Първо дойде затваряне на съдържанието в различните платформи. Което доведе до силна фрагментация на пазара и пренасищането му с голям брой услуги. Напук на теорията за пазарната икономика, че повишеното предлагане, ще доведе до потенциален спад на цените, се получи точно обратното. Отделните играчи трябваше да повишат абонаментите, за да могат да извлекат повече приходи от стагниращ брой клиенти. Някои предприеха и очакваното окрупняване на пазара, за да консолидират абонатната си база. След като тези ходове не беше достатъчен, компаниите опряха и до пълното завъртане на колелото с интеграцията на реклами.

Изминаващата 2024 г. беше тестът на последните две тенденции – окрупняването на пазара и вкарването на промотирано съдържание. Първите резултати не са толкова обещаващи, някои от водещите медийни гиганти затъват в дългове, заради приключението им в стрийминга, докато приходите от новите потенциални източници не са толкова щедри, колкото се очакваше. Последната прогноза, която направихме в TechTrends през 2019 г. с първия ни материал от серията „Стройминг войните“ беше, че след всичко това ще се завърне пиратството. Дали това е факт или това все още е липсващото парче от пъзела, ще разберем в следващите редове.

Солената сделка

През 2024 г. трябваше да бъде приключена една от най-големите консолидационни сделки в сектора. Disney сключи споразумение с Comcast в края на декември предходната година за изкупуването на пълния дял в платформата Hulu. Компанията на „Мики Маус“ притежава 67% с опция да придобие останалите 33% от ТВ гиганта. Срокът беше 2024 г., двете дружества влязоха в разгорещен спор за точната оценка на услугата.

През 2019 г., когато е сключено това споразумение тя е за 27.5 млрд. долара. Според тази оценка една трета дял е малко над 9 млрд. долара. Disney беше в незавидно финансово състояние още преди да беше финализирана окончателната сума за сделката. Медийният гигант успя с цената на много оптимизации и съкращения да повиши кешовите си резерви до малко над 5 млрд. долара.

В крайна сметка, Disney успява да намери малко повече пари. През декември 2023 г., компанията се договаря да прехвърли 8.61 млрд. долара на Comcast. Това е малко под 33% от договорената през 2019 г. сума от 27.5 млрд. долара. В лицето на медийния гигант, отношенията са приключени и през следващата година започна пълна интеграция на Hulu с Disney+.

Comcast обаче оспорва и към август 2024 г. тече арбитражно дело. В него, миноритарният собственик иска от Disney да доплати още 5 млрд. долара. Ако това се случи, пазарната оценка на Hulu ще надмине 50 млрд. долара. Disney се приготвя за подобна развръзка, като в края на финансовата година (28 септември – бел. ред.) има кешови наличности от над 8.5 млрд. долара.

Въпреки, че според Disney „до 1 декември 2023 г. трябва да изплати“ сумата от 8.61 млрд. долара на Comcast, според годишния финансов отчет през септември 2024 г. такова плащане не е предприето. Затова и тези 8.5 млрд. долара кешови резерви най-вероятно са предвидените пари за сделката с Hulu.

Ако арбитражът отсъди в полза на Comcast, Disney ще трябва да намери най-вероятно още 5 млрд. долара, за да финализира трансакцията. Предвид усилията, които костваше на медийния гигант да събере средствата от 8.6 млрд. долара, добавянето на още 5 млрд. долара може да се окажат вече непосилни.

(Не) всички печелят от реклама

Да оставим арбитражните драми за момент и да видим какво се случва с рекламата. Изминалата 2024 г. е годината в която всички стрийминг платформи се отвориха за подобен тип приходи. Това ни върна с повече от десетилетие назад във времето, когато кабелните телевизии доминираха, като ТВ услуги в домакинствата.

Идеята им е сравнително проста, като вече стрийминг платформите предлагат два типа абонаменти – с и без реклами. Първата опция е по-евтина, докато втората по-скъпа. Не всички услуги в момента предлагат това навсякъде и затова примерно в България, повечето абонаменти все още са без такива формати. Но, САЩ е първият и най-голям пазар, в който стрийминг платформите наложиха този модел.

