Азиатските неволи на Telenor Group са интересни, защото именно те бяха причината, групата да се изтегли от пазара на Централна и Източна Европа през 2018 г. Това включва и продажбата на българското звено, което все още носи името на скандинавската група и си плаща за това удоволствие. Решение, което може и да е провокирано, заради проблеми и вътрешния разследвания в „Теленор България“, породени от бившия им собственик – гръцката OTE. Историята в момента показва, че най-голямото предимство на норвежкия гигант, се оказва и техния най-голям недостатък. Докато събитията в Мианмар сега, може да са свързани индиректно с тези в България преди три години.

Скандинавската прецизност и ефективност

Telenor Group е характерен с изключителните нива на ефективност, с които работи. Това беше първото впечатление, когато одиторите на норвежкият оператор, направиха дю дилидженс само за няколко дни, преди сделката с „Глобул“ през 2013 г. По разкази на очевидци, сцената е наподобявала тази във филма „Счетоводителят“, в която главният герой проверява за една нощ десет годишни доклада в детайли.

Прецизността и ефективността се проявиха по време на цялото време, в което норвежката група беше в България. От двойно по-ниската цена, която платиха за пълната подмяна на мрежата, през скоростния ребрандинг, опростяване на тарифите, бързото връщане към здравословни печалби, до ефективното използване на ограничените радиочестоти и първо пускане на 4G мобилна мрежа.

Три години след продажбата на „Теленор България“, новият собственик продължава да се възползва максимално от стабилните основи, положени с изчисления до последния нанометър. Включително и от марката, която се ползва с доста силно доверие в страната и региона.

Проблемът е, че докато Telenor Group работи с тази, почти нечовешка ефективност, компанията очаква същото и от своите пазари. Норвежкият гигант работи търси максимално оптимизиране на печалбите и перспектива за оптимално развитие. Компанията влиза на даден пазар, развива в рамките на един прозорец от 3 до 5 години и след това гледа, дали той е достатъчно ефективен. Ако не е, отива на място с по-голям потенциал.

Точно това се случи при продажбата на активите на Telenor в България, Унгария, Сърбия и Черна гора. Скандинавската група получи за тях 2.8 млрд. долара, както и регулярни плащания за лицензирането на името в региона. Обяснението за излизането на компанията от региона беше, че ръководството предпочита да се концентрира в „по-перспективни пазари“ и в „опростяване на портфолиото“. Във същия момент, ръководството на групата посочваше, колко успешни са азиатските пазари, като Мианмар и Бангладеш.

Източното изкушение

Двете държави имат нещо общо помежду си – те са сравнително слабо развити, като мобилните комуникации тепърва прохождат. Както като технологии, така и като пазар. Този „девствен“ пейзаж, изкушава много силно Telenor Group, които се надяват да приложат цялото научено познание и всички маркетингови номера, за да извлекат максимално „висока стойност“.

Друго голямо предимство, е че в Азия е съсредоточена голяма част от населението и в много дългосрочна перспектива това предполага стабилни приходи и печалба. Застаряващото и намаляващо население в Европа и особено в Централна и Източна, предполага точно обратното, в дългосрочен план.

Азия освен апетитен плод, се оказва и доста труден за обиране. След години опити и налети милиони евро, Telenor се отказва да развива мобилна мрежа в Индия – втората по брой население държава в региона след Китай. Пакистан е най-силната позиция на скандинавската група в Азия. Местното звено е притежание изцяло на Telenor, като норвежците развиват оператора от първия лиценз, който получават от 2004 г. насам. Вложили са над 5 млрд. евро, като в момента разполагат с 27% пазарен дял и над 48 млн. абоната.

Другите два големи, перспективни и с добро развитие пазари са Малайзия и Бангладеш. Там скандинавската група обаче не разполага със самостоятелно звено. Digi Telecommunications в Малайзия дава силни резултати през годините, но Telenor притежава само 49%, въпреки, че се води най-голям акционер. В Бангладеш, норвежкият телеком е мажоритарен собственик с малко под 56% дял в съвместното дружество, което се казва Grameenphone. Както виждаме и на двата пазара, Telenor не оперира със своята марка.

Размирният Мианмар

Сложната бизнес обстановка на пазарите в Азия, карат скандинавската група да погледне към по-нестандартно място. Те се спират на Мианмар, позната в миналото като Бирма. Държавата е разтърсвана през годините от граждански войни, борба за власт и дългогодишна диктатура на военна хунта, която получава различни обвинения в етнически прочиствания. През 2011 г. се вижда лъч светлина с демократични реформи и избори, което начертава потенциално по-стабилно управление на страната.

Telenor веднага съзрява възможност и навлиза на този пазар през 2013 г., в същата година тя прави това и в България. Започва усилено инвестиране и изграждане на мобилни услуги. Норвежкият гигант не е единствен в азиатската държава, като заедно получава лиценз с катарската Ooredoo. В момента на продажбата на нейните източноевропейски активи, в Мианмар вече има четири оператора, като последния е изграден от местна компания, близка до военните.

През 2020 г. се провеждат демократични избори, но малко след това през февруари 2021 г. се извършва военен преврат, който реално връща хунтата на власт. Тази обстановка е съпроводена не само с масови арести, но и с блокиране на комуникациите от страна на армията. Нестабилността на Мианмар поставя под въпрос стратегията на Telenor там.

Важно е да се отбележи, че военните действия в някои части на страната не спират дори по време сравнително спокойния демократичен период. Показателни са операциите на армията на Мианмар през 2012 и 2015 г. в региони близки до китайската граница. В тази неспокойна обстановка, Telenor продължава да изгражда своята мрежа.

Превратът обаче потапя надеждите на норвежката група за ефективни печалби. Освен отписването на 780 млн. евро, ръководството коментира, че е изправено пред „предизвикателни дилеми“ в страната. Ако няма стабилизация, няма да е изненада, Telenor Group скоростно да се изтегли и да отпише още средства от своите счетоводни книги.

Европейският обрат

Мианмар е основната причина за по-слабите резултати на скандинавската група. Въпреки това, азиатските ѝ операции заличиха растежа си през 2020 г. заради пандемията. Причините са, че повечето звена в региона оперират с по-стари технологии, като 3G и 4G, нямат фиксирани операции, а местните приходи са зависими от роуминг таксите, за които няма регулации, за разлика от Европа.

На Стария континент ситуацията за телекомите е доста различна. През последните години, те компенсират липсата на нови абонати, с добавянето на нови услуги и повече възможности за своите клиенти. Така те увеличават приходите, които взимат от всеки един потребител. Поради тази причина, „Теленор България“ отчита през 2020 г. умерен растеж на постъпленията. За разлика от другите телекоми, той не разполага с фиксирани операции и затова печалбата се свива леко. Норвежците бяха изненадващо победени при наддаването за Blizoo в България през 2015 г. от „А1 България“, което ги лиши от изграждането на подобен бизнес в страната.

Спадът ѝ обаче не може да се сравнява със срива, който се забелязва в Азия. Ако Telenor беше запазил операциите си в Източна Европа, сега щеше да има по-стабилен поток на приходи, но и потенциално по-високи разходи за модернизация към 5G. Спорно е дали оставянето на скандинавците в региона, щеше да смекчи удара. Все пак, те взеха 2.8 млрд. евро от PPF Group за своите активи в България, Унгария, Сърбия и Черна гора. Свежи средства, които отидоха най-вече в Азия и в по-малка степен в Норвегия и Дания.

Отделно, всичките ѝ операции в Източна Европа разчитат основно на оборудване на Huawei, което започна да попада в полезрението на САЩ през 2019 г. или година след продажбата им. Това щеше да доведе до нова подмяна на мрежата в европейските държави, което означава още средства за инвестиции. Да не забравяме и факта, че страните от Източна Европа са вече развити пазари, с по-умерени растежи, засилена конкуренция и регулации.

Гръцки номера с български привкус

Telenor Group има и още един аргумент да изостави региона ни. Във втората половина на владение на норвежката група излязоха наяве различни проблеми, които завещаха гръцката OTE – тогавашните собственици на „Глобул“ – по време на продажбата на оператора през 2013 г. Те се възползват от буквално няколкото дни между дю дилиджънс процедурата на ударната норвежка одитна група и подписването на сделката.

В този период на предаване се подписват или преподписват множество договори с подизпълнители за доставки на устройства, консумативи и много други. Повечето от тези фирми са „кухи“, тоест са с поставени лица. Информацията изтича в норвежката преса през 2017 г. и отделно за нея TechTrends знае от свои източници от доста време. Така OTE реално се опитват да източат Telenor в рамките на година-две и дори повече с фиктивни стоки услуги. Норвежкото ръководство взима мерки и се опитва да сигнализира българските власти, но те не се намесват.

