При производителите също има интересни размествания и тенденции на развитие през цялата 2023 г. Те са свързани най-вече с китайските компании, които се борят най-вече за по-достъпните сегменти на пазара. Както и при общите доставки, тук също фактор играе и региона, като Източна Европа предпочита по-евтините модели и съответно марките които предлагат такива имат по-добри дялове.

За България рядко се намират данни за състоянието на местния пазар. „А1 България“ открехват леко вратата, като предлагат частични данни, поне за техните продажби. Те очертават картина, която хем наподобява тази на Европа, хем има своите локални особености.

Старият континент на две скорости

Идеята за „Европа на две скорости“ е по-скоро макроикономически и политически термин, който обаче пасва все повече на пазара за смартфони. За целия Стар континент доставките на смартфони намаляват с 11% на годишна база. Според анализаторите от Counterpoint Research е достигнато най-ниското ниво на продажби на едро през третото тримесечие от 12 години насам или това от 2011 г.

Западна Европа се представя доста по-добре, като тя отчита спад от 8%, спрямо 14% през второто тримесечие на 2023 г. Оптимистичният резултат обаче не се пренася в Източна Европа, където продажбите на смартфони продължават потъването с 15% на годишна база. Регионът включва двата големи пазара на Украйна и Русия, които заради бушуващата война са с понижен интерес, както от производители, така и от потребителско търсене.

Покрай тях, обаче регионът продължава да отчита по-силна инфлация, което също може да обясни за намаленото потребление. Освен това, точно Източна Европа е мястото на борба между китайските брандове. Местните клиенти предпочитат по-евтини модели и това прави пазарът апетитен за установените и новонавлизащи компании.

Така например, Xiaomi е лидер с 35% в Източната част на континента, но в Западната е изправен пред предизвикателства, защото не е спряла продажбите в Русия, например. Новите брандове на Transsion – Tecno и Infinix влизат ударно точно в този регион. Първият започва да се установява цяла Източна Европа, докато и двата са силни в Русия.

Китайските рокади

При производителите на върха промени няма. Samsung е лидер в цялата Европа през третото тримесечие с 32% пазарен дял. Южнокорейският гигант обаче регистрира силен спад на доставките на годишна база от 15%. Делът му се свива само с 2%. Apple са втори, които въпреки намаляването на доставките с 3%, техния пазарен дял се увеличава с 2% пункта до 24%.

Засега промени няма при трети и четвъртия. Xiaomi си запазва пазарен дял от 22%, въпреки спада на доставките от 13%. Китайският бранд остава лидер в Източна Европа с 35%. Този на Realme обаче се свива от 5% на 4% на годишна база, докато продажбите като обем са с най-силно понижение от 30%.

Разместванията са при по-малките производители. Honor трайно замества Oppo на Стария континент. Бившият бранд на Huawei се оказва доста успешен в Западна Европа, където успява да заеме нишата, както на предходния си собственик, така и на Xiaomi. Самостоятелния вече производител е с 3% и единствения в Топ 5, който отчита ръст от 8% на доставките. Вече споменатите марки на Transsion допълнително изместват Oppo, като интересът е основно от Русия.

Родните особености

Българският пазар си има своите специфики. От една страна той следва общоевропейските тенденции, от друга българите предпочитат по-евтини смартфони, от трета имаме и някои предпочитания спрямо марките. Данните на „А1 България“ изнесени пред медии потвърждават тези три точки.

От началото на 2023 г. досега, телекомът отчита 7% ръст на продажбите на годишна база. Това дава повод за оптимизъм, както за тази, така и за следващата 2024 г., коментира Александър Колев, директор „Управление на продуктово портфолио и аксесоари“ в „А1 България“.

Samsung е едноличен лидер при телекома с около 40% пазарен дял. Вторият по продажби е повече от любопитен – това е Motorola, който отчита продажби от около 15-16% през 2023 г. до момента. С подобен дял е Apple, като при технологичния гигант се забелязва ръст на реализирани по-стари нови модели iPhone – 13 и 14 най-вече, коментира Колев.

Xiaomi е четвърти, а изненадата е Huawei, които имат около 5-6% продажби при „А1 България“. Според Колев, доскорошният лидер на българския пазар все още има добър имидж и разполага с фенска група, които държат на марката. Следват достъпните смартфони на Realme, TCL и Nokia. Трябва да отбележим, че това е само частична картина на българския пазар, защото отраязват само продажбите от един от телекомите.

The post Продажбите на смартфони в Европа са най-ниското ниво от 2011 г. насам appeared first on TechTrends България.

Това е на път да се промени, като след броени часове NASA ще изстреля за първи път своята чисто нова тежка ракета Space Launch System (SLS), която ще тества както нея, така и космическия кораб Orion. Двете са насочени към Луната, като за първи път нашият естествен спътник ще бъде във фокуса на прожекторите от 1972 г. насам. Плановете на САЩ са до една година след това да бъдат възобновени полетите с астронавти до нея, а след седем да започне изграждането на първата постоянна база на Луната.

Новият проект носи името Artemis и е един от многото, които се подготвят по посока на естествения ни спътник. Само през тази година, Русия планира да възобнови старата съветска програма „Луна“ с изстрелване на сонда, която да се приземи на естествения ни спътник. Япония ще тества своя сонда, само че с ракета Falcon-9 на частната американска компания на SpaceX. Общо до края на 2022 г. са планирани 9 мисии до Луната, а още 8 през следващата 2023 г. Освен САЩ, Русия и Япония, поглед към нея отправят Великобритания, ОАЕ, Мексико, Индия, Нидерландия и много други. С други думи – новата космическа надпревара за Луната ще започне с изстрелването на мисията Artemis-I.

Богинята на лова и природата

Новата американска програма Artemis носи името на древногръцката богиня на лова и природата – Артемида. Началото ѝ е поставено през 2017 г. от администрацията на президента Доналд Тръмп. Въпреки, това голяма част от компонентите ѝ се разработват от години по-рано – космическият модул Orion е наследство от предходната инициатива Constellation, която е прекратена през 2010 г. Работата по ракетата SLS започва през 2011 г. и едва 11 години по-късно ще станем свидетели на първото ѝ изстрелване.

Самата програма си слага амбициозната дългосрочна цел да се изгради база на Луната. Тя трябва да се използва като преден пост в бъдещите и потенциални човешки мисии към Марс. Затова и компонентите са доста. Освен ракетата SLS и космическата капсула Orion, в нея са включени идеята за перманентна орбитална станция Gateway, втората свръхтежка ракета Starship и приземяващия се модул Human Landing System (HLS) на SpaceX и други подкрепящи компоненти, като лунния роувър Viper и пр.

Програмата има изключително амбициозен график – като още втората мисия се планира да бъде с хора на борда. Четирима астронавти ще излетят през май 2024 г. и ще направят прелитане покрай Луната. Третата мисия е планирана за 2025 г. и тогава освен влизане в орбита покрай естествени ни спътник се предвижда и кацане на повърхността от двама от астронавтите.

При четвъртата мисия заедно с приземяването на повърхността ще бъде изведен в лунна орбита и първия модул на станцията Gateway. Следващото изстрелване включва нова изследователска дейност, този път с лунния роувър LTV и доставка на втория модул за станцията, а трети е предвиден за шестата мисия. Последната трябва да бъде осъществена през 2028 г.

Мисиите след това реално поставят нова фаза на Artemis, като тогава NASA планира да започне изграждането на постоянната база на Луната. Първият модул за постоянно пребиваване е планиран за 2029 г., а следващите са фокусирани в неговата поддръжка и разширяване.

