Първите се опитват трескаво да запазят водещите си позиции и да продължат да изстискват растежа на бизнеса си. Вторите – да намалят влиянието на вече наложилите се, както и да привлекат колкото се може повече абонати. Дори и клиентите да не искат или знаят за това. Инерцията на растежа и свиването на броя на потенциалните нови потребители довежда до доста интересни динамики от двете страни на барикадата.

Netflix започна агресивна политика по раздробяване на нейните потребители или по-точно на груповите абонаменти. Както взе и мерки против споделянето на паролите и акаунтите между различни хора. Тема, която предизвика вече значителна полемика срещу и без това противоречивите действия на компанията от последните месеци. Disney разчита на партньорството си с големия телеком Verizon за бърз растеж.

Просто делене на потребители

Настоящата 2022 г. е белязана от няколко важни решения за Netflix. Компанията отчете първия си спад на абонати от съществуването си като стрийминг платформа. В същия момент тя обяви няколко противодействия на негативната тенденция. Крайните резултати ще доведат до почти сигурен ръст на потребителите. Просто защото настоящите по-големи и групови планове, ще бъдат раздробени на самостоятелни.

Първото е, че Netflix взима мерки за борбата срещу споделяне на паролите и акаунтите между хората. Това става чрез специална функция за трансфер на профилите, което ще позволи отделните такива към настоящите групови абонаменти да се обособят в самостоятелни.

Второто е, че реално, семейните абонаменти вече имат стриктни ограничения и всеки нов потребител ще се таксува отделно и най-вероятно ще се отчита по този начин в статистиките на компанията. Така, Netflix планира да монетизира отделните устройства и потребители, както и да ги отчете като самостоятелни абонати. Но най-важният проблем, който това действие решава е спирането на споделянето на профили между хората. Любима практика е някой да си плати семеен абонамент, но разполага с 1 или 2 свободни слота. Той ги споделя с приятели, които не плащат или пък си поделят месечната/годишната цена.

Реклами за всички

Третата мярка на Netflix е нещо, за което вече сме писали и което е обект на целия сектор. Това е предлагането на реклами в стрийминг платформите. Компаниите търсят нови начини за монетизация и засилване на приходите, като в същия момент държат конкурентни цените. Предоставянето на по-евтин абонамент, но подкрепен с реклами е този вариант. В същия момент, основните планове без промоции и прекъсвания поскъпват.

Netflix ще започне да предлага реклами от ноември, а подобни действия се очакват още от HBO и Disney+. Настоящият лидер се аргументира, че с по-евтините планове, ще има доста потребители, които ще искат да се обособят към тях. Вместо да разчитат да споделят с други хора семейни абонаменти. Дали е така ще видим, но реакцията за момента е доста негативна. Както по отношение на предложенията с реклами, така и за мерките против споделянето на профилите.

Няма не искам или абонатите на Disney+ за Verizon

Още от старта на Disney+, медийният гигант сключи споразумение за включване на платформата, като бонус в най-високите абонаментни планове на щатския телеком Verizon. Първите подобни оферти датират от края на 2019 г., а през последните две години има различни промоции и вариации. На пръв поглед няма нищо странно, в България например подобни предложения има от години, като те се водят опционални или се активират ръчно от потребителите.

На теория ситуацията е идентична и с Verizon. Клиентите на оператора могат да активират промоцията с Disney+ от своето приложение или онлайн профил. Това, което не се споменава е, че операторът предплаща за всеки нов свой абонат и той автоматично става такъв при стрийминг платформата. Независимо дали активира услугата или не.

На пръв поглед в това няма нищо лошо – Verizon плаща за абонатите за определен период, а медийната компания монетизира платформата си. Проблемът е, че така се надува броя на потребителите на Disney+, въпреки, че някои от тях изобщо да не са активирали своя профил в платформата. Това върви в полза на медийната компания, защото подобно на други онлайн дружества, тя предоставя най-вече данни за общия брой на абонатите, а не за активните месечно или дневно такива. Което е практика на Netflix, Apple TV+, HBO Max и др. Няма да е изненада, подобни споразумения да са включени и при други оператори.

Последствията

Действията на Netflix са ясни – те имат за цел да раздробят настоящите абонати и така да се създаде изкуствен растеж. Дори някои да се откажат, заради мерките и де факто унищожаването на семейните акаунти, то другите ще компенсират. Което надува очакванията на компанията за последното тримесечие. Прогнозите са да бъдат добавени 4.5 млн. нови абоната и така Netflix да се върне към здравословен растеж.

Проблемът е, че трудно може да се каже колко от новите потребители ще са в резултат на по-евтините планове с реклами. Или те ще са в резултат от раздробяването на семейните и по-големите абонаменти. Отделно, това все още не обяснява добавянето на близо 2.5 млн. потребителя през лятото, след две тримесечия на спад.

Новите мерки срещат значителен обществен отпор и затова са повод за притеснения от инвеститорите. От друга страна, подобни „хватки“ са едни от останалите последни инструменти на Netflix, за да може да запази лидерската си позиция. Защото с все по-силната си международна експанзия, платформи като Disney+ и HBO Max, дори с раздути от партньори цифри, ще представляват все по-голяма заплаха.

Има друг елемент, който е записан във финансовия отчет на Netflix за последното тримесечие. Според техни изчисления, конкуренцията в лицето на медийните компании в момента движат своите стрийминг услуги на голяма оперативна загуба. Общо се смята, че губят около 10 млрд. на година, докато Netflix е на оперативна печалба от 5 млрд. долара от началото на годината.

Във всички случаи, навлизаме в нова фаза на стрийминг войните, като пускането на планове с реклами се оказва само един от множеството компоненти. Лошото за сектора е, че подобни трикове за надуване на броя на абонатите и постепенното разрушаване на удобствата на потребителите, може в един момент да доведе до техния отлив.

The post Стрийминг войните – битката вече е за всеки абонат appeared first on TechTrends България.

Средствата ще бъдат използвани за продължаване на разширяване на дейността на българо-литовската компания, както и за навлизането на нови пазари в рамките на Европа. През 2020 г. тя навлезе в Букурещ, Румъния, а през 2021 г. разшири дейността си в България, като услугата стана налична и в Пловдив. Към края на 2021 г., Spark разполага с около 1 500 електромобила и оперира в общо четири големи градове в три европейски държави. Потребителите на услугата са общо около 250 хиляди.

