Индексацията също помага при първите два, въпреки, че през настоящата година, „А1 България“ се въздържа да предприеме „скрита“ такава, за разлика от другите два оператора. В момента тя се оспорва от единия от регулаторите, като стигна дори до Народното събрание. Засега, последствия няма големи, но депутатите косвено заплашиха, че може да се стигне и до „законодателни мерки“ ако не се намери компромис между компаниите и институциите.

Друго голямо перо и ключови моменти в развитието на „А1 България“ през 2024 г., което ще продължим да наблюдаваме са големите 5G проекти. Миналата година бяха подписани първите договори за изграждане на инфраструктура и връзка от пето поколение по някои от ключовите магистрали в страната. За съжаление, това не бяха проектите по Плана за възстановяване и устойчивост, а по друг европейски механизъм – CEF-Digital. По същият беше представен и нов такъв през 2025 г. за 5G модернизация на летището в София, което вече носи името „Васил Левски“.

Отличникът на групата… отново

През последните няколко години, българският оператор е сред основните звена, които допринасят за ръста на приходите на цялата Telekom Austria Group (TAG). Изминалата 2024 г. бележи с това, че „А1 България“ е водещ по този показател. Родният телеком отчита 9.5% увеличение на приходите до 821 млн. евро, което продължава втора поредна година да е рекордна стойност за компанията.

На второ място е хърватското звено с 8.6% ръст, докато местният австрийски пазар стагнира с 0.3% повишение. Общо приходите на TAG нарастват с 5.9% на годишна база, от които 5.6% идват от международните им операции.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ през 2024 г. се увеличава с 12.2% на годишна база до 341 млн. евро. Средномесечният приход от абонат (ARPU) се увеличава от 7.6 евро през 2023 г. до 8 евро през изминалата година. Този ключов показател в рамките на цялата TAG за последното тримесечие на 2024 г. е 11.6 евро.

По отношение на абонатите, „А1 България“ също отчита позитивни новини. Мобилните потребители се увеличават от 3.776 млн. на 3.847 млн. Това е добро представяне, предвид факта, че компанията като първи GSM оператор, по-скоро е склонна да губи абонати или те да варират през различните периоди в рамките на няколко хиляди разлика. Т.нар. churn rate или процент на отказали се клиенти се запазва нисък – 2%, който продължава да се движи от предплатените SIM карти, при които процентът е 10%.

Ситуацията с фиксирания бизнес на „А1 България“ е по-неясна, поради факта, че компанията спря съобщаването на разбивката на своите абонати. Единствено се публикуват данните за т.нар. „приходно-генериращи единици“ (RGU). В края на 2024 г. те са 1.343 млн., което е ръст от 7.8%, спрямо предходната година, когато са били 1.238 млн.

На крилете на 5G и IT проектите

Освен традиционния бизнес, „А1 България“ отчита добри перспективи по т.нар. IT проекти. Във финансовия доклад на TAG не се конкретизират точно какви, поради факта, че българският телеком е и най-големият системен интегратор в страната. Подчертава се, че има голям ръст на продажба на оборудване през последното тримесечие, което подсказва, че най-вероятно става дума за стартираните големи 5G проекти. Капиталовите инвестиции на „А1 България“ за миналата година се запазват високи – 121.3 млн. евро. Те спадат леко спрямо по-миналата година, когато са 137.5 млн. евро, но са значително по-високи от 2022 г. Тогава са 108 млн. евро.

В края на 2023 г. „А1 България“ влезе в консорциум с Cosmote и Wings за изграждането на 5G магистралната отсечка от София до Велестино, Гърция. Става дума за 450 км отсечка, от които българският оператор ще изгражда 146.5 км на родна територия. Те ще покрият автомагистрала „Струма“ до гръцката граница. Останалите ще се правят на територията на южната ни съседка от Cosmote. Проектът е финансиран по европейския механизъм CEF-Digital и за българската част са заделени 2.1 млн. евро. Като през 2024 г. бяха демонстрирани и първите резултати по българо-гръцката граница.

Тенденцията за подобни проекти с големи мащаби и финансиране ще продължи и през настоящата 2025 г. През февруари, „А1 България“, заедно с летищния оператор SOF-Connect и гръцката Wings ICT Solutions ще модернизират летище „София“ (вече „Васил Левски“) с първата частна 5G мрежа в страната. Целият проект е за 5.921 млн. евро, от които по вече споменатия CEF-Digital ще бъдат осигурени 4.441 млн. евро.

Идва ли краят на индексацията

Хубавите времена може и да свършат за „А1 България“ или поне „отличните“ от последните няколко години. От въвеждането на индексацията на съществуващите договори на база годишната инфлация неизменно във всеки един отчет на TAG присъства уточнението, че ръстът на приходите и печалбата се дължи и на „мерките за запазване на стойността“. Това е корпоративният евфемизъм за индексацията.

През 2025 г. трите телекома могат да коригират цените на база инфлацията, но промените ще са в размер на стотинки, левче при най-скъпите планове. Поради това, два от операторите – „Виваком“ и „Йеттел България“ предприеха едностранна индексация с едномесечно предизвестие. Действието е позволено по Закона за електронни съобщения (ЗЕС), но не и по Закон за защита на потребителите (ЗЗП).

Затова Комисията за защита на потребителите (КЗП) забрани практиката, но съдът на първо четене отхвърли това решение. Всичко стигна до специализирана комисия в Народното събрание, на която депутатите просто дадоха още един шанс на регулаторът и операторите да се разберат, преди да правят законодателни промени. „А1 България“ за момента не влезе в тази полемика и дори изпрати съобщение на абонатите си, че няма да променя цените.

Върховният административен съд (ВАС) окончателно попарва надеждите за подобна индексация, като отхвърля жалбата на „Виваком“ и приема наложената забрана на КЗП. Магистратите постановяват, че подобни действия увреждат сериозно икономическите интереси на потребителите, тъй като те рефлектират върху тяхното финансово състояние. Поради факта, че „Виваком“ е сред най-големите телеком предприятия в страната, съответно то покрива широк кръг от потребители.

„А1 България“ може би излиза най-чист от цялата ситуация. Защото с решението на ВАС срещу „Виваком“, подобна ще е ситуацията и с индексацията на „Йеттел“. Въпреки това, в следващите финансови отчети ще бъде интересно да се проследят движенията на приходите и печалбата през 2025 г., след като през настоящата година няма да има голяма индексация.

The post „А1 България“ през 2024 г.: Стабилен ръст и 5G проекти appeared first on TechTrends България.

Компанията празнува 15-та си годишнина, като тя се брои от датата на създаването на бранда през 2009 г. Тогава третият мобилен оператор „Вивател“ се сля с БТК и реално се формира първия конвергиран телеком в страната. В същото време, двете дружества се ребрандираха във „Виваком“. Любопитен факт е, че дълги години юридическото лице зад бранда всъщност беше „Българска телекомуникационна компания“. Едва през първата половина на 2023 г. бяха внесени промени в Търговския регистър и официално беше сложен край на ерата „БТК“. Дори на хартия.

Дори да ползваме летоброенето на „Виваком“ за 15 години, телекомът постигна страшно много неща, като например се трансформитра в първия конвергиран телеком и стана втория по големина мобилен оператор. Освен със заявката си за 6G, компанията също така показа на годишнината си и обновеното и разширено портфолио от брандирани устройства. То включва смартфона Vivacom 5G Pro, детския умен часовник Vivacom Kids Watch и безжичните слушалки Vivacom Buds. Техният дебют идва точно година след като операторът представи собствен брандиран смартфон. Сега през 2024 г. разширява устройствата под своята марка с още две.

