Преди близо два месеца излезе такова проучване на Opensignal. В него се посочва, че „А1 България“ разполага с най-добрата мобилна мрежа в страната. То показа, че телекомът успява да разгърне модернизацията на инфраструктурата си спрямо конкурентите. Ookla от своя страна обяви, че България е на десето място по мобилни скорости в света.

За да придобием по-голяма представа от състоянието на мрежите в страната ще разгледаме и сравним резултатите от последните няколко такива изследвания. Взимаме тези на Ookla, Opensignal, Nperf и Umlaut, които покриват част или напълно 2023 г.

България в Топ 10 по мобилна връзка в света

Първото изследване, което попада в нашия фокус е това на Ookla или на най-популярния инструмент за измерване на интернет скоростта сред потребителите – Speedtest. Тук ще разгледаме цялостното позициониране на България, като причините са две – едната е, че все още не са излезли лидерите в отделните категории за нашата страна. Другата е, че обикновено се показват само лидерите за отделните държави, но не и представянето на останалите оператори.

Така, според Speedtest и данните събрани през февруари 2023 г. България попада сред десетте държави с най-бърза мобилна онлайн връзка. Средните замервания, които са правили потребителите през този период показват скорост от сваляне на малко под 100Mbps – 97.6Mbps. Забавянето е само 20ms, което е доста добре за мобилна връзка.

Това поставя страната ни на десета позиция и скок от цели 11 места спрямо януари месец. През изминалата 2022 г. българските мобилни мрежи имат доста силно представяне – като дори през юни заемат трето място със скорост от 110Mbps. Като цяло при клетъчната връзка, България е сред световните лидери по данните на Speedtest. Лидер за февруари 2023 г. са Обединените арабски емирства със скорости малко под 180Mbps.

Ситуацията не е толкова оптимистична при фиксираните мрежи. България пропада с още няколко места през февруари 2023 г. и вече заема незавидната 61 позиция. Скоростта на сваляне е 69.13Mbps, на качване е 52.63Mbps, а забавянето е само 5ms. Страната ни обаче запазва низходяща тенденция през по-голямата част от изминалата година, като през февруари 2022 г. е била на 56 място. Разликата с лидерите също е стряскаща – Сингапур е на първа позиция със скорости на сваляне от 237Mbps, втори е Китай с 226Mbps, а трети е Мароко също с 226Mbps.

Opensignal – повече данни за мобилните мрежи

Изследванията при мобилните мрежи са повече, като освен Ookla, такива правят още Opensignal и Umlaut. Първата дава доста подробна разбивка и вече сме я разглеждали, но само от гледната точка на цялостния лидер за втората половина на 2022 г. – „А1 България“. Телекомът е първи по пет показателя, съвместен победител (тоест е с близки показатели с друг/и) в осем категории и само в една няма отличие.

Според Opensignal компанията е лидер, както по скоростите на сваляне и качване в цялостните мрежи, така и в тези за връзка в 5G. При първите средната стойност за сваляне при „А1 България“ е 81.7Mbps, като е близо двойно по-голяма спрямо конкурентите – „Виваком“ е с 47.8Mbps, а „Йеттел“ е с 51.2Mbps. Скоростите на ъплоуд са малко по-равностойни, лидерът е с 15.3Mbps, а другите два оператора са с около 12.5Mbps. При 5G връзката, „А1 България“ е доста безапелационен лидер с 478Mbps при сваляне или над двойно спрямо конкурентите – 190Mbps при „Виваком“ и 206Mbps на „Йеттел“.

В повечето категории, където се изследва не само скоростта, но цялото представяне в конкретна дейност има по-силен паритет между операторите. При тях има по-скоро субективна оценка от 1 до 100. Така, в общите мрежи при игри разликата почти няма – трите оператора са с около 68-69 точки. Сходна е ситуацията и с чат/войс приложения – между 77 и 79 точки. Подобни са резултатите и в 5G мрежи, макар и разликите между операторите да са са с една идея по-видими.