Следва мащабно вътрешно разследване на ниво група, за което се предполага, макар и косвено последващите рокади в ръководството на „Теленор България“. Целият случай оставя доста горчив привкус за скандинавския гигант. Малко след това, започват да се появяват и първите слухове за потенциална продажба на българското звено. Година и половина след като скандалът излиза наяве в норвежката преса се стига и до самата сделка с PPF Group.

Какъв е изводът от цялата история? Telenor Group в стремежа си да максимализират печалбите си в краткосрочен план, поемат голям риск с развитието на услугите си в Мианмар. Сега, в условията на коронавирус пандемия те отписват големи суми, които са свързани директно с това решение. От друга страна, гръцките номера на OTE в България през 2013 г. най-вероятно са катализирали преосмислянето на стратегията на Telenor Group. След което, скандинавците напускат региона и решават да удвоят усилията си в този рисков пазар. По този начин, може да се каже, че се получава един перфектен кръговрат на действия и последствия, чиито две опорни точки са България и Мианмар.

The post Азиатският гамбит на Telenor Group appeared first on TechTrends България.

След обещания и дълго разработване, първи в това отношение излиза Европейския съюз (ЕС). Когато става дума за технологични правила, Брюксел винаги води щафетата. Разликата, спрямо други инициативи е, че САЩ също са в крайната фаза на предлагане на подобни регулации за AI. Ако в сряда Европейската комисия (ЕК) публикува своите официални предложения на 21 април, то два дни преди това бяха обявени и част от плановете на Вашингтон за нови правила в тази насока.

Почти синхронизираните действия, може дори да се изтълкуват като координирани. Дали това е така е много трудно да се каже. По-важното е точно какво се предлага и в кои направления на AI технологията. Любопитното е, че САЩ може би предлагат с една идея по-строг контрол от ЕС. Нещо, което е принципно нетипично за управляващите във Вашингтон.

Забранителните идеи на Европа

ЕК предлага правила в ползването на AI най-вече в инструменти, които засягат цялото общество и по-конкретно ако погазват човешкото право. Например, Брюксел ще забрани използването на биометрично и лицево разпознаване от органите на реда в страните-членки на съюза. Технологията ще се прилага само когато това е необходимо за разкриването на тежки престъпления, като убийства, отвличания, терористични атаки и др.

Първоначалните чернови загатваха за пълната забрана на AI да се ползва за наблюдение, но впоследствие, правилата са били смекчени с една идея. Вероятната причина е да не се жертват потенциални инструменти за сигурност, с които да разполагат властите на европейските държави.

Друг елемент, който ЕС ще забрани е интегрирането на AI алгоритми в изработването на системи за социална оценка. Подобна вече функционира в Китай, която привлече критиката, че може да се използва за масово наблюдение, следене и дори контрол над населението на страната. При нея всеки гражданин се оценява и на базата на резултата се определя дали може да получи достъп до определени кредити, услуги и др.

Трите стълба на Брюксел

Това са най-големите точки в забранителния списък на комисията и се определят като най-рискови. Към последните се определят и правилата за AI алгоритмите, които контролират автоматизирани ключови системи, като медицински устройства или автономни коли. При тях няма да има толкова ограничения, но ще бъдат поставени под по-стриктен контрол на изпълнение и качество.

ЕК разделят AI решенията на три стълба. Високорисковите вече ги разгледахме и те са първия. Следват тези със средна опасност. Тук може да влизат чатботове, deepfake инструменти и друго съдържание създавано чрез AI също ще бъде под наблюдение. Разработчиците ще трябва ясно да покажат, че хората общуват с програми или че съдържанието е създадено от машина. Целта на ЕК е да се повиши прозрачността на подобни системи.

Някои решения, като автоматизирани спам филтри, препоръчвания на базата на анонимни потребители и др. контролът ще бъде по-малък. При някои дори може да липсва. Това е третият стълб на класификацията на ЕК. Идеята на Брюксел е да може да покаже, че AI алгоритмите са надеждни и да спечели доверието на потребителите. По този начин, ЕК е убедена, че ще насърчи и тяхното използване в рамките на Стария континент. Те са част и от стратегията на новия състав на Комисията за дигитално развитие на ЕС.

„Днес представихме новите правила за надежден AI. Те налагат високи стандарти и варират спрямо нивата на риск“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Днес представихме новите правила за надежден AI. Те налагат високи стандарти и варират спрямо нивата на риск“, коментира в Twitter, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайн. Тя добави, че „искаме да насърчим нашите граждани да ги ползват уверено“.

Предложените регулации ще трябва да преминат през целия механизъм на приемане на Европейския съюз. След което, технологичните компании ще разполагат с две години гратисен период, за да може да адаптират своите услуги и продукти, така че да отговарят на тях.

Подходът отвъд Атлантическия океан

От другата страна на Атлантическия океан, досега се водеха само дискусии за създаване на правила за ползване на AI. Два дни преди ЕК да представи официално своите регулации, се появи и първият официален документ за подобни намерения. Той идва под формата на кратък блог пост на щатния адвокат на Федералната комисия по търговията на САЩ (FTC) Елиза Джилсън.

В него се дават конкретни предложения, как да се адаптира настоящото щатско законодателство, за да може да се упражни по-стриктен контрол върху AI системите. САЩ вече имат готови правни рамки, в които част от потенциалните проблеми могат да се решат с бързи изменения.

Тук се включва възможността да се ограничат автоматичните алгоритми да взимат решения базирани на расовата принадлежност на потребителите. Както и компаниите да ползват такива, които да създадат потенциална дискриминация на всякаква основа – било то на расова, сексуална, религиозна и др. По сходен начин, трябва да се намали възможността на AI решения да отказват на гражданите ключови решения, като наемане на работа, настаняване, кредити, застраховки и други жизненоважни услуги.

FTC още дава примери, които съвпадат с част от предложенията на ЕК. Например, ползването на AI за следене на гражданите. Друг е, как се ползват чувствителни данни като медицински изследвания и др.

Заедно срещу AI

Щатският регулатор повече повдига въпроси, отколкото дава конкретна законодателна рамка. Доста от тях обаче съвпадат с посоката, която Брюксел е избрала. Анализатори смятат, че FTC ще има подкрепата и на двете основни партии в САЩ, което може да ѝ позволи бързо да прокара законодателни промени. Има и нещо друго, комисията все пак демонстрира, че за част от проблемите, тя има инструменти да действа и в момента. При ЕК този процес ще отнеме поне две години.

От излязлото мнение на FTC и на предложенията за регулация на ЕС става ясно, че Европа и САЩ заемат сравнително сходни позиции в идеята си да регулират AI решенията. Единният подход се различава от китайския в това, че няма да се използват алгоритмите за затвърждаването на силата на държавата. От друга ще се опитат да направят системите „по-либерални“. Дали тези усилия няма да доведат до обратна дискриминация времето ще покаже.

The post САЩ и Европа с първи крачки за регулация на AI appeared first on TechTrends България.

То крие редица рискове, основните са с предизвикване на лавини или излитане в някоя пропаст, ако скиорът или сноубордистът не внимава. Поради тази причина, подобни практики са забранени на алпийските територии на Германия и Франция. Рядкост е търсачите на силни усещания да загинат още по време на полета. Точно при такива обстоятелства загива чешкият милиардер Петр Келнер.

Подобни трагични новини, обикновено не са обект на сайта TechTrends, но в случая смъртта на най-богатия чех може да има директно отражение на медийния и телеком пазар в България. Както и не само – неговият инвестиционен фонд PPF Group контролира огромни активи в цяла Централна и Източна Европа. Той заедно с регионалния United Group създадоха в рамките на две години телеком и медийни конгломерати, чиято сила тепърва ще се усеща от местните потребители.

Империята PPF Group

Въпреки, че се води международен инвестиционен фонд, PPF Group се контролираше напълно от Петр Келнер. Милиардерът разполагаше с 98.93% дял, а богатството му се оценяваше на 17.5 млрд. долара.

В България, фондът PPF Group е краен собственик на вече три дружества – телекомът „Теленор“, медийната „БТВ Медия груп“ и инфраструктурната „ЦЕТИН“ (CETIN). Последното преди беше в рамките на мобилния оператор, като мрежовите операции бяха разпределени в отделна фирма. Това беше практика, наследена от телеком бизнеса на PPF Group в Чехия, която постепенно започна да се налага на ниво група.