Резултатите за 2024 г. са противоречиви, поне според данните на Emarketer. Само три платформи реално надминават 5% от общите рекламни приходи, а пет – сумата от 1 млрд. долара. Лидерът YouTube притежава 24%, но той не е точно стрийминг платформа, като неговия бизнес модел е базиран на промоции още от придобиването му от Google.

Amazon е интересен пример, защото Emarketer не отчита само постъпленията от Prime Video (стрийминг услугата), но включва и тези от Twitch, Fire TV и Freevee. Друг елемент от методологията на консултантската фирма, който трябва да се отбележи е, че става дума за съдържание, което е пускано само на телевизори, но не и на лаптопи и мобилни устройства.

Така, най-адекватните данни само за стрийминг платформи са за останалите играчи. Като единствен от тях с над 5% е Hulu, която има 12% от приходите за ТВ реклама за 2024 г. Услугата на новия им собственик Disney+ успява да привлече едва 3%, толкова е и Tubi, а Max и Showtime на Paramount са с по 2%. Мастодонтът по стрийминг потребители Netflix също е с 3%. Друга изненада тук е, че по рекламни постъпления Peacock изпъква над големите макар и с малко с 4% общо.

Любопитното е, че според Emarketer, времето прекарано в съответните платформи е доста ниско, въпреки милионите абонати в САЩ, които всяка компания е обявила. Netflix е с очаквано висок резултат по този показател с 20%, но примерно Disney+ е само с 5%. Отново Hulu е изненадата с 8%, докато Max, Peacock и Showtime са с около 3%.

Това показва две неща – първото е, че за момента рекламодателите не са напълно уверени във възможностите на платформите. Второто е, че Hulu е едно от малкото изключения, в които стрийминг ТВ услуга успява да привлече повече реклама отколкото има време прекарано пред телевизора 12% срещу 8% съответно. Което затвърждава, че платформата може би все пак има по-висока цена и потенциал, отколкото е била определена през 2019 г., но това ще покаже арбитражът между Comcast и Disney.

Какво се случва в дигиталната Тортуга

Популярността на остров Тортуга в Хаити е свързана с пиратите от 17 век и най-вече с истинските действия на капитан Морган, който го ползва за база на своите операции в региона. В рамките само на няколко десетилетия, пиратството в Карибския басейн е потушено, чрез първо решение на Английски парламент, а впоследствие и при подялбата на региона с Ратисбонския договор.

В 21 век стрийминг платформите се очакваха да доведат до същия ефект с дигиталното пиратство. Като предоставят лесна, достъпна, евтина и обхватна алтернатива за ползването на разнообразно съдържание – от музикално до видео. Първоначално имаше успех, въпреки, че няма напълно точни изследвания за обема на онлайн пиратството. Поскъпването на абонаментите, връщането на рекламите и по-агресивното им представяне дават предпоставки, потребителите да се върнат към тази полу-легална (в България, иначе нелегална в други държави – бел. ред.) форма за достъп до съдържание.

Точна информация за обема на пиратството винаги е трудно да се намери. Данните на сайта Cord Cutting дават някои интересни насоки за развитието на този сив сектор. Трудно може да се каже дали ползването на нелегално съдържание намалява. Според информацията на сайта, 11% от хората, които са гледали пиратски ТВ програми, са увеличили потребленеито на такива през 2024 г. Но в същия момент, 35% отговарят, че са намалили. Cord Cutting подчертават, че този индикатор тепърва трябва да се следи по-изкъсо, заради промените, които стрийминг платформите предприемат. Причината е, че изследването е направено през април 2024 г., когато тепърва влизат в сила ефектите от рекламите и поскъпването на абонаментите.

По-интересни са други изводи от тези данни, като първата е, че всеки трети американец гледа нелегални ТВ програми. Очаквано при разбивката по възраст, ¾ от младите (т.нар. „поколение Z“) опират до пиратско съдържание, а при тези на средна възраст (или „милениали“) е 2/3. Едва при възрастните поколения има значително понижение на гледането на такива видеа. Като една от причините е, че някои от тях (11%) не знаят как да достигнат до такова съдържание, иначе биха го направили.

