Предвид политическата ескалация на темата, отново трябва да направим едно уточнение – TechTrends е политически неутрална и не цели никакви изгоди или защита на интересите на някоя партия. Винаги сме избягвали покриването на теми, които в един момент достигат до тези нива. Но предвид значението на „Булсатком“ за българския телеком пазар не можем да игнорираме това развитие.

Част от информацията също така е доста неофициална и хипотетична, както и идва от източници като сайта ПИК. TechTrends успя да потвърди част от нещата, но не всичко. Това също трябва да се отбележи дебело, преди да навлезем в самата конкретика. Нея първо ще я представим сравнително хронологично, след което ще влезем и в потенциалните хипотези и последствия.

На кафе със Спас

На 24 януари, екип на сайта ПИК засичат бившият премиер и съпредседател на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков да пие кафе със Спас Русев в столичен хотел. При вида на журналистите, политикът веднага си тръгна, като малко след него го последва и бизнесмена. Оттам тръгнаха спекулациите, че срещата е била обвързана със сделката между United Group и „Булсатком“.

Източници от телеком индустрията на TechTrends потвърждават, че това е била темата на разговора, както и че тя е продължила малко след това. Повече детайли обаче липсват.

До финализирането на сделката с „Булсатком“, Спас Русев все още се води за реалния собственик на оператора. Официално, компанията е собственост на специално създадено във Великобритания дружество. Преди това, бизнесменът беше основен акционер във „Виваком“ и член на борда на директорите до 2022 г. Той придоби на търг „Булсатком“ през 2021 г., но едва след година премина към влизане във владение, заради присъствието му в ръководството на конкурентния телеком.

Политическата ескалация

След близо седмица затишие, срещата между Спас Русев и Кирил Петков изглеждаше, че ще мине като поредната „жълтина“ в българското медийно пространство. Нещата се промениха рязко на 31 януари, когато TechTrends получава информация, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) планира да одобри сделката на 1 февруари.

Източник от телеком сектора коментира, че се очаква това да стане без никакви условия, което означава, че регулаторът не вижда проблеми за конкурентната среда. Една сделка може да бъде одобрена с и без такива. При наличието на опасения за конкуренцията в сектора, КЗК може да постави условия, при които да се осъществи трансакцията.

Докато TechTrends се опитваше да намери допълнително потвърждение на информацията или КЗК да публикува съответното решение, ситуацията ескалира. Вечерта на 31 февруари бившият премиер и настоящ депутат Кирил Петков изрази загриженост при евентуално одобрение на сделката между United Group и „Булсатком“. Той повтори нашата информация, че се очаква КЗК да излезе с решение в тази посока на 1 февруари, а тя се потвърждава и от публикация на Mediapool.

„Ако е вярно, че утре КЗК ще одобри сделката между United Group и „Булсатком“, това много ни притеснява, защото сме чели докладите на Комисията за регулиране на съобщенията за близо 60% пазарен дял“, коментира Петков пред медии на 31 януари.

КЗК на прицел

Кирил Петков веднага допълни, че настоящият състав на КЗК е с изтекъл мандат и че трябва да бъде сменен. Както и да се коригира Закона за защита на конкуренцията в тази насока. Петков уточни, че това ще стане след разговори с ГЕРБ. ПП и техния коалиционен партньор „Демократична България“ отдавна настояват за смяна на съставите на ключови регулатори, като КЗК винаги е бил водещ в техните изказвания.

По този начин, Петков обвързва косвено сделката между United Group и „Булсатком“ с дълго отлагания разговор за смяна на съставите на регулаторите. Което на пръв поглед прави придобиването политически заложник между управляващото мнозинство в Народното събрание. Това не е напълно задължително, защото КЗК все пак може да одобри сделката и след това тя да бъде атакувана в съда.

Регулаторът не остана мълчалив за дълго време и на 1 февруари излезе с остра позиция срещу тази на Кирил Петков като обяви, че според българското и европейски антимонополно законодателство КЗК е независим орган. Което означава, че останалите държавни органи не могат да влияят на нейните решения или да прекратяват правомощията на действащите ѝ членове.

United Group излиза с почти идентична позиция няколко часа преди тази на КЗК. Телеком групата заявява, че изказването на Кирил Петков е „недопустима намеса“ в работата на независим регулаторен орган. До момента (1 февруари) няма публикувано решение за самата сделка за „Булсатком“. Ако в четвъртък е имало заседание, когато обикновено се провежда такова от КЗК, то резулатите от него регулаторът ги публикува публично в рамките на следващата седмица.

Двете хипотези

Срещата на Кирил Петков със Спас Русев и последващите действия, както и потенциални такива на КЗК създават две потенциални, но взаимоизключващи се хипотези. Едната е, че бизнесменът търси по-широка политическа подкрепа за одобрението на сделката. КЗК до момента застава на страната на United Group и „Виваком“ при заплетения казус с „Булсатком“ и останалите дела. Но пълното придобиване на сателитния оператор много трудно може да мине, поради голямото влияние, което ще окаже на пазара. Което налага, макар и да не изисква напълно, по-широка политическа подкрепа.

Втората хипотеза е изказана от сайта ПИК. В нея се твърди, че договорката между Спас Русев и United Group е била на два етапа. Първият е погасяването на основната част на заема с фиксираната инфраструктура на „Булсатком“ на стойност от 90 млн. евро. Тя вече е приключена и одобрена от КЗК, но за момента е спряна в от софийския административен съд. Втората част е пълното усвояване на сателитния оператор от телеком групата на стойност от 40 млн. евро, като тогава да бъде платена и комисионната на Русев от 5 млн. евро.

Според ПИК отношенията между българския бизнесмен и миноритарния акционер на United Group Драган Шолак и Спас Русев заемат завой. Телеком групата приключва сделката за „Булсатком“ без да изплати комисионната за бизнесмена и затова той започва да търси политическа подкрепа, за да я спре. Целта му е да се забави решението на КЗК, докато намери нов купувач на сателитния оператор.

Източници от индустрията споделят, че тази хипотеза може да е частично вярна. Разликата е, че проблемът не е в решението на United Group за придобиване, а по-скоро от страна на Спас Русев, който получил потенциално друга оферта за оператора. Или активно търси по-добра такава.

Реакцията на Кирил Петков от 31 януари, като че ли подкрепя тезата на ПИК, но не я потвърждава на 100%. На следващия ден коалиционният партньор на ПП – „Демократична България“ изместиха разговора за телеком регулациите в друга посока. Те обърнаха внимание, че два от операторите са предприели индексация на цените, но с напълно различни стъпки и затова трябва да се намеси Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Темата е интересна и ще бъде разгледана в отделен материал в TechTrends. Но това изместване демонстрира, че целият шум около КЗК и „Булсатком“ може би вече вреди политически. Затова и ескалацията в тази посока скоро може да утихне и вече се взимат мери в тази посока.

Последствията

Според Mediapool КЗК е взела решение на 1 февруари да одобри без условия сделката. В същия ден служителите на „Булсатком“ излизат на протест, подкрепен от синдиката КТ „Подкрепа“. Те протестират от опасения, че след придобиването голяма част от тях ще бъдат съкратени. Операторът разполага с малко над 1 500 наети лица към края на 2021 г. Предвид оптимизациите и продажбата на инфраструктурата тази бройка може да се е намалила значително към днешна дата.

Ако се потвърди решението на КЗК това означава, че сме на финалната права на края на „Булсатком“. Пазарното влияние на оператора се смяташе за прекалено голямо, че да мине лесно през регулатора. С което и решението на регулатора се очакваше да се забави. Последната надежда за промяна е обжалването му пред съда от конкурентите – „А1 България“ и „Йеттел“.

Финализирането на сделката ще сложи край на оператора, но и на дългата сага от борба за собствеността му. Както и низа от дела и казуси, които бяха създадени около „Булсатком“. Ако КЗК разреши придобиването му от United Group, то тогава ще отпадне спорът за сделката между кредиторите и единия съосновател на компанията Пламен Генчев. Както и оспорването на придобиването на оператора от Спас Русев. Трите казуса са навързани и до голяма степен зависят от решението на КЗК от 1 февруари, което очакваме да се публикува другата седмица, ако то вече е взето.

The post Войната за „Булсатком“ отвори политически фронт appeared first on TechTrends България.

Така се прави първата крачка към пълното придобиване на „Булсатком“ от „Виваком“. Подобна сделка вече беше обявена през средата на ноември. Тя също чака одобрение от КЗК и се очаква да бъде своеобразен гвоздей в програмата.

Друго производство, което виси при регулатора е това за придобиването на Спас Русев на „Булсатком“ и обвързаността му по това време с „Виваком“. Тоест да реши за предходната промяна на собствеността на оператора, от което пък зависи друго производство за по-предходната смяна на собствениците. От този низ от казуси, който трябва да се разплете от КЗК рано или късно, зависи съдбата на „Булсатком“. Или пък самото попадане на компанията в този юридически и административен ад вече е предопредил нейния край.

Настоящето решение на КЗК обаче изкарва на показ и потенциалните първи пукнатини в досега безпроблемния път за консолидация на пазара в полза на „Виваком“. Всички останали големи играчи влизат с остри позиции срещу сделката за фиксираната инфраструктура. Въпреки, че регулаторът я одобрява това става с особено мнение на неговия зам.-председател. Той се изразява против това решение и се аргументира, защо то е погрешно. Това е ключово развитие, защото следващите казуси вече засягат много по-пряко пазара и първите признаци за камъчета по пътя, може да обърнат колата.

Битки за кули и канали

Решението на КЗК обхваща два елемента – мобилните кули на „Булсатком“, които вече са предадени на „Виваком“ и продадени на саудитската Tawal. Вторият е за пасивната фиксирана инфраструктура или т.нар. канална мрежа. Те също трябва да бъдат предадени на българския телеком, според условията на кредита отпуснат на Спас Русев от United Group за придобиването на „Булсатком“.

Опасенията на „А1 България“, „Йеттел“ и ЦЕТИН (последните две са търговското и инфраструктурни звена на PPF Group) са, че чрез сделката, „Виваком“ ще засили позициите си при полагането на кабелни мрежи. Което в комбинация с последните придобивания на телекома на малки оператори ще му осигури господстващо положение при фиксирания интернет. Подобни опасения бяха изразени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) в свой анализ при някои от по-новите придобивания на оператори от „Виваком“.

