството е още по-интересна. Apple експериментира с изнасяне на част от манифактурата на ниския клас (до колкото тази дума важи за компанията) iPhone в Индия още от 2017 г. Голямата промяна идва през септември миналата година. Тогава, технологичният гигант си поставя амбициозната цел да сглобява всички флагмански модели седмици след техния дебют в Китай. Амбициозна задача, която се опитва да постави Индия като ключов фактор в производствената верига на Apple.

Според информация на Financial Times от февруари тази година, компанията е много далеч от желаните мащаби. Индийските подизпълнители се затрудняват да изпълнят качествените и количествените изисквания на Apple. Такъв е случаят с Tata – голям местен производител (известен с евтините си автомобили и камиони), който от два изработени панела, само един покрива критериите на технологичния гигант. Китайските фабрики имат почти нулев брак, за разлика от индийските, което показват и огромната разлика в качеството за момента.

Има и други проблеми – липсата на специалисти, кара Apple да изпраща свои да обучават и да наглеждат поточните линии. В същия момент те трябва да пътуват по два часа от фабриката до жилищата и обратно. Ефективността в Индия не може да се сравни изобщо с тази в китайските заводи.

Ситуацията е може би с една идея по-добра във Виетнам, като Apple се опитва да прехвръли част от производството на Macbook компютрите си там. Тук роля играе основният подизпълнител на технологичния гигант – Foxconn, който също се опитва да диверсифицира географски производството.

Малки пазари

Apple не иска само да аутсорсне от Китай манифактурата си, но и да намали ролята на страната като ключов пазар. Той формира малко под 19% от всички приходи за финансовата 2022 г. приключила през септември. Това е третият по големина региона на Apple, като най-големият е Америка (основно Северна, но включва и Южна), който формира 43% от доходите и Европа – с 24%.

За сметка на това, Индия и Виетнам не фигурират като отделни региони. Те са поставени в графата „Други в Тихоокеанския регион“ и общо формират около 7% от приходите на Apple. В същия момент, част от страните там успяват да задържат икономическия растеж през ковид пандемията. Споменахме, че Индия е на път да задмине Китай като най-голямо население. Виетнам, Индонезия, Сингапур и др. също формират голям пазарен потенциал, поне на хартия

Отварянето на ударно количество нови магазини в Индия показват амбициите на Apple да се опитат да капитализират през тези не обхванати все още потребители. Както и да засилят приходите от страната и евентуално да компенсират бъдещи спадове от Китай. Засега това остава в сферата на пожеланията. Индия все още разполага с прекалено голяма ножица между свръхбогати и свръхбедни, а средната класа е прекалено малка, за да насърчи масови продажби.

Китайският фактор

Някои ще кажат, че Индия е това, което беше Китай преди 20 години. До голяма степен ще са прави, но на Apple им отне повече от десетилетие да развият ефективността на своето производство там, както и доста търпение, преди потребителите да достигнат платежоспособността за продуктите на технологичния гигант. Тим Кук залага все повече на замяна на Китай с Индия, въпросът е дали ще успее навреме.

Apple тръгна да диверсифицира своето производство оттам най-вече заради политиката на нулев ковид. Пандемията показа, че зависимостта на доставки от Китай (и като цяло от един географски регион) крие опасности от дефицит в една нестабилна среда. Проблемите са, че с увеличаване на напрежението с Тайван, задълбочаването на войната в Украйна и други геополитически фактори ще форсират тази диверсификация.

Apple е най-зависим – една пета от приходите идват от Китай, огромна част от производството е концентрирано не само в азиатската страна, но и в една нейна провинция. Всичко в името на оптимизацията на разходите. Технологичният гигант ще трябва да разпръсне производството и доставките, което ще увеличи разходите. Последните ще увеличат допълнително цените. Инфлацията в световен мащаб вече удари потреблението, което в комбинация от тези фактори, Apple може да изпадне в ситуация, в която да не може да реализира своите продукти. Концентрацията на цялото производство само в Индия може частично да намали този риск, но това ще изисква доста време. С което, компанията най-вероятно не разполага.

The post Индия – все още недостижимата мечта на Apple appeared first on TechTrends България.

За голямата 200MP камера на Samsung вече има и първи клиенти, като Motorola и Xiaomi планират да представят такива модели през юли. Самата тя беше загатната през септември миналата година и беше въпрос на време да се появи официално на пазара. Първоначалното им позициониране ще бъде поне във флагманския клас, а защо не и в премиум сегмента. Опитът със 108MP сензор от преди близо 3 години показва, че рано или късно тази технология постепенно ще си проправи път и към по-достъпните модели с времето.

Има привърженици и противници на този тип решения, при това с право. Защото камерите с много мегапиксели разполагат със своите предимства и недостатъци. Крайните резултати при тях зависят от няколко фактора – как се използват тези сензори и работата на софтуера, който обработва изображенията. Затова някои от най-добрите модели смартфони на пазара използват доста умела комбинация от изброените по-горе фактори.

Първите 41MP

Първата камера с огромен брой мегапиксели за времето си се появява преди точно десетилетие. През май 2012 г. на пазара излиза Nokia 808 PureView, която разполага с 41MP сензор. Той въвежда някои основни технологии, които  са характерни до голяма степен до днес при подобни камери. Фундаменталната е oversampling-а, това е когато няколко (доскоро 4) пиксела от сензора се обединят в един на крайното изображение.

