В България, умните часовници вече са по-обичайна гледка, спрямо ситуацията от преди няколко години. Рядко излизат подробни данни за пазара на потребителска техника в страната и нагласите на българите. „Йеттел България“ заедно с консултантската агенция Kantar правят проучване точно на сегмента със смартчасовниците у нас. Някои от изводите са очаквани, други – интересни, но като цяло дават някаква ориентация за пазара на този тип джаджи в България.

Според проучването 22.5% от българите вече притежават умен часовник. Най-популярни са технологичните аксесоари сред младите потребители между 15 и 29 години – една трета или 34% от тях имат такова устройство. В по-горните възрастови групи между 30 и 39 години и 40 и 49 години разпространението им е по 21%, докато при най-възрастните между 50 и 65 години е учудващо по-високо – 24%. Проучването обхваща 600 души, като е проведено на база онлайн интервюта.

Цената има значение

В същия момент 42% от запитаните българи обмислят покупка на умен часовник в следващите 12 месеца. Не се уточнява дали част от тях вече са притежатели на такъв или не. Не е изненада друг резултат – основният показател, който родните потребители гледат е цената. Близо половината или 49% от запитаните я поставят на първо място като фактор.

Това определя и кои са най-популярните марки умни часовници в страната. На първите две места са Huawei и Xiaomi, които имат широко портфолио от модели, включително и доста достъпни такива. Първата компания е и на пазара за доста по-премиум продукти в сегмента, но популярността ѝ е повече свързана с по-евтините такива. Samsung е трети, докато световният лидер Apple заема четвърта позиция. От „Йеттел“ не посочват конкретни проценти при това разпределение и няма информация дали разликите между компаниите са значително или близки.

На второ място при ключовите фактори за покупка с 46% е съвместимостта с различни мобилни приложения. Не се конкретизира с какви, но най-вероятно това варира значително според потребителите. За българите се оказва второто по значение даден модел да поддържа приложение, което те ползват и предпочитат. Третият по ред фактор е проследяването на здравните показатели, който е с 41%.

Едва след това са хардуерни характеристики, като издръжливост на батерията, която е посочена от 37% от потребителите. Дизайнът е на пето място, а след него е проследяването на спортни активности. Точността на измерванията е важна само за 15% от запитаните българи.

Българите са скучни

Вкусът на българите може да бъде определен като „скучен“. Две трети от потребителите предпочитат черен корпус и черна каишка на умните часовници –такъв отговор дават 61% и 62% съответно. Изненадата е при второто място на тялото. То се заема от синия, като е посочен от 28% от запитаните българи.

55% от родните потребители предпочитат кръгла форма на корпуса, следвана от правоъгълната с 30%. Квадратната и издължения овал не са толкова популярни, като са посочени от едва 13% и 2% съответно. В предпочитанията на българина доминира силиконът, като материал за каишката със 72%. Това е логично, предвид факта, че моделите с такава каишка са и значително по-евтини. Кожата е на второ място, но с едва 18%, металът е трети с 13%.

При най-често използваните функции също няма изненади. Крачкомерът е лидер и посочен от 67% от запитаните. Над половината или 52% посочват следенето на здравните показатели. Преглед на обажданията, получаване на съобщения и нотификации се ползва от 43% от потребителите. Проследяването на качеството на съня е популярна функция сред 36% от българите.

Интересен е сравнително високия показател на мобилни разплащания с умния часовник. Една четвърт от българите – 25% извършват подобна дейност. Близо две трети от тях или 62% извършват обаждания през умния телефон чрез Bluetooth връзка няколко пъти седмично.

The post Над една пета от българите са с умни часовници appeared first on TechTrends България.

Netflix изгради своята стрийминг империя на тази база и прати своя конкурент Blockbuster в историята. Линейната телевизия и кабелната съответно не умряха напълно, но трансформацията беше налице. Предоставянето на съдържание онлайн по модела на стрийминга се оказа златна мина, в която се включиха почти всички технологични и медийни гиганти.

В резултат на тези „стрийминг войни“ се появиха десетки платформи. Съдържанието постепенно беше затворено и разпределено във всяка от тях. Така, за да могат потребителите да гледат нещо, обикновено трябва да намерят и конкретната стрийминг услуга в която се намира. Фрагментацията се оказа голяма и в един момент непосилна дори за гиганти като Disney.

Затова новата тенденция е консолидация на платформите, връщане на рекламите и започване на споделяне на съдържание между тях. Новата реалност обаче се оказва доста близка до това, от което се опитахме да избягаме преди десетина години – кабелната телевизия.

Спортът на едно място

Една почти изцяло американска новина показва накъде се развива сектора. Disney, Fox и Warner обявиха, че ще сложат цялото си спортно съдържание за САЩ в рамките на една платформа. Това включва всичко от портфолиото на ESPN, Fox (това на едноименната компания и на Dsiney – бел. ред.), ABC и ТВ програмите на Warner.

Те заедно държат правата за почти всички излъчвания на три от четирите най-популярни спорта в САЩ – бейзбол, хокей и баскетбол. Както и за още редица други от NASCAR до MMA. Единствено американският футбол запазва някаква диверсификация в правата на излъчване, като там такива имат още NBC-Universal и Amazon Prime.

Новата платформа ще стартира през есента на 2024 г. Цената ѝ не е обявена, но се предполага, че ще е между 45 и 50 долара на месец. Това е изключително високо, но предвид колко са инвестициите в държането на спортните права, не е изненада. Няма информация как ще се казва новата платформа, но тя ще има отделен мениджмънт. Както и приходите от нея ще се разпределят по равно между трите основни компании. Потребителите ще могат да интегрират и другите основни стрийминг платформи между трите гиганта – Disney+, Hulu и HBO Max.

Няма информация дали новата услуга ще предлага реклами. От което зависи и дали абонаментът ще е само едно ниво или ще е разделен на две – премиум без и по-евтин с промоционални клипове. Предвид сложността на спортните права за излъчване е възможно въпреки високата цена, да продължат да се предлагат реклами.

Консолидационен пик

Това споразумение всъщност показва посоката на консолидация и споделяне на съдържание между основните конкуренти в сектора. Първата фаза на окрупняване на бизнеса беше вътрешна. Големите медийни групи разделиха тематично някои платформи, други – според брандовата си структура. Например Disney разполага с три услуги – едноименната Disney+, ESPN+ и Hulu. В последните две, компанията например разполага с контролен дял, но не е едноличен собственик. Ситуацията трябва да се промени през идните седмици, когато Disney ще откупи напълно Hulu.