Причините защо пиратстват ТВ съдържание също не са изненадващи, предвид вече описаните тенденции. Една трета (36%) от тези потребители отговарят, че се интересуват само от конкретно шоу, което обаче не си заслужава плащането на пълен абонамент. Това е вследствие на ефекта на фрагментацията на стрийминг пазара и затварянето на съдържанието в конкретни платформи. Друга една трета (35%) посочват за причина поскъпващите абонаменти, което е втора тенденция в стрийминг сектора. Засега само 17% го правят, за да избегнат рекламите, но и този показател ще бъде интересен да се проследи.

Потребителите на пиратско съдържание в САЩ обаче не ползват само такова. Защото 80% от тях са абонати и на поне две стрийминг услуги. Което в комбинация с извода, че 75% от всички потребители на нелегално видео биха се отказали от такова, ако цените са по-ниски. С други думи, за момента поскъпването на абонаментите и фрагментацията движат пиратството в САЩ.

Какво да очакваме

Ситуацията при пиратското съдържание за момента не показва значително увеличение. Но демонстрира, че потребителите реагират негативно на по-скъпите абонаменти и фрагментацията на платформите. Докато второто беше леко редуцирано с частичната консолидация, допълнителна такава ще е необходима, за да може пазарът да постигне приемливи нива, както при търсенето, така и при предлагането.

Поскъпването на цените няма да изчезне, защото всички компании инвестираха десетки милиарди долара, за тези услуги и те все още са на загуба. Например Comcast само през третото тримесечие на 2024 г. отчита негативен резултат от 436 млн. долара от Peacock. Disney беше на тримесечна загуба от 500 млн. долара за своята едноименна платформа, но през периода юли-септември за първи път отчете минимална печалба от 47 млн. долара. Тя обаче е трохичка в сравнение с инвестициите, които медийния гигант направи.

Първите данни за 2024 г. показват, че за момента рекламите не дават необходимия финансов поток, който да избие вложенията в платформите. Освен това, този тип промоции и промяната на бизнес модела създават опасения потребителите да се върнат към пиратското съдържание. Засега, има само косвени индикации, но тази теза все още не е напълно изключена.

Какво остава като възможности? Не много, при по-голям провал на рекламния бизнес модел, компаниите зад стрийминг платформите ще имат няколко варианта или комбинацията между тях. Първият е допълнителна и по-голяма консолидация между услугите. Това обаче отново включва големи инвестиции, както показва опита на Disney с Hulu.

Вторият е връщане към лицензираното съдържание или частично отваряне между услугите. При него, компаниите ще обособят няколко групи на базата на споразумения за ползване на част от ексклузивните до момента филми и сериали. Това ще доведе и до евентуалното излизане на някои от играчите от стрийминг бизнеса, които ще разчитат да избият инвестициите в съдържание само чрез лицензионни такси. В двата случая ще очакваме повишаване на цените на абонаментите или някакъв тип ограничения към по-евтините.

Последната възможност е ако рекламният модел даде някакви позитивни резултати, тогава медийните гиганти отново да се опитат да ударят пиратите. С по-строги санкции и силно лобиране през правителствата за справяне с този сив сектор. В миналото ефектът на този подход засега е бил противоречив. Във всички случаи, стрийминг пазарът влезе в тежка позиция, от която трудно ще излезе.

The post Стрийминг войните – завръщат ли се пиратите appeared first on TechTrends България.

В нашата страна тази битка ще започне реално от март месец. Тогава навлиза първата от големите платформи, официално и локализирано в лицето на HBO Max. Няколко месеца по-късно очакваме това да стори и Disney+. Независимо, че българските потребители имат достъп до Netflix, Amazon Prime Video, Apple TV+ и по-нишови като Curiosity, те не са локализирани до ниво, което да позволи по-голяма масовост.

България ще бъде само малка част от следващата фаза, в която навлизат стрийминг войните. В предходния ни материал за Disney+ сме разгледали какви са тенденциите и защо следващите месеци на разширение на новите платформи ще са определящи за по-дълготрайното разпределение на пазара за стрийминг услуги.

Родна реч, омайна, сладка

Навлизането на HBO Max и Disney+ има по-голям шанс да предизвика битка между платформите за надмощие в страната. Както ще видим, първата ще има значително предимство в България. Поне в началото. Каква обаче е причината, точно тези двете да пренесат стрийминг войните у нас, а не изброените и вече налични по-горе платформи?

