В момента ситуацията е много, много различна. Конзолите са само един сегмент в гейм индустрията, в която водещи по приходи са мобилните игри. PC-та са популярна алтернатива, облачните платформи са на път най-накрая да се реализират в пълния си потенциал. Може да добавим намаляването на техническите разлики между самите заглавия, които стават все повече съвместими помежду си, както и се свива бройката ексклузивни такива и те се изработват повече по маркетинг подбуди.

Последният детайл в тази все по-пъстра картина се наричат онлайн магазините за игри, които също се опитват да се борят за сърцата на геймърите със своите абонаментни бизнес модели. Не е далеч времето, в което потребителите трябва не да избират толкова хардуера, колкото да зависят от услугата през която да се забавляват.

Предпремиерно

Това е обстановката в навечерието на премиерата на следващото поколение видео конзоли. Sony пуска своя PlayStation 5 на 12 ноември на избрани пазари, а на 19 ноември ще е навсякъде включително и в България. Местните магазини вече взимат предварителни поръчки, като цената в страната е 999 лева, иначе стартовата в САЩ е 499 долара. Sony пуска и по-евтина „дигитална“ версия, която не ползва Blu-Ray дискове и разчита изцяло на онлайн сваляне на игрите и струва 399 долара.

Два дни преди тях (поне в САЩ) Microsoft пуска своите Xbox Series X и S. Последната конзола е по-достъпен и компактен модел с по-ниски показатели особено при графичната карта и оперативната памет. Те дебютират на 10 ноември в САЩ при цени 499 долара и 299 долара (съответно). В България все още няма точна премиера.

Техническите възможности

Основните конзоли на Sony и Microsoft са доста близки като показатели и възможности. Двете устройства разчитат на персонализирани версии 7nm процесори AMD Ryzen Zen 2 и графични карти AMD Radeon RDNA 2. Разликите в тях са минимални, като Xbox Series X разчитат на малко по-висока тактова честота при CPU-то, докато PlayStation 5 прави това при GPU-то.

Двете конзоли разполагат с 16GB RAM GDDR6, като разликата в капацитета на пренос на данни е минимална 4.8GB/s срещу 4.48GB/s в полза на устройството на Microsoft. Xbox Series X има и малко по-голям SSD диск за съхранение – 1TB срещу 825GB.

Сходните графични карти дават и идентични параметри – 4K резолюция при опресняване 120Hz. Двете конзоли позволяват първия показател да се вдигне до 8K, когато подобни телевизори и монитори станат по-достъпни. Най-вероятно тогава ще се жертва по-високата честота на опресняване. USB, HDMI и Ethernet портовете са задължителни и при двата модела.

Като дизайн, Sony може би печелят повече точки със своя PlayStation 5. Като конзолата изглежда по-футуристична и преспокойно конкурира материалния дизайн на Apple и техните устройства. От своя страна Xbox Series X е с визия на… голяма кутия. Причината е в практичността на Microsoft, които се опитват да осигурят по-добро охлаждане на различните компоненти в конзолата. Това може да се окаже решаващо при предотвратяването на прегряване на процесора и графичната карта и по-добри резултати при продължителна игра. Засега обаче това предположение е спекулативно, докато не излязат по-детайлни сравнения на практика.

Игрите

Предвид факта, че хардуерно двете конзоли почти не се различават, надали потребителите ще опират само до дизайна при своя избор. Затова може би основният фактор в надпреварата между тях ще си останат игрите. Sony традиционно разчитат на ексклузивни заглавия, особено при пускането на ново поколение устройство. Затова японският гигант е подготвил няколко такива – Spider-Man: Miles Morales, римейка на Demon’s Souls, Devil May Cry 5 Special Editionи др.

Microsoft от своя страна прави радикален завой и отваря своята гейм екосистема едновременно за Xbox и за PC. Не само, че компанията портна цялата Halo серия за персонални компютри, но и планира новия Halo Infinite да излезе за предстоящата конзола и Windows базираните устройства. Отделно, всички игри за сегашното поколение Xbox One ще могат да се подкарат на Xbox Series X и S. Тази обратна съвместимост е пълна противоположност с политиката на Sony.

Японският гигант все пак обяви, че най-популярните 100 игри за PlayStation 4 ще бъдат достъпни и за новата петица. Това ще става чрез вграден емулатор и не всички заглавия ще могат да вървят оптимизирано или поне тези извън посочения по-горе списък. Но допълнителни възможности за обратна съвместимост засега не се предвиждат.

Кросплатформеността – истинският победител?

Досега конзолните войни винаги се водеха между Sony, Microsoft и Nintendo. Последната компания досега печелеше с голяма си бройка продадени устройства – особено в Япония и развитата част на Азия. Sony и Microsoft доминират в Северна Америка и Европа. Китай е затворен пазар до голяма степен, заради местните регулации.