„Йеттел“ и ЦЕТИН са на мнение, че влиянието на компанията ще стане близо до това на монополист и ще създаде бариери пред компании без инфраструктура да развиват собствена. Това загатва, че компаниите на PPF Group планират да разгръщат фиксирана мрежа и да предоставят класически ТВ и интернет услуги. В момента, тяхната инфраструктура е свързана почти изцяло с мобилното покритие на „Йеттел“. Казано накратко: контролът над каналите дава контрол над кабелите, а те – на крайните услуги.

Комбинацията с базови станции затваря напълно цикъла и с мобилния сегмент. В аргументите срещу „Виваком“ се включва и Пламен Генчев – един от бившите съоснователи и собственици на „Булсатком“. Според него, мобилната мрежа на сателитния оператор е изключително качествена. Причината да се спре предлагането на такава услуга е в решението на ръководството след него и то седмици преди да се обяви сделката със Спас Русев.

Тънки сметки

Целта на „Булсатком“ на сделката е „да подобри влошеното си финансово състояние“. Затова компанията е решила да „аутсорсне“ мрежовото си оборудване на „Виваком“. Никъде не се споменава за заема отпуснат от United Group на Спас Русев, който се погасява именно с тези трансакции. Телеком групата директно го посочва в един от докладите си за акционери, който изтича в медиите преди година.

КЗК след това прави тънки сметки, затова дали придобитите активи могат да минат за пазарна концентрация. Поради факта, че „Булсатком“ е повече сателитен оператор, фиксираната му мрежа не заема голям дял от приходите, които генерира цялото дружество. По този начин регулаторът отхвърля повечето изразени тези за концентрация. Мобилните кули са общо 167 на брой, което също е отчетено като сравнително малко, за да предизвика сериозни изменения на пазара.

Комисията също така смята, че срокът за отдаване под наем на фиксираната мрежа от „Виваком“ на „Булсатком“ е достатъчно дълъг, за да не създаде възможност за злоупотреба от телекома. Този договор също така не включва трансфер на абонати от сателитния оператор към по-голямата компания. Въпреки, че с обявяването на придобиването му от „Виваком“, от „Булсатком“ се оплакаха, че търговци на първия се опитват да заблудят негови клиенти да преминат към него.

Съпротива отвътре

Зам. председателят на КЗК Димитър Кюмюрджиев не е съгласен с решението на регулатора и го подписва с особено мнение. В него той посочва именно заема на Спас Русев от United Group и последващото придобиване на „Булсатком“ от българския бизнесмен. Затова, според него Комисията погрешно разглежда поотделно двете сделки за мобилните кули и фиксираната мрежа и тяхното влияние на пазара. Като по-правилният подход е да се разглежда като една и то за поемането на контрола над „Булсатком“.

Кюмюрджиев подчертава, че разделянето на трансакциите на няколко – за мобилната, за фиксираната инфраструктура и за самото предприятие цели единствено да се заобиколи оценката на цялата сделка като една. И то като такава, с която да се придобие цялата компания. Аргументацията му обаче има и пролуки, тъй като според него, „Булсатком“ остава без активи след продажбата на инфраструктурата, въпреки, че основния дял на абонатите на компанията са на сателитен ТВ сигнал, които не са засегнати от тези сделки.

Зам. председателят на КЗК също така изрично подчертава, че целият низ от трансакции „е за осъществяване на де факто контрол“ над оператора от страна на „Виваком“. Кюмюрджиев настоява да се проведе по-задълбочен анализ на пазара и на икономическите взаимовръзки. Той също така припомня, че година по-късно, United Group уведомяват КЗК, че искат да постигнат пряк контрол над „Булсатком“ – тоест директно придобиват сателитния оператор. Което е допълнително доказателство за намеренията на балканската група и „Виваком“.

Разплитане на Гордиевия възел на „Булсатком“

Одобрението на прехвърлянето на мрежовите активи на „Булсатком“ е само част от разплитането на Гордиевия възел за собствеността на оператора. През 2019 г. кредиторите на компанията поеха контрола от тогавашния ѝ мажоритарен собственик Пламен Генчев. След редица преструктурирания, бившият съсобственик и основател не успя да си я откупи обратно, въпреки тази възможност. След редица съдебни обжалвания, Софийския административен съд (САС) постанови, че КЗК трябва да разлгеда сделката.

Кредиторите тогава се възползваха от вратичка в закона, че ако не участват на пазара, то те не подлежат на регулаторно одобрение. Освен ако с купуването не сменят пазарното поведение на компанията, а такова по това време не е имало. В края на лятото на 2022 г. Спас Русев печели търг за продажбата на „Булсатком“, като другия участник е PPF Group – собственикът на „Йеттел“ и ЦЕТИН.

Сделката не беше финализирана месеци наред, защото българският бизнесмен все още фигурираше като част от ръководството на „Виваком“, въпреки, че телекомът вече беше собственост на United Group. Когато обяви приключването на сделката, той вече не беше свързан с компанията. Или поне беше така привидно, защото се оказа, че финансирането на придобиването е станало със заем от United Group. С излизане наяве на тези детайли, телекомите сезират КЗК.

Ако регулаторът не позволи на Спас Русев да придобие „Булсатком“, то тогава той ще трябва да разгледа и потенциално анулира и влизането на кредиторите в сателитния оператор. Защото те, с продажбата на компанията променят нейното конкурентно поведение. От всичко това зависи и дали финално ще се одобри и обявеното придобиване на „Булсатком“ от United Group.

На час по лъжичка

Оплитането на сателитния оператор в подобни регулаторни одобрения и хватки на пръв поглед работи като, че ли в полза на пазара. Защото дава надежда, че „Виваком“ няма да придобие най-големият си конкурент при фиксирана ТВ и да стане едноличен лидер с близо 60% пазарен дял. Но протакването във времето на решенията на целия този низ от сделки, работи всъщност във вреда на „Булсатком“.

Компанията губи пазарни дялове през последните години. Честата смяна на собственост донякъде се налага, заради финансовата ѝ нестабилност. „Булсатком“ успя привидно да излезе от „перфектната буря“ и да се преструктурира, но това не ѝ гарантира дългосрочна стабилност. През 2022 г. тя изгуби поддържаната над десетилетие лидерска позиция при предлагане на платена телевизия.

Пазарните ѝ дялове се свиват, губи абонати. Продажбата на мрежовата инфраструктура допълнително „я олекотяват“ в лицето на регулаторите. Тези процеси продължават и с времето придобиването на „Булсатком“ от „Виваком“ няма да изглежда толкова скандално за пазара. Телекомът вече прибра инфраструктурата, докато с останалите абонати той може постепенно да „обезкърви“ оператора.

Придвижването на производството за физическите мрежи на „Булсатком“ и потенциалната смяна на настоящите състави на регулаторите може да дадат ход и на останалите висящи казуси от „гордиевия възел“. Особеното мнение на зам. председателя на КЗК също дават надежда, че сателитният оператор може да се окаже „прекалено едра хапка“ за „Виваком“. Но от друга страна, цялата тази борба ще обезкърви напълно „Булсатком“.

The post КЗК направи първа крачка към вливането на „Булсатком“ във „Виваком“ appeared first on TechTrends България.

Българските телекоми активно подготвят почвата за подобно нещо. Отново „Виваком“ направи и първата по-крайна стъпка или по-скоро техният собственик United Group. Балканската група обяви, че продава мобилните кули на три от своите подразделения – в България, Хърватска и Словения за 1.22 млрд. евро. Те бяха отделени от местните телекоми в различно дружество – TowerCo към края на 2022 г.

Сделката е показателна по много начини. Така, „Виваком“ се оказва първият оператор в страната, който ще разчита на изцяло външна компания да развива мобилната му мрежа в рамките на т.нар. „последна миля“. Самата трансакция се случва само няколко месеца след интеграцията на мобилните кули на „Булсатком“, които United Group придоби през бизнесмена Спас Русев, когато той купи сателитния оператор. Останалите два големи телекома вече са разделили част или цялата инфраструктура от основния си бизнес.

В същият момент, малките оператори натискат големите за споделяне на мрежите, за да могат да изградят виртуални мобилни услуги (т.нар. MVNO). И на последно място, продажбата загатва за тежестта на дълговете, които United Group натрупа през последните няколко години.

Сделката – параметри и причини

От официалното становище на балканската телеком група става ясно, че продават целия си бизнес с мобилните кули на три от пазадите си – България, Хърватска и Словения. В края на 2022 г. те бяха отделени в специално подготвена за това компания – TowerCo. Още в отчета си за първото деветмесечие United Group отбелязва, че този процес е завършен и оттук, групата ще търси допълнителна монетизация на мобилната си инфраструктура.

Сделката е за 1.22 млрд. евро, които ще бъдат платени в налични пари. Тоест, няма да участва дълг, облигации или дялово финансиране. Купувач е Tawal – инфраструктурното звено на саудитската Saudi Telecom Co Group. Той ще придобие всичките 4 800 мобилни кули разположени на трите пазара в България, Хърватска и Словения. От балканския телеком обявиха, че Tawal се е ангажирал да увеличи с 40% или с около 2 000 кули през следващите 20 години. С други думи – да продължи да развива мобилната инфраструктура, а основен клиент ще бъдат операторите на United Group.

Балканският конгломерат в момента търси допълнителни източници на приходи и ударен свеж капитал. Причината, до голяма степен се дължи във високата задлъжнялост на United Group. Целият дълг на групата към края на септември 2022 г. е около 5.7 млрд. евро, основно формиран от редица облигации. Първият транш датира от 2017 г. в размер на 1.35 млрд. евро, като от тях 325 млн. евро са останали и с падеж 1 юли 2024 г. Последната порция облигации е пусната през миналата година на два транша – 500 млн. евро и 480 млн. евро.

Целият този дълг се използваше за ударното разширяване – географско и секторно, в рамките на Балканския полуостров. Например през 2022 г. средствата от облигации финансираха сделката за гръцкия оператор Wind. Фактът, че придобиването на TowerCo от Tawal е изцяло в налични пари, показва, че United Group ще ги ползва за текущи нужди, неотложни инвестиции и най-вече – в изплащането на част от дълга си.