Отговорът е прост – локализация. Всички те са достъпни на английски, като може да предлагат български субтитри за съдържанието в тях, но те не са с високо качество. Езикът е огромна бариера за достигането на масовост на една услуга. Засега няма изглед някоя от трите големи платформи – Netflix, Amazon Prime Video и Apple TV+ да направи скоро стъпка към локализирането им в България.

Това обаче няма да важи за HBO Max и Disney+. Първата вече има история в изграждането на онлайн видео платформа изцяло на български – това е все още действащата HBO Go. Втората разполага с огромен каталог от анимационни филми, детски предавания и съдържание. Disney+ няма да може да развие силно платформата в страната ако не я пусне на български. Затова навлизането на двете услуги ще предизвика и първата стрийминг война в страната.

Летящият старт за HBO Max

HBO обяви на 1 февруари, че нейната стрийминг услуга HBO Max ще бъде достъпна в България от 8 март. По-ранният ѝ старт спрямо Disney+, които обявиха единствено, че ще са налични в страната „през лятото“, не е единственото ѝ предимство. Реално HBO Max ще замени настоящата платформа за видеосъдържание HBO Go.

Това ще ѝ даде голямо предимство, защото тя е една от малкото качествени и добре развити подобни услуги в страната. Данни за точния брой абонати на HBO Go в България трудно могат да се намерят официално. Факт е, че трите телекома я предлагат като бонус и допълнителни екстри в своите мобилни планове, подсказва, че потребителите са значителни. Или поне тези, които са се възползвали от нея.

HBO споделя, че всички настоящи абонати на HBO Go ще преминат автоматично на HBO Max. Като това няма да се отрази върху месечната такса, която плащат. Тоест, целият потенциал на HBO Go автоматично ще прелее към HBO Max. За новите потребители таксата скача от 3.99 евро на месец на 4.99 евро. Разликата тук също не е фрапантна и има вероятност новата цена да е по-евтина от тази на Disney+. Отделно, през първия месец всички нови абонати ще получат до 30% отстъпка за първата година.

Неизвестните около Disney+

Докато HBO Max тръгва по-рано и с огромна потребителска база в България, дебютът на Disney+ е заобиколен в мистерия. Седмица преди новината за HBO Max, медийният гигант обяви, че влиза в страната ни „през лятото“. Без да фиксира дата, нито пък да обяви абонаментните цени. Периодът е доста разтеглив, тъй като обхваща всичко от края на юни до септември.

Относно цените, за момента в Европа те са по-високи от тези на Disney+. Допреди 2021 г. месечният абонамент е бил 6.99 евро, докато сега е 8.99 евро. Това е 80% повече отколкото ще иска HBO Max за нови абонати и 125% повече спрямо настоящите, които са на по-ниски планове.

Ситуацията с цените може да се промени, ако Disney+ използва местни партньорства с телекомите и операторите за предоставянето на услугата. Именно по този начин HBO наложи HBO Go в страната. Засега няма информация дали ще има такива и с кого. Поради тази причина, детайлите за навлизането на Disney+ в България все още остават на тъмно.

Ефекти и потенциални косвени жертви

Как ще се отрази пускането на двете платформи в България? Ефектите ще са няколко. Първият е, че това може да накара другите големи стрийминг услуги да инвестират пари за локализиране на съдържанието им в страната. Вторият обаче може да не се хареса на масовите потребители у нас. Това е, че може да очакваме подновен и засилен натиск върху нелегалното споделяне на съдържанието им онлайн.

С други думи – да се наблюдава активизиране на местните представителства на Disney, HBO и телекомите, които да настояват властите да предприемат по-силни мерки срещу пиратските сайтове. Най-вероятно по-засегнати ще бъдат нелегалните стрийминг страници, които не са най-препоръчителното място за гледане (заради опасностите от вируси и зловред софтуер), но са най-лесните за ползване.

Следващите на мерника ще попаднат добрите-стари торенти. Периодично се правят такива акции срещу някои от най-популярните платформи, като ArenaBG и Zamunda. Какви може да са новите мерки срещу тях – може само да спекулираме, но почти сигурно те ще бъдат под заплаха. Причината е, че HBO и Disney ще вложат доста средства за навлизането на техните стрийминг услуги и ще искат да извлекат максимума от тях в страната.