Една дългогодишна теза се прокрадва и през настоящата 2020 г., че истинският победител от конзолните войни са PC-тата. Всъщност това не е така. Когато Microsoft влязоха за конзоли през 2001 г. те затвориха редица обещаващи заглавия за PC за новата си Xbox. Такъв бе случаят с Halo франчайза, но практиката беше последвана масово и от други разработчици. Реално близо десетилетие PC геймърите бяха ощетени, като в един момент разчитаха основно на конзолни портове, което разваляше общото впечатление от игрите.

Това се промени през последните няколко години, като вече виждаме много повече заглавия да излизат едновременно за почти всички платформи. Вече повече игри разчитат и на т.нар. кросплатформеност – да могат геймърите от различни устройства да се съревновават помежду си. Това за някои може да е победа за PC-та, но реално от нея печелят всички.

Облакът и абонаментът – новите конкуренти

Горната теза щеше да е напълно валидна, ако гейм пазарът беше останал в състоянието си от преди десетилетие. Той обаче се усложни допълнително с добавянето на мобилните игри, които генерират вече близо половината от приходите в цялата индустрия. Сега сме на прага на нова трансформация, при която различните устройства ще бъдат поставени под една шапка.

Това са облачните гейм платформи. Услуги, като Stadia, xCloud (вече част от абонаментния план на Microsoft – Xbox Games Pass – бел. ред.) и потенциалното включване на онлайн магазините като Steam, Epic Store и тези на разработчиците ще пренареди напълно бизнес модела в индустрията. От продажби на самите устройства и отделните игри усилено се върви към абонаментни услуги.

Облачният гейминг ще премахне границите между устройствата – едно заглавие ще може да се започне на смартфон в метрото, после да се продължи на компютъра или конзолата вкъщи. Пускането на игра изцяло през интернет става възможно през новите 5G мобилни мрежи. Фактът, че тя върви в някой център за данни, а не на самото устройство – елиминира нуждата да имате устройство с най-новия хардуер.

Абонаментните услуги в платформи като Origin на EA, PlayStation Now на Sony, Xbox Game Pass на Microsoft и др., започват да премахват необходимостта да закупувате всяка една отделна игра. Имаме процес в изграждането на екосистеми от заглавия, които се конкурират помежду си. Показателен е примера между Epic Games и Valve с техните онлайн магазини.

Тази трансформация започва да се усеща от Apple, които не позволяват на Microsoft, Google Stadia и Epic Games да пуснат своите облачни услуги и магазини в рамките на iOS. Причината е, че така ще се разбие екосистемата и бизнес модела на самия „ябълков гигант“, както и ще бъде конкурент на техните аналогични предложения. Apple дори обедини всичките си стрийминг услуги, сред които е и Apple Arcade в единен абонамент, с което се опитва да привлече повече потребители.

Временните печеливши

Затова може да кажем спокойно, че конзолните войни приключиха. Въпреки потенциалното опорство на Sony и Nintendo да изоставят ексклузивните игри, процесите на трансформация на пазара са необратими в съвсем друга посока. На пръв поглед големите печеливши за момента са геймърите. В близко бъдеще те ще могат да играят любимите си заглавие на почти всяка платформа, навсякъде и през всяко устройство. Конкуренцията между отделните пазари, води до намаляване на цените и дори пускането на безплатни игри, като промоции (тези на Epic Games Store в момента). Животът не може да е по-хубав – нали?

Това ще е много временно състояние. Да вземем за пример е с видео стрийминга. Netflix доминира сегмента, но през последната година, каталогът им се свива с темповете с които конкурентите привличат ексклузивно съдържание. Вече не можеш да намериш всичките си любими филми и сериали срещу 10 долара на месец. Платформите никнат като гъби след дъжд, като разполагаме с Netflix, Amazon Prime, HBO GO, Disney+ (догодина в България) и други. Много са малко потребителите, чието любимо съдържание се намира само в един доставчик. Затова, се налага да се плаща за няколко платформи. В един хубаво момент и цените ще се вдигнат и 10-те долара на месец изведнъж ще набъбнат на 50.

Гейм индустрията се е запътила в същата посока. Сега може да получаваме безплатно съдържание в Epic Games Store, но утре може да не е достъпно в цялата екосистема на Apple. Или да искаме да играем през облака, но любимите ни заглавия са разпределени в Google Stadia, Xbox Games Pass и потенциалната такава услуга на EA примерно.

Ще попитате къде са конзолите в целия този нов свят? Те най-вероятно ще станат част от някоя от абонаментните услуги. По същия начин по който сега си взимаме смартфон от някой оператор с договор, така и Microsoft ще може да предлага Xbox в пакет с Xbox Games Pass. Или по-лошото – да е обратното. Затова и сблъсъкът на новите конзоли не е като едно време – в хардуера, възможностите и игрите. Той все повече се пренася в облака и абонамента.

The post Сблъсъкът на новите конзоли appeared first on TechTrends България.

Тогава беше потвърдено желанието да се продължи ползването на най-голямата мобилна операционна система. Иронията е, че само дни след всички тези изказвания и презентации, САЩ наложиха пълната забрана на Huawei да ползва Android и месец след това се появи първият смартфон без поддръжка на лицензираната версия на водещата платформа – Mate 30 Pro.

