Новото правителство на Кирил Петков измени Плана и в момента всички средства по това перо са де факто алокирани за модернизиране на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ). Де юре, те са разделени между два проекта – един за споменатото ъпгрейдване на административната инфраструктура и втори за свързване на отдалечените региони. Последният е до болка познатите опити за „селски интернет“, които така и не се реализират по предназначение близо десетилетие.

Алианса на технологичната индустрия (АТИ) е изпратила писмо до Европейската комисия (ЕК) в които „изразяват сериозни опасения“ относно тази преработена част от Плана. Основните са фокусирани около отпадането на 5G магистралите и занижените цели за „селския интернет“. Според АТИ, в настоящия си вид, проектите противоречат на целите заложени от Брюксел в самия План за възстановяване и устойчивост, особено по отношение на 5G стратегията на Европейския съюз.

Основните членове в АТИ са трите големи телекома – „А1 България“, „Йетел“ и „Виваком“, както и четвъртият играч на пазара – „Булсатком“. Организацията е наследник на преструктурираното БАККО. Писмото до ЕК идва в момент, в който предстоят финалните процедури по окончателното одобрение на Плана. То също така показва, че телеком секторът е „на нож“ с правителството, въпреки опитите на Министерство на транспорта и съобщенията да разчупи ледовете с потенциално решение за освобождаване и предоставяне на радиочестотите в 700MHz и 800MHz. Това е друга болна тема на операторите, която стои неразрешена от повече от десетилетие.

„Кървавото писмо“

По-внимателният прочит на писмото на АТИ до ЕК повтаря до голяма степен, първоначалната реакция на телекомите при обявените промени на Плана. В него отново се казва, че държавата не е комуникирала с компаниите планираните изменения. Операторите разбират за тях след публичното им публикуване през март. Отбелязано е, че предишните три версии са били обсъждани подробно в рамките на една година.

От АТИ поставят под съмнение основния аргумент на новите управляващи, че този сегмент е бил изрично редактиран, за да отговаря на коментарите на ЕК. Самият работен файл, качен на сайта nextgeneration.bg е озаглавен по този начин. Според тях, предходната версия, която е трябвало да бъде внесена е била направена също с тази цел. Тя е била съгласувана с операторите, докато финалната – не е.

Основният проблем на телекомите си остава отпадането на 5G магистралите, за които бяха заделени 175 млн. лева. Сега те са „прехвърлени“ към проекта за модернизация на държавната оптична мрежа ЕЕСМ, за който бяха първоначално предвидени 98 млн. лева. В новия План те вече достигат до 315 млн. лева.

Отпадането на 5G магистралите според АТИ ще постави под въпрос готовността на България да изпълни поставените от ЕС цели за разгръщане на петото поколение мобилни мрежи. Според тях, „всички градски зони и основни пътища от републиканската пътна мрежа, трябва да имат 5G покритие до 2025 г.“ АТИ повтарят изказаната теза на телекомите, че обещаните от тях допълнителни 300 млн. лева инвестиции няма да бъдат направени, заради отпадането на този проект.

Един от другите аргументи, че Планът в настоящия си вид не е изготвен по изискванията на ЕС е, че според тях 37% от средствата трябва да бъдат разпределени за „зелен“ преход. Отпадането на идеята за изграждане на соларни панели на отдалечените и несвързани с електропреносната мрежа базови станции е крачка назад, според АТИ.

Два проекта – една цел

АТИ предупреждават, че новият План е написан и структуриран по начин, по който се облагодетелства основно единия проект – този за модернизация на държавната ЕЕСМ. От организацията допълват, че в същия момент целите за „селския интернет“ са преработени и реално занижени. Броят на планираните за покритие населени места спада от 500 на 185, а 200 хил. домакинства са коригирани на 350 хил. жители.

Анализът на TechTrends при подаването на Плана показа, че двата проекта в него са написани така, че да се припокриват. Тоест, с ресурса за модернизация на държавната ЕЕСМ да може да се осигури и достъп до отдалечени населени места. На теория, тази вратичка позволява на държавата да пренасочи всички средства към подмяната и разширяването на публичната оптична мрежа. С което въпреки, че имаме два проекта, целта е една.

Предишните аргументи на правителството

Единствената потенциална пречка това да се случи е, че двата са разпределени в отделни ресорни институции. Модернизацията на ЕЕСМ е в ръцете на Министерството на електронното управление, а проектът за „селски интернет“ остава при Министерството на транспорта и съобщенията. В предишните версии на плана, първото ведомство не съществуваше, като държавната мрежа беше под опеката на второто.

При първичния анализ на TechTrends от Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) се аргументираха, че без налични 700MHz и 800MHz проектът за 5G магистрали се оскъпявал значително. В писмото на АТИ се посочва, че операторите могат да реализират проекта и в другите налични вече честоти. МТС също така поддържаше тезата, че са водени дискусии с операторите.

Телекомите също така се опасяваха от създаването на държавен телеком, който да предоставя новата и обширна ЕЕСМ на едро на целия пазар. Реализирането на подобен план е теоретично възможен, но на практика труден за реализиране. Особено в средно или дългосрочен план. Причината е, че такава мрежа изисква непрекъсната поддръжка, модернизация и разширяване. Съответно – постоянен поток от инвестиции и технически кадри. Нещо, което държавата е показала във времето, че не успява да осигури.