Единственият критерий по който „А1 България“ няма превъзходство или паритет според Opensignal е наличността на 5G мрежата. Тук, лидер е „Виваком“ с 34.2% от времето за свързване. Което е двойно повече спрямо останалите два оператора, които са с по около 17%. Причината за това се крие най-вече в ползването на софтуерен ъпгрейд на мрежата на „Виваком“ и по-голямата оптична инфраструктура, с която компанията разполага.

Индивидуалните резултати на Umlaut

Резултатите на втората компания за изследвания при мобилните мрежи Umlaut се различават значително. Opensignal и Speedtest разчитат най-вече само на потребителски данни и оценки, докато при тези на германската компания се взимат и такива от самите оператори. За някои телеком експерти това е по-добрата методология, тъй като взима предвид и информация от backbone-а.

За съжаление, Umlaut дават общи оценки, а не например точни скорости. „Йеттел“ и „Виваком“ тук са почти един до друг, като първата компания е с 927 точки, срещу 922 за втората. Лидерът при Opensignal „А1 България“ е по-назад с 897 точки. Като цяло, разликата в отделните компоненти е минимална. „Йеттел“ имат повече точки при качеството на покритие и базови скорости на сваляне. „Виваком“ е с по-добри показатели с времето, в което има бърза връзка.

Nperf или малко за фиксираните мрежи

Когато става дума за фиксираната мрежа, което да обхваща българските телекоми, през март излезе и това на Nperf. Без изненади, тук лидер е „Виваком“. Компанията инвестира много не само в подобряването на основната си мрежа, но и в нейното разширяване (най-вече с придобивания на конкуренти). Отделно, телекомът все още притежава най-голямата канална инфраструктура, в която да се разполагат оптичните кабели. Фактор, който продължава да е ключов при разгръщането на фиксирани услуги.

Скоростите на сваляне при „Виваком“ са 80.75Mbps, втори е „А1 България“ с 64.81Mbps, а трети е „Булсатком“ с 41.75Mbps. Трябва да отбележим, че последният оператор вече продаде своята инфраструктура на лидера. Сделката се оспорва в момента от конкурентите пред регулаторите и ако все пак бъде финализирана, този сектор ще остане „надпревара с два коня“.

„Виваком“ е лидер и при качване на данни – с 62.95Mbps, докато „Булсатком“ дава дори по-силен резултат спрямо качване с 42.94Mbps. Трети е „А1 България“ с 36. 82Mbps, но телекомът има и най-голямо забавяне от 42.94ms. „Булсатком“ е с 37.17ms, докато „Виваком“ остава лидер с най-малко такова – 28.02ms.

По този начин виждаме сравнително противоречива картина. От една страна, България продължава да е сред лидерите по мобилна връзка в света. От друга, най-добрата такава мрежа в страната зависи от методологията – дали ще вземем данните на Opensignal или тези на Umlaut. При фиксираните мрежи имаме доминация на „Виваком“, като следим изследването на Nperf.

The post Телеком мрежите в България или кой е по-по-най през 2022 г. appeared first on TechTrends България.

Фон дер Лайен очерта тези приоритети в сряда 16 септември в своята годишна реч пред Европейския парламент, която включва от извънредни политики и мерки свързани с коронавируса до международната обстановка и позицията на Европейския съюз (ЕС) в световните тенденции. Въпреки това, тя определи периода до 2030 г. като „дигиталното десетилетие на Европа“.

Към горните сегменти, председателката на ЕК добави решимостта на Съюза да работи в посока на налагане на данъци за дигиталните услуги. Независимо дали ще се постигне единна рамка в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) или през формата Г20, Брюксел ще наложи подобна политика.

„Амбицията ни да формираме дигиталното бъдеще на Европа покрива всичко – от киберсигурност, през критична инфраструктура, дигитално обучение и умения, до демократизиране на медиите“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

Фон дер Лайен отбелязва, че Европа трябва да действа бързо, ако иска да не изостане технически спрямо САЩ и Китай. Тя е изправена пред избора да „води в дигиталния свят или да бъде водена от другите, които изграждат стандартите“. В предходните политики на ЕС за иновации и дигитализация имаше също доста обещания, но със смесени резултати. Новите инициативи ще бъдат финансирани основно от фонда NextGenerationEU, който включва 750 млрд. евро.

