Сред тях е въпросът за разпределението на болезнения за телекомите вече спектър в 700MHz и 800MHz. Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), заедно с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и операторите задействаха работни групи, които да развържат гордиевия възел на радиочестотите. Освен това, регулаторът ще стартира процедури по преразпределение на освободените през последните месеци ленти в 1 800MHz, както и пускането на тези в 26GHz. Това стана ясно от институционалния панел на конференцията „Дигитална София – Умният град“, проведена в Интер Експо център на 12 април, в който взеха участие ключови фигури от МТС и КРС.

Видео от цялото събитие:

Ако всичко мине по план, целият спектър нужен на мобилните оператори за разгръщане на 4G и 5G мрежите ще бъде разпределен окончателно. Естествено, ще има няколко компромиса, които са направени и от двете страни, както от страна на държавата, така и от тази на телекомите. Но радиочестотите са нервната система за мобилните комуникации и имат също толкова ключова роля, колкото и развитието на оптичната инфраструктура.

Омагьосаният кръг

Казусът с честотите в 700MHz и 800MHz е от десетилетия и в общи линии опира до това, че повечето ленти са заети от Министерство на отбраната (МО). Европейската комисия задължи всички държави-членки да освободят този спектър за граждански цели и да го предоставят на операторите. Като съответно 700MHz да се използва за 5G мобилните мрежи, а 800MHz – за 4G. Поради естеството на вълните, те са ключови за постигането на национално покритие, тъй като затихват бавно и разпространяват надалече сигнала.

Омагьосаният кръг в който попадат държавата и компаниите е следния. МО не може да освободи целия спектър докато не модернизира изтребителната авиация, част от военната комуникация по летищата и радарите. Това, което институциите успяха да направят е да заделят общо 3 ленти – две от 2x10MHz в 700MHz и една 2x10MHz в 800MHz. За ефективното използване на ресурса и разгръщането на мрежите, на всеки оператор му е необходима една от 2x10MHz. Съответно в първия спектър има честоти за два телекома, а във втория – само за един.

Операторите винаги са държали на равнопоставеност – тоест те няма да участват в търгове ако няма за всичките три компании с изградени мрежи спектър. Също така, те твърдят, че проблемите в 700MHz и 800MHz могат да се избегнат с налагането на т.нар. санитарни зони около летищата, където военните ги използват най-много.

Равнопоставеност със закъснение

Досега от МО не бяха склонни на подобно решение. Те настояваха или да се ползват само свободните ленти или да се чака модернизацията на бойната ни авиация. Поръчката на нови F-16C Block 70/72 обаче се забави значително, като за да се заменят напълно старите съветски МиГ-29 и Су-25, са необходими минимум 16 самолета. Сроковете за това се изместват поне на 2025 г. Поръчката за щатските изтребители сложи на втори план закупуването на нови радари, като индикациите са, че това ще стане към 2030 г.

След „горчивият привкус“ оставен с преработването на Плана за възстановяване и устойчивост явно са задействани работни групи, които да намерят работещо решение. КРС полага усилия да води преговори с телекомите и МО от поне 2 години по темата, но засега безуспешно. На конференцията „Дигитална София“ бяха обявени няколко потенциално работещи решения.

В 700MHz ще бъдат пуснати на търг 3 ленти по 2x10MHz. Две от тях ще бъдат усвоени напълно от спечелилите ги оператори, а за третата военните ще предоставят временно само 2x1MHz, до окончателното освобождаване на целия ресурс. Във времето на ползване на по-малкото честоти, съответно компанията ще плаща значително по-малки такси и лиценз. Това е големият компромис, на който операторите са се съгласили и така един от трите основни играча ще бъде известно време в неравнопоставено положение спрямо останалите. Също така, това ще предизвика истинско наддаване при провеждането на търга, защото надали някой от трите телекома ще иска доброволно да бъде поставен в тази позиция. Което най-вероятно ще бъде доста по-ожесточено от това за разпределението на 3.6GHz.

При 800MHz компромисът идва повече по линия на МО. Военните са съгласни да предоставят на операторите искания от тях 2x30MHz ресурс, който ще се ползва на територията на страната. За две от лентите ще бъдат въведени санитарни зони около летищата, които ще са в сила до модернизация на комуникационното и радарно оборудване. Това се очаква да се случи към 2030-2031 г.

Зам.-министърът на транспорта и съобщенията Дилян Берковски обяви, че по двата проекта ще започнат симулации и тестове на терен в рамките на следващите месеци. Очакванията на МТС и КРС са в рамките на годината да бъде разпределен честотния ресурс в 700MHz и 800MHz. Което е огормна победа за телекомите след близо две десетилетия на борба за този спектър.

Този проблем беше посочен и като основен мотив за пренасочването на средствата от Плана в посока към изграждане на държавна мрежа вместо за 5G магистрали. Което ни наведе до извода, че държавата е абдикирала за пореден път от намирането на решение. Както и, че се оставя вратичка, правителството да създаде собствен телеком с мобилна мрежа. Развитията от последните дни ни показва, че процесите по освобождаване на спектъра са били форсирани, а тезата за създаване на държавен оператор става все по-несъстоятелна.

От останките на четвъртия мобилен оператор

Председателят на КРС Иван Димитров обяви на форума „Дигитална София“, че освен в 700MHz и 800MHz, регулагорът предвижда да предоставя допълнителни честоти в поне още два спектъра. Първият е преразпределението на този в 1 800MHz. За него вече писахме, че компаниите, които трябваше да формират четвърти мобилен оператор и да изградят собствена 4G мрежа не намериха бизнес модела и съответно излязоха от пазара.

Те отвориха ленти от поне 2x25MHz, „Булсатком“ все още държи последната независима такава от 2x5MHz, като обжалва в съда правото на използване. Дори, сателитният оператор да го спечели, лицензът му ще изтече през 2023 г., а за момента няма индикации, че има желание или ресурс да го поднови. Когато и това парче се освободи, големите телекоми ще могат да си разпределят почти свободно три ленти по 2x10MHz. В момента всеки един от тях разполага с 2x15MHz, а с допълнителните те ще набъбнат до 2x25MHz.

КРС планират в рамките на тази година също така да пуснат на телекомите и спектъра в 26GHz. Той е необходим за 5G мрежи, особено при изграждането на силно автоматизирана инфраструктура, като заводи, фабрики или автономни автомобили. Спектърът е свободен и просто е въпрос дали операторите ще са готови да го използват сега.

Поправителният на правителството

След като в рамките на месец, новото правителство влезе в остър конфликт с телекомите, заради пренаписването без консултации на Плана, сега то определено е като на „поправителен“ в опит да си оправи отношенията с тях. Освен инициативите за решаване на проблема с радиочестотите на „Дигитална София“ се спомена и за още промени в Закона за управление на територията (ЗУТ). От него зависи начина по който се осъщестяват различните инфраструктурни проекти, включително и изграждането на различните телеком мрежи – било то мобилни или фиксирани. Точните параметри на предстоящите промени не бяха съобщени. Загатнато беше, че ще скъсят сроковете за изпълнение, както и ще се улеснят процедурите. Една от малкото конкретики беше идеята за вклчюването на застрахователите в целия процес.

Всичко това е доста силен реверанс от страна на правителството за телеком сектора. Трябва да се има предвид, че засега това са дадени обещания и намерения от няколко от основните държавни органи – МТС, КРС и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тепърва ще видим дали те ще бъдат реализирани по представения начин. Ако бъдат – това ще бъде голям пробив за операторите при разгръщането на мрежи от следващо поколение.

The post Новото преразпределяне на телеком ефира appeared first on TechTrends България.

В същия момент, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) подготвя почвата да раздаде нови лицензи за честоти, които да не включват само утвърдените телекоми. Новите четвърти, пети и дори шести мобилен оператор бяха посрещнати с огромен ентусиазъм след търга през 2011 г. Реалността на пазара обаче се оказа по-сурова и той беше бързо охладен.

Въпреки това, бяха нужни 14 години, за да могат думите на Кацибос да се окажат пророчески на 100%. Те тегнеха като своеобразна „прокоба“ над новите оператори, докато не ги консумираха напълно. Смъртната присъда беше издадена отдавна, но изпълнена едва през първите месеци на 2022 г. Как ще разберем в следващите редове, както и ще разгледаме съдбата на отделните кандидати за четвърти мобилен оператор през годините.

Краят на лицензите

На 15 декември 2021 г. изтекоха 10-годишните лицензи на „Булсатком“ и „Ти.Ком“ в 1 800MHz. Първата компания разполага с лента от 2x5MHz, а втората – 2x15MHz. В интервю за TechTrends, главният изпълнителен директор на „Булсатком“ Станислав Георгиев обяви, че се обжалва решението на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Причината е, че сателитният оператор получава честотите с 2 години закъснение – през 2013 г. и заради това, срокът за ползване трябва да се удължи със същия период съответно.

Презумпцията беше, че „Ти.Ком“ ще направи същото – ще обжалва прекратяването на лиценза в края на 2021 г. и ще поиска удължаването му до 2023 г. В официалните данни на КРС обаче той е прекратен. В същото време, този на „Булсатком“, така да се каже „виси“. На сайта на КРС е отбелязано, че има съдебно производство, с което се потвърждават думите на Георгиев, че сателитния оператор ще обжалва. Но от друга страна, с изтичането на лиценза на „Ти.ком“ се слага неговия край като доставчик на мобилни услуги.

Дори „Булсатком“ да успее да задържи разрешителното си до 2023 г., въпросът за неговото продължаване остава. Станислав Георгиев не коментира тази възможност, а само, че има желанието да монетизира по-ефективно спектъра и мобилните станции, с които компанията разполага. Големите телекоми обаче се настройват за нов търг, този път за преразпределянето на 1 800MHz.

В презентацията на финансовия отчет на Telekom Austria Group (компанията-майка на „А1 България“) е записано, че в България се очакват нови търгове в 700MHz, 800MHz и по-любопитното – 1 800MHz. Точна дата не е оповестена за нито един от обявените честоти, но е посочен времеви прозорец между тази и следващата 2023 г. Първите спектри все още са заети от военните и за момента няма индикация, че ще бъдат освободени скоро за граждански цели.

Но, фактът, че изрично се посочва 1 800MHz като цел за скорошен търг, показва нагласата на големите. Тя е, че те няма да се договарят с „Булсатком“ за споделяне на ресурса, а ще искат да го вземат директно от регулатора. Което им дава надежди след последните размествания в този спектър.

В трепетно очакване за ново преразпределение

С изтичането на лиценза на „Ти.ком“, честотите в 1 800MHz се освобождават значително. Компанията, която имаше търговска дейност със затихващи функции, разполагаше с 2x15MHz. По толкова имат и трите големи телекома. „Булсатком“ разполага с едва 2x5MHz и останалите 2x10MHz останаха свободни. КРС ги пазеше за сателитния оператор, за да може да има равнопоставеност в дългосрочна перспектива.

