В края на февруари, гръцките медии започнаха спекулациите, че United Group се подготвя да продаде местните си активи. Още тогава, тръгнаха и предположенията, че може цялата група да смени собствеността си и да не се ограничи само с бизнеса си в южната ни съседка.

Новата информация на Bloomberg подкрепя за момента втория вариант. Тя продължава да е неофициална, но вече поне не се говори само за гръцките активи. От друга страна, ако Etisalat и United Group достигнат до съгласие и потенциално до сделка, то тя ще има големи проблеми с регулаторното одобрение. Арабската група изкупи мажоритарния дял в повечето телеком активите на PPF Group в Централна и Източна Европа, които включват Yettel и CETIN.

Проучвателна фаза

Информацията на Bloomberg е доста оскъдна. Според американската агенция, Etisalat са започнали да проучват възможностите за пълното придобиване на United Group. Източниците на Bloomberg също така споменават, че настоящият мажоритарен собственик на балканския телеком – британският фонд BC Partners, търси обща оценка от около 8 млрд. евро.

Нещата са все още в доста начална фаза. Двете страни отказват официален коментар, като Etisalat (който оперира под търговския бранд e&) допълват, че са публична компания и ще държат акционерите информирани за подобни действия. От тяхна страна има само, че „към момента“ не са отправили конкретна оферта за United Group. Източниците на Bloomberg посочват, че официалната процедура по продажбата се очаква да започне през юни.

Това подкрепя предположенията на гръцките медии от края на февруари, че BC Partners се подготвят за пълно излизане от балканската телеком група. Информацията от тогава включваше освен Etisalat, като потенциален купувач, но и саудитската Saudi Telecom. Звеното Tawal на втората компания придоби мобилните кули на United Group в края на 2023 г. за 1.22 млрд. евро и потенциално изкупуване на целия конгломерат изглежда като логична стъпка напред.

Малко вероятният гръцки пакет

Източниците на Bloomberg внасят доста малко яснота спрямо информацията от гръцките медии отпреди два месеца. Те подкрепят тезата, че BC Partners най-вероятно ще търсят купувач на целия United Group, а не само „на парче“. Сумата, която търси британския фонд също не е случайна и изглежда логична. Телеком конгломератът има натрупан дълг към края на 2023 г. в размер на 7.13 млрд. евро, като по същото време продава мобилните кули на Tawal за 1.22 млрд. евро. В началото на 2024 г. бяха емитирани нови дългови облигации на стойност 1.73 млрд. евро, но те са за плащане на предстоящи падежи по задълженията.

Ако приемем, че постъпленията от сделката ще отидат за покриване на дългове, остават около 6 млрд. евро. При оценка от 8 млрд. евро, BC Partners ще успеят да вземат около 2 млрд. евро печалба, която обаче не включва първоначалната инвестиция за закупуването на United Group от фонда през 2019 г. Тя е на стойност от 2.6 млрд. евро, с което британската финансова институция ще бъде на загуба от около 600 млн. евро. Сумата може и да е по-малка, като това ще зависи от точните параметри на потенциалната сделка, както и на комисионните.

Предвид високото задлъжняване на United Group и желанието на BC Partners да излязат от групата не изглеждаше логично, да „продават на парче“. Гръцкият бизнес на конгломерата формира само около 30% от приходите и около 27% от печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Ако приемем последната като основния критерий при формирането на пазарната оценка, то при самостоятелна продажба, BC Partners ще вземе едва 2.16 млрд. евро. При това без да включваме дългът, който е изтеглен с обезпечения на гръцките активи.

Супер балкански телеком или защо имаме проблем

Отново опираме до хипотеза, в която Etisalat стигне до споразумение и реши да придобие United Group. Сделката ще бъде изключително трудна за одобряване на регулаторно ниво. Арабският телеком вече купи мажоритарния дял (50% + една акция) в телеком звеното на PPF Group – PPF Telecom. В него влизат всички оператори под бранда Yettel, инфраструктурното CETIN и словашкия O2. В трансакцията не се включват чешките телеком активи на PPF Group, а цената е 2.15 млрд. евро.

Проблемът е, че при придобиване на United Group, заедно с горните оператори ще има припокриване на няколко пазара. Най-голямо то ще бъде на два пазара – този в България и в Сърбия. На нашия например, то ще е огромно. Etisalat ще контролира вторият и третият по приходи телекоми („Виваком“, „Йеттел“ и „ЦЕТИН“ в комплект), както и двете най-големи медийни групи – „Нова броудкастинг“ и „бТВ“. С което при мобилните абонати, Etisalat ще постигне дял от 63.3% по данни на Комисията за регулиране на съобщенията за 2022 г. Медийният пазар е по-труден за данни, но по такива от 2021 г. от една от двете агенции – ГАРБ, двете групи постигат сумарна аудитория от 74% през 2021 г.

В Сърбия също имаме силно припокриване, тъй като там оперират SBB за United Group, а за PPF Telecom Group там са местните звена на Yettel и CETIN. Проблемът е доста по-лесен за решаване в Словения, където застъпване има само на медийния пазар с местните Pop и United Media. Ситуацията е идентична и в Хърватска, но там United Group имат и оператора Telemach.

Предвид факта, че такава сделка обхваща множество страни-членки на Европейския съюз има голяма възможност освен одобрение от местните регулатори, да се чака и такова от Брюксел. Което ще усложни сделката, като най-затруднено ще е положението именно на българския пазар. Засега тя все още е в сферата на спекулациите, като през следващите няколко месеца може да очакваме някакво развитие и потенциално потвърждение.

The post След Yettel, арабската Etisalat се прицели и в United Group appeared first on TechTrends България.

Още в навечерието на Коледа 2021 г. трите телекома обявиха, че ще активират клаузата за индексация на своите съществуващи абонаменти, заради силното нарастване на цените през годината. Още тогава идеята стартира със скандали, като два от операторите се опитаха да направят корекция на цените с натрупване от две години назад. Действието беше оспорено от регулаторите и впоследствие премахнато. Така, операторите индексираха цените, като ползваха инфлацията само за предходната година.

Във всички случаи, новата практика се хареса на телекомите и те повториха корекцията в началото на 2023 г. Тогава, действието беше повече от логично, защото инфлацията за предишната година достигна до рекордни нива от 15.3%. Операторите сами наложиха ограничение на максималната стойност на поскъпване, с което малко тушираха напрежението.

Индексацията се превърна в практика и затова не беше изненада, че и през януари 2024 г. такава беше обявена. Два от телекомите съобщиха за корекция веднага след като бяха публикувани официалните данни за инфлацията. Третият се очаква да се присъедини към тях през следващите дни. Това, което шокира всички беше двойната разлика между индексациите – „Йеттел“ обяви поскъпване от 9.5%, докато „Виваком“ само от 4.7%. Потребителите останаха объркани, някои се почувстваха излъгани, а недоверието към телекомите рязко скочи. В същия момент спорът за сделката с „Булсатком“ се политизира и не отне много това да се случи и с индексацията.

Урок по инфлация

За да разберем какво точно се случва, първо трябва да обясним как се измерва инфлацията или Индекса на потребителските цени (ИПЦ). Тя показва разликата между цените на продукти и услуги, които се следят през цялата година. Точно кои се подбират и каква тежест имат за крайния резултат се нарича „кошница“. Обикновено се представят три стойности – средногодишна, месечна на годишна база и месец спрямо месец.

Първата е най-популярната и показва средното поскъпване на съответната кошница в рамките на всичките 12 календарни месеца. Втората ограничава инфлацията за даден месец, примерно декември, който се съпоставя с данните от същия месец, но предходната година. Последната пък сравнява цените между ноември и декември примерно.

Най-често и акуратни са данните на средногодишната инфлация и месечната сравнена на годишна база. Тоест, първите две. Тъй като България се опитва да стане част от еврозоната освен местния ИПЦ се прави и втори индекс – ХИПЦ. Това са хармонизирани данни, които се използва за съпоставяне на инфлацията между различните държави в рамките на Европейския съюз.

Разликата между ИПЦ и ХИПЦ е в кошницата от продукти и услуги и тяхната тежест. Вторият използва единен стандарт за изчисление между държавите, докато първият е индивидуален за всяка страна. В България ИПЦ по принцип е малко по-висок, заради по-голямата тежест на енергийните цени. Това, заедно със стремежа на настоящото правителство да вкара страната ни в еврозоната, доведе до повечето съобщения за нивата на годишната инфлация за 2023 г. да са базирани на ХИПЦ.

Сходните, но различни клаузи

Данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2023 г. посочват, че ИПЦ през декември на годишна база е 4.7%, на месечна е 0.3%, а средногодишната е 9.5%. ХИПЦ или индексът за еврозоната е 5%. Телекомите взимат местния показател, както някои вече са се досетили. Проблемът се оказва точно кой. „Йеттел“ и „А1 България“ са заложили в своите договори на средногодишната стойност на ИПЦ, която е 9.5%. Вторият оператор все още не е обявил официално индексация, но най-вероятно и той ще прибегне до такава.

