Това се случва дори още докато „Булсатком“ се води независим играч. Финансовата и имиджова нестабилност на сателитния оператор доведе до неговото бавно обезкръвяване. Още през 2022 г. той загуби лидерската си позиция в сегмента на платената телевизия, а през изминалата се срива на трето място. Но това не са единствените размествания, които се случват. През 2023 г. „Йеттел“ също губи дългогодишното си второ място по брой мобилни абонати. Което подчертава още една индикация за задаващ се двуполюсен модел, доминиран от „А1 България“ и „Виваком“.

Общите тенденции за целия телеком пазар се запазват положителни. Приходите от телекомуникационни услуги през 2023 г. се увеличават със стабилни темпове, въпреки, че е достигнат до тавана от абонати в повечето сегменти. Всеки растеж вече е за сметка на конкурент и битката за клиенти само ще се ожесточи.

Много на хартия, малко на пазара

Тенденцията за увеличение на обема на пазара се запазват през 2023 г. През изминалата година има общ приходите на приходите с 12.6% до 3.803 млрд. лева. След по-умереното му увеличение през 2022 г. от 7.2%, постъпленията на телекомите се завръщат на зелени стойности от над 10%. Секторът запазва позицията си спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страната от миналата година – неговият дял в българската икономика се увеличава минимално до 2.1%.

Фиксираните услуги са основният двигател на растежа на телеком пазара.  Приходите от доставка на интернет на дребно се увеличават с близо 25% и вече са 427 млн. лева. Тези на платена телевизия също нарастват с малко под 14% до 502 млн. лева. Ако се запазят тези темпове, скоро фиксираният сегмент на дребно ще достигне 1 млрд. лева годишни постъпления.

При мобилните услуги, преносът на глас е с почти константни показатели. Увеличението на приходите е при мобилния интернет, което е нормално, предвид факта, че телекомите продължават да монетизират 5G скоростите. Ръстът през 2023 г. е от около 15% до 1.194 млрд. лева.

По-любопитна е ситуацията с компаниите, които оперират на телеком пазара. Мобилните оператори са редуцирани до тримата големи, но при фиксирания сегмент броят на доставчиците остава сравнително висок. Компаниите, които се занимават да предоставя интернет са 656. Предвид голямата консолидация през последните години, броят им остава висок, през 2009 г. например са били 724. Ситуацията е по-различна при доставчиците на платена телевизия. Те вече са 250 или по-малко от половината спрямо 2009 г. В разбивките по сегменти ще видим, че макар малките оператори да са много, все повече приходи отиват при няколкото големи играча.

Докладът на КРС вече обръща леко внимание на аутсорсването на мобилната мрежа на двата основни телекома – „А1 България“ и „Виваком“. Все още сегмент „Колокиране“ влиза в перо „Други“, но вече имаме някакви ориентировъчни данни за него. Според КРС през 2023 г. приходите от съвместно ползване, колокиране, предоставяне на физическа инфраструктура и други са се увеличили с 64% на годишна база.

Нестабилната мобилна троица

След като мобилният сегмент се изчисти от „призрачните“ играчи – оператори, които бяха такива само на хартия, се очакваше, че няма да има големи движения. Както и, че този тип услуги ще се стабилизират. През 2023 г. обаче сме свидетели на първото голямо разместване от 15 години насам. „Йеттел“ загуби второто си място по брой абонати, което вече се заема от „Виваком“.

Наследникът на „Теленор“ и „Глобул“ е с дял от 31.4% или отчита минимален спад от 0.7 процентни пункта на годишна база. „Виваком“ подобрява своята позиция от 31.2% на 32.4% и излиза на второто място. Лидер продължава да е „А1 България“ с 36.2%, но компанията отчита лек спад от 0.5 процентни пункта на годишна база. Това се случва при почти непроменен по обем потребители пазар. За последните пет години, мобилните абонати варират в рамките на 8 милиона.

Настигането и задминаването на „Йеттел“ от „Виваком“ е лесно проследимо през последните три години. Преди това двете компании успяха да постигнат частичен паритет и да се поддържа сходна дистанция. „Виваком“ постигна лек ръст, докато „Йеттел“ сходен спад и така през 2023 г. си размениха позициите. Много лекото понижаване на абонатната база на „А1 България“ създава предпоставки, че в един момент лидерът може да се окаже в позиция на изравнени показатели с новия подгласник.

Тази тенденция трябва да е и леко притеснителна за „Йеттел“. През 2013 г., когато Telenor купи компанията, амбициите бяха да се борят за лидерската позиция. Не успяха да го постигнат на база абонати, но това се случи при приходите. От тази гледна точка „Йеттел“ продължава да е номер едно при постъпленията. През 2023 г. компанията привлича 40.7% от мобилните приходи. По този показател „А1 България“ и „Виваком“ са почти равни – 29.9% срещу 29.4%. Което означава, че „Йеттел“ успява да монетизира по-добре своите клиенти, докато другите два телекома се опитват да постигнат повече маса и субсидиране на фиксираните услуги.

Телевизията – последното потъване на „Булсатком“

През 2022 г. „Виваком“ детронира дългогодишното царуване на „Булсатком“ при платената телевизия. През изминалата сателитния оператор продължи да потъва и вече е на трета позиция, като беше задминат от „А1 България“. В подадените към КРС данни е записано, че абонатите на дългогодишният лидер са паднали под 445 хил. или 22.2%.

Настоящият властелин на платената телевизия запазва първата позиция. „Виваком“ е със 728 хил. потребителя. Което прави дял от 36.3% или над една трета от целия пазар. Следва „А1 България“ с 548 хил. потребители и дял от 27.3%. Всички останали играчи имат общо 14.2%, който се разпределя между 247 компании общо. Казано по друг начин – отвъд трите основни ТВ доставчика, влиянието и пазарът на останалите е редуциран до под една шеста от всички потребители.

Третият мобилен оператор навлезе в този сегмент, но за 2023 г. подадените данни в регулатора са за скромните 5 775 клиента. В тези от самия финансов отчет от компанията-майка PPF Group има огромно разминаване. За 2023 г. според годишният доклад на доскорошния чешки холдинг са посочени малко под 35 хил. абоната на ТВ за българското звено на „Йеттел“. Разликата идва най-вероятно, затова, че се броят и само потребителите на приложението за телевизия, докато тези на КРС – преките инсталации към телевизори през кабел.

КРС подчертава, че „Виваком“ бележи ръст от 3.4% пункта на абонатите на годишна база. От регулаторът подчертават, че то се дължи и на придобиванията на малки оператори през 2023 г. Но без да се уточни каква част е вследствие на консолидацията и каква на „обезкръвяването на „Булсатком““. „А1 България“ бележи ръст от 0.9%, които идват органично – тоест са привлечени като изцяло нови клиенти или такива от конкуренцията. Предвид ситуацията, логично е основният да е „Булсатком“.

Създаденият прецедент

Свиващият се брой потребители на сателитния оператор е на законовия ръб дали придобиването му от „Виваком“ ще създаде господстващо положение. При данните от 2022 г. сборът от абонати на двете компании минава с много малко прага от 60% дял – 61.1%. Актуалните за 2023 г. показатели го поставят под това ниво, като сега той е 58.5%.

Ако United Group, компанията-майка на „Виваком“, беше изчакала с обявяването на сделката, можеше тя да се защити без да се изкривява статистиката. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри придобиването, като прие мотивите на балканския телеком.

Но това създава опасен прецедент, тъй като в тях се приема, че данните които събира и анализира КРС не са достатъчни. Използват се и външни такива, като се включват и абонатите на стрийминг услуги и тези от „сивия сектор“. Първите понякога са част от т.нар. дигитални позиции на големите телекоми и реално могат да бъдат и техни клиенти. Разминаването между данните на КРС и тези на „Йеттел“ за 2023 г. при ТВ абонатите, също повдига въпроса дали не трябва да се правят промени.

