В основата са постиженията на Open AI – инициатива за предоставяне на решения за AI с отворен код. Те ще направят ползването на подобни алгоритми сравнително лесно и достъпно. Всъщност, вече го правят. Първите приложения базирани на системата вече са факт. Макар и да са сравнително прости, те вече разместиха редица пластове и повдигнаха купища въпроси.

По-важното е, че тепърва алгоритмите на Open AI ще започнат да се използват за много по-сложни и важни приложения. Които само ще се разширяват с времето и качеството им ще се подобрява. Целият проект има потенциала не само да доведе до още по-бърз пробив на изкуствения интелект, но и да доведе до нова индустриална революция. Която ще бъде петата, ако броим свръхсвързаността и Интернет на нещата в производството. Двете най-вероятно ще се застъпят и все пак за улесняване на историята – ще бъдат обединени под един знак.

Ролята на отворения AI

OpenAI играе водеща роля в пробивите на 2022 г. Това е специално създадена в края на 2015 г. лаборатория за разработването на изкуствен интелект от някои от водещите технологични предприемачи в Силициевата долина. Сред основателите са Илон Мъск, негов бивш колега от PayPal Питър Тийл, Сам Алтман и Джесика Ливингстън от Y Combinator и др.

Към инициативата се присъединяват още облачното звено AWS на Amazon, индийската Infosys. Покрай Алтман и Ливингстън се закача и звеното YC Research на Y Combinator. Вследствие влиза и Microsoft. В рамките на първите няколко години е набран капитал от 1 млрд. долара.

Интересното е, че OpenAI е създадена като отговор на писмото на редица учени сред които и Стивън Хокинг, че изкуственият интелект може да доведе „човечеството до изтребление“. Самият Илон Мъск, също описва AI като основна заплаха за нашето съществуване. Инициативата има за цел да създава подобни решения, но по безопасен и отворен начин. Последното се смята за най-добрия защитен механизъм от подобни апокалиптични сценарии. Мъск също така признава, че опитът за овладяването и развиването на AI също така може да бъде и начинът по който страховете да се окажат реалност.

Първите продукти

Първите резултати идват през 2019 г., когато е създаден моделът GPT, чрез който да се събира информация за „трениране“ на изкуствения интелект. Последват неговата втора и трета версия, създадени са още редица специализирани алгоритми за музика, видео и др.

OpenAI разгръща своя потенциал през изминалата вече 2022 г. Година по-рано дебютира Dall-E – модел за генерирани на картинки, при подаване на тяхно текстово описание. Идеята е, алгоритмите да „създават“ авторски изображения, като самите те изучават подобни от широка база с данни.

Въпреки, че самият модел е публикуван в началото на 2021 г., първата достъпна за потребители услуга, базирания на отворения код на Dall-E се появява едва в началото на 2022 г. Това е Craiyon, който привлича вниманието на по-широката публика, медиите и критиците. През ноември, OpenAI пуска подобрената версия Dall-E 2, която включва API с отворен код за по-лесна интеграция в приложенията.

Отново в края на 2022 г. е пуснат и ChatGPT – чатбот, който се опитва да отговори на разнообразни въпроси в рамките на секунди. Технологията пак опира на машинно самообучение, като се сканират големи и отворени бази с данни.

Предстояща вълна от приложения

Това не са единствените разработки на OpenAI, като има и други свързани с видео и музика. Но дори само тези отварят вратите за редица приложения. Отвореният код позволява на почти всеки разработчик да използва алгоритмите и да ги интегрира в собствени решения, които да са с различни приложения.

Например, Microsoft планира да интегрира ChatGPT и Dall-E в търсачката си Bing, в стремеж да я направи по-умна и да е по-добра конкуренция на Google. Интернет гигантът е един от лидерите в областта на AI, но държи разработките за себе си. Тоест, само Google може да се възползва от възможностите, които е постигнал нейния изкуствен интелект. Отвореният код на OpenAI предоставя тази възможност на всеки, който има техническите умения да развие AI в полезно приложение.

Публикуването на първите модели за свободно ползване ще отприщи истинска „вълна“ от различни приложения. На първо време, те няма да са впечатляващи и подобно на мобилните програми ще има страшно много копирани продукти.

Примерът на Microsoft обаче показва, че когато тези модели бъдат интегрирани мащабно и на корпоративно ниво, те могат да имат и по-силен ефект на пазара. Това ще е следващата стъпка, която ще позволи на редица индустриални гиганти със собствени развойни ресурси да влязат по-силно в AI сегмента. Което ще се мултиплицира допълнително, с развиването на моделите от OpenAI и се появят нови и по-добри алгоритми с допълнителни възможности.

Ограниченията и опасенията

Засега разработките на OpenAI идват със своите ограничения. Например, те все още не са достатъчно прецизни, особено в тълкуването на някои изрази и комбинация от думи. Крайните резултати също варират в зависимост от интерпретацията на заданията.

Част от тези проблеми ще се изчистят с времето. Те зависят най-вече от два компонента – алгоритъма и базите с данни, ползвани за обучението. OpenAI подобрява първия, докато втория ще зависи дали компаниите, които ползват AI с отворен код ще добавят нова информация, което те най-вероятно ще правят.

Основните предизвикателства обаче са други. Появата на Dall-E хвърли едновременно във възхита и ужас потребители, художници и критици. Няколко AI произведения дори спечелиха награди за изобразително изкуство, като се съревноваваха с истински хора. Изкуственият интелект обикновено взима няколко готови картинки от базите с данни и ги компилира, като след това ги обработва в зададената стилистика.

Само, че доста от тези изображения са вече създадени от хора. Всичко това повдига въпросът – чии са авторските права при подобни генерирани картини. Същото важи за музикални и видео произведения, текстове и др. За всички тях, при хората има регулации за авторското право. За AI такива все още не са създадени.

