Романтичното име не идва от възхвала към подобни действия, а поради факта, че двете основни враждуващи страни използват за свои символи белите и червени рози. Наситената с толкова пъстри събития гражданска война служи за основно вдъхновение и прототип на поредицата „Игра на тронове“ на Джордж Р. Р. Мартин.

Борбата и споровете за контрола на сателитния оператор „Булсатком“ все повече започва да заприличва на кървавия конфликт в Англия от 15 век. Историята беше първо описана в Mediapool, а впоследствие беше доразвита от „Капитал“. Тези развития и потенциална посока за разрешаването му пък носят усещане за дежавю спрямо един от множеството трансфери на собственост на „Виваком“. Крайният развой почти сигурно ще реши съдбата на българската телеком среда, като „Булсатком“ е последният наистина голям и независим оператор в страната.

Преди конфликта

Както във Войната на розите, така и при сателитния доставчик, предисторията е доста важна за добиване на пълната картина. От 2011 г. „Булсатком“ предприема мащабни ходове да се превърне в истински конвергиран телеком. Освен сателитната телевизия, той започва да придобива малки интернет доставчици и да разгръща собствена фиксирана мрежа. Паралелно с това, получава лиценз за честотна лента от 2x5MHz в спектъра 1 800MHz и започва изграждането на 4G инфраструктура.

Третата посока на развитие е във финансирането на проект за изстрелването на собствен сателит, който да затвори напълно кръга по доставките на DTH телевизионен сигнал. „Булсатком“ има по това време капацитет за собствено производство на приемници и дори инвестира много в ексклузивно спортно съдържание. Той е един от първите оператори, които предприемат този ход в страната, при това доста успешно.

Тази всеобхватна и изключително амбициозна стратегия се дължи на различната визия на двамата съсобственици. Максим Заяков иска да затвори цикъла на бизнеса със сателитна ТВ, докато Пламен Генчев вижда развитие в конвергираните услуги – фиксирани и мобилни. Комбинираните действия на двамата води до пълен финансов колапс на „Булсатком“, което се случва през 2017 г., малко след като е изстрелян новия сателит.

Това води до влизане на кредиторите в компанията. Мажоритарният собственик Максим Заяков с 60% решава да излезе напълно от „Булсатком“ и да се съсредоточи върху своята идея да затвори кръга на сателитния бизнес. Изстреляният спътник се намира в отделно дружество – „България Сат“, същото важи за производството на оборудване, а от миналата година той има и собствен ТВ доставчик „Неосат“.

Лагерите на розите

Между 2017 и 2019 г. започва трудната част по преструктурирането на „Булсатком“. Това включва както собствеността, така и основните ѝ финансови параметри. Процесът се води от британския консултант Макс Зиф, който поема ролята на главен изпълнителен директор на компанията.

През 2020 г. след завършването на тежкия процес на неговия пост идва Станислав Георгиев, който има огромен опит в развитието на телевизионна услуга в региона. Целта е явно укрепването на позициите на „Булсатком“ на ТВ пазара в страната. Ефектите са видими, като в рамките на една година, компанията пусна нова дигитална ТВ услуга и поднови отношенията си с HBO.

Поредицата от рокади на различни инвеститори води до формирането на два лагера. Единият е на кредиторите, които сумарно държат 80% от собствеността на компанията. В момента те включват три инвестиционни фонда американския BlackRock, британския Blantyre Capital и в по-малка степен сингапурския Integral, както и две банки – Българската банка за развитие (ББР) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Другият е на Пламен Генчев, който след преструктурирането остава с 20% дял. Неговият лагер е подкрепен и от двама, в момента бивши служители – маркетинг мениджъра Тинко Тотев и Николай Колев. Тримата освен, че са били близки сътрудници в „Булсатком“ имат и друго общо – те разполагат със специални договори за управление на компанията. В тях е записано, че ако някой от четиримата основни директори във фирмата бъде уволнен, последната трябва да заплати солено обезщетение.

Те са сключени през 2016 г. и имат кумулативна стойност от 50 млн. евро. Целта е да се попречи за превзимане на компанията „отвътре“ или „отвън“, като направи премахването на някой или на всички от тях неизгодно. Максим Заяков явно се отказва от неговия при излизането от „Булсатком“, защото в историите на „Капитал“ и „Медиапул“ по темата. фигурират само договорите за управление на Генчев, Тотев и Колев. Времето им на сключване им подсказва, че съдружниците са предприели това действие в случай на колапс на компанията и влизане на кредиторите.

Опит за връщане на трона

Борбата за собствеността на „Булсатком“ се развива през 2019 г. във финалния етап на преструктурирането на компанията. Буквално до края на годината нямаше яснота за точното разпределение на акционерите. В крайна сметка страните си стискат ръцете при параметрите споменати по-горе. Има и допълнително споразумение, според което Пламен Генчев му се дава право да откупи останалите 80% от дяловете в рамките на една година – до края на 2020 г. Сумата, която трябва да плати се изчислява по определена формула.

На 4 декември, Генчев обявява, че е събрал исканата сума и стартира процедурата. Парите на стойност 100.2 млн. евро са преведени в банка в специално предвидена за това сметка. Самата финансова институция – „Първа инвестиционна банка“ е предоставила сумата на Генчев под формата на кредит.

Година преди това при преструктурирането на „Булсатком“ през 2019 г. Тинко Тотев и Николай Колев са уволнени. Те веднага вадят своите договори за управление и предявяват искания за общо 23.6 млн. евро обезщетение. Последващите действия на Пламен Генчев и задействаната процедура по обратно изкупуване ги кара да ги изтеглят. По този начин те упражняват индиректен натиск на останалите акционери и заемат страната на своя бивш съдружник и шеф.

Контраударът на кредиторите

Страната на кредиторите обаче не се съгласява да прехвърли своите дялове въпреки подписаното споразумение. Преговорите и протакването на процедурата продължава от декември 2020 г. поне до април 2021 г. През цялото това време се говори, че „Булсатком“ активно си търси купувач. Публично потвърждение за това е интервю на Станислав Георгиев, в което той обявява, че има много потенциални инвеститори за компанията.

Амбиции за „Булсатком“ има Спас Русев, доскорошният главен акционер и все още член на борда на „Виваком“. Кредиторите ги подкрепят, защото по неофициална информация той предлага с около 30% повече пари от Пламен Генчев – или около 130 млн. евро.

Безпроблемна продажба обаче няма как да има. Първата пречка е споразумението за опция за изкупуване на Генчев. Втората са договорите за управление. Първоначално се прави опит за оспорване законността на последните от управлението на „Булсатком“, като се сезира прокуратурата. Това обаче довежда до потенциално политизиране на казуса предвид нестабилната обстановка в страната.

