Цитатът е на известния злодей в първия филм „Умирай трудно“ Ханс Грубер, с който той се опитва да остави впечатлението, че са терористи повлияни по идеологически признаци, а не обикновени крадци. Заменете името Nakatomi с Huawei и Ханс Грубер с Доналд Тръмп и ще получите частична представа за динамиката между САЩ и китайската компания в първия мандат на ексцентричния президент.

Можем да продължим с паралелите между измислената Nakatomi и реалния Huawei, но китайския гигант може да бъде оприличен и като основния антагонист в популярната филмова поредица – Джон Маклейн. Технологичната компания показа, че е изключително издръжливa и адаптивнa към всякакви екзистенциални заплахи. Тя беше използвана, както от Вашингтон, така и от Пекин за тестване на възможностите на международните санкции. Като резултатите най-вероятно са изненадали всички анализатори.

Пет години и половина по-късно, Huawei изглежда отново във възходяща позиция. Тя продължава да е лидер за телеком оборудване по света. Макар и сравнително редуциран, бизнесът с потребителска техника се стабилизира и дори се връща към умерен ръст. Китайският гигант също така се опитва да засили някои по-екзотични до този момент сегменти, като например развитието му… в енергийния сектор.

Финансова стабилизация

Поглеждайки само към финансовите отчети на Huawei за последните седем години може да се направят няколко, но прибързани извода. Например, въпреки, че основния пакет санкции срещу компанията от САЩ са наложени през първата половина на 2019 г., значителен спад на приходите има едва през 2021 г. Причината междинната 2020 г. да бъде рекордна в историята на Huawei се дължи на няколко фактора.

Първият е, че технологичния гигант успя да се запаси с компоненти и това не се отрази прекалено шоково на потребителската електроника. Вторият е, че тогава, компанията продаде своя подбранд Honor за 15 млн. долара. Ако ги извадим от общото 137 млрд. долара приходи за годината, нивата се изравняват с предходната 2019 г. Последният фактор е, че периодът беше силен за Huawei откъм доставката на 5G оборудване в Китай.

Затова и 2021 г. беше толкова „болезнен“ за китайското дружество с 27% спад на постъпленията до 100 млрд. долара. Следващата година се отбелязва умерено понижение от 8% до 92 млрд. долара, но тогава нетната печалба се свива близо двойно от 9 на 5 млрд. долара. Истинската стабилизация се наблюдава през 2023 г. Тогава приходите се връщат с малко под 100 млрд. долара, а нетната печалба се удвоява до 12 млрд. долара.

По-адаптивният оцелява

Тези резултати показаха, че Huawei е труден за убиване. Въпреки, че САЩ ефективно спряха достъпа до редица технологии, особено при смартфоните, инстинктът за оцеляване на компанията се оказа по-силен. Умните телефони бяха пренасочени основно за вътрешния пазар в Китай, но те продължиха да се предлагат в доста други страни, включително и в България.

Huawei комфортно превзе второто място при смартчасовниците, нареждайки се след лидера Apple. Това в момента са едни от премиум продуктите ѝ, които се лансират агресивно, но и успешно в Европа. Компанията също така  предлага и широко портфолио от таблети и достъпни лаптопи.

Тези действия обаче не успяха напълно да компенсират силните позиции, които Huawei имаше при потребителската електроника преди санкциите. През 2018 г. тя имаше 45% дял и беше водещ източник на приходи за компанията. По това време бизнесът с телеком оборудване беше назад с 40%. Шест години по-късно, везните се обръщат. Потребителската електроника се свива до 33% от постъпленията, докато вендорския бизнес си връща лидерството с 51% дял.

Ситуацията е сходна и в регионален аспект. Китай винаги е доминирал приходите на компанията, но зависимостта през този период се е увеличава значително. През 2018 г. делът на постъпленията от местния пазар е малко под 52%, докато през 2023 г. той скача до почти 67%. Азиатско-тихоокеанския регион доминира със 73% от приходите през изминалата година, докато шест по-рано е бил 63%.

5G лидерство

Независимо от санкциите, Huawei успя да запази лидерството си в 5G технологията. Което осигурява на компанията стабилни договори като телеком вендор. През 2023 г. затварянето на Северна Америка всъщност се оказва ползотворно за Huawei, защото това е регионът с най-голям спад на доставките.

Но чисто пазарната динамика не е единствения фактор. Самите телекоми признават, макар и неофициално, че продуктите на компанията са по-качествени, по-евтини и по-лесни за интеграция от тези на конкуренцията. Най-осезаема е преднината при антените с множество приемо-предавателни елементи (т.нар. MIMO). Някои компании казват, че разликата между Huawei и Ericsson например е „цяло поколение“, независимо, че става дума за 5G продукти.

Санкциите рано или късно ще ударят и този елемент. Това ще се случи, когато повечето вендори преминат към 5nm и 3nm процесори в системите за усилване на сигнала към MIMO антените. Защото Huawei в момента е ограничена до 7nm технология на китайския производител SMIC. Технологичният гигант има някои дизайнерски решения, които ще поддържат преднината му поне до появата на 6G мобилните мрежи. Едно от тях са инвестициите в галиев нитрид, който е много по-енергоефективен от силиция, което прави техните антени и системи по-компактни и по-пестеливи откъм енергия.

Почти сигурно, всички настоящи 5G клиенти на Huawei ще се възползват от нейните решения в междинния ъпгрейд на мрежите – т.нар. 5G Advanced стандарт. Трите китайски основни телекома са най-големите ѝ потребители и те вече заявиха стабилни инвестиции в тази модернизация. За сметка на това германските оператори се опитват да заменят оборудването на Huawei и ZTE до 2029 г. Затова, китайските вендори в момента се насочват към развиващите се пазари в Латинска Америка, Близкия изток и Африка за растеж в това отношение.

В надпревара за AI

Бурното развитие на изкуствения интелект (AI) води до огромно търсене на решения за съхранение и обработване на данни. Без тази критична инфраструктура, държавите и компаниите няма да могат да се възползват от иновацията. Huawei се опитва да се позиционира в тази сфера също. Ориентацията на компанията към облачни системи е от няколко години, но сега започва и по-агресивно предлагане на решения за съхраняване на данни.

По време на технологичната конференция Huawei Connect 2024, проведена в Париж в средата на ноември, беше представен нов SSD продукт за съхранение на данни в големите центрове – OceanStor. Според експерти от компанията, основните предимства на тяхното решение е по-добрата интеграция и оптимизация с останалите компоненти от сървърите. Както и по-добрата защита на информацията, нещо, за което Huawei многократно е обвинявана от САЩ, че не предоставя. От китайския гигант яростно отричат тези обвинения и за момента няма ясни доказателства, че решенията ѝ прехвърлят скрито информация в Китай.