Оттогава досега се промениха много неща. Немислимото се случи и вече имаме почти една година устройства, които не ползват лицензираната версия на Android и услугите на Google. „План Б“ на Huawei не включва единствено създаване на алтернативна софтуерна екосистема, а към нея може да добавим изграждането на онлайн магазин за приложения, разширяване на портфолиото от продукти, търсене на алтернативни пазари и компенсиране на потенциалните загубени такива.

Всички тези процеси вече текат и показват, че Huawei ще се опита да оцелее, независимо от безпрецедентния натиск оказван от САЩ.

Новата хармония

На конференцията за разработчици на Huawei HDC 2020, която се провежда на 10 септември се потвърди, че все пак платформата ще се появи за умни смартфони. Просто няма да стане в рамките на следващите 12 месеца. Според пътната карта на HarmonyOS, версията на платформата за по-сложни устройства (с над 4GB RAM) ще бъде достъпна през октомври 2021 г.

Теоретично, Huawei може да пусне и по-рано смартфон, базиран на новата операционна система. Версията на HarmonyOS за устройства до 4GB RAM ще се появи през април 2021 г. Ако компанията реши да тества платформата, то това може да се направи с умен телефон от бюджетен клас, който не разполага с толкова оперативна памет. Тази теза се подкрепя в презентацията на Huawei на HDC 2020, в която е посочено, че бета версия за разработчиците на приложения за HarmonyOS за смартфони ще е налична през декември 2020 г.

Все още няма налични на пазара устройства за новата платформа. Най-първите, ще са такива с малки изчислителни способности и по-скоро ще са сензори и подобни системи. Причините явно са технически, създаването на стабилна и надеждна операционна система изисква доста ресурс и работа. Целите са доста амбициозни. Според Huawei, HarmonyOS е по-бърза и по-лека от ядрото (kernel) на Google Fuchsia и QNX. В същият момент, компилаторът на новата платформа ще може да портва APK пакетите на Android.

Собствена екосистема – по-важната спирачка

Именно последните в момента са спасителния пояс на Huawei, когато използват версията на Android с отворен код (т.нар. AOSP). Причината е, че компанията не може да ползва мобилния магазин Google Play. Потребителите на новите модели на Huawei от септември миналата година използват APK пакетите на Android, за да имат достъп до приложенията за платформата.

Това се налага, тъй като мобилният магазин AppGallery на китайския гигант не разполага с разнообразието на Google Play. По време на изложението IFA в Берлин в първите дни на септември, Huawei обяви, че разполага с 460 млн. месечни потребители на AppGallery, от които 33 млн. са в Европа или само малко над 7%.

Изграждането на собствена екосистема от мобилни приложения е най-големият проблем, пред който са се изправяли всички технологични гиганти с амбиции на пазара. Microsoft, Nokia, LG, Samsung и много други са правили опити, но за момента никой не е разбил дуопола между Apple и Google. Huawei се е заел със задачата, но засега, разчита повече на APK пакетите и AOSP платформата, за да има достатъчно приложения.

1+8+N=10

Другият елемент от „План Б“ на Huawei е развиването на потребителската електроника. Стратегията беше обозначена още през лятото на 2019 г. като 1+8+N. Тази своеобразна формула изразява десет вида устройства. Зад единицата стои смартфона – най-успешният продукт на компанията до момента. Той е и своеобразен център на тази екосистема, която китайският гигант иска да развие.

Осмицата се състои от други основни, но съпътстващи джаджи – телевизори, таблети, умни часовници, лаптопи, умни очила, слушалки, свързани коли и умни колонки. В момента Huawei отдава все по-голямо значение, особено предвид факта, че смартфоните понесоха най-силно удара от липсата на лицензиран Android.

Компанията задели специално внимание именно на доста от изброените устройства по време на тазгодишната конференция HDC 2020. Бяха представени нови слушалки Free Buds 3, нов модел умен часовник Watch GT2 Pro, спортният вариант Watch Fit, компактният ултрабук MateBook X и продуктивния лаптоп MateBook 14.

Зад N стоят всички останали джаджи под егидата на Интернет на нещата (IoT). Те ще са следващата стъпка, като и ще са първите, които ще ползват HarmonyOS. Тях ги очакваме през следващите месеци.

Диверсификацията на продуктите има за цел да даде различни източници на приходи за Huawei, както и да не ги направи изцяло зависими от продажбите на смартфони. Последните се очаква да намаляват, заради санкциите на САЩ, което удря пазари като Европа, Австралия, Канада и др. Huawei очаква спад на продажбите на предстоящата серия Mate 40 с 30%, като тази прогноза направи Ричард Ю изпълнителният директор на звеното по време на IFA в Берлин.

Другите потребителски устройства набират все по-голямо значение, предвид липсата на лицензиран Android, а от следващата година – и на нови процесори. За първи път от години, Huawei не представи нов мобилен чипсет на IFA, като това идва до голяма степен от удара на САЩ върху доставчиците на китайския гигант.

