Компанията празнува 15-та си годишнина, като тя се брои от датата на създаването на бранда през 2009 г. Тогава третият мобилен оператор „Вивател“ се сля с БТК и реално се формира първия конвергиран телеком в страната. В същото време, двете дружества се ребрандираха във „Виваком“. Любопитен факт е, че дълги години юридическото лице зад бранда всъщност беше „Българска телекомуникационна компания“. Едва през първата половина на 2023 г. бяха внесени промени в Търговския регистър и официално беше сложен край на ерата „БТК“. Дори на хартия.

Дори да ползваме летоброенето на „Виваком“ за 15 години, телекомът постигна страшно много неща, като например се трансформитра в първия конвергиран телеком и стана втория по големина мобилен оператор. Освен със заявката си за 6G, компанията също така показа на годишнината си и обновеното и разширено портфолио от брандирани устройства. То включва смартфона Vivacom 5G Pro, детския умен часовник Vivacom Kids Watch и безжичните слушалки Vivacom Buds. Техният дебют идва точно година след като операторът представи собствен брандиран смартфон. Сега през 2024 г. разширява устройствата под своята марка с още две.

5G надпреварата

Между трите оператора винаги има надпревара по отношение на новите технологии. Кой първи ще тества, интегрира и впоследствие пусне на пазара новото поколение мобилни мрежи. Коя връзка е по-бърза, качествена или достъпна в страната и пр. Ситуацията беше същата с 5G мобилните мрежи. Надпреварата е ожесточена и продължава, като и трите телекома излизат на различни позиции от 2019 г. насам.

Първият 5G тест беше проведен от „А1 България“ през юли 2019 г. В края на същия месец подобни експерименти са проведени от „Теленор“ (сега „Йеттел“ – бел. ред.) и „Виваком“. През декември 2019 г. „А1 България“ задържа преднината си и демонстрира първата самостоятелна (SA) 5G мрежа. Предходните тестове стъпват до голяма степен на 4G инфраструктура – ъпгрейд на съществуващи базови станции, както с физически клетки, така и софтуерно.

На 21 септември 2020 г., „Виваком“ излиза начело, като стартира първата търговска 5G мрежа. Това става преди пълното разпределяне на радиоспектъра в 3.6GHz от страна на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Компанията разчита на софтуерен ъпгрейд на 4G мрежата си, за да може да предостави 5G връзка, но с по-ниски възможности от чистата технология от пето поколение. Методът се обозначава като DSS и той даде преднина от няколко месеца на „Виваком“. Както и възможност за по-бързо разгръщане.

„А1 България“ стартират своята 5G мрежа ноември месец 2020 г., но те разчитат на физическо изграждане или надграждане на инфраструктурата. Тоест на традиционна модернизация, с добавянето на базови станции и клетки. Компанията работи с ограничените отпуснати за тестове радиочестоти в 3.6GHz. КРС ги разпределя с търгове през лятото на 2021 г. До края на посочената година в общи линии ситуацията е, че „Виваком“ и до голяма степен „Теленор“ (понастоящем „Йеттел“) имат по-голямо покритие с по-ниски скорости. Докато „А1 България“ предоставя по-добро качество 5G мрежа, но с по-ограничено покритие.

Едва тези действия на регулатора успяват да отпушат и забързат модернизацията към истински мрежи от пето поколение. „А1 България“ си връща инициативата в края на 2022 г. с пускането на самостоятелна или напълно 5G мрежа – от опорната инфраструктура до клетките.

Пътят към 6G

Надпреварата продължава с разширяване на покритието и потенциално постигане на национално такова, след освобождаване на допълнителните честоти от страна на КРС. Регулаторът, телекомите и държавата най-накрая се споразумяха за предоставянето на лентите в 700MHz и 800MHz, което ще позволи да се постигне обхват и извън големите населени места, както на 4G, така и на 5G. Трите телекома планират да постигнат 90% и повече дял от населението като покритие до края на 2025 г.

Освен това телекомите вече се борят и за надграждане на вече съществуващото 5G. Следващата стъпка е т.нар. 5G Advanced или 5.5G. То увеличава скоростите на пренос на данни от 1GB на 10GB или с десет пъти. Сред другите ползи са намаления изискуем капацитет (т.нар. RedCap), която позволява да се използват устройства оптимизирани за работа в натоварена среда с много свързани други джаджи. Това е важно при изграждане на автоматизирани системи – умни заводи, градове и тн. или всичко от концепцията за Интернет на нещата.

„Виваком“ първа тества 5G Advanced в България през юни 2024 г. и се връща начело в надпреварата между операторите. Междинният ъпгрейд на мрежовите поколения винаги се явяват важна стъпка към приемането на следващото. Затова и заявените амбиции на „Виваком“ за внедряване на 6G през 2030 г. звучат повече от реалистични. Ще видим какви са плановете и на останалите два телекома.

Битката за абонатите и устройствата

След като трите телекома разпределиха почти целия радиочестотен ресурс помежду си, сега те са концентрирани изцяло в привличането на клиенти. То е по-скоро крадене между самите тях, защото България отдавна е надхвърлила 100% проникване на мобилните услуги сред населението на страната. Битката е ожесточена, като тя се прави при абонаментните планове, устройствата, пакетните предложения и др. Всеки телеком се опитва да представи нещо ексклузивно. Трите оператора вече стартираха предварителните продажби на новите iPhone 16 на 13 септември. Като от „Йеттел“ се похвалиха, че само те предлагат новия Apple Watch Series 10.

„Виваком“ от своя страна, покрай 15-та си годишнина представиха нови свои брандирани устройства в ниския клас. Това са вече споменатите смартфон Vivacom 5G Pro, безжични слушалки Vivacom Buds и детския смартчасовник Vivacom Kids Watch. Трите са в достъпния клас и са произведени от китайската компания ZTE, подобно на модела умен телефон от миналата година. Явно продажбите на предходния Vivacom смартфон са били добри, щом от телекома разширяват портфолиото си с допълнителни устройства.

За 15 години (и още 4 отгоре като „Вивател“) „Виваком“ успя да се превърне във втория по големина мобилен оператор, като задмина „Йеттел“ през 2023 г. Като телеком, компанията отново е втора по приходи, отново зад „А1 България“, но и при двата показателя разликата се свива и не е толкова голяма. Шансът да се постигне дуопол между сегашните два лидера нараства с всяка година.