„Виваком“ от своя страна са решили да заложат в контрактите само на годишната инфлация за декември. Затова те не могат да приложат средногодишния ИПЦ, а само този за последния месец на 2023 г. Промяната на общите условия само заради индексацията ще породи допълнително недоволство и ще концентрира вниманието на регулаторите към тях, затова и не е направено. Поради тази причина, обявеното поскъпване при тях е по-ниско – 4.7%.

Така, се поставяме в ситуация, в която телеком индексацията е на две различни скорости. При това с двойна разлика за потребителите на едните оператори и тези на „Виваком“. В предишните години пак са се прилагали тези показатели, но тогава тя не е била толкова значима. За 2022 г. средногодишната е 15.3%, докато годишната за декември е 16.9%. Отделно, поради високите стойности телекомите наложиха ограничение за максималното поскъпване на плановете. Това допълнително маскира разликата между общите им условия.

Политическата буря

Двойната разлика предизвика сериозна ответна реакция не само от обществото, но предизвика интереса на политиците. Телекомите вече бяха в техния фокус миналата седмица. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ се ориентира към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и по-конкретно за потенциалното одобрение на сделката между United Group и „Булсатком“.

Неговият коалиционен партньор от „Демократична България“ Иво Мирчев обаче измести вниманието към индексацията на цените и как КЗК трябва да се намеси. Като вече да се разследва за картелно споразумение между операторите. Той допълни, че и Комисията за защита на потребителите (КЗП) не действа ефективно. Действията на двамата депутати може да имат и друга цел – смяна на съставите на регулаторите, нещо за което ПП-ДБ отдавна напират.

На 5 февруари към тях се присъедини и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя призова гражданите да подават масово жалби срещу индексацията. Нинова беше сред противниците на поскъпването на абонаментите докато беше част от управлението през 2022 г. Според нея, телекомите трябва да предоставят възможност на потребителите да могат да се отказват от услугите без да плащат неустойки.

Съдебен удар (Обновено)

Нинова цитира и решение на Районния съд в Пловдив, в което магистратите обявяват клаузата за индексацията на телекомите за недействителна. Казусът е доста интересен, като потребител индивидуално води дело срещу поскъпването на абонамента му предприето от „А1 България“. В него той обвинява телекома в доста проблеми – двойно индексиране, неравноправност на прилагане на клаузата, липсана добросъвестност и едностранчиви действия. Първото не влиза в сила, защото КЗП излиза с решение срещу поскъпването за две години назад.

Магистратите обаче подкрепят част от исканията по другите точки. Според пловдивския съд има неравноправност между двете страни, защото само операторът може да поиска поскъпване, докато потребителят не може да претендира за поевтиняване при съответната промяна на инфлацията. Както и, че абонатът не може да се откаже от договора си след като е уведомен за промяната на тарифата без да изплати неустойки.

Крайното решение на Районния съд в Пловдив е, че клаузата в договора на „А1 България“ (която е идентична между трите оператора, разликата е само в ползвания индекс) е недействителна. С което телекомът трябва да възстанови надвзетите суми на потребителя и да му заплати разноските по делото. Решението е взето на много ниска инстанция и може да се обжалва пред Окръжния съд в Пловдив, а оттам и на по-висока. Затова съдебната драма по този въпрос тепърва ще се развива.

В търсене на компромис

Докато политиците се опитват да извлекат дивиденти от ситуацията или да сменят съставите на регулаторите, операторите и държавните институции търсят компромисно решение. Част от обсъжданите варианти са подобни на тези на Корнелия Нинова – да има индексация, но да се отворят договорите. Тоест, потребителите да могат да се откажат от услугата при поскъпване в рамките на месец без неустойки. По информация на TechTrends, един от телекомите е бил против и засега не е взето такова решение. Което ще реши и проблема с изхода на делото от Пловдив.

Уеднаквяване на Общите условия на трите оператора по отношение на индексацията ще гарантира равнопоставеност между потребителите на различните компании. Което е често срещана практика на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да прилага при подобни случаи. От друга страна, телекомите допреди края на 2021 г. не опираха до активиране на тази клауза. Въпреки, че инфлацията е надминавала поставения праг от 1%.

След като го направиха „им се услади“, което е видно в техните финансови отчети през последните две години. Което отвори дискусията в обществото и с регулаторите. Използването на прага на инфлация, отваряне на договорите или максимален таван за поскъпване са част от наличните инструменти, за да може да се намери компромисно решение.

The post Телеком индексация на две скорости appeared first on TechTrends България.

Така се прави първата крачка към пълното придобиване на „Булсатком“ от „Виваком“. Подобна сделка вече беше обявена през средата на ноември. Тя също чака одобрение от КЗК и се очаква да бъде своеобразен гвоздей в програмата.

Друго производство, което виси при регулатора е това за придобиването на Спас Русев на „Булсатком“ и обвързаността му по това време с „Виваком“. Тоест да реши за предходната промяна на собствеността на оператора, от което пък зависи друго производство за по-предходната смяна на собствениците. От този низ от казуси, който трябва да се разплете от КЗК рано или късно, зависи съдбата на „Булсатком“. Или пък самото попадане на компанията в този юридически и административен ад вече е предопредил нейния край.

Настоящето решение на КЗК обаче изкарва на показ и потенциалните първи пукнатини в досега безпроблемния път за консолидация на пазара в полза на „Виваком“. Всички останали големи играчи влизат с остри позиции срещу сделката за фиксираната инфраструктура. Въпреки, че регулаторът я одобрява това става с особено мнение на неговия зам.-председател. Той се изразява против това решение и се аргументира, защо то е погрешно. Това е ключово развитие, защото следващите казуси вече засягат много по-пряко пазара и първите признаци за камъчета по пътя, може да обърнат колата.

Битки за кули и канали

Решението на КЗК обхваща два елемента – мобилните кули на „Булсатком“, които вече са предадени на „Виваком“ и продадени на саудитската Tawal. Вторият е за пасивната фиксирана инфраструктура или т.нар. канална мрежа. Те също трябва да бъдат предадени на българския телеком, според условията на кредита отпуснат на Спас Русев от United Group за придобиването на „Булсатком“.

Опасенията на „А1 България“, „Йеттел“ и ЦЕТИН (последните две са търговското и инфраструктурни звена на PPF Group) са, че чрез сделката, „Виваком“ ще засили позициите си при полагането на кабелни мрежи. Което в комбинация с последните придобивания на телекома на малки оператори ще му осигури господстващо положение при фиксирания интернет. Подобни опасения бяха изразени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в свой анализ при някои от по-новите придобивания на оператори от „Виваком“.

„Йеттел“ и ЦЕТИН са на мнение, че влиянието на компанията ще стане близо до това на монополист и ще създаде бариери пред компании без инфраструктура да развиват собствена. Това загатва, че компаниите на PPF Group планират да разгръщат фиксирана мрежа и да предоставят класически ТВ и интернет услуги. В момента, тяхната инфраструктура е свързана почти изцяло с мобилното покритие на „Йеттел“. Казано накратко: контролът над каналите дава контрол над кабелите, а те – на крайните услуги.

Комбинацията с базови станции затваря напълно цикъла и с мобилния сегмент. В аргументите срещу „Виваком“ се включва и Пламен Генчев – един от бившите съоснователи и собственици на „Булсатком“. Според него, мобилната мрежа на сателитния оператор е изключително качествена. Причината да се спре предлагането на такава услуга е в решението на ръководството след него и то седмици преди да се обяви сделката със Спас Русев.

Тънки сметки

Целта на „Булсатком“ на сделката е „да подобри влошеното си финансово състояние“. Затова компанията е решила да „аутсорсне“ мрежовото си оборудване на „Виваком“. Никъде не се споменава за заема отпуснат от United Group на Спас Русев, който се погасява именно с тези трансакции. Телеком групата директно го посочва в един от докладите си за акционери, който изтича в медиите преди година.

КЗК след това прави тънки сметки, затова дали придобитите активи могат да минат за пазарна концентрация. Поради факта, че „Булсатком“ е повече сателитен оператор, фиксираната му мрежа не заема голям дял от приходите, които генерира цялото дружество. По този начин регулаторът отхвърля повечето изразени тези за концентрация. Мобилните кули са общо 167 на брой, което също е отчетено като сравнително малко, за да предизвика сериозни изменения на пазара.

Комисията също така смята, че срокът за отдаване под наем на фиксираната мрежа от „Виваком“ на „Булсатком“ е достатъчно дълъг, за да не създаде възможност за злоупотреба от телекома. Този договор също така не включва трансфер на абонати от сателитния оператор към по-голямата компания. Въпреки, че с обявяването на придобиването му от „Виваком“, от „Булсатком“ се оплакаха, че търговци на първия се опитват да заблудят негови клиенти да преминат към него.

Съпротива отвътре

Зам. председателят на КЗК Димитър Кюмюрджиев не е съгласен с решението на регулатора и го подписва с особено мнение. В него той посочва именно заема на Спас Русев от United Group и последващото придобиване на „Булсатком“ от българския бизнесмен. Затова, според него Комисията погрешно разглежда поотделно двете сделки за мобилните кули и фиксираната мрежа и тяхното влияние на пазара. Като по-правилният подход е да се разглежда като една и то за поемането на контрола над „Булсатком“.