Тази техника позволява една снимка да е доста по-детайлна от стандартните решения. Което Nokia веднага използват за постигане на ненадминат за времето си дигитално приближение без особено пикселизиране. Също така, сензорът на Nokia 808 PureView (използван още и в Nokia Lumia 1020) позволява невиждани за времето си качествени изображения при намалена осветеност.

За постигането на тези резултати финландците интегрират още една сравнително голяма иновация – отделен процесор за обработване на изображенията. Това вече е стандарт при повечето (ако не и всички) смартфон чипсети в момента, но преди десетилетие беше нещо ново.

Технологията PureView на Nokia имаше и своите недостатъци. Първият са автоматичните настройки, които понякога изкривяваха цветовия и светлинния баланс на изображенията. Те се коригираха лесно, но ръчно. По-големите проблеми бяха другаде – решението на Nokia включваше правенето на поне две изображения. Едното е на максимална разделителна способност, а другото – с намалени параметри. В случай на приближение, втората снимка беше реално изрязана от първата. Тази комбинация от изображения заемаше между два и три пъти повече място в паметта на телефона.

Периодът на няколкото камери

Технологично, решението на Nokia доминираше пазара години наред. От практична гледна точка, повечето потребители предпочитаха лесните автоматични настройки, пред редицата предимства, които им доставяше PureView. Отделно, никой друг от големите играчи не достигна до възможностите на камерата на финландците. Sony представиха 20MP сензор същата година, но той беше далеч зад PureView.

Вместо това, производителите се обърнаха към софтуерния напредък на смартфоните. Той позволи да се използват първо две, а впоследствие и повече камери едновременно. По подобен начин като с oversampling-а, информацията от сензорите са използва за изграждане на една много по-качествена снимка.

Тук, изгря звездата на Huawei и последвалото им сътрудничество с Leica. Първо те комбинираха информацията от няколко камери (цветна и черно-бяла), а впоследствие смениха самия сензор да е по-светлочувствителен. С което, китайският гигант се възкачи на трона на мобилната фотография.

В един момент, мегапикселите бяха вдигнати до 64MP, но промяната в качеството на снимките спрямо 41MP версия на Nokia не беше толкова осезаема. Разчиташе се, както и в момента се налага идеята да има специализирани камери – една основна, една широкоъгълна и потенциално една телефото, която да дава приближени кадри. Всеки сензор с над 16MP използва oversampling, с което се предоставя едно 16MP изображение, както и такова в по-висока резолюция в зависимост от броя на пикселите.

От 108MP до 200MP

Появата на чудовищната, поне на хартия, 108MP камера дело на Samsung и Xiaomi, за някои беше шок, за други досадна новина. Тя продължава да е базирана на технологиите, с които PureView превзе лидерската позиция през 2012 г. като качество на снимките. С разликата, че почти нито една компания не оптимизира софтуера да прави автоматични кадри с дигитален zoom, както беше при Nokia 808 или Lumia 1020. Те оставяха това на отделен телефото сензор. И ако имаше такъв при сравнения, доста пъти 108MP камера предоставя повече или сходно качество на детайлите при трикратно увеличение спрямо специализираната камера. Проблемът е, че потребителят ръчно трябваше „да изрязва“ снимките, както и да държи по-големите файлове.

Ще се промени ли ситуацията с новия 200MP сензор? По-скоро не, но ще видим с първите модели през лятото дали производителите няма да сменят част от досегашните си практики. Основната разлика между 108MP и 200MP е, в размера на пикселите. Те са редуцирани от 0.64µm до 0.56µm и така сензорът може да разположи в себе си 200 милиона от тях.

Другия момент е факторът за oversampling, който е вдигнат от 4 на 16. Тоест, вместо 4 пиксела от сензора да се обединят в 1 в изображението, това вече ще става с 16. На теория това ще позволи да се подобри светлочувствителността и подобряване на кадрите при ниско осветление. Както и на още по-детайлни снимки при приближение. На практика как ще се получат нещата – ще трябва да изчакаме тестовете.

Въпреки критиките, 108MP сензор беше доста успешен за Samsung и Xiaomi от търговска гледна точка. Затова не е изненада, че се появява неофициална информация, че Sony работи също по камера с над 100MP. От потребителска, мненията са смесени и подобен тип решения за момента са за хора, които биха заделили малко повече време в изпипването на снимките си със смартфона.

The post По пътя на 200MP смартфон камери appeared first on TechTrends България.

Смартфонът идва с революционно за компанията действие, още с името си. Китайският гигант решава да премахне Mi обозначението от високия си клас умни телефони. То ще бъде запазено за устройствата тип Интернет на нещата, като най-вероятно тази тенденция ще се пренесе към всички нейни смартфони в бъдеще.

Бърз процесор Snapdragon 888, впечатляващо бързо зареждане от 120W, голяма батерия, ярък екран с висока честота на опресняване, 108MP камера. Всички тези неща са белези, до голяма степен на премиум флагманите от тази година. Xiaomi 11T Pro доставя всичко това на близо двойно по-ниска цена. Компромисите, поне на технически ниво са малко. Тогава ще се запитате – а какви са недостатъците? До голяма степен те са движени от персонални предпочитания и споменатите вече малки компромиси.

