Доскоро тя наистина беше много екзотично решение, най-вече защото беше доста скъпо като начинание и съответно като крайна услуга. Или се ползваше от телекомите основно за спътников ТВ сигнал към крайните потребители (т.нар. DTH).

Технологичните и бизнес пробиви в извеждането на сателити от последното десетилетие водени най-вече от SpaceX и тяхното звено Starlink промениха напълно тази представа за подобен тип връзка. Телекомите, производителите на смартфони и компоненти вече открито започват постепенно да интегрират такива услуги, макар те все още да запазват нишовото си значение. Но с перспектива ролята им да се разширява, особено с по-пълното разгръщане на хиперсвързаността, която обещава шестото поколение мобилни мрежи (6G).

Връщането на сателита

До общата публика дойдоха обявените услуги за сателитни извънредни съобщения във флагманските смартфони на Apple и Huawei в края на 2022 г. Постепенно те бяха леко разширени до нормални текстови съобщения. Тази услуга си остава строго нишова, защото приложенията ѝ са най-вече в места, в които няма наземно мрежово покритие, както и само за извънредни ситуации.

Употребата на сателитната връзка от мобилните оператори може съвсем скоро да се разшири значително. В първите дни на 2024 г. щатският телеком T-Mobile и SpaceX сключиха споразумение за предоставяне на разговори през спътник. Това ще се случи догодина, когато космическата компания на Илон Мъск планира да изстреля 21 сателита в ниска орбита, които да предоставят необходимата връзка.

По-рано през 2023 г. други телекоми от различни части на света направиха същото, но повече в посока осигуряване на интернет покритие в отдалечени райони. Такива са споразуменията с новозеландския One NZ и австралийския Optus.

Пълноценни услуги

Услугите, които операторите предлагат се разширяват. Те зависят от няколко фактора, като единият е начина на приемане на сигнал. Това може да стане по два начина – директно с потребителското устройство или през чиния, която след това да дублира ролята на безжичен рутер. Последното се прилага доста успешно по бойните полета в Украйна с приемниците на Starlink.

Тази услуга на компанията все още е доста скъпа и интересът към нея не е толкова висок. Но показва, че това е най-лесният начин за предоставянето на телеком свързаност през спътник. Дали ще е през приемник на Starlink или такъв от друг доставчик, това за крайния клиент няма значение.

Втората опция е самото крайно устройство да има възможност за спътникова свързаност. Такъв е случаят с iPhone 14 и 15, но тя е ограничена само до кратки текстови съобщения при извънредни ситуации. Специализираните сателитни телефони винаги са били луксозна вещ, налична за експедиции и професионалисти. Възможно е скоро спътниковата връзка да се интегрира в много по-вече и достъпни крайни устройства. Но както ще видим, това започва да се преодолява по доста елегантен начин.

Какво се промени

Три неща се промениха през последните няколко години. Първата е, че SpaceX разви изключително успешно бизнес модела си за многократно използване на своите ракети. Цената на единично изстрелване на тяхната Falcon 9 струва около 62 млн. долара, докато при традиционните ракети сумата набъбва до над 2 млрд. долара. В предишни десетилетия дори до повече ако изгладим данните с натрупаната инфлация.

Втората е в орбитите на които се извеждат спътниците, както и самите тях. Досега, сигналът за DTH телевизия идва от средна (MEO) или геостационарна (GEO) орбити, които са по-високо, съответно по-скъпи за достигане. Но и самите сателити трябва да са по-големи и това допълнително увеличава крайната цена.

SpaceX извеждат своите Starlink микроспътници на ниска орбита (LEO). Това позволява да се ползват много по-малки сателити, които да се насищат като количество. Кумулативно цената спада, но ползването на LEO орбита има и друг благоприятен ефект – намалява се забавянето на връзката, което позволява много по-добър и постоянен сигнал.

Третият фактор е все по-тясната интеграция на сателитите с новите мобилни технологии. По-конкретно изграждането на модули по 5G стандарти. Това вече позволява изпращането на сателитен сигнал до смартфон, без да е необходимо самото устройство да е съвместимо с по-скъпите специализирани мрежови технологии.

