Което се показа ясно във финала на най-голямото ученическо състезание по роботика „Роботика за България“, организирано от SAP Labs България и Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Той се проведе през юни в новата сграда на развойното звено на германския гигант. Репортажът, който направих за OFFNews, ме вдъхнови да го споделя и тук в TechTrends.

Десетки маси, осеяни с нарисувани на ръка транспаранти, изпълнени с блокчета LEGO, десертчета за хапване набързо и безброй други неща. На всяка от масите централно място заемат три предмета – необичайно LEGO творение на колела, чудато състезателно трасе и лаптоп. Между тях „жужат“ цял рояк от деца, които спонтанно викат, смеят се и тичат между масите.

Зад целия този привиден хаос обаче има строга организация. На всяка маса, блокчетата LEGO са внимателно сортирани по вид и дори по цвят. Децата, пристигнали специално за повода от различни точки на страната, са групирани по отбори, всеки със собствена тениска, някои дори с лога. Когато се правят промени по роботите или се програмира на лаптопа, около съответната маса настава тишина и всички съотборници са се концентрирали върху задачата. В момента, в който LEGO творение тръгва по официалното състезателно трасе, се формират агитки като на истински стадион и като на всяко дерби – хубавите места за гледане се запълват за секунди.

Учителите и менторите на децата се опитват на моменти да вкарат малко дисциплина. Емоциите доста често надделяват и понякога дори възрастните се включват в експресивните реакции на учениците при тази LEGO надпревара.

В началото бе First LEGO League

Инициативата започва през 2015 г., когато се провежда първото издание, а след това състезанието се превръща в ежегодно. Идеята се ражда след като спира българският формат на First LEGO League, поради загуба на лиценза. Това е състезание за деца, които, насърчавани от възрастни ментори, създават LEGO роботи посредством SPIKE Prime комплекта на датския конструктор. Учениците ги програмират със специално приложение и след това ги пускат на мисии по различни трасета.

„SAP Labs България участваше с ментори във First LEGO League (FLL) преди 2015 г. и отборите обикновено бяха едни от най-силните“, коментира Моника Ковачка-Димитрова, старши проектен мениджър в SAP Labs България и организатор на „Роботика за България“. „Със закриването на лигата в страната тогава, беше повдигнат въпросът как може да се продължи формата“, обяснява тя.

Затова „Роботика за България“ взима правилата на FLL и основния LEGO програмируем модул EV3, а по-късно и Spike Prime, с които се строят роботите. Всеки отбор е съставен от ученици на възраст от 10 до 16 години, които са водени от свой учител ментор. Те работят за изпълнението на различни мисии с робот, създаден от тях в рамките на една учебна година. Устройството трябва да е напълно автономно и предварително програмирано – не само да се движи и маневрира по състезателното поле, но да взима, пренася и оставя различни предмети на определени за това места, както и да изпълнява допълнителни задачи.

„Има все повече мисии с роботите, които изискват да се пренасят неща по полето и да се поставят по определен начин, затова те трябва да са маневрени, стабилни и прецизни“, коментира Виктория Габровска, бивш участник и настоящ съдия в програмата.

Адаптация за по-голяма достъпност

Спирането на FLL отваря нова възможност, защото според Ковачка-Димитрова това състезание до голяма степен е било „елитарно“, поради високата цена на LEGO комплектите и допълнителните компоненти, които не са по джоба на всяко училище. SAP Labs България заедно с ФРГИ решават, че могат да адаптират FLL формата и той да стане по-достъпен за родните ученици. Те осигуряват и предоставят комплектите на менторите и отборите, и заедно организират цялото състезание.

„В „Роботика за България“, много от допълнителните части, особено от трасетата, са направени от подръчни материали“, разказва Ковачка-Димитрова от SAP Labs България. Тя дори си спомня как за едно от изданията един от отборите е изял за десетина минути кутия от сладолед, за да могат да ползват опаковката за терена. „Много е важна ролята на учителите, защото те имат най-пряк контакт с децата и съответно най-лесно могат да формират отбори“, коментира още тя.

