Средствата ще бъдат използвани за продължаване на разширяване на дейността на българо-литовската компания, както и за навлизането на нови пазари в рамките на Европа. През 2020 г. тя навлезе в Букурещ, Румъния, а през 2021 г. разшири дейността си в България, като услугата стана налична и в Пловдив. Към края на 2021 г., Spark разполага с около 1 500 електромобила и оперира в общо четири големи градове в три европейски държави. Потребителите на услугата са общо около 250 хиляди.

Параметрите на финансирането

Spark опира до люксембургския фонд за алтернативни инвестиции GEM Global Yield, който ще осигури допълнително финансиране срещу дялово участие. Той трябва да предостави до 30 млн. евро допълнителен капитал на компанията. Spark от своя страна ще може да избира времето и размера (с определени условия) на различните траншове, при които ще получава парите.

Тоест, те няма да бъдат изплатени накуп, както и може да не достигнат 30 млн. евро. Интересното е, че няма ограничения за минимален размер на инвестицията – с което Spark има избор и да не прибегне до тези средства. Това обаче надали ще се случи, предвид желанието на компанията да се разраства.

В замяна на допълнителния капитал, GEM Global Yield ще получи варианти, които им дават право в рамките на три години да закупи акции в размер до 4% от капитала на Spark. Фондът ще може да се възползва от това, след като компанията излезе на фондовите пазари, а цената, на които ще получи своите дялове, ще бъде тази обявена при самото IPO.

Странната сделка

От съобщението на Spark се разбира, че GEM Global Yield ще трябва да заплати допълнително за прехвърлянето на издадените „варианти“ в реални акции. С което ако бъде упражнен напълно договора за финансиране, българо-литовската компания ще получи 30 млн. евро, както и стойността на 4% от акциите, които фонда ще закупи след листването ѝ на борсата. Не се споменава за допълнителни предимства, които GEM Global Yield ще получи срещу финансовия ресурс, който ще предостави.

Това означава, че фондът реално само си „запазва“ правото да купи до 4% от акциите на Spark при цена определена на IPO-то. Срещу което плаща 30 млн. евро. Сделката, поне с тези параметри изглежда малко странна.

Скоро на борсата

От друга страна, Spark има амбициозни планове и в момента трескаво се подготвя да излезе на международните финансови пазари. Според главният изпълнителен директор и председател на борда на директорите на компанията Нериус Дагилис това ще бъде „голяма европейска борса“.

„Сделката с GEM ни помага да осигурим финансиране, с което да продължим да удвояваме растежа и автопарка си всяка година, както и да навлизаме на нови пазари“, коментира Дагилис. „Осигуреният капитал при листване на голяма европейска борса ни позиционира много добре в момент, когато предстои сериозно развитие на компанията“, допълни той.

От Spark добавят, че при успешна реализация на IPO-то, средствата ще бъдат използвани за навлизане на нови пазари в Европейския съюз. Така и за увеличаване на клиентската база и автопарка, както и за развитието на софтуерната платформа на компанията. За момента няма яснота, кога ще бъде осъществен този борсов дебют, нито къде, както и няма индикации за прогнозните цени за акция. Предвид нетрадиционната сделка с GEM Global Yield последното не може да се определи на база параметрите на споразумението.

The post Spark набира нов капитал и планира листване на европейска борса appeared first on TechTrends България.

Това е третото придобиване на регионален оператор от страна на „Виваком“ от началото на 2021 г. Телекомът засилва позициите си във фиксирания бизнес, основно чрез покупки на по-малки доставчици, като в същото време засилва процесите по консолидиране на пазара. Обекти на сделките до момента са основно дружество с добри регионални позиции. Предишните сделки бяха със столичните „Нет 1“ и „КомНет София“, както и с пловдивския N3 (Entry).