МТС и МЕУ увериха телекомите, че подобен телеком управляван от тях няма да се създава. Първото министерство също така представи и план за разпределението на спорните честоти в 700MHz и 800MHz. Първоначалните впечатления бяха, че ведомството работи заедно с операторите. Оказа се, че последните имат големи резерви, според източници на TechTrends. Писмото към ЕК от АТИ потвърждава това, както и показва, че отношенията между телекомите и държавата продължават да са хладни.

The post Българските телекоми сезират ЕК за отпадането на 5G магистралите appeared first on TechTrends България.

От технологична гледна точка, пандемията забави разгръщането на мобилните мрежи от пето поколение (5G) в Европа. Затова и един от основните фокуси на ЕС е да стимулира развитието им и със средства от Плана. В един от сегментите за България ключово място заемаше идеята за изграждане на 5G свързаност на петте основни пан-европейски транспортни коридора в страната. Те ще осигурят основата, върху която след години ще могат да стъпят технологии като автономни автомобили и камиони, автоматизация, превенция на катастрофи и скоростна аварийна реакция.

След почти две години разработване, изготвяне, консултации, преработване и затъване в блатото на политическата нестабилност, българската версия за Плана за възстановяване и устойчивост беше официално приет от Брюксел. Поне това съобщи, министър-председателят Кирил Петков, часове преди официалната визита на председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен.

Докато всички говорят за версията на Плана от октомври 2021 г., на 22 март са публикувани преработените проекти, в които за изненада на всички в телеком сектора, тези свързани с 5G целите са напълно отпаднали. Те са заменени изцяло с подмяна на държавната оптична мрежа позната под съкращението ЕЕСМ.

Индикации за това действие се появиха по-рано през този месец, като първият по-публичен е на годишната среща на бизнеса с правителството организирана от „Капитал“ на 15 март. Публикуваните седмица по-късно документи са изработени на 11 март. Последствията ще се окажат трайни, защото с приемането на Плана за възстановяване и устойчивост на България ще се постави под въпрос запазването на лидерската ни позиция в развитието на 5G мрежите в Европа. Освен това, страната ни ще инвестира в държавна инфраструктура с минимален или никакъв ефект за бизнеса и крайните клиенти по отношение на дигиталното развитие.

Досегашните версии

Първата версия на Плана за възстановяване и устойчивост на българското правителство е изработен от правителството на ГЕРБ в разгара на пандемията през 2020 г. Той е постигнат след дълги консултации между бизнеса и управляващите и е представен на публично обсъждане в края на октомври на същата година. В частта за „широкомащабно разгръщане на цифровата инфраструктура“ са включени пет големи проекта. В следващите ревизии на Плана, осъществени от служебните кабинети отпада един от тях. Като през октомври 2021 г. той изглежда по следния начин:

Чрез тези проекти се обхваща пълния спектър от възможности и перспективи за страната в развитието едновременно на частна, публична, фиксирана и мобилна инфраструктура. Помощта за изграждането на 5G мрежите е ключово искане на телекомите от години, предвид факта, че новото поколение изисква огромни инвестиции. В същото време, според операторите регулациите в Европа не им позволяват да влагат толкова мащабни средства в инфраструктура.

Идеята за „селския интернет“ има за цел да се свържат места, които в други условия са икономически неизгодни и след това да се предостави мрежата на операторите да предлагат услугата на крайните клиенти. Тя е на поне десетилетие след като Европа и България имаха няколко неуспешни опита да я осъществят в миналото. В нашата страна тя се проваля, заради липсата на интерес от страна на операторите да предлагат от изградената инфраструктура до крайните клиенти. Идеята е върната обратно на масата с почти идентичния бизнес модел от преди 10 години. С една малка разлика – този път операторите подкрепят идеята и отворения бизнес модел за управлението на доставката до крайния клиент.

Последният компонент е свързан с частична модернизация на държавната ЕЕСМ. Основната част от нея е изградена през далечната вече 2005 г. Първоначалната версия на Плана включваше подмяната на активното оборудване в опорния слой, в които то е най-наложително, както и увеличение на капацитета в агрегиращия слой на мрежата.

В най-първия вариант на Плана също така фигурират и инвестиции от страна на телекомите от около 320 млн. лева. С други думи, операторите са готови да добавят още 50% от средствата, които ще дойдат по линия на Брюксел. Те ще са под формата на допълнителни инвестиции в инфраструктура, държавни такси и лицензи за радиочестоти и др.

Смяната на караула… и на плана

С идването на редовното правителство на премиера Кирил Петков посоката на развитие на тези проекти завива „рязко“, но „безшумно“. На 11 март е готова финалната версия, което става броени дни преди поставения краен срок от Брюксел 15 март. Документът обаче става публично достъпен едва на 22 март над 10 дни след като е бил готов и седмица след като е бил изпратен на Европейската комисия.