Чатботът ChatGPT също не беше лишен от проблеми – някои от отговорите му са грешни, заблуждаващи или дори обидни при определени ситуации. При машинното самообучение тези предизвикателства се изчистват с времето, но бяха достатъчни да създадат полемика. Като например, някои учебни заведения в САЩ директно забраниха на учащите да го ползват, за да получават бързи отговори по конспекта.

Европейският съюз положи някакви минимални основи за регулирането на изкуствения интелект. Те са в прекалено ранен стадий, за да може да се каже дали ще са ефективни или не. Всичко това показва и друго – как тясно специализирани сфери могат да бъдат застрашени от замяна с AI, дори и да са изключително креативно насочени. Както и, че чрез подобни инструменти всеки ще може да създава различни форми на изкуство, като зададе правилните параметри.

Защо ще има „революция“

Четвъртата индустриална революция много често погрешно е оприличавана на Индустрия 4.0. Разликата за някои може да е само въпрос на формулировка, но тя е съществена. При индустриална революция имаме пълно „помитане“ на цели сектори и цялостната им трансформация. Някои компании обичат да говорят за Индустрия 4.0, за да наложат мнението, че тя е „опционална“ и дружествата ще избират дали да са част от нея или не. Успокоение, което може да бъде опасно.

Развитието на AI от 2022 г. обаче показа, че изкуственият интелект и особено решенията с отворен код имат потенциала да променят вече няколко сфери. Вярно е, че сме в доста начална фаза, но започват да се очертават първите по-големи тенденции. Някои експерти от IT сектора също виждат вятъра на промяната.

„Някои компании си мислят, че могат да се включат или не в Индустрия 4.0, няма такова нещо – това е революция, от която се възползваш или тя те помита“ Доброслав Димитров, Imperia Online

„Няма такова нещо като Индустрия 4.0 – има Четвърта индустриална революция“, заяви Доброслав Димитров, изпълнителен директор на Imperia Online и председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) при представянето на годишния доклад на организацията за 2022 г. „Някои компании си мислят, че могат да се включат или не, няма такова нещо – това е революция, от която се възползваш или тя те помита“, допълни той.

Димитров допълни в края на 2022 г., че вече новата година ще донесе големи промени и трансформации в областта на AI. Те ще стъпят именно на пробивите на OpenAI от предходната година, макар това да не го обяви директно.

Предупреждението на Димитров обаче е достатъчно ясен сигнал, че процесите вече са задвижени и посоката е зададена. С което съвсем скоро може да стане на своеобразен „бунт на машините“.

The post Бунтът на изкуствения интелект appeared first on TechTrends България.

Светлина в преодоляването на това предизвикателство беше внесена в съвместна кръгла маса организирана от VMware България и с присъствието на „Телелинк Бизнес Сървисис“ и Министерството на образованието и науката (МОН). Трите са активните страни в разработването на цялостна, централизирана и облачна платформа за българските училища. Тя вече е почти завършена и вече се работи по създаването на т.нар. „дигитална раница“.

Любопитното е, че процесите по дигитализирането на образованието у нас са започнати още през 2018 г. Тогава МОН разработват стратегия и план за изграждането на централизирана система. По това време започват и възлагането на първите обществени поръчки. Друг интересен факт е, че макар и леко пресилено, в България е затворен кръга по разработка, интеграция, прилагане, потребители и кадри.

Чудо за три дни

МОН разполага само с три дни, когато коронавирус пандемията се разгаря и в средата на март 2020 г., българското правителство решава да наложи почти пълен локдаун на страната. За това време трябва да се премине напълно от присъствено към виртуално обучение на всички ученици. Всъщност, по това време основите на облачната платформа са били вече положени, а в повечето училища е осигурена значителна свързаност.

„Процесът с дигитализацията в МОН стана внезапно с пандемията“, коментира Борис Герасимов, ръководител на дирекция „Информационни и комуникационни технологии“ в МОН. „Първото предизвикателство беше да създадем национални акаунти за всички. Това го постигнахме за три дни – заключени в моя офис работехме с екипи на „Телелинк“, Microsoft и др.“

Герасимов допълни, че след това е била създадохме една базова платформа интегрирана с основните ресурси на Office услугите. След това е разширена и е преминато към финализирането на идеята за изграждането на частен (държавен) облак за тази цел.

Трите компонента на дигиталното образование

Експертът от МОН обясни, че стратегията е съставена от три основни компонента за дигитализацията на училищата. Първият е осигуряването на базовата свързаност на самите училища – чрез вътрешни WiFi безжични мрежи. Вторият е създаването на частен облак за българското образование. Герасимов подчерта, че това е ключов момент, за да може да се интегрират централни решения за всички, както и данните на децата да бъдат предпазвани от държавата.

„Частният облак е изключително важен елемент, защото осигурява защита на данните на децата и те няма да бъдат изнасяни в чужди компании“, коментира Герасимов. Той допълни, че след това, с помощта на облака и платформата да се правят пълни и задълбочени анализи на образователната реформа и на представянето на българските ученици.

Третият компонент е самото съдържание. Изграждат се пакети от услуги за всички участници в образователната система – от ученици и родители, до учители, директори и др. Именно тук идва идеята за създаването на „дигитална раница“, в която да бъдат концентрирани всички необходими неща за образователния процес на един ученик – електронен дневник, бележник, уроци, домашни, интерактивни елементи, упражнения, виртуални класни стаи и др. Тя все още е обект на пълноценно изграждане, като съдържанието ще бъде обновявано непрекъснато.

„Идеята е в един момент е да се интегрират всички образователни решения в тази платформа на МОН, включително съществуващи такива като Shkolo, Khan и др.”, обяви Иван Житиянов, главен изпълнителен директор на „Телелинк Бизнес Сървисис“.

