Цитатът е на известния злодей в първия филм „Умирай трудно“ Ханс Грубер, с който той се опитва да остави впечатлението, че са терористи повлияни по идеологически признаци, а не обикновени крадци. Заменете името Nakatomi с Huawei и Ханс Грубер с Доналд Тръмп и ще получите частична представа за динамиката между САЩ и китайската компания в първия мандат на ексцентричния президент.

Можем да продължим с паралелите между измислената Nakatomi и реалния Huawei, но китайския гигант може да бъде оприличен и като основния антагонист в популярната филмова поредица – Джон Маклейн. Технологичната компания показа, че е изключително издръжливa и адаптивнa към всякакви екзистенциални заплахи. Тя беше използвана, както от Вашингтон, така и от Пекин за тестване на възможностите на международните санкции. Като резултатите най-вероятно са изненадали всички анализатори.

Пет години и половина по-късно, Huawei изглежда отново във възходяща позиция. Тя продължава да е лидер за телеком оборудване по света. Макар и сравнително редуциран, бизнесът с потребителска техника се стабилизира и дори се връща към умерен ръст. Китайският гигант също така се опитва да засили някои по-екзотични до този момент сегменти, като например развитието му… в енергийния сектор.

Финансова стабилизация

Поглеждайки само към финансовите отчети на Huawei за последните седем години може да се направят няколко, но прибързани извода. Например, въпреки, че основния пакет санкции срещу компанията от САЩ са наложени през първата половина на 2019 г., значителен спад на приходите има едва през 2021 г. Причината междинната 2020 г. да бъде рекордна в историята на Huawei се дължи на няколко фактора.

Първият е, че технологичния гигант успя да се запаси с компоненти и това не се отрази прекалено шоково на потребителската електроника. Вторият е, че тогава, компанията продаде своя подбранд Honor за 15 млн. долара. Ако ги извадим от общото 137 млрд. долара приходи за годината, нивата се изравняват с предходната 2019 г. Последният фактор е, че периодът беше силен за Huawei откъм доставката на 5G оборудване в Китай.

Затова и 2021 г. беше толкова „болезнен“ за китайското дружество с 27% спад на постъпленията до 100 млрд. долара. Следващата година се отбелязва умерено понижение от 8% до 92 млрд. долара, но тогава нетната печалба се свива близо двойно от 9 на 5 млрд. долара. Истинската стабилизация се наблюдава през 2023 г. Тогава приходите се връщат с малко под 100 млрд. долара, а нетната печалба се удвоява до 12 млрд. долара.

По-адаптивният оцелява

Тези резултати показаха, че Huawei е труден за убиване. Въпреки, че САЩ ефективно спряха достъпа до редица технологии, особено при смартфоните, инстинктът за оцеляване на компанията се оказа по-силен. Умните телефони бяха пренасочени основно за вътрешния пазар в Китай, но те продължиха да се предлагат в доста други страни, включително и в България.

Huawei комфортно превзе второто място при смартчасовниците, нареждайки се след лидера Apple. Това в момента са едни от премиум продуктите ѝ, които се лансират агресивно, но и успешно в Европа. Компанията също така  предлага и широко портфолио от таблети и достъпни лаптопи.

Тези действия обаче не успяха напълно да компенсират силните позиции, които Huawei имаше при потребителската електроника преди санкциите. През 2018 г. тя имаше 45% дял и беше водещ източник на приходи за компанията. По това време бизнесът с телеком оборудване беше назад с 40%. Шест години по-късно, везните се обръщат. Потребителската електроника се свива до 33% от постъпленията, докато вендорския бизнес си връща лидерството с 51% дял.

Ситуацията е сходна и в регионален аспект. Китай винаги е доминирал приходите на компанията, но зависимостта през този период се е увеличава значително. През 2018 г. делът на постъпленията от местния пазар е малко под 52%, докато през 2023 г. той скача до почти 67%. Азиатско-тихоокеанския регион доминира със 73% от приходите през изминалата година, докато шест по-рано е бил 63%.

5G лидерство

Независимо от санкциите, Huawei успя да запази лидерството си в 5G технологията. Което осигурява на компанията стабилни договори като телеком вендор. През 2023 г. затварянето на Северна Америка всъщност се оказва ползотворно за Huawei, защото това е регионът с най-голям спад на доставките.

Но чисто пазарната динамика не е единствения фактор. Самите телекоми признават, макар и неофициално, че продуктите на компанията са по-качествени, по-евтини и по-лесни за интеграция от тези на конкуренцията. Най-осезаема е преднината при антените с множество приемо-предавателни елементи (т.нар. MIMO). Някои компании казват, че разликата между Huawei и Ericsson например е „цяло поколение“, независимо, че става дума за 5G продукти.

Санкциите рано или късно ще ударят и този елемент. Това ще се случи, когато повечето вендори преминат към 5nm и 3nm процесори в системите за усилване на сигнала към MIMO антените. Защото Huawei в момента е ограничена до 7nm технология на китайския производител SMIC. Технологичният гигант има някои дизайнерски решения, които ще поддържат преднината му поне до появата на 6G мобилните мрежи. Едно от тях са инвестициите в галиев нитрид, който е много по-енергоефективен от силиция, което прави техните антени и системи по-компактни и по-пестеливи откъм енергия.

Почти сигурно, всички настоящи 5G клиенти на Huawei ще се възползват от нейните решения в междинния ъпгрейд на мрежите – т.нар. 5G Advanced стандарт. Трите китайски основни телекома са най-големите ѝ потребители и те вече заявиха стабилни инвестиции в тази модернизация. За сметка на това германските оператори се опитват да заменят оборудването на Huawei и ZTE до 2029 г. Затова, китайските вендори в момента се насочват към развиващите се пазари в Латинска Америка, Близкия изток и Африка за растеж в това отношение.

В надпревара за AI

Бурното развитие на изкуствения интелект (AI) води до огромно търсене на решения за съхранение и обработване на данни. Без тази критична инфраструктура, държавите и компаниите няма да могат да се възползват от иновацията. Huawei се опитва да се позиционира в тази сфера също. Ориентацията на компанията към облачни системи е от няколко години, но сега започва и по-агресивно предлагане на решения за съхраняване на данни.

По време на технологичната конференция Huawei Connect 2024, проведена в Париж в средата на ноември, беше представен нов SSD продукт за съхранение на данни в големите центрове – OceanStor. Според експерти от компанията, основните предимства на тяхното решение е по-добрата интеграция и оптимизация с останалите компоненти от сървърите. Както и по-добрата защита на информацията, нещо, за което Huawei многократно е обвинявана от САЩ, че не предоставя. От китайския гигант яростно отричат тези обвинения и за момента няма ясни доказателства, че решенията ѝ прехвърлят скрито информация в Китай.

„Защитата на информацията са основен елемент, който всеки център за данни трябва да предлага“, коментира Питър Жау, продуктов директор в Huawei. „Ние предоставяме устройството за съхранение на информация на клиента. Той го притежава, както и данните в него. Ние нямаме физически достъп до него, както и до информацията на него“.

Жау допълни, че ЕС има агенция по киберсигурност (ENISA), която сертифицира всеки отделен IT продукт в Съюза. Системите на Huawei за момента са определени като надеждни от нея и това би трябвало да е достатъчно за европейските клиенти. Така, Huawei се опитва да се позиционира като основен и ключов елемент в развитието на AI в Европа, а и не само.

Задържане на иновациите

Конференцията Huawei Connect 2024 акцентира почти изцяло върху инфраструктурните и мрежови решения на китайския гигант. От дреболии, като супер тънки и почти прозрачни оптични кабели, които се поставят като тиксо в сградите, до огромни облачни системи. При последните, демонстрациите бяха почти изцяло концентрирани върху различните приложения за изкуствен интелект. Виртуален асистент, роботи, които правят кафе или просто се размотават около щандовете, както и напълно автономен магазин.

Докато част от демонстрациите бяха традиционните маркетингови трикове на технологичните гиганти, други наистина показваха стремежът към иновации на Huawei. Компанията запазва непокътнати инвестициите в развойна дейност, като през 2023 г. те остават на нива от 23 млрд. долара и ангажирани с тази дейност близо 55% или 114 хил. от служителите ѝ.

Технологичният гигант разширява и портфолиото си от патенти, които вече достигат 140 хил. Горният пример с галиевия нитрид само затвърждават значението на развойната дейност за устойчивостта на една компания, особено в технологичния сектор. Затрудненията при потребителската електроника, всъщност стимулираха Huawei да поеме по-големи рискове, като пусна на пазара (засега само в Китай) двойно прегънатия смартфон Huawei Mate XT Ultimate, който също е плод на тази иновативна политика. Ход, който другите производители трудно биха си позволили.

Скритият енергиен коз

Във филмовата поредица Джон Маклейн винаги има скрит коз в ръкава си, който всеки път изглежда изключително налудничав, но работи почти безупречно. Може би точно такъв ще се окаже бизнеса с решения за енергийния бизнес на Huawei. Китайският гигант е познат със своите смартфони и телеком оборудване, но значително по-малко познати са неговите опити в енергийната сфера. Те датират още от 2010 г., когато е основана продуктовата линия Network Energy, отделена и преименувана на Huawei Digital Power през 2020 г.