По този начин, чешкият милиардер контролира първият по приходи и втори по брой абонати мобилен оператор в нашата страна. Към него добавяме една от най-големите ефирни телевизии – bTV към която има още пет канала – bTV Action, bTV Cinema, bTV Comedy, bTV Lady и спортния RING. Както и сайтовете към тях, които също имат доста посещаемост. Групата на bTV включва още платформата за онлайн стрийминг VOYO, сайтовете Bistro, LadyZOne, Zodia.bg и Dalivali.bg. За десерт, добавяме радиата bTV Radio, Jazz FM, Z-Rock, Classic FM и NJOY.

Петр Келнер се превърна в телеком магнат през 2018 г., когато придоби операциите на Telenor в Централна и Източна Европа. Освен едноименния българския мобилен оператор в тях спадат още звената на норвежкия гигант в Сърбия, Черна гора и Унгария. Сделката беше за 2.8 млрд. евро. Допълнително, PPF Group вече разполагаше с телеком активите на Telefonica в Чехия и Словакия (оператора O2) и нидерландския оператор Arena 1.

През октомври 2020 г. беше приключено придобиването на CME Group, която беше купена за 1.9 млрд. евро. С нея, Келнер получи достъп до българската медийна група на bTV, но и стабилни подобни активи в родната му Чехия, Румъния, Словения и Словакия. Общо CME предостави на PPF Group 21 ТВ канала в пет държави, с прилежащите им дигитални и радио активи.

Комбинацията между медии и телекоми беше в основата на доста по-масивното придобиване на United Group в региона. Двете групи реално се превърнаха в доминиращ фактор в двата сектора на Балканите. Заедно, те се опитаха да придобият мобилните операции на Telekom Romania в Румъния, но тези амбиции така и не се реализираха до момента. Не измина много време и съвместните им действия прераснаха в конфликт между тях в Сърбия.

Неясното бъдеще

Мащабното и ударно разширяване на PPF Group и United Group в региона веднъж пренареди напълно телеком и медийния пазар. Смъртта на основателя и мажоритарен акционер на първата група дава предпоставки да се стигне до ново преразпределение. Това още не е сигурно, изминали са само часове от кончината на Келнер, като делът му ще бъде предаден най-вероятно на неговите наследници.

Дали ще има нова продажба е още рано да се говори. Дори без нея, може да има промяна в политиката на групата. Келнер се смяташе за бизнесмен по-близък до китайските и руските интереси, отколкото до американските в региона. Косвено потвърждение за това е фактът, че PPF Group има стабилно портфолио от фирми в двете държави и бившето пост-съветско пространство.

Telenor беше изградил мобилните мрежи на своите звена в региона изцяло с помощта на китайския вендор Huawei. Негово е оборудването за всичко – от радиорелейната мрежа, през опорната, до системите за нейното управление. Факт, който не се нрави на САЩ, които продължават своята търговска война с Китай. Досега, нито българския „Теленор“, нито на ниво група не е подсказвано за подмяната на Huawei. При преструктуриране на бизнеса е възможен подобен завой.

Засега, точната посока за развитие на всичките активи на PPF Group след смъртта на Келнер е забулена в мъгла. Вариантите са няколко – продажба на част от активите, преструктуриране на бизнеса, продължаване на настоящата линия или дори пълната продажба на фонда. При всеки един от тези сценарии ще се отрази върху медийния и телеком бизнеси в България и региона.

Временно управление (обновено)

След труса с кончината на Келнер, PPF Group обяви, че управлението на инвестиционният фонд се поема от миноритарния акционер Ладислав Бартоничек. Той разполага с 0.5% дял, колкото има и другия съдружник Жан-Паскал Дювюар. Тримата с Келнер бяха ядрото на PPF Group и беше повече от логично единия от двамата миноритарни акционери да поеме управлението на групата. Самият фонд потвърди в своето съобщение, че структурата на фонда е изградена по начин, по който кончината на мажоритарния собственик да не окаже влияние върху ежедневната му дейност.

Чешката преса сравнява смъртта на милиардера като тази на Стив Джобс и Apple. Визионерски ще окаже някакво влияние, но като цяло посоката на фонда е добре зададена вече. Сравнението обаче изобщо не е коректно. При това не само заради напълно различните дейности на двете дружества. Дългосрочният проблем за PPF Group остава – Келнер беше основният собственик и в неговото семейство остават 98.9% от акциите на фонда.

Нещо, което никога не е било поставено на масата при Apple. Технологичният гигант просто си смени главния изпълнителен директор от Джобс с настоящия Тим Кук, като транзицията стана, още докато легендарния предприемач беше жив. PPF Group може да има нов директор, но тепърва ще разберем къде ще отиде неговия почти цялостен дял на компанията и дали няма да има по-големи промени в средно или дългосрочен план.

The post Смъртта на Петр Келнер поставя под въпрос телеком и медийната му империя appeared first on TechTrends България.

Инициативата се осъществява през новия фонд към Европейския съвет за иновациите (ЕСИ). Той трябва да предостави финансиране, което варира между 500 хил. и 15 млн. евро на компания срещу миноритарен дял. Средствата трябва да се използват след това дружеството да развие по-бързо мащабите на своята основна дейност.

Новината за първите 42 компании, които ще се възползват от новия начин за финансиране беше обявена от Европейската комисия (ЕК) и по-точно от българския европейски комисар Мария Габриел, която отговаря за иновациите, изследователската дейност, културата и образованието.

„Тази нова форма на финансиране е уникална за ЕСИ, като комбинира грантове и подялови инвестиции и трябва да запълни липсата от средства за развитие на иновативните предприемачи в Европа“ Мария Габриел, еврокомисар

„Европа разполага с много иновативни и талантливи стартъпи, но много често тези компании остават малки или изнасят своята дейност“, коментира еврокомисар Мария Габриел. „Тази нова форма на финансиране е уникална за ЕСИ, като комбинира грантове и подялови инвестиции. Тя трябва да запълни липсата от средства за развитие на иновативните предприемачи и да отключи допълнителен частен капитал за развитието им в Европа“.

Преките инвестиции

ЕС предоставя милиарди евро на стартъпи и потенциални иновативни компании, но това е първият случай на директно участие. Досега, Брюксел предаваше средствата на специализирани държавни структури в страните-членки, които след това ги прехвърлят на избрани специално за това фонд мениджъри. ЕСИ предоставя директно финансиране на компаниите и съответно дял от компанията, в която го прави.

Новият фонд се очаква да разпредели общо над 563 млн. евро. Средствата са разделени в две категории – грантове и подялови инвестиции. Първите пресявки започват през декември 2019 г. и досега рамките на няколко тура са одобрени общо 293 компании, които ще получат грантове от ЕСИ. От тях, 159 са избрани за директна подялова инвестиция.

Прякото финансиране може да бъде между 500 хил. и 15 млн. евро, срещу което, ЕСИ ще получи миноритарен дял в размер между 10 и 25% от акциите на компанията. Отделно фирмите ще разполагат и с грантове, като общата стойност на отпуснатите средства не може да надвишава 17.5 млн. евро. Което означава, че при максимална пряка инвестиция от 15 млн. евро, безвъзмездният грант може да е до 2.5 млн. евро.

Одобрените стартъпи

Първите 42 компании, които ЕК обяви, че ще са обект на пряко финансиране са преминали процедурата по дю дилиджънс (Due diligence). Тя включва запознаване с финансовите параметри, счетоводството, структурата, бизнес плановете и всички ключови елементи по развитието на дружествата. Останалите 117 фирми, които също са били одобрени за директни инвестиции от ЕСИ в момента се подлагат на тази процедура.

ЕК дава за пример първата компания с която ще бъде подписано споразумение за пряко финансиране – френската CorWave. Тя ще получи максималния размер за подобен тип инвестиция или 15 млн. евро и съответно грант от 2.5 млн. евро. Благодарение на новината за участието на ЕСИ в компанията, нейното ръководство е намерило още частни инвеститори, които са вложили 35 млн. евро в четвъртия етап от нейното финансиране. CorWave разработва специално решение за пациенти със сърдечни проблеми.

Брюксел не обяви, кои са всичките 42 одобрени фирми, в които ще инвестира пряко. Още четири компании са изброени – нидерландската Hiber, френската Xzun, ирландската Geowox Limited и исландската Epi-Endo Pharmaceuticals. Към 6 януари на сайта на ЕСИ има списък от 140 дружества, които са одобрени за „комбинирано финансиране“. Което означава, че все още няма информация за останалите 19 фирми, които имат зелена светлина за подялово инвестиране.

В списъка на ЕСИ прави впечатление няколко неща. Първо, липсват изцяло български компании, но има такива от съседните Гърция и Румъния. Второ, присъстват доста фирми, които не са базирани в рамките на ЕС. Има доста норвежки, швейцарски, израелски и дори украински дружества.