SLS – новият работен космически кон на САЩ

SLS е първата супер-тежка космическа ракета на САЩ от Saturn-V, с която Вашингтон приземиха човек на Луната. Тя ще има общо три версии – две по-леки (Block 1 и 1B), които ще носят по-малко полезен товар и една по-тежка (Block 2), която ще бъде основният работен кон в бъдещите мисии до изкуствения ни спътник. SLS разполага с два ускорителя, всеки с по пет двигателя с твърдо гориво. Block 1 и Block 1B използват такива останали от Space Shuttle програмата, която беше прекратена през 2004 г. Затова изстрелванията на SLS в тези конфигурации ще бъде ограничени до общо осем.

За третия и по-тежък Block 2 ще бъдат изготвени сравнително нови ускорители. Те ще са модифицирана вариация на друг прекратен проект – OmegA. Това са ракети, които трябваше да изстрелват най-секретните спътници на САЩ, но ѝ беше сложен край през 2020 г. С новите ускорители, SLS Block 2 ще увеличи  с близо 30% полезния товар. За ниска околоземна орбита (LEO) той се увеличава от 95-105 тона (Block 1 и Block 1B) на 130 тона.

Основната ракета-носител също стъпва на добре отъпканата пътека на Space Shuttle програмата. В нея ще бъдат съхранявани значителна част от горивото за ускорителите, а след тяхното отделяне ще се включат четири от големите RS-25 двигатели. Те са наследство от совалките по Space Shuttle и първите четири полета ще изразходят всички складови наличности от 16 бройки от RS-25D версията. Следващите изстрелвания ще разчитат на обновения и подобрен вариант RS-25E.

Космическият кораб на Илон Мъск

Любопитното е, че за разлика от Apollo, САЩ този път активно ангажират два типа ракети, както и че втората е разработвана изцяло от частна инициатива. Става дума за свръхтежката ракета Starship на SpaceX, а другите модели на компанията – Falcon 9 и Falcon Heavy ще се използват за спомагателни мисии.

Компанията на Илон Мъск не само, че осигурява значителна част от поддържащите мисии, но и ще трябва да осигури капсулата за приземяване на Луната през 2024 г. Това е Humal Landing System (HLS) и е буквално версия на Starship специално създадена за този проект. През 2024 г. са планирани две демонстрационни изстрелвания – първото без екипаж, а второто с астронавти на борда. Starship HLS включва тежкия ускорител Booster 7 и големия космически модул. Въпросът е дали ще бъде готов и достатъчно надежден, след като новата голяма ракета на SpaceX имаше няколко неуспешни тестове и изстрелвания.

SpaceX също така ще подкрепи част от другите държави, които се включват в новата космическа надпревара. До края на 2022 г. са планирани три изстрелвания на Falcon 9, като едното подкрепя японската мисия към Луната, второто това на ОАЕ и отново на японците. Третото е част от усилията на NASA да изпрати роботизирани роувъри преди мисиите с хората.

Новата-стара руска „Луна“

Русия също заяви своите амбиции за достигане на Луната. Страната дава втори живот на старата съветска програма „Луна“, като дори запазва номерацията. Новата мисия носи името „Луна-25“, като последната по времто на СССР носеше номер 24. Тя е планирана за септември 2022 г., като ще се използва отново от съветско време ракета-носител „Союз“. Мисията ще включва изпращането на автоматична сонда, която да изследва повърхността на Луната. Засега другите изстрелвания са планирани за 2024 г. и 2025 г. и отново ще се използват ракетите „Союз“.

Москва също има амбицията да изгради постоянна база на Луната, но за разлика от Вашингтон, тя трябва да бъде роботизирана. СССР може да изгуби космическата надпревара за кацане на естествения ни спътник през Студената война, но разви много силно космическо ракетостроене. Русия изгуби част от инерцията и сега ѝ липсват свръхтежки ракети, които да извършват такива сложни мисии до Луната. Възможностите ѝ за самостоятелни разработки бяха поставени под въпрос след редица провали на модернизираната „Протон-М“.

Сега, Москва ще се опита да навакса с обявената наскоро „Енисей“. Нейното разработване започна през 2017 г., с първи стъпки по отношение на двигателите. Първите тестове и изстрелвания обаче се планират за след 2028 г. С което руснаците този път са с поне няколко стъпки назад спрямо руснаците. Другата голяма суперсила – Китай ще се включи в космическата надпревара за Луната през 2024 г.

Днешното изстрелване на мисията Artemis-I ще покаже позициите на САЩ в това ново състезание. То е както техническо и научно, толкова и геополитическо. Както добре е показала историята от Студената война. При успех, ще видим дали амбициозната програма на NASA ще продължи без пречка и дали руснаците или някой друг ще успее да навакса след това.https://www.youtube.com/watch?v=peV2lgH6jJQ

The post Новата космическа надпревара за Луната appeared first on TechTrends България.

Ситуацията е малко по-балансирана при продажбите на таблети. Те са в застой с минимален ръст, основно движен от разпродажби на устройства от Amazon. В същият момент продажбите на хромбуци са в положение на свободно падане със срив на доставките. Очаквания за стабилизация покрай дигитализацията на ученици и студенти крепи надеждите на този подсегмент. Отново информацията е на IDC.

Смартфон свиване

Доставките на смартфони намаляват с 8.7% на годишна база до 286 млн. бройки през април-юни тази година. Както споменахме, основната причина е затварянето на един от най-големите пазари – китайския, покрай местната политика за нулева толерантност на коронавируса. Понижението на продажбите там е 14.3%.

Най-голям спад има Централна и Източна Европа, като покрай войната в Украйна, доставките на умни телефони се сриват с 36.5% на годишна база. Регионът обаче има малко отражение на световния пазар, докато Китай има по-голяма тежест. Останалите региони имат сравнително умерен ръст на продажбите.

Затова не е изненада, че водещите китайски смартфон компании в Топ 5 отчитат срив на доставките през април-юни. Най-голям такъв е за Xiaomi – 25.5%. Пропадането на продажбите под 40 млн. бройки през тримесечието коства втората позиция на китайския производител. Той е задминат от Apple, които регистрират минимално увеличение от 0.5% през второто тримесечие до 44.6 млн. бройки.

Oppo и Vivo са с изравнени позиции на четвърта и пета позиция с по 24 млн. доставени смартфона. Първата компания обаче има с една идея по-голям спад от 24.6% спрямо 21.8% на втората. Това засилва паритета между тях.

Лидер остава Samsung със здравословен ръст от 5.6% на годишна база. Южнокорейската компания пусна в продажба значителна част от своето портфолио на по-достъпни модели, а след броени дни ще представи и потенциално обновен сгъваем смартфон в най-високия клас. Технологичният гигант изпитва затруднения в Европа, най-вече заради опасенията за рецесия, набиращата скорост инфлация и войната в източната част на континента.

Стабилизацията при таблетите

След динамични две години на пазара на таблети се установява сравнителна стабилизация на този все повече нишов сегмент. Бурният ръст през първата година на пандемията беше последван от охлаждане през втората. Сега е ред за явно балансиране на търсенето и предлагането. Минимален ръст от 0.15% до 40.5 млн. бройки се отчита през второто тримесечие. Всички традиционни производители отчитат понижение на продажбите без Amazon. Технологичният гигант реализира голяма разпродажба през пролетта, който повиши доставките с 26.9% на годишна база. Това е и източникът на растеж за целия сегмент.