Житиянов и Герасимов бяха единодушни, че в момента основният проблем ще е обучението на учителите за пълноценното използване на платформата.

„Затвореният кръг“ в България

Цялата модернизация и дигитализация на българското образование е осъществено основно чрез европейско финансиране. Първите обществени поръчки стартират през 2018 г. и за момента се оценяват на около 105 млн. лева.

Повечето от тях са спечелени от „Телелинк Бизнес Сървисис“. Българският системен интегратор разчита силно на софтуерни решения дело на VMware. Благодарение на тях се изгражда частния образователен облак на МОН. Той е хиперскалируем, като в момента обслужва 850 хил. потребителя, а капацитетът му е за 1.1 млн. абоната.

Иван Житиянов от „Телелинк Бизнес Сървисис“ е постигната софтуерна дефинираност на системата, благодарение на решения като vSphere, vRealize, NSX и Tanzu. Всички те дело на VMware и по-интересното – до голяма степен разработени в България.

„Повечето решения, които са използвани в платформата на МОН се разработват в значителна степен тук в България. Така, може да се каже, че тук затваряме кръга“Веселин Арнаудов, VMware

„Повечето решения, които са използвани в платформата на МОН се разработват в значителна степен тук в България. Така, може да се каже, че тук затваряме кръга“, коментира Веселин Арнаудов, ръководител „Центърът за напреднали технологии“ към VMware.

Родно ноу-хау

Местният развоен център на VMware е един от трите стратегически такива на компанията и вече разполага с почти 2 000 служители, обяви Диана Стефанова, вицепрезидент „Регионални стратегии за развитие“ във VMware. Тя подчерта, че образованието е важен компонент в създаването на качествени кадри и така подчерта „затварянето на кръга“, което Арнаудов имаше предвид.

„Като голяма IT компания ние имаме голямото желание да развием местните кадри и да инвестираме в образованието тук“Диана Стефанова, VMware

„Като голяма IT компания ние имаме голямото желание да развием местните кадри и да инвестираме в образованието тук“, коментира Диана Стефанова, вицепрезидент „Регионални стратегии за развитие“ във VMware. „Предоставеното от нас финансиране от 1.5 млн. долара за института за изкуствен интелект INSAIT, който беше открит в началото на годината в София, допълва нашата стратегия“, коментира още тя.

VMware и „Телелинк Бизнес Сървисис“ работят заедно през последните 12 години. От 15 години пък съществува българското развойно звено на американската технологична фирма. По думите на Веселин Арнаудов, софийският офис е предложил над 3 хил. технологични идеи за развитие и има над 300 патента.

The post Затвореният кръг на българската „дигитална раница“ appeared first on TechTrends България.

Компанията съобщава и цената на сделката – 3.3 млн. евро, които ще се плащат в кеш и в акции. Тоест, собствениците на словенската GOAP ще получат не само пари, но и книжа на Allterco при трансакцията. Важен аспект е, че информацията публикувана на БФБ е само индикативна – преговорите продължават, но са в напреднала фаза. След приключването им, сделката ще трябва да премине през одобрение от антимонополните регулатори на двете страни.

Потенциалното придобиване на GOAP от Allterco потвърждава потенциала на българската компания. След нейното второ листване – на Франкфуртската фондова борса през 2021 г. пазарната ѝ оценка надмина 500 млн. лева. Дружеството има стабилен ръст през последните години и ще се опита да го задържи, чрез подобни трансакции.

Нова ниша

GOAP предлага различни тясно специализирани контролери за дома. Те са под формата на релета и умни контакти с възможност за дистанционно управление. Част от портфолиото на словенската компания се припокрива с продуктите от серията Shelly на Allterco. С което до голяма степен, българската компания купува частичен свой конкурент, но и с него получава достъп до няколко технологии и възможности.

Словенската GOAP е специализирана в предоставянето на IoT решения не само за автоматизация на дома, но и такива за круизни кораби. Това е интересна и доста тясно специализирана ниша в рамките на сегмента.  GOAP още използват технология, базирана на мрежовия протокол Z-Wave. Той използва нелицензираната част от честотите в края на спектъра 800MHz за Европа, както и разчита на собствен стандарт чипсети.

С придобиването на GOAP, Allterco получава достъп до тези две неща – Z-Wave ноу-хау и продукти, както и цялостни IoT решения за круизни кораби. Двете дават възможност на българската компания да разшири своето портфолио и обхват на услуги.

Заддържане на растежа

До момента, Allterco се въздържаше от подобни придобивания, като разчиташе на органичния пазарен растеж. През 2021 г. компанията отчете ръст на приходите от 22% до 59.7 млн. лева, а нетната печалба с 13% до 15.9 млн. лева. Ако постъпленията следват сходен темп на нарастване, то увеличението на печалбата се забавя значително спрямо 2020 г., когато скочи двойно в сравнение с 2019 г.

Развиването на продуктите, разширяването на производството, складовата база и географското покритие, бяха сред основните приоритети на Allterco покрай дебюта на борсата във Франкфурт. Компанията очевидно използва привлечения капитал да подсили органичния растеж, като добави и придобивания.

Сделката с GOAP ще е първата по-сериозна за Allterco, ако бъде финализирана. Както отбелязахме, тя все още е във фаза преговори, след което ще бъде обект на регулаторно одобрение. Тя обаче показва, че българската компания, вече достига ниво, в което ще търси растежа не само с органични пазарни действия.

The post Allterco иска да придобие словенската GOAP appeared first on TechTrends България.

Чрез нея телекомът ще продължи и една друга посока на развитие на родния пазар – консолидацията на българските системни интегратори. „А1 България“ положи силните си позиции в изграждането на собствен екип за поддръжката на корпоративен софтуер, като през октомври 2020 г. стана златен партньор на SAP за страната. Година след това, беше подписано стратегическо партньорство с Acronis за предоставянето на решения за киберсигурност.