Водеща е Франция с 27 компании, следвана от Израел, която не е член на ЕС, с 14. Норвегия и Швейцария допълват водещите девет държави, които не са част от Съюза с одобрени съответно 11 и 9 фирми. Най-голямата европейска икономика – тази на Германия, разполага с едва 9 дружества, които ще получат пряко инвестиране. Това са заключенията, които може да направим на база, публикувания списък.

The post ЕС инвестира 178 млн. евро директно в IT стартъпи appeared first on TechTrends България.

Защо, тогава само два от тях пуснаха и то в доста ограничен вариант 5G услуга в края на септември и ноември? Отговорът е, че решенията са временни, а истинският дебют на 5G у нас се очаква да настъпи през първите месеци на 2021 г. Тогава ще бъдат напълно решени административните и регулаторни пречки, които спират операторите в пълното разгръщане на новата технология.

Те включват влизане в сила на новите тарифи за честотите, които ще позволяват на операторите да ги ползват икономически съобразно. Това ще позволи на регулатора да насрочи търгове за редица ленти, които да се използват за 5G и за допълнително разширяване на 4G покритието. Към тях добавяме разрешителните облекчения при модернизацията на вече съществуващи базови станции. Последното изискване на операторите е освобождаването на честотите в 700 и 800MHz.

Дори с преодоляването на гореизброените няма да се изчистят всички препятствия, като след това ще останат няколко ключови въпроса, чието решаване ще зависи стратегията на телекомите. Но да караме поред.

Първите мрежи

Първо „Виваком“ в края на септември, а два месеца по-късно и „A1 България“ пуснаха свои търговски 5G услуги. Защо тогава не са масови? Отговорът е, че все още българските телекоми нямат ресурсите (честотни и регулаторни), за да могат да ги разгърнат.

5G мрежата на „Виваком“ ползва технологията DSS. Чрез нея тя се възползва от наличните си радиочестоти, за да може да предоставя пето поколение услуга. Предимството е, че компанията осигурява голямо покритие чрез своята 4.5G инфраструктура, с която да предоставя 5G сигнал.

Недостатъкът е, че заради ограничения ресурс, тя не може да предоставя услугата на много потребители, а и не всички смартфони поддържат DSS технологията. Заради, което „Виваком“ в момента предоставя 5G само на притежателите на два модела смартфона от най-висок клас и един от среден. Първите от изброените не разполагат с достъп до услугите на Google.

„A1 България“ от своя страна предпочете по-традиционен начин за пускане на новата услуга. Това стана, чрез модернизиране на някои базови станции до 5G стандарт и временно ползване на определения за това 3.6GHz спектър. Трите телекома разполагат с такъв до средата на януари 2021 г., като се очаква след това да получат постоянни разрешителни.

Предимството на подхода на „A1 България“ е, че много повече смартфони могат да се възползват от нейната 5G мрежа. Недостатъкът е изключително ограниченото покритие, което тепърва ще се изгражда. Двете решения са временни и ще зависят от няколко фактора, за да може да има пълноценни услуги през следващата година.

Намалените тарифи

Първият ключов фактор за пълно разгръщане на 5G в България е намаляването на тарифите за радиочестотите, които операторите плащат на държавата. Компаниите водят спорове от близо десетилетие по темата с регулаторите и институциите. През цялото това време те бойкотираха редица търгове, именно заради високата цена на ресурса.

Операторите заплашиха, че ще сторят същото и с определените от Европейския съюз 5G честоти, ако няма корекция на тарифите, които се изчисляваха по формули отпреди 30 години.

От 2018 г. започнаха тежки преговори между телекомите и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за тяхното редуциране. След няколко стъпки напред-назад се стигна до споразумение, в което регулаторът да намали с близо 60% годишните и еднократни такси, които се заплащат за получаване на лицензи за ползване на радиочестоти.

КРС не отстъпи от искането на телекомите за предоставянето на разрешителните за период от 20 години, като остави настоящия максимален срок от 10 години. Във всички случаи, имаше големи компромиси с цената, като уговорката, по информация на TechTrends, е операторите да вземат на търгове доста честоти и така да вкарат достатъчно пари в бюджета.

Решението за тарифите обаче трябваше да мине през одобрението на Министерски съвет (МС). Предложението на КРС беше вкарано още в края на 2019 г., като очакванията бяха, правителството да излезе с положително решение, което да влезе в сила от юни 2020 г. COVID-19 пандемията разбърка плановете.

Решението беше прието от МС едва през април, но влиза в сила от 1 януари 2021 г. Преведено на нормален език, означава, че операторите ще приемат да закупят честоти за постоянно и дългосрочно ползване едва през януари. С което се отложи истинския старт на 5G за тогава.

Облекчените режими

Вторият ключов фактор за пълно разгръщане на 5G мрежи е облекчените строителни режими. Промените в Закона за устройства на територията (ЗУТ), бяха внесени още през февруари и включваха преминаването на уведомителен режим за строителния надзор ако не се правят нови обекти или се изменят конструктивно старите. Те не предвиждаха промяна в замерванията и контрола за силата на излъчване на оборудването.

Самите промени трябваше да минат до април най-късно. Отново пандемията затвори държавата и те бяха приети чак през юли. Това забавяне щеше да измести пускането на 5G услугите само с три месеца, ако новите тарифи бяха влезли в сила например от 1 юни.

Косвени доказателства за това имаме през новата мрежа на „A1 България“, която беше пусната в края на ноември и включваше модернизирани базови станции на телекома в София.

Търговете за честотите

В момента в който влязат новите тарифи за честотите, КРС ще задейства процедурата за търгове за необходимия за телекомите радиоресурс. Такива са индикациите от регулатора и предвид настоящето забавяне на 5G в България няма още поводи за чакане или отлагане.

Ситуацията най-вероятно ще изглежда по следния начин. Новите тарифи влизат в сила на 1 януари 2021 г. В рамките на седмица-две или най-късно до края на месеца ще бъде стартирана процедура за търгове за свободните честоти. Цялата процедура ще трае между месец и два, което означава, че през март ще бъде приключена, а спектърът – разпределен.

Трите телекома разполагат с временно ползване на част от честотите – по 2х5MHz в 2GHz, 2x20MHz в 2.6GHz и 100MHz в 3.6GHz всеки. Разрешителните изтичат в различно време, основно през януари. Като операторите ще ги ползват временно тези ленти, докато не бъдат разпределени с търг.

В момента има доста свободен ресурс. Целият в спектрите 2GHz, 2.6GHz и 3.6GHz е наличен, като операторите може дори да вземат повече от това, което са ангажирали временно към момента. Това се очаква да са и първите честоти, които ще бъдат разпределени на търгове от КРС.

Битката за 700MHz

Ако всичко мине гладко, то в рамките на първите три месеца на 2021 г. българските телекоми не трябва да имат никакви административни и технически пречки за разгръщането на 5G. В градовете, защото двете ключови честотни ленти за осигуряване на национално покритие остават под въпрос – в 700MHz и 800MHz. Първият е определен за пето поколение, а вторият – за четвърто поколение мобилни мрежи.

Ситуацията със спектъра в 700MHz е повече от иронична, защото той беше единствен, за който новите тарифи влизаха в сила през лятото на 2020 г. Свободният ресурс в него обаче е само 2x20MHz, който може да стигне напълно само за два от трите оператора. През годините, телекомите развиха в това отношение солидарност и настояват за равноправно разпределение на честотите. Останалата част обаче е заета от системите за „Гражданска защита“ и военните.

КРС през лятото предложи три варианта за разпределението им – само два оператора да получат по равно 2x10MHz, един да получи 2x10MHz, другите два по 2x5MHz или трите да разполагат с 2x5MHz, а последните 2x5MHz да останат за последващо или споделено ползване. По информация на TechTrends, нито един от тях не удовлетворява телекомите, затова дори не е започнато обществено обсъждане по темата.

През лятото трябваше да започнат неофициални преговори между КРС и Министерството на отбраната (МО) за освобождаването на заетите от военните ленти. Липсата на развой до момента показва, че най-вероятно въпросът ще остане „висящ“ поне до след изборите през март 2021 г. По същият начин, МО са блокирани и честотите в 800MHz и тяхното развитие най-вероятно ще остане в полето на следващото правителство.

Въпрос на оборудване

Дори без тях, телекомите ще могат да покрият почти цялото население с останалия радиоресурс, но не и цялата територия на страната. Което е достатъчно за пускането на адекватна 5G услуга за крайни потребители и бизнеса. С което остават другите фактори, които не зависят от регулаторите или поне не толкова на тези в България.