5G надпреварата

Между трите оператора винаги има надпревара по отношение на новите технологии. Кой първи ще тества, интегрира и впоследствие пусне на пазара новото поколение мобилни мрежи. Коя връзка е по-бърза, качествена или достъпна в страната и пр. Ситуацията беше същата с 5G мобилните мрежи. Надпреварата е ожесточена и продължава, като и трите телекома излизат на различни позиции от 2019 г. насам.

Първият 5G тест беше проведен от „А1 България“ през юли 2019 г. В края на същия месец подобни експерименти са проведени от „Теленор“ (сега „Йеттел“ – бел. ред.) и „Виваком“. През декември 2019 г. „А1 България“ задържа преднината си и демонстрира първата самостоятелна (SA) 5G мрежа. Предходните тестове стъпват до голяма степен на 4G инфраструктура – ъпгрейд на съществуващи базови станции, както с физически клетки, така и софтуерно.

На 21 септември 2020 г., „Виваком“ излиза начело, като стартира първата търговска 5G мрежа. Това става преди пълното разпределяне на радиоспектъра в 3.6GHz от страна на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Компанията разчита на софтуерен ъпгрейд на 4G мрежата си, за да може да предостави 5G връзка, но с по-ниски възможности от чистата технология от пето поколение. Методът се обозначава като DSS и той даде преднина от няколко месеца на „Виваком“. Както и възможност за по-бързо разгръщане.

„А1 България“ стартират своята 5G мрежа ноември месец 2020 г., но те разчитат на физическо изграждане или надграждане на инфраструктурата. Тоест на традиционна модернизация, с добавянето на базови станции и клетки. Компанията работи с ограничените отпуснати за тестове радиочестоти в 3.6GHz. КРС ги разпределя с търгове през лятото на 2021 г. До края на посочената година в общи линии ситуацията е, че „Виваком“ и до голяма степен „Теленор“ (понастоящем „Йеттел“) имат по-голямо покритие с по-ниски скорости. Докато „А1 България“ предоставя по-добро качество 5G мрежа, но с по-ограничено покритие.

Едва тези действия на регулатора успяват да отпушат и забързат модернизацията към истински мрежи от пето поколение. „А1 България“ си връща инициативата в края на 2022 г. с пускането на самостоятелна или напълно 5G мрежа – от опорната инфраструктура до клетките.

Пътят към 6G

Надпреварата продължава с разширяване на покритието и потенциално постигане на национално такова, след освобождаване на допълнителните честоти от страна на КРС. Регулаторът, телекомите и държавата най-накрая се споразумяха за предоставянето на лентите в 700MHz и 800MHz, което ще позволи да се постигне обхват и извън големите населени места, както на 4G, така и на 5G. Трите телекома планират да постигнат 90% и повече дял от населението като покритие до края на 2025 г.

Освен това телекомите вече се борят и за надграждане на вече съществуващото 5G. Следващата стъпка е т.нар. 5G Advanced или 5.5G. То увеличава скоростите на пренос на данни от 1GB на 10GB или с десет пъти. Сред другите ползи са намаления изискуем капацитет (т.нар. RedCap), която позволява да се използват устройства оптимизирани за работа в натоварена среда с много свързани други джаджи. Това е важно при изграждане на автоматизирани системи – умни заводи, градове и тн. или всичко от концепцията за Интернет на нещата.

„Виваком“ първа тества 5G Advanced в България през юни 2024 г. и се връща начело в надпреварата между операторите. Междинният ъпгрейд на мрежовите поколения винаги се явяват важна стъпка към приемането на следващото. Затова и заявените амбиции на „Виваком“ за внедряване на 6G през 2030 г. звучат повече от реалистични. Ще видим какви са плановете и на останалите два телекома.

Битката за абонатите и устройствата

След като трите телекома разпределиха почти целия радиочестотен ресурс помежду си, сега те са концентрирани изцяло в привличането на клиенти. То е по-скоро крадене между самите тях, защото България отдавна е надхвърлила 100% проникване на мобилните услуги сред населението на страната. Битката е ожесточена, като тя се прави при абонаментните планове, устройствата, пакетните предложения и др. Всеки телеком се опитва да представи нещо ексклузивно. Трите оператора вече стартираха предварителните продажби на новите iPhone 16 на 13 септември. Като от „Йеттел“ се похвалиха, че само те предлагат новия Apple Watch Series 10.

„Виваком“ от своя страна, покрай 15-та си годишнина представиха нови свои брандирани устройства в ниския клас. Това са вече споменатите смартфон Vivacom 5G Pro, безжични слушалки Vivacom Buds и детския смартчасовник Vivacom Kids Watch. Трите са в достъпния клас и са произведени от китайската компания ZTE, подобно на модела умен телефон от миналата година. Явно продажбите на предходния Vivacom смартфон са били добри, щом от телекома разширяват портфолиото си с допълнителни устройства.

За 15 години (и още 4 отгоре като „Вивател“) „Виваком“ успя да се превърне във втория по големина мобилен оператор, като задмина „Йеттел“ през 2023 г. Като телеком, компанията отново е втора по приходи, отново зад „А1 България“, но и при двата показателя разликата се свива и не е толкова голяма. Шансът да се постигне дуопол между сегашните два лидера нараства с всяка година.

The post „Виваком“ гледа смело към 6G мобилните мрежи appeared first on TechTrends България.

Китайската компания няма да предлага само смартфони в България, но постепенно ще разшири портфолиото си още със свързани устройства тип Интернет на нещата (IoT) и др. Oppo започва дейността си през 2004 г. като тогава продава MP3 плеъри, но четири години по-късно навлиза при мобилните телефони, а при умните такива – през 2011 г.

Дни преди това, друг китайски бранд със силно присъствие у нас Motorola представи в България своята основна серия Motorola Edge 50. Смартфоните на компанията редовно се представят отлично в годишната класация на TechTrends за най-добри умни телефони. Представителят в средния клас Motorola Edge 50 Fusion се очаква у нас през следващите дни в края на април при цена от 799 лева. Към края на май се очакват флагмана и премиум модела Motorola Edge 50 Pro и Edge 50 Ultra съответно. Цената на първият модел е 1 399 лева при свободна продажба, а на премиум устройството е 1 999 лева.

По този начин Motorola успява да покрие някои от най-търсените и популярни ценови категории в средния и във флагманските класове. Motorola Edge 50 Ultra се намира в най-долната част на премиум устройствата, които през тази година продължават с тенденцията да са типично над 2 000 лева.

Oppo Reno 11 F

Oppo Reno 11 F на свободна продажба е с цена от 699 лева. Смартфонът е позициониран в средния клас и има само една конфигурация с 256GB място за съхранение и 8GB RAM памет. Той разполага с 6.7-инчов AMOLED екран с разделителна способност от 1080×2412 пиксела и опресняване на дисплея от 120Hz. От Oppo се похвалиха с няколко неща. Едното е, че екранът има минимални рамки, като той обхваща над 93% от площта на предния панел. Второто е, че според компанията, тя ползва сравнително висок клас дисплеи за своите модели. Не беше конкретизирано дали това е така при Oppo Reno 11 F.

Процесорът е съпоставим за ценовата категория на смартфона. Той е Meditek Dimensity 7050 изпълнен по 6nm архитектура и чипсетът включва 5G модем. Вече споменахме, че идва само в една конфигурация с 256GB място за съхранение и 8GB оперативна памет. Цветовите варианти са два – тъмнозелен и океанско синьо, като последния има холограмни елементи, наподобяващи вълни.

Батерията е голяма с капацитет от 5 000 mAh. Тя идва и с бързо зареждане от 67W, което в България сме го виждали при повечето модели OnePlus през последните няколко години.