Чрез учителите, които стават ментори, се постига доста широк обхват на състезанието. За девет години постиженията на „Роботика за България“ са забележителни. Досега са взели участие над 2800 ученици от цялата страна, като са обхванати 55 населени места, над 110 училища и учебни центрове, ангажирани са над 270 учители и има над 70 регистрирани отбора. В събитието се включват над 30 доброволци, сред които служители на SAP Labs България и бивши участници. На последното издание участват почти всички регистрирани отбори, като 36 от тях достигат до финала.

„Ние подбираме и одобряваме менторите и училищата в програмата, като взимаме предвид различни демографски и статистически данни, за да даваме възможност на различни по профил ученици“, коментира Илияна Николова, изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ).

Неправителствената организация обхваща цялата административна работа по осъществяването на програмата „Роботика за България“. Това включва връзката с менторите и отборите, подбора на учители и съпътстващата административна дейност, организирането на транспорта и нощувки за децата, които са от най-далечните краища на страната и др. Според Николова инициативата е огромен проект, който си заслужава всички усилия. Доказват го увеличаващият се брой доброволци, отбори и ментори, както и участници, които идват от цялата страна.

„Успяваме да привлечем ученици от всякакви населени места – дори и по-малки, както и деца от малцинствени групи и така показваме, че роботиката не е само за отличници в точните науки или за привилегировани училища“, допълва Николова.

През 2023 г.  First Lego League лицензът се завърна в България и вече някои от най-добрите отбори, подготвени в програмата “Роботика за България”, се състезаваха и в международния формат тази година. Двете състезания имат добра кооперация и докато “Роботика за България” ще остане в своя формат на инкубатор на нови отбори, обучител на нови ментори, с цел достигане дори до най-малките населени места, официалният формат на FLL дава възможност на отбори за изява извън страната.

Преживяване и приключение, не само състезание

Състезателната част дава истински заряд, който дори може да не се види в най-нажежените спортни събития. Но цялото преживяване е това, което движи не само децата, но и самите ментори, доброволци и организатори да продължават с новите издания.

„Децата не разбират кое е най-правилното, когато само им се каже – те първо трябва да го преживеят и усетят“, коментира Венелин Николов, учител по роботика и информационни технологии в „ОУ Васил Левски“ в Разград. Той е сред първите ментори и води едни от първите отбори в „Роботика за България“ още от старта на програмата през 2015 г.

„Когато децата дойдат на състезанието, преживеят и усетят тръпката, те виждат смисъла в него и после подхождат с още по-голям ентусиазъм за следващото издание“, допълва Николов.

Силните емоции и впечатления мотивират не само децата, но и всички останали. Менторите също участват на доброволен принцип, водени от постигнатите резултати, успехи и удовлетворение.

Добавената стойност на „Роботика за България“

Първоначалното очакване, че в едно състезание по роботика акцентът ще е върху технологиите, се оказва несъвсем точно. Те са крайният продукт, но по-полезните и важни неща, които децата извличат, са съвсем различни. Работа в екип и отбор, да можеш да се довериш на останалите съотборници, да можеш да създадеш проект, който да презентираш, и всякакви други меки умения, които се развиват в процеса на участие, се оказват далеч по-ценни за учениците.

„Първо ме привлече идеята да се науча да конструирам и програмирам робот, но после осъзнах, че това, което ме задържа в състезанието, е отборната игра – да си помагаме и взаимно да се допълваме като профил и умения“, споделя Виктория Габровска. Тя е участвала на четири състезания „Роботика за България“, включително на първото през 2015 г. с нейния отбор „CyberBuilders“ към ПГ „Найден Геров“ от град Лом. В момента е студент в УНСС в специалност „Бизнес информатика и комуникации“ и продължава да е част от инициативата в ролята си на съдия. Подобно на доста от участниците в състезанието през годините, тя продължава да е част от него.