При добавянето им сумарния пазарен дял на „Виваком“ и „Булсатком“ беше свит до 40.1%. Това размиване на пазара, позволи на United Group да получи одобрение от КЗК, но създава прецедент и поставя под въпрос бъдещи тълкования на пазара. Както и събирането на данните от ресорния регулатор и самата законова рамка.

Оскъдният стрийминг

Разминаването на данните на „Йеттел“ обаче загатва, че сегментът на стрийминга и на отделните платформи само за онлайн ТВ не е за пренебрегване. Проблемът е с достоверността на данните. Тези предоставени от United Group са събрани от консултантската фирма Ernst&Young (EY) и са за 2022 г. Според тях 560 хил. са абонатите на стрийминг платформи у нас за посочения период.

Водеща платформа е и световният лидер Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max (ребрандиран само на MAX) със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Всички тези данни обаче не идват от самите платформи, а от външен консултант. Затова и КРС няма как да ги вземе предвид, поради съмнения в тяхната прецизност.

TechTrends получи данни за второто тримесечие на 2024 г. от онлайн платформата JustWatch. Тя предоставя възможността да се гледат няколко стрийминг услуги на едно място и в България разполага с около 30 хил. потребителя. На базата на тази извадка, информацията за лидера е идентична с данните предоставени от EY. Това е Netflix с 35% пазарен дял. Но след това започват големите размествания. Max е втори с 18%, което е далеч от 26% отчетени от EY. Трети са Amazon Prime със 17%, пети и шести са Disney Plus и Apple TV+ с изравнение позиции от по 8%.

Разминаването може да идва по няколко направления. Говорим за различни периоди – проучването на EY е за към края на 2022 г., докато това на JustWatch е сравнително актуално за средата на 2024 г. Отделно информацията на втората се базира на извадка от 30 хил. потребителя, което ако приемем данните на първата за достоверни, прави само 5% от целия пазар.

Всичко това показва, че без получаване на точния брой абонати от самите стрийминг услуги, този сегмент няма как да се отчете акуратно. Дори и тогава, част от плащанията ще минават през т.нар. „дигитални позиции“ на трите основни телекома. Което допълнително ще изкриви представата ни за пазара.

Крепостта „Фиксиран интернет“

Домашният интернет е все още единственият сегмент, в който малките играчи имат значителен дял. Макар и той прогресивно да намалява през годините. Приходите се увеличават до 1.68 млрд. лева, което е ръст с над 18% на годишна база. Лидерът „Виваком“ добавя 0.9 процентни пункта към дела си, който вече е 32.2%. „А1 България“ не остава по-назад, като увеличава своите позиции с 0.6 процентни пункта до 28.4%.

„Булсатком“ е трети, но много далеч с 5.4% пазарен дял и около 136 хил. абоната, коото най-вероятно ще се влеят във „Виваком“ след като придобиването е финализирано. Малките интернет доставчици съставляват 33.9% от пазара на база абонати и 44% на база приходи. Това влияние обаче е разпределено между 653 компании (без да броим водещите три). „Йеттел“ разполага с 69 хил. интернет потребителя през 2023 г., което го поставя с около 2.6-2.7% дял. В следващия доклад на КРС той ще е най-вероятния трети играч.

При наетите линии на дребно има интересни размествания. „Виваком“ властва в наличната инфраструктура до краен клиент с дял от 71.5%, но само 47% от приходите. Усилията на „Нетера“ на този пазар ѝ печелят второто място на база линии с 10.5%. Но на база приходи, „А1 България“ е пред нея с 18.6% срещу 8.8%. Ситуацията при този пазар на едро винаги е бил по-различен, като тук лидерите се запазват и това са „Новател“ и „Нетера“. „Виваком“ обаче подобрява значително позициите си, покрай придобиването на „Телнет“.

По пътя към двуполюсния модел

С приключените сделки за консолидация на пазара, в досегашните ни анализи говорихме за триумвират – пазар, доминиран от трите големи оператора. Започват да се появяват индикации, че в средно и дългосрочен план може да говорим за двуполюсен модел. В него двата напълно конвергирани телекома си поделят лъвския пай, а другите – каквото остане.

Причината за смяната на прогнозата е в заслабващата позиция на „Йеттел“. Компанията тръгна да изгражда конвергирана услуга от нулата и да разчита на нея основно на мобилната си инфраструктура. Елиминирането на основните независими играчи във фиксирания сегмент засилва позициите на другите два големи телекома.

„Йеттел“ все още е слаб във фикса, като ще влезе в Топ 3 при интернета, само заради елиминацията на „Булсатком“. Под или около 3% е нищожно нисък резултат, като ще трябва да се конкурира с фрагментирани потребители по малките оператори или с вече установените двама лидери. При платената телевизия тепърва ще видим дали „Йеттел“ дори ще успее да се пребори за третото място. Дори и да успее, преднината на „Виваком“ и „А1 България“ е огромна. Шансовете да се доближи бързо през следващите години са минимални, но може да събере достатъчно дял, че да диверсифицира поне частично приходите си.

Бъдещето на пазара няма да зависи от „Йеттел“, а по-скоро от продажбата на United Group. Собственикът на „Виваком“ в момента приема необвързващи оферти, а намеренията са да се намери купувач ако не на цялата група, то на някои пазари, тя може да продава и на други желаещи. Един от потенциалните кандидати е новият мажоритарен собственик на „Йеттел“ – арабският Etisalat. Ако той вземе United Group на ниво група, то за звената в България и Сърбия ще е по-сигурно да се намери отделен купувач, заради потенциалната концентрация в мобилния сегмент. Неслучайно, от индустрията коментират, че в телеком сектора никога не се скучае.

The post За последно с „Булсатком“ – българският телеком пазар през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Лидерът сред мобилните абонати първи съобщава финансовите си резултати сред телекомите у нас. Затова той е нещо като „ветропоказател“ и дава индикации в каква посока поема телеком сектора у нас през съответните периоди. За съжаление, „А1 България“ продължава да затваря и ограничава информацията, която се оповестява публично.

Миналата година, българското звено спря да съобщава своите ТВ абонати, а от началото на тази и тези на домашен интернет. Разкриват се единствено тези за наличните и изградени линии, които не дават точна индикация за фиксираните абонати. Първоначално практиката беше да се дават данни само на база за цялата година или полугодие, но постепенно бяха напълно скрити тези показатели.

Любопитното е, че останалите звена от компанията-майка Telekom Austria Group продължават да дават разбивка на абонатите на интернет, но и те скриха тези за платена ТВ. Което оставя да ползваме само информацията, която Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикува в своите годишни доклади и в регистрите на регулатора.

Умерено, но нагоре

Приходите на „А1 България“ от началото на годината до края на юни достигат 368 млн. евро. Това е ръст от 5.7% на годишна база за същия период. Във финансовия доклад на компанията-майка Telekom Austria Group (TAG) се посочва, че основните причини за добрите резултати са „мерките за запазване на стойността“, увеличението във фиксирания сегмент и в предоставянето на корпоративни IT услуги.

Първото е корпоративното обозначение на индексацията, която беше направена през март. Такива мерки не са взети само в България, TAG е предприела още корекция на цените по съществуващите договори в Австрия, Сърбия и Хърватска.

Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ през първото полугодие на 2024 г. също бележи ръст. Той е 11.4% на годишна база и тя вече достига 165 млн. евро. Финансовите показатели на българския телеком обаче забавят растежа регистриран през изминалата 2023 г. За цялата календарна година, „А1 България“ отчита ръст на приходите от над 17% и от над 19% за EBITDA. Въпреки това, маржът на печалбата за полугодието скача до малко под 45%, което е доста високо ниво.

Това може да е индикация, че телеком пазарът в страната вече се нормализира и най-вероятно високите стойности от предходните години са движени повече от инфлацията и индексациите. Което ще се покаже дали е вярно или не, когато излязат отчетите и на останалите две основни телекома.