Сега, имаме 2x25MHz свободен ресурс, който трудно може да се разпредели равноправно между трите основни телекома. Те най-вероятно ще изчакат развитието около казуса с честотите на „Булсатком“, за да може всеки от тях да получи допълнителни по 2x10MHz. Ако съдът постанови удължение на лиценза на сателитния оператор, телекомите ще трябва да проявят малко повече търпение – до следващата година. Те се надяват на нов търг, подобен на този за 3.6GHz от миналата пролет или директното предоставяне на ресурса.

Предишните поделби

Това ще е поредното преразпределение на спектъра в 1 800MHz. Първоначално, през 2011 г. КРС го беше раздробил между шест компании. Трите основни телекома взеха по 2x10MHz, „Макс телеком“ и „4 Джи Ком“ по 2x8MHz и накрая „Булсатком“ с 2x5MHz. Малко по-късно, „Макс телеком“ взима първо още 2x2MHz, за да закръгли на 2x10MHz и накрая още 2x5MHz, за да формира лента от 2x15MHz. От тримата големи, недоволни се оказаха от „Глобул“ (тогава „Теленор“), които обжалваха разпределението и поискаха свободния ресурс да се пусне на търг. КРС не допусна това, за да не се стигне до ситуация в която един или два оператори да имат конкурентно предимство.

Всички изброени компании участваха по това време под някаква форма на телеком пазара. „Булсатком“ беше и все още е сателитен оператор с доминираща позиция при ТВ услугите. „Макс телеком“ беше вече изградила мобилна мрежа по WiMax стандарта, но поради преминаването към LTE за 4G е принуден да смени технологията и затова навлиза при разпределението на честотите.

Изключение беше никому известната „4 Джи Ком“, която просто участва в наддаването, за да „блокира“ ресурса и да се надява да продава капацитет. Ситуацията около нея беше такава, че тя не си плащаше годишната такса за честотите в КРС и след двугодишна съдебна битка регулаторът успя да им отнеме лиценза. Тогава се стигна до ново пълно преразпределение на спектъра, което е осъществено през 2015 г. Трите големи оператора и „Макс телеком“ получават по 2x15MHz, „Булсатком“ си остава със своите 2x5MHz и остават свободни още 2x10MHz запазени за последния оператор. Тогава КРС премахва напълно санитарните ленти между спектрите на отделните компании.

Драмата и края на „Макс телеком“

С лиценза в 1 800MHz „Макс телеком“ успява първи да пусне 4G услуга, макар и само за пренос на данни през пролетта на 2014 г. „Теленор“ прави това едва през декември следващата година. Другите два оператора чакат преразпределението на спектъра през пролетта на 2016 г., за да пуснат своите.

Въпреки летящият старт, „Макс телеком“ не може да пробие без възможността за гласова услуга. В пика си, компанията има около 10 хил. абоната, което е нищожно на фона на няколкото милиона, с които разполага всеки от големите. Подписано е споразумение за споделяне на мрежите и национален роуминг с „Мобилтел“ (сега „А1 България“), но то така и не влиза в сила. По различна, като източници, информация на TechTrends, това се дължи на няколко фактора – високата цена, която телекома иска само за отварянето на услугите си, както и техническите препятствия в осъществяването на процеса.

След неуспеха да се пусне класическа гласова мобилна услуга „Макс телеком“ започва да привършва парите и след дълга агония фалира напълно в края на 2018 г. Водени са преговори за сливането ѝ с „Булсатком“ и/или с „Нет1“, както и такива за придобиването ѝ от „Теленор“. Нито една от идеите не е осъществена, като мрежата и честотите са прехвърлени на „Ти.ком“ – компания, която ще се яви за известно време като неин духовен наследник. Изтичането на лиценза ѝ в края на 2021 г. слага пълен край на тази сага.

Финансовото чистилище на „Булсатком“

Докато при „Макс телеком“ беше всичко или нищо, заради фокусирания бизнес модел, „Булсатком“ тръгна по-леко с амбициите и инвестициите. Сателитният оператор взе само 2x5MHz и започна по-бавно изграждане на своята мрежа. В пиковите моменти, компанията достигна около 2 500-3 000 абоната. „Макс телеком“ и „Булсатком“ имаха споразумение за споделяне на своите мрежи, най-вече с цел да се подкрепят.

Сателитният оператор обаче имаше още един и то доста по-амбициозен проект – изстрелването на собствен ТВ спътник. Това, в комбинация с мобилните им амбиции и независимо, че инвенстициите в последните не бяха толкова силни, ги докараха до финансов колапс. Във владение влязоха кредиторите, като направиха пълно преструктуриране на „Булсатком“. Тези събития се случват около 2017 г., горе-долу по същото време текат и слуховете за преговори за сливане с „Макс телеком“.

Крайният резултат е един нов и възроден „Булсатком“, който ще се фокусира основно и изцяло върху ТВ разпространението. С което проектът за мобилни услуги е изоставен напълно, а новото ръководство има желание да монетизира по някакъв начин изграденото до момента. Операторът в момента е в процес на продажба, като се чака да се финализира сделката със Спас Русев. Тя все още е „на трупчета“, заради потенциалния конфликт на интереси на бизнесмена.

България остава с три оператора

Проклятието на четвърти мобилен оператор е факт. От трите допълнителни компании, едната излиза от играта още през 2015 г. Три години по-късно фалира най-силният претендент – „Макс телеком“. При това след неуспешни опити да се пусне национален роуминг с „Мобилтел“. „Булсатком“ също преминава през финансов колапс през 2017 г. и вече мобилните услуги не са на фокус. Инфраструктурата и честотите ще са обект на отдаване под наем или на преразпределение.

През 2020 г. бяха попарени и надеждите за изграждането на виртуален мобилен оператор (MVNO). Тогава при промяната на Закона за електронните съобщения не бяха вкарани силни механизми за въздействие върху трите големи телекома за споделяне на мрежите им на други компании.

Все пак подобна възможност съществува, макар и да е много теоретична. Надеждата се крие във опцията трите големи оператора да разделят дейността си на търговска и инфраструктурна. Тогава има по-голям шанс да се договори споделяне на мрежата и създаване на нови MVNO.

Всичко зависи от начина, по който операторите разделят дейностите си. „Теленор“ прави това през миналата година, като прехвърля инфраструктурата в новосъздаденото дружество „ЦЕТИН“. Последното обаче не притежава лиценза за честотите и така пълно споделяне на ресурса е невъзможен без разрешение от „Теленор“.

Затова, за момента вратата в България е затворена за четвърти мобилен оператор. Като думите на Кацибос се оказват пророчески най-вече заради малкия пазар, който реално сме. Това е аргумент, изказван многократно от големите телекоми по повод конкуренцията в страната. Думите на Кацибос могат да се разтълкуват и като прокоба или проклятие за операторите, които се пробваха в тази насока. Във всички случаи, краят дори на конкуренцията про-форма е близо.

The post Прокобата на четвъртия мобилен оператор в България appeared first on TechTrends България.

С избледнелите шансове за създаване на физически оператори, надеждите на българските потребители за по-силна конкуренция в сектора остават в изграждането на виртуални такива. Тук отново има сблъсък между теорията и практиката. Българските закони дават възможност на по-малките играчи да преговарят за споделяне на мрежите с големите телекоми. През последните 10 години практиката показва, че такава договорка е почти невъзможна да се сключи.

Това разминаване на законовата рамка и действителността от години кара по-малките да се опитат да убедят държавата и регулатора, да задължат телекомите да споделят мрежите си. Подобна практика може да отключи появата на десетки и дори стотици виртуални оператори. Което идва със своите предимства и недостатъци. Самите телекоми се възпротивяват от директната намеса, като твърдят, че това са чисти търговски взаимоотношения.

Следващите две седмици ще са ключови за разрешаването на този казус чрез най-големият „ремонт“ на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) от години насам. Малките оператори в момента се опитат да осигурят политическа подкрепа за включването на текст, който да накара Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) от лицензите за радиочестоти, които разпределя за телекомите, да задължи телекомите да предоставят някаква част от него за други участници. Или най-малкото регулаторът да трябва разгледа подобни заявки.

Тези опити може да се окажат и последните такива в създаването на виртуални оператори. От една страна, заради дългогодишната практика до момента, а от друга – опциите за алтернативните доставчици ще намалеят рязко от догодина.

Какво е виртуален оператор?

Първо да отговорим на най-наложителния въпрос – що за животно е това виртуалния оператор? Познат и под съкращението MVNO, това е компания, която предоставя мобилни услуги, без да разполага със собствена телекомуникационна мрежа. Последната се осигурява чрез споразумение с някой от телекомите, който има изградена такава.

Обикновено MVNO-то осигурява само маркетинг частта и обслужването на клиентите. То определя тарифите и се грижи за бранда и услугите, които предлага. Без да се налага да мисли и да инвестира в инфраструктурата.

Възможно е да разполага с център за съхранение на данни, с което да предоставя облачни решения, но и това може да се наеме чрез стратегическо или само търговско споразумение. Опция е да се създаде MVNE – независимо дружество, която води договорките с телекомите и поддържа цялата техническа част, която предоставя на виртуалните оператори и те отговарят само за търговския елемент.

За да може да се създаде функциониращ MVNO са необходими следните условия:

1. Търговско споразумение за национален роуминг с компания, която има изградена и действаща мобилна мрежа.
2. Търговско споразумение за национален роуминг с компания, която има лиценз за ползване на съответните радиочестоти.

Горните две може да бъдат предоставени от едно дружество. Но могат да бъдат предоставени и от две компании – едната с мрежата, а другата с честотите. Преговорите и детайлите по подобно споразумение са доста тежки и затова по-лесният вариант е да се търси договорка само с една фирма. Именно затова масовият случай на MVNO се прави с едно споразумение с телеком, който разполага и с двата ресурса.

Единственият пример за виртуален оператор в България беше bob. Той ползваше мрежата на „Мобилтел“, като се управляваше първоначално от собственика на телекома – Telekom Austria Group. Впоследствие, брандът премина под крилото на българския оператор и от 2016 г. започнаха процеси по елиминирането му. Но той реално не беше независим в пълния смисъл на думата и такъв, който да не е свързан с телекомите, така и не се появи в страната.

„Ремонтът“ на ЗЕС

ЗЕС е основният закон за дигиталните технологии в България. В момента в Народното събрание тече процес за пълния му ремонт, като промените са в размер на 185 страници. Тази мащабна трансформация се налага от влизащия в сила през декември Европейски кодекс за електронни съобщения.

Последният е приет от Европейския парламент в края на 2018 г. и е гласуван като директива. Което означава, че страните-членки задължително трябва да го транспонират в своето законодателство. Но им се оставя възможност да адаптират определени елементи, така че да отразяват спецификата на местните пазари и регулации.

