Комисията за защита на потребителите (КЗП) обяви, че ще изиска от телеком регулатора да изземе честотните лицензи на мобилните оператори. По този начин държавната институция излиза „вабанк“ срещу комуникационните компании. Това е пореден залп между КЗП и телекомите за последните няколко месеца. Регулаторът първо атакува допълнителните неустойки при абонаментните договори, а след това се прицели в опитите на два от операторите да извършат „скрита индексация“ на месечните такси.

За първия казус двете страни се споразумяха набързо в рамките на три месеца. При втория нещата се прехвърлиха от институция в институция и накрая КЗП издаде постановление напълно да забрани практиката. Решение, което операторите най-вероятно ще оспорват в съда. Третият телеком („А1 България“) се въздържа от подобно действие и дори изпрати SMS съобщения до абонатите си да се похвали.

КЗП сега ескалира допълнително конфликта по оста „потребителски регулатор – мобилни оператори“. Председателят на институцията – Мария Филипова обяви, че има правото да изиска отнемането на лиценза на телекомите за упражняване на дейност, когато има влязло в сила наказателно постановление. Подобна крайна мярка не е била предлагана от държавна институция за големите три оператора. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) насилствено отне лиценза само на една компания през последните 15 години – „4 Джи ком“ и то след дълга съдебна битка. Колко реалистично е това действие на КЗП е под голям въпрос, но и показва, че след смяната на председателя, новият такъв взима доста насериозно казусите с телекомите.

Аргументите за изземване

Мария Филипова се позовава на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който е основно поле на действие на регулатора и по-точно предвидените мерки в чл. 232. Според тях, КЗП може да предложи отнемане на лиценза и/или разрешителното за дейност, когато има влязло в сила наказателно постановление.

Ползвайки него, Филипова обявява, че „този механизъм представлява крайна мярка“ за „гарантиране на спазването на правата на гражданите“, покрай „системните нарушения на мобилните оператори“. Според нея, това е единственият ефективен отговор на поведението и действията на телекомите. Тя обясни, че прекомерният фокус на КЗП към комуникационните компании е породен от факта, че огромен дял от постъпващите в институцията жалби са свързани с пазара за електронни услуги.

Филипова допълни, че през последните пет години, телекомите са обект на непрекъснати финансови санкции от страна на КЗП. Тя подчертава, че компаниите вместо да се респектират от наложените глоби ги приемат за оперативен разход. Което позволява на операторите да продължават с нелоялните практики и показват неспособността на текущите мерки да осигурят спазването на закона.

Лесно ли се отнема лиценз

Според закона, КЗП трябва да се обърне към институцията издала разрешенията или лицензите с предложение за тяхното отнемане. Мария Филипова обяви, че вече е изпратила мотивирано писмо към КРС за предприемане на тези действия. Почти всичко е в ръцете на телеком регулатора, който трябва да се произнесе с мотивирано решение дали ще отнеме или не лицензите на мобилните оператори. Но дори КРС да застане на страната на КЗП, процедурата след това може да продължи в съда.

Телеком регулаторът е отнел само веднъж за последните 15 години принудително разрешение за мобилни честоти. Това се случва през 2014 г., когато КРС отнема лиценза на „4 Джи ком“. Компанията е един от трите нови мобилни оператори, които получават честотни ленти в 1 800MHz през 2011 г. Тя държи ресурса само с идеята да продава капацитет на останалите, без да развива собствена мобилна мрежа. Нещо, което другите ѝ отказват.

Също така, „4 Джи ком“ не си плаща лицензните такси от самото връчване на разрешителното, което кара КРС да действа в посока неговото отнемане. Съдът обаче постановява, че компанията не трябва да си плаща в рамките на две години, за да може да бъде принудително иззето. Затова едва през 2014 г. КРС успява да отнеме лиценза и да направи ново преразпределение на честотите в 1 800MHz.

Съдът като последен арбитър

Настоящата ситуация е малко по-различна. КЗП изпраща мотивирани аргументи за изземването на разрешителните на мобилните оператори. КРС ги разглежда и съответно решава дали да го направи или не. Съответно като върне писмо към първата институция със своите аргументи. Ако КРС каже „Да“, почти сигурно е, че операторите ще обжалват в съда. Същото важи и ако каже „Не“, тогава решението ще бъде обжалвано от КЗП.