The post „Виваком“ гледа смело към 6G мобилните мрежи appeared first on TechTrends България.

За тяхното освобождаване, телеком секторът работи неуспешно повече от десетилетие. Причината е, че тези честоти се използват все още от военните и държавните институции и тяхното предоставяне на операторите е проблемно. Едва покрай пандемията и разгръщането на 5G мрежите, Министерството на отбраната, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и телекомите успяха да намерят общ език в решаването на проблема.

Едно от условията, които компаниите поставиха беше да се направи ново понижение на лицензионните такси. Всъщност това искане беше поставено „в движение“ след като правителството на Кирил Петков измени Плана за възстановяване и устойчивост и ефективно премахна всички проекти на телекомите. Затова последните поискаха като компенсация поредно понижение на лицензионните такси.

Колко ще струва ефира

Свалянето на цените на разрешителните все пак се случи няколко дни преди поредните предсрочни избори в страната. Министерски съвет одобри внесеното от КРС предложение от началото на 2023 г. еднократните такси за лицензите да поевтинеят с 40% от 120 хил. лева за MHz на 72 хил. лева за MHz.

Ако се разпредели целият спектър в 700MHz и 800MHz държавата ще получи според новите тарифи 172.8 млн. лева. Без промяната, операторите трябваше да платят около 242 млн. лева или разликата е около 70 млн. лева. Годишните такси остават непроменени и при тях очакваните приходи са около 7.8 млн. лева на година. Предвид, че новите разрешителни се издават вече за 20 години, за целия период КРС трябва да прибере в националния бюджет 156 млн. лева.

Има една уловка обаче – все още няма публична информация дали Министерство на отбраната и телекомите са извършили успешно тестовете в 700MHz и 800MHz. Двете страни трябва да определят дали ще има смущения в района на военните бази при разгръщане на мобилна мрежа, както и дали ще проработи идеята с налагането на санитарни зони около съответните обекти. Това е условието на МО да отпусне целия спектър, защото ако военните преценят, че дори със санитарни зони е прекалено рисково то тогава те няма да го освободят напълно.

Посрещане на нож

Решението на регулатора, а впоследствие и на служебния кабинет на президента Румен Радев е посрещнато на нож от редица критици. В известна степен то се използва и като предизборен инструмент, тъй като е прието в последния момент (29 март) на последното заседание на МС преди вота на 2 април.

Основните критики са няколко. Първото е, че фискалната ситуация в страната изисква максимална събираемост на таксите и подобни намаления не идват в правилния момент. Второ, телекомите вече получиха едно намаление на лицензионните такси, което беше тяхното условие за разпределянето на спектъра в 3.6GHz. Трето, операторите получават субсидии при високи цени на тока, както всички големи предприятия. И на последно място – трите телекома въведоха силна индексация на своите цени по потребителските договори, заради високата инфлация.

Всичко това, предполага, че компаниите би трябвало да имат достатъчно механизми, за да осигурят достатъчно средства за по-големи инвестиции. Освен това, финансовите им резултати от 2022 г. (за някои през по-голямата част от периода) са стабилни и за трите компании и с добри темпове на растеж.

Спектър срещу магистрали

Щедрият жест на държавата има своето обяснение. Това е компенсацията, за която се договориха операторите, КРС и правителството на Кирил Петков след като беше напълно преработен Плана за възстановяване и устойчивост. Информацията беше споделена от източници от индустрията на TechTrends още през ноември, но тогава нямаше пълната конкретика. В окончателният му вариант, който беше предаден в Брюксел, отпаднаха два големи проекта, които включваха изграждането на 5G инфраструктура по основните магистрали.

Т.нар. 5G магистрали трябваше да получат между 148 и 175 млн. лева, в зависимост от версията на Плана. Имаше още един проект за 60 млн. лева, според който телекомите трябваше да модернизират част от отдалечените си базови станции със соларни панели и така да заменят дизеловите генератори.

Всички средства обаче бяха пренасочени в последния момент към модернизирането и надграждането на държавната оптична мрежа ЕЕСМ и т.нар. „Селски интернет“. Последното е програма за осигуряването на високоскоростна онлайн връзка в отдалечените региони. При последното ѝ провеждане тя отново се използваше за надграждане на ЕЕСМ.

Окончателното разпределение

Решението за новите тарифи за 700MHz и 800MHz най-вероятно ще влезе в сила. Окончателното разпределение също така ще зависи повече от проведените съвместни тестове между МО и операторите. Настоящата 2023 г. се очертава да бъде годината, в която телекомите да получат почти всички налични и необходими честоти. На финалната права е последното преразпределение в 1 800MHz. Скоро се очаква това да се случи с целия спектър в 26GHz.

Появи се спънка при 5G честотите в 3.6GHz след като съдът върна решение на КРС за преразглеждане от регулатора. Макар, шансовете за обявяване на търговете от 2021 г. да изглеждат минимални, това е последната възможност на малките оператори да изградят виртуални мобилни услуги. Затова темата с честотите ще продължи да бъде най-горещата такава в телеком сектора в страната. Поне в рамките на една, максимум две години.

The post Радиочестоти на промоция – новите цени за 700MHz и 800MHz appeared first on TechTrends България.

Това е собствената ѝ операционна система HarmonyOS, която първоначално беше пусната за различни умни устройства в Китай. Първоначално Huawei обяви, че ще продължи да разчита на Android и няма да го изоставя за сметка на своя платформа. Продължителните санкции промениха политиката ѝ, като тя обяви през лятото, че постепенно HarmonyOS ще намери място и при портфолиото ѝ от умни телефони.

Ограничена бета версия

Първите стъпки вече се правят, като Huawei започва да тества новата платформа за някои от смартфоните си. Компанията пуска бета версия на HarmonyOS за избрани версии на своите флагмани от края на 2019 г. досега. Тя ще е налична, както за разработчици на приложения, така и за потребители, които имат желанието да я изпробват.

Важното изискване е да разполагат със съвместим телефон. Изброените устройства са Huawei Mate 30 и Mate 30 Pro, Huawei P40 и P40 Pro, както и таблета от тази година Huawei MatePad Pro. Но дори и при тях не става дума за всички версии, като само определени ще имат първоначалната бета за HarmonyOS.