Приложение

По-евтиното, бързо и лесно извеждане на сателити, по-стабилната връзка и съвместимостта с мобилните технологии няма да заменят напълно традиционните наземни мрежи. Спътниковият сигнал по-скоро ще се ползва, като един от вариантите за бързо предоставяне на връзка до труднодостъпни места. По света, дори в развитите държави, включително и в България има доста „бели петна“ – населени места, без никаква интернет връзка.

Дори страната ни пренасочва почти всички средства от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на Европейския съюз (ЕС) към свързването на подобни региони. Сателитният интернет също така е ключов при бедствия и аварии, когато наземната инфраструктура е системно повредена или изключена. Тук, пример за съжаление е войната в Украйна.

Спътниците трябва да изчистят и някои стари недостатъци. Те все още имат проблеми с необходимостта от пряка „видимост“ между тях и крайното устройство. Гъсти облаци, особено с бури могат да понижат значително връзката и дори да я прекъснат. Въпреки тези проблеми, приложенията на сателитите в инструментариума на телекомите само ще увеличава през следващите години.

The post Мобилни оператори в орбита appeared first on TechTrends България.

Основната част от тях са заделени за създаване на производствени мощности за чипове. Което е нормално действие предвид недостига на чипове в световен мащаб и зависимостта от няколко държави за доставки на подобни компоненти. Европа ще се опита да подсигури собствен развоен и производствен капацитет, след като подобни действия правят САЩ и Китай.

По-интересното е заделянето на 6 млрд. евро в изграждането на микросателитна система, подобна на Starlink на Илон Мъск. Тя трябва да диверсифицира неуспешните за момента опити за изграждане на високоскоростна и плътна интернет мрежа на Стария континент. В същия момент, основните европейски телекоми поискаха повече средства и настояха технологичните гиганти да инвестират в мрежите от следващо поколение.

Силициева независимост

В началото на февруари, ЕС разкри т.нар. Закон за европейските чипове. Идеята е така, Съюза да получи дигитална независимост, която може да допълним, като „силициева“. Крайната цел е ЕС да удвои пазарния си дял при чиповете до 20% през 2030 г. Това е мащабен план, който трябва да разпредели 43 млрд. евро в няколко направления. Основната част от средствата ще са заделени в специален Европейски фонд за полупроводници.

Първото е в изграждането на единна европейска стратегия за развойна дейност в областта на полупроводниците и микрочиповете. Тя трябва да стъпи на вече силните центрове за R&D в Европа, като IMEC в Белгия, LETI и CEA във Франция, Fraunhofer в Германия. Идеята е този капацитет да се засили, като се позволи още по-високотехнологични разработки, по-лесни възможности за изграждане на прототипни архитектури и др. Брюксел ще предостави 11 млрд. евро по това перо.

Второто направление е засилване на производствения капацитет. Това е може би най-важният стълб в новата политика и закон на ЕС. Недостигът на чипове от последните две години покрай пандемията демонстрира слабостта на региона и почти липсата на най-високотехнологични изработки в рамките на Стария континент. ЕС вижда тези дефицити на регионалните възможности. Амбицията на Брюксел е да бъде създаден специален финансов механизъм, който да насърчи инвестициите в изграждането на подобен производствен капацитет. ЕС иска да разполага с мега фабрики, които да могат да създават в големи обеми най-високотехнологичните процесори с архитектура от 2nm и надолу.

Третото направление е по-скоро в търсене на международни партньорства, с които да се гарантират доставките на чипове и компоненти, които не се произвеждат на Стария континент. ЕС признава, че няма да може да постигне пълна силициева независимост и някои неща ще се произвеждат и доставят отвън.

Любопитното е, че Брюксел е развила доста успешен пазарен продукт в областта на микропроцесорите в миналото. През 80-те години на XX век, ARM е финансиране по европейски програми, като две десетилетия по-късно, ще се превърне във водещ световен фактор. За съжаление, в момента британския разработчик е извън ЕС и съдбата му ще се решава през следващите месеци, след пропадането на продажбата му на Nvidia.

