САЩ се подготвят точно за такива действия, като първите конкретни действия вече се предложени за обсъждане. Вашингтон има дългогодишен опит в разбиването на монополни бизнеси, като вече е разделяла на парчета гиганти в железопътната, петролната и телеком индустрии през последните два века.

Американските магистрати подготвиха почвата, след като обявиха в прав текст, че Google е монопол през август. Два месеца по-късно вече има конкретни предложения как да действат антитръстовите органи, за да възстановят конкурентната среда в областта на интернет търсенето и рекламата. Сред тях е включена и опция за разделянето на компанията на две или повече парчета.

Европейският съюз намекна още в началото на 2023 г., че подобен сценарий е възможен и при тях. Ако двата бъдат реализирани то във всички случаи Google ще бъде разделена. Което ще развърже ръцете на регуалторите да продължат и с другите технологични гиганти, като Apple, Amazon, Meta и дори пак Microsoft.

Всички опции

През август, Google беше обвинена директно, че е монополист и определението обхваща четири сфери. Първата е, че компанията се възползва от доминираща позиция да разпространява своята търсачка на максимален брой устройства. Което се прави чрез договори за ексклузивно ползване и внедряването ѝ. Google прави това с Apple, Samsung и дори Mozilla. Втората сфера е при формирането и изобразяването на резултатите от търсенето, като там отново избирателно позиционира собствени продукти и услуги. Третата е в постигнатата доминация при онлайн рекламата и монетизирането на първите две, а последната – в натрупването на данни от всичко това, за да се затвори цикъла.

Предложенията за коригирането на това монополно поведение от страна на министерството на правосъдието на САЩ са доста и значително варират по обхват. По-меките мерки предвиждат да се ограничи или забрани на Google да сключва договори за ексклузивно позициониране на нейната търсачка по подразбиране в устройствата на Apple и Samsung, както и вграждането ѝ във Firefox на Mozilla. Срещу това, другите компании получават стотици милиони и дори милиарди долари.

Сред другите по-леки мерки са даване на възможност на сайтовете да не позволяват на Google да обучава своите алгоритми (особено генеративни AI модели) с тях. Гигантът ще трябва да сканира само нечувствителна информация, докато чувствителната такава ще бъде с ограничения.

По-крайните обаче включват идеи за разцепване на компанията. Тук магистратите от правосъдното министерство на САЩ дават две посоки за развитие. Едната е да се отдели рекламния бизнес на Google от търсачката ѝ. Идеята се предлага от доста време, но по този начин ще унищожи настоящия бизнес модел на гиганта.

Втората насока са „потенциални структурни промени“, които да прекъснат симбиотичната връзка между търсачката с браузъра Chrome, магазина Google Play и цялата платформа Android. Тук, магистратите оставят възможност, мерките да не са единствено в посока отделяне на тези бизнеси. Те могат да останат част от компанията, ако тя (или регулаторите) намерят начин да ограничат връзката между тези продукти, без да се налага разцепване.

Реакции и следващи стъпки

Google веднага определиха идеите на правителството на САЩ, като „крайни“. Както и, че от правосъдното министерство са надхвърлили определения от съда обхват на определението за монопол. Технологичният гигант има и други висящи антимонополни дела, свързани с отварянето на магазина за мобилни приложения Google Play, както и срещу технологията за онлайн реклама. При негативен за компанията развой, предложенията за структурни промени или казано иначе – отделянето на нейни бизнеси може да се увеличат.

Следващите стъпки включват по-детайлни предложения, които да бъдат представени на Google. Настоящите са само насоки за изготвянето на такива. Окончателните ще трябва да бъдат приети или изменени от съда, преди да бъдат наложени на компанията. Затова и предложенията на правосъдното министерство на САЩ са в момента значително общи и включват няколко варианта.

Потенциалните последици

Потенциалните последици за Google ще зависят от окончателните решения. В най-добрият случай, компанията ще бъде ограничена какви договори за позициониране на търсачката ще може да сключва. Позитивният сценарий още включва по-малко агресивно ползване на данните на сайтовете, както и намалена взаимовръзка между отделните услуги на гиганта.

Най-лошият сценарий всъщност са всичките страхове на Google събрани накуп. При него, тя няма да може да сключва ексклузивни договори за поставяне на търсачката ѝ в редица устройства. Но оттук насетне ще говорим за реално разделяне на компанията. Въпросът е на колко части.

Министерството на правосъдието на САЩ искат това да се случи между интернет търсачката на Google и нейния рекламен бизнес. С други думи, между най-масовата ѝ услуга към крайните потребители и основният ѝ източник на приходи. Двете обаче са прекалено взаимосвързани, защото без търсачката, рекламния бизнес няма да може да работи със същата ефективност. При обратния вариант, Google Search остава без каквито и да е приходи.

Рекламата генерира постъпления от 224 млрд. долара за финансовата 2023 г. Общите приходи на холдинга Alphabet (тоест Google – бел. ред.) са 282 млрд. долара. Тоест, рекламата формира 80% от всички парични потоци на Google. Технологичният гигант е диверсифицирал леко бизнеса си, като преди няколко години, този дял беше над 90%. Той обаче остава висок и при разделяне на компанията ще бъде фатален за нейния бизнес модел.

Отделянето на Chrome, Android и Google Play Store е като по-краен вариант в случай, че не се намери възможност да се ограничи взаимосвързаността между тях и търсачката ѝ. Ако властите в САЩ не постигнат идеи как това да стане по-безболезнено, тогава Google може да бъде раздробена на общо пет компании.

Апетитът идва с яденето

При разцепване на Google от страна на САЩ, ефектите ще са огромни за цялата технологична индустрия. Независимо, на колко парчета бъде разделена компанията. Поеме ли Вашингтон по този курс и приключат ли с Google, регулаторите след това ще прехвърлят вниманието си към останалите големи в сектора.

Apple, Meta и Amazon вече са на горещия стол, докато Microsoft засега е пощадена. Причината може да е заради това, че софтуерният вече премина през подобна процедура в началото на века, но се размина от разцепване. Или просто, защото все още нейното влияние в една ниша не е монополно. Който и да е от двата варианти, Microsoft засега е на трета линия във фокуса на регулаторите.

Действията на САЩ ще отключат подобни и от другата страна на Атлантическия океан. ЕС вече заплаши с разцепване Google през 2023 г., а съдът на Стария континент потвърди повечето глоби и действия на Брюксел, както срещу интернет гиганта, така и срещу Apple. Това вече се е случвало с няколко сектора, като един от последните показателни бяха телекомите.

САЩ разцепи монополиста AT&T на седем части през 80-те години на миналия век, въпреки че разследването срещу нея беше започнато едно десетилетие по-рано. Процесите по либерализирането на телеком пазара в Европа по принцип вървяха паралелно с тези в Америка, но процесът се оказва муден и това се случва отново с десетилетие закъснение.