Камерните конфигурации също са типични за представител от средния клас. Основната е 64MP, която е допълнена с 8MP широкоъгълна и 2MP макро сензори. Преднага селфи камера е 32MP. Но Oppo Reno 11 F повече се гордее със своя софтуер и най-вече с енджина за обработката на портретни снимки. Чрез него се подпомага разпознаването на лица и откриването на обекти в кадъра, като балансира цветовете и яркостта ако се налага.

Сред другите интересни софтуерни екстри е анализирането на фоновия шум около смартфона и оптимизацията на звука при слушане на музика от високоговорителя. Самият софтуер е базиран на Android 14, който е надграден с интерфейса на Oppo ColorOS 14. Добавени са няколко нови приложения, като файлов органайзер File Dock и Smart Touch – умна функция за улавяне на текст или изображения от снимка на екрана. Останалите елементи са оптимизации на хардуера чрез софтуера.

Motorola Edge 50 Ultra

При моделите на Motorola започваме с премиум устройството – Motorola Edge 50 Ultra. Компанията вече втора година позиционира Ultra смартфоните си с една идея под останалите от класа. Компромисите са малко, но пък цената е доста по-поносима, спрямо скоковете при конкуренцията. Екранът е P-OLED с разделителна способност от 1 220×2 717 пиксела и вече традиционната за бранда във високия клас 144MHz честота на опресняване.

Повечето останали неща са наистина в премиум категорията. Чипсетът е актуалният флагмански Snapdragon 8 Gen 3 по 4nm архитектура. Конфигурациите са в 12 и 16GB оперативна RAM памет, а мястото за съхранение е 512GB и 1TB. Батерията е 4 500 mAh с бързо зареждане от 125W.

Камерите също са като за устройство от най-висок клас. Задните са в тройна конфигурация с основна от 50MP, перископна телефото със сензор от 64MP и трикратно оптично приближение. Като и двете са с оптична стабилизация. Към тях добавяме 50MP широкоъгълна камера, толкова е и предната слефи такава. Цената на Motorola Edge 50 Ultra вече споменахме, че е 1 999 лева.

Motorola Edge 50 Pro

Тазгодишният флагман на Motorola е Edge 50 Pro и идва също в долната граница на сегмента на цена от 1 399 лева. Разполага със същия екран като Ultra-та, както и идентичен дизайн, разликата във външния вид е в разположението на задните камери и в наличните цветове. Edge 50 Pro разчита и на същия чипсет на Qualcomm – Snapdragon 8 Gen 3.

Конфигурациите обаче падат с едно ниво, оперативната памет е с избор между 8GB и 12GB, а мястото за съхранение започва от 128GB и достига 512GB. Батерията и бързото захранване остават същите – 4 500 mAh капацитет и 125W.

Най-големите промени са при камерите. Основната се запазва с 50MP сензор с лазерен автофокус и оптична стабилизация. Телефото камерата обаче вече е само 10MP без перископна призма, въпреки че също предоставят трикратно оптично приближение и оптична стабилизация. Широкоъгълната е свалена на 13MP, но селфи камерата остава 50MP.

Motorola Edge 50 Fusion

За разлика от останалите два модела Motorola Edge 50 Fusion се позиционира в горната част на средния клас на левче разстояние от достъпните флагмани с цена от 799 лева. Дисплеят отново е P-OLED и със 144MHz опресняване, но резолюцията е свалена на 1 080p. Дизайнът е леко променен в гърба, като гнездото на камерите е леко свито, заради липсата на телефото сензор. Motorola Edge 50 Fusion продължава да използва за основна 50MP от останалите два модела, но отзад втора е само 13MP широкоъгълна. Селфи камерата вече е 32MP.

Процесорът е традиционен за средния клас Snapdragon 7s Gen 2 изпълнен по 4nm архитектура. Конфигурациите отново включват 8GB и 12GB опции, но мястото за съхранение като избор е сведено до между 128GB, 256GB и 512GB. Батерията е по-голяма като капацитет – 5 000 mAh, но бързото зареждане вече е 68W. И трите модела Edge 50 на Motorola включват сертификат за прахо и водоустойчивост от IP68, което позволява потапяне до 1.5 метра за 30 минути.

Motorola Edge 50 Fusion първи ще пристигне в България, докато Motorola Edge 50 Ultra и Edge 50 Pro се очакват в края на май.

The post Oppo влезе официално в България, а Motorola пусна серията Edge 50 appeared first on TechTrends България.

Redmi Note серията е почти перманентен представител в челната тройка сред достъпните смартфони в ежегодната класация на TechTrends. Като по традиция ще разгледаме 5G версиите. Базовият Redmi Note 13 започва на цена от 529 лева, което го поставя точно в най-достъпния ценови клас. Основният Pro модел тръгва от 779 лева или е позициониран в средния клас. Докато Redmi Note 13 Pro Plus се намира при достъпните флагмани с цена от 949 лева.

Redmi Note 13 Pro

Както винаги, по-интересният модел е този от по-високия клас. Xiaomi Redmi Note 13 Pro разполага с 6.67-инчов AMOLED екран с разделителна способност от 1 220×2 712 и опресняване от 120Hz. Конфигурациите са две – 8GB оперативна памет с 256GB място за съхранение и 12GB RAM с 512GB място съответно.

Redmi Note 13 Pro Plus се отличава по няколко основно вътрешни възможности. Първата е доста по-високият клас за водо и прахоустойчивост IP68, докато всички останали са изпълнени по доста по-ниския IP54. Вторият е процесора. Базовата версия е със Snapdragon 7S Gen 2 изпълнен по 4nm архитектура. Със същата технология разчита и Redmi Note 13 Pro Plus, но той вече е с чипсет Mediatek Dimensity 7200. Основният модел идва с батерия с капацитет от 5 100 mAh и бързо зареждане от 67W. Plus версията е с една идея по-малка батерия от 5 000 mAh, но бързото зареждане е увеличено до 120W.

Основната камера и при двата модела е 200MP, която ще трябва се използва като „универсална“, предвид по-скромните останали сензори. Те са 8MP широкоъгълен и 2MP макро. Селфи камерата е 16MP. 4G версията е идентична с базовия Redmi Note 13 Pro, като само разчита на доста по-слаб процесор – Mediatek Helio G99 Ultra изпълнен по 6nm архитектура.

Redmi Note 13

Стандартният Redmi Note 13 запазва някои елементи от Pro версията, но оптимизирана като за модел от достъпния клас. Той разчита на същия размер екран – 6.67 AMOLED, но с намалена резолюция на 1 080p. Запазено е опресняването от 120Hz. Ситуацията е сходна и при камерите – 200MP сензор е заменен със 108MP, докато останалите остават същите спрямо Pro модела.

Процесорът е изпълнен по 6nm архитектура и е MediaTek Dimensiti 6080. Конфигурациите също са две, но вече се разчита на 6GB RAM и 128GB място за съхранение, както и 8GB и 256GB. Батерията е с 5 000 mAh капацитет и 33W опция за бързо зареждане. Разликата между 5G и 4G версиите са само в чипсета. При версията без достъп до пето поколение мрежи имаме процесор Snapdragon 685 по 6nm архитектура. Всички устройства влизат в продажба в България от 24 януари.

The post Xiaomi представи новата си серия Redmi Note 13 appeared first on TechTrends България.

Те имат различни методологии и затова сравнението между тях е трудна задача. Не беше изненада, че нееднократно трите фирми понякога даваха отличията на различните оператори. През последните две години обаче се забелязва една друга тенденция – „А1 България“ започва да изпъква все повече при скоростите на 5G и мобилната връзка. Това се дължи на различни подход на компанията при разгръщането на технологията от пето поколение.

През изминаващата вече 2023 г. се забелязва и още една промяна – „А1 България“ започва да изпъква също така и при качеството на мрежата и връзката. Това се подкрепя от две от трите консултантски фирми, а при последната разликите през годината са прекалено малки. Което даде и поводи за гордост от първия мобилен оператор.

