Истинският пробив и заглавието, което записва франчайза със златни букви в гейм историята е четвъртата игра от поредицата. Infinity Ward, запазват базовите концепции на първите две заглавия, но променят страшно много неща в Call of Duty 4: Modern Warfare. Това може да се усети в подхода им към сингъла, през възможността за прогресия в мултиплеъра. Играта става световен хит. Авторът на тези редове не може да отрече, че след дълги години на търсене на по-добра и балансирана алтернатива на Counter-Strike, тя най-накрая дойде през 2007 г. с първия Modern Warfare.

Развитието след това може да бъде представено по няколко начина, като много зависи от личните предпочитания на геймърите. За някои Modern Warfare 2 е най-добрата игра за всички времена за целия франчайз, за други – тя е първата стъпка към постепенното му падение и обезличаване.

Повтаряне на формулата

Стигаме до въпроса – какво е Call of Duty: Modern Warfare? Най-просто казано, опит на издателите Activision да внесат свежа кръв в стагниращия от години франчайз. Истината е, че след втория Modern Warfare и първия Black Ops, Call of Duty не предлага нищо ново, иновативно. През същото време, голяма част от оригиналната фен база се пренесе в поредицата Battlefield, а все още големия интерес е генериран от много млада и най-вече конзолна аудитория.

Последният Call of Duty: Modern Warfare се опитва да повтори изцяло формулата на оригинала, като залага на силен откъм геймплей, но слаб откъм история сингълплеър. Както и на обновен мултиплеър, който се опитва да запази оригиналните елементи на франчайза, но да ги обогати с елементи, които се превърнаха в стандарт през последните десет години. Време, което Call of Duty сериите прекараха в иновативна хибернация.

Целта е амбициозна, особено поради факта, че играта трябва да бъде подготвена в рамките на година, максимум две. Затова, Activision впрягат целия си креативен ресурс, като основната част е разработена от Infinity Ward, но помагат и останалите студиа, които по принцип са работили по Call of Duty франчайза. Това са Raven Software, Sledgehammer Games, Beenox и High Moon Studios. Както и не малки аутсорсинг екипи. Крайният резултат е повече о сполучлив, въпреки, че по някои параграфи, можеше да се получи и по-добра игра.

Визия и звук от бойното поле

Графично Modern Warfare е повече от красиво заглавие, с възможности, като Ray Tracing технология, невероятни лицеви анимации и модели. Въпреки, че Infinity Ward твърдят, че използват изцяло нов енджин, това е малко спорно. През последните десет години се взима базата на добрия-стар енджин на Quake 4 (id Tech 4), която се преработва и оптимизира до неузнаваемост. Първият Modern Warfare го използва него, като са добавени възможности, като стрелба на куршумите през различни повърхности, ефекти и др. Модифицираната версия получава името IW Engine. Следващите игри през годините използват различни подобрения и съответно имена.

Не може да отречем, че през цялото това време техническите екипи, които работят по отделните заглавия на Call of Duty не постигат чудеса с технологията. Всяка нова игра изглежда великолепно за времето, когато става дума за модели на персонажи, светлинни ефекти, движения на фини частици и други. Физиката също е подкрепена с добрия и стар Havok енджин.

IW технологията има своите ограничения – тя е най-вече в невъзможността (за момента) на представяне на разрушима околна среда и на наистина огромни карти без да се правят компромиси с качеството и съдържанието в тях. Тези елементи са част от наследството на стария id Tech 4. По отношение на големите карти, Activision и техните технически екипи направиха стъпка в тази посока с миналогодишния Black Ops 4, а в новия Modern Warfare със сравнително големите карти в Ground War. Но остава проблема с разрушимата физика.

Използването на по-стара основа позволява на игрите да се пускат и на по-стари PC машини без никакви проблеми. Тоест не е задължително да имате последно поколение процесор и най-висок клас видеокарта, за да може да подкарате Modern Warfare на почти максимални графични настройки.

Оптимизацията е на високо ниво с едно голямо изключение – кът сцените и интрото. Те просто насичат и то доста. Независимо с каква машина разполагате, ако я пускате на PC, се пригответе за подобни леки разочарования.