„Защитата на информацията са основен елемент, който всеки център за данни трябва да предлага“, коментира Питър Жау, продуктов директор в Huawei. „Ние предоставяме устройството за съхранение на информация на клиента. Той го притежава, както и данните в него. Ние нямаме физически достъп до него, както и до информацията на него“.

Жау допълни, че ЕС има агенция по киберсигурност (ENISA), която сертифицира всеки отделен IT продукт в Съюза. Системите на Huawei за момента са определени като надеждни от нея и това би трябвало да е достатъчно за европейските клиенти. Така, Huawei се опитва да се позиционира като основен и ключов елемент в развитието на AI в Европа, а и не само.

Задържане на иновациите

Конференцията Huawei Connect 2024 акцентира почти изцяло върху инфраструктурните и мрежови решения на китайския гигант. От дреболии, като супер тънки и почти прозрачни оптични кабели, които се поставят като тиксо в сградите, до огромни облачни системи. При последните, демонстрациите бяха почти изцяло концентрирани върху различните приложения за изкуствен интелект. Виртуален асистент, роботи, които правят кафе или просто се размотават около щандовете, както и напълно автономен магазин.

Докато част от демонстрациите бяха традиционните маркетингови трикове на технологичните гиганти, други наистина показваха стремежът към иновации на Huawei. Компанията запазва непокътнати инвестициите в развойна дейност, като през 2023 г. те остават на нива от 23 млрд. долара и ангажирани с тази дейност близо 55% или 114 хил. от служителите ѝ.

Технологичният гигант разширява и портфолиото си от патенти, които вече достигат 140 хил. Горният пример с галиевия нитрид само затвърждават значението на развойната дейност за устойчивостта на една компания, особено в технологичния сектор. Затрудненията при потребителската електроника, всъщност стимулираха Huawei да поеме по-големи рискове, като пусна на пазара (засега само в Китай) двойно прегънатия смартфон Huawei Mate XT Ultimate, който също е плод на тази иновативна политика. Ход, който другите производители трудно биха си позволили.

Скритият енергиен коз

Във филмовата поредица Джон Маклейн винаги има скрит коз в ръкава си, който всеки път изглежда изключително налудничав, но работи почти безупречно. Може би точно такъв ще се окаже бизнеса с решения за енергийния бизнес на Huawei. Китайският гигант е познат със своите смартфони и телеком оборудване, но значително по-малко познати са неговите опити в енергийната сфера. Те датират още от 2010 г., когато е основана продуктовата линия Network Energy, отделена и преименувана на Huawei Digital Power през 2020 г.

Технологичният гигант има смелата амбиция да се включи в опитите на Европа, а и не само, в преминаването към по-зелени и устойчиви решения. Това бяха част от основните послания по време на конференцията Huawei Connect 2024. Естествено, няма как да си представим, че технологичният гигант ще разработва ядрени реактори.

Huawei се фокусира върху няколко елемента – умно управление на електрическата мрежа, съхранение на енергията (батерии основно) и системи за зареждане (на електромобили най-вече). Компанията също така разработва и собствена електрическа кола, подобно на Xiaomi.

Умното управление на мрежата, в комбинация с решения за съхранение на енергията са идеални при изграждането на соларни и вятърни централи с голям капацитет. Докато системите за зареждане на електромобили са ключов компонент в повишаване на популярността на този тип возила. При последното вече има и пилотен проект в София, по думите на представители на Huawei.

Всички тези усилия пасват много добре на амбициите на ЕС в развиването на зелена енергия и трансформацията на континента в тази посока. Както и в стратегията на Huawei да диверсифирца бизнеса си и да търси нови източници на растеж. Въпросът е дали няма да се усили натискът от САЩ към страните от Стария континент да намалят бизнеса си с китайски компании.

Завръщането на Доналд Тръмп

Задълбочаването на проблемите на Huawei се случи при първия мандат на американския президент Доналд Тръмп. След победата му на изборите през ноември 2024 г. може да се очаква, че той отново ще тръгне агресивно срещу технологичната компания. Китайският гигант не се страхува от нови санкции, настоящите са достатъчно тежки, а крайни мерки, като изключване от системата SWIFT може да се възприемат като изключително враждебни на държавно ниво от Пекин.

Huawei е уязвим по друго направление. В края на своя първи мандат, Тръмп беше засилил натиска върху Европа да заменят китайските вендори с европейски. Както и като цяло Стария континент постепенно да се затвори за бизнес с компании от Китай. Това пак няма да е смъртоносно за Huawei, но ще неутрализира част от усилията на дружеството за връщане към растеж и диверсификация.

Все още няма конкретика относно потенциалната политика на Тръмп през втория му мандат. Но ако той следва тази от първия си, подобни действия няма да са изненада. От друга страна, настоящата администрация на Джо Байдън не увеличи санкционния натиск, но отпусна политическия срещу Huawei. Тръмп най-вероятно ще заложи поне на завръщане на последния инструмент срещу китайската компания. Което ще бъде поредния епизод на Huawei в тяхната вариация на сагата „Умирай трудно“.

The post Huawei – Умирай трудно appeared first on TechTrends България.

Тенденцията при телекома започва да се затвърждава, като трето поред тримесечие имаме укротяване на увеличението на приходите и разходите. Тя най-вероятно ще се запази и през последните три месеца на годината. Основните източници на растеж в момента се генерират от индексацията на плановете и продажбата на по-скъпа техника. Бизнесът със системна интеграция тази година няма толкова големи приключващи проекти и затова не допринася за по-голям растеж.

Запазва се и друг тренд – „А1 България“ да е най-доходоносното международно звено на Telekom Austria Group (TAG). Макар и не като маржове, но като абсолютни стойности. Това е важно за групата, защото домашния австрийски бизнес продължава да трупа загуби, които се компенсират с резултатите навън.

Сезонността на IT услугите

Приходите на „А1 България“ се повишават с 4% на годишна база през периода юли-септември. Те достигат 196 млн. евро и се дължат основно на повишените приходи от услуги вследствие на индексацията за инфлацията от началото на годината. Друг източник на растеж са по-скъпите устройства и оборудване, което компанията продава. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също се увеличава, но с 3% на годишна база, като достига 85 млн. евро.

Един от основните източници на растеж през 2023 г. бяха IT услугите. „А1 България“ се превърна в най-големия системен интегратор, след като придоби компанията „Стемо“. Самата трансакция повлия на резултатите, но телекомът имаше силно увеличение на приходите през измината година, заради редица големи IT проекти, които приключваха и съответно получиха плащане.

През първото полугодие на 2024 г. IT звеното на „А1 България“ също е допринасяло положително за приходите и растежа, но третото тримесечие се е получила суша и това обяснява допълнителното забавяне. Проектното естество на този тип бизнес създава „сезонност“ и макар да е добър източник на приходи, то той не е постоянен.

Неизвестността с абонатите

Ситуацията с абонатите също е динамична. Мобилните се връщат в посока на увеличение и към края на септември 2024 г. са добавени 64 хил. спрямо края на юни и вече са 3.822 млн. Това, в комбинация с индексацията, обяснява ръстът на приходите от мобилни услуги.