Параметрите на финансирането

Spark опира до люксембургския фонд за алтернативни инвестиции GEM Global Yield, който ще осигури допълнително финансиране срещу дялово участие. Той трябва да предостави до 30 млн. евро допълнителен капитал на компанията. Spark от своя страна ще може да избира времето и размера (с определени условия) на различните траншове, при които ще получава парите.

Тоест, те няма да бъдат изплатени накуп, както и може да не достигнат 30 млн. евро. Интересното е, че няма ограничения за минимален размер на инвестицията – с което Spark има избор и да не прибегне до тези средства. Това обаче надали ще се случи, предвид желанието на компанията да се разраства.

В замяна на допълнителния капитал, GEM Global Yield ще получи варианти, които им дават право в рамките на три години да закупи акции в размер до 4% от капитала на Spark. Фондът ще може да се възползва от това, след като компанията излезе на фондовите пазари, а цената, на които ще получи своите дялове, ще бъде тази обявена при самото IPO.

Странната сделка

От съобщението на Spark се разбира, че GEM Global Yield ще трябва да заплати допълнително за прехвърлянето на издадените „варианти“ в реални акции. С което ако бъде упражнен напълно договора за финансиране, българо-литовската компания ще получи 30 млн. евро, както и стойността на 4% от акциите, които фонда ще закупи след листването ѝ на борсата. Не се споменава за допълнителни предимства, които GEM Global Yield ще получи срещу финансовия ресурс, който ще предостави.

Това означава, че фондът реално само си „запазва“ правото да купи до 4% от акциите на Spark при цена определена на IPO-то. Срещу което плаща 30 млн. евро. Сделката, поне с тези параметри изглежда малко странна.

Скоро на борсата

От друга страна, Spark има амбициозни планове и в момента трескаво се подготвя да излезе на международните финансови пазари. Според главният изпълнителен директор и председател на борда на директорите на компанията Нериус Дагилис това ще бъде „голяма европейска борса“.

„Сделката с GEM ни помага да осигурим финансиране, с което да продължим да удвояваме растежа и автопарка си всяка година, както и да навлизаме на нови пазари“, коментира Дагилис. „Осигуреният капитал при листване на голяма европейска борса ни позиционира много добре в момент, когато предстои сериозно развитие на компанията“, допълни той.

От Spark добавят, че при успешна реализация на IPO-то, средствата ще бъдат използвани за навлизане на нови пазари в Европейския съюз. Така и за увеличаване на клиентската база и автопарка, както и за развитието на софтуерната платформа на компанията. За момента няма яснота, кога ще бъде осъществен този борсов дебют, нито къде, както и няма индикации за прогнозните цени за акция. Предвид нетрадиционната сделка с GEM Global Yield последното не може да се определи на база параметрите на споразумението.

The post Spark набира нов капитал и планира листване на европейска борса appeared first on TechTrends България.

Изследването на организацията се припокрива от сертификата Ookla, собственикът на Speedtest приложението, с който от тази година разполага телекома. Това е нормално, предвид факта, че „Активни потребители“ използват същата програма, за да измерят скоростите. Затова резултатите не са никак изненадващи.

Параметрите

Организацията прави замерване на 27 места в 9 града на открито, които са обществено достъпни локации. В тях се включват популярни площади, паметници, авто и жп. гари и други потенциални ключови точки. Избрани са седем големи града – София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Велико Търново и Враца, както и две големи туристически населени места – Банско и Хисаря.

Тестовете са проведени в края на октомври – между 18 и 22. Използвани са достъпните тарифни планове на телекомите с 5G в с месечна такса в диапазона от 26-32 лева. Любопитното е, че се използва само един модел смартфон – Xiaomi Mi 11 Lite 5G.

Резултатите

Крайните изводи са, че средните скорости са най-високи в мрежата на „А1 България“. Стойностите на мобилния оператор са 759 Mbps за сваляне и 69.48 Mbps за качване на пакетите. „Теленор България“ е на втора позиция, но с доста по-ниски средни показатели – 457 Mbps за сваляне и 63.18 Mbps за качване. „Виваком“ е трета с 340 Mbps и 50.55 Mbps съответно.

Най-силна връзка „А1 България“ средно предоставя в Бургас със скорост от 922 Mbps на сваляне, а най-бавна във Враца при 546 Mbps. Ножицата при другите два телекома е по-голяма. Мрежата на „Теленор“ също е най-добра в Бургас със скорост от 850 Mbps на сваляне, но с едва 81.77 Mbps в Хисаря. „Виваком“ е най-силна в Банско с 691 Mbps, но постига едва 56.19 Mbps във Велико Търново.

Изключително любопитни са максимално измерените стойности. При сваляне „Теленор“ е лидер с 1 287 Mbps замерени на Централните хали в София. „Виваком“ постига най-добър резултат при качване от 141 Mbps в Студентски град в София.

Изследването на „Активни потребители“ е доста индикативно и по-скоро повтаря данните, които Ookla предоставя в своя сертификат за най-бърза 5G мрежа. „А1 България“ е носител на документа през тази година и предвид факта, че неправителствената организация използва същото приложение, резултатите не са изобщо изненадващи. Има някои ограничения – това е факта, че е използвано само едно тестово устройство.

Логичните изводи

Този развой не е неочакван за всеки, който следи по-изкъсо развитието на българските оператори. „А1 България“ най-рано започна физическа модернизация на 5G мрежата и разчита почти изцяло на нея. Другите два оператора предпочитат да използват софтуерния ъпгрейд по технологията DSS. Последният предоставя 5G скорости като ползва вече наличните 4G клетки и честоти. Това изисква и по-дълго настройване и тестване на устройствата, които да работят в тази мрежа. С което се отваря възможността някои смартфони да имат по-добро представяне от други в условията на DSS.

Това обяснява защо средните скорости на „Виваком“ и „Теленор“ са значително под тези на „А1 България“. Както и защо, последния телеком получи сертификата на Ookla за най-бърза мобилна мрежа през 2021 г. Няколко поредни години преди това, това отличие се държеше от „Виваком“. От своя страна, най-големия по приходи телеком има най-добре разгърната 4G мрежа, което им дава и най-голямо покритие на 5G, като се ползва DSS.

„Теленор“ от своя страна се хвали с наградата „Най-качествена мрежа“ на Umlaut. То обхваща много повече фактори и не акцентира само на скоростта на сваляне и качване. Което също е логично, предвид факта, че „Теленор“ има най-хомогенна като архитектура мрежа – почти изцяло изградена от Huawei. Факт, който в момента се явява голяма спирачка към физическата модернизация към 5G.