Един от тях е какво ще стане с Huawei и доставките на телеком оборудване в страната. Китайският гигант е жертва на икономическите санкции на САЩ и в момента цяла Европа е под натиск, да не използва неговите 5G системи. България има подписано принципно споразумение да изключи Huawei и ZTE от своите мобилни мрежи от следващо поколение, но все още няма яснота за конкретни поети ангажименти. За момента това става чрез присъединяването на страната към „Чиста мрежа“ – инициатива на САЩ насочена срещу китайските вендори.

Неизвестните тук са много. От една страна се очаква през следващите месеци да има общоприети препоръки и инструментариум за развитие на 5G мрежите на ниво Европейски съюз. България се придържа към тези инициативи и най-вероятно ще се съобрази с решенията от Брюксел.

От друга страна, новият президент на САЩ Джо Байдън се очаква да приеме по-мека позиция към Китай и потенциално към Huawei. За момента, обаче има доста голямо сътрудничество между двете основни партии в ограничаване на влиянието на Пекин и тепърва ще се види в каква посока ще се развие политиката на Вашингтон от 2021 г.

Мобилната мрежа на „Виваком“ разчита на решенията на китайската компания и една от причините да не изграждат нови 5G базови станции се дължи именно на неизвестните около вендора. В същата и дори в по-тежка ситуация се намира „Теленор България“. Абсолютно цялата мрежа на мобилния оператор е дело на Huawei и ако трябва да развива 5G услуги с друг доставчик, то означава огромни инвестиции за пълната ѝ подмяна.

Отделно през първото тримесечие на 2021 г. изтича лиценза за ползването на бранда Telenor и българския оператор ще трябва да го поднови или да се ребрандира. Вторият вариант означава допълнителни инвестиции, които няма да отидат за мрежата. Докато не се реши сагата с Huawei на ниво ЕС, „Виваком“ и „Теленор България“ ще действат с по-плахи стъпки.

Бизнес моделите

Последният фактор зависи от самите телекоми и донякъде от българския пазар. Единствената причина операторите да бързат с 5G в момента е да покажат технологичен напредък, както и да поддържат добрите позиции на България в мобилната свързаност.

Чисто от пазарна гледна точка, все още няма достатъчно индикации, че българските власти и общини ще инвестират средства в разгръщането на 5G мрежи и услуги в населените места. Тук изчакването идва по линия отново на ЕС, където ще се планират милиарди евро средства за подобряване на свързаността на държавите-членки.

Другият елемент на пазара са самите компании – повечето български фирми тепърва се дигитализират, като не са много тези корпорации, които могат да разгърнат 5G мрежи в началото. Няма я на пръв поглед критичната маса, която да изплати инвестициите на телекомите.

Потребителският сегмент в страната не е толкова апетитен, най-малкото все още няма достатъчно достъпни устройства, които да поддържат новата технология. Обстановката ще се промени през 2021 г., когато се очакват нови и все по-достъпни 5G смартфони и други устройства.

Отделно, може да се очаква един от операторите буквално да убие пазара с доста ниски цени. Това може да спре тенденцията за увеличаването на стойността която средно плаща всеки потребител – тенденция, която забелязваме от пускането на 4G мрежи в страната. Хипотеза, за която все още няма потвърждение и тепърва ще видим как ще се развие през 2021 г.

Така, новата година ще я посрещнем с първите масови търгове за честоти, премахнати прегради за изграждане на 5G мрежи, но и объркан пазар. Донякъде заради търговската война между САЩ и Китай, както и заради самата пандемия.

The post 5G в България – какво предстои appeared first on TechTrends България.

Изследването на Nikkei показва няколко тенденции. Първата е в пренасянето на все по-голям обем данни към доскоро развиващи се държави, като Индия, Китай и Бразилия. Втората е в силната регионализация на света, когато става въпрос по отношение на ползването на онлайн технологиите.

Новият лидер

Китай отговаря вече за почти една четвърт (23%) от световния международния интернет трафик. Страната е далеч пред предходния лидер САЩ, който разполага с едва 12% от общия обмен през 2019 г. Важно уточнение прави Nikkei, като в статистиката за Китай е включен и Хонконг, който има различен статут и регулации за онлайн пространството от останалите провинции.

Азиатските държави, като цяло започват да формират голяма част от трафика, като през 2019 г., като с големи ръстове са още Индия, Сингапур и Виетнам. Нещата са се изменили много през последните две десетилетия. Интерактивните данни за 2001 г. показват съвсем контрастна картина. В нея, лидер е САЩ, следвана от Великобритания, Германия, Франция, а единствената азиатска държава в Топ 5 е Япония.

Сега, единствената европейска такава е Обединеното кралство, а следващата е чак на осма позиция и това е Русия. Индия, Бразилия и Виетнам все по-активно използват глобалната мрежа за международна връзка. Сингапур, също е важен елемент в интернета на новото десетилетие.

Големият обем от международния трафик, който преминава през Китай е повод за притеснение за останалите държави. Особено от Западното полукълбо. Опасенията са, че страната вече се превръща в суперсила на дигиталните данни, което в комбинация с голямата трансгранична обмяна може да доведе до доминацията на Пекин в ключови области като изкуствен интелект и други нови технологии.

„Натрошената мрежа“

По-тревожната тенденция е, че се наблюдава регионализиране на трафика. Доскоро той беше или само локален (в рамките на конкретната държава) или преминаваше в един или друг момент през САЩ. Сега, данните вече започват да циркулират много повече между близки страни. Пример за това е Китай.

През 2001 г. 45% от международния трафик е със САЩ, но 18 години по-късно той се свива до едва 25%. За сметка на повишаването на обмена на данни със регионални съседи, като Виетнам (17%) и Сингапур (23%). Близо половината от трафика на Китай през 2019 г. е с азиатски държави.

Тази регионализация се засилва все повече и с различните местни регулаторни инициативи, като последните действия и планове на Европейския съюз. Както и директни действия насочени срещу китайски компании – каквито са санкциите на САЩ срещу социалната мрежа TikTok. Понятието за това състояние, което западните медии и експерти се опитват да наложат, е „натрошена мрежа“ (splinternet).

Тази регионализация на трафика ще има своите последици. Най-голямото е в обмена на информация между специалисти. Например, агресивната политика на САЩ срещу китайските технологични компании, кара последните да разработват свои алтернативи. Така, ако сега програмистите ползват платформата GitHub на Microsoft за споделяне на програмен код от софтуерните специалисти, Пекин започва създаването на собствена – Gitee. Която пък може да се окаже доминираща в Азия, предвид, факта, че все повече съседни държави поддържат силен обмен на данни с Китай.

The post Китай вече доминира и по международен интернет трафик appeared first on TechTrends България.

Южнокорейският гигант Samsung представи своята концепция как ще изглеждат мобилните мрежи от шесто поколение (6G). В нея говорим за дигитални копия на хора и обекти, което ще замъгли още повече границите между виртуалния и реалния свят. Ако при 5G основните ползи ще са повече за бизнес компаниите, общините и създаването на нови услуги, от които ще се възползват обикновените потребители при 6G ще отидем дори по-далеч.

Samsung предполагат, че изключително високите скорости, минималното забавяне, големия трафик и силната сензорна мощ ще се използва от алгоритми и изкуствен интелект за анализ на обстановката и дори взимане на решения. Пълният доклад можете да намерите ТУК.

Прогнозна пътна карта

Всичко това все още е в сферата на теоретичните възможности, които тепърва се проучват, но могат да покажат накъде ще се развиват технологиите. Доста често те остават за по-късен етап, особено когато се оценят наличните граници на технологичния прогрес. Някои от първоначалните 5G концепции бяха изместени за 6G, след като започна разработката на конкретните решения.

Samsung прогнозират, че първите тестове на 6G могат да бъдат осъществени през 2028 г., а две години по-късно да имаме вече и първите изградени мрежи. Този проекто-календар съвпада с досегашното развитие на предходните поколения. Телеком индустрията спазва почти стриктно 10-годишния цикъл за развитие на технологиите.

Самите възможности за по-следващото поколение трябва да са следните. Ако 5G позволява пикови скорости от 20 Gbps, то при 6G те ще трябва да достигат 1 Tbps или 50 пъти по-бързи. Забавянето ще бъде ограничено до внушителните 100 микросекунди (µs). Всичко това ще повиши гарантираността на връзката поне 100 пъти.

Приложенията на по-следващото поколение

От Samsung дават интересна прогноза, че след десет години по света ще има 500 млрд. свързани устройства. Те няма да са задължително само потребителски, а ще включват редица сензори, приложения и др. Това е близо 60 пъти повече отколкото е прогнозното население на света през 2030 г. Самите крайни устройства ще възприемат различни формати – очила за добавена и виртуална реалности (AR и VR), холограмни системи и всякакви ежедневни предмети.