Технологичният гигант има смелата амбиция да се включи в опитите на Европа, а и не само, в преминаването към по-зелени и устойчиви решения. Това бяха част от основните послания по време на конференцията Huawei Connect 2024. Естествено, няма как да си представим, че технологичният гигант ще разработва ядрени реактори.

Huawei се фокусира върху няколко елемента – умно управление на електрическата мрежа, съхранение на енергията (батерии основно) и системи за зареждане (на електромобили най-вече). Компанията също така разработва и собствена електрическа кола, подобно на Xiaomi.

Умното управление на мрежата, в комбинация с решения за съхранение на енергията са идеални при изграждането на соларни и вятърни централи с голям капацитет. Докато системите за зареждане на електромобили са ключов компонент в повишаване на популярността на този тип возила. При последното вече има и пилотен проект в София, по думите на представители на Huawei.

Всички тези усилия пасват много добре на амбициите на ЕС в развиването на зелена енергия и трансформацията на континента в тази посока. Както и в стратегията на Huawei да диверсифирца бизнеса си и да търси нови източници на растеж. Въпросът е дали няма да се усили натискът от САЩ към страните от Стария континент да намалят бизнеса си с китайски компании.

Завръщането на Доналд Тръмп

Задълбочаването на проблемите на Huawei се случи при първия мандат на американския президент Доналд Тръмп. След победата му на изборите през ноември 2024 г. може да се очаква, че той отново ще тръгне агресивно срещу технологичната компания. Китайският гигант не се страхува от нови санкции, настоящите са достатъчно тежки, а крайни мерки, като изключване от системата SWIFT може да се възприемат като изключително враждебни на държавно ниво от Пекин.

Huawei е уязвим по друго направление. В края на своя първи мандат, Тръмп беше засилил натиска върху Европа да заменят китайските вендори с европейски. Както и като цяло Стария континент постепенно да се затвори за бизнес с компании от Китай. Това пак няма да е смъртоносно за Huawei, но ще неутрализира част от усилията на дружеството за връщане към растеж и диверсификация.

Все още няма конкретика относно потенциалната политика на Тръмп през втория му мандат. Но ако той следва тази от първия си, подобни действия няма да са изненада. От друга страна, настоящата администрация на Джо Байдън не увеличи санкционния натиск, но отпусна политическия срещу Huawei. Тръмп най-вероятно ще заложи поне на завръщане на последния инструмент срещу китайската компания. Което ще бъде поредния епизод на Huawei в тяхната вариация на сагата „Умирай трудно“.

The post Huawei – Умирай трудно appeared first on TechTrends България.

Причината е, че Google интегрира в Android своя изкуствен интелект Gemini Live, който ще замести досегашния гласов асистент по подразбиране. Но това ще стане само за абонатите на платената версия на генеративния AI на компанията Gemini. Обикновените потребители ще разчитат на стария асистент, но с някои подобрения.

Към Gemini Live, компанията добави и цял спектър от нови AI функционалности за своите модели Pixel. Включително и изцяло две нови приложения – Pixel Screenshots и Pixel Studio. Освен смартфоните, Google демонстрира още нов умен часовник и безжични слушалки.

Новите AI дрехи на Pixel

Като единствени смартфони на Google, компанията отдавна ги използва първо при тях да интегрира нови софтуерни функции и най-вече AI такива. Генеративният гласов асистент Gemini Live е първата такава внедрена в новите Pixel-и. Той наподобява възможностите на ChatGPT Voice, като при провеждане на разговор може дори да бъде прекъсван, без помощта на бутон.

Тоест ще можете да сменяте темата или да допълвате разговора си по средата на изречението на Gemini Live. Асистентът също така може да работи на фон, дори при заключен смартфон. Google Live може да води и симултантен превод в реално време.

Другите големи AI подобрения са двете нови приложения – Pixel Screenshots и Pixel Studio. Първото ви дава възможност да търсите информация по различни скрийншоти и е в унисон с усилията на Google да вкарат AI търсачката си навсякъде. Второто е генератор на изображения по зададен текст и допълва интеграцията на генеративните AI модели на Google в смартфоните им.

Pixel 9, Pixel 9 Pro и Pro XL

Трите традиционни модела Pixel имат леки промени в дизайна, макар да се следва линията наложена през последните няколко години. Всички смартфони идват с обновените процесори на Google – Tensor G4, изпълнени по 4nm архитектура. Те са снабдени с последната версия на Android 14 и ще получат до седем основни обновления на платформата. Единствено толкова вече предлага само Samsung и то благодарение на сътрудничеството си с Google.

Базовата версия е с 6.3-инчов OLED екран с резолюция от 1 080p и 120Hz честота на опресняване. Идва само в две конфигурации – със 128GB И 256GB място за съхранение и по 12GB RAM всяка. Разполага с основна 50MP камера и 48MP широкоъгълна. Към тях добавяме 10.5MP селфи предна такава. Батерията е 4 700 mAh и има опция за 27W бързо зареждане. Pixel 9 е с една идея по-скъп от своя предшественик, като сега се предлага в Европа за 899 евро.

Pixel 9 Pro версиите, разполагат с по-добри камери и екрани, както и повече конфигурации. Основните сензори вече са три – 50MP основен се запазва, както и 48MP широкоъгълен, но към тях влиза 48MP телефото такъв с петкратно оптично приближение. Самите конфигурации вече варират от 128GB място за съхранение чак до 1TB, а RAM-та е в някои от тях вдигната до 16GB. Базовият Pixel 9 Pro има същия размер екран и резолюция като на основния в серията – 6.3 инча. Но панелът вече е OLED LTPO. Батерията му е 4 700 mAh, бързото зареждане от 27W се запазва.

Pixel 9 Pro XL е по-голям и неговият дисплей е 6.8 инча също LTPO. Резолюцията е вдигната на 1 344×2 992 пиксела. Камерите и конфигурациите се запазват. По-големият му размер му дава и батерия с по-добър капацитет от 5 000 mAh. Бързото зареждане при него е вдигнато на 37W. Цената на Pixel 9 Pro е 1 099 евро, а на XL версията е със 100 отгоре – 1 199 евро.

Новият сгъваем Pro модел

Google не остава назад и при сгъваемите смартфони и там прави редица подобрения, за да може да поддържа ниво в този най-скъп засега сегмент. Новият Pixel 9 Pro Fold идва с по-голям дисплей и по-тънък профил. Вътрешният сгъваем екран е 8-инчов LTPO OLED панел с резолюция от 2 076×2 152 точки и 120Hz опресняване. За разлика от другите производители външният екран е идентичен с този на традиционните модели – 6.3 инча и 1 080×2 424 резолюция.

Камерите са интересна комбинация от сензори. Основният е 48MP и към него има още два по 10.5MP единият телефото с петкратно приближение, а другият – широкоъгълен. По един 10MP селфи сензор разполага всеки един от двата екрана. Конфигурациите са 256GB и 512GB място за съхранение и 16GB RAM. Батерията е сравнително голяма за сгъваем смартфон – 4 650 mAh, но не се съобщава за бързо зареждане. Цената е като за сгъваем смартфон – 1 899 евро.

The post Новата серия Pixel 9 на Google също беше засенчена от AI appeared first on TechTrends България.

Новият Samsung Galaxy Fold 6 обаче беше в TechTrends за няколкодневен тест. Устройството беше предоставено от телекома Yettel („Йеттел България“), който го предлага от 3 199 лева в брой с абонамент Total Unlimited 36.99 и 3 059 лева с най-скъпия план Total Unlimited 64.99.

Технологичният гигант следва плътно тазгодишната тенденция, като от дизайнерска и визуална гледна точка не предоставя големи промени. Което означава, че Samsung вече е напипала правилната формула за сгъваемите смартфони с големи екрани. Galaxy Fold 6 предлага обновен хардуер и подобрена капсулация спрямо предходното поколение, както и силно рекламираните възможности с интегриран изкуствен интелект (AI). Последните са в основата на маркетинговата кампания на Samsung за всички свои смартфони от най-висок клас.

Почти наравно с премиум моделите

Първите сгъваеми смартфони от типа на Galaxy Fold имаха няколко основни недостатъка спрямо традиционните премиум продукти. Те идваха с едно поколение назад процесори, заради по-дългата софтуерна оптимизация, покрай гъвкавите екрани. Същото важеше и за камерите, които бяха поне с едно, ако не и повече нива по-надолу.

Както и бяха значително по-дебели и по-тежки спрямо премиум флагманите. Например, Samsung Galaxy Z Fold 2 тежи 282 грама срещу 222 грама на Galaxy S20 Ultra, флагманът от същата година. 60 грама може да не изглеждат много на хартия, но това означава, че сгъваемият модел е с 25% по-тежък от традиционния. Същото важи и за дебелината. Старото поколение Galaxy Fold 2 беше два пъти по-дебел в сгънато състояние спрямо Galaxy S20 Ultra – 16.8мм срещу 8.8мм. Тази разлика се стопява значително при новите модели. Galaxy Z Fold 6 е само със седем грама по-тежък от Galaxy S24 Ultra и с 50% по-дебел (12.1мм срещу 8.6мм).

