В края на февруари, гръцките медии започнаха спекулациите, че United Group се подготвя да продаде местните си активи. Още тогава, тръгнаха и предположенията, че може цялата група да смени собствеността си и да не се ограничи само с бизнеса си в южната ни съседка.

Новата информация на Bloomberg подкрепя за момента втория вариант. Тя продължава да е неофициална, но вече поне не се говори само за гръцките активи. От друга страна, ако Etisalat и United Group достигнат до съгласие и потенциално до сделка, то тя ще има големи проблеми с регулаторното одобрение. Арабската група изкупи мажоритарния дял в повечето телеком активите на PPF Group в Централна и Източна Европа, които включват Yettel и CETIN.

Проучвателна фаза

Информацията на Bloomberg е доста оскъдна. Според американската агенция, Etisalat са започнали да проучват възможностите за пълното придобиване на United Group. Източниците на Bloomberg също така споменават, че настоящият мажоритарен собственик на балканския телеком – британският фонд BC Partners, търси обща оценка от около 8 млрд. евро.

Нещата са все още в доста начална фаза. Двете страни отказват официален коментар, като Etisalat (който оперира под търговския бранд e&) допълват, че са публична компания и ще държат акционерите информирани за подобни действия. От тяхна страна има само, че „към момента“ не са отправили конкретна оферта за United Group. Източниците на Bloomberg посочват, че официалната процедура по продажбата се очаква да започне през юни.

Това подкрепя предположенията на гръцките медии от края на февруари, че BC Partners се подготвят за пълно излизане от балканската телеком група. Информацията от тогава включваше освен Etisalat, като потенциален купувач, но и саудитската Saudi Telecom. Звеното Tawal на втората компания придоби мобилните кули на United Group в края на 2023 г. за 1.22 млрд. евро и потенциално изкупуване на целия конгломерат изглежда като логична стъпка напред.

Малко вероятният гръцки пакет

Източниците на Bloomberg внасят доста малко яснота спрямо информацията от гръцките медии отпреди два месеца. Те подкрепят тезата, че BC Partners най-вероятно ще търсят купувач на целия United Group, а не само „на парче“. Сумата, която търси британския фонд също не е случайна и изглежда логична. Телеком конгломератът има натрупан дълг към края на 2023 г. в размер на 7.13 млрд. евро, като по същото време продава мобилните кули на Tawal за 1.22 млрд. евро. В началото на 2024 г. бяха емитирани нови дългови облигации на стойност 1.73 млрд. евро, но те са за плащане на предстоящи падежи по задълженията.

Ако приемем, че постъпленията от сделката ще отидат за покриване на дългове, остават около 6 млрд. евро. При оценка от 8 млрд. евро, BC Partners ще успеят да вземат около 2 млрд. евро печалба, която обаче не включва първоначалната инвестиция за закупуването на United Group от фонда през 2019 г. Тя е на стойност от 2.6 млрд. евро, с което британската финансова институция ще бъде на загуба от около 600 млн. евро. Сумата може и да е по-малка, като това ще зависи от точните параметри на потенциалната сделка, както и на комисионните.

Предвид високото задлъжняване на United Group и желанието на BC Partners да излязат от групата не изглеждаше логично, да „продават на парче“. Гръцкият бизнес на конгломерата формира само около 30% от приходите и около 27% от печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Ако приемем последната като основния критерий при формирането на пазарната оценка, то при самостоятелна продажба, BC Partners ще вземе едва 2.16 млрд. евро. При това без да включваме дългът, който е изтеглен с обезпечения на гръцките активи.

Супер балкански телеком или защо имаме проблем

Отново опираме до хипотеза, в която Etisalat стигне до споразумение и реши да придобие United Group. Сделката ще бъде изключително трудна за одобряване на регулаторно ниво. Арабският телеком вече купи мажоритарния дял (50% + една акция) в телеком звеното на PPF Group – PPF Telecom. В него влизат всички оператори под бранда Yettel, инфраструктурното CETIN и словашкия O2. В трансакцията не се включват чешките телеком активи на PPF Group, а цената е 2.15 млрд. евро.

Проблемът е, че при придобиване на United Group, заедно с горните оператори ще има припокриване на няколко пазара. Най-голямо то ще бъде на два пазара – този в България и в Сърбия. На нашия например, то ще е огромно. Etisalat ще контролира вторият и третият по приходи телекоми („Виваком“, „Йеттел“ и „ЦЕТИН“ в комплект), както и двете най-големи медийни групи – „Нова броудкастинг“ и „бТВ“. С което при мобилните абонати, Etisalat ще постигне дял от 63.3% по данни на Комисията за регулиране на съобщенията за 2022 г. Медийният пазар е по-труден за данни, но по такива от 2021 г. от една от двете агенции – ГАРБ, двете групи постигат сумарна аудитория от 74% през 2021 г.

В Сърбия също имаме силно припокриване, тъй като там оперират SBB за United Group, а за PPF Telecom Group там са местните звена на Yettel и CETIN. Проблемът е доста по-лесен за решаване в Словения, където застъпване има само на медийния пазар с местните Pop и United Media. Ситуацията е идентична и в Хърватска, но там United Group имат и оператора Telemach.

Предвид факта, че такава сделка обхваща множество страни-членки на Европейския съюз има голяма възможност освен одобрение от местните регулатори, да се чака и такова от Брюксел. Което ще усложни сделката, като най-затруднено ще е положението именно на българския пазар. Засега тя все още е в сферата на спекулациите, като през следващите няколко месеца може да очакваме някакво развитие и потенциално потвърждение.

The post След Yettel, арабската Etisalat се прицели и в United Group appeared first on TechTrends България.

Решението на КЗК слага и край на сагата със спора за собствеността на „Булсатком“. През последните години за сателитния оператор се водят тежки битки – съдебни и регулаторни, покрай преструктуриранията му и продажбите му. Одобрението на сделката с „Виваком“ ще разплете бързо и лесно останалите казуси. Някои от които се влачеха в съдилища и регулатори с години и заради взаимосвързаността им не можеха да се решат без да предизвикат нови.

Действието на регулатора обаче ще отвори нови въпросителни относно измерването на пазара на платена телевизия. КЗК прие доводите на United Group и „Виваком“ да включи в този сегмент и стрийминг платформите, познати и като Over The Top услуги (OTT). Данните за тях все още са само ориентировъчни и на база външни изследвания, като повечето играчи не са длъжни да подават точна информация за абонатите си, нито подлежат на регистрационен режим в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) или Съвета за електронни медии (СЕМ). Като всичко това най-вероятно ще бъде оспорвано в съда от конкурентите.

Новият поглед

Най-голямото опасение за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ е поглъщането на вече втория на пазара за платена телевизия от първия. Според официалните годишни данни на КРС за 2022 г. делът на абонатите на двете компании заедно ще бъде 61%. След финализирането на сделката „Виваком“ ще получи две трети от пазара, като далеч след тях остава „А1 България“ с малко над 26%.

КЗК правилно отбелязва, че „Булсатком“ губи през последните години абонати, като от 2020 г. до 2022 г. тя се е лишила от 145 хил. потребители. Ако превъртим лентата по-назад, ситуацията става дори по-плашеща. Преди КРС да започне да събира данни за крайните клиенти на платена ТВ, косвените индикации показваха, че сателитния оператор разполагаше преди десетина години с около един милион абоната. Към 2022 г. „Булсатком“ вече се е свил до 542 хил. или почти наполовина, като и това е първата година, в която компанията губи лидерското си място. Причина за всичко това е засилената конкуренция, финансовите проблеми на оператора и несигурността покрай боричканията за власт в него.