Така, стрийминг войните се пренасят на българска територия от март месец. Битката ще бъде както между отделните платформи, така и може да обхване любимите за българите торент сайтове.

The post Стрийминг войните се пренасят в България appeared first on TechTrends България.

Комбинацията от глобална вирусна пандемия и надпреварата между медийните гиганти за развитие на онлайн платформите за разпространение са на път да „убият“ киното. Продукциите на големия екран до 2020 г. изглеждаха като вековни пирамиди в развлекателната индустрия, които не помръдват с напредването на времето.

Много технологии преди това са се опитвали да вземат „скалпа“ на киното. Първа беше спрягана телевизията – гледането на филми, без да напускаш дома си е бързо компенсирано от големия екран и по-доброто озвучение. Видеото и домашното кино също не успяха да изместят премиум и социалното усещане на големия екран. Подобно усещане имаше и за стрийминг платформите, те са огромно удобство, но предлагат съвсем различно преживяване.

Пандемия в неподходящо време

Основните предимства на киното са две. Техниката и залите изградени специално за по-добро гледане на филми. Втората са ексклузивните права с големите студиа да излъчват първи и единствени за известен период от време най-новите холивудски хитове. COVID-19 пандемията временно заличи първото, като доведе до затварянето на хиляди киносалони по света.

В други по-стари времена, това би означавало временно неразположение и нулева година за цялата филмова индустрия, която впоследствие бързо ще се възстанови. Липсата на удобна алтернатива за потребителите е ключов фактор. Телевизията може да бъде временно убежище, но нейния линеен характер нямаше да повлияе толкова негативно на кината в дългосрочен план. Отделно, парите, които студиата щяха да вземат, нямаше да са толкова привлекателни.

Стрийминг платформите предлагат нещо съвсем различно. Първо, вече основните медийни компании разполагат с подобни услуги. Второ, те са в люта конкуренция помежду си и пандемията катапултира техния растеж до невиждани нива. Парите остават в рамките на студиото, като всеки новопривлечен абонат носи дългосрочна стойност ако бъде задържан. Тези доходи се оказват ключови за медийни гиганти като Disney за оцеляването им по време на извънредните мерки и замразяването на ключовите им бизнеси. Стрийминг платформите се оказват перфектният инструмент за рязка трансформация на сектора в тези извънредни времена.

Разчупване на традицията

Затворените кина, означават по-слаби приходи от боксофиса за медийните издатели. Вместо да понесат загубите от този факт, някои от тях решават да използват ситуацията в своя полза. Предвид факта, че в момента тече надпревара за привличането на повече абонати в стрийминг платформите (за нея по-надолу), които започват да са основен източник на пари в извънредната ситуация.

Необикновените времена изискват нетрадиционни действия. Walt Disney отлагат премиерата на пълнометражната игрална лента „Мулан“, заради коронавируса, тъй като датата на излизане съвпада с ескалацията на епидемията. След продължителното му отлагане, филмът така и не излиза на голям екран, а директно преминава в стрийминг платформата Disney+.

Warner Bros достигат по-далеч, като обявяват, че ще пуснат целия си каталог от филмови хитове за 2021 г. едновременно на големия екран и в стрийминг услугата HBO Max. Първоначално, концепцията трябваше само да се тества с отложения от есента хит „Жената-чудо 1984 г.“, но студиото реши да приложи този похват за всички свои филми планирани за следващата година.

Кошмарът на кино индустрията

По този начин, Warner Bros предоставят силен аргумент в потребителите на САЩ да се абонират за услугата, която е под тяхно крило. Както и да изгорят един от двата стълба, на които се крепи кино индустрията. Вторият вече е в пламъци, заради коронавирус пандемията. Независимо, че компанията обяви решението за „временно“ и обхващащо само 2021 г., то ще окаже допълнителен натиск върху киносалоните и може да удължи периода на „задушаването им“.

Не само, че последните ще трябва да работят по-малко и с намален капацитет, заради пандемията, но ще предлагат филми, които по същото време ще са налични и в интернет. Най-големият кошмар за кино индустрията става факт. Дори да се нормализира индустрията след пандемията догодина, киното ще е изправено пред натиск от това, че няма да е ексклузивна платформа за най-новите и касови ленти.