От известно време, „А1 България“ спря да съобщава разбивката на фиксираните си абонати в своите финансови отчети. Което затруднява анализът на този сегмент. В коментарите за българското звено пише, че фиксираните потребители се увеличават, но се посочват само общите планове (т.нар. RGU – Revenue Generated Unit). От друга страна, приходите се свиват минимално със 700 хил. евро до 64 млн. евро.

„А1 България“ също така подчертава, че има увеличение на разходите от началото на годината. Те не са толкова свързани с инфлацията, както през предходните години от 2021 г. до 2023 г. В случая, телекомът инвестира доста средства в ТВ и друго дигитално съдържание, с което се опитва да привлече повече потребители. Българският оператор участва и в инициативата на TAG за изграждане на „център за компетенции“ (CDC), което ще е развойно звено за софтуерните нужди на групата.

Всички тези фактори допълнително допринасят за забавянето на ръста на финансовите показатели на компанията. Доста индикатори вече отсъстват, като например капиталовите инвестиции (CAPEX) вече се дават през шест месеца. Средномесечният потребител от абонат (ARPU) при мобилните услуги се увеличава леко от 7.9 до 8 евро при „А1 България“.

The post „А1 България“ забавя растежа през лятото на 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Лидерът сред мобилните абонати първи съобщава финансовите си резултати сред телекомите у нас. Затова той е нещо като „ветропоказател“ и дава индикации в каква посока поема телеком сектора у нас през съответните периоди. За съжаление, „А1 България“ продължава да затваря и ограничава информацията, която се оповестява публично.

Миналата година, българското звено спря да съобщава своите ТВ абонати, а от началото на тази и тези на домашен интернет. Разкриват се единствено тези за наличните и изградени линии, които не дават точна индикация за фиксираните абонати. Първоначално практиката беше да се дават данни само на база за цялата година или полугодие, но постепенно бяха напълно скрити тези показатели.

Любопитното е, че останалите звена от компанията-майка Telekom Austria Group продължават да дават разбивка на абонатите на интернет, но и те скриха тези за платена ТВ. Което оставя да ползваме само информацията, която Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикува в своите годишни доклади и в регистрите на регулатора.

Умерено, но нагоре

Приходите на „А1 България“ от началото на годината до края на юни достигат 368 млн. евро. Това е ръст от 5.7% на годишна база за същия период. Във финансовия доклад на компанията-майка Telekom Austria Group (TAG) се посочва, че основните причини за добрите резултати са „мерките за запазване на стойността“, увеличението във фиксирания сегмент и в предоставянето на корпоративни IT услуги.

Първото е корпоративното обозначение на индексацията, която беше направена през март. Такива мерки не са взети само в България, TAG е предприела още корекция на цените по съществуващите договори в Австрия, Сърбия и Хърватска.

Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ през първото полугодие на 2024 г. също бележи ръст. Той е 11.4% на годишна база и тя вече достига 165 млн. евро. Финансовите показатели на българския телеком обаче забавят растежа регистриран през изминалата 2023 г. За цялата календарна година, „А1 България“ отчита ръст на приходите от над 17% и от над 19% за EBITDA. Въпреки това, маржът на печалбата за полугодието скача до малко под 45%, което е доста високо ниво.

Това може да е индикация, че телеком пазарът в страната вече се нормализира и най-вероятно високите стойности от предходните години са движени повече от инфлацията и индексациите. Което ще се покаже дали е вярно или не, когато излязат отчетите и на останалите две основни телекома.

Подновяване на честотите

Акцент от началото на годината за „А1 България“ са по-високото ниво на капиталови инвестиции. За полугодието, телекомът е вложил над 71 млн. евро. Малко под половината – 31 млн. евро са били заделени за подновяване на лицензите на оператора в честотите при 900MHz и 1 800MHz. При втория спектър, КРС е раздала последните парченца, след като „Булсатком“ върна лентата от 2x5MHz на държавата. Трите телекома вече разполагат 2x25MHz всеки и целият ефир в 1 800MHz е напълно разграфен между тях.

Инвестициите ще са интересна гледка през следващите периоди, защото „А1 България“ аутсорсна кулите и пасивната инфраструктура. Те бяха отделени в друго дружество – EuroTeleSites, което беше листнатно на Виенската фондова борса.

Повишение бележи и друг ключов показател – средномесечният приход от абонат (ARPU). Той вече е 7.9 евро или с почти 15% по-висок от нивата от средата на миналата година. При единственият индикатор за абонатите – мобилните, „А1 България“ бележи лек спад от 3.776 млн. в края на 2023 г. на 3.758 млн. в средата на настоящата. Тези флуктуации не са нещо анормално за телекома, който е лидер по абонати. От друга страна, „Виваком“ започва все повече да скъсява дистанцията и скоро може да започне да оспорва първото място.

The post Ръстът на приходите и печалбата на „А1 България“ продължава и през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Шест години по-късно, Apple успя да я овладее, но цялостният ѝ бизнес модел не се е променил чак толкова. Тя продължава да разчита на iPhone, независимо от опитите ѝ за диверсификация на портфолиото. Смартфоните ѝ продължават да се радват на интерес, въпреки големия скок в цените през последните няколко години. От което изниква въпроса „Защо не идва краят на iPhone?“

За да бъде пълен отговорът, ще трябва да го разделим на няколко части. Всяка една от тях съдържа в себе си отделен компонент, който трябва да обясним. Комбинацията от всички тях вече ще ни дадат пълната картина, за продължаващия успех на iPhone. Самите факти са:

Как се достигат до тези четири факта ще отговорим в детайли в следващите редове.

Зависимият Apple

През годините Apple се превърна в основно смартфон компания. Повече от половината ѝ бизнес е ориентиран около iPhone и това е тенденция, която не е от днес или вчера, а от повече от десетилетие. Още през финансовата 2013 г. смартфон приходите формират около 54% на компанията, които по това време са малко под 171 млрд. долара.

Ситуацията не просто се запазва, но дори и задълбочава в последващите периоди. През финансовата 2017 г. iPhone вече отговаря за малко под 62% от приходите на компанията, които скачат на 229 млрд. долара. Това вече е почти две трети от всички доходи на технологичния гигант. Нивото от около 62% се запазва и през следващите няколко години до преди пандемията. Именно тази тенденция разглеждахме в нашия анализ от началото на 2019 г., която беше съчетана и с охлаждане на пазара на смартфони.

Буквално няколко месеца след неговото публикуване, Apple започна да взима крути мерки в опит да диверсифицира своето портфолио. Основният акцент тогава се премести към дигиталните услуги. Черешката на тортата по това време е пускането на стрийминг услугата Apple TV+. Към нея бяха добавени още новинарска платформа, музикална и др.