Този факт не е най-решаващия в констатацията на КЗК, че няма опасност от създаване на господстващо положение след сделката. Регулаторът приема напълно доводите и допълнителните неофициални данни на United Group и „Виваком“, които игнорират тези от годишните доклади на КРС. Според тях на ТВ пазара трябва да се добавят абонатите на стрийминг платформите и тези, които не се отчитат от операторите (т.нар. сив сектор).

По този начин целият сегмент се увеличава като обем с 50% от малко над 2 млн. на малко над 3 млн. потребители. United Group и „Виваком“ предоставят информация, че абонатите на OTT услуги са около 541 хил. и още 423 хил. са неотчетени от малките оператори или са т.нар. сив сектор. С което сумарния пазарен дял на телекома след придобиването на „Булсатком“ се свива от внушителните 61% на доста по-приемливите 40%.

За стрийминга с любов

Има ясна причина, защо през всичките години досега при пазарните анализи в телеком сектора се взимаха данните от КРС. Те се водеха за най-официални и пълни, тъй като законово се задължаваха всички оператори да декларират своите абонати и ги подават директно към регулатора. Големите телекоми ги оспорваха, защото смятат, че малките крият клиенти. Това се прави защото цената за правата на излъчване на съдържание се определят на размера на потребителската база.

Проблемът идва, че няма точна информация колко е сивия сектор. Правени са различни проучвания през годините и дори в мотивите към КЗК данните на „Йеттел“ и „Виваком“ се разминават значително. Първата компания посочва, че към 2020 г. необявените абонати са около 4-5% от целия пазар. „Виваком“ предоставя малко по-конкретни като цифри, но като дял те са три-четири пъти повече – над 17%.

Ситуацията е същата и при стрийминг платформите (OTT). Големите от тях са международни услуги, които не подлежат на изискването да обявяват своите абонати в страната пред регулаторите. Данните за тях са предоставени от трети външни източници, цитирани от „Виваком“ и United Group и са силно приблизителни и груби. Част от тях са и вътрешни изследвания на телеком групата.

Въпреки, че са силно ориентировъчни те са доста интересни и за първи път имаме по-точна разбивка на стрийминг услугите в страната. Netflix е лидер с 200 хил. абоната, следван от HBO Max със 150 хил., Disney+ е наполовина със 75 хил., още 40 хил. са към Amazon Prime Video. Българските независими онлайн ТВ платформи са с 60 хил. и още 35 хил. са другите, някои от които и сателитни услуги от съседни държави.

„Но всичко е точно“

С безропотното приемане на горните данни КЗК обръща с главата надолу анализът на ТВ пазара в България. Освен, че информацията за потребителите „на сиво“ и OTT е ориентировъчна се пренебрегва факта, че в страната един от популярните начини за абониране към стрийминг платформите е през големите телекоми. „Йеттел“, тогава „Теленор“, наложиха идеята с добавянето на HBO Go (сега HBO Max) през 2016 г.

Практиката обхваща и трите оператора, както и повечето големи стрийминг услуги. „А1 България“ дори интегрираха Netflix в рамките на своето умно приложение Xplore TV. Няма разбивка, колко от тези абонати минават през телекомите. КЗК игнорира това, като се позовава на изследване на британския регулатор Ofcom, че на Острова между 60% и 80% от клиентите на OTT се договорят директно с платформата. Според тези данни само 10% минават през операторите.

За България обаче няма такова изследване и не се знае какво е припокриването на тези 541 хил клиенти. Ако решението на КЗК за разглеждане на пазара на платена ТВ трябва да се превърне в практика ще са необходими доста промени и усилия в две посоки. Едната – да се намери по-точно измерване на сивия сектор, което да се ползва от регулаторите. Втората – да се накарат стрийминг платформите да публикуват своите данни за абонатите в страната, което ще е трудно, защото са международни компании, а в закона за момента те не подлежат на такъв режим.

Въпреки липсата на тези неща КЗК отсъжда, че „всичко е точно“ и дори факта, че пак се надвишава пазарния дял след придобиването на 40% се смята, че няма заплаха за конкуренцията.

Протоколно за другите сегменти

На фона на ТВ пазара останалите опасения за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ са буквално протоколни. При пазара на дребно на интернет доставка се отчита кумулативен дял от малко под 38% и съответно се смята, че не е заплаха за конкуренцията. Разликата там с „А1 България“ за 2022 г. е и по-малка, операторът е с дял от 27.8%.

Пазарът за медийно съдържание също се смята, че няма да бъде повлиян толкова силно. United Group притежават „Нова броудкастинг груп“ и КЗК смята, че заради натиск на правоносителите, компанията няма да може да се възползва от по-силните си позиции да ограничава достъпа. Опасенията за каналната мрежа са споменати набързо и разпуснати, заради възможностите в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) за прокарване на кабелите и през шахтите на операторите на комунални услуги.

Разплитане на останалите случаи

КЗК също така налага незабавно изпълнение за своето решение, въпреки протестите на „Йеттел“ и водените дела по друг свързан казус. Почти сигурно е, че ако не двата основни конкурента, то поне единия ще обжалва мотивите на регулатора. Ако сделката мине и се финализира, то тогава тя ще разплете останалите случаи по собствеността на „Булсатком“, които са навързани с нея.

През 2019 г. кредиторите на сателитния оператор поемат контрола над „Булсатком“ и като финансови инвеститори без да участват на телеком пазара под друга форма не би трябвало да минават през одобрение на КЗК. Софийският съд обаче постановлява, че все пак регулаторът трябва да разгледа сделката и ако има промяна в пазарното поведение, то тогава трябва да се произнесе по казуса. В идентична ситуация е последващата продажба на „Булсатком“ към Спас Русев. Последният взима заем именно от United Group, за да финансира придобиването.

С което двата казуса за собствеността на сателитния оператор зависият напълно от това дали КЗК ще одобри окончателното поглъщане на „Булсатком“ от „Виваком“. С решението от петък на регулатора това е факт и съответно се разплитат двете претенции отпреди няколко години. За момента остава казуса с продажбата на физическата инфраструктура на оператора към United Group, което за момента е спряно от съда и евентуалното обжалване на решението на регулатора от останалите телекоми. Ако няма промяна в крайния изход, то тогава телеком пазарът ще е завършил основния процес по консолидация на сектора. Както и ще сложим край на сагата с „войната на розите за „Булсатком““ .

The post Как КЗК разчете ТВ пазара за сделката с „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Предвид политическата ескалация на темата, отново трябва да направим едно уточнение – TechTrends е политически неутрална и не цели никакви изгоди или защита на интересите на някоя партия. Винаги сме избягвали покриването на теми, които в един момент достигат до тези нива. Но предвид значението на „Булсатком“ за българския телеком пазар не можем да игнорираме това развитие.

Част от информацията също така е доста неофициална и хипотетична, както и идва от източници като сайта ПИК. TechTrends успя да потвърди част от нещата, но не всичко. Това също трябва да се отбележи дебело, преди да навлезем в самата конкретика. Нея първо ще я представим сравнително хронологично, след което ще влезем и в потенциалните хипотези и последствия.

На кафе със Спас

На 24 януари, екип на сайта ПИК засичат бившият премиер и съпредседател на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков да пие кафе със Спас Русев в столичен хотел. При вида на журналистите, политикът веднага си тръгна, като малко след него го последва и бизнесмена. Оттам тръгнаха спекулациите, че срещата е била обвързана със сделката между United Group и „Булсатком“.

Източници от телеком индустрията на TechTrends потвърждават, че това е била темата на разговора, както и че тя е продължила малко след това. Повече детайли обаче липсват.