Тенденциите в сектора

Отделянето на част или цялата мрежова инфраструктура е тенденция, която тепърва ще се развива. Концепцията е ясна – телекомите търсят алтернативни източници на финансиране, оптимизация на приходите с аутсорсване на някои дейности или просто да успеят да монетизират допълнително изградената мрежа. В Европа, тази тенденция тече от известно време, като вече навлезе и на българския пазар.

При „Виваком“ просто се получи ударно и сравнително бързо, но за подобен развой по един или друг начин ще се приложи и от другите оператори. Буквално по следите на телекома върви „А1 България“, нейният собственик Telekom Austria Group обяви, че до средата на настоящата година ще бъде завършен процеса по отделяне на мобилните кули от компанията. Предвид скоростта с която беше завършена сделката между TowerCo и Tawal, може да очакваме, че същото ще постигне и другия български оператор, когато финализира отделянето.

Ситуацията е малко по-различна за „Йеттел България“. Техният собственик PPF Group отдели още преди две години цялата мрежова инфраструктура от оператора. Така се появи дружеството CETIN („Цетин“), което вече разполага с цялата физическа мрежа на Yettel в България, Унгария и Сърбия. В нея не влизат само кулите, но опорните кабели и управляващите системи (т.нар. MANO). Идеята е „Цетин“ в България да продава на „Йеттел“, но и на други потенциални клиенти.

Битката за MVNO

Настоящите развития стават интересни за местния пазар. От една страна имаме опитите на големите телекоми да завършат консолидационните процеси при фиксираните мрежи. От втора – все още да се въздържат от отварянето на мрежите на малките за развитието на мобилни виртуални оператори (MVNO). От трета, отделянето на инфраструктурата създава потенциални предпоставки точно за това – да се продава на трети компании.

Показателно за обърканата ситуация е начинът по който „Булсатком“ предаде своята инфраструктура на „Виваком“. Това стана чрез придобиването на бизнесмена Спас Русев на сателитния оператор. Самият предприемач обаче финансира сделката с кредит от United Group, в замяна на който след влизане във владение на „Булсатком“, компанията трябва да предаде своята мрежа на „Виваком“. В нея влизат и мобилните кули на сателитния оператор.

Факт е, че сделката с Tawal става няколко месеца, след като TowerCo получава базовите станции на „Булсатком“, като условие за погасяване на заема на Спас Русев. С други думи, трансакцията на сателитния оператор се явява като допълнителен „подсладител“ за по-голямата продажба.

В същия момент, „Булсатком“ обяви, че има желанието да ползва инфраструктурата на „Цетин“ за да пусне собствена мобилна услуга. По този начин ще даде и търговски смисъл на отделянето на компанията от „Йеттел“. Както и ще създаде потенциално добър прецедент за развиване на MVNO. Има една малка уловка – лицензите за честотите все още са притежание на самия мобилен оператор. Тоест, няма как да се получи MVNO, без разрешението на „Йеттел“. Именно заради това, малките оператори водят битка с телекомите и регулаторът през съда, за да може да допуснат създаването на истинско MVNO в България.

Тенденцията в крайна сметка е, че два от българските телекоми вървят към аутсорсване на мобилната си инфраструктура. Фиксирната в същия момент ще е по-скоро обект на продажба на едро, като най-ценна в това отношение са опорните кабели. Точно заради тях, „Виваком“ проведе редицата придобивания през последните две години, а United Group подготвиха почвата за изграждане на единен интернет доставчик от II ниво.

The post Началото на българския телеком аутсорсинг appeared first on TechTrends България.

През последната седмица станахме свидетели на нова ескалация между двата водещи телекома, които си размениха остри медийни позиции. Преди това, те пренесоха и спорът в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Настоящото ръководство на „Булсатком“ също не остана длъжно и донякъде то беше поводът за започването на тази „прокси война“ през медиите.

Борбата за контрола над сателитния оператор вече се провежда от повече от пет години. TechTrends я следи сравнително отблизо в поредицата озаглавена „Войната на розите“. Последната вече ескалира в пълен телеком конфликт с намесата на „Виваком“ и „Йеттел“. „А1 България“ подкрепя по-тихомълком втората, но се опитва да стои по-встрани от него.

Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:

United Group и производството в КЗК

В края на февруари, Slovenia Broadband, дружеството, което държи собственикът на „Виваком“ в България, подава документи в КЗК за разглеждане на сделките свързани с мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Разказан накратко, казусът е следният – собственикът на българския телеком United Group отпуска кредит на Спас Русев, с който бизнесменът придобива сателитния оператор. По-голямата част от заема трябва да се погаси с предоставянето на цялата мрежова инфраструктура на „Виваком“.

Осветяването на сделката предизвика отпор от другите два телекома в страната. „Йеттел“ обяви, че ще сезира КЗК, а „А1 България“ се включи месец по-късно. От United Group обявиха, че едната част от сделката – тази за мобилната инфраструктура ще бъде предоставена за разглеждане от регулаторите. В производството на КЗК започнато по инициатива на Slovenia Broadband е изрично записано, че става дума именно за базовите станции на „Булсатком“, както и за фиксираната инфраструктура.

Първият медиен залп и сръбската връзка

Дотук няма нищо ново – United Group стартира производството за одобряване и на двете сделки, като обяви още преди няколко месеца, че е готова да го нарпави. Интересното се случва две седмици по-късно. На 6 март, новият главен изпълнителен директор на „Булсатком“ Петър Ризов обявява в интервю за „24 часа“, че всичко около сделката с оператора и Спас Русев, включително и частта с инфраструктурата, е изрядно.

Той обаче обвинява „Йеттел“ в двойни стандарти, тъй като компанията-майка PPF Group води подобно дело в Сърбия. Там позициите са обърнати, като местният Yettel обединява мрежата си с държавния Telekom Srbija. Целта е да се неутрализира лидерът на фиксирания пазар в западната ни съседка SBB.

Ризов пропуска една съществена подробност – SBB е собственост на United Group. Това беше първият конфликт между United и PPF на Балканите и той датира от 2021 г. От TechTrends сме го описали подробно тогава с правилното предположение, че това може да се случи скоро и у нас. Нещо, което и става, като той се пренася и на родна почва, като отново битката е за мрежата.

Поредица от позиции

Йеттел“ не остават „длъжни“ на изявлението на Петър Ризов и на следващия ден излизат с позиция към медиите. Телекомът обявява, че е внесъл иск за забрана на сделката по придобиване на мрежовото оборудване на „Булсатком“. Това е направено като изразено становище към вече започнатото производство от Slovenia Broadband. В същия момент, мобилният оператор настоява да се обедини последното с това за сделката по придобиване на самия „Булсатком“.

Аргументите на „Йеттел“ стъпват на тезата, че покрай останалите придобивания на различни играчи от фиксирания сегмент, в комбинация с настоящите „Виваком“ ще получи господстващо положение на този пазар. Според мобилния оператор става дума за 60% дял при платената телевизия и около 40% при достъпа до интернет.

Отговорът на „Виваком“ не закъсня и часове след позицията на „Йеттел“ представиха и те своята. Телекомът определя идеята на техния конкурент за обединяване на двете производства за „необоснована, безпочвена и абсурдна“. Компанията също така смята, че КЗК ще наруши законите ако удовлетвори искането на „Йеттел“. Според „Виваком“ това се прави единствено с цел усложняване на процедурата по взимане на решение и опит за увреждане на бизнеса на телекома.

Потенциално по-големият залог

Настоящата прокси война през медиите между трите компании за момента е само за мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Но то е само брънка от цял низ от дела, които формира омагьосан кръг в стил „Параграф 22“. Крайният залог може да се окаже нулиране на последните промени по собствеността на сателитния оператор и потенциалното му връщане на един от съоснователите му – Пламен Генчев.

Във всички случаи, в момента „Йеттел“ и „А1 България“ оспорват придобиването на „Булсатком“ от Спас Русев. Те натиснаха КЗК да разгледа сделката, нищо, че финансовите инвеститори и доскорошни собственици на компанията се възползваха от клауза в закона. Според нея, те няма нужда да искат разрешение от регулатора за нея, ако те не са част от съответния пазар и не се променя конкуренцията на него.

Спас Русев я финализира, дни след като напусна всички структура на „Виваком“ (където беше и мажоритарен акционер до идването на United Group – бел. ред.). В същия момент той реално е финансирал придобиването на „Булсатком“ със заем от балканската телеком група. Цялата нишка от събития създава опция за конфликт на интереси и конкурентна намеса на пазара. Дали е така – това е работа на КЗК и на съда.

Но ако сделката между „Булсатком“ и Спас Русев се обяви, че нарушава конкурентната среда, то тогава да изпаднем в позиция, в която и предходната смяна на собствеността от 2019 г. може да бъде оспорена. Вратата за това е отворена от решения на съда от 2022 г., след редица обжалвания от съоснователя на сателитния оператор Пламен Генчев. „Йеттел“ имат пряк интерес от развалянето на сделката, тъй като техния собственик PPF Group участва в търга заедно със Спас Русев за придобиването на компанията.

Ситуацията е интересна, сложна и заплетена. От нейното разрешаване наистина ще зависи и конкуренцията на телеком пазара. Която и без това изтъня през последните няколко години.

The post Войната на розите за „Булсатком“: Прокси конфликтът през медиите appeared first on TechTrends България.

Определената борба за надмощие в „Булсатком“, като „война на розите“ от TechTrends вече придобива съвсем нови измерения. Вкарването на „Виваком“ в уравнението заплашва баланса на силите между водещите три играча. Затова другите два в лицето на „А1 България“ и „Йеттел“ влизат в борбата. Те подават сигнали в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да разгледат в детайли параметрите на сделките. Антимонополният регулатор излиза на 22 декември с решение, че ще започне разследване.

Това се случва само 2 дни след като Върховният административен съд (ВАС) върна одобряването на част от консолидационните сделки на „Виваком“ обратно на регулатора. Сега в ръцете на КЗК ще са две ключови за телекома решения – придобиването на оператори в Северозападна и Северна България и в намирането на свързаност между компанията и „Булсатком“. По този начин, „Войната на розите“ прераства в истински и пълномащабен конфликт за надмощие между трите водещи компании в сектора.

Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:

Двойната атака

Първият залп идва от „Йеттел“, които подават сигнал в КЗК в първите дни на декември. Малко след това излиза в публичното пространство информацията за обвързаността между Спас Русев, „Виваком“ и новопридобитият „Булсатком“. Бизнесменът купува сателитния оператор чрез заем отпуснат от собственика на първата компания – United Group. Той от своя страна е обезпечен с мобилната и фиксирана инфраструктура на „Булсатком“. Втората компания след това може да я използва, но на лизинг. От „Йеттел“ смятат, че по този начин „Виваком“ ще получат възможност да влияят върху решенията взимани от страна на сателитния оператор.

В средата на декември идва и втория залп. Подобен сигнал е подаден и от „А1 България“. Компанията смята, че има опасения за потенциална концентрация и е настояват КЗК да извърши анализ и оценка за влиянието на пазара на сделката между „Булсатком“ и Спас Русев (чрез компанията Viva Corporate). Двата сигнала, в комбинация с медийните публикации, карат КЗК да реши да анализира придобиването. Регулаторът коментира, че има вероятност да става дума за концентрация и трябва да се разгледа.

„А1 България“ и „Йетел“ обявиха своите намерения да оспорят сделката между Спас Русев и „Булсатком“ още в началото на декември, когато бяха осветени детайлите по заема. Този ход е логичен, особено предвид решението на ВАС за преразглеждане на последните придобивания на малки оператора от „Виваком“.

Продължение на „Параграф 22“

В същия момент, КЗК коментира, че не е постъпвало уведомление за одобрение на сделката между „Булсатком“ и Спас Русев. Двете страни се опитват да се възползват от вратичката в закона, според която ако финансов инвеститор придобива дадена компания и първият не участва в съответния пазар, няма нужда да се разглежда за концентрация. Ситуацията на сателитния оператор е такава, че всъщност това разследване може да разплете създадения за тях „Параграф 22“ от началото на 2022 г.

„Булсатком“ вече има едно главоболие по тази точка. Административния съд София-Област (САС) от януари на 2022 г. обяви, че КЗК трябва да разгледа предходната сделка за промяната на структурата на сателитния оператор от 2019 г. По това време обаче комисията е поставена в ситуация на „Параграф 22“. За да може да започне подобно разследване, антимонополният орган първо трябва да обяви сделката между Спас Русев и „Булсатком“ променя конкурентната среда на телеком пазара.

Настоящото разследване на КЗК трябва да постанови точно това. С което може да се нулира не само сделката между „Виваком“ и „Булсатком“, както и това със Спас Русев, но и предходното при което е променен контрола на компанията от инвеститорите. То датира от 2019 г. и е в центъра на спора между единия съосновател на сателитния оператор Пламен Генчев и финансовите инвеститори. Което реално формира „войната на розите“.

Пръв сред равни

Всички тези усилия имат една цел – да запазят някакъв паритет между големите три телекома. Или съответно да го развалят. „Виваком“ придоби няколко по-малки локални доставчика на ТВ и интернет. Половината от сделките вече са одобрени и компаниите са интегрирани. КЗК одобри останалите, но Върховният административен съд (ВАС) ги върна за преразглеждане.

Причините са, че чрез консолидацията на мрежите на тези оператори, „Виваком“ може да получи доминираща позиция на пазар на едро на интернет. Ситуацията се утежнява допълнително, като покрай сделката със Спас Русев, компанията придобива и мрежовата инфраструктура на „Булсатком“. Което кара двата ѝ основни конкурента да оспорят и да се опитат да предотвратят този сценарий.

Двете сделки – тази със сателитния оператор и с придобитите доставчици са малко или много взаимосвързани. Което може да натежи в последващите решения на КЗК след анализирането им. Отделно, случаят с „Булсатком“ ще трябва да разплете и напълно сагата със собствеността му. Проблемът е, че колкото повече се проточва развръзката – толкова повече се отслабва сателитния оператор. А той е последният голям независим конкурент на пазара за фиксирани услуги в страната.

The post Войната на розите в „Булсатком“: Пълна телеком ескалация appeared first on TechTrends България.

От финансовия отчет на United Group за деветмесечието излиза интересен детайл, който разкрива какъв е бил плана. Оказва се, че цялата група отпуска заем на Спас Русев, с който да придобие „Булсатком“. Условията на кредита са, след това сателитният оператор да предаде цялата си инфраструктура на „Виваком“. След което основната част от нея да бъде давана на лизинг за ползване. Финансовият отчет на United Group е достъпен само за инвеститори, като новината за съдържанието му беше съобщена от вестник „Капитал“ през собствени източници.

По този начин „Булсатком“ се превръща на практика във „виртуален оператор“ на фиксирани услуги. Като цялата инфраструктура, която ще ползва ще е чужда и предоставена под наем. Ако за сателитните операции това е нещо нормално, то е доста рядко срещано при кабелния интернет и телевизия.

Това поставя няколко ключови въпроса – най-малкото дали ще е икономически изгодно за „Булсатком“. По-ключовият е, че по този начин два от трите най-големи играча на фиксирания пазар в България са поставени в зависимост. Или по-точно „Булсатком“ е поставен „на колене“ спрямо „Виваком“.

Дяволският кредит

United Group се съгласява да отпусне кредит от 126.5 млн. евро на люксембургското дружество Viva Corporate на Спас Русев. Същото придобива „Булсатком“ през септември 2022 г., което се предполага, че е същата сума от 126.5 млн. евро. Заемът е за една година с 5% лихва на година, с което стойността му става 132.8 млн. евро. Още по-интересното е, че падежът на кредита е септември 2022 г. или точно периода в който сделката между Русев и „Булсатком“ беше финализирана. С други думи – прехвърлянето на инфраструктурата на сателитния оператор също вече е трябвало да приключи.

От заема 90 млн. евро ще бъдат под формата на продажба на инфраструктурата на „Булсатком“ към „Виваком“. Общо 148 мобилни базови станции са оценени на 3 млн. евро, а оптичната мрежа е за 87 млн. евро, пише още „Капитал“. В самия отчет конкретната разбивка не е предоставена. Останалите средства ще бъдат погасени от Спас Русев чрез кредит от други финансови институции.

United Group коментират за „Капитал“, че прехвърлянето на мобилните базови станции вече е завършено и не подлежи на регулаторно одобрение. 4G мрежата на „Булсатком“ беше актив, който в един момент се превърна в пасив за компанията. След преструктурирането и няколко спора за собствеността на оператора, новият главен изпълнителен директор Станислав Георгиев коментира пред TechTrends миналата година, че може да я монетизира, като я отдава под наем. Спас Русев направи само първата част и то чрез кредит.

За оптичната инфраструктура ситуацията ще бъде по-сложна. Там „Булсатком“ има по-силно пазарно присъствие, особено в София. Въпреки това, телеком групата планира да поиска официално становище от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Все още Спас Русев не е подал такова за одобрението на сделката с „Булсатком“. С излизането си от борда на директорите на „Виваком“, може такова да не е необходимо, ако следваме предишни тълкувания на закона. Но продажбата на инфраструктурата срещу пари, за да бъде придобит сателитния оператор, може да наклони везните в друга посока.

Конкуренция под въпрос

Шансовете от чисто легална гледна точка всичко да е изрядно все пак са големи. Отдалеч изглежда, че взаимоотношенията между „Виваком“ и „Булсатком“ могат да се определят като „чисто търговски“. Проблемът е, че с предоставянето и даването на лизинг на оптичната мрежа може да се използва като лост за влияние от по-големия оператор към по-малкия. Което поставя в скрита зависимост „Булсатком“ спрямо „Виваком“ и под въпрос доколко лоялни конкуренти ще са.

Това е ключово, защото двете компании са сред лидерите на фиксирани услуги в страната. Третият играч е „А1 България“. Данните за 2021 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) показват, че „Булсатком“ е лидер при платената телевизия с 648 хил. абоната и 31.3% дял. Следван плътно от „Виваком“ с 626 хил. потребителя и 30.2% дял и „А1 България“ с 525 хил. и 25.3% съответно. При домашния интернет ситуацията е малко по-различна – там лидер е „Виваком“ с 31.4% пазарен дял, следван от „А1 България“ с 26.9% и след това е „Булсатком“ с едва 7.6%.

Проблемите са при платената телевизия, защото двете компании формират малко над 60% от целия пазар. Добрата новина е, че „Булсатком“ е основно сателитен оператор и връзката му от орбита не зависи от благоразположението на „Виваком“. Лошата е, че останалата му инфраструктура вече е в чужди ръце.

Двата основни конкурента на „Виваком“ – „Йетел“ и „А1 България“ обявяват публично пред „Капитал“, че ще реагират и сезират регулаторите. Според първата компания, изповядана по този начин сделката между Спас Русев и „Булсатком“ може да окаже влияние на пазара. От „А1 България“ също коментират в тази насока, че „при потенциална концентрация между двете компании ще има негативно отношение спрямо конкуренцията“.

Крайните ефекти

От реакцията на двата конкурентни телекома може да заключим, че те разглеждат сделката по-скоро като „скрито“ придобиване на „Булсатком“ от „Виваком“. На практика това не е точно така и ще видим дали КЗК ще прецени същото. Шансовете са по-скоро регулаторът да не види проблем или пряка заплаха за конкуренцията. Но в правомощията на КЗК са също така да постави и условия при които предоставената инфраструктура да се използва.

В по-малко вероятния сценарий е регулаторът да се сезира и да разгледа сделката между Спас Русев и „Булсатком“. Като към нея да се добави контекстът с предоставения заем от United Group. За момента, регулаторът е благоразположен към „Виваком“ след като одобри повечето сделки на телекома с по-малки регионални оператори.

Във всички случаи, хипотезата, че Спас Русев ще бъде „троянски кон“ на един от най-големите телекоми в „Булсатком“ се потвърди. Както и, че сателитният оператор ще бъде разделен постепенно от основните си конкуренти.

