Затова технологията на британската компания е златен стандарт и де факто монополист при мобилните процесори. ARM отдава своята архитектура на останали проектанти и производители на чипове чрез лицензионни споразумения. Използвайки технологията за база, след това гиганти като Apple, Qualcomm, Mediatek, Google, Microsoft, дори и конкурентите Intel, AMD и Nvidia, разработват своите процесори. Значението на ARM е толкова голямо, че Nvidia трябваше да се откаже да придобие британската компания, след голям корпоративен и регулаторен натиск.

Партньорствата винаги са били в основата на успеха на технологичния разработчик от Острова. Симбиотичната връзка е толкова голяма, че дори санкциите на САЩ срещу Huawei и тяхното развойно звено за процесори HiSilicon не позволяват пълното скъсване с лицензите на ARM. Едно от най-емблематичните партньорства в индустрията до момента е това с Qualcomm. Процесорите Snapdragon са златен стандарт при смартфоните, особено във високия клас. Като са едни от най-производителните и с по-малко загряване от конкурентите до момента.

Тази идилия обаче е на път да рухне. Като истински гръм в силициевия рай, ARM може да спре лиценза на американския производител. Спорът между двете компании заплашва да разстроят изцяло пазара за потребителска електроника ако се задълбочи. Докато в краткосрочен план това може да навреди, не само на двете компании, но и на качеството на техниката, в дългосрочен може да помогне за засилване на конкуренцията в този сегмент. Трансформация, която вече се случва и без подобни радикални действия.

Съдебна ескалация

ARM е предоставила 60-дневно предизвестие за прекратяване на лиценза на Qualcomm. Това показват документи, предоставени неофициално на Bloomberg. Действието е вследствие на съдебен спор между двете компании от 2022 г., когато ARM завежда дело срещу Qualcomm.

Историята е повече от интересна – американската компания придобива по-малкия разработчик Nuvia година по-рано за 1.4 млрд. долара. След което, Qualcomm се опитва да прехвърли лицензите ѝ за ARM архитектура при себе си, но не уведомява британската фирма. Последната смята това за нарушаване на споразуменията, както с Nuvia, така и с Qualcomm. Позицията ѝ е, че лицензите не могат да се трансферират и затова завежда дело.

ARM решава да вдигне залозите и сега изпраща предизвестие за едностранно прекратяване на лиценза на Qualcomm. Информацията за него излиза часове след премиерата на новия чипсет Snapdragon 8 Elite, който американския производител представи, като основен флагмански процесор за смартфони за 2025 г. От ARM не коментират ситуацията, но от Qualcomm обявиха, че това действие е „опит за оказване на натиск върху дългогодишен партньор“.

Прекалено големи

Подобен може да се окаже наложителен, защото както ARM се е изградил като монополист със своята архитектура, така и Qualcomm има стабилни позиции при крайните продажби на процесори. В края на 2023 г. американската компания държи 23% от доставките на смартфон чипове и заема второ място, като лидер е Mediatek с 36%. Но силата на Qualcomm е в продажбата на процесори от висок клас, затова, компанията държи 34% от приходите. По този показател, очаквано Apple е първа с 39%, докато Mediatek има само 15%.

По този начин ARM влиза в съдебен спор с втория най-голям производител на процесори за смартфони, както като доставки, така и като приходи. Qualcomm отговаря за малко под една четвърт от първите и една трета от вторите. Спирането на лиценза за архитектурата ще доведе до огромни сътресения за всички на пазара.

Липсата на детайли затруднява анализирането на точните последствия. ARM дава два типа – за цялостната архитектура и за протоколите с инструкции за работа. Прекратяването на първия ще спре всички нови разработки, а на втория – ще оскъпи и удължи производствения цикъл. Според Bloomberg, става дума за последния, при което за всеки модел процесор ще трябва да се правят отделни продуктови споразумения.

Краткосрочно, най-големи загуби ще претърпят потребителите, които ще се лишат от едни от най-производителните процесори за смартфони. Празното пространство, което може да остави Qualcomm във високия клас бързо ще бъде заето. Но моделите на Mediatek, засега отстъпват с малко по производителност, както и имат по-високо загряване от утвърдения си конкурент. Компанията направи сериозни усилия в тази посока и смали разликата през последната година, но все още не е успяла напълно да задмине по характеристики чиповете на Qualcomm.

Смяна на политиката

Спорът между ARM и Qualcomm е до голяма степен вследствие на новите ръководители на двете компании. Рене Хаас, главен изпълнителен директор на първата смята, че британският разработчик трябва да предоставя по-завършени дизайни, които да не включват само архитектура и протоколи. Освен това, натиска за по-големи лицензионни такси, които партньорите на ARM да плащат. Победа над един от водещите производители ще позволи на британския разработчик да упражнява подобен натиск и над останалите.

От своя страна, Кристиано Амон, главният изпълнителен директор на Qualcomm се опитва да намали зависимостта на производителя от ARM. Това включва и фокусирането върху собствени разработки и търсенето на нови пазарни ниши, в които двете компании може да се окажат конкуренти.

Прекратяването на взаимоотношенията между тях може да бъде пагубно и за двете страни. Причината е, че нито ARM, нито Qualcomm са в позиция да си позволят пълно прекратяване на отношенията. Бизнесът на двете компании зависи все още силно един от друг и въпросът е кой ще загуби повече.

ARM рискува с този ход, защото Qualcomm може да бъде по-потърпевш ако наистина се прекратят лицензите. Но от друга страна задава предупреждение за останалите производители, които могат в един момент да започнат да инвестират в нови архитектури за замяна на настоящата и доминиращата при смартфоните такава.

The post Гръм в силициевия рай appeared first on TechTrends България.

Това е изписано на Единствения пръстен от фентъзи романите на Дж. Р. Р. Толкин „Господарят на пръстените“ и „Хобитът“. Създаден да може да контролира останалите магически пръстени, той притежава изключителна мощ.

Този който го носел бива възнаграден с огромни свръхестествени сили. Проблемът е, че в един момент пръстенът започва да влияе на своя собственик, да го прави зависим от него и в един момент – да го отслабва. Той става притегателен инструмент за власт и сила, както на добри, така и на лоши персонажи. В поредицата на Толкин, главните герои непрекъснато са изкушавани от него. След като става ясно, че който го носи рано или късно губи контрол над пръстена, добрите сили решават да го унищожат.

Развитията в сферата на генеративния изкуствен интелект (AI) от последното десетилетие започват да наподобяват творбите на Толкин. Новата технология постепенно се превръща в Единствения пръстен – обсебваща, изкушаваща с потенциала си, но и с голяма вероятност в един момент да не може да бъде контролирана. Силата, която притежава може да ни отключи невероятно благоденствие или пък да ни заличи като цивилизация.