До финализирането на сделката с „Булсатком“, Спас Русев все още се води за реалния собственик на оператора. Официално, компанията е собственост на специално създадено във Великобритания дружество. Преди това, бизнесменът беше основен акционер във „Виваком“ и член на борда на директорите до 2022 г. Той придоби на търг „Булсатком“ през 2021 г., но едва след година премина към влизане във владение, заради присъствието му в ръководството на конкурентния телеком.

Политическата ескалация

След близо седмица затишие, срещата между Спас Русев и Кирил Петков изглеждаше, че ще мине като поредната „жълтина“ в българското медийно пространство. Нещата се промениха рязко на 31 януари, когато TechTrends получава информация, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) планира да одобри сделката на 1 февруари.

Източник от телеком сектора коментира, че се очаква това да стане без никакви условия, което означава, че регулаторът не вижда проблеми за конкурентната среда. Една сделка може да бъде одобрена с и без такива. При наличието на опасения за конкуренцията в сектора, КЗК може да постави условия, при които да се осъществи трансакцията.

Докато TechTrends се опитваше да намери допълнително потвърждение на информацията или КЗК да публикува съответното решение, ситуацията ескалира. Вечерта на 31 февруари бившият премиер и настоящ депутат Кирил Петков изрази загриженост при евентуално одобрение на сделката между United Group и „Булсатком“. Той повтори нашата информация, че се очаква КЗК да излезе с решение в тази посока на 1 февруари, а тя се потвърждава и от публикация на Mediapool.

„Ако е вярно, че утре КЗК ще одобри сделката между United Group и „Булсатком“, това много ни притеснява, защото сме чели докладите на Комисията за регулиране на съобщенията за близо 60% пазарен дял“, коментира Петков пред медии на 31 януари.

КЗК на прицел

Кирил Петков веднага допълни, че настоящият състав на КЗК е с изтекъл мандат и че трябва да бъде сменен. Както и да се коригира Закона за защита на конкуренцията в тази насока. Петков уточни, че това ще стане след разговори с ГЕРБ. ПП и техния коалиционен партньор „Демократична България“ отдавна настояват за смяна на съставите на ключови регулатори, като КЗК винаги е бил водещ в техните изказвания.

По този начин, Петков обвързва косвено сделката между United Group и „Булсатком“ с дълго отлагания разговор за смяна на съставите на регулаторите. Което на пръв поглед прави придобиването политически заложник между управляващото мнозинство в Народното събрание. Това не е напълно задължително, защото КЗК все пак може да одобри сделката и след това тя да бъде атакувана в съда.

Регулаторът не остана мълчалив за дълго време и на 1 февруари излезе с остра позиция срещу тази на Кирил Петков като обяви, че според българското и европейски антимонополно законодателство КЗК е независим орган. Което означава, че останалите държавни органи не могат да влияят на нейните решения или да прекратяват правомощията на действащите ѝ членове.

United Group излиза с почти идентична позиция няколко часа преди тази на КЗК. Телеком групата заявява, че изказването на Кирил Петков е „недопустима намеса“ в работата на независим регулаторен орган. До момента (1 февруари) няма публикувано решение за самата сделка за „Булсатком“. Ако в четвъртък е имало заседание, когато обикновено се провежда такова от КЗК, то резулатите от него регулаторът ги публикува публично в рамките на следващата седмица.

Двете хипотези

Срещата на Кирил Петков със Спас Русев и последващите действия, както и потенциални такива на КЗК създават две потенциални, но взаимоизключващи се хипотези. Едната е, че бизнесменът търси по-широка политическа подкрепа за одобрението на сделката. КЗК до момента застава на страната на United Group и „Виваком“ при заплетения казус с „Булсатком“ и останалите дела. Но пълното придобиване на сателитния оператор много трудно може да мине, поради голямото влияние, което ще окаже на пазара. Което налага, макар и да не изисква напълно, по-широка политическа подкрепа.

Втората хипотеза е изказана от сайта ПИК. В нея се твърди, че договорката между Спас Русев и United Group е била на два етапа. Първият е погасяването на основната част на заема с фиксираната инфраструктура на „Булсатком“ на стойност от 90 млн. евро. Тя вече е приключена и одобрена от КЗК, но за момента е спряна в от софийския административен съд. Втората част е пълното усвояване на сателитния оператор от телеком групата на стойност от 40 млн. евро, като тогава да бъде платена и комисионната на Русев от 5 млн. евро.

Според ПИК отношенията между българския бизнесмен и миноритарния акционер на United Group Драган Шолак и Спас Русев заемат завой. Телеком групата приключва сделката за „Булсатком“ без да изплати комисионната за бизнесмена и затова той започва да търси политическа подкрепа, за да я спре. Целта му е да се забави решението на КЗК, докато намери нов купувач на сателитния оператор.

Източници от индустрията споделят, че тази хипотеза може да е частично вярна. Разликата е, че проблемът не е в решението на United Group за придобиване, а по-скоро от страна на Спас Русев, който получил потенциално друга оферта за оператора. Или активно търси по-добра такава.

Реакцията на Кирил Петков от 31 януари, като че ли подкрепя тезата на ПИК, но не я потвърждава на 100%. На следващия ден коалиционният партньор на ПП – „Демократична България“ изместиха разговора за телеком регулациите в друга посока. Те обърнаха внимание, че два от операторите са предприели индексация на цените, но с напълно различни стъпки и затова трябва да се намеси Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Темата е интересна и ще бъде разгледана в отделен материал в TechTrends. Но това изместване демонстрира, че целият шум около КЗК и „Булсатком“ може би вече вреди политически. Затова и ескалацията в тази посока скоро може да утихне и вече се взимат мери в тази посока.

Последствията

Според Mediapool КЗК е взела решение на 1 февруари да одобри без условия сделката. В същия ден служителите на „Булсатком“ излизат на протест, подкрепен от синдиката КТ „Подкрепа“. Те протестират от опасения, че след придобиването голяма част от тях ще бъдат съкратени. Операторът разполага с малко над 1 500 наети лица към края на 2021 г. Предвид оптимизациите и продажбата на инфраструктурата тази бройка може да се е намалила значително към днешна дата.

Ако се потвърди решението на КЗК това означава, че сме на финалната права на края на „Булсатком“. Пазарното влияние на оператора се смяташе за прекалено голямо, че да мине лесно през регулатора. С което и решението на регулатора се очакваше да се забави. Последната надежда за промяна е обжалването му пред съда от конкурентите – „А1 България“ и „Йеттел“.

Финализирането на сделката ще сложи край на оператора, но и на дългата сага от борба за собствеността му. Както и низа от дела и казуси, които бяха създадени около „Булсатком“. Ако КЗК разреши придобиването му от United Group, то тогава ще отпадне спорът за сделката между кредиторите и единия съосновател на компанията Пламен Генчев. Както и оспорването на придобиването на оператора от Спас Русев. Трите казуса са навързани и до голяма степен зависят от решението на КЗК от 1 февруари, което очакваме да се публикува другата седмица, ако то вече е взето.

The post Войната за „Булсатком“ отвори политически фронт appeared first on TechTrends България.

Придобиването за момента е само обявено и тепърва ще преминава през регулаторно одобрение. Останалите два телекома няма да позволят толкова лесно подобна концентрация на пазарен дял и инфраструктурен ресурс. Те скочиха „на нож“ при предходната новина, че „Виваком“ ще получи фиксираната мрежа на „Булсатком“ след поредица от противоречиви трансакции.

Пълното придобиване на сателитния оператор ще отвори доста въпроси относно конкуренцията, особено в сегмента на платена телевизия. „Булсатком“ беше последният независим играч на българския пазар, който да не е част от основното трио оператори. Компанията обаче изпадна във финансов колапс преди няколко години. След редица трансформации и борба за власт, сагата с „Булсатком“ е на път да приключи. Нея сме я описали в поредицата озаглавена „Войната на розите“.