Подновяване на честотите

Акцент от началото на годината за „А1 България“ са по-високото ниво на капиталови инвестиции. За полугодието, телекомът е вложил над 71 млн. евро. Малко под половината – 31 млн. евро са били заделени за подновяване на лицензите на оператора в честотите при 900MHz и 1 800MHz. При втория спектър, КРС е раздала последните парченца, след като „Булсатком“ върна лентата от 2x5MHz на държавата. Трите телекома вече разполагат 2x25MHz всеки и целият ефир в 1 800MHz е напълно разграфен между тях.

Инвестициите ще са интересна гледка през следващите периоди, защото „А1 България“ аутсорсна кулите и пасивната инфраструктура. Те бяха отделени в друго дружество – EuroTeleSites, което беше листнатно на Виенската фондова борса.

Повишение бележи и друг ключов показател – средномесечният приход от абонат (ARPU). Той вече е 7.9 евро или с почти 15% по-висок от нивата от средата на миналата година. При единственият индикатор за абонатите – мобилните, „А1 България“ бележи лек спад от 3.776 млн. в края на 2023 г. на 3.758 млн. в средата на настоящата. Тези флуктуации не са нещо анормално за телекома, който е лидер по абонати. От друга страна, „Виваком“ започва все повече да скъсява дистанцията и скоро може да започне да оспорва първото място.

The post Ръстът на приходите и печалбата на „А1 България“ продължава и през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Мобилните приходи вече не са достатъчни, за да гарантират комфортни маржове. Резултатите на „Йеттел“ за изминалата 2023 г. показват точно това. Само напълно конвергираните телекоми с пълни пакетни предложения и добре развити, както мобилни, така и фиксирани услуги ще могат да отчитат стабилен растеж.

2023 г. беше белязана и с обявената продажба на основния дял на телеком звеното на PPF Group, в което влизат българските „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Сделката беше обявена през август и получи пълно одобрение от антимонополните регулатори през февруари 2024 г. Затова продажбата не влезе в отчета на компанията-майка, но по-важното е, дали с промяната на акционерните дялове тя ще продължи да публикува редовно своите финансови резултати. Документите за 2023 г. показват и причината за сделката – високата задлъжнялост на телеком групата и опитът за оптимизиране на портфолиото на чешкия фонд.

Позитивно за приходите, но не и за печалбата

Приходите на „Йеттел България“ се повишават с 10% на годишна база до 503 млн. евро за цялата 2023 г. Това се дължи най-вече на спорната индексация на база инфлацията, която трите телекома предприемат за съществуващите си договори трета година поред. Затова не е изненада, че средномесечния приход от абонат (ARPU) също се увеличава. Средната за 2023 г. стойност е 11.6 евро, като в последното тримесечие достига 11.8 евро.

Повечето приходи от абонат обаче идват при леко понижение на цялостната клиентска мобилна база. Тя се свива с 1.9% до 3.23 млн. потребителя, ако включим и автоматизираните SIM карти (т.нар. M2M – банкомати, касови апарати и др.). Понижението на тези със стандартни абонаментни планове е в рамките на 1.1% или 2.3 млн.

Компенсацията им е частична с клиентите на новите фиксирани услуги. За цялата 2023 г. „Йеттел“ е успяла да привлече 35 хил. клиента на платена телевизия. Което е доста добър резултат, като се има предвид, че компанията тръгна от нулата. При фиксирания интернет, телекомът отчита ръст от над 65% спрямо 2022 г. През изминалата година, „Йеттел“ вече разполага с 69 хил. абоната срещу 42 хил. спрямо предходната. На база на данните от 2022 г. от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) това поставя компанията като третия по големина интернет доставчик на дребно, след елиминирането на „Булсатком“.

Тези мерки обаче не са достатъчни да се повиши печалбата на „Йеттел“, за разлика от другите два големи оператора. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с 3.8% до 151 млн. евро спрямо 2022 г. Обяснението е просто – повишаване на оперативните разходи. През 2023 г. те са 352 млн. евро срещу 299 млн. евро през предходната година. Това прави увеличение от 17.7% или малко под два пъти над отчетената инфлация от Националния статистически институт за изминалата година.

Допълнителните разходи

Йеттел“ също така плати 22 млн. евро за допълнителните честотни ленти в 700MHz и 800MHz. Този заветен спектър беше най-накрая раздаден, след повече от десетилетия спорове между телекомите, регулаторите и Министерство на отбраната. Въпреки, че инфраструктурата от няколко години е отделена в отделното дружество „ЦЕТИН“, в „Йеттел“ останаха лицензите за радиочестотите. Което идва и със съответните допълнителни разходи.

Затова капиталовите разходи или инвестициите на оператора нарастват от 31 млн. евро на 56 млн. евро през 2023 г. Огледално противоположна е ситуацията с тези на „ЦЕТИН“. През 2022 г. те са 51 млн. евро, докато през изминалата година се понижават до 39 млн. евро. Това може да се обясни с това, че „ЦЕТИН“ отговаря за модернизацията на мобилната мрежа към 5G и през изминалата година се забелязва забавяне в тази посока.

В таймлайна за разпределение на честотите в презентацията на PPF Group е посочено, че се очаква допълнителен търг в спектъра от 1 800MHz през 2024 г. Това са останалите три ленти от две по 5MHz, които се освободиха след фалита на „Макс телеком“ и връщането им от наследника „Ти.Ком“, както и освобождаването на по-малката от „Булсатком“.

Ефектите на продажбата

Продажбата на основните активи на телеком групата на PPF Group на арабската Etisalat (e&) ще доведе до някои значителни промени. Тя ще бъде разделена на две – едното ще е съвместното дружество с новия мажоритарен собственик. В него ще се включват звената обекти на продажбата – Yettel и CETIN компаниите в България, Унгария и Сърбия, заедно с O2 и CETIN в Словакия. Чешките телеком дружества остават изцяло под шапката на PPF Group.

Сделката е за 2.15 млрд. евро, като има специална клауза, новото съвместно дружество да постигне определени, но не обявени публично, финансови резултати в рамките на три години. Ако успее, PPF Group ще прибере още 350 млн. евро, но ако не се случи, ще трябва да върне 75 млн. евро.

Телеком групата на PPF Group има значителни дългове общо за 4.395 млрд. евро. Те нарастват с 294 млн. евро, главно заради придобивания на фиксирани оператори в Чехия, но не се водят на самите дружества, а на групата. Така, Etisalat плащат 2.15 млрд. евро и де факто наследяват дружества с общи дългове в размер на 4.105 млрд. евро. Самите PPF Group успяват да погасят задълженията на чешкия CETIN, както и част от лихвите на регионалния O2.

The post „Йеттел“ през 2023 г.: Лек ръст на приходите и вече във фиксираните услуги appeared first on TechTrends България.

Netflix изгради своята стрийминг империя на тази база и прати своя конкурент Blockbuster в историята. Линейната телевизия и кабелната съответно не умряха напълно, но трансформацията беше налице. Предоставянето на съдържание онлайн по модела на стрийминга се оказа златна мина, в която се включиха почти всички технологични и медийни гиганти.

В резултат на тези „стрийминг войни“ се появиха десетки платформи. Съдържанието постепенно беше затворено и разпределено във всяка от тях. Така, за да могат потребителите да гледат нещо, обикновено трябва да намерят и конкретната стрийминг услуга в която се намира. Фрагментацията се оказа голяма и в един момент непосилна дори за гиганти като Disney.

Затова новата тенденция е консолидация на платформите, връщане на рекламите и започване на споделяне на съдържание между тях. Новата реалност обаче се оказва доста близка до това, от което се опитахме да избягаме преди десетина години – кабелната телевизия.