Европейският облак

Новата посока и сегментите, които ще се развива Брюксел са до голяма степен очаквани. Първата точка са съхранението на данните и облачните технологии. ЕС разчита в момента значително на инфраструктурата на основно щатски компании за това. Центровете за данни на Google, Facebook, Amazon и Microsoft може да са разположени на Стария континент, но реално информацията може да бъде пренесена в САЩ.

За потребители и определени компании това не е проблем, но е такъв за мащабни публични услуги. ЕС ще се опита да изгради собствен европейски облак – „единно място, в което да се съхранява сигурно информация за енергийните и здравни сектори, например“. Това ще подкрепи изграждането на иновативни екосистеми от които да се възползват университетите, компаниите и др.

„Затова ще изградим Европейски облак като част от програмата NextGenerationEU“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Затова ще изградим Европейски облак като част от програмата NextGenerationEU“, коментира Урсула фон дер Лайен. Тя допълни, че той ще бъде базиран на платформата GaiaX – проект иницииран от Франция и Германия и подкрепен от редица европейски държави.

Отделно, председателят на ЕК обяви, че Брюксел ще инвестира 8 млрд. евро в изграждането на следващо поколение от суперкомпютри, които да обработват данните.

AI и е-идентичност

Вторият технологичен акцент е AI, който зависи много силно от първия. Изкуственият интелект може да се развие толкова добре не само от алгоритмите, но и от масивите с данни, с които е захранван. Тук идеята е по-скоро налагане на конкретни регулации какво да се прави с личната информация и алгоритмите, които я събират и обработват.

ЕК планира да предложи конкретни законови предложения през 2021 г., с които да се определят рамките, в които програмите да работят. Ключов момент е идеята за изграждане на единна електронна идентичност за всички граждани на ЕС. Концепцията е да може с нея да се извършват всички операции, които изискват персонални данни – от плащане на данъци, през ползване на дигитални услуги и др.

Е-идентичността е ключова за изграждането на електронно управление. Последното в България има дълга и мъчителна история, като една от големите пречки в реализирането му е именно липсата на одобрен електронен идентификатор. Засега председателят на ЕК обявява единствено, че скоро ще излезе с предложения по темата.

Мрежите, мрежите, мрежите

Европа изостава значително в изграждането на пето поколение мобилни мрежи (5G), независимо от обещанията и усилията на Брюксел, континентът да е водеща сила. Което е малко иронично, предвид факта, че два от трите най-големи доставчици на мрежово оборудване са европейски – Ericsson и Nokia.

ЕС ще инвестира в развитието на 5G и следващите 6G мрежи, както и на оптичната свързаност. Брюксел за пореден път идентифицира друг наболял проблем – липсата на интернет връзка в отдалечените региони. Нещо, което мобилните мрежи с бърз пренос на данни ще могат да решат.

„Без широколентова връзка вече е почти невъзможно да се изгради или движи бизнес. Тя създава огромна възможност за възраждане на отдалечените региони“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Без широколентова връзка вече е почти невъзможно да се изгради или движи бизнес“, обяви фон дер Лайен. „Тя създава огромна възможност за възраждане на отдалечените региони“.

Любопитен коментар, прави тя по отношение на развойните IT центрове, като допълва, че Европа разполага с човешкия потенциал и талант, да създава качествени продукти.

„Никога не е било по-добре време да инвестираме в технологии от сега, като дигитални центрове никнат навсякъде от София, през Лисабон до Катовице“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Никога не е било по-добре време да инвестираме в технологии от сега, като дигитални центрове никнат навсякъде от София, през Лисабон до Катовице“, коментира фон дер Лайен и допълни, че 20% от 750-те млрд. евро (150 млрд. евро) ще са именно вложения в дигиталната сфера.