Големи размествания сред основните производители няма. Лидер е Apple с 12.6 млн. доставки и спад от 2.89%. Следван от Samsung със 7.3 млн. продадени бройки и спад от 10.63%. Ситуацията е най-тежка за Lenovo, които отчитат срив на доставките от 25.67% на годишна база до 3.5 млн. бройки. Това в комбинация на ръста на Amazon поставя последната компания на трета позиция, докато китайската – на четвърта. Ще бъде интересно да се проследи динамиката през настоящото тримесечие, когато американският гигант ще разчита на органични доставки, а не на разпродажби.

Huawei успява да запази мястото си в Топ 5 сред производителите на таблети с минимален спад на доставките от 0.16%. Това е един от сегментите, в които поставения под тежки санкции от страна на САЩ поддържа добри продажби и сравнително пълноценно портфолио от устройства. Доставките на таблети за Huawei остават на нива от 2.1 млн. бройки.

Сривът на хромбуците

Хромбуците са изключително нишов сегмент, дори повече от този на таблетите. Все пак той се проследява заради интереса на ученици, студенти и образователни институции към подобен тип достъпни устройства. Продажбите им обаче се свиват двойно от 12.3 млн. на 6 млн. през второто тримесечие на годината. Анализаторите от IDC остават оптимисти, че нишовият сегмент ще върне позиции и растеж, като част от срива на продажбите през периода се дължи на изчистване на натрупани складови наличности от предишни месеци.

Това води до потенциално временно разместване на водещите производители. Лидерът HP се срива на четвърто място с едва под милион продадени бройки. Новият първенец е Dell, но победата е пирова, като има едва 1.5 млн. доставки и спад от 15.5%.

The post Продажбите на смартфони се свиват, а на таблети – стабилизират appeared first on TechTrends България.

Същото важи и за водещите производители, като през първото тримесечие на 2022 г. има сериозни размествания спрямо годишните резултати за изминалата година. Големият победител за момента е Realme, като китайският вендор отчита впечатляващите 177% ръст на годишна база през периода. Xiaomi връща лидерската позиция на Samsung, но и двете компании отчитат спадове. За да може да очертаем трайни тенденции ще трябва да изчакаме натрупване на няколко периода предвид турбулентната ситуация в Европа.

Последиците от войната

Основният генератор на спад на доставките на смартфони в Европа са Русия и Украйна. Двете враждуващи сили отчитат понижени на продажбите на умни телефони с 51% и 31% съответно, спрямо първото тримесечие на миналата година. Двата пазара са сравнително големи с общо население от около 180 млн. души. Доставките за Русия може да са понижени и донякъде заради санкциите и опасенията на големите производители да осъществяват директен бизнес там, поне докато траят бойните действия.

Останалата част от Европа отчита по-умерен спад от 3.5%. Това все още не е повод за притеснение, но показва признаци на по-консервативно мислене от страна на търговци и потенциално потребители. При увеличение и задълбочаване на инфлацията през следващите месеци, тогава определено ще пострада целия пазар за електроника, не само този за смартфони.

Размествания на върха

Първото тримесечие на 2022 г. започва с доста размествания в челната петица производители. Както на годишна база, така и ако се прави сравнение с втората половина на 2021 г. Спрямо първото тримесечие на миналата година, Samsung запазват лидерската си позиция, но отчитат спад от 9% до 14.6 млн. доставени бройки.

Apple излизат на втора позиция с минимален ръст от 1% до 8.9 млн. смартфона. Xiaomi от своя страна спадат на трета позиция, като доставките им се сриват с 22% на годишна база до 8.2 млн. броя.

Реално почти всички производители отчитат понижения без Apple и Realme. Последните излизат на четвърта позиция след като отбелязват ръст от 177% до 2.1 млн. бройки през първите три месеца на 2022 г. Китайският вендор все пак тръгва от доста ниска база, затова е обясним този скок. Oppo остава пети с 12% спад на доставките и 1.8 млн. доставени смартфона. Останалите вендори кумулативно отчитат понижение от 27% до 6.1 млн. броя.

Една потенциално различна година

Първото тримесечие на 2022 г. показва, че тенденциите загатнати през изминалата година може да не се сбъднат. Или да бъдат променени. През второто тримесечие на 2021 г. Xiaomi успя да стане лидер в Европа на смартфон пазара, измествайки Samsung. Тенденцията предполагаше, че китайският производител ще се наложи по-трайно като един от лидерите в Европа. Традиционно, Xiaomi все още не е пуснал голяма част от своето портфолио и разчита на продажби през лятото и есента.

Намаляването на достъпа до руския и украинския пазари, които по принцип са по-отворени за достъпни брандове ще създаде проблем за тези компании. Или поне за официалната статистика, защото може да се появи паралелен внос. Още е рано да се говори за дълготрайни размествания, както отбелязват от Canalys – второто и третото тримесечие ще са показателни за тенденциите и посоката, по която ще поеме пазара за умни телефони.

Стабилност показва Apple, което може да се окаже ключово за бъдещето развитие на технологичния гигант в Европа. Повишаването на инфлацията и потенциалното свиване на потреблението, обаче може да изиграе лоша шега на компанията в дългосрочен план.

The post Войната в Украйна сви пазара на смартфони в Европа appeared first on TechTrends България.

Бушуващата в момента война в Украйна ни връща с пълна сила в тези времена и практики. САЩ и техните съюзници се опитват да изолират по всякакъв начин Русия, от икономически, през транспортен и технологичен, до информационен. Москва реагира по сходен начин на тези мерки, като един от начините е да се опита да изгради самодостатъчна икономика.

Блокирането на редица руски сайтове под претекст за „борба с дезинформацията“ беше посрещнато от Кремъл със същото действие на западни медии и платформи, под идентичен претекст. Редица технологични и онлайн платформи обявиха, че напускат най-голямата по територия в света страна. Развитието на ситуацията е до такава степен, че Русия върви към затварянето на интернет в границите на страната, по подобие на този в Китай.

Любопитното е, че управляващите в Москва разработват това от няколко години. Последствията може да са обаче доста по-големи в световен мащаб. Причината е, че тези действия може да засилят процесите по „балканзиация“ на глобалната мрежа. Процеси, за които може да прочетете в анализа на TechTrends.

Руският интернет

Кремъл работи по изграждането на вътрешен интернет от години. През 2015 г. е приета нова стратегия за национална сигурност, като в нея е записано, че Русия трябва да осигури местни заместители на основния хардуер, който се използва в страната. Това засяга значително и интернет доставчиците, опорната мрежа и много други IT системи.

През 2019 г. руският президент Владимир Путин обяви закон, с който се дава възможност на местните регулатори по-лесно да филтрират онлайн съдържание, както и се изгражда се местна система за домейни (DNS). Комбинацията между този закон и стратегията от 2015 г. предполага и добавянето на различно специализирано оборудване на интернет доставчиците.

Целта е да се изгради вътрешна инфраструктура от сървъри и взаимосвързаност, която да осигури връзка при изключване на страната от глобалната мрежа. Проектът получава името RuNet (съкратено от Russian Net или „руска мрежа“) и са планирани инвестиции за 320 млн. долара. Основна част от тях са вложени в изграждането на нови центрове за данни. Огромният проблем за руснаците преди 2019 г. е, че повечето информация на местния интернет се съхранява на сървъри зад граница. Така, Москва регламентира данните генерирани на нейна територия, да се съхраняват също в рамките на страната. Практика, която все повече държави започват да прилагат, включително и Европейския съюз.

Подобни планове за самодостатъчност вече се форсират и в други елементи от руската дигитална икономика. Санкциите над Кремъл може да превърнат страната в истински рай за пиратско съдържание и за изграждането на паралелна онлайн екосистема.