Европейският Starlink

Друга инициатива, която беше разкрита в средата на февруари, са намеренията на ЕС да изгради система от микросателити на ниска орбита. Тяхната задача ще е да предоставят високоскоростна интернет връзка и реално ще са аналог на Starlink на Илон Мъск. За разлика от процесорната инициатива, тази ще изисква повече усилия и средства от бизнеса на Стария континент.

Проектът се оценява на 6 млрд. евро, но от тях само 2.4 млрд. ще се предоставят от бюджета на ЕС. Останалите ще бъдат инвестиции от заинтересованите технологични компании или от страните-членки, които биха осигурили подобна сателитна свързаност.

Реално, инициативата се явява като поредния опит на Брюксел да осигури интернет връзка в отдалечените региони. Първата идея варира още отпреди повече от десетилетие, позната и като „селски интернет“, трябваше чрез пари от ЕС да се изградят магистрални кабели до най-отдалечените места и после да се изберат оператори, които да предоставят до крайните потребители. Технологията трябваше да бъде или по-кабел и/или безжичен WiFi.

Инициативата така и не успя да се реализира в мащабите, които ЕС се надяваше. Затова, тя се трансформира в 5G такава, като надеждата е, че новата технология ще позволи по-евтино изграждане и по-лесен бизнес модел. Използването на сателити обаче показва, че Брюксел май ще смени за пореден път подхода.

Недоволството на операторите

Телеком индустрията в Европа за пореден път изрази своето недоволство от трудностите, които срещат при инфраструктурните инвестиции. Операторите от Стария континент продължават да защитават тезата, че регулациите ги поставят в по-неизгодна позиция спрямо конкурентите от другите региони. Крайният резултат според тях е, че Европа е заплашена да изостане технологично.

Едно от решенията, които те предлагат беше да се заделят доста пари в изграждането на 5G мрежи и следващо поколение оптична връзка. Друго е, да се поиска от технологичните гиганти, като Google, Amazon, Meta и др. да инвестират средства в подобна инфраструктура.

Аргументите за последното са, че трафикът покрай пандемията на Стария континент е скочил с близо 50%. С което нараства и интереса към услугите на големите технологични компании, следователно и техните приходи. Нещо, което наистина се случва. Така, IT гигантите се възползват от инфраструктурата, увеличават печалбите си, но не инвестират нищо в мрежите, които реално доставят услугите.

Телекомите заявяват индиректно, че очакват нови регулации, които да обхванат технологичните компании. Те или трябва да привлекат средства, които да се инвестират в инфраструктура или да се задължат дружествата да го направят директно. За момента ЕС работи повече в посока на регулации за технологичните гиганти за опазване на личните данни на европейците. Като цяло Брюксел, а и Вашингтон се оглеждат за нови правила, които да поставят в ред технологичния сектор.

The post ЕС заделя над 50 млрд. евро за силициева независимост и сателитна свързаност appeared first on TechTrends България.

От няколко години SpaceX работи активно и по космически проект, който обаче е с изцяло земна насоченост – изграждане на система от хиляди сателити за осигуряване на широколентов интернет достъп в целия свят.

Това е проектът Starlink, като е от ключово значение за бъдещето на SpaceX като цяло. Идеята на Мъск е да осигури глобална мрежа за интернет достъп, която да е на достъпни цени, за да може да се използва масово. Ако има няколко десетки милиона клиенти, то Starlink ще може да е източник на финансиране и на далеч по-футуристичните проекти на SpaceX.

Следящите технологичните тенденции от последното десетилетие ще изброят поне десетина такива проекта за достъпен интернет, всеки подет от някой от IT гигантите или сателитна компания със стремеж да диверсифицира портфолиото си. Facebook с техните стратосферни дронове, Google с балони и почти всеки сателитен оператор.