Всичките проекти свързани с мобилна инфраструктура и 5G реално отпадат в окончателната версия. В нея остават единствено два големи проекта – този за „селския интернет“ и за цялостна модернизация на държавната ЕЕСМ. Между тях се поделят по равно общо около 630 млн. лева или целия определен ресурс по това перо.

Парите за държавната мрежа са утроени спрямо предходните версии. Факт е, че тя има нужда от крещяща подмяна. Безжичният мултиплексен елемент (DWDM) например е изграден между 2007-2008 г. с максимален пренос при скорости от 1 Gbps. Опорният слой е съставен от оборудване на Cisco, но поръчано и доставено в периода 2005 г. и 2007 г. Необходими са много повече точки за свързване на потребители (държавни институции – бел. ред.).

Държавата сега иска да покрие спешно тези дефицити. Друга промяна са сложени вратички, в които модернизираната ЕЕСМ да се отвори за операторите в населените места без интернет връзка и да предлагат такава на същия принцип като проекта за „селския интернет“. Припокриването на двете пера отваря вратичка за управляващите да преливат средства от единия в другия. Което най-вероятно означава почти всичките около 630 млн. лева да се ползват за модернизация на ЕЕСМ и после тя да се отвори и за търговия на едро.

Същевременно, проектът за „селския интернет“ е променен незначително, освен, че изрично е задраскано определението „селски“. Парите заделени за него се увеличават с около 5 млн. лева, спрямо най-ранната версия, но се занижават целите за 2026 г. В първоначалните версии са планирани да се включат около 200 хил. домакинства, докато в окончателната – 300 хил. души. Което се пада по около 1 000 лева на човек.

Причината за рокадата

Казано по-просто – правителството ще се опита чрез парите за плана да подмени почти цялата ЕЕСМ, за да осигури оптична свързаност и капацитет в пъти по-голяма за институциите и общините, както и да разшири нейния обхват. От МТС обясняват, че промените са породени вследствие на сменената политика на новите управляващи и фокусът към предоставянето на електронни услуги и е-управление.

„Преработеният план се фокусира върху приоритетите и политиките на новото правителство с акценти върху растежа, иновациите и устойчивото развитие на икономиката“ Министерство на транспорта и съобщенията

„Преработеният план се фокусира върху приоритетите и политиките на новото правителство с акценти върху растежа, иновациите и устойчивото развитие на икономиката“, е краткият отговор по темата от Министерството на транспорта и съобщенията.

Дългият е малко по-заплетен. Според МТС, в проектите за 5G коридори е залегнало използването на честотите в 700MHz и 800MHz, които все още не са освободени напълно от Министерство на отбраната. Този проблем „виси“ в пространството повече от десетилетие и очевидно, държавата няма да успее да го разреши и през следващите 3-4 години. Забавянето на доставките на новите изтребители F-16 за нуждите на българските въоръжение сили налива допълнително масло в огъня.

„Пълното покритие на TEN-Т коридорите с текущия честотен спектър и без наличието на честоти от 700MHz и 800MHz, изискваше според огромни инвестиции за инфраструктура за над 100 млн. лева“ Министерство на транспорта и съобщенията

„Пълното покритие на TEN-Т коридорите с текущия честотен спектър и без наличието на честоти от 700MHz и 800MHz, изискваше според първоначалния проект огромни инвестиции за допълнителни базови станции, оптична инфраструктура за над 100 млн. лева“, се аргументират от МТС.

Телекомите от години поддържат тезата официално и неофициално, че честотите в 700MHz и 800MHz могат да бъдат освободени, като се наложат санитарни зони около летищата и други военни обекти. Според тях, такава е практиката по света при подобни ситуации. Във всички случаи разрешение на казуса явно няма да има и това се ползва като добър довод за пренасочване на парите към държавната мрежа.

Обновена на 12 април – Дни след приемането от ЕК на Плана, МТС и КРС обявиха компромисно решение за предоставянето на честотите в двата спектъра. Повече по темата – ТУК.

Публични залпове

Първите залпове по тази линия стават публично видими едва на 15 март при Годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“. В единия панел основните гости са новия министър на транспорта и съобщенията Николай Събев и главния изпълнителен директор на „Виваком“ Николай Андреев.

„Парите  (по Плана) за държавна инфраструктура се гарантират и ние ще я изработим“, коментира министър Събев в почти словесна схватка с Андреев от „Виваком“. После транспортният министър допълва, че ще се отвори железопътната инфраструктура за публично-частно партньорство с телекомите. Изграждането на свързаност в жп. транспорта е по друго перо от Плана и за момента остава. Събев обаче на няколко пъти подчерта, как държават трябва да гарантира интернет достъпа за хората и за своите нужди.

По източници на TechTrends горе-долу около това събитие има рязък завой в отношенията между управляващите и телекомите. Всичко обаче се развива светкавично, тъй като четири дни преди това е била изготвена финалната версия за Плана, на същия ден е предаден на ЕК, а чак седем по-късно е официално публикуван.