Регионално пренасочване

Китай се оказа спасителният пояс на компанията, когато става дума за продажбите на смартфони. Именно, благодарение на местния пазар, Huawei постигна първо място по доставки на умни телефони през второто тримесечие в разгара на коронавирус пандемията по света. Китайският пазар е най-големият на глобално ниво, но само той няма да е достатъчен, за да се поддържа стабилно ниво на продажби.

Данните за месечните потребители на AppGallery са доста показателни за състоянието на екосистемата на технологичния гигант в Европа. Само 7% от всички, като значителна част от останалите са в Китай. Това обяснява и голямото количество китайски приложения в магазина.

Нова възможност се оказва Русия, към която Huawei все повече обръща поглед. При това не само по отношение на смартфоните, където е втора след Samsung, но и в продажбата на телеком оборудване. Последното е ключово, ако Европа започне да забранява или да ограничава операторите в ползването на системите на Huawei за изграждане на своите 5G мрежи.

Географското разделение все повече очертава геополитическото такова между Китай, САЩ и техните съюзници, отколкото реалните пазарни възможности.

Ще успее ли този „План Б“

Най-грубо казано, това са компонентите на знаменития „План Б“ на Huawei. Неговите ефекти вече са повече от видими. Компанията задържа на стабилни нива продажбите от смартфони, благодарение на географското преразпределение.

Устройствата от категория „8“ във формулата на Huawei също набират сила и осигуряват някаква стабилност при приходите на компанията. „N“ компонентът скоро ще бъде на пазара.

Новата операционна система HarmonyOS в комбианция с магазина AppGallery са елементите, от които зависи дългосрочния успех на този „План Б“. Както и са най-голямата неизвестна в уравнението за оцеляване на Huawei. Отговорите на тези въпроси ще започнем да виждаме през следващата 2021 г. Както и дали няма да има допълнителни мерки от страна на САЩ.

The post „Планът Б“ на Huawei в действие appeared first on TechTrends България.

По този начин, Apple реално забранява достъпа на конкурентни услуги, различни от нейната Apple Arcade на устройствата на технологичния гигант. Което се случва няколко седмици, след като главният изпълнителен директор на „ябълковата“ компания Тим Кук да се защитава точно от такива въпроси по време на изслушването на антимонополната комисия на Конгреса на САЩ.

За проблемите на Google и Microsoft в пускането на своите облачни гейм платформи в iOS се говори от близо година, но едва сега има официално потвърждение за точните причини. Още в началото на годината стана ясно, че xCloud се тества много ограничено в App Store, най-вече заради рестрикциите на Apple. Google официално пусна своята стрийминг услуга Stadia в края на миналата година, но само за устройства под Android. Тя не е налична за iOS.

Обяснението – невъзможност за индивидуално одобрение

Технологичният гигант обяви, че облачните гейм платформи на Google и Microsoft не отговарят на изискванията на общите условия. Разковничето е, че Apple настоява всяка една игра, която е или ще бъде включена в новите услуги, трябва да бъде одобрявана индивидуално от компанията.

Друго ключово изискване е те да могат да се включват в класациите за най-популярни, сваляни и доходоносни приложения. Което означава, че те трябва да се предлагат отделно, а не като част от само една услуга.

„Нашите потребители се наслаждават на милиони страхотни приложения и игри от милиони разработчици, които са достъпни в App Store, стига да отговарят на единните правила за публикуване, което включва индивидуалното им представяне за преглед и включването им в търсачката и класациите“, се посочва в официално изявление на Apple за Business Insider.

Нито Microsoft, нито Google предоставят такава възможност, като тяхната гледна точка е, че те позволяват стриймването на съдържание. Apple обаче разглежда този подход като нарушение на нейните общи условия. Реално обаче, така компанията от Купертино запазва изцяло достъпа до своята аналогична услуга за стрийминг на игри.

Apple Arcade беше пусната официално също в края на 2019 г. и реално само тя отговаря на условията на App Store. Причината е, че тя използва игри, които вече се достъпни до iOS устройства или се одобряват индивидуално от компанията.

Microsoft директно обвини правилата на Apple за App Store като основна причина да не могат да се пускат облачни гейм услуги от други доставчици, освен от самата компания. Тя допълни, че технологичният гигант третира по различен начин приложенията и игрите, особено, когато първите включват интерактивно съдържание.

„За съжаление, няма да може да пренесем нашата визия за облачен гейминг до играчите на iOS“, коментират от Microsoft, цитирани от TheVerge. „Apple остава единствената платформа, която лишава потребителите от облачния гейминг и услугите за абонамент на игри“.

Борба за приходи

Основната цел на Apple е да запази последната дума при разпределението на приходите от мобилни игри. В момента, те са значително перо в App Store-а и се генерират по два начина – от директни продажби или от такива на виртуални предмети вътре в самото заглавие.

Изнасянето на редица игри и вкарването на нови такива през едно приложение, в което тези постъпления ще останат за друга компания е сценарий, който Apple се опитва да избегне. Затова, по този начин технологичният гигант кара разработчиците да не разчитат на подобни услуги за достъп на гейм заглавия до iOS устройства, а да ги публикуват самостоятелно или в Apple Arcade.