Modern Warfare прави огромна позитивна крачка по отношение на звука. Говорим най-вече за аудиото на оръжията, което през годините започна да наподобява на това на водни пистолети. Сега имам по-силни и агресивни звуци при стрелба, рикошети и експлозии. Те показват нивото на реализъм, но все още са далеч от тези на Insurgency: Sandstorm или на максимално реалистичния запис от всяко оръжие, което правят разработчиците на Escape from Tarkov.

Политкоректната кампания

– Сине, взех ти най-новия Modern Warfare във версия за виртуална реалност.

 – Но, тате, това е самолетен билет за Сирия?

Този виц доста добре обрисува посоката на соловата кампания. Разработчиците са взели елементи от бойните действия и случващото се в Сирия, Ирак, Либия, Афганистан, както донякъде Грузия и Украйна, за да развият историята в новия Modern Warfare. Което до голяма степен беше формулата на оригиналната игра със същото име от 2007 г.

Проблемът е, че историята в случая изкривява прекалено много препратките от реалния свят във виртуалния. Което е направено с ясна политкоректна цел, която дори масовите гейм издания описват като противоречива.

Сюжетът на Modern Warfare се завърта около терористичен атентат в Лондон, който ни пренася към фиктивната държава Урзикистан. Последната е събирателен образ на всички изброени по-горе конфликтни страни от Близкия изток и Северна Африка. Тя попада под руска окупация на деспотичния руски генерал Роман Барков, който я е превърнал територия в територията. Това последното е явна препратка към Чечня. Играта се опитва да завърти в прокси конфликт, умерените бунтовници в Урзикистан, екстремистка групировка „Ал Катала“, руснаците и американците.

Ролята на играча се прехвърля между трима персонажа, от чиято гледна точка ще можете да „изживеете“ историята. Това са операторът от ЦРУ Алекс, сержантът от британските SAS Кайл „Газ“ Гарик и лидерката на умерената опозиция в Урзикистан Фара Карим.

Взетите реални събития са така омешани, че се достига до абсурдни ситуации, в които 8-годишно момиче въоръжено с отвертка се гони с руски войник. Или „магистралата на смъртта“ прочутият път в Ирак, на който няколко километрова колона от иракската армия с цивилни превозни средства е жестоко бомбардирана от съюзническите сили през 1991 г. В играта тя е представена като вследствие на руска атака. Примерите са десетки, в които дори проверени факти са изопачени до неузнаваемост.

Връзката с оригинала

Две неща спасяват кампанията – доста добрия и интересен геймплей, както и свързването на историята с тази на оригиналния Modern Warfare. Новото заглавие е като предистория и донякъде води до събитията, представени през 2007 г.

От гледна точка на геймплей, Modern Warfare наподобява значително втората част. Повечето нива са бързи, изисква се тичане напред с бързи флангови атаки. Геймплеят увлича, но истинските сцени са тези, в които темпото е сведено до абсолютния минимум. Като например нощния рейд на грузинско градче окупирано от „Ал Катала“. Това еднозначно е мисията, която прави Modern Warfare наистина интригуваща.

Като цяло, настоящото заглавие не може да достигне абсолютния връх, който показа в скриптираните сцени Call of Duty 4. Нито и по отношение на изживяването. В новия Modern Warfare се разчита на скандални теми, като бомбардиране с бял фосфор, газови атаки, мъчения тип waterboard, но липсва истинската спойка. Кът сцените освен, че насичат на компютър, отнемат частица от вживяването в цялата атмосфера. Както и споменатите абсурди с историята.

Заключението е, че сингъла е може би най-добрия от първия Black Ops насам, но има още какво да се желае при изпълнението. Spec Ops се завръща с няколко кооперативни карти, в които сюжетната линия продължава, но в малко по-различен формат.