Плановете на китайския гигант са цялото портфолио съвместимо с интерфейса EMUI 11 да може да премине към новата платформа. Списъкът е дълъг и включва не само смартфони Huawei (P, Mate и Nova сериите), но тези под марката Honor. Последната беше продадена на китайски консорциум, който ще продължи да я развива от 2021 г.

В настоящата бета второ изискване е да се регистрирате. Това ще е трудна задача за много потребители и разработчици извън Китай, тъй като страницата определено за това е налична само на китайски език.

Интерфейс, приложения и уловки

Първите впечатления на HarmonyOS е, че ползва до голяма степен интерфейса EMUI 11, което не е изненада, предвид факта, че планираните съвместими устройства са базирани на него. Ключовата разлика, спрямо настоящите AOSP смартфони е дълбоко в кода и по-точно в приложенията. Последните не разчитат на такива на Android, въпреки че ще има емулатор включен за по-лесно тестване.

Разработчиците ще бъдат стимулирани с около 230 хил. долара за създаване на приложение под HarmonyOS. Самата сила на платформата е, че е много по-гъвкава за работа с различни свързани устройства. Казано с други думи – тя е създадена за да захрани концепцията Интернет на нещата (IoT). Ключов момент е адаптивният интерфейс и контролите за него, които се нагласят според типа джаджа.

Huawei предлага лесно и бързо връщане на смартфоните, които тестват HarmonyOS обратно към EMUI 11 с ASOP. Естествено, препоръчителен е пълен бекъп на данните.

Предизвикателство е фактът, че освен регистрацията, но и не малка част от документацията е на китайски. Все още Huawei не е дал достъп на разработчиците до пълния код на платформата, което също може да ги затрудни. С други думи – има все още дълъг път да се извърви преди да има качествени смартфони готови за масовите потребители.

Планове и ефекти

Китайският гигант планира постепенно да пусне HarmonyOS за новите си смартфони, както и тези, които не разполагат с лицензиран Android. Първите модели за крайните потребители се очакват през 2021 г. Предвид горните предизвикателства по-вероятно е такива смартфони за масовата публика да се появят през втората половина на годината и първо в Китай.

Едва след това ще има достъп и останалите региони. Хипотезата се подкрепя от факта, че голяма част от факторите, като документация и регистрация в момента са на китайски, което ще стимулира местните разработчици. С което, HarmonyOS ще разполага с доста китайски приложения, които с няколко изключения като TikTok не са атрактивни и функционални за международния пазар.

Бетата на платформата не означава, че Huawei е готова напълно да изостави Android и нейната версия с отворен код. Компанията обаче влага прекалено много ресурс в своя „план Б“, с което намалява шансовете дори при вдигане на санкциите, да се върне обратно към операционната система на Google.

The post Huawei започна да пуска бета на HarmonyOS за смартфони appeared first on TechTrends България.

Тежката за целия свят 2020 г., покрай коронавирус пандемията, също изкарва на показ някои от предимствата на дроновете, като технология за различни дейности. Не само за доставка на храна, но и за дистанционна инспекция и дистрибуция на лекарства за болни. Затова не е изненада, че се очаква да дойде техния „златен век“.

Забързването в САЩ

Най-известният пример сме го разглеждали подробно в TechTrends. Това е Wing на Google – голям товарен дрон, който може да пренася това от 5 килограма и лети със скорост до 120 км/ч на 150 метра над земята. Обсегът му не се съобщава, но компанията вече е развила няколко тестови услуги по въздушна доставка в отдалечени градове в САЩ, Австралия и Финландия. Малкият товар го прави идеален за пренасяне на храна, книги, лекарства или покупки от първа необходимост.

По повод една година работа в малкото градче Крисчънсбърг в щата Вирджиния, Google пусна клип, в който потребители споделят опита си с услугата. През 2019 г. компанията получи одобрение от щатските регулатори за тестове на доставки с дронове и веднага започна да развива дейността си. Във видеото, хората от града споделят, че ако първоначално им се струвала услугата като екзотична, то по време на пандемията е била изключителна удобна и ключова за спазване на извънредните мерки.

В разгара на COVID-19 кризата, най-голямата верига хипермаркети в САЩ – Wallmart добави такава възможност за своите онлайн потребители в Гранд Форкс в щата Северна Дакота. Доставките с дронове се оперират от израелската фирма , която също получава разрешително от властите за подобна дейност.

Опитът в другите страни

В Африка безпилотните машини имат и по-ключова роля, като пренасят кръв за преливане на големи дистанции по-бързо, отколкото с традиционните методи за превоз. Системата се оперира от Zipline в Руанда. Швейцария, която е разположена в сърцето на Алпите е сред първите, които ползва дроновете за доставки по въздуха. Още през 2017 г. американската компания Matternet започва да изгражда система от безпилотници за разнасяне на пратки, като част от швейцарските пощи.

Китайската компания за електронна търговия JD.com започна няколко тестови проекта за подобни въздушни доставки в азиатската държава. Wing на Google започна да оперира първо в Австралия, където големите дистанции в малко населените региони са перфектни за тестване на подобни дронове. Въпреки това, там има известни критики към услугата. Като например, че безпилотниците са доста шумни и създават проблеми на гражданите.

Промяна на нагласите

Бързото издаване на разрешителни, ще позволи на все повече услуги и повече градове в Щатите да получат достъп до такива доставки. Федералната агенция по въздухоплаването (FAA) не е свалила критериите за такива разрешителни, но просто е оптимизирала и забързала процедурата. До голяма степен това се дължи на пандемията, което е прието със смесени чувства от индустрията.

Във всички случаи, безпилотниците се припознават, като ефективно средство за дейности, които доскоро са изисквали човешко присъствие, но могат да бъдат осъществени дистанционно. Освен за доставки, те се ползват още за инспекция и огледи на трудно достъпни места, като електропроводи, нефтени платформи и други.

Преди да говорим напълно за настъпването на техния „златен век“ им някои препятствия, които трябва да се преодолеят. Все още липсва достатъчно надеждна регулаторна рамка, която да може да намали до минимум потенциалните опасности, които дроновете могат да създадат. Като повреди и падането им на оживени места, шумовото замърсяване и опасността от сблъсък с големи самолети, ако преминат в близост до летища.

The post Идва ли златния век на доставките с дронове appeared first on TechTrends България.

Тази пропаст между големите инвестиции и липсата на последващи моментални постъпления е един от основните проблеми, с който се сблъскват телекомите и дори производителите на мрежово оборудване. Nokia напомни за него в своите финансови резултати за третото тримесечие. Става дума за финландския производител на оборудване, а не за едноименните смартфони, които се държат от HMD Global.