Хардуера – хвани ме ако можеш

Част от акцентите в Xiaomi 11T Pro вече ги споменахме. Смартфонът идва с флагманския чипсет на Qualcomm – Snapdragon 888 с 5nm архитектура. Оперативната памет е 8GB или 12GB RAM, като дори и първата версия ще ви върши отлична работа през следващите години. С други думи – смартфонът е бърз, с плавна работа и усещане за висок клас продукт.

По отношение на дизайна тук не очаквайте големи неща – стъклен гръб, метална рамка. Един от малките компромиси е вместо интегриран сензор за пръстови отпечатъци под екрана, той да е поместен на бутона за включване. Това винаги е било решение, което е неудобно от гледна точка на прецизност на скенера.

Екранът е 6.67-инчов AMOLED с висока честота на опресняване от 120Hz. Последното е адаптивно и може да превключва между 60Hz, 90Hz и 120Hz в зависимост от потреблението и типа съдържание. Резолюцията е 1 080×2 400, което е стандарт за този клас смартфони, като 4K разделителните способности все още остават запазени за премиум флагманите.

Най-бързото зареждане

Черешката на тортата на Xiaomi 11T Pro е бързото зареждане. То е с впечатляващите 100W и помага за достигане на пълен заряд на батерията в рамките на 17 минути, по данни на компанията. По наши тестове, това се достига само ако не е напълно изтощена. В противен случай можете да почакате 20.

По-внушително е зарядното, което е включено в комплекта. То тежи колкото ако не и повече от самия смартфон и идва със стандартен USB-C кабел (с рейтинг 6A). Батерията на Xiaomi 11T Pro е 5 000 mAh, предоставя отлична издръжливост от около два дни при нормално натоварване. Тя е разделена на две клетки, за да може да работи ефективно бързото зареждане.

Имайте обаче едно наум. Това 100W зареждане загрява смартфона, при това повече от 65W. По принцип, експертите са на мнение, че бързото зареждане не е вредно за смартфона и няма да окаже ефект на дълголетието му. Загряването е фактор, който в дългосрочен план може и да повлияе.

Силата (и слабостта) на 108MP

Xiaomi 11T Pro разчита на 108MP камера, която китайската компания разработи заедно със Samsung преди повече от две години. Тя е алфата и омегата на смартфона. С нейна помощ ще разчитате на добри снимки, които да запазват детайлите дори при изрязването им.

За последното е почти задължително да превключите режима за пълна резолюция. Тогава ще имате два недостатъка – ще има около секундно забавяне при взимането на кадъра и самия файл ще е доста обемен. При подобен начин на работа, няма да ви липсва много телефото камера (която е големия компромис тук). Но ще ви създава неудобство за фокусирането и последващото изрязване на кадъра.

В този режим ще имате и по-добро качество на нощните снимки, в които Xiaomi 11T Pro се справя също добре. Професионалният режим ви позволява да изстискате максимума от сензора, но за него ще ви трябват известни познания по фотография.

Ако идеята за снимки с голяма резолюция и обемен размер не ви допада, режимът по подразбиране е мащабиран за 12MP. Тогава резултатите са повече от стандартни за подобен тип сензор. Същото важи за широкоъгълната камера, която е 8MP и 16MP селфи такава. Приятно попадение е макро сензорът от 5MP, който все по-често остава пренебрегнат от доста производители.

Софтуерът – ахилесовата пета

Стигаме до елемент, в който ще има известен субективизъм. Xiaomi и Huawei си приличат много по това, че визуално имитират софтуерния интерфейс на iOS. Големи икони, сходен дизайн, разположение, последователност и др. Другите китайски компании, като Motorola и OnePlus предпочитат по-изчистени версии, които се доближават до стандартната визия и работа с Android.

Xiaomi 11T Pro излиза от кутията с Android 11. Към него вече имаме споменатия частично интерфейс MIUI 12.5. Китайската компания обеща да поддържа три основни ъпдейта на операционната система и четири години такива свързани със сигурността.

Софтуерът иначе е бърз и става интуитивен като свикнеш с него. Ако сте имали преди смартфон на Xiaomi или Huawei, то от естетическа гледна точка ще се чувствате перфектно. За потребители, които са свикнали с по-изчистена версия на Android ще има от време на време скърцане със зъби. За щастие, по-големите разлики са чисто естетически.

Xiaomi 11T Pro е отличен представител в достъпния клас флагмани с цена от 1 199 лева на свободна продажба. Разполага само с два-три компромиса спрямо премиум флагманите, които са напълно преодолими. В същия момент има доста предимства, стабилен хардуер и 100W бързо зареждане. Определено е един от най-добрите като съотношение цена-качество в своя клас.

The post Xiaomi 11T Pro: Достъпен флагман с премиум качества appeared first on TechTrends България.

Този сензор беше разработван съвместно с Xiaomi, като сега за партньорство между двете компании не се споменава. Въпреки това се спекулира, че новите модели на китайския гигант ще са сред първите, които ще ползват 200MP камера. Доста е вероятно Samsung този път самостоятелно да е разработила сензора, но почти сигурно ще го предостави на други производители, с които има по-близки отношения. Във всички случаи, след 108MP сензор, новият 200MP поставя южнокорейския гигант начело в надпреварата за мегапикселите.