Мултиплеър на стероиди

След години на стагнация и кратки проблясък на Black Ops 4, Activision и Infinity Ward най-накрая успяват да настигнат почти всички съвременни тактически шутъри. Към момента в Modern Warfare има възможности за игра, които биха удволетворили почти всички. Което е продиктувано от стремеж да запазят досегашната си аудитория и да върнат малко от старата, която ги напусна преди повече от десетилетие.

От Modern Warfare 3 насам, целият франчайз се превърна в прост арена шутър (тип Quake и Unreal Tournament), в които просто тичате и стреляте. Откатът беше принизен, оръжията доста уеднаквени с няколко изключения. Значителна част от тази философия е вече загърбена.

Оръжията не само, че звучат много по-добре, но имат доста повече показатели, аксесоари, които ги променят и най-важното – откат. С всяко оръжие трябва да свиквате с неговите характеристики. По-мощните ритат по-здраво и изискват повече корекция. Има още много какво да се желае, особено спрямо напълно ъпгрейдваните пушки, но е много приятен завой спрямо ситуацията от преди години.

За геймърите, които предпочитат Call of Duty игрите, след 2010 г. имаме малки карти с бърз геймплей за малко играчи. За почитателите на по-големите битки и по-тактически геймплей имаме и огромни такива за 64 души, като Ground War, което е копие на модела на Battlefield. Като геймплей те са динамични, но като че ли отстъпват на далеч по-тактическите независими заглавия като Insurgency: Sandstorm или World War 3.

Modern Warfare дава доста по-голям избор от предшествениците си. Тук можете да играете бавно, тактично и доста по-методично или да се втурнете през глава да изненадвате противника в гръб. Поне големите карти за 20 и повече души, позволяват почти всякакъв стил на игра.

Огромен недостатък е, прекалено бързото движение на персонажите (в стремеж да се запази динамиката от предишните части), както и, че рундовете дори при големите карти са много къси.

Всички заедно и бизнес модел

Modern Warfare е и една от първите игри, в които можете да срещнете онлайн противници, който са на конзола или на компютър. Предимството на това е, че така има по-голям обем играчи и рядко ще попадате на неактивни сървъри (тъй като няма Dedicated такива, освен Private опцията) и гейм модове.

Недостатъкът е, че конзолните играчи имат Aim assist. Това означава частично самонасочване на мерника, което да компенсира по-трудното управление чрез контролер. Което оставя малко горчив вкус в по-хардкор PC геймърите.

Modern Warfare за момента загърбва всички порочни практики от гейм индустрията – най-вече добре познатите Loot Boxes. Поне засега. Повечето налично съдържание в играта се отключва по добрия стар начин – с яко геймене. Лошата новина е, че съвсем скоро очакваме Activision да покажат точно как ще монетизират заглавието за бъдеще. Има онлайн магазин, като засега в него съдържанието е козметично и се плаща директно.

Компанията има доста негативна история, да пуска дадена игра без никакви или с минимални микротрансакции. Но след няколко месеца да го наблъска са такива. Включително да поставя нови оръжия, които да са платени. Така, че по тази точка времето ще покаже. Може след няколко месеца да направя ревизия на оценката „Бизнес модел“.

Заключение

Modern Warfare за момента успява да постигне доста добре целта за рестартирането на франчайза. Соловата кампания ще бъде доста силно изживяване, ако не обръщате внимание на логиката и на силната политическа пристрастност на сюжета.

Мултиплеърът е бърз, динамичен, с тактически възможности. Прекалената динамика на моменти развалят тактическото усещане и някои стратегии, но не толкова, колкото при Modern Warfare 3. Възможността да развивате оръжията си е приятна функция, която беше толкова необходима от години наред. Разработчиците периодично обновяват и добавят карти, както в мултиплеъра, така и в кооперативния режим.

Стискаме палци, Activision да не въведат прекалено агресивна монетизация в бъдеще и да позволят само пазаруване на козметични предмети и персонажи, при това директно, а не чрез някакви сандъци със случайно генерирано съдържание.