Игра на развален телефон

Дали е поддържана комуникация между новите управляващи и телекомите твърденията се разминават според запитаната страна. Официално от „Йетел България“ (Yettel или ребрандирания „Теленор“ – бел. ред.) обявиха, че е имало среща в началото на 2022 г., на която са били уверени, че няма да има промени в тази част на Плана.

„В началото на тази година се състоя среща с представители на изпълнителната власт, на която получихме уверение, че тази част от Плана няма да претърпи съществени промени“ Yettel България

„В началото на тази година се състоя среща с представители на изпълнителната власт, на която получихме уверение, че тази част от Плана няма да претърпи съществени промени“, заявиха от втория по брой абонати мобилен оператор. От „Виваком“ коментират, че редактираната версия изобщо не е била съгласувана с бизнеса.

„Нямаше консултации, промените бяха направени без предварително публикуване на новите предложения и без диалог със заинтересованите страни“ Жанет Захариева, главен съветник „Регулации“ във „Виваком“

„Нямаше консултации, промените бяха направени без предварително публикуване на новите предложения и без диалог със заинтересованите страни“, коментира Жанет Захариева, главен съветник „Регулация“ във „Виваком“.

„Планът в тази част е изцяло преработен и концепцията в него е напълно различна от последната версия на документа от октомври 2021 г.“ A1 България

„Планът в тази част е изцяло преработен и концепцията в него е напълно различна от последната версия на документа от октомври 2021 г.“, коментират от „А1 България“. „Именно тя беше обсъдена с индустрията, докато преработеният вариант не беше подложен на обсъждания с представителите на сектора“, допълват от компанията.

От страна на Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) обявиха, че са  били проведени срещи с телекомите и са се водили дискусии за промените и операторите са били в течение на процеса.

„В процеса на преработване на Плана проведохме срещи с мрежови оператори и дискутирахме различни идеи и предложения. Някои от тях намериха място в преработения план, други отпаднаха в процеса на работа“ Министерство на транспорта и съобщенията

„В процеса на преработване на Плана проведохме срещи с мрежови оператори и дискутирахме различни идеи и предложения. Някои от тях намериха място в преработения план, други отпаднаха в процеса на работа“, коментират от МТС. Те допълниха, че заради ограниченото финансиране е нямало как да бъдат реализирани всички идеи на телеком сектора.

Ситуацията изглежда като игра „на развален телефон“, но по-реалистичния сценарий е, че държавата е предпочела да спести консултациите с бизнеса. Най-вероятно, заради липсата на време за предаване на Плана и желанието на новите управляващи да получат спешни средства в доизграждането на държавната мрежа.

Свършеният факт

Според два независими източника на TechTrends настоящата версия на Плана ще бъде приета от Европейската комисия на 15 април. Това обаче се случва цели девет дни по-рано – на 6 април. Поне такова е твърдението на премиера Кирил Петков. Тази оценка кореспондира с обявената визита на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на 8 април и потвърдена по време на нейния престой в страната.

Източниците ни допълват, че промените не са координирани с Брюксел и дори европейските чиновници са били раздразнени от тях, заради намаления обхват на инициативите и отпадането на 5G коридорите. Последните са важна цел на ЕК още от 2018 г., когато няколко държави-членки подписват споразумения за съвместно изграждане на такива.

Официално, това надали ще бъде потвърдено и е трудно проверимо. Фактите са, че ако ЕК не приеме тази ревизия на Плана, шансът при следващата е България да не успее да усвои навреме парите предвидени по него. Това няма да се отрази добре имиджово на Брюксел, особено предвид факта, че страната с най-лоши икономически показатели в цяла Европа няма да има достъп до извънредното финансиране с цел възстановяване. Войната в Украйна и последиците от нея също налагат форсиране на действията на ЕК.

Последствията

С което последствията ще са няколко. Българското правителство ще получи 630 млн. лева, които ще инвестира само в развитието на държавната ЕЕСМ. Същото се получи при предходния опит за „селския интернет“, който беше финансиран с 39 млн. лева по Оперативна програма „Конкурентоспособност“. Тогава парите бяха изхарчени само за разширяване на държавната мрежа, но не и за достигане на крайните потребители. Доста е вероятно да видим подобно развитие и с новите проекти по Плана.

Почти сигурно, телекомите няма да инвестират обещаните първоначално 320 млн. лева в инфраструктура, която ще се ползва основно от държавата. В същия момент парите ще се ограничат само до два припокриващи се проекта, които обслужват само администрацията – централна и общинска. Идеята, че управляващите ще ползват ресурса за изграждане на електронно управление също звучи малко налудничаво.

България продължава да се хвали със сравнително добър интернет, особено мобилен такъв. Самият подход също така е погрешен – по-добре е държавата да се фокусира върху услугите, особено, когато в страната има няколко изградени фиксирани мрежи.

„В останалите държави от ЕС правителствата се фокусират върху услугите на електронното управление, като използват вече изградената инфраструктура от операторите“ Жанет Захариева, главен съветник „Регулации“ във „Виваком“

„В останалите държави от ЕС правителствата се фокусират върху услугите на електронното управление, като използват вече изградената инфраструктура от операторите“, коментира Жанет Захариева от „Виваком“. Тя допълва, че практиката в Европа е правителствата да инвестират допълнително в частните мрежи за осигуряване на покритие в райони, където няма икономически модел за такова (концепцията на „селския интернет“).

