Последствията започнаха да напомнят ситуацията като първите минути при активацията на Skynet. Тотален срив на множество ключови системи, липса на връзка, спирането на важни услуги. За разлика от сюжетите на холивудската поредица не последва ядрен апокалипсис, а само неудобство, множество отменени полети и много главоболия за IT екипите по света. Така, можем да опишем накратко какво се случи на 19 юли в глобален мащаб.

Първата жертва – Австралия

По обяд в Австралия редица компютри и сървъри изведнъж дават фаталния за всеки потребител на Windows – „син екран на смъртта“. Той се показва, когато има критична грешка в системата. В случая тя звучи доста мистериозно и общо – It looks like Windows didn’t load correctly. Грешката е доста непозната и не е от стандартните, с които повечето експерти се сблъскват. При рестарт тя се появява и на пръв поглед не може да бъде отстранена. Всеки засегнат компютър или сървър де факто спира да работи, защото се завърта в омагьосан кръг от рестартиране и показване на синия екран.

Този срив се разпространява изключително бързо. Редица важни институции, включително държавни, медии, корпорации, доставчици на IT услуги и най-вече летища и авиокомпании се блокират ключови елементи от тяхната дейност. Телевизионният гигант Sky News спира да излъчва близо час, поради „технически проблеми“. Австралийският телеком Telstra също съобщава за проблеми със своите системи. Част от облачните услуги на Microsoft и тяхната корпоративна платформа Azure също са засегнати.

Летището в Сидни е принудено да затвори. То бързо е последвано от тези във Великобритания, Германия, Нидерландия, Япония, Индия, САЩ и други държави. Британски ЖП компании също са засегнати. В САЩ спират всички вътрешни полети, поради „затруднения с комуникацията“, като нареждането идва от авиационния регуалтор FAA.

Някои компании спират да осъществяват дигитални плащания, в България онлайн и мобилното банкиране на част от банките не функционира. В щата Аляска в САЩ спира да работи телефонът за спешни случаи 911. Засегнатите бизнеси, хора и институции са милиони и то по цялото земно кълбо.

CrowdStrike – неволният Skynet

Хакери, осъзнат изкуствен интелект и други подобни асоциации са първите заподозрени за проблема. Този път проблемът идва от лошо компилиран ъпдейт на решение за киберсигурност Falcon за Windows 10. Само за тази версия на операционната система се активира порочният кръг със „синия екран на смъртта“. Компанията, отговорна за решението се казва CrowdStrike. Тя е малко известна на масовата аудитория, но е доста популярна сред корпоративните клиенти. Има силна репутация не само сред големите компании, но и сред редица държавни институции.

CrowdStrike е използвана активно в осъществяването на различни разследвания свързани с кибератаки. През май 2014 г. помага на щатското правосъдно министерство в дело срещу петима китайски граждани заподозрени в кибер шпионаж. Тя разкрива и руски хакери, които се опитват да ударят различни системи в енергийния сектор. CrowdStrike намира доказателства за участието на Северна Корея в пробива и изтичането на данни от Sony през 2014 г.

В сривът от 19 юли, CrowdStrike влиза в ролята на „лошите“ по неволя. Лошо разработен ъпдейт за тяхно решение, започва да „чупи“ компютри и сървъри и да ги прави неизползваеми. Компанията бързо намира проблема и връща старите ъпдейти, но всички засегнати вече машини продължават да се въртят в кръга между синия екран и рестарта.

Бавното решение на проблема

Само с ъпдейт не се получава и затова връщането на всички засегнати компютри и сървъри трябва да бъде направено от IT екипите на компаниите или институциите, които са отговорни за тях. Което прави целия процес изключително бавен и зависи изцяло от възможностите за реакция на жертвите.

Публикуваните в интернет решения са сравнително лесни за всеки един системен администратор. Пускане на машината в Safe Mode и след това има три опции, които са подробно описани от Windows Latest. Едната е да се изтрият ръчно проблемните файлове през Command Prompt-а. Вторият метод е просто да се преименува директорията на решението на CrowdStrike-а. Последният променя регистъра и при стартиране на компютъра да не се активира тази програма за киберсигурност. Самите CrowdStrike също дават съвети за някои случаи как да се действа.

Вече редица компании, корпорации и институции успяха да възобновят нормалната работа на своите системи. Някои го направиха веднага, други в рамките на 19 юли. Трети – очакват да възстановят всичко в рамките на 24 до 36 часа.

Проблемът с CrowdStrike обаче показва, колко лесно могат да се неутрализират стотици, хиляди, ако не и милиони компютри само с един прост ъпдейт. И как дигиталният апокалипсис всъщност е на един клик разстояние.

The post Фаталният ъпдейт на CrowdStrike – софтуерният апокалипсис за 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Настоящата клауза за индексация на цените фигурира от поне десетилетие в общите условия на абонаментните планове на основните оператори. Тя беше активирана едва през 2022 г., след засилената покрай пандемията инфлация. Повишаването на общите цени продължи с по-високи темпове през същата година, което наложи дори по-голямо оскъпяване на телеком договорите през 2023 г. Което превърна индексацията в практика и тя се пренесе почти органично през настоящата година.

Отворени договори и дефлация

Промените включват редица мерки, които самите телекоми предложиха веднага след засилването на обществения и политически дебат по темата. Първата и най-широко дискутирана такава е за отваряне на договорите. Тоест, потребителите ще могат да прекратят без предизвестие и неустойки контракта си в рамките на месец след като оператора е обявил промяната на цените. Тази мярка е най-обсъждана във времето, като до началото на 2024 г. два от телекомите са били за, но третият голям играч не се е съгласил.

Втората голяма промяна е въвеждането на опция, операторите не само да покачват цените, но и да ги намаляват в случай на дефлация. Това се случва, когато имаме негативна инфлация през предходната година. Тя се налага след решение на Районния съд в Пловдив по дело на абонат на „А1 България“, който съди оператора, заради индексацията. Магистратите заключват, че имаме неравнопоставеност на страните, ако телекомът може само да увеличава цените, но не и да ги намалява, като използва един и същи индекс. Предвид факта, че клаузите по договорите в тази насока са идентични между трите основни оператора, промяната с включването на дефлацията ще парира потенциални нови съдебни производства.

Последните корекции са за вдигане на минималния праг от 2% годишна инфлация/дефлация, за да се активира клаузата за индексация. Досега повечето компании бяха записали в общите си условия, че ако поскъпването на цените не надвиши 1% няма да се правят корекции. Сега, този праг се вдига на 2% и вече важи равнопоставено, както при отчетена инфлация, така и при регистрирана дефлация. Трите телекома се задължават да променят условията по своите договори в рамките на три месеца, като те влизат в сила от 1 януари 2025 г.

Поскъпване на две скорости

Въпреки, че клаузата за индексация изглежда абсолютно идентична между трите основно оператора, се оказва, че това е само привидно. „А1 България“ и „Йеттел“ взимат средногодишния показател за инфлация по българската метрика и затова през 2024 г. обявиха поскъпване на цените с 9.7%. „Виваком“ обаче взима годишния показател само за декември 2023 г. В предходните години, когато имаше корекция на цените, разликата между двата не беше толкова голяма – 1-2 процентни пункта. Но през 2023 г. този за декември е 4.7%, което накара „Виваком“ да повиши месечните такси с двойно по-малка стъпка спрямо конкурентите си.