С придобиването на „СТЕМО“, „А1 България“ стъпва здраво и се утвърждава, като един от най-големите системни интегратори на местния пазар. Телекомът ще може да предлага максимално широко портфолио от подобни услуги на бизнес клиенти. Корпоративните услуги са сфера, в която операторът набляга през последните няколко години с цел да диверсифицира източниците си на приходи.

Една от най-старите IT фирми в страната

СТЕМО“ е една от най-старите български IT фирми, като е основана през 1991 г. в Габрово. Първоначално се занимава с доставка на компютри и разработване на софтуер. 30 години по-късно, компанията покрива почти целия спектър от консултантски и развойни услуги свързани с корпоративни системи. Той включва интеграцията и поддръжката на SAP програми, комплексни технологични проекти, поддръжка на хардуерна и софтуерна инфраструктура и разработването на системи по поръчка.

Към момента, „СТЕМО“ разполага с 14 офиса в най-големите градове в страната. Към края на 2020 г. разполага с 265 души експертен персонал. За същия период е реализиран оборот от 61.1 млн. лева и нетна печалба от 1.8 млн. лева, показват данните от Търговския регистър.

Списъкът с клиенти през годините е наистина дълъг. Включва както публични институции и дружества, така и частни компании. От Агенция по вписванията, през Министерство на транспорта, до „Еконт“, българския клон на Ingram Micro, „Лукойл“ и много други.

Последствията от сделката

Както повечето подобни придобивания, цената не е обявена публично. Според източници на „Капитал“ става дума за около 50 млн. лева и „СТЕМО“ ще продължи да съществува като самостоятелно звено. Това е първата голяма сделка на „А1 България“ от придобиването на кабелния оператор „Близу“ през 2015 г. Тогава, трансакцията позволи на телекома да разгърне напълно потенциала на своите фиксирани услуги, като вече е равностоен конкурент с дългогодишния лидер в сектора – „Виваком“.

Сделката със „СТЕМО“ трябва да премине през одобрение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Завършена, тя ще трансформира „А1 България“ ако не в един, то в най-големия системен интегратор на българския пазар. Този сегмент претърпява трансформация през последните години, като зачестиха сливанията или отпадането на по-малки конкуренти. „СТЕМО“ се нареждаше в челната тройка, заедно с друг дългогодишен играч на пазара „Телелинк“, а отскоро и с „ЦЕТИН България“. Последното дружество е отделеното мрежово звено на „Йетел“.

Придобиването на „СТЕМО“ създава предпоставка за близко сътрудничество с „Поликомп“ – един от лидерите в дистрибуцията на електроника в страната. Втората компания е отделена от първата чрез своята компания-майка „Кватрон“. Връзката все пак остава, като един от съдружниците в „СТЕМО“ е управител на „Поликомп“, а четиримата от своя страна са съдружници в „Кватрон“.

Последиците за сделката ще поставят „А1 България“ сред лидерите в сферата на системната интеграция. Телекомът също така ще разчита на по-силна диверсификация на приходите и печалбата си. Официалната разбивка не е обявена, главният изпълнителен директор на „А1 България“ Александър Димитров, коментира пред „Капитал“, че за 2021 г. те са около 70 млн. лева. Което на фона на годишните приходи от 1.12 млрд. лева съставляват едва 6% от всички. Но след тези от фиксирани услуги, бизнесът със системна интеграция има потенциал за растеж за телекома.

The post „А1 България“ придобива системния интегратор „СТЕМО“ appeared first on TechTrends България.

TechTrends имаше възможността да проведе кратко ексклузивно интервю с Род Струго. Забележка – то е осъществено преди новината, че Dell планира да излезе от VMware и компанията да продължи самостоятелно развитието си.

Промени ли пандемията начина по който работодателите гледат на дистанционната работа?

Във VMware прилагахме подобни гъвкави режими и преди пандемията. Някои от нашите служители работеха дистанционно и всички от нас имат избор да го правят, когато е необходимо. Също така, ние се нуждаехме да ходим до офиса, защото ни е необходимо време за съвместна обмяна на идеи между екипите, което най-ефективно става на живо. Пандемията промени всичко и ние трябваше да преосмислим начина ни на работа и как да подобрим действията на служителите.

Ключът към изграждането на култура за доминираща дистанционна работа е да можем да осигурим на хората всичко от което те се нуждаят и то да е на една ръка разстояние. Пирамидата на Маслоу за нуждите на човека, се трансформира в случая по следния начин. На първо място е правилното оборудване – компютри, монитори, електричество, интернет достъп и ергономичност.

„Спонтанните разговори около кафе машината преминаха в чатове в Slack с без оперделена тема” Род Струго, VMware

Затова ние осигурихме на служителите ни правилните устройства, позволихме работа от вкъщи и поехме част или напълно сметките за интернет достъп, например. Така, първият слой на пирамидата е изграден, следващият е да разберем, как може да си сътрудничим в и между екипите по-добре. Защото сме свикнали с контактите на живо и сега трябва да ги възпроизведем в дигитална среда. Тук се намесват софтуерните платформи за взаимодйествие.

Преди имахме спонтанни разговори около кафе машината в офиса, на които излизаха интересни работни идеи. Сега правим това през Slack. Дигитални бели дъски за визуализация като Miro също помагат, да се изложат по-лесно идеите. Дори се опитаме да пресъздадем 15 минутни срещи за „по кафе“, на които няма фиксирана тема на разговор и така от свободната дискусия може да се родят идеи.

С правилните инструменти, платформи за взаимодействие и управленски политики, хората наистина могат да се почувстват, като част от процеса, да бъдат продуктивни и да се насърчават да могат да работят отвсякъде.

А как реагират служителите на смяната – предпочитат ли да работят онлайн или разчитат на добрата офисна среда? Или хибридният модел е по-актуален от всякога?