При ежегодния медиен семинар на „А1 България“, компанията за първи път използва метрите и на трите фирми, за да покаже качествата на своята мобилна мрежа. Нещо, което до момента не беше предприемано от телекомите. Преди ако са представяни такива данни, то най-много са споменавани само малка част от докладите на тези, които не показват лидерството на съответния оператор.

Лидерство при скоростите

Да започнем с по-консистентният показател – скоростта на сваляне. При нея „А1 България“ е лидер при трите консултантски фирми. Според Ookla, платформата която стои зад популярното приложение Speedtest, операторът е лидер със 167.81 Mbps скорост на сваляне. „Виваком“ е втори със 143.20 Mbps, а трети е „Йеттел“ със 110.99 Mbps. Данните на Ookla са към края на септември 2023 г.

Разликата между лидера и последващия е доста по-драматична при Opensignal. Там „А1 България“ пак е лидер този път със скорост от 82.3 Mbps. При общата връзка „Йеттел“ е втори с 62.3 Mbps, а „Виваком“ е с 59.9 Mbps. Ситуацията се променя напълно, когато се гледа само 5G скоростите. Тогава „А1 България“ „лети“ с 395.3 Mbps, докато втория „Виваком“ е с 270.4 Mbps. „Йеттел“ изостава тук с 232.3 Mbps. Данните на Opensignal са към юли 2023 г.

При Umlaut положението е буквално „мътна и кървава“, поради методологията, която ползват консултантите. Тя се прави на база точкова система, а не на абсолютни стойности. С което „А1 България“ е лидер при сваляне със 102 от 110 максимални възможни, „Йеттел“ е втори със 100.5 точки, а „Виваком“ е със 100.2 точки. При гледането на видео разликите са в рамките на десети ако изобщо ги има. Разглежданият период на Umlaut е към средата на 2023 г., но и трите консултантски фирми показват, че „А1 България“ има най-бързата мрежа.

Слабото качване

Две от тях обаче показват едно друго наблюдение при българските оператори. Скоростта на качване (ъплоуд) все още е доста ниска и така се демонстрира голяма „ножица“ между нея и тази на сваляне. При Ookla, трите телекома имат почти еднакви резултати в рамките на около 20 Mbps, докато при Opensignal средните базови са дори по-ниски – около 15 Mbps. Тези за 5G при втората платформа обаче са двойно по-високи – между 30 и 45 Mbps.

С малко и тук „А1 България“ е лидер. При данните на Ookla, компанията предоставя връзка със скорост на ъплоуд от 20.86 Mbps. „Йеттел“ са втори с 20.11 Mbps, а „Виваком“ е с 18.45 Mbps. Но както е видно разликите са сравнително ниски. При 5G скоростите според Opensignal, „А1 България“ е с 45.4 Mbps, „Йеттел“ отново е втори с 33.3 Mbps, докато „Виваком“ е с 30.8Mbps. Оценките на Umlaut не предоставят възможност за количествен анализ, въпреки, че са близки до максималните стойности.

Качествен (почти) паритет

Оценката за качеството на една мрежа е доста по-трудна, предвид, че повечето горни стойности показват само един или два показателя от всички. Например, Ookla взима данните от всички тестове, които потребителите са провели в Speedtest и ги осреднява. Opensignal и Umlaut използват свой софтуер, инсталиран на различни устройства сред потребителите, като първата компания работи и с някои големи онлайн платформи. Втората от своя страна има интеграции и в самите телекоми.

Като цяло двете компании разглеждат по-детайлно качеството на мрежите. Но резултатите им се различават поне в частта при крайните победители. Opensignal поставя „А1 България“ като явен победител в 3 от 15 категории, като това са трите основни свързани със скоростите. Докато „Виваком“ е в една – свързана с наличността на 5G, а във всички останали разликите между два или трите оператора са доста по-малки и затова няма ясно изразен лидер.

Umlaut за пореден път дава отличието за най-качествена мрежа на „Йеттел“. За разлика от предишните периоди, този път разликата между него и следващия е скъсена драстично – 940 срещу 935 точки, а и има паритет между „А1 България“ и „Виваком“. „Йеттел“ показва по-добри показатели в забавянето на сигнала и в преноса на глас.

Причини и модернизация

Горните резултати си имат своята логическа последователност. Те са в резултат най-вече на взетите решения от телекомите за начина на преминаване към 5G. „Виваком“ и „Йеттел“ предпочетоха да пуснат новата технология първо софтуерно през вече изградената 4G инфраструктура, чрез т.нар. DSS. Така те бързо си осигуриха голямо покритие, но самите скорости бяха в долния диапазон.

„А1 България“ от своя страна почти не използва DSS и разчита изцяло на модернизация на активното оборудване. В рамките на година от пускането на 5G услугата, компанията се похвали и с първата самостоятелна мрежа (т.нар. SA) от пето поколение. Това означава, че не само базовите станции, но и опорната инфраструктура е обновена по новия стандарт.

Останалите два телекома също започват физическо надграждане на своята мрежа. Но „А1 България“ вече навакса откъм покритие, като към октомври 2023 г. 5G сигналът на оператора вече обхваща 71% от населението на страната или общо над 340 населени места. 4G мрежата също се обновява, като се осигурява не само по-плътно покритие, особено в големи сгради, но и се добавя капацитет.

Големи очаквания

Телекомът коментира, че все повече концентрира своите ресурси към развитието на новата технология. 3G и 2G в момента се използват само в ниските честоти, докато всички високи са запазени за 4G и 5G. С добавянето на 700MHz и 800MHz, последните две технологии ще имат и още ресурс, с който да осигурят по-добро национално покритие. В лицензът на последните е добавено и изискване от държавата то да достигне 85% от населението на страната в рамките на шест години.

Отпускането на тези честоти е свързано с изграждането на санитарни зони около военните летища, на които военните ще използват сходен радиоресурс. Те обхващат територия 10 на 10 км около обектите. Втора зона, която е по-голяма и разгъната на 30 на 80 км ще може да се изграждат станции с уведомителен режим към военните. Освен това при нужда от Министерство на отбраната, сигналът ще може да се изключва максимално бързо на тях (т.нар. kill switch).

След като отпаднаха 5G магистралите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), телекомите търсят други начини да изградят сигнал по ключовите пътни възли. Един такъв проект е SEAGUL – който осигурява високолентова и непрекъсната мобилна свързаност по пътя от София до Атина. „А1 България“ прави частта на наша територия, като до края на 2025 г. трябва да е готов. В момента основните станции са положени, като най-голямата част която остава е връзката в тунелите.

The post Телеком мрежите в България или кой е по-по-най през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Решението е историческо, независимо, че за голяма част от потребителите може да изглежда като дребна техническа подробност. Тези честоти са от изключителна важност за разгръщането на национално покритие на мобилните оператори. Освен това, ще позволи на компаниите да спрат да „жонглират“ с доскоро оскъдния ресурс, който им беше предоставен. За разлика от повечето европейски държави, където обема на предоставените честоти дълго време надвишаваше наличния за телекомите в България.

От друга страна, самите родни оператори вече няма да имат почти никакво оправдание в разгръщането на своите мобилни мрежи. Единственият въпрос на който все още няма категорично мнение е колко на брой и като размер са „петната“, които санитарните зони около военните обекти ще оставят на картата с покритие. Те са задължителни покрай споразумението с военните, което беше постигнато след много години и усилия на преговори.

Държавата също има високи изисквания – според последното изказване от Министерство на транспорта и съобщенията (МТИС) те очакват до 2025 г. покритието на 5G да обхваща 80% от населението. Тази цел реално засяга цялата 2024 г., тъй като настоящата е вече към своя край и инвестициите за нея вече са разпределени. Но това изявление на МТИС идва под редица условия, които бяха уточнение впоследствие.