Дигиталният данък

Идеята само Брюксел да дава няма да се реализира, защото ЕК има планове и да взима. От години на Стария континент витае във въздуха идеята за създаване на дигитален данък. Неговата цел е да се облагат приходите на интернет гигантите, които се генерират от европейските потребители.

Някои държави в ЕС вече мислят в подобна посока, като Франция например. Идеята вече се обсъжда активно на ниво ЕК и се очаква скоро да излезе в подготвения Закон за дигиталните услуги.

Новото в речта на Урсула Фон Дер Лайен е, че Брюксел ще задвижи концепцията с дигиталния данък, независимо дали има съгласие в международните организации като ОИСР и Г20. Надеждата на ЕС е, че Старият континент може да провокира и изгради единна регулаторна рамка в това отношение.

The post ЕС обяви периода до 2030 г. за „дигиталното десетилетие на Европа“ appeared first on TechTrends България.

Европейската комисия (ЕК) публикува в края на юни резултатите за 2019 г. В доклада България като цяло се позиционира на последно място. По някои показатели тя не изостава толкова спрямо водещите държави, но показва, че сме много назад в създаването на истинска дигитална икономика и общество. Ролята на DESI е да ориентира страните къде се намират в техния път на цифровизация и да предприемат съответните мерки. Както и да идентифицират своите силни и слаби страни. Пълният доклад можете да намерите ТУК.

Пак на опашката

България е на последно място с едва 36 точки, като пред нея са Гърция и Румъния – другите две държави с до 40 точки. Лидери в тази класация, подобно на много други сравнения, очаквано са скандинавските държави. На първо място е Финландия, втори са шведите, а трети – датчаните.

По-притеснителна е констатацията, че България почти не напредва в цялостния индекс от 2016 г. насам, за разлика от останалите страни. ЕК подчертава, че това е тенденция, която засяга повечето държави, които са със стойности под средните. България е постигнала под 10 точки увеличение на общия индекс, Гърция е с малко над 11. Любопитното е, че Ирландия най-много напредва с 19 точки за последните пет години. Холандия и Испания са другите страни, които подобряват представянето си в DESI.

Самият индекс се състои от пет основни компонента – свързаност, човешки ресурс, интернет потребление, интеграция на дигиталните технологии и дигитални публични услуги. Като според ЕК най-голям прогрес страната ни има в изграждането на последното или на т.нар. електронно управление.

Свързаност

Първият показва интернет свързаността и използването на последно поколение мрежови технологии. Все още тук главни акценти заемат оптичната инфраструктура и нейното разпространение до домакинствата. България се представя доста добре, като предлага бърза оптична връзка, но само в големите градове. Т.нар. „селски интернет“ и в отдалечените места страната ни изостава като качество на мрежите.

България изостава много по отношение на потреблението и хората, които ползват глобалната мрежа. За съжаление, тази тенденция стои още преди въвеждането на индекса DESI, когато страната ни предлагаше едни от най-високите интернет скорости на Стария континент. Независимо от сравнително доброто покритие, като дял от населението доста нисък процент използват оптична връзка, като такава почти липсва в домакинствата извън големите населени места.

С въвеждането на четвъртото поколение мобилни мрежи (4G) и предстоящата модернизация до пето (5G), тази свързаност ще играе все по-важна роля. ЕК отбелязва, че много държави изостават с регулаторните промени за подпомагане на този тип свързаност, като някои (включително и България) все още не е разпределила радиочестоти за 5G връзка на операторите. У нас, това се очаква да се случи в началото на 2021 г.

Проблемът с недостатъчния спектър е и причината, страната ни да изостава по национално покритие на 4G. България е на последно място по количеството разпределени радиочестоти в Европа.

Една от положителните новини е, че България е на четвърто място по диверсифициран пазар на фиксиран интернет. Пред нас са само Полша, Чехия и Румъния. Тя е и в Топ 10 по изгодна цена за доставка на фиксирана връзка, както и по брой абонати за високоскоростен мобилен интернет.