Това кара почти всеки заинтересован играч в телеком сектора да се опита да вкара малки промени, които да са в негова полза. Неслучайно общественото обсъждане е дори още по-внушително в размер на 341 страници. В него може да се намери за всеки по нещо – КРС иска повече независимост, с опцията председателя да избира членовете на комисията, през детайли за преносимостта на номерата, до определяне защитата на данните на различните потребители и много други.

Едно от предложенията предизвиква силна полемика – добавянето на текст в ЗЕС, според който КРС да задължи достъпа до мобилните мрежи на телекомите на алтернативни оператори (MVNO-та). Това трябва да стане със спазването на определени от регулатора условия за достъп и принципи за равнопоставеност и прозрачност при търговските преговори между компаниите. Последното се постига със създаването на единни параметри, по които трите оператора ще могат да допускат алтернативни доставчици в своите мрежи (т.нар. ритейл минус).

Идеята е отхвърлена в общественото обсъждане. Причината е, че такова нещо не е изрично записано в Кодекса, а в промените в ЗЕС се дават достатъчно други механизми за намеса на КРС след анализ на пазара. Те обаче са доста по-свободни за тълкуване и съответно заобиколими.

Искрено и лично

Дискусията се пренася от онлайн вариант в залата на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения към Народното събрание. На 7 октомври промените в ЗЕС минават успешно първо четене без да са отразени корекциите, за които малките оператори настояват. От стенограмата на самото обсъждане ясно се очертават позициите на основните страни по спора. Дори на моменти, някои от тях влизат доста лично в дискусията.

От едната са малките доставчици, които са представени от Европейската асоциация на алтернативните оператори (ECTA). Зам.-председател в нея е Невен Дилков – основател на българската компания за взаимосвързаност „Нетера“. Затова и дружеството е най-пламенен защитник на идеята за допълнителните промени в ЗЕС.

ECTA се опитват да наложат тази идея на паневропейско ниво, още при разглеждането на Кодекса. По неофициална информация на TechTrends от 50 техни предложения, 48 са приети и само две не. Едно от тях е именно задължението за заделяне на радиочестотния спектър за виртуални оператори. Поради което, организацията, Невен Дилков и „Нетера“ пренасят борбата в България чрез промените в ЗЕС.

По време на изслушването Дилков даде за пример данните от DESI – европейският индекс за дигитално развитие, според които сме на последните позиции по интеграция и ползване на новите технологии на Стария континент.

„Оказа се, че най-продаваните телеком услуги в България са така наречените пакетни и по-конкретно тези, в които има мобилна такава, а пък от всичките тези над 500 доставчици в България, само три на практика могат да предоставят такава с масов достъп“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„Оказа се, че най-продаваните услуги в телекомуникацията в България са така наречените пакетни услуги и по-конкретно услугите, в които има мобилна услуга, а пък от всичките тези над 500 доставчици в България, само три на практика могат да предоставят такава услуга с масов достъп“, коментира Дилков пред парламентарната комисия, според стенограмата.

Той допълва, че трите основни телекома непрекъснато увеличават своя пазарен дял и вече имаме ръст на цените на някои услуги по този повод. Което води до ерозиране на конкуренцията и дигиталните възможности на страната.

„Цените в България на мобилните услуги се покачват постоянно в последните години, което ни води до извода, че има стабилна концентрация“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„Цените в България на мобилните услуги се покачват постоянно в последните години, което ни води до извода, че има стабилна концентрация и ние предложихме едно много просто решение, което от години предлагаме – да бъде позволено на другите оператори в България да предоставят мобилни услуги чрез така наречения мобилен виртуален оператор“, коментира Дилков. Накрая завършва, че тази практика я има във всички страни в Европа и България е единствената, дори извън ЕС, която не разполага с действащ MVNO.

Неговата теза е подкрепена от юридическия консултант на „Нетера“ и ECTA, който е небеизвестният Тодор Батков. Познат повече като бивш собственик на футболния клуб „Левски“, той дълги години беше член на надзорния съвет на „Мобилтел“ (сега „A1 България“). Сега, той е от другата страна на барикадата в битката между големи и малки оператори. Батков обрисува вариантите за развитие на MVNO – единият е чрез предложената промяна в ЗЕС. Вторият е през бъдещето разпределение на радиочестотите за 5G, в което да се вкара такова задължение от страна на КРС, без да се променя закона.

„Третата възможност, която е най-дългата такава, е да сезираме Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която да направи пазарен анализ“ Тодор Батков, юридически консултант на ECTA и „Нетера“

„Третата, която е най-дългата възможност, е да сезираме Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която да направи пазарен анализ. Това ще отнеме две или три години и резултатът от сега Ви казвам, че не е сигурно, какъв ще бъде, имайки предвид и анализа за горивата и така нататък“, е обявил Батков по време на комисията.

„Нетера“ и ECTA са подкрепени допълнително от асоциация „Активни потребители“.

От другата страна, очаквано застават телекомите. Първа се включва Жанет Захариева, като председател на асоциация „Телекомуникации“ (АСТЕЛ), но реално тя е главен съветник „Регулация“ във „Виваком“.

„Същевременно конкуренцията в България е много голяма. В сектора работят, ако погледнете Годишния доклад на КРС, не три, а пет мобилни оператора, така че конкуренцията е налице и малко са европейските държави, в които има пет работещи мобилни оператора“, обявява Захариева пред комисията. Тя получава подкрепа от Павлина Гиздашка, която отговаря за регулациите в „Теленор България“.

„Същевременно конкуренцията в България е много голяма в сектора работят, не три, а пет мобилни оператора“ Жанет Захариева, „АСТЕЛ“ и „Виваком“

По време на разглеждането в комисия, телекомите получават и подкрепата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), които са и вносители на промените в ЗЕС.

„И към момента, законодателят е възприел този подход, че когато има търговска договореност, тази (мрежова) инфраструктура може да бъде споделяна и всички тези ресурси да бъдат съвместно ползвани. Няма такава пречка, няма пречка да се наложат и такива задължения, ако се счете от страна на КРС, че има изкривяване на пазара. До момента такова изкривяване няма“, коментира зам.-министърът Андреана Атанасова.

„И към момента, законодателят е възприел този подход, че когато има търговска договореност, тази (мрежова) инфраструктура може да бъде споделяна и всички тези ресурси да бъдат съвместно ползвани“ Андреана Атанасова, зам.-министър на транспорта

Операторите и зам.-министърът също така коментираха, че данните на DESI не отразява напълно коректно конкуренцията, а до голяма степен фактор играят самите потребители.

Промените в ЗЕС минават в нередактиран вид на първо четене в парламентарната комисия, а впоследствие и в зала. Дискусията все пак води до създаването на работна група, която да „премине“ през различните отворени въпроси, а срокът за разглеждането ѝ на второ четене е изместен с две седмици на 13 ноември.

Борбата на малките

Контекстът на стенограмата от парламентарната комисия съвпада с увода за теорията и практиката. Наистина в България на хартия съществуват пет мобилни оператора. Практиката показва, че само три реално доставят пълни мобилни услуги. Това е и констатацията на КРС в нейните ежегодни доклади. Пълната история за опитите за създаване на четвърти мобилен оператор ще я оставим за следващ материал, защото тя е още по-дълга.

Фактите са, че трите телекома са единствените, които могат да предложат напълно изградена мрежа и наличие на радиочестотен лиценз. Те обаче нямат много голямо желание да допуснат конкуренция.

Невен Дилков и „Нетера“ бяха сред основните инициатори в организацията „Мобилни алтернативни комуникации“ (МАК), основана през 2018 г. В нея сили обединяват няколко сравнително големи регионални интернет и ТВ доставчици, като „Телекабел“, „Нет1“ и „Скат“. Идеята е заедно да имат по-голяма сила при преговорите с телекомите и за улесняване на регулациите за създаване на MVNO.

„КРС предприеха редица мерки за изчистване на регулациите, за да облекчи създаването на MVNO, като пренос на номера и други технически детайли. Тези предложения бяха инициирани от МАК и те ги реализираха“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„КРС предприеха редица мерки за изчистване на регулациите, за да облекчи създаването на MVNO, като пренос на номера и други технически детайли. Тези предложения бяха инициирани от МАК и те ги реализираха“, коментира Невен Дилков за TechTrends. Той обаче допълни, че регулаторът не прави по-смели стъпки, с които да „разчупи леда“ при преговорите между потенциалните MVNO-та и самите телекоми.

МАК са водели разговори и с трите оператора. Най-голям прогрес е имало с „Виваком“, като в рамките на месеци двете страни са изчиствали техническите детайли за потенциалното споделяне на мрежата и националния роуминг. Когато тази част била готова, за съжаление е била обявена смяната на собствеността на „Виваком“ и преговорите са били замразени.

С „Теленор България“ разговори са били водени още през 2018 г., като и те са се разпаднали в момента, в който норвежците от Telenor Group продадоха българското звено. Разговорите с „А1 България“ достигат до задънена улица още в началото. От телекома само потвърдиха пред TechTrends за воденето на такива, но не и за техния развой.

Според Дилков, MVNO няма да има, освен ако няма натиск от регулаторите. Както отбелязва Тодор Батков в заседанието на парламентарната комисия, вариантите за това са да стане през ЗЕС, КРС или КЗК.

Фалшивата надежда CETIN

На 2 юли, чешкият собственик на „Теленор България“ – PPF Group, обяви завършването на преструктурирането на местните активи. Реално телекомът се разделя на две части – мрежата и инфраструктурата се отделят в „ЦЕТИН България“ (CETIN), а продажбите и услугите остават под бранда „Теленор“. Една от основните пречки при преговорите между големите оператори и MVNO-та стои факта, че те едновременно държат мрежата, но и продават на крайни клиенти. Отделянето на двете, създава поне теоретична предпоставка за по-лесни преговори.

При CETIN има една дребна, но много важна уловка. Новата компания получава и развива мрежовата инфраструктура на „Теленор“. Тя ще отговаря и за нейното надграждане до 5G стандартите. Но, това е само едното условие, за да може да има MVNO. Второто – лиценза за честотите остава в „Теленор България“. Което означава, че ако една компания иска да стане алтернативен доставчик и не разполага със собствен лиценз, тя трябва да се договори не само с CETIN, но и с телекома. Което е връщане в изходното положение.

Отделно, може да проследим практиката на PPF Group в Чехия. Техен там е телекомът O2, който дава на Tesco право за ползване на мрежата и така да предлага услугите като виртуален оператор. Това се случва през 2013 г. няколко месеца преди PPF Group да поеме контрола над O2 от Telefonica.