Пример, за вътрешно окрупняване е Paramount+ и Showtime. Warner вече обмисля да обедини HBO Max и Discovery+, като в тази сделка може да премине корпоративната граница и към двете платформи да се добави Peacock на Paramount.

Обединяването на цялото спортно съдържание между три основни медийни компании в САЩ е признак, че вече сме във втората фаза. При нея ще видим комбиниране на различни платформи, било от тематично, по права или на база финансови и други показатели. В рамките на „стрийминг войните“ сме разглеждали винаги само няколко услуги, но ако вземем предвид и малките с по милион-два абонати, бройката набъбва до десетки. С което консолидацията и комбинациите стават доста по-разнообразни.

Завръщането на рекламите

Раздробяването на различни платформи и затварянето на ключово съдържание доведе до разпиляването на потребителите. С което бизнес моделът базиран само на абонаменти започва да не излиза. Затова рекламите се завръщат и премахват една от малкото останали предимства на този тип услуги.

Моделът е изключително прост от маркетингова гледна точка. Евтините тарифи се заменят с такива или дори по-достъпни, но с предоставянето на реклами в съдържанието. Цените на тези без промоции се увеличават. Идеята е да се максимализира маржа на премиум пакетите, които ще се плащат от по-малката аудитория. Докато по-голямата, която пак ще плаща, но там печалбата ще се извлича от рекламите.

Този модел е устойчив за големите платформи с многомилионни абонати. Затова засега той започва да се налага в такива като Netflix и Disney+. Това ще засили натиска върху по-малките и съответно ще подсили консолидацията на пазара. Потребителите от своя страна ще са изправени пред избора да плащат за да гледат и да доплащат, за да не виждат реклами. В общи линии се повтаря бизнес модела на кабелната телевизия от 90-те години.

Супер стрийминга

Подобно тематично и бизнес групиране е само една от потенциалните фази на трансформирането на стрийминг услугите обратно в нещо като интернет кабелна телевизия. Следващата и логична стъпка е обединяването им в едно суперприложение и/или в комбинирани пакети. Тази тенденция започва постепенно да се развива поне на ниво концепция. Новата спортна платформа на Disney, Fox и Warner донякъде следва този модел, макар и в доста ограничена и нишова посока.

Идеята е различните стрийминг услуги да бъдат обединени в рамките на едно приложение. Това ще е потенциалната панацея на настоящата фрагментация, тъй като повечето потребители на Запад имат по няколко абонамента. Тези в САЩ средно плащат по три на месец, като бройката през 2023 г. намалява от четири спрямо 2022 г.

За да работи обаче, супер стрийминга трябва да предостави следните възможности. Лесна навигация, единен и приемлив абонамент, безпроблемно разплащане, събиране на цялото съдържание и различното му сортиране. Повечето от тях могат да се реализира при добра воля и в момента. Големият проблем ще е единният абонамент. Постигането на споразумение с широк набор от компании и платформи ще е доста трудно начинание. Друг проблем ще е, че някои от големите играчи ще предпочитат да вкарат в подобно супер приложение абонаментите си с реклами. Което ще понижи потребителското изживяване.

Ролята на телекомите

Може да звучи странно, но ключова роля в развитието на стрийминга ще заемат и самите телекоми. Те продължават да предлагат добрата-стара линейна телевизия, но все повече услугите им наподобяват тези на дигиталните платформи, като Netflix или HBO Max. Някои от новите им функционалности са дори директно заимствани от онлайн конкурентите им. Друга тенденция е, операторите да интегрират в едно подобно на супер приложение всичко накуп – линейната ТВ, собствената си „видеотека“ и дори самите стрийминг услуги, като Netflix и Amazon Prime.

Примерите идват директно от българския пазар. През февруари „Виваком“ обнови своята дигитална платформа EON. Нововъведенията са взети почти изцяло от практиката на стрийминг услугите. Интерфейсът е на големи блокове, с изчистени ленти за препоръчвания, възможност за сваляне на дадено видео за офлайн ползване и запаметяване на прогреса на гледане с опция да се продължи нататък. Все неща, които сме виждали в платформите на HBO Max, Netflix и др., сега допълват линейната телевизия и видеотеката на „Виваком“.

Това не е единственото, трите български телекома предлагат през своите планове и абонаменти за някои от стрийминг услугите. Някои от тях директно ги интегрират в своето ТВ приложение. Такъв е случая с „А1 България“ и тяхната Xplore TV, която вече предлага вграждане на Netflix акаунт. Когато и трите телекома вкарат максимално количество стрийминг услуги в своите приложения, то те ще предлагат нещо като супер такова, което комбинира линейна ТВ, собствена видеотека и интегрирана такава от външните платформи.

Регулаторното одобрение на поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ засега силно стрийминга в страната. Защото Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие аргументите на United Group и включи този тип платформи при анализа на пазара на платена ТВ. С което разми дяловете преди и след приключване на сделката. Проблемът е, че няма максимално достоверни и прецизни данни за абонатите на стрийминг в България. Както и какъв процент от тях минават през плановете на телекомите. Във всички случаи дискусията за ролята на стрийминга на българския телеком пазар тепърва ще се развива.

Трансформацията на самия пазар за видео на поискване продължава. За момента посоката на развитие е завършване на пълния кръг и завръщане на практиките от кабелната телевизия – реклами, допълнителни платени „канали“ или платформи, обединяване под един покрив. Неща, за които потребителите няма да са напълно доволни, но и настоящата фрагментация не работи в тяхна полза. Към тях добавяме и телекомите като фактор, с което нещата придобиват по-сложно изражение. Точният вектор ще бъде финализиран най-вероятно през тази и най-късно през следващата година.

The post Как преоткриваме кабелната телевизия през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

То предоставя различни иновации в рамките на камерите и софтуера за тях. Допреди няколко години, Leica бяха в основата на големия успех на Huawei в сферата на мобилната фотография. Сега, от тази възможност се възползва Xiaomi или поне така би трябвало да бъде. Новите Xiaomi 13T показват стъпка в тази посока.