Противоречивите резултати

В рамките само на една година – от началото до края на 2019 г. Русия твърди, че е завършила работата по основната част от RuNet. На 24 декември тогава, Кремъл твърди, че е осъществил успешен тест за изолиране на страната от глобалната мрежа, но е продължила да предоставя онлайн услуги на потребителите.

Резултатите са оспорвани от някои западни експерти, но като цяло, няма достатъчно информация за мащабите и ефективността на RuNet. Има частични изводи, като например през март 2021 г., руският телеком регулатор Роскомнадзор започна да забавя трафика към Twitter. До голяма степен действията на държавата дадоха успех – достъпът до социалната мрежа беше или блокиран или значително забавен.

Проблемът се оказа, че филтрацията беше по-силна от необходимата. Основният проблем тогава се е появил от съкратените линкове, които ползва Twitter – t.co. Руските власти ги блокират всички, което засяга и сайтове като Reddit.com и др. След избухването на военните действия в Украйна, Москва прави нов опит за блокиране на социалната мрежа, който е значително по-успешен. Което дава сигнали, че RuNet може би е готов да бъде пуснат в по-голям мащаб и за по-дълъг период от време. Все още експертите са скептични от 100% изключване на Русия от глобалната мрежа, но страната е на път да го стори. Войната в Украйна и последващите санкции ще ускорят тези процеси.

„Балканизация“ или нова „Желязна завеса“

Последиците от изключването на руския интернет от глобалната мрежа имат потенциала да се развият в една от двете възможни посоки. Първата вече сме я описвали – това е „балканизацията“ на потока от данни по света. При него, информацията вече няма да се движи свободно и определението глобална мрежа ще загуби своя смисъл.

В този сценарий, данните генерирани в някой регион ще остават затворени в неговите рамки. Такива вече се обособяват, като Китай, Иран и Северна Корея го прилагат ефективно, Европейския съюз също се опитва да го наложи. Русия се присъединява към този клуб и най-вероятно ще бъде последвана от Индия и може би Бразилия. Обменът между отделните региони ще става все по-труден и най-вероятно – политически регулиран.

Вторият вариант е спускане на нова Желязна завеса, която ще обхване глобалната мрежа. Отново ще имаме разделение на потока на информация, но с една подробност, че при този вариант ще се формират два лагера. Единият ще е на Запада, в който се включват САЩ и ЕС, а в другия Русия и нейните съюзници и потенциално Китай.

За първата част вече имаме сигнали, че Брюксел и Вашингтон са достигнали до предварително споразумение, в което да се обменят данните от двете страни на Атлантическия океан. Така, американските технологични гиганти ще получат „вратичка“ в новите регулации на Стария континент. В зависимост от ситуацията, може да се очаква отваряне между RuNet и китайския. Пекин изгради подобна затворена мрежа още преди години, като информацията в страната се филтрира изключително силно.

Във всички случаи бъдещето на глобалната мрежа зависи по същия начин като външнополитическите отношения – в рамките на триъгълника САЩ-Китай-Русия. Шансовете за деескалация между Запада и Кремъл изглеждат все по-малки, поне в близко бъдеще, с което появата на нова самостоятелна и по-изолирана онлайн мрежа е неизбежен момент.

The post RuNet – новата интернет желязна завеса appeared first on TechTrends България.

Именно като мрежови вендор Huawei все още държи стабилна позиция на лидер на глобалния пазар. Според специализираната консултантска фирма Dell’Oro, китайският гигант все още запазва първата позиция и има стабилна преднина пред останалите. Проблемът е, че влиянието му извън Китай намалява, както и цялостния му пазарен дял. Добрата новина е, че засега отстъплението е малко и в зависимост от ситуацията, може да не последва останалите рискови бизнеси.

На крилете на 5G

Предварителните оценки на Dell’Oro показват, че пазарът на телеком оборудване нараства със 7% на годишна база и вече е достигнал прага от 100 млрд. долара обем. Това е ръст от близо 20% спрямо размерът му през 2017 г. Основната причина за това е повишеното търсене на технологии за безжична комуникация и увеличените инвестиции на мобилните оператори в модернизирането на мрежите си по стандарта на 5G.

Консултантите отбелязват, че растежът все пак е по-слаб от очаквания. Това се дължи най-вече на ефектите от пандемията и забавеното разгръщане на мрежите от пето поколение.

Любопитното е, че Китай отговаря за 26% от целия пазар. Това е и причината, китайските вендори да са големите печеливши до момента в развитието на 5G мрежите. Просто местния пазар дава достатъчно поръчки за Huawei и ZTE, независимо, че извън него ситуацията е коренно различна.

Лидер в отстъпление

При глобалните продажби тенденциите се запазват. Основните седем вендора, контролират 80% от поръчките. Huawei запазва лидерската си позиция през 2021 г., но делът ѝ спада от пика постигнат през 2020 г. от близо 30% на 27%. Dell’Oro не дават разбивка по точни приходи, но може да заключим, че покрай ръста на целия пазар, ако има спад при тях за китайската компания, то е незначителен.

Nokia и Ericsson са с изравнени позиции с малко под 16% пазарен дял. Важната тенденция тук е, че финландската компания губи минимални позиции, докато шведската – печели. Движението и при двете обаче е незначително на фона на целия сегмент.

ZTE възвръща нивата си от 2017 г., като както ще видим по-надолу – най-вече на китайския пазар. Местните телекоми разпределиха поръчките за двата свои вендора и така запазиха техния бизнес непокътнат.

Без китайският фактор

Споменахме, че Китай отговаря за една четвърт от световните доставки на телеком оборудване. Ако извадим азиатската държава от уравнението, разпределението между вендорите се променя драстично. Nokia и Ericsson са лидери с по 20% дялове, докато Huawei е трета с 18%.

ZTE пропада на седма позиция, зад останалите компании. Това показва, колко зависими са станали двата китайски производителя от местния си пазар. Въпросът е, като процесът по модернизация към 5G в страната се забави, какво ще се случи с тях. Голяма е вероятността те да поемат телеком доставките в Русия, която в момента е под ударите на огромни санкции, заради войната в Украйна.

Huawei има все още стабилни позиции в други държави. България е една от тях, като два от трите оператора използват основно нейно оборудване за активната си мобилна мрежа (RAN). Това са „Виваком“ и „Йетел“ (Yettel) или ребрандирания наскоро „Теленор“. Модернизацията при тях вече преминава от софтуерна (по технологията DSS) към хардуерна. Тоест, вече се добавя активно 5G оборудване. Доказателство за това е лидерската позиция на „Виваком“ в класацията на Ookla за най-бърза мобилна мрежа, а и България е номер 1 в Европа по скорости на мобилните услуги от пето поколение.

За момента няма официална информация какво оборудване използват двете компании. По неофициална и все още непотвърдена такава от източник на TechTrends, става дума за продукти на Huawei. Ако това е вярно и САЩ решат да подновят натиска върху страната за изваждане на китайските компании от мобилните мрежи, ситуацията няма да бъде много розова. Но, ако фокусът на Вашингтон се задържи около Москва, тогава този казус ще бъде изместен на заден план.

The post Huawei отстъпва на пазара за телеком оборудване, но все още е лидер appeared first on TechTrends България.