Новата придобивка

NetWorx е известен доставчик на интернет и телевизия най-вече в Северозападна България с водещи позиции на пазарите в Русе, откъдето тръгва компанията и Видин. В миналото за дружеството се знаеше, че е успяло да изгради собствена канална мрежа в тези два града, което им даде предимство при разгръщането на услугата.

Освен във Видин и Русе, то включва операции още в почти 70 населени места, По-големите от тях са Силистра, Шумен, Монтана. Ловеч, Търговище, Велико Търново, Варна, Плевен, Добрич, София – град и област. Както е видно, силните позиции на NetWorx може да са ситуирани около западната част на Дунава в страната, но реално обхващат почти целия северен регион.

По данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) през 2019 г., русенското дружество отчита над 68 хил. интернет абоната, без да има такива за платена телевизия. Любопитното е, че такава се предлага на сайта на компанията. Освен тях, NetWorx предлага различни услуги, като продажбата на устройства, видеонаблюдение и др.

Прилики и разлики на сделките

Виваком“ следва горе-долу един и същи модел за окрупняване в момента. Или поне профил на доставчик, който да бъде обект на придобиване. Такъв изглежда са компании с добри регионални позиции и изградена добра интернет мрежа. При предишните две сделки, най-големият по приходи телеком в страната се възползваше от задълженията към банки, които фирмите обект на придобиване имаха. При NetWorx такова поне не излиза в обновения Търговски регистър. Това е единствената разлика, спрямо другите трансакции.

Останалите, както споменахме са компании, които имат отлични регионални позиции и добре изградена и развита кабелна мрежа. „Виваком“ ще успее да добави над 130 хил. абоната на интернет и 43 хил. на платена ТВ. Това ще подобри позициите на компанията спрямо основните си конкуренти – „А1 България“ и „Булсатком“.

За пазарът на едро

Важният компонент в случая, явно е мрежата. В разглеждането на предишните сделки от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), телеком регулаторът в лицето на КРС изрази опасения, че тези придобивания може да окажат влияние на пазара на едро за свързаност. Коментарът на „Виваком“ в прессъобщението за придобиването на NetWorx основен акцент е именно мрежата на русенската компания. Инфраструктурата е ключова при пазара на едро.

За „Виваком“ подобни сделки придобиват значителна важност, особено предвид факта, че техния собственик – United Group иска да може да предоставя подобни услуги на ниво група. Регионалният телеком конгломерат вече обяви, че създава специализирано звено за продажба на едро, което да обслужва всички пазари, на които оперира. Подсилването на позициите и възможностите на „Виваком“ при фиксираните услуги, пасва перфектно на стратегията на компанията-майка.

Това може да има пагубен ефект върху този пазар в България. Окрупняването на интернет доставчиците, от доста време се смяташе за неизбежен процес, който беше спрян след няколко по-мащабни сделки. Изкупуването на едни от най-големите регионални играчи от най-големия телеком в страната може да послужи като ефекта на доминото. След като бъдат премахнати най-големите малки, дребните и микро доставчици може да изчезнат поради абослютна невъзможност да се конкурират с „Виваком“.

The post Телеком консолидацията продължава – „Виваком“ придобива NetWorx Bulgaria appeared first on TechTrends България.

Агресивните действия за придобиване на „Виваком“ все повече загатват за потенциална последователна стратегия за консолидиране на пазара и увеличаване на пазарния си дял във фиксираните услуги. Телекомът е изправен пред доста силна конкуренция в тази област от „А1 България“, които растат именно в този сегмент.

Сделките от последните седмици, показват и амбициите на новия собственик на „Виваком“ United Group да затвърди лидерската позиция на компанията в българския телеком сектор.

Кои са N3

Зад пловдивският интернет доставчик N3 (Entry) стои дружеството „Цифрова кабелна телевизия“. Въпреки името, компанията разполага основно с потребители на домашен интернет. Те са около 25 хил., които ще бъдат добавени към тези на „Виваком“ през тази година, ако всички те останат клиенти. Абонатите на платена телевизия за сметка на това са само около 4 хиляди. Самата компания оперира от 2007 г. като интернет доставчик и покрива основно втория по големина град в страната – Пловдив.