Човешки ресурси

България се слави със своите IT специалисти, за съжаление според индекса DESI, те са сравнително малцинство. Дори може да се идентифицира доста широко отворена ножица – имаме доста силно подготвени кадри, но много повече хора почти без дигитални умения.

Страната ни е на последните три места по общия индекс за човешките ресурси и на последно спрямо броя хората с базови софтуерни умения (малко над 30% от населението). Добрата новина е, че българските компании не изпитват чак толкова големи затруднения в намирането на IT специалисти, спрямо останалите европейски държави. Въпреки това, за 40% от технологичните свободни места трудно се намират адекватни кадри.

Потребление на интернет

Третият показател е доста силна ахилесова пета за страната ни – самото интернет потребление. Тук сме на предпоследно място единствено пред Румъния. В отделните подкатегории се забелязват тенденции, които са проблемни за страната ни от повече от десетилетие.

България е на последно място по потребители, които влизат в глобалната мрежа поне един път седмично – над 60%, при средна за ЕС стойност от около 80%. По-стряскащото е, че близо 25% от населението на страната ни никога не е използвало интернет. Тук сме лидери, като единствени с над 20% са Португалия и Гърция.

Интеграция на дигиталните технологии

Друг показател, по който България е на опашката е в интеграцията на дигиталните технологии. Тук измервателите са два – колко дигитален е бизнеса и електронното пазаруване. По първият, страната ни е на логичното последно място, но разликата спрямо Унгария, която е с малко пред нас, не е толкова осезаема.

В електронната търговия, страната ни изостава доста спрямо европейските си събратя. Той включва продажби на компаниите онлайн, зад граница по интернет и електронно счетоводство. Може да се окаже странно за доста хора, но повечето компании в България не ползват счетоводни системи. Страната ни е доста зад предпоследните Гърция.

Дигитални публични услуги

До голяма степен този показател, показва, колко са дигитализирани държавните и общински институции. Предвид застоят в който се намира електронното управление, можете да предположите, че и тук ще сме на последно място. Може цялостната стратегия и пускането на всички компоненти да е отложено покрай липсата на консенсус за това как точно да изглежда електронното ЕГН, но България направи на парче доста други елементи.

Затова страната ни е на 22-ро място по този показател, но не е на опашката. Там се намира Румъния, пред нея са Гърция, Хърватска, Словакия и Унгария. В страната ни се използват все повече публични електронни услуги, като до голяма степен може да допринесем за това редица онлайн разплащания (данъци, електронно подаване на декларации в НАП и др.).

Любопитното е, че по критерия за работа на бизнеса с държавата са направени доста стъпки. България е на 12-то място в предоставянето на онлайн услуги за компаниите от страна на публичните институции.

The post България продължава да е на последно място по дигитализация в Европа appeared first on TechTrends България.

Телекомите са сред тези бизнеси, които ще могат да устоят на тези бурни времена, но и те няма да бъдат подминати от спадове на приходите през 2020 г. Според специализираната консултантска фирма Analysys Mason, коронавирус пандемията ще понижи постъпленията на операторите с 3.4% за цялата година. Това въпреки, фактите, че в момента интернет мрежите са едно от малкото неща, които крепят бизнесите, адаптирали се към дигитална дейност, да функционират. Както и са в основата на комуникацията на властите и гражданите за преодоляване на пандемията.

Ръстът на трафика и потреблението по време на социалната дистанцираност няма да има същия позитивен ефект на общите приходи за годината. Причината се крие във факта, че като се завърти колелото на затворени бизнеси, повишена безработица и цялостно намалени доходи едновременно на корпоративните и крайни клиенти, това ще се отрази и на телекомите.