Отпадането на 5G коридорите от своя страна означават няколко неща. Първото е, че държавата явно абдикира от бързото решаване на проблема с освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz. Те са необходими на операторите за разгръщането на национално покритие на 5G.

Второто е, че България няма да има скоро изградена единна висока свързаност по основните пътни артерии в страната.

Допълнително последствие е, че по този начин тя няма да може да кандидатства ефективно и по другия европейски механизъм за изграждане на 5G коридорите – фондът „Свързана Европа“ (CEF). Той предвижда изграждане на такива, но само в пограничните области. Чрез него трябва да се постигне свързаност с вече изградените национални трасета. Отпадането на 5G коридорите от Плана, прави усвояването на парите по CEF невъзможно, поради липсата на инфраструктура до там.

Третото е, че управляващите потенциално са прекроили Плана изцяло за свои цели, без да се съобразяват с фокусите поставени от Брюксел. Според телекомите, 5G свързаността е сред основните цели и насоки поставени от ЕК при изготвянето на Плана и при разпределянето на средствата по него. Например, в повечето други държави-членки идеята за „селски интернет“ присъства засилено, но при другите проекти това ще става чрез мобилно 5G разпръскване. В българската версия това е зададено като опция, но основния способ ще е изцяло за оптична мрежа.

Без ответни действия

Телекомите са изправени пред свършен факт с приемането на Плана. Източниците на TechTrends загатват за разногласие в бъдещите им действия оттук насетне. Фактите са, че операторите не само, че няма да получат пари по тази линия, но потенциално изпускат финансирането по CEF. Освен това, управляващите ще разполагат с паралелна мрежа, която потенциално планират да отворят за продажба на едро.

Тук навлизаме в идеята за създаване на т.нар. „държавен телеком“. Тя се появи в публичното пространство от публикация в сайта ClubZ, като тя изразява част от най-големите страхове на телекомите. Детайлното разглеждане на темата за ЕЕСМ и държавния телеком ще я посветим в отделен материал ТУК.

Разбери повече за държавния телеком:

Проблемите са, че на операторите не им остава никакво място за маневри. Планът е предаден, а след броени дни ще бъде официално приет и разписан. Бизнесът е представен пред свършен факт. Има гласове сред телекомите, част от средствата определени за „селския“ интернет да бъдат преформатирани под формата на 5G или фиксирани ваучери. Дали е възможно? Теоретично да, като се има предвид как в момента са разпределени средствата по това перо. Дали ще има желание от страна на държавата – това вече е по-сложен въпрос.

В края на 2021 г. България е лидер по 5G скорости в Европа и е на трето място в света, според класацията на Ookla – разработчикът на платформата Speedtest. Лидерските ни позиции в иновативната и перспективна технология ще бъдат поставени под въпрос в близко бъдеще, след като телекомите няма да получат допълнителните средства за инвестиции по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. Това е лошата новина, която ще има и дългосрочни последици за страната ни. Добрата е, че все пак държавата ще модернизира своята оптична мрежа.

The post Без 5G магистрали в България appeared first on TechTrends България.

Предстоящото навлизане на мобилните мрежи от пето поколение (5G) не може да се случи в тези условия. Което наложи за активни действия от всички заинтересовани страни. Това накара и държавните институции, най-вече в лицето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и подпечената ѝ Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) да преразгледат напълно досегашната си политика към телекомите. Те, заедно с операторите преговарят вече близо две години за необходимите мерки, които ще позволят бързото развитие на 5G.

КРС дори започна активна публична кампания, която има за цел да покаже предимствата и значението на новата технология, както и демонстрира явна подкрепа към телекомите за нея. Първите признаци за това беше присъствието на председателя на регулатора Иван Димитров при представянето на 5G тестовете на трите оператора.

Подкрепата може да се каже, че кулминира в организираната от КРС конференция „5G – Интелигентна трансформация и растеж“. В нея за първи път участваха представители от най-високо ниво на трите телекома, МТИТС, КРС, Министерство на здравеопазването (МЗ), Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Международната асоциация на мобилните оператори (GSMA) и Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Нейната цел беше да очертае проблемите, някои от мерките за преодоляването им, както и да се развенчаят някои митове свързани с 5G, които вървят в общественото пространство.

Предизвикателствата

Трите телекома в България, заявиха на висок глас в началото на годината, кои са основните предизвикателства за развитието на новото поколение мобилни мрежи в страната. Това е липсата на радиочестоти в ключови спектри, високата цена на тези, които са свободни в момента, тежката процедура с изваждането на строителни разрешителни не само за изграждането, но и за модернизирането на базовите станции. Както и с половин уста за прекалено стриктните лимити за излъчване, които са наложени в България.

Лазло Тот, ръководител „Публична политика“ за Европа на GSMA потвърди, че до известна степен тези въпроси стоят пред операторите на целия Стар континент. Но той обрисува доста нагледно предпоследния проблем свързан с административното време за одобрението на една базова станция от държавата.