Тази разлика шокира потребители и даде по-силни лостове за натиск от страна на политиците, които решиха да поемат случая. В съобщението на АТИ не става ясно точно кой индекс ще се вземе от телекомите. Предвид факта, че и трите ще изменят заедно своите общи условия можем да предположим, че ще използват само един показател.

Колко ще са ефективни договорените промени – на пръв поглед изглеждат справедливи. За месец се отварят договорите и всеки, който иска да смени оператора ще може да се възползва. Въвежда се равнопоставеност с включването на дефлацията и опцията за понижаването на цените.

Има две уловки и една неизвестна. Първата е, че предвид уеднаквяването на условията за индексация потребителите няма да имат реален избор – всеки един от операторите ще прави подобни промени на цените при необходимите условия. Втората е свързана с дефлацията – в съвременната икономика тя се проявява сравнително рядко и още по-рядко се задържа в рамките на година и надминава установения праг от 2%. Неизвестното е свързано с това какви планове ще предложат операторите, които няма да подлежат на индексация. Но подобно споразумение с КЗП е определено крачка в правилната посока.

The post Телекомите и държавата се споразумяха за индексацията appeared first on TechTrends България.

Решението на КЗК слага и край на сагата със спора за собствеността на „Булсатком“. През последните години за сателитния оператор се водят тежки битки – съдебни и регулаторни, покрай преструктуриранията му и продажбите му. Одобрението на сделката с „Виваком“ ще разплете бързо и лесно останалите казуси. Някои от които се влачеха в съдилища и регулатори с години и заради взаимосвързаността им не можеха да се решат без да предизвикат нови.

Действието на регулатора обаче ще отвори нови въпросителни относно измерването на пазара на платена телевизия. КЗК прие доводите на United Group и „Виваком“ да включи в този сегмент и стрийминг платформите, познати и като Over The Top услуги (OTT). Данните за тях все още са само ориентировъчни и на база външни изследвания, като повечето играчи не са длъжни да подават точна информация за абонатите си, нито подлежат на регистрационен режим в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) или Съвета за електронни медии (СЕМ). Като всичко това най-вероятно ще бъде оспорвано в съда от конкурентите.

Новият поглед

Най-голямото опасение за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ е поглъщането на вече втория на пазара за платена телевизия от първия. Според официалните годишни данни на КРС за 2022 г. делът на абонатите на двете компании заедно ще бъде 61%. След финализирането на сделката „Виваком“ ще получи две трети от пазара, като далеч след тях остава „А1 България“ с малко над 26%.

КЗК правилно отбелязва, че „Булсатком“ губи през последните години абонати, като от 2020 г. до 2022 г. тя се е лишила от 145 хил. потребители. Ако превъртим лентата по-назад, ситуацията става дори по-плашеща. Преди КРС да започне да събира данни за крайните клиенти на платена ТВ, косвените индикации показваха, че сателитния оператор разполагаше преди десетина години с около един милион абоната. Към 2022 г. „Булсатком“ вече се е свил до 542 хил. или почти наполовина, като и това е първата година, в която компанията губи лидерското си място. Причина за всичко това е засилената конкуренция, финансовите проблеми на оператора и несигурността покрай боричканията за власт в него.

Този факт не е най-решаващия в констатацията на КЗК, че няма опасност от създаване на господстващо положение след сделката. Регулаторът приема напълно доводите и допълнителните неофициални данни на United Group и „Виваком“, които игнорират тези от годишните доклади на КРС. Според тях на ТВ пазара трябва да се добавят абонатите на стрийминг платформите и тези, които не се отчитат от операторите (т.нар. сив сектор).

По този начин целият сегмент се увеличава като обем с 50% от малко над 2 млн. на малко над 3 млн. потребители. United Group и „Виваком“ предоставят информация, че абонатите на OTT услуги са около 541 хил. и още 423 хил. са неотчетени от малките оператори или са т.нар. сив сектор. С което сумарния пазарен дял на телекома след придобиването на „Булсатком“ се свива от внушителните 61% на доста по-приемливите 40%.

За стрийминга с любов

Има ясна причина, защо през всичките години досега при пазарните анализи в телеком сектора се взимаха данните от КРС. Те се водеха за най-официални и пълни, тъй като законово се задължаваха всички оператори да декларират своите абонати и ги подават директно към регулатора. Големите телекоми ги оспорваха, защото смятат, че малките крият клиенти. Това се прави защото цената за правата на излъчване на съдържание се определят на размера на потребителската база.

Проблемът идва, че няма точна информация колко е сивия сектор. Правени са различни проучвания през годините и дори в мотивите към КЗК данните на „Йеттел“ и „Виваком“ се разминават значително. Първата компания посочва, че към 2020 г. необявените абонати са около 4-5% от целия пазар. „Виваком“ предоставя малко по-конкретни като цифри, но като дял те са три-четири пъти повече – над 17%.

Ситуацията е същата и при стрийминг платформите (OTT). Големите от тях са международни услуги, които не подлежат на изискването да обявяват своите абонати в страната пред регулаторите. Данните за тях са предоставени от трети външни източници, цитирани от „Виваком“ и United Group и са силно приблизителни и груби. Част от тях са и вътрешни изследвания на телеком групата.

Въпреки, че са силно ориентировъчни те са доста интересни и за първи път имаме по-точна разбивка на стрийминг услугите в страната. Netflix е лидер с 200 хил. абоната, следван от HBO Max със 150 хил., Disney+ е наполовина със 75 хил., още 40 хил. са към Amazon Prime Video. Българските независими онлайн ТВ платформи са с 60 хил. и още 35 хил. са другите, някои от които и сателитни услуги от съседни държави.

„Но всичко е точно“

С безропотното приемане на горните данни КЗК обръща с главата надолу анализът на ТВ пазара в България. Освен, че информацията за потребителите „на сиво“ и OTT е ориентировъчна се пренебрегва факта, че в страната един от популярните начини за абониране към стрийминг платформите е през големите телекоми. „Йеттел“, тогава „Теленор“, наложиха идеята с добавянето на HBO Go (сега HBO Max) през 2016 г.

Практиката обхваща и трите оператора, както и повечето големи стрийминг услуги. „А1 България“ дори интегрираха Netflix в рамките на своето умно приложение Xplore TV. Няма разбивка, колко от тези абонати минават през телекомите. КЗК игнорира това, като се позовава на изследване на британския регулатор Ofcom, че на Острова между 60% и 80% от клиентите на OTT се договорят директно с платформата. Според тези данни само 10% минават през операторите.

За България обаче няма такова изследване и не се знае какво е припокриването на тези 541 хил клиенти. Ако решението на КЗК за разглеждане на пазара на платена ТВ трябва да се превърне в практика ще са необходими доста промени и усилия в две посоки. Едната – да се намери по-точно измерване на сивия сектор, което да се ползва от регулаторите. Втората – да се накарат стрийминг платформите да публикуват своите данни за абонатите в страната, което ще е трудно, защото са международни компании, а в закона за момента те не подлежат на такъв режим.

Въпреки липсата на тези неща КЗК отсъжда, че „всичко е точно“ и дори факта, че пак се надвишава пазарния дял след придобиването на 40% се смята, че няма заплаха за конкуренцията.

