Microsoft се превърна в основен акционер зад организацията, която седи зад популярния чатбот – OpenAI. Едновременно с това реши да го интегрира в търсачката си Bing и браузъра Edge. Google не остана по-назад и представи подобен аналог на ChatGPT и обеща по-силна интеграция със своите услуги.

Всичко това довежда до редица въпроси. Най-големият е – дали тези инвестиции и обещания ще доведат до истинска революция? Или просто ще сме свидетели на поредната ситуация, в която желанията на технологичните гиганти се оказват прекалено амбициозни за пазарните реалности. Отделно, няколко примера от близкото минало отварят истинско „дежавю“, което може да охлади страстите около ChatGPT.

От миналото към бъдещето

Чатботовете са концепция от години наред. Много е вероятно да сте се сблъсквали с такива при някои системи за обслужване на клиенти. Най-просто казано – това са програми, които се опитват да имитират човешки разговор и да предоставят дадена информация заявена от потребителите.

Базовите им версии включват логическа последователност, която е специално написана за всеки един отделен случай. Това ги прави доста непрактични, особено при опити за органично общуване с хора. Което бе и причината множество компании да изоставят опитите да ги ползват за замяна на служителите за връзка с клиентите. Защото, колкото и добре да е разработен чатботът по тази технология, той неимоверно постига същото, като предварително записаните съобщения.

По-напредналите вече разчитат на специално обучен изкуствен интелект (AI). Чрез него се формират доста по-сложни отговори, при това в разнообразни формати, да се водят органични разговори с програмата и др. Всичко това, без да се налага да се програмират отделните сценарии. ChatGPT представлява точно това – чатбот базиран на AI. Неговата сила всъщност е другаде, тъй като той е базиран на система с отворен код. Това означава, че трети разработчици могат да го ползват (при определени условия) максимално достъпно, както и да го доразвиват.

Решения подобни на ChatGPT не са новост сред технологичната индустрия. Google от няколко години демонстрира своя прогрес в създаването на подобен чатбот. Дори един от бившите инженери на компанията, беше убеден, че AI алгоритъмът е достигнал до самоосъзнаване. Google отрекоха това, като обвиниха програмистът е нарушил вътрешните правила за работа и го уволниха. Отворената същност на ChatGPT го прави различен от досегашните AI системи на технологичните гиганти. Защото го прави изключително достъпен.

Революционният елемент

Настоящата еуфория накара редица хора, професионалисти и бизнеси да се опитат да го вкарат в употреба. Ученици и студенти да си пишат домашните и курсовите работи, маркетинг специалисти да правят постове в социалните мрежи, а медийни платформи – да пишат новини. AI генерирани снимки с алтернативни реалности започнаха да заливат интернет пространството. Дори „влогърките“ в еротичната платформа OnlyFans се оплакаха, че скоро ще бъдат заменени от видеа създадени от изкуствен интелект.

Няколко месеца по-късно, част от тази еуфория премина и се забелязаха редица проблеми за ChatGPT и другите подобни базирани на отворения код на OpenAI. Но това са само базовите решения, които организацията предлага. Поради отворения достъп до самия код, разработчици и компании ще могат да създават редица други приложения, които да се ползват, както на корпоративно, така и на потребителско ниво.

Точно това е революционния елемент. До излизането на OpenAI решенията, подобни системи бяха заключени основно в офисите в Маунтиън Вю на Google или в Купертино на Apple. Големите очаквания са създадени най-вече от това, че кутията на Пандора е вече отворена и сега остава, хилядите програмисти по света да могат да правят каквото си поискат с AI алгоритмите. Затова и надеждите за успех сега са и толкова високи.

Помните и ползвате ли Siri, Cortana и Alexa

Ситуацията около ChatbotGPT обаче доста наподобява тази на гласовите асистенти отпреди пет години. Тогава, отново имахме технологична надпревара между гигантите – Apple, Amazon, Google и Microsoft инвестираха милиарди в тези решения. Бъдещето беше поверено на Siri, Alexa, Google Assistant и Cortana.

Около тях трябваше да се формират новите екосистеми, които да заменят настоящите Android, iOS, MacOS и Windows. Амбицията им беше те да поемат до голяма степен ролята на разнообразните интерфейси. Вместо да пишеш, кликаш и докосваш по екрани, е доста по-лесно просто да го кажеш или да влезе в разговор със системата.

Години по-късно, това не се случи. Дори напротив – потребителите просто не пожелаха да ги ползват масово. Винаги има ентусиасти, които разчитат на гласовите асистенти. Но като цяло, те не успяха да привлекат съответния интерес. Microsoft принизи ролята на Cortana, като опционален гласов интерфейс в Windows 11. Siri и Google Assistant също са изтласкани на много заден план.