Въпреки, че ЕС не се хвали с експедитивност в решенията си, когато става дума за регулации вече дори изпреварва останалата част от света. Което означава, че в момента в който подобно действие за разцепване на технологичните гиганти започне в САЩ, то ще бъде светкавично подкрепено и от Брюксел.

Политически заложник

Много е вероятно Google да се превърне в политически заложник покрай изборите за президент в САЩ, които са след няколко седмици. Демократите са основните инициатори на по-строгите технологични регулации и първите призиви за разцепване на IT гигантите идват от техния лагер. Още през 2019 г. американският сенатор от същата партия Елизабет Уорън заяви кратко и ясно – „време е да разцепим Google, Amazon и Facebook“.

Думите ѝ са като част от амбициите ѝ да се кандидатира за президент през 2020 г., но Уорън остава извън надпреварата. Администрацията на Джо Байдън обаче последва подобен курс, макар и малко по-предпазливо. Във всички случаи демократите са за по-строги регулации, като някои от по-крайните настояват за разцепване на технологичните гиганти.

Републиканците също са за затягане на правилата, но без толкова пряка намеса на държавата на пазара. Тяхната визия за регулациите е по-мътна и неясна, но е малко вероятно да включва разцепване на гигантите. Ако дойдат на власт в Белия дом (каквито са нагласите за момента – бел. ред.), то най-вероятно ще я използват, за да накарат компаниите да сътрудничат повече във военната сфера и тази на националната сигурност.

Доналд Тръмп през мандата си през 2016-2020 г. подкрепяше идеята за по-силни регулации, но най-вече защото тогава демократите ги използваха за атака срещу него. Милиардерът в момента се обърна на 180 градуса по някои технологични теми, като например за затягане на правилата за криптовалутите. Тръмп дори подготвя собствена „дигитална монета“, която да излезе през 2025 г.

Този завой по отношение на технологичните регулации може да спаси Google от разцепване, ако републиканците поемат властта през следващата година. Тогава мерките по разбиването на монопола на компанията ще бъдат фокусирани повече върху налагането на ограничения, а не толкова в изискването на „структурни промени“. Почти е ясно, че Google, а и останалите технологични гиганти ще станат политически заложници във все по-ожесточената битка между демократи и републиканци в САЩ.

The post Да разделиш Google на две, три, четири appeared first on TechTrends България.

Действията на Брюксел идват вследствие на засилване на регулаторния натиск на Европейския съюз (ЕС) към технологичните гиганти. Както и към различни иновативни технологии, като например развитие на генеративния изкуствен интелект (AI), криптосистемите и др. Решението на ЕК може да се окаже и решаващо в друг аспект – да подтикне САЩ да предприемат подобни мерки.

Вашингтон гледа също в посока на засилена регулация срещу технологичните гиганти. От няколко години има призиви точно за разделянето на бизнесите им, за да се намали пазарното им влияние. Идеята за разцепване на Google на технологична и онлайн рекламна част също е на масата на американските политици, като вариант за решение.

Жалбата на Брюксел

ЕК в прав текста казва, че намира позицията на Google като доминантна в областта на дигиталната реклама в Европа. Това включва сървърите за публикуване и алгоритмите за продаване, в лицето на услугите Google Ads и DV360. Самото разследване обхваща периода от 2014 г. може би досега. Комисията обяснява, как Google „затварят почти напълно веригата“ в процеса по закупуване на онлайн реклама.

Системата е сравнително лесна. Самият процес се състои от няколко компонента, които играят ролята на посредници между рекламодателите и издателите. Когато някой се опитва да купи реклама той разчита на два инструмента – Google Ads и DV360. Това са основните услуги за слагане на промоции в екосистемата на технологичния гигант и едни от най-популярните. Първата е по-добре познатата, основно банерна такава, а втората е насочена най-вече към видеото. Тези, които продават рекламно място използват DFP.

Двете страни се срещат в платформата за обмяна на реклама. Тук се намесва, друг продукт на Google – AdX. Проблемът е, че другите продукти на Google Ads и DV360 фаворизират силно и разчитат почти изцяло на нея. Което я прави най-предпочитаната платформа за обмяна и кара DFP сървърите да се насочват към нея. Според ЕК, Google умишлено прави това, за да може да наложи AdX като основен посредник във веригата. След което, технологичният гигант се възползва от тази доминантна позиция и започва да иска високи такси затова.

Какво следва

ЕК обявява, че се нарушава член 102 от антимонополното законодателство на Европейския съюз, в частта за злоупотреба с господстващо положение. Комисията също така смята, че в конкретния случай трудно може да се противодейства на тази практика, тъй като Google се явява и от двете страни на веригата. Което поставя технологичният гигант в конфликт на интереси.

В самата жалба не се споменава директно за разделяне на бизнеса, но той се подразбира и изказва пряко в прилежащия ѝ контекст. Тъй като ЕК смята, че има нарушения по член 102, в него е директно упоменато, че тази практика трябва да бъде прекратена. Действията може да включват и задължаването на Google да предприеме структурни промени. Които вече предполагат разделянето на части от бизнеса ѝ. ЕК подчертава, че този сценарий ще се приложи само ако няма други ефективни методи за прекратяването на порочната практика.

Във всички случаи процесът ще бъде дълъг и продължителен. Google има възможност да предостави допълнителна информация и да отговори на жалбата на ЕК. Разследването ще продължи, като се разгледа тезата на технологичния гигант.

Потенциалните последици

Google е изправена пред напълно реалистичната заплаха, ЕК да наложи на технологичният гигант да раздели своя бизнес на две част. В противен случай, Брюксел може да забрани на компанията да оперира в рамките на ЕС. От комисията не уточняват и как точно може да се осъществи това. Логичната стъпка е да се раздели AdX платформата и Google Ads с DV360.

Ако се стигне до този сценарий ефектите му може да се усетят не само в Европа. САЩ също разследват Google (и останалите технологични гиганти) за различни антимонополни практики. Някои от предложенията, включително и на висши политици, е част от компаниите да се разцепят. Причината е в силната интеграция на различни услуги в техните екосистеми. Вашингтон вече предприе и първите стъпки в тази посока.

Meta има силно присъствие в социалните мрежи, като Facebook, Instagram и WhatsApp. Amazon доминира при онлайн търговията и облачните корпоративни системи. Apple има силна и затворена екосистема, която комбинира софтуер, хардуер, услуги и редица платформи. Google контролира онлайн търсенето, операционната система Android и други облачни услуги. Заедно Meta и Google контролират около 60% от приходите от онлайн реклама в световен мащаб. На някои пазари, този дял е дори доста по-голям.

The post ЕС иска да разцепи Google на две appeared first on TechTrends България.