„Цифрова кабелна телевизия“ има общо четири кредита към банка „Сосиете Женерал Експресбанк“. Те са на сумарна стойност от 1.505 млн. евро. Задълженията са заличени на 15 февруари, което предполага, че са били част от сделката с „Виваком“. Това показват данните от Търговския регистър.

Възобновената вълна на консолидация

Поредната сделка на „Виваком“ с конкурентен малък оператор, затвърждава тенденцията за възобновяване на вълната от консолидация във фиксирания сектор. Телекомът даде нейния ход след като придоби за неизвестна сума двата оператора „Нет 1“ и „КомНет София“.

Сумарно те разполагат с над 48 хил. абоната на интернет и около 31 хил. на платена ТВ. По същия начин, като с N3, след финализирането на сделката, задълженията им към „Първа инвестиционна банка“ в размер на общо около 35 млн. евро бяха погасени.

Ако абонатите на трите компании се влеят без да има много откази, „Виваком“ ще добави органично над 70 хил. потребителя на интернет и около 35 хил. на платена телевизия. Предвид, факта, че телекомът е „развързал кесията“ е възможно да станем свидетели на още покупки през следващите месеци. Зависи от преговорите между собствениците на независимите оператори, техните възможности и стратегията на „Виваком“.

Нова стратегия във фиксираните услуги и визия

Плановете за допълнителен растеж на фиксирания пазар бяха частично потвърдени от главния изпълнителен директор на телекома Атанас Добрев. В пространно интервю за „Нова Телевизия“ (вече част от United Group), той обяви, че собствениците са поставили нова стратегия за развитие в този сегмент.

„Едно от нещата, които имаме за задача пред нас в момента е да предоставим възможността на повече клиенти да имат достъп до фиксиран интернет и телевизия на „Виваком““Атанас Добрев, „Виваком“

„Когато дойдоха United Group при нас и казаха, че се развиваме много добре в мобилния и фиксиран сегмент, но може повече“, коментира Добрев пред „Нова Телевизия“. „Едно от нещата, които имаме за задача пред нас в момента е да предоставим възможността на повече клиенти да имат достъп до фиксиран интернет и телевизия на „Виваком““.

Той също така допълни, че новата визия на телекома – смяна на основния фирмен цвят от оранжево към черно – не е временна кампания покрай обновените тарифни планове на компанията. Това е целенасочена промяна на корпоративната идентичност, която ще следва тази на SBB звената в Западните Балкани, които са част от United Group.

Едно мрачно напомняне

Ако процесите за консолидация продължат в България може съвсем скоро да изпаднем в ситуация, в която конкуренцията в страната лека, по-лека да изчезне. Крайният резултат ще е да останат трите основни телекома – „А1 България“, „Виваком“ и „Теленор“. В момента, в който статуквото се разпредели изцяло между тях е много вероятно да видим доста сериозен сблъсък между тях.

Като интересен пример може да разгледаме сериозния конфликт между собствениците на „Виваком“ и „Теленор“ в Сърбия. United Group и PPF Group спорят за потенциалното споразумение между местното звено на втората компания и държавния телеком Serbia Telekom за споделяне на фиксираната мрежа. Пазарът в западната ни съседка наподобява, макар и не напълно на българския, но показва, какво може да се случи, когато има три доминиращи играча в отделните сегменти.

Казусът се превърна в тежък политически скандал, в който бяха намесени регулаторите, съда и дори премина с обвинения за нарушаване на медийната свобода в страната. Цялата история до момента сме я описали подробно в този материал.

The post „Виваком“ придоби пловдивския интернет доставчик N3 appeared first on TechTrends България.

Информацията е доста подробна, но има и своите недостатъци. Основният е, че взета на базата на анкета от 3 125 души от IT бранша. Това може да се вземе като статистическа извадка подобна на социологическите агенции, но надали обхваща пълния спектър на сектора. По данни на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), само персоналът зает в разработката е малко под 60 хил. души.