Покрай войната в Украйна и санкциите, Русия е на път да се превърне в своеобразна модерна версия на Тортуга. Която пак дава убежище на пиратите, но дигиталните такива. Москва обмисля да вземе сериозни мерки в облекчаване на ефекта на санкциите, рестрикциите и другите мерки, които западните държави и основно САЩ предприеха. Особено предвид факта, че десетки технологични компании обявиха спиране на бизнес дейността си в Русия като списъкът е наистина внушителен. Като включва всички по-масови и известни IT гиганти – от Apple, Microsoft, IBM, през Netflix, Phyton и др.

Едно от ответните действия на Кремъл е свързана с авторското право и лицензионните права за софтуер, IT продукти и услуги. Идеята на руснаците е да наложат задължително лицензиране на патентовани продукти, софтуер и хардуерни дизайни. Както и премахването на наказателните действия срещу софтуерното пиратство. Това ще важи само за продукти и услуги, които идват от страни, които са подкрепили санкциите срещу Русия. Намеренията на Москва са да си осигури достъп до ключови технологии, системи и софтуер, дори в условията на строги санкции. При това на всяка цена.

Да узакониш пиратите

Руските управляващи предприеха редица мерки, за да тушират ефекта на икономическата блокада, която Запада в момента организира. В технологичната сфера първите бяха за значителни данъчни облекчения (включително и т.нар. „данъчна ваканция“) за местните софтуерни разработчици. Москва обаче мисли да отиде доста по-далеч.

Сопред източници на вестник „Комерсант“, на 2 март, управляващите са подготвили проектозакон, с който да задължат лицензирането на патентовани продукти, като софтуер, бази с данни, микропроцесорни дизайни и др. Това означава, че настоящите легални продукти, в страната се освобождават от съответните такси към техните собственици. Тоест, ако руска компания разполага с 50 копия на Windows 10 и плаща временен лиценз, то той отпада, а фирмата продължава да го ползва дългосрочно.

Всичко това е възможно и е предвидено в Гражданския кодекс на Руската федерация. Според Член 1 360, правителството „има право, в случай на извънредна ситуация свързана със защитата и сигурността на страната, предпазването на живота и здравето на гражданите, да разреши използването на изобретение, полезен модел или индустриален дизайн без одобрението на притежателя на патента, като го уведоми и му осигури необходимите компенсации“.

Но, по-опасният ход е в премахването на наказателната и административна отговорност за нарушения на авторското право в областта на софтуера. С други думи, ако създадеш и/или ползваш нелегално копие на определена програма, игра или друг дигитален актив, руската държава няма да те преследва. Това важи за продукти и услуги, които са с произход от страни, които подкрепят санкциите. Тоест, за такива от „приятелския“ кръг на Русия, както и за вътрешни разработчици, авторското право важи с пълна сила.

Очевидните подводни камъни

За момента това е само проект, който не е ясно дали ще бъде одобрен от властите в Москва. В самата статия на „Комерсант“ се посочва, че ефектите от подобни мерки са противоречиви. Най-вече заради силното използване на облачни платформи и системи. Все повече разработчици предпочитат да предоставят абонаментни предложения, които предлагат дадена услуга или продукт срещу месечна или годишна такса, вместо срещу еднократен лиценз.

Ползването на тази мярка като превантивна, за да не може редица руски компании да се окажат с нелицензиран софтуер също е временно решение. Причината е в ъпдейтите, без които всеки голям IT продукт не може да издържи дълго време. Те идват от разработчика и ако не се прилагат, могат да намалят значително възможностите на софтуера в дългосрочен план.

В геймингът проблемите са също със сървърите и платформите. Почти всяка игра вече се оперира от облака, включително прогреса на играча, сървърите за мултиплейър и др. Това ще създаде определени неудобства на руските геймъри, но ще е въпрос на време да се появят клонирани такива поне за най-популярните заглавия. Така беше в миналото, няма да е проблем да се случи и в настоящата ситуация.

Потенциално решение

Мярката на руските управляващи определено ще отвори „кутията на Пандора“ в технологичния свят, по същия начин, по който вече го направиха с войната в Украйна и сигурността в Европа. Но тя ще реши някои потенциални проблема, с които ще се сблъскат, както IT бизнеса в страната, така и обикновените потребители. Осигуряването на достъп до продукти на Apple, Microsoft, Cisco, IBM и др. е ключово за редица, ако не и за всички индустрии в Русия.

Москва може да получава ъпдейтите за продуктите през друга страна. Тъй като лицензът за продуктите вече е активен, на базата на новия (все още проекто) закон. Потребителите ще разполагат с огромно пиратско съдържание на игри, филми и музика. Липсата на наказателно и административно преследване означава рай за пиратите, като те ще създават по-смело работещи и по-лесни (и безопасни) за монетизиране онлайн платформи.

Някои от най-успешните дигитални платформи в страната са руски, но в момента са поделена собственост и разпределение на капитала. Тази мярка ще осигури безпроблемната им операция в Русия, ако се наложи тези компании да бъдат разцепени или да има спорове за това кое звено има авторски права над продуктите и кое не. Такъв е случаят с интернет търсачката и онлайн платформа Yandex, която сме разгледали преди няколко дни.

Проблемът с някои от най-големите облачни платформи, като Microsoft Azure, Google Drive и други остава. За него, надеждата на Русия е да се ползват местни аналози. Особено ако страната не се разбере с компаниите за сървърите, които се намират на нейна територия.

Новият-стар пиратски рай

От чисто потребителска гледна точка промените може да са неприятни на първо четене, но реално, Русия винаги е била доминирана от пиратско съдържание. През 2000 г. изследване на Университета по право в Дюк, показва, че ползването на нелегален софтуер, музика и филми е 91% спрямо общото за страната. До 2004 г. трендът е за намаляване до 87%, според изследване на Business Software Alliance, а през 2016 г. спада до завидните за региона 65%.

Пиратският пазар носи добри приходи, като в Русия през 2020 г. се оценява на 59 млн. долара, когато става дума за видеосъдържание. Той обаче се е свивал през последните години. През 2018 г. е отчетен спад от 27%, а през 2019 г. – от 7%. През пандемичната 2020 г. обаче се забелязва силен интерес към легалните стрийминг платформи в страната, като данните от TMT Consulting показват ръст от 17% до 63 млн. потребителя. Приходите в същата година скачат с 66% до 365.7 млн., долара.

Санкциите доведоха до спиране на нови продажби и на редица услуги, като Netflix, Apple TV+ и др. Ако те се задържат, най-вероятно тази позитивна тенденция ще бъде обърната и то за доста кратко време. Липсата на наказателна отговорност ще превърне Русия в убежище за дори повече пиратски сървъри и групи. Основните места, на които подобно съдържание се съхранява в момента са три – Русия, Литва и Нидерландия. Легализирането ще затвърди статуса на страната като истинска дигитална Тортуга.

The post Русия може да се превърне в дигитална Тортуга appeared first on TechTrends България.

Радикалната идея за изключването на Русия от интернет, предложена от Украйна на организацията по разпределението на домейните ICANN, беше отхвърлена. Но дори без нея, над най-голямата по площ страна в света вече е спусната „желязна, дигитална завеса“.

В тази ситуация, ключово значение ще имат компаниите, с местен произход, които предоставят в Русия подобен тип услуги. Една от тях се нарича Yandex. Това е интернет търсачката, която е най-популярна в рускоезичното пространство. Нейната ситуация се оказва интересна, защото подобно на различни модерни компании, тя е базирана едновременно в Русия и в Нидерландия.

Ще повлияят ли санкциите

В съобщение до медиите и инвеститорите, Yandex твърди, че голяма част от санкциите и мерките насочени срещу Москва, няма да повлияят върху оперативните ѝ дейности. Нито холдингът, нито някоя от дъщерните фирми на компанията не е засегната пряко от ограниченията, които се налагат на Русия.