Служителите предпочитат гъвкавостта, според мен. Като гледаме назад 2020 г. забелязахме положително влияние върху продуктивността на нашите кадри. Във вътрешно проучване, което направихме, над 80% от служителите ни смятат, че преминаването към хибридно работно място е ползотворно за тях и за дългосрочния успех на VMware.

Осигуряването на гъвкавост в работния процес подобрява баланса между служебните задължения и личния живот. Хората имат повече време за работа, като пътуват по-малко до офиса. VMware предоставя на своите служители избора да ползват офисите на компанията, да действат от вкъщи или от други места, стига те да могат да покриват професионалните си и лични цели. Политиката за разпределена дейност предлага трите опции – фиксирано, гъвкаво или дистанционно работно място.

„Служителите предпочитат гъвкавостта и когато им е даден избор, тяхната продуктивност се увеличава” Род Струго, VMware

Има професии, които изискват физическо присъствие в офиса, например ако те са обвързани с технология, която не може да се пренесе дигитално. В допълнение, има служители, които избират фиксирания и присъствен режим, защото предпочитат този подход. Затова е важно да се даде гъвкавост за избор.

Тъй като във VMware разработваме софтуерни продукти и иновативността е ключва. Инженерите ни трябва да могат да си представят архитектурата и структурата на софтуера, което изисква много време и свобода за концентрация. Затова, дистанционната работа при нас е ползотворна. Повечето софтуерна разработка включва решаването на пъзели. Работата от вкъщи дава възможност за дълго време за концентрация, което да не включва излишно разсейване от колеги.

Все повече бизнес се дигитализира, колко важно е вече онлайн присъствието и изживяването на потребителите?

Повечето от нашите клиенти са банки, големи институции и държавни агенции, които разчитат основно на настолни компютри. Преминаването към по-дигитален свят, който отваря нови възможности на потребителите и служителите е тенденция отпреди COVID-19 пандемията. Потребителите на нашите решения трябва да могат да работят отвсякъде.

Някои от клиентите ни смятат, че повечето ще се върнат към изцяло офисен режим в бъдеще. Други залагат изцяло на дистанционния модел. Независимо поддръжник на кое решение си, консенсусът е, че компаниите ще трябва да могат да поддържат някаква форма на дистанционен достъп.

„Kонсенсусът е, че компаниите ще трябва да могат да поддържат някаква форма на дистанционен достъп” Род Струго, VMware

Друг ключов елемент е възможността да се работи от собствено за служителя устройства. Това увеличава гъвкавостта на служителя и им позволява да вършат задълженията си по начина, по който искат, което увеличава продуктивността им.

Нашите крайни клиенти могат да преминат от едно устройство към друго, както и от едно място към друго. Те могат да работят навсякъде, по всяко време, от всяко устройство и да се свързват с корпоративните системи, без да се налага непрекъсната помощ от IT поддръжката. Данните остават сигурни и се запазва централизирания контрол на достъпа до тях.

Какви са решенията на VMware в тази посока, които да помогнат потребителите и компаниите да се ориентират в новата реалност?

Технологиите на VMware позволяват на служителите, компаниите и партньорите да запазят своята продуктивност. Целта ни е да ги улесним, като могат извършват много неща накуп. Платформата Workspace ONE Boxer предлага сигурни инструменти, като интуитивен имейл, календар, контакти и други продуктивни инструменти. Той позволява да се ползват собствени устройства, без да се жервтат протоколите за опазване на данните и мрежата, като едновременно с това се опазва и личната неприкосновеност на служителите.

„Технологиите на VMware позволяват на служителите, компаниите и партньорите да запазят своята продуктивност” Род Струго, VMware

Предимствата на Boxer са доста – специално разработено управление чрез жестове, множество шаблони, бързо споделяне на инструменти между екипите и интеграция с други ключови платформи, като Zoom и Microsoft Teams.

Целта ни тази година е да разширим възможностите на системата и затова се оглеждаме непрекъснато за кадърни инженери в България, с които да ги развием. Местният екип в София разполага с много опит и умения, като този в САЩ също расте.

The post Род Струго: В бъдеще всички компании ще предлагат някаква форма на дистанционна работа appeared first on TechTrends България.

Ирландското правителство се противопостави на решението на Брюксел, защото това означаваше да изгони Apple и други технологични компании от страната. Краят на драмата дойде на 15 юли 2020 г. след като Съдът на Европейския съюз обяви решението на ЕК за невалидно.

Този неуспех на управляващите в Брюксел е временен, след буквално в същия ден, те очертаха нови мерки, които имат за цел да се справят с различните практики за данъчно облагане в рамките на ЕС.

Историята е повече от любопитна и включва една доста „апетитна“ (във всяко едно отношение) практика. Това е т.нар. „двоен ирландски сандвич“. Чрез нея, Apple и някои други големи корпорации не плащат никакви данъци печалба. Схемата за момента е напълно законна и ключът за нея се крие до голяма степен в данъчната политика на Ирландия.

Двойният ирландски сандвич

Какво представлява тя? Това са множество трансакции между дъщерни компании, които имат за цел да нулират данъците, като се възползват от дупки или вратички в местното законодателство. Схемата работи най-добре с технологични компании, защото включва преотстъпване на интелектуална собственост. От нея се възползва не само Apple, но и Google, Facebook и други. Първият гигант обаче влезе по-силно в полезрението на регулаторите на САЩ и Европа и затова ще се спрем подробно на него.

За схемата се създават се три чуждестранни дружества – Apple Operations Ireland (AOI), Apple Sales International (ASI) и Apple Operations Europe (AOE). Въпреки имената, първото е базирано и данъчно се облага в Бермуда, която е данъчен рай и е над другите две, които са регистрирани в Ирландия.