Битката се разиграва между основните технологични гиганти, някои от най-влиятелните милиардери на планетата, а отскоро включване и на основните държави в опит да регулират AI. Както възможностите на изкуствения интелект тепърва ще се разкриват, също така това ще се случва с опасностите и зависимостите. Дали в един момент няма да сме изправени пред избора да унищожим тази технология преди да е станало късно по подобие на Единствения пръстен или това сравнение просто ще загуби актуалност във времето е един хубав въпрос над който може би е хубаво да се замислим.

Двете визии – Мъск срещу Пейдж

Юли месец 2015 г., милиардерът Илон Мъск празнува 44-ия си рожден ден на парти с около 30 човека. Гостите се забавляват, а рожденикът релаксира до лагерен огън в близост до басейна, заедно с дългогодишният си приятел и тогавашен главен изпълнителен директор на Google Лари Пейдж. В един момент разговорът прераства в яростен спор за това дали изкуственият интелект ще възвиси или унищожи човечеството.

Пейдж излага визия за дигитална утопия в която рано или късно хората ще се слеят с AI. Различните форми на интелигентност (човека самостоятелно, AI с човек или само AI – бел. ред.) ще се конкурират за контрол и една от тях ще излезе победител. Мъск от своя страна го контрира, че ако това се случи ще е краят за нашата цивилизация. Просто защото машините ще ни унищожат.

Пейдж е напълно убеден, че това е посоката, която трябва да се преследва. Той стига дори до крайност, като обижда Мъск на „видист“ – човек, който защитава неприкосновеността на различните живи видове. В контекстът, значението има и друг смисъл, че милиардерът е против технологичният напредък. По-късно, Мъск коментира, че тази обида е „последната капка“ в отношенията между двамата. Спорът толкова се разгорещява, че в един момент всички гости на партито се скупчват около тях.

Първи беше DeepMind

Историята е повече интересна и разказана за първи път в детайли от New York Times. Както и самото щатско издание подчертава, този спор полага основите на последвалата надпревара за контрола над AI, която продължава до момента, но кулминира със скандалите около OpenAI в края на 2023 г. Визията на Пейдж кореспондира с дългосрочните стратегии на технологичните гиганти, които искат да разработят новата технология в затворена среда. Тоест, те единствени да знаят какво се случва, на какво са способни техните AI системи и съответно на кой и колко да предлагат.

Но преди да се стигне до OpenAI, битката между Пейдж и Мъск се пренася към друга обещаваща компания – DeepMind. Основана през 2010 г. в опит да се разработи генерален изкуствен интелект (AGI) или система, която да е равнопоставена и дори да превъзхожда човешкия. Алгоритмите на DeepMind постепенно започнаха да се обучават да играят различни ретро гейм заглавия.

Техният прогрес привлича погледите, както на Мъск, Пейдж, така и на повечето технологични гиганти. Първоначално някои от тях, включително и екстравагантния милиардер стават миноритарни инвеститори. Но в един момент апетитът за DeepMind става прекалено голям. Стига се буквално до аукцион за DeepMind в края на 2012 г., в който участва почти цялата Силициева долина. По-малките окапват бързо, в един момент и Microsoft се отказва. Остават Google и Facebook. Първите предлагат 650 млн. долара, вторите повече, но при по-неблагоприятни условия. Така, DeepMind става притежание на Google, като сделката е финализирана чак през 2014 г.

Близо една година още минава в преходен период, в който старите акционери все още присъстват под формата на етичния борд към AI компанията. Но след като Google напълно овладява DeepMind, този своеобразен съвет е разпуснат след едва една среща през август 2015 г. Технологичният гигант затваря за външни лица последващите действия на екипа на звеното.

OpenAI – резервният вариант

Таймингът е брутален – DeepMind е овладян малко преди спорът между Мъск и Пейдж. Месец след него, Google премахва етичния борд на компанията. Горе-долу по същото време Мъск се среща със Сам Алтман, а през декември 2015 г. последният основава OpenAI, заедно с Илия Суцкевер, Грег Брокман и няколко други големи имена в областта. Милиардерът също влиза в борда на директорите.

Всичко това е форсирано от скоростния и скрит вече напредък на DeepMind и Google. Алгоритмите на новото AI звено успява да победи на древната игра Go световният шампион. Историческото постижение допълнително тласка Мъск да действа със свой аналог на DeepMind. OpenAI влиза в точно тази роля, като е основана първоначално като дружество с идеална цел. В същият момент разработките трябва да са в отворен код, който постепенно да бъде предоставян на всеки желаещ.

Това е визията на Мъск за развитие на AI – прозрачно и контролирано от общността разработване на новата технология. При това от дружество, което не работи за печалба. Осигурените първоначални инвестиции трябваше да осигурят оперативните разходи на OpenAI. През 2017 г. обаче се случват две неща. Първото е, че Мъск е притиснат да намали компаниите, които „надзирава“ и се оттегля от борда на директорите.

Второто е, че OpenAI свършва парите и Алтман намира ново финансиране от Microsoft. Излизането на Мъск от борда развързва ръцете на главния изпълнителен директор и той създава през 2018 г. търговско дружество в рамките на това с идеална цел. Това създава един дуализъм в рамките на OpenAI, който позволява на компанията да преследва печалба, въпреки все още алтруистичната си специфика.

Краят на „дуализма“

Последствията от тези действия са съдбоносни за OpenAI. В рамките на пет години Microsoft се превръща в най-големия акционер в компанията, като е налял над 13 млрд. долара. През това време дуалистичното дружество представя сензацията ChatGPT, както и няколко други съпътстващи платформи като Dall-E и др. Те отварят вратите за т.нар. генеративен AI, в който потребителите могат да създават разнообразно съдържание само чрез задаването на базови параметри чрез текст (или глас).

Microsoft се възползва максимално от това партньорство и започна интеграция на инструментите на OpenAI в своите платформи. AI компанията започна да налага почти пълната палитра от актуални бизнес практики в софтуерната индустрия. Създаде платен абонамент за повечето си функционалности, започна да предлага и допълнителни услуги за корпоративни клиенти.

Всичко това предполага все по-голямото затваряне на OpenAI и преминаването от визията на Мъск, към тази на Пейдж. Накрая, ситуацията ескалира с отстраняването на Алтман и първоначалния бунт на борда срещу него. Microsoft се намесва и де факто предоставя избор – унищожаване на OpenAI с преливането на целия персонал в софтуерния гигант или запазване на обновената визия на компанията. Историята сме я описали по-подробно в нашия разбор от миналата година. Краят ѝ обаче елиминира дуализма в OpenAI, която вече прегръща изцяло ролята си на партньор на Microsoft.