Действията имаха своя ефект, макар и той да беше частичен. До 2021 г. делът на iPhone при приходите беше върнат до 52%. Услугите станаха втория по големина източник на постъпления за Apple, но не достатъчно голям, че да измести или поне да изравни този от продажбата на смартфони.

Ситуацията се запазва почти непроменена през 2023 г. Лидер е iPhone с 52% дял или 200.58 млрд. долара при общи приходи от 383.28 млрд. долара за финансовата година. Услугите формират едва 22% или само 85.2 млрд. долара, което е повече от двойно по-малко от смартфон бизнеса на компанията. Бизнесите с компютрите Mac и таблетите iPad са в низходяща тенденция, като и двата сегмента отчитат спад на годишна база през 2023 г. Заедно те формират 57.6 млрд. долара или само 15% от всички доходи на Apple.

Без достоен наследник

Успехът на iPhone се оказва едновременно рецептата на компанията за нейния стремглав възход, но и „еднорог“, който тя не може да повтори. „Ябълковият“ гигант разработва различни продукти през годините от 2007 г. насам, но нито един от тях не повторя постиженията или пък разполага с потенциала на смартфоните ѝ.

Първият претендент за това беше таблетът iPad. След първоначалният засилен интерес и претенцията, че създава „нов сегмент“, устройството в момента е напълно изместено от лаптопите 2в1 и ултрабуците. Неговият дял в приходите на компанията се свиват и от малко под 19% през 2013 г., десет години по-късно в момента са малко над 7%. Любопитното е, че като абсолютна стойност постъпленията от iPad също намаляват за този период макар и с малко – 31.98 млрд. през 2013 г. срещу 28.3 млрд. през 2023 г. Но за сравнение, общите приходи на Apple нарастват над 2.2 пъти през това време.

Погледите след това бяха насочени към Apple Watch, но с по-голяма доза скептицизъм. Той се оправда, след като умният часовник се наложи като лидер, но на доста нишов пазар. Apple Watch стана част от малко по-добре дефинираното перо „Други“, което се преименува на „Носими, домашни устройства и аксесоари“ във финансовите отчети на компанията.

Последният претендент за короната „продукт-убиец“ трябваше да бъде шлемът за виртуална и добавена реалност Apple Vision. Прекомерно високата цена и ограниченията в приложението му го превръщат в поредния изключително нишов продукт на технологичния гигант. Който пристига на силно конкурентен, но доста ограничен като обхват пазар.

Apple дори не успяват да пуснат в продажби или да изкарат поне пълен прототип на свой автомобил. Независимо от годините и милиардите долари вложени в разработката му. Проектът беше напълно прекратен в началото на настоящата 2024 г. В същия момент, един от китайските технологични конкуренти на Apple – Xiaomi пусна в продажба собствен електромобил, който е създаден в партньорство с локален производител.

Всички тези провали да се намери нов продукт, който да замени iPhone, само затвърждават безценния статус на смартфоните на Apple. Ситуацията е такава, че ако има проблем с този бизнес, затруднения ще има за технологичния гигант като цяло.

Властелинът на премиум сегмента

В края на 2018 г. Apple направи един малко рисков ход. Спадът на продажбите трябваше да бъде компенсиран с увеличение на цените на смартфоните. За първи път те прескочиха психологическата граница от 1 000 долара. Първоначално, потребителите посрещнаха на нож промените. След това, другите големи производители последваха Apple. Това се случи като те видяха, че високите маржове при по-скъпите устройства формират значителна част от печалбата на компаниите. Ако успеят да продадат определен минимум от устройства.

Така се формира премиум категорията смартфони, която измести флагманите. Пандемията и последвалата инфлация изстреля цените още като вече подобен тип устройства струват поне 1 300-1 500 долара. Търсенето към тях не спадна, напротив – даже се увеличава. Това се дължи до сравнително стабилната платежоспособна аудитория на Запад и новата такава в страни като Китай. Допълнителен интерес беше генериран и с новия подклас устройства като сгъваемите модели, които неизбежно се продават на сходни цени.

През 2023 г. продажбите на премиум смартфони се увеличават с 6% на годишна база, според данни на Counterpoint Research. Заедно с флагманите те формират 24% от всички продажби през изминалата година. Една трета или 8% от всички реализирани смартфони през 2023 г. се падат на премиум продуктите. За сметка на това целият пазар през същия период се свива с 4% в поредна година на спад, показват данните на Canalys.

Apple доминират високия сегмент. През 2023 г. iPhone отговарят за 71% от продажбите на всички премиум смартфони и флагмани. Samsung са втори с едва 17%, следвани от Huawei с 5%. При конкуренцията все пак има развитие, тъй като делът на Apple намалява спрямо 2022 г., когато той е бил 75%.

Въпреки това, интересът към по-скъпите смартфони прави iPhone моделите все по-примамливи за потребителите. Така, Apple успя да обърне нагласите на пазара, въпреки че за кратко даде крачка назад. Но последните тенденции показват, че премиум моделите ще са водещи при смартфоните, а именно този сегмент „ябълковият“ гигант владее безапелационно.

Смартфони без алтернатива

Не трябва да се ограничаваме само с анализа си за Apple и края на iPhone. От години се правят опити да се намери нов „продукт-убиец“, който да замени смартфоните. Подобно на iPhone за Apple, такъв не може да се намери и на глобално ниво.

Последните развития на генеративния изкуствен интелект (AI) може да променят, но може и да не трансформират смартфон пазара. В зависимост от еволюцията на AI, той може дори да затвърди тяхното значение. Появилите се нови потребителски устройства разработени около него, за момента не са толкова практични.

Появилите се в края на 2023 г. и началото на 2024 г. устройства с гласов AI не грабнаха окото на пазара. Мъртвороденият Humane даде висока заявка, за моден аксесоар на цената на смартфон с вграден AI. Бързо се оказа, че работата с „умната брошка“ не е толкова лесна. Възможностите се припокриват с умния телефон и дори спрямо него липсват доста възможности. Rabbit е малко по-скромно устройство, поне по отношение като цена, но с амбиция да изгради „AI екосистема, която да сложи край на мобилните приложения“.

Краят на подобни експерименти обаче наближава. Той може да се види покрай презентацията на Google на тяхната конференция I/O през май 2024 г. В нея генеративният AI заема централна част, но и се интегрира с вече действащите смартфони. Те получават възможностите на гореизброените нови устройства, без да се налага да изхвърляте умните си телефони.

Така, смартфоните засега не са застрашени да бъдат изместени от нов тип устройство. Apple доминира премиум сегмента, в който са и основните маржове на печалба. Затова краят на iPhone скоро няма да дойде, поне не и в близко бъдеще.

The post Защо не идва краят на iPhone appeared first on TechTrends България.

„Виваком“ отчита стабилни ръстове по всички показатели, като във вече упоменатите фиксирани сегменти – те са най-значителни. Приходите се увеличават най-вече заради поредната година на индексация на плановете. Тази тенденция се следва и от основния конкурент на компанията – „А1 България“, докато при „Йеттел“ръстът на постъпленията е по-скромен. Печалбата също нараства, но с по-плавни темпове.