Очакван неочакван развой

Обявяването на сделката може да идва малко неочаквано, заради очакваната съпротива от другите два конкурента и потенциалните регулаторни главоболия. В същия момент, тя идва логично предвид начина по който се разви ситуацията около „Булсатком“ през последните няколко години.

След като Спас Русев спечели търга за сателитния оператор, се оказа, че парите за сделката са осигурени чрез заем от United Group – компанията-майка на „Виваком“. Той беше погасен с мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Мобилната беше комбинирана с тази на българския оператор, отделена и продадена на саудитския TAWAL. Фиксираната директно беше влята в тази на „Виваком“, като за нея все още се чака становище на КЗК.

Още с победата на Спас Русев за контрола над „Булсатком“ се повдигнаха съмнения, че българският бизнесмен ще влезе в ролята на „Троянски кон“ в компанията. Дни преди сделката да бъде обявена, той беше член на Управителния съвет на „Виваком“, а преди придобиването на компанията от United Group и основен акционер.

С неговото пристигане в „Булсатком“ се формираха две потенциални тези. Първата е, че сателитния оператор ще бъде постепенно „обезкървен“ от абонати, които ще се прелеят органично и с времето в основните телекоми. Втората е, че ще бъде продаден „на части“ на „Виваком“. С изсветляването на сделката за финансирането на придобиването с дълга през United Group се потвърди налагането на първата теза. Явно тя не е сработила напълно и сега се преминава към напълно краен подход – купуване на цялата компания.

Регулаторна защита

Така, въпреки неочакваното обявяване, заради очаквания регулаторен натиск, директното придобиване на „Булсатком“ от „Виваком“ идва като логичен завършек на цялата история. Дали Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще позволи приключване на сделката е един много добър въпрос, на който тепърва ще търсим отговора.

Косвени индикации за стратегията на телекома може да открием в начина на осъществяване на купуването. „Виваком“ не придобива пряко „Булсатком“, а това става чрез компанията-майка United Group. Потенциална идея е балканската група да се опита да убеди регулаторите, че ще оперира сателитния доставчик отделно от своя основен телеком в страната. Така, ще се запази конкуренцията, но само на хартия.

Все пак, структурата на собственост на „Виваком“ беше изчистена и United Group седи прозрачно в края на веригата. С което дори двете компании да оперират независимо на българския пазар те ще се водят в някаква степен като свързани юридически лица.

Има и друг момент, United Group вече допуснаха прецедента, като получиха фиксираната инфраструктура от „Булсатком“ те я прехвърлиха веднага на „Виваком“. С което шансът да се повтори такава трансакция след финализирането е огромен. Независимо, че самата сделка е сключен от групата. Самите параметри, като точна сума и други условия все още не са известни, но може да излязат при регулаторното разглеждане и при изтичане на финансовите отчети на United Group.

Краят на ТВ конкуренцията

Финализирането на сделката ще означава почти сигурно край на конкуренцията при ТВ сегмента. „Булсатком“ разполага с пазарен дял от 26.7% през 2022 г. като абонати, по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). „Виваком“ измести сателитния оператор през изминалата година от лидерската позиция и сега разполага с дял от 32.9%. „А1 България“ е трети с 26.4%. Допреди 2017 г. „Булсатком“ разполагаше с близо милион абонати, а сега са се сринали до 542 хил. по данни на КРС.

При комбинация на двете компании, те ще разполагат с общ пазарен дял от 59.6% или малко под две трети от целия сегмент. „А1 България“ ще остане далече с една четвърт. Всички останали независими доставчици ще бъдат ограничени с 13% пазарен дял. Потенциалната доминация на ТВ пазара на компаниите на United Group ще бъде основния проблем в КЗК за разрешаването на сделката.

При домашния интернет ситуацията няма да изглежда толкова зле. „Виваком“ (или компаниите на United Group ако останат отделени) заедно ще контролират 37.8%, от които само 6.2% ще идват от „Булсатком“. „А1 България“ разполага през 2022 г. с 27.8% от пазара, а всички останали малки оператори – 34.6%.

„Булсатком“ излезе ефективно от мобилния пазар през миналата година, като продаде инфраструктурата си на United Group. Както и се отказа от лиценза си за честоти в 1 800MHz. Затова в този сегмент не се очакват дебати.

Изпуснатата възможност

Настоящият развой показва нова пропусната възможност за постигане поне на троен олигополен паритет. Ако собственикът на „Йеттел“ PPF Group беше успя да придобие „Булсатком“ щеше да получи добри позиции при платената ТВ и фиксирания интернет. Така щеше да има шанс за постигане на пълна конвергенция и да създаде трети голям конкурент на пазара.

Придобиването на „Виваком“ накланя везните напълно в полза на United Group. Затвърждаването на дуопола във фиксирания сегмент ще създаде проблеми на дългосрочно развитие на „Йеттел“. Мобилният оператор в момента играе като „виртуален“ доставчик на фиксирани услуги. Той не разполага с достатъчно инфраструктура до крайния клиент, а само с опорна за своята клетъчна мрежа.

Тъжната съдба на малките оператори вече беше предопределена след като не се постигна консенсус между държавата и различните играчи за развитието на виртуалните мобилни оператори (MVNO). Затворени само в рамките на ограничен кръг от абонати, често локализирани, те не могат да предоставят конвергентните и пакетни услуги на телекомите. Придобиването на „Булсатком“ просто ще елиминира последния независим от голямото трио играч на пазара. Сделката няма да започне процесите по елиминирането на малките, а само ще я приключи.

The post United Group придобива „Булсатком“ и става новия телеком лидер appeared first on TechTrends България.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде зелена светлина за всички покупки на „Виваком“. При това, въпреки опасенията изразени от ресорния регулатор – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за потенциална концентрация на пазара на едро за доставка на интернет. В края на 2022 г. на две инстанции съдът връща за преразглеждане част от сделките обратно на КЗК. Този път, магистратите възлагат на регулатора да извърши подробен пазарен анализ, за да се види дали има опасения за концентрация.

В последните дни на юни, КЗК излиза с ново решение, което е като старото – разрешава сделките на „Виваком“. Този път то е аргументирано в малко над 100 страници с изготвен пазарен анализ, базиран основно на данни от КРС за 2021 г. За разлика от предишното решение, ресорният регулатор не заема толкова категорична позиция, а само предоставя информацията, като тълкуването го прави най-вече КЗК.

Няколко дни след публикуването на решението на антимонополния регулатор, двата основни конкурента на „Виваком“ изразиха своята разтревоженост относно пазарната ситуация. Собственикът на оператора „Йеттел“ и инфраструктурното дружество „ЦЕТИН“ – PPF Group обяви, че тези сделки ще подкопаят конкуренцията, особено при доставката на интернет. С подобен, почти идентичен тон и аргументация излиза „А1 България“ в писмо до медиите. Което означава, че станем свидетели на нов кръг от обжалвания пред съда. И така ще продължим играта на пинг-понг между компании, магистрати и регулатори.

Новите-стари опасения

Върховният административен съд (ВАС) спира одобрението на придобиването на „Нетуъркс-България“ (Networks Bulgaria), „Телнет“, „ТВН Дистрибуция“ и „Телко Инфраструктури“от страна на „Виваком“. Плюс частични дялове в още три свързани дружества с вече изброените. Магистратите връщат на регулатора решението за преразглеждане, което трябва да включва не само пазарен анализ, но и да се вземат предвид вече одобрените от КЗК и съда сделки. Телекомът преди това купи „Нет1“, „КомНет София“ и N3.