Разпределението на ключовия спектър

На 28 ноември, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) издаде разрешенията за ползване на честотите в 700MHz и 800MHz. Трите телекома получиха по 2x10MHz във всеки спектър, колкото всеки от тях беше заявил, че са му нужни за нормално разгръщане на мрежите. „А1 България“ взима освободените ленти в началото на ефира, „Виваком“ поема средните, а „Йеттел“ крайните.

В най-спорния и с по-голяма дължина спектър от 700MHz, военните и тези за гражданска безопасност запазват два блока. Първият е от около 9MHz в началото на ефира, а вторият е от 25MHz в средата, който разделя лентите на телекомите на две групи за ъплоуд и даунлоуд. При 800MHz, в средата остава свободен единствено един блок от 11MHz, който ще се запази от военните и за гражданска безопасност. Още няколко малки ленти от по 1MHz и/или 3MHz са налични в краищата на двата цели спектъра, за които няма яснота все още, но най-вероятно ще се ползват като санитарни.

Важен детайл е, че за разлика от предишното голямо разпределение на честоти – тези в 3.6GHz, този път не се проведе търг. Ефирът този път беше предоставен пряко от регулатора и без оспорване до момента от операторите. Подобен опит беше направен през 2021 г., но тогава един от телекомите не беше доволен от разпределението на лентите и затова се стигна до тръжна процедура. Сега, не се стигна до този сценарий.

Две условия – една цел

Самите честоти бяха дадени под две условия. Телекомите настояха за понижаване на таксите за лицензи, нещо, което беше направено през началото на 2023 г. Второто условие идва от Министерство на отбраната, които се съгласиха да се изградят т.нар. санитарни зони около военните обекти, където този спектър се използва. Те са сравнително големи и в тях попадат различни населени места, за които операторите трябва да използват другите им налични честоти, за да осигурят мобилна връзка.

Целта на почти всички замесени: телекомите, МТИС, КРС и дори правителството е една – постигане на максимално бързо и ефективно 5G покритие. От ресорното министерство обявиха на 29 ноември, че до 2025 г. трябва да се осигури мобилна връзка от пето поколение на 80% от населението. Разпределението на честотите трябва да стимулира постигането на тази цел. Дали останалите 20%, засега не се смятат за реалистични за осигуряване на подобно покритие.

В България, а и по почти целия свят има региони, които технически и географски са много трудни за осигуряване на свързаност. Затова повече от десетилетие Европейския съюз се опитва да развие програми за „селски интернет“ или да покрие точни тези бели петна. При предишните итерации усилията бяха насочени към изграждане на опорна мрежа до определени центрове и финансирането на „последната миля“ или на разполагане на WiFi точки. Сега към уравнението е добавено и 5G свързаност.

Обновена на 2 декември, 13:00 часа: След редица уточнения се оказва, че целта за 80% покритие от пето поколение мобилни мрежи е заложена само за проектите по „селски интернет“. Тя е за срок в цялата календарна 2025 г., а не началото ѝ. Това важи и само при условие, че телекомите пожелаят да участват в търговете за тези проекти, защото само те разполагат с необходимия спектър за 5G покритие. Ако те не вземат участие, тогава изискванията за покритие са записани в лицензите за издаване на честотите и те са за тригодишен период постигане на посочената по-горе стойност.

Компенсацията за 5G магистралите

Цялата процедура около ефира в 700MHz и 800MHz беше осъществена изключително бързо. Преговорите продължиха с години, доста често стигащи в задънена улица, докато след първите пробиви всичко се подреди в рамките на година. Причината се крие в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).  В първоначалната му версия телекомите трябваше да получат не само тези честоти на по-ниска цена, но и средства за изграждане на 5G магистрали.

Те трябваше да обхванат основните междуградски пътни артерии на страната. Проектът трябваше да получи лъвския пай от заделените по ПВУ средства. Останалите се разпределяха между т.нар. „селски“ интернет и модернизацията на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ). Планът беше преработен в последния момент и приетият му вариант през 2022 г. изключваше 5G магистралите, като пренасочи останалите пари изцяло към другите два проекта. Те от своя страна имат известно припокриване, но това сме го описали подробно в нашите анализи по темата.

Затова може да се каже, че бързото освобождаване се дължи до голяма степен на опита на държавата да компенсира телекомите. Но не само, защото предоставянето на този спорен десетилетия наред спектър беше заложено в самите условия на ПВУ. Тоест, държавата можеше да не получи средствата по него, ако тя не раздаде лицензите на телекомите. Което вече е факт и МТИС започва процедурите за проекти по „селския интернет“ и други инициативи, които обхващат дигитална свързаност.

Без оправдания

Предоставянето на спектъра в 700MHz и 800MHz е последното парче от пъзела с честотите в България. Телекомите вече разполагат с целия им нужен ресурс, за да могат да разгърнат своите мобилни мрежи. Той беше използван като оправдание за недостигане на някои цели, както и като някои ограничения. Например операторите успяват да постигнат добро покритие на база население, но не и на цялата територия на страната.

Липсата на честоти вече не може да се използва за подобна аргументация. Телекомите също така ще излязат на равни начела с повечето компании от Европа, които дълги години имат достъп до по-голям ефирен ресурс. Но има и един друг момент. Трите компании по един или друг начин вече отделиха част или напълно инфраструктурата си в различни компании. „Виваком“ стигна до крайността да продаде своите мобилни кули на саудитската Tawal.

Лицензите останаха при телекомите, но мрежите постепенно се аутсорсват или отделят. В тази ситуация ще видим как ще се организират сега инвестициите при модернизацията на инфраструктурата и нейното разгръщане. Този път целият този процес е изцяло в ръцете на частния сектор, като държавата вече свърши своята работа.

The post Новият честотен ред в България в името на 5G appeared first on TechTrends България.

Xiaomi показа и третото поколение умни часовници Xiaomi Watch S3, които не са базирани на Wear OS, а на вече споменатата HyperOS. Те се отличават с огромна издръжливост на батерията, но по-ограничени смарт възможности. Дали Xiaomi Watch S3 ще достигне европейския пазар в момента не е напълно ясно. Xiaomi ограничи предходният модел S2 основно за Китай, като до международен дебют така и не се стигна. Статутът на S3 може да се реши, ако Xiaomi 14 и Xiaomi 14 Pro достигнат до Европа с HyperOS и тогава умният часовник ще допълни тази екосистема.

Цените на новите смартфони на пръв поглед изглеждат повече от привлекателни. Xiaomi 14 в Китай ще се предлага от около 1 100 лева, докато Pro моделът започва от около 1 300 лева. Това е почти два пъти по-евтино спрямо предходната серия Xiaomi 13. Трябва да се има предвид, че през последните година-две китайските компании коригират нагоре цените за международните пазари. Но досега не се е стигало до двойна разлика и затова има шанс в Европа те пак да се предлагат на нива под 2 000 лева.

Xiaomi 14 и Xiaomi 14 Pro

Новата серия смартфони са сравнително идентични по външност. Дизайнът е традиционен, като включва стъклени панели и метална рамка. Продължава се линията на голямо квадратно гнездо на основните камери. Хардуерно Xiaomi 14 и Xiaomi 14 Pro са задвижвани от новия премиум чипсет на Qualcomm – Snapdragon 8 Gen 3. Той е изграден по 4nm архитектура, което е изненада, предвид факта, че Apple минаха при своите мобилни процесори на по-новата 3nm технология.

Конфигурациите също са доста идентични, общите за двата модела започват от 256GB място за съхранение и 12GB оперативна памет и достигат до 1TB и 16GB съответно. Разликата е, че базовият има по-достъпна версия с 8GB RAM памет и 256GB място за съхранение.