Общите тенденции

Приходите на операторите ще се свият с 3.4% на годишна база през 2020 г. в развитите пазари. Печалбите се очаква да понесат по-слаб удар, като понижението на тази преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) се очаква да се понижи с не повече от 2%. Телекомите ще компенсират общият спад с оптимизация на разходите, като най-много ще са засегнати капиталовите инвестиции (CAPEX) или с други думи – тези в модернизация на мрежите. Данните са за 32 държави, от които повечето от Западна Европа, някои от Централна, Нова Зеландия, Турция, САЩ, Южна Корея, Канада, Мексико и Япония. Любопитно е, че Китай не е включена в изследването. България също не е представена.

Тези резултати ще са по-добри от представянето на цялата икономика в развитите държави. Брутният вътрешен продукт (БВП) ще потъне с цели 6.1% през 2020 г., като най-силен спад ще има през настоящото второ тримесечие, като възстановяването му до предходните стойности ще се очаква през последните месеци на годината. Близо 25% от служителите ще са неактивни през периода април-юни, като тук се включени безработните, със силно намалени работни часове и такива в неплатени или платени отпуски.

Ситуацията няма да е толкова черна, като от Analysys Mason очакват възстановяване до предишните нива през 2021 г., като всички сегменти на телекомите да се върнат бързо към растеж през последните месеци на 2020 г. и началото на следващата да се нормализира напълно обстановката.

Крайни срещу бизнес потребители

Въпреки тези мрачни прогнози, приходите на телекомите от крайни клиенти ще бъдат що-годе стабилни. Те ще се поддържат от работата от вкъщи, необходимостта от интернет и мобилна връзка, както и от различни развлекателни и информативни услуги, като платена телевизия и дигитални платформи за стрийминг и гейминг. Крайните клиенти съставляват около 68% от общите постъпления на операторите и не се очаква да пострадат сериозно. При тях спад се очаква да бъде в рамките на 2.6% за мобилни услуги, само 0.4% за фиксирани и 4.7% от ТВ доставка.

За сметка на тях, приходите от корпоративните и бизнес потребители ще потънат. Намалената икономическа активност, освобождаването на служители, затварянето (временно или за постоянно) на фирми ще съкрати рязко постъпленията на телекомите по това перо. Фиксираните услуги се очаква да спаднат с внушителните 10% през 2020 г. Мобилните няма да изостанат от тенденцията и ще се свият с 12%. Технологичните услуги, които телекомите предлагат на бизнеса няма да пострадат силно, като при тях само ще намали ръст от 8% на 6%.

Почти всички сегменти ще се върнат на минимален ръст или до нивата от този на предходната година през 2021 г.

Приоритизиране на инвестициите

Телекомите ще оптимизират част от разходите си, за да могат да посрещнат потенциалния спад на приходите. Най-силно ще пострадат инвестициите в инфраструктура. CAPEX ще спадне с 3.7%, като освен за компенсация и балансиране на паричния поток, той ще бъде повлиян и от намалените производствени мощности на доставчиците на оборудване.

Фиксираните мрежи са изправени пред изпитание от повишения трафик и затова инвестициите в тях дори ще се увеличат. Очакванията са това да бъде с 12%, като най-вече ще се вложи в подсилване и допълнително разгръщане на оптичните мрежи.

При мобилните ситуацията ще е различна в зависимост от региона. Основняит акцент през 2020 г. трябваше да е пускането на мрежите от пето поколение (5G). Китай и САЩ обявиха, че ще ускорят разгръщането им, независимо от пандемията. Докато първата страна е в ситуация да го направи, като при тях опасността от коронавируса намалява, то в Щатите много ще зависи от това колко силно ще се развие там заразата. Все пак се очакват финансови стимули за операторите, отпуснати от федералното правителство, за да няма изоставане.

В Европа ситуацията е съвсем различна. 5G ще премине на заден план, както за операторите, така и за правителствата. Някои от последните вече забавят ключовите търгове за радиочестоти, които ще позволят тяхното разгръщане. Това е ситуацията в Австрия, Франция, Португалия и Испания. Точни прогнози за Стария континент не са направени. За САЩ и другите развити държави се очаква ръст с 8% на инвестициите в 5G.

The post Пандемията ще понижи приходите на телекомите за 2020 г. appeared first on TechTrends България.