Поради тази причина кредиторите предприемат друг ход. Те обявяват в несъстоятелност първото във веригата на собственост на „Булсатком“ дружество. Това е британското Bulsatcom UK Holdco Ltd., което притежава друга местна фирма Bulsatcom Investment Ltd., което вече държи българския оператор.

От май в първото е назначен администратор, което по британските закони означава, че се замразяват всякакви съдебни и арбитражни производства. Тоест, така се елиминират претенциите на Генчев, Тотев и Колев.

Бъдещи конфликти и дежавю

Обявяването на компанията в несъстоятелност идва с един голям недостатък. Сега „Булсатком“ ще трябва да се продаде на търг, за да се удовлетворят кредиторите. Което означава, че те може да получат по-малко пари, отколкото Спас Русев или Пламен Генчев са предлагали. Вторият също така обжалва решението за несъстоятелността, като се позовава, че в оператора реално разполага със 100 млн. евро в специалната сметка.

Очаква се окончателното решение дали има търг или не да се вземе до юли. То ще зависи до голяма степен дали кредиторите запазят своето единодушие. Предвид възможността да вземат по-малко пари от първоначалните може да накара фондовете, които преследват печалба на всяка цена, да се откажат и да предприемат друго действие. С което да се отвори нов фронт в тази своеобразна Война на розите.

При достигане на търг Спас Русев има всички причини да се смята в свои води. Именно чрез аукцион във Великобритания той придоби основния пакет акции в едно от дружествата по веригата на собственост на „Виваком“. Последваха безплодни съдебни битки от руския бизнесмен Дмитрий Косарев, който оспорваше тази трансакция и собствеността върху телекома. Всичко приключи през лятото на 2020 г., когато United Group придобиха „Виваком“. Този развой на събитията не дава голям повод за оптимизъм на лагера на Генчев.

Нови фракции и цената на кралството

Търгът също така може да отвори вратата за нови желаещи за „Булсатком“. Пламен Генчев може да се включи, заедно със Спас Русев. Но по-важните са другите, по-големи играчи. Собственикът на „Виваком“ – United Group също може да се присъедини, особено със заявките за консолидация на българския сектор, които направи от началото на годината.

Сред другите заподозрени са PPF Group, които в България държат „Теленор“ и френската Canal+. Последните също бяха спрягани през зимата. Ако дори половината от изброените дотук се явят, може и да се достигне до интересни суми при наддаването за „Булсатком“.

Залогът не е никак малък. Сателитният оператор продължава да е лидер при платената телевизия в България с около 650 хил. абоната. Той е и трети в доставката на фиксиран интернет в страната. С което стигаме и до друг момент – ако „Булсатком“ бъде купен от някой от двата най-големи играча в България, то конкуренцията в телеком сектора може да бъде поставена под въпрос.

Спас Русев малко или много се смята за прокси на „Виваком“. Все пак той все още е обвързан с телекома, като е член на борда на директорите. United Group не крият амбиции да постигнат доминираща позиция на пазара, с последните си придобивания, като с „Булсатком“ ще бетонира този статут. Което ще постави под голям въпрос и изпитание мнението на българските регулатори и какво ще е състоянието на конкуренцията на пазара след подобна сделка.

За „Теленор“ и PPF Group това е най-лесния начин да получат достъп до така бленуваните фиксирани услуги в България. Още норвежкият гигант пропусна тази възможност като изгуби наддаването за „Близу“ през 2014 г., което беше последния опит на мобилни оператор в тази посока. Пускането на 5G мрежата на 10 юни им позволи да предложат домашен интернет, но друго е да получиш водеща позиция при платената ТВ.

Войната на розите в „Булсатком“ едва сега започва да изплува в подробности и детайли. Както виждаме, тя разполага с обратите, интригите и грубите действия от реалния конфликт от 15 век. Една от малкото разлики е, че надали ще се проточи в рамките на над три десетилетия.

The post Война на розите в „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Кои са основните движещи тенденции в сателитния бизнес в момента?

На глобално ниво, докато през последното десетилетие космическата индустрия включително и сателитния бизнес се движеше основно от инвестиции в космически изследвания и услуги на правителства и публични институции, вече наблюдаваме промяна на тенденцията и е видно, че през следващите години двигател на изследванията и иновациите в космическите и сателитни технологии ще се бъде частния бизнес.

Очаква се секторите, които най-много да се възползват от тази промяна и да напредват са новото поколение телекомуникации, космическите пътувания на хора и производството в космически условия. В следващите четири-пет години очаквам да се увеличи търсенето на спътниково базирани комуникационни връзки за комуникации с кораби и самолети, както и от сектора на телекомуникациите.

„Очаквам увеличение на търсенето на спътниково базирани комуникационни връзки за комуникации с кораби и самолети, както и от сектора на телекомуникациите“ Максим Заяков, „България Сат“

Индустрията направи огромни скокове по отношение на Интернет на нещата (IoT), а очакваното разгръщане на 5G мрежи и планираните изстрелвания на хиляди спътници в ниска и с средна земна орбита ще накара сектора да не забавя темпа на развитие. Разширявайки се допълнително към пазара на свързаност, сателитния бизнес ще се фокуса повече върху стандартизацията, за да осигури бързината на внедряване на IoT в глобален мащаб.

Няма как да пропуснем и проектите за системите от сателити в ниска и средна орбита, които да доставят високоскоростен интернет като този на SpaceX или Amazom и навлизането в сектора на сателитните комуникации на технологични комании като Apple или Facebook.

„Сателитите в ниска и средна орбита, които да доставят високоскоростен интернет като на SpaceX и Amazon ще подпомогнат разгръщането на Интернет на нещата“ Максим Заяков, „България Сат“

През последните години се наблюдаваше и съществено забавяне в развитието на сателитния ТВ бизнес, главно дължащо се на пренасочване на тенденциите в посока създаването на IPTV мрежи. В същото време обаче, стана ясно, че с увеличаването на броя на потребителите в интернет мрежите, за поддържането на качествен стрийминг в интернет мрежа са необходими изключително много повече ресурси.

Както и се наблюдава високо ниво на постоянните оперативни разходи за поддръжка и обезпечаване на мрежите, които понякога са непосилни и съответно е много трудно поддържането на постоянно високо качество на сигнала, особено в сегмента на линейната телвизионна услуга, която изисква поддържането на абсолютно непрекъснат високоскорестен стрйминг до голям брой клиенти едновременно. Именно това доказа, че що се отнася до сегмента на линейната телевизия, то най-надеждна и рентабилна остава спътниковата, която осигурява еднакво качество до неограничен кръг потребители на определена територия.