Спортът на едно място

Една почти изцяло американска новина показва накъде се развива сектора. Disney, Fox и Warner обявиха, че ще сложат цялото си спортно съдържание за САЩ в рамките на една платформа. Това включва всичко от портфолиото на ESPN, Fox (това на едноименната компания и на Dsiney – бел. ред.), ABC и ТВ програмите на Warner.

Те заедно държат правата за почти всички излъчвания на три от четирите най-популярни спорта в САЩ – бейзбол, хокей и баскетбол. Както и за още редица други от NASCAR до MMA. Единствено американският футбол запазва някаква диверсификация в правата на излъчване, като там такива имат още NBC-Universal и Amazon Prime.

Новата платформа ще стартира през есента на 2024 г. Цената ѝ не е обявена, но се предполага, че ще е между 45 и 50 долара на месец. Това е изключително високо, но предвид колко са инвестициите в държането на спортните права, не е изненада. Няма информация как ще се казва новата платформа, но тя ще има отделен мениджмънт. Както и приходите от нея ще се разпределят по равно между трите основни компании. Потребителите ще могат да интегрират и другите основни стрийминг платформи между трите гиганта – Disney+, Hulu и HBO Max.

Няма информация дали новата услуга ще предлага реклами. От което зависи и дали абонаментът ще е само едно ниво или ще е разделен на две – премиум без и по-евтин с промоционални клипове. Предвид сложността на спортните права за излъчване е възможно въпреки високата цена, да продължат да се предлагат реклами.

Консолидационен пик

Това споразумение всъщност показва посоката на консолидация и споделяне на съдържание между основните конкуренти в сектора. Първата фаза на окрупняване на бизнеса беше вътрешна. Големите медийни групи разделиха тематично някои платформи, други – според брандовата си структура. Например Disney разполага с три услуги – едноименната Disney+, ESPN+ и Hulu. В последните две, компанията например разполага с контролен дял, но не е едноличен собственик. Ситуацията трябва да се промени през идните седмици, когато Disney ще откупи напълно Hulu.

Пример, за вътрешно окрупняване е Paramount+ и Showtime. Warner вече обмисля да обедини HBO Max и Discovery+, като в тази сделка може да премине корпоративната граница и към двете платформи да се добави Peacock на Paramount.

Обединяването на цялото спортно съдържание между три основни медийни компании в САЩ е признак, че вече сме във втората фаза. При нея ще видим комбиниране на различни платформи, било от тематично, по права или на база финансови и други показатели. В рамките на „стрийминг войните“ сме разглеждали винаги само няколко услуги, но ако вземем предвид и малките с по милион-два абонати, бройката набъбва до десетки. С което консолидацията и комбинациите стават доста по-разнообразни.

Завръщането на рекламите

Раздробяването на различни платформи и затварянето на ключово съдържание доведе до разпиляването на потребителите. С което бизнес моделът базиран само на абонаменти започва да не излиза. Затова рекламите се завръщат и премахват една от малкото останали предимства на този тип услуги.

Моделът е изключително прост от маркетингова гледна точка. Евтините тарифи се заменят с такива или дори по-достъпни, но с предоставянето на реклами в съдържанието. Цените на тези без промоции се увеличават. Идеята е да се максимализира маржа на премиум пакетите, които ще се плащат от по-малката аудитория. Докато по-голямата, която пак ще плаща, но там печалбата ще се извлича от рекламите.

Този модел е устойчив за големите платформи с многомилионни абонати. Затова засега той започва да се налага в такива като Netflix и Disney+. Това ще засили натиска върху по-малките и съответно ще подсили консолидацията на пазара. Потребителите от своя страна ще са изправени пред избора да плащат за да гледат и да доплащат, за да не виждат реклами. В общи линии се повтаря бизнес модела на кабелната телевизия от 90-те години.

Супер стрийминга

Подобно тематично и бизнес групиране е само една от потенциалните фази на трансформирането на стрийминг услугите обратно в нещо като интернет кабелна телевизия. Следващата и логична стъпка е обединяването им в едно суперприложение и/или в комбинирани пакети. Тази тенденция започва постепенно да се развива поне на ниво концепция. Новата спортна платформа на Disney, Fox и Warner донякъде следва този модел, макар и в доста ограничена и нишова посока.

Идеята е различните стрийминг услуги да бъдат обединени в рамките на едно приложение. Това ще е потенциалната панацея на настоящата фрагментация, тъй като повечето потребители на Запад имат по няколко абонамента. Тези в САЩ средно плащат по три на месец, като бройката през 2023 г. намалява от четири спрямо 2022 г.

За да работи обаче, супер стрийминга трябва да предостави следните възможности. Лесна навигация, единен и приемлив абонамент, безпроблемно разплащане, събиране на цялото съдържание и различното му сортиране. Повечето от тях могат да се реализира при добра воля и в момента. Големият проблем ще е единният абонамент. Постигането на споразумение с широк набор от компании и платформи ще е доста трудно начинание. Друг проблем ще е, че някои от големите играчи ще предпочитат да вкарат в подобно супер приложение абонаментите си с реклами. Което ще понижи потребителското изживяване.

Ролята на телекомите

Може да звучи странно, но ключова роля в развитието на стрийминга ще заемат и самите телекоми. Те продължават да предлагат добрата-стара линейна телевизия, но все повече услугите им наподобяват тези на дигиталните платформи, като Netflix или HBO Max. Някои от новите им функционалности са дори директно заимствани от онлайн конкурентите им. Друга тенденция е, операторите да интегрират в едно подобно на супер приложение всичко накуп – линейната ТВ, собствената си „видеотека“ и дори самите стрийминг услуги, като Netflix и Amazon Prime.

Примерите идват директно от българския пазар. През февруари „Виваком“ обнови своята дигитална платформа EON. Нововъведенията са взети почти изцяло от практиката на стрийминг услугите. Интерфейсът е на големи блокове, с изчистени ленти за препоръчвания, възможност за сваляне на дадено видео за офлайн ползване и запаметяване на прогреса на гледане с опция да се продължи нататък. Все неща, които сме виждали в платформите на HBO Max, Netflix и др., сега допълват линейната телевизия и видеотеката на „Виваком“.

Това не е единственото, трите български телекома предлагат през своите планове и абонаменти за някои от стрийминг услугите. Някои от тях директно ги интегрират в своето ТВ приложение. Такъв е случая с „А1 България“ и тяхната Xplore TV, която вече предлага вграждане на Netflix акаунт. Когато и трите телекома вкарат максимално количество стрийминг услуги в своите приложения, то те ще предлагат нещо като супер такова, което комбинира линейна ТВ, собствена видеотека и интегрирана такава от външните платформи.

Регулаторното одобрение на поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ засега силно стрийминга в страната. Защото Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие аргументите на United Group и включи този тип платформи при анализа на пазара на платена ТВ. С което разми дяловете преди и след приключване на сделката. Проблемът е, че няма максимално достоверни и прецизни данни за абонатите на стрийминг в България. Както и какъв процент от тях минават през плановете на телекомите. Във всички случаи дискусията за ролята на стрийминга на българския телеком пазар тепърва ще се развива.

Трансформацията на самия пазар за видео на поискване продължава. За момента посоката на развитие е завършване на пълния кръг и завръщане на практиките от кабелната телевизия – реклами, допълнителни платени „канали“ или платформи, обединяване под един покрив. Неща, за които потребителите няма да са напълно доволни, но и настоящата фрагментация не работи в тяхна полза. Към тях добавяме и телекомите като фактор, с което нещата придобиват по-сложно изражение. Точният вектор ще бъде финализиран най-вероятно през тази и най-късно през следващата година.

The post Как преоткриваме кабелната телевизия през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Решението на КЗК слага и край на сагата със спора за собствеността на „Булсатком“. През последните години за сателитния оператор се водят тежки битки – съдебни и регулаторни, покрай преструктуриранията му и продажбите му. Одобрението на сделката с „Виваком“ ще разплете бързо и лесно останалите казуси. Някои от които се влачеха в съдилища и регулатори с години и заради взаимосвързаността им не можеха да се решат без да предизвикат нови.