Кюмюрджиев подчертава, че разделянето на трансакциите на няколко – за мобилната, за фиксираната инфраструктура и за самото предприятие цели единствено да се заобиколи оценката на цялата сделка като една. И то като такава, с която да се придобие цялата компания. Аргументацията му обаче има и пролуки, тъй като според него, „Булсатком“ остава без активи след продажбата на инфраструктурата, въпреки, че основния дял на абонатите на компанията са на сателитен ТВ сигнал, които не са засегнати от тези сделки.

Зам. председателят на КЗК също така изрично подчертава, че целият низ от трансакции „е за осъществяване на де факто контрол“ над оператора от страна на „Виваком“. Кюмюрджиев настоява да се проведе по-задълбочен анализ на пазара и на икономическите взаимовръзки. Той също така припомня, че година по-късно, United Group уведомяват КЗК, че искат да постигнат пряк контрол над „Булсатком“ – тоест директно придобиват сателитния оператор. Което е допълнително доказателство за намеренията на балканската група и „Виваком“.

Разплитане на Гордиевия възел на „Булсатком“

Одобрението на прехвърлянето на мрежовите активи на „Булсатком“ е само част от разплитането на Гордиевия възел за собствеността на оператора. През 2019 г. кредиторите на компанията поеха контрола от тогавашния ѝ мажоритарен собственик Пламен Генчев. След редица преструктурирания, бившият съсобственик и основател не успя да си я откупи обратно, въпреки тази възможност. След редица съдебни обжалвания, Софийския административен съд (САС) постанови, че КЗК трябва да разлгеда сделката.

Кредиторите тогава се възползваха от вратичка в закона, че ако не участват на пазара, то те не подлежат на регулаторно одобрение. Освен ако с купуването не сменят пазарното поведение на компанията, а такова по това време не е имало. В края на лятото на 2022 г. Спас Русев печели търг за продажбата на „Булсатком“, като другия участник е PPF Group – собственикът на „Йеттел“ и ЦЕТИН.

Сделката не беше финализирана месеци наред, защото българският бизнесмен все още фигурираше като част от ръководството на „Виваком“, въпреки, че телекомът вече беше собственост на United Group. Когато обяви приключването на сделката, той вече не беше свързан с компанията. Или поне беше така привидно, защото се оказа, че финансирането на придобиването е станало със заем от United Group. С излизане наяве на тези детайли, телекомите сезират КЗК.

Ако регулаторът не позволи на Спас Русев да придобие „Булсатком“, то тогава той ще трябва да разгледа и потенциално анулира и влизането на кредиторите в сателитния оператор. Защото те, с продажбата на компанията променят нейното конкурентно поведение. От всичко това зависи и дали финално ще се одобри и обявеното придобиване на „Булсатком“ от United Group.

На час по лъжичка

Оплитането на сателитния оператор в подобни регулаторни одобрения и хватки на пръв поглед работи като, че ли в полза на пазара. Защото дава надежда, че „Виваком“ няма да придобие най-големият си конкурент при фиксирана ТВ и да стане едноличен лидер с близо 60% пазарен дял. Но протакването във времето на решенията на целия този низ от сделки, работи всъщност във вреда на „Булсатком“.

Компанията губи пазарни дялове през последните години. Честата смяна на собственост донякъде се налага, заради финансовата ѝ нестабилност. „Булсатком“ успя привидно да излезе от „перфектната буря“ и да се преструктурира, но това не ѝ гарантира дългосрочна стабилност. През 2022 г. тя изгуби поддържаната над десетилетие лидерска позиция при предлагане на платена телевизия.

Пазарните ѝ дялове се свиват, губи абонати. Продажбата на мрежовата инфраструктура допълнително „я олекотяват“ в лицето на регулаторите. Тези процеси продължават и с времето придобиването на „Булсатком“ от „Виваком“ няма да изглежда толкова скандално за пазара. Телекомът вече прибра инфраструктурата, докато с останалите абонати той може постепенно да „обезкърви“ оператора.

Придвижването на производството за физическите мрежи на „Булсатком“ и потенциалната смяна на настоящите състави на регулаторите може да дадат ход и на останалите висящи казуси от „гордиевия възел“. Особеното мнение на зам. председателя на КЗК също дават надежда, че сателитният оператор може да се окаже „прекалено едра хапка“ за „Виваком“. Но от друга страна, цялата тази борба ще обезкърви напълно „Булсатком“.

The post КЗК направи първа крачка към вливането на „Булсатком“ във „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Решението е историческо, независимо, че за голяма част от потребителите може да изглежда като дребна техническа подробност. Тези честоти са от изключителна важност за разгръщането на национално покритие на мобилните оператори. Освен това, ще позволи на компаниите да спрат да „жонглират“ с доскоро оскъдния ресурс, който им беше предоставен. За разлика от повечето европейски държави, където обема на предоставените честоти дълго време надвишаваше наличния за телекомите в България.

От друга страна, самите родни оператори вече няма да имат почти никакво оправдание в разгръщането на своите мобилни мрежи. Единственият въпрос на който все още няма категорично мнение е колко на брой и като размер са „петната“, които санитарните зони около военните обекти ще оставят на картата с покритие. Те са задължителни покрай споразумението с военните, което беше постигнато след много години и усилия на преговори.

Държавата също има високи изисквания – според последното изказване от Министерство на транспорта и съобщенията (МТИС) те очакват до 2025 г. покритието на 5G да обхваща 80% от населението. Тази цел реално засяга цялата 2024 г., тъй като настоящата е вече към своя край и инвестициите за нея вече са разпределени. Но това изявление на МТИС идва под редица условия, които бяха уточнение впоследствие.

Разпределението на ключовия спектър

На 28 ноември, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) издаде разрешенията за ползване на честотите в 700MHz и 800MHz. Трите телекома получиха по 2x10MHz във всеки спектър, колкото всеки от тях беше заявил, че са му нужни за нормално разгръщане на мрежите. „А1 България“ взима освободените ленти в началото на ефира, „Виваком“ поема средните, а „Йеттел“ крайните.

В най-спорния и с по-голяма дължина спектър от 700MHz, военните и тези за гражданска безопасност запазват два блока. Първият е от около 9MHz в началото на ефира, а вторият е от 25MHz в средата, който разделя лентите на телекомите на две групи за ъплоуд и даунлоуд. При 800MHz, в средата остава свободен единствено един блок от 11MHz, който ще се запази от военните и за гражданска безопасност. Още няколко малки ленти от по 1MHz и/или 3MHz са налични в краищата на двата цели спектъра, за които няма яснота все още, но най-вероятно ще се ползват като санитарни.

Важен детайл е, че за разлика от предишното голямо разпределение на честоти – тези в 3.6GHz, този път не се проведе търг. Ефирът този път беше предоставен пряко от регулатора и без оспорване до момента от операторите. Подобен опит беше направен през 2021 г., но тогава един от телекомите не беше доволен от разпределението на лентите и затова се стигна до тръжна процедура. Сега, не се стигна до този сценарий.

Две условия – една цел

Самите честоти бяха дадени под две условия. Телекомите настояха за понижаване на таксите за лицензи, нещо, което беше направено през началото на 2023 г. Второто условие идва от Министерство на отбраната, които се съгласиха да се изградят т.нар. санитарни зони около военните обекти, където този спектър се използва. Те са сравнително големи и в тях попадат различни населени места, за които операторите трябва да използват другите им налични честоти, за да осигурят мобилна връзка.

Целта на почти всички замесени: телекомите, МТИС, КРС и дори правителството е една – постигане на максимално бързо и ефективно 5G покритие. От ресорното министерство обявиха на 29 ноември, че до 2025 г. трябва да се осигури мобилна връзка от пето поколение на 80% от населението. Разпределението на честотите трябва да стимулира постигането на тази цел. Дали останалите 20%, засега не се смятат за реалистични за осигуряване на подобно покритие.

В България, а и по почти целия свят има региони, които технически и географски са много трудни за осигуряване на свързаност. Затова повече от десетилетие Европейския съюз се опитва да развие програми за „селски интернет“ или да покрие точни тези бели петна. При предишните итерации усилията бяха насочени към изграждане на опорна мрежа до определени центрове и финансирането на „последната миля“ или на разполагане на WiFi точки. Сега към уравнението е добавено и 5G свързаност.

Обновена на 2 декември, 13:00 часа: След редица уточнения се оказва, че целта за 80% покритие от пето поколение мобилни мрежи е заложена само за проектите по „селски интернет“. Тя е за срок в цялата календарна 2025 г., а не началото ѝ. Това важи и само при условие, че телекомите пожелаят да участват в търговете за тези проекти, защото само те разполагат с необходимия спектър за 5G покритие. Ако те не вземат участие, тогава изискванията за покритие са записани в лицензите за издаване на честотите и те са за тригодишен период постигане на посочената по-горе стойност.