The post Троянският кон в „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

За победата на българския бизнесмен за момента няма официално потвърждение, но такова може да бъде извлечено от вписвания в Търговския регистър. Както и то е потвърдено от страните пред „Капитал“. Тепърва предстои одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), което беше един от проблемите пред цялата сделка. Развития от последните седмица обаче премахват най-вероятно и това препятствие.

Неофициалната причина бе факта, че Спас Русев до средата на 2020 г. беше собственик на един от водещите телекоми в страната – „Виваком“. А буквално допреди няколко седмици все още беше част от борда на директорите му. Докато бизнесменът заемаше този пост, придобиването на „Булсатком“ нямаше как да мине през антимонополните регулатори, заради опасения за концентрация на пазара. Освен това, за сделката той използваше и едно от дружествата, което до средата на 2020 г. беше част от веригата за собственост на „Виваком“.

Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:

Разплитане на „Параграф 22“

Две дела вкарват „Булсатком“ в истински „Параграф 22“ през последната година. Едното е за несъстоятелност, което е подадено от един от съоснователите на оператора – Пламен Генчев. Той успява чрез решение на Апелативния съд да назначи синдик в края на 2021 г., като убеждава магистратите, че има разпиляване на имуществото и продажба на компанията на безценица. Другото дело за несъстоятелност, подадено във Великобритания година по-рано е вдигнато след проведения търг, който Спас Русев печели.

В първите дни на януари 2022 г. излиза друго решение, само че на Административния съд София-област (САС). То задължава КЗК да разгледа преструктурирането на „Булсатком“, когато кредиторите поемат контрола и дали това не нарушава антимонополното право. Накратко, за да има нарушение на закона, кредиторите трябва да финализират сделката със Спас Русев, като последната от своя страна, трябва да нарушава антимонополното право. Точният казус сме го описали по-подробно в нашия предходен материал – „Войната на розите в „Булсатком“: Част 3“.

Някои промени от последните седмици обаче разплитат този „Параграф 22“. От края на лятото Спас Русев вече не е част от ръководството на „Виваком“. Неговата фирма Viva Corporate, чрез която купува „Булсатком“ не е част от веригата за собственост на един от най-големите телекоми в страната от края на 2020 г. С други думи и последната връзка между българския бизнесмен и „Виваком“ беше заличена, същото се случва и с неговия конфликт на интереси.

Бойно поле – КЗК

Сделката между Спас Русев и „Булсатком“ още не е финализирана. Но основните прегради за това вече са премахнати. От май 2022 г. е заличен синдикът в сателитния оператор. Така, дамоклевият меч на несъстоятелността вече не виси над главата на компанията. Остава единствено одобрението на КЗК, но сделката все още не е внесена за разглеждане там.

Но дори и след като бъде разгледана от антимонополния оператор, вече няма пречки Спас Русев да поеме „Булсатком“. Неговият конфликт на интереси с „Виваком“ е напълно разрешен, като вече не е част от борда, а негова фирма не е във веригата на собственост. Още повече – след придобиването на телекома от United Group плавно беше сменено почти цялото ръководство в рамките на 2022 г. Това елиминира дори най-индиректните лостове за влияние и връзка на българския бизнесмен с един от водещите оператори в страната. Ако КЗК одобри сделката, за което има високи шансове, ще падне и претенцията на Пламен Генчев от решението на САС.

Все пак „Войната на розите“ продължава с няколко индиректни атаки през антимонополния регулатор. Срещу „Булсатком“ са заведени три жалби за нелоялна конкуренция от „Неосат“ и „Поларис“ в рамките на една година. Това са два сателитни оператора, зад първия седи официално единият съосновател Максим Заяков, а зад втория – се предполага, че е Пламен Генчев. Формално, последният не участва в „Поларис“, но там се намират значителна част екипа и ноу-хауто на „Булсатком“. В момента, единственото висящо производство в КЗК е само това на „Поларис“ от май тази година.

Тези атаки обаче са малки и няма да повлияят върху смяната на собствеността. А по всичко личи, че такава най-накрая ще се случи. Въпрос на време е да бъдат внесени документите в КЗК за разглеждане.

Цена и награда за победата

Според различните залози на търговските дялове, които са направили настоящите финансови инвеститори, цената на „Булсатком“ е около 126 млн. евро. Срещу това, Спас Русев получава последния сравнително голям и независим ТВ оператор. Компанията разполага с 648 хил. абонати на платена телевизия в края на 2021 г. Интернет потребителите през този период са 170 хил. Дружеството разполага с добра оптична инфраструктура в редица градове, но основните ТВ абонати са през сателитен сигнал. Компанията започна да развива и IPTV, като представи нова приставка в края на 2021 г.

„Булсатком“ официално прекрати дейността си като мобилен оператор в края на 2021 г. То разполага все още с изградена мобилна инфраструктура за 4G връзка, която по думите на настоящия главен изпълнителен директор Станислав Георгиев може да бъде все още печеливш актив. Който дори може да увеличи стойността си във времето. За честотната лента от 2x5MHz в 1 800MHz все още няма решение на съда дали да се удължи лиценза на компанията до 2023 г.

Предвид значителното окрупняване на телеком пазара през последните години, запазването на независим „Булсатком“ е важна предпоставка за опазването на конкуренцията. Спас Русев в своята история в сектора обаче се е доказал повече като финансов, отколкото като стратегически инвеститор. С което е трудно да предположим какво ще се случи след да речем 5 години.

The post Спас Русев излиза победител във Войната на розите за „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

То идва само броени дни преди да се проведе съдебното заседание по друго такова – за несъстоятелността на „Булсатком“. Последното е една от основните пречки, за да може да се финализира окончателно сделката и тя да влезе за одобрение при антимонополния регулатор. Предвид поредицата и предстоящата хронология на съдебните действия, по всичко личи, че целта е да се отлага максимално дълго време осъществяването на трансакцията. Изгледите за победа на бившия съосновател и вече миноритарен собственик са по-малки от тези на настоящото ръководство на оператора.

Това е поредния епизод в сагата и борбата за контрол над най-големия ТВ оператор в страната. TechTrends описва цялата история и битка за надмощие в „Булсатком“ като „война на розите“ по подобие на едноименната жестока гражданска война в средновековна Англия. Последната става и вдъхновение за хита „Игра на тронове“ на Джордж Р. Мартин. Цялата поредица на TechTrends по темата, включително и за значението на „Булсатком“ на телеком пазара в България, можете да разгледате тук:

Въвличането на антимонополния регулатор

С решение на Административния съд София-област (САС) от 5 януари, магистратите задължават Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да разгледа дали има концентрация при промяната на контрола на „Булсатком“ при преструктурирането му през 2019 г. Това е малка победа за съоснователят и доскорошен мажоритарен собственик Пламен Генчев. Според него, при поемането на контрола на кредиторите, те са трябвало да искат разрешение от антимонополния регулатор. Такова не е било поискано.

Самата КЗК дори не е разгледала случая или пък да се самосезира. Дори след като Пламен Генчев е подал сигнал за това, от комисията са му отказали в кратко писмо без изложени мотиви. САС сега задължава КЗК да разследва дали има нарушения на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) по отношения на пазарна концентрация при прехвърлянето на контрола към кредиторите. Аргументите са, че КЗК е трябвало да обоснове своя отказ за разглеждането на сигнала на Пламен Генчев. Решението на магистратите от 5 януари обаче може да се обжалва пред Върховния административен съд (ВАС).

Параграф 22

Както е винаги при подобни случаи и дела, всичко се крие в детайлите. В ЗЗК изрично е описано, че КЗК не е задължена да разглежда сделки за концентрация, когато става дума за финансови инвеститори, които нямат друго участие на съответния пазар. Когато последните решат да поемат контрола с цел препродажба на предприятието те не подлежат на разглеждане от антимонополния регулатор, освен ако с действията си не доведат до промени в конкурентното му поведение.

Кредиторите на „Булсатком“ попадат напълно в тази точка – това са три инвестиционни фонда BlackRock, Blantyre Capital и Integral, както и две банки – Българската банка за развитие и Европейската банка за възстановяване и развитие. Презумпция би била последващата сделка със Спас Русев, която в настоящия момент, би променила конкурентната позиция на пазара. Тя обаче не е финализирана и също така трябва да премине през отделна процедура за разглеждане от КЗК.

Ситуацията става парадоксална и попада в нарицателното за „Параграф 22“ Защото, за да обяви комисията за незаконно прехвърляне на контрола на компанията към кредиторите, тя първо трябва да обяви за антимонополна сделката със Спас Русев. Самата тя още не е финализирана и не е внесена за разглеждане от регулатора. Отделно, юридически тя може да бъде изпълнена при условия без да наруши конкурентната среда, които ще посочим малко по-надолу в материала.

Печелене на време

Случаят е наистина заплетен. Но основната е печелене на време. С решението от 5 януари на САС, сега КЗК ще трябва да обжалва пред ВАС. Ако загуби и тази инстанция, КЗК ще трябва да разгледа дали има пазарна концентрация при поемането на контрола над „Булсатком“ от кредиторите. С което страната на Пламен Генчев може да поиска да се отложи за пореден път делото за несъстоятелност на оператора насрочено за 13 януари.

Целта е ясна – да се печели време и да се оплете „Булсатком“ в сложни юридически хватки. Защото концентрация при изброените финансови институции няма на българския пазар. Те не участват в други компании в телеком сектора и надали ще има проблем за КЗК да намери аргументи в тази посока. Сделката в настоящия си вид може да мине за антимонополна, но за да стане това, КЗК трябва да се произнесе по нея. Което няма да стане преди тя да бъде официално внесена в комисията, а това зависи от делото по несъстоятелността.

Проблемът с несъстоятелността е малко по-различен. Това е основно търговски спор и според Станислав Георгиев, основните параметри по него са заличени. Освен това, той твърди, че „Булсатком“ е в стабилно финансово състояние. Той споделя тезата, че всички тези действия на съоснователя на компанията са, да се печели време. Конкретно за казуса с КЗК и САС от сателитния оператор се въздържаха от официален коментар.