Реализацията обаче е доста сложна, независимо за кой от вариантите по-горе говорим. Конкретно за SpaceX, на тях им отне много време докато получат необходимите лицензи, за да може да започнат първоначалното изграждане на мрежата. В типичния си стил, Мъск направи някои много големи обещания за Starlink. Част от тях обаче вече срещат критики и то от държавни институции.

„Сериозно съмнение“

Това са думите, които наскоро американската Федерална комисия по комуникации (FCC) използва по адрес на част от обещанията на проекти, като този на SpaceX. Миналата седмица комисията е публикувала доклад, в който описва и изискванията за търг за държавна помощ за доставянето на широколентов интернет достъп до отдалечените части на страната. Този търг ще бъде през октовмри т.г.

Едно от важните изисквания за допускане до него е осигуряване на латентност под 100ms. FCC обаче казва, че има „сериозни съмнения“ доколко сателити в ниска орбита биха могли да постигнат това. А ако не могат, то няма да бъдат допуснати до търга.

„За момента няма сателитна мрежа в ниска орбита, която да предложи ниска латентност на връзката. Следователно имаме сериозни съменения, че която и да е от тези системи ще изпълни изискванията за одобрение“ Федерална комисия по комуникации на САЩ

В доклада си FCC пише, че за момента не знае да има каквато и да е мрежа за интернет достъп в ниска орбита, която да осигурява услуга за масовия пазар за крайни клиенти и да постигне ниска латентност. „Следователно имаме сериозни съменения, че която и да е от тези мрежи ще изпълни изискванията за одобрение“, допълва институцията.

SpaceX обаче смята, че ще се справи. Компанията е изпратила в самия край на месец май  т.г. писмо до FCC, в което казва, че нейната система „лесно покрива изискването за латентност под 100ms, дори и когато се смята „времето за обработка“ по време на нереалистични най-лоши сценарии“. За момента обаче няма конкретни технически данни от компанията, които да потвърдят твърдението.

Starlink напредва

В края на миналата седмица SpaceX изведе в орбита още 58 сателита за Starlink. Така те вече са около 500 в ниска орбита. Това звучи като сериозен брой, но всъщност са малка капка в спрямо крайната цел – поне 12 000 сателита, които да покрият цялата планета. Сегашните 500 не са достатъчни дори за покриването на цялята територия на САЩ. https://www.cnet.com/news/fcc-has-serious-doubts-about-spacexs-broadband-service/

Все пак те са от голямо значение, като полагат основните на Starlink и дават възможност на SpaceX да усъвършенства технологията и самите сателити. Първите версии предизвикаха недоволството на астрономите, защото отразяваха слънчевата светлина твърде много и с увеличаването на броя им, можеше да се наруши прецизността на телескопите. Затова компанията преработи сателитите, за да не отразяват светлината.

SpaceX има лиценз за проекта си от 2018 г. насам. Целта на компанията е през 2021 г. да пусне услугата за САЩ, а след това да продължи все по-активното изграждане и пускане на Starlink и в други райони по света. Накрая трябва да има практически пълно покритие по целия свят.

Специфика на малките сателити

Компанията разчита на малки и много на брой сателити, които са в ниска орбита – около 550 км. над Земята докато останалите сателити могат да са и над 10 000 км. разстояние. Близкото разстояние ще има голяма роля в намаляването на латентността. Освен това ще улесни и поддържането на гигантската мрежа.

Друг проблем, който подобни микросателити на ниска орбита създават е, че огромната им необходима бройка рано или късно ще увеличи количеството космически боклук, който се върти около Земята. Той и в момента вече започва да създава притеснения на учените.

 SpaceX използва една от спецификите на сателитите в ниска орбита, за да го реши. Компанията предвижда различен период на живот на спътниците, като те ще имат и собствена система за задвижване. Тя ще им позволи да поддържат орбитата си, но и да се насочат към земната атмосфера, когато приключи жизненият им цикъл. Така сателитите ще изгарят в атмосферата и няма да задръстват пространството около Земята. Дори и системата да не работи, орбитата е такава, че те ще изгорят в атмосферата в рамките на една до пет години.