Показателен паралел

Примерът с асистентите е показателен, защото те функционират почти идентично спрямо чатботовете. Разликата е, че първите разчитат на гласова комуникация, докато вторите – на писмена. Настоящият ентусиазъм покрай ChatGPT е почти напълно идентичен с този, който заобиколи Siri през първите месеци от пускането на асистента. Постепенно потребителите откриха редицата недостатъци и несъвършенства и разбраха, че практичността е доста ограничена. Асистентите трябваше да им се задават конкретни върпоси, на определени езици. Освен това, не винаги отговорите бяха задоволителни или правилни.

Идентична може да се окаже ситуацията и с ChatGPT. Чатботът не разполага с най-актуалната база с данни, неговите познания стъпва на такава, която е обновена до 2021 г. Например, ако го питате за войната в Украйна, той ще ви отговори за конфликтът в Донбас от 2014 г. Да, той е една от първопричините за настоящите военни действия, но последните няма да бъдат споменати от ChatGPT. Просто, защото той не знае все още за тях.

Отделно, потребителите откриха още редица други проблеми. Самият чатбот понякога дава напълно погрешни отговори, с груби фактологически грешки. Това го направи непрактичен в медийната сфера, където CNET се опитаха да го интегрират. Накрая, след всяка AI статия трябваше да минава редактор и да я пренаписва, с което ефективно обезсмисляше работата на алгоритъма. По-опасният проблем е, че изкуственият интелект е обучаван да има пристрастия при отговорите си по деликатни въпроси.

Различни експерименти показват, че ChatGPT е склонен да говори позитивно само за настоящия президент на САЩ и демократ Джо Байдън, но и само с негативни нотки за предходния – републиканеца Доналд Тръмп. Подобни пристрастия и двойни стандарти излизат наяве и при други политкоректни въпроси, свързани с феминизма, сексизма, расизма и др. Манипулирането на AI при масовото му въвеждане може да е огромен обществен проблем, в който цензурирането във Facebook и умишленото разпространение на фалшиви новини в социалните мрежи ще ни се стори детска забава.

По-реалистичният сценарий

Дали, AI решенията подобни на ChatGPT ще променят света? Надали по начина, по който в момента се представят. Изкуственият интелект безспорно е революционна технология, която има потенциала да предизвика нов етап в нашето развитие. Една от причините IT гигантите да внимават с него е именно в неговите възможности и затова сами налагат стриктни ограничения. Появата на ChatGPT и OpenAI отворените платформи ще срутят тези бариери. Или само ще се опитат, защото корпорациите просто ще засилят своите разработки и ако самите те не сложат предпазни механизми, то регулаторите най-вероятно ще го направят вместо тях на последващ етап.

Освен това, AI чатботовете демонстрират сходни недостатъци, като тези на гласовите асистенти. Съдбата на последните вече я разисквахме. Което предполага, че най-вероятно първите ще дадат своя принос в развитието на технологията, но революционния характер ще остане за по-натам.

Потенциалните приложения ще бъдат подобни на асистентите – ще подпомагат, но не и напълно заместват настоящата работа. При това чрез по-прецизни и специализирани приложения от настоящите като Dall-E (за генериране на снимки) и ChatGPT (за текст). Дотогава, последните най-добре ще бъде да се ползват за забавление, отколкото за сериозни задачи.

Microsoft вече даде подобна заявка, като показа интегрирана доста по-силно развита версия на ChatGPT в своята Bing търсачка. Тя ще продължи да показва резултатите по сайтове, но има опция да дава комплексен отговор на зададените търсения в отделен страничен панел. Което може да се окаже в пъти по-практично, от компилирането на различни мнения от няколко сайта. Както и демонстрира какво по-точно ще бъде потенциалното бъдеще на чатбот приложенията.

The post Дежавю с чатбот революцията appeared first on TechTrends България.

Точно такава е интернет платформата NetWalker. Тя предоставя инструменти за незаконно блокиране на данни и изнудването на техните собственици, които трябва да преведат „откуп“, за да си ги върнат. Самата система също така предоставя и пространство, в което да се публикува уличаваща информация за жертви, които не са платили или когато са пробиви важни големи бази с данни. Процесът и инстурментите са популярни и под термина ransomware.

Дейността на NetWalker е била преустановена след съвместна акция на щатските и български власти през тази седмица. Това обяви на своята страница Министерството на правосъдието на САЩ. Те допълват, че платформата е действала насочено срещу различни здравни институции в разгара на коронавирус пандемията и затова нейното сваляне е голям успех в сферата на киберсигурността.

Дейността на NetWalker

Онлайн изнудването и атаките с подобна цел са една от големите заплахи за потребителите онлайн, както и за различни фирми и публични институции. NetWalker правеше този тип незаконна дейност по-лесна, като предоставя цялостна платформа. За ползването ѝ, тя прибира процент от „откупите“.