Действието на регулатора обаче ще отвори нови въпросителни относно измерването на пазара на платена телевизия. КЗК прие доводите на United Group и „Виваком“ да включи в този сегмент и стрийминг платформите, познати и като Over The Top услуги (OTT). Данните за тях все още са само ориентировъчни и на база външни изследвания, като повечето играчи не са длъжни да подават точна информация за абонатите си, нито подлежат на регистрационен режим в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) или Съвета за електронни медии (СЕМ). Като всичко това най-вероятно ще бъде оспорвано в съда от конкурентите.

Новият поглед

Най-голямото опасение за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ е поглъщането на вече втория на пазара за платена телевизия от първия. Според официалните годишни данни на КРС за 2022 г. делът на абонатите на двете компании заедно ще бъде 61%. След финализирането на сделката „Виваком“ ще получи две трети от пазара, като далеч след тях остава „А1 България“ с малко над 26%.

КЗК правилно отбелязва, че „Булсатком“ губи през последните години абонати, като от 2020 г. до 2022 г. тя се е лишила от 145 хил. потребители. Ако превъртим лентата по-назад, ситуацията става дори по-плашеща. Преди КРС да започне да събира данни за крайните клиенти на платена ТВ, косвените индикации показваха, че сателитния оператор разполагаше преди десетина години с около един милион абоната. Към 2022 г. „Булсатком“ вече се е свил до 542 хил. или почти наполовина, като и това е първата година, в която компанията губи лидерското си място. Причина за всичко това е засилената конкуренция, финансовите проблеми на оператора и несигурността покрай боричканията за власт в него.

Този факт не е най-решаващия в констатацията на КЗК, че няма опасност от създаване на господстващо положение след сделката. Регулаторът приема напълно доводите и допълнителните неофициални данни на United Group и „Виваком“, които игнорират тези от годишните доклади на КРС. Според тях на ТВ пазара трябва да се добавят абонатите на стрийминг платформите и тези, които не се отчитат от операторите (т.нар. сив сектор).

По този начин целият сегмент се увеличава като обем с 50% от малко над 2 млн. на малко над 3 млн. потребители. United Group и „Виваком“ предоставят информация, че абонатите на OTT услуги са около 541 хил. и още 423 хил. са неотчетени от малките оператори или са т.нар. сив сектор. С което сумарния пазарен дял на телекома след придобиването на „Булсатком“ се свива от внушителните 61% на доста по-приемливите 40%.

За стрийминга с любов

Има ясна причина, защо през всичките години досега при пазарните анализи в телеком сектора се взимаха данните от КРС. Те се водеха за най-официални и пълни, тъй като законово се задължаваха всички оператори да декларират своите абонати и ги подават директно към регулатора. Големите телекоми ги оспорваха, защото смятат, че малките крият клиенти. Това се прави защото цената за правата на излъчване на съдържание се определят на размера на потребителската база.

Проблемът идва, че няма точна информация колко е сивия сектор. Правени са различни проучвания през годините и дори в мотивите към КЗК данните на „Йеттел“ и „Виваком“ се разминават значително. Първата компания посочва, че към 2020 г. необявените абонати са около 4-5% от целия пазар. „Виваком“ предоставя малко по-конкретни като цифри, но като дял те са три-четири пъти повече – над 17%.

Ситуацията е същата и при стрийминг платформите (OTT). Големите от тях са международни услуги, които не подлежат на изискването да обявяват своите абонати в страната пред регулаторите. Данните за тях са предоставени от трети външни източници, цитирани от „Виваком“ и United Group и са силно приблизителни и груби. Част от тях са и вътрешни изследвания на телеком групата.

Въпреки, че са силно ориентировъчни те са доста интересни и за първи път имаме по-точна разбивка на стрийминг услугите в страната. Netflix е лидер с 200 хил. абоната, следван от HBO Max със 150 хил., Disney+ е наполовина със 75 хил., още 40 хил. са към Amazon Prime Video. Българските независими онлайн ТВ платформи са с 60 хил. и още 35 хил. са другите, някои от които и сателитни услуги от съседни държави.

„Но всичко е точно“

С безропотното приемане на горните данни КЗК обръща с главата надолу анализът на ТВ пазара в България. Освен, че информацията за потребителите „на сиво“ и OTT е ориентировъчна се пренебрегва факта, че в страната един от популярните начини за абониране към стрийминг платформите е през големите телекоми. „Йеттел“, тогава „Теленор“, наложиха идеята с добавянето на HBO Go (сега HBO Max) през 2016 г.

Практиката обхваща и трите оператора, както и повечето големи стрийминг услуги. „А1 България“ дори интегрираха Netflix в рамките на своето умно приложение Xplore TV. Няма разбивка, колко от тези абонати минават през телекомите. КЗК игнорира това, като се позовава на изследване на британския регулатор Ofcom, че на Острова между 60% и 80% от клиентите на OTT се договорят директно с платформата. Според тези данни само 10% минават през операторите.

За България обаче няма такова изследване и не се знае какво е припокриването на тези 541 хил клиенти. Ако решението на КЗК за разглеждане на пазара на платена ТВ трябва да се превърне в практика ще са необходими доста промени и усилия в две посоки. Едната – да се намери по-точно измерване на сивия сектор, което да се ползва от регулаторите. Втората – да се накарат стрийминг платформите да публикуват своите данни за абонатите в страната, което ще е трудно, защото са международни компании, а в закона за момента те не подлежат на такъв режим.

Въпреки липсата на тези неща КЗК отсъжда, че „всичко е точно“ и дори факта, че пак се надвишава пазарния дял след придобиването на 40% се смята, че няма заплаха за конкуренцията.

Протоколно за другите сегменти

На фона на ТВ пазара останалите опасения за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ са буквално протоколни. При пазара на дребно на интернет доставка се отчита кумулативен дял от малко под 38% и съответно се смята, че не е заплаха за конкуренцията. Разликата там с „А1 България“ за 2022 г. е и по-малка, операторът е с дял от 27.8%.

Пазарът за медийно съдържание също се смята, че няма да бъде повлиян толкова силно. United Group притежават „Нова броудкастинг груп“ и КЗК смята, че заради натиск на правоносителите, компанията няма да може да се възползва от по-силните си позиции да ограничава достъпа. Опасенията за каналната мрежа са споменати набързо и разпуснати, заради възможностите в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) за прокарване на кабелите и през шахтите на операторите на комунални услуги.

Разплитане на останалите случаи

КЗК също така налага незабавно изпълнение за своето решение, въпреки протестите на „Йеттел“ и водените дела по друг свързан казус. Почти сигурно е, че ако не двата основни конкурента, то поне единия ще обжалва мотивите на регулатора. Ако сделката мине и се финализира, то тогава тя ще разплете останалите случаи по собствеността на „Булсатком“, които са навързани с нея.

През 2019 г. кредиторите на сателитния оператор поемат контрола над „Булсатком“ и като финансови инвеститори без да участват на телеком пазара под друга форма не би трябвало да минават през одобрение на КЗК. Софийският съд обаче постановлява, че все пак регулаторът трябва да разгледа сделката и ако има промяна в пазарното поведение, то тогава трябва да се произнесе по казуса. В идентична ситуация е последващата продажба на „Булсатком“ към Спас Русев. Последният взима заем именно от United Group, за да финансира придобиването.

С което двата казуса за собствеността на сателитния оператор зависият напълно от това дали КЗК ще одобри окончателното поглъщане на „Булсатком“ от „Виваком“. С решението от петък на регулатора това е факт и съответно се разплитат двете претенции отпреди няколко години. За момента остава казуса с продажбата на физическата инфраструктура на оператора към United Group, което за момента е спряно от съда и евентуалното обжалване на решението на регулатора от останалите телекоми. Ако няма промяна в крайния изход, то тогава телеком пазарът ще е завършил основния процес по консолидация на сектора. Както и ще сложим край на сагата с „войната на розите за „Булсатком““ .