В България са необходими межди една и две години, за да премине през цялата процедура, без да броим допълнителните разходи. Този проблем не е само в България, като времето за легализацията на мрежови обект в Полша, Германия, Франция и Испания е сходно. Но във Великобритания, Ирландия, Португалия, Италия и Хърватска този процес отнема до три месеца, показват данните, които представи Тот от GSMA.

Съвместна работа

В рамките на дискусията на дискусионният панел, представителите на трите оператора потвърдиха тези опасения към представителите на държавните институции. Стана ясно, че по някои от тях вече се взимат активни мерки, за които се знае от няколко месеца, а по други има индикация, че ще се работи в тази насока.

„Пълното разгръщане на 5G мрежите в България ще е в резултат на държавната политика и на координирането между всички заинтересовани страни, като законодателна и регулаторна власт, бизнеса и др.“ Иван Димитров, КРС

От своя страна представителите на държавата направиха две ключови изявления. Първото е, че правителството и институциите ще вземат активни мерки за решаване на проблемите, а второто е, че те ще бъдат достигнати чрез съвместни действия между всички.

„Пълното разгръщане на 5G мрежите в България ще е в резултат на държавната политика и на координирането между всички заинтересовани страни, като законодателна и регулаторна власт, бизнеса и др.“, коментира Иван Димитров, председател на КРС. „Целта не е само изграждане на мобилни мрежи от ново поколение, но и създаване на достъпни услуги за крайните потребители.“

Активните действия

По отношение на конкретните действия, бяха препотвърдени вече обявени мерки. Освобождаването на радиочестотите в апетитния спектър от 700 MHz и пускането им на търг през първата половина на 2020 г. Те ще бъдат дадени заедно с 3.6 GHz, които в момента се ползват временно за 5G тестове от операторите. КРС също така планира да даде и други свободни честоти.

„От министерството на транспорта и КРС положихме много усилия за освобождаване на спектъра за 5G. Второ тримесечие на 2020 г ще стартираме процедури, в областта на 700 MHz за търгове и отдаването им към операторите“, коментира Иван Димитров от КРС.

Любопитен е казусът с тези в 700MHz, тъй като те не са напълно свободни и ще могат да стигнат само за два от трите оператора. Останалата част от спектъра се държи от Министерството на отбраната, които бяха единствената липсваща институция, заинтересована макар и малко в цялата процедура покрай 5G мрежите. Тук, Иван Димитров даде интересна идея, операторите да ги използват като споделен ресурс.

„Има сегменти в 700 MHz, които ще трябва да бъдат допълнително разгледани. Може да се наложи операторите да ползват модерни технологични решения за споделен ресурс“ Иван Димитров, КРС

„Има сегменти в 700 MHz, които ще трябва да бъдат допълнително разгледани. Може да се наложи операторите да ползват модерни технологични решения за споделен ресурс“, коментира Димитров. „Това ще позволи да се използват наличните честоти максимално ефективно“.

Идеята не се лансира за първи в преговорите между телекоми и регулатор, но първите не са много съгласни. Най-малкото, защото точно тези честоти са много ограничени като ленти, а са много важни за осигуряването на национално покритие.

Висящ остава проблема и със спектъра в 800MHz, където отново част от него се държи от военните.

Другата ключова мярка е намаляването на таксите, които телекомите плащат за честотите. За 5G на тях ще им трябват много повече радио ресурс, а настоящите цени го прави икономически неизгодно за инвестиции. По този параграф, вече има изграден консенсус, като КРС предложи намаляването на тарифите с 50%, като проектът е вече внесен в Министерски съвет (МС) за одобрение. Досега операторите предпочитаха да не купуват нови честоти, защото бяха прекалено скъпи, така част от ресурса оставаше неизползван. Уговорката с държавата е, че тя ще намали цената им, но компаниите ще се ангажират да ползват повече радиовълни.

„Имаме разбирателство, че сметката за тези инвестиции трябва да бъде разпределена, държавата намалява тарифите, а операторите се ангажират да купят този спектър“ Росен Желязков, МТИТС

„Целенасочените инвестиции не могат да бъдат други освен пазарно ориентирани. Една от мерките е ясно определена – намаляването на таксите за радиочестотните лицензи“, коментира Росен Желязков, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. „В най-скоро време МС ще ги промени. Имаме разбирателство, че сметката за тези инвестиции трябва да бъде разпределена, държавата намалява тарифите, а операторите се ангажират да купят този спектър.“

Желание за промяна

По отношение на останалите два проблема – строителните разрешителни и лимитите за излъчване, конкретни решения за момента няма. Веселина Терзийска, главен секретар в МРРБ обяви, че в момента изграждането и модернизирането на мобилни мрежи е определено в най-тежката категория три според Закона за управление на територията (ЗУТ). Операторите желаят, когато се надграждат технологично вече направените базови станции, те да преминават по по-олекотен режим.

Терзийска не се ангажира с конкретни действия, като единствено обяви, че „МРРБ е отворено на преговори с операторите по темата“.