Опасенията са няколко. Придобиването на толкова оператори ще доведе до акумулиране на доминиращо или значително пазарно влияние на „Виваком“ в няколко сегмента, както на национално ниво, така и в конкретни региони. „Телнет“ е силен в региона на Велико Търново, докато „Нетуъркс-България“ в Северна България. Тези оператори имат и доста изградена инфраструктура, която може да навреди пазара на едро за доставка на интернет.

Ябълката на раздора – пазарът на едро

КЗК и КРС навлизат в доста технически детайли относно различните сегменти. За съжаление доста от самите данни са заличени, защото се водят за търговска тайна. Други дялове са представени ориентировъчно в диапазон от 10 процентни пункта. С което по-трудно може да се направи пълен прочит на анализа на регулатора, но поне дава някакъв ориентир за ситуацията.

Така например при пазара за резервиран капацитет на едро, „Виваком“ заема лидерска позиция с дял от между 10% и 20% на база приходи и 20% и 30% на база потребители. Като се добавят и компаниите от сделките под въпрос, позицията и диапазона на телекома се запазват. Проблеми тук има на регионално ниво. В Габрово и Велико Търново, „Виваком“ реално си купува лидерската позиция, тъй като „Телнет“ е водещ с 40%-50% в двата града по приходи и потребители. Присъствието на телекома е до или под 5%.

В сегментът линии под наем на едро и MAN достъп (достъп до големите градове) кумулативните пазарни дялове на „Виваком“ не се променят значително, така че да надхвърлят 10-те процентни пункта, в които са представени данните. При първият сегмент, телекомът не надвишава предела от 20% дял, а при втория – 40%. В някои градове, обаче компанията може да се каже, че концентрира доста пазар. Във Велико Търново след сделката „Виваком“ поема между 70% и 80% дял, а в Габрово – 50%-60%,

Каналната мрежа – другата наболяла тема

Преди седмици телекомите спореха по друга тема – за цените на каналната мрежа на „Виваком“. Компанията направи индексация на наемите на шахтите на база на високата инфлация, но не за една, а за две години. КРС оспори решението и задължи телекомът да спазва вече утвърдените цени. Въпросът за каналната мрежа на „Виваком“ излиза също в пазарния анализ на регулаторите. Конкурентите изтъкват, че подземната инфраструктура на компанията е най-добре развита и се ползва най-много. Те дори подчертават, че тя няма алтернатива.

КЗК обаче не вижда нещата по този начин. Регулаторът е на мнение, че каналната мрежа е поставена в законова рамка (Законът за електронните съобщителни мрежи и пасивна инфраструктура), както и, че КРС може да се намеси при промяна на цената за достъп ако тя не отговаря на изискванията. КЗК смята, че има и други предприятия, както и операторите могат да ползват инфраструктурата на комуналните дружества – водо, топло и енергоснабдяване. Комисията дава за пример и последния спор за цената и как той е разрешен, с което слага край на въпроса.

Пазарите с повишена концентрация

Анализът на регулаторите все пак показва доминацията на „Виваком“ на няколко сегмента, особено като се добавят придобитите доставчици. За разлика от предишните становища на КРС, изнесените приблизителни данни показват такава не на пазара на едро, а на дребно. При линии под наем до краен клиент, телекомът разполага с между 70% и 80% на база линии. С добавените компании делът не надвишава 80%.

Ситуацията е интересна и при доставката на интернет за крайни потребители. Докато на целия пазар, делът на „Виваком“ е между 30% и 40%, то в някои конкретни градове, компанията има значително присъствие. Русе е такъв пример, като „Нетуъркс-България“ има дял от 50-60%, а телекомът преди сделката е бил под 10%. Съответно след придобиването, „Виваком“ става доминиращ играч с между 60% и 70%.

Нов сервиз и следващи двубои

Конкурентите на „Виваком“ вече изразиха своя протест от решението на КЗК да разреши сделките. Това почти сигурно означава, че топчето ще бъде върнато в полето на съда. КЗК изпълни изискването за осъществяване на пазарен анализ, въпреки, че той е изготвен на база информацията за 2021 г. След да видим как магистратите ще тълкуват мотивите на регулатора.

Аргументите на „А1 България“, „Йеттел“ и „ЦЕТИН“ са, че се нарушават европейските норми за концентрация, това загатва, че може да пренесат битката и на ниво Европейски съюз. „Виваком“ контрират, че на някои пазари на Стария континент има играчи с дялове от 50%-60% на целия фиксиран сегмент в някои страни. Във всички случаи, играта на пинг-понг между компаниите, регулаторите и съдилищата ще продължи още дълго време.

Битката за инфраструктурата и фиксирания телеком пазар не опира само до тези сделки. Към нея добавяме и прехвърлянето на цялата оптична мрежа на „Булсатком“ на собственика на „Виваком“ – United Group. Трансакцията е част от начина по който Спас Русев си осигури финансиране за придобиването на сателитния оператор. Страните по сделката по прехвърляне на фиксираната мрежа на „Булсатком“ решиха първоначално да не я пускат за разглеждане в КЗК, но впоследствие, тя ще трябва да мине през комисията. Конкурентите на „Виваком“ са разтревожени, че тя също ще бъде одобрена, поради начина по който тълкува анализите регулатора.

The post Регулаторният и съдебен пинг-понг със сделките на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Всяка една от тях има своята маса фенове, като не рядко те са и доста стриктно регионализирани. Например, Nintendo е безапелационен лидер в Япония и някои азиатски пазари. Xbox на Microsoft е по-предпочитана в Северна Америка, докато PlayStation на Sony намира почва повече в Европа и развиващите се държави. Надпреварата между трите конзоли вече се смята за почти дадено нещо – ако едната компания пусне нов модел, то рано или късно и останалите две ще направят същото.

Публична тайна беше, че Nintendo e недостижим, когато става дума за общи продадени устройства. С което, реалната конзолна война обикновено се води между Sony и Microsoft за второто място и за сърцето на западните геймъри. Американският софтуерен гигант през юни призна, че изгубил надпреварата. Дори достига и по-далеч, като обявява, че всъщност никога не я е печелил от 2001 г. насам, когато навлезе в бизнеса с гейм конзоли. Microsoft прави това в опит да защити придобиването на Activision, след като сделката е на път да бъде забранена от регулаторите в САЩ, Европейския съюз (ЕС) и други региони.

Поражението на Microsoft

Конзолата Xbox на софтуерния гигант е изгубила „конзолните войни“. Нейните конкуренти имат доминиращи позиции на пазара, както и се възползват максимално от предоставянето на ексклузивно съдържание. Това са директни цитати на Microsoft в документите подадени към Федералната комисия по търговията (FTC) на САЩ. Xbox разполага с 16% дял през 2021 г. откъм нови продажби, а като общо активни конзоли, конзолата на компанията контролира едва 21%.

Интересното е, че софтуерният гигант твърди, че Sony е лидер, а не Nintendo. За съжаление, в документите към FTC данните за двата японски гейм гиганта са заличени. Неофициалната информация от различни анализаторски платформи показват, че Nintendo по традиция доминира продажбите и пазарния дял в този сегмент. Изключение е може би е поколението покрай PlayStation 2, като тогава конзолата на Sony буквално чупи рекорди.

Данните на VGCharts обрисуват съвсем различна картина. Към края на май 2023 г. общите продажби на Nintendo Switch са 126.5 млн. бройки. От новото последно поколение на Sony – PlayStation 5 са реализирани само 38.45 млн. конзоли. Докато Xbox Series X и S на Microsoft сумарно имат 22.01 млн. продажби. Така, сборът на конзолите на Sony и американския гигант формират едва половината от тези на Nintendo.