Което повдига въпроси, дали прекалено стриктният контрол на Apple над App Store не се използва именно за разчистване на конкурентите на аналогичните приложения на компанията. Въпрос, който се повдига все повече от Европейската комисия и политиците в САЩ.

The post Apple забрани конкурентните гейм стрийминг услуги в App Store appeared first on TechTrends България.

Тя ще бъде налична първоначално само за потребителите на Messenger и Facebook в рамките на САЩ. Технологичният гигант не обяви, кога ще има международен старт на услугата, но най-вероятно скоро ще започне да се появява и в други държави, както и ще обхване четирите ѝ основни платформи.

Facebook Pay излиза само седмици, след като повечето големи разплащателни компании напуснаха проекта Libra на технологичния гигант за създаването на мощна криптовалута със същото име.

Възможностите на новата система

Новата услуга на социалната мрежа има едно голямо предимство – нейната пълна интеграция с всички големи приложения. Създавате я веднъж, като след това цялата информация и трансакции се правят и проследяват от едно място. Така потребителите няма нужда да се разпокъсват да въвеждат едни и същи данни във Facebook, WhatsApp или Instagram. Съответно, проследяването на извършените плащания ще бъде много по-лесно ако такива са правени на отделните платформи.

Другото голямо предимство е по-големите вградени системи за сигурност. Facebook обяви, че Facebook Pay ще разполага със защита чрез PIN код или биометрични данни през смартфона (например, валидиране на идентичността чрез пръстов отпечатък).

Основните цели на новата услуга са да се насърчи плащанията между отделните потребители, да се улеснят благотворителните кампании, продажбите на билети за събития, вътрешни покупки за приложения, както и трансакциите извършвани в частта за онлайн аукцион на Facebook – Marketplace.

Facebook, PayPal и Libra

Facebook Pay ще е отделна разплащателна система от дигиталния портфейл Calibra, който беше създаден, за да обслужва потенциалната криптовалута Libra. Поради тази причина, основните партньори в осъществяването на трансакциите са компании като PayPal и Stripe. През тях минават паричните преводи на Facebook Pay.

Същите разплащателни компании, както и картовите такива вече напуснаха неправителствената организация Libra Association, след индиректен натиск на правителството на САЩ. PayPal първа се оттегли от криптовалутата, лансирана от Facebook, като след нея я последваха Visa, Mastercard, Stripe и др.

Социалната мрежа в момента е поставена на кръстосан огън от управляващите във Вашингтон. Темата за личните данни и тяхното използване за политически цели все още не е затихнала. В същото време потенциалното пускане на криптовалута подкрепена от някои от най-големите корпорации по света, допълнително изостри вниманието на щатските политици.

Libra и дигиталният портфейл Calibra трябваше да поемат ролята на интегрирани разплащателни инструменти във всички приложения на Facebook. Социалната мрежа и официалните ръководители на асоциацията зад криптовалутата обявиха, че няма да я пускат, докато тя не покрие всички регулаторни изисквания от големите икономики като тази на САЩ. С което има голям шанс, Libra дори и да не стартира.

Поради тази причина, технологичният гигант пуска своя резервен план, който се явява Facebook Pay. Той трябва да осигури тези интегрирани разплащателни възможности в отделните платформи на технологичния гигант.

The post Facebook Pay е новата разплащателна услуга на социалната мрежа appeared first on TechTrends България.

Доминират основно позитивни и приповдигащи новини, граничещи с рекламно съдържание. Негативните новини, независимо дали са обективни или не, са посрещани на нож, а авторите им обвинявани едва ли не, че са против прогреса.

По един доста естествен начин този начин на мислене се пренесе донякъде и в България. Голяма част от информацията за българската стартъп екосистема е изцяло положителна и погледната само от гледната точка на предприемачите. Която в доста случаи може да не най-обективната.

В САЩ изтрезняването дойде, макар и с доста закъснение и на цената на милиарди долари инвестиции, под формата на откровено измамен стартъп Theranos, „еднорози“ с бизнес модел, който може да не издържи теста на времето в лицето на Uber и изправения почти пред фалит WeWork.

Донякъде такъв пример вече имаме и в България. Онлайн магазинът за свежи хранителни продукти Farmhopping затвори врати. Компанията обяви в четвъртък, че от 4 октомври вече няма да приема поръчки и парите по всички заявени за тогава ще бъдат възстановени.

Обновена на 28 юли 2020 г.: Платформата на Farmhopping получава втори шанс и възобнови дейността си, като през пролетта на 2020 г. влезе в съдружие с фермерския кооператив „SIS Кооп“.

Сбогуване с достойнство

За разлика от изброените по-горе примери отвъд Океана, Farmhopping прекрати дейността си с гордо вдигната глава. В откровен блог пост, главният изпълнителен директор на компанията Росица Митова, не търси причините в провала в лоши инвеститори, глупави клиенти или просто да обвини българската бизнес среда. Тя признава, че Farmhopping не е преценила обема на пазара и решението да не се инвестира в дългосрочен работещ бизнес модел.