Двата модела са почти идентични по почти всички показатели. Голямата диференциация са чипсетите, които за разлика от премиум устройствата от по-рано тази година разчитат на Mediatek процесори, а не на Qualcomm. Pro версията разполага с по-висок клас. Конкретно в България ще се предлага само по една конфигурация от всеки, с което може и да се улеснят местните потребители при избора. Цените у нас на свободна продажба са 1 269 лева за Xiaomi 13T за 8GB RAM памет и 256GB място за съхранение и 1 699 лева за Xiaomi 13T Pro за 12GB RAM и 512GB място за съхранение. Те ще са налични от 6 октомври.

Екран и характеристики

Новите Xiaomi 13T и 13T Pro разполагат с голям 6.67-инчов AMOLED екран. Резолюцията им е идентична с 1 220×2 712 пиксела, както и опресняване от 144Hz. Поддържат Dolby Stereo и HDR10+ стандартите. Като дизайн той продължава линията на Xiaomi за изчистени линии. Синият вариант на Xiaomi 13T Pro ще идва с гръб от изкуствена кожа (носеща тренди името „веган“).

Хардуерно и двата модела разчитат на Mediatek чипсети с 4nm архитектури. Базовият вариант ползва процесора Dimensity 8200 Ultra, докато Pro версията е с Dimensity 9200+. Вече споменахме, че в България ще се предлагат само по една конфигурация от смартфоните. Xiaomi 13T идва в 256GB място за съхранение и 8GB оперативна RAM памет. Xiaomi 13T Pro е с 512GB и 12GB RAM съответно.

Батерията е еднаква като капацитет и при двата – сравнително голяма 5 000 mAh. Разликата е при бързото зареждане. Базовият модел разчита на 67W, докато Pro-то е с премиум 120W зареждане на Xiaomi.

Предимствата на Leica

Xiaomi продължава ударното си партньорство с германския концерн Leica, като и двата модела се възползват от него. То се дели на няколко елемента и обхващат основните камери. Като първият е в лещите, а вторият – в софтуерните възможности по време и след снимане. Камерната конфигурация на двата модела е идентична – тройна задна с 50MP основен, 50MP телефото с двукратно оптични приближение и 12MP широкоъгълен. Селфи сензорът е 20MP.

Про софтуера, Leica предоставя два стила на снимане в приложението: Authentic Look и Vibrant Look. Те позволяват да се използват конкретни настройки, които да позволят по-естествено възпроизвеждане на цветовете, силен контраст и дефиниция на сенки. Освен това са добавени и шест филтъра, отново дело на германската компания.

Серията Xiaomi 13T също така включва функция за персонализирани фотографски стилове в режим Pro, който за първи път се прилага при Xiaomi 13 Ultra. Те позволят да се коригират тон, тоналност и текстура на предварително зададения етап, запазвайки повече детайли и цветове за последваща обработка. Предпочитаните предварителни настройки също могат да бъдат запазени за отличителни лични фотографски стилове. С помощта на технологията Xiaomi ProFocus, серията Xiaomi 13T позволява на фотографите да поддържат фокуса на кадъра особено при снимане на движещи се обекти, като хора, животни и домашни любимци.

Първият часовник на Xiaomi с Wear OS

Освен новите смартфони с Leica камери, Xiaomi показа и първият си умен часовник с Wear OS платформата на Google. Това е Xiaomi Watch 2 Pro, който се отличава от своите предшественици с тясната интеграция на приложенията на Google, като дигиталния портфейл Google Wallet, навигацията Google Maps и асистента Google Assistant. Часовникът позволява и инсталация на програми от магазина Google Play.

Xiaomi Watch 2 Pro разполага с чипсет Snapdragon W5 + Gen 1, включва и двулентов GNSS, който гарантира точно проследяване на фитнес и други тренировки. Часовникът разполага с над 150 спортни режима, информация за качеството на съня. Има корпус от неръждаема стомана, предлага се с кожена или здрава каишка от специална гумена такава. В центърът му е 1.43-инчов AMOLED дисплей с висока разделителна способност разполага с въртяща се рамка и бутон за бърз достъп.

Един от големите недостатъци на преминаването към Wear OS е силното занижаване на възможностите на батерията. Xiaomi Watch 2 Pro има издръжливост от едва 65 часа, в сравнение с предходните часовници на компанията, които изкарват по седмица с едно зареждане. Цената на Bluetooth версията ще се предлага от 529 лева и ще бъде пуснат в продажба в България в края на октомври. Към него беше показан и фитнес гривната Xiaomi Smart Band 8, която ще се предлага на цена от 99 лeвa и вече е налична в страната.

The post Xiaomi 13T смартфон серията дебютира на международния пазар appeared first on TechTrends България.

Така очертават главните тенденции в автомобилната индустрия от Melexis България. Белгийската компания е основен разработчик на чипове за сензори и контролери с различно предназначение. Нейните решения се използват главно в автомобилната индустрия, но не единствено. Компанията разполага с голямо развойно звено в София, където се намира 40% от глобалния ѝ персонал. Така, България се превръща в най-ключовата инженерна дестинация на Melexis.

Нестихващо търсене

Продажбите на Melexis се увеличават с 30% през 2022 г. на годишна база. Това се случва въпреки позитивните развития на целия пазар за полупроводници от последните 12-18 месеца. Причината е, че трансформацията в автомобилния бранш продължава да повишава търсенето на нови чипове. Решенията на Melexis са фокусирано основно в тази индустрия, макар и да правят други за дома, потребителска електроника и пр.

„Въпреки продължаващите сътресения по веригата за доставки, Melexis отчита 30% ръст в продажбите си спрямо 2021 г., като това се дължи на електрификацията на автомобилите“ Марк Бирон, изпълнителен директор на Melexis

„Въпреки продължаващите сътресения по веригата за доставки, Melexis отчита 30% ръст в продажбите си спрямо 2021 г.“, коментира Марк Бирон, изпълнителен директор на Melexis на среща на медиите в началото на юни. „Това се дължи на електрификацията на автомобилите, както и на значителното увеличение на приложенията в купето, шасито и тези за безопасност при автомобилите.“

Това са основните тенденции в сектора според компанията – преминаването към електромобили, интеграцията им като дигитални платформи и развитието на ако не пълна, то поне частична автономност. Всяка една от тях добавя още чипове, било то контролери, сензори или по-сложни микропроцесори. От Melexis коментират, че средно се увеличават с по поне 18 полупроводника за всеки нов модел, особено при електрическите или хибридните.