Протоколно за другите сегменти

На фона на ТВ пазара останалите опасения за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ са буквално протоколни. При пазара на дребно на интернет доставка се отчита кумулативен дял от малко под 38% и съответно се смята, че не е заплаха за конкуренцията. Разликата там с „А1 България“ за 2022 г. е и по-малка, операторът е с дял от 27.8%.

Пазарът за медийно съдържание също се смята, че няма да бъде повлиян толкова силно. United Group притежават „Нова броудкастинг груп“ и КЗК смята, че заради натиск на правоносителите, компанията няма да може да се възползва от по-силните си позиции да ограничава достъпа. Опасенията за каналната мрежа са споменати набързо и разпуснати, заради възможностите в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) за прокарване на кабелите и през шахтите на операторите на комунални услуги.

Разплитане на останалите случаи

КЗК също така налага незабавно изпълнение за своето решение, въпреки протестите на „Йеттел“ и водените дела по друг свързан казус. Почти сигурно е, че ако не двата основни конкурента, то поне единия ще обжалва мотивите на регулатора. Ако сделката мине и се финализира, то тогава тя ще разплете останалите случаи по собствеността на „Булсатком“, които са навързани с нея.

През 2019 г. кредиторите на сателитния оператор поемат контрола над „Булсатком“ и като финансови инвеститори без да участват на телеком пазара под друга форма не би трябвало да минават през одобрение на КЗК. Софийският съд обаче постановлява, че все пак регулаторът трябва да разгледа сделката и ако има промяна в пазарното поведение, то тогава трябва да се произнесе по казуса. В идентична ситуация е последващата продажба на „Булсатком“ към Спас Русев. Последният взима заем именно от United Group, за да финансира придобиването.

С което двата казуса за собствеността на сателитния оператор зависият напълно от това дали КЗК ще одобри окончателното поглъщане на „Булсатком“ от „Виваком“. С решението от петък на регулатора това е факт и съответно се разплитат двете претенции отпреди няколко години. За момента остава казуса с продажбата на физическата инфраструктура на оператора към United Group, което за момента е спряно от съда и евентуалното обжалване на решението на регулатора от останалите телекоми. Ако няма промяна в крайния изход, то тогава телеком пазарът ще е завършил основния процес по консолидация на сектора. Както и ще сложим край на сагата с „войната на розите за „Булсатком““ .

The post Как КЗК разчете ТВ пазара за сделката с „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Предвид политическата ескалация на темата, отново трябва да направим едно уточнение – TechTrends е политически неутрална и не цели никакви изгоди или защита на интересите на някоя партия. Винаги сме избягвали покриването на теми, които в един момент достигат до тези нива. Но предвид значението на „Булсатком“ за българския телеком пазар не можем да игнорираме това развитие.

Част от информацията също така е доста неофициална и хипотетична, както и идва от източници като сайта ПИК. TechTrends успя да потвърди част от нещата, но не всичко. Това също трябва да се отбележи дебело, преди да навлезем в самата конкретика. Нея първо ще я представим сравнително хронологично, след което ще влезем и в потенциалните хипотези и последствия.

На кафе със Спас

На 24 януари, екип на сайта ПИК засичат бившият премиер и съпредседател на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков да пие кафе със Спас Русев в столичен хотел. При вида на журналистите, политикът веднага си тръгна, като малко след него го последва и бизнесмена. Оттам тръгнаха спекулациите, че срещата е била обвързана със сделката между United Group и „Булсатком“.

Източници от телеком индустрията на TechTrends потвърждават, че това е била темата на разговора, както и че тя е продължила малко след това. Повече детайли обаче липсват.

До финализирането на сделката с „Булсатком“, Спас Русев все още се води за реалния собственик на оператора. Официално, компанията е собственост на специално създадено във Великобритания дружество. Преди това, бизнесменът беше основен акционер във „Виваком“ и член на борда на директорите до 2022 г. Той придоби на търг „Булсатком“ през 2021 г., но едва след година премина към влизане във владение, заради присъствието му в ръководството на конкурентния телеком.

Политическата ескалация

След близо седмица затишие, срещата между Спас Русев и Кирил Петков изглеждаше, че ще мине като поредната „жълтина“ в българското медийно пространство. Нещата се промениха рязко на 31 януари, когато TechTrends получава информация, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) планира да одобри сделката на 1 февруари.

Източник от телеком сектора коментира, че се очаква това да стане без никакви условия, което означава, че регулаторът не вижда проблеми за конкурентната среда. Една сделка може да бъде одобрена с и без такива. При наличието на опасения за конкуренцията в сектора, КЗК може да постави условия, при които да се осъществи трансакцията.

Докато TechTrends се опитваше да намери допълнително потвърждение на информацията или КЗК да публикува съответното решение, ситуацията ескалира. Вечерта на 31 февруари бившият премиер и настоящ депутат Кирил Петков изрази загриженост при евентуално одобрение на сделката между United Group и „Булсатком“. Той повтори нашата информация, че се очаква КЗК да излезе с решение в тази посока на 1 февруари, а тя се потвърждава и от публикация на Mediapool.

„Ако е вярно, че утре КЗК ще одобри сделката между United Group и „Булсатком“, това много ни притеснява, защото сме чели докладите на Комисията за регулиране на съобщенията за близо 60% пазарен дял“, коментира Петков пред медии на 31 януари.

КЗК на прицел

Кирил Петков веднага допълни, че настоящият състав на КЗК е с изтекъл мандат и че трябва да бъде сменен. Както и да се коригира Закона за защита на конкуренцията в тази насока. Петков уточни, че това ще стане след разговори с ГЕРБ. ПП и техния коалиционен партньор „Демократична България“ отдавна настояват за смяна на съставите на ключови регулатори, като КЗК винаги е бил водещ в техните изказвания.

По този начин, Петков обвързва косвено сделката между United Group и „Булсатком“ с дълго отлагания разговор за смяна на съставите на регулаторите. Което на пръв поглед прави придобиването политически заложник между управляващото мнозинство в Народното събрание. Това не е напълно задължително, защото КЗК все пак може да одобри сделката и след това тя да бъде атакувана в съда.

Регулаторът не остана мълчалив за дълго време и на 1 февруари излезе с остра позиция срещу тази на Кирил Петков като обяви, че според българското и европейски антимонополно законодателство КЗК е независим орган. Което означава, че останалите държавни органи не могат да влияят на нейните решения или да прекратяват правомощията на действащите ѝ членове.

United Group излиза с почти идентична позиция няколко часа преди тази на КЗК. Телеком групата заявява, че изказването на Кирил Петков е „недопустима намеса“ в работата на независим регулаторен орган. До момента (1 февруари) няма публикувано решение за самата сделка за „Булсатком“. Ако в четвъртък е имало заседание, когато обикновено се провежда такова от КЗК, то резулатите от него регулаторът ги публикува публично в рамките на следващата седмица.

Двете хипотези

Срещата на Кирил Петков със Спас Русев и последващите действия, както и потенциални такива на КЗК създават две потенциални, но взаимоизключващи се хипотези. Едната е, че бизнесменът търси по-широка политическа подкрепа за одобрението на сделката. КЗК до момента застава на страната на United Group и „Виваком“ при заплетения казус с „Булсатком“ и останалите дела. Но пълното придобиване на сателитния оператор много трудно може да мине, поради голямото влияние, което ще окаже на пазара. Което налага, макар и да не изисква напълно, по-широка политическа подкрепа.