Компенсацията за 5G магистралите

Цялата процедура около ефира в 700MHz и 800MHz беше осъществена изключително бързо. Преговорите продължиха с години, доста често стигащи в задънена улица, докато след първите пробиви всичко се подреди в рамките на година. Причината се крие в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).  В първоначалната му версия телекомите трябваше да получат не само тези честоти на по-ниска цена, но и средства за изграждане на 5G магистрали.

Те трябваше да обхванат основните междуградски пътни артерии на страната. Проектът трябваше да получи лъвския пай от заделените по ПВУ средства. Останалите се разпределяха между т.нар. „селски“ интернет и модернизацията на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ). Планът беше преработен в последния момент и приетият му вариант през 2022 г. изключваше 5G магистралите, като пренасочи останалите пари изцяло към другите два проекта. Те от своя страна имат известно припокриване, но това сме го описали подробно в нашите анализи по темата.

Затова може да се каже, че бързото освобождаване се дължи до голяма степен на опита на държавата да компенсира телекомите. Но не само, защото предоставянето на този спорен десетилетия наред спектър беше заложено в самите условия на ПВУ. Тоест, държавата можеше да не получи средствата по него, ако тя не раздаде лицензите на телекомите. Което вече е факт и МТИС започва процедурите за проекти по „селския интернет“ и други инициативи, които обхващат дигитална свързаност.

Без оправдания

Предоставянето на спектъра в 700MHz и 800MHz е последното парче от пъзела с честотите в България. Телекомите вече разполагат с целия им нужен ресурс, за да могат да разгърнат своите мобилни мрежи. Той беше използван като оправдание за недостигане на някои цели, както и като някои ограничения. Например операторите успяват да постигнат добро покритие на база население, но не и на цялата територия на страната.

Липсата на честоти вече не може да се използва за подобна аргументация. Телекомите също така ще излязат на равни начела с повечето компании от Европа, които дълги години имат достъп до по-голям ефирен ресурс. Но има и един друг момент. Трите компании по един или друг начин вече отделиха част или напълно инфраструктурата си в различни компании. „Виваком“ стигна до крайността да продаде своите мобилни кули на саудитската Tawal.

Лицензите останаха при телекомите, но мрежите постепенно се аутсорсват или отделят. В тази ситуация ще видим как ще се организират сега инвестициите при модернизацията на инфраструктурата и нейното разгръщане. Този път целият този процес е изцяло в ръцете на частния сектор, като държавата вече свърши своята работа.

The post Новият честотен ред в България в името на 5G appeared first on TechTrends България.

Двата телекома изразяват и опасения за силна концентрация на пазара на платена телевизия. Не само при доставката, но и при дистрибуцията. Както и засилват опасенията си за влиянието, което „Виваком“ ще получи на пазара за фиксиран интернет. Те вече се противопоставиха на усилията на компанията да консолидира немалка част от регионалните интернет и кабелни оператори. Усилията им за момента са без успех.

Сагата със собствеността на „Булсатком“ продължава, защото това означава, че двата телекома ще обжалват до последно всяко едно одобрение на сделката. Включително и потенциалното ѝ ескалиране на ниво Европейски съюз (ЕС). Залогът е голям, защото говорим за сливане между първия и втория доставчик на ТВ, както и между първия и третия играч при фиксирания интернет. Нагнетеното напрежение вече започва да ескалира към тотална война между трите телекома и първата такава, в която залог може да се превърне бъдещето на сектора. Както и се слага окончателен кръст между привидния триумвират при водещите оператори.

Под прикритие

Придобиването на „Булсатком“ от „Виваком“/United Group е логичен завършек на цялата сага със сателитния оператор. Повратният момент е през лятото на 2021 г., тогава бизнесменът Спас Русев печели търг за собствеността на компанията, в конкуренция с PPF Group – тогавашният едноличен собственик на „Йеттел“. Има една уловка, към тогавашна дата българският предприемач все още се води в управителния съвет на „Виваком“, а фирмата с която купува сателитния оператор – част в структурата на собствеността на телекома.

Неслучайно това е повратният момент. Ако PPF Group беше спечелила търга, сега „Йеттел“ щеше да разполага с добри позиции на фиксирания пазар. Без обаче да застрашава с доминация целия сегмент. В същият момент сделката остана замразена повече от година, заради конфликтът на интереси на Спас Русев с най-големия конкурент на „Булсатком“ в основните му бизнеси. Чак в края на лятото на 2022 г. бизнесменът заличи напълно участието си във „Виваком“, което му проправи път към финализиране на придобиването.

Още тогава, изразихме опасения и хипотезата, че Спас Русев може да се окаже „троянски кон“ в компанията. Вариантите бяха два – постепенно да я влее във „Виваком“ или просто бавно и славно да залезе, проправяйки път на телекома. По ирония на съдбата се случиха и двата сценария.

Дяволската сделка

Потвърждението, че Спас Русев влиза в тази роля се появява малко след като поема официално компанията. В отчетът на United Group е записано, че бизнесменът е придобил „Булсатком“ с пари отпуснати като заем от собственика на „Виваком“. Сумата е 125.6 млн. евро, колкото струва самия оператор, а залогът се оказва самата компания.

Последното не е изрично споменато, а само неговата мрежова инфраструктура. United Group бързо вливат малкото мобилни кули с тези на „Виваком“, отделят ги в самостоятелно дружество, което продават на саудитския Tawal. Ситуацията с доста по-добре развитата фиксирана мрежа е малко по-различна – тя трябва да бъде прехвърлена директно на „Виваком“. Първоначално от българското дружество, а и от компанията-майка United Group не искат това да минава през одобрението на регулаторите, но впоследствие тази част от сделката в момента чака при Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Особено след като другите два телекома я сезираха в първите залпове на настоящата ескалация.

Настоящето обявление на придобиването на United Group на вече „изтърбушения“ откъм инфраструктура „Булсатком“ наподобява горната трансакция. Собственикът на „Виваком“ има два варианта – да влее сателитния оператор в българския си телеком или да го управлява централно като виртуален такъв. След предоставянето на цялата си мрежа, „Булсатком“ оперира единствено с крайни устройства като сателитни чинии и рутери. Дори в този вариант имаме свързаност, защото United Group изчисти веригата на собственост на „Виваком“ и държи еднолично телекома.

„Недопустимо арогантно“ – директните обвинения

Досега бяхме свикнали трите основни телекома да „играят в един отбор“. Било то в битката за честотите, тарифите за тях или натискът върху малките оператори и създаването на виртуални такива. Отвикнахме от ситуациите в които един, а какво остава за два телекома да обвинят свой основен конкурент в погазване на конкуренцията. Особено когато се използва толкова директен и дори граничещ с циничен тон.

„Планираната сделка на United Group за Булсатком е недопустимо арогантна и в разрез с пазарните правила за лоялна конкуренция“ – е озаглавено становището на „А1 България“. В него, телекомът дори директно обвинява „Виваком“, че използва поставено лице (визирайки косвено Спас Русев). Това става в прикачената инфографика към съобщението.

„А1 България“ подчертава потенциалната концентрация на пазара за платена ТВ и донякъде засиленото влияние на „Виваком“ при фиксирания интернет, което ще получи при поглъщането на „Булсатком“. В изпратената позиция на „Йеттел“ се използва по-мек език, но са изтъкнати същите аргументи. Двете компании ясно заявяват, че ще използват всички законови възможности за противопоставяне на сделката. „А1 България“ стига малко по-далеч – като също така обяви, че ще сезира европейските институции. Това може да се осъществи, тъй като United Group е международна група, която оперира в няколко страни от Европейския съюз.

Трудният избор за КЗК

Досега българският антимонополен орган даваше съгласие на придобивките и „меката“ консолидация проведена от „Виваком“ през последните няколко години. КЗК разреши изкупуването на няколко регионални интернет и кабелни оператора. Една от сделките беше върната от съда, като комисията коригира посочените от магистратите пропуски. Това показва, че КЗК засега заема страната на „Виваком“.

Регулаторът все още не е разгледал казусът с фиксираната мрежа на „Булсатком“ и прехвърлянето ѝ към United Group. В режим на открито производство е и самата сделка между Спас Русев и сателитния оператор. Сега към този низ от изчакващи решения добавяме и това за прякото придобиване на целия доставчик от United Group.

За разлика от предходните поглъщания на „Виваком“ в момента на карта е заложен дългогодишният, но вече бивш, лидер на пазара за платена телевизия. През 2022 г. „Булсатком“ вече е втори в този сегмент с 26.7% или 542 хил. абоната. Преди години, сателитният оператор доминираше пазара с близо милион клиента, но проблемите на компанията доведоха до нейния постепенен крах.

„Виваком“ стана лидер през 2022 г. с 32.9% пазарен дял и ако погълне „Булсатком“, то нейния ще скочи до 59.6%. Тъй като това е сливане между първия и втория, то следващия „А1 България“ ще разполага само с 26.4% или двойно по-малък дял, а независимите кабелни оператори с още по-малък – 13.9%. Точно в този сегмент са насочени опасенията на телекомите и това може да се окаже големият проблем при одобряването на сделката от КЗК. Защото комисията вече по-трудно може да игнорира подобно пазарно положение.