Антимонополните проблеми

Страната на Пламен Генчев от своя твърди, че с придобиването на „Булсатком“ от Спас Русев ще се стигне до засилена концентрация на телеком пазара. Което при настоящата ситуация има доста сериозни опасения за това. Българският бизнесмен има явен конфликт на интереси ако поеме собствеността на сателитния оператор в момента.

Спас Русев е в надзорния съвет на прекия конкурент „Виваком“ с мандат до 2025 г. Той също така е сред управителите на „Вива Телеком България“, която е едноличен собственик на най-големия телеком в страната по приходи. Това дружество от своя страна вече е част от българското звено на United Group. Ако Спас Русев иска да поеме „Булсатком“, той преди това ще трябва да се откаже от постовете си по веригата във „Виваком“.

С оттеглянето на почти целия стар мениджмънт на телекома е въпрос на време и желание на бизнесмена да стори и той това. По информация на TechTrends, договорката с United Group е поне в рамките на година след поемането на контрола на телекома, да се запази старото ръководство, след което да очакваме промени. Този период вече изтече и затова оттеглянето на Спас Русев е въпрос на „кога“, а не на „дали“.

Това е една от най-явните причини, сделката за „Булсатком“ още да не е внесена за разглеждане от КЗК. Другите са делата, които все още се водят. Те от своя страна остават последните оръжия в ръцете на Пламен Генчев за поне отлагане на трансакцията. „Булсатком“ е ключов за бъдещето развитие на телеком пазара в страната, като и сценариите за съдбата на сателитния оператор сме описали в нашия годишен анализ на сектора. С което „войната на розите“ за „Булсатком“ продължава.

The post Войната на розите в „Булсатком“: Част 3 appeared first on TechTrends България.

Интервюто със Станислав Георгиев е взето на 16 декември и е разделено на три сегмента, които обхващат основните теми – за ситуацията около „Булсатком“, за пазара в България и за съдържанието, продуктите и услугите на компанията.

Част I: За компанията

Поехте „Булсатком“ в интересни и динамични времена. Какво се случи през последните две години с оператора?

Интензивността на работата на „Булсатком“ не е спирала от първия ден, в който поех управлението – 1 април 2020 г. Но такива бяха очакванията на всички, включително на инвеститорите, които са и кредитори на дружеството. Последният факт е доста позитивен фактор, защото тези които са финансирали „Булсатком“ имат пряк интерес за успешното развитие на компанията в бъдеще, а не целят само да си върнат кредитите.

Първата задача на групата от инвеститори е била да предприеме тежко финансово преструктуриране. След като този процес е завършен през октомври 2019 г. на практика те решават да вкарат „Булсатком“ в една нова линия, в която компанията се управлява професионално, с ясно поставени цели и бъдеще на устойчив растеж. Много от тези цели, аз и моят екип, постигнахме в рамките на последните 18-19 месеца.

Дълги години „Булсатком“ е била управлявана като семеен бизнес. Това е носило редица позитиви за бившите собственици, но и доста негативи, които в крайна сметка водят до финансовия колапс на оператора. След преструктурирането на собствеността и на дружеството, то не само се стабилизира, но и се промениха множество вътрешни процеси.

„Дълги години, „Булсатком“ е била управлявана като семеен бизнес с всички позитиви и негативи от това“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

За съжаление, през това време ние бяхме подложени на различни атаки от един от бившите собственици. Защото е много лесно да докараш една компания до финансов колапс, тя да бъде заздравена впоследствие от инвеститори и кредитори, с инвестиция над 30 млн. евро. А накрая, да имаш претенции, че след всичко това фирмата си е твоя и те са само „на гости“.

Ситуацията около „Булсатком“ е до голяма степен „опипване“ на пазара от страна на част от инвеститорите ни, например Европейската банка за възстановяване и развитие и фондът Black Rock, които са сериозни институции. Не бих се изненадал, ако преосмислят своите бъдещи участия в страната след цялата абсурдност на случващото се с нас и не без малкия принос на медиите, които предпочитат да отразяват скандалното, произлизащо от Пламен Генчев, вместо да проверят фактите, преди да пишат.

Претенциите на Пламен Генчев са, че по договор има опция да изкупи компанията за 100 млн. евро – съществува ли такава клауза?

Искам да направя едно уточнение – тъй като аз съм управител на компанията, а не собственик, аз съм повече наблюдател на тези спорове. Моята роля е да развивам „Булсатком“ от името и за интересите на всички акционери и съм уважавал всички от тях във времето, включително и самия Пламен Генчев. Да, разбирам, че той е имал възможност да изкупи компанията обратно срещу цена, базирана на конкретна формула. Но също така, аз лично заварих още от идването си сериозен външен интерес от няколко големи стратегически инвеститори, които пожелаха да правят дю дилиджънс (подробен одит преди придобиване – бел. ред.) на оператора.

Основните акционери бяха категорични, че при добра външна оферта, тя ще бъде приета. Интерес имаше от инвеститорите на големите български телекоми, френски медиен конгломерат, който търси цели за навлизане в региона, голям телеком от западната ни съседка, и др. Този процес беше в напреднала фаза, преди Пламен Генчев да заяви опцията за обратно изкупуване.

„Имаше силен външен интерес за придобиване на „Булсатком“ преди офертата на Пламен Генчев“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Съответно, към края на 2020 г., вече имахме ясни индикации за оценката на „Булсатком“ от потенциалните стратегически инвеститори, за които споменах. Броени дни преди да изтече срока на Генчев, той се възползва от опцията, като взима банков кредит от Първа Инвестиционна Банка (ПИБ) за малко над 100 млн. евро. Като, според Търговският регистър, в залога му пред банката е и фирмата „Розенфелд и Ко“, собственик на каналите ТВ+, Спорт+, и т.н.

Пламен Генчев често отрича пред медиите връзка с „Розенфелд и Ко“ и ТВ+, но фактите са факти и официално публикуваните документи са там, за проверка на всички заинтересовани страни. По офертата му разбирам, е имало навременни технически забележки от страна на инвеститорите за несъответствия между споразумението и приложената методология за изчисление на основни финансови показатели, които са фактор във формулата за окончателната оценка на компанията. Съответно, тя е била върната за корекция, с ясен коментар кое, как и защо.

Вместо ново и редактирано предложение, Пламен Генчев предпочете спор през арбитраж в Лондон. Ние като ръководство продължихме да обслужваме „дю дилиджънс” процесите от страна на Пламен Генчев, ПИБ и прескочилите към следващата фаза стратегически инвеститори, които съответно доведоха през лятото до спечелване на най-добрата оферта, а именно тази от страна на Спас Русев.

Очаквате ли тя да бъде финализирана?

Ние, още лятото обявихме сделката за финализирана, има подписано споразумение за продажба и придобиване между инвеститорите и Спас Русев, просто самата трансакция не е завършена. Аз лично очаквам това да се случи през първото тримесечие на новата 2022 г., тъй като тези неща отнемат време.

Ще промени ли смяната на собствеността стратегията и дейността на „Булсатком“?

Не, според мен поне не. Такива са впечатленията ми от новия потенциален стратегически инвеститор. Дори почувствах още по-силна подкрепа от него за това „Булсатком“ да бъде подсилен като водещ ТВ оператор на българския пазар. Нищо чудно, аз и моят екип да продължим да сме начело на компанията и след влизането на новия собственик. За да може да продължим с изпълнението на нашите стратегии и цели, които явно съвпадат с тези на новия инвеститор.

Как се отразява работата на назначения синдик на оперативната дейност на „Булсатком“?

Синдик Миглена Стамболиева е огромен професионалист и тя се шегува, че ще бъде най-краткия такъв в историята на дадена компания. Адвокатите на Пламен Генчев са успели някак да убедят един от двата състава на Апелативния съд, разглеждащ жалбите им, че е имало разпиляване на имуществото и опасност от разпродажби, за което е назначена тази временна мярка. Например, от последното заседание разбрах, че току що съм бил разпродал оптичната мрежа на компанията, но не можахме да разберем на кой точно.

Реалността е съвсем друга, тъй като компанията е под зоркия поглед на институции като Европейската банка за възстановяване и развитие и фондът BlackRock, които няма как да допуснат нередности. Синдикът ясно вижда това и заедно моментално изградихме процеси за работа, които по никакъв начин не пречат на оперативните такива. Това е временна мярка, която според нас няма да продължи дълго.

Делото за несъстоятелност ще се гледа през януари – какви са ви очакванията по него?

Да, предполагаме това ще е и последното заседание. Това се случва след всякаквите опити, до момента и за съжаление успешни, да се протака спора. Бяха използвани какви ли не измислени аргументи от страна на другите страни. Делото е породено от чисто търговски спорове между „Булсатком“ и двете компании за съдържание – „Розенфелд и Ко“ и „БГ Топ Мюзик“. Едната е бивш наш контрагент, а с другата все още работим. Договорите с тях ги заварихме и като дългогодишен експерт в областта на ТВ сегмента, мога да кажа, че техните параметри не бяха пазарни. Въпреки това, ние ги толерирахме и работехме дълго време с тях, защото тяхното съдържание беше ключово за нас.

Близо една година, с добра воля и намерения, преговаряхме с тях параметрите на договорите, но без успех. Затова в момента, в който намерихме заместител на ТВ+ и другите ТВ канали на „Розенфелд“, се разбрахме за по-ниски месечни такси, но впоследствие те подадоха иск за разликата. За да избегнем потенциалните проблеми, платихме цялата сума, но и внесохме контра иск за нея.

„Компанията е стабилна финансово, вече не е в положението от преди 2017 г. и разполагаме с достатъчно оперативен ресурс“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Вместо да оттеглят молбите за несъстоятелност, веднага се появиха едни фактури – „фантоми“ – от предходни години, които не фигурираха в договорите или счетоводните книги, само, за да се продължи съдебния процес. Можем само да гадаем какво точно преследва Пламен Генчев като стратегия – може би се опитва да унищожи „Булсатком“, вместо да позволи компанията да премине в друга фаза на развитие с мощни стратегически инвеститори, без неговото участие.

Затова съм спокоен по това дело, провокирано изцяло от частни интереси. Компанията е стабилна финансово, вече не е в положението от преди 2017 г. и разполагаме с достатъчно оперативен ресурс. Самите спорове, по които съдът трябва да съди дали сме платежоспособни или не, са чисто търговски, а не икономически. Радвам се, че успяхме за няколко години, не само да изправим компанията на крака, но и да върнем блясъка на марката „Булсатком“.