Падна ли последната крепост

Визията на Пейдж изглежда излиза победител за момента. Google, Facebook, Amazon и др. развиват собствени затворени AI модели. OpenAI е в плътната прегръдка на Microsoft и достъпът до нейните постижения ще бъде напълно отрязан за външния свят. За момента това са и основните играчи, които могат да предложат толкова прецизни генеративни AI модели. Които еволюират доста бързо, предвид напредъкът на технологията за последните две години.

Илон Мъск не се отказва лесно и през март 2023 г. основава xAI – поредната собствена компания за развитие на изкуствен интелект. В рамките на шест месеца е пуснат и първия езиков модел Grok, който трябва да бъде аналог на ChatGPT. Той обаче се оказва проблемен и с доста повече „халюцинации“ от основните си конкуренти.

Това е състояние в което, когато AI алгоритмите не могат да намерят отговор на заданието си измислят собствен. Подобни действия може да са насърчаващи за творческа работа, но не и когато такава трябва да е базирана на проверируеми факти. Моделите на OpenAI, Google и другите също не са застраховани от „халюцинации“, но при Grok нещата бяха малко по-екстремни. Все пак постиженията на xAI за половин година са повече от обещаващи и дават поне някаква надежда, че ще има кой да реализира визията на Мъск за развитие на AI.

Генералният AI – истинският единствен пръстен

Формалният повод на борда на директорите на OpenAI да отстрани Алтман може да се окаже ключът към създаването на този Единствен пръстен на изкуствения интелект. Според Илия Струцкевер, главният изпълнителен директор е укривал ключови технически пробиви от останалите, както се е отклонил прекалено много от първоначалната идея на компанията.

В писмо до борда, инженери от OpenAI твърдят, че са постигнали значителен напредък при генералния изкуствен интелект (AGI). Различните езикови модели до момента като ChatGPT могат да бъдат оприличени като по-малките пръстени от поредицата на Толкин. Генералният AI влиза в ролята на Единствения пръстен, който ги контролира. Конкретно за OpenAI става дума за проекта Q* или Q-Star.

Този алгоритъм има за цел да се научи да решава самостоятелно математически задачи. За разлика от останалите модели, при него се изисква достигането на много точен и единствен отговор. Калкулаторите и компютрите решават подобни уравнения от десетилетия, но те извършват само пресмятанията и дават отговора, но не и пътя до него. Формулите и начина за изчисляване досега се подаваше от хора. Q-Star трябва да премахне човешкия фактор. Инженерите от OpenAI твърдят, че новият модел вече решава задачи от основното училище. Тяхното писмо до борда е било изпратено ден преди уволнението на Алтман и се смята за основен катализатор за това решение.

Математическият AI ще е първата голяма стъпка към създаването на AGI, смятат някои експерти. Други отиват по-далеч, като казват, че такива алгоритми вече постигат първите степени на такъв генерален изкуствен интелект. Във всички случаи евентуалното достигане на функциониращ AGI ще доведе до състояние, в което двете визии на Мъск и на Пейдж ще бъдат поставени на изпитание.

Назряващата съпротива

Налагането на изкуствения интелект се смята, че ще доведе до истинска индустриална революция. Някои прогнози дори смятат, че тя ще има значително по-голям трансформационен характер отколкото досегашните. Ефектите от генеративния AI започват да се усещат. Редица държави, сред които Европейския съюз (ЕС), САЩ и Китай започнаха да създават закони, които да регулират новата технология. В същия момент, някои ключови играчи в различни сектори предприемат различни действия ако не да спрат, то поне да направят приемането на AI по-контролиран процес.

Докато ЕС първи скочи в лодката за регулиране на новата технология, то почти също толкова бързо включване на САЩ и Китай може да се каже, че е изненадващо. Брюксел се опитва по типичния си бюрократичен начин да обхване максимално всичко свързано с AI – разработване, прилагане, обучение, данни и др. От друга страна, ЕС тръгва да пречупва своите правила по-скоро в това изкуствения интелект да не се използва за следене, отколкото за това кой притежава контрола над алгоритмите – хората или самите машини. Но поне ограничава до кои системи може да се прилага.

САЩ и по-скоро Белия дом предложиха пътна карта за създаване на ново законодателство, което да обхваща и AI. За момента визията на Вашингтон не е напълно изкристализирана, но практиката досега показва, че най-вероятно ще се действа на парче с множество закони и нормативни актове. Китай също за момента е очертала 24 насоки за AI, които по-скоро обхващат само генеративния изкуствен интелект.

Докато най-влиятелните световни правителства все още се ориентират в посоката на регулациите, компании от различни сектори взимат мерки. Някои като Canon, Adobe и др. създават механизми за разпознаване и дигитално маркиране на AI създадено съдържание. Други като New York Times решават да съдят OpenAI и Microsoft за нарушаване на авторските права при обучението на алгоритмите.

Пълна неподготвеност

Последният пример показва, че законодателствата по света не са готови за AI технологията. Друг е въпросът, че точно авторското право никога не е било коректно адаптирано за иновациите от близо век. Последните големи промени бяха свързани с дигитализацията на съдържанието, но те реално бяха автоматично пренасяне на старото законодателство, което да обхване новите формати. Битката в този сектор ще бъде доста силна, предвид силното лоби и на двете страни.

Желанието за регулиране показва няколко неща. Първо, че светът не е готов да посрещне нарастващата мощ на AI, дори и само тази на „по-малките пръстени“ или езикови модели. Второ, възможността за контрол над алгоритмите също изглежда, че лесно може да се изплъзне от ръцете на човека. Пак говорим за по-простите езикови модели и може само да гадаем докъде могат да се разпрострат възможностите на напълно развит AGI. С което отново се сблъскваме със спора от началото между Мъск и Пейдж. В момента сме поели повече по пътя на втория, но все още не е късно да сменим с този на първия.

The post Единствен AI ще ги владее appeared first on TechTrends България.

Неговото начало е положено преди десетилетия, когато БТК притежаваше почти цялостен монопол на подземната опорна инфраструктура. След законодателни промени и премахването на висящите кабели, всичко трябваше да мине в шахтите. Условията и цените тогава ги определяше телекомът.

От първите години на 21 век досега пазарът се промени значително. „Виваком“ не разполага единствен с канална мрежа, особено в големите градове. Някои компании изградиха своя, част от инфраструктурата на комуналните дружества, като енергоснабдяването също е налична в определени случаи за прокарване на кабели.

Въпреки всичко, вниманието на основните играчи отново е привлечено от „Виваком“. Компанията внася желание да повиши таксите с около 25% за ползване на каналната мрежа. Основните ѝ конкуренти се жалват пред Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и тя решава да задължи телекомът да се придържа към приетите миналата година общи условия. „Виваком“ от своя страна обяви, че ще обжалва решението пред съда.