Втората хипотеза е изказана от сайта ПИК. В нея се твърди, че договорката между Спас Русев и United Group е била на два етапа. Първият е погасяването на основната част на заема с фиксираната инфраструктура на „Булсатком“ на стойност от 90 млн. евро. Тя вече е приключена и одобрена от КЗК, но за момента е спряна в от софийския административен съд. Втората част е пълното усвояване на сателитния оператор от телеком групата на стойност от 40 млн. евро, като тогава да бъде платена и комисионната на Русев от 5 млн. евро.

Според ПИК отношенията между българския бизнесмен и миноритарния акционер на United Group Драган Шолак и Спас Русев заемат завой. Телеком групата приключва сделката за „Булсатком“ без да изплати комисионната за бизнесмена и затова той започва да търси политическа подкрепа, за да я спре. Целта му е да се забави решението на КЗК, докато намери нов купувач на сателитния оператор.

Източници от индустрията споделят, че тази хипотеза може да е частично вярна. Разликата е, че проблемът не е в решението на United Group за придобиване, а по-скоро от страна на Спас Русев, който получил потенциално друга оферта за оператора. Или активно търси по-добра такава.

Реакцията на Кирил Петков от 31 януари, като че ли подкрепя тезата на ПИК, но не я потвърждава на 100%. На следващия ден коалиционният партньор на ПП – „Демократична България“ изместиха разговора за телеком регулациите в друга посока. Те обърнаха внимание, че два от операторите са предприели индексация на цените, но с напълно различни стъпки и затова трябва да се намеси Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Темата е интересна и ще бъде разгледана в отделен материал в TechTrends. Но това изместване демонстрира, че целият шум около КЗК и „Булсатком“ може би вече вреди политически. Затова и ескалацията в тази посока скоро може да утихне и вече се взимат мери в тази посока.

Последствията

Според Mediapool КЗК е взела решение на 1 февруари да одобри без условия сделката. В същия ден служителите на „Булсатком“ излизат на протест, подкрепен от синдиката КТ „Подкрепа“. Те протестират от опасения, че след придобиването голяма част от тях ще бъдат съкратени. Операторът разполага с малко над 1 500 наети лица към края на 2021 г. Предвид оптимизациите и продажбата на инфраструктурата тази бройка може да се е намалила значително към днешна дата.

Ако се потвърди решението на КЗК това означава, че сме на финалната права на края на „Булсатком“. Пазарното влияние на оператора се смяташе за прекалено голямо, че да мине лесно през регулатора. С което и решението на регулатора се очакваше да се забави. Последната надежда за промяна е обжалването му пред съда от конкурентите – „А1 България“ и „Йеттел“.

Финализирането на сделката ще сложи край на оператора, но и на дългата сага от борба за собствеността му. Както и низа от дела и казуси, които бяха създадени около „Булсатком“. Ако КЗК разреши придобиването му от United Group, то тогава ще отпадне спорът за сделката между кредиторите и единия съосновател на компанията Пламен Генчев. Както и оспорването на придобиването на оператора от Спас Русев. Трите казуса са навързани и до голяма степен зависят от решението на КЗК от 1 февруари, което очакваме да се публикува другата седмица, ако то вече е взето.

The post Войната за „Булсатком“ отвори политически фронт appeared first on TechTrends България.

Основният съперник на пазара за конзоли Sony донякъде очаквано е най-върлият противник на сделката. Любопитното е, че докато японският гигант се опитва по всякакъв начин да блокира придобиването, той е стратегически партньор на Microsoft в редица сфери сред които са гейминга, облачните технологии и изкуствения интелект.

Федералната комисия по търговия на САЩ (FTC) реши не просто да не одобри мегасделката, но и да заведе дело срещу нея. Това е най-голямата ескалация на щатски регулатор срещу технологичен гигант от години насам. Също така е и първата така срещу голяма сделка на основен играч от IT сектора. Нещо, което може да промени отношението на Вашингтон към една честа досега практика да се изкупуват конкуренти и по-бързо да се окрупнява пазара.

Именно, заради всички тези неща, дали ще мине сделката и какви ще са последствията за нея ще има фундаментални последствия. Защото тя най-вероятно ще формира отношението и ще положи практиката на регулаторите в САЩ, Европейския съюз и други региони спрямо подобни технологични окрупнявания.

Регулаторните препятствия

FTC директно подава жалба в съда относно сделката. Аргументите на регулатора са, че Microsoft ще използва сделката да ограничава съдържанието на Activision-Blizzard и да не го предоставя на конкурентни платформи. Което ще доведе до „ограничаване на иновациите“ в гейм индустрията.

„Microsoft вече е показвал, че може да ограничава съдържанието си за своите гейм конкуренти“, коментира Холи Ведова, директор на Бюрото по конкуренция във FTC, в официалното становище на комисията. „Днес се опитваме да спрем Microsoft да поеме контрола над водещо независимо гейм студио и да го използва, за да ограничи конкуренцията в различни, динамични и бързоразвиващи се пазар“.

Аргументите на FTC продължават, че Activision-Blizzard има много силно портфолио от видеоигри. Сред които са Call of Duty, World of Warcraft, Diablo и Overwatch. Те разполагат с милиони играчи по света и са изключително разпознаваеми сред потребителите. От Комисията също така се опасяват, че не само, Microsoft може да ограничи разпространението, но и да повиши цените на крайните продукти.

Регулаторен натиск ще има и от другата страна на Атлантическия океан. Британските и европейски власти все още разглеждат сделката. Европейския съюз (ЕС) си даде срок до април месец да излезе с решение дали я одобрява и ако да дали ще наложи допълнителни условия. Реакцията на САЩ, може да повлияе и върху решението на тези два регулатора.

Спорещите страни

Основните противници на сделката са очаквано – конкурентни платформи за разпространение и другите два водещи играча. Nintendo и Valve обаче са със сравнително умерени позиции. Те се съгласиха на предложението на Microsoft да лицензира за 10 години поредицата Call of Duty и тя да е налична на всички платформи през този период.

Valve може да няма проблеми с бъдещето гейм съдържание на софтуерния гигант, както и на тия на Activision-Blizzard. След придобиването си от Microsoft, Bethesda например премести поддръжката си на всички настоящи игри в магазина Steam на компанията на Гейб Нюел. Много е възможно това да се случи и със сегашните заглавия на Activision-Blizzard.

Sony е най-върлият противник на сделката. Японският гигант се опасява, че Microsoft ще ограничат каталога на разработчика за конзолата PlayStation. Sony има сравнително силно влияние, тъй като в САЩ най-популярните подобни устройства са основно тяхното и Xbox на софтуерния гигант. Причината на азиатската компания може да е по-скоро друга.

Обичайна практика

Колкото агресивно се съпротивлява срещу сделката, също толкова ожесточено Sony прилага практиката с ексклузивността на игрите. Тя е обичайна в гейм индустрията, но японският гигант, заедно с Nintendo я налагат повече от Microsoft. Сега, като софтуерният гигант контролира доста мощно портфолио от заглавия и франчайзи той ще може да го използва за „размяна“. Като Sony няма да може да се противопостави на подобни предложения.