Електрическо бъдеще

Потенциалът на електромобилите също дава индикации, че търсенето на автомобилни чипове ще продължи да се покачва. Melexis представиха данни на доклада S&P Global Mobility, според които броят на произведените електрически модели ще се увеличи с 28% през следващите пет години до 2027 г. Тези с двигатели с вътрешно горене ще се понижат с 11%.

Цялостните тенденции са, че електромобилите ще съставляват около 40% от всички новопроизведени бройки през 2029 г. Същевременно, от почти пълни доминанти ДВГ автомобилите ще се свият до около една трета. Това означава, че ако през последните няколко години, електромобилите се произвеждаха по изключение, в следващите те ще се превърнат в основния пазарен играч. Докато ролята на традиционните автомобили ще се свие значително.

Независимо, че електромобилите имат по-малко движещи се механични части, те разчитат много повече на електроника. Традиционните коли в момента ползват между 100 и 400 чипа спрямо различните класове. Докато при електромобилите необходимостта от полупроводници значително нараства. Те ползват между 350 и 650 в зависимост между различните класове.

Българската следа

Melexis поставя България на световната карта на разработка на чипове, като в нейното звено в София се намира 40% от целия ѝ персонал. Белгийският разработчик оперира в общо 15 дестинации, като има общо 1 900 служители, от които 800 са позиционирани у нас. Фактът, че две пети от експертите ѝ се намират в страната показва значението на местния център.

От компанията обявиха, че от доставени 1.9 млрд. чипа през 2022 г., като от тях 1.1 млрд. идват от България. През изминалата година са разработени и 16 нови продукти четири от които са дело на екипа на София. Melexis продължава да има планове за разрастването на българския си инженерен и развоен капацитет. През миналата година беше завършена новата сграда, разположена до вече съществуващата такава в Горубляне. Тя не е изцяло изпълнена в момента, което предлага възможност за бъдещо разширяване, както с машини и инженери, така и с R&D екипи.

В портфолиото на софийския екип стоят някои интересни разработки. Сред тях например е сензорът за измерване на телесната температура в последния модел умен часовник на Samsung Galaxy Watch5. Друг сензор, който определя натиска и посоката на движение в някои гейм джойстици, също е дело на софийския екип. От Melexis дадоха още доста подобни примери, като сензори в прозорците, чип управляващ автоматичното отваряне на багажника на автомобилите и др.

The post Melexis България: Всеки нов електромобил добавя поне 18 допълнителни чипа appeared first on TechTrends България.

До момента, частичен успех имаше с iPad и Apple Watch. Таблетите бяха постепенно изместени от хибридните (2в1) лаптопи. Докато умните часовници навлизат в нашето ежедневие все още бавно и постепенно. При тях съотношението цена-полезност все още е под въпрос и затова не всеки потребител вижда в тях оправдана и необходима инвестиция.

Apple представи на 5 юни своя първи шлем за виртуална и смесена реалност (VR и MR). Технологичният гигант разчита на изчистен дизайн, силни характеристики и сравнително интуитивен интерфейс да спечели вниманието на потребителите. Всичко това идва на доста солена цена, като новият Apple Vision Pro ще се продава от 3 499 долара. Това ще постави под въпрос достъпността му и най-вероятно ще му придаде статус на много премиум продукт.

Навлизането във VR пазара на Apple обаче отваря един ключов въпрос – дали това ще успее да спаси метавселените? Концепцията за виртуални светове, доближаващи се до настоящия отдавна се тества, но не може да спечели масовата публика. Марк Зукърбърг насочи целият си ресурс към изграждането на метавселена и дори ребрандира корпорацията си от Facebook на Meta. Въпреки това, активните потребители са колкото пътниците в автобус от софийския градски транспорт при това не в час пик. Във всички случаи ще накара производителите на VR шлемове да засилят конкуренцията, което може и да доведе до достъпни и практични модели.

Предимствата на Apple Vision Pro

Новият VR шлем на Apple Vision Pro идва с редица предимства. Може би най-традиционното е изчистеният му дизайн. Единствените контролери са два. Един бутон в горната лява страна и въртяща „коронка“ в горната дясна част. Първият служи основно за правенето на снимки с предните камери и сензори, докато вторият извиква и управлява основното меню. Големият плюс е, че почти целият интерфейс е ориентиран около жестов контрол на първо място. На второ място е следенето на погледа и гласови команди.

Това става възможно благодарение на цяло съзвездие от сензори във вътрешната и външната част на Vision Pro. Те са добре прикрити от предпазното стъкло, което има леко затъмнен характер. Разположението надолу и напред камери следят движенията на ръцете и чрез определени жестове се контролира съдържанието показано в шлема. Редица други следят погледа и също го включват като помощно средство за интерфейса. Apple правят голяма стъпка в опитите да елиминират различните джойстици, които обикновено вървят в комплект с конкурентните VR устройства.

Хардуерът е друг ключов компонент, който прави компанията като силен конкурент. Apple Vision Pro разчита на реално три екрана. Два вътрешни по един за всяко око с резолюция около 4K и един външен, за който се предполага, че също е 4K. Последният има интересна функция – да използва вътрешните камери и да изобрази максимално близо до реалността лицето на носещия потребител. Така се създава илюзията, че шлемът разполага с прозрачно стъкло. Което поне на теория, ще се опита да подсили интеракцията с други хора в стаята, докато се ползва Vision Pro.

Последният елемент са двата интегрирани процесора в шлема. Единият е M2 чипсет от компютрите на Apple. Вторият е специализиран R1, който има за цел да обработва информацията свързана с пространственото изображение, сканиране и др. Използването на такъв хардуер, дава индикации, че Apple Vision Pro може би вдига летвата на пазара за VR продукти.

Потенциалните проблеми

Не всичко е изцяло розово за новото устройство. Първият проблем, който се набива на очи е изнесеното с кабел външно захранване. То наподобява външна батерия и по думите на компанията осигурява заряд за около два часа употреба. Apple жертва захранването за сметка на изчистения, компактен и потенциално лек дизайн. Няма информация дали може да се свърже VR шлемът директно към електрическата мрежа или към друг източник на енергия.