The post Как КЗК разчете ТВ пазара за сделката с „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Агресивното увеличени на потребителите на фиксирана телевизия и интернет не се оказват само празни приказки, като „Виваком“ е добавил близо по 100 хил. абоната само през периода юли-септември. Компанията също така отчита и силен ръст на мобилните си клиенти, като продължава да намалява разликата между водещите два оператора.

Всичко това идва в момент в който „Виваком“ или по-скоро United Group се опитва да придобие всички активи на „Булсатком“. В своите отчети компанията-майка подчертава, че сделките трябва да преминат през регулаторно одобрение, както и, че ще помогнат на телекома да подобри позицията си в изключително „конкурентната среда“.

Втори в групата

Финансовото представяне на „Виваком“ за първите девет месеца продължава да е силно, каквато тенденция забелязахме към края на полугодието. Приходите растат с 9% на годишна база до 473 млн. евро за целия период между януари-септември. Телекомът от известно време не е най-големият в United Group, след консолидацията на гръцките активи. Nova Greece е лидер по постъпления с 610 млн. евро или около 30% от общите. „Виваком“ отговаря за 23% от приходите на цялата група.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също расте за българския оператор. Увеличението е с около 15% до 226 млн. евро. По този показател, „Виваком“ е лидер в United Group, като Nova Greece постига само 190 млн. евро EBITDA за същия период. Българската компания също така е и източник на най-много оперативен кеш за групата – 166 млн. евро.

За сметка на тези позитивни новини, капиталовите инвестиции за „Виваком“ намаляват. Те се понижават до 60 млн. евро спрямо 74 млн. евро предходната година. Обяснението на компанията-майка е, че това се дължи на „различен график за ремонти и строеж“ между двата периода. Тъй като в това перо влизат и крайните потребителски устройства, телекомът явно е намалил нивата на складови наличности, което също е понижило инвестициите.

Скок на абонатите

Докато чисто финансовият резултат изглежда повече от обещаващ, то оперативния свързан с потребителите показва по-резки промени и то в рамките само на три месеца. Само в периода между юли и септември, „Виваком“ добавя близо 100 хил. абоната на домашен интернет и на платена телевизия. Първите вече са 717 хил., докато вторите достигат 875 хил.

Последните са по-важни, защото именно на пазара на платена ТВ се смята, че сделката с „Булсатком“ ще окаже най-голямо влияние. Сателитният оператор разполага в края на 2022 г. едва 542 хил. ТВ абоната, докато „Виваком“ по това време е с 667 хил., показват данните на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Сега, за девет месеца телекомът е добавил 207 хил. потребители ако ползваме информацията на КРС и 217 хил. при сравнение на докладите на United Group за двата периода.

Откъде идват тези нови абонати и дали е за сметка на „Булсатком“ в момента не може да се каже категорично. Факт е, че през последните няколко години потребителите на сателитния оператор спадат драстично. Затова и презумпцията, че докато регулаторите излязат с решение за сделката с „Булсатком“, компанията ще бъде най-вероятно почти напълно обезкървена. Абонатите междувременно ще се влеят във „Виваком“ органично.

Ръстът на потребителите, в комбинация с новите пакетни предложения на компанията води и до увеличение на средномесечния приход на абонат (ARPU). Т.нар. blended показател, в който влизат различните услуги се увеличава от 10.5 на 11.7 евро в края на септември.

Кули за дълг

United Group обявава, че сделката за предоставянето на всичките ѝ мобилни кули на саудитската Tawal е приключена. Платени са 1.218 млрд. евро, като повечето средства са използвани за погасяване на част от големи дълг на групата. Тук се изпада в интересна ситуация, защото българският съд премахна незабавното изпълнение на сделката с мобилните кули на „Булсатком“, което може да афектира и отношенията на United Group с Tawal.

Балканският телеком има задължения в края на 2022 г. на стойност от 5.9 млрд. евро. Към края на септември те се понижават до 5.4 млрд. евро, като в тези суми са включени всички видове дълг, главници, лихви и др. United Group зае крупни средства, за да може да финансира повечето си придобивания в региона. Най-голямото от тях е придобиването на няколко оператора в Гърция, с което българските операции вече не са лидерски.

Но „Виваком“ също така получи възможност да купи различни по-малки доставчици през последните две години. Сделката с „Булсатком“ е най-значимата, както за телекома, така и в консолидационните процеси в страната за последните десет години. Последното подобно крупно придобиване беше от „Мтел“ на „Близу“.

The post „Виваком“ расте стабилно и агресивно добавя фиксирани абонати през лятото appeared first on TechTrends България.

Австрийската група също така обяви, че през есента ще бъде напълно завършен процеса по отделяне бизнеса на мобилните кули на всичките ѝ оператори. Както и, че ще бъде листнат на фондовата борса във Виена. С което два от българските телекоми – „А1 България“ и „Виваком“ ефективно ще аутсорснат своята мобилна инфраструктура. Вторият телеком вече продаде своите мобилни кули на саудитската TAWAL в началото на 2023 г.

Ефектът „Стемо“

За периода април-юни, „А1 България“ отчита ръст на приходите от 21% до 183 млн. евро. От тях 14 млн. евро са постигнати благодарение на интеграцията на „Стемо“ в телекома. Това прави 8.7% от растежа на постъпленията на българския оператор и ако ги извадим, компанията продължава със здравословното увеличение от 12.3% на годишна база. С подобни темпове, се развива „А1 България“ през последните периоди.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също скача с впечатляващите 25.8% до 80 млн. евро. Във финансовият отчет не се посочва какъв е ефектът на системния интегратор. Косвен индикатор е маржът на печалбата, който през второто тримесечие на 2022 г. е бил 41.8%, докато през същия период на настоящата година се увеличава слабо с 43.5%. Друг коментар в документите на TAG е, че разходите за софтуерни лицензи и специалисти са нараснали вследствие на придобиването на „Стемо“.

Несъществените промени при абонатите

А1 България“ и компанията-майка намалиха съществено данните, които публикуват през последните отчети. Някои индикатори вече не се обявяват, а други – се дават само при завършването на счетоводната година. Така например, ТВ абонатите продължават да остават скрити.

Мобилните абонати се свиват минимално в средата на годината до 3.779 млн. от 3.788 млн. Средномесечният приход от потребител (ARPU) в този сегмент е 7.4 евро. Потребителите на фиксиран интернет се увеличават също с незначителните 4 хил. до 522 хил. Общия брой фиксирани клиенти на „А1 България“ са 1.176 млн.

Новият дом на базовите станции

Друг ключов момент от финансовия отчет на TAG е конкретизирането кога и какво ще се случи с мобилните кули на цялата група. „А1 България“ започна да ги прехвърля в отделен бизнес и трябва вече да е завършила този процес. Австрийската група очаква до август да бъде финализирана цялата процедура сред всички оператори.

Новото дружество ще се казва EuroTeleSites. Към 30 юни, то ще включва над 13 хил. мобилни кули, като няма конкретика, колко от тях са в България. Неговите про форма приходи за 2022 г. ще са около 230 млн. евро и EBITDA от 127 млн. евро.

Плановете на TAG са да листнат EuroTeleSites на Виенската фондова борса, а не да се търси директен купувач. Основните процедури за да се случи това са планирани за септември и октомври. Собственикът на „Виваком“ United Group предпочете другия подход. Балканската група отдели и дори вече продаде всички налични мобилни кули на саудитската TAWAL. Основна част от тях беше клетъчната инфраструктура на „Виваком“.

The post „А1 България“ със силен ръст покрай „Стемо“ и аутсорсване на мобилните кули appeared first on TechTrends България.