Което е логично обяснение за съпротивата на японската компания. Особено предвид факта, че Sony и Microsoft постигнаха няколко стартегически партньорства в сферата на гейминга, облачните технологии и икзуствения интелект. Реално, двата големи конкурента работят заедно по технологиите, които стоят зад игрите.

Защо тогава Nintendo няма толкова проблеми със сделката на Microsoft. Причината е проста, компанията има друга аудитория на своите игри и реално двете със софтуерния гигант се допълват като пазари в момента. Естествено, остава и чистият страх, че Microsoft наистина в един момент може да спре разпространението на игрите, които притежава за PlayStation.

По-големите ефекти

Битката между FTC и Microsoft е доста по-политизирана отколкото изглежда. Това е първият голям случай на новата председателка на комисията – демократката Лина Кхан. Нейната партия се обяви за по-силно регулиране на технологичния сектор, докато беше в опозиция при предходната администрация на президента Доналд Тръмп. С идването в Белия дом на Джо Байдън се очаква примката около IT гигантите постепенно да се затегне.

Блокирането на сделката между Microsoft и Activision-Blizzard е важна част от тази политика. Една от посоките на регулиране, която демократите обсъждаха и предлагха беше да се спрат потенциални консолидации, които могат да навредят на конкуренцията. Любим пример е придобиването на Instagram от Facebook (сега Meta), с което компанията на Марк Зукърбърг бетонира своята позиция на доминираща социална мрежа.

Завеждането на дело, вместо поставянето на условия за реализирането на сделката на Microsoft има за цел да се даде ясен политически сигнал за поската на развитие. С други думи няма да е единственото придобиване, което ще бъде гледано под лупа и с висока критичност от FTC.

The post Регулаторната игра на САЩ с мегасделката между Microsoft и Activision-Blizzard appeared first on TechTrends България.

Сделката има потенциал да обърне напълно ситуацията при процесорите, след като британския разработчик има почти монополно положение при създаването на архитектури за мобилни процесори. Самата технология намира все по-голямо приложение и при по-сериозните компютърни системи, като също от края на 2020 г. вече започна да навлиза при лаптопите и настолните модели на Apple.

Заради нейното ключово значение, в рамките на повече от година, сделката е оставена да „виси във въздуха“. Причината е, че регулаторите в различните региони, в които оперират двете компании не са сигурни, че след приключването ѝ няма да има разрушаване на пазарните принципи. Поради политически причини беше ясно, че тя ще има затруднения в Китай, най-вече заради обтегнатите икономически и технологични отношения между двете държави. Тя среща отпор и от властите в Европа.

Истинската изненада обаче идва през декември 2021 г., когато регулаторите на САЩ атакуваха изключително остро сделката. Това може да сложи нейния край, след като първоначалните очаквания бяха Вашингтон да се опита да я прокара, за да получи контрол над технологиите на ARM. След което чрез определени компромиси да се справят с опасенията на регулаторите в останалите региони. САЩ попарват този сценарий и вече навлизаме в презумпция за разпадане на сделката.

Острата реакция на САЩ

Федералната комисия по търговията (FTC) на САЩ излезе с остро изказване на 2 декември. Технологичният регулатор не просто ще разследва сделката между Nvidia и АРМ, но завежда дело с цел нейното пълно блокиране. През ноември имаше неофициални индикации, че FTC са загрижени относно придобиването, тъй като то може да наруши конкуренцията на този пазар. Завеждането на дело, показва изключително остра реакция и стремеж за блокирането на сделката.

Аргументите на FTC са, че чрез придобиването ще се разбие конкуренцията, което ще навреди на иновациите и развитието на технологиите. Комисията смята, че двете компании развиват дейността си в сходни сфери, има припокриване в няколко подсегмента, като облачни системи, такива за автомобили и за центрове за данни. Освен това, Nvidia ще разполага с архитектурите и лицензите на ARM, от които зависят редица конкуренти на първото дружество. Макар и да не са изброени поименно, може да споменем компании, като Qualcomm, Mediatek, Samsung, Apple и др.

ARM е британски разработчик, но е собственост на японската SoftBank, която няма пряко друго ангажиране на пазара за чипове. Бизнес модела на дизайнера на чипове е такъв, че той отдава чрез лиценз своята архитектура и технологии на други производители, които вече създават собствени модели и ги предлагат на технологичните дружества или ги ползват за свои устройства. FTC описва ситуацията и настоящия статут на ARM, като „Швейцария на процесорите“.

В очакване на пълна блокада

FTC подчертава, че е изготвила своето решение след силна съвместна работа с регулаторите на Япония, Южна Корея, Великобритания и ЕС. Това означава, че решението за блокиране на сделката най-вероятно ще бъде в рамките на всички засегнати пазари. Регулаторите в Брюксел обявиха през октомври, че ще разследват в детайли придобиването, което означава, че засега то не разполага със зелена светлина от Обединена Европа.

Подобни действия стартираха почти веднага през октомври-ноември. Властите във Великобритания обявиха, че за сделката между ARM и Nvidia може да се смята, че има реалистичен шанс да навреди на конкуренцията. Окончателното решение се очаква през май следващата година, когато трябва да приключи детайлното разследване. Лондон има силен интерес, защото ARM е основно базирано на Острова.

Китайският въпрос

Китай предприе подобни мерки също през октомври, но тяхната позиция се смяташе за най-логична и очаквана. В момента ARM е британско дружество, което е собственост на японския конгломерат SoftBank. Ако дизайнерът на чипове попадне в ръцете на щатска компания, каквато е Nvidia има реална опасност САЩ да може да използва това, за да удря някои или всички производители на смартфони и устройства в Китай. Санкциите на Huawei при процесорите засега минават през крайния производител тайванския TSMC, а не през ARM.

Действията на Пекин бяха очаквани, но те могат да се преодолеят с по-малко жертви, отколкото в останалите региони. ARM разполага с местно съвместно дружество, през което оперира в страната. Отказването от него от страна на британския разработчик и губеното на местния пазар, щяха да са цената за това. Което между другото се случва през последната година, но по друг начин.

През септември, главният изпълнителен директор на китайското звено на ARM осъществява враждебно придобиване. Той се опитва да стартира нова компания Alphatecture, която да се възползва от лиценза на технологията на британското дружество и да го предлага на местните клиенти. Сред действията на директора са наемане на охранителна фирма, която да блокира достъпа до неговия офис в ARM, уволнения на всички несъгласни и др.  Стига се до абсурдна ситуация, в която борда на директорите на ARM го премахва, но заради спецификата на китайските закони за подобен тип дружества, той продължава да е начело на ARM China.

Има ли „План Б“

Всички са доволни от настоящия неутрален статус на ARM, без собственика SoftBank, който се опитва да се възстанови след няколко тежки инвестиционни решения. Японският конгломерат ще се опита да продаде британския разработчик независимо дали ще стане с Nvidia сделката или не. За съжаление другите опции не са много по-различни от регулаторна гледна точка. Разглеждали сме ги в този материал.

Друг вариант е пускането на ARM на финансовите пазари, чрез борсов дебют. Този процес обаче е доста бавен и заради спешната необходимост от свежи средства, накара SoftBank да търси директен купувач. Японският конгломерат се надяваше да приключи сделката през април 2022 г. В настоящата обстановка, това най-вероятно няма да се случи. Британските регулатори ще се произнесат през май, европейските също може да протакат разследването и решението си.