Вторият проблем също е очевиден – цената. Тя започва от 3 499 долара, което означава две неща. Едното е, че най-вероятно ще има и по-скъпи версии, а другото, че в България когато пристигне този шлем, ще се продава за поне 8 хил. лева. Това е много над настоящите скъпи VR продукти, които са близо два пъти по-евтини от Apple Vision Pro. Единственият конкурент е MR шлемът на Microsoft HoloLens 2, който в момента струва 3 500 долара.

Но той е насочен към професионални и бизнес клиенти. Докато Apple Vision Pro за момента е промотиран към крайните потребители. Те от своя страна по-трудно ще заделят тази голяма сума, срещу идеята за VR изживяване. Като тук идва и последният проблем – съдържанието и колко добре ще работи софтуера. Disney обяви, че ще интегрира своята стрийминг платформа в Apple Vision Pro. Колко още ще се присъединят до следващата година все още не е ясно. Самият софтуер почива на новата операционна система VisionOS на Apple или платформа, която тепърва ще се тества от потребителите и ще се доказва пред тях.

Ролята за VR и метавселените

VR шлемовете са основният инструмент за влизане и ползване на метавселените. За тях сме писали много в TechTrends, включително за огромните проблеми през последната година. Те са липсата на всякакъв интерес, включително и от масовия потребител, както и истинско приложение, което да промени „правилата на играта“. Независимите оценки дават, че виртуалните светове на Meta имат само няколко хиляди активни потребители на месечна база, а тези на конкурентите десетина до хиляда.

Apple Vision Pro със своята непосилна цена надали ще реши този проблем. Поне не и в средносрочен план. В краткосрочен, новият VR шлем на технологичния гигант ще накара конкуренцията да се засили. Както и да стимулира разработчиците да намерят това „приложение-убиец“, което да направи метавселените атрактивни за потребителите. Във всички случаи, Apple Vision Pro ще раздвижи този пазар и той идва в момент, в който секторът е несигурен в своето бъдеще и перспектива.

The post Ще спаси ли Apple метавселените appeared first on TechTrends България.

TikTok обаче може би вече е достигнал своя пик. Компанията, която седи зад него – ByteDance, обяви своите планове да интегрира музикална стрийминг услуга в своята социална мрежа. Това е интересен ход, от една страна, защото платформата има сходна насоченост за споделяне на кратки танцувални клипове. От друга, може да издава спиране на органичния растеж на социалната мрежа.

Косвени доказателства за второто се появиха през последните дни с данните на предпочитанията на младежите в САЩ. Изненадващо, TikTok не е лидер там. Водещата платформа – YouTube е може би ключът към причините защо ByteDance ще интегрира музикална стрийминг услуга.

Отвъд танците и в плен на музиката

Китайската компания е подала заявка за запазване на марката TikTok Music в патентното ведомство на САЩ. Тя ще надгради мобилното приложение и ще позволи на потребителите да слушат, купуват и споделят музика. ByteDance има вече опит в разработването на подобни решения. Компанията пусна собствената си стрийминг платформа Resso в Индия, Бразилия и Индонезия.

Според бивши служители е имало идея да се пусне именно Resso на Западните пазари, но под бранда TikTok. Целта е по този начин да се възползват от популярността на социалната мрежа и да движат сваляния и ползване. Идеята обаче май се е трансформирала в пълна интеграция. Защото според патента, музикалната услуга е допълнена от традиционната дейност на TikTok в създаването и споделяне на кратки видеоклипове. Както и в споделяне на това какво слушаш.

Зад тази идея има доста логика. Повечето клипове в TikTok обикновено са музикални и включват елементи на танци или имат някое аудио парче за фон. Хитовите видеа популяризират значително музиката, която е използвана в тях. Когато някоя песен се използва в успешно TikTok клипче, нейните търсения в Spotify или YouTube нарастват значително. Компанията ще се опита да затвори напълно потребителите в своята платформа, като предложи и самата музика. При това без да се налага да се напуска приложението.

Все пак не е най-любимо сред тийнейджърите

TikTok се смята за основна социална мрежа сред подрастващите и тийнейджърите. Последното изследване на Pew Research Center поставя като водеща платформа YouTube, като най-използвана от младежите в САЩ. Близо 95% я ползват, докато TikTok обхваща само 67%. Instagram е веднага след това с 62%, а Snapchat е четвърта с 59%. Facebook от лидер през 2014 г. със 71% се срива на пето място с едва 32% потребление от американските тийнейджъри.

Тези данни са важни, защото първо оборват мита, че TikTok е водеща платформа сред младежите. Поне в САЩ. Второ, че само кратката форма на клиповете е основното притегателно за тази капризна аудитория. YouTube се опитва да насърчава своите Shorts – кратки вертикални клипове, които копират напълно китайската социална мрежа. Но от друга страна, все още основните видеа, които се гледат в платформата на Google са тези с по-дълго съдържание. Предимство на TikTok остава по-големия процент ангажираност сред тийнейджърите от 67% – 16% отварят приложението „почти непрекъснато“. При YouTube това съотношение е 95% и 19%.

Младежите също така, използват YouTube като музикален плеър, защото не всички от тях разчитат на Spotify, заради премиум елемента. Което допълнително обяснява защо музикалната стрийминг услуга може да се окаже изключително ключова за развитието и бъдещия растеж на TikTok. Универсалността на YouTube прави платформата незаменим избор за почти всеки американски тийнейджър. Докато тясното профилиране (независимо колко силни са алгоритмите) на TikTok ограничава потенциалния растеж.

Предимството пред останалите

Което показва, че стратегията на ByteDance за интеграция на музикална стрийминг услуга в социалната мрежа може да се окаже доста успешна. Комбинирането на социален елемент за споделяне и създаване на съдържание и слушането на песни винаги е било предпоставка за добри резултати. Но не и за дългосрочни такива. Една от първите социални мрежи – MySpace тръгва в този посока. Знаем всички, къде се намира тях.

От друга страна, TikTok ще предложи опция за създаване на собствено съдържание, нещо, което не може да се намери в Spotify, Apple Music, Deezer или друга подобна платформа. Остава един ключов въпрос – правата. Това е най-големият препъни-камък в стрийминг индустрията и от него ще зависи успеха на тази потенциална интеграция. Ако ByteDance осигурят права за песните и тяхното включване в потребителски клипчета – то тогава ще разполагат с уникален продукт на пазара. В противен случай, TikTok Music ще бъде просто поредната стрийминг платформа, но ще се използва от големия бранд, за да се наложи по-лесно.