В рамките на United Group, „Виваком“ продължава да е лидер по генериране на печалба, като отговаря за 30% от нея в рамките на целия балкански конгломерат. Българският телеком е втори в тежестта на приходите, след гръцкото звено Nova. Двете заедно доминират финансовите резултати на United Group с кумулативни 52% от всички приходи и 57% от печалбата на групата.

Пълният отличник

През 2023 г. „Виваком“ отчита ръст по всеки от важните показатели за индустрията. Приходите се увеличават до 646 млн. евро или с 9% на годишна база. Като основна причина във финансовия доклад на United Group е посочена индексацията на плановете през последните две години. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) се увеличава с малко под 6% до 294 млн. евро.

Абонатите също се увеличават стабилно. Мобилните такива се увеличават за поредна година. През 2023 г. ръстът е с 4%, което е внушително предвид високото проникване на този тип услуги и силната конкуренция между трите телекома. Мобилните потребители на „Виваком“ вече са 3.354 млн. и изпреварват „Йеттел“ за първи път откакто компанията стартира като трети GSM оператор през 2009 г.

Както отбелязахме, придобиванията засилиха доста клиентите на фиксирани услуги – платена телевизия и домашен интернет. Първите се увеличават с 26% до 607 хил., а вторите с 18% до 721 хил. клиента. Към ТВ абонатите прибавяме и тези, които ползват DTH услуга (сателитна телевизия), които също нарастват с 8% до 282 хил. Точно те ще са основния източник на нови потребители след придобиването на „Булсатком“. То беше финализирано през февруари 2024 г. и затова не влизат в отчета за 2023 г.

Средномесечният приход от абонат (ARPU) също се качва с 11% от 10.6 евро на 11.8 евро. Така, по този показател, „Виваком“ излиза начело, след дългата доминация на „Йеттел“. Телекомът отчита и леко увеличение на капиталовите инвестиции с 8% до 114 млн. евро. Това се дължи на отпуснатите в края на 2023 г. нови честоти в спектрите 700MHz и 800MHz, след над десетилетие преговори с институциите.

Българският пазар на тримата големи

С осветляването на финансовия отчет на „Виваком“ вече разполагаме с данните за 2023 г. на трите основни телекома в страната. „А1 България“ продължава да е лидер по приходи със 750 млн. евро. „Виваком“ обаче увеличава преднината пред третия „Йеттел“. Последният телеком все още страда от факта, че тепърва започна да развива фиксирани услуги (предлагане на платена ТВ и домашен интернет). Те са в основата на ръста на приходите на телекомите през последните няколко години. Както и те имат допълнителна тежест при индексацията.

Това оказва влияние и на EBITDA. Двата водещи и отдавна конвергирани телекоми са рамо до рамо с 304 млн. и 294 млн. евро съответно за „А1 България“ и „Виваком“. Докато „Йеттел“ е само наполовина със 151 млн. евро EBITDA. Дори като съотношение с приходите (т.нар. марж) доскорошният основно мобилен оператор е само с 30% срещу 40% и 45% съответно за „А1 България“ и „Виваком“.

„А1 България“ продължава да е стабилен лидер на мобилния пазар с 3.77 млн. абонати. Промяната през 2023 г. бе рокадата на втория и третия, за която вече споменахме. „Виваком“ изпревари „Йеттел“ по мобилни клиенти, след като последните години отчита стабилно увеличение на потребителската си база. „Йеттел“ е на приливи и отливи, като последната година се сви с минималното 1.9% до 3.23 млн.

На фиксирания пазар, доминацията на „Виваком“ започва да се усеща. Компанията има 889 хил. клиенти на платена телевизия. За съжаление „А1 България“ спря да публикува данни по този показател и ще чакаме през лятото обновяването на публичния регистър на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), за да ги попълним. Но през 2022 г. телекомът разполага с 536 хил. При интернет абонатите „Виваком“ е лидер със 721 хил. клиента срещу 526 хил. за „А1 България“. „Йеттел“ тепърва прохожда в тези сегменти, като разполага с 69 хил. интернет клиента и 35 хил. на платена ТВ.

The post „Виваком“ през 2023 г.: Фиксирана доминация и мобилен напредък appeared first on TechTrends България.

В края на февруари, гръцките медии започнаха спекулациите, че United Group се подготвя да продаде местните си активи. Още тогава, тръгнаха и предположенията, че може цялата група да смени собствеността си и да не се ограничи само с бизнеса си в южната ни съседка.

Новата информация на Bloomberg подкрепя за момента втория вариант. Тя продължава да е неофициална, но вече поне не се говори само за гръцките активи. От друга страна, ако Etisalat и United Group достигнат до съгласие и потенциално до сделка, то тя ще има големи проблеми с регулаторното одобрение. Арабската група изкупи мажоритарния дял в повечето телеком активите на PPF Group в Централна и Източна Европа, които включват Yettel и CETIN.

Проучвателна фаза

Информацията на Bloomberg е доста оскъдна. Според американската агенция, Etisalat са започнали да проучват възможностите за пълното придобиване на United Group. Източниците на Bloomberg също така споменават, че настоящият мажоритарен собственик на балканския телеком – британският фонд BC Partners, търси обща оценка от около 8 млрд. евро.

Нещата са все още в доста начална фаза. Двете страни отказват официален коментар, като Etisalat (който оперира под търговския бранд e&) допълват, че са публична компания и ще държат акционерите информирани за подобни действия. От тяхна страна има само, че „към момента“ не са отправили конкретна оферта за United Group. Източниците на Bloomberg посочват, че официалната процедура по продажбата се очаква да започне през юни.

Това подкрепя предположенията на гръцките медии от края на февруари, че BC Partners се подготвят за пълно излизане от балканската телеком група. Информацията от тогава включваше освен Etisalat, като потенциален купувач, но и саудитската Saudi Telecom. Звеното Tawal на втората компания придоби мобилните кули на United Group в края на 2023 г. за 1.22 млрд. евро и потенциално изкупуване на целия конгломерат изглежда като логична стъпка напред.

Малко вероятният гръцки пакет

Източниците на Bloomberg внасят доста малко яснота спрямо информацията от гръцките медии отпреди два месеца. Те подкрепят тезата, че BC Partners най-вероятно ще търсят купувач на целия United Group, а не само „на парче“. Сумата, която търси британския фонд също не е случайна и изглежда логична. Телеком конгломератът има натрупан дълг към края на 2023 г. в размер на 7.13 млрд. евро, като по същото време продава мобилните кули на Tawal за 1.22 млрд. евро. В началото на 2024 г. бяха емитирани нови дългови облигации на стойност 1.73 млрд. евро, но те са за плащане на предстоящи падежи по задълженията.