Вече в ръката и в джоба сгъваемият смартфон се усеща почти наравно спрямо премиум модела. Ситуацията е сходна и като възможности. Двете устройства идват с идентичен процесор – Snapdragon 8 Gen 3. Камерите на Samsung Galaxy Fold 6 вече не са само 12MP, както бяха при 2-ката, а имаме и 50MP сензор. Да, не е 200MP на Ultra-та, но все пак разликата във възможностите намалява и тук.

Но, да не забравяме и основното предимство на сгъваемите смартфони като Galaxy Fold 6. Това е възможността да имат голям сгъваем екран, който да трансформира устройството в компактен таблет. Софтуерната оптимизация вече е достатъчно добра, че да знае смартфонът кой екран в каква позиция използвате. Виртуалната клавиатура на разпънат дисплей първоначално се усеща странно. Веднъж, като свикнете с разположението на бутоните намалява значително допускането на грешки, заради по-голямото разстояние между тях.

Дизайн и изработка

Да разгледаме все пак в повече детайли самия Samsung Galaxy Z Fold 6. Повечето решения в дизайна и изработката са сходни от миналогодишния модел. Алуминиева рамка, стъклен заден панел, прилепващ вече плътно затварящ механизъм. Предният екран е 6.3-инчов AMOLED със 120Hz честота на опресняване и резолюция от 986×2 376 пиксела. Единствената по-голяма външна разлика между Galaxy Z Fold 6 и предшественика му са по-малко заоблените краища, които го правят повече в линия с вече споменатия Galaxy S24 Ultra.

В рамката са вградени традиционните три бутона – два за контролиране на звука и третия за включване на устройството. В последния е интегриран сензорът за пръстови отпечатъци, един от малките компромиси спрямо традиционните модели, в които той е вграден под екрана. Основният и сгъваем дисплей е 7.6-инчов AMOLED, също със 120Hz опресняване и разделителна способност от 1 768×2 160 пиксела. И двата екрана са LTPO стандарт и с поддръжка на HRD10+.

Вътрешният екран е покрит с технологията на Samsung – UTG или Ultra Thing Glass. Това е миниатюрен слой от стъкло вграден в част от последните покрития на гъвкавия дисплей за по-висока устойчивост. Един от недостатъците все още на всички сгъваеми смартфони е видимата сгъвка на екрана при пантата. С времето му се свиква, но това е от нещата, които за момента няма как да бъдат изчистени. Добрата новина е, че вече Samsung Galaxy Z Fold 6 разполага не само с водоустойчивост, но и с базова прахоустойчивост по стандарта IP48.

Хардуер в две тела

Още от първите модели, сгъваемите смартфони разпределиха хардуера в двете тела покрай сгъвката. Най-интересното е с батерията, която е разделена на две и в случая с Galaxy Z Fold 6 е 4 400 mAh капацитет. По-малко от флагмана Galaxy S24 Ultra, която е с 5 000 mAh батерия, но пак, говорим за два по-тънки модула. Бързото зареждане е 25W при сгъваемия смартфон, но не е включено зарядно в комплекта. За сметка на това има USB Type-C кабел, което е странно решение, предвид, че повечето премиум модели дори и това вече нямат.

Процесорът е Snapdragon 8 Gen 3 изпълнен по 4nm архитектура, което го поставя наравно с повечето флагмани в момента. Производителността му е висока, но подобно на предходното поколение Fold, тя е с една идея по-ниска спрямо традиционните смартфони. Което най-вероятно се дължи на сгъваемия и втория екрани, както и на софтуерното натоварване за тях. Оперативната RAM памет е 12GB, а мястото за съхранение варира от 256GB до 1TB. Samsung Galaxy Z Fold 6 има опция за две SIM карти.

При камерите голяма промяна спрямо предходното поколение Galaxy Z Fold няма. Основният сензор е 50MP, има още 12MP телефото с трикратно оптично приближение и 12MP широкоъгълен. Samsung Galaxy Z Fold 6 разполага с по една камера под всеки екран. Сгъваемият е с 4MP сензор, който е скрит буквално под панел, а на външния е 10MP. Но е факт, че Galaxy Z Fold 6 не е толкова направен за селфита, за разлика от Galaxy Z Flip 6.

Качеството на кадрите с основните камери е отлично, макар и с една идея под това на Galaxy S24 Ultra, заради 200MP сензор. Той обаче дава предимства само в някои ситуации, а конкуренцията, които имат по-големи специализирани сензори (телефото и широкоъгълни) изостава с малко при отделните сценарии.

Гъвкавият софтуер

Новият сгъваем смартфон на Samsung идва с Android 14, но по-ключовото добавка е интеграцията с AI възможностите на компанията. Това е иновацията на технологичния гигант за тази година и е част от всичките ѝ премиум продукти. Circle to Search на Google е тук, заедно с други екстри на Samsung, като възможност за транскрипция и превод в реално време, обобщение на PDF документи и др. Продължава уговорката, че българският не е първи език на AI и все още част от тези функции не са прецизни или не работят на родна реч.

AI по традиция е интегриран в камерите на Samsung Galaxy Z Fold 6. Освен с автоматична обработка на изображенията е включена възможност за такава и в инструментите за готовите снимки. Външният екран може да показва на този когото снимате превю, което макар и нишова има някаква полза.

Големият сгъваем дисплей създава по-добри възможности за мултитаскинг. Разделянето му на няколко части е иновация от вече няколко поколения Samsung Galaxy Z Fold, но продължава да е удобно и функционално. Гледането на филми или видео е също по-добро от това на традиционен смартфон, но за несвикналите сгъвката на екрана може да бъде дразнеща.

Голямо предимство на Samsung е, че вече за своите най-скъпи смартфони дава седем годишна поддръжка на Android. Ще видим дали и самите устройства ще успеят да доживеят последния ъпдейт по нея. Като цяло Galaxy Z Fold 6 се превърна в един от лидерите при сгъваемите премиум смартфони на пазара. Но конкуренцията в България в този сегмент постепенно се засилва, като все повече китайски компании пускат подобни модели. Освен качеството в един момент и цената ще е определяща, а засега всички разчитат на висока такава. Както и, че Samsung Galaxy Z Fold 6 вече може да се каже, че е пълнокръвен премиум продукт, а не малко по-изчистен прототип, както бяха първите едно-две поколения.

The post Samsung Galaxy Z Fold 6: Премиумът при сгъваемите смартфони appeared first on TechTrends България.

И е точно така. Дори някои от премиум климатици за дома вече идват дегизирани като „картини“ или дигитални екрани окачени на стената. Хладилниците имат вътрешно осветление, което не само помага да се види съдържанието му, но и да бъде персонализирано. Иновациите при бялата техника идват в цвят черно и са под формата на пералня и сушилня, комбинирани по малко по-нестандартерн начин.

LG следва тенденциите при потребителската електроника, в които производителите се опитват да намерят всякакви начини да привлекат вниманието на клиентите. Или хитро да замаскират устройствата като част от интериора на къщата.

AI скокът при телевизорите

Голямата новина на LG при най-популярната черна техника – OLED телевизорите, е в новия AI процесор. Той предоставя значително по-голяма производителност спрямо предходните модели, което увеличава възможностите за изкуствен интелект на ТВ моделите на компанията. LG представиха през 2024 г. новия си чип Alpha (α) 11 AI, който разполага с невронна мрежа. Това е третото поколение процесор оборудван специално за нуждите на изкуствения интелект.

Скокът в производителността и възможностите на LG телевизорите идват именно от него. Според компанията, Alpha (α) 11 AI има 30% по-висока производителност и 70% подобрение в графичните способности спрямо предишния модел. Процесорът ще е наличен в най-новите OLED телевизори на LG – LG SIGNATURE OLED M4 и LG OLED G4.

Възможностите им включват подобрен Upscale на картината от ниска резолюция към 4K, но и значителна персонализация на база предпочитания. Функцията Picture Wizard работи, като адаптира качеството на съдържанието към вкуса на потребителя. Така се постига не само желаният upscale ефект или изчистване на шум, но и по-прецизно нагласяне на основните елементи на изображението. Picture Wizard позволява това да се случва, без да се налага потребителите да знаят всичко за техническите аспекти като яркост, контраст или острота на картината.

Климатик „под прикритие“

Може би най-впечатляващата гама домакински уреди тази година от LG идва при домашните климатици. Компанията представи два модела, чието вътрешно тяло се слива максимално с интериора на всеки един дом. То идва под прикритие като картина или като дисплей с рамка. Последната е направена от пластмаса, но имитира дърво.

Двата климатика от серията Artcool Gallery са квадратни, вместо традиционните правоъгълни и сравнително тънки. Ако се погледнат отстрани си личи, че все пак не са само картини, но отпред трудно могат да бъдат различени от последните. Моделът Artcool Gallery Special има пано, което може да се смени по желание от потребителя с рисунка по негов избор.

Докато Premium вариантът заменя предното пано с екран. На него може да се изобразява различна информация – за параметрите на климатика, програмата, настоящата температура и желаната такава и др. Както споменахме в началото на материала – климатикът може да „пее и свири“. Има специален режим за избиране на „фонови шумове“, които да играят релаксираща роля.