Каква е спецификата на този пазар в България и региона? Кои са основните Ви конкуренти?

Конкуренцията в космоса над Европа е огромна. Големите играчи, като Eutelsat, SES Astra и Intelsat, разполагат с над 50 спътника всеки. По-малките са Sapcecom, Hellas Sat и Telenor Sat. Ако погледнем фокусирано излъчване към нашия регион, ситуацията се променя напълно и подобни на нашият сателити са малко. Най-големият е Hotbird на EutelSat, но той е много скъп за ползване, след това са Hellas Sat 2 и SES Astra. Нашият сателит BulgariaSat-1 покрива Балканите, Европа, Северна Африка и част от Близкия Изток, но е първият сателит в Европа, който има специален фокус над Балканите, като се включват всички наши съседни държави от Турция до Словения и дори Унгария. Не се ограничаваме само в нашият регион и работим по възможности и клиенти и в други държави и региони.

„В България има три големи сателитни оператори доставчици на платена ТВ, но те са потенциалните клиенти за спътников капацитет, какъвто „България Сат“ предлага“ Максим Заяков, „България Сат“

България се отличава с голям процент на хората, които ползват платена телевизия. Към момента има три големи сателитни оператори доставчици на платена телевизия до дома, но те са потенциалните клиенти за спътников капацитет, какъвто „България Сат“ всъщност предлага. Що се отнася до конкурентните компании, които предлагат спътниково покритие, BulgariaSat-1 се отличава от тях съществено по това, че е единственият спътник, който покрива насочено региона на България и Балканите, което е от съществено значение за качеството и надежността на услугата.

Коронавирус пандемията повиши трафика в наземните телеком мрежи (фиксирани и мобилни), имаше ли подобен ръст на потреблението и търсенето при сателитната връзка?

Именно коронавирус пандемията показа, че наземните мрежи бързо достигат пика на възможностите си, което се отразява на надежността на връзките и постоянството в качеството. При сателитната връзка няма такова претоварване на мрежата и съответно прекъсвания, и са много по-малко факторите, които влияят. Факторите, които влияят (например силен дъжд), са много по-слабо изразени при „България Сат“, поради насоченото към България и региона излъчване.

„Предимството на „България Сат“ при сателитната връзка над страната е насоченото излъчване в региона, който елиминира фактори, като силен дъжд например“ Максим Заяков, „България Сат“

От гледна точка на търсенето на сателитни комуникации, клиентите от държавния сектор и тези на отбрана и реакция на извънредни ситуации, имат стабилни потребности от спътникова свързаност и геопространствени данни във времена на криза, включително и тази, на която сме свидетели е момента.

Как спътниковия бизнес влиза в контекста на 5G – подобно на 4G се говори за покриване на много отдалечени територии, но това остава много ограничен пазар?

Основното предимство на спътниковия бизнес и пренос на данни не се изразява само в покритието на голяма територия едновременно, а и в надеждността на връзката, която се осигурява. Както споменах при спътниковия пренос са много по-малко факторите, които могат да повлияят на качеството и надеждността на връзката. По тази причина спътниковите комуникации са предпочитани за потребители, за които е особено важно осигуряването на непрекъснатост- това са именно обекти от национално значение, болници, образователни институции, обекти свързани със сигурността на страната и реакцията при бедствия и аварии и други.

„Мобилните оператори ще могат да допълват своите 5G услуги със сателитна връзка, за да разтоварят своите наземни мрежи в по-широк мащаб“ Максим Заяков, „България Сат“

Има много допирни точки и погледнато от гледна топчка на възможните колаборации операторите на мобилни мрежи ще могат да допълват своите 5G услуги със сателитна връзка, за да разтоварят своите наземни мрежи в по-широк мащаб. Те биха могли да се възползват от присъщата за сателитната свързаност функция за мултикастинг или в нови 5G бизнес модели които нямат толкова високи изисквания към времезакъснението, като така запазват ценния безжичен спектър, който също е ораничен, за чувствителни към латентността услуги.

Мобилните оператори в контекста на петото поколение мрежи биха могли да използват широкото покритие на сателита, за да допълнят изграждането на 5G в отдалечени райони, където изграждането на наземни мрежи за широколентови услуги би било на неоправдано висока цена.

„Сателитите в геостационарна, средна и ниска земна орбита могат да покрият много от приложенията на 5G“ Максим Заяков, „България Сат“

Погледнато в мащаб сателитите в геостационарна, средна и ниска земна орбита могат да покрият много от приложенията на 5G, включително някои с по-висока чувствителност към латентността (забавянето на връзката – бел. ред.).

Ще отнеме още няколко години за да се развият мрежите от пето поколение, както и полезните бизнес модели, но твърдо смятам че сателитната свързаност няма да изгуби от важността си и значението си за сектора на комуникациите и даже има потенциала да добавя стойност. Не е изключено следващото космическо състезание да са наистина 5G сателитите.

Микросателитите не са идея от днешния ден, но сега стават популярни чрез Starlink на Илон Мъск – какви са предимствата им и съответно недостатъци спрямо традиционните спътници и представляват ли конкуренция и заплаха за Вашия бизнес? Особено предвид, че и в България имаме такъв оператор – „ЕндуроСат“

Усвояването на близкия космос или т.нар. ниска орбита около Земята, има своя икономически смисъл, но не представлява конкуренция, а по-сокро е допълнение на гео-стационарния бизнес, какъвто има „България Сат“.

Съвсем наскоро стана ясно, че Apple инвестира в технология, която да предава данни директно от спътници към техните устройства, като по този начин ще прескача изцяло наземните 5G мрежи. Ако Apple успее с разработките си, както и да комерсиализира такава технология, това може да има някои доста сериозни импликации за телекомуникационните оператори.

„Усвояването на ниската орбита около Земята, има своя икономически смисъл, но не представлява конкуренция, а по-сокро е допълнение към традиционния сателитен бизнес“ Максим Заяков, „България Сат“

Apple в никакав случай не е единствената компания, която се интересува от възможностите на сателитния интернет. Компании като Iridium и Globalstar отдавна работят за разрастване на своя сателитен интернет бизнес. В същото време новата вълна играчи като SpaceX, Facebook, Amazon, са вече в ранните етапи на разполагане на хиляди малки спътници с ниска орбита, които са предназначени да предлагат много по-бързи и по-евтини сателитни интернет услуги в сравнение с предишните предложения.