Един сателит тежи около 260 кг., което е доста по-малко от останалите. Те са с дизайн с плоски панели и могат да се изстрелват по около 60 с една ракета Falcon 9. Като застанат в орбита, постепенно разгъват четирите си антени. Разполагат и с по един слънчев панел, за да се захранват. Задвижващата им система е с йонни агрегати, като имат и няоклко сензора, за да поддържат позицията си с висока степен на прецизност. Всеки сателит разполага и със система за автономно заобикаляне на други апарати и отломки, за които се знае и са съобщени в обща база данни на американския Департамент по защита.

Изграждането на цялата мрежа ще отнеме години, като все още точният брой сателити ще се уточнява. Може да се наложи да са и повече. Цените също все още не са известни. Мъск иска те да са „народни“, но дори и това ще има доста различно разбиране в дадените държави. Очакванията са абонаментът да е под 100 долара на месец, но не много под тази сума.

The post Starlink – сателитният интернет на SpaceX appeared first on TechTrends България.

Кои са основните движещи тенденции в сателитния бизнес в момента?

На глобално ниво, докато през последното десетилетие космическата индустрия включително и сателитния бизнес се движеше основно от инвестиции в космически изследвания и услуги на правителства и публични институции, вече наблюдаваме промяна на тенденцията и е видно, че през следващите години двигател на изследванията и иновациите в космическите и сателитни технологии ще се бъде частния бизнес.

Очаква се секторите, които най-много да се възползват от тази промяна и да напредват са новото поколение телекомуникации, космическите пътувания на хора и производството в космически условия. В следващите четири-пет години очаквам да се увеличи търсенето на спътниково базирани комуникационни връзки за комуникации с кораби и самолети, както и от сектора на телекомуникациите.

„Очаквам увеличение на търсенето на спътниково базирани комуникационни връзки за комуникации с кораби и самолети, както и от сектора на телекомуникациите“ Максим Заяков, „България Сат“

Индустрията направи огромни скокове по отношение на Интернет на нещата (IoT), а очакваното разгръщане на 5G мрежи и планираните изстрелвания на хиляди спътници в ниска и с средна земна орбита ще накара сектора да не забавя темпа на развитие. Разширявайки се допълнително към пазара на свързаност, сателитния бизнес ще се фокуса повече върху стандартизацията, за да осигури бързината на внедряване на IoT в глобален мащаб.

Няма как да пропуснем и проектите за системите от сателити в ниска и средна орбита, които да доставят високоскоростен интернет като този на SpaceX или Amazom и навлизането в сектора на сателитните комуникации на технологични комании като Apple или Facebook.

„Сателитите в ниска и средна орбита, които да доставят високоскоростен интернет като на SpaceX и Amazon ще подпомогнат разгръщането на Интернет на нещата“ Максим Заяков, „България Сат“

През последните години се наблюдаваше и съществено забавяне в развитието на сателитния ТВ бизнес, главно дължащо се на пренасочване на тенденциите в посока създаването на IPTV мрежи. В същото време обаче, стана ясно, че с увеличаването на броя на потребителите в интернет мрежите, за поддържането на качествен стрийминг в интернет мрежа са необходими изключително много повече ресурси.

Както и се наблюдава високо ниво на постоянните оперативни разходи за поддръжка и обезпечаване на мрежите, които понякога са непосилни и съответно е много трудно поддържането на постоянно високо качество на сигнала, особено в сегмента на линейната телвизионна услуга, която изисква поддържането на абсолютно непрекъснат високоскорестен стрйминг до голям брой клиенти едновременно. Именно това доказа, че що се отнася до сегмента на линейната телевизия, то най-надеждна и рентабилна остава спътниковата, която осигурява еднакво качество до неограничен кръг потребители на определена територия.

Каква е спецификата на този пазар в България и региона? Кои са основните Ви конкуренти?