Настроенията вече клонят по-скоро към забрана на трансакцията, което ще постави SoftBank в тежка позиция. Възможен сценарий е, японската компания да се откаже от сделката и да започне процедура по първично-публично предлагане, тоест пускането на ARM на борсата. Ако беше минала, първоначално тя беше оценена за 40 млрд. долара, но близо половината щяха да са под формата на акции от Nvidia. Предвид факта, че за последните шест месеца те са нараснали с около 50% и сега може да се оцени сделката на поне 50 млрд. долара, ако не и на повече.

Спирането на придобиването ще е важен момент в развитието на пазара на чипове. Това няма да спре неговото пренареждане, след като в момента големите играчи купуват по-малки, за да разширят своите капацитети и портфолиа. Отделно, те планират огромни инвестиции за засилване на производството си. Само така ще се превъзмогне настоящия недостиг на чипове.

The post Мегасделката между Nvidia и ARM е на път да се разпадне appeared first on TechTrends България.

Остава отворен въпросът, защо точно един от операторите поиска да се проведе наддаване, след като първоначално Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) разпредели лентите без такова. Което винаги е било стремежа на телекомите. След редица спорове, жалби и преговори, регулаторът проведе търга на 6 април. Той приключи в рамките на малко повече от два часа и половина и получихме окончателното разпределение на лентите между трите оператора и цените, за които всеки един от тях плати. До седмици, те ще бъдат предоставени на компаниите и разгръщането на 5G мрежите и услугите ще бъде изцяло в техните ръце.

Седемте кръга на търга

Процедурата премина при следните условия. Началната цена е 4 млн. лева за една непрекъсната лента от 100MHz в режим на двупосочен дуплексов режим (TDD). Предлагат се три такива – първата започва в 3.5GHz, втората от 3.6GHz, а последната е в 3.7GHz. Стъпката за наддаване е 100 хил. лева, като подаването на офертите е тайно, в затворен плик. Класираният победител избира първи лентата, този след него – втори, а последната остава за участника, който се е отказал най-рано. Разрешителните са за период от 20 години.

В ролята на последния влиза „Теленор България“. От компанията избират стратегията да се откажат сравнително рано, което става веднага след първия кръг на подадени предложения. За него ще остане тази лента, която другите двама участника не изберат, като ще плати 4.1 млн. лева. Представителите на „Теленор България“ бяха единствените в търга, в които участваше главния изпълнителен директор – Джейсън Кинг. Другите два телекома предпочетоха да изпратят ръководителите на юридическите си звена, които отговарят за регулациите.

„А1 България“ и „Виваком“ продължават с наддаването още няколко кръга. Едва при седмата стъпка, втората компания се отказва. Така, „А1 България“ получава правото да избира своята лента. Очаквано, тя се спря на средната – тази в 3.6GHz. Тези честоти ѝ бяха разпределени първоначално от КРС и по информация на TechTrends, компанията настойчиво е искала именно нея. Причината, за да бъде между другите два телекома и да не им позволи потенциално споделяне на мрежите. След търга, за това свое желание, „А1 България“ плаща 700 хил. лева отгоре – общо 4.7 млн. лева.

„Виваком“ си откупува правото да избира лента срещу 600 хил. лева отгоре на първоначалната цена. След търга, най-големият по приходи телеком в страната избира третата лента в 3.7GHz. Което, оставя за „Теленор“ тази в 3.5GHz.

Неясната причина за „Играта на търгове“

Въпросът, защо се стигна до тръжната процедура остава неизяснен. „А1 България“ още при първоначалното разпределение на лентите получи тази, която желаеше – средната в 3.6GHz. Сега, компанията плати просто 700 хил. лева отгоре, за този свой каприз.

Източници на TechTrends твърдят, че обяснението на „Виваком“ за обжалването и тяхното неистово желание за тръжна процедура се крие в първата лента от 3.5GHz. Телекомът беше подал документи и за трите спектъра, но тъй като в нея нямаше други желаещи, КРС им я разпредели служебно. След търга „Виваком“ взимат крайната лента в 3.7GHz, което им струва 600 хил. лева отгоре.

Източниците допълват, че 3.5GHz е най-неблагоприятната лента, защото са възможни смущения. Въпреки това, според информация на TechTrends, това няма да повлияе осезаемо на качеството на 5G мрежа, изградена върху нея. Това се потвърждава косвено, от липсата на желание на „Теленор“ да наддава. Предвид нагласите и позициите на телекомите, беше кристално ясно, че първият, който се откаже, ще получи лентата в 3.5GHz. Бързото развяване на бялото знаме на „Теленор“ намеква, че този проблем е може би преекспониран и няма да си оправдае допълнителните пари.

Един от аргументите, който беше използван за обжалване на първата процедура, беше, че липсата на наддаване ще коства на държавата пари за бюджета. В чужбина може да е така, но реално това в България не се случи. За лицензите за новите честоти, трите телекома щяха да платят общо 12 млн. лева при разпределението им без търг. След наддаването, ще влязат в държавния бюджет 13.4 млн. лева или 11% повече. Това е цената само за разрешителните, отделно всеки един от телекомите трябва да плаща годишна такса.

За сравнение – приключилият търг за 3.5GHz в Швеция през януари, четирите оператора са дали 50% над първоначалната сума. В Германия, Италия и Австрия, сумите за честоти са колосални, но там има и много по-големи и продължителни наддавания. Отделно, самите български оператори няма да желаят да се стигне до подобни сценарии, защото в един момент няма да им е икономически рентабилно да развиват мрежи в България. Което поставя под въпрос и този аргумент.

Какво следва

Следващата стъпка за окончателното разпределение на честотите в страната е КРС да публикува своето решение за резултатите от търга. Самото то трябва да бъде отпечатано в Държавен вестник в петдневен срок след това. После ще бъдат издадени разрешителните в десетдневен срок и спектъра ще бъде раздаден. Ако всичко мине гладко – в рамките на месец април, трите телекома ще получат новия си честотен ресурс.

Което означава, че след месец, поне един от телекомите ще започне ударно разгръщане на своята 5G мрежа. „А1 България“ вече изгражда базови станции от ново поколение и честотите са една от основните пречки да не обяви услугата от ново поколение за масова. Това означава по-агресивното промотиране на 5G мрежата, което може да даде леко предимство на оператора.

„Виваком“ пуснаха такава услуга, но без да изграждат нови базови станции, посредством технологията DSS. „Теленор“ засега няма подобна. Ограничението на двата телекома не е само до наличието на честоти, но и до оборудването, което ползват. Радиорелейното и при двете компании е на Huawei, като китайският вендор все още е с неясно бъдеще в Европа. Собственикът на „Виваком“ – United Group, намекна, че може да осъществи скоро замяна на доставчика. При „Теленор“, засега няма информация, какви са плановете.

The post Игра на търгове 4: Последно наддаване за 5G appeared first on TechTrends България.

Това е дългоочакван от българския IT сектор ход, тъй като опростява процедурата по наемането на висококвалифицирани експерти отвън. За някои дефицитни специалности, такива са повече от необходими, ако искаме да вдигнем нивото на експертиза. Когато такива не идват от държава-членка на Европейския съюз, на тях им трябва т.нар. „синя карта“ или разрешително за дългосрочно пребиваване и осъществяване на висококвалифицирана работа.