През 2016 г. инвестиционният фонд разделя O2 на две, като обособява дружеството CETIN и отделя мрежата там. Целта е новата компания да може да монетизира допълнително инфраструктурата, като я предлага на едро на други играчи. Но вместо това да се прави на MVNO-та, чешкият CETIN сключва договор за споделяне на мрежата с местното звено на T-Mobile. С други думи – на друг от големите телекоми в страната. През лятото на 2019 г. Европейската комисия осъжда практиката, като я обявява, че „намалява конкуренцията в големите населени места“.

Защитата на големите

Позицията на големите телекоми е доста проста – за изграждането на мобилните мрежи се изискват милиони евра инвестиции и виртуалните оператори не допринасят с нищо в това отношение.

От „A1 България“ коментират, че в настоящия вид на промените в ЗЕС предвиждат, че „споделеното използване на честотен обхват и споделеният достъп до съществуващи мрежи, се стимулира от гледна точка на разгръщане на мрежите с много голям капацитет, за да се постигнат целите за повсеместна свързаност“.

Преведено на нормален език, това означава, че Брюксел иска да насърчи споделянето на инфраструктура, тогава, когато се осигурява връзка в труднодостъпни региони или се намаляват инвестициите между операторите. Тоест тълкуването на „A1 България“ е, че това се прави когато има споразумение между големите телекоми, тъй като виртуалните играчи не инвестират в мрежите.

„Този тип виртуални оператори не инвестират в мрежи и не допринасят за осигуряването на свързаност в райони, където тепърва трябва да се изгражда такава“ „A1 България“

„Твърдението, че насърчаването на MVNO води до ползи за потребителите, чрез стимулиране на конкуренцията, е некоректно именно по тази причина. Този тип оператори не инвестират в мрежи и не допринасят за осигуряването на свързаност в райони, където тепърва трябва да се изгражда такава“, смятат от „A1 България“.

От компанията допълват още, че регулаторното задължение за създаване на MVNO-та се практикува само в няколко държави в Европа, според проучване на Cullen International. Отделно, от телекома повтарят тезата за петте действащи мобилни оператора в България.

Крехкият баланс на регулатора

КРС е поставен пред доста трудна задача. От една страна, имаме натиска на малките, които искат по-категорични действия на държавата за създаването на MVNO. От друга са операторите, които реално изграждат мрежите, а това в контекста на предстоящото разгръщане на 5G е много деликатен и важен момент. Както за тях, така и за държавата, която ще разчита на следващото поколение мобилни услуги за икономически растеж.

Засега позицията на регулатора накланя повече в посока на операторите. Като си оставя вратичка за потенциално задълбочено разглеждане. За по-смели действия не се говори, докато не се направи анализ на пазара.

„По отношение на развитието на MVNO можем да посочим, че налагането със закона на конкретни регулаторни задължения следва да се прецени внимателно, не само с оглед постигане на целите на предложението, но и с оглед ефекта спрямо инвестиционните намерения и изискванията на европейското законодателство на мрежовите оператори, което допуска налагането на тези задължения при определени условия и процедури“, коментират от КРС в запитване от TechTrends.

„До момента КРС не е установила конкурентни проблеми на пазара на мобилни услуги на дребно, които да налагат подобна драстична регулаторна намеса, която граничи със свръх-регулация“ Комисия за регулиране на съобщенията

„Без подобна оценка не бихме могли да се ангажираме с конкретно становище, предвид това, че до момента КРС не е установила конкурентни проблеми на пазара на мобилни услуги на дребно, които да налагат подобна драстична регулаторна намеса, която граничи със свръх-регулация“, допълват от регулатора.

Казано с по-прости думи, подобна крайна регулаторна мярка може да попари инвестициите на операторите, нещо, което нито ЕС, нито България иска да постигне. Отделно, КРС е на мнение, че три компании на пазара за мобилни услуги в страната стигат за ефективна конкуренция. Регулаторът следва стриктно тази позиция вече близо десетилетие.

Защо е последен шанс?

Промените в ЗЕС могат да се разглеждат като последен шанс за създаването на MVNO. КРС няма желание да се меси по-радикално, като виждаме, че описва подобен ход, като „свръхрегулация“. Без тях остават две опции – КЗК, при която решенията много често са изцяло политически мотивирани и разпределените честоти извън ръцете на големите телекоми.

Това са лентите в 1 800MHz, които се държат в момента от „Ти.Ком“ (наследникът на мрежата и лицензите на фалиралия „Макс телеком“) и „Булсатком“. Инфраструктурата им не е достатъчна за развитието на истински нов мобилен оператор. Но честотите можеха да се ползват като разменна монета при преговорите с някой от големите телекоми.

Миналото време е, защото първо и двата по-малки оператора не успяха да договорят национален роуминг с трите водещи, което ги лиши от бърза гласова услуга. И второ, защото лицензите им изтичат през 2021 г. Съществува съвсем реалната опасност те да ги загубят, защото на практика не предлагат пълния пакет мобилни услуги. Всеки лиценз има изисквания, които компанията, която го притежава трябва да покрие. Ако дружеството не ги покрие в края на срока, то тя няма да има правото да го поднови.

След фалита на „Макс телеком“, „Ти.Ком“ не успя да развие възможностите на наследството, като през 2019 г. разполага с 4 234 абоната за мобилен интернет. „Булсатком“ поддържа мобилна услуга, но тя е с още по-скромен обхват и има само 1 491 абоната – отново само за пренос на данни. Сателитният оператор също така изпадна в тежки финансови затруднения и след дълго преструктуриране обяви, че ще се фокусира изцяло върху предлагането на ТВ услуги.

Когато честотите бъдат върнати на КРС, шансът те да бъдат разпределени между трите телекома е огромна. С което ще се сложи край на мечтата за четвърти мобилен оператор и ще се затвори една от малкото вратички за създаването на виртуални такива.

Потенциалният компромис

И така, според теорията в България може да има MVNO, но практиката показва, че това не се случва вече 10 години. Най-вече поради нежеланието на операторите да се договорят и прекомерната пасивност на държавата. Вкарването на изискването в ЗЕС определено е крайна мярка, но определено ще разбие омагьосания кръг. От друга страна, запазването на настоящата регулаторна рамка най-вероятно ще бетонира статуквото на постепенна доминация трите мобилни оператора.

Представителите на малките оператори разбират ситуацията и затова предлагат редактирана версия за добавяне в ЗЕС, която е доста по-умерена по отношение на държавната намеса. В нея се предвижда, че при разпределянето на новите честоти (което ще стане през 2021 г. – бел. ред.) потенциалните MVNO-та могат да подадат заявка за споделяне на ресурсите от телекомите. След което КРС трябва да ги разгледа и да влезе в ролята на арбитър в решението за тях.

Надеждата на малките е, че дори при отказ на регулатора, те могат да оспорят в съда това решение. Спасителната сламка е залегналото изискване в Европейския кодекс, националните органи да насърчават конкуренцията на пазара.

На хартия и теория, звучи като идеален вариант за всички. Ако тези промени в ЗЕС бъдат приети в този вид ще трябва да изчакаме до следващата година, дали и на практика ще се случат. При липсата им, шансовете за създаване на виртуален и алтернативен от големите мобилен оператор най-вероятно ще се изпарят през 2021 г.

The post Последният шанс за виртуален мобилен оператор в България appeared first on TechTrends България.

Това е голяма стъпка, както за телекомуникационните активи на чешкия фонд в региона, но така и за развитието на пазарите в отделните държави. Поне в България подобно нещо се случва за първи път и може да отвори вратите за развитието на виртуален мобилен оператор (т.нар. MVNO).

Опитите в създаването на четвърти, пети, шести или на виртуални такива телекоми завършиха с неуспех през последните десетина години. Появата на CETIN Group в страната с напълно завършена мобилна инфраструктура, която предоставя всички поколения връзка и покритие на 99+% на населението на страната може да промени всичко.

Промяната за „Теленор България“ и другите звена

В България трансформацията на телеком активите на PPF Group ще изглеждат по следния начин. Създадено е отделно дружество „ЦЕТИН България“ (CETIN Bulgaria), което ще се ръководи от Владимир Радойчич досегашния главен технически директор на „Теленор“ в страната. Негов собственик не е местното звено на оператора, а е директно телеком звеното на PPF Group (PPF Telecom Group BV), под чиято шапка са всички подобни активи на фонда.

Телекомът прехвърля управлението и развитието на цялата си мрежова инфраструктура на новата компания. В замяна, „Теленор България“ ще получи достъп до пълните ѝ възможности, както сега, така и за бъдеще.

Ролята на „ЦЕТИН България“ е да управлява, развива и предлага на различни компании мрежова свързаност на едро в страната. Това може да включва, както „Теленор България“, останалите два големи телекома, но и други независими дружества.

„Целта на „ЦЕТИН България“ е да приложи водещите бизнес модели в България, каквито вече се налагат в региона и по целия свят“Владимир Радойчич, „ЦЕТИН България“

„Целта на „ЦЕТИН България“ е да приложи водещите бизнес модели в България, каквито вече се налагат в региона и по целия свят“, коментира главният изпълнителен директор на „ЦЕТИН България“ Владимир Радойчич. „Нашият екип от експерти ще продължи да надгражда вече изградената авангардна мрежова и IT инфраструктура и по този начин да допринесе за създаването на стойност и да отговори на нарастващото търсене и увеличените очаквания към комуникационните мрежи“, допълни той.

Новата компания ще прави всички бъдещи развития по наличната мрежова инфраструктура. Включително, тя ще разгръща бъдещата 5G свързаност, която ще се предлага от „Теленор България“. Което означава, че пазените като голяма търговска тайна от оператора капиталови инвестиции (CAPEX) в инфраструктурата през последната година и половина ще преминават през „ЦЕТИН България“.

Този процес вече е завършен и двете дружества вече функционират по отделно. Промяната беше официално съобщена от офиса на „Теленор България“. Тя няма да повлияе върху качеството на услугите, които предлага в момента оператора, това допълниха от компанията.

Трансформацията и отделянето на търговския от мрежовия бизнес се случва във всички телеком активи на PPF Group в Централна и Източна Европа. Което означава, че операторите Telenor в Унгария и Сърбия също отделят своята инфраструктура в отделни компании. Те ще са директно контролирани от PPF Group и формално ще образуват новата CETIN Group. Изключение е единствено звеното в Черна гора, което засега няма да отделя своята инфраструктура.

Причините за разделянето

Произходът на разделянето на двата бизнеса в отделни компании, може да се проследи на подхода на PPF Group в Чехия. През 2013 г. инвестиционният фонд придобива местното звено на O2 от Telefonica. Той запазва правото да ползва бранда първо за четири години, а през 2017 г. го удължава за още пет, плюс опция за още пет години.