При фиксираният интернет нещата са малко по-балансирани, независимо, че сделката обединява първия и третия играч. „Виваком“ е лидер през 2022 г. с 31.4%, следван от „А1 България“ с 27.8%. „Булсатком“ е трети, но с почти незначителните 6.2% и погълнат той ще увеличи до 37.6% влиянието на звеното на United Group. Сателитният оператор напусна мобилния пазар, върна честотите в 1 800MHz на държавата, а кулите вече са ръцете на саудитския Tawal. С което неговото влияние там е неутрализирано.

Краят на малките

На хартия пазарите за фиксирани услуги са силно конкурентни със стотици играчи. При реализиране на поглъщането на „Булсатком“ се премахва последния голям и независим от двата основни телекома оператор. В сегмента за платена ТВ за тях остава минималния дял от под 14%.

При интернет доставката е по-добра ситуацията от малко под 35%. Но, без ТВ услуга провайдърите нямат шанс срещу пакетните предложения на телекомите. Някои от тях предлагат 2в1, 3в1 и много повече с различните добавени услуги и дигитални платформи. Това гарантира поетапното унищожаване на малките оператори във фиксирания сегмент.

Ситуацията в дългосрочен план няма да е розова и за един от установените телекоми – „Йеттел“. Мобилният оператор не успя да придобие развита до крайните потребители фиксирана мрежа. Затова, компанията започна да предоставя такива услуги през 5G мрежа за домашния интернет и ТВ през дигитална платформа само. С пълното доминиране на „Виваком“ и стабилното присъствие на „А1 България“, място под слънцето за „Йеттел“ във фиксирания сегмент може да се окаже, че няма.

Телекомът все още е финансово стабилен, но е единствен от триото, който за първата половина на 2023 г. отчита спад на печалбата. В същия момент, добавената стойност на печалбата при неговите два конкурента се формира все повече от фиксираните и дигитални услуги. Което може да постави дългосрочния просперитет на „Йеттел“ под въпрос.

Регулаторните производства в предходните сделки за „Булсатком“ вече формираха истински „Параграф 22“, като все още не са приключили. Споровете между бивши, по-бивши и настоящи акционери, инвеститори и мениджъри сме ги описвали в поредицата „Войната на розите за „Булсатком“. Новото придобиване добавя още един слой в тази каша. От друга страна консолидационните процеси, които „Виваком“ предприе през последните години започват да светят като предупредителни лампички.

The post Голямата телеком война за „Булсатком“ започна appeared first on TechTrends България.

Новината до голяма степен е очаквана, но както винаги се очертава да има своите нюанси. От МС обвързват предоставянето на честотите с отпускането на стотици милиони евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), въпреки че почти няма проекти, които да ги ползват. Самите телекоми имат някои резерви относно санитарните зони около военните обекти и възможността за разгръщане на национално покритие.

Изоставането по ПВУ наложи форсиране на разпределението им към операторите, което показва директното издаване на лицензи. Последното е, че телекомите получиха компенсация, за отпадналите от Плана проекти със значително намалени лицензионни такси за честотите.

Във всички случаи процедурата вече е задействана. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) вече директно обяви отпускането на разрешителни за по три ленти по 2x10MHz в двата спектъра – 700MHz и 800MHz. Компаниите, които могат да ги заявят са ограничени органично само до трите действащи мобилни оператора.

Заветният спектър

Първоначално, КРС се опита да предостави само част от спектъра на операторите, без да налага освобождаването му от военните. Наличният ресурс е крайно недостатъчен. Трите оператора щяха да получат много къси ленти от по 2x5MHz, които не са подходящи за разгръщане на 5G и 4G сигнал. Или трябваше само един или два от трите телекома да разполага с пълен такъв. Компаниите бяха твърдо против и за двата варианта.

По време на обществените обсъждания в първата половина на годината се включва и телеком вендорът Ericsson, който потвърждава тезата, че единственият начин за ефективно изграждане на 4G и 5G мрежи е да се предоставят ленти 2x10MHz. Така стигаме до тестовете от началото на 2023 г. проведени заедно с МО. Военните определят доста големи санитарни зони и в документите на КРС е записано, че те ще възпрепятстват осигуряването на национално покритие. За да бъде постигнато такова, операторите ще трябва да използват друг спектър, за да се избегнат смущенията в комуникационното и радиолокационно оборудване на армията.

Според източници на TechTrends, това се оказва вододел в преговорите между МО и телекомите. Точно тези честоти трябва да осигурят национално покритие, заради техническите си възможности за далечно разпръскване. Тезата на операторите е, че санитарните зони трябва да се редуцират. Информация дали, как и какъв консенсус е постигнат за момента няма. Факт е, че първо МС обявява, че МО и телекомите са подписали окончателно споразумение, второ, че КРС започва процедура по предоставяне на три ленти по 2x10MHz в 700MHz и в 800MHz. Това означава, че военните са се съгласили да освободят честотите.

Резервираност и промоции

Обявлението на МС се оказва публикувано прибързано, за да може да се премахнат всички пречки за усвояването на парите по ПВУ. Бързането на правителството за предоставянето на честотите също създава дискомфорт сред операторите, според източници от индустрията.

Последният аспект са намалените цени на еднократните разрешителни, които телекомите получиха. Те също бяха заложени като изискване в ПВУ, но влязоха в сила в началото на годината. Промоцията е с 40% намаление за MHz и според новите тарифи България ще получи 172.8 млн. лева. Ежегодните лицензионни такси остават непроменени и постъпленията в държавния бюджет при тях се очаква да бъде около 7.8 млн. лева. Новите разрешителни са за срок от ползване от 20 години, за което време от годишните тарифи ще се акумулират общо около 156 млн. лева.

В общественото обсъждане от пролетта, телекомите дори настояват за допълнителна отстъпка, която да ги компенсира за санитарните зони. Въпросът е формулиран от самата КРС, което предполага, че регулаторът се опитва по всякакъв начин да угоди на всички страни. Не се посочва конкретната отстъпка, може да се предположи, че сигурно ще става въпрос на база на това колко територия заемат санитарните зони спрямо националното покритие.

Всичко е (почти) по план

В съобщението на МС се обвързва освобождаването на честотите със средства за усвояване от ПВУ в размер на 748.8 млн. евро. Кабинетът не дава конкретика за точните проекти. Предвидените такива за изграждане на 5G магистрали отпаднаха, както и още няколко по-малки. Парите по перо „Дигитална свързаност“ в размер на 630 млн. лева в момента са разпределени само между два проекта – единият за „селски интернет“ и втори за модернизация на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ).

Въпреки, че проектите, които трябваше да се възползват от тези честоти отпаднаха, се оказва, че освобождаването им е част от мерките заложени в самия ПВУ. Поне това е записано в официалния документ предаден през 2022 г., който механично е прехвърлил доста от нещата от преходната версия от година по-рано. Така, телекомите ще получат 700MHz и 800MHz на по-ниски цени, както е предвидено в Плана, но не и проектите, които бяха определени и правени за тях.

Предвид голямото забавяне на ПВУ от страна на България, властите сега бързат с освобождаването на спектъра. Целта е преди края на 2023 г. честотите да бъдат окончателно разпределени на операторите. Бързите действия на регулатора подкрепят тази теза. Самите телекоми също обявяваха нееднократно в официални документи (финансови отчети), че очакват до края на годината да получат допълнителните честоти. Което поставя под въпрос тезата, че операторите не са доволни от това бързане, предвид факта, че разпределението е очаквано и потенциално планирано като разходи.

С търг или без

Въпросът дали ще има търг или не е свързан с успеха на директното издаване на лицензите. В документите за ПВУ е изрично записано, че трябва да се организира пълна процедура по наддаване, за да бъде разпределен радиоресурса. Както и честотите да обхващат три ленти по 2x10MHz и в двата спектъра и те да бъдат предоставени на настоящите три мобилни оператора.

Исторически КРС предпочита практиката за директно предоставяне на телекомите. При разпределението на 3.6GHz един от операторите обжали тази идея и заяви готовност за търг. След кратка драма, се получи наддаване, в което бяха разменени местата на компаниите в спектъра.

Дали сега ще се повтори тази ситуация зависи най-вече от един технически фактор. Ако операторите видят потенциални смущения в някоя от лентите, то тогава тя ще бъде по-малко предпочитана. Яснота по този въпрос ще имаме след приключване на общественото обсъждане и заявения от операторите интерес към конкретни ленти. Трябва да се вземе предвид, фактът, че спектърът е малък, лентите също, като санитарните такива ще бъдат премахнати. Двойното използване с военните също може да породи някои технически презастраховки. Но ако няма борба за конкретни ленти, то тогава радиоресурсът ще може да бъде разпределен директно без търг.

КРС подкрепя тезата, че честотите трябва да се предоставят на трите оператора, което предполага да се изключат потенциални външни участници. Регулаторът се аргументира с историческите проблеми на алтернативните мобилни доставчици, както и, че за да има пълноценно разгръщане на 5G, честотите в 700MHz и 800MHz трябва да се комбинират с такива в спектрите 3.6GHz и 26GHz. Те вече са поделени между трите телекома.