Ние сме убедени поддръжници на успеха на проекта Starlink на SapceX. Проекти като Starlink обаче изискват мащаб и огромно финансиране и стабилно такова. Не е за пренебрегване и риска за компаниите опериращи със сателити в ниска орбита заради високата вероятност от сблъсък и повреди.

На пресконференцията през февруари коментирахте, че „България Сат“ и SpaceX сте поели голям риск с изстрелването на BulgariaSat-1 – колко точно беше голяма опасността за неуспех?

Иновациите на SpaceX в нашия случай проработиха в полза на „България Сат“ и се превърнаха в реална подкрепа за бизнес плановете на компанията. За извеждането на сателита в геостационарна орбита – SpaceX изведе BulgariaSat-1 на суперсинхронна орбита, а не на традиционната геостационарна трансферна орбита, с което направи така, за достигане до нужната позиция на сателита на 36 хил. км от Земята бяха нужни по-малко включвания на двигателите на сателита.

Това спести гориво, обикновено използвано за корекции на позицията на сателита, което на практика удължи живота му на близо 21 години в сравнение със стандартните 15 години. Което означава, че BulgariaSat-1 ще работи на българската позиция в орбита до към 2038 г. Този начин на извеждане в орбита, обаче изискваше повече гориво за ракетата носител. Реалността е, че огромен риск пое SpaceX по отношение на възможността да върнат обратно първата степен на ракетата носител. За спътника риск не е съществувал.

„Рискът беше, че SpaceX можеше да не успее да върне първата фаза на ракетата-носител, но такъв за спътника нямаше“ Максим Заяков, „България Сат“

За щастие мисията беше успешна и се превърна в исторически момент за SpaceX. BulgariaSat-1 стана първият сателит успешно изведен в орбита с вече летялата първа степен на ракетата Falcon 9 и върната успешно на платформа в морето. Големият печеливш освен „България Сат“ е и цялата индустрия, защото многократното използване на ракетите е революция в космическите технологии и реално направи сателитния бизнес по-достъпен както за държави, така и частния бизнес.

Фактът, че комапнията на Илон Мъск пое този риск за себе си, показа доверието и поддръжката на нашите приятели от SpaceX в проекта на „България Сат“.

Ракетите-носители на SpaceX понижиха значително разходите за извеждане на спътници, от което Вашата компания се възползва, но това също така няма ли да увеличи значително конкуренцията в орбита?

Това е безспорно. Правейки близкия космос по-достъпен и наистина близък се увеличава конкуренцията. Като добавим и, че орбиталните позиции са ограничен ресурс и се управляват от държавите, бихме могли да наречем конкуренцията ожесточена. Но това не е задължително лошо, даже напротив. Тук е важно да се спомене, че за запазване и съхранение на правата на българската държава е важна експлоатацията на орбиталната позиция. Бяха хвърлени огромни усилия и ресурси от „България Сат“, както и от държавата в лицето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Комисията за регулиране на съобщенията, за да се защити българския национален интерес. Тези усилия не престават и до днес и е важно да продължим да го отстояваме.

Компанията Ви е разрешила дългогодишния спор с Telenor Sat – можете ли да разкажете малко повече за детайлите по споразумението с норвежците? Има ли разпределение на пазарите между Вас?

Спорът по съществото си е част от защитата на националния интерес и възможността България да експлоатира орбитална позиция и се решава в рамките на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), благодарение на усилията на компанията и подкрепата от страна на държавата.

Остава ли ТВ пазарът в България и региона като основен клиент на спътниковите услуги и ако да – защо?

„България Сат“ има потенциал за развитие в региона на Югоизточна Европа, но също и в България. Сателитната услуга е конкурентноспособнна поради големите разходи за построяване и поддръжка на фиксирани мрежи, особенно в по-малките градове, села и отдалечени райони, където тя намира много добра реализация. За излъчване на живо няма по-ефективно решение от гледна точка на цена, качество, покритие и гарантирана свързаност.

„Към момента около 46% от всички домакинства в България, ползващи платена телевизия, са базирани на спътникова услуга и не се наблюдава тенденция към намаляване“ Максим Заяков, „България Сат“

Сред основните услуги, които подсигурява BulgariaSat-1, са DTH (direct-to-home) телевизия и живо предаване на ТВ сигнал от мястото на събитието (SNG).

Към момента около 46% от всички домакинства в България, ползващи платена телевизия, са базирани на спътникова услуга и не се наблюдава тенденция към намаляване. В този смисъл в България има добър потенциал за растеж за „България Сат“.

Какви са разместванията при платената ТВ в България – A1 навлезе доста агресивно, докато „Булсатком“ стагнира?

Размествания винаги ще има, важното е те да са в полза на крайния клиент. Основното състезание на пазара ще е кой ще предостави най-качествена услуга. Важно е и отношението към клиентите. Те трябва да са сигурни, че получават това от което имат нужда, без да бъдат притискани, както и да имат избор сред няколко алтернативи.

Има ли потенциал за развитие на ТВ пазара в страната или той вече е достигнат?

Потенциал има и той е именно в качеството на предоставяната услуга и разнообразието на възможностите, които могат да се предложат на абонатите.

Очаквате ли, новия собственик на „Виваком“ United Group да пусне собствено медийно съдържание в България? Те правят това във всяка държава, в която влизат и потенциална конвергенция с водещия по приходи телеком е много апетитен ход?

Всяка компания се стреми към разширяване на своето портфолио. Всяко едно такова действие е в полза на пазара, стига да не се нарушават правилата на конкуренцията или да се създава монополно положение.

The post Максим Заяков – Сателитната връзка може да подкрепи напълно 5G мрежите appeared first on TechTrends България.

Неизвестните останаха до есента на 2019 г. Тогава „Булсатком“ повдигна булото около най-големия доставчик на телевизия в България. Консултантът Макс Зиф, който ръководи преструктурирането на компанията, разказа история в която, основен герой освен оператора е и амбицията на тогавашните собственици в лицето на Максим Заяков и Пламен Генчев да изстрелят собствен сателит в орбита. Тезата му е, че той е бил черешката на тортата и последният фактор, който поставя „Булсатком“ в ситуация на перфектна буря, която води до финансовия колапс на дружеството и последвалите промени в собствеността му.

Така, по пътя на логиката, дружеството „България Сат“, което оперира със сателита,  би трябвало да не е в по-завидно положение. Особено поради факта, че компанията не е излизала със сериозни публични изказвания от извеждането на спътника в орбита. Мажоритарният собственик Максим Заяков също не обича да попада в светлините на прожекторите и медиите, но през периода от 2017 г. досега е направил няколко изказвания в различни издания.