Поставят се основите на прецедент, с който да се обхванат потенциално и другите IT гиганти. На мерника на властите в САЩ отдавна попадат освен Google, но и Meta (бившият Facebook), Amazon и Apple. Първите две имат доста сходен бизнес модел ориентиран почти изцяло на реклами. Влиянието на Amazon най-вероятно ще бъде оценявано от гледна точка на злоупотреби с монополно положение при онлайн търговията. Докато при Apple, отново на фокус ще са подобни практики, но повече от гледна точка на приложенията и решенията в затворената ѝ екосистема.

Потенциалното разцепване на Google може да има огромни последици и ще обхва може би най-много потребители. То почти сигурно ще торпилира бизнес модела базиран на реклами, който властва в Android екосистемата. Това ще трансформира много от безплатните приложения в платени такива. Както е вероятно да видим все по-силната роля на абонаментния бизнес модел, освен в Android, но и във всички услуги и решения на Google в момента.

Координиран удар

Министерството на правосъдието на САЩ (DOJ), заедно с осем щата са завели съдебен иск срещу Google на 24 януари. Те обвиняват компанията в злоупотреба с монополно влияние в онлайн рекламата. Според иска, Google „е покварил естествената конкуренция в рекламните технологии с непрестанна кампания за присвояване на контрола над инструментите, които различните издатели, рекламодатели и брокери използват онлайн“.

По-ключовото е какво искат американските власти – те настояват Google да продаде голяма част от своите рекламни продукти и инструменти. Това включва софтуерът за търгове и продажба на реклами, основана най-вече на придобитата през 2007 г. компания DoubleClick. Но не само, делото може да обхване и редица други системи, включително и пълното отделяне на AdSense.

Към това се добавят и традиционните искания да се прекратят редица антимонополни практики, които ограничават конкуренцията. Обвинението е цели 153 страници и реално обхваща целия рекламен бизнес на Google. Освен, че го описват, американските власти също така са на мнение, че технологичният гигант е успял за 20 години да изгради инструменти за онлайн реклама в пълния спектър и контролира целия процес. Крайните цели след това е да се постигнат по-високи цени за реклама, както и по-високи маржове на печалба от тях.

Напълно нов етап в САЩ

Това е петото антимонополно дело в САЩ срещу Google, което е насочено срещу рекламния модел на компанията. Но е първото, чиято цел е ефективно да разцепи технологичния гигант на две. Което ще доведе до пълна промяна на бизнес модела му, тъй като той разчита почти изцяло на онлайн реклами. При това не само в САЩ, но и на глобално ниво.

„Новото дело надгражда опитите на регулаторите да се справят с Google“, коментира Уилиям Ковачич, бивш председател на Комисията по търговия на САЩ (FTC) за New York Times. „Има шанс едно или повече от обвиненията да постигне целите си“.

От Google се опитват да намалят значението на делото. Според говорителя на компанията, „това е опит да се изберат победителите и губещите в технологичния рекламен сектор“. От технологичния гигант също така посочват, че делото е повторение на друго такова от 2020 г., подадено от щата Тексас. Крайният резултат според Google е, че така ще се „навреди на иновациите и прогреса“, любима фраза на технологичните гиганти в борбата им с регулаторите.

Самото дело от 2020 г. отново поставя под въпрос рекламните технологии на компанията и как се отразяват на пазара. Ключов компонент от тогава беше, че Google и Facebook са подписали споразумение за споделяне на реклами. Съдът отхвърли обвинението, че то нарушава пазарните принципи. Но останалите компоненти от делото бяха задвижени, сега те са надградени в новото.

Вдигане на мизата

Щ[/dropcap]атските власти вдигат и мизата – те настояват за реалното разцепване на Google на две части. Едната да е основно технологична, а другата да е рекламна. Прекомерната им взаимосвързаност и неразделна част от настоящия бизнес модел на компанията означава пълната трансформация на технологичния гигант и начина по който той формира приходите си.

Отделянето на AdSense и останалите инструменти за продажба и предлагане на реклами са фундамента на монетизацията на услугите на Google. От търсачката до цялата екосистема на Android. Това ще принуди технологичният гигант да промени напълно бизнес модела си и да премине към платени услуги. Нещо, което описвахме в нашия анализ за „абонаментните планове“ в IT средите и интернет.

Разцепването на Google няма да бъде прецедент в корпоративната история на САЩ. Но ще е прецедент в рамките на IT сектора, който досега беше оставен сравнително на спокойствие от щатските регулатори. През 80-те години на 20 век, Вашингтон разцепи телекомът АТ§Т на регионален принцип. А преди повече от 100 години, САЩ разцепи и Standard Oil – най-голямата петролна компания на планетата.

С други думи – щатските регулатори не се намесват силно на пазара. Но, когато видят, че се достига до монополно положение, те не се свенят да разцепват компании и да настояват за пълната им трансформация. Големият въпрос е, дали настоящите технологични гиганти са изградили олигополен модел, от който може да продължи конкуренцията или не. Защото ако бъде разцепен Google, следващи ще са Apple, Amazon и Meta.

The post Разцепването на технологичните гиганти започна – първи е Google appeared first on TechTrends България.

Интернет гигантите като цяло се опитаха да запазят баланса между двете. Основният онлайн бизнес модел в продължения на две десетилетия беше сравнително прост – потребителите получават безплатно повечето услуги, а компаниите използваха данните им за продажба на реклама. Той беше в основата на успеха на IT гигантите, като Facebook и Google. Първата се заричаше, че социалната мрежа винаги ще е безплатна, а втората, че няма да показва банери на заглавната си страница.

Всичко това вече се променя и все повече компании залагат на популярния от мобилните и браузър игри – Freemium модел. В него само част от услугите са безплатни, а останалите са платени – било то с преки плащания или с абонамент. Последната опция става все по-популярна, както в гейм индустрията, така и в технологичната. Това е и бизнес моделът към който ще се стреми целия сектор като цяло. Тенденция, която започна да се проявява все по-масово особено през изминалата 2022 г.

Абонаментът – новата алфа и омега

Двете основните посоки на развитие на технологичните гиганти за момента се очертават в развитието на супер приложения и налагането на платени абонаменти чрез т.нар. Freemium модел. Докато първото все още е химера в Западния свят и за момента работи ефективно само на някои азиатски пазари, то второто има доста по-големи шансове за разгръщане. Концепцията е проста – най-базовите услуги ще са безплатни, но за редица други функционалности потребителите ще трябва да плащат месечна или годишна такса.

Предвид факта, че досега технологичните гиганти се бяха разделили на два лагера. Първият е вече споменатият безплатен, а вторият – консервативен, който предлага продуктите си срещу заплащане. Преминаването към новия Freemium модел ще накара едните да затворят част от услугите си, а другите – да отворят част от тях. Последните го направиха най-вече движени от дългогодишния успех на компании като Google и Facebook.