Допълнено на 6 декември:

Activision пуснаха първия сезон за Modern Warfare, което реално е начина по който искат да абонират потребителите за играта. С придобите нови средства да се пуска периодично разнообразно съдържание. За щастие, компанията изоставя „сандъците“ с произволни виртуални предмети. Вместо това се възприема принципа от Rainbow Six: Siege, в който геймърите могат да поръчат „Battle Pass“ или да си купят частичен и улеснен достъп до новото съдържание.

Допълнителните елементи, които са по-важни от геймплей гледна точка, като двете нови оръжия например са достъпни напълно безплатно ако се играе заглавието. Още не е ясно при изтичане на сезона дали геймърите ще могат с прекарани часове да получат новите оръжия или ще има други механизми. Но всички изцяло затворени зад платената стена предмети са козметични.

Така този принцип на бизнес модел е компромисен – не е най-добрият за потребителите, които вече са платили 60 евро за играта, но поне не изисква да плащат още по 50-100 за да получат достъп до съдържание, което може да им даде предимство в мултиплеъра.

The post Call of Duty: Modern Warfare – силен рестарт на франчайза appeared first on TechTrends България.

Играта се казваше PlayerUnknown’s Battlegrounds (PUBG) и тя постави началото на манията наречена Battle Royale или „кралска битка“. Две години по-късно, десетки милиони потребители повече и няколко милиарда печалба отгоре, промените бяха доста, но недостатъчни да ме убедят, че имам пред себе си завършено заглавие. За това време беше добавена само една нова карта и поглед от първо лице, както и възможността да се поръчват виртуални предмети.

Яко, особено, когато играта струва 30 евро. Така, че PUBG не успя да ме спечели за фен. Fortnite – от своя страна изглежда доста по-завършена, а и е безплатна. Можеш да строиш укрепления, екшънът е по-бърз, картите по-малки. Анимационната визия, аркадния геймплей и средната възраст на играчите от 5 години обаче ме накара да я оставя много бързо.

Затова за мен допреди седмица най-добрата „кралска битка“ се оказа Blackout режима на Call of Duty: Black Ops 4. С уловката, че играта струва около 50 евро. Respawn Entertainment решава да поправи този пропуск и да запълни вакуума и в началото на февруари без много шум и фанфари пусна Apex Legends. Най-новото попълнение в Battle Royale света е базирано на вселената на Titanfall и спокойно изглежда най-завършено от техническа гледна точка от всички свои конкуренти до момента.

Всичко звучи прекрасно, особено предвид факта, че играта е безплатна. Но поне според мен има няколко детайла, на които трябва да обърнете внимание преди да започнете с нея. Най-малкото, защото все пак тя се разпространява от Electronic Arts.

Перфектният хибрид

Може да е базирана във вселената на Titanfall, но Apex Legends не е трета част на популярната поредица. Тя е самостоятелно заглавие, като използва доста ресурси от споменатия франчайз. Оръжията са почти, ако не напълно идентични, но просто са подбрани по-добре и балансирани, за да паснат в новия формат. С цел битките, да имат известна динамика е премахната възможността за плъзгане по стени, както и самите титани (големи роботи) също са изрязани.

Интересното е, че Apex Legends се опитва да вземе от всичко най-добро от останалите големи в жанра. Визията е леко анимационна, но не прекалено, като във Fortnite, а наподобява малко повече Black Ops 4. При героите е дадена повече свобода и те изглеждат, като избягали от Overwatch. Някои от тях дори са били част от Titanfall игрите, така че феновете на поредицата ще имат доста „дежа вю“ елементи.

Първото голямо нововъведение са именно героите. Всеки играч може да избере от шестима персонажа, всеки от тях разполага с уникални пасивни, активни и ултимативни умения. Правилното им използване може да реши не една или две схватки. За момента има още двама, които не са достъпни от началото, но могат да бъдат отключени. Било то с игра или ако си платите за това. Подобно на Rainbow Six: Siege.

За разлика от останалите Battle Royale заглавия тук не можете да играете соло. Единственият достъпен формат е в отбор от трима души. Ако нямате двама приятели, с които да се пуснете, Apex Legends има не лош matchmaking, който ще ви намери съотборници.