Двата модела в новата серия се отличават помежду си най-вече в размера на екраните си. Базовият Xiaomi 14 е с 6.36-инчов LTPO OLED дисплей с разделителна способност от 1 200×2 670 пиксела. При Xiaomi 14 Pro вече имаме екран с 6.73 инча, отново LTPO OLED панел, но с по-висока резолюция от 1 400×3 200. Двата дисплея са с адаптивна честота на опресняване от 1Hz до 120Hz и извити старнични ръбове. Разликата в размерите прави логична диференциацията при батериите. Xiaomi 14 използва 4 610 mAh батерия и 90W бързо зареждане, докато Pro моделът разчита на по-голямата 4 880 mAh и 120W бързо зареждане.

Xiaomi продължават да залагат на партньорството си с Leica при разработването на камерите. Те повтарят миналогодишната конфигурация от три задни сензора по 50MP и един 32MP за селфита. Двата смартфона заменят основната камера с новия Light Hunter 900 обектив на Summilux. Xiaomi 14 Pro се отличава с това, че има регулируема бленда в 1024 стъпки от f/1.4 до f/4.0. При Xiaomi 14 тя е фиксирана. Останалите две камери са 50MP телефото с 3.4-кратно оптично приближение и 50MP широкоъгълна, както и спомената 32MP селфи.

Ролята на HyperOS

Двата нови смартфона на Xiaomi идват с чисто новата мобилна операционна система на китайската компания – HyperOS. Тя е еволюция на досегашния интерфейс MIUI 14, но използва за основа версията с отворен код на Android ASOP, а не лицензираната на Google такава. Xiaomi я налагат не само за серията смартфони Xiaomi 14, но и за новия си умен часовник Watch S3.

Амбицията на китайската компания е HyperOS да се превърне в единна платформа за всички нейни устройства. Това ще доведе до тясна интеграция между различните джаджи, подобна на тази, която разгръща в момента Apple. Xiaomi не е обект на строгите санкции на САЩ, каквато е ситуацията с Huawei и затова достъпът до приложенията на Google не трябва да е засегнат.

Въпросът е дали HyperOS ще остане решение, което компанията ще разгърне основно на китайския пазар или ще го приложи и на международния. Нищо не пречи на компанията да пусне серията Xiaomi 14 с лицензирания Android при продажбата им в Европа и други части на света. Докато HyperOS е наличен за Китай.

До момента Xiaomi разчитат на подобна стратегия при умните часовници. Те предпочетоха да не пускат Watch S2 на международния пазар, вместо това заложиха на Watch 2 Pro, който идва с платформата на Google Wear OS. Дебютът на Xiaomi 14 и Xiaomi 14 Pro в Европа ще покаже дали ще има промяна в стратегията на компанията или тя ще продължи да залага напълно на екосистемата на Google в международен план. Което ще предопредели и дали ще видим часовника Watch S3 на нашите пазари.

The post Xiaomi 14 и Xiaomi 14 Pro са първите флагмани със Snapdragon 8 Gen 3 appeared first on TechTrends България.

Новината до голяма степен е очаквана, но както винаги се очертава да има своите нюанси. От МС обвързват предоставянето на честотите с отпускането на стотици милиони евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), въпреки че почти няма проекти, които да ги ползват. Самите телекоми имат някои резерви относно санитарните зони около военните обекти и възможността за разгръщане на национално покритие.

Изоставането по ПВУ наложи форсиране на разпределението им към операторите, което показва директното издаване на лицензи. Последното е, че телекомите получиха компенсация, за отпадналите от Плана проекти със значително намалени лицензионни такси за честотите.

Във всички случаи процедурата вече е задействана. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) вече директно обяви отпускането на разрешителни за по три ленти по 2x10MHz в двата спектъра – 700MHz и 800MHz. Компаниите, които могат да ги заявят са ограничени органично само до трите действащи мобилни оператора.

Заветният спектър

Първоначално, КРС се опита да предостави само част от спектъра на операторите, без да налага освобождаването му от военните. Наличният ресурс е крайно недостатъчен. Трите оператора щяха да получат много къси ленти от по 2x5MHz, които не са подходящи за разгръщане на 5G и 4G сигнал. Или трябваше само един или два от трите телекома да разполага с пълен такъв. Компаниите бяха твърдо против и за двата варианта.

По време на обществените обсъждания в първата половина на годината се включва и телеком вендорът Ericsson, който потвърждава тезата, че единственият начин за ефективно изграждане на 4G и 5G мрежи е да се предоставят ленти 2x10MHz. Така стигаме до тестовете от началото на 2023 г. проведени заедно с МО. Военните определят доста големи санитарни зони и в документите на КРС е записано, че те ще възпрепятстват осигуряването на национално покритие. За да бъде постигнато такова, операторите ще трябва да използват друг спектър, за да се избегнат смущенията в комуникационното и радиолокационно оборудване на армията.

Според източници на TechTrends, това се оказва вододел в преговорите между МО и телекомите. Точно тези честоти трябва да осигурят национално покритие, заради техническите си възможности за далечно разпръскване. Тезата на операторите е, че санитарните зони трябва да се редуцират. Информация дали, как и какъв консенсус е постигнат за момента няма. Факт е, че първо МС обявява, че МО и телекомите са подписали окончателно споразумение, второ, че КРС започва процедура по предоставяне на три ленти по 2x10MHz в 700MHz и в 800MHz. Това означава, че военните са се съгласили да освободят честотите.

Резервираност и промоции

Обявлението на МС се оказва публикувано прибързано, за да може да се премахнат всички пречки за усвояването на парите по ПВУ. Бързането на правителството за предоставянето на честотите също създава дискомфорт сред операторите, според източници от индустрията.

Последният аспект са намалените цени на еднократните разрешителни, които телекомите получиха. Те също бяха заложени като изискване в ПВУ, но влязоха в сила в началото на годината. Промоцията е с 40% намаление за MHz и според новите тарифи България ще получи 172.8 млн. лева. Ежегодните лицензионни такси остават непроменени и постъпленията в държавния бюджет при тях се очаква да бъде около 7.8 млн. лева. Новите разрешителни са за срок от ползване от 20 години, за което време от годишните тарифи ще се акумулират общо около 156 млн. лева.

В общественото обсъждане от пролетта, телекомите дори настояват за допълнителна отстъпка, която да ги компенсира за санитарните зони. Въпросът е формулиран от самата КРС, което предполага, че регулаторът се опитва по всякакъв начин да угоди на всички страни. Не се посочва конкретната отстъпка, може да се предположи, че сигурно ще става въпрос на база на това колко територия заемат санитарните зони спрямо националното покритие.

Всичко е (почти) по план

В съобщението на МС се обвързва освобождаването на честотите със средства за усвояване от ПВУ в размер на 748.8 млн. евро. Кабинетът не дава конкретика за точните проекти. Предвидените такива за изграждане на 5G магистрали отпаднаха, както и още няколко по-малки. Парите по перо „Дигитална свързаност“ в размер на 630 млн. лева в момента са разпределени само между два проекта – единият за „селски интернет“ и втори за модернизация на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ).

Въпреки, че проектите, които трябваше да се възползват от тези честоти отпаднаха, се оказва, че освобождаването им е част от мерките заложени в самия ПВУ. Поне това е записано в официалния документ предаден през 2022 г., който механично е прехвърлил доста от нещата от преходната версия от година по-рано. Така, телекомите ще получат 700MHz и 800MHz на по-ниски цени, както е предвидено в Плана, но не и проектите, които бяха определени и правени за тях.