The post Достигна ли TikTok социалният пик или бъдещето е в музиката appeared first on TechTrends България.

Всичко това показва, че Microsoft се опитват да развият облачната си гейм платформа и да я направят достъпна за още повече хора. Един от проблемите пред подобен род услуги е, че те много трудно се разгръщат по региони и държави. Софтуерният гигант добавя облачни функционалности в Австралия и Нова Зеландия и така общия брой на страните, в които те са налични достига… 28.

Поради тази причина, все още Microsoft отбелязва услугата, като бета версия. Развитието и увеличаването на броя на устройствата е крачка напред в разгръщането ѝ по света. Предвид бавните темпове шансовете облачната версия на Xbox Game Pass, както и на самата абонаментна услуга да се появят в България засега изглежда доста далечни.

Игра на телевизора без конзола

Най-голямата новина на Microsoft е пускането на интегрирано приложение за умните телевизори на Samsung. Всички модели със смарт функции на южнокорейския гигант от 2022 г. ще имат достъп до платформата Xbox. Тя ще позволи на потребителите да инсталират стотици игри. Някои, като Fortnite, например няма да изискват абонаментен план и ще са достъпни безплатно.

По-важният елемент е, че ако сте в страна с достъп до облачната услуга на Xbox Game Pass, ще можете да играете стотици игри без да имате нужда от конзола. Единственото условие е интернет връзка и съвместим с Xbox контролер.

Услугата ще е налична от 30 юни. От Microsoft обещават плавно изживяване – пускате приложението и контролера и директно избирате желаното заглавие. Както Netflix е за филмите. Точно това е обещанието на облачния гейминг –  да пренесе консумацията на игрите по идентичен начин, както се случи с видео стрийминга.

Още повече облачни игри

Втората ключова промяна в Xbox Cloud Gaming ще е възможността за интеграция на потребителския каталог. Досега, достъп до облачен гейминг имат само избрани от Microsoft игри. Това са заглавия, които са част от портфолиото на абонаментната услуга Xbox Game Pass. През следващата година, софтуерният гигант ще позволи на геймърите да добавят към тях и такива, които вече притежават. Дори и да не са част от абонаментния каталог.

По този начин се разширява значително каталога от заглавия, които ще са достъпни през облачната услуга на Microsoft. От компанията допълват, че така дават възможност на по-малки и независими разработчици да достигнат до аудиторията на Xbox Game Pass.

Project Moorcroft

Последната голяма промяна, която планира Microsoft за своята облачна услуга носи енигматичното име Project Moorcroft. Това е програма, която трябва да привлече отделните разработчици да предоставят предварителни демо версии на своите заглавия.

Демо версиите са класически метод за промотиране на видеоигрите. Те включват в себе си определени сегменти от заглавието или вариант, с определени орязани функции. Демота се разпространяват обикновено свободно или се подготвят за определени изложения, на които геймърите да могат да ги тестват.

Project Moorcoft ще позволи на разработчиците, особено по-малките и независими, да предлагат демо версии в рамките на платформата на Xbox Game Pass. Microsoft дори предлага определени финансови стимули за тези студиа, които инвестират време и средства за да правят подобни предварителни версии.

По-стабилната облачна платформа

Тези новини показват, че за момента Xbox Cloud Gaming е единствената облачна платформа, която се развива сравнително стабилно. Разширяването на функциите и възможностите, както за потребителите, така и за разработчиците са добри знаци. Допълването на страните, в които е налична услугата също дава добри сигнали.

Ситуацията не е толкова розова за най-големия конкурент на Xbox Cloud Gaming – Stadia на Google. Интернет гигантът също започна да предоставя инструменти за ранен достъп и демо версии, които да ползват разработчиците в цел да привлече повече студиа, да правят заглавия за платформата.

Проблемът е, че Google закри цялата гейм развойна дейност и се отказа да прави ексклузивни игри. За сметка на това Microsoft придоби Bethesda Games преди година и в момента тече регулаторното одобрение на мегасделката с Activision-Blizzard. Софтуерният гигант се превръща в истински мастодонт в гейм индустрията и при финализирането на последната трансакция, заедно със Sony ще са недостижими лидери.

The post Microsoft разширяват своята гейм стрийминг платформа за Xbox appeared first on TechTrends България.

От десетилетия Microsoft се опитва да задържи най-добрите външни разработчици в своята екосистема. Балмър се опитваше да им привлече вниманието с истерично присъствие на сцената и се провали по същия гръмогласен начин с Windows Phone, който беше изоставен от програмистите в рамките на няколко години. Настоящият главен изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела го прави по-правилния начин – като просто им угажда с действия.

Това може да заключим от последната конференция на софтуерния гигант посветена именно на разработчиците – Microsoft Build 2022. Компанията се опитва да вземе най-доброто от Google и Apple и да предостави лесен инструментариум за създаване на приложения и програми. Основното ѝ оръжие се оказва облачната платформа Azure, която се интегрира все по-силно дори в някои от функционалностите на новия Windows 11.

Azure в центъра на света

Бавно и славно Microsoft трансформира в рамките на последните две-три години, компанията от такава ориентирана и изцяло фокусирана около Windows към такава ориентирана около Azure. Облачната платформа на гиганта движи основните функции на новата операционна система Windows 11 (или нейния облачен вариант Windows 365), Office пакета, различните системи за изкуствен интелект (AI) и много други. Тя вече не е само предназначена за корпорации, които искат да имат интегрирани системи, процесорна мощ и място за съхранение на своите продукти и услуги.

Azure е двигателят на всички Microsoft системи. Целият Office пакет има редица безценни функционалности, които могат да спестят много време и нерви, но са достъпни само с връзка със сървърите на компанията. Същото започва да важи и за Windows 11, като един от примерите е възможността да разполагате с няколко виртуални десктопа. Единият или няколко от тях са облачни и могат да бъдат достъпни от всяко едно устройство с профила на потребителя. Това отново е възможно покрай Azure.

Облачната платформа има силна система за AI, която може да се използва за най-различни цели. От предоставянето на нови дизайни за слайдове за презентация в PowerPoint през оценяване на състоянието на ръкавиците на астронавтите на Международната космическа станция (МКС).