Абонаментът в момента е най-предпочитаният начин за таксуване на потребителите. Наложен сред масовите потребители най-вече от стрийминг компаниите, той се оказва все по-лесен и достъпен начин за извличане на дългосрочна стойност. Microsoft премина към него с облачния си Office 365 от няколко години.

Голямата промяна

Докато тази трансформация към абонаментен модел се случва от няколко години, то през последната и през следващите има шанс да я видим развърната доста по-мащабно. Това ще стане ако основните интернет компании решат да преминат към него. Почти веднага, след като придоби Twitter, милиардерът Илон Мъск възложи на служителите да преработят премиум плана Twitter Blue. Той трябва да включва значката за автентичен профил и различни допълнителни функционалности.

Визията на технологичния предприемач е постепенно, абонаментният план Blue да се превърне в основен източник на приходи за компанията. Както и в него да се концентрират все повече възможности и функционалности. В момента Twitter е зависим почти изцяло от рекламодателите и Илон Мъск е поставен в тежката ситуация да се опитва да ги убеди, че социалната мрежа се управлява добре под негово ръководство.

Както Twitter вече „повлича крак“ и ще се развива все повече към Freemium модела, Meta също ще се замисля все повече в тази посока. Дали технологичният гигант ще избере подобна стратегия все още е доста неясно. Но ако го направи, в портфолиото му са две от най-мощните социални мрежи – Facebook и Instagram. TikTok също се въздържа от подобна практика, но китайската компания може да направи друго. Да предостави абонаментна функция за създателите на съдържание и съответно да взима комисионна от таксата.

Google също засилва абонаментните си услуги, макар и не тези пряко зависими от търсачката ѝ. Засега, най-големите усилия на компанията са в допълнителна монетизация на YouTube, чрез нейния месечен Premium вариант. Той изключва напълно рекламите, позволява сваляне на клиповете и достъп до специална секция с музика.

Все по-голямото разширяване на възможностите на YouTube Premium може в един момент да доведе до пренасянето на практиките и в другите услуги на Google. Особено предвид факта, че това перо вече съставлява приблизително около една пета от общите ѝ приходи.

Причините и последствията

Всичко това не идва без причина. Интернет гигантите бяха подложени на различни атаки относно прекомерното използване на лична информация на потребителите и продажбата ѝ на рекламодатели. Това наложи редица регулации, както в Европейския съюз (ЕС), така и в САЩ и дори други региони.

Примката на правилата се затяга все повече и технологичните компании се оглеждат за различни и алтернативни методи за монетизация на техните услуги. Freemium моделът дава някакъв компромис между платеното и безплатното, а абонаментът – стабилен паричен поток и достъпност за потребителите. В същият момент, чрез него се слага край на пълната зависимост от онлайн реклами, безразборното и агресивно събиране на всякаква лична информация.

На пръв поглед изглежда, че това е перфектната ситуация, в която клиентите получават както свободни услуги, така и ако искат повече екстри могат да си доплатят. Основното последствие от все по-голямото налагане на Freemium модела е, че все повече елементи от безплатния интернет ще се затварят зад платени стени. Второто е, че рекламата ще намали своята тежест в онлайн пространството. Третото е, че в един момент абонаментният план просто ще спре да работи за повечето компании.

Доза скептицизъм

На база на горната логика може да извлечем и няколко тези, които гледат скептично на идеята за пълното налагане на Freemium модела в технологичния свят. Първата е, че той може да се окаже труден за прилагане при някои компании. Особено при тези, чиито потребители са свикнали всичко да им е безплатно. Тук най-вече може да говорим за Facebook, като социалната мрежа има проблеми със задържането на вниманието на хората и в момента. Отделно, компанията беше дала обещанието, че „никога няма да иска пари“ за достъп до платформата.

Meta може да реши това, като добави различни нови функционалности, които да ги сложи зад платената стена. Но подборът им трябва да бъде направен много внимателно. Същото важи до голяма степен и за Instagram, където като цяло опциите не са много.

Вторият идва от убеждението на много потребители и дори предприемачи, че интернет трябва да остане място за споделяне. Въпреки, че до голяма степен, този дългогодишен спор все повече се решава в полза на бизнеса, хората с подобни възгледи не са малко. Отделно, вече споменатият факт, че и доста от масовите потребители са свикнали доста от услугите да ползват безплатно. Комбинацията от двете може да доведе до отлив на интереса към редица услуги. Което е и основният аргумент против по-масовото въвеждане на този подход.

Последното нещо е, че не всяка компания ще успее да монетизира успешно Freemium модела. За да може да работи, той разчита на голяма потребителска база, от която под 20% (дори под 10%) от ползвателите реално да заплащат за нея. Поне така е при игрите. Другият вариант е да има по-малко на брой като цяло, но по-голям процент от тях да плащат. Трудното и в двата случая е да се намери баланс – проблем, с който ще се сблъскат технологичните гиганти.

Във всички случаи, експериментите и опитите за налагането на повече платени абонаментни услуги в рамките на онлайн пространството ще продължават. Най-силно погледите ни са насочени към Twitter и новата посока, в която Илон Мъск повежда социалната мрежа. Но не само, защото истинската промяна ще дойде, когато Facebook и Google го възприемат по-масово.

The post Краят на безплатния интернет обяд appeared first on TechTrends България.

Изграждането на гласов асистент се оказа доста по-трудна задача и постепенно бройката им намаля значително. Оцелелите се изправиха пред още по-тежко предизвикателство – да намерят работещ бизнес модел. Затруднената ситуация, в която изпаднаха повечето технологични гиганти и излязоха интересни детайли относно този аспект на гласовите асистенти.

Част от големите съкращения в Amazon например се оказват именно в звеното свързано с Alexa и нейните продукти. Според източници на Business Insider ситуацията с хардуерния екип на интернет гиганта е „критична“. Основният проблем именно с намирането на работещ бизнес модел. Това поставя под въпрос и бъдещето на останалите работещи гласови асистенти.

Проблемите на Alexa

Хардуерният екип на Amazon е бил в основите на част от над 10 хил. служители, които са съкратени от технологичния гигант. Кризата обаче е дългогодишна и може да се проследи още от 2019 г. Тогава се спира назначаването на нови хора, както и са проведени редица срещи в търсене на решения, как може да гласовият асистент да започне да печели пари. Дотогава той се води като личен проект на Джеф Безос.

Нещата се променят през пандемичната 2020 г. Милиардерът губи интерес към Alexa и обяви, че се оттегля като главен изпълнителен директор на Amazon. Новият мениджър Анди Джаси също не е ентусиазиран от работата на гласовия асистент. По същото време и опитите на екипа на Alexa за намиране на бизнес модел се провалят.