Повечето от тези свързани джаджи ще са основните потребители на 6G мобилните мрежи. Именно за това следващото поколение безжични системи трябва да осигурят връзка за толкова много устройства. 5G прави голяма стъпка в тази посока, но според Samsung тя няма да е достатъчна в един момент и нейния капацитет ще бъде изчерпан.

Друг елемент ще е в развитието на т.нар. разширена или крос реалност (XR). Тя комбинира в себе си елементите от AR и VR в едно и ще позволи приложенията на двете технологии да бъдат предоставени с едно решение, вместо с различни. Съответно изискванията за бърз обмен на огромно количество информация ще е ключово за тази нова система. XR се очаква да стриймва съдържание в 16K, което изисква пренос на данни в размер поне на 1 Gbps. Въпреки че 5G позволява такива скорости, настоящите системи не позволяват да се поддържа непрекъснат обмен при подобна връзка.

Дигиталните холограми са нещо от научната фантастика, което развойните екипи на Samsung разглеждат напълно сериозно. Според тях, напредъкът в областта на екраните, мобилните устройства и мрежи ще позволи да се прави подобно триизмерно представяне с дълбоки детайли. Те ще изискват още по-мощна връзка от около 1 Tbps. Към подобни скорости ще се стремят учените в разработването на 6G мрежите в техния късен етап на развитие.

Ограниченията

Интересното е, че според Samsung един от най-големите проблеми и спирачки пред развитието на технологиите няма да дойде толкова по отношение на развитие на мобилните мрежи и връзка. Тя ще се формира от две ограничения, които съществуват и в момента – мобилната процесорна мощ и батериите за преносимите устройства.

Въпреки големите пробиви, които британския разработчик ARM направи, за да позволи толкова високи възможности за смартфони и таблети, развитието няма да бъде достатъчно за постигане на визията за възможностите за 6G. Например след 2030 г. изчислителната мощност се очаква да достигне 5 000 гигафлопа в секунда. В същия момент за осъществяването на холограмна услуга ще са необходими над 9 000 гигафлопа.

Проблемът с батериите е повече от ясен, като той и в момента е доста силна пречка за 5G устройствата. Неслучайно, всички нови смартфони, които поддържат технологията идват с много висок капацитет за нея, което ги прави малко по-обемисти и тежки от своите 4G събратя. Интересното е, че във визията на Samsung не се посочват потенциални решения в тази посока.

Новите мрежови технологии

Южнокорейският гигант навлиза в много по-задълбочени детайли относно новите системи и технологии, които ще се използват за 6G. Ще се засили значително ползването на т.нар. edge или периферни изчисления. По-обемното обработване на данни вече ще трябва да може да се разпределя между крайното устройство и облачния сървър. Това ще намали времето за реакция и забавянето.

Samsung предполагат, че ще се използват милиметрови вълни в терахерцовия диапазон. Тоест ако при 5G се планира ползването на честоти до 110 GHz, при 6G те може да достигнат 3 000 GHz или 3 THz. Това е свързано с много технологични проблеми и въпроси свързани със силата и възможностите на излъчванията. Причината е, че вълната става изключително къса с екстремно висока честота. Отделно, тези спектри все още се ползват в лабораторни условия и са много по-малко изследвани от милиметровите вълни, които ще се ползват при 5G.

Антените също ще претърпят видоизменения. Едно от ключовите такива е използването на метаматериали – за разлика от стандартизираните, те могат да бъдат разнородни по своите характеристики и възможности. С което една антена да разполага с различни излъчватели и да покрива по-голям спектър от дейности.

Любопитна е идеята да се използват самите устройства като допълнителни антени за препредаване на сигнал, чрез т.нар. cross-link интерфейс. С което да се намали дуплексния трафик към базовите станции.

Последната голяма промяна засяга използването на различните видове стратосферни и орбитални ресурси. Още от изграждането на 4G мобилните мрежи се говори за ползването на спътников сигнал, за осигуряването на покритие в отдалечени региони или на допълнителен капацитет. При 6G необходимостта от такъв ще нарасне значително и може би най-накрая сателитните оператори ще могат да предоставят мобилна връзка в по-големи мащаби на земната повърхност.

The post Samsung представи част от визията си за 6G мрежа appeared first on TechTrends България.

Аргументите на ЕК са повече от красноречиви. Според Брюксел, настоящият разрешителен режим отнема много време, пари и усилия на операторите в развитието на своите мрежи. При 5G изграждането на допълнителен слой от микро и нано клетки е задължителен за създаването на нови услуги и възможности и подобно облекчение ще ускори работата на компаниите.

„Безжичните 5G мрежи са стълб в социално-икономическото развитие на Европа, като те ще предложат нови услуги в здравеопазването, енергетиката, транспорта, образованието и много други сфери“ Тиери Бретон, европейски комисар за вътрешния пазар

„Безжичните 5G мрежи са стълб в социално-икономическото развитие на Европа, като те ще предложат нови услуги в здравеопазването, енергетиката, транспорта, образованието и много други сфери“, коментира еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон. „Тяхното значение е дори още по-видно и ключово във възстановяването от кризата с коронавируса“.

Бретон допълни, че Брюксел и държавите-членки трябва ад положат пътя за бързото разгръщане на 5G и да премахнат административните пречки за това, което ще подсили търсенето на подобни услуги от европейската индустрия и ще насърчи европейските иновации.

Параметри на регулацията

Новите правила позволяват на телекомите да разполагат малки клетки без да е необходим извънреден разрешителен режим от местните власти. ЕК се аргументира, че това ще стимулира по-бързото разгръщане на 5G мрежите, които в следващата си фаза на развитие ще разчитат на подобна инфраструктура. Това се постига с намаляване на административната тежест и времето, което е необходимо за интеграцията на подобно оборудване.

В пълното си решение, ЕК обрисува и конкретните параметри, които малките клетки трябва да спазят, за да попаднат в облекчения режим. Те не трябва да са с обем по-голям от 30 литра, в който се включва всичко – активната антена, процесорната, захранващата част и мястото за съхранение на информация. Това е размер горе-долу на една нормална раница.

По-важен е друг елемент – малките клетки задължително трябва да са до клас на излъчване от E10. Тоест антените да излъчват с мощност до 10 W (вата). Освен тях, операторите ще могат да ползват и по-слабите антени от класове E0 до E2, които са с мощност от няколко миливата (mW) до 2 W. Това е над 25 и 50 пъти по-слаби излъчвания, отколкото традиционните базови станции. ЕК сравнява тяхната мощност с тези на традиционните WiFi рутери.

За по-мощния клас E10 има и конкретни ограничения с цел осигуряване на безопасност. Подобни клетки трябва да се разполагат на височина от минимум 2.2 метра в открити пространства, за да има дистанция от преминаващите хора. За закрити помещения, като стадиони, търговски центрове, летища и други, минималното им поставяне е на височина от 4 метра.

Регулацията ще важи за територията на целия Европейски съюз и влиза в сила през първите дни на 2022 г.

Защо е важна

Новите правила ще премахнат необходимостта от съгласуване за разполагането на сравнително малка по размери и мощност инфраструктура в гъстонаселените райони. Предвид слабото използване на подобни клетки, в много държави правилата за тях са сходни като на традиционните базови станции.

В България за последните се изисква издаване на ново разрешително за нормален строеж, дори при модернизация на оборудването, което не налага конструктивни промени. Крайният резултат е, че дори при преминаването от 3G към 4G във вече готови обекти, операторите плащат и чакат като за нови базови станции. Самият процес отнема между 12 и 24 месеца и коства десетки милиони левове само за разрешителни.

Българското Народно събрание трябва да гласува промени в Закона за устройство на територията, които ще облекчат строителния контрол при модернизация на базовите станции. Процедурата по замерванията на излъчванията ще остане непроменена.

Поставянето на микро и нано клетките на операторите в отделна категория, която ползва облекчения на ниво ЕС, ще се отрази и в България. Което ще позволи на телекомите по-бързо да изградят допълващи мрежи за високоскоростна връзка като част от 5G.

The post Европа прие облекчени правила за изграждане на 5G мрежи appeared first on TechTrends България.

Покрай успеха на последния, беше въпрос на време големите студиа да се включат в „кралската битка“, като въвлекат своите култови франчайзи. Края на 2018 г. и цялата 2019 г. беше точно периодът в който сериите Call of Duty и Battlefield изградиха собствени режими… и се провалиха с гръм и трясък. Последваха алтернативните планове, като EA рискува по-отрано и съответно спечели част от „кралския пай“ с Apex Legends. На Activision им трябваше една година, но се върнаха в играта с Call of Duty: Warzone, който дебютира само преди месец.