Бялата техника е черна

При презентацията на тазгодишното портфолио на LG бялата техника всъщност беше показана в черни или графитени цветове. Акцентът е върху LG Wash Tower – пералня на две нива, като долното пере, а горното е отделна сушилня. Това решение е нов прочит на идеята за 2в1, като вместо да комбинира двете действия в едно устройство със съответните компромиси, то ги предоставя в два барабана.

Идеята е да няма компромиси, нито с частта с прането, нито със сушеното, а уредите да са интегрирани и максимално удобни. LG Wash Tower изглежда отстрани като хладилник и за момента няма решение за вграждане. Но е интересен подход за хора, които искат пералня и сушилня, но не харесват идеята за 2в1 уредите на пазара в момента.

Последният уред е хладилникът LG Insta View. Той идва с прозрачна врата на хладилното отделение. Тя е с осветление и има различни умни функции. Една от тях е, че при почукване, хладилникът разкрива съдържанието, като включва LED лентите. Умните функции включват дистанционно управление през смартфон и персонализиране на светлините на вратата.

The post LG 2024: AI телевизори, климатици под прикритие и обновена бяла техника appeared first on TechTrends България.

Фактът, че е почти монополист на подобни решения изстреля компанията скоростно нагоре. Освен приходите и печалбата ѝ, това развитие се проследява много добре през нейната пазарна оценка. Nvidia достигна 1 трлн. долара капитализация през пролетта на 2023 г., шест месеца по-късно през февруари я удвои на 2 трлн. долара, а за още четири – надмина 3 трлн. долара.

Така, тя се превърна в третия технологичен гигант, който през тази година е достигнал този праг. Засега това е за кратко, защото в рамките на няколко часа, пазарната оценка на Nvidia се върна на нива от 2.9 трлн. долара. Предвид позицията на компанията на пазара за AI корпоративни решения, средносрочната, а и дори дългосрочната перспектива за нея е тя само да расте. Microsoft покрай своите инвестиции в OpenAI в момента е най-скъпия технологичен гигант. Двете дружества имат всички възможности да изместят Apple като най-скъпи IT компании при това за дълго.

В клуба на трилионите

В дългогодишната история на Nvidia нейната пазарна оценка е гравитирала около 20 млрд. долара. Едва от 2016 г., производителят на видеокарти и графични процесори започва да влиза в полезрението на инвеститорите. От тогава насетне, тя расте с нормален темп за технологична компания. До 2021 г. 400 млрд. долара са максималния пик, който тя достига. Още оттогава Nvidia започна да обявява все повече разработки и инвестиции в AI технологиите. Самата пандемия допълнително ѝ помогна, като стимулира продажбите на PC и по-мощни лаптопи, заради ударната дигитализация на бизнеса и дистанционната работа.

Всичко това се оказва капка в морето, което Nvidia ще създаде в рамките на една година. Възходът на генеративния AI и жаждата на бизнеса за системи, които да могат да се справят бързо и успешно с изчисленията през 2023 г. изстреляха компанията в небитието. В рамките на същата година, Nvidia удвоява пазарната си оценка и за първи път минава първата психологическа граница от 1 трлн. долара. Тя е достигната само от най-значимите технологични гиганти, като Microsoft, Apple, Meta и Google.

Nvidia не само влиза в този престижен клуб, но и много бързо започва да задминава гореспоменатите IT мастодонти. През февруари 2024 г. е достигната втората психологическа граница от 2 трлн. долара. Това поставя производителят на видеокарти пред краля на е-търговията Amazon и властелинът на социалните мрежи Meta.

Само нагоре

Nvidia обаче няма спирачки. Компанията продължи да увеличава стремглаво цената на акциите си и стигаме до заветния 5 юни, когато тя достига 3 трлн. долара оценка. Само два гиганта остават в този диапазон – Apple и Microsoft. Дори за кратко, Nvidia задминава „ябълковата“ компания, която все още не може да се позиционира правилно в новата AI обстановка. Малко иронично е, че двете са със сходни оценки. Последният път когато това се случи беше през 2002 г., когато Apple се опитваше да излезе от дъното и години преди Стив Джобс да я промени напълно. Тогава двете компании имаха оценка от около 20 млрд. долара.

През следващите два дни на юни 2024 г., обстановката на фондовите борси се успокоява за производителя на видеокарти. В момента, неговата пазарна оценка е около 2.9 трлн. долара, но очакванията са, че съвсем скоро тя ще продължи да расте. Причината е, че Nvidia обяви, че планира да пуска по нов модел AI процесор и бизнес решение всяка година. Засега в това отношение, тя няма адекватен аналог по света.

AI треска и конкуренция

Растежът на Nvidia ще продължи поне докато не се случат две неща. Конкуренцията при AI чиповете да се изостри до нива, в които компанията няма да е основният доставчик и избор за бизнеса, а потребителите ще имат достъп до подобни решения в своите устройства. Или треската за изкуствения интелект се укроти и търсенето на подобни системи намалее драстично. Това е по-малко вероятно и затова ако някой ще може да спре Nvidia в близко бъдеще, то това ще е изострянето на конкуренцията.

Търсенето на AI чипове обаче се развива също толкова бързо, колкото и пазарната капитализация на водещия производител. На първо време, то е насочено към сървърите и центровете за данни, за да може облачните решения да са готови за подобни операции. Едва на по-късен етап ще видим качествени такива за крайни устройства. От години в мобилните процесори имат опция за обработка на AI, но на доста по-слабо ниво.

Microsoft, Apple, Qualcomm, Google и Intel обещават това да го пренесат при компютрите. При първите поколения от подобни процесори обаче няма да очакваме същите резултати, както ще се постигат от тези на специализираните AI сървъри. Което е царството на Nvidia.

Непоклатимият лидер

Засега Nvidia е непоклатим лидер в сферата на корпоративни AI чипове и системи. По данни на BBC тя държи 70% от продажбите, но конкуренцията бързо започва да се съвзема. Qualcomm обяви, че ще развива своите процесори с AI възможности не само за смартфони, но и за PC. Intel, Microsoft, Apple и AMD заявиха също, че ще разработват корпоративни и сървърни решения.

Най-силната заявка идва от AMD, което е и логично. Това е другият голям производител на графични процесори, а те са по-оптимизирани за AI изчисления, защото могат да правят по много паралелно, а не по едно, както са традиционните CPU-та. AMD обяви още миналата година подобни решения – сървърните MI300X, а през 2025 г. се очакват по-новите MI350 и MI400 през 2026 г.

Дотогава, Nvidia ще продължи да бъде властелин на AI процесорите в по-голям мащаб. Компанията натрупа солидна преднина през последните години. Всичко това се дължи на визията на основателя ѝ Дженсен Хуанг, който още през 2012 г. формира екипи, които да започнат работа по решения базирани на изкуствен интелект. Не говорим само хардуерни, но и за софтуерни такива.

Но всичко това изиграва ключова роля за напредналите възможности на Nvidia в момента. Първият суперкомпютър на OpenAI е доставен от компанията още през 2016 г. След което, Nvidia тихичко продължава иновациите в AI сферата, така че осем години по-късно да владее над 70% от пазара. Докато това е факт, компанията няма да има спирачки, след това, както Дъглас Адамс твърди – пазарът ще я регулира.

The post Има ли кой да спре Nvidia appeared first on TechTrends България.

За обикновените потребители това може да звучи като поредната утопия, която технологичните гиганти ще се опитат да реализират. Но последните действия на Google и промените в нейната търсачка, могат да разтърсят интернет пространството из основи. С което да се срине изградената онлайн икономика от сайтове, онлайн магазини, платформи и др. Тъй като цялата информация ще се кондензира в кратко описание, генерирано от AI.

Последиците са огромни, като Google ефективно ще сложи AI филтър на глобалната мрежа. Качеството на изкуствения интелект се подобрява, но все още той е доста непрецизен, особено когато става дума да се използва като търсачка. Отделно, самите препоръчани резултати на алгоритмите на Google в нейния Search от известно време не са от най-прецизните. Това налага по-внимателните потребители да преценяват достоверността на информацията, като проверят повече от представените списъци със съвпадения. Няма да има подобни възможности при AI резултатите.

Ако тези нововъведения на Google се задържат, те ще са фундаментални за потребителското поведение и за интернет икономиката в бъдеще.

Първият става втори

Основната новина от конференцията за разработчици Google I/O през 2024 г. е, че технологичният гигант ще направи своята търсачка второстепенна, в собствената си платформа. През следващите месеци по подразбиране ще се отварят директно резултати чрез т.нар. AI Overview, които се генерират от изкуствения интелект на Google. Това може да е кратка или подробна разбивка на отговора, който алгоритмите са компилирали за вас.

Ще трябва доста скролване докато стигнете до същинските резултати с линкове от интернет, които традиционно се генерират от Google Search. Тъй като технологичният гигант премахна страниците, сега ще ви трябват по пет-шест пълни скрола, докато достигнете до познатите сини линкове. Старата онлайн търсачка е изнесена като второстепенен бутон Web, който ще се помести до Images и др.