„Тук водеща е екипната работа и най-важното е егото да мине на заден план, което в детска възраст е много трудно и това е всъщност работата на менторите“, подчертава учителят и ментор Венелин Николов. „Най-важното, което участниците научават в „Роботика за България“, е, че те зависят един от друг“.

„Не само сплотяването и формирането на екип допринася за израстването на децата, които участват в програмата. Те развиват и редица меки умения, а това допълва програмата на настоящата образователна система в страната“, пояснява Илияна Николова от ФРГИ. „Децата развиват своите презентационни способности, които впоследствие много от участниците са приложили успешно например по време на своите кандидатстудентски изпити години след приключване на участието им в състезанието“, допълва Моника Ковачка-Димитрова от SAP Labs България.

Другото умение, което развиват учениците, е аналитичното мислене. Например установяват, че ако роботът е с пълна батерия, върши задачите по един начин, а когато е с по-изтощена – по друг. И ако нещата не вървят както трябва, по пътя на логиката търсят причината.

„Изисква се добро планиране на задачите и тяхната последователност, в зависимост от състоянието на робота“, обяснява менторът Венелин Николов.

Желание за развитие

Силните емоции и впечатления по време на финалното състезание променят нагласите на децата. Вниманието им се насочва към ролята и приложението на технологиите и интересът им към тях се засилва, при това по един позитивен и полезен начин.

„Покрай състезанията децата израстват като личности – започват да преследват различни цели и като цяло търсят реализация в ИТ сектора“, споделя Моника Ковачка-Димитрова от SAP Labs България.

Докато „Роботика за България“ променя житейските нагласи на децата, организаторите обмислят как да разширят допълнително формата на програмата. Това може да се случи чрез създаването на регионални издания, които да заместят предварителната „пресявка“ на отборите.

Наградите са разпределени, емоциите споделени. Краят на настоящото издание на „Роботика за България“ дава началото на следващото, което ще е и юбилейно десето поред. Инициативата развива желанието, уменията и любопитството на децата и тийнейджърите, а проследяването ѝ на живо създава и пориви на автора да се върне към LEGO конструкторите.

The post Как SAP Labs създава преживяването „Роботика за България“ appeared first on TechTrends България.

Така скрито зад актуалната геополитическа обстановка, Вашингтон за пореден път се опитва да атакува китайската платформа. Това е и вторият закон, който Долната камара на Конгреса приема в рамките на малко повече от месец. Предходният законопроект обаче буксува в горната – Сената и без неговото одобрение няма да може да достигне до парафиране от страна на президента и съответно да влезе в сила.

Този път, конгресмените са направили промени, които да го направят по-лесен за преминаване на следващото законодателно ниво. Но и гласуването му заедно с останалите за военните помощи, ще накара Сената да не се мотае и да го гласува анблок или казано иначе – вкупом. Ако този път премине, то ByteDance – компанията зад социалната мрежа ще трябва да продаде дела си в американското звено на местна компания или платформата ще бъде забранена в САЩ.

Продажба или забрана

В двата проектозакона е предвидено горе-долу едно и също нещо. Конгресмените дават ултиматум на ByteDance, че трябва да продаде американските си операции на местна компания или е заплашена от пълна забрана на нейната социална мрежа. Разликата е повече в техническите детайли.

Във втория законопроект, срокът за изпълнението на потенциална продажба е вдигнат от шест на девет месеца с опция за удължаване с още три месеца. Така, се дава двойно повече време на китайската компания да намери купувач и да осъществи трансакцията. Конгресмените смятат, че това ще е по-приемлив и реалистичен за изпълнение вариант. В Камарата на представителите и двете предложения бяха приети доста положително от републиканците и демократите.

Опаковането му заедно със „санкциите срещу Русия, Иран и Китай“ се налага, за да може да се избегне забуксуването му в Сената. Както се случва с предходния законопроект. Горната камара на Конгреса трябва да гласува всичките приети от Долната камара документи в бърз порядък, ако искат да се предоставят военните и финансови помощи на Украйна, Израел и Тайван. Ако законът за TikTok беше самостоятелен, то тогава сенаторите можеха да го оставят за по-натам. Което означава ново протакване във времето, заради планирани отпуски на редица сенатори и работни ангажименти на други.