Ръст с елементи на спад

Въпреки, че Nokia обявява ръст от 4% на приходите си през периода юли-септември на годишна база до 4.4 млрд. евро и минимален спад на печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) до 272 млн. евро, акциите ѝ се сринаха с близо 25%.

Логичното обяснение за паниката на инвеститорите е, че предвид предстоящото пускане на 5G мрежи, компанията трябва да има доста по-значителен ръст на тези показатели. Вместо това тя гори наличния си капитал за допълнителни инвестиции в развитието на технологията. Което, кара ръководството на Nokia да замрази раздаването на дивиденти.

На теория, финландския производител трябва да е в доста изгодна ситуация. Телекомите по света постепенно ще започнат да модернизират и подменят своето оборудване с ново 5G такова. Конкурентите на Nokia в общи линии са само двама – шведския Ericsson и китайския Huawei.  ZTE беше изтикан значително в ъгъла от своя по-голям събрат.

Китайските вендори превзеха пазара с голямо подбиване на цените и доминираха доставките през последните години. Те обаче са поставени под натиск от САЩ и някои други западно ориентирани държави, в изграждането на 5G мрежи на тези пазари. Което развързва ръцете на двата европейски производителя. Ericsson също започна да понижава цените.

В тази обстановка бизнесът на Nokia би трябвало да расте със значителни темпове. Това не се случва. Финландската компания обяви, че е сключила 48 договора за доставка на 5G оборудване и вече е изградила 15 мрежи по новата технология. За сравнение, Huawei през същия период се похвали с 60 договора.

Анализаторите все пак очакват истинския ръст на приходите на телеком вендорите да се проявят през следващата 2020 г., когато повечето от тези договори започнат да се изпълняват, а и се сключат нови такива.

Високата цена

Оказва се, че новото поколение мобилни мрежи има своята висока цена. 5G технологията все още се развива, като самите производители трябва да инвестират значителни средства в няколко направления. Първото е в патенти и стандартизация. Това са ключови елементи в телеком индустрията, за да може оборудването да влезе в експлоатация. И двата са свързани с големи разходи, които при 5G се мултиплицират. Причината е, че самата технология изисква и ще изисква повече отделни компоненти, антени, базови станции, микроклетки, периферно оборудване, софтуерно управление и много други.

Второто направление, което товари разходите е развойната дейност. Въпреки, че вече имаме готови и изградени 5G мрежи, за момента те са базирани на стандарта NSA, при който за база се използва готова 4G инфраструктура. Изцяло самостоятелната технология все още е в процес на активна разработка, което изисква и доста нови патенти и стандарти. 5G ще използва много повече компоненти, честоти и оборудване, като всеки един от тях трябва да бъде проектиран, изготвен, тестван и след това сертифициран.

Разходите по всичко това започват да натежават за вендорите, тъй като в момента те се натрупват. В същия момент, приходите от поръчки за изграждането на 5G мрежи все още не потичат с желаната скорост. Поради тази причина, Nokia гори страшно много налични пари. През третото тримесечие на 2018 г. компанията е разполагала с близо 1.87 млрд. евро в касата си. В края на същия период на 2019 г. сумата се свива шест пъти и вече е само 344 млн. евро.

От Nokia обявяват, че инвестициите в развитието на 5G технологиите ще продължат, но очакват и засилване на приходите през следващите периоди. За да подсигурят наличието на свеж капитал, финландската компания замразява раздаването на дивидент. Тези два фактора, карат инвеститорите да продават акциите си и затова тяхната стойност се понижи с 25% до почти историческо дъно.

Пренасяне на забавянето

Ситуацията с вендорите е доста показателна и може да събуди притеснения и при операторите. От няколко години телекомите се опасяват, че бизнес моделите на 5G мрежите още не са изградени или пък клиентите (крайни или бизнес) няма да са напълно готови да ги ползват пълноценно. Това е част от причината българските оператори, като A1 и „Теленор“ (а следващата седмица и „Виваком“ – бел. ред.) да обявяват публично своите 5G тестове и директно да общуват с различните потребители.

Телекомите ще трябва да инвестират много повече средства в 5G, отколкото вложиха в 4G. От една страна, компаниите ще ползват повече честоти, което означава и повече пари за лицензни такси. След това ще е необходима по-добре развита мрежа с повече елементи. Тук може да влезе и изграждането на периферна инфраструктура (т.нар. Edge). Накрая, всичко това ще изисква мощен софтуер и виртуализация, за да бъде управлявано ефективно. Включително и потенциални инвестиции в единна платформа, на която да бъдат базирани всички приложения.

Не малка част от тези вложения трябва да бъдат направени през следващите месеци и няколко години. Докато реципрочните приходи може да дойдат след няколко години. Разработки като решения за умни градове, гейм стрийминг, умно производство и виртуална реалност също ще отнемат години докато се въведат масово. Което може да изправи пред същото предизвикателство, с което се сблъсква в момента Nokia.

The post Nokia напомни за истинските проблеми на 5G appeared first on TechTrends България.

Игри и изисквания

Избраните геймъри ще могат да пробват да играят през облака само четири заглавия. Това са Gears 5 (реално шестата част от поредицата Gears of War – бел. ред.), Halo 5: Guardians, Killer Instinct и Sea of Thieves. Microsoft иска да ангажира някои от най-запалените фенове на тези франчайзи, от които да вземе обратна връзка. В следващите етапи на тестовата фаза на xCloud, компанията ще разшири каталога от игри и съответно – броя на геймърите.

„Първата фаза на тестването на xCloud цели събирането на информация и обратна връзка за услугата от активните фенове на тези игри“, коментират от Microsoft, в отговор на запитване от TheVerge. „След което ще продължим да увеличаваме нашия каталог и ще споделим повече детайли“.

Изискванията за участие в тестовете на xCloud включват наличието на смартфон или таблет, който да е базиран на Android от версия 6.0 нагоре, както и поддръжка на Bluetooth 4.0. Последното условие е потребителите да разполагат и с безжичен контролер за Xbox One. Microsoft ще пусне приложение xCloud в онлайн магазина на Google, но в него ще могат да се регистрират само одобрените за тестове потребители.