Новината ще разбуни духовете за два основни лагера в мобилната фотография. Първият защитава тезата, че мегапикселите са ключов фактор за качеството на снимките. Вторият смята, че техния брой няма никакво значение, докато софтуерът е много по-важен за крайния резултат. Като във всяко противопоставяне на крайности, двата лагера са едновременно прави и грешни. Практиката от последните две години доказва това.

Ролята на Nokia

Първият мобилен телефон с камера се появява преди повече от две десетилетия – през 1999 г. Това е японският Kyocera Visual Phone VP-210. Той разполага със 110KP сензор, разположен на предния панел. Година по-късно Samsung пуска SCH-V200, който е първият по-масов телефон с подобна функция. Както виждате, ранните модели са включвали сензори с килопикселови възможности.

Финландският гигант Nokia се включва малко по-късно, но допринася изключително много за развитието на смартфон камерите. Първоначално играта наистина е хардуерна и броят на пикселите има ключово значение. Nokia е един от първите производители, които пускат модел с 12MP голям сензор (Nokia N8 през 2010 г.).

Две години по-късно – през 2012 г. Nokia шокира смартфон света с две значими иновации със своя Nokia 808 PureVIew. Първата е, че това е първия модел с 41MP, в момент в който конкуренцията е масово на 8MP и 12MP. Втората е с демонстрацията на PureView технологията – това е специален чип, който помага да се обработват софтуерно снимките. Двете технологии в момента са неизменна част от почти всеки сегмент на смартфоните. Година по-късно, се появява Nokia Lumia 1020, която ползва същите технологии, но е базирана вместо на Symbian, на Windows Phone.

С тези иновации обаче се ражда и недоверието към прекомерните пиксели. Причината е в самата Nokia и липсата на достатъчно масов подход. Софтуерите на камерата на двата модела са насочени повече към професионалисти. Доста често трябва настройките да се коригират ръчно, за да може да се постигне желания кадър. Това контрастира със софтуера на Apple, които по това време имат най-добрите автоматични настройки. С което се постига ситуация, доста потребители да разполагат с болид на Формула 1, но да имат уменията на начинаещ шофьор и да се чудят, защо трудно се паркира.

Предимства и недостатъци

Ползването на смартфони с голям брой мегапиксели ме е убедило в няколко техни безспорни предимства. Основното е в универсалността им, тоест с един сензор можеш да постигнеш работата на няколко по-малки, но по-специализирани такива. 108MP камера на Samsung Galaxy S20/S21 Ultra например прави детайлни кадри. Ако ви трябва да приближите някой елемент, просто го изрязвате и той запазва яснотата си.

Същото важи и за нощните снимки. Повечето мегапиксели могат да подобрят качеството на кадрите при ниска осветеност. Тук зависи много от софтуера, разбира се. Ако наслагването на кадрите (oversampling, което е основната технология) се получи ефективно, получаваме отлични нощни резултати. Samsung успя да намали преднината на Huawei по този показател през последните две години именно благодарение на 108MP сензор в комбинация с подобрен софтуер.

Сензорите с голям брой мегапиксели имат няколко недостатъка. Единият е, че снимките формират файлове с доста голям размер. Друг е, че заснемането с максимална резолюция изисква секунда-две време, което ги прави непрактични за правенето на кадри на обекти в движение. Последният е, че те са доста зависими от софтуера. През последните две години се появиха доста модели в средния и дори достъпния клас с 48MP и 64MP камери, които обаче трудно се отличават от добре оптимизирани софтуерно 12MP такива.

Съвременният контекст

Големите сензори малко губят своито значение в съвременния пазар. Налагането на няколко специализирани камери и съставяне на композитен кадър от тях, поставя под въпрос дали трябва да бъдат включени в такива сложни комбинации. Например, при последните два Ultra модела на Samsung разлика между оптичното увеличение и изрязаните снимки от 108MP сензори почти няма. Единствено, че първият подход е много по-лесен за изпълнение от потребителите.

Сравнение с широкоъгълните камери също не може да се направи, освен ако смартфонът не разполага с два огромни сензора – един широкоъгълен и един основен. При нощните споменахме, че имат предимство, но там пак са зависими от софтуера и понякога от комбинацията с други камери, като монохромна такава. Отделно, все още специализираният светлочувствителен сензор на Huawei дава най-добри резултати от всички.

Големият брой мегапиксели е важен, ако те присъстват във няколко или във всички специализирани камери в смартфона. Например, имате 64MP основен, 64MP широкоъгълен и 64MP телефото. Поради цената и софтуерната оптимизация, скоро няма да видим смартфон с три 200MP сензора например. Затова и повечето производители във високия клас се ориентират в различни комбинации. До 2021 г. предпочитаната комбинация са две или три камери до 64MP. Такава виждаме в моделите на Huawei, OnePlus и Xiaomi. През следващата 2022 г. може и да видим конфигурация с два 108MP сензора, но надали ще е такава с два 200MP.