С което слагаме началото на края на дългогодишната драма с освобождаването и усвояването на този ключов за мобилните технологии ресурс. Телекомите и МО заровиха томахавката и си стиснаха ръцете, а КРС стартира процедурата по тяхното разпределение, в което само трите настоящи оператора ще могат да участват. Веднъж предоставени, това ще нареди напълно пъзела в радиоефира на мобилните оператори, а те за първи път в историята ще имат такова изобилие от честотен ресурс.

The post Дългоочакваният край на драмата с честотите в 700MHz и 800MHz appeared first on TechTrends България.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) даде зелена светлина за всички покупки на „Виваком“. При това, въпреки опасенията изразени от ресорния регулатор – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за потенциална концентрация на пазара на едро за доставка на интернет. В края на 2022 г. на две инстанции съдът връща за преразглеждане част от сделките обратно на КЗК. Този път, магистратите възлагат на регулатора да извърши подробен пазарен анализ, за да се види дали има опасения за концентрация.

В последните дни на юни, КЗК излиза с ново решение, което е като старото – разрешава сделките на „Виваком“. Този път то е аргументирано в малко над 100 страници с изготвен пазарен анализ, базиран основно на данни от КРС за 2021 г. За разлика от предишното решение, ресорният регулатор не заема толкова категорична позиция, а само предоставя информацията, като тълкуването го прави най-вече КЗК.

Няколко дни след публикуването на решението на антимонополния регулатор, двата основни конкурента на „Виваком“ изразиха своята разтревоженост относно пазарната ситуация. Собственикът на оператора „Йеттел“ и инфраструктурното дружество „ЦЕТИН“ – PPF Group обяви, че тези сделки ще подкопаят конкуренцията, особено при доставката на интернет. С подобен, почти идентичен тон и аргументация излиза „А1 България“ в писмо до медиите. Което означава, че станем свидетели на нов кръг от обжалвания пред съда. И така ще продължим играта на пинг-понг между компании, магистрати и регулатори.

Новите-стари опасения

Върховният административен съд (ВАС) спира одобрението на придобиването на „Нетуъркс-България“ (Networks Bulgaria), „Телнет“, „ТВН Дистрибуция“ и „Телко Инфраструктури“от страна на „Виваком“. Плюс частични дялове в още три свързани дружества с вече изброените. Магистратите връщат на регулатора решението за преразглеждане, което трябва да включва не само пазарен анализ, но и да се вземат предвид вече одобрените от КЗК и съда сделки. Телекомът преди това купи „Нет1“, „КомНет София“ и N3.

Опасенията са няколко. Придобиването на толкова оператори ще доведе до акумулиране на доминиращо или значително пазарно влияние на „Виваком“ в няколко сегмента, както на национално ниво, така и в конкретни региони. „Телнет“ е силен в региона на Велико Търново, докато „Нетуъркс-България“ в Северна България. Тези оператори имат и доста изградена инфраструктура, която може да навреди пазара на едро за доставка на интернет.

Ябълката на раздора – пазарът на едро

КЗК и КРС навлизат в доста технически детайли относно различните сегменти. За съжаление доста от самите данни са заличени, защото се водят за търговска тайна. Други дялове са представени ориентировъчно в диапазон от 10 процентни пункта. С което по-трудно може да се направи пълен прочит на анализа на регулатора, но поне дава някакъв ориентир за ситуацията.

Така например при пазара за резервиран капацитет на едро, „Виваком“ заема лидерска позиция с дял от между 10% и 20% на база приходи и 20% и 30% на база потребители. Като се добавят и компаниите от сделките под въпрос, позицията и диапазона на телекома се запазват. Проблеми тук има на регионално ниво. В Габрово и Велико Търново, „Виваком“ реално си купува лидерската позиция, тъй като „Телнет“ е водещ с 40%-50% в двата града по приходи и потребители. Присъствието на телекома е до или под 5%.

В сегментът линии под наем на едро и MAN достъп (достъп до големите градове) кумулативните пазарни дялове на „Виваком“ не се променят значително, така че да надхвърлят 10-те процентни пункта, в които са представени данните. При първият сегмент, телекомът не надвишава предела от 20% дял, а при втория – 40%. В някои градове, обаче компанията може да се каже, че концентрира доста пазар. Във Велико Търново след сделката „Виваком“ поема между 70% и 80% дял, а в Габрово – 50%-60%,

Каналната мрежа – другата наболяла тема

Преди седмици телекомите спореха по друга тема – за цените на каналната мрежа на „Виваком“. Компанията направи индексация на наемите на шахтите на база на високата инфлация, но не за една, а за две години. КРС оспори решението и задължи телекомът да спазва вече утвърдените цени. Въпросът за каналната мрежа на „Виваком“ излиза също в пазарния анализ на регулаторите. Конкурентите изтъкват, че подземната инфраструктура на компанията е най-добре развита и се ползва най-много. Те дори подчертават, че тя няма алтернатива.

КЗК обаче не вижда нещата по този начин. Регулаторът е на мнение, че каналната мрежа е поставена в законова рамка (Законът за електронните съобщителни мрежи и пасивна инфраструктура), както и, че КРС може да се намеси при промяна на цената за достъп ако тя не отговаря на изискванията. КЗК смята, че има и други предприятия, както и операторите могат да ползват инфраструктурата на комуналните дружества – водо, топло и енергоснабдяване. Комисията дава за пример и последния спор за цената и как той е разрешен, с което слага край на въпроса.

Пазарите с повишена концентрация

Анализът на регулаторите все пак показва доминацията на „Виваком“ на няколко сегмента, особено като се добавят придобитите доставчици. За разлика от предишните становища на КРС, изнесените приблизителни данни показват такава не на пазара на едро, а на дребно. При линии под наем до краен клиент, телекомът разполага с между 70% и 80% на база линии. С добавените компании делът не надвишава 80%.

Ситуацията е интересна и при доставката на интернет за крайни потребители. Докато на целия пазар, делът на „Виваком“ е между 30% и 40%, то в някои конкретни градове, компанията има значително присъствие. Русе е такъв пример, като „Нетуъркс-България“ има дял от 50-60%, а телекомът преди сделката е бил под 10%. Съответно след придобиването, „Виваком“ става доминиращ играч с между 60% и 70%.

Нов сервиз и следващи двубои

Конкурентите на „Виваком“ вече изразиха своя протест от решението на КЗК да разреши сделките. Това почти сигурно означава, че топчето ще бъде върнато в полето на съда. КЗК изпълни изискването за осъществяване на пазарен анализ, въпреки, че той е изготвен на база информацията за 2021 г. След да видим как магистратите ще тълкуват мотивите на регулатора.

Аргументите на „А1 България“, „Йеттел“ и „ЦЕТИН“ са, че се нарушават европейските норми за концентрация, това загатва, че може да пренесат битката и на ниво Европейски съюз. „Виваком“ контрират, че на някои пазари на Стария континент има играчи с дялове от 50%-60% на целия фиксиран сегмент в някои страни. Във всички случаи, играта на пинг-понг между компаниите, регулаторите и съдилищата ще продължи още дълго време.

Битката за инфраструктурата и фиксирания телеком пазар не опира само до тези сделки. Към нея добавяме и прехвърлянето на цялата оптична мрежа на „Булсатком“ на собственика на „Виваком“ – United Group. Трансакцията е част от начина по който Спас Русев си осигури финансиране за придобиването на сателитния оператор. Страните по сделката по прехвърляне на фиксираната мрежа на „Булсатком“ решиха първоначално да не я пускат за разглеждане в КЗК, но впоследствие, тя ще трябва да мине през комисията. Конкурентите на „Виваком“ са разтревожени, че тя също ще бъде одобрена, поради начина по който тълкува анализите регулатора.

The post Регулаторният и съдебен пинг-понг със сделките на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Сделката наистина ще постави Microsoft сред водещите две компании в гейм индустрията. Но мащабите и техническите възможности на гиганта го поставят в по-изгодна позиция спрямо лидера Nintendo и другия пряк конкурент Sony. Последната е най-голям противник на сливането, заради опасения, че игрите на Activision-Blizzard ще станат ексклузивни за конзолата Xbox и няма да са налични за нейната PlayStation.

Решението на британския регулатор (CMA) ще може да послужи за основа на антимонополните власти и в други региони по света. Сделката се гледа под лупа в САЩ, Европейския съюз (ЕС), Япония и дори Китай. Изненадващи са аргументите на CMA, които залагат на влиянието на Microsoft в облачния гейминг, а не разглеждат толкова конзолния сегмент. Което идва на фона на провала на Google да развие собствена облачна гейм платформа и затвори проекта Stadia. От друга страна, явно CMA смята, че именно това ще е перспективния сегмент, който ще движи гейм индустрията през следващите години.

Аргументите на CMA

Британският регулатор обръща внимание точно на облачния гейминг. Според CMA този пазар се развива доста бързо във Великобритания, като през 2026 г. се очаква да генерира 1 млрд. паунда само в рамките на Острова. В глобален мащаб, прогнозата е за приходи от 11 млрд. паунда. CMA дава за пример музикалната индустрия, която през 2021 г. отчита горе-долу същите продажби в размер на 1.1 млрд. паунда.