5G възможности

Софтуерният гигант дава и още едно условие – трябва да разполагате с интернет връзка от поне 10Mbps. Предвид, че се играе на мобилни устройства, такава може да бъде мобилна или WiFi мрежа. За да можете да се насладите максимално добре на подобен тип стрийминг услуги ще трябва такава с минимално забавяне (Latency). Такава за момента при мобилните мрежи предлага единствено 5G връзката.

Затова Microsoft се опитва да сключи партньорства с някои от телекомите в трите избрани държави. В Южна Корея, компанията вече има такова със SK Telecom, което трябва да влезе в сила през следващите седмици. В същото време, Microsoft подготвя такива в САЩ чрез T-Mobile и Великобритания с Vodafone. Целта е да може да се оптимизира xCloud, за да работи максимално ефективно през новите мобилни технологии.

Гейм стриймингът се очаква да формира значителна част от трафика през новите 5G мрежи, като операторите прогнозират той да заеме дял от около 25% през следващите години. Поради тази причина, подобни партньорства изглеждат повече от логични.

Липсата на информация

Освен предстоящият старт на тестовете и идеята сериозни заглавия да се предлагат на всякакви устройства, липсват доста ключови детайли относно xCloud. Освен очевидните, като например официална дата на пускане на услугата за всички, какви ще са крайните изисквания, както и какъв ще е бизнес модела. Google с тяхната стрийминг платформа Stadia разчита на двойна система на плащане – веднъж се плаща месечен или годишен абонамент за достъп, но геймърите ще трябва да закупят всяка една игра.

Microsoft има по-добри позиции сред разработчиците, както и доста стабилен каталог от собствени заглавия, покрай своята конзола Xbox. Това би трябвало да смекчи ефекта от липсата на игри, но за сега повече подробности по темата няма.

The post Microsoft открива тестовете на стрийминг услугата xCloud appeared first on TechTrends България.

Градски легенди, като например, че с мобилните телефони можете да сварите яйце, да изпържите пуканки или да накарате мравки да обикалят в кръг. Почти всяко ново поколение от технологията е подлагана на подобни градски легенди и други теории. Въпреки, че всички тези митове са развенчани от учените, някои от тях все още продължават да циркулират из интернет пространството. В същото време се създават и нови.

Петото поколение мобилни мрежи (5G) не направи изключение от тази традиция. Сега на прицел са гълъбите, като според различни постове в социални мрежи или новини в сайтове се посочва за стотици измрели градски птици при тестове на новата технология. Подобна информация се засили през последните месец-два, след като два от телекомите в страната – A1 и „Теленор“ – започнаха официално тестове на своите 5G мрежите.

За да разберем колко и дали са вредни мобилните комуникации и новата технология, която ще се разгръща тепърва през следващите години, трябва да разгледаме доста елементи. Те включват естеството на самите радиовълни, потенциалните влияния върху човешкия организъм, мощността на излъчване, регулации и тавани на излъчване, какви промени се правят с 5G, дали те са безопасни и ще завършим с митовете за гълъбите.

Част I

Излъчване или радиация?

Най-голямата заблуда, която се лансира по родни и чужди сайтове е, че новите мобилни мрежи ще нанесат вреда по-голяма от тази в аварията в Чернобилската атомна електроцентрала през 1986 г. Директното съпоставяне обаче няма как да се получи, защото базовите познания по физика отхвърлят подобно сравнение. Електромагнитният спектър се дели на два основни типа излъчвания – йонизиращи и не-йонизиращи.

Към първата част спадат познатите рентгенови, гама и други лъчи, които могат да проникват директно през молекулите и да предизвикат необратими процеси в човек и други бозайници. Позната в българския и като радиация, подобен тип излъчване при по-високи дози може да бъде смъртоносна. Причината е, че тези лъчи са толкова мощни, че могат да променят молекулярната структура на частиците, като отделят електроните от тях или с други думи да ги „йонизират“.

Подобен процес, може да бъде опасен и дори смъртоносен за човека. Популярният през тази година сериал „Чернобил“ на HBO показа доста нагледно последствията от лъчевата болест. Специфичната част на йонизиращите лъчи е, че те се намират отвъд видимия спектър и се засичат само със специални уреди – дозиметри.

Земята, непрекъснато е „бомбардирана“ от подобно йонизиращо лъчение, като основният източник е Слънцето. Магнитното поле на планетата ни, заедно с озоновия слой ни предпазват от голяма част от тях, като остава минимален фон, за който организмите са се адаптирали.

Не-йонизиращи са всички останали видове излъчвания от електромагнитния спектър. Тук влизат всички видове радиовълни, инфрачервените и ултравиолетовите лъчи и целия видим спектър. Те, както можете да се досетите – са навсякъде около нас. От безжичните рутери до магнитното поле на Земята.

Дори електрическата мрежа в блока или къщата в която се намирате излъчва електромагнитно поле в много ниските спектри. Мобилните комуникации използват радиовълни, които се използват за всякакви нужди от човека. От ефирната радио и телевизия, през Bluetooth, мобилните мрежи, военните и граждански радари, сателитите и много други.

Радиовълните варират от честоти между 30 Hz до 300 GHz. Въпреки, че на английски думата “radiation” се използва за всякакъв тип лъчи, в българския „радиация“ се употребява основно за йонизиращо лъчение. Оттук се предполага и потенциалното изгубване в превода на част от постовете в социалните мрежи и някои уебсайтове, които правят сравнения с радиовълните, които са не-йонизиращи.

Част II

5G и микровълните

След като елиминирахме идеята, че мобилните мрежи могат да излъчват вълни, които са съпоставими с тези от отворен ядрен реактор, отиваме къде другия аспект на новините за вредното 5G. Едно от нововъведенията на следващото поколение мобилни мрежи е използването на по-голям брой радиочестоти и комбинирането им в една-единствена. Особено важен компонент в тази концепция е употребата на милиметровия диапазон, който на първо време ще се ползват тези в рамките на 25 GHz.

Специфичното при тях спрямо традиционния спектър, който се ползва в рамките на обичайно 700 MHz до 3.6 GHz е, че вълните са изключително къси. Следователно те имат две основни качества – формират потенциално по-големи трептения, но заглъхват доста бързо.

На теория, първата им особеност ги прави по-опасни от гледна точка на това, че могат потенциално по-бързо да загряват обекти. Другото им качество прави това по-трудно, защото се изисква доста по-голяма мощ на излъчване, за да могат те изобщо да могат да достигнат или пробият човешката кожа.