Намесата на Изкуствения интелект

За контраст Apple и Google не разчитат в своите модели на камери с голям брой мегапиксели. Техния коз е софтуерната обработка на изображенията след като бъдат заснети. Все повече тук играе ролята на изкуствения интелект (AI). Всички водещи производители разчитат на него, но най-много на него залага Google. Компанията е сред водещите в разработката на тази технология и използва своите смартфони Pixel именно като демонстрационни устройства за нейните възможности.

Последният пробив идва буквално в края на август. Google тихомълком демонстрира възможностите на своя AI да ъпскейлва изображения. Това означава, че от кадър с много ниска резолюция последната се вдига многократно, като се запазва потенциалната достоверност на снимката. AI системата на Google постига това от 64×64 пикселово изображение да го превърне в 1 024х1 024.

Технологичният гигант скоро ще направи излищно присмиването на различни криминалистки филми, в които неясния кадър с ниска резолюция се трансформира в такъв с висока. Със системата на Google това вече е възможно или поне така компанията твърди.

Приложението на технологията е огромна. От възстановяване на стари филми и видеа, през обработка на снимки с дигитално приближение до постигане на най-малкия детайл. Тя също така ще намали значението на сензорите с голям брой пиксели.

Като обобщение, може да кажем, че най-ефективните решения за момента са най-балансираните. Бъдещето на смартфон камерите няма да е един сензор с огромен брой мегапиксели, а няколко с по-балансиран брой, но които работят в синхрон. Както и с добавката на AI системи, които да обработват изображенията след това.

The post 200MP камера на Samsung и битката за мегапикселите appeared first on TechTrends България.

„Виваком“ стартира първа своята 5G мрежа още през септември миналата година. Тя обяви, че първоначално ще разчита на технологията DSS и ще има доста ограничени възможности, но постепенно ще ги разширява. „А1 България“ я последва през декември 2020 г. със собствена услуга от ново поколение, която е изградена по традиционния начин. „Теленор България“ пусна 5G услуга едва през юни 2021 г., като заяви, че ще развива хибриден похват – ще използва традиционната и DSS технологии паралелно.

Това доведе до своеобразно раздразнение от страна на „А1 България“, които ребрандираха своята мрежа, като 5G Ultra. Целта е да покажат, че техните услуги са по-добри от тези на конкурентите им. Рекламната стратегия през последната половин година на „А1 България“ беше насочена именно в тази посока – че те разполагат с истинска услуга от пето поколение, докато останалите имат нещо, което е само на име такова.

Какво представляват те

Подобно на всички подобни пазарни надпревари между големи компании, истината е някъде по средата. Традиционният похват е, както повечето хора си го представят – това е физическа модернизация на базовите станции. Тя може да включва добавянето на нови модули или подмяната на старите, за да се предоставя 5G сигнал.

От своя страна DSS е повече софтуерна модернизация. Тя се води официално 5G технология, но и в същото време се смята за временно решение или за първа крачка към изграждането на подобна инфраструктура.

Съкращението идва от Dynamic Spectrum Sharing или динамично споделяне на спектъра. Чрез него се разпределят наличните радиочестоти, така че една лента да може да се използва едновременно за повече от едно поколение мобилни комуникации. Различните поколения имат определени изисквания. Например, за LTE Advanced или 4.5G са необходими поне 2x20MHz непрекъснати ленти. Ако трябва да се ползва капацитет от други, то тогава се прилага технологията Carrier Aggregation.

DSS премахва това ограничение и така, „Виваком“ през есента на 2020 г. обяви, че преразпределя наличния си спектър. Това става по начин, при който се заделя достатъчно ресурс и за 5G сигнал. При стартирането на услугата, разпределението беше следното: за 2G се ползват лентите в 900MHz и 1 800MHz, за 3G – 900MHz и 2 100MHz, за 4G – 900MHz, 1 800MHz и 2 100MHz и за 5G останалите в 1 800MHz и 2 100MHz.

Трябва да отбележим, че през 2021 г. трите телекома получиха много нови радиочестоти. Всяка от компании получи 2x20MHz в 2.6GHz за постоянно ползване, както и част от ресурса, който беше останал в 2 100MHz. 5G честотите в 3.6GHz бяха разпределени след търг с тайно наддаване през април и лицензите бяха връчени през май.

Възможностите на DSS

DSS има няколко предимства, които може да определим. Това е бързо софтуерно надграждане на настоящата мобилна мрежа, която изисква по-малко инвестиции и подмяна на оборудване. Разгръща се по-бързо и съответно компания с добре развита 4.5G инфраструктура, може да предложи много по-голямо покритие за доста кратък срок. Естествено има и няколко недостатъка.

Възможностите на традиционната 5G

Традиционният метод за изграждане, брандиран от „А1 България“ като 5G Ultra, е да се подмени или допълни оборудването на настоящите базови станции. Това е най-добре познатият, но и скъп начин за модернизиране на мрежата. За да работи на 5G, при него имаме и едно допълнително условие – налични честоти в 3.6GHz.

Предимствата му са, че качеството на услугата ще бъде осезаемо по-добро от това на досегашната 4.5G мрежа. По-високи скорости (теоретични над 1Gbps), значително по-малко забавяне (под 12ms) и много повече устройства свързани на единична клетка. Както и, че много лесно операторът може да добави нов смартфон към услугата си, защото се изисква поддръжка на съответната честота, но не и на по-специфичната DSS.