Препоръките на „Активни потребители“

Организацията „Активни потребители“ отправя няколко сравнително адекватни съвета към крайните клиенти в България.

1. Четете внимателно офертите и описанието на тарифите на операторите – това е задължително условие за всяка телекомуникационна услуга, особено предвид факта, че те вече са пакетирани с много и различни допълнителни възможности. Това важи с пълна сила за 5G плановете.
2. Проверете дали смартфонът ви поддържа 5G – доста ключов момент, който доста потребители забравят да направят. Но да, ако не се поддържат новите мрежи, няма да можете да ползвате тази услуга.
3. Проверете покритието на 5G мрежите на операторите – както при всяка модернизация, в началото обсегът на новата услуга ще е ограничен. За „А1 България“ това ще важи по-силно отколкото за другите оператори. Поради технологичния избор за обновяване, който са направили трите компании.

The post 5G мрежата на „А1 България“ е най-бърза, според „Активни потребители“ appeared first on TechTrends България.

„Виваком“ стартира първа своята 5G мрежа още през септември миналата година. Тя обяви, че първоначално ще разчита на технологията DSS и ще има доста ограничени възможности, но постепенно ще ги разширява. „А1 България“ я последва през декември 2020 г. със собствена услуга от ново поколение, която е изградена по традиционния начин. „Теленор България“ пусна 5G услуга едва през юни 2021 г., като заяви, че ще развива хибриден похват – ще използва традиционната и DSS технологии паралелно.

Това доведе до своеобразно раздразнение от страна на „А1 България“, които ребрандираха своята мрежа, като 5G Ultra. Целта е да покажат, че техните услуги са по-добри от тези на конкурентите им. Рекламната стратегия през последната половин година на „А1 България“ беше насочена именно в тази посока – че те разполагат с истинска услуга от пето поколение, докато останалите имат нещо, което е само на име такова.

Какво представляват те

Подобно на всички подобни пазарни надпревари между големи компании, истината е някъде по средата. Традиционният похват е, както повечето хора си го представят – това е физическа модернизация на базовите станции. Тя може да включва добавянето на нови модули или подмяната на старите, за да се предоставя 5G сигнал.

От своя страна DSS е повече софтуерна модернизация. Тя се води официално 5G технология, но и в същото време се смята за временно решение или за първа крачка към изграждането на подобна инфраструктура.

Съкращението идва от Dynamic Spectrum Sharing или динамично споделяне на спектъра. Чрез него се разпределят наличните радиочестоти, така че една лента да може да се използва едновременно за повече от едно поколение мобилни комуникации. Различните поколения имат определени изисквания. Например, за LTE Advanced или 4.5G са необходими поне 2x20MHz непрекъснати ленти. Ако трябва да се ползва капацитет от други, то тогава се прилага технологията Carrier Aggregation.

DSS премахва това ограничение и така, „Виваком“ през есента на 2020 г. обяви, че преразпределя наличния си спектър. Това става по начин, при който се заделя достатъчно ресурс и за 5G сигнал. При стартирането на услугата, разпределението беше следното: за 2G се ползват лентите в 900MHz и 1 800MHz, за 3G – 900MHz и 2 100MHz, за 4G – 900MHz, 1 800MHz и 2 100MHz и за 5G останалите в 1 800MHz и 2 100MHz.

Трябва да отбележим, че през 2021 г. трите телекома получиха много нови радиочестоти. Всяка от компании получи 2x20MHz в 2.6GHz за постоянно ползване, както и част от ресурса, който беше останал в 2 100MHz. 5G честотите в 3.6GHz бяха разпределени след търг с тайно наддаване през април и лицензите бяха връчени през май.

Възможностите на DSS

DSS има няколко предимства, които може да определим. Това е бързо софтуерно надграждане на настоящата мобилна мрежа, която изисква по-малко инвестиции и подмяна на оборудване. Разгръща се по-бързо и съответно компания с добре развита 4.5G инфраструктура, може да предложи много по-голямо покритие за доста кратък срок. Естествено има и няколко недостатъка.

Възможностите на традиционната 5G

Традиционният метод за изграждане, брандиран от „А1 България“ като 5G Ultra, е да се подмени или допълни оборудването на настоящите базови станции. Това е най-добре познатият, но и скъп начин за модернизиране на мрежата. За да работи на 5G, при него имаме и едно допълнително условие – налични честоти в 3.6GHz.

Предимствата му са, че качеството на услугата ще бъде осезаемо по-добро от това на досегашната 4.5G мрежа. По-високи скорости (теоретични над 1Gbps), значително по-малко забавяне (под 12ms) и много повече устройства свързани на единична клетка. Както и, че много лесно операторът може да добави нов смартфон към услугата си, защото се изисква поддръжка на съответната честота, но не и на по-специфичната DSS.

Защо се стигна до това разделение

Това е въпросът който си задавате – защо телекомите в страната предприеха двата метода, а не разчитат само на единия? DSS, както отбелязахме е временно решение, подходящо за стартиране.

В средносрочен план всички компании ще трябва да опрат до традиционния подход. Затова „Теленор България“ обяви, че ще ползва двете технологии, стъпка, която и „Виваком“ предприе, след като трите телекома се сдобиха с официалните лицензи за радиочестотите в 3.6GHz.

Причините са няколко:

1. Бързо разгръщане на мрежата. Чрез DSS „Виваком“ се похвалиха, че първи са пуснали 5G услуга в страната. Те заедно с „Теленор“ успяха да осигурят и по-добър обхват от своя конкурент „А1 България“. Там, където обаче няма физически 5G клетки, двете компании предоставят по-слаба откъм качество услуга.
2. Забавянето на разпределението на 6GHz честоти. Коронавирус пандемията измести предоставянето на новите лицензи за 5G честоти и вместо през лятото на 2020 г. това се случи едва през май тази година. „А1 България“ предприе лек риск, като за своята услуга от ново поколение използваше временните разрешителни за ползване на ресурса в 3.6GHz.
3. Силна зависимост от Huawei. Неясното бъдеще на използването на оборудването на китайския гигант се пренася към 5G мрежите на „Теленор“ и „Виваком“. Мобилната им инфраструктура е изградена почти, ако не и напълно от Huawei. Физическата модернизация към 5G ще изисква много повече пари и време от компаниите, за да заменят и част от 4G компонентите си с такива, които не са от китайския вендор. Все неща, които те не могат да си позволят. Любопитно е, че „А1 България“ разчита основно на Nokia, но Telekom Austria Group призна наскоро, че използва и такова от Huawei при разгръщането си на 5G услуги. Ако САЩ затегнат примката срещу китайския производител, може да се получи доста сложен за българските телекоми сценарий.