За момента, опитите на последния регулатор за война с телекомите не среща силната подкрепа на магистратите. Това показва опитът от предходните казуси, в които КЗП е губила дела. Въпреки по-слабата позиция в предишните случаи в съда, институцията е успявала да достигне до компромисно решение с операторите. Тази атака обаче е доста по-заплашителна и отпорът на телекомите ще бъде реципрочен, което оставя малко място за преговори и компромиси.

(Обновена) Браншовата организация на телекомите осъди действията на КЗП, като ги обяви за „абсурдни, некомпетентни и опасни“. Алиансът на технологичната индустрия (АТИ) коментира, че изявлението на регулатора е лишено от обективност и правна обосновка, както и, че изпраща тревожен сигнал към чуждестранните инвеститори. Последното е породено от факта, че трите големи оператора са местни звена на международни компании и фондове. От АТИ се аргументират, че тезата за „системни нарушения“ не е състоятелна, защото по данни на КРС през 2023 г. жалбите срещу телекомите са намалели с 10%, а значителна част от случаите са разрешени в полза на потребителите. Браншовата организация още обвинява КЗП в „популистки действия“, които „поставят под риск цифровата свързаност, икономиката и националната сигурност“.

The post КЗП излиза „вабанк“ срещу телекомите appeared first on TechTrends България.

Индексацията покрай високата инфлация през последните няколко години се „услади“ на трите големи телекома. Въпреки, че беше оспорена от регулаторите, компаниите успешно я приложиха и тя изигра част от добрите им финансови резултати през тези периоди. В крайна сметка, операторите и Комисията за защита на потребителите (КЗП) се договориха за нови условия, при които цените на съществуващите абонаменти да се коригират на база преминаването на определен праг на годишната инфлация в страната.

Това в комбинация със заслабващия темп на поскъпване на основните стоки през 2024 г. може да елиминира индексацията като инструмент за повишаване на приходите. Данните за годишната инфлация се очакват в средата на януари, като прогнозите са, че тя може да надхвърли 2%, което е договореният праг от КЗП за корекция на цените при телекомите.

Операторите решиха да се презастраховат и да проявят креативност, като въведат скрита такава. Първо, през декември 2024 г., „Йеттел България“ обяви едностранна промяна в общите условия (ОУ) по своите договори, с което разшири потреблението по договорите, но и увеличи цените. „Виваком“ ги последва няколко дни след Нова година и обяви подобна корекция, но само на цените, без да добавя минути или пренос на данни. КЗП излезе със становище още при действията на „Йеттел“, с което се противопоставя на практиката, но прехвърля топката към съда.

При телекомите важи неписаното правило, че когато две от основните компании предприемат някаква нова ценова политика е въпрос на време и третият да ги последва. До момента „А1 България“ не е обявил подобна промяна на ОУ, но е твърде вероятно да я предприеме. Както и при индексацията, австрийският оператор най-вероятно изчаква да види развоят преди да действа.

„Добавките“ на операторите

В началото на декември, „Йеттел“ обяви, че ще увеличи месечната такса с 1, 2 или 3 лева, в зависимост от настоящия план. Това ще стане като се добавят допълнителни екстри, като по-висока скорост на мобилния интернет и др. Промяна на цените има и при някои дигитални услуги. „Виваком“ не е толкова щедра и само добавя 1 или 2 лева (в зависимост от типа услуга) към месечната такса. Разликата между двете действия обаче може да се окаже значителна от регулаторна гледна точка.

Корекциите влизат в сила автоматично, като се налагат чрез едностранна промяна в общите условия и важат, както за индивидуални, така и за корпоративни клиенти. При „Йеттел“ промените стават реалност от 1 февруари, а тези на „Виваком“ – от 8 февруари. През това време потребителите могат да сключат нови договори, като изберат от наличните такива за всеки от портфолиото на операторите. В някои случаи, те за момента може и да са по-изгодни от старите с новата „индексация“.

Законно ли е

Ключов момент, който и двата телекома подчертават, е третата опция за клиентите. Последните могат да прекратят веднага абонамента си ако не са съгласни с наложените едностранно от компаниите промени. При този случай, те няма да дължат неустойки. Единствено при взимане на устройства на лизинг, те ще имат избор дали да изплатят цялата остатъчна сума или да продължат да погасяват вноските. Ако изберат втората опция те ще се увеличат, в случай, че се ползват отстъпки през плана.