Защо се стигна до това разделение

Това е въпросът който си задавате – защо телекомите в страната предприеха двата метода, а не разчитат само на единия? DSS, както отбелязахме е временно решение, подходящо за стартиране.

В средносрочен план всички компании ще трябва да опрат до традиционния подход. Затова „Теленор България“ обяви, че ще ползва двете технологии, стъпка, която и „Виваком“ предприе, след като трите телекома се сдобиха с официалните лицензи за радиочестотите в 3.6GHz.

Причините са няколко:

1. Бързо разгръщане на мрежата. Чрез DSS „Виваком“ се похвалиха, че първи са пуснали 5G услуга в страната. Те заедно с „Теленор“ успяха да осигурят и по-добър обхват от своя конкурент „А1 България“. Там, където обаче няма физически 5G клетки, двете компании предоставят по-слаба откъм качество услуга.
2. Забавянето на разпределението на 6GHz честоти. Коронавирус пандемията измести предоставянето на новите лицензи за 5G честоти и вместо през лятото на 2020 г. това се случи едва през май тази година. „А1 България“ предприе лек риск, като за своята услуга от ново поколение използваше временните разрешителни за ползване на ресурса в 3.6GHz.
3. Силна зависимост от Huawei. Неясното бъдеще на използването на оборудването на китайския гигант се пренася към 5G мрежите на „Теленор“ и „Виваком“. Мобилната им инфраструктура е изградена почти, ако не и напълно от Huawei. Физическата модернизация към 5G ще изисква много повече пари и време от компаниите, за да заменят и част от 4G компонентите си с такива, които не са от китайския вендор. Все неща, които те не могат да си позволят. Любопитно е, че „А1 България“ разчита основно на Nokia, но Telekom Austria Group призна наскоро, че използва и такова от Huawei при разгръщането си на 5G услуги. Ако САЩ затегнат примката срещу китайския производител, може да се получи доста сложен за българските телекоми сценарий.

Бъдещето

Традиционният метод на разгръщане на 5G ще замени напълно DSS след година-две най-вероятно. През това време ще се прави плавна подмяна на ключово оборудване с ново от страна на „Теленор“ и „Виваком“. Съществува и възможността този процес да се проточи допълнително. Не само от финансови съображения, но и ако двата телекома решат да предприемат този ход, едва след като се разпредели и спектъра в 700MHz.

Тези честоти са ключови за осигуряване на покритие извън населените места и особено в отдалечените региони. Разпределението им в момента е замразено, поне докато не се освободят достатъчно ленти и за трите телекома. Министерство на отбраната ги използва за основни при комуникацията с изтребителната авиация и докато не влязат на въоръжение новите изтребители F-16 Block 70, това надали ще се случи.

The post DSS срещу 5G „Ultra“ – битката на новите технологии appeared first on TechTrends България.

Първият сезон беше противоречив – някои епизоди бяха доста силни, както като реализация, така и като история и концепция. Други бяха ориентирани изцяло около дадена концепция, а трети бяха откровен пълнеж. Общото между тях бяха безбройните препратки към други произведения на поп културата и научната фантастика, както и техническото съвършенство.

Като цяло, първият Love, Death + Robots беше посрещнат с ентусиазъм от феновете. В него имаше за всекиго по малко, а за някои по много. Вдъхновени от успеха, Netflix реши да финансира втори сезон. Първоначалният ентусиазъм се изпарява много бързо и преминава в разочарование още преди да пуснете първия епизод. Вместо 18 части, той е съставен от едва 8.

Горчивият привкус остава почти до края, с няколко усмивки, заради няколко добри идеи. Но толкова. Love, Death + Robots дори не се опитва да настигне своя предшественик, освен във визията. Да не говорим, че не полага дори капка усилие да го надмине. Освен във визуалната част, където е отново отличник.

Смяна на формулата

Love, Death + Robots 2 изоставя два ключови компонента от първоначалната си формула. Първият са количеството и разнообразието, което цели да се обхване колкото се може по-широка аудитория. Вторият са неочакваните (или поне опита за такива) обрати в историята накрая. Запазват се няколко неща – техническото съвършенство на анимациите, препратките към други култови продукции и клишетата от съответните жанрове.

Някои фенове биха си казали, че с намаляване на броя на епизодите,  създателите ще се концентрират още повече към качеството, защото реално толкова бяха силните части при първата. Останалите не грабваха достатъчно голям кръг от потребители или бяха откровен пълнеж. За съжаление това не се реализира. Реално се оказва, че Netflix са разделили сезона на две части, като втората ще бъде пусната по-късно, но трябва да се поровите, за да разберете тази подробност.

Крайният резултат е клиширани и красиви копия на популярни концепции, с много противоречиво качество. Както това на историята, така и на самия епизод и повдига въпроса – изобщо защо е трябвало да се хаби ресурс за него. Нито една от анимациите не може да достигне култовата натура на някои от частите на първия сезон. Половината спадат в категорията на пълнежа, а останалите са нелошо копие на вече по-добре осъществени идеи.

Обзор на частите

За да не съм голословен, директно ще разгледам осемте епизода. За да не се обидят някои – предупреждавам, че ще разглеждам историята им в детайли, така че всеки, който иска да ги види непредубеден може да пропусне следващите редове. Обобщено – Love, Death + Robots е огромно разочарование, което може да се гледа единствено, защото епизодите са малко и са достатъчно кратки, да не ви изгубят прекалено много от времето.