Причините за провалите и успехите на гигантите в гейм индустрията в Battle Royale са доста сходни, което показва и голяма част от тенденциите в този сегмент. Както и последствията – засилената конкуренция, трудно може да детронира водещите игри, но бавно и сигурно еродира тяхната потребителска база. Най-вероятно до следващата истински успешна концепция – било то модифицирана стара или напълно нова.

Какво е Battle Royale и как започна всичко

Идеята на Battle Royale е на хартия проста, но на практика доста предизвикателна за играчите. На наистина голяма карта се пускат значително количество играчи – обикновено между 64 и 150. Тяхната задача е да намерят разпръснатото по терена оръжие и екипировка и да оцелеят. Било то поединично или по отбори от двама до четирима души. Колкото повече играчи и екипи се елиминират, толкова повече се смалява територията с която оцелелите разполагат. Печели този, който остане последен.

Концепцията не е напълно нова и в гейминга се е срещала под формата на King of the Hill, Last man standing и др. В сферата на киното повечето ще направят асоциации с поредицата „Игрите на глада“, но тя присъства директно и индиректно още от екшъните от края на 80-те години. „Бягащият човек“ с Арнолд Шварценегер е подобен пример. Дори тази продукция също е по книга, само че на Стивън Кинг (под псевдонима Ричард Бакман). Дори името Battle Royale е взето от едноименния японски филм от 2000 г. с идентична концепция на настоящия гейм жанр.

В света на игрите, точно този формат започва с модификация на Minecraft, вдъхновена от първата част на „Игрите на глада“ през 2010 г. Истинското начало на Battle Royale обаче идва по-късно. Жанрът е вдъхновен от модификацията DayZ на ArmA III. Огромните карти, реалистичните механики на базовото заглавие дават идея за създаването на версия, в която играчите трябва да оцелеят на всяка цена поставени в условията на зомби апокалипсис. То се оказва много хардкор изживяване, в което се поставя на изпитание морала на геймърите – дали да се съюзят с някой непознат, да го предадат или да го убият, за да му вземат нещата.

Един от играчите с псевдоним PlayerUnknown (истинско име Брендън Грийн) вижда потенциал, ако опрости концепцията на DayZ и я преработи в „гладиаторски формат“. Взимайки King of the Hill, мащабите на ArmA III, новият енджин Unreal 3 на Epic Games, намали леко реалистичността ѝ се създава именно познатата ни PlayerUnknown’s: Battlegrounds (PUBG). Историята на играта е още по-заплетена, като първоначално е под шапката на Sony, които искат да развият DayZ в голямо заглавие с името H1Z1. Японският гигант обаче желае да запази зомби формата, за да не изпусне оригиналната фенска база. Грийн решава да заложи изцяло на новия Battle Royale режим (който все още се казва King of the Hill) и така PUBG излиза самостоятелно.

След което, както се казва всичко е история. PUBG става мега хит чрез платформата Steam, Epic Games виждат потенциала и го доразвиват, като премахват реализма и вкарват анимационна визия в един обречен проект, наречен Fortnite. След което, последната се превръща в истински онлайн феномен. PUBG и Fortnite се конкурират ожесточено, като и двете имат различни фенски бази, като профили, гейм механики, визии, но използват единствено Battle Royale.

Неуспешните опити на Activision и EA

Activision първи от големите се пробват в новия жанр. Той за момента се разработва единствено от PUBG и Fortnite, както и от редица малки независими ентусиасти, които обаче не успяват да предложат нещо повече от установените лидери. Няма по-добър избор за навлизане в Battle Royale от Call of Duty франчайза. През ноември 2018 г., единственият мултиплеър наличен за новия Black Ops 4 е новия режим Blackout, който е класическа „кралска битка“. Само че с оръжията, екипировката и картите от култовата поредица игри.

Не може да се отрече, че разработчикът Treyarch прави чудеса с енджина на Black Ops 4, за да позволи създаването на една огромна карта. Усилията обаче не остават напълно оценени. Въпреки, продадените над 30 млн. копия, те не успяват да се задържат като играчи в новия режим Blackout. Няколко месеца след излизането ѝ, сървърите започват да се опразват и още през февруари 2019 г. става доста трудно да се изиграе и един рунд. Излизането на Black Ops 4 на промоция възраждат малко фенската база, като към април 2020 г. тя се оценява малко под милион, по данни на gamstat.com.

EA също катастрофират със своя хитов франчайз Battlefield в опита си за навлизане на Battle Royale. Режимът там се казва Firestorm и излезе в края на март 2019 г. На него се залагаха високи надежди, да спаси противоречивият и проблемен Battlefield V, който се превърна в истинско маркетингово фиаско. Последният факто изобщо не помогна, нито на франчайза, нито на режима „кралска битка“ подготвян за него. Крайният резултат е, че сървърите бяха натоварени единствено в рамките малко повече от месец. Самият Battlefield V в момента се играе от най-верните и запалени фенове, които избягват Firestorm.

Да се поучиш от грешките

Провалът на Activision и EA в Battle Royale жанра може лесно да се идентифицира. Това е, че и двата издателя добавиха популярния режим като допълнителна част от пълноценно ААА заглавие, което струва поне 60 долара. Една от причините за големия успех на Fortnite е фактът, че той е безплатен за игра, а приходите идват от купуването на виртуално съдържание, като различни визии за главните герои, за оръжията и екипировката. PUBG е платена, но цената ѝ е доста по-ниска от хитовите заглавия и е сравнима с тази на Counter-Strike: Global Offensive.

По този начин Activision и EA ограничават своята потребителска база, само до тези, които закупят съответно Call of Duty: Black Ops 4 и Battlefield V. Втората игра се провалят още по-гръмко, най-вече заради натрупаният негативизъм покрай маркетинговата кампания. За успешната рецепта са необходими – добър геймплей, който да е в духа на Battle Royale, интересни механики, които да го различават от конкуренцията и лесен достъп на потребителите.

EA обаче не залагат само на една игра. През 2019 г. те успяват да наложат свое заглавие, което да разчупи дуопола на Fortnite и PUBG. Около месец преди да излезе Firestorm за Battlefield V, EA публикува безплатната Apex Legends. Разработена и ситуирана във вселената на Titanfall, играта има малко по-анимационен стил, като се опитва да вземе по нещо от всеки един от представителите на „кралската битка“ на пазара.

Голяма роля изиграва хитрата маркетинг кампания, която включва тихото ѝ пускане и плащане на известни стриймъри да я популяризират. Безплатният бизнес модел, в комбинация с добрата политика при старта, поставят Apex Legends на картата, като третата Battle Royale игра с милиони последователи. EA и Respawn вкарват още един ключов елемент – последващата поддръжка. Добавянето на ново съдържание на регулярна база (под т.нар. сезони) и непрекъснато балансиране на самия геймплей. Това допълнително подкрепя развитието на Apex Legends в дългосрочен план.

Activision им отнема около година, докато реализират тази формула. Макар и закъсняла, „кралската битка“ на Call of Duty: Modern Warfare може да се окаже повратна точка в жанра. Грандиозният успех на самата игра, върна фокуса на геймърите към обезличаващия се франчайз. Това е много добра основа за Battle Royale, който феновете очакваха с нетърпение.

Така, през март се появи Warzone – „кралската битка“ на Modern Warfare. За изненада на всички, тя е безплатна, което ѝ позволява да се надгради към вече установената фенска мрежа. Резултатите не закъсняват. Само в рамките на десет дни, потребителите ѝ достигат 30 млн. След още малко повече, вече надминават 50 млн. За месец, Call of Duty: Warzone оставя зад гърба си, прекия конкурент Apex Legends (по някои данни), дългогодишния хит в електронните спортове Rainbow Six: Siege, класиките Counter-Strike: Global Offensive и Team Fortress 2, както и безплатната Warframe.

Истинската „кралска битка“

Така за първи път на сцената вече имаме не два, а цели четири претендента за короната в „кралската битка“. Fortnite постигна през 2019 г. впечатляващите 250 млн. регистрирани потребителя. PUBG, разполага с около 600 млн., но те трябва да се приемат с много, ама много условия, предвид, факта, че разработчикът обича да надува статистиките. Много е вероятно в тях да са попаднали и клонингът на PUBG в Китай, след като официалната версия беше спряна и заменена с „по-патриотична“.

Новите попълнения вече споменахме, че са на нива около 50 млн. общи потребителя. Apex Legends е около 50 млн., докато Call of Duty: Warzone включва около 51 млн.