В крайна сметка, той решава да изкара „на светло“ цялата ситуация около „България Сат“ на специално организирана медийна закуска. Най-малкото, Заяков винаги е обичал да говори за начинанието „първи български частен сателит“. Основните изводи от нея в общи линии са няколко.

Първо, компанията има вече първите си клиенти и очаква до няколко години да има нормално натоварване на сателита. Второ, от 2020 г. вече няма да е на оперативна загуба, а вече са започнати първите плащания по големите кредити, взети за изстрелването на спътника. Трето, е постигнато споразумение с „Булсатком“, което урежда и двете страни, както и че отношенията между тях са нормални търговски такива, без други свързаности.

Първите клиенти

Първоначално, основният ползвател на сателита на „България Сат“ трябваше да бъде „Булсатком“. Двете дружества имаха подписан обвързващ договор, при който ТВ доставчика трябваше да получи 14 от 32-та транспондера или 42% от капацитета на спътника. След като „Булсатком“ изпадна във финансов колапс и нямаше как да плаща по два договора (този с Hellas Sat продължаваше да е в сила по това време – бел. ред.), се стигна до потенциалното разтрогване на споразумението с „България Сат“.

Може би най-важната новина от медийната среща беше, че все пак сателитният оператор вече разполага с първите си клиенти и изстреляният през 2017 г. спътник не обикаля безполезно Земята. Заяков беше споделил това пред Offnews.bg през есента на 2019 г., но остана незабелязано от повечето медии. Сега той даде малко повече подробности.

„Изпълнени са 14-15% от сателита, като имаме голям клиент от Сърбия и няколко по-малки от България, Германия и Ирак.“ Максим Заяков, „България Сат“

Той обяви, че вече се ползват около 14% от капацитета на спътника на „България Сат“ или между 4 и 5 от транспондерите. Първият по-голям клиент е от Сърбия, като компанията има още няколко по-малки от Германия и Ирак. Българската bTV е третият малък потребител на сателита, като използва спорадично сигнала за излъчвания на живо при сложни технически обстоятелства. Например, в по-труднодостъпни райони или места с по-малко покритие или капацитет на мобилните оператори.

Заяков не пожела да коментира конкретните имена на компаниите. Той допълни, че очаква допълнителен интерес към сателита през следващите години.

„Планът е до края на 2021 г. да бъдат заети до 65% от капацитета, а до пет години да достигне до 85%, което е нормално натоварване за подобен клас спътник“, коментира Заяков. Основно ще се търсят клиенти от района на Балканския полуостров, като Гърция, Румъния, Сърбия и др.

„В България все още не се знае достатъчно по темата за стратегическите възможности на предоставянето на сателитни услуги и затова подобни предложения се подценяват, но продължаваме да търсим и тук клиенти“ Максим Заяков, „България Сат“

„Общо взето се ориентираме към региона, но това не означава, че не разглеждаме и други клиенти, имаме запитвания от Белгия, например“, поясни Заяков. „В България все още не се знае достатъчно по темата за стратегическите възможности на предоставянето на сателитни услуги и затова подобни предложения се подценяват, но продължаваме да търсим и тук клиенти“.

Според мажоритарният собственик на „България Сат“ възможности за ползване на сателита им има всеки, който иска да предоставя DTH сателитна телевизия, използване на капацитет за ТВ сигнал или различни комуникационни дейности. Както цивилни, така и дори военни.

Постигане на финансова стабилност

Въпреки, че вместо 42%, в момента се ползват едва 14-15% от капацитета на сателита, това се оказва достатъчно да покрие оперативните разходи на компанията. Към края на 2018 г., когато все още не са достигнати всичките настоящи клиенти, компанията отчита приходи от 822 хил. лева и оперативна загуба от 55 хил. лева.

„С 15% изпълнен капацитет ние вече не сме на оперативна загуба“, заяви Заяков. Той допълни, че дори са направени плащания към основният кредитор американската държавна Exim Bank, както по лихвите, така и по главницата от кредита.

Според него, най-тежката част от инвестицията в този бизнес е в поръчката и изстрелването на сателита, както и в изграждането на наземните системи за контрол и комуникация. Веднъж направено, оперативните разходи на едно подобно дружество са значително по-ниски, коментира Заяков. Така, дори с 14-15% запълнен сателит, „България Сат“ може да ги покрие.

„С 15% изпълнен капацитет ние вече не сме на оперативна загуба, направени са и първите плащания към кредиторите“ Максим Заяков, „България Сат“

Компанията има два кредита. Основният е към Exim Bank и е на стойност от 155 млн. долара. Вторият е към SSL и щатското подразделение на Deutsche Bank за 33 млн. долара.

Бизнес планът на Заяков е в рамките на между седем или осем години да се изплатят всички тези задължения. Това при условие, че през следващите пет години, „България Сат“ успее да запълни 85% от капацитета на сателита си.

След което, компанията ще мисли и се опита да осигури финансиране за втори сателит. Това е ключово, за да може България и дружеството да запази орбиталната си позиция, както и бизнеса си като цяло. Финансирането, разработването и изстрелването на един спътник отнема от няколко години до десетилетие, затова подобен ход се мисли от рано.

Плодородният риск на SpaceX

България Сат“ се оказва в много благоприятна позиция, благодарение на рисково начинание на SpaceX – космическата компания на милиардера Илън Мъск. Вместо сателитът да бъде изведен на ниска геостационарна трансферна орбита (GTO), той е пуснат на много по-високата суперсинхронна. Това позволява на спътника да използва много по-малко от наличното си гориво, за да се придвижи до крайната си орбитална позиция.

По този начин е постигнато значително увеличаване на живота на сателита. Според Заяков вместо 15 години, жизненият цикъл се качва на 21 години. Така, BulgariaSat-1 ще бъде в орбита поне до 2038 г. Причината за това е, че веднъж на две седмици се правят корекции в полета на спътника, за да не излезе от означената си орбита. Когато му свърши горивото, той няма да може да прави тези корекции и не може да се използва, според международните регулации.

SpaceX рискува доста с това изстрелване, защото трябва да достигне със своята ракета-носител до значително по-голяма височина. С което съществува опасността да свърши горивото на ускорителя и той да не може да се върне благополучно на Земята. Последното е ключов момент в бизнес модела на SpaceX за повторно използване на основните компоненти, което сваля значително цената на извеждането на товари около планетата.

Край на войната с норвежците

Заяков обяви и друг ключов момент в развитието на новия сателит. Това е формалния край на битката с норвежците от Telenor Sat за орбиталната позиция. В края на 2019 г. Международния съюз по далекосъобщенията (ITU) към ООН обяви окончателното преместване на сателита на „България Сат“ от 1.2°E (Изток) на 1.9°W (Запад). Спътникът реално беше изведен през 2017 г. на втората позиция, с разрешението на наднационалния регулатор, а през изминалата година беше завършена официалната процедура по това преместване.