Ако приемем, че постъпленията от сделката ще отидат за покриване на дългове, остават около 6 млрд. евро. При оценка от 8 млрд. евро, BC Partners ще успеят да вземат около 2 млрд. евро печалба, която обаче не включва първоначалната инвестиция за закупуването на United Group от фонда през 2019 г. Тя е на стойност от 2.6 млрд. евро, с което британската финансова институция ще бъде на загуба от около 600 млн. евро. Сумата може и да е по-малка, като това ще зависи от точните параметри на потенциалната сделка, както и на комисионните.

Предвид високото задлъжняване на United Group и желанието на BC Partners да излязат от групата не изглеждаше логично, да „продават на парче“. Гръцкият бизнес на конгломерата формира само около 30% от приходите и около 27% от печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Ако приемем последната като основния критерий при формирането на пазарната оценка, то при самостоятелна продажба, BC Partners ще вземе едва 2.16 млрд. евро. При това без да включваме дългът, който е изтеглен с обезпечения на гръцките активи.

Супер балкански телеком или защо имаме проблем

Отново опираме до хипотеза, в която Etisalat стигне до споразумение и реши да придобие United Group. Сделката ще бъде изключително трудна за одобряване на регулаторно ниво. Арабският телеком вече купи мажоритарния дял (50% + една акция) в телеком звеното на PPF Group – PPF Telecom. В него влизат всички оператори под бранда Yettel, инфраструктурното CETIN и словашкия O2. В трансакцията не се включват чешките телеком активи на PPF Group, а цената е 2.15 млрд. евро.

Проблемът е, че при придобиване на United Group, заедно с горните оператори ще има припокриване на няколко пазара. Най-голямо то ще бъде на два пазара – този в България и в Сърбия. На нашия например, то ще е огромно. Etisalat ще контролира вторият и третият по приходи телекоми („Виваком“, „Йеттел“ и „ЦЕТИН“ в комплект), както и двете най-големи медийни групи – „Нова броудкастинг“ и „бТВ“. С което при мобилните абонати, Etisalat ще постигне дял от 63.3% по данни на Комисията за регулиране на съобщенията за 2022 г. Медийният пазар е по-труден за данни, но по такива от 2021 г. от една от двете агенции – ГАРБ, двете групи постигат сумарна аудитория от 74% през 2021 г.

В Сърбия също имаме силно припокриване, тъй като там оперират SBB за United Group, а за PPF Telecom Group там са местните звена на Yettel и CETIN. Проблемът е доста по-лесен за решаване в Словения, където застъпване има само на медийния пазар с местните Pop и United Media. Ситуацията е идентична и в Хърватска, но там United Group имат и оператора Telemach.

Предвид факта, че такава сделка обхваща множество страни-членки на Европейския съюз има голяма възможност освен одобрение от местните регулатори, да се чака и такова от Брюксел. Което ще усложни сделката, като най-затруднено ще е положението именно на българския пазар. Засега тя все още е в сферата на спекулациите, като през следващите няколко месеца може да очакваме някакво развитие и потенциално потвърждение.

The post След Yettel, арабската Etisalat се прицели и в United Group appeared first on TechTrends България.

Сред останалите акценти през изминалата година за „А1 България“ са повишените капиталови инвестиции, заради честотите в 700MHz и 800MHz и отделянето на мобилните кули на ниво група в друго дружество. Това беше направено на ниво група и новата компания вече дебютира на фондовата борса във Виена.

Резултатите на компанията и сравнението им с тези на „Йеттел“ от 21 март показват, че истински стабилен ръст се постига в момента само с пълна конвергираност на услугите. При „А1 България“ освен силни позиции във фиксираните предложения, компанията изгради и добър бизнес със системна интеграция, като дори е лидер на този пазар.

Рекордните приходи

За изминалата година, приходите на „А1 България“ се увеличават с 17.1% и вече достигат рекордната стойност от 750 млн. евро. От компанията-майка Telekom Austsria Group (TAG) отбелязват, че това е историческо рекордно ниво. В анализа на австрийската група се посочва още, че той се дължи на „благоприятните“ условия на българския пазар. Роля играе и индексацията, която е описана като „ценообразуване, което предпазва стойността“.

Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) отчита дори по-голям ръст от 19.4% и достига 305 млн. евро. Макар да звучи внушително, като дял спрямо приходите или т.нар. марж на годишна база тя се качва минимално – от 39.7% на 40.5%. Но остава доста висок, спрямо предишни години и периоди, когато е била под 30%.

Приходите от фиксирани услуги са водещи с 31% ръст, докато мобилните – 8.8%. Роля за отличните резултати има и бизнеса на системна интеграция на „А1 България“, както и бизнес услугите за свързаност и киберсигруност. За нея няма точна разбивка на приходите и ръста, но се отбелязва, че през последното тримесечие на 2023 г. те имат най-голяма тежест за този период. Тогава са приключени и два големи проекта за интеграция се отбелязва още в доклада на TAG.

Абонати и другите показатели

През последните няколко години, „А1 България“ разчита на плавно увеличение на абонатите на фиксирани услуги. За съжаление от повече от година, TAG спря да дава разбивка за клиентите на платена ТВ. В настоящият годишен отчет само се отбелязва, че точно тези абонати придават тежест при увеличението на приходите.

Потребителите домашен интернет следват зададената по-горе тенденция за плавно увеличение – те нарастват от 518 хил. на 526 хил. през 2023 г. За сметка на това мобилните клиенти варират през последните години – ту нагоре, ту надолу. За изминалата такава, „А1 България“ отчита все пак ръст от 0.5% до 3.776 млн. Средномесечният приход от абонат се качва също стабилно от 7 евро през 2022 г. до 7.6 евро през изминалата година.

През 2023 г. т.нар. churn rate за компанията е доста висок. Това е показателят, който показва делът на клиенти, които са прекратили своите договори. За „А1 България“ през изминалата година достига 2.1%, движен най-вече от големия брой отказали се клиенти на предплатени услуги.

Кули и честоти

Капиталовите инвестиции или тези в инфраструктура също бележат ръст. През 2023 г. те достигат 137 млн. евро спрямо 108 млн. евро през 2022 г. Разликата от 25 млн. евро обаче е почти толкова, колкото са допълнителните такси за освободените за телекомите честотни ленти в 700MHz и 800MHz. „Йеттел“ заплати за тях 22 млн. евро, с което почти се припокрива ръста на инвестициите на „А1 България“.

Във втората половина на 2023 г. цялата TAG изнесе в отделно дружество всичките мобилни кули в групата. Те включват само физическите обекти, без активното оборудване. След което новата фирма беше листната на фондовата борса във Виена. Според TAG ефектът върху оперативната дейност е минимален, но това позволява на групата да намали своя дълг с 1 млрд. евро.