Google ефективно превръща AI в основния инструмент за търсене. Преди изкуствения интелект беше само помощник, който помагаше с подсказки и допълваше изреченията на потребителите, а от последната година – и в търсенето на източниците на определени снимки. Сега той ще дава отговорите на всички ваши въпроси и задания за ровене в интернет.

Технологичен скок…

Презентацията на Google обрисува доста позитивна картина. Търсене на места за йога, рецепти и всякакви въпроси могат да бъдат отговорени напоително чрез AI Overview. В зависимост от контекста, те може да са описания или инструкции стъпка по стъпка. Накрая, Google дава линк към оригиналната информация, от която техния AI е компилирал отговора.

Търсенето е подсилено не само от текст или глас, но и с видео. AI Overview може да работи и като се заснеме кратко видео на предмет, текст, снимка или друго, на което да се зададе конкретен въпрос. След това, в зависимост от контекста, алгоритъмът дава напоителен отговор.

В своята презентация, Google дори стигнаха по-далеч. В секцията за DeepMind (AI звеното на компанията), която беше преди Search, бяха представен прогресът на техния езиков модел Gemini и техния последен прототип. Видеото показва, как жена обикаля офиса с телефон в ръка с включена камера на видео и активно пита устройството (по-скоро алгоритъма) кое какво е. Например, пита извадка от софтуерен код на монитор за какво е, как може да се подобри даден процес от диаграма нарисувана на бяла дъска и дори дали „асистентът“ е видял къде си е оставила очилата.

На всички тези въпроси, новият модел отговаря напоително и на пръв поглед доста прецизно. Понякога с известно забавяне, но предвид, че някои от ситуациите са поставени в доста широк контекст или с доста елементи на видеото е нормално, алгоритмите да им отнеме време за обработка.

Версията на Google изглежда като доста подобрена такава на едни други устройства и компании, които в началото на 2024 г. се опитаха да създадат подобни гласови AI асистенти. За разлика от тях, технологичният гигант не разчита на отделно устройство, а използва добрият-стар смартфон.

Тези развития възраждат идеята, че гласовите асистенти не само може да заменят традиционното търсене, но и да се използват за фундамента на новите екосистеми. Първите устройства от подобен тип обаче засега не вдъхват високо доверие, а развитието на Google тепърва ще трябва да се тества в по-широк мащаб. Все пак, от компанията подчертаха, че презентирания на I/O езиков модел е все още прототип.

…или счупване на интернета

Да оставим AI гласовия помощник настрана и да се върнем към AI Overview. Веднага изникват няколко проблема. Основният е, че сега изкуственият интелект ще подбира и филтрира един или няколко резултата, които да включи в своята извадка. Тъй като самата тя е достатъчно подробна, шансът потребителят после да отвори приложените линкове намалява драстично.

Освен това, местата на „челните“ позиции в релевантните резултати на Google Search ще се свият драстично. С AI Overview говорим за няколко до един-единствен линк от да кажем десетина преди.  Неслучаен е популярният преди няколко години израз „Ако искаш да скриеш нещо в интернет, то го сложи на втора страница в Google“, когато търсачката все още беше разделена на страници. Сега, просто няма да се включва в AI и ще остане скрито за потребителите.

Защото, не може да се отрече, че генерираните с изкуствен интелект резултати са удобни за обикновения човек. Тук веднага изниква и вторият проблем за качеството на тези извадки и по-скоро за тяхната достоверност. Генеративният AI все още страда от „халюцинации“ – ситуация в която, когато не може да намери точен отговор, алгоритъмът си „измисля“ или „запълва дупките“ с информация, която намира за подходяща. Независимо дали е правилна или напълно погрешна. Как ще се провят те, когато се ползва изкуствения интелект за търсачка тепърва ще разберем.

При AI Overview попадаме в ситуация в която, изкуствения интелект може да се ограничи до ползването само на много малка част източници, които да смята за достоверни. Това създава предпоставка за филтрация на интернет и унищожаване на всички, които не са в този подбран кръг. Другият вариант също крие рискове – разширяване на източниците и вкарване на непроверена информация. Ако се прави AI търсене, най-добрият сценарий е, когато се представят няколко източника с достатъчно контекст кой какъв е и разликите в отговорите. Защото сега, ако извадката на алгоритъма не ти свърши работа се връщаш към доброто-старо скролване на по-задни позиции или превключване към класическите резултати, но с повече загубено време.

Ръкавицата е хвърлена

Google хвърли ръкавицата към основните водещи в AI разработките – OpenAI и техния инвеститор Microsoft, както и в по-малка степен към Meta и по-дребните разработчици на подобни езикови модели. Технологичният гигант прави най-голямата си промяна на търсачката от нейното създаване, защото просто я слага на второ място. Предишните ѝ трансформации са опирали по-скоро до визия, подредба, интеграция на платени позиции и др. Но досега, подходът на търсене е оставал сравнително същия. Представените на I/O промени го заменят, а черешката на тортата е, че AI Overview не може да се изключва.

В същия момент Google правят това и към цялото индексирано съдържание в интернет. Дори най-малките промени в алгоритмите на компанията можеха да доведат до огромни колебания в посещенията на редица сайтове. С такава трансформация, въведена в доста кратък срок (под година се очаква) това може да означава и край за редица по-малки сайтове, електронни магазини и платформи. С което да привлече още повече главоболия от националните регулатори в САЩ и Европа, които вече са вдигнали мерника на Google, заради практиките ѝ с търсачката.

The post Новият AI филтър на Интернет appeared first on TechTrends България.

През годините имаше различни претенденти за тази титла – „кой ще е новия iPhone“. Apple възлагаха различни надежди на таблетите и умните часовници. Google експериментираха с умни очила с добавена реалност. Както и много други. Скоростният възход на генеративния изкуствен интелект (AI) размърда и фантазията на предприемачи и инженери. Те си зададоха въпроса – какво устройство, задвижвано от AI, може да замени напълно смартфоните?

Първите отговори не закъсняха. Humane представиха умна брошка, която премахва екрана на смартфона и разчита на проектор в ръката. Докато Rabbit създава изцяло нов „джобен приятел” – Rabbit R1. Той съчетава екран, скролер, бутон и гласово управление. Но дали те могат да за менят напълно смартфоните? Предвид големите AI добавки, които се задават в тазгодишните модели, задачата на новите претенденти се оказва още по-трудна.

Мъртвороденият Humane

Humane е първата, която скача на идеята за създаване на специализирани към генеративен AI помощник, който да замени смартфоните. Неговата умна брошка AI Pin може да прави почти всичко, каквото и умните телефони. Тя се закача на блузата/якето и се управлява от комбинацията чрез глас и жестове. Вторите са по-интересни, защото включват такива спрямо самото устройство.

Но AI Pin разполага с проектор, който да визуализира различна информация и действия на дланта на опъната към брошката ръка. Менютата и дейностите се управляват отново чрез жестове на пръстите на същата ръка. Функционалностите се припокриват с тези на смартфона. Търсене на информация, връзка с близки, разговори и чатове, следене на активността, пускане на музика и много други.

На теория нещата трябва да се правят по-лесно, заради гласовия контрол. За някои дейности не е необходимо дори да обръщате внимание на устройството. Реалността обаче може да се окаже друга. Всички опити за ползване на гласов контрол на публични или шумни места до момента са завършвали трагично. Дори с усъвършенстваните AI системи и шумоизолацията прецизността продължава да не е висока.

Отделно, алтернативните начини за контрол наподобяват тези на работа със смартфон. Умните телефони продължават да изглеждат по-практичния избор. На последно място идва и цената AI Pin струва 699 и 799 долара, колкото са достъпните флагмани при смартфоните. Вярно, джаджата на Humane е по-компактна, но функцията се припокрива с тази на умните телефони, а практичността е под огромен въпрос.

AI Pin е на път да се окаже „мъртвородено“ устройство. Humane успя да привлече над 200 млн. долара финансиране от Силициевата долина още през 2019 г., за да може да развие идеята си и да я представи на пазара. Последният обаче е доста скептичен и дори преди официалния старт на продажбите, компанията вече съкращава 4% от персонала си в началото на януари.

Rabbit R1 – заекът с потенциал

Rabbit от своя страна решава да погледне проблема от друг ъгъл. Те се концентрират върху основния недостатък на смартфоните – огромното количество приложения. За всяко действие вече се изисква отделно такова, което усложнява и забавя работата с телефона. Това е стара критика от различни технологични визионери.

Приложенията за смартфоните бяха създадени във времето, когато мобилния интернет беше изключително бавен, скъп и с малък капацитет. Те са отговор на тези проблеми, като съхраняват голяма част от информацията на самото устройство и се свързват с интернет само за обновяването ѝ. Това беше преди, на теория приложенията сега могат да бъдат премахнати и всичко да бъде достъпно през браузъра. Изградените смартфон екосистеми обаче наложиха тяхното използване.

Rabbit R1 иска да направи приложенията излишни. Устройството комбинира компактен дисплей, въртяща се камера, по един бутон и скролер. Ключовото при него обаче е операционната система, която е ориентирана изцяло към AI и то в такъв модел, който да разбира не само думите, но и действията на хората. Идеята е така да може да се предостави много по-прецизна интеракция между човека и машината. При това много по-бързо от досегашните модели на генеративен AI.