Едно от първите стратегически решения, които взимат PPF Group е да отделят телеком инфраструктурата на O2 в отделно дружество – Česká telekomunikační infrastruktura (CETIN). Това се случва през 2015 г. и то предлага на едро доставка на фиксирана и мобилна връзка на местни компании, включително и за O2.

Причината за разделението е доста проста – по този начин много по-лесно може да се намират нови клиенти, като се намалят потенциалните конфликти на интереси. Просто се елиминира връзката между предлагане на услугите до крайни клиенти и до бизнес такива. Крайният собственик остава PPF Group, но това отваря възможността за допълнителни приходи и по-добро монетизиране на изградената мрежа.

Разликата между Чехия и останалите държави

Има една голяма разлика между чешкия CETIN и тези, които се създават в България, Унгария и Сърбия. Това е наличната мрежова инфраструктура. Преди разделението O2 предоставяше не само мобилни услуги, но и фиксирани, като разполагаше с доста добре развита оптична и кабелна мрежа.

В останалите телеком бизнеси на PPF Group в региона, мрежата и клиентите са основно мобилни. Оптична инфраструктура има, но тя е само опорна, без да се предлага до крайни клиенти. До последните се стигаше единствено чрез white label сделки с по-малки интернет доставчици.

Това може да означава, че в един момент CETIN в тези държави може да реши да изгради такава мрежа до крайни клиенти, но това е свързано със значителни инвестиции. Такива ще са необходими и за разгръщането на 5G мобилни услуги. Което предполага, че CETIN може би ще започне доста агресивно предлагане на своите мрежи на местни компании.

Надежда за виртуалните оператори в България

Ако се окаже такава бизнес стратегията на PPF Group, това означава, че най-накрая ще падне основната преграда пред създаването и нормалното функциониране на алтернативни на досегашните три мобилни оператори. В миналото „Булсатком“ и „Макс телеком“ не успяха да развият пълноценна мобилна услуга, заради нежеланието на основните телекоми да им предложат достъп до своите мрежи и съответно национален роуминг.

Това ги лиши от възможността да включат в своето портфолио 2G и 3G гласови услуги и ги ограничи само до предоставянето на 4G мобилен интернет. „Макс телеком“ имаше обявено споразумение с „Мобилтел“ за национален роуминг, но поради необявени обстоятелства то така и не влезе в сила. Малките оператори таяха надежда, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ще накара големите телекоми да отворят своите мрежи за тях. Дълги години позицията на регулатора бе, че това е въпрос на търговски отношения и няма да се намесва.

Тази пречка е основна и за навлизането на виртуални оператори (MVNO) – тоест компании, които предлагат мобилни услуги, като използват под наем вече изградена чужда мрежа. През 2018 г. беше обявено „Мобилни алтернативни комуникации“ – обединение между „Нетера“, „Нет1“, „СКАТ“, „Телекабел“ и „Телесим“. Те заявиха желание за изграждане на MVNO в страната и бяха обявили, че срещат разбиране от КРС. Официално обявено развитие по темата досега няма. Появата на „ЦЕТИН България“ може да промени ситуацията и статуквото.

The post PPF Group отделя мрежите на Telenor операторите си в отделни дружества appeared first on TechTrends България.

Преди дни, Министерството на правосъдието (DoJ) на САЩ одобри сделката за сливането на T-Mobile и Sprint и така беше преодоляно по-тежкото препятствие. За пълното ѝ финализиране ще е необходимо и разрешението от телеком регулатора – FCC. То се очаква да дойде по-лесно спрямо това от DoJ, като последното ведомство се смята за по-строгия пазител на антимонополното право в Щатите.

Така, след като по-тежката част от одобрението на сделката между вече е преминато, ще се опитаме да разгледаме как тя ще измени телеком сектора в САЩ и какви изводи трябва да направим за нея.

Какво се случва

T-Mobile и Sprint обединяват бизнеса си при следните условия. Техните мажоритарни собственици запазват приблизително пропорционален дял на активите, които притежават преди сделката в новото дружество. Така, германският Deutsche Telekom, който контролираше по-голямата част от T-Mobile, ще разполага с 42%, докато японският SoftBank, който държеше основната част в Sprint, ще притежава 27%.

Останалите 31% се разпределят сред публичните акционери на новото дружество, тъй като и двете компании се водят публични и се търгуват на фондовата борса. Новият щатски телеком ще ползва търговското име T-Mobile. Висшето ръководство ще бъде съставено основно от досегашните директори на звеното на германския гигант. Главният изпълнителен директор на T-Mobile Джон Лиджър ще оглави новата компания, a досегашният ѝ главен оперативен директор Майк Сийвърт ще заеме същата позиция. Ръководителят на Sprint, заедно с главният изпълнителен директор на SoftBank ще формират част от борда на директорите на слятото дружество.

По-важно е какво ще се получи сред обединяване на двете компании. T-Mobile е третият по големина, а Sprint – четвъртия мобилни оператори в САЩ. Сливането им ще позволи да се скъси дистанцията между водещите два телекома в страната – Verizon и AT&T. Те станаха прекалено големи, като T-Mobile изоставаше доста спрямо тях. Новото дружество на теория би трябвало да се доближи доста и да засили конкуренцията между трите играча.

Свят за трима

AT&T е лидер със 159.7 млн. мобилни абоната през първата половина на 2019 г. Неговата преднина е доста крехка спрямо Verizon, които отчитат 155.7 млн. потребители, но те са обявени през първите три месеца на годината. T-Mobile разполага с близо два пъти по-малко – 83 млн. абоната към средата на 2019 г., а към първото тримесечие Sprint отчита 54.5 млн. потребителя.

Ако приемем, че при сливането на двете дружества автоматично клиентите им ще се запазят, те пак ще са около 137 млн., което е близо 20 млн. по-малко от двата лидера на пазара. Прогнозите на експерти показват, че комбинирането на операциите на T-Mobile и Sprint ще им остави потребителска база с около 100 млн. души. Тоест ще има загуба на абонати при сливането.

При поглед на българския пазар (и на повечето европейски) ситуацията няма да е много непозната. При нас имаме един отчетлив лидер – A1 България, който е следван от два основни конкурента – „Теленор“ и „Виваком“.

Тъй като от близо десетилетие тече процеса по конвергенция на операторите или казано с по-прости думи – превръщането им в компании, които предлагат максимално широк спектър от телеком услуги – е важно да проследим как стоят нещата с приходите.

AT&T е безапелационен лидер със 170 млрд. долара консолидирани приходи и нетна печалба от 4.9 млрд. долара за цялата 2018 г. През същия период, Verizon отчита 130.9 млрд. долара консолидирани приходи и нетна печалба от 15.5 млрд. долара. T-Mobile обяви рекордни приходи през изминалата година, но те са едва 43 млрд. долара, на фона на водещите на пазара в САЩ. Sprint са още по-скромни с 33.6 млрд. долара приходи и нетна загуба от 1.9 млрд. долара.

Огромната разлика между първите два и вторите два се дължи не само на по-големия брой абонати, но и на факта, че AT&T и Verizon предлагат много повече конвергентни услуги на потребителите. Последното може да се използва като предимство при разгръщането на мобилните мрежи от пето поколение (5G), тъй като те ще предложат нови възможности за бизнес клиенти и за постепенното сливане на фиксирани и мобилни абонати.

Сливането между T-Mobile и Sprint е в голяма ползва за втория оператор, чиято мобилна мрежа е значително по-малка и от години, компанията изпитва затруднения в привличането на нови и дори в задържането на настоящите си клиенти.

Прилики и разлики

Пазарната динамика леко наподобява тази в България, където трите оператора контролират основната част от потребителите на мобилни услуги. Опитите през последните десетина година за налагане на четвърти играч се оказаха неуспешни. Двата други телекома с лиценз за изграждане на мобилни мрежи и предоставянето на такива услуги – „Булсатком“ и „Макс телеком“ претърпяха провал в това начинание. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) директно посочи, че двете фирми са оператори про форма и такива само на хартия с минимално количество потребители. След фалита на „Макс телеком“ честотите и услугата беше прехвърлени на „Ти.ком“, което не означаваше автоматичното прехвърляне на абонатите.

В САЩ картината е малко по-различна, тъй като освен четирите (скоро три) основни телекома, в страната присъстват и редица малки, регионални оператори. Мобилният пазар в Щатите доста наподобява този на фиксираните услуги в България. Има три-четири основни играча, и десетки, дори стотици малки, които са налични само в определени райони на страната.

Дълги опити

Опитите за консолидация на мобилния пазар в САЩ са от близо десетилетие. Мажоритарният собственик на T-Mobile – Deutsche Telekom търсеше начин или да подсили американското си звено или да излезе от бизнеса в страната. Бяха направени няколко опита за сливане.

Първо с лидера AT&T в сделка за 39 млрд. долара, но тя беше напълно блокирана от регулатора, поради опасенията, че новото дружество ще получи прекалено голям пазарен дял и ще се превърне в де факто монополист. Защото щяха да се слеят първият и третият по големина оператори, с което съществуването на четвъртия (Sprint) почти се обезсмисля, а задачата на Verizon става още по-трудна да поддържа темпото.

След това дойде идеята за по-безболезнена консолидация – между Sprint и T-Mobile. Първоначалната идея през 2014 г. беше всъщност собственика на по-малкия оператор, SoftBank да изкупи дела на Deutsche Telekom и така германския гигант да се изтегли от САЩ. Преговорите продължиха близо три години и едва през пролетта на 2018 г. двете компании са си стиснали ръцете за сделка на приблизителна стойност от 26 млрд. долара.

Регулаторният пъзел

Намирането на деликатния баланс между точния брой телекоми на даден пазар е трудно начинание, около което се експериментира от години в различни точки на света. Причината е, че трябва да има достатъчно компании, които да предлагат мобилните услуги, за да няма картелиране на цените и тяхното увеличение. В същото време инвестициите в изграждането на нови и модернизирането на настоящите мрежи са много високи и ако играчите са прекалено много на брой, доста няма да издържат поради липсата на печеливш бизнес модел.

За момента няма универсална формула, като по света има непризнат консенсус за между четири и пет основни телекома и редица малки виртуални оператори.

Близо година DoJ разглежда трансакцията и я одобри, едва след като Sprint продаде своите виртуални оператори Boost Mobile, Virgin Mobile и Assurance Wireless на сателитния доставчик Dish. Последната компания се оказва големия печеливш от сделката, защото ще получи доста ресурси наготово от новото слято дружество.

Вратичка за четвърти играч

Освен виртуалните оператори Sprint ще преотстъпи целия си радиочестотен спектър в 800 MHz на Dish. Освен това, сателитният доставчик трябва да получи близо 20 хил. базови станции от дублиращата се мобилна мрежа след обединението между T-Mobile и Sprint. Последното условие е, двете компании да предоставят национален роуминг или пълен достъп до своята мобилна мрежа на Dish в рамките на седем години.