Тази редукция не е отразена в таблиците във финансовия отчет и за 2023 г. компанията-майка на „А1 България“ има общо задължения от 2.6 млрд. евро. Нивата са сравнително по-ниски спрямо тези на United Group (собственикът на „Виваком“) и телеком активите на PPF Group („Йеттел България“).

The post „А1 България“ през 2023 г.: Стабилен растеж и отделянето на мобилните кули appeared first on TechTrends България.

Мобилните приходи вече не са достатъчни, за да гарантират комфортни маржове. Резултатите на „Йеттел“ за изминалата 2023 г. показват точно това. Само напълно конвергираните телекоми с пълни пакетни предложения и добре развити, както мобилни, така и фиксирани услуги ще могат да отчитат стабилен растеж.

2023 г. беше белязана и с обявената продажба на основния дял на телеком звеното на PPF Group, в което влизат българските „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Сделката беше обявена през август и получи пълно одобрение от антимонополните регулатори през февруари 2024 г. Затова продажбата не влезе в отчета на компанията-майка, но по-важното е, дали с промяната на акционерните дялове тя ще продължи да публикува редовно своите финансови резултати. Документите за 2023 г. показват и причината за сделката – високата задлъжнялост на телеком групата и опитът за оптимизиране на портфолиото на чешкия фонд.

Позитивно за приходите, но не и за печалбата

Приходите на „Йеттел България“ се повишават с 10% на годишна база до 503 млн. евро за цялата 2023 г. Това се дължи най-вече на спорната индексация на база инфлацията, която трите телекома предприемат за съществуващите си договори трета година поред. Затова не е изненада, че средномесечния приход от абонат (ARPU) също се увеличава. Средната за 2023 г. стойност е 11.6 евро, като в последното тримесечие достига 11.8 евро.

Повечето приходи от абонат обаче идват при леко понижение на цялостната клиентска мобилна база. Тя се свива с 1.9% до 3.23 млн. потребителя, ако включим и автоматизираните SIM карти (т.нар. M2M – банкомати, касови апарати и др.). Понижението на тези със стандартни абонаментни планове е в рамките на 1.1% или 2.3 млн.

Компенсацията им е частична с клиентите на новите фиксирани услуги. За цялата 2023 г. „Йеттел“ е успяла да привлече 35 хил. клиента на платена телевизия. Което е доста добър резултат, като се има предвид, че компанията тръгна от нулата. При фиксирания интернет, телекомът отчита ръст от над 65% спрямо 2022 г. През изминалата година, „Йеттел“ вече разполага с 69 хил. абоната срещу 42 хил. спрямо предходната. На база на данните от 2022 г. от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) това поставя компанията като третия по големина интернет доставчик на дребно, след елиминирането на „Булсатком“.

Тези мерки обаче не са достатъчни да се повиши печалбата на „Йеттел“, за разлика от другите два големи оператора. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с 3.8% до 151 млн. евро спрямо 2022 г. Обяснението е просто – повишаване на оперативните разходи. През 2023 г. те са 352 млн. евро срещу 299 млн. евро през предходната година. Това прави увеличение от 17.7% или малко под два пъти над отчетената инфлация от Националния статистически институт за изминалата година.

Допълнителните разходи

Йеттел“ също така плати 22 млн. евро за допълнителните честотни ленти в 700MHz и 800MHz. Този заветен спектър беше най-накрая раздаден, след повече от десетилетия спорове между телекомите, регулаторите и Министерство на отбраната. Въпреки, че инфраструктурата от няколко години е отделена в отделното дружество „ЦЕТИН“, в „Йеттел“ останаха лицензите за радиочестотите. Което идва и със съответните допълнителни разходи.

Затова капиталовите разходи или инвестициите на оператора нарастват от 31 млн. евро на 56 млн. евро през 2023 г. Огледално противоположна е ситуацията с тези на „ЦЕТИН“. През 2022 г. те са 51 млн. евро, докато през изминалата година се понижават до 39 млн. евро. Това може да се обясни с това, че „ЦЕТИН“ отговаря за модернизацията на мобилната мрежа към 5G и през изминалата година се забелязва забавяне в тази посока.

В таймлайна за разпределение на честотите в презентацията на PPF Group е посочено, че се очаква допълнителен търг в спектъра от 1 800MHz през 2024 г. Това са останалите три ленти от две по 5MHz, които се освободиха след фалита на „Макс телеком“ и връщането им от наследника „Ти.Ком“, както и освобождаването на по-малката от „Булсатком“.

Ефектите на продажбата

Продажбата на основните активи на телеком групата на PPF Group на арабската Etisalat (e&) ще доведе до някои значителни промени. Тя ще бъде разделена на две – едното ще е съвместното дружество с новия мажоритарен собственик. В него ще се включват звената обекти на продажбата – Yettel и CETIN компаниите в България, Унгария и Сърбия, заедно с O2 и CETIN в Словакия. Чешките телеком дружества остават изцяло под шапката на PPF Group.

Сделката е за 2.15 млрд. евро, като има специална клауза, новото съвместно дружество да постигне определени, но не обявени публично, финансови резултати в рамките на три години. Ако успее, PPF Group ще прибере още 350 млн. евро, но ако не се случи, ще трябва да върне 75 млн. евро.

Телеком групата на PPF Group има значителни дългове общо за 4.395 млрд. евро. Те нарастват с 294 млн. евро, главно заради придобивания на фиксирани оператори в Чехия, но не се водят на самите дружества, а на групата. Така, Etisalat плащат 2.15 млрд. евро и де факто наследяват дружества с общи дългове в размер на 4.105 млрд. евро. Самите PPF Group успяват да погасят задълженията на чешкия CETIN, както и част от лихвите на регионалния O2.

The post „Йеттел“ през 2023 г.: Лек ръст на приходите и вече във фиксираните услуги appeared first on TechTrends България.

Агресивното увеличени на потребителите на фиксирана телевизия и интернет не се оказват само празни приказки, като „Виваком“ е добавил близо по 100 хил. абоната само през периода юли-септември. Компанията също така отчита и силен ръст на мобилните си клиенти, като продължава да намалява разликата между водещите два оператора.

Всичко това идва в момент в който „Виваком“ или по-скоро United Group се опитва да придобие всички активи на „Булсатком“. В своите отчети компанията-майка подчертава, че сделките трябва да преминат през регулаторно одобрение, както и, че ще помогнат на телекома да подобри позицията си в изключително „конкурентната среда“.

Втори в групата

Финансовото представяне на „Виваком“ за първите девет месеца продължава да е силно, каквато тенденция забелязахме към края на полугодието. Приходите растат с 9% на годишна база до 473 млн. евро за целия период между януари-септември. Телекомът от известно време не е най-големият в United Group, след консолидацията на гръцките активи. Nova Greece е лидер по постъпления с 610 млн. евро или около 30% от общите. „Виваком“ отговаря за 23% от приходите на цялата група.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също расте за българския оператор. Увеличението е с около 15% до 226 млн. евро. По този показател, „Виваком“ е лидер в United Group, като Nova Greece постига само 190 млн. евро EBITDA за същия период. Българската компания също така е и източник на най-много оперативен кеш за групата – 166 млн. евро.