Предимствата на подхода на Noble Hire е, че са публикували много повече информация от тази, която браншовата организация традиционно представя по отношение на заплатите. Като например, разделението по основни специалности, технологии и опит. В следващите редове ще се опитаме да очертаем основните тенденции.

По-високо от очакваното

Средната нетна месечна заплата в IT сектора според Noble Hire е около 5 250 лева. Това е междинната сума която получават най-ниско платените позиции спрямо най-високоплатените такива. Ако извадим от уравнението висшия мениджмънт, който по принцип е доста ограничен откъм брой хора, тогава средната заплата пада на около 4 250 лева.

Втората сума е по-близка, но все още е доста над изчисленията на БАСКОМ. Според тяхното ежегодно изследване, средната заплата в IT сектора в България за 2020 г. е 3 344 лева. Данните на които се базира изчислението на браншовата организация са доста по-широки – те са от 4 400 компании.

Във всички случаи средната месечна работна заплата в технологичния сегмент е доста над тази за страната. По данни на Националния статистически институт (НСИ), в края на 2020 г. тя е била 1 505 лева. Което прави възнагражденията в IT сектора между два и три пъти над тези за цялата България.

Кой колко взима по специалност

Изследването на Noble Hire е по-интересно в своята подробна разбивка. Платформата задълбочава публикуваните данни, като позволява да се видят какви са средните заплати на различните специалисти – както в йерархия, така и като технологии. Очаквано, висшият мениджмънт взима най-високи възнаграждения. От допитани 34 директори средната сума, която получават на месец е 9 140 лева.

Следващи в йерархията са софтуерните архитекти. Отвъд висшите ръководители, те са най-високоплатените специалисти със средна заплата от 8 230 лева. Доста зад тях като нива са експертите по софтуерна сигурност, които средно взимат на месец по 5 825 лева. Noble Hire обаче е успял да запита само 10 човека, затова може при тях да има разминавания в доста компании, които не са обхванати.

Другите експерти, които надминават средни заплати от 5 000 лева са свързани с управлението на екипи, мениджъри за развитие на продукти и изненадващо – хардуерни инженери. Последните дават като отговори 5 167 лева месечна заплата, но само от 9 души извадка.

В долния спектър са т.нар. IT рекрутъри, които търсят да наемат специалисти в дадена компания. Средно те взимат по 2 218 лева на месец. Колко взима неопитния кадър сред рекрутърите не се споменава, но долната граница на тези за техническа поддръжка е 1 250 лева.

Сред софтуерните специалисти, тези свързани с операциите за разработка са на върха на веригата с малко под 5 000 лева средна заплата. Следвани от програмистите фокусирани върху мобилни платформи, както и тези по машинно обучение и изкуствен интелект (AI). На дъното на веригата са експертите свързани с обработка на данни, техническа поддръжка и по осигуряване на качеството (QA). Въпреки всичко, последните са декларирали средна заплата от 3 280 лева.

… и по технология

Когато разгледаме разпределението на възнагражденията по технологии, виждаме няколко зависимости. Първата е, че най-високоплатените специалисти най-вероятно работят с програмни езици, в които има недостиг на експерти. Втората тенденция е потенциалното залязване на някои технологии.

Go е лидер в това отношение – 29 експерта са декларирали средно по 5 216 лева месечно възнаграждение. C++ е втора с 63 души и обявени средно 4 889 лева. Java, .NET и Java Script са технологиите, които може да се каже, че са по-масови, запитаните от Noble Hire специалисти във всяка са над 200 и 300 души, а средната заплата варира в рамките на малко над средната – между 3 900 и 4 000 лева.

В долният край на възнагражденията са SQL и C#. При тях са запитани под 100 души, а възнагражденията са под 3 600 лева.