Идеята на DoJ е да създаде условия за навлизането на четвърти играч след време, като се използват част от дублиращата помежду си инфраструктура на T-Mobile и Sprint и част от радио спектъра. Този подход е интересен и донякъде оправдава решението на правосъдното министерство на САЩ за одобрение на сделката.

Именно, DoJ преди 40 години разцепи телеком монопола в страната, което доведе до формирането на първоначално фрагментиран и регионализиран пазар. С времето и различни консолидации и преструктурирания доведоха до формирането на двата основни телекома – AT&T и Verizon. Но освен тях, регулаторът се опитва да даде достатъчно място за други играчи. Затова, явно DoJ възлага надежди на Dish, че ще може да изгради национална мобилна мрежа и да бъде успешен четвърти оператор.

Времето ще покаже дали тази цел е постижима. За малък пазар, какъвто е българския, се оказа, че тя е доста по-трудна за изпълнение, особено когато регулатора не се намеси при предоставянето на национален роуминг от големите телекоми към малките.

The post Върви ли САЩ към европейски модел след сливането между T-Mobile и Sprint appeared first on TechTrends България.

Преди близо две десетилетия в България повод за гордост беше да имаш компютър свързан с интернет. Появата на малките оператори на LAN мрежи позволиха почти космически скорости на връзка, които бяха немислими за традиционните модеми. В училище, щастливците с домашен интернет описваха как могат да свалят филм за няколко минути и се връзват към глобалната мрежа с 5, 10 или повече Mbps. Меренето, на кой му е по-бърза връзката беше нещо нормално.

По-младите най-вероятно ще се засмеят при положение, че в момента тези скорости са под минимума, който повечето оператори предлагат. Това не означава, че няма да попаднат в същия капан на технологичната горделивост. В САЩ и Великобритания потребители гордо показват космически скорости на връзка през своите смартфони. Социалните мрежи вече има не малко клипове с подобно „фукане“. Повод за това са пуснатите през последните седмици първи мобилни мрежи от пето поколение (5G). Тяхното предимство не е единствено скоростта, като приложението и ефектът върху нашето ежедневие ще се увеличава през идните години.

Това явление няма да остане за дълго време ексклузивно в няколко държави и съвсем скоро технологията ще бъде налична и в България.

Подготовка за 2020 г.

Трите основни телекома – A1, „Теленор“ и „Виваком“ усилено работят по пускането на 5G в България. Първият и последният обявиха готовност да сторят това за крайни потребители през 2020 г., докато „Теленор“ ще започне ограничени тестове още през втората половина на настоящата година.

Конкретно в България има няколко ключови проблема, пред които са изправени операторите, за да могат да пуснат безпроблемно 5G. В края на май, „Теленор“ и „Виваком“ буквално в хор отвориха темата и открито разкриха тези препятствия пред широката публика. Има и конкретни причини за това. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) почти по същото време прие регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър, а правителството води последни преговори по закупуване на нови изтребители за нуждите на военновъздушните ни сили.

Двете действия имат пряка връзка с 5G, но те не са единствените части от пъзела за пускане на новата технология в страната. В следващите редове ще се опитаме да подредим картината между това как телекомите и държавните институции се опитат да решат конкретните предизвикателства. Както и ще отговорим на някои въпроси, като например – как и кога да очакваме 5G и дали ще има повече от три оператора, които да предлагат подобни услуги.

Трите прегради

Главните изпълнителни директори на „Виваком“ – Атанас Добрев и на „Теленор“ Джейсън Кинг в синхрон очертаха трите основни проблема пред телекомите за пускане на 5G мрежи в страната. До голяма степен, за запознатите със сектора те са ясни, но с подготовката на операторите за интегриране на новата технология, те ги повдигнаха пред цялата общественост.

Първият проблем е свързан с вечния недостиг на честоти и дългогодишното забавяне на разпределението на радиоспектъра в страната. При него съществуват два отделни казуса. Единият е относно освобождаването на определени радиовълни за ползване на операторите, а другия е цената на лицензионните такси, които компаниите трябва да заплатят за тях. Позицията на трите телекома е повече от категорична по тези точки. Те настояват държавата да освободи необходимите честоти за развиването на новите 5G мрежи, както и за подкрепянето на настоящите 4G.

Вторият ключов проблем е цената, която операторите трябва да платят на държавата, за да получат съответния радио ресурс. Телекомите смятат, че определените тарифи са прекалено високи и надхвърлят средните в Европа. Което оскъпява целия процес по модернизиране и интегриране на нови технологии в страната. Съответно те са в преговори с регулатора и управляващите за тяхното понижение.

Липсата на достатъчно радиочестоти, високата им цена и бавния разрешителен режим за строителство са основните бариери за 5G в България

Последният е свързан с друг наболял през годините въпрос – строителните разрешителни. Накратко, проблемът е, че в момента цялото телеком оборудване се третира еднакво от закона, независимо от неговата конструкция, предназначение, размер и дейност. Така дори подмяната на дадени технологични елементи (например антени или други компоненти) трябва да премине през пълния процес за узаконяване на нов строеж. Което отнема много време и ресурси на операторите. Тук, макар и индиректно спада и друг проблем, за който се говори с половин уста – стриктните регулации при електромагнитните излъчвания, които има в страната.

Всички тези пречки са реалност за телекомите от години, някои дори от почти десетилетие. Ситуацията е такава, че вече няма как да се отлага тяхното решаване, след като 5G чука на вратата и изисква конкретни мерки по тях, за да стане реалност. В следващите редове ще разгледаме всяка една от тези прегради в детайли.

Част I: Игра на честоти

България се отличава спрямо повечето европейски държави, че доста малка част от радиоспектъра е разпределен между телекомите или е освободен в подготовка за неговото предоставяне на компаниите. При мобилните комуникации, честотите условно може да ги разделим на три типа.

Дълги вълни, които заглъхват по-трудно и бавно, които се ползват за покриването на голяма територия с малко активно оборудване. Те се ползват най-вече за постигане на национално покритие. Следващият тип е този със средна дължина на вълната, като честотите при него се ползват най-вече за изграждане на обхват в градове и по-гъстите населени места. Последният тип е в късите честоти, които заглъхват бързо и изискват повече клетки, за да могат да осигурят необходимото покритие. Те най-често се ползват за допълнителен капацитет от операторите при по-натоварените места.

В един момент 5G ще въведе още един вид честоти – тези в милиметровия спектър (25 GHz), чиито вълни са много къси и позволяват бърза връзка при непосредствена близост.

Ограниченият спектър

Българските телекоми в момента разполагат доста ограничен спектър. Трите основни оператора, са си разпределили честотите в диапазоните 900 MHz и 2 100 MHz. В 1 800 MHz освен A1, „Теленор“ и „Виваком“, ленти разполагат „Булсатком“ и „Ти.ком“.

Първата честота е със сравнително дълга вълна и се ползва за национално покритие, докато останалите две се ползват основно за подкрепа и градски условия. Проблемът е, че с този ограничен ефир, трите телекома ползват общо четири типа свързаност – мобилни мрежи от 2G, 3G, 4G и междинната 4.5G.

В момента, операторите водят преговори за освобождаване на честоти в следните диапазони – 700 MHz, 800 MHz, 2 GHz, 2.6 GHz и 3.6 GHz. Първите два се водят от телекомите като приоритетни, защото ще могат да им осигурят пълно национално покритие за 4G и потенциално за 5G. Те обаче ще са най-трудни за договаряне.

„В България обаче сме достигнали границите на възможностите на настоящите технологии и спектър“ Джейсън Кинг, „Теленор“

„В България обаче сме достигнали границите на възможностите на настоящите технологии и спектър. За да продължим с развитието на мобилния пазар в страната, трябва да обединим усилия с правителството и регулатора да преодолеем заедно бариерите, които стоят пред нас“, коментира Джейнсън Кинг на медийно събитие свързано с предстоящите 5G тестове на „Теленор“.

„Спектърът в 700 и 800 MHz трябва да бъде освободен и опити в тази посока се правят повече от десет години, но без резултат. България е една от последните държави в ЕС, където тези честоти не са свободни“, допълниха от „Теленор“ на запитване от TechTrends.

“Основният проблем е освобождаването на достатъчно спектър в обхват 800 MHz, който е основен за развитието на 5G технологиите и България е една от малкото страни в световен мащаб, в които тези честоти не са налични за операторите“, коментира Иво Златев, главен юридически директор на „Виваком“ пред TechTrends.

Военните се смеят последни

За тяхното освобождаване има голяма преграда. В до голяма степен, честотите в 700 MHz и 800 MHz са все още в ръцете на Министерството на отбраната (МО). Вторите са заключени, защото се ползват в момента от изтребителната ни авиация. До момента в който България не извади от въоръжение старите МиГ-29 или не ги модернизира с ново комуникационно оборудване, те остават блокирани. Правителството вече е в напреднал стадий по закупуване на нови изтребители F-16 Block 70 от САЩ, като сделката в момента варира между 2 и 3 млрд. лева.

Лошата новина е, че дори да бъде финализирана покупката, първите самолети се очаква да пристигнат едва след две години, а окончателната им доставка трябва да приключи през 2023 г. Тоест, честотите в 800 MHz няма да бъдат освободени преди тази дата.

Има вероятност българските военни да не освободят радио спектъра, дори след доставката на новите бойни самолети

Според информация на TechTrends от източник от сектора, военните не обмислят разблокиране на този спектър и след тази дата. Причината е, че те най-вероятно ще запазят на въоръжение старите МиГ-ове, които ще се ползват за тренировка на пилотите и резерв на новите F-16. Пари за модернизация на комуникационното им оборудване на този етап не са предвидени. Потенциално освобождаване, източникът на TechTrends коментира, че може да стане едва след стартиране на наказателна процедура срещу България от страна на ЕС. Брюксел отдавна е определил тези честоти за гражданско ползване.

Така надеждата за операторите остава спектъра в 700 MHz, към който са насочени и основните им надежди за допълнителен ресурс за национално покритие. При него, близо половината честоти отново са заети от военните, а останалите са свободни. Много малка част от тях са разпределени за цифровата телевизия (DBV-T), които се очаква през тази година да бъдат освободени.

През март Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикува дългоочакваната „Регулаторна политика за управление на радиочестотния спектър“. В нея се посочва, че при ефира в 800 MHz е свободен капацитет от само 2×10 MHz, който може да се ползва единствено, ако не създава смущения на изтребителната авиация. Регулаторът отбелязва, че България е единствената страна-членка на ЕС, която не е освободила този спектър и, че това е необходимо, но не споменава никакви конкретни действия или преговори с военните. Ситуацията е сходна при 700 MHz.