Предвид голямото забавяне на ПВУ от страна на България, властите сега бързат с освобождаването на спектъра. Целта е преди края на 2023 г. честотите да бъдат окончателно разпределени на операторите. Бързите действия на регулатора подкрепят тази теза. Самите телекоми също обявяваха нееднократно в официални документи (финансови отчети), че очакват до края на годината да получат допълнителните честоти. Което поставя под въпрос тезата, че операторите не са доволни от това бързане, предвид факта, че разпределението е очаквано и потенциално планирано като разходи.

С търг или без

Въпросът дали ще има търг или не е свързан с успеха на директното издаване на лицензите. В документите за ПВУ е изрично записано, че трябва да се организира пълна процедура по наддаване, за да бъде разпределен радиоресурса. Както и честотите да обхващат три ленти по 2x10MHz и в двата спектъра и те да бъдат предоставени на настоящите три мобилни оператора.

Исторически КРС предпочита практиката за директно предоставяне на телекомите. При разпределението на 3.6GHz един от операторите обжали тази идея и заяви готовност за търг. След кратка драма, се получи наддаване, в което бяха разменени местата на компаниите в спектъра.

Дали сега ще се повтори тази ситуация зависи най-вече от един технически фактор. Ако операторите видят потенциални смущения в някоя от лентите, то тогава тя ще бъде по-малко предпочитана. Яснота по този въпрос ще имаме след приключване на общественото обсъждане и заявения от операторите интерес към конкретни ленти. Трябва да се вземе предвид, фактът, че спектърът е малък, лентите също, като санитарните такива ще бъдат премахнати. Двойното използване с военните също може да породи някои технически презастраховки. Но ако няма борба за конкретни ленти, то тогава радиоресурсът ще може да бъде разпределен директно без търг.

КРС подкрепя тезата, че честотите трябва да се предоставят на трите оператора, което предполага да се изключат потенциални външни участници. Регулаторът се аргументира с историческите проблеми на алтернативните мобилни доставчици, както и, че за да има пълноценно разгръщане на 5G, честотите в 700MHz и 800MHz трябва да се комбинират с такива в спектрите 3.6GHz и 26GHz. Те вече са поделени между трите телекома.

С което слагаме началото на края на дългогодишната драма с освобождаването и усвояването на този ключов за мобилните технологии ресурс. Телекомите и МО заровиха томахавката и си стиснаха ръцете, а КРС стартира процедурата по тяхното разпределение, в което само трите настоящи оператора ще могат да участват. Веднъж предоставени, това ще нареди напълно пъзела в радиоефира на мобилните оператори, а те за първи път в историята ще имат такова изобилие от честотен ресурс.

The post Дългоочакваният край на драмата с честотите в 700MHz и 800MHz appeared first on TechTrends България.

Близо 14 години по-късно ситуацията не се изменя, поне при поведението на „Виваком“. Телекомът продължава да натиска агресивно мобилния пазар в стремеж да привлече повече абонати и да създаде паритет спрямо останалите два оператора. Плановете Unlimited са основното му оръжие през последните две години. Те успяха да променят на два пъти начина по който мобилните оператори формират своите абонаментни тарифи.

„Виваком“ продължава с натиска, но вече с една идея по-умерено от преди. Пуска промоционален месец, в който се премахват ограниченията на скоростта на новоподписаните договори Unlimited. Както и собствен брандиран 5G смартфон, който да разшири потенциалната потребителска база, която да се обхване от тези планове. За разлика от предишните „тарифни революции“, този път „Виваком“ разчита само на ограничена във времето промоция от месец и половина. Стъпката е радикална дори за третия по големина оператор и в момента само се тества реакцията на потребителите.

Най-накрая наистина „неограничено“ (но временно)

Определението „неограничени“ се използва доста гъвкаво от телекомите, особено в контекста за мобилните планове. През годините различни услуги са носили това име и почти винаги ограничения са съществували под някаква форма и описани в „дребния шрифт“. Сходен е случаят и с плановете Unlimited на „Виваком“, с разликата, че те се налагат почти като стандарт и от другите два оператора.

През февруари 2021 г. „Виваком“ разтърси пазара като обяви неограничени мобилни планове от гледна точка на потребление. Уловката беше, че абонаментите бяха само във високия ценови клас, докато останалите запазиха старите си условия. „А1 България“ и „Йеттел“ последваха новата тенденция, макар и след известен първоначален отпор. Трите телекома, обаче сложиха едно ограничение – дневното потребление на SIM карта да е до 10GB. Това е защитен механизъм, който предотвратява потенциално „канибализиране“ на фиксираните услуги.

Година и половина по-късно – септември 2022 г. „Виваком“ отново вдигна леко мизата, като направи всичките си мобилни планове да са неограничени Unlimited. За да могат да се правят ценови разграничения и класове се въведе лимит на максимално достижимите скорости. Те варират от 2Mbps за най-евтината тарифа до 300Mbps за предпоследната по цена и най-скъпата само няма подобно ограничение. Дневният лимит на потребление от 10GB си остава в сила.

Сега „Виваком“ премахва скоростното разграничение, но само за при (пре)подписване на двугодишен договор. Промоцията е временна и важи само до края на октомври. Какво ще направи след това телекомът има две водещи хипотези. Първата е, че ще запази подобни промоционални „прозорци“, когато има нужда да засили привличането на абонати. Такава беше първоначалната реакция на конкурентните телекоми, при пускането на първите Unlimited през 2021 г.

Втората и по-малко вероятна е, че в близко бъдеще телекомът ще направи нова преработка на плановете, в които ограничението за скорости отпада. Диференциацията между плановете тогава ще бъде формирано на база на включените допълнителни дигитални услуги. При този вариант се рискува да се забави растежът на потребителите на мобилната версия на дигиталната ТВ платформа EON.

Телефонче за масите

Временното предлагане на планове без ограничения в скоростите не беше основният акцент в анонса на „Виваком“ Те поставиха фокус върху новия им брандиран 5G смартфон. Устройството е позиционирано в достъпния клас и ще се предлага срещу 1 лев на месец при двугодишен договор с абонамента Unlimited 300. Тарифният план е вторият най-скъп на телекома, което показва, че компанията се опитва да вдигне средномесечния си приход от абонат (ARPU). Както и да направи този план по-апетитен и технологично достъпен за потребителите.

Налагането на неограничените планове на българския пазар даде възможност на телекомите да се опитат да вдигнат цената на най-апетитните предложения. През 2021 г. месечната такса при тях варираше между 34.99 лева и 36.99 лева, които след индексацията миналата година ще са увеличени до нива около 40 лева на месец. Сега, „Виваком“ се цели в тази сума при комбиниране с фиксирана услуга. Тогава Unlimited 300 струва 39.99 лева на месец, а самостоятелно е 47.99 лева на месец.

Пускането на подобни брандирани устройства оказва краткосрочно влияние на пазара. Другите два телекома също имаха подобни модели през годините и това показва, че „Виваком“ вече разчита на утвърдени маркетингови похвати в търсенето на нови абонати. Вместо да се опитва отново да прави „тарифна революция“.

Друго оръжие е битката за най-качествена и голяма 5G мрежа. Тук, „Виваком“ се похвали, че планира да достигне 85% покритие на населението на страната до края на 2023 г. Важно уточнение е, че развитието на мобилните кули вече не е в ръцете на самата компания. Те бяха придобити и са ангажимент на саудитската TAWAL от началото на тази година.

Битката е за всеки абонат

Действията на „Виваком“ само затвърждават тенденцията, че на мобилния пазар битката е за всеки абонат между трите оператора. Според данните от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2022 г. потребителите на мобилни гласови услуги са 7.964 млн. и за първи път от няколко години се увеличават. Въпреки всичко, пак говорим за проникване от над 100% спрямо населението.