„Надценихме размера на пазара и подценихме необходимите инвестиции в бизнес модел, който е изпреварил времето си“, пише Росица Митова в блога на компанията.

„Надценихме размера на пазара и подценихме необходимите инвестиции в бизнес модел, който е изпреварил времето си“ Росица Митова, Farmhopping

Смели думи, особено предвид факта, че това са два от трите основни проблема, пред които се изправя всеки един български предприемач. Липсата на голям локален пазар е една от водещите спирачки пред компаниите, които се опитват да развият местни продукти или услуги.

Бизнес моделът е проблем, с който се сблъскват дори щатски предприемачи. Много хубав пример за това е Uber, който допреди да излезе на борсата беше смятан, за едно от чудесата на Силициевата долина. Все повече обаче възможността му да излезе на печалба се поставя под въпрос от инвеститорите и анализаторите.

Третият проблем е липсата на ясна визия, тъй като предприемачите не винаги успяват да фокусират вниманието си към ясен основен бизнес.

Росица Митова признава, че именно първите две предизвикателства са довели до края на Farmhopping.

Не става само с потребители

Какво все пак представлява прекратилата своята дейност компания? Farmhopping беше онлайн платформа, която предоставя на крайните потребители да пазаруват свежи хранителни продукти директно от малките производители. Възможността да получиш истинска и чиста храна от някоя бутикова ферма директно до дома си в рамките на два дни е доста добра идея.

Според Росица Митова, във Farmhopping участваха над 600 ферми и малки производители. Над 20 хил. са регистрираните потребители, от които поне шест хиляди са били активни на платформата. Farmhopping дори отваря физически магазин в София, който ще продължи работа и след затварянето на платформата. Всичко това е изградено за пет години, но се оказва недостатъчно, за да може компанията да излезе на печалба.

„Не можем да продължим без нужните ни средства, за да развиваме платформата, а инвестициите, които ни трябват, не се оправдават на българския пазар Росица Митова, Farmhopping

Вместо това, компанията генерира загуба след загуба и в един момент просто привършва капитала и привлечените инвестиции.

„Макар, че предизвикателствата не ни плашат, не можем да продължим без нужните ни средства, за да развиваме платформата, а инвестициите, които ни трябват, не се оправдават на българския пазар“, продължава Росица Митова.

Изгаряне на инвестициите

На пръв поглед 2018 г. е доста силна за Farmhopping, през нея тя увеличава значително приходите си. Тогава реализира постъпления от 1.1 млн. лева, но и загуба от 465 хил. лева. Проблемът е, че последната започва да се натрупва, като през 2017 г. приходите са близо три пъти по-малко от 410 хил. лева, но негативния резултат е в размер на 600 хил. лева.

Плановете на компанията бяха към края на 2018 г. да започнат да излизат на оперативна печалба, което явно не се случва. Вместо това загубата продължава да набъбва. За период от само три години тя надхвърля 1.2 млн. лева.

Което постепенно изяжда привлечения капитал. Към края на 2017 г., Farmhopping си е осигурила финансиране от над 500 хил. евро. Основният инвеститор е фондът Eleven, от когото са поне 100 хил. евро. Пари осигурява и Seedcamp, както и няколко бизнес ангела от България и Великобритания.

Фалитът на Farmhopping може да се разгледа като много добър и полезен урок за българската стартъп екосистема. Защото развиването на всеки един бизнес е маратон, а не спринт и трябва да се мисли доста в дългосрочен план. При положение, че платформата получава доста големи средства за българския пазар за да осъществи идеята си, тя пак не успява. Но поне има смелостта да го признае и да се ориентира към драстично свиване на бизнеса си в рамките на физическия си магазин в София.

The post Краят на българския Farmhopping appeared first on TechTrends България.

Според тях, Google Play отчита 10% ръст на годишна база по брой свалени приложения, които достигат 22.5 млрд. За същия период iOS разполага с близо 7.8 млрд. даунлоуда. Разликата между двете платформи е 185% в полза на онлайн магазина на Google. Важно е да се уточни, че Appannie следи само новите инсталации на приложения, а не повторните такива или ъпдейтите.

Потребителските нагласи

Общият брой на свалените мобилни програми е 30.3 млрд. през второто тримесечие на 2019 г., което е абсолютен връх, показва статистиката на Appannie. Въпреки, че приложенията привличат основна част на интереса на потребителите, игрите също имат доста добър дял и в двете платформи. При Apple те съставляват около 30%, докато при Android делът на гейм съдържанието е 40%. Въпреки това, Google Play отчита добър ръст от 15% на стандартните приложения, поради засиления интерес към такива, които допълват автомобила, или са насочени с развлекателна цел, като специализирани програми за комикси например.