Компанията има капацитет на своите центрове за данни за поне година, година и половина напред, дори и без доставки на ново оборудване. След този период, всичко ще зависи от това дали ще може да намери вендори, които да обслужват базираните в Русия сървъри. За момента Yandex не коментират дали ще има такива или не, само отбелязват, че доста от доставчиците са обявили подобни намерения за спиране на търговията със страната.

Повече от половината средства на холдинга се намират извън Русия – 370 млн. от 615 млн. долара по данни към февруари 2022 г. Технологичният гигант не очаква блокирането на руските и други банки от международната система SWIFT да повлияят върху трансакциите ѝ. Yandex има възможност да оперира на различни пазари извън руските, включително и на финансовите.

Рисковете

Проблемите ще дойдат потенциално от няколко направления. При по-дълготрайни санкции, може да има разстройване на оперативната дейност, заради потенциални проблеми с доставки на оборудване. Тук, ключова роля ще изиграят алтернативните вендори, като китайските, ако решат да заобиколят ограниченията в бъдеще. Това няма да се случи докато сме в активната фаза на конфликта в Украйна, но е доста възможно за след това.

По-големите рискове идват от финансовите пазари. В момента е временно спряна търговията на акциите на редица компании с руски активи на Московската и Нюйоркската фондови борси. Тук влизаме в няколко големи условности. Ако САЩ решат да не подновят листването на Yandex в NASDAQ, то тогава, компанията трябва да изплати 1.25 млрд. долара на акционерите в рамките на пет календарни дни. С такива средства, дружеството не разполага. За момента, опасенията се водят краткосрочни.

Другият риск е от потенциално замразяване и дори някаква форма на национализиране на активите на Yandex в Русия. Предвид факта, че малко под 300 млн. долара са реално блокирани в страната, а това е основният ѝ пазар, в комбинация с опасенията в NASDAQ, може да доведе до интересни последствия. Едно от тях е разделяне на компанията на две – нидерландска и руска.

Първата компания ще има проблеми да се оправи с акционерите и кредитори на борсата в Ню Йорк и с намирането на пазар, а втората – с дългосрочни ликвидни средства и доставки на оборудване. Това е изключително краен сценарий, но с който няма да се сложи край на операциите на Yandex в Русия в средносрочен план.

Руската търсачка

Технологичният гигант е сред основните заместители на американските дигитални услуги в Русия. Yandex доминира руския пазар с около 61% дял при интернет търсенето, който след изтеглянето на Google най-вероятно ще се увеличи драстично. Компанията има и доста други облачни услуги, които имат потенциала да заемат мястото на тези на американския гигант.

Ситуацията ще бъде идентична и ако санкциите обхванат основният съюзник в момента на Русия – Беларус. Това е допълнителен пазар за Yandex, който в момента се доминира от Google. Ситуацията е сходна и с Казахстан, в който руският език е силно разпространен и има доста етнически руснаци.

Достигане на пълно заместване на Google обаче ще бъде сложна задача. Американският гигант разполага с огромен развоен и финансов ресурс, с който да поддържа качествени услуги. Huawei в продължение на повече от две години се опитва да изгради заместваща екосистема, след американските санкции. Но за момента усилията не се увенчават с пълен успех. Китайският гигант все пак е повече харудерна компания, отколкото софтуерна, а и продажбата на смартфон звеното Honor, допълнително натежи върху тези действия.

Yandex от своя страна е изцяло софтуерно ориентирана и това може да я постави в по-изгодна позиция. Тя има изградена здрава екосистема в рамките на Русия. Услугите ѝ се простират от интернет търсене и реклама, през онлайн карти, споделени пътувания по модела на Uber, стрийминг услуги и много други обланич дейности. Дори за разлика от Google, нейните приходи от последните години не се развиват само от реклама през търсачката, а се разпределят доста по-равномерно между останалите сегменти.

За момента, индикациите са, че руската интернет търсачка ще запази дейността си поне. Дори и при най-тежките сценарии, тя ще продължи да го прави, макар и с някои ограничения, подобно на Huawei.

The post Yandex в новата дигитална стена около Русия appeared first on TechTrends България.

Няма нищо по-страшно от войната. Независимо от това тя е силно притегателно и още по-здраво интегрирана в човешката природа, като съпътства нашето развитие като цивилизация от самото ѝ начало. Не е изненада, че тя доминира темите в България, поради факта, че конфликтът е на около 150 км от североизточната ни граница, а бойните действия се развиват на под 400 км.

Официално, голяма част от света разбра за началото на войната в Украйна от изявлението на руския президент Владимир Путин в 5 сутринта. В същото време в социалните мрежи започнаха да се споделят кадри от първите по-тежки обстрели на украинските позиции. Около час по-късно, навлизат и първите разузнавателни части.

Часове преди това по-съобразителните и вещи с дигиталните технологии можеха да видят признаците за предстоящата инвазия. При това не през секретни сателитни кадри или специални сводки от някое военно разузнаване, а от… Google Maps. Съвременните технологии ни позволяват да следим, макар и не директно, почти в реално време, тези трагични събития в Украйна. Проблемите с дезинформацията и пропагандата при един конфликт обаче остават.

Руснаците идват: първо в Google Maps

По-наблюдателните можеха да проследят инвазията няколко часа преди тя реално да е започнала. Google Maps показва големи задръствания по основните пътни артерии в пограничните региони на Беларус и Русия два часа преди изявлението на Владимир Путин. В 3 часа през нощта масивни задръствания в мирно време няма как да има на няколко километра до границата, с което лесно може да се заключи, че руските части се готвят за офанзива.

Точно това прави професор Джефри Люис и неговия екип от университета в Мидълбъри, Калифорния. Те ползват данните от Google Maps и ги комбинират с другите изтекли в общественото пространство за разположението на руските войски. Като виждат голямото задръстване в Белгород в 3:15 сутринта разбират, че Кремъл се готви за атака.

„В миналото, трябваше да разчитаме на репортер, който да отиде на място и да ни каже какво се случва“, коментира Люис пред Washington Post. „Сега, отваряме Google Maps и виждаме как се евакуира Киев“. Последното, отново като се вземат данните от трафика в украинската столица.

По подобен начин, в следващите дни може да се определят и кои предградия на големите украински градове като Киев и Харков са блокирани от бойни действия. Така, на 26 февруари сутринта може да потвърдим информацията от други източници, че в северозападната и западната посока на столицата на Украйна се водят сражения или има напредване на руски части. При Харков например, блокираните улици са в североизточна посока.

Картина и звук от бойното поле

Социалните мрежи като Twitter, Facebook и руската VKontakte предоставят платформа за споделяне на видео и снимки директно от бойното поле и от участниците в конфликта. С подобни кадри може да се видят само моменти от сраженията и то само от едната страна. Ако видеото предоставя отличителни маркери (пътища, специфични сгради, природни дадености и др.), определянето на местоположението може да се направи лесно като се ползват сателитните карти на Google Maps, снимките от Google Street View и от рускоезичните им аналози.

Доста потребители в социалните мрежи имат за хоби да правят подобна геолокация и за някои кадри се появява информация с точно до няколко метра къде са направени снимките или видеото. В други случаи, доста от хората, които качват материалите споделят приблизителната локация. С което дават някаква представа в пространството.