Водени от инфлацията

Аргументът на „Виваком“ е сравнително прост – цените за достъп и ползване на каналната ѝ мрежа не са пипани от няколко години. Затова телекомът е индексирал тарифите като ползва инфлацията от средата на 2020 г. до края на миналата 2022 г. Според оплакващите се оператори цената скача средно с около 25% (за някои услуги е толкова, за други по-малко, за трети – повече).

В своята обосновка „Виваком“ обвинява част от по-големите играчи „А1 България“ и „ЦЕТИН“ (инфраструктурното звено на PPF Group – собственик на „Йеттел“ – бел. ред.) в тенденциозно отношение. Според телекома, тяхната жалба е мотивирана единствено за защита на техния икономически интерес, което е подсилено от факта, че са и основни конкуренти на този пазар.

Също така, „Виваком“ не смята, че нарушава антимонополните правила. Цените са коригирани за всички компании и те са получили достъп до каналната ѝ мрежа при равни условия. Телекомът отбелязва, че от 2019 г. КРС е обявил, че той не притежава вече доминираща роля на пазара за пасивна инфраструктура. „Виваком“ твърди, че в големите градове нейният дял е малко под 50% от каналната мрежа, а в по-малките населени места има региони, където конкурентите ѝ имат предимство.

Обединена съпротива

Самата жалба идва от почти целия сектор. Освен „А1 България“ и „ЦЕТИН“, срещу поскъпването на тарифите на „Виваком“ се поставят и малките оператори в лицето на Националното сдружение на кабелни оператори „Клуб 2000“ и Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО), както и още няколко индивидуални.

Те протестират най-вече по начина по който „Виваком“ е направила увеличението. Според тях цените са повишени с 25%, а не с 16.9% колкото е Индексът на потребителските цени (ИПЦ) използван в Общите условия. Освен това последният трябва да бъде използван само като ориентир за методологията. Това се дължи на факта, че ИПЦ е за потребителските цени и не отразява повишените разходи на „Виваком“ за поддържка на каналната мрежа. Големите играчи като „ЦЕТИН“ твърдят, че става дума за механична индексация, която не отразява пазарната реалност.

Малките оператори отбелязват, че парите заделени за канална мрежа и амортизацията свързана с нея се увеличават само с 1.3% през 2021 г. на годишна база до малко под 254 млн. лева. Те също така твърдят, че няма потвърдена информация за разширяване на пасивната инфраструктура от страна на „Виваком“. Тоест, не са правени никакви инвестиции в тази посока. Отвъд предприетите придобивания през последните две години. Последното обвинение е, че кабели на множество компании се поставят в една тръба, а фирмите са таксувани поотделно като за наем на такава.

Последствията

КРС заема позицията на останалите оператори и обявява, че „Виваком“ е повишила цените за повече от две години назад, което надвишава разрешената индексация само в рамките на една година. Също така, корекцията е направена механично, без да се взимат предвид реалните увеличения на разходите за поддръжката и инвестициите в нова канална инфраструктура. Според регулатора, финансовите отчети на телекома за периода 2020-2021 г. не дават еднозначна тенденция за увеличение. КРС обаче подминава обвинението за многократно тарифиране на разполагани кабели на различни компании в една тръба.

Регулаторът решава, че „Виваком“ може да индексира цените само за една година назад. Това може да стане едва с допълнение на Общите условия за достъп до каналната си инфраструктура. Надвзетите суми от началото на 2023 г. трябва да бъдат върнати, защото КРС не приема настоящата индексация. „Виваком“ обяви, че ще обжалва решението на регулатора в съда.

Промененият пазар

Изниква въпросът защо беше подновен вечният спорт за каналната мрежа? Най-логичното предположение е, че в момента „Виваком“ се опитва да възобнови част от инвестициите, които направи в придобиването на по-малки регионални ТВ и интернет оператори през последните две години. Закупуването на тези фирми даде не само механично увеличение на крайните абонати на платена телевизия и домашен интернет, но и на тяхната канална мрежа.

Въпреки факта, че „Виваком“ загуби доминираща позиция на този пазар през 2019 г. при разглеждането на придобиванията от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), КРС изрази безпокойствие за нейното завръщане. Телеком регулаторът тогава обяви, че новите сливания може да окажат негативен ефект върху пазара на едро. Съдебните спорове по някои от придобиванията продължават, като основните жалбоподатели там съвпадат до голяма степен с тези за индексацията на цените на каналната мрежа.

Подновеният „вечен“ спор за пасивната инфраструктура ще се засилва с консолидацията на пазара за фиксирани услуги. Докато той трае, трите основни играча в региона – собствениците на „Виваком“ (United Group), „А1 България“ (Telekom Austria Group) и „ЦЕТИН“ (PPF Group) трупат активи за взаимосвързаност на Балканите. Последният пример е придобиването на фиксирания оператор Conexio от Telekom Austria Group (TAG) през юни в Сърбия. По този начин, групата зад „А1 България“ вече разполага с опорна мрежа в западната ни съседка. Операциите на TAG до този момент бяха ограничени само до предоставянето на мобилна връзка чрез A1 Serbija. Трите групи вече разполагат със значителни активи на Балканите в тази област.

The post Вечният спор за каналната мрежа appeared first on TechTrends България.

За победата на българския бизнесмен за момента няма официално потвърждение, но такова може да бъде извлечено от вписвания в Търговския регистър. Както и то е потвърдено от страните пред „Капитал“. Тепърва предстои одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), което беше един от проблемите пред цялата сделка. Развития от последните седмица обаче премахват най-вероятно и това препятствие.

Неофициалната причина бе факта, че Спас Русев до средата на 2020 г. беше собственик на един от водещите телекоми в страната – „Виваком“. А буквално допреди няколко седмици все още беше част от борда на директорите му. Докато бизнесменът заемаше този пост, придобиването на „Булсатком“ нямаше как да мине през антимонополните регулатори, заради опасения за концентрация на пазара. Освен това, за сделката той използваше и едно от дружествата, което до средата на 2020 г. беше част от веригата за собственост на „Виваком“.

Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:

Разплитане на „Параграф 22“

Две дела вкарват „Булсатком“ в истински „Параграф 22“ през последната година. Едното е за несъстоятелност, което е подадено от един от съоснователите на оператора – Пламен Генчев. Той успява чрез решение на Апелативния съд да назначи синдик в края на 2021 г., като убеждава магистратите, че има разпиляване на имуществото и продажба на компанията на безценица. Другото дело за несъстоятелност, подадено във Великобритания година по-рано е вдигнато след проведения търг, който Спас Русев печели.