Антимонополната институция отчита, че Microsoft вече разполага с около 60-70% от всички потребители на облачен гейминг в световен мащаб. Отбелязва и влиянието на софтуерния гигант в индустрията като цяло чрез конзолите Xbox, но и в другите технологични сфери. За примери са дадени операционната система Windows, която доминира PC пазара и облачните услуги като цяло чрез платформата Azure.

От другата страна, CMA поставя Activision-Blizzard, която държи някои от най-големите гейм франчайзи, като Call of Duty, Overwatch и World of Warcraft. Логиката на регулатора е, че тези игри рано или късно ще се влеят в облачната платформа на Microsoft и така ще дадат на компанията допълнително предимство. В същия момент, облачният гейминг ще направи конзолите по-неудобен и скъп начин за игра, предлагайки по-голяма гъвкавост на по-ниски цени.

Предложенията на Microsoft

От няколко месеца Microsoft се опитва да даде предложения на всички регулатори, които разглеждат сделката, за да може тя да мине одобрение. Основната насока е да се угоди на главните конкуренти на компанията в сектора. Sony, например се противопоставя от страх, че заглавията на Activision-Blizzard ще станат ексклузивни и ще се предлагат само през каналите на софтуерния гигант. Тя е най-ревностния противник на сделката, докато Nintendo и другите по-малки играчи изразяват критики, но най-вече с половин уста.

Решението на Microsoft е лесно – предлагане на десетгодишни лицензионни споразумения за най-популярните франчайзи на всички големи платформи. Такова предложение е отправено към Sony, Nintendo, Steam, Epic Games и др. CMA обаче смята, че решението идва с няколко големи недостатъка. То не покрива алтернативни облачни гейм платформи, както и не включва услуги, които предлагат абонаментен режим. Предложението на Microsoft не решава и проблема за предоставянето на игрите за PC на други системи, различни от Windows.

Заключението на британския регулатор е, че това предложение се ограничава само до определени заглавия и франчайзи на Activision и не обхваща цялото му портфолио (настоящо и бъдещо). Както и, че игрите не се предлагат до достатъчно голямо количество магазини и платформи. Всичко това може да доведе до потенциален конфликт между Microsoft и потенциални конкуренти в облачния гейминг през следващите десет години.

Съдбовно решение

Забраната на сделката от страна на CMA е съдбовно решение, защото подобни се очакват от регулаторите в ЕС, САЩ, Китай и Япония. То може да повлияе върху техните становища или те да повторят значителна част, ако не и всички аргументи на британската институция. Разглеждането на пазара на облачния гейминг, а не този на конзолите е друг притеснителен за Microsoft факт.

Най-малкото, защото технологичният гигант представи своите отстъпки при реализацията на сделката в другата посока. Компанията използва аргументите с лицензионните споразумения, за да защити придобиването пред всички регулатори. След като британският не ги взима предвид, това отслабва значително защитата на Microsoft и в другите региони. Предвид засилената регулация на технологичните гиганти в САЩ и ЕС, перспективите за одобрение там се понижават значително.

Конкретно за облачния гейминг е интересен ъгъл, защото за момента тази концепция се оказва много трудна за реализиране. Както от техническа, така и от бизнес гледна точка. Излизането на Google от този пазар, със затварянето на платформата Stadia подкрепят тази теза. Така, технологичният гигант не успя да пробие в гейминга по неговия си облачен начин. Stadia беше и основният конкурент на услугата xCloud на компанията от Редмънд.

Microsoft има по-голям опит в тази индустрия, след като пусна първата си конзола през 2001 г., както и все по-силна облачна система покрай Azure. Именно това е видяла CMA в своето разглеждане на сделката. Британският регулатор се опасява, че Microsoft ще успее да развие облачна гейм платформа, както на техническо, така и на бизнес ниво. Предвид високите изисквания за навлизане в този сегмент, компанията ще може да стане ако не монополист, то да доминира на световно ниво в него. Чрез сделката с Activision-Blizzard, CMA вижда увеличаване на тези шансове.

The post Първа блокада на сделката между Microsoft и Activision-Blizzard appeared first on TechTrends България.

Поставят се основите на прецедент, с който да се обхванат потенциално и другите IT гиганти. На мерника на властите в САЩ отдавна попадат освен Google, но и Meta (бившият Facebook), Amazon и Apple. Първите две имат доста сходен бизнес модел ориентиран почти изцяло на реклами. Влиянието на Amazon най-вероятно ще бъде оценявано от гледна точка на злоупотреби с монополно положение при онлайн търговията. Докато при Apple, отново на фокус ще са подобни практики, но повече от гледна точка на приложенията и решенията в затворената ѝ екосистема.

Потенциалното разцепване на Google може да има огромни последици и ще обхва може би най-много потребители. То почти сигурно ще торпилира бизнес модела базиран на реклами, който властва в Android екосистемата. Това ще трансформира много от безплатните приложения в платени такива. Както е вероятно да видим все по-силната роля на абонаментния бизнес модел, освен в Android, но и във всички услуги и решения на Google в момента.

Координиран удар

Министерството на правосъдието на САЩ (DOJ), заедно с осем щата са завели съдебен иск срещу Google на 24 януари. Те обвиняват компанията в злоупотреба с монополно влияние в онлайн рекламата. Според иска, Google „е покварил естествената конкуренция в рекламните технологии с непрестанна кампания за присвояване на контрола над инструментите, които различните издатели, рекламодатели и брокери използват онлайн“.

По-ключовото е какво искат американските власти – те настояват Google да продаде голяма част от своите рекламни продукти и инструменти. Това включва софтуерът за търгове и продажба на реклами, основана най-вече на придобитата през 2007 г. компания DoubleClick. Но не само, делото може да обхване и редица други системи, включително и пълното отделяне на AdSense.

Към това се добавят и традиционните искания да се прекратят редица антимонополни практики, които ограничават конкуренцията. Обвинението е цели 153 страници и реално обхваща целия рекламен бизнес на Google. Освен, че го описват, американските власти също така са на мнение, че технологичният гигант е успял за 20 години да изгради инструменти за онлайн реклама в пълния спектър и контролира целия процес. Крайните цели след това е да се постигнат по-високи цени за реклама, както и по-високи маржове на печалба от тях.

Напълно нов етап в САЩ

Това е петото антимонополно дело в САЩ срещу Google, което е насочено срещу рекламния модел на компанията. Но е първото, чиято цел е ефективно да разцепи технологичния гигант на две. Което ще доведе до пълна промяна на бизнес модела му, тъй като той разчита почти изцяло на онлайн реклами. При това не само в САЩ, но и на глобално ниво.

„Новото дело надгражда опитите на регулаторите да се справят с Google“, коментира Уилиям Ковачич, бивш председател на Комисията по търговия на САЩ (FTC) за New York Times. „Има шанс едно или повече от обвиненията да постигне целите си“.

От Google се опитват да намалят значението на делото. Според говорителя на компанията, „това е опит да се изберат победителите и губещите в технологичния рекламен сектор“. От технологичния гигант също така посочват, че делото е повторение на друго такова от 2020 г., подадено от щата Тексас. Крайният резултат според Google е, че така ще се „навреди на иновациите и прогреса“, любима фраза на технологичните гиганти в борбата им с регулаторите.

Самото дело от 2020 г. отново поставя под въпрос рекламните технологии на компанията и как се отразяват на пазара. Ключов компонент от тогава беше, че Google и Facebook са подписали споразумение за споделяне на реклами. Съдът отхвърли обвинението, че то нарушава пазарните принципи. Но останалите компоненти от делото бяха задвижени, сега те са надградени в новото.

Вдигане на мизата

Щ[/dropcap]атските власти вдигат и мизата – те настояват за реалното разцепване на Google на две части. Едната да е основно технологична, а другата да е рекламна. Прекомерната им взаимосвързаност и неразделна част от настоящия бизнес модел на компанията означава пълната трансформация на технологичния гигант и начина по който той формира приходите си.

Отделянето на AdSense и останалите инструменти за продажба и предлагане на реклами са фундамента на монетизацията на услугите на Google. От търсачката до цялата екосистема на Android. Това ще принуди технологичният гигант да промени напълно бизнес модела си и да премине към платени услуги. Нещо, което описвахме в нашия анализ за „абонаментните планове“ в IT средите и интернет.

Разцепването на Google няма да бъде прецедент в корпоративната история на САЩ. Но ще е прецедент в рамките на IT сектора, който досега беше оставен сравнително на спокойствие от щатските регулатори. През 80-те години на 20 век, Вашингтон разцепи телекомът АТ§Т на регионален принцип. А преди повече от 100 години, САЩ разцепи и Standard Oil – най-голямата петролна компания на планетата.

С други думи – щатските регулатори не се намесват силно на пазара. Но, когато видят, че се достига до монополно положение, те не се свенят да разцепват компании и да настояват за пълната им трансформация. Големият въпрос е, дали настоящите технологични гиганти са изградили олигополен модел, от който може да продължи конкуренцията или не. Защото ако бъде разцепен Google, следващи ще са Apple, Amazon и Meta.