Концепцията на Alexa е да се правят пари от реклама, а не от продажбата на устройства. Това става по класическия начин за онлайн гигантите – извличане на данни и потребителски предпочитания и предаването им на рекламодателите.

Alexa получава милиарди интеракции всяка седмица. Проблемът е, че хората използват доста по-ограничено устройствата с гласови асистенти – основно за пускане на музика и питане за прогнозата на времето. Все дейности, които трудно могат да се монетизират.

Потъващ бизнес

Потребителите нямат доверие на системите, особено когато става дума за покупки и парични трансакции. Всички опити и партньорства на Amazon се провалят. Такова има с Dominos за поръчка на пица чрез гласова команда или на поръчване на кола през Uber, докато интернет гигантът да прибира комисионна от тях. Към 2020 г. всички опити за реализирани на продажби са се проваляли и Alexa екипите са престанали да дават прогнози за привлечените приходи.

Резултатите са потресаващи – според Business Insider, звеното на гласовия асистент отчита загуба от 3 млрд. долара само за първите три месеца на 2022 г. До края на настоящата година се очаква отрицателният баланс да достигне 10 млрд. долара. При очакване за свиване на икономиката, това се превръща във все по-тежък воденичен камък за Amazon. Оптимизациите вече са започнали, а няма да е изненада ако постепенно, интернет гигантът да се откаже или да изостави Alexa в следващите няколко години.

Сходни симпотми

Конкуренцията в лицето на Apple и Google изпитва сходни симптоми при своите гласови асистенти. Интернет търсачката вече обяви, че нейното решение има проблеми с монетизацията и намирането на работещ бизнес модел. Google започна оптимизация на излишните разходи и проекти, като най-голямото съкращение е затварянето на проекта за облачна гейминг платформа Stadia.

Опитите за интеграция на реклами в Google Assistant датират горе-долу от времето, когато Amazon вършеше същото с Alexa. През 2019 г. беше обявена тази инициатива от интернет търсачката. Google обяви вкарването на реклами при резултатите на асистента, при гласовите команди и на други места, както и чрез партньорства. Три години по-късно, звеното продължава да трупа загуби.

Този бизнес модел беше важен, защото Google и Amazon инвестираха милиарди, за да може техните асистенти да са на всяко възможно умно устройство по света. Дали ще го произведат те или ще имат споразумение с някой от водещите в това отношение – няма значение. Във всички случаи, накрая Google и Amazon субсидираха гласовите асистенти с идеята да ги монетизират след това.

Последните години тази практика се забавя значително. От безапелационен водещ преди 5 години, Alexa в момента е трета в САЩ – със 71.6 млн. потребителя. Лидер е Google Assistant с 81.5 млн., следван от Siri със 77.6 млн.

Празните надежди

Когато гласовите асистенти започваха да навлизат във всяко едно устройство, започна да се прокрадва концепцията, че около тях ще се образуват новите екосистеми. Тоест, те трябваше да заменят до голяма степен настоящето разделение между Apple, Microsoft и Google. Липсата на успешен бизнес модел убива тези надежди.

Донякъде, това беше и очаквано, след като два от другите ключови играчи сред гласовите асистенти изоставиха своите проекти. Microsoft се опитваше да популяризира Cortana, при това доста силно в рамките на Windows. В момента приложението е напълно деактивирано, като самостоятелно и присъства частично в търсачката на Windows. Софтуерният гигант започна да го затваря точно през 2019 г., откогато датират по-агресивните опити на Amazon и Google за монетизация на своите асистенти.

Подобна съдба има и Bixby на Samsung, като южнокорейската компания все още го използва, но не го промотира толкова агресивно, както преди пет години. Отделно, дружеството започна стъпки по замяната му с Google Assistant. Гласовият асистент премина на заден план и определено няма да заема толкова важна част от ежедневието ни, както планираха технологичните гиганти. Вместо това, ще бъде оставен като помощен софтуер за ентусиасти.

The post Залезът на гласовите асистенти appeared first on TechTrends България.

Пускането на десетки платформи, включително от големите медийни компании като Disney и Warner Bros (вече част от телекома AT&T), доведе до изтеглянето на голямо количество съдържание и заключването му като ексклузивно. Това кара потребителите да се абонират за няколко подобни услуги, за да могат да имат достъп до любимите си сериали и филми.

Засилената конкуренция между платформите води до по-трудното привличане на нови потребители. Компаниите са принудени да вдигат цените на абонамента, което може да засили отлива на клиенти. Затова те трябва да търсят други начини за монетизация. Други не означава нови, големите стрийминг услуги като Disney+ и Netflix започват поетапното въвеждане на реклами в своите платформи.

Резкия завой на Netflix

Световният лидер беше сред първите големи, които реши да обърне политиката си спрямо включването на промоции в стрийминг услугата си. При това, въпреки уверението преди няколко години от основателя си, че няма да предлага подобна функционалност. Причината е тривиална – Netflix отчита своя първи отлив на абонати, докато растежа на приходите и печалбата се свива, макар и минимално.

Платформата вдигна на няколко пъти цените, за да може да поддържа добри финансови темпове. Засилената конкуренция и напускащите клиенти, кара Netflix да търси алтернативни източници на приходи. Защото вдигането на цените ще подсили негативните тенденции с абонатите, които ще се ориентират към по-евтините алтернативи.

По-високите приходи са необходими на Netflix, за да може да продължи да създава собствено и оригинално съдържание. То е критично за платформата, след като основните медийни компании изтеглиха доста от своите хитови заглавия. От своя страна Netflix разполага с някои силни собствени продукции. Последната такава е „Игра на калмар“ (Squid Game), която беше обявен втория сезон преди няколко дни.

Disney с готово ноу-хау

Disney първи обявиха от водещите стрийминг платформи в началото на март, че ще започнат да предлагат реклами в своята онлайн услуга. Медийната компания пренася своето ноу-хау от линейната телевизия, която тя развива вече десетилетия. Предимството на Disney+ ще е възможността да обвърже стрийминг платформата си с тази за нормална ТВ и отделните си канали.

Подобно пакетиране на рекламите е нормална и предпочитана практика от големите рекламодатели. Ако за Netflix, това е нов метод за монетизация, за Disney е разширяване на мащабите на вече предоставяните услуги. Това няма да се случи веднага и подобно на пускането на стриймиг платформата в различни пазари ще става постепенно. Уточнението е важно, защото Disney+ от 14 юни вече е достъпна и в България.

Disney и Netflix няма да са единствените, които ще пробват с реклами в стрийминг платформите си. Сред компаниите заявили подобни намерения са още Peacock на NBCUniversal, HBO Max и Paramount+. Засега услугите, които не са обявили подобни идеи са Apple TV+ и Amazon Prime Video.