Бъдещето

Традиционният метод на разгръщане на 5G ще замени напълно DSS след година-две най-вероятно. През това време ще се прави плавна подмяна на ключово оборудване с ново от страна на „Теленор“ и „Виваком“. Съществува и възможността този процес да се проточи допълнително. Не само от финансови съображения, но и ако двата телекома решат да предприемат този ход, едва след като се разпредели и спектъра в 700MHz.

Тези честоти са ключови за осигуряване на покритие извън населените места и особено в отдалечените региони. Разпределението им в момента е замразено, поне докато не се освободят достатъчно ленти и за трите телекома. Министерство на отбраната ги използва за основни при комуникацията с изтребителната авиация и докато не влязат на въоръжение новите изтребители F-16 Block 70, това надали ще се случи.

The post DSS срещу 5G „Ultra“ – битката на новите технологии appeared first on TechTrends България.

Най-големият по брой мобилни абонати оператор записва стабилен ръст по почти всички показатели. Лошата новина е, че компанията-майка Telekom Austria Group от това тримесечие вече не предлага подробна разбивка за ТВ абонатите на звената си, както и някои други показатели също липсват. Затова, вече няма да може да следим този показател за „А1 България“ на тримесечна база и ще трябва да разчитаме евентуално на подробни годишни доклади или на тези на Комисията за регулиране на съобщенията.

Скокът на печалбата

Приходите на българското дружество нарастват с умереното темпо от 3.6% през първото тримесечие спрямо същия период през 2020 г. Те вече достигат 132.2 млн. евро, като постъпленията от всички услуги нарастват, но тези от продажбата на устройства и оборудване намаляват.

По-интересна е рязкото увеличение на печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA). Тя скача с 21.2% на годишна база до 55.6 млн. евро и вече съставлява 42% от всички приходи. Това постижение е доста добро за телеком, особено в условията на пандемия и в режим на изграждане на 5G мобилна мрежа.

Telekom Austria Group (TAG) вече не предлага подробна разбивка по някои показателя. Първият от които са капиталовите инвестиции, за които имаме само обща стойност за цялата група, но не и колко е инвестирала в своята мрежа всяко едно от звената. Така, че от финансовия отчет на TAG вече не може да се покажат средствата, които „А1 България“ е вложила.

От компанията-майка само отбелязват, че те са се повишили за българското дружество през първото тримесечие, като са ориентирани основно в модернизация на мрежата. Отделно TAG отчита, че разходите по придобиване на допълнителните честоти в 2.1GHz и 2.6GHz са стрували на „А1 България“ 5.3 млн. евро през първото тримесечие. Новият спектър в 3.6GHz беше придобит през април и ще влезе в доклада за настоящия период.

Другите показатели

Мобилните абонати на „А1 България“ продължават да отчитат бавен спад. Те намаляват от 3.76 млн. на 3.73 млн. ако сравняваме с тези от края на 2020 г. При сравняване с предходния период, за първото тримесечие понижението е от 2.3% от 3.82 млн. потребителя. Бавно и уверено се качват абонатите на фиксиран интернет, които вече са 483 хил. в края на март.

TAG вече не дава разбивка за потребителите на платена телевизия. Доскоро, такава информация можеше да се намери във всеки един доклад на групата. От „А1 България“ съобщават за общия брой абонати на фиксирани услуги, в които влизат тези на платена ТВ и на широколентов интернет. Те са 1.089 млн. за първото тримесечие, но трудно може да определим какъв дял от тях ползват телевизия, заради пакетните предложения.

Средномесечния приход от абонат (ARPU) се увеличава стабилно от 5.8 евро на 6.3 евро на годишна база. В края на 2020 г. той беше 6 евро, което показва, че положителната тенденция за растеж продължава. Друг голям показател е т.нар. churn или процентът от потребители, които са се отказали от услугите на телекома. Той също беше скрит от таблиците на TAG за първи път от години на финансово отчитане.

Поводи за оптимизъм

Българският телеком има всички поводи за оптимизъм през 2021 г. Освен отличният старт, „А1 България“ отчита стабилно и диверфицирано портфолио, като в почти всички сегменти има растеж. Компанията агресивно разви и своите комплексни услуги за корпоративни клиенти и дигитализация, което също дава положителни сигнали за развитие.

Има обаче поводи за притеснение относно прозрачността на телекома. „А1 България“ беше единственият оператор в страната, за който можеше да се намери наистина подробна информация на тримесечна база. Скриването на броя ТВ абонатите, churn rate-а и капиталовите инвестиции не са добри знаци.

По вторият индикатор можехме да определим, макар и косвено, дали стратегията за „бонусен трафик“ е сработила срещу неограничения план на „Виваком“. Пускането на аналогичен такъв месец по-късно след обновленията показва, че той не е дал резултатите. За съжаление, няма да може да проследим дали и с колко е имало промяна.

The post „А1 България“ с голям скок на печалбата от началото на 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Защо, тогава само два от тях пуснаха и то в доста ограничен вариант 5G услуга в края на септември и ноември? Отговорът е, че решенията са временни, а истинският дебют на 5G у нас се очаква да настъпи през първите месеци на 2021 г. Тогава ще бъдат напълно решени административните и регулаторни пречки, които спират операторите в пълното разгръщане на новата технология.

Те включват влизане в сила на новите тарифи за честотите, които ще позволяват на операторите да ги ползват икономически съобразно. Това ще позволи на регулатора да насрочи търгове за редица ленти, които да се използват за 5G и за допълнително разширяване на 4G покритието. Към тях добавяме разрешителните облекчения при модернизацията на вече съществуващи базови станции. Последното изискване на операторите е освобождаването на честотите в 700 и 800MHz.

Дори с преодоляването на гореизброените няма да се изчистят всички препятствия, като след това ще останат няколко ключови въпроса, чието решаване ще зависи стратегията на телекомите. Но да караме поред.

Първите мрежи

Първо „Виваком“ в края на септември, а два месеца по-късно и „A1 България“ пуснаха свои търговски 5G услуги. Защо тогава не са масови? Отговорът е, че все още българските телекоми нямат ресурсите (честотни и регулаторни), за да могат да ги разгърнат.