На 15 декември изтече лиценза за мобилните ленти 2x5MHz в 1 800MHz спектъра, подновихте ли го и какви са намеренията ви за мобилната мрежа?

Не, не сме. Мобилната мрежа в комбинация с амбициозния проект за собствен сателит са двете основни причини, „Булсатком“ да изпадне във финансовия колапс през 2017 г. В момента на моето появяване в компанията, мобилната услуга вече генерираше около 3 млн. лева годишна оперативна загуба и беше нормално да се фокусирам върху стратегия за спиране на този теч.

Самият мобилен лиценз е ценен актив в смисъла на честотния спектър. Затова се борим в съда, срокът за ползването на честотите да ни бъде удължен до 2023 г. Защото ние получихме този ресурс реално през 2013 г., заради две години обжалвания на един от телекомите. За нас това би било справедливо, защото искаме да ползваме лиценза 10 години, както е по документи.

Притежанието на честотна лента и поддържането на мобилна услуга върху нея не са задължително взаимосвързани неща. Има други начини, по които може да монетизираме честотите или пък да предоставяме мобилна услуга, но без да развиваме собствена инфраструктура и да притежаваме радио спектър. Българският пазар е силно развит и все по-насочен към пакетните услуги, затова мобилните такива ще са нещо, към което ние винаги ще проявяваме интерес, след като клиентите ни намират логика в това.

Тогава каква ще е съдбата на инфраструктурата, която вече сте развили?

Мобилната инфраструктура също е ценен актив, който изненадващо си увеличава стойността във времето. Това важи най-вече за базовите станции или по-конкретно самите сайтове, кули и мачти, а не като оборудване. Големите играчи, като Orange, Deutsche Telekom, America Movil и др. по света засилват инвестициите си в подобна инфраструктура. Базовите станции в момента са това, което навремето бяха шахтите при разгръщането на оптичния интернет.

Затова се забелязва и тенденция в която телекомите отделят своята инфраструктура в отделни дружества. PPF Group го направиха с „Теленор“,  Deutsche Telekom го направиха в някои пазари и няма да се учудя в България в един момент това да го сторят „А1 България“ и „Виваком“.

„Мобилната мрежа е ценен актив, който ще се опитаме да монетизираме “ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Обмисляме варианти, но предвид споменатата тенденция за засилване на значението на мобилните кули, имаме интерес да позадържим подобен ценен актив. Който ще се опитаме да монетизираме по някакъв начин. До момента не е било успешно извършвано, надявам се това да се промени скоро.

Част II: За пазара

На пазара за сателитна телевизия се засили конкуренцията с два нови оператора – „Поларис“ и „Неосат“, виждате ли заплаха от тях?

Не виждам никаква заплаха нито от едната, нито от другата компания. Не е толкова трудно да стартираш сателитен оператор, трудно е да привлечеш критичен брой клиенти, които и да задържиш. За нас, най-големите ни конкуренти са двата конвергирани телекома. Също така влияние оказва сивият пазар за ТВ разпространение. Това са малките оператори, които имат идентичен с нашия бизнес модел с необвързващи договори с предплащане. Но те не декларират точен брой абонати и често излъчват реално пиратско съдържание.

„Най-големите ни конкуренти са двата конвергирани телекома и сивия пазар за разпространение на телевизия“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Знаете, че при нас важен индикатор е т.нар. churn или изтичането на абонати. Аз като изпълнителен директор на „Булсатком“ трябва да знам защо си тръгват някои клиенти и къде отиват. За да мога да ги задържа или привлека отново. Оказва се, че над 50% от тях се ориентират към „сивите“ играчи, а не към големите телекоми. Затова според мен е важно да се намери работещо решение за сивия сектор.

Подчертавам решение, а не унищожаване. Защото донякъде, „Булсатком“ страда от същите проблеми, каквито имат и малките оператори. Това е фактът, че предоставяме основно ТВ и интернет услуга. Когато двата телекома обезценяват тези продукти с по-големи пакети, с включени например мобилни услуги, това не е полезно за пазара. Малките компании не могат да се борят с тях, без да прибягват до незаконни или на ръба на закона действия.

Лидерската позиция на „Булсатком“ при телевизията ни дава мащаб на бизнеса и чрез него можем да се конкурираме с големите играчи. Но при малките това е проблем, който трябва да бъде решен. Не трябва обаче да стигаме до ситуация, в която единственото решение е те да бъдат задушени, затворени или изкупени.

„„Булсатком“ е в уникална позиция да е лидер на ТВ пазара и да не предлага абонаментни договори“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

„Булсатком“ се намира в уникална позиция и това ни отличава от останалите, ние сме голям оператор, но единствен от останалите телекоми, който предлага услуги без абонаментен договор. Плащаш – гледаш, не плащаш – не гледаш. Може да имаш сигнал на вилата си и да ползваш ТВ услугите, само когато си там. Това нещо го няма при другите два телекома и е характерно за малките доставчици. Българските потребители имат страх към обвързващите договори и това е голямо предимство за нас.

В момента сме свидетели на ново изкупуване на малките оператори…

Да, но това е резултат от дългогодишно задушаване на пазара. Това става с ценова атака и после стават лесни мишени за придобиване.

Смятате ли, че малките оператори ще изчезнат след няколко години?

Не и не искам да изчезнат. Защото малките компании са много полезни за развитието на пазара. Те изграждат инфраструктура на места, които са икономически неизгодни за телекомите. Също така, те задават по-висок стандарт за обслужване. Някои иновации също тръгват от тях, защото по-малките дружества са по-гъвкави и по-лесно могат да въведат нови идеи.

„Малките оператори са полезни за развитието на пазара и трябва да се намери решение за по-лесната поява на нови компании“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Процесът на окрупняване не е задължително да е противоречие на съществуването на независимите оператори. Това е нещо естествено в една работеща пазарна екосистема. За много предприемачи, продажбата на добра цена е крайна цел. Затова консолидирането не е смъртна присъда за малките оператори, а естествено развитие.

От друга страна, смятам, че условията за създаването на нови компании в този бранш трябва да се подобрят. Имаме идеи, готови сме да ги обсъдим с управляващите. На мнение съм, че решение може да се намери и с помощта на държавата да могат малките оператори да съществуват на напълно пазарен принцип.

Налагането на национален роуминг (споделяне на мобилната мрежа) на телекомите за малките ли е решение на проблема?

Това е търговско решение, което зависи от това дали телекомите, имат икономически интерес от подобен ход. Дали ще могат да намерят съответната синергия с някои от малките оператори, дали последните ще се използват като поддоставчици или други партньорски отношения. Но тук говорим за търговски отношения, в които бизнесът трябва да се саморегулира.

„Големите оператори трябва да загърбим краткосрочния ни интерес и да погледнем на развитието на пазара в по-дългосрочен и стратегически план“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Държавата трябва да осигури справедливи условия за всички, тъй като в момента се толерират недъзите на малките оператори, които дразнят големите оператори (напр. висящи кабели, недокументирани мрежи) но пък се и толерира ценовия натиск от страна на големите, където Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не задълбочава достатъчно анализите си, дали са наистина финансово обосновани тези цени на ТВ пакети. Оттам насетне, бизнесът ще намери своя баланс. България все още е една от малкото държави в Европейския съюз с над 300 доставчика на ТВ и над 600 на интернет.

Ние, големите оператори трябва да загърбим краткосрочния ни интерес и да погледнем на развитието на пазара в по-дългосрочен и стратегически план. За да може да изградим устойчива среда за сектора.

Част III: За съдържанието

Какви са целите на „Булсатком“ в средно и дългосрочен план?

Категорично искаме да запазим лидерството на ТВ пазара, както и да повишим абонатите и съответно приходите. Имаме план как ще го постигнем. Стратегията ни от последните две години е да се върнем, към това, което „Булсатком“ прави най-добре – да предоставя качествено ТВ съдържание на крайните клиенти. Със сигурност не смятам, че нашият потенциал е да сме конвергиран телеком.

Вместо това ние ще се концентрираме в предоставянето на ТВ съдържание. Сега преди празниците пускаме сериала Deutschland в нашия канал Action-Box. За първи път в България се пуска сериал, който е хитов от платформата Amazon Prime Video. Това сме ние – целим да намираме най-доброто съдържание и да го предоставяме легално на крайните потребители. Ще е тъжно ако няма качествено съдържание по телевизията в домовете в България, защото на много места хората приемат телевизията като основния източник на забавление.

Какви промени в лицензираното съдържание настъпиха през последната година-две в „Булсатком“?

HBO беше първото нещо, което трябваше да върнем, абсолютен приоритет и затова подписахме отново с тях тази година. Не беше лесно, защото се оказа, че предишното ръководство не е било напълно коректно и имаше натрупани задължения, заради които излъчването на каналите на HBO беше спряно през 2016 г. Пуснахме също така и каналът Dizi (TDC). Хората може да говорят, че не харесват турските сериали, но малко хора знаят, че южната ни съседка е вторият по размер производител на съдържание след Холивуд. Те имат много, наистина много качествена продукция. В този канал ще видите, както някои от по-старите заглавия, така и доста нови, които са наистина на високо ниво.

„Булсатком“ не само го вкара в България, но и държи правата за него. Те не са ексклузивни и всеки, който иска да го добави към портфолиото си може да се свърже с нас и при равни условия да им го предоставим. Това е новото съдържание, което вкарахме и засега е доста успешно. Заменихме каналите на „Розенфелд и Ко“ с нови три – action-box, cine-box и comedy-box, които са с много различно съдържание, в което има доста европейски продукции, филми от фестивали и др. Повечето са неизлъчвани досега в България.

Перлата в короната на новото съдържание на „Булсатком“ е b1b-box – това е новият ни спортен канал. Той излъчва само български спортни събития, като целта му е да популяризира родните спортове. Забавното е, че каналът е създаден от белгиец – Ерик Карлтън, който е бившият представител на Eurosport за региона. След като прекратихме излъчването на La Liga (испанското футболно първенство), обсъждахме, че все пак спортът е определящ за имиджа и запазената марка на „Булсатком“. Ние сме компанията, която докара международния премиум спорт в страната и го популяризира през първите години на новото хилядолетие. Това е в нашето ДНК и ние нямаше как да разделим спорта и нашата марка.