От друга страна, разделянето на операциите на търговски и инфраструктурни при телекомите в България, Сърбия и Унгария, за PPF Group все още не дават съответните значими резултати. Новосъздадените дружества „Цетин“ засега обслужват само „Йетел“ операторите в посочените държави, без да са привлекли голямо количество външни клиенти.

Конкретно за българския мобилен оператор, той може да се похвали с доста неща през 2022 г. Стабилен ръст на печалба и приходи, лидер по последните в мобилния сегмент и удвояване на абонатите във фиксирания. Последната част на изречението е вярна – „Йеттел“ вече е значим играч в доставката на домашен интернет. От няколко дни, компанията вече предлага и интерактивна телевизия във фиксиран пакет и така вече е пълноценен участник на този пазар.

Мобилният първенец

Основната цел на норвежкият Telenor за „Глобул“, когато го придоби през 2013 г. беше да превърне операторът в лидер на мобилния пазар. Телеком групата постигна това няколко години по-късно, макар и само при приходите, но не и по абонати. Ребрандираният сега „Йеттел“ запазва тази позиция при това със сравнително комфортна преднина.

В презентацията на PPF Group е показано, че компанията е лидер с 37% пазарен дял за първите девет месеца на 2022 г. „А1 България“ е втора с 32%, докато „Виваком“ е с 31%. Мобилните приходи за цялата година са 320 млн. евро, което е ръст с близо 9% на годишна база. Както отбелязахме, ситуацията е различна при абонатите и това се задържа през 2022 г. Към края ѝ „Йеттел“ е втори с 3.5 млн. потребителя на мобилни услуги, докато „А1 България“ продължава да е лидер с 3.77 млн.

Цялостно приходите на компанията растат през изминалата година. Те се увеличават с малко над 7% на годишна база до 456 млн. евро. С което и средномесечния приход от абонат (ARPU) не се увеличава значително и в момента е на 10.1 евро. Ситуацията дори е с една идеа по-зле при капиталовите инвестиции – те се свиват от 41 на 31 млн. евро през 2022 г. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) нараства със 17% до 157 млн. евро. „Йеттел“ подчертава тенденцията при българските телекоми да имат по-слаб ръст на приходите, но да разчитат на по-голям темп на увеличение на печалбата.

Фиксираните мечти

За разлика от предишни години, все повече фиксираният сегмент ще бъде ключов за следене при компанията. „Йеттел“ пусна първо услугата за домашен интернет през 5G мобилна мрежа през 2011 г. Изминалата 2022 г. е първата пълна такава, в която този продукт е на пазара. На пръв поглед нещата са повече от добри – компанията отчита удвояване на фиксираните потребители до 42 хил.

Реалността е, че фиксираните амбиции на „Йеттел“ все още са в сферата на мечтите. Поне от гледна точка на приходите. Според финансовият отчет, те са едва 1 млн. евро или 0.002% от общите. Прекалено незначителен дял, но този ход е задължителен за компанията ако тя иска да запази потенциала си за растеж.

Нейните два основни конкурента от няколко години не разчитат на мобилния сегмент като източник на растеж. Вместо това, те залагат на фиксирания за такъв. Липсващото парче от пъзела се нарича платена телевизия. „Йеттел“ вече си го осигури, като пусна интерактивна такава в пакет с 5G домашния интернет. Ефектите от това действие ще ги наблюдаваме тепърва през настоящата и дори през следващата година.

„Цетин“ в търсене на бизнес модел

Изминалата година е интересна и от друга гледна точка – това е вторият пълен календарен период с финансови резултати за „Цетин“. Компанията е инфраструктурното звено на PPF Group, което оперира успешно и сравнително печелившо в Чехия. В България (и другите региони с Yettel бранда) ситуацията все още е противоречива.

„Цетин“ отчита успешна 2022 г. с минимален ръст на основните финансови показатели. Приходите нарастват с малко под 10% до 124 млн. евро, докато EBITDA се увеличава с 6% до 84 млн. евро. „Йеттел“ все още изкарва 3.6 пъти повече пари от инфраструктурното звено и малко под два пъти печалба. Съотношенито в Чехия например е съвсем различно. Там, О2 има само малко под два пъти по-голям приходен поток срещу местния CETIN, а EBITDA-та е доста близка до паритет – 458 срещу 375 млн. евро.

Ситуацията е същата и в останалите региони, в които брандът Yettel оперира. Това се дължи на две неща. Първо, чешкият телеком бизнес на PPF Group разполага със силна фиксиран бизнес и инфраструктура. Доста по-голяма от основно фокусираната върху мобилна такава в България, Сърбия и Унгария. Второ, все още CETIN в последните държави търси външни клиенти, на които да продава.

В България не липсват потенциални такива. „Булсатком“ обяви, че се интересува от подобна услуга, след като предаде своята мобилна мрежа на „Виваком“. При подписване на такова споразумение и по-важното – неговото реализиране, това ще превърне сателитния оператор в първия истински виртуален мобилен такъв (познат като MVNO). На българския пазар до момента търговска дейност развиваше само един – Bob. Той обаче беше вътрешногрупов бизнес в рамките на Telekom Austria Group, който е собственик на „А1 България“. Освен това, Bob просъществува сравнително кратко време – няколко години, като през 2016 г. беше напълно закрит.

Натискът за развиване на MVNO в България обаче се засилва, като малките оператори в момента се опитват да убедят регулатора да накара телекомите да отворят мрежите си по-лесно за тях. От една страна, отделянето на инфраструктурата от търговските дружества е голяма крачка в тази посока. „А1 България“ трябва да завърши през 2022 г. процесът по изнасяне на мобилната мрежа (кулите с базовите станции най-вече) в отделна компания. От друга страна, за да има MVNO освен мрежата, трябва да се сподели и лиценза за честотите, които тя ползва. В случая с „Цетин“ последните се държат от „Йеттел“, което може да затрудни преговорите за включването ан MVNO към инфраструктурата.

The post „Йеттел България“ през 2022 г.: Мобилен лидер с фиксирани амбиции appeared first on TechTrends България.

„Йеттел“ предлага вече от известно време домашен интернет през 5G мрежа. С новата ТВ услуга, компанията вече може да предлага двойни и тройни „фиксирани“ пакети. Пускането на собствена интерактивна телевизия от страна на „Йеттел“ има фундаментално значение за пазара. Тъй като сега конкуренцията в този сектор вече обхваща трите най-големи телекома в страната.

По този начин виждаме формирането на два лагера там – напълно инфраструктурни в които са „Виваком“ и „А1 България“ и останалите. „Йеттел“ разчита на 5G мрежа, докато „Булсатком“ продаде цялата си инфраструктура и ще ползва такава под наем. Малките кабелни доставчици от своя страна ползват собствена, но за мобилна се надяват да получат разрешение за виртуален оператор (MVNO).

Новите предложения

Йеттел“ предлага два плана за интерактивна телевизия. Първият е TV Favourite, който съдържа над 100 линейни канала (65 от които в HD качество), а вторият е TV Max с над 200 канала (110 от тях в HD). Към тях потребителите могат да добавят платените канали на Diema Xtra, HBO Max, Maxsport Plus и 7/8 TV. Както споменахме, за пускане през телевизор е необходима умна ТВ приставка.

От компанията уточняват, че в бъдеще ще бъдат пуснати и приложения за умни телевизори (Smart TV). На старта обаче ще са налични такива за мобилни устройства под Android, както и онлайн версия през браузър. Засега, операторът планира да ги предлага само в комплект с домашен интернет през 5G мобилната мрежа.

Цените съответно се формират на базата на двата ТВ пакета, както и скоростта на домашния интернет. Втората се предлага в три конфигурации – Net 50 с 50Mbps скорост на сваляне, Net 100 със 100Mbps и Net 300 с 300Mbps. Стандартните цени за Favourite TV са 32.99 лева на месец за най-ниската скорост, 35.99 лева за средната и 45.99 лева за най-бързата интернет връзка. Тарифите за TV Max са съответно 36.99 лева, 37.99 лева и 49.99 лева на месец.