Останалите елементи са сходни – в началото тримата избирате своите персонажи. След което всичките играчи от сървъра скачат екипно от самолет над остров. За момента е достъпна само една карта (Kings Canyon), която е достатъчно голяма и с разнообразни елементи, че да не ви омръзне поне месец. Общият брой играчи в един рунд е 60, което е по-малко спрямо PUBG и Black Ops 4, но е повече от достатъчно предвид динамиката на играта.

Отборната игра

Другият специфичен елемент е, че отборът скача в пакет. Във всеки момент можете да се разделите, но е препоръчително да продължите в тази форма. Избралият последен персонаж води скока и насочва всички в една посока. Екипната работа се насърчава доста в Apex Legends и честно казано, самостоятелно много трудно ще можете да постигнете водещи резултати.

Играта взима един друг елемент от Rainbow Six: Siege и го надгражда с един позабравен механизъм. Тук е добавена възможността да се посочва (т.нар. pin) дадено място, персонаж или предмет. За разлика от Siege, в Apex Legends може да давате много повече контекст. Двойно pin-ване означава враг, ако посочите даден предмет, уведомявате съотборниците си къде се намира по-добра броня, муниции или оръжие. Всичко това е съпроводен с аудио коментар.

Така „забелязан враг“ се казва от вашия герой, нещо, което беше включено в първите версии на Counter-Strike, но постепенно беше забравено от геймърите. С тези гласови команди се улеснява комуникацията между съотборниците. Което прави екипната работа много по-лесна, а наличието на микрофон вече не е задължително за победа.

Когато сте свален, можете да бъдете съживен от съотборник, но дори и да успее екипа да ви върне обратно, за вас надеждата не е изгубена. Ако някой от екипа вземе вашия предавател, след време може да ви повика обратно на картата при специалните маяци, разпръснати на картата. Затова надеждата не умира дори, когато остане един човек от отбора жив.

Бързите битки

Голямата карта създава впечатление, че динамиката на играта ще е бавна, с повече тактически умисъл. Напротив, тя е бърза, битките са изключително динамични, затова не се оставяйте на това измамно чувство за ленивост. Ако водите престрелки в по-затворени помещения Apex Legends наподобява Quake Champions, бързо и безпощадно ще се намерите на земята. Стоенето на едно място и дебненето на врага единствено ще ви върнат по-бързо в началното меню. Същото важи и за откритите пространства, но там динамиката може да се промени, заради големите дистанции.

Оръжията са разпределени в няколко класа – пистолети, картечни пистолети, пушки, щурмови пушки и карабини, картечници и снайпери. Мунициите са разпределени също в няколко категории – леки, средни, тежки, енергийни и патрони за пушки. Можете да носите само по две оръжия едновременно, така че в един момент не е просто да намерите такова, но и да знаете как правилно да го комбинирате. Иначе няма да сте едновременно ефективни на близки и на далечни разстояния.

Активните и ултимативните умения на героите могат да се използват също за атака или защита. Последните в повечето случаи играят ролята на въздушни удари от други игри. Като как, къде и кога ги използвате може да ви изкара победител от дадена битка.

Бързият геймплей изисква максимално опростен интерфейс, чрез който лесно да се сменят оръжия, муниции или приставки. В това отношение Apex Legends е отличник, като може би дори превъзхожда Fortnite.

Хитрият маркетинг

Най-уникалното в цялата игра беше всъщност рекламната ѝ кампания. Или по-скоро в нейната липса. Не знам как Respawn Entertainment са убедили EA да не промотират по никакъв начин Apex Legends, но стратегията проработи. Единственото, което направиха беше да „пуснат“ слух, за нея седмица по-рано. След това, както от Respawn казват „нека оставим играта сама да се представи на хората“. Освен това таймингът е много необичаен. Точно преди финансовите резултати на EA, когато компанията обикновено е в „мълчалив“ период и не комуникира с външния свят. Сезонът не е типичен за пускане на нова игра, но Respawn за момента жънат успех.