В първите дни на януари 2022 г. излиза друго решение, само че на Административния съд София-област (САС). То задължава КЗК да разгледа преструктурирането на „Булсатком“, когато кредиторите поемат контрола и дали това не нарушава антимонополното право. Накратко, за да има нарушение на закона, кредиторите трябва да финализират сделката със Спас Русев, като последната от своя страна, трябва да нарушава антимонополното право. Точният казус сме го описали по-подробно в нашия предходен материал – „Войната на розите в „Булсатком“: Част 3“.

Някои промени от последните седмици обаче разплитат този „Параграф 22“. От края на лятото Спас Русев вече не е част от ръководството на „Виваком“. Неговата фирма Viva Corporate, чрез която купува „Булсатком“ не е част от веригата за собственост на един от най-големите телекоми в страната от края на 2020 г. С други думи и последната връзка между българския бизнесмен и „Виваком“ беше заличена, същото се случва и с неговия конфликт на интереси.

Бойно поле – КЗК

Сделката между Спас Русев и „Булсатком“ още не е финализирана. Но основните прегради за това вече са премахнати. От май 2022 г. е заличен синдикът в сателитния оператор. Така, дамоклевият меч на несъстоятелността вече не виси над главата на компанията. Остава единствено одобрението на КЗК, но сделката все още не е внесена за разглеждане там.

Но дори и след като бъде разгледана от антимонополния оператор, вече няма пречки Спас Русев да поеме „Булсатком“. Неговият конфликт на интереси с „Виваком“ е напълно разрешен, като вече не е част от борда, а негова фирма не е във веригата на собственост. Още повече – след придобиването на телекома от United Group плавно беше сменено почти цялото ръководство в рамките на 2022 г. Това елиминира дори най-индиректните лостове за влияние и връзка на българския бизнесмен с един от водещите оператори в страната. Ако КЗК одобри сделката, за което има високи шансове, ще падне и претенцията на Пламен Генчев от решението на САС.

Все пак „Войната на розите“ продължава с няколко индиректни атаки през антимонополния регулатор. Срещу „Булсатком“ са заведени три жалби за нелоялна конкуренция от „Неосат“ и „Поларис“ в рамките на една година. Това са два сателитни оператора, зад първия седи официално единият съосновател Максим Заяков, а зад втория – се предполага, че е Пламен Генчев. Формално, последният не участва в „Поларис“, но там се намират значителна част екипа и ноу-хауто на „Булсатком“. В момента, единственото висящо производство в КЗК е само това на „Поларис“ от май тази година.

Тези атаки обаче са малки и няма да повлияят върху смяната на собствеността. А по всичко личи, че такава най-накрая ще се случи. Въпрос на време е да бъдат внесени документите в КЗК за разглеждане.

Цена и награда за победата

Според различните залози на търговските дялове, които са направили настоящите финансови инвеститори, цената на „Булсатком“ е около 126 млн. евро. Срещу това, Спас Русев получава последния сравнително голям и независим ТВ оператор. Компанията разполага с 648 хил. абонати на платена телевизия в края на 2021 г. Интернет потребителите през този период са 170 хил. Дружеството разполага с добра оптична инфраструктура в редица градове, но основните ТВ абонати са през сателитен сигнал. Компанията започна да развива и IPTV, като представи нова приставка в края на 2021 г.

„Булсатком“ официално прекрати дейността си като мобилен оператор в края на 2021 г. То разполага все още с изградена мобилна инфраструктура за 4G връзка, която по думите на настоящия главен изпълнителен директор Станислав Георгиев може да бъде все още печеливш актив. Който дори може да увеличи стойността си във времето. За честотната лента от 2x5MHz в 1 800MHz все още няма решение на съда дали да се удължи лиценза на компанията до 2023 г.

Предвид значителното окрупняване на телеком пазара през последните години, запазването на независим „Булсатком“ е важна предпоставка за опазването на конкуренцията. Спас Русев в своята история в сектора обаче се е доказал повече като финансов, отколкото като стратегически инвеститор. С което е трудно да предположим какво ще се случи след да речем 5 години.

The post Спас Русев излиза победител във Войната на розите за „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Подобни действия, разработчикът предприе в САЩ, но за момента с променлив до никакъв успех. Чрез жалбата в Европа, компанията ще се опита да намери съюзник или да окаже допълнителен натиск на Apple в разрешаването на този конфликт. През май делото в САЩ влиза в съда, докато на Стария континент, то тепърва се задвижва.

Естеството на спора

В жалбата си до Брюксел, Epic Games повтарят аргументите си от лятото, когато започна всчики между тях и Apple. Разработчикът твърди, че технологичният гигант поставя големи бариери и изисквания за допускане на мобилни приложения да се предлагат в App Store и съответно да са достъпни на iOS устройства.

В документите се посочва, че „Apple не само вреди на конкуренцията, но напълно я елиминира по отношение на дистрибуцията и разплащателните методи“, като поставя „специално създадени ограничения“. Epic Games твърди, че по този начин се нарушава европейското антимонополно законодателство.

Една от тях е задължителното отчисление на 30% от приходите, които дадена програма в магазина генерира. Тази практика я въведе Apple, но тя беше копирана и имплементирана от Google в техния Google Play. Според Epic това е антимонополно действие, защото ограничава разработчиците, а в същия момент то няма как да окаже влияние върху приложения, които самия технологичен гигант предлага в екосистемата си.

Конфликтът между двете компании не е от вчера, но ескалира през лятото на 2020 г. Тогава, Epic Games предприе специален ъпдейт на своя хит Fortnite, с който въвежда собствена разплащателна система в рамките на играта. Така, компанията заобикаля изискванията на Apple да използва само тяхната платформа за плащания и съответно – да плаща 30% такса от приходите.

Вследствие на което, Apple, а след това и Google, премахнаха заглавието от магазините. Fortnite все още е наличен за Android, но не и през Google Play. За iOS то обаче, изобщо не присъства.

Отвъд Fortnite

Спорът между Apple и Epic Games не е единственият проблем, с който „ябълковия“ гигант ще се сблъсква. От неговото начало досега има доста развития в iOS платформата. Apple започна да затваря различни вратички и изключения, които до момента се ползваха от някои разработчици да не плащат 30% такси от приходите си. Такива са виртуалните услуги на AirBNB и ClassPass например.

Доминиращата позиция на Apple ги вкара в конфликт и с някои от технологичните гиганти. Най-ярък е този с Facebook. Там споровете са за настройките на приложенията, в които потребителите ще трябва изрично да разрешават на разработчиците, да получават достъп до личните данни. Това удря доста дейността на социалната мрежа, която разчита на подобна информация, за да доставя насочена реклама.