Иновации извън контрол

Предложението за забрана или продажба на TikTok се поставя за пореден път на масата. Идеята циркулира още от втората половина на 2020 г., когато все още администрацията на президента Доналд Тръмп беше вдигнал мерника на социалната мрежа. Ексцентричният републиканец вече попари със санкции технологичния гигант от Китай Huawei, най-вече в сферата на смартфоните и донякъде в развитието на 5G мобилните мрежи.

TikTok набра голяма скорост, особено сред младите и подрастващите. Тайната зад неговия успех се крие в супер лесното за създаване и консумиране видеосъдържание, както и в доста успешните алгоритми за препоръчвания. Социалната мрежа продължи с бурното си развитие и след опитите от 2020 г. за нейната забрана. Към края на миналата 2023 г., TikTok разполага с над 1.7 млрд. потребители в целия свят, от които 107 млн. са в САЩ.

По-важното е, че според различни изследвания от 2021 г. и 2022 г. над 65% или две трети от младите американци ползват китайската социална мрежа. Опасенията на Вашингтон са, че платформата представлява опасност за сигурността на страната. Зад тези общи думи всъщност се крие страхът, че социална мрежа от Китай ще се превърне в лидер в свободното споделяне на информация в САЩ.

Останалите опасения са свързани с личните данни на американските граждани. ByteDance направи доста мерки последните години, в това как съхранява и обработва информацията събирана в САЩ. Въпреки уверенията на компанията, политиците не вярват, че няма възможност данните да изтекат в Китай по един или друг начин.

Справяне с конкуренцията

Още през 2020 г. беше поставен сходен ултиматум, макар и тогава не подкрепен със закон. Кандидатите за купувач бяха Microsoft и Oracle, но постепенно пропаднаха преговорите. Ябълката на раздора бяха алгоритмите за препоръчвания.

Американските гиганти и донякъде правителството настояваха те да бъдат предадени на местните компании. ByteDance искаше да опази и само да предостави на щатските дружества да оперират платформата и личните данни на потребителите.

Така, всъщност идеята за продажбата на компанията е доста проста – взимане на алгоритмите за препоръчвания. TikTok е един от малкото крайни потребителски примери, в които китайски разработчик успя да изгради софтуер, който превъзхожда американските аналози. И който се възприема изключително добре от западната аудитория.

Политическата палачинка

Смяната на властта в Белия дом през 2021 г. отложи във времето казуса с TikTok. Нарастването на напрежението между САЩ, Русия и отново Китай обаче върна темата отново на дневен ред. Този път бившият президент и настоящ кандидат за такъв на републиканците Доналд Тръмп заема напълно противоположна позиция. Сега той е против забраната на TikTok.

Аргументацията му е изцяло политически мотивирана. След изборите през 2020 г. предаването на властта между Тръмп и Джо Байдън премина доста турболентно, което доведе до цензурирането на все още действащия президент в редица социални мрежи като Twitter и Facebook. След това, милиардерът поведе „кръстоносен поход“ за опазване на свободата на словото.

С което позицията на Тръмп спрямо TikTok се обърна на 180 градуса. Сега, той смята, че забраната на китайската социална мрежа ще обслужи само и единствено Meta и ще навреди на конкуренцията в сектора. Както и ще понижи свободата на изразяване онлайн. В същия момент, настоящият президент Джо Байдън е готов да подпише указа за закона за забрана на TikTok, ако Сенатът приеме законопроекта. С други думи, в момента всичко е в ръцете на Горната камара на Конгреса и ще се разбере напълно през идните седмици. Ако той бъде приет, ще видим и реакцията на ByteDance относно потенциалната продажба на американския си бизнес.

The post Поредният опит за забрана на TikTok в САЩ appeared first on TechTrends България.