Всичко това е записано в самите договори и на трите оператора. Такова е и законовото изискване при едностранна промяна на параметрите на контракта и на общите условия. Друго условие е всякаква подобна корекция да става с поне едномесечно предизвестие. Това също е спазено от телекомите. Има противоречива информация от операторите за запазването на мобилния номер. Някои потребители са уведомени, че прекратяването на абонамента означава закриването му или се дължат неустойки, но по закон потребителят може да заяви прехвърлянето му с едномесечно предизвестие.

Затова на теория, действията на операторите изглеждат изрядни пред закона. Може в индивидуалните казуси да възникнат такива, които да попадат в „сива зона“ или да правят някое нарушение, но в общия случай, се спазват предвидените от нормативната рамка и договорите условия.

Реакцията на регулаторите

Реакцията на КЗП беше бърза, но и доста динамична. Първо, регулаторът прехвърли проблема към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Това беше направено, защото измененията са направени на база текстове в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), които са основно поле на действие на КРС. След това, обаче КЗП се активира и обяви, че действията на „Йеттел“ се водят като „непоискана услуга срещу заплащане“. Тъй като, потребителят не е заявил изрично, че иска тези допълнителни услуги, които оператора предлага и той може да откаже тяхното заплащане. Което вече попада в Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Може да звучи заплашително, но КЗП уточнява, че когато се нарушава съответния член от горния закон, глобата за юридически лица е… между 1 000 и 3 000 лева. Другите действия, които регулаторът ще предприеме е да сезира съдът за неспазването на съответния член и да представи потребителите пред него. От държавния орган обаче предупреждават, че операторите могат да прекратят услугите на съответните абоанти, докато траят делата, а те могат да се провлачат с месеци.

Последно, КЗП заплашва, че тези действия могат да се разгледат и като ограничаване на свободния избор на потребителите, което да попадне като нелоялна търговска практика. Което вече е в компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Тук става ясно видима причината защо „Виваком“ само едностранно променя месечните абонаменти, без да добавя услуги. По този начин, корекциите на компанията не попадат в ситуация за „непоискана услуга срещу заплащане“ и съответно връзва ръцете на КЗП. За момента, реакция от този регулатор (а и от останалите) за действията на „Виваком“ няма.

(Обновено – 8.1.2025 г. 14:30 ч.) КРС излезе със становище, че е направила анализ на действията на „Йеттел“, както и на останалите два телекома. Вследствие на което от ведомството допълват, че „събраната в хода на проверката информация ще бъде предоставена на КЗП във връзка с правомощието й да наблюдава устойчивостта на пазара на дребно с цел осигуряване защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики“. Казано на прост език, КРС прехвръля топката обратно в полето на КЗП.

Ефектите за пазара

Забавящата инфлация може да лиши телекомите от възможността да вдигнат цените на вече действащите абонаменти. Затова два от операторите (засега) решиха да се презастраховат и да индексират едностранно цените с промяна на общите условия. Така, те създават контролиран избор за потребителите и потенциално решават един от проблемите на телекомите – да редуцират броя на клиентите, които карат на безсрочни договори.

Потребителите могат да останат на стария контракт и съответно на новите цени, да преподпишат нов, което всъщност е желанието на компаниите. Или да прекратят и да отидат при някой от конкурентите, но предвид факта, че два от тях вече правят такава „индексация“ е просто ситуация тип „от трън та на глог“.

Създава се обаче и опасен прецедент, в който телекомите ще могат да използват факта, че са само трима основни играча и да правят подобни корекции всяка година. Вторият елемент е, че предвид инфлационната индексация, това може да доведе до двойна корекция на цените. КЗП и телекомите вече си стиснаха ръцете за нея, но за новия казус, регулаторът изглежда в по-слаба позиция от преди. Ключова ще са реакциите на съда, останалите две институции (КЗК и КРС), както и на третия оператор – „А1 България“.