„Стрителният режим на мобилни мрежи трябва да и ще се промени“ Росен Желязков, МТИТС

Министър Желязков застана на страната на телекомите, като сравни пускането на базова станция с изграждането на водно-електрическа централа и че това е голяма административна тежест за бизнеса.

„Режимът трябва да и ще се промени. Мрежовите станции ще могат да бъдат модернизирани без да имат конструктивни промени по тях при олекотени административни условия“, обяви министър Желязков. „В момента за такова действие изискванията са като за изграждане на ВЕЦ.“

Сходна е ситуацията по отношение на лимитите на излъчване. По действащите наредби, те са между 40 и 100 пъти по-строги от максимално препоръчаните от Международната комисия по защита от не-йонизиращи лъчения (ICNIRP).

Зам.-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова призна, че действащата правна рамка на регулирането на излъчванията е от 1991 г. и ще се налага нейната промяна. Точна в каква посока не уточни.

„Има висок интерес към контрола върху мобилните оператори от обществото, както и към безопасността на 5G. Затова е много важно да сме част от този процес в интеграцията на технологията“, коментира зам.-министър Йорданова.

Единственото, което тя коментира по отношение на коригирането на нормативната рамка е, че „промените ще се случат в междуведомствен формат.“

Всички участници в дискусията потвърдиха, че измененията ще бъдат направени, така че да се намали административната тежест на операторите, но без да се занижава контрола по тяхната дейност и да се рискува здравето на гражданите.

Развенчаване на митове

На конференцията на КРС бяха посветени цели два панела свързани с ефекта на 5G върху здравето и дали новата мобилна технология е опасна за хората. Доктор Коста Костов, специалист по вътрешни и белодробни болести и председател на Фондация за респираторна медицина INSPIRO потвърди тезата, че радиовълните не могат да причинят поражения върху клетките.

Основният негативен ефект от мобилните мрежи може да бъде термален (тоест нагряване на тъканите – бел. ред.) и, че ICNIRP е наложил стриктни лимити за излъчване. В същия момент, таванът за плътността на електромагнитния фон в страната е в пъти по-строг от международните стандарти. В него спадат всички електрически устройства от печки, през перални до ел. инсталация в блоковете.

Костов показа, че честотите, които ще ползват 5G мрежите в момента се ползват от някои потребителски уреди, като WiFi рутери и др.

Самите оператори признаха, че има двоен контрол при замерванията на всяка тяхна базова станция. Първият е още на база документи и технически спецификации, а вторият е измерване на максималните стойности при пускането на обектите в експлоатация.

По пътя към 5G

Цялата конференция на КРС показа еднозначно, че основните ресорни държавни институции, като КРС и МТИТС застават твърдо зад телекомите при изграждането на 5G мрежите в страната. Различията през годините са загърбени, поне на пръв поглед, въпреки, че не са изгладени всички предизвикателства. Подводни камъчета се забелязват при опитите за пълно освобождаване на спектрите в 700 и 800MHz, където ключова роля играят военните.

Но, операторите определено си спечелиха мощен съюзник в лицето на МТИТС, като ведомството ясно натиска в тяхна полза при преговорите с МРРБ и МЗ относно промяната на нормативната рамка за строителните разрешителни и таваните за излъчване. Това донякъде се налага и от агресивната стратегия на ЕС, всяка страна-членка да разполага с поне един град, който да има ефективно 5G покритие.

The post Държавата застана зад изграждането на 5G мрежите в България appeared first on TechTrends България.

По този начин, „Теленор“ се превърна във втория оператор в страната, който започва да изпробва новата мобилна технология. „A1 България“ положи началото на своите 5G тестове на 1 юли, като нейната базова станция е разположена на покрива на НДК в София. Третият оператор „Виваком“ също има разрешителни за ползване на необходимия радиочестотен спектър за подобни тестове, но за момента не е обявил официален старт на подобни тестове.

Да прегледаш пациент от 220 км

„Теленор“ демонстрира първият 5G видео разговор, но акцентът на събитието имаше друга по-практическа част. Операторът предпочете да демонстрира възможностите на новите мрежи по малко по-специализиран начин – чрез провеждане на преглед на пациент от разстояние в реално време.

Т.нар. телемедицина позволява на доказани специалисти в определени области да помагат на по-общо подготвени лекари при спешни случаи. В конкретния пример беше разигран следния сценарий – „Бърза помощ“ се отзовава на сигнал за проблеми на възрастна жена в Хасково, която разполага с дълга история и операции на гърба и крака и нови болки на същите места.

На помощ на лекаря от линейката, се „притичват“ проф. доктор Асен Балтов, главен изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ и проф. доктор Диян Енчев, началник „Травматологичен комплекс“ в същата болница. Двамата осъществяват дистанционен преглед в реално време, като първият се намираше в централата на „Теленор“ в София, докато втория в своя кабинет. Чрез 360-градусова камера и шлемове за виртуална реалност (VR), докторите можеха да разгледат пациентката, а чрез лекаря да разберат повече за частичната анамнеза.

„Благодарение на тази революционна технология, достъпът до експертна медицинска помощ ще бъде по-лесен дори за онези пациенти, които са на труднодостъпни места“ проф. доктор Асен Балтов, „Пирогов“

След консултация между тримата, по-опитните специалисти препоръчват да се направят конкретни изследвания, за да може по-прецизно да се разберат причините за проблема.