Ползвателите на NetWalker се делят на две групи – разработчици и филиали. Първите са отговорни за софтуерните инструменти, като се опитват да ги подобрят, за да максимално ефективни и да не се засичат от системите за киберсигурност. Втората група има за цел да подбира „жертвите“ за атаките, като се търсят такива, от които да извлекат възможно най-много информация и съответно пари.

Цялата платформа и нейните елементи са неутрализирани – системата за разплащания и инструментите за криптирана връзка между „похитителите“ и „жертвите“.

По данни на министерство на правосъдието на САЩ, платформата за онлайн изнудване е отговорна за атаки, при които са платени над 27 млн. долара. При акцията на щатските власти е задържан канадски гражданин в щата Флорида, както и са иззети около 454 хил. долара в криптовалута – любимо средство за сенчести трансакции в интернет. Според щатските власти, последната сума е събрана от поне три различни кибератаки с цел откуп.

Българската роля

Българските власти също имат принос за свалянето на NetWalker. Националната следствена служба заедно с Генерална дирекция за борба с организираната престъпност са неутрализирали единия от онлайн елементите. Това е системата за разплащания и комуникация, която се е ползвала от злонамерените филиали, за да се свързват с жертвите.

Ударът срещу NetWalker е доста важен според САЩ, за което те благодарят на българските органи. Причината е, че според разследващите във Вашингтон, кибератаките, които са осъществени чрез платформата за онлайн изнудвания са били специално насочени срещу здравни институции по време на коронавирус пандемията и така са се възползвали от тежката ситуация. През годините, NetWalker се е фокусирал върху редица жертви, сред които са компании, корпорации, болници, полицейски и здравни институции, училища, общини, колежи и университети.

The post Властите в САЩ и България спряха платформа за онлайн изнудвания appeared first on TechTrends България.

Beam е шестото придобиване, което софтуерната компания прави през последното десетилетие. Една от големите и по-известни обявени сделки на Bulpros е закупуването на германската GBS в началото на 2017 г., като по този начин тя засилва присъствието си в най-голямата европейска икономика.

Нови компетенции

Придобиването на Beam е породено от няколко цели. Силният растеж на Bulpros дава предпоставки за увеличаването на портфолиото ѝ, което най-лесно може да се осъществи, чрез купуване на по-малки и специализирани фирми в съответните области. От друга страна, големите софтуерни компании в България решават проблема с недостига на подготвени кадри, като придобиват някоя бутикова фирма.

В случая Beam е точно такава. Към края на 2018 г. разполага с 12 служители, но с доста силни приходи от над 800 хил. лева и 63 хил. лева печалба. Компанията е специализирана по консултиране, интегриране и поддържане на различни SAP решения, с фокус към автомобилни, производствени или финансови дружества.

„Заедно с Beam ще увеличим нашите технически компетенции и сферата на SAP решенията и ще увеличим портфолиото си от дигитални услуги“ Ивайло Славов, Bulpros

Bulpros са работили с Beam по различни проекти заедно през годините, но без да дават конкретика по какви точно. Сега, по-голямата софтуерна компания ще използва компетенциите на малкия екип и ще може да развива SAP услуги.

„Заедно с Beam ще увеличим нашите технически компетенции и сферата на SAP решенията и ще увеличим портфолиото си от дигитални услуги“, коментира Ивайло Славов, главен изпълнителен директор на Bulpros в прессъобщението на компанията.

За дружеството това е от стратегическо значение за разширяването на предлаганите услуги към корпоративни клиенти в основните ѝ пазари.

Растеж и ограничения

Bulpros е един от най-видните представители на т.нар. втора вълна в българската IT индустрия. Компанията е основана през 2010 г. и първоначално извършва различни технологични аутсорсинг дейности. Основателите ѝ имат стабилен опит в предоставянето на корпоративни IT услуги, което ѝ помага да поеме големи клиенти от самото начало.

В рамките на шест години, Bulpros се разширява от петима души на над 500, а десетилетие по-късно вече то разполага с 18 офиса в Европа и Северна Америка. В България, компанията има общо четири звена – по едно в София, Пловдив, Варна и Бургас. Някои от чуждестранните офиси са отделени в различни местни компании.

По данни на „Капитал“ през 2017 г. консолидираните приходи на дружеството надминават 60 млн. лева, а служителите ѝ – 1 200 души. Според Търговския регистър, за 2018 г., българското дружество Bulpros отчита 34.7 млн. лева приходи, от които 1.85 млн. лева е печалбата, а заетите са над 330 души.

До 2016 г. в компанията влизат три големи подялови инвеститора, сред които са NEVEQ II и BlackPeak. Те осигуряват средства на стойност 3.5 млн. евро. Свежият капитал се използва от Bulpros за забързване на растежа, като те са най-вероятния източник на ресурса, необходим за придобиванията, които компанията осъществява след това.

The post Bulpros придобива интегратора Beam appeared first on TechTrends България.