Ударът на КЗП (добавена на 11 януари в 12:30 часа)

След известен анализ и прехвърляне на топката между регулаторите, КЗП реши да предприеме по-решителни действия срещу скритата индексация на телекомите. Докато те са напълно изрядни по текстовете в ЗЕС, регулаторът намери такива, които те нарушават в рамките на ЗЗП. Става дума, че едностранната промяна на цените и условията от страна на операторите създава неравноправна клауза в договорите на потребителите. Когато се установят такива те се смятат за нищожни е записано още в ЗЗП. Регулаторът още обвинява компаниите, че са заблуждавали потребителите, като са посочвали, че действията им са законни по ЗЕС.

Затова председателят на КЗП Мария Филипова обяви решението си да забрани практиките на двата телекома. Тя още обяви, че ще санкционира операторите, като глобата може да достигне 50 хил. лева „всяка прилагана нелоялна търговска практика“. Любопитно ще е тълкуването на последния цитат дали то ще е за трите нарушения, които КЗП е констатирал или за всеки отделен абонат. Първата дефиниция е по-вероятна. Почти сигурно телекомите ще обжалват в съда.

КЗП използва същото тълкуване на ЗЗП при действията си срещу инфлационната индексация на операторите. Въпреки, че регулаторът започна да губи делата в съда, двете страни се разбраха за сравнително компромисен вариант. Може би навлизаме в подобна ситуация и сега.

The post Скритата телеком индексация (Обновена) appeared first on TechTrends България.

След редица жалби, през септември КЗП първоначално забрани тази търговска практика, защото е нелоялна и агресивна. Според регулатора по този начин се налагат всякакъв вид „прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителя“. Особено ако той иска да прекрати договора си или да избере друга стока, услуга или търговец. От страна на операторите, тяхна честа практика е да субсидират част от цената на устройствата. Тоест, да се откажат от печалбата от смартфона, за сметка на приходите от абонамента.

Само след няколко месеца, двете страни се разбраха и е постигнат нов компромис. Така в рамките на година, КЗП и операторите постигнаха споразумение по два тежки казуса. Първият беше с годишната индексация и разминаването между методологиите. Вторият е сега с неустойките.

Без бъдеще време

Ключовата промяна, за която регулаторът се е договорил с телекомите е, че последните няма да съдържат допълнителните неустойки, които включват всички промоционални цени и отстъпки, които остават до края на договора. Операторите ще могат да претендират само за направените до момента на прекратяването на контракта такива.

От КЗП обявиха, че се въвеждат ясни лимити за общата сума за неустойките и те са в рамките на три стандартни месечни такси. Регулаторът твърди още, че новите текстове на общите условия на операторите ще са по-ясни и ще премахнат точките за едностранно тълкуване в полза на компаниите.

Например, ако Петър има двугодишен договор за мобилен абонамент за 20 лева на месец, но го ползва на промоционална цена от 18 лева на месец и решава да го прекрати в края на първата година. Максималната сума, която той ще трябва да заплати са трите стандартни месечни такси от 20 лева или общо 60 лева. При досегашните условия, Петър ще трябва да плати тези 60 лева плюс още 42 лева общо отстъпки за целия период на договора.

От информацията на КЗП не става ясно, дали телекомите запазват трите стандартни такси за прекратяване и обезсмислят добавянето на промоциите за изтеклите 12 месеца. Или последните се калкулират първо и след това се прибавя примерно една или две месечни такси по стандартна тарифа. Тези детайли ще трябва да се видят в новите условия. КЗП засега е уверен, че таванът за неустойките ще бъде в размер на трите стандартни месечни такси.

Само за нови договори

Споразумението между КЗП и операторите обхваща само новите договори, които тепърва ще се сключват. Решението е ключово, защото това дава на телекомите известно време за адаптация, преди мнозинството от контракти да преминат по обновените условия за предсрочно прекратяване.

Усилията на КЗП да забрани досегашната практика на компаниите в настоящите договори обаче удрят на камък. Още през септември, Административният съд я отмени по жалба на два от трите оператора. През ноември, забраната падна и във Върховният административен съд (ВАС), засега само по делото, което води „Йеттел“ срещу КЗП.

Победите на телекомите засега не са толкова безупречни, като при делото единия от съдиите на ВАС се подписва с особено мнение, като застава зад регулатора. Така, създадения прецедент от „Йеттел“ не е 100% гарант, за успешно преминаване на останалите жалби, но пак шансовете за пълното падане на забраната са високи.