Всички настоящи тестове на 5G в България и в почти целия свят се извършват с по-традиционни вълни от 3.6 GHz. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) отпусна за временно ползване широка честотна лента точно в този спектър на трите телекома. Той ще бъде основен за 5G при официалното пускане на подобни услуги в България, поне през първите няколко години.

По-паметливите ще се сетят, че това е честотата, която ползваше вече фалиралия „Макс телеком“ при изграждането на WiMax мрежа преди близо десетилетие. Компанията успя да изгради такава мрежа в София, макар и да не покриваше целия град. Технологията WiMax не се наложи като стандарт за 4G, което накара малкия оператор да освободи 3.6 GHz спектъра, да придобие разрешително в 1 800 MHz и да премине на LTE оборудване.

Така, в момента A1 България и „Теленор“ извършват тестове със същите честоти, които едно време се ползваха за WiMax сигнал. Масово измиране на гълъби в центъра на София тогава нямаше, както и сега. Информацията за това тръгна от хумористична група във Facebook, но прерасна в „истинска“ новина.

Част III

Въпрос на загряване

Радиовълните, подобно на всичко в природата, не са 100% безопасни. Ако са достатъчно силни те могат да предизвикат загряване на органичните тъкани. На подобен принцип работят микровълновите печки – те използват радиовълни, обикновено от 900 MHz до 2.5 GHz, за да затоплят дълбоко замразени храни. Същият диапазон от честоти се използват от мобилните мрежи по целия свят, включително и от българските оператори за 2G, 3G и 4G.

Разликата между базовите станции на телекомите и тези специализирани домакински електроуреди е, че последните постигат ефектът на загряване чрез много мощно и насочено излъчване. Използва се различна технология от тази на мрежовите клетки и затова действието на лъчението има много ограничен обхват от порядъка на няколко сантиметра. Интересно е, че тези електроуреди обикновено са мощни между 700 и 1 000 W, което е почти на половината на захранването на цяла базова станция, към която обикновено са закачени между три и шест антени, плюс допълнително оборудване.

Отделно продуктите са в затворено пространство с размерите 20 на 20 см, като плътността на излъчване на повечето микровълнови печки е ограничено до 5 mW на кв. см. Поради спецификата на технологията, която тези уреди ползват, споменатата стойност се отчита при разстояние на около 5 см от източника. Това е стандартът, който е наложен от администрацията на САЩ, като ще видим, че страната по отношение на регулациите за излъчване е доста либерална. Максималната им ефективност намалява изключително бързо с увеличаване на дистанцията и при 50 см вече говорим за стойности от около 1% от първоначалните.

Всички тези фактори и елементи отделят мобилните мрежи от микровълновите печки. Но основната опасност, която се разглежда при анализиране на ефекта на радиовълните, си остава загряването на тъканите. Целта на международните организации и местните регулатори е да ограничат мощността на комуникационните мрежи и всички електромагнитни излъчвания, така че да избегнат стойности, които да доведат до подобен ефект.

Учените се обединяват, че когато излъчването от подобни външни източници предизвика покачване на телесна температура с повече от 1 градус в рамките на 24 часа, то е рисково. Това е рамката, при която човешкото тяло може да си саморегулира температурата без да се подлага на излишен стрес.

На базата на тези заключения са определени и препоръчителните лимити за излагане на хората и природата на електромагнитни излъчвания. Те идват от Международната комисия за предпазване от не-йонизиращи лъчения (ICNIRP). Неправителствената организация определя кои са стойностите над които електромагнитното излъчване може да бъде потенциално вредно за човека.

Нейните заключения се взимат под внимание от ЕС и Световната здравна организация и много често се използват като единен стандарт в обединена Европа. Почти всички страни от Стария континент, САЩ, Япония, Южна Корея и други развити държави използват лимитите за отправни точки при регулирането на електромагнитния фон.

Въпреки митовете международната организация не е свързана с телеком индустрията. В отговор до TechTrends от ICNIRP посочват, че финансирането им се формира изцяло от публични средства, като най-големите бенефициенти са Министерството на околната среда на Германия, Европейския съюз и Международната асоциация по защита от излъчвания (IRPA).

Част IV

Максимално безопасните стойности

Лимитите, които ICNIRP определя са два – плътност на излъчване и специфични нива на абсорбиране (SAR). Първият маркира целия електромагнитен фон на дадена територия и е предназначен за измерване на излъчванията на различните радио мрежи. Той се измерва във ват на кв.см. (W/cm²) Вторият важи повече за самите крайни устройства, които може да допираме непосредствено близо до тялото и се измерва във ват на килограм (W/kg).

За електромагнитния фон ICNIRP взима стойността при която излъчването може да предизвиква загряване от 1 градус по Целзий. След което, организацията добавя предпазен „буфер“ и го разделя на пет. Тази стойност важи само за т.нар. санитарна зона – пространството в непосредствена близост пред насочените антени. При нея, хора се излагат само при необходимост от поддръжка на техниката. Причините да се разполагат високо антените на базовите станции е освен, че да могат да покриват по-широк хоризонт, но и да елиминират шанса, случайни минувачи или живущи под нея да попаднат в тази санитарна зона.

Но дори и тя е с петкратно по-ниски стойности от потенциално опасните. Самата санитарна зона варира спрямо видовете клетки/антени и е между 15 и 30 метра. Монтираните върху жилищни сгради базови станции са безопасни за живущите в тях, защото те са разположени под лъча на радиовълните и не се излагат на нива регламентирани за санитарната зона.

Така стигаме до лимитите, определени от ICNIRP за плътността на излъчване. Те са десеткратно по-ниски спрямо излъчванията в санитарната зона. Според организацията това са 450 микровата (µW/cm² или 4.5 W/m²) при честоти от 900 MHz, 900 µW/cm² за 1800 MHz и 1 000 µW/cm² за късите и милиметрови вълни (от 2 GHz до 300 GHz ). Повечето страни от Европейския съюз (ЕС) възприемат тези препоръки и ги възприемат като стандартни безопасни нива в своите законодателства.

Част V

Стриктната България

В България са приети много по-строги ограничения за плътността на излъчване. Според нашето законодателство те са унифицирани 10 µW/cm² за всички честоти. Или между 45 и 100 пъти по-ниски отколкото са максимално препоръчаните от ICNIRP. Според източници на TechTrends от телеком сектора, тези стойности са наследство от нормативната рамка определена от комунистическия режим преди 1989 г. Тогава единствените силни източници на радиовълни са ефирните радио и телевизия.