5G мрежата на „Виваком“ ползва технологията DSS. Чрез нея тя се възползва от наличните си радиочестоти, за да може да предоставя пето поколение услуга. Предимството е, че компанията осигурява голямо покритие чрез своята 4.5G инфраструктура, с която да предоставя 5G сигнал.

Недостатъкът е, че заради ограничения ресурс, тя не може да предоставя услугата на много потребители, а и не всички смартфони поддържат DSS технологията. Заради, което „Виваком“ в момента предоставя 5G само на притежателите на два модела смартфона от най-висок клас и един от среден. Първите от изброените не разполагат с достъп до услугите на Google.

„A1 България“ от своя страна предпочете по-традиционен начин за пускане на новата услуга. Това стана, чрез модернизиране на някои базови станции до 5G стандарт и временно ползване на определения за това 3.6GHz спектър. Трите телекома разполагат с такъв до средата на януари 2021 г., като се очаква след това да получат постоянни разрешителни.

Предимството на подхода на „A1 България“ е, че много повече смартфони могат да се възползват от нейната 5G мрежа. Недостатъкът е изключително ограниченото покритие, което тепърва ще се изгражда. Двете решения са временни и ще зависят от няколко фактора, за да може да има пълноценни услуги през следващата година.

Намалените тарифи

Първият ключов фактор за пълно разгръщане на 5G в България е намаляването на тарифите за радиочестотите, които операторите плащат на държавата. Компаниите водят спорове от близо десетилетие по темата с регулаторите и институциите. През цялото това време те бойкотираха редица търгове, именно заради високата цена на ресурса.

Операторите заплашиха, че ще сторят същото и с определените от Европейския съюз 5G честоти, ако няма корекция на тарифите, които се изчисляваха по формули отпреди 30 години.

От 2018 г. започнаха тежки преговори между телекомите и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за тяхното редуциране. След няколко стъпки напред-назад се стигна до споразумение, в което регулаторът да намали с близо 60% годишните и еднократни такси, които се заплащат за получаване на лицензи за ползване на радиочестоти.

КРС не отстъпи от искането на телекомите за предоставянето на разрешителните за период от 20 години, като остави настоящия максимален срок от 10 години. Във всички случаи, имаше големи компромиси с цената, като уговорката, по информация на TechTrends, е операторите да вземат на търгове доста честоти и така да вкарат достатъчно пари в бюджета.

Решението за тарифите обаче трябваше да мине през одобрението на Министерски съвет (МС). Предложението на КРС беше вкарано още в края на 2019 г., като очакванията бяха, правителството да излезе с положително решение, което да влезе в сила от юни 2020 г. COVID-19 пандемията разбърка плановете.

Решението беше прието от МС едва през април, но влиза в сила от 1 януари 2021 г. Преведено на нормален език, означава, че операторите ще приемат да закупят честоти за постоянно и дългосрочно ползване едва през януари. С което се отложи истинския старт на 5G за тогава.

Облекчените режими

Вторият ключов фактор за пълно разгръщане на 5G мрежи е облекчените строителни режими. Промените в Закона за устройства на територията (ЗУТ), бяха внесени още през февруари и включваха преминаването на уведомителен режим за строителния надзор ако не се правят нови обекти или се изменят конструктивно старите. Те не предвиждаха промяна в замерванията и контрола за силата на излъчване на оборудването.

Самите промени трябваше да минат до април най-късно. Отново пандемията затвори държавата и те бяха приети чак през юли. Това забавяне щеше да измести пускането на 5G услугите само с три месеца, ако новите тарифи бяха влезли в сила например от 1 юни.

Косвени доказателства за това имаме през новата мрежа на „A1 България“, която беше пусната в края на ноември и включваше модернизирани базови станции на телекома в София.

Търговете за честотите

В момента в който влязат новите тарифи за честотите, КРС ще задейства процедурата за търгове за необходимия за телекомите радиоресурс. Такива са индикациите от регулатора и предвид настоящето забавяне на 5G в България няма още поводи за чакане или отлагане.

Ситуацията най-вероятно ще изглежда по следния начин. Новите тарифи влизат в сила на 1 януари 2021 г. В рамките на седмица-две или най-късно до края на месеца ще бъде стартирана процедура за търгове за свободните честоти. Цялата процедура ще трае между месец и два, което означава, че през март ще бъде приключена, а спектърът – разпределен.

Трите телекома разполагат с временно ползване на част от честотите – по 2х5MHz в 2GHz, 2x20MHz в 2.6GHz и 100MHz в 3.6GHz всеки. Разрешителните изтичат в различно време, основно през януари. Като операторите ще ги ползват временно тези ленти, докато не бъдат разпределени с търг.

В момента има доста свободен ресурс. Целият в спектрите 2GHz, 2.6GHz и 3.6GHz е наличен, като операторите може дори да вземат повече от това, което са ангажирали временно към момента. Това се очаква да са и първите честоти, които ще бъдат разпределени на търгове от КРС.

Битката за 700MHz

Ако всичко мине гладко, то в рамките на първите три месеца на 2021 г. българските телекоми не трябва да имат никакви административни и технически пречки за разгръщането на 5G. В градовете, защото двете ключови честотни ленти за осигуряване на национално покритие остават под въпрос – в 700MHz и 800MHz. Първият е определен за пето поколение, а вторият – за четвърто поколение мобилни мрежи.

Ситуацията със спектъра в 700MHz е повече от иронична, защото той беше единствен, за който новите тарифи влизаха в сила през лятото на 2020 г. Свободният ресурс в него обаче е само 2x20MHz, който може да стигне напълно само за два от трите оператора. През годините, телекомите развиха в това отношение солидарност и настояват за равноправно разпределение на честотите. Останалата част обаче е заета от системите за „Гражданска защита“ и военните.

КРС през лятото предложи три варианта за разпределението им – само два оператора да получат по равно 2x10MHz, един да получи 2x10MHz, другите два по 2x5MHz или трите да разполагат с 2x5MHz, а последните 2x5MHz да останат за последващо или споделено ползване. По информация на TechTrends, нито един от тях не удовлетворява телекомите, затова дори не е започнато обществено обсъждане по темата.

През лятото трябваше да започнат неофициални преговори между КРС и Министерството на отбраната (МО) за освобождаването на заетите от военните ленти. Липсата на развой до момента показва, че най-вероятно въпросът ще остане „висящ“ поне до след изборите през март 2021 г. По същият начин, МО са блокирани и честотите в 800MHz и тяхното развитие най-вероятно ще остане в полето на следващото правителство.