Към тях добавяме и гейм стрийминг платформите на Google – Stadia и на Microsoft – xCloud. Предвид факта, че Apple разполага със собствена услуга, тя поставя бариери пред двете компании. Например, че продажбите на достъп до игрите в приложенията не само, че трябва да се облагат с 30% такси, но и всяко едно заглавие трябва да бъде индивидуално одобрявано от „ябълковия“ гигант. Това накара, Microsoft и Google да направят специални браузърни версии на своите облачни гейм платформи, които да са достъпни през Safari, за да могат да се появяват изобщо в iOS.

САЩ и Европа затягат регулациите около технологичните гиганти и поведението на Apple в App Store ще е основния проблем на компанията от Купертино.

The post Битката между Epic Games и Apple се пренася в Европа appeared first on TechTrends България.

Сега, тя заобикаля финансовия регулатор чрез новата платформа. Освен това, „Биодит“ е и първото дружество което използва Beam, за да предлага своите акции на българската борса. Това ще бъде тест и за други, потенциално технологични компании, да се опитат да наберат финансиране чрез БФБ.

В момента на публичните пазари няма много технологични компании. Има няколко изключения, като „Алтерко“ и „Сирма Груп“. Последната обаче планира постепенно да изкупи обратно своите публични дялове и да си върне статуса на изцяло частно дружество.

Параметрите на предлагането

Технологичният стартъп предлага 1 млн. обикновени поименни акции, на номинална стойност от 1 лев всяка. Емисията ще се счита за успешна ако се пласират поне 250 хил. книжа. Официалното предлагане ще започне на 21 декември, като тогава ще бъдат оповестени и останалите ключови параметри по него.

При успешно пласиране на всичките 1 млн. акции, пазарната оценка на „Биодит“ ще бъде 12.8 млн. лева. Планираните книжа за БФБ съставляват 7.8% от нейния капитал. Ако всичко мине според очакванията, компанията има намерение да набере допълнителни средства с вторични предлагания.

Първоначалните планове на „Биодит“ от 2019 г. бяха за привличане на 2.4 млн. лева от БФБ. Може да предположим, че и сега компанията ще търси подобна сума в рамките на следващите няколко месеца. В приложения конспект, фирмата е заявила 1.95 млн. акции за продажба, като планираните за 21 декември предложения е само една от възможните емисии. Свежите средства ще бъдат използвани за засилване на продажбите и маркетинга на компанията.

Какво дава Beam

Неслучайно „Биодит“ се обръща към новата платформа Beam, за да може да направи борсов дебют на БФБ. Причината е, че тя предоставя улеснени условия за публично предлагане и търговия на акции на малки и средни предприятия. Ключовият елемент е, че за набиране на капитал до 1 млн. евро не е необходимо проспектът да минава одобрението на КФН. Същото важи за последваща емисия до 1 млн. евро.

Ако тази сума се надвиши, тогава вече документите трябва да минат през одобрението на КФН, макар и с по-облекчени условия. Сред другите „захаросани“ предимства, които предлага платформата Beam са, че компаниите в нея могат да публикуват само годишни и шестмесечни финансовите отчети. При нормално листване на БФБ, изискванията са такива да бъдат публикувани на всеки три месеца.

Има още доста облекчени условия – не е необходим специален служител, който да отговаря за връзки с инвеститорите, разкриване на дялово участие на акционерите в други компании и др.

Всички тези компоненти правят излизането на БФБ много по-лесно, но може и да откажат от участие някои по-традиционни инвеститори. Прозрачността е намалена, заради облекчените изисквания за отчетност, а независимо от критиките към КФН, понякога регулаторът може да намери несъответствия, които да предпази допълнително търговците.

Защо КФН спря „Биодит“

Преди малко по-малко от година и половина, финансовият регулатор не разреши на „Биодит“ да излезе на борсата. Отказът означаваше да се изгладят нередностите, които КФН е видяла в конспекта или да се обжалва решението в съда. Компанията за умни ключалки с биометрични данни предпочете да изчака появата на Beam, за да се пласира на БФБ.

Това, което притесни КФН в проспекта на „Биодит“ не беше обявено публично от регулатора, а беше посочено от изпълнителния директор на компанията. Според него, комисията не е приела модела на изчисление на капитала на дружеството и политиката за обезценка на основния ѝ актив.

През 2018 г. компанията регистрира полезен модел с оценка от 8.68 млн. лева, който е добавен към общия капитал. Последният достига вече споменатите 12.8 млн. лева с него. Полезен модел е по-нисша форма на патент с по-кратък срок на действие и е ограничен само за България. „Биодит“ го възприема за нематериален актив с неограничен полезен живот и съответно не подлежи на амортизация.

КФН обаче се позовава на Закона за корпоративното подоходно облагане, според който всички нематериални дълготрайни активи са с ограничен полезен живот и съответно трябва да се амортизират. Полезният модел не е споменат при категоризирането им и остава врата за тълкуване, което е и причината за отказа на регулатора.

The post „Биодит“ ще излезе на борсата чрез платформата Beam appeared first on TechTrends България.

Новата инициатива се нарича App Store Small Business Program и тя ще влезе в сила от 1 януари 2021 г. Аргументът на Apple е, че в рамките на пандемията, малките и независими разработчици са изправени пред различни предизвикателства при създаването на иновации. Реалната причина е, в надигането на недоволство от редица компании за високите такси, които технологичният гигант прибира от приходите реализирани в рамките на магазина.

Тя доведе до истинска война между Apple и Epic Games, която кулминира с изваждането на хитовата игра Fortnite от каталога на App Store. Както и с няколко заведени иска за злоупотреба с монопол в рамките на САЩ.

Ефектите за разработчиците

Погледнато обективно, това е много малка крачка в посока на намаляване на тарифите. Промяната ще засегне, наистина само малките и независими разработчици, тъй като годишни приходи от 1 млн. долара в App Store не са голяма сума, при положение, че общият оборот, който минава през магазина за 2019 г. е бил 519 млрд. долара.

От Apple уточняват, че в момента в който някоя компания достигне до сумата от 1 млн. долара, тя автоматично ще премине на такса от 30% на трансакция. Ако случайно падне под тази граница в рамките на една календарна година, за следващата такава, тя ще бъде включена отново към тарифа от 15%.

Решението на Apple няма да засегне големите компании, които по принцип са против тарифната политика за публикуване в App Store. Сред жалбите и споровете, които се водят са Spotify, Epic Games и дори WordPress.

Значението за Apple

По този начин, Apple придава на своето решение повече символичен ефект и се опитва да го извърти като програма за корпоративна отговорност. Което обяснява нейния формат, обхват и формулировка. Това не е крачка назад в спора, повдигнат от Epic Games. Но може да се използва като „повличане на крак“, за по-обхватни намаления в рамките на App Store.