Microsoft също така развива силно концепцията за периферни изчисления (т.нар. Edge) чрез своето решение Hyper Loop. При тях, част от процесорното натоварване е изнесено от облака близо до потребителя. Софтуерният гигант оптимизира процесите на Azure, за по-лесното им прехвърляне от устройство към системата и обратно. Както и за обработване на част от AI данните на място.

Още улеснения за програмистите

Облачната система Azure, в комбинация с AI и правилните инструменти може да улесни доста програмистите. Тук е силата на главния изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела, който промотира концепцията Low-Code No-Code. Или минимално или никаква нужда от писане на код. Софтуерният гигант демонстрира няколко такива възможности.

Първата е Express Design за Power Apps. При нея, потребителите могат да направят дизайн на приложение само на базата на една или няколко скици, които показват интерфейса. След което чрез падащо меню и посочване на определените секции, се определя кой компонент за какво служи. Без да има необходимост да се пиша какъвто и да е код. Прости приложения могат да се създават за минути вместо за дни или седмици.

Друг пример е Power Pages – същия инструмент, но предназначен за уеб дизайнери на интернет страници. Microsoft предоставят възможността на всеки потребител да създаде собствен сайт, който да има адаптивен дизайн (responsive – за различни типове екрани) и най-важното – сигурен. Интерфейсът е отново прост и лесен за използване. Идеята на Microsoft е да се скъси времето за разработване на сайт в рамките на часове, а не на седмици.

Друга „благинка“ за разработчиците е обявеният Project Volterra – харудерна система за програмиране на ARM базирани решения. Тя е компактен настолен компютър, но с мощен процесор Snapdragon. Има възможност за ползване на няколко машини в комбинация за по-голяма мощ. Технически подробности за него отвъд тези не са известни, нито кога ще бъде наличен и при каква цена. Но така Microsoft ще даде възможност на разработчиците да създават ARM базирани решения по-лесно.

По малко за феновете на Windows

Феновете на Windows бяха оставени на заден план. Няколко промени бяха обявени за последната версия на популярната операционна система. Първата е, че Widget-ите за нея вече ще могат да се предоставят от външни разработчици. До момента в Windows 11 те бяха създавани само от Microsoft. Това ще създаде възможност за различните разработчици да интегрират полезни инструменти за визуализирани на техните решения под платформата.

Windows 11 беше първата операционна система на Microsoft, която позволи пускането на ARM приложения (да се чете Android). Компанията разширява поддръжката и оптимизира процеса в следващия си ъпдейт. Към тях добавяме и няколко промени свързани с онлайн магазина Microsoft Store. Едната е възможността на разработчиците да промотират и рекламират по-добре своите приложения. Другата не е новост, а завръщане на стара функционалност – да възстановиш изтрита програма инсталирана от магазина. Нещо, което явно, Microsoft е изпуснал при пускането му първоначално.

Във всички случаи, софтуерният гигант се отваря доста силно за разработчиците и се превръща в компания центрирана почти изцяло около облачната система Azure. Windows ще продължи да е основния допир с потребителите, но истинските процеси ще се осъществят отзад – във фонов режим.

The post Microsoft с пореден опит да върне разработчиците в своя лагер appeared first on TechTrends България.

Първите резултати вече излизат и те са доста нюансирани. От една страна те признават, че Apple не злоупотребява с монополно положение, но прилага някои подобни тактики. От друга, все пак задължава технологичния гигант да отвори своята екосистема за алтернативни плащания в САЩ и Южна Корея. В първата държава, това става с решение на съда, а във втората – след приемането на нов дигитален закон. От трета, Epic Games все пак е нарушила условията за ползване на iOS и ще трябва да плати на Apple всички дължими комисионни.

Цялата съдебна война между двете компании изкара на показ някои интересни детайли за практиката им. Решенията сега, може да имат по-дълготрайни последици. Най-вече относно начина по който са структурирани мобилните екосистеми. Защото едно решение свързано с Apple и iOS почти сигурно ще трябва да се приложи и за Android и Google Play. Причината е, че се ползват доста сходни бизнес модели.

Отварянето за плащания

Районният съд на Северна Калифорния постанови, че Apple трябва да позволи на разработчиците да предлагат алтернативни системи за разплащания. По този начин се стимулира конкуренцията и се дава избор на потребителите. Решението трябва да влезе в сила в рамките на 90 дни или в началото на декември, освен ако не бъде обжалвано от по-висшестоящ съд в САЩ.

Южна Корея от своя страна вкара закон, с който задължава големите мобилни платформи да отворят своите екосистеми за алтернативни системи за разплащания. Той е приет в края на август и трябва само да бъде одобрен от президента на страната, за да влезе в сила. С тези мерки от САЩ и Южна Корея е много възможно и други държави да предприемат подобни действия за регулиране на мобилните платформи.

Отварянето на iOS и Android за алтернативни разплащателни системи е фундаментално за бизнес модела на Apple и Google. Двата технологични гигант разчитат на 30% комисионна от всички приходи, които разработчиците формират чрез техните платформи. Точният паричен поток може да се следи най-прецизно и надеждно само ако се контролира разплащателната система. Ако той попадне изцяло в ръцете на разработчиците, Apple и Google много по-трудно ще могат да докажат какви пари генерират те през приложенията си и съответно какви суми да изисква от тях за това.

Първопричината на Epic да започне своя поход срещу политиките на iOS е водена от идеята, че 30% е прекалено висока ставка. Предвид факта, че Apple има пълен контрол над всичко, те нямат никакви лостове за влияние, за да се опитат да я намалят. Epic правят това и с Google, но битката между разработчика и „ябълковата“ компания излиза повече на преден план в медиите.

Пирова победа

Отварянето на екосистемите би трябва да е победа за първата, но тя се оказва пирова. В отделно решение на Районния съд на Северна Калифорния се посочва, че Epic не спазва договора си с Apple след като интегрира собствена разплащателна система, като не плаща 30% комисионна от приходите генерирани през нея. Поради, което разработчикът дължи на технологичния гигант сумата от 3.5 млн. долара.

Това означава, че собствениците на приложения могат да сложат собствена разплащателна система, но таксата от 30% от приходите, която взима Apple остава в сила. Тоест, реално нищо не се променя, освен, че технологичният гигант сега по-трудно ще може да събира тези пари, ако разработчиците решат да не дават точни отчети на финансовия поток. При спор обаче, засега съдът явно ще заеме страната на Apple.