По-добрият компромис

Дори, КЗП да не успее да се пребори за спиране на практиката в подписаните договори до момента, регулаторът постигна още един компромис с телекомите. Първият с индексацията включи опция за теоретично намаляване на таксите в условия на дефлация. Приложението му е под въпрос, заради поставения минимален праг от 2%, който активира клаузата. Толкова висока дефлация е рядко явление, особено на годишна база.

Последният компромис с неустойките обаче изглежда по-голям, поради няколко причини. Първата е, че забраната за настоящите договори, за момента пада в съда. Втората е, че поне според текстът на КЗП се налага максимален праг на неустойките от три стандартни месечни такси. Това редуцира значително сумите, които операторите ще получават и засяга най-силно субсидиите, които те правят за продадените в пакет устройства. Има вероятност, поради тази причина, телекомите да намалят отстъпките, които правят, особено за по-скъпите джаджи, където те са най-големи.

The post КЗП и телекомите се споразумяха за неустойките при договорите appeared first on TechTrends България.

Сега регулаторът е против някои практики при начисляването на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите. В КЗП са получени множество жалби, че потребителите трябва да платят не само трите такси за анулиране на абонамента им, но и доплащане на разликата при промоционалните цени, както за самите контракти, така и за закупените с тях устройства. Тази комбинация създава натрупване в неустойката и съответно бариера за клиентите да се откажат от услугата и да преминат към друг оператор.

Поради тази причина, КЗП обяви, че тази практика на телекомите е нелоялна и агресивна и я забранява. Подобно с казуса с индексацията, нещата са малко по-сложни и почти сигурно е, че ще има обжалвания от страна на операторите. Както и потенциални преговори за постигането на някакво компромисно решение, отново по модела с индексирането на абонаментните такси от последните години.

Становището на регулатора

Позицията на КЗП е сравнително проста. Освен трите месечни такси неустойка при предсрочно прекратяване на договора от потребителите, операторите начисляват допълнителни такива. Те обхващат потенциалните промоции, които са включени в абонамента. Честа практика е телекомите да пуснат някой месечен план с намаление на цената, било то в Коледна или друга кампания. В договора се записва стандартната и промоционална цена. При предсрочно прекратяване от клиента се изисква да заплати разликата между двете в оставащия цял период на контракта.

Друг тип неустойка, която се наслагва е в случай, че потребителят е взел и устройство на изплащане, например смартфон. Повечето модели идват с отстъпки ако се вземат в пакет с преподписване или нов договор. Отново, разликата между промоционалната и реална цена се добавя в случай на предсрочно прекратяване на контракта.

Според председателят на КЗП Мария Филипова, това е нелоялна агресивна търговска практика. В становището на регулатора се твърди, че по този начин операторите налагат всякакъв вид „прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки на потребителя“, когато последният желае да прекрати договора си или да избере „друга стока или търговец“.

КЗП подчертават, че в контрактите освен стандартните клаузи за предсрочно прекратяване, които включват изплащане на до три месечни такси неустойки, са добавени още две, „които накърняват добрите нрави“. Защото по този начин се заобикаля поставения максимален праг, който е по договор. Допълнителните условия водят и до съществено неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Като те задължават да се плати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Реалностите на телекомите

Подобно на индексацията, реалната ситуация не е само черна или бяла. На първо място, регулаторът си противоречи в позицията си. От една страна КЗП твърди за „извъндоговорни пречки“, но от друга признава, че съответните клаузи за допълнителните неустойки са включени в самите контракти.

В Закона за електронните съобщения (ЗЕС), не са посочени изрични параметри за неустойките при предсрочно прекратяване на договора. Основните регулации са насочени повече в посока автоматичното подновяване на контрактите, преобразуването им в безсрочни и съответно условията за тяхното терминиране. В Закона за защита на потребителите (ЗЗП) също няма конкретни детайли при подобен тип абонаменти. Там, единствено е записано, че може да се счете за неравноправна клауза в договор такава, в която потребителят е задължен да плати необосновано високо обезщетение или неустойка.