Или пък, да се ползва като „изпиране на имиджа“, особено пред регулаторите. Apple ще има още един повод да каже, че насърчава конкуренцията и стимулира малките и независими разработчици в App Store. Тема, която беше основна при изслушването на главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук в Конгреса на САЩ. Антимонополен интерес за практиките на компанията има и от страна на Европейския съюз.

Допълнително, свалянето на таксите за най-малките разработчици няма да удари по приходите на компанията. Apple все повече разчита на постъпленията от услуги, в които влизат таксите от публикуване в App Store, за диверсификация на паричните потоци. Все още, технологичният гигант е силно зависим от доставките и продажбите на своите смартфони iPhone. За 2019 г. предполагаемите приходи от App Store, които са останали в Apple, се оценяват на 50 млрд. долара.

Ще има ли последици

Всяка промяна в политиката на онлайн магазина на „ябълковия гигант“, особено бизнес модела, обикновено оказва влияние върху другата голяма екосистема – Google Play. Възможно е, интернет компанията да възприеме подобна политика за стимулиране на малките разработчици, но не е напълно задължително. Най-малкото, че подобни дребни инициативи за понижаване на таксите е имало и в миналото. През 2016 г. Apple редуцират тарифата на 15% за всеки разработчик, който успее да задържи потребителите да ползват неговото решение в рамките на 12 месеца.

В магазина на Google публикуват повече на брой независими софтуерни компании, поради няколко причини. Първо, изискванията за това са доста по-леки, отколкото в App Store, което прави целия процес по пускането им там и по-бърз. Второ, Android устройствата са много по-масови по света и шансът за индиректна монетизация (микротрансакции в рамките на приложенията) е много по-голям.

Подобен ход, може да навреди на приходите, които Google генерира от магазина и затова, компанията да не предприеме подобно действие. Тепърва ще видим, каква ще е реакцията на интернет гиганта.

Обикновено при толкова близки конкуренти, като бизнес модели и аудитория, всяка една промяна при едните се последва от другите. Пример за това беше свалянето на таксите за гейм разработчиците в Steam, след като Epic Games предложиха по-евтини условия и дори редица ексклузивни договори.

The post Apple прави малка крачка назад за таксите в App Store appeared first on TechTrends България.

Чрез инсталиране на част от съдържанието на телефона, преносът на данни се използва само за ъпдейтване на информацията, но основните компоненти, като дизайн, бази данни и други се съхраняват на самия смартфон. Въвеждането на тази иновация позволява на Apple да установи и успешния бизнес модел за подобни онлайн магазини.

App Store предоставя 70% от всички генерирани приходи на разработчиците, като технологичният гигант задържа останалите 30%. Условието е, че Apple контролира целия процес, като създава една затворена екосистема. С други думи – технологичният гигант от Купертино е създал истински софтуерен рай, когато става дума за приходи.

Съдебният спор между Epic Games и Apple внася смут в спокойствието на „ябълковата“ компания. Възможните последици са няколко. В момента, основната цел на Epic Games е да привлекат регулаторите и съда в САЩ на своя страна. Това може да сложи прецедент, от който да се възползват много други компании, които предлагат приложения през App Store. Дори и да не се случи, ситуацията може да доведе други разработчици и издатели да натиснат Apple за промяна на условията.

Възможно е, двете последици да се случват с различно темпо паралелно. Във всички случаи, развоят на събитията ще е от ключово значение за развитието на дигиталните екосистеми. Google копират модела за Android почти едно към едно. Настоящият Google Store също има 30% такса за разработчиците и редица условия за публикуване. Подобна е таксата и в Steam на Valve.

Пъкленият план на Epic Games

Epic Games води от години тиха битка с Apple и Google срещу високите такси в мобилните онлайн магазини за приложения. В резултат на което, тя пуска своя хит Fortnite за iOS с известно закъснение през 2018 г., а за Android го пуска отделно извън Google Play. Една от причините, компанията да създаде Epic Game Store е частично своеобразен бунт срещу условията на пазара, а от друга – добра инвестиция в потенциален бизнес.

Въпреки това за мобилни устройства тя не може вечно да заобикаля Apple и Google. Вместо да се примири с условията на водещите технологични компании, Epic Games вкарва в своя хит Fortnite опция за използването на външни плащания, които не са част от системата на Google и Apple. С което ефективно да прескочи таксите на двата магазина.

През август, компанията решава да активира тази функция, а незабавната реакция на Apple и Google е да блокират Fortntie напълно. Аргументите е, че със заобикалянето на техните разплащателни системи се нарушават общите правила на платформите.

Също толкова светкавичен е отговора на Epic Games – те завеждат почти моментално дела за злоупотреба с монопол от страна на Apple и Google. Целта е да се привлече вниманието на регулаторите в САЩ и Европейския съюз относно практиките на гигантите. Apple и Google от години са в полезрението на Брюксел за потенциално потискане на конкуренцията. Отскоро по подобен начин започнаха да гледат и политиците във Вашингтон.

Блокирането на Fortnite идва десетина дни след изслушването на четирите основни технологични гиганти – Apple, Google, Amazon и Facebook пред антимонополната комисия на Конгреса на САЩ. Сред ключовите въпроси, които бяха задавани към главния изпълнителен директор на гигант от Купертино Тим Кук бяха насочени именно към методите на работа на App Store.

Ключово решение

След антимонополната жалба, Apple реши да действа максимално строго към Epic Games. „Ябълковата“ компания директно изтри профила на разработчика, което постави под въпрос бъдещето развитие на нейния Unreal Engine в приложенията за iOS. Без достъп до последните развития в платформата на Apple, Epic няма как да оптимизира своята графична система за продуктите на „ябълковата“ компания.

Гейм разработчикът все пак успя да получи решение на съда, с което се възстановява макар и временно профила ѝ в iOS. Epic Games настоява магистратите да задължат Apple да направи същото и с Fortnite, което за момента не се случва.

Антимонополните дела в САЩ тепърва ще се развиват, като за момента всички решения са временни. Ключова ще е окончателната присъда на съда. Ако решението е в полза на Apple (и Google), то ще попари опитите на други компании да се противопоставят на условията в екосистемата на компанията. Присъда в полза на Epic ще постигне напълно противоположния ефект – ще отвори вратите за по-масово недоволство и подобни искания от страна на други разработчици в App Store и Google Play.

Самото дело може да натежи и в контекста на политическите разговори за регулации на технологичните гиганти. Затова моментът не е избран случайно от Epic Games, като само десетина дни след изслушването от антимонополната комисия на Конгреса на САЩ, те избират да активират ъпдейта. Което кара Apple да вземат незабавни и очаквани мерки.