Буквално в последния момент при второто гласуване бяха вкарани и текстовете за интегриране на т.нар. „стартъп виза“. Това е разрешително за дългосрочно пребиваване на чужденци, които инвестират в дялово участие в „иновативни“ компании. Голяма роля в тези промени зае Българската стартъп асоциация (BESCO). По техни думи, по инициативата се работи от близо две години.

„Стартъп визата“ и по-плавната процедура по издаване на „сини карти“ се очаква да подобрят пазара на труда в IT сектора. Технологичните компании от години се оплакват от недостиг на висококвалифицирани специалисти, което според тях ще забави стабилния растеж на сегмента. Отделно, се очаква тези мерки да привлекат повече рискови инвеститори.

С последния влак

Стартъп визата успя да влезе в последния момент в промените на ЗЧ. Промените в текстовете са внесени за последно разглеждане в Правна комисия на НС и впоследствие гласувани на второ четене в зала. Дискусия по тях няма. Според измененията в закона, стартъп визата позволява на чуждестранен гражданин да получи статъс на дългосрочно пребиваващ в България ако е станал съдружник местно търговско дружество.

Условията за това са няколко. Чужденецът трябва да притежава дял от повече от 50%. Също така, предметът на дейност на компанията трябва да отговаря на този посочен в стартъп визата, при неговата промяна ще трябва да се издава нов сертификат. Друго условие е, че потенциалният кандидат трябва да бъде одобрен от Министерството на икономиката, че неговата дейност е иновативна и съответно подлежи на издаването на подобно разрешително.

Другият вариант за издаване на стартъп виза е през новосъздадената през 2020 г. Държавна агенция за научни изследвания и иновации (ДАНИИ). В този случай, чужденецът трябва да има не по-малко 50% дял в българска компания с капитал от поне 1 млн. лева. Отново важи правилото за пасване на предмета на дейност на фирмата със заявения в стартъп визата.

Трети вариант е за чуждестранни инвеститори, които вложат в страната поне 5 млн. лева при колективни инвестиционни схеми и 3 млн. лева чрез фондове. Тези промени ясно показват, че основната им цел е да направят условията в България на рисковите инвеститори от чужбина по-приемливи и атрактивни. Също ще улеснят и чуждите предприемачи, които искат да развиват бизнес тук, макар, че това по-скоро е вторично търсен ефект.

Ползите

Затова стартъп визата (официално е записана така в ЗЧ – бел. ред.) се смята за голям пробив на BESCO, както и на местната екосистема от стартиращи компании. От организацията заявиха, че има доста хора извън ЕС, които имат инвестиции и екипи, които работят с България, но не могат да правят това на място.

„В BESCO имаме членове от държави извън ЕС, като техните инвестиции и екип са в България, но тях самите ги няма“, коментира Добромир Иванов, председател на BESCO, в интервю за BloombergTV. „Тези хора се борят с институциите с години, за да стигнат до страната ни“. Според него, със стартъп визата този проблем се регламентира и се предлага като решение.

Той спомена и за продължаващото бавно издаване на т.нар. сини карти. Те са трънлив проблем за IT индустрията от години. Това са разрешителни за дългосрочен престой на висококвалифицирани кадри извън ЕС в България. Проблемите при тяхното издаване са, че процесът е тормав, изключително ангажиращ и времеемък.

Тихата промяна при сините карти

Двете основни браншови организации Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ) и Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) от няколко години предлагат реформи в тази посока. Част от предложенията им бяха приети в края на февруари, заедно със стартъп визата.

Предложенията, които видяха бял свят са две – подаването на документите от работодателя на едно място и тяхното последващо електронно обработване между различните институции. Практиката беше приложена преди няколко години, но сега е интегрирана тясно в закона и няма място за извинение на множеството държавни администрации, които участват в процеса. Преди това, компанията трябваше да обиколи няколко ведомства по няколко пъти за да могат да се обработят документите.

Другия компонент, който става ясно, че се премахва е т.нар. пазарен тест. Това е изискване, което работодателят трябва да направи, за да докаже, че за съответната позиция не може да се намери достатъчно квалифициран български служител. Тестът бавеше с няколко месеца издаването на синята карта и с гласуваните промени, той е изваден от текстовете в ЗЧ.

Ефектите от промените

Стартъп визата определено може да насърчи някои инвеститори да инвестират повече в страната, както и да привлече нови. Ограниченията за индивидуалните вложители, да притежават 50% и отгоре дял, може да се окаже проблемен. От друга страна се затваря вратичка, в която да се дава дългосрочно жителство на чужденец, който е вложил символична сума, за да получи този статут.

Отпадането на пазарния тест за сините карти, беше остро разкритикуван от опозицията по време на дискусиите в НС. Според нея, това ще позволи на работодателите да наемат нискоквалифицирани работници на по-ниско заплащане и да увеличат безработицата в страната. При сините карти това е по-трудно постижимо, като при всички категории се изисква обносовка от работодателя защо опира до чужденци.

Все пак за IT сектора ще се съкрати процедурата по издаването на тези разрешителни с няколко месеца, което е стъпка в правилната посока. БАСКОМ и БАИТ не коментираха темата, като двете организации не го направиха не само пред TechTrends, но и като цяло в общественото пространство до момента. Най-вероятно заради предизборната обстановка в страната.

Нужда от определение

Един от ключовите проблеми за стартъпите в България (а и не само – бел. ред.) е липсата на точно определение. Кога една компания се смята за такава, кога не. Много често названието се използва като общ знаменател, както и като маркетинг инструмент за самите дружества.

Застъпничката за стартъп екосистемата Саша Безуханова предложи това да се направи и да се създаде юридическо определение за тях. Идеята е изказана в нейно интервю за BloombergTV. В него тя коментира и друга тема – тенденцията почти всеки малко по-успешен български стартъп да прави дъщерно дружество в Западна Европа.

Презумпцията за това е, че не са специално третирани в България, тоест страната ни не дава достатъчно отстъпки за стартиращите компании. Това обаче не е основната причина. Основната мотивация на почти всяка пораснала българска IT компания да отвори чуждестранно звено е спецификата на съответния пазар.

САЩ, Германия и Великобритания например, почти изискват такъв ход, ако фирмите искат да разширят дейността си там. Има и вторични причини – по-лесното намиране на инвеститори и след това са привилегиите на местното законодателство. Определението на стартъпи ще е ключово за потенциални държавни облекчения или допълнително финансиране от Европейския съюз. То най-вероятно ще стъпи на елементи при определението на стартъп визата, което беше записано при промените в ЗЧ.

The post Стартъп визите и сините карти – новите промени за IT индустрията appeared first on TechTrends България.

Имаше много открития за сериозни пропуски в сигурността на Flash като цяло. Adobe, която придоби Macromedia през 2005 г. и тогава пое контрола и развитието над Flash, който от Shockwave Flash стана Adobe Flash Player. През 2013 г., беше използван от над 1 млрд. компютъра по света.

Постепенно обаче започнаха все повече открития за пропуските във Flash. Техният брой се увеличаваше, а това доведе и до отказ на големи компании да поддържат Flash. Една от първите беше Apple, като Стив Джобс обяви още през 2010 г., че платформата не е добра и няма да се поддържа от iOS. Това беше началото на дългия бавния и дълъг край на Flash.