От Министерството на здравеопазването (МЗ) коментираха пред TechTrends, че настоящите лимити обявени от ICNIRP и възприети впоследствие от ЕС, са минимални изисквания, което позволява на отделните държави да могат да налагат и по-строги нива.

В самият Съюз, толкова стриктни регулации има в Литва и Полша, които продължават да поддържат между 30 и 50 пъти големи рестрикции за плътност на излъчване, останали от съветско време. Италия е друго изключение, която също разполага с таван от между 10 µW/cm² до 100 µW/cm².

Тези ограничения са показателни и поради едно важно уточнение – това е максималната стойност, която се измерва в дадено пространство. Тя не взема предвид дали става дума за излъчване само от една индивидуална клетка или базова станция или от много. Както и се взимат предвид всякакви други източници на електромагнитни вълни – WiFi рутери, ефирен сигнал, граждански и военни радари (ако има такива), електрическа мрежа и др.

Последният елемент – специфичните нива на абсорбиране (SAR) са определени от ICNIRP в рамките на 1 W/kg за облъчване на цялото тяло. Локалните стойности (крайници, глава) са по-високи, защото не се излагат непрекъснато на толкова високо излъчване. Те са в порядъка между 2 и 4 W/kg. В малките книжки, които вървят с всяко устройство, което работи с някаква безжична мрежа (мобилна, WiFi, Bluetooth) съдържа нивата на SAR, които излъчва.

Част VI

Двоен контрол

Според източници на TechTrends в България има две нива на контрол на плътността на излъчване. Първото е още на проектна база, при него операторите подават техническите и инженерни спецификации на всеки обект. На базата на определени формули се изчисляват максималните теоретични нива на излъчване и се гледа дали спазват норматива. Второто ниво е при завършването на обекта. Тогава, за да може той да бъде пуснат в експлоатация се правят замервания на общия фон – както в санитарната зона, така и в рамките на различните места на площта, които сигнала покрива.

Този контрол е паралелен, но независим от строителния за телеком оборудването. Тоест, дори да бъде облекчен разрешителния режим на изграждане и модернизиране на мобилните мрежи, замерванията за плътността и мощността на излъчване няма да бъдат засегнати по никакъв начин.

Телекомите настояват от години за промени на строителния режим и категоризирането на мрежовото оборудване, защото в момента дори замяната на определен компонент изисква изкарването на документи за извършен цялостен нов строеж. Объркването или потенциалното заблуждаване на потребителите, че двата процеса (на замерване и на строително разрешително) са взаимосвързани е една от причините да няма политическа воля за облекчаване на процедурите при изграждане и модернизиране на мобилните мрежи.

Част VII

Без очаквани промени

От началото на 2019 г., когато 5G се превърна в основна тема на българските операторите, те определят като една от основните пречки за бързо разгръщане на новата технология именно доста ограничените максимални нива на електромагнитно излъчване. Деликатната тема постепенно беше изместена от фокус и започна да се споменава с половин уста при различни журналистически събития и поводи от трите телекома.

Според източници на TechTrends от операторите, компаниите не са започвали преговори, нито планират такива с Министерство на здравеопазването (МЗ) за промяна на нивата на плътността на излъчване.

В отговор на запитване на TechTrends, държавното ведомство обяви, че планира да запази настоящите рестриктивни тавани.

„Независимо от това, дали ще се наложат промени в законодателството, ние имаме намерение да запазим действащите по-строги норми за населението“, коментират от Министерството на здравеопазването в запитване на TechTrends.

„Независимо от това, дали ще се наложат промени в законодателството, ние имаме намерение да запазим действащите по-строги норми за населението“ Министерство на здравеопазването

Трябва да се отбележи, че нито базовите станции, нито самите устройства (смартфони, таблети, лаптопи, рутери) работят на максимална мощ на позволеното излъчване. В същият момент замерванията се правят при възможно най-силните стойности на излъчване от инсталираното оборудване. Пиковите сигнали се появяват тогава, когато мрежата няма добро покритие и връзката между клетките и джаджите е затруднена. Което потребителят може да усети със загряването на смартфона и бързото падане на батерията.

Телекомите са на мнение, че поне през първите години ще се справят с настоящите силно рестриктивни лимити, които МЗ отстоява. Проблемът ще дойде, когато започнат да се интегрират все повече микро и нано клетки, чиято цел е да уплътнят покритието. Те ще са водещите в интегрирането на по-високи честоти от 25 GHz и нагоре, а не стандартните големи антени, които виждаме по покривите на сградите. Това се дължи на факта, че задачата им ще бъде да осигуряват бърза връзка без забавяне на дистанции от няколко до 20 метра максимум.

Част VIII

Митологичният спектър

Стигаме до другата голяма заблуда на 5G. Според нея 25 GHz честоти ще се ползват по същия начин, като настоящия спектър – с големи базови станции, които излъчват на разстояния от стотици метри и дори километри. Предназначението на милиметровите вълни е да допълнят мобилната мрежа, а не да я изградят наново от нулата. Тяхната цел е да предават голям обем информация без никакво забавяне на разстояния от само няколко десетки метра.

Те ще се разгръщат само на места, където е необходимо. Такива например ще са затворени помещения с голям човекопоток (например в метрото) и по магистралите, за да могат да предават данни в реално време за автономни автомобили. Следователно силата им на излъчване ще бъде доста по-ниска, спрямо традиционните базови станции.

Ericsson в своята 5G демонстрация, показа специални гъвкави ленти, чиято задача е да предоставят покритие в затворени помещения. Антените в тях са доста малки, а по думи на специалисти от телеком индустрията, като цяло, малките клетки на 25 GHz се планира да работят с много малко електрозахранване от порядъка на миливатове (mW).

За сравнение, захранването на цяла базова станция са необходими около 1 900 W, а крайният ефект са между три и шест клетки всяка от които генерира плътност на излъчване под 10 µW/cm² (за България). С което можете да направите изводи, каква сила и плътност на сигнала ще генерират миниатюрните антени.