Епизод 1: Automated Customer Service

Всички гледали The Second Renaissance от „Аниматрицата“ може да си спомнят как войната между машините и хората започва, когато обслужващ робот избива собствениците си и техните домашни любимци от страх да не бъде сменен с по-нов модел. Там, това беше разказано с няколко изречения и кадри от охранителна камера.

В Love, Death + Robots заема цял епизод. Историята е идентична – в близкото бъдеще, роботи се грижат за всичките нужди на градче, населено от възрастни хора. Животът е прекрасен до момента, в който почистващият робот на една от пенсионерките решава да убие своята собственичка и нейното сладко кученце. Причината – спор между машината и човека, къде да седи една снимка над камината.

Единствените причини да харесате този епизод е, че е изпълнен в стила на Pixar и освен „Аниматрицата“, ще видите доста препратки към Wall-E, „Пришълци“ и „Космическа Одисея 2001“. Другата е, че докато възрастната дама се опитва да се спаси от „умната прахосмукачка“ тя води автоматизиран разговор с отдела по поддръжка. С което се осмива подобен тип услуги, с които ние се сблъскваме на все по-ежедневна база.

Епизод 2: Ice

Вторият епизод взима назаем концепцията в която генетично подобрените хора стават повече от „натуралните“ такива. Последните стават обекти на обиди и тормоз, макар и пасивно-агресивен. Поуката накрая в епизода е, че човешкият дух може да бъде почти толкова силен, колкото подобни подобрения. Отвъд това и факта, че е добре нарисуван, не му печелят повече точки.

Епизод 3: Pop Squad

Концептуално тази част краде с шепи от друг хит на Netflix – Altered Carbon. Имаме брутално разделение на много богати и бедни, като първите са почти безсмъртни, благодарение на технологиите и развитието на обществото, докато вторите се опитват да оцелеят. Едните живеят буквално в небето, в огромни небостъргачи, а другите – в тъмните улички на повърхността.

В Pop Squad нещата са опростени напълно. Привилегированите стават такива, ако се откажат от правото да имат деца, срещу което получават безсмъртна терапия. Полицията се грижи да не се раждат нерегламентирани деца, като ако има такива се убиват. Поради късометражния формат, историята не се разгръща отвъд тази информация, като множеството дупки в нея, могат да бъдат запълнени по най-различен начин. Затова и всеки произволен епизод от Altered Carbon е в пъти по-силен от този на Love, Death + Robots, което го прави неуспешно копие, което има за цел единствено да си играе с емпатичните чувства на зрителите.

Епизод 4: Snow in the desert

Това е епизодът с най-висока оценка в IMBD, но може да го оценим, като единствения, над посредствеността във втория сезон. Албинос на име Snow се мотае в пустинята на неизвестна планета, като е търсен от различни хора, заради способността му да е безсмъртен. Подобно на супергероя Deadpool, той може да си регенерира части от тялото и тежки травми.

Нищо оригинално няма в епизода, но е най-добрият реализиран такъв откъм техническа част.

Епизод 5: The Tall Grass

Абсолютен посредствен пълнеж, епизод 5 разказва за пътнически парен влак, който през нощта минава през поле с висока трева и винаги там спира, поради неизвестни технически причини. Един от пътниците слиза да изпуши цигара и е привлечен от неизвестни светлини в тревата. Следва преследване от неизвестни човекоподобни същества, като в последния момент машинистът го спасява. Той впоследствие обяснява, че има теория, че преследвачите са хора, които са се отделили от влака, като преминава, а светлините са портал към друго измерение. С две думи – загуба на време.

Епизод 6: All Through the House

Какво ще стане ако пришълецът от едноименния филм влезе в ролята на Дядо Коледа? Може да звучи абсурдно, но това е концепцията на този епизод и страшната реалност с която се сблъскват две любопитни деца на светия празник. Миг преди да ги изяде чудовището почва да ги души и определя, че те са били „послушни“ и им дава подаръците, които искат. Все още в шок в леглото след това, едното дете задава логичния въпрос: „Какво щеше да стане, ако бяхме непослушни?“ Само заради това, тази част от Love, Death + Robots заслужава малко по-високо признание отколкото ѝ се полага по принцип.

Епизод 7 и 8 – Life Hutch и The Drowned Giant

Тези два епизода са много красиво направени като CGI анимация, които показват, че съвсем скоро разликата между игрален и анимационен филм ще бъде заличена. Но само толкова. При Life Hutch имаме боен пилот, който след космическа мисия катастрофира на вражеска планета. В опит да оцелее отива в аварийния модул на кораба си, в който обслужващия робот дава накъсо и иска да го убие (дежавю?). Drowned Giant е това, което казва заглавието – на плажа се появява голия труп на гигант, който е изхвърлен от морето. Целият епизод разказва процеса по неговото разлагане и „използване“ на ресурсите му от местното население. Гениално!

The post Love, Death + Robots 2: Съвършено копирано разочарование appeared first on TechTrends България.