Популярността на Google Play се увеличава основно покрай интереса на потребителите от развиващите се страни, като Индия, Бразилия и Индонезия. Това са и водещите три държави, както по общи сваляния, така и по цялостен ръст. При iOS най-много сваляния има в САЩ, Япония и Китай, като първите две държави не са изненада, предвид добрия пазарен дял на продуктите на Apple там. Когато става дума за растеж в проценти, Китай отпада за сметка на Бразилия в тази класация, което показва потенциала на страната.

Apple държи приходите

Потребителите харчат повече в онлайн магазините iOS и Google Play, като общите приходи на двете платформи се оценява на 22.6 млрд. долара или ръст от 20% на годишна база. Apple продължава тенденцията да прибира по-голямата част от директните приходи от приложенията. Разликата между двата магазина продължава да е 80% повече в полза на iOS.

Причината е, че Apple разчита изцяло на директна монетизация на своя онлайн магазин. Повечето приложения в него са платени или с по-малко функции, ако са безплатни. Google разчита доста повече на приходите от реклами, които пуска в тях.

Най-популярните

Сред първите пет най-популярни приложения по света няма голямо разместване. Facebook, Messenger и WhatsApp водят по брой сваляния, което показва мобилната доминация на компанията основана от Марк Зукърбърг. Следва TikTok, което е западната версия на китайската платформа за кратки видеосподеляния Douyin. На пето място е Instagram, което също е част от портфолиото на Facebook.

Snapchat отчита голям ръст на свалянията и се изкачва до шеста позиция. Това е постигнато, с новото приложение за Android, което е по-добре оптимизирано и с доста нови функции, като допълнителни филтри с добавена реалност. Музикалното стрийминг приложение Spotify се изкачва с една позиция до девета, а алтернативния интернет браузър UC Browser влиза в Топ 10.

The post Google Play затвърждава преднината си пред iOS appeared first on TechTrends България.

Сега, малко повече от 18 години, след представянето му, Apple решава да сложи край на тази епоха, като замени приложението с три отделни услуги – Apple Podcasts, Apple TV и Apple Music. Действието е напълно консистентно с новата стратегия на технологичния гигант за трансформира на своя бизнес модел и постепенното ориентиране към предлагането на съдържание, вместо само на хардуерни продукти. Компанията е силно зависима от продажбите на смартфоните iPhone, които формират близо две трети от приходите ѝ.

Новината за премахването на iTunes и разцепването му на три приложения идва по време на ежегодната конференция за разработчици WWDC 2019. На нея Apple обяви доста промени, включително представи и новия iOS 13, както и обновена версия на Mac Pro.

Разцепването на iTunes

Замяната на легендарното приложение с три отделни не идва като изненада. Концептуално, технологичната индустрия се преминава от един онлайн магазин за съдържание към различни специализирани стрийминг платформи. Досега, iTunes беше събирателно място за музиката, филмите, програмите и всичко, което потребителите могат да ползват на своите лаптопи и компютри Apple (и Windows).

Новите три услуги са тясно специализирани в определени сегменти на онлайн стрийминга. Apple Podcasts, както името подсказва събира на едно място всички подкасти и популярни аудио предавания в интернет. Apple Music е сравнително новата музикална стрийминг услуга, която е изградена до голяма степен на базата на Beats Music. Това се случи след като компанията от Купертино придоби популярната марка аксесоари Beats By Dre и съответната дигитална услуга, която тя развиваше.

Apple TV включва възможността за видео стрийминг на разнообразно съдържание – от телевизионно, през филмово и спортно. Към края на годината ще бъде добавена и премиум функция, в която Apple ще пуска и собствени сериали, практика, която Netflix и Amazon развиват успешно през последните години.

Да разтърсиш из основи статуквото

Макар и iTunes да не изчезне напълно при следващата версия на настолната платформа MacOS, неговата роля в живота на потребителите ще бъде сведена до минимум. Малко от тях осъзнават, че чрез приложението, Стив Джобс напълно разтърси статуквото. Не само в технологичната, но и в развлекателната индустрия.

До 2001 г. интернет се ползваше най-вече за споделяне на музика и филми от потребителите, в повечето случаи на ръба на закона. Развлекателната индустрия, с нейния закостенял консерватизъм, настояваше за радикални мерки, за спиране на този процес. Най-яркия пример беше идеята за пълна забрана на MP3 формата. Така, вместо музикалната индустрия да намери печеливш бизнес модел, основан на новите дигитални технологии, тя се опитва да го премахне.

С iTunes Стив Джобс даде на потребителите възможност да купуват онлайн музика, а на компаниите – печеливш бизнес модел

Тук се намесва маркетинговия гений на Стив Джобс. След близо две години преговори, той успява да убеди притежателите на авторските права, че MP3 може да се продава онлайн и те да взимат пари от това нещо. В същия момент, разбива на пух и прах усещането, че интернет пространството се ползва само за споделяне на файлове и информация. Легендарният му отговор, че „глобалната мрежа не е за споделяне, а за пазаруване“. Тази теза, която по това време се смята за табу, успява да се развие в пълноценен бизнес модел.