За първи път от създаването им, киносалоните са в толкова уязвима позиция. Преди винаги са успявали да окажат силен натиск върху цялата индустрия, която се е съобразявала с техните условия. Пресен пример е, отказът на кината да излъчват филмите на Netflix, именно заради условието, че ще бъдат пуснати паралелно на стрийминг платформата. Сега, те трудно ще имат избор, ако всички преминат на този модел.

Надеждата за кино индустрията е, решението на Warner Bros да бъде прецедент, който да не бъде последван от другите големи студиа. Както и този хибриден модел, наистина да бъде въведен временно. Тогава има светлина в тунела, че киносалоните ще успеят да удържат на двойния натиск.

Под натиск

Тя е доста мъждукаща предвид факта, че Disney обяви, че стриймингът се превръща във водещ компонент в корпоративната им стратегия. Което означава, че медийният гигант може да се изкуши да приложи хибридния модел на Warner Bros. Засега, компанията обяви много съдържание, основната част от което е под формата на сериали, а дори и част от филмите са запазени ексклузивно за стрийминг платформата Disney+. Което показва, че ветровете определено духат в тази посока.

Коронавирусът вече навреди доста на кината. Британската верига Cineworld (която има присъствие и в България) е с временно блокирана дейност, заради пандемията, а рейтинговата агенция Fitch им понижи рейтинга до доста ниски стойности (CCC). Компанията гори бързо средства, няма стабилни приходи и тегли кредити. Дългосрочната ѝ прогноза не е розова.

Продължителният натиск върху приходите на кината може да бъде пагубна за тях. Друга голяма щатска верига AMC обяви, че ще свърши наличните си финанси в началото на 2021 г., ако нормалната ѝ дейност не се възстанови. Компанията търси 800 млн. долара финансиране, за да може да оцелее през следващите месеци. Третата, Regal заяви, че може да затвори киносалоните си завинаги. Премахването на ексклузивитета на филмите и хибридния модел на разпространение налива масло в огъня и заплашва тяхното възстановяване.

Опит за ответен удар

Четири дни отне на кино индустрията да осмисли какво се случва и колко фундаментално може да бъде това решение. Забавянето дойде донякъде от факта, че решението беше обявено на 4 декември или четвъртък вечерта. В крайна сметка, то е в духа, че кината носят по-голяма добавена стойност от стрийминга и, че трябва да се запази ексклузивността на прожекциите в салоните.

„Warner Bros имат право, че тяхното съдържание е изключително ценно, но те трябва да знаят, че ексклузивността на кината движи високата добавена стойност, а не стрийминга“, се посочва в изявление на Съюза на независимите кино компании в САЩ. В него с посочва още, че с навлизането на ваксината срещу коронавируса, обстановката постепенно ще се нормализира и няма смисъл да се предприемат подобни действия за цялата 2021 г.

Боксофисът генерира силни и бързи приходи на студиата. Първата част на „Жената-чудо“ например направи продажби на билети от 820 млн. долара в рамките на няколко месеца. Стиймингът предлага по-умерени, но и предсказуеми доходи в дългосрочен план. Там, зависи всяка платформа колко абоната е привлякла.

Съпротивата срещу решението на Warner Bros започва да се надига и да се формират потенциални ответни удари. Възможността идва по линия на договорите за ексклузивност и съвместните продукции. За последното има индикации, че може да има оспорване. Един от партньорите на Warner Bros – Legendary – се оказва, че не е уведомен за решението и тепърва ще има преговори за филмите, които правят заедно. Това са „Дюн“ и „Годзила срещу Кинг Конг“.

Подобно брожение започва да се формира и от друго място – актьорите. В договорите на холивудските звезди не рядко фигурират две клаузи за заплащане. Едната е за твърда сума, която е най-често цитирана в медиите. Втората е обвързана с процент от приходите от билети.

Блокбъстър продукциите на Warner Bros има доста договори, които съдържат двата метода за заплащане. Проблемът е, че актьорите не са били уведомени за решението и сега се чувстват потенциално ощетени, ако филмите не направят силно представяне на големия екран.