ASI е ключът, за който се хваща и ЕК, и американския сенат при разследването си срещу Apple. В него постъпват всички приходи от продажби на устройства и услуги на компанията в рамките на ЕС. Втората компания AOE прави същото, но само за определени продукти и услуги и реално генерира по-малко приходи и печалба.

Уловката е следната – двете ирландски фирми са под шапката на базираната в Бермуда AOI. В тях остава само част от парите, които генерират, а останалите се прехвърлят в островния данъчен рай, където не се плащат никакви данъци.

В Ирландия, компанията има производствена линия и общо разполага с около 6 хил. души персонал. Поради силното ѝ бизнес присъствие, страната предоставя данъчни облекчения и двете дъщерни дружества там плащат на базата на тези средства, които остават там, едва 0.005% данък печалба.

По този начин, Apple не плаща никакъв данък на огромна част от печалбата си генерирана от продажби в Европа (и по света), а за много малка част от нея заделя за държавата едва 0.005%.

Връщане на парите в САЩ

Централата на Apple в Купертино, САЩ, разработва продукт или услуга и преотстъпва правата на ирландските дружества, в специално споразумение за споделяне на разходите. Те от своя страна изплащат за всяка продажба определени суми към щатската компания. Сумите са много по-малки отколкото реалните продажби и целта е да се финансира развойната дейност на Apple.

С което компанията си осигурява парична ликвидност от тези печалби, без да се налага да прехвърля печалбата от международните си операции в САЩ, където данъците са доста виоски.

Това е вариацията на Apple на „ирландския сандвич“. Съществува модификация, при която парите минават преди Бермуда през друго дружество в Холандия – схема, която използва Google. Има олекотени варианти, в които се използват и само холдански и ирландски звена.

Разследването на Европейската комисия и следващи стъпки

ЕК признава, че цялата схема на Apple е напълно легална от гледна точка на документация и спазване на местното законодателство. Затова, тя намира друг начин, по който да удари технологичния гигант и да се опита да обложи огромните суми, които минават през тези дъщерни дружества.

Брюксел обвинява Ирландия в предоставянето на нерегламентирана държавна помощ, заради понижаването на данъка до 0.005%. Както и, че Дъблин е подкрепял тази нелоялна данъчна практика, като си е затваряла очите, че централата на двете базирани в страната дружества се намира в офшорна зона, без да разполага с реални служители.

С което ЕК настоява Ирландия да си поиска обратно от Apple 13 млрд. евро невзети данъци за периода от 2003 до 2014 г. Именно това решение оборва Съдът на Европейския съюз.

Зам.-председателят на ЕК Маргарет Вестагер обяви, че ще изследва внимателно решението на съда, за да може да планира следващи стъпки в стратегията си за предотвратяването на подобни практики. Идеята, ЕК да удари Apple през Ирландия съдържаше голям риск. Защото управляващите в Дъблин няма да рискуват загубата на милиарди чуждестранни инвестиции в страната, заради опитите на Брюксел да пресече практиките на Apple и други технологични гиганти.

Хармонизирането на данъчните политики в рамките на ЕС е много деликатна тема, защото от една страна може да породи подобни ситуации, от друга – това е изключително суверенна политика на отделните държави. В крайна сметка Брюксел изготви подобен пакет от мерки за справедливо облагане в рамките на Стария континент. Тепърва ще видим дали решението на Съда на ЕС няма да повлияе и да наложи промени в него.

The post ЕС, Apple, данъчни облекчения и двойния ирландски сандвич appeared first on TechTrends България.

Мобилните мрежи от пето поколение (5G) са ключов компонент в прехвърлянето на все повече компании, услуги и продукти онлайн и преминаването към Индустрия 4.0. Вероятността България да изостане технологично и потенциално икономически, накара правителството да предриеме ударни мерки в премахването на препятствията пред тяхното разгръщане. Сред тях е и освобождаването на допълнителни радиочестоти на операторите при икономически по-изгодни цени. Кауза, за която се борят телекомите от повече от десетилетие. Целта беше, в България да заработи 5G още през втората половина на 2020 г.

Двете условия

Особено, когато става дума за най-ценните ниски честоти – тези в 700 и 800 MHz. Те са от ключово значение, защото без тях операторите няма да могат да постигнат пълно национално покритие на своите 4G и 5G мрежи. За да се случи трябва да се изпълнят поне две условия.

Първото е свързано с тяхното физическо освобождаване. През цялото това време, честотите бяха блокирани от военните или бяха предназначени за разпръскване на цифрова телевизия. Министерски съвет и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) положиха доста усилия да освободят поне тези в 700 MHz. След поредица от решения на двете институции е обявено, че това ще бъде факт от 1 юни тази година. Уловката е, че според операторите се освобождава само малък фрагмент от спектъра, който може да стигне едва за една компания, което е крайно недостатъчно.

Вторият ключов елемент е цената на лицензите, на която ще се предлага радиочестотния ресурс. Досегашният начин за изчисляването ѝ беше обвързан с вида честота – колкото по-висока е тя, толкова е по-скъпа. Което е икономически неизгодно за операторите и те от години не искат да купуват нов ресурс, въпреки, че им е крайно необходим. Причината е, че няма как да си възвърнат инвестицията.

След близо две години преговори, Министерски съвет прие новите такси за честотите, с уловката, че те влизат в сила от 1 януари 2021 г.

Какво означава всичко това?

Опит за балансиране

Да започнем първо с разпределението на честотите в 700 MHz. Те са важни, защото вълните са дълги и само с една базова станция могат да се осигури покритие в радиус от много километри. Тя е и една от честотите определени от Европейския съюз за основна при разгръщането на 5G мобилни мрежи. Самият спектър е сравнително къс, като разполага с общо капацитет от 2×48 MHz.