Логичните обяснения за този ход са две. Първото е, че Respawn са убедили EA, че стратегията ще проработи. Второто е, че разпространителят се е опасявал (и то основателно) от потенциален негативизъм от феновете на Titanfall. Все пак вместо трета част се пуска самостоятелно заглавие, което само взаимства елементи от вселената и ги пренася в Battle Royale формата.

След пускането и добрите отзиви, естествено започват и определените глупости от страна на EA и Respawn. Най-отчетливото е признанието, че двама от героите са LGBTQ, което беше направено единствено, за да се стимулират позитивните ревюта в повечето по-либерални медии.

Бизнес моделът на Apex Legends също е приемлив за момента, като играта е безплатна. Има „кутии“ с произволно съдържание, но последното е свързано само с козметични промени, които не влияят на геймплея. Потенциална бариера за играчите в дългосрочен план, е ако Respawn добавят нови персонажи, които да са заключени и да изискват доплащане. Подобна схема се прилага в Rainbow Six: Siege, като героите и в двете игра за момента могат да се отключат и с игра. Стига да не станат прекалено много и тогава, за да можеш да останеш пълноценен играч ще ти се наложи да си платиш за отключването им или да си денонощно онлайн.

Второто острие на ножа

Освен последните елементи в бизнес модела, опасенията ми са свързани с още няколко елемента. Геймплеят е доста бърз, съпоставим с Quake и като добавим елементът на „кралска битка“, практиката с оръжията се постига по-трудно от други заглавия. Причината е, че всеки път попадаш на различни видове, конфигурации и тн. Което затруднява отработването и тренирането им. Затова не е изненада, че повечето играчи от нива 5 и дори нагоре нямат дори по едно убийство. Този проблем е основен в Battle Royale заглавията и персонално на мен не ми допада. Прекалено произволния елемент при всеки скок (относно екипировката) е една от причините, да не отделям много време в този жанр.

Другият елемент е, че има само една карта. За първите месец-два, максимум три ще е достатъчна. Но след това, на играчите няма да им стига и ще искат нови места за оцеляване. Самата карта е само привидно голяма, като в рамките на няколко дни забавление ще сте успели да я разучите в детайли.

Анимационната и дори аниме визия на героите може да е привлекателна за някои, но отблъскваща за други. Е при мен се постига втория ефект. Персонажите изглеждат като неодобрени такива от Overwatch. Няма герой, с който да се „припозная“. Цялостното оформление на менюта и останалата визия са доста пипнати, дори впечатляващи за безплатно заглавие.

Звукът е на ниво, като музиката в менюто определено хваща ухото. Графиката е добра, но се ползва стар енджин, което има своите плюсове и минуси. Предимството е, че върви перфектно на макс детайли на средна конфигурация на две-три години. Недостатъкът – след година-две ще изглежда много остаряла. Дори в момента графиката не е от най-висок технически клас.

При първите два дни проблеми със сървърите нямаше, което е направо чудо за игра на EA. След като информацията за Apex Legends се разпространи и потребителската база се изстреля до 10 млн. души, започнаха и традиционните проблеми с връзката. Тя се забелязва най-вече при синхронизиране на информацията преди или след мач, но не и по време. Което за момента е повече от добра новина.

Заплаха ли е за Fortnite?

Последният въпрос, на който ще се опитам да отговоря е дали Apex Legends е заплаха за Fortnite. По-скоро не е или поне не съвсем. Играта, като геймплей и визия на битките е доста по-близка до Blackout на CoD Black Ops 4. Последната, отбелязахме, че струва 50 евро, така че Apex Legends по-скоро се прицелва в подобна аудитория. Тук няма строене и събиране на материали, а визията, не е чак толкова анимационна, че да хване най-малките геймъри.

Apex Legends се опитва да вземе най-доброто от всички „кралски битки“ и успява да постигне доста добър баланс. За феновете на жанра е доста добра алтернатива пред вече познатите до болка възможности, като Fortnite или Black Ops 4. Без обаче да предложи нещо коренно различно. За останалите, като мен, е просто добре направена игра в една противоречива, но хитова за момента концепция.

The post Apex Legends: По-добрата „кралска битка“ appeared first on TechTrends България.