Геолокация и проследяване в почти реално време

Ако местоположението в някои случаи може да се определи с голяма точност, това не важи в 100% за всички постове. След втория ден, започнаха да се появяват кадри без допълнителна информация или с минимален контекст. В други – директна дезинформация. Любим похват при постовете е ползването на стари кадри. Един от примерите е снимка на която се маха украинския флаг от кметството в Киев и се заменя с руски, а тя се оказва от 2014 г. В друг случай, за голям пожар след престрелки в град Суми, някои от кадрите са от предходен пожар в Украйна, но преди месец.

През първите два дни някои неутрални Twitter акаунти пускаха сравнително обективна информация, с което приблизителното проследяване на движението на руските сили и отпорът на украинските беше възможно. Събирането на тази информация и проверяването ѝ, даде възможност за изграждането на интерактивни карти. Точно на такъв принцип работи услугата Liveuamap.com, като тя прави това и с други конфликтни зони от години.

С напредването на бойните действия е много трудно да се определи кое е вярно, кое и как е свързано и дали не е пропаганда от някоя от враждуващите страни. Колкото повече конфликтът се задълбочава, толкова повече дезинформация започва да се публикува, както от руска, така и от украинска страна. Затова е необходимо да приемаме с висока доза критичност информацията, която намираме онлайн. Новите технологии позволяват да следим нещата в почти реално време от всяка точка на света, но и да бъдем заблуждавани с почти същата скорост.

The post Да предскажеш войната в Украйна с Google Maps appeared first on TechTrends България.

Надпреварата във въоръжението е нож с две остриета. Доста често това е един от първите по-очевидни признаци за предстоящ голям конфликт. Двете световни войни са предшествани от подобни действия между основните суперсили. От друга страна, това е един от най-силните стимули за развитие на конкретна технология. Да, първоначално тя ще намери военно приложение, но после няма да бъде проблем, да бъде адаптирана и за граждански цели.

За първи път от края на Студената война имаме истинска и явна надпревара във въоръжението. В която трите основни сили в света имат сравнително равно участие и доста бърз напредък. Това е в сферата на т.нар. хиперзвукови оръжия. Какво представляват те, защо са толкова важни и как ще променят баланса на силите по света, ще разгледаме в следващите редове

Свръхзвукови срещу хиперзвукови оръжия

Повечето от вас сигурно са чували за понятието свръхзвукова скорост. За такава се приема, когато дадено нещо (обект, частица и пр.) се движи по-бързо от звука. Границата между дозвуковата и свръхзвуковата скорост не е константна величина, защото тя зависи от определени условия. Фактори, като надморска височина, температура и влажност на въздуха играят съществена роля в това, с каква скорост ще се разпространява звука. Възприето е, че при морското равнище и температура от 20 градуса, тя е около 1 236 км/ч и се обозначава със стойността Мах 1. Два пъти скоростта на звука е Мах 2, три пъти – Мах 3 и тн.

Хиперзвуковите скорости са тези, които са над Мах 5. Тоест, даден обект се движи с пет и повече пъти скоростта на звука. Говорим за около 6 174 км/ч или 1 715 м/с. В света на оръжията, повечето са свръхзвукови. Например, куршумите изстреляни от карабините или снарядите от оръдията обикновено развиват около и дори над Мах 3. Повечето изтребители и бойни самолети достигат максимални скорости от около Мах 1.5-2.5, като рекордьорът е SR-71 Blackbird (разузнавателен самолет) със своите Мах 3.3-3.5.

Най-близо до хиперзвуковите оръжия са ракетите въздух-въздух. Тъй, като те трябва да могат да настигат и прехващат противниковите самолети, скоростта им обикновено е между Мах 3 и 4. Другите видове могат да бъдат дозвукови или в някои случаи да достигат около Мах 2.

Видове и история

Новите оръжия могат да бъдат класифицирани в три основни категории – балистични, планиращи и крилати ракети. Ако трябва да бъдем точни хиперзвукови бойни системи има реално на въоръжение в някои страни от десетилетия. Това са именно балистичните и квази-балистични (или тактически) ракети.

Те имат висока парабола на полета и особено първия подтип нпауска пределите на гъстите слоеве на атмосферата. След което, бойната глава (или глави, ако има няколко) се забива от много голяма височина към Земята. Именно в последната фаза на полета те развиват хиперзвукова скорост, която може да достигне до внушителните стойности от Мах 17-20.

При тактическите балистични ракети, параболата не достига космически височини. Скоростта на обратно спускане е и значително по-ниска, но в крайната фаза отново може да достигне хиперзвукови стойности. Като например руската „Искандер-М“, която постига терминална скорост от около Мах 6-7.

Проблемите на балистичните ракети са няколко. Първият е, че само крайната фаза на полета се осъществява с хиперзвукова скорост. Вторият е, че те до голяма степен имат предвидима траектория и въпреки, че бойна глава в терминална фаза не е най-лесната цел, тя все пак може да бъде прехваната и унищожена. Третият проблем е, че концептуално по-трудно се насочват прецизно тези системи.

Точно тези предизвикателства карат суперсилите в момента да се концентрират върху другите две концепции за хиперзвукови оръжия. Първата са планиращите бойни глави, което е вариация на балистичните ракети. Разликите обаче са няколко – не се постига висок космически зенит на полета, а малко след напускането на ракетата на плътната част на атмосферата тя отделя планиращата бойна част. Както името ѝ подсказва оттам насетне тя не се забива в земята, а планира. С което стигаме и до основното ѝ предимство пред балистичните ракети – през по-голямата част на фазата, бойната глава може да маневрира. Това я прави по-трудно предвидима, както за нейната цел, така и за унищожаването ѝ във въздуха.

Вторият тип хиперзвуково оръжие, което е обект на разработка в момента са подобни варианти на крилати ракети. Те са сходни като предназначение и характеристики с едноименните подобни системи. Разликата е, че последните развиват дозвукови (някои и ниски свръхзвукови) скорости, докато новите оръжия трябва да са хиперзвукови.

Критично значение

Предимствата на новите оръжейни системи са няколко. Хиперзвуковата скорост прави времето от изстрелване до достигане на целта изключително кратко. Полетът на дозвуковите крилати ракети може надмине 2 часа при максимална дистанция на поразяване, например. Съкращаване на това време може да гарантира, че целите няма да се преместят ако са мобилни или ако това стане ще са в рамките на периметър, който лесно ще може да се коригира.

Високата скорост дава няколко предимства. Първото е, че прелита над вражеската територия изключително бързо, което намалява значително времето за реакция на противовъздушната отбрана (ПВО). От засичане до прехват може да са необходими секунди, което изисква все по-модерни системи за ПВО.

Хиперзвуковата скорост също така прави уцелването на бойната глава много по-трудно. Модерните отбранителни системи едва наскоро започнаха да стават ефективни срещу свръхзвукови муниции, като това им отне близо половин век, докато се усъвършенстват до степен в която да могат да унищожават такива заплахи с висока успеваемост. Хиперзвуковите боеприпаси ще подложат ПВО оръжията на ново изпитание. Според доста експерти, в момента няма ефективна отбрана срещу подобен тип въоръжение.

Предизвикателствата

Изграждането на подобни системи има своите технологични предизвикателства. Те идват от изискването на полета на новите оръжия да преминава почти или напълно в рамките на плътните слоеве на атмосферата. Това създава два огромни проблема – как може да се развие и поддържа хиперзвукова скорост при по-плътна среда и как да се преодолее огромното триене и температура, които ще се създадат вследствие на това.

Решаването на първия става чрез избора за задвижване. Има две решения, едното е да се използват твърдогоривни двигатели като тези на балистичните ракети. Тук проблемът е, че те са обемни и изискват доста гориво за това. Което прави пускането им от тактически изтребители или по-малки кораби по-трудно.