Ускорен финал

Критиките към Flash продължаваха, а през 2017 г. Adobe обяви, че на 31 декември 2020 г. ще спре да поддържа платформата. Още тогава компанията призова използващите я постепенно да преминат към HTML5. А другите IT гиганти също обявиха, че ще спрат използването на Flash от тази дата.

През септември 2019 г. Microsoft обяви, че от същата дата ще изпрати и софтуерен ъпдейт до Windows, който ще махне Flash напълно от всички браузъри. Сега и Adobe обяви, че ще предприеме по-агресивен подход към премахването на Flash.

До 31 декември 2020 г. компанията ще продължи да пуска предвидените ъпдейти за платформата, които ще подобряват работата ѝ, както и сигурността. След това обаче ще спре всякакви ъпдейти за Flash Player и ще премахне страниците на Flash от сайта си.

Adobe ще направи и още промени. След тази дата компанията ще блокира работата на Adobe Flash Player напълно. Това означава, че всякакво Flash съдържание, което се опитва да бъде пускано през плеъра Adobe, ще бъде спирано. На практика Flash Player ще стане неизползваем от 2021 г.

Какво значи това за потребителите

На теория, не би трябвало да има особена промяна за преобладаващата част от хората. Всички популярни сайтове, онлайн платформи и социални мрежи от много време вече използват HTML5, така че внезапното изчезване на Flash няма да повлияе и те са подговени.

Всички модерни интернет сайтове също от няколко години вече се разработват без Flash поддръжка. Затова и повечето популярни онлайн дестинации също ще продължат да работят без засечка.

Проблем обаче може да има за по-старите сайтове. Без значение дали са поддържани все още или не, някои от тях продължават да се използват и посещават от голям брой потребители. За тези сайтове ще има само една алтернатива – инсталиране на Flash Player от друг разработчик.

Подобни предложения не липсват. Очаквано обаче, Adobe не харесва тази идея. Компанията предупреждава, че всякакви неоторизирани Flash плеъри може да съдържат вируси и други зловредни кодове. Затова компанията препоръчва на потребителите направо да изтрият Flash преди 31 декември 2020 г.

Adobe допълва още, че ще предупреждава потребителите през следващите месеци да направят това. Също така ще ги уведоми, че Flash Player ще блокира съдържание след 31 декември. След тази дата Adobe ще продължи работа по другите си услуги и проекти. Компанията вече неколкократно обяви, че ще подкрепя работните стандарти като HTML5, WebGL и WebAssembly.

Промяна на позицията

Решението на Adobe е в другата противоположност спрямо позицията на компанията в началото на проблемите на Flash. Това беше преди доста време, като в началото на миналото десетилетие Adobe беше категорична, че решението на Apple пречи на развитието на интернет пространството. За известно време, дори потребителите на iOS продукти бяха в неизгодна позиция при браузването онлайн, което доведе до редица сайтове да направят собствени мобилни приложения за iPhone и iPad.

В последствие Adobe защитаваше Flash и при проблемите със сигурността на платформата. След като проблемите обаче не спираха, Adobe явно е променила позицията си и е решила да се пренасочи към други поприпща. Друг важен фактор, който натежава за тези действия е в развитието и разпространението на HTML5. Новият стандарт разполага с вградени възможности за интерактивни елементи, което прави ползването на Flash отживелица. Последната платформа също така става все по-тежка и по-тежка като технология и сайтовете, които я ползват.

Компанията обръща внимание на другите си продукти и предлагането им като абонаменти, а не с еднократни такси. Това е подход, който стана популярен през последните години и много компании преминаха на такъв режим. За Flash идва логичен край, след като вече има по-добри и ефикасни платформи, които са и по-сигурни.

The post Adobe се сбогува с Flash Player и иска и вие да го направите appeared first on TechTrends България.

Европейският надзорен орган по защита на данните (EDPS) призова за създаването на единно решение, което да се ползва от всички страни-членки. Причината е, че се събира доста персонализирана информация и е важно как тя се съхранява, използва и какво се случва с нея, след като отмине пандемията. Отговорите на всички тези въпроси и потенциални проблеми могат да се даде чрез ползването на едно приложение за целия ЕС. Това призова председателят на EDPS Войчех Вивиоровски.

По-ефективният подход

Според него, държавите се опитват да намерят най-добрия подход, с който да се борят с COVID-19 пандемията и затова е логично дигиталните решения да са сред предложените мерки. Вивиоровски поставя въпроса дали те се правят по най-ефективния начин, дали не прескачат регулациите за събиране на лични данни, както и какво ще стане след като приключат извънредните положения в страните от ЕС.

Той подчерта, че в момента всяка държава предприема различни технологични решения по събирането на лични данни на потенциални заразени. Вивиоровски не даде добри и лоши примери от пуснатите приложения, но настоява за създаването на единна програма за целия ЕС.

„EDPS призовава за създаването на паневропейски модел за приложение за борба с COVID-19, което да се координира на ниво ЕС“ Войчех Вивиоровски, EDPS

„EDPS призовава за създаването на паневропейски модел за приложение за борба с COVID-19, което да се координира на ниво ЕС“, обяви Вивиоровоски. „В идеалния случай, то може да се разработи заедно със Световната здравна организация и така да се обезпечи защитата на личните данни на глобално ниво“.

Идеята има няколко големи предимства. Унифицираният модел ще позволи на всички да събират, обработват и представят личните данни на своите граждани по еднакъв начин. Ще има лесни лостове за контрол на ползването на информацията, както и след като приключи пандемията бързото връщане към нормалността. С други думи, това може да е потенциалното изтриване на събраната база или съхраняването ѝ при доста крути мерки. Единното приложение ще бъде много по-лесно за проследяване дали се спазват регулациите на ЕС за опазване на личните данни (познати като GDPR), както и кой има достъп до тях и как се използват. Последното предимство е, че ще се създаде готово решение за тези страни от Стария континент, които не са инвестирали ресурси в разработването на подобно и ще получат готов инструмент.

Недостатъкът е, че разработването на такова може да отнеме доста време и да забави работата на готовите приложения в страните от ЕС.

Българският ViruSafe

Призивът идва едва ден, след като българското правителство, заедно с четири IT компании публикуваха ViruSafe – решение за борба с COVID-19. То беше демонстрирано през уикенда и включва три основни компонента. Първият е самото мобилно приложение, което е предназначено за гражданите. В него те могат да зададат своите лични данни, както и да обновяват симптомите си. ViruSafe е дело на ScaleFocus, като вече е налично за Android в Google Play.

За момента то е полезно само за хора, които проявяват симптоми, подобни на COVID-19 и за тези поставени под карантина. Засега то няма вградени общи данни в реално време, като такива е вероятно да са достъпни, след като се натрупа критична база от потребители.

Другите два компонента са налични за държавните институции. Като включват система за координация и споделяне на информация между различните ведомства. Както и аналитичен компонент, който позволява да се правят модели за предсказване на траекторията на пандемията. Те са разработени съответно от Software Group и SAS Institute. Самите данни се съхраняват в Министерството на здравеопазването и затова компаниите смятат, че се изпълняват всички регулации по GDPR.

The post Европа предложи създаването на единно мобилно приложение срещу COVID-19 appeared first on TechTrends България.