Последствията

Дори да успеят киносалоните да оцелеят от затварянето покрай пандемията, индустрията може да бъде изцяло променена от 2021 г. Шансът да падне ексклузивното излъчване на големия екран на последните холивудски продукции е съвсем реален и се обмисля, да се прилага не само от Warner Bros.

При подобен сценарий, кината няма да изчезнат, но бизнесът им ще се свие значително. Това е много лоша новина за повечето от тях, тъй като те са консолидирани в големи вериги и разчитат на мащаб. Трансформацията им в бутикова ниша ще бъде болезнен процес. Която за много ще е равносилна на смърт.

Битката за стрийминга

До това развитие можеше и да не достигнем ако основните медийни компании не навлизаха в активна фаза на разгръщане на своите стрийминг платформи. Пандемията затвори света само 4-5 месеца след нейния официален дебют на 19 ноември 2019 г. HBO Max на Warner Bros пък беше пуснат за потребители в САЩ в разгара на извънредните мерки – на 27 май 2020 г.

През пролетта и лятото на тази година е отчетен рязък скок на интереса към стрийминг платформите. Не само към новите, но и към установените играчи, като Netflix. Причините са очевидни – хората прекарват изключително много време вкъщи, не пътуват и това им печели време за домашни развлечения. Стриймингът е лесен, достъпен начин за гледане на филми и сериали, без да се чака тяхното излъчване по традиционната линейна телевизия.

Надпреварата в този сегмент обаче се ожесточава. В рамките на една година, платформата Disney+ на медийният гигант бързо и уверено зае второто място с малко под 87 млн. абоната. Компанията на Мики Маус вече е преполовила потребителите, с които разполага в сравнение с тези на лидера Netflix. Новата 2021 г. ще бъде доста показателна, тъй като Disney+ ще излезе в редица пазари, като Европа (засега там е само в няколко държави) и Азия.

HBO Max от своя страна ще замени HBO Go в редица пазари през 2021 г., включително и в България. С което може да увеличи значително своята база от настоящите си 12.6 млн. потребители. Бъдещето на останалите е под въпрос. Apple TV+ се развива с нелоши темпове и вече разполага с 33 млн. абоната. На фона на всичко това Netflix може да започне да стагнира като растеж през новата година.

Големият въпрос е какво ще е бъдещето на Hulu. Платформата е две трети собственост на Disney, като компанията все повече разчита на собствената си услуга за хитовото съдържание. Hulu преминава на заден план и нейната съдба ще виси на карта през следващите няколко години. Опция е Disney да я изкупи напълно или постепенно да я заличи и да се опита да прелее абонати в основната си.

Първата фаза на стрийминг войните вече приключи. Втората – международна експанзия ще видим догодина. Комбинацията между нея и пандемията може да се окаже смъртоносна за кино бизнес. Всичко зависи от развитието през новата 2021 г. и кои киносалони ще оцелеят през 2022 г.

The post Първата жертва на стрийминг войните appeared first on TechTrends България.

Стандартният абонамент от 11 долара на месец се повишава на 13 долара, по-достъпният от 8 на 9 долара, а най-скъпия от 12 на 14 долара. Промените важат за всички абонати на услугата в САЩ от следващия месец. Netflix обяви това увеличение само за американските потребители или общо около 58 млн. акаунта. От компанията не са обявили промени на цените си на международните пазари. На първо време такива може да няма, но най-вероятно ще бъдат наложени с времето през 2019 г.

Причината Netflix да търси допълнителни средства е стремежът ѝ да инвестира повече в собствено съдържание. 2019 г. е ключова за платформата, защото се очаква Disney да пуснат своя стрийминг услуга. Този ход ще доведе до постепенно разместване на пластовете на пазара. Netflix може в рамките на година да остане без половината си хитове и трябва да ги компенсира с качествено съдържание, което да представя на своите потребители.

Така още през първите дни на 2019 г. виждаме различни ходове в посока на развитие на стрийминг войните, които се очаква да разгърнат своя пълен потенциал през следващите 12 месеца.

Повече по темата можете да прочетете тук.

The post Netflix увеличи цената на абонамента си в САЩ appeared first on TechTrends България.