Конкуренцията в космоса над Европа е огромна. Големите играчи, като Eutelsat, SES Astra и Intelsat, разполагат с над 50 спътника всеки. По-малките са Sapcecom, Hellas Sat и Telenor Sat. Ако погледнем фокусирано излъчване към нашия регион, ситуацията се променя напълно и подобни на нашият сателити са малко. Най-големият е Hotbird на EutelSat, но той е много скъп за ползване, след това са Hellas Sat 2 и SES Astra. Нашият сателит BulgariaSat-1 покрива Балканите, Европа, Северна Африка и част от Близкия Изток, но е първият сателит в Европа, който има специален фокус над Балканите, като се включват всички наши съседни държави от Турция до Словения и дори Унгария. Не се ограничаваме само в нашият регион и работим по възможности и клиенти и в други държави и региони.

„В България има три големи сателитни оператори доставчици на платена ТВ, но те са потенциалните клиенти за спътников капацитет, какъвто „България Сат“ предлага“ Максим Заяков, „България Сат“

България се отличава с голям процент на хората, които ползват платена телевизия. Към момента има три големи сателитни оператори доставчици на платена телевизия до дома, но те са потенциалните клиенти за спътников капацитет, какъвто „България Сат“ всъщност предлага. Що се отнася до конкурентните компании, които предлагат спътниково покритие, BulgariaSat-1 се отличава от тях съществено по това, че е единственият спътник, който покрива насочено региона на България и Балканите, което е от съществено значение за качеството и надежността на услугата.

Коронавирус пандемията повиши трафика в наземните телеком мрежи (фиксирани и мобилни), имаше ли подобен ръст на потреблението и търсенето при сателитната връзка?

Именно коронавирус пандемията показа, че наземните мрежи бързо достигат пика на възможностите си, което се отразява на надежността на връзките и постоянството в качеството. При сателитната връзка няма такова претоварване на мрежата и съответно прекъсвания, и са много по-малко факторите, които влияят. Факторите, които влияят (например силен дъжд), са много по-слабо изразени при „България Сат“, поради насоченото към България и региона излъчване.

„Предимството на „България Сат“ при сателитната връзка над страната е насоченото излъчване в региона, който елиминира фактори, като силен дъжд например“ Максим Заяков, „България Сат“

От гледна точка на търсенето на сателитни комуникации, клиентите от държавния сектор и тези на отбрана и реакция на извънредни ситуации, имат стабилни потребности от спътникова свързаност и геопространствени данни във времена на криза, включително и тази, на която сме свидетели е момента.

Как спътниковия бизнес влиза в контекста на 5G – подобно на 4G се говори за покриване на много отдалечени територии, но това остава много ограничен пазар?

Основното предимство на спътниковия бизнес и пренос на данни не се изразява само в покритието на голяма територия едновременно, а и в надеждността на връзката, която се осигурява. Както споменах при спътниковия пренос са много по-малко факторите, които могат да повлияят на качеството и надеждността на връзката. По тази причина спътниковите комуникации са предпочитани за потребители, за които е особено важно осигуряването на непрекъснатост- това са именно обекти от национално значение, болници, образователни институции, обекти свързани със сигурността на страната и реакцията при бедствия и аварии и други.

„Мобилните оператори ще могат да допълват своите 5G услуги със сателитна връзка, за да разтоварят своите наземни мрежи в по-широк мащаб“ Максим Заяков, „България Сат“

Има много допирни точки и погледнато от гледна топчка на възможните колаборации операторите на мобилни мрежи ще могат да допълват своите 5G услуги със сателитна връзка, за да разтоварят своите наземни мрежи в по-широк мащаб. Те биха могли да се възползват от присъщата за сателитната свързаност функция за мултикастинг или в нови 5G бизнес модели които нямат толкова високи изисквания към времезакъснението, като така запазват ценния безжичен спектър, който също е ораничен, за чувствителни към латентността услуги.

Мобилните оператори в контекста на петото поколение мрежи биха могли да използват широкото покритие на сателита, за да допълнят изграждането на 5G в отдалечени райони, където изграждането на наземни мрежи за широколентови услуги би било на неоправдано висока цена.