С което става въпрос на тълкуване дали допълнителните условия създават такива предпоставки или не. За промоционалните цени на абонаментите може да се каже, че по-скоро да. Телекомите пускат намалените пакети, с които постигат няколко ефекта. Първият и най-важен – да привлекат потребители. Вторият е, че при преобразуването на договора в безсрочен, месечната такса става стандартната, а не промоционалната. Последният ефект е този, който описва КЗП – разликата между двата абонамента се дължи като неустойка и това създава допълнителна бариера за предсрочно прекратяване. В този случай, регулаторът може да се каже, че работи в правилната посока.

Смартфон субсидиите

Ситуацията е по-размита при закупуването на устройства заедно с договора. Част от стратегията на телекомите да привличат клиенти е като предоставят смартфони или друга техника на значително по-ниски цени от пазарните ако с тях бъде сключен нов договор или преподписан вече съществуващ. Операторът де факто се отказва или силно намалява маржа на печалба на продажбата на устройството, за да привлече и задържи клиентите си за по-дългосрочен период от време.

Тази практика се нарича субсидиране. Обемът на намаленията зависи от това колко скъпо е устройството и колко висок абонаментен план избере потребителят. Например, 512GB версия на сгъваемия смартфон Samsung Galaxy Z Fold 6 струва 2 869 лева в брой в „А1 България. Цената на свободна продажба от други търговци е 3 999 лева. Субсидията в случая е 1 139 лева, като говорим за подписване с най-скъпия план на оператора.

При предсрочно прекратяване, телекомът ще изиска горната разлика като неустойка. Ако това се направи в началото на срока на договора може да се каже, че тогава операторът ще бъде ощетен. Защото неговите сметки са, чрез скъпия месечен абонамент да си компенсира липсата на марж на печалба от смартфона. Ако се направи в последните няколко месеца на срока на договора, тогава вече наистина може да се каже, че е необосновано. Но и тогава подобно терминиране на контракта по презумпция не е в полза на потребителя. Защото той или тя само ще се плати неустойка, която всъщност може да покрие оставащото време и обикновено това не се практикува.

Предвид горните ситуации, е по-вероятно КЗП и операторите да потърсят някакво междинно решение, по подобие на казуса с индексацията на договорите. В този случай имаше по-скоро прецизиране на условията, отколкото тяхната пълна отмяна.

The post КЗП се прицели в допълнителните телеком неустойки appeared first on TechTrends България.

Дните преди Коледните празници основна тема за обсъждане се оказаха намеренията на трите мобилни оператора да индексират цените на вече сключените абонаменти на база годишната инфлация. Първо, „А1 България“ и „Теленор“ уведомиха своите клиенти, че ще направят това за 2020 и 2021 г., като новите цени ще влязат в сила от февруари. Точното увеличение ще стане ясно през януари, когато бъде оповестен средногодишният индекс на потребителските цени (ИПЦ), който се публикува от Националния статистически институт (НСИ).

Малко след това, комисията за защита на потребителите (КЗП) обяви, че ще разследва тези намерения. На 23 декември, председателят на регулатора Димитър Маргаритов обяви пред БНТ, че това увеличение няма да е законно ако се направи в момента за двете поредни години. Казусът е интересен, защото клауза за подобна индексация на цените присъства в договорите на операторите, но за първи път, телекомите се възползват от нея.

Законно, но донякъде

Както TechTrends коментира в предходната статия, идеята за коригиране на цените на база годишната инфлация е законна практика. Тя е включена, като специална клауза в дългосрочните абонаментни договори. Проблемът е, че в нея се говори само за предходната година. Което създаде въпроса дали операторите могат да правят индексация на цените за две поредни години.

Такива бяха намеренията на „А1 България“ и „Теленор“, които уведомиха своите абонати на 21 декември, че ще направят точно това. Цените на всички абонаментни договори ще бъдат коригирани с 1.7% нагоре за 2020 г. и с ИПЦ за 2021 г., който се очаква да бъде публикуван от НСИ през януари. По различни прогнози той е между 2% и 3.3%, което означава, че общото увеличение може да достигне 5% през февруари, когато обновените тарифи влизат в сила.

Ден след това на 22 декември, КЗП обяви, че ще разследва тази практика. Часове по-късно третият оператор „Виваком“ уведоми абонатите си, че ще индексират цените само за 2021 г., като точната стойност ще бъде обявена, заедно с индекса за годината през януари.