КРС обаче допълни, че от него само 2×30 MHz максимално могат да бъдат освободени за телекомите или по 2×10 на компания. Което на хартия, би трябвало да стигне и за трите, тъй като те в момента използват 2×11.2 MHz в сходния като дължина 900 MHz. Регулаторът обяви в началото на февруари, че освобождава този спектър, но частично.

Операторите са на мнение, че ситуацията е такава към момента, че само 2×20 MHz от спектъра остава за тях. Този ресурс е достатъчен само за една или в компромисен вариант за две компании, което ще наруши досегашният принцип за равнопоставеност, който регулаторът засега следва при разпределението на честотите. Според него, трите оператора получават по равно количество радиочестоти в отделните спектри.

Останалите ленти са раздробени на части и разпределени в общи линии за нуждите на Министерство на отбраната, Гражданска защита и национална сигурност, защитна лента и за гражданска навигация. Военните запазват общо 39MHz, които най-вероятно се използват от изтребителната авиация и настоящите самолети МиГ-29 и Су-25.

Още 10 MHz са заделени за гражданска защита и национална сигурност. Те са част от задължението на България по изграждането на PPDR мрежи (за обществена защита и предпазване от бедствия и аварии – бел. ред.). Европейският съюз създаде хармонични правила за ползване на определена част от 700 MHz, който да се ползва от подобна инфраструктура. Остават 3 MHz, които са за граждански цели и още 4 MHz санитарна лента, която предпазва от смущения със съседния спектър.

Както е видно КРС е поставена в позиция да се опита да угоди на всички. От една страна, регулаторът трябва да се съобрази с две Европейски директиви за освобождаване на 700 MHz, като предостави ресурс едновременно за 5G мрежи на операторите и за PPDR такива. От друга, са военните, които искат да използват още известно време изтребителната си авиация.

Борба на къси ленти

Трите телекома няма как да се справят само с 2×20 MHz. Тяхната теза е, че трябва да се освободи целия спектър, за да може да има смисъл да се изгражда 5G мрежи с национално покритие с него. В момента, регулаторът може да предостави 2×5 MHz, което според операторите е крайно недостатъчно.

„Ще бъдат освободени 2х20 MHz в този обхват, което считаме,  ще бъде твърде недостатъчно, както за развитието на мрежата и услугите на „Теленор“, така и за останалите оператори“ Михаела Калайджиева, „Теленор“

„Ще бъдат освободени 2х20 MHz в този обхват, което считаме,  ще бъде твърде недостатъчно, както за развитието на мрежата и услугите на „Теленор“, така и за останалите оператори“, коментира Михаела Калайджиева, главен оперативен директор на „Теленор България“.

„Предоставяне на честотен спектър в намалени количества, например 2х5 MHz в обхвата 800 или 700 MHz е неефективно от техническо-инженерна гледна точка и съществено затруднява нормалното планиране на мрежите“, коментира Жанет Захариева, съветник по регулаторни въпроси на борда на директорите на „Виваком“.

Едно от решенията, които телекомите предлагат е да ползват честотите съвместно с военните. За да няма смущения, те са за създаването на защитни зони около летищата, където оперират изтребителите. Това са военновъздушните бази „Граф Игнатиево“ и „Безмер“. В първата оперират МиГ-29, а във втората са базирани Су-25. Последните дори трябваше да се преместят в „Граф Игнатиево“, заради потенциален ремонт и модернизация на „Безмер“.

„Предлагаме съвместно използване на спектъра в обхват 800 MHz и 700 MHz със службите на ВВС при определяне на защитни зони около военните летища“ Жанет Захариева, „Виваком“

„Предлагаме съвместно използване на спектъра в обхват 800 MHz и 700 MHz със службите на ВВС при определяне на защитни зони около военните летища“, коментира Жанет Захариева, от „Виваком“. „Такава практика успешно е приложена в няколко европейски държави – Полша, Великобритания, Швеция и Русия“, допълва тя.

Същевременно, намирането на изход от ситуацията ще е ключов за развитието на 5G. Освен честотите в 700 MHz, също толкова важни са и тези в 800 MHz. Причината е, че последните ще се ползват за разгръщане на национално покритие на 4G мрежите. Те от своя страна са необходими, за изграждането на 5G по съвместен тип (т.нар. NSA). Съответно, освобождаването на двата спектъра са като скачени съдове. Затова и операторите призовават КРС да намери решение по този въпрос.

„Намирането на правилен подход за предоставянето на 700 MHz ще е от важно значение за развитието на 5G мрежите“ Тодор Ташев, „A1 България“

„Намирането на правилен подход за предоставянето на 700 MHz ще е от важно значение за развитието на 5G мрежите“, коментира Тодор Ташев, старши директор „Мрежи и услуги“ в „A1 България“.

Решението на КРС в момента е предложено за обществено обсъждане, в което телекомите най-вероятно ще изкажат именно тези позиции.

Завоят при тарифите

В момента операторите в България са принудени да използват доста малко честотен ресурс, спрямо компаниите в другите европейски държави. Причините са в посочените две условия по-горе – прекалено скъп спектър при късите вълни и недостатъчен такъв при дългите.

Дефицитът според операторите е хроничен и не обхваща нуждите само за 5G, но и този за пълното разгръщане на възможностите на 4G.

„Българските мобилни оператори работят с едва 42% от спектъра, който им е необходим, за да организират мрежите си съобразно нуждите на потребителите си“ Жанет Захариева, „Виваком“

„Българските мобилни оператори работят с едва 42% от спектъра, който им е необходим, за да организират мрежите си съобразно нуждите на потребителите си – домашни и бизнес“, коментира Жанет Захариева от „Виваком“.

За да могат да стартират изграждането на 5G мрежи, операторите обявиха, че ще използват първо спектъра в 3.6 GHz. Той е изцяло свободен и дори в момента компаниите имат от юли 2019 г. временни лицензи за него, за тестване на новата технология. Те изтичат в края на май тази година и след това, КРС трябваше да подготви търгове за постоянното им разпределение.