„Сателитите в геостационарна, средна и ниска земна орбита могат да покрият много от приложенията на 5G“ Максим Заяков, „България Сат“

Погледнато в мащаб сателитите в геостационарна, средна и ниска земна орбита могат да покрият много от приложенията на 5G, включително някои с по-висока чувствителност към латентността (забавянето на връзката – бел. ред.).

Ще отнеме още няколко години за да се развият мрежите от пето поколение, както и полезните бизнес модели, но твърдо смятам че сателитната свързаност няма да изгуби от важността си и значението си за сектора на комуникациите и даже има потенциала да добавя стойност. Не е изключено следващото космическо състезание да са наистина 5G сателитите.

Микросателитите не са идея от днешния ден, но сега стават популярни чрез Starlink на Илон Мъск – какви са предимствата им и съответно недостатъци спрямо традиционните спътници и представляват ли конкуренция и заплаха за Вашия бизнес? Особено предвид, че и в България имаме такъв оператор – „ЕндуроСат“

Усвояването на близкия космос или т.нар. ниска орбита около Земята, има своя икономически смисъл, но не представлява конкуренция, а по-сокро е допълнение на гео-стационарния бизнес, какъвто има „България Сат“.

Съвсем наскоро стана ясно, че Apple инвестира в технология, която да предава данни директно от спътници към техните устройства, като по този начин ще прескача изцяло наземните 5G мрежи. Ако Apple успее с разработките си, както и да комерсиализира такава технология, това може да има някои доста сериозни импликации за телекомуникационните оператори.

„Усвояването на ниската орбита около Земята, има своя икономически смисъл, но не представлява конкуренция, а по-сокро е допълнение към традиционния сателитен бизнес“ Максим Заяков, „България Сат“

Apple в никакав случай не е единствената компания, която се интересува от възможностите на сателитния интернет. Компании като Iridium и Globalstar отдавна работят за разрастване на своя сателитен интернет бизнес. В същото време новата вълна играчи като SpaceX, Facebook, Amazon, са вече в ранните етапи на разполагане на хиляди малки спътници с ниска орбита, които са предназначени да предлагат много по-бързи и по-евтини сателитни интернет услуги в сравнение с предишните предложения.

Ние сме убедени поддръжници на успеха на проекта Starlink на SapceX. Проекти като Starlink обаче изискват мащаб и огромно финансиране и стабилно такова. Не е за пренебрегване и риска за компаниите опериращи със сателити в ниска орбита заради високата вероятност от сблъсък и повреди.

На пресконференцията през февруари коментирахте, че „България Сат“ и SpaceX сте поели голям риск с изстрелването на BulgariaSat-1 – колко точно беше голяма опасността за неуспех?

Иновациите на SpaceX в нашия случай проработиха в полза на „България Сат“ и се превърнаха в реална подкрепа за бизнес плановете на компанията. За извеждането на сателита в геостационарна орбита – SpaceX изведе BulgariaSat-1 на суперсинхронна орбита, а не на традиционната геостационарна трансферна орбита, с което направи така, за достигане до нужната позиция на сателита на 36 хил. км от Земята бяха нужни по-малко включвания на двигателите на сателита.

Това спести гориво, обикновено използвано за корекции на позицията на сателита, което на практика удължи живота му на близо 21 години в сравнение със стандартните 15 години. Което означава, че BulgariaSat-1 ще работи на българската позиция в орбита до към 2038 г. Този начин на извеждане в орбита, обаче изискваше повече гориво за ракетата носител. Реалността е, че огромен риск пое SpaceX по отношение на възможността да върнат обратно първата степен на ракетата носител. За спътника риск не е съществувал.

„Рискът беше, че SpaceX можеше да не успее да върне първата фаза на ракетата-носител, но такъв за спътника нямаше“ Максим Заяков, „България Сат“

За щастие мисията беше успешна и се превърна в исторически момент за SpaceX. BulgariaSat-1 стана първият сателит успешно изведен в орбита с вече летялата първа степен на ракетата Falcon 9 и върната успешно на платформа в морето. Големият печеливш освен „България Сат“ е и цялата индустрия, защото многократното използване на ракетите е революция в космическите технологии и реално направи сателитния бизнес по-достъпен както за държави, така и частния бизнес.