Реклама на изключен телевизор

Докато, рекламите тепърва ще тръгват по платформите, се оказва, че пилотните проекти създават някои интересни прецеденти. Например, че те продължават да се водят пуснати, дори и при изключено устройство. Изследване на консултантите от WWP показва, че между 17% правят точно това.

Според фирмата това се случва при използването на допълнителни устройства – т.нар. ТВ приставки или set top box-ове. При изключване на телевизора, той не винаги предава сигнал за това към приставката. С което последната продължава да стриймва и да отчита гледаемост в платформата.

При използване на приложение от умен телевизор или през браузър, този проблем не съществува. Предизвикателството е силно за американския пазар, където доста телевизори използват подобни допълнителни устройства. Такива се предоставят масово от Roku, Apple и Amazon. Стрийминг компаниите работят по решение, защото това може да подкопае доверието на рекламодателите към тези услуги.

Тенденциите в сектора обаче са ясни. Засилена конкуренция, борба за съдържание и за всеки абонат, което води и до затруднена монетизация. Допълнителен метод за последното са рекламите и тяхното въвеждане ще намалят разликите между традиционната линейна телевизия и стрийминга.

The post Видео стрийминг платформите и рекламите   appeared first on TechTrends България.

През годините са тествани най-различни бизнес модели, за да може подобни заглавия да бъдат печеливши. От логични, до противоречиви. Част от най-популярните и успешни в момента са обвинявани, че се възползват от играчите и буквално „ги изцеждат“ в рамките на няколко години.

Microsoft и Sony обмислят да въведат добрия стар модел за интегрирането на органични реклами в безплатните игри. Надеждата е да се даде алтернативен начин за монетизация на подобен тип заглавия, без тя да бъде прекалено агресивна. Тя трябва да бъде въведена в основните платформи на компаниите, които стоят зад конзолите PlayStation и Xbox Двата технологични гиганта все още не са обявили официално своите планове, но в публичното пространство изтекоха някои детайли.

Подобно на Google и Facebook

Когато не продаваш директно продукта, винаги седи фундаменталния въпрос – как ще правиш пари от него. Онлайн гигантите, като Google и Facebook решават този проблем по доста елегантен начин. Те правят своите платформи супер достъпни за потребителите, но използват всички възможно данни на последните, за да продават реклами. Оттук се ражда и фразата, че ако дадена услуга е безплатна, то продуктът е самия клиент.

Microsoft и Sony ще се опитат да наложат сходен вариант и при своите гейм платформи. Те ще позволят на компаниите да интегрират реклами в самите заглавия. Идеята е това да се прави органично и да не влияе негативно на геймплея. Например, рекламата да се появи на виртуален уличен билборд в рейсинг игра. Или по улиците на оживен футуристичен град и пр.

Все още не е напълно изкристализирана концепцията. Sony например обмисля дали да не позволява на играчите да гледат реклами срещу което да получават различни дигитални награди в самото заглавие. Японският гигант не е решил още два въпроса – дали да взима процент от рекламния приход и как разработчиците ще проследяват поведението на играчите и каква част от него ще предоставят на рекламодателите.

От своя страна, Microsoft във всички случаи планира да не взима дял от тези реклами. Както и ще ограничи възможността за предоставяне на данните за потребителското поведение в игрите на трети страни.

Проблемите

Съществуват редица проблеми и потенциални пречки пред този нов бизнес модел. Споменахме за трансфера на данни. Гейм компаниите контролират напълно виртуалната среда и имат достъп до страшно много информация за техните потребители. Предоставянето ѝ на трети страни може да се окаже доста противоречиво в опазване на личната неприкосновеност. Както и да влезе в конфликт с европейските регулации.

Това не са единствените затруднения. Играчите може да не възприемат добре показването на реклами в техните любими виртуални светове. Естественото им интегриране зависи основно от гейм компаниите и не всички може да се справят еднакво добре и ефективно. В някои игри, може да се стигне до ситуация, в която геймърите просто няма да искат реклами под каквато и да е форма.

Практиката до момента не е обещаваща. Гейм разработчиците са тествали тези възможности преди повече от десетилетие в САЩ. Electronic Arts (EA) позволи интеграцията на реклами в билбордите на спортни заглавия като Madden NFL, Skate, NHL и NASCAR. Тяхното изчезване показва, че не са дали очакваните резултати. Отново EA се опита да пусне реклама, подобна на телевизионната в UFC 4 през 2020 г. Играчите бяха бесни, защото заглавието струва 60-70 долара и въпреки това трябва да гледат промоции, които дори не могат да прескочат. 2K Interactive прави същия неблагополучен опит с NBA 2K21.

Другия порочен модел

В гейм индустрията през последното десетилетие постепенно се наложи друга практика. Повечето от безплатните игри (т.нар. Free to Play или F2P) не костват на геймърите стотинка за инсталация или пускането им. Но определена част от прогресията в заглавието е заключена зад платена стена. Тоест, за да може играчите да продължат да се развиват те трябва да плащат. В доста от случаите сумите може да са стотици и дори хиляди долари на месец или година.

Бизнес моделът има своите силни критици, които дори обвиняват разработчиците, че създават игрите си по начин, по който да задържат максимално вниманието на геймърите. В някои случаи се ползват и методи, които граничат с хазартни практики. Като например лотарии и ежедневни бонуси. Най-популярният е интегрирането на платени гейм механики. Те обикновено са в по-късните етапи на развитие и реално поставят споменатата „стена“. С което ефективно се разделят играчите на плащащи и неплащащи.

Fortnite успя частично да разчупи модела, като въведе трансакции само на предмети с козметична стойност. Но дори този хит отпреди няколко години, не може да се мери със супер достъпните мобилни игри. Повечето от които разчитат на изброените по-горе хищнически методи за монетизиране.

Рекламите в гейминга няма да са нещо ново, но приложени по правилния начин, те ще могат да дадат нова възможност за извличане на приходи от безплатни заглавия. Както историята показва – може да станем свидетели и на доста агресивни практики. Какви ще са резултатите ще разберем към края на годината, когато се очаква да се материализират идеите на Microsoft и Sony.

The post Идва ли новия бизнес модел с реклама в игрите appeared first on TechTrends България.

С нейния възход, расте влиянието на три технологични гиганта, които затягат контрола около нея. Това са Google (или холдингът Alphabet), Facebook (вече под шапката на Meta) и Amazon. При абсолютни стойности те допринасят за около 50% от всички приходи в дигитална реклама за 2021 г. Ако извадим Китай, контролът на трите компании е много по-внушителен.

Данните са на консултантската фирма GroupM, която изследва целия пазар за реклама, включително и традиционните канали. Дигиталните формати заемат вече доминираща част от сектора, като очаквано е тенденцията да продължи при това с добри темпове. Контролът над тях от три компании, обаче е притеснителен и подобни данни, могат само да налеят масло в огъня на очакваните регулации, които готвят Европа и САЩ на Google, Facebook, Amazon и потенциално Apple.