Още през 2006 г. „България Сат“ заявява желание за ползване на една от двете орбитални позиции, които се полагат на България. Тя получава тази, разположена на 1.2°E. Оказва се, че в непосредствена близост до нея на 1°E е основната на Норвегия и на Telenor Sat. Така, ако двете компании излъчват към един и същ регион ще има смущения и дори заглушаване на сигнала. Поради тази причина, Telenor Sat беше принуден от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да се оттегли от България в края на 2013 г. въпреки, че все още българския спътник не беше в орбита.

Споровете за позицията и правата на излъчване продължават с години. Норвежците се надяват, че забавянето или най-добре (за тях – бел. ред.) провала на „България Сат“ с изстрелването на техния сателит ще доведе до загубата на орбиталното място. Което те спокойно ще заемат.

„След преместването ни на новата позиция сме с добри отношения с Telenor Sat. Двете позиции са сравнително близки и трябва координация между нас и норвежците, за да избегнем всякакви смущения“ Максим Заяков, „България Сат“

Решението, което предприема родната компания и регулатор е просто – те заявяват за преместване на тази орбитална позиция. Тя вече е на 1.9°W и по думите на Заяков тя не създава такива смущения с норвежкия спътник. Той допълни, че всичко това е постигнато с активното съдействие на държавата в лицето на Министерството на транспорта, информационните съобщения и технологиите, и КРС.

„След преместването ни на новата позиция сме с добри отношения с Telenor Sat“, коментира Заяков. „Двете позиции са сравнително близки и все пак сме постигнали договорка за координация между нас и норвежците, за да избегнем всякакви смущения“, допълни той

Споразумението между „България Сат“ и Telenor Sat не опира само до координиране на излъчването, но и до реално „разпределение на терена“. Българската компания не осигурява покритие в Скандинавските държави и Прибалтика, докато (явно) норвежците ограничават бизнес апетитите си на Балканите. Така, „България Сат“ може да предостави сигнал в цяла Европа (без договорените територии с Telenor Sat), Северна Африка и Близкия изток.

Разводът с „Булсатком“

Новите собственици в „Булсатком“ обвиниха до голяма степен мегапроектът за сателит като един от основните фактори за колапса на компанията. Заяков напуска оператора през 2018 г. и се концентрира изцяло върху „България Сат“. Той не е съгласен с тезата на Макс Зиф, че изстрелването на сателита е основната причина за финансовата безизходица на „Булсатком“, но допълни, че всеки има свой начин на тълкуване на обстоятелствата.

„Доставката на телевизия през сателит беше и все още е основния бизнес на „Булсатком“, който в сегашния си вид е достигнал пика си“, коментира Заяков. Той допълни, че „изстрелването на сателит е естествена еволюция на този модел“, както и, че „прекаленото фокусиране към развитието на фиксирани мрежи“ са изяли наличните пари на компанията.

„Договорът ни с „Булсатком“ беше най-изгодната оферта, която беше отправена към оператора по това време“ Максим Заяков, „България Сат“

Заяков обясни, че „България Сат“ е дала най-добра и изгодна търговска оферта на „Булсатком“ за предоставяне на подобен капацитет от 14 транспондера, тъй като и други компании са предложили услугите си. Той не изключи възможността по някое време все пак ТВ операторът да им стане клиент.

Своеобразният „развод“ между двете компании в момента се изпълнява, като условията са „изключително толерантни и изгодни за двете страни“. От „България Сат“ се въздържаха да обявят детайли по споразумението за прекратяване на договора, заради включени клаузи за конфиденциалност. Единствено споменаха, че при неизпълнението на договора, те не са изискали цялата сума по него, както твърди Зиф.

Тезите, че обвързващите условия в отношенията между „България Сат“ и „Булсатком“, както и съсредоточаването на голям ресурс в посока на развитие на фиксирани мрежи не са взаимоизключващи се. Може всяка една от тях да е причината, за финансовия крах на доставчика, а може и комбинацията от тях да е повлияла на крайния изход.

Доза оптимизъм

Въпреки, раздялата с „Булсатком“ Заяков е оптимист. За него „България Сат“  е голямо бизнес и техническо постижение за страната. Постигната е пълна интеграция между наземно и космическо оборудване, което се прави на собствена територия, нещо, което малко държави и компании могат да се похвалят. Остава, единствено бизнес моделът да се докаже във времето.

Бъдещето на „България Сат“ изглежда доста розово, поне засега. Ключов момент е намирането на достатъчно клиенти, които да изпълнят планирания капацитет на сателита. Ако това се получи и бизнес плана на ръководството на компанията е правилен, то тя ще може да върне „космическите“ на пръв поглед заеми от 188 млн. долара. Предвид факта, че спътникът ще може да се използва до 2038 г. дори може да се помисли и за търсене на финансиране за втори, който да замести настоящия BulgariaSat-1.

The post „България Сат“: Има ли живот след „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

В сходна ситуация попадна и сателитният оператор „Булсатком“, за който също се знаеше, че през този период е в незавидно финансово състояние. Можехме да разберем по огромните задължения към кредитори, доставчици и дори държавата в лицето на Националната агенция по приходите. Но трудно можеше да се сглоби пълна и ясна картинка за случващото се с компанията. „Булсатком“ се оказа, че е преминал през истинско „чистилище“ и за последната година и половина са протичали тежки процеси на пълно преструктуриране.

След, като сателитният оператор много рядко общуваше с медии, особено, когато става дума за точното състояние на компанията, сега консултантът по преобразуването на дружеството реши да повдигне булото. Макс Зиф, който ръководи целият процес на преструктуриране на бизнеса на „Булсатком“, а в момента заема длъжността главен изпълнителен директор, обрисува детайлно картината, случващото се в компанията и сподели част от плановете ѝ за развитие на бизнеса.

Той обяви, че ситуацията на сателитния оператор върви надолу от момента, в който основателите и доскорошни собственици Максим Заяков и Пламен Генчев решават да задвижат плановете си за собствен спътник. Малко след това, компанията попада в плена на „перфектна буря“ от проблеми, както описва ситуацията самият Зиф. Добрата новина е, че „Булсатком“ оцелява, за разлика от „Макс телеком“, но сателитният оператор вече няма да бъде същия след своята трансформация.