Коалицията на недоволните

Epic Games получи почти веднага подкрепа от компании, които имат проблеми с условията или претенции към таксите на Apple. Почти естествен съюзник се оказва Microsoft. Софтуерният гигант получи забрана за пускане на своята облачна гейм услуга xCloud в App Store, поради същите рестриктивни общи условия на Apple.

В подобна ситуация е Spotify, като европейската компания вече ескалира своя проблем с публикуването на своето музикално стрийминг приложение пред антимонополните институции на ЕС.

По-интересни са групата на издателите DCN, които влизат водещите щатски издания, като New York Times, Washington Post и др. Те настояват Apple да намали таксите за медиите от 30% на 15%. Каквато е практиката в онлайн магазина на Amazon. Подобни бяха исканията и на Epic Games преди няколко години. В своя Epic Games Store тя е между 12% и 15%.

При решение на съда срещу Apple, тази своеобразна коалиция от разработчици може да се увеличи с геометрична прогресия. Ако магистратите отсъдят в полза на технологичния гигант ефектът ще е обратен, защото няма да има съдебен прецедент, на който да стъпят при евентуален спор.

Екосистеми в екосистемата

Apple няма избор – отстъпи ли пред Epic Games, това означава преформатиране на бизнес модела на App Store. Това ще дойде в момент, в който технологичният гигант разчита все повече на приходите си от услуги, а не от устройства.

Това поведение може да се проследи със силното навлизане на технологичния гигант в стрийминга – видео и музикален. Последният стана след придобиването на Beats, а първият е факт от миналата година след пускането на Apple TV+. Поради тази причина е и спора между Spotify и щатската компания. Apple дълго време не одобряваше различни промени в приложението за музика. Аргументите бяха, че то не отговаря на общите условия. Spotify предполага, че целта всъщност е да се постави Apple Music в по-изгодна позиция и така собствената услуга да бъде предпочитана от потребителите.

В същият момент, Apple трябва да се бори със засилващата се тенденция, компаниите да създават софтуерни продукти, като платформи със собствена екосистема и онлайн пазар, което в момента е почти неприложимо според общите условия на App Store. Причината е очевидна – технологичният гигант иска да има пълен контрол над всички елементи, затова и подобни комплексни услуги се развиват само от Купертино.

Тази тенденция ще налага все по-силно с пускането на мобилните мрежи от пето поколение (5G) ще предостави изключително бързи интернет скорости, които ще изкарат на преден план именно такива слобни софтуерни решения.

Точно заради това, технологичният гигант изгради истинска стена пред Microsoft в пускането на своята облачна гейм платформа xCloud. Просто в приложението, потребителите ще могат да купуват и играят заглавия, които се придобиват във външна за Apple система. По подобен начин, компанията от Купертино ще започне да изпуска контрола.

Отстъпването само пред един от тях ще даде възможност на всички останали да опитат същото. С което App Store на Apple вече няма да е същия. Въпросът все повече клони повече към „кога“, а не към „дали“. Натискът ще бъде както пазарен, така и регулаторен. Когато се случи, това може да бъде голям удар върху двутрилионната Apple.

The post Гръм в „ябълковия“ рай на Apple appeared first on TechTrends България.

Организацията „Филмаутор“ твърди, че българските доставчици на съдържание не отчисляват дължимите суми към авторите и продуценти на филми, като сигнали за това има и от големите чуждестранни студиа, като Paramount Pictures, 20^th Century Fox, MGM, Sony и др. От своя страна, Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори (БАККО), която води преговорите с правоносителите, увери, че техните членове заплащат съответните възнаграждения. Тя е на мнение, че проблемът с преговорите е в липсата на утвърдена тарифа от страна на „Филмаутор“.

Така, реално двете организации показват, че не могат да постигнат съгласие по казуса и всичко опира до пари.

За какво е спорът

Според българското законодателство, а и според международната практика в Европа, доставчиците на ТВ услуги, трябва да заделят част от месечните такси, които събират от абонатите си за създателите на съответното съдържание. Средствата след това се разпределят по различните правоносители, като медийни компании, киностудиа и др.

Те трябва да се получават от организацията за колективни права „Филмаутор“, която след това да превежда суми към отделните контрагенти. След като институцията не разполага с достатъчно средства, тя просто не изплаща очакваните пари към големите студиа и по-малките творци.

Двете основни организации, които представляват двете страни в спора – „Филмаутор“ и БАККО обаче не могат да се споразумеят от години за точния размер на тези такси. През февруари дори се стигна до междуведомствена среща, в която освен двете институции, се включиха и държавните такива, в лицето на Министерството на културата и Съвета за електронни медии (СЕМ), както и Международната конфедерация на дружествата на автори и композитори (CISAC).

Задънената улица

След нея, „Филмаутор“ и БАККО трябваше да подновят преговорите и до 15 ноември да излязат със споразумение. До такова обаче не се е стигнало. На 18 ноември, „Филмаутор“ публикува отворено писмо, в което директно призовават държавата да „предприеме спешни действия“ за разрешаването на проблема. Което, преведено на по-прост език означава, институциите да окажат потенциален натиск върху операторите.

Аргументите са същите, като при започването на преговорите преди година – липсата на необходимите средства, които да се предоставят на творците. Както и, че ТВ пазарът в България през 2018 г. достига 368 млн. лева, по официални данни на Комисията за регулиране на съобщенията.

БАККО излязоха с официална позиция, в която посочват, че проблемът не е само при тях. Според браншовата организация, нейните членове заплащат необходимите авторски права за излъчване на съответните продукции, както и таксите към другите правоносители в лицето на „Музиакутор“ и „Профон“.

БАККО повдигат въпроса с прозрачността на процеса при разпределянето на средствата за творците

От БАККО допълниха, че са готови за воденето на коректни преговори с „Филмаутор“, но последната организация има „неясноти в своята позиция“. Те повдигат въпроси като липсата на единна утвърдена тарифа, както и в опитите ѝ да налага цени, които не удовлетворяват операторите. Допълнително, БАККО повдигат въпроса и с потенциалната липса на прозрачност по начина, по който се разпределят възнагражденията на творците.

Крайният резултат от целия диалог между двете организации проведен през медиите е, че те не са мръднали и сантиметър спрямо позициите си от началото на годината. „Филмаутор“ настояват за високи цени, които неимоверно ще вдигнат стойността на абонаментите за ТВ доставка към крайните потребители. БАККО засяга и друг важен въпрос в тези среди – за липсата на прозрачност при разпределението на възнаграждение за творците, особено за по-малките.

The post ТВ доставчиците и правоносителите още не могат да се споразумеят за авторските такси appeared first on TechTrends България.