Причината за това разминаване може да се крие във факта, че японският лидер има различни дебютни дати на своите устройства. Sony и Microsoft гледат да пуснат конзолите си почти заедно. Nintendo има друг пазарен цикъл и така сегашният им Switch може да се каже, че е между двете поколения на своите конкуренти. Съответно, конзолата е на пазара по-дълго време и затова натрупва толкова продажби.

Публичната тайна

Независимо кой е първи и при какви критерии се измерва пазара, Microsoft и техния Xbox са на трета позиция. Това, положение е почти константно за последните 22 години, откакто софтуерния гигант навлезе на този пазар през 2001 г. Ситуацията е публична тайна и нееднократно компанията е загатвала, че дълго време, гейм звеното е било на загуба.

Обръщането на финансовия тренд също е въпрос на гледна точка. Microsoft е на непрекъсната загуба от продажбата на конзолите Xbox. В делото между Epic и Apple, компанията разкрива, че губи по около 200 долара на устройство, което е близо половината от стойността му. Но в същия момент, софтуерният гигант отчита печалба от дистрибуцията на игри и от новия си абонаментен план Xbox Game Pass.

По-високият залог

Потвърждаването на загубата в конзолните войни от страна на Microsoft има само една цел – да убеди регулаторите, че сделката с Activision-Blizzard няма да убие конкуренцията. Великобритания вече блокира сделката, ЕС даде зелена светлина, но с редица условия, сред които лицензиране на игрите на гейм студиото за конкурентните платформи. САЩ е изключително ключов пазар и убеждаването на FTC, че влиянието на Xbox не е доминиращо ще изиграе решаваща роля във финализирането на придобиването.

В аргументите на Microsoft има и друг момент – наблягането, че именно конкурентите използват по-активно ексклузивни заглавия за своите платформи. Което всъщност е доста редовна (и спорна от гледна точка на геймърите) практика в гейм индустрията, при това още от нейното формиране.

Във всички случаи, финализирането на сделката ще постави Microsoft на равни начела със Sony. Nintendo ще е далеч трети, а останалите играчи в гейм индустрията са в път по-малки. С което консолидацията на сектора може да продължи и през следващите години. Потенциалните ефекти от придобиването вече сме го разглеждали в наши предходни анализи.

The post Xbox загуби конзолните войни appeared first on TechTrends България.

През последната седмица станахме свидетели на нова ескалация между двата водещи телекома, които си размениха остри медийни позиции. Преди това, те пренесоха и спорът в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Настоящото ръководство на „Булсатком“ също не остана длъжно и донякъде то беше поводът за започването на тази „прокси война“ през медиите.

Борбата за контрола над сателитния оператор вече се провежда от повече от пет години. TechTrends я следи сравнително отблизо в поредицата озаглавена „Войната на розите“. Последната вече ескалира в пълен телеком конфликт с намесата на „Виваком“ и „Йеттел“. „А1 България“ подкрепя по-тихомълком втората, но се опитва да стои по-встрани от него.

Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:

United Group и производството в КЗК

В края на февруари, Slovenia Broadband, дружеството, което държи собственикът на „Виваком“ в България, подава документи в КЗК за разглеждане на сделките свързани с мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Разказан накратко, казусът е следният – собственикът на българския телеком United Group отпуска кредит на Спас Русев, с който бизнесменът придобива сателитния оператор. По-голямата част от заема трябва да се погаси с предоставянето на цялата мрежова инфраструктура на „Виваком“.

Осветяването на сделката предизвика отпор от другите два телекома в страната. „Йеттел“ обяви, че ще сезира КЗК, а „А1 България“ се включи месец по-късно. От United Group обявиха, че едната част от сделката – тази за мобилната инфраструктура ще бъде предоставена за разглеждане от регулаторите. В производството на КЗК започнато по инициатива на Slovenia Broadband е изрично записано, че става дума именно за базовите станции на „Булсатком“, както и за фиксираната инфраструктура.

Първият медиен залп и сръбската връзка

Дотук няма нищо ново – United Group стартира производството за одобряване и на двете сделки, като обяви още преди няколко месеца, че е готова да го нарпави. Интересното се случва две седмици по-късно. На 6 март, новият главен изпълнителен директор на „Булсатком“ Петър Ризов обявява в интервю за „24 часа“, че всичко около сделката с оператора и Спас Русев, включително и частта с инфраструктурата, е изрядно.

Той обаче обвинява „Йеттел“ в двойни стандарти, тъй като компанията-майка PPF Group води подобно дело в Сърбия. Там позициите са обърнати, като местният Yettel обединява мрежата си с държавния Telekom Srbija. Целта е да се неутрализира лидерът на фиксирания пазар в западната ни съседка SBB.

Ризов пропуска една съществена подробност – SBB е собственост на United Group. Това беше първият конфликт между United и PPF на Балканите и той датира от 2021 г. От TechTrends сме го описали подробно тогава с правилното предположение, че това може да се случи скоро и у нас. Нещо, което и става, като той се пренася и на родна почва, като отново битката е за мрежата.

Поредица от позиции

Йеттел“ не остават „длъжни“ на изявлението на Петър Ризов и на следващия ден излизат с позиция към медиите. Телекомът обявява, че е внесъл иск за забрана на сделката по придобиване на мрежовото оборудване на „Булсатком“. Това е направено като изразено становище към вече започнатото производство от Slovenia Broadband. В същия момент, мобилният оператор настоява да се обедини последното с това за сделката по придобиване на самия „Булсатком“.

Аргументите на „Йеттел“ стъпват на тезата, че покрай останалите придобивания на различни играчи от фиксирания сегмент, в комбинация с настоящите „Виваком“ ще получи господстващо положение на този пазар. Според мобилния оператор става дума за 60% дял при платената телевизия и около 40% при достъпа до интернет.

Отговорът на „Виваком“ не закъсня и часове след позицията на „Йеттел“ представиха и те своята. Телекомът определя идеята на техния конкурент за обединяване на двете производства за „необоснована, безпочвена и абсурдна“. Компанията също така смята, че КЗК ще наруши законите ако удовлетвори искането на „Йеттел“. Според „Виваком“ това се прави единствено с цел усложняване на процедурата по взимане на решение и опит за увреждане на бизнеса на телекома.

Потенциално по-големият залог

Настоящата прокси война през медиите между трите компании за момента е само за мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Но то е само брънка от цял низ от дела, които формира омагьосан кръг в стил „Параграф 22“. Крайният залог може да се окаже нулиране на последните промени по собствеността на сателитния оператор и потенциалното му връщане на един от съоснователите му – Пламен Генчев.

Във всички случаи, в момента „Йеттел“ и „А1 България“ оспорват придобиването на „Булсатком“ от Спас Русев. Те натиснаха КЗК да разгледа сделката, нищо, че финансовите инвеститори и доскорошни собственици на компанията се възползваха от клауза в закона. Според нея, те няма нужда да искат разрешение от регулатора за нея, ако те не са част от съответния пазар и не се променя конкуренцията на него.

Спас Русев я финализира, дни след като напусна всички структура на „Виваком“ (където беше и мажоритарен акционер до идването на United Group – бел. ред.). В същия момент той реално е финансирал придобиването на „Булсатком“ със заем от балканската телеком група. Цялата нишка от събития създава опция за конфликт на интереси и конкурентна намеса на пазара. Дали е така – това е работа на КЗК и на съда.

Но ако сделката между „Булсатком“ и Спас Русев се обяви, че нарушава конкурентната среда, то тогава да изпаднем в позиция, в която и предходната смяна на собствеността от 2019 г. може да бъде оспорена. Вратата за това е отворена от решения на съда от 2022 г., след редица обжалвания от съоснователя на сателитния оператор Пламен Генчев. „Йеттел“ имат пряк интерес от развалянето на сделката, тъй като техния собственик PPF Group участва в търга заедно със Спас Русев за придобиването на компанията.