Демонстрацията на Rabbit R1 показва почти моментални резултати и то доста точни. Устройството е в процес на предварителни поръчки и при доста по-достъпна цена от 199 долара. Силата на Rabbit е в тяхната операционна система. Така, дори техният „джобен приятел“ да е просто допълнителна джаджа, която да допълни, а не да замени смартфона, то платформата може теоретично да се използва и за създаването на умен телефон.

Смартфоните отвръщат на удара

Случайно или не, покрай демонстрациите на Humane и Rabbit, Samsung и Google показаха как AI може да бъде вграден още повече в рамките на смартфоните. Новата серия Galaxy S24 демонстрира точно това сливане между изкуствен интелект и умен телефон. Доста експерти са на мнение, че най-ефективното прилагане на AI трябва да се случва повече на фон, вместо да му се поставя извънреден фокус.

Galaxy AI и новата функция на Google Circle to Search правят точно това. Функционалностите на изкуствения интелект се случват заедно със самата дейност на потребителя или надграждат вече съществуващи такива. Circle to Search например интегрира Google Search и Google Lens приложенията и позволява те да се „привикват“ в рамките на трето такова. Така, потребителите работят реално само в една програма, вместо да отварят три.

За съжаление, този подход не премахва самите приложения, а по-скоро оптимизира работата в тях. Тенденцията за сливане на AI и смартфоните ще продължи през тази година и все повече производители ще дават фокус на него. Няма да е изненада, съвсем скоро почти всеки новопроизведен умен телефон да разполага с подобна комбинация от функционалности.

Погледнато от друг ъгъл, нито Humane, нито Rabbit могат да предложат приложение на своите устройства, които да накарат потребителите да заменят смартфоните. Те могат да се разглеждат като специализиран интерфейс към съответните генеративни AI, а останалите възможности са по-скоро бонус. Този подход се оказа неуспешен за специализираните устройства за гласовите асистенти, за които вече почти никой не говори. Rabbit може и да се развие като успешна идея, но по-скоро като операционна система, а не чрез отделна джаджа. Големият проблем ще е убеждаването на производителите да използват тази платформа.

The post Има ли заек в AI шапката appeared first on TechTrends България.

Но за разлика от предишни години, този път акцентът не е върху самите устройства, а върху интеграцията с различните системи на изкуствен интелект (AI). Тя е резултат от задълбоченото партньорство между Samsung и Google, което също дава плодове и в друга насока – софтуерната поддръжка на смартфоните.

AI възможностите не са нещо ново при умните телефони. Те са в центъра на редица иновации при камерите и обработката на снимките от години. От по-скоро влизат и като част от оптимизацията на ел. потреблението и подобряване на издръжливостта на батерията. Гласовите асистенти също бяха интегрална част от смартфоните. Samsung и Google сега налагат следващото ниво на интеграция на интелигентните системи в тези устройства.

AI на фон и в реално време

Ключовите фактори за успешна реализация на AI решения по принцип са няколко – лесна и незабележима работа, такава в реално време и защита на личните данни. На пръв поглед Samsung и Google успяват да покрият всичко това в серията Galaxy S24 в пакет, който носи името Galaxy AI. Първият голям резултат от него е отделното приложение Live Translate. То предлага преводи в реално време, както на гласови разговори, така и тяхната симултантна интерпретация в текст.

Функцията Chat Assist предлага различни и допълнителни методи за улесняване на писането на съобщения. Като тя е допълнена от AI система за преводи на съобщения, имейли и др. в рамките на софтуерната клавиатура на Samsung. Засега тя обхваща 13 езика и го осъществява в реално време. Note Assist в Samsung Notes подобрява организацията на бележките, създава обобщения, шаблони и интегрира и редактира лесно изображения. Transcript Assist позволява да се преобразуват и превеждат гласови записи в текст.

Още от PureView на Nokia, смартфоните вече разполагат със специализирани процесори за обработка на снимки. Този в серията на Samsung Galaxy S24 се казва ProVisual Engine и добавя различни AI функционалности. Те включват основно обработката на кадрите впоследствие. Например при по-високите нива на приближение, алгоритмите изчистват изображенията и там където е необходимо на база на машинно обучение запълват.

Една интересна функция е да се създаде забавен каданс от нормално видео във висока резолюция. Тук AI вкарва допълнителни кадри, на база на съществуващите, които да позволят да се постигне Slow Motion ефекта. Друга е Generative Edit, която представлява лесно едитване на кадрите. Най-вече с премахване на нежелани обекти (или хора) и замяната им с AI генерирано продължение на съществуващия фон.

Плодовете на Google

Не малка част от изброените части на Galaxy AI стъпва на партньорството между Samsung и Google. Най-вече те са базирани и на моделите за изкуствен интелект на интернет гиганта. Но тези възможности са интегрирани почти изцяло само за смартфоните на Samsung. Заедно с Galaxy S24 серията Google представи и една функция, която най-вероятно ще видим и в други Android телефони в близко време.

Това е възможността за заявки за търсене в Google Search в рамките на самите приложения, без да се излиза от тях. Става като се посочи с кръгов жест част от текст, снимки, страница или видео и след това чрез Home бутона се задава това действие. Google наричат тази функционалност Circle to Search.

Досега подобни заявки за търсене ставаха с посочване или правене на скрийншот в рамките на приложението и отваряне отделно на Google Search. Значителното улесняване и опростяване на този процес могат да позволят на технологичния гигант да запази и дори да увеличи трафика към търсачката си. Samsung от своя страна ще демонстрира първа дали тази идея ще даде плодове и за двете компании. Друга голяма новина беше обявено, че цялата серия Galaxy S24 ще получи поддръжка на най-новите версии на Android в рамките на цели седем години. Нещо, което до скоро беше немислимо не само в екосистемата на Google, но и при смартфоните като цяло.

Самите смартфони

Точно това беше специфичното на самата премиера тази година, че самите смартфони минаха на заден план. Samsung Galaxy S24 Ultra по традиция е по-интересния модел. Дизайнът повтаря до голяма степен този от миналата година, но без извитият по краищата екран, с което подчертава заострените ъгли. Корпусът и екраните са подсилени като издръжливост. Дисплеят е голям 6.82-инчов LTPO с 1 440p резолюция и 120Hz опресняване, а батерията е

Galaxy S24 Ultra ще разчита на актуалния флагманския процесор Snapdragon 8 Gen 3 и ще идва само в конфигурация от 12GB оперативна памет. Камерите са 200MP основна и 50MP телефото с петкратно оптично приближение. Към тях са добавени две спомагателни 12MP широкоъгълна и 10MP втора телефото с трикратно приближение. Селфи камерата е 12MP. Конфигурациите започват от 256GB, но и от по-висока цена от 2 849 лева, а 512GB доближава 3 000 лева.

Базовият и плюсовият модели Galaxy S24 и Galaxy S24 Plus идват с по-заоблени краища като дизайн и по-малки екрани. Първият е с почти компактен дисплей от 6.2 инча и 1 080p резолюция. Вторият е 6.7 инча, който запазва разделителната способност от 1 440p, а и двата са със 120Hz опресняване. Другите разлики между тях са в батерията – базовият модел е с 4 000 mAh капацитет, а „плюсовия“ е с 4 900, както и в RAM паметта – Galaxy S24 е с 8GB, докато Plus моделът е с 12GB.

Двата смартфона се отличават от Ultra модела още и в процесора, като те се връщат към Exynos чипсетите на Samsung. Цените започват от 1 799 лева и 2 249 лева съответно, като предварителните поръчки за трите модела вече започнаха в основните телекоми. Доставките се очакват към 31 януари.

The post AI и Google са във фокуса на новите флагмани на Samsung Galaxy S24 appeared first on TechTrends България.

Това е изписано на Единствения пръстен от фентъзи романите на Дж. Р. Р. Толкин „Господарят на пръстените“ и „Хобитът“. Създаден да може да контролира останалите магически пръстени, той притежава изключителна мощ.

Този който го носел бива възнаграден с огромни свръхестествени сили. Проблемът е, че в един момент пръстенът започва да влияе на своя собственик, да го прави зависим от него и в един момент – да го отслабва. Той става притегателен инструмент за власт и сила, както на добри, така и на лоши персонажи. В поредицата на Толкин, главните герои непрекъснато са изкушавани от него. След като става ясно, че който го носи рано или късно губи контрол над пръстена, добрите сили решават да го унищожат.

Развитията в сферата на генеративния изкуствен интелект (AI) от последното десетилетие започват да наподобяват творбите на Толкин. Новата технология постепенно се превръща в Единствения пръстен – обсебваща, изкушаваща с потенциала си, но и с голяма вероятност в един момент да не може да бъде контролирана. Силата, която притежава може да ни отключи невероятно благоденствие или пък да ни заличи като цивилизация.

Битката се разиграва между основните технологични гиганти, някои от най-влиятелните милиардери на планетата, а отскоро включване и на основните държави в опит да регулират AI. Както възможностите на изкуствения интелект тепърва ще се разкриват, също така това ще се случва с опасностите и зависимостите. Дали в един момент няма да сме изправени пред избора да унищожим тази технология преди да е станало късно по подобие на Единствения пръстен или това сравнение просто ще загуби актуалност във времето е един хубав въпрос над който може би е хубаво да се замислим.