Председателят на КЗП е категоричен, че законът и условията, които са записани в договорите ясно посочват, че корекцията на тарифите може да се прави веднъж годишно и то само за преходната година. Не може да се прави натрупване, каквото е намерението на два от операторите.

„Няма как да има натрупване, защото по същата логика, операторите могат да се върнат и с 10 години назад“ Димитър Маргаритов, Комисия за защита на потребителите

„Наслагването на два поредни периода не е законосъобразно и ще бъде санкционирано. Няма как да има натрупване, защото по същата логика, операторите могат да се върнат и с 10 години назад“, коментира Маргаритов за БНТ.

Така, след заявлението на председателят на КЗП Димитър Маргаритов, третият по брой мобилни абонати оператор „Виваком“ ще спази буквата на закона. Докато другите два ще влязат в конфликт с регулатора, ако спазят своите намерения.

Отговорът на операторите

Малко след становището на председателят на КЗП, в подкрепа на регулатора излезе и новия вицепремиер на икономиката и индустрията Корнелия Нинова. В отговор на това, двата телекома – „А1 България“ и „Теленор“ обявиха, че всичко е законно. Те се аргументираха, че вместо да направят две поредни индексации – през декември и февруари, те са решили да го направят накуп догодина.

Самата корекция според тях е необходима, защото потреблението и разходите за телеком услуги се увеличава, докато до момента цените не са пипани по клаузата с инфлацията. Друг аргумент, който се ползва е, че от своя страна дори средните цени за електронни услуги падат (по данни от ИЦП). Тук има малко противоречие. Защото самите оператори отчитат повишение на средномесечния си приход от абонат (ARPU) през последните две години.

Според „А1 България“ за потребителите е по-изгоден вариант да се направи индексацията накуп през февруари. Причината е, че другият вариант е те да повишат цените през декември с 1.7%, което да бъде за 2020 г. и след това на нейна база да начислят допълнителната инфлация за настоящата година, която да влезе в сила догодина.

Този аргумент звучи разумен, но остава въпросът – защо телекомите не са предприели индексацията за 2020 г. по-рано? За инфлацията от 1.7% се знае от февруари, защо нямаше корекция през март, а чак сега през декември? Във всички случаи, имаме ясни сигнали и заявки, че при подобна двойна индексация, ще има отпор от регулатора.

Какво следва

До Коледните празници, нямаше повече официална инфорамция, като изключим интервюто на Маргаритов за БНТ. КЗП се събира на събрание на 23 декември и излиза с решение по казуса, то обаче остава в сянка до 29 декември, когато новият вицепремиер на икономиката и индустрията Корнелия Нинова го цитира в интервю. Становището на регулатора се състои от две части.

Според първата, телекомите са трябвали да индексират цените за 2020 г. най-късно в сметките до декември 2021 г. С други думи, двата оператора, които искат да сторят това, вече са изпуснали влака – фигуративно казано. В техните общи условия на договорите е записано, че може да се прави веднъж годишно за предходната година и това е тълкуването на КЗП. По този начин, регулаторът предупреждава телекомите, че ако индексират за две поредни години това означава, че нарушават закона. Следващата стъпка е, ако тези цени влязат в сила, тогава КЗП може да глоби двата оператора. Самата санкция е в рамките на около 30 хил. лева за компания и може да се обжалва в съда.

Втората част на решението на КЗП е, че операторите трябва да допълнят клаузата за индексиране в своите договори. Според комисията, телекомите могат да обявят корекция на цените за съответната година не по-късно от 3 месеца след публикуване на данните на НСИ. По този начин се търси предвидимост и прозрачност за потребителите. КЗП още пише, че ще работи в сътрудничество с другите два регулатора – Комисията за регулиране на съобщенията и Комисията за защита на конкуренцията по казуса.

За телекомите има два пътя – да се примирят и да индексират таксите само за 2021 г. или да влязат в директен конфликт с КЗП. Предвид формулировката на клаузата в договорите, шансът операторите да спечелят в съдебната зала не е голям. Добавяме и факта, че „Виваком“ реши да индексира само за една година е допълнителен аргумент в тази посока.

The post КЗП: Телекомите могат да индексират цените само за 2021 г. appeared first on TechTrends България.