„Виваком“ успя да премине границата от 3 млн. абоната през 2022 г. Към края на септември миналата година те са били 3.197 млн. показва финансовия отчет на компанията-майка United Group за първите девет месеца. За цялата 2022 г. „Йеттел“ обявява 3.4 млн. мобилни потребителя, а „А1 България“ – 3.77 млн. Постижението на „Виваком“ е, че успява да скъсява разликата с втория оператор. Данните на КРС, които са само за мобилна гласова, показват дори, че двете компании са почти изравнение. В доклада за 2022 г. на регулатора, „Йеттел“ е с дял от 32.1% срещу 31.2% за „Виваком“.

Ситуацията обаче не е толкова добра при приходите. Там „Йеттел“ е лидер с 38%, като „А1 България“ е с 34.2%, а „Виваком“ е едва с 27.8%, показва доклада на КРС за 2022 г. Затова и опитите на последния да привлече повече потребители в по-високите класове планове не е изненада. Стратегията с Unlimited в това отношение дава резултати. Според регулатора, „Виваком“ отчита стагнация при дела на приходите в периода 2019-2021 г., като варира на нива от 25%, но през изминалата се качва на 27.8%.

С други думи, телекомът се опитва да поддържа натиска върху мобилните абонаментни планове. Като вече не може да си позволи по-радикални стъпки, а разчита на периодични промоции и други „кукички“ за печелене на потребители.

The post „Виваком“ отново в атака на мобилния пазар appeared first on TechTrends България.

Това действие беше очаквано, защото до голяма степен съдът върна за преразглеждане мотивите на КРС срещу опасенията на малките оператори, а не самата процедура по наддаването. Сега, регулаторът дава по-силна аргументация, защо не иска да раздели спектърът от 3.6GHz на четири равнопоставени ленти. Както и по-важното – дали ще натисне трите основни телекома да отворят мрежите си за по-малките. И двете мотивации са подложени на допълнително обществено обсъждане и с тях КРС ефективно заема страната на големите.

Надежда за нов търг има, но тя е малка и не се състои в решенията на съда от последните няколко месеца. Тя зависи изцяло от това какво ще отсъдят магистратите в жалбата на малките оператори срещу самото решение на КРС за провеждането на първото наддаване. Дори съдиите да се произнесат за такова, по-дребните играчи на пазара може да нямат възможността да участват в него. За тях стремежът им е да могат лесно и максимално евтино да се развиват като виртуални оператори (MVNO). Това е тяхната последната надежда за развиване на конвергентни услуги.

Примерите от Европа

Аргументите на КРС включват по-детайлен анализ на практиките в Европа относно виртуалните оператори. Към 2022 г. 19 държави в Европейския съюз не регулират отношенията относно достъпа на мрежите на телекомите. В шест страни има такава опция заложена при раздаването на лицензите за радиочестотите. Например, Чехия има въведено задължително отваряне на мрежите на телекомите за MVNO за 4G услуги. Но за 5G връзка, това е ограничено до 2026 г., за да може компаниите да могат да реинвестират печалбите от новото поколение в необходимата за това инфраструктура. В Ирландия само един от операторите е задължен да предостави достъп на MVNO, докато Гърция, Хърватска и Португалия налагат такова за всички телекоми. Франция поддържа старите споразумения, които има между традиционните и виртуалните доставчици.

В становището на КРС към новото обществено обсъждане е добавен и разгледан случаят с Румъния. Той е сложен, поради факта, че според Браншовата асоциация на българските телекомуникационни компании (БАБТО), поради силната активност на виртуалните оператори (17 според организацията), цените в северната ни съседка са значително по-ниски. На страната на малките оператори се включиха още Мобилни алтернативни комуникации (МАК) и „Ти.Ком“ (наследникът на фалиралия „Макс Телеком“).

Според КРС в Румъния са оперирали общо девет MVNO. От тях три са брандове на големите телекоми по подобие на bob и „Мобилтел“ преди няколко години. Един е брандов препродавач, тоест се явява като допълнителна алтернатива на един от основните срещу комисионна. Останалите пет MVNO са класически. Ситуацията с последните е доста показателна според КРС. Два от тях не са стартирали изобщо дейността си, едно е започнало, но спряло. Така, в Румъния към настоящият момент има две истински MVNO, три на телекомите и едно скачено към тях. С други думи, от пет заявки за виртуални оператори, две са успели да се реализират, две не са започнали, а една се е провалила.

Битката за MVNO продължава

В общи линии КРС продължава да е на страната на телекомите по отношение дали да ги задължи да си отворят мрежите за виртуални оператори или не. Неофициалните индикации от големите играчи е, че те няма да позволят създаването на MVNO – при това на всяка цена. Логиката обаче подсказва, че този абсолютизъм е малко пресилен. Защото, отношенията между инфраструктурата, радиочестотните лицензи и малките оператори се усложняват.

От последните месеци върви постепенното аутсорсване на мрежовия компонент на телекомите. „Йеттел“ отделиха цялата инфраструктура в „ЦЕТИН“, което все още е част от компанията-майка PPF Group. „Виваком“ отдели мобилните си кули и ги продаде на саудитската Tawal. Докато „А1 България“ трябва да приключи отделянето също само на радиорелейната си инфраструктура в отделно дружество. Потенциалната продажба на последното също не е изключена в краткосрочен или средносрочен план.

Дори, теоретично Tawal да пожелае да продава мобилен капацитет на малък оператор, то компанията трябва да го съгласува с „Виваком“. Или с някой друг от тримата големи. Причината е тривиална – лицензите за ползване на радиочестотите остават в търговските дружества. С което, опциите на саудитската компания се ограничават само до тези оператори, които имат разрешение за ползване на съответния спектър или сключен договор с дружество, което има такова. Ситуацията е идентична с „ЦЕТИН“ и ако някой купи мобилните кули на „А1 България“.

Последната надежда на малките оператори остава съдът. Те почти сигурно ще обжалват настоящата обосновка на КРС, както и становището на регулатора в новото обществено обсъждане. Очакваме и резултатите от съда по самото решение за провеждане на търга. Това е и „сламката“, която остана на малките оператори след имплементирането на Европейския кодекс за електронни съобщения.

Раздаденият спектър

Споменахме, че организирането на нов търг не изглежда като реалистична опция. Не само от гледна точка на правните проблеми, които ще създаде, но и за самите малки оператори. Когато наддаването беше организирано, две от тях разполагаха все още с радиочестотни лицензи в 1 800MHz – „Булсатком“ и „Ти.Ком“ (наследникът на фалиралия „Макс Телеком“). Именно втората компания участваше в общественото обсъждане и имаше възможност да участва в търга за четвъртата лента. Тя обаче загуби лиценза си през 2022 г., а от настоящата година и спектърът на „Булсатком“ беше върнат на държавата.

От началото на 2023 г. до юни, КРС раздаде почти целия наличен спектър. Освен, че покрай търга през 2021 г. всеки един от трите телекома получи по 100MHz в 3.6GHz, всеки един от тях придоби и още по 20MHz. Така, в основата лента за 5G свободни остават само 10MHz. В споменатия също 1 800MHz трите телекома вече разполагат с 2x20MHz и за момента са останали единствено 2x15MHz, наследство от „Булсатком“.

Основните оператори също така имат 2x20MHz всеки още в 2GHz и 2.6GHz. В края на изминалата година, телекомите купуват и спектъра в 26GHz – там всеки разполага с по 600MHz ленти. Целият спектър отвъд по-дългите вълни вече е раздаден. Остават единствено лентите в 700MHz и 800MHz, където всичко зависи от настоящите технически тестове с Министерство на отбраната. Когато този капацитет бъде освободен, трите телекома за първи път в телеком историята на България ще имат на разположение целия наличен радиоспектър, без да изпитват дефицит от този ключов ресурс.

The post Игра на търгове 6: Миражът за ново наддаване appeared first on TechTrends България.