За локацията и офиса

Други любопитни тенденции са свързани с това, къде се намират служителите. Например, сред IT експертите на позиция Full Stack са най-високо платени тези, които са в София – със средна заплата от 3 750 лева. Другите големи градове, в които софтуерните компании развиват свои звена са с близо 1 000 лева по-малки месечните суми, които получават. Ако специалистите са в някой от малките градове, то тогава заплатата пада до средно 1 750 лева.

Изследването на Noble Hire показва и друго развитие, за което IT компаниите акцентират от известно време. Наближаването на равнищата на възнаграждение спрямо звена разположени в чужбина. Извън България, родните специалисти по Full Stack получават средно по 4 500 лева.

Модерните технологии позволяват работата по много дейности да се извършва дистанционно и някои стартъпи и малки компании вече не разчитат толкова на собствени офиси. Това повлиява положително на заплатите на експертите. Така Full Stack специалистите, които работят без офис получават средно по 5 500 лева – дори повече, отколкото техните колеги, които са базирани в чужбина.

Пандемията постави под въпрос стигмата, че офисът е задължително място за работа и все повече компании, особено технологичните, обмислят да преструктурират своите служители в по-постоянен дистанционен или смесен режим. Тенденцията за по-високи заплати е интересен аргумент в тази посока.

The post Какви са заплатите в IT сектора в България според Noble Hire appeared first on TechTrends България.

Коментарът беше направен по време на презентацията на разплащателните нагласи на българските потребители и бизнеси при онлайн поръчки. Коронавирус пандемията е променила поведението и на двете ключови групи в е-търговията в страната. Заключенията са на база на изследване проведено сред 155 бизнеса в страната.

Гъвкаво разширение

В момента PaySafe разполага с около 1 300 служители в своя офис в София. Компанията активно се разширява през тази година, като планира да продължи да наема нови кадри и през следващата. Точна цел не беше обявена директно, но беше отправена такава пожелателно.

„С колко ще се разширим не се ангажирам с конкретна бройка, но ще се радвам ако се похвалим в близко бъдеще да достигнем 1 500 души“, коментира Елена Димова, вицепрезидент по „Човешки ресурси“ в PaySafe България.

„С колко ще се разширим не се ангажирам с конкретна бройка, но ще се радвам ако се похвалим в близко бъдеще да достигнем 1 500 души“ Елена Димова, PaySafe

Тя допълни, че точната бройка трудно може да се определи, като политиката на компанията е да наема гъвкаво нови служители, които са спрямо текущите нужди. Като подобно разширяване да не се прави самоцелно, за постигане на определени показатели. Освен това, Димова подчерта, че софийският офис е най-големият на компанията в глобален мащаб.

Висящ остава въпроса дали ще се отварят звена в други градове отвъд столицата. Димова коментира, че оглеждат развитието на кадрите и специалистите в Бургас, Пловдив и Варна, но все още нямат конкретен план за разширяване извън София.

Добро развитие

Коронавирус пандемията не оказва негативно влияние върху представянето на PaySafe. Дори напротив, компанията е реализирала по-добри резултати от очакваните в някои сегменти и продукти. Което ще стимулира инвестициите в разитието на българското звено.

„Въпреки предизвикателната обстановка на 2020 г. ние реализирахме дори по-добри резултати в някои наши сегменти и планираме да осъществим сериозен растеж от над 10% на инвестициите в страната през следващата година“, коментира Иван Петров, вицепрезидент „Софтуерно инженерство“ в PaySafe България.

Ако тези инвестиции ги обърнем в потенциални допълнително наети служители, бройката от 1 500 в рамките на 2021 г. изглежда реалистична цел. Това обаче е много проста и спекулативно изчисление. Във всички случаи, настроението на PaySafe е положително за бъдещето на българския офис.

Изследването

Самото проучване на компанията показва няколко интересни тенденции. Едната е в типа на най-ползваните разплащания в България при онлайн поръчки. Ако доскоро, наложният платеж властваше, то сега банковите карти стават все по-предпочитано средство предоставен от търговците.