Възходът на дигиталния свят

Според изследването на GroupM, дигиталната реклама отчита ръст от 30.5% през 2021 г. Това изключва приходите от политическите кампании в САЩ. GroupM дефинират този сегмент по два начина – първият е чиста дигитална реклама, който е с обем от 491 млрд. долара през настоящата година. Вторият е по-широк и включва дигиталните елементи на традиционни кампании, с тях той набъбва до 537 млрд. долара. Причината да се разделят приходите по този начин е, че при комплексните кампании е трудно да се изчислят точните средства, които се влагат в цифровите канали.

Коя точно трактовка нараства с 30.5% не се отбелязва изрично, но според контекстът е по-тясното тълкуване на пазара. Подобни са ни изводите и за дела, който заема дигиталната реклама спрямо целия пазар. GroupM коментира, че става дума за 64,4% през 2021 г., което е нарастване от процентът, който тя е формирала през миналата година – 60.5%. През 2019 г., дигиталната реклама едвам преминава половината приходи от общите с дял от 52.1%. Ръстът на по-тясното тълкуване на цифровия пазар през 2022 г. се очаква да бъде 13.5%.

Трите големи и Китай

Докато дигиталната реклама е във възход, заема все повече спрямо традиционната и има ясни перспективи за растеж, трите основни технологични компании контролират все повече от нея. Facebook, Google и Amazon отговарят за около 50% от всички парични потоци за промоции през 2021 г. Те засилват своето присъствие, като през 2020 г. са разполагали с около 40% от приходите. В тези данни се включват постъпленията от дигитални, но и от традиционни канали. Ако трябва да изчислим влиянието на Facebook, Google и Amazon само при първите, то техния дял нараства до около 78%.

Китай се оказва интересен фактор на рекламния пазар. GroupM посочват, че в азиатската държава има много засилено дигитално присъствие, като делът спрямо цифровите и традиционните канали е повече в полза на първите, в сравнение с останалите държави. Така например, ако извадим Китай, дигиталната реклама ще има дял от 58.7% спрямо традиционната в останалата част на света.

В същото време, целият пазар се държи основно от местни компании. Google и Facebook имат забрана да оперират в Китай, защото не се съгласяват с правилата за филтриране на трафик и информация. Amazon разполагаше със собствено звено за е-търговия в страната, но през 2019 г. реши да го ликвидира. Компанията предоставя ограничени услуги, като рекламните най-вероятно са още по-нищожни.

Което прави данните за влиянието на Facebook, Google и Amazon в останалата част още по-стряскащи. Според GroupM, ако извадим китайския пазар, трите технологични гиганта контролират между 80% и 90% от дигиталната реклама.

Защо е проблем

Рекламната индустрия е стратегически важна, защото от нея зависи до голяма степен всеки един сектор зает с някаква форма на потребление. Тя е ключът към крайните клиенти, като той все повече идва в дигитален формат. Той от своя страна се държи все по-здраво от трите технологични гиганта. Медии, компании, производители, търговци и много други са зависими частично или почти напълно от благоразположението и политиките на Facebook, Google и Amazon.

GroupM отбелязват, че по-малките търговци или само дигиталните такива разчитат на дигиталните канали за реклама. Големите компании обикновено залагат на по-комплексни кампании и съответно не зависят само и единствено от трите технологични гиганта. Но влиянието на последните се усеща все по-силно във всяка една индустрия или бизнес, който реши да рекламира дигитално. Facebook, Google и Amazon просто се превърнаха в незаобиколим фактор.

Скоро това може да им изиграе лоша шега, защото регулаторите в САЩ и Европа засилват своя натиск към тях. Очаква се скоро да има по-стриктни правила за тях и дори може да бъдат принудени да преструктурират бизнеса си, за да могат да продължат да функционират. Те не стоят със скръстени ръце, като се опитват да спечелят настоящите си потребители на своя страна. Google например сключи различни споразумения с големи медии в Европа, за да може да предоставя тяхното съдържание в своята Google News.

Подобни действия може да се окажат недостатъчни при по-задълбочени разследвания на пазара на дигиталната реклама. Особено ако тенденциите за засилване на влиянието на трите технологични гиганти се запази.

The post Google, Facebook и Amazon затягат контрола си над дигиталната реклама appeared first on TechTrends България.

Факторите за успеха на трите гиганта са различни, както и контекстът на ситуацията за всяка една от тях. Има и някои допирни точки – онлайн и облачните услуги очаквано са по-печеливши. Също така, по различен начин оказва влияние световния недостиг на микропроцесори. Apple в това отношение почти не го усеща, докато Microsoft изпитва рязък спад на продажбите на своите устройства.

От картинката липсва Amazon, за които се очаква да поддържат също стабилни темпове през второто тримесечие на 2021 г. Както и на Facebook, като резултатите на социалната мрежа ще са интересни от гледна точка на множеството скандали в които компанията изпадна през последните месеци.

Apple – на 5G вълната

Apple продължава да жъне рекордно тримесечие след рекордно тримесечие. Компанията от Купертино съобщава за ръст на приходите от 36% до 81.4 млрд. долара. Нетната печалба почти се удвоява до 21.74 млрд. долара, което е увеличение на годишна база от 93%. Технологичният гигант набляга на факта, че постъпленията от услуги са на рекордно високи стойности, но дяволът е винаги в детайлите.

За Apple, източниците на приходи са повече от ключови. Реално, основна част от ръста на компанията е благодарение на нейния смартфон бизнес. Последният модел iPhone 12 е първият с 5G свързаност на Apple, което обяснява големия интерес към него от края на 2020 г. досега. През това време, „ябълковата“ компания бележи стабилни финансови резултати, а приходите от смартфони се увеличават с добри темпове.

Така, Apple е реализирала постъпления от iPhone-и за 39.5 млрд. долара през второто тримесечие. Това е с 49% повече спрямо същия период предходната година. За сравнение, услугите на технологичния гигант формират ръст от 33%, но при тях обемите са повече от два пъти по-малки – приходите са 17.5 млрд. долара. Покрай пандемията има интерес и към компютрите Mac и таблетите iPad, но увеличението при тях не е толкова драстично. Както и да не забравяме, че iPhone бизнесът продължава да отговаря за 48.5% от целия на Apple.

Има и друг интересен момент – географското разпределение на приходите на гиганта. Регионите с най-голям ръст са тези в които 5G мрежите са най-силно разгърнати и предлагането на подобни услуги става фактор за продажбите на смартфони. Приходите в САЩ се увеличават с повече от 7 млрд. долара до 35.8 млрд. долара, тези в Китай (друга силна страна в 5G) с повече от 5 млрд. долара до 14.7 млрд. долара. За сравнение, Европа има само 4 млрд. долара ръст при положение, че на Стария континент тепърва започва разгръщането на 5G мрежите.