За сметка на тези позитивни новини, капиталовите инвестиции за „Виваком“ намаляват. Те се понижават до 60 млн. евро спрямо 74 млн. евро предходната година. Обяснението на компанията-майка е, че това се дължи на „различен график за ремонти и строеж“ между двата периода. Тъй като в това перо влизат и крайните потребителски устройства, телекомът явно е намалил нивата на складови наличности, което също е понижило инвестициите.

Скок на абонатите

Докато чисто финансовият резултат изглежда повече от обещаващ, то оперативния свързан с потребителите показва по-резки промени и то в рамките само на три месеца. Само в периода между юли и септември, „Виваком“ добавя близо 100 хил. абоната на домашен интернет и на платена телевизия. Първите вече са 717 хил., докато вторите достигат 875 хил.

Последните са по-важни, защото именно на пазара на платена ТВ се смята, че сделката с „Булсатком“ ще окаже най-голямо влияние. Сателитният оператор разполага в края на 2022 г. едва 542 хил. ТВ абоната, докато „Виваком“ по това време е с 667 хил., показват данните на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Сега, за девет месеца телекомът е добавил 207 хил. потребители ако ползваме информацията на КРС и 217 хил. при сравнение на докладите на United Group за двата периода.

Откъде идват тези нови абонати и дали е за сметка на „Булсатком“ в момента не може да се каже категорично. Факт е, че през последните няколко години потребителите на сателитния оператор спадат драстично. Затова и презумпцията, че докато регулаторите излязат с решение за сделката с „Булсатком“, компанията ще бъде най-вероятно почти напълно обезкървена. Абонатите междувременно ще се влеят във „Виваком“ органично.

Ръстът на потребителите, в комбинация с новите пакетни предложения на компанията води и до увеличение на средномесечния приход на абонат (ARPU). Т.нар. blended показател, в който влизат различните услуги се увеличава от 10.5 на 11.7 евро в края на септември.

Кули за дълг

United Group обявава, че сделката за предоставянето на всичките ѝ мобилни кули на саудитската Tawal е приключена. Платени са 1.218 млрд. евро, като повечето средства са използвани за погасяване на част от големи дълг на групата. Тук се изпада в интересна ситуация, защото българският съд премахна незабавното изпълнение на сделката с мобилните кули на „Булсатком“, което може да афектира и отношенията на United Group с Tawal.

Балканският телеком има задължения в края на 2022 г. на стойност от 5.9 млрд. евро. Към края на септември те се понижават до 5.4 млрд. евро, като в тези суми са включени всички видове дълг, главници, лихви и др. United Group зае крупни средства, за да може да финансира повечето си придобивания в региона. Най-голямото от тях е придобиването на няколко оператора в Гърция, с което българските операции вече не са лидерски.

Но „Виваком“ също така получи възможност да купи различни по-малки доставчици през последните две години. Сделката с „Булсатком“ е най-значимата, както за телекома, така и в консолидационните процеси в страната за последните десет години. Последното подобно крупно придобиване беше от „Мтел“ на „Близу“.

The post „Виваком“ расте стабилно и агресивно добавя фиксирани абонати през лятото appeared first on TechTrends България.

В него се описва още, че „А1 България“ продължава тенденцията със стабилни ръстове на приходите и печалбата. Българският оператор също така има най-високо увеличение от началото на годината при постъпленията в цялата група. Силно позитивното представяне на операторите от началото на 2023 г. беше затвърдено с финансовите отчети на трите телекома за първото полугодие. Резултатите на „А1 България“ показват, че най-вероятно това ще продължи и през втората половина на година.

Телекомът се оказа и с най-бърза мобилна мрежа в България, според изследванията на Ookla. Компанията, която стои зад популярната платформа Speedtest.com, изнесе данни, че „А1 България“ предоставя най-висока средна скорост на сваляне през мобилно устройства за периода август-септември. Точно преди финализирането на аутсорсване на кулите.

Отличникът на групата

А1 България“ отчита ръст на приходите от 14.2% до 189 млн. евро през третото тримесечие на 2023 г. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации нараства с 21.5% до 83 млн. евро. В доклада на компанията-майка се посочва силно представяне на двата основни телеком бизнеса за причината – мобилните и фиксирани услуги.

TAG спря да дава детайлна разбивка за абонатите на фиксираните услуги, както и някои други данни на тримесечна база. За периода юли-септември „А1 България“ отчита минимално понижение на мобилните си клиенти при сравнение със същото време през 2022 г. Те са 3.814 млн. срещу 3.829 млн. през миналата година. Важно уточнение е, че спадът е отчетен всъщност през четвъртото тримесечие на 2022 г., след което, българският оператор възстановява позициите си. За фиксираните услуги са посочени единствено абонатите на домашен интернет – 521 хил., което е минимален ръст от 512 хил. спрямо същия период на миналата година.

Двуцифреният ръст при приходите и печалбата се забелязва в рамките на TAG само в България и Хърватска. Родният оператор е с най-високо увеличение на постъпленията в цялата група от началото на годината – с 18%. От които малка част са в следствие на придобиването на системния интегратор „СТЕМО“.

Бъдещето на мрежата

Във финансовият отчет на TAG се съобщава, че процесът по отделянето на всички мобилни кули в рамките на групата е приключено на 22 септември. Към края на юни, австрийската група разполага с над 13 хил. комуникационни обекта, в които влизат и тези в България. Новата компания EuroTeleSites в момента на финализирането на отделянето веднага е листната на фондовата борса във Виена.

Докато се случва това, мобилната инфраструктура на „А1 България“ се оказва най-качествата от гледна точка на скорости на сваляне за потребителите. Това показват данните на Ookla за периода август-септември 2023 г. Според платформата Speedtest.com, операторът отчита средна скорост на сваляне от 167.81 Mbps. На второ място са „Виваком“ със 143.20 Mbps, а трети е „Йеттел“ със 110.99 Mbps. Тестовете обхващат 4G и 5G мрежите на трите оператора и са взети предвид само тези осъществени със смартфони.

С отделянето на кулите, активното оборудване вече няма да е грижа на „А1 България“. Въпреки това, главният изпълнителен директор на компанията Александър Димитров коментира в прессъобщение, че инвестициите в инфраструктурата на телекома за 2023 г. и 2024 г. ще надхвърлят 280 млн. лева. Не се уточнява дали в тази сума ще са включени проектите по модернизация на мобилните кули. „А1 България“ ще продължи да обслужва фиксираната и опорна мрежа, както и ще плаща лицензите за радиочестотите. До края на годината вече трябва да се разпределят и спектрите в 700MHz и 800MHz.

The post „А1 България“ отдели мобилните кули и отчита силни приходи през лятото appeared first on TechTrends България.