Ураганните ветрове от задължения

Първите признаци на предстоящата буря се проявяват преди повече от пет години. Проблемите на сателитния оператор по думите на Макс Зиф започват с паралелното развитие на проекта за собствен спътник. Реализацията му започва през 2013-2014 г., като през втората той е официално представен. Спътникът е отделен в друга компания, която се нарича „България Сат“ и Максим Заяков държи 75% мажоритарен дял.

През същата 2014 г. двете дружества буквално се зариват с дългове. Разходите по разработване и изстрелване на сателита са осигурени под формата на заем от 235 млн. долара от външнотърговската банка на САЩ – Exim Bank. Те трябва да бъдат платени от „България Сат“.

„Булсатком“ вече има няколко големи кредита, с които финансира оперативната си дейност и се опитва да развие собствена мобилна 4G мрежа, след като спечели търговете през 2011 г. за придобиване на честоти в спектъра 1 800MHz. През 2012 г. операторът тегли заем от „Уникредит Булбанк“ на стойност 40 млн. евро.

В опит да осигурят свежи средства, с които да се задейства работата по сателита и оперативните дейности на двете компании „Булсатком“ тегли кредитна линия от 85 млн. евро от консорциум от международни банки. По думите на Макс Зиф, голяма част от тези пари са прехвърлени на „България Сат“, с които е платено на разработчика на спътника SSL и те са били необходимо условие за осигуряването на средствата от Exim Bank. Останалите, най-вероятно са използвани за погасяване на кредита от „Уникредит Булбанк“, тъй като той е заличен месец след изтеглянето на новия заем.

„Това беше смел ход, но той криеше много неочаквани проблеми“, коментира Зиф. Разходите по сателита надминаха прогнозите, както и самото изстрелване беше значително забавено, поради редица причини. Отделно пренастройването на близо един милион сателитни чинии на потребителите на „Булсатком“ също се оказа доста скъп процес. Компанията не е постигнала и очаквания ръст на абонати, което да помогне за набирането на свежи средства.

„Негативната ситуация много бързо набра скорост и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Ситуацията много бързо набра скорост в негативна посока и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“, продължи с описанието Макс Зиф.

Тя може да се опише по следния начин. От един момент сателитният оператор започва да гори страшно много пари, при това които не са свързани директно с текущата му оперативна дейност. „Булсатком“ започва да задлъжнява към различни подизпълнители, доставчици на съдържание и дори към Националната агенция по приходите (НАП).

Дълговете по всички фронтове започват да се трупат, някои от тях водят до блокирането на значителна част от наличния капитал на компанията. Запорът по оперативните средства, води до допълнително увеличение на задълженията и дори до забавяне на заплатите на служителите.

Съдбовната 2017 г.

Така стигаме до съдбовната 2017 г., когато всички възможни фактори се подреждат в ущърб на „Булсатком“. След повече от година бавене и отлагане, сателитът на „България Сат“ най-накрая е изстрелян в орбита. Вместо това да бъде триумфът на собствениците на „Булсатком“, именно това се оказва последният фактор, който формира „перфектната буря“.

Сателитният оператор се оказва обвързан с доста скъп договор за наемане на капацитета на „България-Сат 1“. Компанията трябваше да получи близо половината от транспондерите на спътника, които да използва за излъчването на разнообразно съдържание, включително и на добавянето на 4K канали за своите потребители. Останалата част от капацитета, „България Сат“ трябваше да предлага на други играчи в доставката на телевизия в рамките на региона.

Обвързването на двете фирми е пълно, като „Булсатком“ се е задължил по договор да плати 300 млн. долара за 15 години, за да ползва сателита. Контрактът е използван като основна гаранция пред Exim Bank и SSL от „България Сат“, че спътника ще разполага с необходимия минимум от клиенти, когато бъде изведен в орбита.

„Задълженията на „Булсатком“ надминаха 700 млн. лева през 2017 г.“ Макс Зиф, „Булсатком“

Проблемът е, че в този момент „Булсатком“ все още разполага и с договор с Hellas Sat за доставка на ТВ сигнал. Така, компанията трябва да обслужва такси по два договора за сателитен капацитет, а по същото време не разполага с пари дори да плати на своите служители. Пропускането на първото плащане по договора с „България Сат“ активира клауза, в която цялата сума от 300 млн. долара става изискуема.

„Така, задълженията на „Булсатком“ изведнъж се изстрелват на над 700 млн. лева“, обяснява Макс Зиф.

Стига се до юни 2017 г., когато в разгара на целия ураган от задължения, запори и липса на капитал, „Булсатком“ пропуска и вноска по обслужването на заема от 85 млн. евро към международните банки. При него залогът е цялото предприятие, което вкарва в уравнението кредиторите.

Кризисните мерки

Първата и най-голяма промяна, която се предприема и се знаеше от близо година е, че сателитният оператор реално ще смени собствеността си. До 2017 г. контролът над фирмата беше разпределен между двамата основатели – Максим Заяков с 60% и Пламен Генчев с 40%. След пропускането на вноската, кредиторите решават да наемат консултанта Макс Зиф, който да поеме руля на потъващия по това време „Булсатком“. Както и да започнат промени в собствеността на компанията.

Предвид тежките обстоятелства, Максим Заяков решава да напусне напълно сателитния оператор и поема контрола на „България Сат“. Кредиторите, Пламен Генчев и консултантите започват да мислят кризисен план за овладяване на ситуацията. До единодушие в мерките обаче не се стига, което налага преструктуриране на заема от 85 млн. евро и търсенето на други инвеститори. Което води до пълната рокада в „Булсатком“.

Британският фонд Blantyre Capital изкупува около 50 млн. евро от задълженията, които са осигурени първоначално от Deutsche Bank, Citi и Raiffeisen Bank. KBC Group продава своите на Българската банка за развитие (ББР), а втората изкупува част от тези на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Последната запазва известен дял и реално остава единствения първоначален кредитор.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“ Макс Зиф, „Булсатком“

Новите страни по заема, заедно с Пламен Генчев успяват да достигнат до консенсус, как да действат в дългосрочен план. Но не и до пълно единодушие каква да бъде структурата на собствеността. Преговорите за това продължават, като се очаква окончателната акционерна структура да бъде финализирана до края на октомври.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“, коментира Макс Зиф.

Независимо, как ще бъдат разпределени акциите, няма да има един мажоритарен собственик, тоест нито една от страните няма да контролира 50+% от акциите, уточни Макс Зиф на въпрос на TechTrends.

Хипотезата, че ББР ще влезе по-силно в управлението на „Булсатком“ и ще изкупи повечето други задължения, като така ще формира де факто държавен ТВ доставчик, за момента не намира почва.