Двете визии – Мъск срещу Пейдж

Юли месец 2015 г., милиардерът Илон Мъск празнува 44-ия си рожден ден на парти с около 30 човека. Гостите се забавляват, а рожденикът релаксира до лагерен огън в близост до басейна, заедно с дългогодишният си приятел и тогавашен главен изпълнителен директор на Google Лари Пейдж. В един момент разговорът прераства в яростен спор за това дали изкуственият интелект ще възвиси или унищожи човечеството.

Пейдж излага визия за дигитална утопия в която рано или късно хората ще се слеят с AI. Различните форми на интелигентност (човека самостоятелно, AI с човек или само AI – бел. ред.) ще се конкурират за контрол и една от тях ще излезе победител. Мъск от своя страна го контрира, че ако това се случи ще е краят за нашата цивилизация. Просто защото машините ще ни унищожат.

Пейдж е напълно убеден, че това е посоката, която трябва да се преследва. Той стига дори до крайност, като обижда Мъск на „видист“ – човек, който защитава неприкосновеността на различните живи видове. В контекстът, значението има и друг смисъл, че милиардерът е против технологичният напредък. По-късно, Мъск коментира, че тази обида е „последната капка“ в отношенията между двамата. Спорът толкова се разгорещява, че в един момент всички гости на партито се скупчват около тях.

Първи беше DeepMind

Историята е повече интересна и разказана за първи път в детайли от New York Times. Както и самото щатско издание подчертава, този спор полага основите на последвалата надпревара за контрола над AI, която продължава до момента, но кулминира със скандалите около OpenAI в края на 2023 г. Визията на Пейдж кореспондира с дългосрочните стратегии на технологичните гиганти, които искат да разработят новата технология в затворена среда. Тоест, те единствени да знаят какво се случва, на какво са способни техните AI системи и съответно на кой и колко да предлагат.

Но преди да се стигне до OpenAI, битката между Пейдж и Мъск се пренася към друга обещаваща компания – DeepMind. Основана през 2010 г. в опит да се разработи генерален изкуствен интелект (AGI) или система, която да е равнопоставена и дори да превъзхожда човешкия. Алгоритмите на DeepMind постепенно започнаха да се обучават да играят различни ретро гейм заглавия.

Техният прогрес привлича погледите, както на Мъск, Пейдж, така и на повечето технологични гиганти. Първоначално някои от тях, включително и екстравагантния милиардер стават миноритарни инвеститори. Но в един момент апетитът за DeepMind става прекалено голям. Стига се буквално до аукцион за DeepMind в края на 2012 г., в който участва почти цялата Силициева долина. По-малките окапват бързо, в един момент и Microsoft се отказва. Остават Google и Facebook. Първите предлагат 650 млн. долара, вторите повече, но при по-неблагоприятни условия. Така, DeepMind става притежание на Google, като сделката е финализирана чак през 2014 г.

Близо една година още минава в преходен период, в който старите акционери все още присъстват под формата на етичния борд към AI компанията. Но след като Google напълно овладява DeepMind, този своеобразен съвет е разпуснат след едва една среща през август 2015 г. Технологичният гигант затваря за външни лица последващите действия на екипа на звеното.

OpenAI – резервният вариант

Таймингът е брутален – DeepMind е овладян малко преди спорът между Мъск и Пейдж. Месец след него, Google премахва етичния борд на компанията. Горе-долу по същото време Мъск се среща със Сам Алтман, а през декември 2015 г. последният основава OpenAI, заедно с Илия Суцкевер, Грег Брокман и няколко други големи имена в областта. Милиардерът също влиза в борда на директорите.

Всичко това е форсирано от скоростния и скрит вече напредък на DeepMind и Google. Алгоритмите на новото AI звено успява да победи на древната игра Go световният шампион. Историческото постижение допълнително тласка Мъск да действа със свой аналог на DeepMind. OpenAI влиза в точно тази роля, като е основана първоначално като дружество с идеална цел. В същият момент разработките трябва да са в отворен код, който постепенно да бъде предоставян на всеки желаещ.

Това е визията на Мъск за развитие на AI – прозрачно и контролирано от общността разработване на новата технология. При това от дружество, което не работи за печалба. Осигурените първоначални инвестиции трябваше да осигурят оперативните разходи на OpenAI. През 2017 г. обаче се случват две неща. Първото е, че Мъск е притиснат да намали компаниите, които „надзирава“ и се оттегля от борда на директорите.

Второто е, че OpenAI свършва парите и Алтман намира ново финансиране от Microsoft. Излизането на Мъск от борда развързва ръцете на главния изпълнителен директор и той създава през 2018 г. търговско дружество в рамките на това с идеална цел. Това създава един дуализъм в рамките на OpenAI, който позволява на компанията да преследва печалба, въпреки все още алтруистичната си специфика.

Краят на „дуализма“

Последствията от тези действия са съдбоносни за OpenAI. В рамките на пет години Microsoft се превръща в най-големия акционер в компанията, като е налял над 13 млрд. долара. През това време дуалистичното дружество представя сензацията ChatGPT, както и няколко други съпътстващи платформи като Dall-E и др. Те отварят вратите за т.нар. генеративен AI, в който потребителите могат да създават разнообразно съдържание само чрез задаването на базови параметри чрез текст (или глас).

Microsoft се възползва максимално от това партньорство и започна интеграция на инструментите на OpenAI в своите платформи. AI компанията започна да налага почти пълната палитра от актуални бизнес практики в софтуерната индустрия. Създаде платен абонамент за повечето си функционалности, започна да предлага и допълнителни услуги за корпоративни клиенти.

Всичко това предполага все по-голямото затваряне на OpenAI и преминаването от визията на Мъск, към тази на Пейдж. Накрая, ситуацията ескалира с отстраняването на Алтман и първоначалния бунт на борда срещу него. Microsoft се намесва и де факто предоставя избор – унищожаване на OpenAI с преливането на целия персонал в софтуерния гигант или запазване на обновената визия на компанията. Историята сме я описали по-подробно в нашия разбор от миналата година. Краят ѝ обаче елиминира дуализма в OpenAI, която вече прегръща изцяло ролята си на партньор на Microsoft.

Падна ли последната крепост

Визията на Пейдж изглежда излиза победител за момента. Google, Facebook, Amazon и др. развиват собствени затворени AI модели. OpenAI е в плътната прегръдка на Microsoft и достъпът до нейните постижения ще бъде напълно отрязан за външния свят. За момента това са и основните играчи, които могат да предложат толкова прецизни генеративни AI модели. Които еволюират доста бързо, предвид напредъкът на технологията за последните две години.

Илон Мъск не се отказва лесно и през март 2023 г. основава xAI – поредната собствена компания за развитие на изкуствен интелект. В рамките на шест месеца е пуснат и първия езиков модел Grok, който трябва да бъде аналог на ChatGPT. Той обаче се оказва проблемен и с доста повече „халюцинации“ от основните си конкуренти.

Това е състояние в което, когато AI алгоритмите не могат да намерят отговор на заданието си измислят собствен. Подобни действия може да са насърчаващи за творческа работа, но не и когато такава трябва да е базирана на проверируеми факти. Моделите на OpenAI, Google и другите също не са застраховани от „халюцинации“, но при Grok нещата бяха малко по-екстремни. Все пак постиженията на xAI за половин година са повече от обещаващи и дават поне някаква надежда, че ще има кой да реализира визията на Мъск за развитие на AI.

Генералният AI – истинският единствен пръстен

Формалният повод на борда на директорите на OpenAI да отстрани Алтман може да се окаже ключът към създаването на този Единствен пръстен на изкуствения интелект. Според Илия Струцкевер, главният изпълнителен директор е укривал ключови технически пробиви от останалите, както се е отклонил прекалено много от първоначалната идея на компанията.

В писмо до борда, инженери от OpenAI твърдят, че са постигнали значителен напредък при генералния изкуствен интелект (AGI). Различните езикови модели до момента като ChatGPT могат да бъдат оприличени като по-малките пръстени от поредицата на Толкин. Генералният AI влиза в ролята на Единствения пръстен, който ги контролира. Конкретно за OpenAI става дума за проекта Q* или Q-Star.

Този алгоритъм има за цел да се научи да решава самостоятелно математически задачи. За разлика от останалите модели, при него се изисква достигането на много точен и единствен отговор. Калкулаторите и компютрите решават подобни уравнения от десетилетия, но те извършват само пресмятанията и дават отговора, но не и пътя до него. Формулите и начина за изчисляване досега се подаваше от хора. Q-Star трябва да премахне човешкия фактор. Инженерите от OpenAI твърдят, че новият модел вече решава задачи от основното училище. Тяхното писмо до борда е било изпратено ден преди уволнението на Алтман и се смята за основен катализатор за това решение.