Дебитните карти водят като най-често срещания метод за разплащане със 78%, следвани от кредитните карти с 68%. Дигиталните портфейли са трети с 58%, в които влизат и платформи като ePay, PayPal и мобилни версии тип iCard и Phyre. Последен е наложният платеж с 43%.

Близо две трети от запитаните търговци коментират, че потребителските предпочитания са се променили покрай COVID-19 пандемията. Все повече се използват улеснено безконтактно плащане и без предоставяне на финансови данни. Незавършването на поръчката онлайн е проблем за 79% от търговците, като близо половината от тях това е започнало да се проявява покрай извънредната обстановка.

Само една четвърт – или 26% – коментират, че основната причина за незавършване на поръчка е липсата на предпочитаната от потребителите опция за разплащане. Водеща по този показател е простото разглеждане на продуктите от посетителите на сайта.

42% от бизнесите са интегрирали плащане с карта при доставка, покрай пандемията. Тук водеща причина са опасенията на хората за пренасяне на вируса през банкнотите. 46% от търговците са добавили нови методи за плащане онлайн, показват данните на PaySafe.

The post PaySafe: Надяваме се през 2021 г. да достигнем 1 500 служители appeared first on TechTrends България.

„Ние сме компания, която винаги е растяла изцяло органично човек по човек и клиент по клиент“, коментира Стефан Цанев, вицепрезидент „Операции“ в „Ментормейт“. „За да сме успешни в този растеж, не правим компромиси с качеството”.

Цанев обяви, че след пет години очаква българското звено да надмине 1 000 души персонал.

Бързо развитие

Дружеството е основано през 2001 г. в Минеаполис, САЩ, като разработчик на софтуер по поръчка. Зад него стоят Бьорн Стансвик, който е основател и главен изпълнителен директор и Митко Добрев, който е главен технически директор. Вторият, демонстрира техническите възможности, с които разполага България и това довежда до идеята за откриване на развойно звено в страната.

Това се случва през 2006 г. в София. Първоначално местното дружество е съставено от едва 15 души. Сега, 13 години по-късно, екипът на „Ментормейт“ в България надхвърля 500 души, които са разпределени в пет офиса в страната – София, Пловдив, Варна, Велико Търново и Русе.

„Целият мениджърски екип в България сме създавали софтуер, преди да поемем по-ръководни позиции“ Стефан Цанев, Mentormate

Приходите на българското звено за 2018 г. са малко под 22 млн. лева (21.99 млн. лева), докато печалбата ѝ е 70 млн. лева. Компанията отчита стабилен ръст, както на постъпленията си, така и на екипа си през последните години.

Според Цанев основния двигател на бурното развитие на компанията се дължи на факта, че целият мениджърски състав е формиран от технически лица.

„Започвайки от мен и минавайки през целия мениджърски екип в България, всички до един сме създавали софтуер, преди да поемем по-ръководни позиции. Това ни помага да поддържаме правилната фирмена култура и да не мислим за хората като служители, а като членове на един и същ екип,” споделя Цанев.

Количество и качество

Добре подготвените специалисти също са важен компонент във всяко едно дружество, което важи с двойна сила при софтуерните компании. По-голямата част от служителите или малко под половината, на „Ментормейт“ са старши експерти, докато тези на средно и начално ниво съставляват съответно 33% и 19% от персонала. Което е доста трудно постижимо, предвид хроничния недостиг на качествени специалисти в IT сектора в България.

Компанията продължава стабилното си развитие в България, като българският офис развива все по-силно услугите свързани с потребителското изживяване на софтуерните продукти (UX) и надграждането на облачните им функционалности. В момента „Ментормейт“ предоставя софтуерни решения в различни сфери, като здравеопазване, образование, производство, недвижими имоти, финансов сектор и др.

The post „Ментормейт“ очаква да се разшири до 1 000 души в България appeared first on TechTrends България.