Всъщност, Стив Джобс постига тази победа на двата фронта (бизнес и потребителски) с лека хитрост. За да убеди музикалната индустрия да предоставят музика за онлайн магазина, той се разбира с тях, клиентите да не стават притежатели на песните, които поръчват през него. В общите правила е записано, че те само „наемат“ съдържанието и този процес може да бъде прекратен едностранно. Доста потребители дори до днес не подозират за тази дребна подробност.

Именно, заради нея и опитите на Apple да автоматизират процесите по синхронизиране между плейлистите и устройствата, превръщат iTunes в истински интерфейсен кошмар. За много потребители, това е една от програмите с най-неитуитивно управление, като може би единствен по-съвременен конкурент са настройките на Facebook. Ограниченията по свалянето на песните и прехвърлянето им на множество устройства, които не са обвързани с потребителския профил, стоят в основата на този малък ад, който доста от нас са изпитвали.

The post Краят на една легенда – Apple премахва iTunes appeared first on TechTrends България.

За какво е делото

Върховният съд на САЩ разглежда дали потребителите могат да завеждат дела срещу Apple по начина по който се прави ценообразуването в дигиталния ѝ магазин App Store. Спорният момент е дали, компанията може да бъде подведена под отговорност, предвид факта, че реално крайната стойност на приложенията се определят от самите разработчици. Технологичният гигант определя, че всички, които предлагат софтуер през App Store трябва да плащат 30% комисионна от продажбите си през магазина.

Според потребителите на iPhone, които са завели делото, с тази практика, Apple злоупотребява с монополното си положение и реално кара разработчиците да вдигнат цените за софтуера си, за да компенсират тази такса. Така, те прехвърлят тежестта на комисионната върху потребителите или по същия начин по който действат косвените данъци, като ДДС например.

В САЩ има специален прецедент по този проблем, положен през 1977 г. Тогава, Върховният съд налага „Доктрината на тухлите от Илинойс“, според който само директният продавач на стоки или услуги подлежи на антимонополно производство. Apple я използва нея, като се аргументира, че е само посредник между продавача и купувача, чрез своя App Store. Както и, че разработчиците сами определят своите крайни цени. Между другото, технологичните гиганти много обичат да заобикалят регулации, като поставят ролята си на посредници. Това прилага и Uber в множеството си дела по света, като твърди, че не е транспортна компания, а софтуерна платформа.

Ако някои потребители стартираха това дело преди години, то все повече разработчици и конкуренти на Apple недоволстват от нейната практика. Spotify директно обяви, че технологичният гигант се възползва от своето монополно положение и да налага различни рестрикции на приложението ѝ. В случая, ситуацията е деликатна, тъй като Apple разполага със собствено стрийминг приложение и може да прави това с цел да си осигури конкурентно предимство в собствения си магазин. През първата половина на годината Spotify сезира институциите в Европейския съюз по въпроса.

Решението на Върховния съд не приема аргументите на Apple и признава, че компанията има роля в крайното ценообразуване.

Последствията

Само по себе си, крайният развой на делото няма да има директни последствия за компанията. Решението не означава, че Apple злоупотребява с монополно положение и, че трябва да плати нещо, а че може да бъде съдена за това. Освен това Върховният съд, подчертава, че става въпрос за предварително становище и, че „делото е в още ранен етап“. Преведено на нормален език, съдебната борба за App Store тепърва ще продължава и може накрая Apple да обърне крайното решение.

Ако не успее в дългосрочен план може да доведе до промяна на таксите или на целия бизнес модел на компанията. Оттук насетне, потребителите на iPhone в САЩ могат да заведат конкретни дела за злоупотреба с монопол с цените в App Store. Към тях може да се включат и конкуренти на дружеството.

В още по-дългосрочен план, потенциални спечелени дела срещу Apple и нейния бизнес модел с App Store могат да имат няколко допълнителни ефекта. Първият е, че компанията все повече разчита от предоставянето на услуги за нов източник на приходи и App Store-а е един от тях. Промяната на бизнес модела, определено ще постави под натиск потенциалния ръст на дружеството. Вторият и по-големият е, че останалите технологични гиганти, като Amazon, Facebook и Google са изградили своите магазини по сходен бизнес модел. В един момент и те могат да се окажат обект на антимонополни дела.

Друго последствие е, че развоят на съдебния спор може да засили обществения и политически натиск за стриктно регулиране на технологичните гиганти. В САЩ все повече се засилват разговорите за по-голям надзор на компании, като Apple, Facebook, Google и Amazon. Някои, като сенатор Елизабет Уорън, директно призоваха за тяхното разцепване. Тя започна да изгражда своята кандидат-президентска кампания върху тази идея.

Един от конкретните ѝ аргументи е свързан именно с факта, че тези компании притежават онлайн магазини и платформи, в които са едновременно и продавачи, и посредници. Което им дава възможност за злоупотреба с монополно положение. Затова, една от мерките, които сенатор Уорън предлага е техния бизнес с платформата да бъде отделен от този в който предлагат собствени продукти и услуги в нея.

The post Потребителите в САЩ ще могат да съдят Apple за монопол appeared first on TechTrends България.