Запълването на дупките

Влизането на новите кредитори дава глътка въздух на компанията и започва болезнения процес по преструктуриране. Освободени са около 20 млн. лева капитал, с които тя започва да погасява най-неотложните задължения. Сред тях попадат неплатените задължения към НАП и други доставчици.

Започват серия от преговори и споразумения с редица други страни. Уредени са споровете с ТВ правата на излъчване от страна на медийните компании. Както и по иск на SSL от 10 млн. долара свързан с гаранции по договора на американския производител с „България Сат“.

С последния и Exim Bank също се водят преговори, като в момента, „Булсатком“ финализира споразумение относно дълга от 300 млн. долара за ползването на спътника. Очакванията са, че сателитният оператор изобщо няма да използва договорения капацитет, а ще остане към Hellas Sat. Като ако не всички, то значителна част от задълженията на „Булсатком“ по този договор ще отпаднат.

„Булсатком“ е погасила всички задължения към НАП и държавата“ Макс Зиф, „Булсатком“

Компанията си осигурява в дългосрочен план достъп до сателитен сигнал. През 2018 г. сателитният оператор е сключил нов контракт за ползване на спътника на Hellas Sat, който е за десет години и на по-изгодни условия.

Кредиторите осигуряват на „Булсатком“ допълнителни средства от 30 млн. евро през настоящата година, като вече първата вноска от тези средства влиза в касата на дружеството през август. Те ще бъдат използвани за оперативна дейност и инвестиции в ново техническо оборудване, като например по-модерни цифрови тунери, коментира Зиф.

По време на преструктурирането, едно от основните условия, които поставя ББР при влизането си като кредитор е да няма съкращение на персонала.

„Задълженията на „Булсатком“ трябва да бъдат свити до 140 млн. лева през следващите седмици Макс Зиф, „Булсатком“

Крайният резултат от всички тези действия е значителен. Когато бъде финализирано споразумението с Exim Bank и „България Сат“, дълговете на „Булсатком“ ще бъдат свити до 140 млн. лева, в които влизат и допълнителния капитал от 30 млн. евро. С други думи, първоначалните задължения на компанията от 2017 г. в размер на над 700 млн. лева са редуцирани с над 80% до около 90 млн. лева.

В очакване на слънцето

След като „Булсатком“ е на път да се изправи отново на краката си, остава последният въпрос – какви са плановете за развитието му оттук насетне? Според Макс Зиф, компанията ще се фокусира основно около предоставянето на ТВ услуги. Проектът за собствен сателит остава в дружеството „България Сат“ и неговия бизнес модел ще зависи изцяло от Максим Заяков.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“, коментира Зиф. „Ще запазим фокуса за предоставянето на платена телевизия и ще се концентрираме върху нейното качество“.

Макс Зиф допълни, че финансовите проблеми през последните пет години са оказали доста негативно влияние върху основния бизнес на компанията. Стабилизирането ѝ позволява отново да се погледне към главния източник на приходи и да се инвестира в неговото развитие.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“ Макс Зиф, „Булсатком“

С изчистването на основните дългове, компанията ще инвестира всички налични средства в подобряване на качеството на ТВ услугите си. Подновяване на оборудването, обучение и развитие на персонала, клиентско обслужване и др.

След финализирането на акционерната структура „Булсатком“ няма да предоставя дивидент на своите акционери, като всички натрупани средства ще се реинвестират, за да се запазят и дори засилят позициите ѝ на българския пазар.

„Това е необходимо, за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“, обяви Макс Зиф.

„Няма да се раздават дивиденти и всичко ще се реинвестира,  за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Булсатком“ най-вероятно няма да инвестира в собствено съдържание, като ще разчита на това, което предоставят различните медийни компании. Според Зиф, българският пазар е прекалено малък и инвестиции в подобна дейност няма да са рентабилни.

Компанията разполага с интерактивна телевизия и собствено приложение, което може да се използва за гледане на видео на поискване (VoD). Относно привличането на големи стрийминг платформи за партньори, там има прекалено много неизвестни и всичко зависи от условията, които се поставят, коментира Зиф.

Засега не се планира и продажба на „Булсатком“, независимо че в региона има интерес към телекомуникационния сектор. Според Макс Зиф, първо трябва напълно да завърши процеса по оздравяването на компанията и тя да може да генерира печалба, за да се премине към подобна фаза.

Краят на мегаломанията

Собственият спътник не беше единственият амбициозен проект на дуото Заяков-Генчев. „Булсатком“ започна през 2011-2012 г. да развива собствена 4G мобилна мрежа и дори има доста ограничени абонати на тази услуга. Компанията държи 2x5MHz честоти в 1 800MHz спектъра, като още 2x10MHz бяха запазени за нея, за равнопоставеност. „Булсатком“ се отказа от последната лента покрай финансовите си проблеми.

Бъдещето на мобилните услуги на оператора остават неясни. На въпрос от TechTrends за тяхното развитие, Зиф коментира, че в момента се оценяват възможностите в тази сфера.

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, “ Макс Зиф, „Булсатком“

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, коментира Макс Зиф.

Индикациите засега са, че най-вероятно „Булсатком“ ще запазят честотите и едновременно с това ще се търсят възможности за развитието на т.нар. „виртуален оператор“ (MVNO). При него, се ползва вече изградената инфраструктура и честоти от трите основни телекома срещу определена такса. Тази концепция от години не може да се реализира в България, заради липсата на договореност между някой от големите оператори и малките компании.

Как изглежда „Булсатком“ след „перфектната буря“? Шансът компанията да си стъпи обратно на краката е доста голям, като се фокусира изцяло върху основния си бизнес с доставката на ТВ сигнал. Новото ръководство слага край на мегаломанските проекти, които доведоха до истинско цунами от задължения и пресушиха капитала на оператора. Единствената голяма въпросителна остава с мобилната услуга, изградената мрежа и наетите честоти.

Инвестициите ще бъдат основно в подобряване на качеството на ТВ съдържанието и услугите. Не беше споменато нищо за потенциални придобивания на малки интернет или ТВ доставчици, но за това най-вероятно в момента няма ресурс .

Освен обещанието за по-добро клиентско обслужване, „Булсатком“ обяви, че ще бъде много по-открит пред обществото и медиите, за случващото се в компанията. С интерес ще проследим дали всичко това ще издържи теста на времето. Това обещание, Зиф дава и по отношение на прозрачността на оператора спрямо декларираните абонати в Комисията за регулиране на съобщенията. Което може да обясни донякъде резкия ръст от близо 170 хил. клиента осъществен между 2017 г. и 2018 г.

The post „Булсатком“ след перфектната буря appeared first on TechTrends България.