Второто решение за задвижването е ползването на реактивни двигатели тип „рамети“ (ramjet). Те не разполагат с въртящ се компресор, който да засмуква въздуха, което ги прави по-опростени и ефективни. Раметите постигат скорости между Мах 3 и 6, но изискват ракетата вече да е в движение, за да могат да заработят. Това налага тя да бъде пусната от боен самолет с висока скорост или да се задвижи от ускорител, ако се изстрелва от повърхността или от по-бавен изтребител.

По-големият проблем е решаването на топлинният фактор. Тук решенията трябва да са комплексни. От една страна е ключово проектирането на ракетата с най-оптималната форма – хем да е аеродинамична, хем да разпределя триенето в различни точки, за да не се загрява прекалено много. От друга са важни и самите материали от които бойната глава или цялата система е направена. Въпреки наличията на различни решения, намирането на най-ефективното и балансирано такова е трудна задача. Това важи при проектирането и на двете типове системи – планираща и крилата.

Първите на въоръжение

Предвид изброените по-горе проблеми, първите хиперзвукови оръжия, които са приети на въоръжение са модифицирани за въздушен пуск квазибалистични ракети. Те разполагат с първа степен с двигател с твърдо гориво и бойна глава, която да има планиращи характеристики.

Първата такава е руската Х-47М2 Кинжал. Това е дълбоко модернизирана „Искандер-М“, която е оптимизирана за пускове от тежкия изтребител МиГ-31 и бомбардировача Ту-22М. Промените са оптимизация на тялото за въздушен пуск, добавяне на малки стабилизиращи крила и др. Основната модернизация е при бойната глава, като се знае за подмяна на насочващата система и потенциално добавяне на планиращи възможности. За разлика от своята наземна версия, „Кинжал“ има обсег от 2 000 км и развива скорост от Мах 10 до Мах 12. Първата част, която е екипирана с тази ракета е съставена от 10 МиГ-31 в края на 2017 г.

САЩ и Китай също планират да приемат на въоръжение подобни междинни системи. Първата държава активно тества AGM-138A, а втората DF-17. Това са балистични ракети изстрелвани от тежки бомбардировачи с планиращи бойни глави. Предполага се, че подобно на „Кинжал“ и те са приети на въоръжение и се изпитват активно, но са в ограничено количество за момента. САЩ също така вкараха в рамките на няколко години и първите квазибалистични ракети с хиперзвукови бойни глави на въоръжение през 2021 г.

Една от причините руснаците да са първи в това отношение е, че през последните десетилетия те запазиха разработването на квазибалистични ракети, макар и с изкуствено занижени характеристики. Последното се налагаше, заради международните договори за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия. САЩ също са обект на тези споразумения, но те се концентрираха повече върху дозвуковите крилати платформи и стелт материали и затова се забавиха с няколко години в пускането на първите хиперзвукови оръжия, базирани на квазибалистични ракети.

Друга причина е, че Вашингтон се оттегли от договора за забрана на разработването на противоракетни защитни системи (ABM) през 2002 г. и започна активно да разработва оръжия, които да унищожават балистичните ракети в първите фази на полета. Това, според Москва е накарало Русия да се фокусира силно върху хиперзвуковите оръжия. Затова Кремъл, показа и планиращата бойна глава „Авангард“ през 2018 г. За нея не се знае много, освен, че е приета на въоръжение през 2018 г. и се използват наземни балистични системи за извеждането ѝ.

Новите разработки

Както виждате, в рамките на няколко години, трите основни сили започват да разполагат с хиперзвукови оръжия, които да са готови за употреба. Засега те са базирани на по-познати и развити технологии, като балистични системи с двигатели с твърдо гориво. По-сложни са крилатите ракети, които да развиват подобни скорости. Те трябва да са с двигатели тип „рамети“, но и със специална форма на бойната глава, за да може да се постигне необходимия баланс между аеродинамика и разпределение на нагряването.

Руснаците имат леко предимство тук по отношение на ракетите с рамети, като от десетилетия разработват свръхзвукови крилати такива. Тяхното предназначение основно е да са „унищожители на самолетоносачи“ и за да преодолеят зенитния огън трябва да са бързи.

САЩ обаче задават дизайнерския подход при хиперзвуковите крилати ракети с експерименталния X-51 Waverider на Boeing. Системата е в разработка от 90-те години на миналия век, но едва през 2005 г. започва реалното проектиране. Тя представлява двустепенна ракета. Първата ползва твърдогоривния двигател от квазибалистичната ATACMS, а втората вече е задвижвана от рамета. След различни премеждия, технологични и политически (част от програмата е прекратена през 2008 г.), тестовата ракета полита през 2010 г. и постига скорост от Мах 5. Изпитанията продължават до 2013 г., след което Вашингтон не доразвива идеята.

X-51 Waverider се оказва еталон за разработването на хиперзвукови крилати ракети. Руската 3М22 „Циркон“ влиза в изпитания точно през 2013 г. Тя така и не е показана публично, но по макети и концептуални модели изглежда като пълно копие на щатската експериментална система. Застъпването във времето между двете програми също подсказва, че руснаците може да са „заели“ дизайна. „Циркон“ продължава да се тества в момента, като според Кремъл засега процесът е успешен, но има доста проблеми да се изчистят. Плановете на Москва са, ракетата да бъде приета на въоръжение през следващата 2022 г., но практиката показва, че при руснаците намеренията и действията доста често се разминават.

САЩ и Китай засега не са обявили планове или потенциални модели, които да влязат на въоръжение при тази концепция. Предвид опита на Вашингтон с X-51 Waverider, няма да се учудим скоро да видим и негова бойна версия. Такава може да бъде все още концептуалната HAWC, която беше показана през 2020 г. Китайците също не обичат да изостават, затова шансът те да последват руснаците е голям.

Орбитален пъзел

Като споменахме азиатската държава, тя през последната половин година експериментира с няколко мистериозни хиперзвукови системи. Китай успешно е изстреляла няколко планиращи бойни глави през 2021 г. При една от тях, различни източници на западното разузнаване спекулират дали няма друго предназначение. Вместо планиращата хиперзвукова част да играе роля и на бойна глава, тя е пуснала отделни боеприпаси по време на самия полет. Тоест, е влязла в ролята на бомбардировач.

Щатският генерал-лейтенант Чейнс Салцман коментира, че новата китайска разработка не е навлязла напълно в атмосферата, а се е „плъзнала“ към фракционна орбита. Традиционно при нея обектът има траектория за такава, но не прави пълна обиколка на Земята, а след време навлиза в атмосферата. Спекулацията е тук, че заради хиперзвуковата скорост и други технически иновации, китайците са успели да постигнат по-дълъг и контролиран полет около планетата.

Ако това е така, то може да се поспори дали, Пекин не планира да разположи ядрени оръжия в околоземна орбита. Това е забранено от международните спогодби, които са подписани от САЩ, Русия и Китай. Същото обаче може да се спекулира и за Вашингтон, покрай тестовете на експерименталния и обвит в секретност X-37 на Boeing. Който тихомълком постигна 780 дни на полет около Земята. По дизайн той може да носи и полезен товар, разположен в отсек с размери 2.1 на 1.2 метра.

Във всички случаи сме свидетели на реална надпревара във въоръжението. Хиперзвуковите ракети може да се окажат основната система с нападателни възможности, но да се надяваме, че ще постигнат възпиращ ефект. По-опасното е, ако покрай тях не видим и потенциално бойно използване на космоса и орбитата около планетата.

The post Хиперзвукова надпревара appeared first on TechTrends България.