The post Разцепването на технологичните гиганти започна – първи е Google appeared first on TechTrends България.

Поради тази причина, конкуренцията в телеком сектора се смяташе за един от големите успехи на дерегулирания пазар. Както и на чудото за българския интернет и как той е сред най-добрите в света. Всичко това трябваше да се бетонира с очакваната либерализация и при мобилните оператори.

Малко повече от двадесет години и доста усилия по-късно, телеком секторът у нас уверено върви по пътя на западните държави. При тях, два, три или в най-добрия случай – четири оператора си разпределят 90% и повече от пазара. Тенденцията е видна от известно време и не идва като голяма изненада. Последният анализ на TechTrends отпреди година описва доста добре ситуацията и посоката на развитие. Просто изминалата 2022 г. доведе почти до край няколко процеса, които я затвърждават напълно не само на теория, но и на практика. Както и започват да дават отговор на някои неизвестни елементи в уравнението.

В последните седмици на изминалата година се видя и първия сигнал, че преходът към олигопол в България е вече почти завършен. Досега, трите големи телекома основна действаха за колективния си интерес или обединено срещу по-малките оператори. То в края на 2022 г. за първи път, основните играчи се захванаха да ограничават взаимно пазарното си влияние. Нещо, което не бяхме виждали от две десетилетия в такъв мащаб. С което е открита борбата за това кой ще седне на телеком трона у нас.

Мобилно кралство и паритет

Надеждата за четвърти и пети мобилен оператор угасна напълно през 2022 г.  Единият претендент – „Ти.Ком“ (наследникът на „Макс Телеком“) вече върна лиценза за честотите в 1 800MHz. Вторият – „Булсатком“ оспорва изтичането на разрешението в съда, като иска отсрочка до 2023 г. При него ситуацията се оказа и се разви в друга посока. В края на изминалата година излязоха наяве поредица от събития, които де факто прехвърлят изградената от оператора мобилна мрежа към „Виваком“.

Първото е финализирането на сделката между бизнесмена Спас Русев и „Булсатком“ през септември. С нея на пръв поглед се слага край на близо петгодишната борба за надмощие над сателитния оператор. Която се разви между инвеститори и съоснователи и дори може да продължи покрай последните развития.

Малко по-късно се оказа, че Русев е финансирал придобиването чрез заем от United Group – собственикът на „Виваком“. Обезпечението – предаването на мобилната и фиксирана мрежа на сателитния оператор на българския телеком. Клетъчната инфраструктура на „Булсатком“ не е толкова голяма, че да промени баланса. Но трансакцията показва, че компанията окончателно слага край да развива мобилни услуги.

От друга страна, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) подготви почвата за пълното преразпределение на спектъра в 1 800MHz. Първо, трите телекома изкупиха част от освободения спектър на „Ти.Ком“ и вече разполагат с по две ленти по 20MHz. След което КРС размести трите телекома и ги подреди така, че когато „Булсатком“ освободи лиценза, всеки един от тях да може да вземе преспокойно по 2x5MHz в една непрекъсната лента.

Така с честотите и мрежите, трите телекома затварят напълно мобилния пазар за себе си. Освен ако държавата не се отвори за идеята за изграждането на виртуални оператори. Такава възможност имаше преди няколко години, но беше затворена на законодателно ниво. Самите три оператора са вече разпределили пазара, като имат сравнително едни нива от между 3 и 4 млн. потребителя всеки.

Невидимата заплаха

След като United Group купи „Виваком“ и преструктурира напълно дълга на компанията, българският телеком зае по-агресивна пазарна позиция. Още през 2021 г. компанията започна с няколко придобивания, които преминаха и в началото на изминалата година. Те включваха основно закупуването на малки, но значителни на регионално ниво, оператори. Сред примерите са софийския Net1, пловдивския N3 и русенския NetWorks Bulgaria.

Това позволи на „Виваком“ да расте на база приходи и абонати при фиксираните услуги. Компанията на пръв поглед си купи клиенти чрез тези придобивания. Което може да се види и в резултатите за първите девет месеца на 2022 г. Най-голям ръст има при ТВ абонатите – 12% на годишна база до 470 хил. При широколентовия фиксиран интернет увеличението е 4% или 602 хил. клиента.

Но това са само привидните изменения. Придобитите компании разполагат с много силно развита инфраструктура в регионите в които оперират. „Виваком“ се опитва да си върне доминацията при опорните мрежи и продажбите на едро, с която разполагаше преди повече от 20 години.

Надпреварата в тази сфера се разгорещи след като „ЦЕТИН България“ придобива две компании през 2021 г. – „София Комюникейшънс“ и „Раком“. Първата е по-интересна, защото тя е сред малкото компании с много силна канална и опорна мрежа. Компанията е и сред трите водещи оператора, които дават линии под нае, както на дребно, така и на едро. „ЦЕТИН“ и „Йеттел“ са собственост на PPF Group и реално може да се разглеждат като едно цяло, когато става дума за българския пазар.

Първи залпове за трона

Така трите телекома вече са силни играчи на пазара на едро при предоставянето на свързаност. Но последните придобивания на „Виваком“ явно застрашават потенциалния баланс в тази сфера. Първо, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) изрази опасения, че сделките може да окажат влияние в този подсегмент.

Становището на регулатора беше изпратено към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) при разглеждането на сделките от последната. Тогава най-голям опонент на консолидацията се оказа именно „Йеттел“. Докато, друг ключов все още играч на фиксирания пазар – „Булсатком“ не виждаше проблем с тях.

Истинският залп дойде по друга линия. След като битката не успя да се проведе на терена на КЗК и регулаторът ги одобри, „Йеттел“ обжалваха решениято в съда. Така се стигна до блокирането на част от сделките от Върховния административен съд (ВАС). Магистратите обявиха, че КЗК трябва да преразгледа наново придобиванията, като този път оцени тяхното влияние на пазара не поотделно, а заедно.

Истинското бойно поле

Решението на ВАС може да не изглежда като голям удар за „Виваком“. Но то идва няколко дни преди други развития покрай телекома. Спас Русев приключи придобиването на „Булсатком“ през септември. Оказа се, че българският бизнесмен е взел заем за осъществяването ѝ от United Group – собственикът на „Виваком“.

В условията е записано, че кредитът се връща под формата на цялата мобилна и фиксирана мрежа на „Булсатком“. Тя трябва да бъде и предадена на „Виваком“, като с първата този процес вече е приключен. Придобиването на още фиксирана инфраструктура започва да тежи все повече в активите на телекома. Логично и очаквано, другите две компании обявиха индиректно, че това може да се възприеме като „скрито купуване“ на „Булсатком“ от страна на „Виваком“. Както и ще се противопоставят на сделката.

Малко след като ВАС задължи КЗК да преразгледа част от сделките за малките оператори, регулаторът обяви, че се самосезира и за ситуацията около „Булсатком“. До голяма степен след сигнали подадени първо от „Йеттел“, а след това и от „А1 България“. Така, двата телекома се обединяват в опит да намалят опитите на „Виваком“ да овладее пазара за инфраструктура. И превръщат в истинско бойно поле спорът за активите на сателитния оператор. Той е последният голям независим играч на пазара и апетитна хапка за всеки един от трите останали.

Какво следва

Стремежът на „Виваком“ да вземе инфраструктурата „през задния вход“ сега заплашва цялата битка за собствеността на „Булсатком“. Историята беше метафорично сравнена от TechTrends, като „Война на розите“ – обърканият и кървав конфликт, който е и прототип на историята на „Игра на тронове“. Тя прераства в истински спор за българския телеком трон, в който за първи път от много години насам, трите основни оператора ще се сблъскат един с друг в борбата за надмощие.

Как точно ще се разпредели непокътната част от фиксирания сегмент ще определи и кой ще има повече влияние на пазара. Значителна част от него е концентрирана в „Булсатком“. Въпреки, че „Виваком“ няма да получи и един абонат, чрез цялата инфраструктура, тя ще може да оказва косвено влияние върху сателитния оператор. Оспорването на сделката може да доведе до интересни развития – включително и до пълна промяна на изхода на „Войната на розите“ и връщането на Пламен Генчев начело на компанията.

Това може да запази нейния неутрален статус. Но Генчев може да реши да я продаде, като потенциален купувач е PPF Group – собственикът на „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Тогава балансът на силите във фикса ще бъде сравнително запазен, но и концентрацията ще бъде разпределена между трите телекома. Последният вариант е „Булсатком“ да продължи да съществува, но като се поддържа постепенното му разпадане и преразпределяне.

По-малките оператори също ще бъдат абсорбирани през следващите години. Дали с директни придобивания, чрез отлив на абонати или през опорната мрежа – няма да има голямо значение. Резултатът в дългосрочен план ще е един и същ, като България ще последва тенденциите в Европа. Надеждата? Промяна на регулациите на европейско ниво и разделяне на телекомите на две – инфраструктурни компании и виртуални оператори. Което засега не се очертава.

The post Трима в битка за телеком трона appeared first on TechTrends България.