Microsoft – полет в облаците

При Microsoft факторите за растеж са напълно други – софтуерният гигант е носен от облачните услуги и решенията за продуктивност. Приходите през второто тримесечие нарастват с 21% до 46.2 млрд. долара, а нетната печалба с 47% до 16.5 млрд. долара. Стабилните резултати, поддържат високия статус на Microsoft, като тя продължава да има пазарна оценка от над 2 трлн. долара, като към вечерта на  28 юли тя е 2.156 трлн. долара.

Облачните решения за продуктивност, като Office 365, Dynamics и др. увеличават приходите с 25% до 14.7 млрд. долара. От резултатите в този сегмент най-изпъква социалната мрежа за работодатели LinkedIn, която е с ръст от 46%, който се дължи най-вече на по-агресивното монетизиране на платформата чрез въвеждането на Marketing Solutions. Това може да е косвена индикация за засилване на търсенето на квалифицирани специалисти и потенциален техен недостиг по света.

Сървърните и бизнес решения на Azure също са във възход с 30% ръст до 17.4 млрд. долара. Далеч по-скромен е сегментът за персонални компютърни решения, който увеличава приходите си само с 9% до 14.1 млрд. долара. Обяснението е просто – тук се намира хардуерния бизнес на Microsoft, който в момента е под ударите на световния недостиг на чипове. Затова Xbox приходите спадат с 4% през второто тримесечие, независимо от факта, че новото поколение конзоли са вече на пазара. Най-пострадали от този факт са Surface продуктите, чиито постъпления се свиват с 20%.

Google – завръщането на онлайн рекламата

Изненадващо или не Google беше един от технологичните гиганти, които през пролетта на 2020 г. не отчете ръст на приходите. Тогава, интернет компанията дори обяви спад от 2%. Причината беше, спадът в онлайн рекламата, която се оказа нестабилна по време на ескалирането на коронавирус пандемията.

Ситуацията се обръща напълно през април-юни 2021 г. Приходите на Google скачат с 62% до 61.88 млрд. долара. Нетната печалба почти се утроява от 6.9 млрд. долара до 18.5 млрд. долара на годишна база. Интернет гигантът е зависим напълно от онлайн рекламата. Тя скача с почти 69% през пролетта на 2021 г. на годишна база до 50.4 млрд. долара. Онлайн рекламата съставлява 81% от всички постъпления през периода.

Добра новина има и при облачните услуги Google Cloud. Интернет гигантът прдприема нови мерки в монетизацията ѝ, като от лятото вече ще има ограничения за пространството, което потребителите могат да ползват. Затова и приходите по това перо отчитат над 50% увеличение от 3 млрд. на 4.6 млрд. долара.

The post IT гигантите с впечатляващ ръст през пролетта appeared first on TechTrends България.

„Ябълковият“ гигант продължава тази традиция и „в името на потребителите“ наложи няколко нови ограничения чрез последната версия на мобилната платформа. Най-големите от тях включваха, възможността на собствениците на iPhone да отказват възможността тяхното поведение да бъде следено от разработчиците и от други фирми с маркетингова цел. Това са основите върху които се крепи съвременната дигитална реклама.

Резултатите вече са видни около три месеца, след като промените в iOS влязоха в сила. Едва една трета от потребителите на iPhone и iPad са позволили на разработчиците да предоставят поведенчески данни. Това кара рекламодателите да се отдръпнат от платформата и да се фокусират основно към Android. Екосистемата на Google буквално се изхранва основно от реклама и подобни драконови мерки няма да бъдат предприети, освен ако интернет гигантът не бъде накаран от регулаторите.

Вятърът на промяната

По последни данни на рекламната платформа Branch Mrakets, цитирани от Wall Street Journal, по-малко от 33% от потребителите на iOS са дали разрешение да им бъдат следени данните. Погледнато по друг начин – повече от две трети от ползвателите на платформата не са се съгласили и реално в момента са недостъпни или трудно достъпни за рекламодателите.

В резултат на което, цените за реклама в iOS спадат драстично, заради невъзможността да се осъществяват насочени промоции. От друга страна, тези за Android се качват, защото стават основна и достъпна аудитория за рекламодателите. Липсата на достатъчно информация за публиката, намалява ефективността на рекламните кампании и прави подобни подходи по-малко атрактивни за компаниите.

Любопитното е, че тази тенденция не се забеляза веднага, след като Apple направи промените и пусна версията iOS 14.5 през април. Причината е тривиална – беше необходимо време за потребителите да ъпдейтнат устройствата си до нея. Въпреки, че Apple е доста последователна в това кои смартфони и таблети могат да ъпгрейднат операционната си система, това не се случва в рамките на няколко дни. В добрия случай отнема няколко месеца. Към края на юни например, над 70% от iOS устройствата в момента работят на версия, която включва промените свързани с поверителността на данните.

Дребните детайли

Трябва да се отбележат няколко детайла. Първият е, че както споменахме в началото, Apple не обичат по принцип рекламата. Затова те я допускат само до определени места в техния App Store и iOS. Ограничаването ѝ има ефект по-скоро за приложения, които традиционно събират много информация и я продават. Най-големият пример за това е Facebook и механизмът по който работят спонсорираните постове. Което обяснява, защо социалната мрежа води истинска война с Apple относно промените в iOS.

Негативен ефект може да има върху други приложения – като игрите например, където следенето на потребителското поведение е ключово за самото им функциониране. Ако играчите не позволят на гейм студиата да събират необходимата им информация, това може да повлияе върху клиентското обслужване и оптимизирането на заглавията.

Приходи и регулации

Apple доминира при формирането на приходите от техния мобилен магазин и екосистема. Те обаче се формират от постъпления от директни продажби или такива осъществени в самите приложения, а не от реклами. Затова при първите, технологичният гигант събира по 30% комисионна на всяка трансакция, докато при вторите такава няма.

С тази политика, компанията от Купертино не само, че удря за пореден път рекламодателите, но и се опитва да прокара своята политика за регулации. САЩ и Европа взимат все по-крути мерки за контролирането на технологичните гиганти и техните потенциално монополни практики. Apple е на мнение, че регулациите трябва да са в посока на защита на персоналната информация на потребителите. Което е в противовес на бизнес модела на Facebook и Google.

Проблемът е, че „ябълковият“ гигант попада под прицела на регулаторите именно, заради затвореността на своята екосистема, правилата които налага. Което тя използва след това, за да засили своите услуги, за сметка на конкурентни в App Store-а. Ако регулаторите наложат на Apple да отвори своята екосистема, това може да намали защитата на поверителността на потребителите. Изобщо може да стигнем до ситуация на омагьосан кръг.

The post Apple срещу рекламодателите – рунд пореден appeared first on TechTrends България.