„Перлата в короната на новото съдържание на „Булсатком“ е b1b-Box – спортен канал, фокусиран изцяло върху популяризирането на българския спорт“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Затова приехме дългогодишната мисия да популяризираме българския спорт. Парите, които бяха заделени за La Liga бяха пренасочени почти изцяло за тази кауза. Помогнахме за създаването на новата продуцентска компания Circle Media, чиито собственик отговаряше за каналите Max Sport на „А1 България“. Чрез тази компания в момента се стремим към висококачествено отразяване на българския спорт.

За да има интерес, трябва да има интрига, да има разпознаваеми атлети и отбори. По тази причина ние инвестираме в различни потенциални категории, като наскоро в световното първенство по волейбол за младежи през септември. Не само откъм излъчване, но и откъм популяризация – всеки един от нашите волейболни национали получи по няколко билборда из страната. България преди дни спечели златен медал по вдигане щанги на световно. Ако трябва да сме честни, за родния спорт не е правено много през последните години от операторите и ние прегръщаме тази идея в наша кауза. Защото всичко се завърта като едно колело и ни се опитваме да го задвижим, в момента.

„Булсатком“ ще работи ли по връщането на ексклузивните права за големите международни спортове и първенства?

Нашият фокус ще е върху b1b-box, който няма да е премиум канал. Той е наличен в базовите планове и ще се издържа от реклами. Ние излязохме от модела с премиум спортовете, тъй като те в момента са развити и адаптирани успешно и качествено в България. Имат прозрачни и равни условия за всички, затова „Булсатком“ ги предлага като дистрибутор. Бизнес моделът им работи – купуваме ги, предлагаме ги, взимаме процент. Не искаме да разваляме нещо, което е успешно и полезно за всички. Предпочитаме, да създадем нещо ново, с друга добавена стойност, което да има ефект върху българския спорт и общество.

Какви са близките планове за пускане на ново и качествено съдържание на „Булсатком“? Disney+ отложиха местния си дебют за 2023 г. например?

Преговаряли сме и провеждаме с подобни големи платформи като Disney+, Netflix и др. Включително и нови такива на световно ниво, които тепърва ще излизат на пазара. Това е нещо, което ние категорично смятаме, че е част от нашия бизнес модел. Със сигурност, „Булсатком“ ще се стреми да ги привлече към своето портфолио.

Не е лесно, защото България е малък пазар. Локализирането е скъп процес за всеки един език. Например, Netflix навлезе в Румъния официално, но там са 24 млн. население и това е логичен ход. Размерите на пазара и монетизирането на продукта са основните фактори. Имаме идеи за различни съвместни партньорства, но ще видим. Колкото и странно да звучи, повечето такива компании за стрийминг платформи не са гъвкави. Това са големи корпорации вече, които работят като такива, с множество критерии и дълги процедури.

За по-обозримо бъдеще има няколко проекта, по които преговаряме в момента. Но все още не мога да обявя нищо конкретно, като имаме готови продукти, ще ги представим.

Платформите за онлайн телевизия вече са в центъра на всички големи ТВ доставчици в България – как се развива b-box и какви са плановете му за развитие?

Той ще стане мултиплатформен през следващите седмици, тоест ще може да бъде достъпен от браузър, например. Но по-важното тук е друго – b-box е един от най-иновативните ТВ продукти, които са пускани в региона изобщо. Използвали сме най-добрите практики на Google, Amazon и др. Това се дължи до голяма степен на факта, че е базиран на Android TV.

Когато се появи този продукт на Google аз се опитах да убедя цялата А1 Telekom Austria Group да мине на него. Телеком групата вече беше инвестирала много средства в своята Xplore TV и те бяха прекалено големи, за да може да се зачеркне всичко и да се почне наново. Но никой в ТВ индустрията не отричаше, че Android TV е иновативен продукт.

Какво отличава b-box от останалите решения на пазара?

Нещо, което b-box има, а другите нямат – е интелигентният архив. Тоест, всички заглавия са подредени по максимално прецизен начин, това е наше решение. Самият Android TV ни предоставя deep search – задълбочено търсене, което позволява повече и по-добри резултати, включително и чрез гласови команди. Както и да се търси в самите платформи, като например в HBO Go, в Spotify и др.

„Инвестирахме в b-box, за да има най-добрия хардуер на пазара и да предлага редица иновации“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Гласовото търсене е много бързо, което е както заради софтуера, така и заради хардуера. Инвестирахме доста в b-box, така че да бъде с един от най-мощните чипсети на българския пазар. Иновациите са много – например интегрираната лента с програмите, докато гледате даден канал, с много богати метаданни. Това е подробна информация за дадена продукция – актьори, режисьори и др. Към тях добавяме и специална система за каналите, така че те да не се разместват.

Имам доста опит в пускането на Android TV платформи. Преди „Булсатком“ съм помагал за такъв проект на Deutsche Telekom, например. Доста от добрите практики успях да ги пренеса тук. Пускането на b-box не е просто някакво моментно хрумване, а е иновативен продукт, зад който има доста ноу-хау.

Защо Android TV не е толкова популярна в България? Заради инвестициите ли?

Напротив, пускането на b-box е доста по-достъпно. Ако трябваше да изградя нова платформа от нулата с функционалностите, които имаме в момента, инвестициите щяха да са в порядъка на 15-18 млн. евро. С Android TV те са сведени до под милион евро.

Големите оператори нямат интерес от такова решение, защото те вече са инвестирали (на ниво групи) много средства за собствени платформи. Има и друг момент – с Android TV операторите нямат много свобода да променят дизайна на устройствата. Това все още е най-големият ужас на телекомите – да имат еднакви устройства.

„Големите оператори нямат интерес от такова решение, защото те вече са инвестирали много средства за собствени платформи“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Тук не говоря за българските оператори само, а за големите групи по принцип. Тази догма според мен трябва да остане в миналото, като най-важното е съдържанието, което се предлага и начина по който е представено в самата платформа, както и цената на която идва, а не визията на кутията. Телекомите все още си мислят, че последното ги идентифицира пред потребителите, с което не съм съгласен. Клиентите предпочитат постоянството и функционалността пред визията, когато става дума за ТВ услуги.

Чрез Android TV на практика „Булсатком“ пусна най-добрата платформа на пазара, за най-малко пари. Недостатъкът е, че тя не е напълно уникална и който пожелае от другите оператори може да направи почти същото.

The post Станислав Георгиев: Върнахме „Булсатком“ в стабилно състояние appeared first on TechTrends България.

В същото време, групата на „Нова телевизия“ ще бъде поета от Дирк Геркенс, който идва от медийния конгломерат на United Group – United Media. Досега, новият собственик на най-големия телеком и съответно на медиен гигант в България се въздържаше от назначаването на чужденци на най-високите постове.

Очакваната рокада

Смяната на Атанас Добрев беше до голяма степен очаквана. При финализирането на сделката, по източници на TechTrends е било сключено споразумение да не се правят големи промени в борда и в най-висшето ръководство на „Виваком“ в рамките на една година. Идеята е така да се постигне приемственост между старите и нови собственици. Самият Добрев обяви през август, че се оттегля от компанията. Това означава, че той няма да бъде част от управителния съвет от декември месец.

Освен за него, джентълменския едногодишен период важал и за Спас Русев. Българският бизнесмен и предишен най-големя акционер на „Виваком“ все още е в надзорния съвет на телекома. Оттеглянето му през декември от този пост може да разчисти пречките пред придобиването на „Булсатком“. Русев обяви преди няколко месеца, че е постигната сделка за купуването на най-големия сателитен оператор. Докато той е пряко свързан с „Виваком“, антимонополните регулатори трудно ще одобрят трансакцията.

Рокадата и поставянето на доскорошния директор на „Нова“, може да подскаже, че телекомът ще държи на силното развитие на медийното съдържание. Не е напълно задължително, Николай Андреев е бил финансов директор в „Нова“ десет години, преди да поеме поста на главен изпълнителен такъв. Затова връзката между двете не е пряка. Много косвена индикация е обединението на БАККО и АСТЕЛ, което беше обявено преди седмица. В двете организации силно влияние има ключов кадър от „Виваком“. Засега, преки доказателства за това няма, но като цяло посоката на развитие на телекомите е към конвергенция на мрежови услуги и медийно съдържание.

Краят на една епоха

Напускането на Атанас Добрев от управата на „Виваком“ слага край на една цяла епоха в българските телекомуникации. Той поема ръководството на компанията през 2013 г., като преди това е заемал позицията на главен финансов директор. Добрев е сред телеком мениджърите, които изгряват на българската сцена от „Глобул“.

Тези осем години бяха доста турбулентни за „Виваком“, особено когато става дума за собственост. Добрев поема компанията около година след като българския бизнесмен Цветан Василев, подпомаган от инвестиционното подразделение VTB Capital на едноименната руска банка, придобиват телекома. През 2015 г. се провежда търг на едно от дружествата по веригата на собственост и като основен акционер влиза Спас Русев, обезпечен с кредит от VTB. Това е оспорено от друг руснак – Дмитрий Косарев, който завежда дела.

През 2019 г. United Group придобиват „Виваком“ и след одобрението на сделката преструктурира значително дълга на компанията. От приватизацията на телекома през 2004 г. насам, почти всеки нов собственик финансираше трансакцията с тегленето на кредит, като за обезпечение се предлагаше самия телеком. Не всички случаи, но в един момент, „Виваком“ беше задлъжняла с няколкостотин милиона евро.

Атанас Добрев успя не само да оцелее при смяната на три собственика, но и да поддържа финансово стабилна компанията. Тя винаги е била на нетна печалба, ако не се взимат предвид големите дългове. United Group редуцира задълженията значително, като новите облигации, които пласира, за да финансира сделката бяха обезпечени от всички дружества в групата, а не само от „Виваком“, както беше преди.

The post „Виваком“ с ново ръководство или краят на една епоха appeared first on TechTrends България.