„За момента няма раздвижване при разпределението на честотите от 700 MHz“ Атанас Добрев, „Виваком“

Официално телекомите не коментират отвъд необходимостта за освобождаване на двете ленти, но в таблицата с обществено обсъждане на проекта за регулаторна политика, от A1 подчертават, че 800 MHz трябва да бъде предоставен с приоритет, тъй като той е необходим за пълно разгръщане на 4G мрежите. Докато 700 MHz да бъде използва след това за 5G. „Виваком“ в становищата си до КРС подкрепя освобождаването и на двата спектъра.

„За момента няма раздвижване при разпределението на честотите от 700 MHz, засега има само пътна карта“, коментира главният изпълнителен директор на „Виваком“ Атанас Добрев по време на среща с медиите през май.

Подкрепящи ленти

Доста по-розова е ситуацията в спектъра от 2 GHz, където има свободни 2×15 MHz ленти, докато останалите са разпределени по равно между трите основни оператора – A1, „Теленор“ и „Виваком“. Доскоро този ресурс се използваше от телекомите за временно ползване. Компаниите наемаха целия или част от него за определен период от време. С него подкрепяха настоящите си операции и мрежи.

В политиката си КРС определя, че е готова да го разпредели между трите телекома, като всеки може да получи 2×15 MHz ако заяви желание. „Виваком“ потвърждават интереса си към този допълнителен ресурс по време на общественото обсъждане. Другите два телекома не са изразили становище, но е много вероятно да се възползват от предложението на регулатора и така да запълнят ефира в 2 и 2.1 GHz напълно.

Провалът на малките

Далеч по-динамично е положението в останалата част от радиоспектъра. Първи по веригата е 1 800 MHz. КРС уж реши този проблем през 2016 г., когато отне разрешителното на една от компаниите, която само държеше част от спектъра без реално да го ползваше. След което регулаторът разпредели по равно за всеки един от трите телекома и двата по-малки оператора по еднакви съседни ленти (2×15 MHz). Единствено „Булстаком“ плати за 2×5 MHz, а останалите 2×10 MHz КРС запази за сателитния доставчик, за да има равнопоставеност.

Нещата се промениха значително оттогава. Финансовите проблеми замразиха развитието на мобилната мрежа на „Булсатком“, докато евентуалната смяна на собствеността може напълно да откаже компанията от това перо и дори да върне настоящите честоти на регулатора. Свободната лента от 2×10 MHz в момента не е достатъчна за апетита на трите телекома, но тя може да стане като се добави тази на сателитната компания.

Другият малък играч – „Макс телеком“ официално обяви несъстоятелност в края на 2018 г. Месеци преди това, лентата от 2×15 MHz, която ползваше, беше прехвърлена на дружеството „Ти.ком“. Липсата на инвестиции за допълнително развитие на мобилната мрежа изнервя трите големи оператора и регулатора. Затова няма да е изненада да се предприемат мерки по освобождаване и на тези честоти.

Държавният регулатор обмисля мерки за освобождаване на честотите, държани от двата малки оператора, които спряха развитието на своите 4G мрежи

КРС официално обявява в своята регулаторна политика, че „ развитието на 4G мрежите на двете нови предприятия е много нисък, въпреки, че първите разрешения са издадени през 2011 г.“ От регулатора допълват, че броят на абонатите им сравнен на база предоставен 1 MHz ползване е много нисък спрямо останалите. По-важното се крие накрая на този раздел:

„Комисията за регулиране на съобщенията предвижда да предприеме действия, с които да осигури ефективното използване на честотите в обхват 1 800 MHz“, е записано в документа. Което навежда на мисълта, че скоро може да имаме ново отнемане на разрешителни. По информация на TechTrends от източници от сектора, такива намерения е имало още миналата година, но така и не са били задвижени.

Много е възможно да се изчаква края на десетгодишния период на разрешителните, който настъпва през 2021 г., за да може този процес да премине безпроблемно пред съда.

Официално, трите телекома не обсъждат ситуацията с техните по-малки конкуренти. В общественото обсъждане на регулаторната политика те одобряват потенциалните мерки на КРС в тази посока. От „Виваком“ посочват, че на всеки от големите им е необходим допълнителен ресурс от поне 2×5 MHz ако не и повече, за да могат да предоставят по-добри и бързи услуги. „Теленор“ изразяват позиция, че е по-добре регулатора да се ангажира с конкретни срокове, кога точно може да се освободят тези честоти в 1 800 MHz.

Част II: Цената на спектъра

Най-разгорещена е дискусията в 2.6 GHz, където има най-много свободен ресурс – 2×70 MHz и 50 MHz с двойно ползване (TDD). Телекомите още през 2018 г. заявяват пред КРС, че искат намаляване на тарифите за предоставянето на този спектър. Според тях, в момента таксите са доста високи за тези честоти, както и за 3.6 GHz, където свободния ресурс е едва 2×45 MHz (достатъчно за всяка компания да получи по 2×15 MHz).

Съответно те настояват пред регулатора за тяхното намаляване. Аргументите им са, че те ще позволят много по-високи инвестиции от страна на действащите компании и сега самите цени са доста над средните за Европа.

Основната тема преди пускането на 5G в момента са преговорите между телекомите и регулатора за цените на радио ефира

„Основната тема, по която се дебатира в момента с регулатора е за цените на спектъра и за тяхното обвързване с икономическите особености в страната, съпоставката им с нивата на европейските пазари, както и вземането под внимание на характеристиките на разпространение на различните честоти“, коментират от A1 на запитване от TechTrends.

„Разгръщането на 5G мрежи изисква големи инвестиции, като се надяваме при предстоящия ежегоден преглед на таксите регулаторът да отчете този факт и определи такива нива, които да ги стимулират“, коментира Иво Златев, главен юридически директор на „Виваком“ пред TechTrends.

„Част от спектъра е свободен, но е на изключително високи цени, което въздържа операторите от инвестиции в него“, коментират от „Теленор“ на запитване от TechTrends.

Обяснението е просто – колкото по-висока е честотата, толкова по-бързо заглъхва тя. Следователно за самите телекоми изграждането на мрежа около подобни спектри е по-скъпо, защото трябва да вложат повече пари в оборудване. Затова те са готови да извадят по-големи суми за честоти с дълги вълни, като 700 и 800 MHz, но при по-късите, започват силно пазарене.

Нов модел

Това се дължи на настоящия модел за таксуване, който е свързан с дължината на вълната – колкото е по-къса и честотата по-висока, толкова е по-скъпа. Нещо, което е напълно противоположно на икономическата логика на  телекомите. Затова те предлагат нов, който да е обърнат.

„Моделът се базира на сравнение на цените в България със средните цени за Европа, които са значително по-ниски от тези България“, допълват от „Теленор“ пред TechTrends.

Диалог за понижение на цените се осъществява активно през последната близо година. Провеждат се две отделни обществени обсъждания. Първото, е за разпределение на спектъра в 2 GHz и 2.6 GHz, а второто е за проект за изменение на тарифите за честотите. Последното е по-интересно, защото в становищата може да проследим официалната част от пазаренето между телекомите и регулатора. Включително, в тях са приложени и конкретни сравнения.

Предложението на КРС е да понижи цената на спектъра в 2.6 GHz с 40% от настоящите тарифи. Трите телекома смятат това за недостатъчно. Те представят вече споменатия икономически модел, базиран на съотношението между цената на 1 MHz на човек, спрямо брутния национален продукт на глава от населението и сравнен спрямо средните стойности в Европа.

В обсъждането се посочват още други фактори, като цялостния спад на приходите в телеком сектора в България през последните десетина години. Внимание привличат две таблици, които са прикачени, съответно от A1 и „Виваком“. Първата показва, че страната ни е на четвърто място от общо 18 държави от ЕС, с най-висока цена на 1 MHz на човек в 2.6 GHz със стойност от 0.075. Това е при сега действащата тарифа.

„Виваком“ внасят допълнителен детайл в тяхната таблица. При нея е добавено как стои България при внесените от КРС промени и намаление от 40%. Страната ни запазва позицията си в челната десетка и заема седмо място със стойност 0.029. Двете таблици са допълнени и с данни за БВП-то на държавите от глава на населението, за да има по-голямо сравнение с икономическата обстановка.

Победата за телекомите

Подробната аргументация на телекомите дава ефект, защото КРС се съгласява да понижи цената не с 40%, а с 60%. По този начин, ако ползваме таблицата на „Виваком“, стойността на 1 MHz в България ще достигне около 0.020. Това ще я постави в долната част на класацията или 14-15 място (зависи от конкретната стойност).

След няколко фази на публични обсъждания, държавата ще понижи цената на радио спектъра в 2.6 GHz с 60%

Регулаторът посочва, че с новите промени, годишната такса за 1 MHz ще стане 40 хил. лева, а еднократната такса за разрешително ще бъде 200 хил. лева на мегахерц. Това решение идва в края на миналата година.

Това не се оказва достатъчно за операторите, които искат допълнителни отстъпки от КРС в общественото обсъждане за регулаторната политика за радиочестотите. Дискусията се провежда след резултатите от тази за тарифите. В нея телекомите настояват, че таксите са високи в 2.6 GHz. Независимо, че регулаторът вече се е съгласил да понижи цените с около 60% и прави компромиси относно срока за издаване на разрешителните. КРС отбелязва, че ще предприеме цялостен преглед на тарифите, но нито една от страните не изпада в повече подробности в този документ.

Търговете в Европа и „оргията по наддаване“

Докато в България пазаренето на телекомите с регулатора се развива с пълна сила, в Западна Европа вече се раздават подобни честоти. На доста високи и солени цени. Последният пример е от Германия, която раздаде 41 блока в спектрите 2 GHz и 3.6 GHz. Четирите телекома, които получиха разрешителни трябва да платят общо 6.5 млрд. евро. Тази сума е само за да могат да ползват честотите, без да се включват инвестиции за оборудване. Същата цена плащат пет телекома в Италия, в търг, определен от някои специализирани издания, като „оргия за наддаване“.

Както може да се очаква, германските и италианските телекоми протестираха за високите суми, които трябва да платят за допълнителните честоти, които ще им позволят да развият 5G мрежите си.

Във Финландия и Австрия сумите са по-скромни. Там, след провеждането на търгове, операторите платиха 77.8 млн. евро и 64.3 млн. евро съответно, за ленти в 3.4 GHz и 3.6 GHz.

В България, обаче никога няма да се постигнат цените от първите два примера, а по-скоро ще са в рамките на последните два. Причината е, че просто в страната не се и няма да се организира истински търг. Трите телекома ще заявят ленти в спектрите, към които имат интерес, ще се споразумеят за начална цена, която ще бъде и финална. Това се дължи на факта, че в България реално вече има само три мобилни оператора. Четвърти, който да прояви интерес към нов честоти не се очертава. Дори, тези, които разполагат с радио спектър в момента може да го изгубят, както стана ясно в предходните редове.