„Благодарение на тази революционна технология, достъпът до експертна медицинска помощ ще бъде по-лесен дори за онези пациенти, които са на труднодостъпни места“, обяви проф. Балтов. Той допълни, че за България това може да помогне много в здравеопазването, особено предвид недостига на ресурси и специалисти в различните краища на страната.

През последните години, редица болници в по-малките населени места бяха затворени или с изключително орязан медицински състав. Което може да постави в риск хора при по-спешни случаи. Ползването на подобна технология, ще позволи по-доброто използване на медицинските ресурси в страната. Предимството на 5G е, че предоставя високоскоростна мобилна връзка с минимално или никакво забавяне.

В конкретния случай, новата мрежа позволява VR конферентна връзка с високо качество, в реално време, без насичане или забавяне. Което при по-спешни или критични пациенти, може да е от ключово значение за тяхното спасяване.

„5G ще подобри позициите на България в процеса на дигиталната трансформация“ Джейсън Кинг, „Теленор“

„Вярваме, че 5G не става дума само за много по-висока скорост, но и отваря изцяло нови възможности на практика“, обяви Джейсън Кинг, главен изпълнителен директор на „Теленор“.

„5G ще подобри позициите на България в процеса на дигиталната трансформация“, допълни той. „Искаме да можем да предоставим нови начини за комуникации, нови услуги и нови бизнес модели.

Според него, все още не може да обхванем истинските възможности, защото 5G ще развие тепърва въображението ни. Много услуги и приложения ще се появяват за които в момента дори не се сещаме.

Тристранно разбирателство

Подкрепа за развитието на 5G технологиите все повече изразяват политиците, които са ангажирани директно с телеком сектора. На демонстрацията на „A1 България“, присъства председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров. На събитието на „Теленор“ освен него, сред гостите беше и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков.

Той потвърди изказваната от началото на годината теза, че трите страни – регулатор, правителство и телекоми – трябва да работят в синхрон, за да може да се разгърне ползотворно 5G технологията. Министър Желязков повтори и трите проблема, които стоят пред операторите за налагането на новата технология.

„Държавата трябва да направи три неща – разпределението на радиочестотния спектър, насърчения, свързани с понижение на тарифите и намаляване на административната тежест“ Росен Желязков, МТИТС

„Държавата, за да изпълнява целенасочената си политика, има три неща, които трябва да направи – разпределението на радиочестотния спектър, насърчения, свързани с понижение на тарифите, за да може цената все пак да не бъде понесена от крайния потребител и намаляване на административната тежест (процесът по издаване на строителни разрешителни – бел. ред.)“, коментира Желязков. Той допълни, че Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и КРС разбират значимостта на тези препятствия и, че има изключително ползотворен диалог с операторите по темите.

В техните компетенции обаче са само два от трите проблема. Третият, който е свързан с издаването на строителни разрешителни, с което узаконяването на модернизацията на мрежата да става по-бързо и евтино, е сред отговорностите на Министерството на благоустройството и регионалното развитие (МРРБ).

Технология, честоти и разрешителни

Всички 5G тестове в България се и ще се провеждат на честоти в диапазона 3.5 GHz. Именно в този спектър, КРС е издала на трите оператора разрешителни за временно ползване. Всички те са с валидност до края на годината, докогато и телекомите ще могат да извършват тестовете. Възможно е, някой или и трите да решат да подновят разрешителните ако искат да продължат с изпробването на новата технология.

Самата 5G мрежа в момента в България и по целия свят е на принципа Non-standalone, което означава, че тя работи в комбинация с 4G инфраструктурата. За напълно самостоятелни базови станции все още няма напълно изградена и приета стандартизация, което се очаква да се случи през следващите няколко години. „Теленор“ използва за нуждите на 5G тестовете оборудване на Huawei, което е обяснимо, предвид факта, че цялата мрежа на телекома е изградена от китайския доставчик.

„Първият търг за допълнителни честоти очакваме да бъде за 3.5 GHz“ Джейсън Кинг, „Теленор“

Спектърът в 3.5 GHz ще бъде и най-вероятния, който първи ще бъде разпределен за развитие на 5G мрежите в България. Тези очаквания са ги заявявали трите оператора и бяха потвърдени от Джейсън Кинг по време на демонстрацията на „Теленор“ в понеделник.

„Пълно търговско разгръщане на 5G ще отнеме няколко години, за да се изгради напълно“, коментира Кинг. „Все пак става дума за цяла екосистема, в която имаме освен инфраструктура, радио честоти, но и устройства и приложения към тях“.

„Имаме много конструктивен диалог с държавата. Първият търг за допълнителни честоти очакваме да бъде за 3.5 GHz“, допълни Кинг, без да уточнява кога точно може това да се случи. Във всички случаи няма да стане преди края на 2019 г., докогато е резервиран по-голямата част от спектъра с временните разрешителни.

The post „Теленор“ започна 5G тестове в София и Хасково appeared first on TechTrends България.