Фактът, че комапнията на Илон Мъск пое този риск за себе си, показа доверието и поддръжката на нашите приятели от SpaceX в проекта на „България Сат“.

Ракетите-носители на SpaceX понижиха значително разходите за извеждане на спътници, от което Вашата компания се възползва, но това също така няма ли да увеличи значително конкуренцията в орбита?

Това е безспорно. Правейки близкия космос по-достъпен и наистина близък се увеличава конкуренцията. Като добавим и, че орбиталните позиции са ограничен ресурс и се управляват от държавите, бихме могли да наречем конкуренцията ожесточена. Но това не е задължително лошо, даже напротив. Тук е важно да се спомене, че за запазване и съхранение на правата на българската държава е важна експлоатацията на орбиталната позиция. Бяха хвърлени огромни усилия и ресурси от „България Сат“, както и от държавата в лицето на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Комисията за регулиране на съобщенията, за да се защити българския национален интерес. Тези усилия не престават и до днес и е важно да продължим да го отстояваме.

Компанията Ви е разрешила дългогодишния спор с Telenor Sat – можете ли да разкажете малко повече за детайлите по споразумението с норвежците? Има ли разпределение на пазарите между Вас?

Спорът по съществото си е част от защитата на националния интерес и възможността България да експлоатира орбитална позиция и се решава в рамките на Международния съюз по далекосъобщения (ITU), благодарение на усилията на компанията и подкрепата от страна на държавата.

Остава ли ТВ пазарът в България и региона като основен клиент на спътниковите услуги и ако да – защо?

„България Сат“ има потенциал за развитие в региона на Югоизточна Европа, но също и в България. Сателитната услуга е конкурентноспособнна поради големите разходи за построяване и поддръжка на фиксирани мрежи, особенно в по-малките градове, села и отдалечени райони, където тя намира много добра реализация. За излъчване на живо няма по-ефективно решение от гледна точка на цена, качество, покритие и гарантирана свързаност.

„Към момента около 46% от всички домакинства в България, ползващи платена телевизия, са базирани на спътникова услуга и не се наблюдава тенденция към намаляване“ Максим Заяков, „България Сат“

Сред основните услуги, които подсигурява BulgariaSat-1, са DTH (direct-to-home) телевизия и живо предаване на ТВ сигнал от мястото на събитието (SNG).

Към момента около 46% от всички домакинства в България, ползващи платена телевизия, са базирани на спътникова услуга и не се наблюдава тенденция към намаляване. В този смисъл в България има добър потенциал за растеж за „България Сат“.

Какви са разместванията при платената ТВ в България – A1 навлезе доста агресивно, докато „Булсатком“ стагнира?

Размествания винаги ще има, важното е те да са в полза на крайния клиент. Основното състезание на пазара ще е кой ще предостави най-качествена услуга. Важно е и отношението към клиентите. Те трябва да са сигурни, че получават това от което имат нужда, без да бъдат притискани, както и да имат избор сред няколко алтернативи.

Има ли потенциал за развитие на ТВ пазара в страната или той вече е достигнат?

Потенциал има и той е именно в качеството на предоставяната услуга и разнообразието на възможностите, които могат да се предложат на абонатите.

Очаквате ли, новия собственик на „Виваком“ United Group да пусне собствено медийно съдържание в България? Те правят това във всяка държава, в която влизат и потенциална конвергенция с водещия по приходи телеком е много апетитен ход?

Всяка компания се стреми към разширяване на своето портфолио. Всяко едно такова действие е в полза на пазара, стига да не се нарушават правилата на конкуренцията или да се създава монополно положение.

The post Максим Заяков – Сателитната връзка може да подкрепи напълно 5G мрежите appeared first on TechTrends България.