Всичко това няма как да се случи, без да бъдат приети новите тарифи, които КРС и операторите успяха да договорят след близо две години преговори. Във високия спектър, като 3.6 GHz, досегашната формула за изчисляването ги правеше доста скъпи и икономически необосновани.

„Нивата на тези такси са определени във времена, в които целият гласов трафик се е обслужвал с 2х10 MHz в 900 MHz-овия обхват и цените са взети на сравнителен принцип от богати пазари като Германия и Франция“ Жанет Захариева, „Виваком“

„Нивата на тези такси са определени във и за времена, в които целият гласов трафик се е обслужвал с 2х10 MHz в 900 MHz-овия обхват и съответно цените са взети на сравнителен принцип с определените в богати пазари като Германия и Франция“, коментира Жанет Захариева от „Виваком“.

Регулаторът се съгласи да намали близо с 60% годишните и еднократните такси, които всеки телеком заплаща, за да може да ползва честотите. Операторите трябваше да отстъпят за продължителността на разрешителните – те настояваха за 20-годишен период, КРС остави 10-годишния.

На последното редовно заседание на Министерски съвет, те най-накрая бяха приети. С една голяма уловка, която изненада операторите и страничните наблюдатели. Новите такси влизат в сила от 1 януари 2021 г., с изключение за 700 MHz. По този начин се блокира всякакво разпределение на останалите честоти до края на настоящата година. Тук влизат, не само 3.6 GHz, но и 1.5 GHz, част от 2 GHz и 2.8 GHz.

Крайният резултат от развитията през последните два месеца са, че с решението на МС реално се отлага разпределението на допълнителните честоти с търгове с поне половин година. Единственият ресурс, който ще може да мине през настоящата 2020 г. е този в 700 MHz. В него свободният капацитет в него е крайно недостатъчен. Така, шансовете да се разгърне първата истинска 5G мрежа в България в момента се изместват за 2021 г. Освен ако не се направи споразумение за пускането на такава с временно разрешително в спектъра на 3.6 GHz.

The post Когато 700 MHz (не) стигат appeared first on TechTrends България.

Причината за последното не е изрично коментирана от „Сирма“ в отчета ѝ. Спадът на печалбата може да се проследи до увеличението на разходите, както оперативните, така и тези за персонала. Кумулативно харчовете на холдинга нарастват с около 10% от 50.7 млн. до 56.1 млн. лева за 2019 г. Тези за персонала се увеличават с малко под 1.5 млн. лева, а оперативните с почти 4 млн. лева.

Обявеното намерение на „Сирма Груп“ да направи обратно изкупуване на акции до 20 млн. лева, с което ефективно да слезе от Българската фондова борса през следващите две години все още не се е материализирало. Според доклада, разходите по това перо през 2019 г. са дори по-ниски спрямо 2018 г. 206 хил. лева срещу 772 хил. лева.

Все още с фокус България

Въпреки, че IT индустрията в България е основно ориентирана за чуждите пазари, основния за холдинга все още е местния. Той съставлява 37% от общите продажби или около 23 млн. лева. Следва САЩ с 19.4% или приходи за 2019 г. от 11.9 млн. лева. Великобритания е третият по големина пазари на „Сирма Груп“ с 18.9% дял или постъпления от 11.6 млн. лева.

Подобно съотношение е когато се направи подобна разбивка и по вида дейност – IT услугите доминират с 64% дял от приходите или 39.4 млн. лева, докато продажбата на софтуерни продукти формира 32% от постъпленията или 19.4 млн. лева. В първата категория са включени и редица дейности, като интеграция, консултантска дейност и инфраструктура под наем.

Приоритет за изкуствения интелект

Софтуерните продукти са по-интересната част от бизнеса на „Сирма Груп“. Холдингът върна изцяло под своята шапка най-известната българска компания за разработването на решения базирани на изкуствен интелект (АИ) – „Онтотекст“. Тя вече оперира под името „Сирма Ей Ай“ (Sirma AI), като все още звеното в САЩ е запазило старото си наименование. Техният продукт GraphDB е един от водещите в света за графично представяне на бази данни чрез изкуствен интелект.

„Сирма Груп“ разполага с още няколко разработки, които са базирани на AI технология. SenpAI е подобна платформа с изкуствен интелект, която е предназначена за бизнеса и помага за обработката на големи бази данни. Друг продукт, който се възползва от AI възможностите е системата Diabetes:M на „Сирма Медикъл Системс“, която позволява проследяване и контролиране на кръвната захар и анализира ситуацията с дадените пациенти.

Трансформация на бизнеса

Друг силен елемент в портфолиото на „Сирма“ са софтуерните решения ориентирани към финансовия и застрахователен сектор. Те отчитат силен ръст на приходите и печалбата. За сметка на тях, холдингът тепърва ще развива нови сфери, като анализ на потребителско поведение, вече споменатите решения в областта на здравеопазването и др. Там звената все още не могат да излязат на печалба.

Въпреки перспективите на по-малките дружества в рамките на холдинга, все още почит половината приходи идват по линия на на „Сирма Солюшънс“. Компанията отговаря за система интеграция, IT услуги, бизнес консултация и предлагането на собствени софтуерни решения. Постъпленията ѝ обаче намаляват от 37.7 млн. лева на 32.9 млн. лева през 2019 г., което свива и нетната ѝ печалба от 1.8 млн. лева на 1 млн. лева.

Определено, холдингът се опитва постепенно да намали зависимостта си от тази компания, но все още перспективните сфери, като софтуерни платформи и продукти с AI възможности тепърва ще разкриват потенциала си.

The post „Сирма Груп“ отчете ръст на приходите, но по-ниска печалба през 2019 г. appeared first on TechTrends България.