Крайните суми, които българските оператори ще заплатят на държавата за нови честоти ще бъдат по-ниски от повечето в Европа

Призиви за търгове имаше само от страна на „Теленор“ през 2014-2015 г., когато едноименната норвежка група беше готова да плати огромни суми, за да получи допълнителния спектър в 1 800 MHz. Регулаторът и останалите телекоми бяха против подобен сценарий. С промяната на собствеността, „Теленор“ изравни позицията си за „равноправно разпределение на спектъра, между съществуващите оператори“.

При тази ситуация, няма необходимост от създаването на истинско наддаване. Тогава, защо операторите се пазарят с регулатора и обявяват, че цените са високи? Отговорът е, че те искат да вземат честотите на средните начални цени, които се определят при търговете в Европа. Германия и дава ниска начална цена (спрямо абонат), но поради факта, че има четири оператора, които да наддават за тях, крайната сума се качва. Италия поддържа сравнително високи начални цени, но там също имаше голямо наддаване. Отделно двете държави са със значително по-голямо население от България, Австрия и Финландия.

Затова и сравнението с Германия и Италия е доста трудно и дори неуместно.

Част III: Строителна главоблъсканица

Стигаме до последното голямо парче в пъзела 5G в България. Това са строителните разрешения. Историята и тук е дълголетна и може да бъде проследена в годините, както има и няколко измерения.

Настоящото законодателство приравнява всички елементи и обекти на мобилната мрежа, като самостоятелно строителство. Всяка една клетка, базова станция и др. трябва да премине през разрешителен режим, като за нов строеж. В момента те попадат в трета категория в Закона за управление на територията (ЗУТ).

Омагьосаният кръг

За изграждането на всяка станция се съблюдава спазването на устройствени предпоставки, пълно проектиране, ангажиране на строителен надзор и снабдяване със строително разрешение. След инсталиране на обекта и провеждане на необходимите тестове за неговата функционалност се провежда държавна приемателна комисия за въвеждането му в експлоатация, коментират от A1.

Проблемът се крие в това, че за всяка, дори минимална промяна, този процес трябва да се премине наново. Така, дори да не се променя мачтата на станцията, а само излъчвателното оборудване, ще трябва да се проведат всички процедури. Всичко това коства доста средства и време на операторите, които попадат в един и същи омагьосан кръг всеки път, когато се опитват да модернизират мрежите си.

По оценки на телекомите, узаконяване на един обект отнема между шест месеца и година и половина. По груби изчисления на източници от мобилните оператори, административните разходи за целия процес при интегрирането на нова технология (например 4G мрежа) струва на сектора сумарно около 75 млн. лева. Тези средства са само за разрешителни и разходите по организиране на узаконяването.

Решения в задънена улица

Усилията на телекомите за облекчаване на режима датират от години. През 2014-2015 г. имаше поредната инициатива за промяна на ЗУТ и прехвърляне на мобилните мрежи в по-ниска категория, което да облекчи значително разрешителния режим. Тези предложения, дори не останаха на хартия.

Впоследствие се появи нова идея – да се отдели изграждането на телекомуникационните мрежи в специализиран закон. Работата по него започна през 2016 г., като той трябваше да постави в нормативна рамка не само мобилната инфраструктура на операторите, но и да регулира изграждането на фиксираната такава. След близо три години усилия, координация от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), КРС, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), както и операторите, се роди Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ).

В новия закон за изграждане на телеком мрежи, не беше включена мобилната инфраструктура

Обнародван през 2018 г. той беше горчива хапка за телекомите, тъй като текстовете за мобилните мрежи не намериха място в крайния вариант. Според източници на TechTrends от телеком индустрията – поради липсата на политическа подкрепа. Което е била и съдбата с неосъществените промени в ЗУТ преди това.

Операторите все още таят надежда, че мобилните мрежи в един момент да бъдат включени в ЗЕСМФИ, като те подчертават това по време на обществените обсъждания с КРС и в коментарите си до TechTrends.

„За съжаление разговорите за належащата промяна в строителното законодателство във връзка с израждането на мобилни мрежи бяха отложени“ Иво Златев, „Виваком“

„За съжаление разговорите за належащата промяна в строителното законодателство във връзка с нормализиране на условията за израждането на мобилни мрежи и превеждането им към европейските наложени добри практики и стандарти бяха отложени по време на обсъждането и приемането на ЗЕСМФИ“, коментира Иво Златев, главен юридически директор на „Виваком“ пред TechTrends.

„Година и половина след неговото приемане все още няма конкретни стъпки в тази посока, което е изключително наложително с оглед паралелния дебат за цифровизацията и настъпването на 5G мрежите“, допълва той.

От A1 коментират пред TechTrends, че през април е имало разговори за частично облекчение на режима, като някои елементи от телеком оборудването да не подлежи на строителен контрол. Но и тези диалози не са дали резултати засега.

България е една от страните, в която се изисква най-много време за узаконяване на мобилна мрежа в Европа

„България е сред малко страни в Европа, в които е заложен сложният и бавен разрешителен режим за технологично обновяване на телеком оборудване“, коментират от „Теленор“ за TechTrends. „В повечето държави това отдавна се прави без строителни разрешения“.

От компанията дават за пример Румъния, Сърбия и Северна Македония, където вече е облекчен този режим.

Чувствителната тема

„Вреден ли е 5G за здравето?“ Този въпрос, а в някои медии директно се посочва като факт, може да се каже, че е частично свързан с липсата на политическа подкрепа за разхлабването на разрешителния режим за телекомите. Презумпцията е, че с облекчаване на строителството на мобилните мрежи, ще отслабне и контрола над електромагнитните излъчвания. Обществото е доста чувствително по темата, затова и политиците гледат да не създават излишно напрежение.

Това е погрешно, защото този контрол не е в правомощията на строителния надзор (ДНСК), а в тези на регионалните здравни инспекции. Според A1, той се осъществява отделно, като единствената връзка със строителните разрешителни е, че се прави, когато обектите бъдат завършени по документи. От оператора допълват, че има специално създаден регистър, в който се записва точното излъчване, което е отчетено от всеки обект, както и всяка потенциална промяна или оптимизация.

Парадоксално е, че всъщност страхът на българите от „вредата“ на мобилните антени е напълно излишен (повече по темата в края на този материал). Защото, страната ни има едни от най-стриктните тавани за радио излъчване. Не само в Европа, но и в голяма част от света. Доста от западните държави спазват насоките определени от неправителствената организация Международна комисия за защита от нейонизиращи лъчения (ICNIRP), които са одобрени от Световната здравна организация (СЗО).

България прилага много по-стриктни стандарти (близо десетократно) от тези на ICNIRP, което отваря друг проблем. В дългосрочен план, за да може да се разгърне напълно 5G мрежата в страната, ще трябва да се облекчи този таван. Новата технология в един момент ще изиска разполагането на микроклетки на близки разстояния, които да работят с определената за тази цел честота от 25 GHz.

Едно от дългосрочните предимства на 5G е, че в един момент ще обедини редица мрежи и честоти в единна такава. Това сгъстяване, частично ще бъде компенсирано от постепенното изтласкване на други технологии за близка комуникация, като Bluetooth и Wi-Fi. Но пак, ще наложи облекчаване на режима в България.

Телекомите, малко по малко, започват да поставят темата, но без да се ангажират с конкретни предложения колко точно да се вдигне тавана. От A1 коментират пред TechTrends, че възприемането на средните нива от останалата част от ЕС ще е достатъчно. „Виваком“ единствено потвърждават, че правилата в страната са от 90-те години, но не коментират колко точно трябва да се облекчат. Все пак, допълват, че в момента не се водят или поне не се знае, да се водят преговори в тази насока.

Част IV: 5G свят – скоро, но само за трима

Трите телекома работят здраво от техническа гледна точка да са готови за 5G през 2020 г. A1 ще разчита на оборудване от своя основен доставчик Nokia, докато „Теленор“, поне за тестовете, ще продължи да работи с Huawei.

Раздвижване по някой от трите казуса е възможен при предоставянето на честоти, особено предвид интензивните преговори между оператарите и регулатора. Най-реалистични за освобождаване за момента са спектрите в 2 GHz и ако се постигне консенсус за цената – в 2.6 GHz и 3.6 GHz. Последният най-вероятно ще бъде основен при пускане на 5G мрежи в страната. Има някакъв шанс за освобождаване на 700 MHz от военните, но по-ключовия – този в 800 MHz – за момента няма изгледи да бъде отпуснат.

Проблемите със строителните разрешителни и таваните за радио излъчвания най-вероятно няма да намерят скоро решение. Те остават и едни от най-големите предизвикателства за телекомите.

Лимбото на четвъртия оператор

От всички документи и комуникация може да направим и едно доста важно заключение – през следващите години в България не се очертава да се появи истински четвърти мобилен оператор. Под каквато и да е форма.

КРС се подготвя да вземе мерки срещу липсата на развитие от страна на „Булсатком“ и „Ти.ком“, като не се изключва вероятността да загубят лиценза за честотите в 1 800 MHz. Тяхното отсъствие от обществените обсъждания на ключовите документи на регулатора за развитие на мобилните мрежи, навежда на мисълта, че и те самите нямат намерения и/или ресурс да надграждат услугите си.

Остава последната надежда – създаването на т.нар. виртуален мобилен оператор (MVNO). Няколко компании и сдружения от фирми са опипвали почвата за пускането на подобен в България. Това не се случва, поради една проста причина – те трябва да се договорят с някой от големите оператори, да могат да ползват неговите честоти и оборудване. Самите телекоми не са много щастливи от подобен сценарий, като може да си припомним опита на „Макс телеком“ да договори национален роуминг с „Мобилтел“. Проектът така и не се осъществи, въпреки, че двете компании имаха първоначално принципно съгласие, като точните причини за изхода не станаха известни.

Шансовете да се появи „виртуален“ мобилен оператор в България остават ниски, поради липсата на подкрепа от регулатора

КРС от години поддържа становище, че такъв лицензионен режим е обект на търговски отношения между отделните компании. Тоест, комисията няма желание да „задължи“ някой от трите големи оператора или всичките да предоставят мрежите си на виртуални такива.

В приетата регулаторна политика, КРС потвърждава тази позиция в отговор на предложение от Сдружението за електронни комуникации (СЕК) за изграждането на механизми за създаването на MVNO. Миналата година няколко компании, сред които „Нет1“ и „Нетера“ (които са членове на СЕК – бел. ред.) обявиха планове да създадат няколко виртуални оператора, като разчитаха на тройни преговори с телекомите и регулатора. За момента без успех. Най-вероятно, заради непроменената позиция на КРС.

По този начин, българите ще могат да се докоснат до 5G света съвсем скоро – през 2020 г. Като само три оператора най-вероятно ще ни го предложат.

The post България и 5G – по-скоро отколкото си мислите appeared first on TechTrends България.