Това се оказва интересен парадокс. Въпреки че днес човек може да намери безброй начини за комуникация, той се чувства и по-самотен. Оказва се, че онлайн комуникацията, макар и да има много ползи, не може да замени изцяло традициония контакт. Резултатът? Вместо да се чувства заобиколен от приятели, онлайн комуникацията кара човек да вижда голяма разлика между живота в интернет и реалността.

Тази теза, отдавна се изказва от различни изследователи, но едно задълбочено и мащабно проучване, успява да я защити с конкретни данни.

Повече социални мрежи, повече самота

Изследването на здравния застраховател Cigna от 2018  г. показва, че 54% от анкетираните 20 000 амерканци споделят, че се чувстват самотни. В рамките на година, делът им скача до 61%. На пръв поглед изненадващо, най-младите анкетирани – групата 18-22 г. – са с най-голям дял чувстващи се самотно, въпреки че са и най-активни ползватели на онлайн комуникациите.

Интернет технологиите са чудесни в създаването на усещане за свързаност, казва пред CNET др. Елиас Абужауд от Станфордския университет. Според него причината за това е, че хората се впускат в изграждането и поддържането на виртуалните си контакти, което често се оказва за сметка на по-малкото, но по-искрени и истински приятелства и отношения в реалния свят. Така се полчуава парадокс, в който човек има повече контакти от всякога, но и се чувства много по-самотен, защото му липсват по-близки отношения.

Разбира се, не само технологиите са виновни за това. Фактори са и честите пътувания, повечето работа, местене в друг град или дърава и др. Има и аргумент, че всъщност връзката е обратна: Хората не са по-самотни, защото прекарват повече време онлайн, а го правят, защото са по-самотни.

Според професорите Сюзан Матт и Люк Фернандез обаче, не може да се отрече, че технологиите влияят и променят усещането и представата за самота. Заради тях се променят очакванията за скорост и разнообразие на контактите, намалява се и толерансът за прекарване време сам. Накратко, човек свиква постоянно да комуникира с някой и когато се получи „дупка“, се чувства по-самотен, без реално да има причина.

„Културата ни е наложила очакване, че ако искаш да си успешен, трябва да имаш огромна мрежа от контакти. Това налага повече изисквания върху хората и когато те са сами, дори за кратко, те се чувстват много по-самотни. „Нашите баби и дядовци не са мислили, че ще имат средно по 338 приятели във Facebook”, коментира Мат.

Като останалите

Проблем е и погрешната представа, която социалните мрежи създават за живота на другите. Младежите сега свикват да виждат красиви снимки в профилите на приятелите си в социалните мрежи и мислят, че техният живот не е на нивото на другите. Твърде често може да е дори обратното.

Социалните мрежи увеличават и т.нар. „страх от пропускането“. Ефектът е сходен като от снимките на ваканции от екзотични дестинации. Само че става дума за снимки от посетени събития, забавления и т.н. Така потребителят, който ги вижда, може да започне да мисли дали не пропуска интересни неща и не пропилява живота си, като пренебрегва това, което вече има.

Човекът е социален и несъзнателно иска да е като останалите или да има сходен живот като тях. Затова, ако очакванията му не отговарят н това, което вижда (без значение доколко реално е то), може да се чувства самотен.

Последиците от самотата могат да доведат до здравословни и психически проблеми. Ако самотата не се адресира навреме, може да спомогне за развиване на депресия и други негативни настроения отбелязва Абужауд. За някои това става бизнес и според Фернандез вече има дори цяла индустрия, в която в известна степен попадат и социалните мрежи. Те предлагат своеобразно „лекарство“ срещу самотата, но неговият ефект не изглежда особено силен или траен.

Проучването на Cigna показва ясно, че хората, които имат по-чести, смислени взаимодействия с хора очи в очи, показват по-ниско ниво на усещането за самота и като цяло са по-здрави психически и физически. Технологиите могат да помогнат за по-лесното създаване и подобряване на отношения, но не може да заменят традиционната комуникация.

The post Повече социални мрежи и свързаност – повече самота appeared first on TechTrends България.