Ситуацията е интересна, сложна и заплетена. От нейното разрешаване наистина ще зависи и конкуренцията на телеком пазара. Която и без това изтъня през последните няколко години.

The post Войната на розите за „Булсатком“: Прокси конфликтът през медиите appeared first on TechTrends България.

Чрез нея телекомът ще продължи и една друга посока на развитие на родния пазар – консолидацията на българските системни интегратори. „А1 България“ положи силните си позиции в изграждането на собствен екип за поддръжката на корпоративен софтуер, като през октомври 2020 г. стана златен партньор на SAP за страната. Година след това, беше подписано стратегическо партньорство с Acronis за предоставянето на решения за киберсигурност.

С придобиването на „СТЕМО“, „А1 България“ стъпва здраво и се утвърждава, като един от най-големите системни интегратори на местния пазар. Телекомът ще може да предлага максимално широко портфолио от подобни услуги на бизнес клиенти. Корпоративните услуги са сфера, в която операторът набляга през последните няколко години с цел да диверсифицира източниците си на приходи.

Една от най-старите IT фирми в страната

СТЕМО“ е една от най-старите български IT фирми, като е основана през 1991 г. в Габрово. Първоначално се занимава с доставка на компютри и разработване на софтуер. 30 години по-късно, компанията покрива почти целия спектър от консултантски и развойни услуги свързани с корпоративни системи. Той включва интеграцията и поддръжката на SAP програми, комплексни технологични проекти, поддръжка на хардуерна и софтуерна инфраструктура и разработването на системи по поръчка.

Към момента, „СТЕМО“ разполага с 14 офиса в най-големите градове в страната. Към края на 2020 г. разполага с 265 души експертен персонал. За същия период е реализиран оборот от 61.1 млн. лева и нетна печалба от 1.8 млн. лева, показват данните от Търговския регистър.

Списъкът с клиенти през годините е наистина дълъг. Включва както публични институции и дружества, така и частни компании. От Агенция по вписванията, през Министерство на транспорта, до „Еконт“, българския клон на Ingram Micro, „Лукойл“ и много други.

Последствията от сделката

Както повечето подобни придобивания, цената не е обявена публично. Според източници на „Капитал“ става дума за около 50 млн. лева и „СТЕМО“ ще продължи да съществува като самостоятелно звено. Това е първата голяма сделка на „А1 България“ от придобиването на кабелния оператор „Близу“ през 2015 г. Тогава, трансакцията позволи на телекома да разгърне напълно потенциала на своите фиксирани услуги, като вече е равностоен конкурент с дългогодишния лидер в сектора – „Виваком“.

Сделката със „СТЕМО“ трябва да премине през одобрение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Завършена, тя ще трансформира „А1 България“ ако не в един, то в най-големия системен интегратор на българския пазар. Този сегмент претърпява трансформация през последните години, като зачестиха сливанията или отпадането на по-малки конкуренти. „СТЕМО“ се нареждаше в челната тройка, заедно с друг дългогодишен играч на пазара „Телелинк“, а отскоро и с „ЦЕТИН България“. Последното дружество е отделеното мрежово звено на „Йетел“.

Придобиването на „СТЕМО“ създава предпоставка за близко сътрудничество с „Поликомп“ – един от лидерите в дистрибуцията на електроника в страната. Втората компания е отделена от първата чрез своята компания-майка „Кватрон“. Връзката все пак остава, като един от съдружниците в „СТЕМО“ е управител на „Поликомп“, а четиримата от своя страна са съдружници в „Кватрон“.

Последиците за сделката ще поставят „А1 България“ сред лидерите в сферата на системната интеграция. Телекомът също така ще разчита на по-силна диверсификация на приходите и печалбата си. Официалната разбивка не е обявена, главният изпълнителен директор на „А1 България“ Александър Димитров, коментира пред „Капитал“, че за 2021 г. те са около 70 млн. лева. Което на фона на годишните приходи от 1.12 млрд. лева съставляват едва 6% от всички. Но след тези от фиксирани услуги, бизнесът със системна интеграция има потенциал за растеж за телекома.

The post „А1 България“ придобива системния интегратор „СТЕМО“ appeared first on TechTrends България.

Така, през 2021 г. „Виваком“ поднови замразените от известно време консолидационни процеси на пазара за фиксирани услуги. Чрез подобни покупки, компанията се опитва да разшири своя пазарен дял при доставката на интернет и ТВ. Както и да придобие оптична инфраструктура в ключови и по-отдалечени региони. Всички сделки до момента преминаха успешно през одобрение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Новата покупка

След като, „Виваком“ се сдоби с няколко силни местни оператора в София, Пловдив, Русе и Видин, компанията се ориентира към Централна северна  България. Основната дейност на „Телнет“ е концентрирана във Велико Търново, Габрово и отново Русе. По информация от телекома, малкият оператор покрива 110 населени места в тези райони.

Според регистъра на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), „телнет“ разполага с около 16.4 хил. абоната на фиксиран интернет. Тези на телевизионни услуги са четири пъти по-скромни – 3.9 хил. потребителя към края на 2020 г. Данните за 2021 г. ще излязат към средата на следващата година.

В съобщението на „Виваком“ се посочва, че „Телнет“ разполага с добра изградена инфраструктура, хостинг и колокационни услуги. Операторът разполага с добра регионална репутация, като обслужва едновременно крайни и бизнес клиенти. Сделката тепърва ще трябва да премине през одобрението на КЗК, за да бъде финализирана. От „Виваком“ допълват, че това трябва да се случи през идната 2022 г.

Ефектите на консолидацията

Агресивните придобивания през първата половина на 2021 г. дадоха своите първи резултати още в рамките на пролетта. Тогава беше отчетен ударен ръст на абонатите на фиксирани услуги, особено тези на домашен интернет и ТВ. Именно в тези подсегменти оперират основно придобитите доставчици. През лятото беше финализирана втората вълна от сделки, което би трябвало да се отрази на финансовите резултати на „Виваком“ през третото тримесечие. Тях ще ги разгледаме през следващите дни.

Малкият размер на „Телнет“ няма да измени прекалено рязко фиксираните абонати през следващите периоди, но определени ще допринесе за ръст в тази насока. Както обаче гласи поговорката „капка по капка – вир“, на същия принцип трябва да разглеждаме ефекта на придобиванията през последната година в дългосрочен план.

Друго показателно нещо е, че „Виваком“ с тези покупки се сдобива и с развита кабелна инфраструктура в различни области, някои от които може да не са покрити достатъчно ефективно от нея. Оттук ще следват доста въпроси за следващата 2022 г., на които тепърва ще търсим отговори.

Като например, дали „А1 България“ ще последват примера на „Виваком“ и ще купят някои малки оператори. Как ще се впише „Теленор“ и техните засега плахи опити в рамките на фиксираните услуги. На последно, но не и по значение, място ще е и бъдещето развитие на „Булсатком“. Компанията е единственият оцелял независим доставчик на фиксирани услуги, който запазва по-значителни мащаби.

The post „Виваком“ придобива поредния локален доставчик – „Телнет“ appeared first on TechTrends България.

Очаквано, телекомът получава зелена светлина за да финализира придобиванията. По същия начин стоят нещата и с мотивите за решението – КЗК не смята, че ще има каквито и да било проблеми за пазара и конкуренцията в страната ако сделките бъдат завършени. Регулаторът ги разрешава без да налага никакви условия или мерки, с които да се намалят потенциални негативни ефекти при предлагането на фиксирани услуги.