Монополист ли е Apple

Има и друго важно решение на Районния съд в Северна Калифорния. В подробните си аргументи, съдията отхвърля тезите на Apple и Epic, че екосистемата и самия магазин за приложения са в центъра на спора. „Обхватът на пазара в спора са дигиталните гейминг трансакции, а не гейминга като цяло, нито операционната система на Apple свързана с магазина App Store“, пише съдийката Гонзалес Роджърс в пълното решение по делото.

Това е от ключово значение – защото решението на съда ще обхваща разплащателните методи само в мобилните игри. За останалите приложения ще трябва да се води друго дело или настоящият казус да бъде прехвърлен на по-висша инстанция. Също така, съдия Гонзалес определя, че практиката не обхваща iOS и App Store като цяло.

По този начин, тя заключва, че „съдът не може да определи с пълна точност дали Apple е монополист в рамките на федералните или щатски закони“. Тя все пак признава, че делото показва, че технологичният гигант е прилагал някои антимонополни практики.

Бъдещите схватки

Какво означава всичко това? Няколко неща, които са от значение, както за Apple, така и за Epic. Ако трябва да обобщим съдебната битка в САЩ засега тя се развива по следния начин:

Засега, нещата изглеждат позитивни за гигантът от Купертино. Но битката между Apple и Epic не е приключила. Тя ще се пренесе по някое време в Европа, като вече разработчикът е подал жалба в Брюксел. Европейският съюз е пословичен със своите регулаторни практики, особено когато става дума за монопол и то технологичен. Няма да е изненада, точно на Стария континент да бъдат предприети по рестриктивни мерки.

Законът в Южна Корея е по-обхватен – като включва не само мобилните игри, но и останалите приложения. Както и не само App Store на Apple, но и Google Play магазина на интернет гиганта. Отделно, подобни антимонополни разследвания или закони може да бъдат предприети и в други ключови пазари. Казусът не е приключен и в САЩ. Той може да се пренесе на по-висока инстанция, с което да се променят много от решенията и тълкуванията на Районния съд в Северна Калифорния. С което ситуацията да се обърне в ущърб на Apple, а впоследствие да обхване и Google.

The post Apple срещу Epic – първите резултати от схватката appeared first on TechTrends България.

Придобиването е част от стратегията на Glovo да разширява бизнеса си на нови пазари. Испанската компания ще получи развита мрежа от клиенти и доставчици със силно присъствие в съответните държави. Освен България и Румъния, те включват още Босна и Херцеговина, Хърватска, Черна гора и Сърбия. Glovo ще има възможности и в Словения, където в отделна сделка е придобита локалната Ehrana за необявена сума.

Пакетна сделка

Glovo и Delivery Hero постигат споразумение на обща стойност от 170 млн. евро. То е пакетно и включва различни звена, които германската компания разполага в региона на Балканите. В списъка влиза Foodpanda в България и Румъния, Donesi в Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора, както и Pauza в Хърватска.

Тези сделки трябва да бъдат индивидуално одобрени от местните регулатори, преди да бъдат приключени, се посочва в прессъобщение на Glovo. Като изключим Румъния, в останалите звена има и допълнителни условия за финализирането на трансакцията, които обаче не се конкретизират.

Купувачът

Glovo е испански стартъп, който изгражда мобилно приложение за доставки на храна и други артикули. Целта му е да свърже заведенията и търговците с потребителите чрез дигиталната си платформа и изградената мрежа от доставчици. Компанията се разраства агресивно през 2020 г. и към февруари 2021 г. вече присъства в 23 държави по света – основно Африка, Европа, Азия и Латинска Америка.

На Стария континент тя се съсредоточава основно в южната и източна част. Освен в Испания, Glovo присъства още в Грузия, Италия, Молдова, Украйна, , Португалия и Полша. Дружеството има доста динамично развитие на различните пазари, като то вече е излязло от няколко държави, като Франция, Турция и значителна част от присъствието си в Латинска Америка.

Продавачът, българската история и размяна на пазари

Delivery Hero е германски технологичен гигант специализиран в доставката на храна. Той е основан през 2011 г. и вече е мултимилиардна компания с около 25 хил. служители. Бизнесът в България и Румъния е придобит отново чрез пазарна сделка – през 2016 г. е купено базираното в Мюнхен дружество Foodpanda. Фондовата борса във Франкфурт обяви в края на 2020 г., че Delivery Hero ще заеме мястото на злощастната Wirecard в основния индекс DAX.

Интересното е, че Delivery Hero имаше дял в конкурента на Foodpanda в България BGMenu. Компанията придобива турската Yemeksepeti, която притежава акции в родното дружество. Това води до парадокс, защото Delivery Hero реално притежава тогава Foodpanda и има дял в BGMenu. Последното започва да изпитва финансови проблеми, заради липсата на плащания от инвеститора си и през 2018 г. се продава на утвърдената световна марка Takeaway.

Това не е първата голяма сделка между Glovo и германската компания. Реално, двете дружества си разменят региони. Delivery Hero купува повечето звена в Латинска Америка в края на 2020 г. за 272 млн. долара (около 222 млн. евро). Придобиването на активи на германския гигант в Източна Европа компенсира продажбата на тези отвъд Атлантическия океан.

Бъдещето

Какво означава това за Foodpanda? Компанията навлиза в България през зимата на 2014 г. и в рамките на седем години успява да се противопостави на местния лидер BGMenu (сега част от Takeaway). Предимството на сделката е, че е поета от стратегически инвеститор. Това означава, че той има интерес да развива основната дейност в дългосрочен план, като е част от стратегията ѝ за растеж в региона.

Недостатъкът е, че Glovo има затруднения да излезе на печалба. Това е причината да се направи тази „размяна“ на региони с Delivery Hero. От една страна, испанската компания е на нетна печалба тя продава за 222 млн. евро латиноамериканските си активи и придобива за 170 млн. евро източноевропейските на германския гигант. Нетната разлика е 52 млн. евро.

От друга страна, Glovo явно е прецелнила, че ще се справи по-добре в нашия регион, отколкото този отвъд Атлантическия океан. Във всички случаи, сделката е стратегическа, като остава да бъде одобрена от местните регулатори.

The post Glovo ще е новият собственик на Foodpanda в България и Румъния appeared first on TechTrends България.