HMD Global с Nokia през последната седмица дори тръгнаха да „свалят“ летвата още повече – с модели за под 100 евро (200 лева). Погледнати като характеристики, финландците изостават доста от конкуренцията, особено в натоварения ценови сегмент между 300 и 400 лева. Там, засега е царството на Xiaomi, които са го залели с доста устройства. Въпреки навалицата, Motorola изглежда като единствения друг производител, който може да предложи нещо достойно.

Основното оръжие е Motorola Moto G30. В България се предлага основно най-скъпата му версия на цена от 389 лева на свободна продажба, но която се държи доста добре спрямо конкурентите. Дори може да се каже, че този модел е един от потенциалните лидери в този клас за тази година, с доста добро съотношение между цена и качество.

Естествено, когато става дума за смартфони под 500 лева, винаги ще трябва да имаме предвид редицата компромиси и дори се гледа, кой модел ползва най-малко такива. Засега, Motorola Moto G30 като, че ли успява да балансира в това отношение.

Дизайн и екран

Motorola Moto G30 е доста директен в дизайна – пластмасов корпус със заоблени ръбове, излъскан, което го прави идеален за оставяне на пръстови отпечатъци. Задният панел е със сравнително дискретно гнездо за камерите и в средата е сензорът за пръстови отпечатъци, в който е интегрирано логото на компанията.

От дясната страна са бутоните за управление – най-долният е за захранването, след това са двата за звука. Motorola добавя бутон за Google Assistant, който е най-горе и до голяма степен ще бъде излишен във вашата употреба. Долната страна включва говорителя и Type-C порта за зареждане и пренос на данни. Отляво се намира отделението за две SIM карти, като втората играе ролята и на слот за micro SD карта. Отгоре е разположен 3.5mm жак за слушалки.

Екранът е 6.5-инчов LCD. Повечето му възможности кореспондират с ценовия му клас – 720p разделителна способност. Селфи камерата е вградена в деликатен прорез, а големите рамки могат да избодат очите на всеки фен на флагманските модели. Предимствата на дисплея проличават с 90Hz опресняване, което прави работата със смартфона да изглежда доста по-плавна. Това може да се разглежда и като една от основните причини да вземете телефона.

Камери и софтуер

Второто предимство на Motorola Moto G30 е в основната камера – тя е 64MP. При ползване на пълната разделителна способност, софтуерът и сензорът се представят доста по-добре от повечето 48MP конкуренти. При Motorola Moto G30 това е отделено в различен снимачен режим и се препоръчва, когато искате по-детайлна картина.

В стандартните качеството на снимките пада, но вече можете да се възползвате от 8MP широкоъгълен сензор. 2MP макро и дълбочинен не са лоши, като възможности, но не могат да заместят истинска телефото камера.

Козът на Motorola Moto G30 е в комбинацията между камерите и софтуера им. Като цяло брандът в своя среден и висок клас смартфони, разполага с един от най-интуитивните интерфейси. Менюто вече разположено близо до бутона за снимане, което го прави по-лесно достъпно за работа с една ръка. Режимите се сменят бързо, интуитивно и всички настройки се намират на максимум две докосвания разстояние, а най-важните на един.

Софтуерът е важен и при 64MP кадри като подобни сензори изискват добра обработка. Motorola Moto G30 се справя добре със задачата, но след задължителен ъпдейт на всички налични системи. Без обновяване, смартфонът влачи и започва да нагрява при по-обемните кадри. След ъпдейт, производителността се подобрява.

Motorola е един от брандовете, който инвестира от години в нощен режим, независимо, че разполага с малко флагмански устройства. Това я поставя със сравнително ефективни режими зад Huawei, но почти наравно със Samsung. Определено Motorola Moto G30 предоставя добра комбинация от камери и софтуер.

Последният е допълнен със сравнително изчистения Android 11. Motorola е надградила дребни възможности за персонализиране, включително традиционните за бранда жестови команди. Допълнителните приложения са сведени до минимум. Единственото дразнещо са звуците по поздразбиране за звънене и нотификации, но те лесно се променят. Не е напълно чист Android, но е една от най-добрите версии в тази насока.

Хардуер и представяне

Друга приятна изненада за смартфон под 400 лева е наличието на чипсет на Qualcomm, в случая Snapdragon 662 с 11nm архитектура. Motorola Moto G30 се справя сравнително добре с различни задачи особено мултитаскове. При някои по-големи натоварвания можете да усетите забавяне все пак, не говорим за флагмански процесор. Батерията е 5 000 mAh, като бързото зареждане е само 20W през USB Type-C. При тестовете, смартфонът показа добра издръжливост от поне ден и половина при нормална употреба.

Тестваната конфигурация беше с най-високите възможности – 128GB място за съхранение и 6GB RAM памет. В подобна може да се намери на свободна продажба и определено е доста добър компромис между цена и качество. Което може да се каже за самия Motorola Moto G30. Добър процесор, отлична камера и софтуер за нея, приемлив екран.

Пластмасовият корпус може да отблъсне някои потребители, но може би е по-добра алтернатива от стъклен с по-ниска степен на удароустойчивост. Като заключение, Motorola Moto G30 е много добра алтернатива в достъпния сегмент на Xiaomi, които го наводняват с все повече устройства.

The post Motorola Moto G30: Потенциалният лидер в достъпния клас appeared first on TechTrends България.