Въпрос на оборудване

Дори без тях, телекомите ще могат да покрият почти цялото население с останалия радиоресурс, но не и цялата територия на страната. Което е достатъчно за пускането на адекватна 5G услуга за крайни потребители и бизнеса. С което остават другите фактори, които не зависят от регулаторите или поне не толкова на тези в България.

Един от тях е какво ще стане с Huawei и доставките на телеком оборудване в страната. Китайският гигант е жертва на икономическите санкции на САЩ и в момента цяла Европа е под натиск, да не използва неговите 5G системи. България има подписано принципно споразумение да изключи Huawei и ZTE от своите мобилни мрежи от следващо поколение, но все още няма яснота за конкретни поети ангажименти. За момента това става чрез присъединяването на страната към „Чиста мрежа“ – инициатива на САЩ насочена срещу китайските вендори.

Неизвестните тук са много. От една страна се очаква през следващите месеци да има общоприети препоръки и инструментариум за развитие на 5G мрежите на ниво Европейски съюз. България се придържа към тези инициативи и най-вероятно ще се съобрази с решенията от Брюксел.

От друга страна, новият президент на САЩ Джо Байдън се очаква да приеме по-мека позиция към Китай и потенциално към Huawei. За момента, обаче има доста голямо сътрудничество между двете основни партии в ограничаване на влиянието на Пекин и тепърва ще се види в каква посока ще се развие политиката на Вашингтон от 2021 г.

Мобилната мрежа на „Виваком“ разчита на решенията на китайската компания и една от причините да не изграждат нови 5G базови станции се дължи именно на неизвестните около вендора. В същата и дори в по-тежка ситуация се намира „Теленор България“. Абсолютно цялата мрежа на мобилния оператор е дело на Huawei и ако трябва да развива 5G услуги с друг доставчик, то означава огромни инвестиции за пълната ѝ подмяна.

Отделно през първото тримесечие на 2021 г. изтича лиценза за ползването на бранда Telenor и българския оператор ще трябва да го поднови или да се ребрандира. Вторият вариант означава допълнителни инвестиции, които няма да отидат за мрежата. Докато не се реши сагата с Huawei на ниво ЕС, „Виваком“ и „Теленор България“ ще действат с по-плахи стъпки.

Бизнес моделите

Последният фактор зависи от самите телекоми и донякъде от българския пазар. Единствената причина операторите да бързат с 5G в момента е да покажат технологичен напредък, както и да поддържат добрите позиции на България в мобилната свързаност.

Чисто от пазарна гледна точка, все още няма достатъчно индикации, че българските власти и общини ще инвестират средства в разгръщането на 5G мрежи и услуги в населените места. Тук изчакването идва по линия отново на ЕС, където ще се планират милиарди евро средства за подобряване на свързаността на държавите-членки.

Другият елемент на пазара са самите компании – повечето български фирми тепърва се дигитализират, като не са много тези корпорации, които могат да разгърнат 5G мрежи в началото. Няма я на пръв поглед критичната маса, която да изплати инвестициите на телекомите.

Потребителският сегмент в страната не е толкова апетитен, най-малкото все още няма достатъчно достъпни устройства, които да поддържат новата технология. Обстановката ще се промени през 2021 г., когато се очакват нови и все по-достъпни 5G смартфони и други устройства.

Отделно, може да се очаква един от операторите буквално да убие пазара с доста ниски цени. Това може да спре тенденцията за увеличаването на стойността която средно плаща всеки потребител – тенденция, която забелязваме от пускането на 4G мрежи в страната. Хипотеза, за която все още няма потвърждение и тепърва ще видим как ще се развие през 2021 г.

Така, новата година ще я посрещнем с първите масови търгове за честоти, премахнати прегради за изграждане на 5G мрежи, но и объркан пазар. Донякъде заради търговската война между САЩ и Китай, както и заради самата пандемия.

The post 5G в България – какво предстои appeared first on TechTrends България.

Той е част от обещаното разширение на Paysafe в България. Компанията сподели своите планове и състояние през 2020 г., както и загатна, че ще увеличава своите служители в страната през следващата година.

За след пандемията

В момента почти всички IT компании в страната работят дистанционно от вкъщи, заради извънредните мерки покрай коронавирус пандемията. Затова новият офис най-вероятно ще бъде попълнен след като здравната обстановка в страната се поуспокои. Екипът във Варна ще достигне 200 души, като ще са ангажирани основно с разработката и поддръжката на клиентите на Paysafe.

Това не пречи на Paysafe да наемат и обзаведат 1 600 кв. м. пространство на висок етаж в офис сградата на открития през 2010 г. мол Varna Towers. От компанията дават и интересна възможност за работа на тези служители от София, които биха искали да се преместят да живеят на морето.

„Решението за отваряне на офис в морската ни столица се дължи на множество фактори, сред които наличието на опитни професионалисти и нови кариерни възможности за хора, работещи вече в компанията“ Елена Димова, PaySafe

„Решението за отваряне на офис в морската ни столица се дължи на множество фактори, сред които наличието на опитни професионалисти, нови кариерни възможности за хора, работещи в компанията към момента и възможността новият офис да бъде ползван като лятна алтернатива за служителите, базирани в София и отговаря на визията ни за водещ работодател у нас“, коментира Елена Димова, HR директор на „Paysafe България“ в прессъобщение на компанията.

От Skrill до Paysafe

Историята на българското звено на Paysafe започва от друго британско дружество за дигитални разплащания – Moneybookers. Те откриват развоен център в страната, като през 2011 г. се ребрандират на Skrill. Именно с това име те стават по-известни на българската IT сцена.

През 2015 г. Skrill е придобита от Paysafe за 1.1 млрд. евро. Така се поставя началото и на Paysafe в България. Към момента британската компания разполага с около 1 200 души персонал в страната. Дружеството разширява с бързи темпове своето присъствие в България, като през 2019 г. откри втори офис в София. Специалистите ѝ тук покриват широк спектър от дейност – продуктови и софтуерни разработки, обслужване на клиенти, риск мениджмънт, счетоводство и контрол, IT обслужване и други.

По този начин, в нашата страна се намират най-много служители на Paysafe, като за момента са малко под половината от общо 3 000 в над 12 локации по света. Новият офис във Варна ще затвърди допълнително този статус на България в рамките на Paysafe.

The post Paysafe открива офис във Варна appeared first on TechTrends България.