Тук изниква и логичния въпрос – като микро и нано клетките на 25 GHz се използват в допълнение на основната мрежа, това няма ли да доведе до места с натрупване на излъчвания? Регулациите в момента не позволяват това. Дали ще се вземат лимитите на ICNIRP или на българското МЗ, те са за целия фон. Тоест, операторите ще трябва да се съобразяват с изграждането на мрежите си. Предвид, наложения в България доста по-строг лимит от между 45 и 100 пъти по-нисък от този на ICNIRP, дава на местните телекоми по-малко място за маневриране.

Друга голяма въпросителна е, че не са правени достатъчно изследвания какво точно влияние оказват подобни радиовълни от 25 GHz и нагоре. От ICNIRP посочиха пред TechTrends, че има ограничени данни, най-вече под формата на експерименти, които за момента не показват някаква опасност за човешкото здраве.

„5G сигналът ще бъде по-фокусиран спрямо потребителите на мрежата и в същото време ще засяга по-малко хората, които не ползват технологията“ ICNIRP

„5G сигналът ще бъде по-фокусиран спрямо потребителите на мрежата и в същото време ще засяга по-малко хората, които не ползват технологията“, коментираха от ICNIRP пред TechTrends. „Във всички случаи ако излъчването е под установените норми, не се очаква негативно влияние за човешкото здраве”.

Международната организация допълва, че в момента преразглежда своите препоръки, заради спецификата на 5G мрежите, да подлагат на по-насочено излъчване потребителите, които ползват подобни устройства. ICNIRP ще се фокусират върху прецизиране на нивата при по-високите честоти, които в момента са по-либерални. Очакванията са до края на 2019 г. те да бъдат официално публикувани. Дори да има допълнителни ограничения в сферата на 25 GHz, в този спектър ножицата на ограничението спрямо България е най-голяма и трудно може да бъдат достигнати нивата в страната ни.

Част IX

Канцерогенния ефект

Един аспект, който много често се поставя на масата при спорове за вредата на мобилните мрежи е канцерогенността на радиоизлъчванията. Което означава, че радиовълните могат да причинят различни видове ракообразни състояния. Основното цитирано изследване е на Министерството на здравеопазването и човешките услуги на САЩ (DHHS) (документи тук и тук), което установява, че при определени излъчвания се забелязват туморни образования в опитни мишки и плъхове. Мащабното проучване е изпълнено по задание на президента Барак Обама и е финализирано в края на 2018 г.

Освен, че данните в него не са напълно консистентни, експериментите са извършвани с дози на облъчване много над приеманата за здравословна от ICRINP. Тестваните стойности са в размер на SAR от 1.5 W/kg до 15 W/kg. Потенциалните туморни изменения са засечени основни при най-високите нива на облъчвания. В повечето заключения на DHHS са задавани и препоръчителни лимити, които съвпадат приблизително с определените от ICRINP за SAR от 1 W/kg и в общо линии преповтарят изводите на международната организация.

Въпреки това, новината, че мобилните мрежи са канцерогенни обиколи в един момент света.

DHHS прави и друго изследване, което разглежда дълготрайните ефекти от излагане на милиметрови вълни с честота 60 GHz (или два пъти и малко над определения за 5G спектър от 25 GHz). Причината е, че преди да се финализират стандартите за новите мобилни мрежи, концепцията за развиване на Интернет на нещата трябваше да се осъществи чрез WiFi инфраструктура, която да ползва тези милиметрови вълни.

Тестовете са осъществени с епителни клетки от човешко око и плътност на излъчване от 1mW/ cm²(1 000 µW/cm²), колкото е лимита зададен от ICRINP. Крайният резултат е, че не са засечени никакви негативни ефекти. Но трябва да се има предвид, експериментът не е осъществен с функционални живи организми.

Може да се направи и друго сравнение, като например се вземат данните за ракови заболявания от началото на 90-те години досега в САЩ. Според статистиката на Националния раков институт на САЩ, броят на нови случаи на тумори или подобни заболявания на мозъка или нервната система е намалял с малко от 1992 г. досега. От 6.8 души на всеки 100 хил. Тогава, през 2015 г. те спадат до 6.2 души.

Началото на 90-те години беше основния бум на развитието на мобилните технологии от второ и трето поколение. Също така, може да видим, че в САЩ лимитите на излъчване са по-либерални и със стойности над тези препоръчани от ICNIRP.

Част X

Летят ли гълъби в 5G

Съобщението за умрелите гълъби около НДК в София е фалшива новина вдъхновена от случай през 2018 г. в Хага. Тогава измират няколкостотин скорци в парк, който се намира в близост до наскоро изградена тестова 5G станция. Официалното разследване отхвърли тезата, че смъртта на малките птици е вследствие на човешка намеса. Самият електромагнитен фон остава в нормите месеци след това, въпреки продължаващите тестове на новата мобилна мрежа.

Хипотетично 5G клетката може да има индиректна вина за случилото се. Това е възможно, ако антената е била включена рязко на мощности доста по-високи от разрешените. Изненадващият сигнал не е „изпържило“ скорците, а по-скоро ги е паникьосало, което е всъщност посочената причина за тяхната гибел. Рязката уплаха на птиците е възможно да бъде активирана и от други фактори, затова този сценарий остава в рамките на предположенията и не е разгледан от официалното разследване.

За сметка на това, отговорът на този въпрос в България е доста по-категоричен – да, летят без проблеми. Първо, „новината“ за масовото измиране на гълъби в НДК започва като сатиричен пост в хумористична група във Facebook. Второ, честотите, които се използват от A1 България (а и от останалите) за тестване на 5G са 3.6 GHz, които не са в нарочения за опасен милиметров спектър. На тях вече е имало действаща мрежа в София и проблеми не е имало. Трето, в България действат много по-силни ограничения за излъчването и за плътността на електромагнитния фон. Които са доста по-стриктни от тези в Хага например. Четвърто, не се очаква в близко бъдеще тези лимити да бъдат променяни.

Предвид изписаното, може да заключим, че 5G като технология няма да доведе до бедствие по-голямо от аварията в Чернобил преди повече от три десетилетия. В момента, новото поколение мобилни мрежи се базира на честоти и мощности, съпоставими с тези на досегашната инфраструктура. Ако се спазват лимитите препоръчани от ICNIRP няма да има никакви проблеми. Самата организация може да затегне малко контрола при милиметровите вълни, за да може да осигури допълнителна безопасност. Очакваме това развитие до края на годината.

The post Вредно ли е 5G за здравето appeared first on TechTrends България.