Това са по-лесните статистики, с които може да измерим успеха на дадено заглавие. При които всъщност няма да има надпревара. По-важно е колко от тези потребители продължават да играят на регулярна база. Тези данни вече са по-трудни за намиране, защото се водят до голяма степен и търговска тайна. От тези места, където може да изведем някакви числа, се очертава много по-различна картина.

PUBG е може би най-лесна в това отношение – според статистиките на SteamDB за платформата Steam, средномесечните са около 480 хил. Което е много под абсолютния пик от 3.2 млн. отчетен в края на 2017 г. Към тези малко под половин милион добавяме още около 240 хил. месечни за PlayStation и 1.5 млн. за Xbox One, като тези данни са от Gamstat.com. Така общо получаваме, около 2.2 млн. средномесечни потребителя… от 600 млн. Предвид, че според Newzoo, основна част от геймърите предпочитат да я играят на смартфони (42%) може горе-долу да удвоим горните числа. Те пак ще са под 5 млн. потребителя.

Останалите три заглавия са проблемни, защото не са напълно налични в Steam. Fortnite вече е наличен единствено през онлайн магазина на Epic Games. В него, няма статистики, но от компанията обявиха, че той е достигнал до 108 млн. регистрации. Последните данни, които официално бяха разгласени са от 2018 г., когато Fortnite достига 78 млн. месечни играчи. Сега, най-вероятно са в пъти по-малко, но няма конкретни данни. Статистиката за Xbox е за 16.7 млн. месечни и 400 хил. за PlayStation, но от gamstat допълват, че за последните не влизат тези от режима Battle Royale. Което обезсмисля сравнението. Независимо от всичко, това поставя Fortnite с над 17 млн. редовни потребителя само за конзоли, без да броим PC и смартфони.

Същата липса на данни важи до голяма степен за Apex Legends и Call of Duty: Warzone. Първата, разполага с около 2.7 млн. PlayStation потребители и около 5.1 млн. за Xbox One. Или около 7.1 млн. общо, без да броим тези за PC.

Ситуацията с Call of Duty е напълно различна. За Xbox редовните геймъри са 9.2 млн., а тези за PlayStation са 19.2 млн. или общо 28.4 млн. само за конзоли. Тук има две огромни условия. Първото е, че не влизат данните за PC, а второто е, че това са общите за Modern Warfare. Отделна статистика за Warzone режимът засега няма.

Тълкуване на данните

Какво означават пробивите на EA и Activision? До голяма степен, ако те са успешни в дългосрочен план ще има отлив от останалите две заглавия. Такъв се забелязва най-вече при по-старата от тях – PUBG. Тя е далеч от върховите си моменти от 2017 г. и ако не е потенциално азиатския и мобилния пазар, вече да върви към постепенно забвение.

Любопитни са разбивките на Newzoo, в които се показва припокриване на основна част от аудиторията на три от игрите – Fortnite, PUBG и Apex Legends. Първата е с най-много геймъри, които я предпочитат само нея – 53%. Apex Legends и PUBG са далеч назад с 24% и 18% съответно.

Как ще се отрази навлизането на Call of Duty: Warzone? Ако съдим по данните на Newzoo, най-много ще пострада именно Fortnite. Причината е, че младите геймъри, които допреди няколко години са били таргет аудитория на CoD франчайза, са се прехвърлили към хита на Epic Games. С Warzone има голям шанс те да се завърнат.

Много от феновете на PUBG идват от Battlefield франчайза и провала на Firestorm и V-цата, кумулативно може да доведе до допълнителен ръст при Call of Duty. Той не е гарантиран, но е логичен, предвид малко по-хардкор ориентирането на играта, спрямо по-аркадните предишни части. Припокриването на Apex Legends с Overwatch пък показва, защо хитът на Blizzard губи популярност през последната година.

Напред в бъдещето

Доминацията на Battle Royale в гейминга и по-специално на Fortnite доведе до няколко необратими последствия. Първото и най-логичното е, включването на големите издатели в „кралската“ надпревара. Отне им около три години и по един неуспешен опит, но вече имаме общо четири заглавия. Проблемите при тях бяха, че се опитаха да пренесат бизнес модела на сериозните и скъпи игри в сегмент, който разчита на голяма база фенове, свикнали на безплатни такива. Затова и рецептата за успешния Battle Royale заглавие е именно в това да бъде максимално достъпно.

Втората тенденция е скоро да има пренасищане на жанра и постепенно ориентиране на геймърите към други видове игри. Това вече е факт, щом DooM Eternal е на път да стане едно от най-големите заглавия за 2020 г. Както и ще видим дали Cyberpunk 2077 ще оправдае високите очаквания. Ако излезе през настоящата година и няма нови забавяния. Дали те ще са достатъчни да детронират Fortnite е много трудно да се каже, като е по-вероятно това да стане с постепенното „изяждане“ на аудитория от преките му конкуренти.

Както и завръщането на Battle Royale след известно време. Тези цикли на ръст, спад и нов възход са ясно видими сред заглавия, като Counter-Strike, World of Warcraft, League of Legends, Grand Theft Auto V и Minecraft. Epic Games хитро мислят в бъдеще след Fortnite. Компанията инвестира стотиците милиони приходи не просто в поддържане на своя хит, но и в създаването на бизнес модел с перспектива. Създаването на конкурент на Steam и Valve е доста силен ход, който тепърва ще дава плодове. Отделно, двата Battle Royale хита са базирани изцяло на технологията на Epic Games, като ползват Unreal енджина. Което е изключително добра реклама за компанията.

The post Рецептата за успешен Battle Royale appeared first on TechTrends България.

Beam е шестото придобиване, което софтуерната компания прави през последното десетилетие. Една от големите и по-известни обявени сделки на Bulpros е закупуването на германската GBS в началото на 2017 г., като по този начин тя засилва присъствието си в най-голямата европейска икономика.

Нови компетенции

Придобиването на Beam е породено от няколко цели. Силният растеж на Bulpros дава предпоставки за увеличаването на портфолиото ѝ, което най-лесно може да се осъществи, чрез купуване на по-малки и специализирани фирми в съответните области. От друга страна, големите софтуерни компании в България решават проблема с недостига на подготвени кадри, като придобиват някоя бутикова фирма.

В случая Beam е точно такава. Към края на 2018 г. разполага с 12 служители, но с доста силни приходи от над 800 хил. лева и 63 хил. лева печалба. Компанията е специализирана по консултиране, интегриране и поддържане на различни SAP решения, с фокус към автомобилни, производствени или финансови дружества.

„Заедно с Beam ще увеличим нашите технически компетенции и сферата на SAP решенията и ще увеличим портфолиото си от дигитални услуги“ Ивайло Славов, Bulpros

Bulpros са работили с Beam по различни проекти заедно през годините, но без да дават конкретика по какви точно. Сега, по-голямата софтуерна компания ще използва компетенциите на малкия екип и ще може да развива SAP услуги.

„Заедно с Beam ще увеличим нашите технически компетенции и сферата на SAP решенията и ще увеличим портфолиото си от дигитални услуги“, коментира Ивайло Славов, главен изпълнителен директор на Bulpros в прессъобщението на компанията.

За дружеството това е от стратегическо значение за разширяването на предлаганите услуги към корпоративни клиенти в основните ѝ пазари.

Растеж и ограничения

Bulpros е един от най-видните представители на т.нар. втора вълна в българската IT индустрия. Компанията е основана през 2010 г. и първоначално извършва различни технологични аутсорсинг дейности. Основателите ѝ имат стабилен опит в предоставянето на корпоративни IT услуги, което ѝ помага да поеме големи клиенти от самото начало.

В рамките на шест години, Bulpros се разширява от петима души на над 500, а десетилетие по-късно вече то разполага с 18 офиса в Европа и Северна Америка. В България, компанията има общо четири звена – по едно в София, Пловдив, Варна и Бургас. Някои от чуждестранните офиси са отделени в различни местни компании.

По данни на „Капитал“ през 2017 г. консолидираните приходи на дружеството надминават 60 млн. лева, а служителите ѝ – 1 200 души. Според Търговския регистър, за 2018 г., българското дружество Bulpros отчита 34.7 млн. лева приходи, от които 1.85 млн. лева е печалбата, а заетите са над 330 души.

До 2016 г. в компанията влизат три големи подялови инвеститора, сред които са NEVEQ II и BlackPeak. Те осигуряват средства на стойност 3.5 млн. евро. Свежият капитал се използва от Bulpros за забързване на растежа, като те са най-вероятния източник на ресурса, необходим за придобиванията, които компанията осъществява след това.

The post Bulpros придобива интегратора Beam appeared first on TechTrends България.