Това е нож с две остриета, защото мобилният оператор ще използва в момента наличните честоти, които по принцип не са достатъчни. Подобен ход направи „Теленор“ в България през 2015 г., когато пусна пет месеца преди останалите своята 4G мобилна мрежа. Тогава, норвежките собственици на втория по абонати оператор избраха същия подход за преразпределяне на наличните честоти. Останалите компании пуснаха 4G мрежа, след като беше напълно разпределен спектъра в 1 800MHz.

Ограничен обхват

В самия старт на своята нова 5G мрежа „Виваком“ ще предлага услугата на доста ограничен кръг от потребители. Не става дума толкова за покритие, защото такова ще има в 27 града в България, а по-скоро за наличните устройства.

Тя ще е налична засега само за притежателите на Huawei P40 Pro. Операторът постепенно ще добавя нови устройства, които ще са съвместими с новото поколение мрежа. Това се дължи на факта, че все пак компанията описва пускането на 5G услугите като „тестови“.

Пробният период ще продължи до края на 2020 г. Като в рамките на периода „Виваком“ ще предложи безплатен достъп до 5G мрежата си и бонус трафик от 30GB. От 1 януари 2021 г., операторът планира да излезе от тестовия период и услугата да премине към потенциално нови планове.

„Мрежата от пето поколение ще улесни създаването на нови стопански дейности, професии и бизнес модели и ще бъде важен двигател на растежа на страната“Радослав Златков, „Виваком“

„Мрежата от пето поколение ще улесни създаването на нови стопански дейности, професии и бизнес модели и ще бъде важен двигател на растежа на страната“, обяви Радослав Златков, главен технически директор на „Виваком“. „Ние ще продължим да инвестираме в развитието и въвеждането на най-модерните технологии, за да запазим лидерската си позиция на най-бързата мобилна мрежа в Европа“, допълни той.

Игра на честоти

Честотите са ключовият елемент в изграждането на 5G мобилни мрежи в момента в България. Европейският съюз е определил спектрите в 700MHz, 3.6GHz и 25GHz за новото поколение технология. Те все още не са разпределени в много държави, включително и у нас. Операторите в някои държави рискуват да пуснат по-рано 5G търговска услуга, като използват наличния ресурс.

Трите телекома в България в момента разполагат с почти равнопоставен спектър – по 2×11.2MHz в 900MHz, 2x15MHz в 1 800MHz и 2x15MHz в 2.1GHz. Отделно операторите имат още временен лиценз с по 2x5MHz в 2.1GHz и 2x5MHz в 2.6GHz. Любопитното е, че за временно ползване в определения за 5G спектър 3.6GHz, разрешителни имат само „A1 България“ и „Теленор България“, но не и „Виваком“.

Затова телекомът обявява, че за новата си услуга ще използва наличните си ленти в 1 800MHz и 2.1GHz. На сайта си „Виваком“ посочва, че 3.6GHz ще бъде добавен на по-късен етап. Най-вероятно това ще стане догодина, когато Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) планира да проведе търгове за нови честоти, включително за разпределяне на този толкова желан спектър. Тогава влизат и новите тарифи за ползване на честотите. Останалите поколения ще бъдат разпределени, както следва: 900MHz се ползва за 2G и 3G, 1 800MHz за 2G и 4G и 2.1GHz – за 3G и 4G.

Бързи, смели, сръчни

Разтягането“ на наличния спектър от „Виваком“ ще дойде и със своите потенциални недостатъци. Основната опасност е да навреди върху качеството на връзка, не само за 5G потребителите, но и за останалите. Всичко зависи от изпълнението, капацитета и разпределението на потребителите в отделните поколения. Малкият брой модели, които могат да ползват 5G мрежата понижава подобен риск.

През 2015 г. „Теленор“ имаше подобни затруднения, но те не бяха толкова големи, че да доведат до по-сериозни проблеми с доставката на мобилна услуга.

„Виваком“ се възползваха максимално бързо от влизането на новия облекчен режим за модернизация на телеком оборудването. Промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) бяха приети окончателно в Народното събрание в края на юни и на 7 юли влязоха в сила след публикуването им в Държавен вестник. Те премахват необходимостта на операторите да издават строителни разрешителни за изградени и вече узаконени мобилни базови станции ако по тях се модернизира само оборудването.

По този начин операторите могат бързо да заменят или допълнят технологиите си в своята мобилна мрежа и така 5G услугите могат доста бързо да бъдат разгърнати със съществуващата инфраструктура. Тези промени няма да изменят съществуващите регулации за максималните норми на излъчване и тяхното замерване.

Ироничното е, че досега „Виваком“ вървеше в опашката по интеграция на мобилните поколения през последните години. Компанията последна представи 4G – над два месеца след „A1 България” и цели седем след „Теленор България“. При тестовете на 5G през изминалата година, „Виваком“ започна паралелни изпитания с останалите оператори, но публично ги представи няколко месеца след останалите два телекома.

Така, макар и доста символично, предвид ограниченият обхват и „тестов“ статус, телекомът извоюва важна победа в надпреварата за 5G в България.

The post „Виваком“ пусна своята 5G мрежа appeared first on TechTrends България.

Резултатите

Компанията отчита увеличение от 5.5% на приходите през периода януари-март, които достигат 235.2 млн. лева спрямо предходната. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) бележи скок с 30.5% до 112.5 млн. лева, докато нетната достига 38.3 млн. лева или ръст от 45.8%. „Виваком“ продължава за поредно тримесечие да бъде лидер в телеком сектора по приходи и EBITDA.

Капиталовите инвестиции намаляват леко с 9.7% до 23.4 млн. лева. По-ниската стойност по последния показател се дължи на започването на нов цикъл на вложенията, коментира главният финансов директор на „Виваком“ Асен Великов по време на представянето на резултатите.

Компанията отчита и вторият по големина средномесечен приход от абонат (ARPU), който през първите три месеца на 2019 г. е 13.20 лева. „Теленор“ води по този показател с 15 лева, докато при A1 е 10.56 лева.

Счетоводният растеж

Трите телекома отчитат рязък скок на своята печалба преди данъци, лихви и амортизации, което се дължи основно на преминаването към новите счетоводни стандарти МСФО 16. Асен Великов от „Виваком“ обясни малко по-подробно защо, новите методи оказват такова положително влияние върху EBITDA-та. Част от сумите свързани с придобиването на оборудване, магазини и други се трансформират в права на ползване и се изваждат от оперативните разходи. Поради факта, че телекомите всяка година имат доста такива транзакции, промяната на отчитането им води и до този голям ръст на EBITDA-та.