Независимо от плана, към тези месечни такси се добавят още по 1.99 лева на месец за телевизионната приставка. „Йеттел“ стартират телевизията с промоционална кампания, в която при двугодишните договори първите шест месеца се таксуват по 1 лев. При едногодишните контракти промоцията не е в сила и там важат стандартните условия и цени. Друга особеност е, че независимо от плана, таксите важат за достъп на телевизия до две устройства.

Логичният ход

Навлизането на „Йеттел“ на телевизионния пазар се чака от близо десетилетие. Още през първата година след като Telenor придобиха „Глобул“, норвежкият гигант се оглеждаше как да трансформира бързо мобилния оператор в конвергиран такъв. Изненадващо, през 2015 г. скандинавците загубиха наддаването за „Близу“, което беше придобито от „Мтел“ (сега „А1 България“). Това спря за дълго време амбициите на компанията във фиксирания сегмент.

Две години по-късно „Теленор“ оглеждаше за потенциално придобиване на фалиращия „Макс телеком“, но дори не се стигна до подаване на оферта. След продажбата на „Теленор“ на чешката PPF Group, централноевропейският конгломерат наддаваше заедно със Спас Русев в Лондон за купуването на „Булсатком“ от кредиторите през 2021 г. И този търг беше загубен, с което и амбициите на (сега) „Йеттел“ да развие собствен фиксирана услуга до крайния клиент.

Поради което, компанията премина към резервния план – предоставяне на домашен интернет през мобилната 5G мрежа. Той има своите недостатъци, все още трите телекома могат да предоставят покритие от пето поколение само до големите и сравнително големи населени места. Доста по-плътно национално покритие ще може да бъде осигурено едва след като бъдат разпределени честотите в 700MHz и 800MHz. Това се очаква да се случи през тази година.

Навлизането на „Йеттел“ като доставчик на ТВ сигнал съответно беше очакван и логичен ход, след като компанията вече предлага услуга тип „домашен интернет“. Той беше задължителен, защото растежът на другите два големи играча на пазара през последните няколко години идва от агресивното развитие на фиксираните услуги и особено на платената телевизия.

The post „Йеттел България“ пусна собствена телевизионна услуга appeared first on TechTrends България.

За победата на българския бизнесмен за момента няма официално потвърждение, но такова може да бъде извлечено от вписвания в Търговския регистър. Както и то е потвърдено от страните пред „Капитал“. Тепърва предстои одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), което беше един от проблемите пред цялата сделка. Развития от последните седмица обаче премахват най-вероятно и това препятствие.

Неофициалната причина бе факта, че Спас Русев до средата на 2020 г. беше собственик на един от водещите телекоми в страната – „Виваком“. А буквално допреди няколко седмици все още беше част от борда на директорите му. Докато бизнесменът заемаше този пост, придобиването на „Булсатком“ нямаше как да мине през антимонополните регулатори, заради опасения за концентрация на пазара. Освен това, за сделката той използваше и едно от дружествата, което до средата на 2020 г. беше част от веригата за собственост на „Виваком“.

Цялата поредица за сагата и Войната на розите в „Булсатком“:

Разплитане на „Параграф 22“

Две дела вкарват „Булсатком“ в истински „Параграф 22“ през последната година. Едното е за несъстоятелност, което е подадено от един от съоснователите на оператора – Пламен Генчев. Той успява чрез решение на Апелативния съд да назначи синдик в края на 2021 г., като убеждава магистратите, че има разпиляване на имуществото и продажба на компанията на безценица. Другото дело за несъстоятелност, подадено във Великобритания година по-рано е вдигнато след проведения търг, който Спас Русев печели.

В първите дни на януари 2022 г. излиза друго решение, само че на Административния съд София-област (САС). То задължава КЗК да разгледа преструктурирането на „Булсатком“, когато кредиторите поемат контрола и дали това не нарушава антимонополното право. Накратко, за да има нарушение на закона, кредиторите трябва да финализират сделката със Спас Русев, като последната от своя страна, трябва да нарушава антимонополното право. Точният казус сме го описали по-подробно в нашия предходен материал – „Войната на розите в „Булсатком“: Част 3“.

Някои промени от последните седмици обаче разплитат този „Параграф 22“. От края на лятото Спас Русев вече не е част от ръководството на „Виваком“. Неговата фирма Viva Corporate, чрез която купува „Булсатком“ не е част от веригата за собственост на един от най-големите телекоми в страната от края на 2020 г. С други думи и последната връзка между българския бизнесмен и „Виваком“ беше заличена, същото се случва и с неговия конфликт на интереси.

Бойно поле – КЗК

Сделката между Спас Русев и „Булсатком“ още не е финализирана. Но основните прегради за това вече са премахнати. От май 2022 г. е заличен синдикът в сателитния оператор. Така, дамоклевият меч на несъстоятелността вече не виси над главата на компанията. Остава единствено одобрението на КЗК, но сделката все още не е внесена за разглеждане там.

Но дори и след като бъде разгледана от антимонополния оператор, вече няма пречки Спас Русев да поеме „Булсатком“. Неговият конфликт на интереси с „Виваком“ е напълно разрешен, като вече не е част от борда, а негова фирма не е във веригата на собственост. Още повече – след придобиването на телекома от United Group плавно беше сменено почти цялото ръководство в рамките на 2022 г. Това елиминира дори най-индиректните лостове за влияние и връзка на българския бизнесмен с един от водещите оператори в страната. Ако КЗК одобри сделката, за което има високи шансове, ще падне и претенцията на Пламен Генчев от решението на САС.

Все пак „Войната на розите“ продължава с няколко индиректни атаки през антимонополния регулатор. Срещу „Булсатком“ са заведени три жалби за нелоялна конкуренция от „Неосат“ и „Поларис“ в рамките на една година. Това са два сателитни оператора, зад първия седи официално единият съосновател Максим Заяков, а зад втория – се предполага, че е Пламен Генчев. Формално, последният не участва в „Поларис“, но там се намират значителна част екипа и ноу-хауто на „Булсатком“. В момента, единственото висящо производство в КЗК е само това на „Поларис“ от май тази година.

Тези атаки обаче са малки и няма да повлияят върху смяната на собствеността. А по всичко личи, че такава най-накрая ще се случи. Въпрос на време е да бъдат внесени документите в КЗК за разглеждане.

Цена и награда за победата

Според различните залози на търговските дялове, които са направили настоящите финансови инвеститори, цената на „Булсатком“ е около 126 млн. евро. Срещу това, Спас Русев получава последния сравнително голям и независим ТВ оператор. Компанията разполага с 648 хил. абонати на платена телевизия в края на 2021 г. Интернет потребителите през този период са 170 хил. Дружеството разполага с добра оптична инфраструктура в редица градове, но основните ТВ абонати са през сателитен сигнал. Компанията започна да развива и IPTV, като представи нова приставка в края на 2021 г.

„Булсатком“ официално прекрати дейността си като мобилен оператор в края на 2021 г. То разполага все още с изградена мобилна инфраструктура за 4G връзка, която по думите на настоящия главен изпълнителен директор Станислав Георгиев може да бъде все още печеливш актив. Който дори може да увеличи стойността си във времето. За честотната лента от 2x5MHz в 1 800MHz все още няма решение на съда дали да се удължи лиценза на компанията до 2023 г.

Предвид значителното окрупняване на телеком пазара през последните години, запазването на независим „Булсатком“ е важна предпоставка за опазването на конкуренцията. Спас Русев в своята история в сектора обаче се е доказал повече като финансов, отколкото като стратегически инвеститор. С което е трудно да предположим какво ще се случи след да речем 5 години.

The post Спас Русев излиза победител във Войната на розите за „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.