По-интересна е дискусията, която се развива при взимането на решенията на КЗК. В нея участват основните конкуренти на „Виваком“, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и избрани малки регионални играчи на пазара за интернет и ТВ доставка. Тя показва няколко неща. От една страна, че единствено големите телекоми са готови да се противопоставят на подновената консолидация в сектора. От друга, че малките вече са напълно негласна буква при взимането на решения. Третата е, че КЗК поне засега не е склонна да приеме опасенията на бизнеса и на прекия телеком регулатор.

Опасенията на КРС

Логично, КРС вижда потенциално намаляване на конкуренцията в София, след като „Виваком“ придобие „Нет 1“. Второто дружество беше сред водещите доставчици в столицата и заради добрия си пазарен дял там, влиза и в класациите на национално ниво. От телеком регулатора смятат, че след сделката, „Виваком“ ще разполага с 99% покритие на софийските абонати, което ще бетонира конкуренцията в града само до тях „А1 България“ и „Булсатком“.

КРС разглежда по сходен начин придобиването на N3 от страна на „Виваком“, само че за град Пловдив. След сделката, телекомът ще стане доминиращ доставчик на интернет във второто по големина населено място в страната и ще изпревари досегашния лидер там – „А1 България“. При предоставянето на телевизия ситуацията според КРС е идентична, само че в надпреварата се включва и „Булсатком“. След финализиране на сделката пазарния дял на първите три ще скочи от 91% на 96%, което означава, ефективно ликвидиране на конкуренцията в града под тепетата.

Любопитно е становището на КРС, че поради голямата мрежа и влияние на най-големия по приходи оператор в страната и „Нет 1“, N3 и „КомНет София“ сделката между тях може да окаже въздействие върху предоставянето на интернет на едро. Регулаторът не ползва конкретни данни, за да се аргументира, но дава интересна тема за размисъл.

Съгласието на „А1 България“

Независимо от пазарните дялове, основен конкурент на „Виваком“ на пазара за интернет и телевизия е „А1 България“. Най-големият по мобилни абонати оператор обаче не вижда проблеми със сделките. Според него, придобиванията на „Нет 1“, „КомНет София“ и N3 ще доведе до нетно увеличение на потребителите и покритието на фиксираната мрежа на техния конкурент, но не дава предпоставки за намаляване на конкуренцията или за ръст на цените.

„А1 България“ има своите резерви при предоставянето на съдържание, поради факта, че собственикът на „Виваком“ придоби най-голямата медийна група в страната – тази на „Нова телевизия“. Телекомът смята, че това може да окаже индиректно влияние при избора на потребителите за доставчик, ако компанията например получи права за излъчване под обичайните за пазара.

Позицията лесно може да се обясни. „А1 България“ върви по същия път на конвергенция между мобилни и фиксирани услуги, както и интеграцията на съдържание, по който е поел и „Виваком“. Телекомът не иска да създава прецедент, с който да си затвори вратата за потенциални бъдещи сливания или да се преразглежда сделката с Blizoo от 2015 г., която нареди доскорошния мобилен оператор в ключов играч на фиксирания пазар.

Отпорът на „Теленор България“

От трите водещи оператора в страната, единствено „Теленор“ не е участник при доставката на фиксирани услуги. Затова на пръв поглед е малко учудващо, защо именно той ще заяви в прав текст, че сделките ще засегнат конкуренцията в страната. Мобилният оператор е на мнение, че „Виваком“ ще стане прекалено голям при предоставянето на интернет и телевизия на едро.

Телекомът ще се върне в положението отпреди повече от десетилетие, когато контролираше основната канална мрежа в градовете. Според „Теленор“, това може да се използва като основно оръжие за натиск върху малките оператори, вдигане на техните цени на услугата, чрез по-скъпи такси за пренос. Което може да доведе до „евентуални последващи каскадни придобивания“ или процесът по консолидацията на фиксирания пазар да продължи.

Оттам, телекомът продължава тезата, че това ще рефлектира както върху пазара на едро, така и на дребно при интернет и ТВ доставката. „Теленор“ единствена предлага КЗК да започне задълбочено разследване за концентрация. След което се предлагат два варианта – да се забранят сделките или да се разрешат, но под конкретни ограничителни условия. Последните да включват гаранции за достъп до инфраструктурата и цените на които ще се предлага той.

Мълчанието на „агнетата“

КЗК изисква становище от „Булсатком“, който е лидер при предоставянето на ТВ услуги и трети при интернет в страната. Регулаторът освен това избира за всяка една от сделките няколко регионални оператора, които също да изкажат мнение.

Сателитният оператор „Булсатком“ не вижда проблеми за конкуренцията на нито един от засегнатите сегменти в двете сделки. Според компанията, съществени изменения в дяловете няма да има, както и ефекти за пазара като цяло. Трите малки доставчика – пловдивските „Ланстар“ и „Кулбокс“, както и софийския „Би Консулт“ – изразяват тезата, че са „прекалено малки“, за да дават „аргументирано становище“. Така, потенциално най-засегнатите от сделката дружества запазват пълно мълчание.

Поведението им може да се обясни лесно. Малките оператори от години са под голям натиск на големите, било то чрез пакетни предложения или права за съдържание. Техния брой бавно, но непрекъснато намалява. Въпрос на време е независимите доставчици да изчезнат в страната. Публична тайна е, че когато започне процес по консолидация, това е шанс за техните собственици да успеят да „кешират“ своя бизнес, като се продадат на големите.

Пасивността на „Булсатком“ също може да се обясни лесно. Компанията е в затруднено финансово състояние и в момента не може да си позволи да се изправи срещу водещите телекоми. Особено, когато собствениците на два от тях – на „Виваком“ и „Теленор“ – държат двете най-големи медийни групи в страната. Сателитният доставчик вече веднъж „водеше война“ с доставчиците на съдържание и се стигна до компромисно решение. Повторение на този сценарий, може да доведе до копалса на компанията.

Индиректни признаци за състоянието на „Булсатком“ имаше през 2020 г., когато се появиха слухове, че дружеството си търси купувач. През април тази година, има малко по-явен сигнал – служители на свързаната телевизия „ТВ+“ обявиха, че операторът не им е плащал от месеци и затова преустановяват продукцията на нови предавания.

Бъдещето на пазара

КЗК не взима предвид опасенията и предложенията на „Теленор“ и дава зелена светлина за сделката. За съжаление, по-голямата част от данните, с които регулаторът се аргументира са заличени, въпреки, че повечето от тях са публично достъпни, чрез регистрите на КРС. Информацията засега е за 2019 г., като тази за 2020 г. ще трябва да бъде публикувана през юни месец.

„Нет 1“ е най-големият от трите. Той разполага с 47.8 хил. абоната на интернет и 39 хил. на платена ТВ. „КомНет София“ е бившето софийско звено на едноименния бургаски оператор и разполага само с 1 221 интернет потребителя. То беше прехвърлено на „Нет 1“, като двете столични дружества имат значителни задължения към Първа инвестиционна банка. N3 разполага с около 25 хил. абоната на домашен интернет и само 4 хил. на платена телевизия.

В същия момент през 2019 г. интернет потребителите на „Виваком“ са 459 хил, а тези на ТВ – 490 хил. Ако автоматично насложим тези на трите компании върху съществуващите за телекома ще получим около 543 хил. интернет потребителя и 533 хил. на платена ТВ.

Сравнението дори така ще е трудно, защото тези данни са 2019 г. и говорим за автоматично прехвърляне. „А1 България“ през 2020 г. отчита 478 хил. интернет потребителя и 540 хил. на платена ТВ. За „Булсатком“ няма актуални данни, като тези от КРС за 2019 г. са за 168 хил. на интернет и 736 хил. на ТВ. За последните се спекулира, че през 2020 г. са паднали към 650 хил.

The post КЗК за сделките на „Виваком“ и пазара за фиксирани услуги appeared first on TechTrends България.