С което по-съпоставим поглед върху темпове на ръст на оперативната печалба на компаниите ще може да получим едва догодина. Причината е, че през оставащите тримесечия и в резултатите от цялата година ще се съпоставят с тези от 2018 г., когато се прилагат предходните счетоводни стандарти.

Без смяна на собствеността

Телекомът също така разсея информацията, че е в процес на продажба или поне за момента. Главният изпълнителен директор на „Виваком“ Атанас Добрев обяви, че за момента няма разговори с потенциални инвеститори.

„В момента компанията не разговаря с потенциални инвеститори, нито се извършва дю дилиджънс (одит и финансово проучване на фирмата от страна на купувачите преди потенциална сделка – бел. ред.)“, обяви Добрев по време на пресконференцията.

„В момента компанията не разговаря с потенциални инвеститори, нито се извършва дю дилиджънс“ Атанас Добрев, „Виваком“

„Продажбата и смяната на собствениците няма да повлияе на бизнеса, а подобен интерес към компанията, би показал, че се развиваме добре“, допълни енигматично Добрев.

Той допълни, че за момента не са планирани нов големи заеми или рефинансиране на текущите задължения от 700 млн. лева (345 млн. евро). Последните бяха отпуснати, за да се погаси падежа на облигациите емитирани при по-предишните собственици на телекома през 2013 г.

Това не означава, че през следващата година няма да станем свидетели на инвеститорски интерес. За момента неофициалната информация гласи, че собственикът на „Виваком“ Спас Русев е наел консултантска фирма, която да потърси потенциални купувачи. Преговори и дю дилиджънс дейности биха станали факт на доста по-късен етап. Такива биха започнали най-рано през есента.

Целите за 2019 г.

В същия ден, с обявяването „Виваком“ публикува детайлен доклад за своята дейност за 2018 г. Подробният документ описва целите, които компанията си поставя за настоящата година. Той и цялостното представяне на телекома през изминалите 12 месеца ще бъде обект на отделен материал.

Сред очакваното разширяване на оптичната мрежа и покритието на 4.5G мобилната мрежа, са добавени още няколко точки. Едната включва модернизация на платформата за интерактивна телевизия и добавяне на нови функционалности. Другата е смяна на настоящия спътник за сателитната телевизия. Причината за последното е да се премине изцяло към дигитална услуга (DTH), която да се предлага на потребителите.

„Виваком“ ще последва практиката на „Теленор“ при предлагането на допълнително дигитално съдържание и услуги към своите мобилни абонаментни планове. Не се споменава дали това ще доведе до повишаване на цените, особено за по-скъпите договори. Подобен ход не е лишен от логика, като най-вероятно няма да стане с темповете, които „Теленор“ приложи при своите „Тотал+“ планове.

Водещият телеком ще продължи да залага на пакетните услуги и планове, като целта е все повече да се увеличава средния им брой ползвани от потребителите. Компанията планира да разширяване на функциите на онлайн портала за самообслужване MyVivacom.

Сред оперативните дейности, целите са основно в оптимизация на процесите, по-бързи доставки на оборудване, намаляване на разходите и др.

От най-младия към най-стария бранд

Настоящата 2019 г. има по-символично значение за „Виваком“, защото точно преди десет години, компанията реши да загърби множеството си марки и да ги обедини под една шапка. Тогава отделните търговски бранда „Вивател“ и БТК се сляха в едно. Първият беше пазарното име на компанията за мобилни услуги, а второто – за фиксирани. Сливането позволи не само да се унифицира имиджа на компанията пред потребителите, но и да се предлагат по-лесно пакетни услуги.

„Ако преди десет години бяхме най-младия бранд на телеком пазара, то в момента сме най-стария“Атанас Добрев, „Виваком“

Това се случва през 2009 г., като три години по-късно подобен ребрандинг осъществява „Мобилтел“ (преименуван на A1 през миналата година), а през 2014 г. го прави и „Глобул“ (сега „Теленор“).

„Ако преди десет години бяхме най-младия бранд на телеком пазара, то в момента сме най-стария“, с усмивка констатира Атанас Добрев.

По този повод „Виваком“ стартира имиджова кампания през лятото.

The post „Виваком“ затвърждава силния старт на телекомите през 2019 г. appeared first on TechTrends България.

Смяна на стандартите

Приходите на „Теленор“ се увеличават от 170 млн. лева на 179 млн. лева през първите три месеца на годишна база. Това е ръст от 5.4%. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) скача с 19% до 89 млн. лева при сравнима база. Последната отчита този впечатляващ резултат основно на промяна на счетоводните стандарти. През последните две години, дружествата преминаха първо на МСФО 15, а през настоящата на МСФО 16.

В запитване на TechTrends, от екипа на „Теленор“ отговориха, че преизчисляването на последния стандарт оказва „силно положителен ефект върху EBITDA”. Това обяснява и сходния ръст от 17.7% на печалбата на A1 за първото тримесечие, които също преминаха към МСФО 16.

Повече приходи на абонат

От „Теленор“ коментират, че повишаването на постъпленията им се дължи основно на покачването на средния приход на абонат (ARPU). На годишна база той се увеличава с около 8% до 15 лева на клиент. Това може лесно да се обясни с повишаването на цените на мобилните планове и услуги на компанията през последната година. Тенденцията беше започната още от предходните собственици – норвежкият гигант Telenor. Тя беше продължена и след като българският оператор беше продаден на инвестиционния фонд PPF Group в пакет с всички активи на скандинавския телеком в Централна и Източна Европа.

В момента „Теленор“ продължава да добавя различни услуги, особено към по-скъпите си планове. Компанията от няколко години предлага в комбинация с мобилните си абонаменти и достъп до онлайн стрийминг платформата HBO GO, а от тази година и до Diema Play. Като допълнителни възможности, операторът добави и застрахователна услуга за устройства „Смартфон протект“, която може да се сложи допълнително към плана.

„Теленор“ запазва и дори засилва тенденцията да има най-високия до момента среден приход от абонат в България. APRU-то на A1 през първото тримесечие на 2019 г. е около 10 лева (5.2 евро), като очакваме през следващите дни данни от „Виваком“.

В същото време при българските оператори продължава консолидирането на SIM картите, което води до намаляване на общия брой абонати. През първите три месеца на 2019 г. мобилните клиенти на „Теленор“ се свиват до 3.04 млн. души. Подобен спад се забелязва от няколко години сред всички играчи на пазара.

The post „Теленор“ започва годината с добри финансови резултати appeared first on TechTrends България.