Математическият AI ще е първата голяма стъпка към създаването на AGI, смятат някои експерти. Други отиват по-далеч, като казват, че такива алгоритми вече постигат първите степени на такъв генерален изкуствен интелект. Във всички случаи евентуалното достигане на функциониращ AGI ще доведе до състояние, в което двете визии на Мъск и на Пейдж ще бъдат поставени на изпитание.

Назряващата съпротива

Налагането на изкуствения интелект се смята, че ще доведе до истинска индустриална революция. Някои прогнози дори смятат, че тя ще има значително по-голям трансформационен характер отколкото досегашните. Ефектите от генеративния AI започват да се усещат. Редица държави, сред които Европейския съюз (ЕС), САЩ и Китай започнаха да създават закони, които да регулират новата технология. В същия момент, някои ключови играчи в различни сектори предприемат различни действия ако не да спрат, то поне да направят приемането на AI по-контролиран процес.

Докато ЕС първи скочи в лодката за регулиране на новата технология, то почти също толкова бързо включване на САЩ и Китай може да се каже, че е изненадващо. Брюксел се опитва по типичния си бюрократичен начин да обхване максимално всичко свързано с AI – разработване, прилагане, обучение, данни и др. От друга страна, ЕС тръгва да пречупва своите правила по-скоро в това изкуствения интелект да не се използва за следене, отколкото за това кой притежава контрола над алгоритмите – хората или самите машини. Но поне ограничава до кои системи може да се прилага.

САЩ и по-скоро Белия дом предложиха пътна карта за създаване на ново законодателство, което да обхваща и AI. За момента визията на Вашингтон не е напълно изкристализирана, но практиката досега показва, че най-вероятно ще се действа на парче с множество закони и нормативни актове. Китай също за момента е очертала 24 насоки за AI, които по-скоро обхващат само генеративния изкуствен интелект.

Докато най-влиятелните световни правителства все още се ориентират в посоката на регулациите, компании от различни сектори взимат мерки. Някои като Canon, Adobe и др. създават механизми за разпознаване и дигитално маркиране на AI създадено съдържание. Други като New York Times решават да съдят OpenAI и Microsoft за нарушаване на авторските права при обучението на алгоритмите.

Пълна неподготвеност

Последният пример показва, че законодателствата по света не са готови за AI технологията. Друг е въпросът, че точно авторското право никога не е било коректно адаптирано за иновациите от близо век. Последните големи промени бяха свързани с дигитализацията на съдържанието, но те реално бяха автоматично пренасяне на старото законодателство, което да обхване новите формати. Битката в този сектор ще бъде доста силна, предвид силното лоби и на двете страни.

Желанието за регулиране показва няколко неща. Първо, че светът не е готов да посрещне нарастващата мощ на AI, дори и само тази на „по-малките пръстени“ или езикови модели. Второ, възможността за контрол над алгоритмите също изглежда, че лесно може да се изплъзне от ръцете на човека. Пак говорим за по-простите езикови модели и може само да гадаем докъде могат да се разпрострат възможностите на напълно развит AGI. С което отново се сблъскваме със спора от началото между Мъск и Пейдж. В момента сме поели повече по пътя на втория, но все още не е късно да сменим с този на първия.

The post Единствен AI ще ги владее appeared first on TechTrends България.

OpenAI, която стои зад ChatGPT се опитва да балансира между безкомпромисния бизнес и технологичната етика. Компанията беше създадена именно с тази цел – да предостави мощни AI инструменти за свободно ползване, както и да установява контрол как те се използват. Както и да извади на показ разработките в сферата, които до онзи момент бяха затворени зад вратите на няколко технологични гиганта.

В рамките на няколко дни, OpenAI без разтресена из основи, като главният ѝ изпълнителен директор Сам Алатман беше уволнен от управителния съвет. Малко след това няколко други ключови фигури на компанията, сред които и единия основател също напуснаха в знак на солидарност. Действията на борда бяха посрещнати на нож от основния акционер и инвеститор в OpenAI – Microsoft.

Мотивите и развитието на събитията от 17 до 20 ноември извадиха на показ битката за надмощие между двете лобита в компанията. Едното се опитва да запази максимално достъпна AI технологията, както и да остане вярно на принципите заложени в създаването на OpenAI. Второто е насочено към по-ефективното развитие на бизнеса с нея и превръщането на компанията в печелившо предприятие.

Изненадващата рокада

В петък вечерта на 17 ноември, бордът на директорите на OpenAI обявиха, че освобождават изпълнителния директор на компанията Сам Алтман. Причината е, че той не е бил достатъчно прозрачен в управлението на дружеството пред управителния съвет, което не позволява да се упражнявае ефективен контрол и надзор. В рамките на едно денонощие се появиха информация, че все пак OpenAI са си променили мнението и Сам Алтман ще се завърне на поста си. Но на 19 ноември, бордът на директорите слага точка на всичко и затвърждават решението си за управленската рокада.

„Бордът застава твърдо зад решението да освободи Алтман като това е единственият начин за връщане на OpenAI към прогреса и защитаване на мисията си“, се посочва в писмото на управителния съвет.

Уволнението на Алтман идва като шок не само за цялата IT общност, която следи развитието на компанията. Тя е абсолютно изненадваща и за основния инвеститори в OpenAI – Microsoft. Технологичният гигант разбира буквално минути преди новината да бъде официално оповестена. Софтуерната компания от Редмънд до момента е обявила 13 млрд. долара инвестиции в OpenAI срещу което тя е получила около 49% дял.

Microsoft обаче има много по-голям достъп до разработките на компанията, които се използват за основа на нейните нови AI услуги. Сред тях са генеративните възможности в Bing, Windows и други, които вече се обединяват в платформата Copilot.

Двете лобита

Заради всичко това е обяснимо, защо главният изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела е бил „бесен“ от решението за уволнението на Алтман. Доскорошният ръководител на OpenAI се ползваше с огромно доверие от инвеститори като софтуерния гигант. Той взе и няколко противоречиви решения. Част от тях включват и сделките с Microsoft, както и превръщането на генеративните AI платформи в абонаментни услуги.

Фокусът изцяло към бизнеса и намаляващия такъв към ефектите на технологията обаче не се харесва на другият лагер в OpenAI. Той държи на причината да бъде създадена компанията – тя да позволи едно прозрачно развитие на изкуствения интелект в полза на обществото. Пропастта между двете лобита за първи път се проявява при напускането на Илон Мъск през 2018 г. Милиардерът е сред основните инициатори за създаването на OpenAI като организация с идеална цел. Това се случва отново при битка за надмощие в рамките на дружеството, въпреки че този път нещата минават тихо и подробностите са кът.

Факт е, че година след напускането на ексцентричния милиардер, компанията се трансформира от такава с идеална цел в нормално бизнес дружество. Оттогава започват и основните бизнес трансформации, нови инвестиции, но и пробиви в езиковите модели и GPT енджина.

Връзката на OpenAI с Илон Мъск не е напълно прекъсната. Един от ключовите членове на борда на директорите е Илия Суцкевер, е привлечен от милиардера през 2015 г. като съсновател на компанията. Миналият петък, той е сред хората гласували за оставката на Алтман.

Пъклен план или отмъщение на Microsoft

Ситуацията взима няколко обрата в рамките на последните малко повече от 72 часа. Първият са слуховете, че OpenAI е обмислял да се откаже от решението за уволнението на Алтман. В неделя обаче това категорично е отказано. Веднага след това идва ударът от Microsoft – софтуерният гигант обявява, че предлага работа на Алтман и всички останали служители на компанията, които напуснат.

По времето когато е отправено това предложение подобно намерение са изразили съоснователят Грег Брокман, директорът на изследователската дейност Якоб Пачоцки, отговорникът за оценката за рисковете на AI Александър Мадри и инженерът Шимон Сидор. Така два от тримата съоснователи напускат OpenAI и най-вероятно ще отидат при Microsoft. Ден по-късно в понеделник около 600 служители (от общо 700) на компанията са заплашили с оставки ако Алтман не бъде възстановен на поста си.

Microsoft обяви, че Алтман и Брокман ще се присъединят към звеното на компанията за развитие на AI. Ако OpenAI загуби шест седми от своите служители, софтуерният гигант ще може ако не всички, то да си подбере стабилно количество талант в тази сфера. В същият момент OpenAI няма да продължи да съществува дълго ако бъде редуцирано до 100 човека персонал. Вече започнаха анализи, как големият печеливш от цялата история с AI компанията е изцяло в полза на Microsoft.

Илон Мъск заподозря, че може да има нещо по-пъклено в този план. Той призова борда на директорите ясно да аргументира решението си за освобождаването на Алтман. Дали е така и това е било просто начин за прикрито придобиване от страна на Microsoft или милиардерът се опитва да спаси OpenAI с натиск за завръщане на Алтман ще се разбере след дни или седмици. Когато драмата с компанията бъде окончателно приключена. Скоростното развитие на ситуацията до момента показва, че посоката вече е предначертана и е много вероятно да видим края на OpenAI като действаща и водеща компания в сферата на изкуствения интелект.

Сътресенията в IT индустрията

Достигането на този мрачен сценарий, в който водещата компания в сферата на генеративния AI бъде заличена или обезличена ще върне инициативата изцяло в ръцете на технологичните гиганти. Microsoft ще се опита да привлече цялото ноу-хау, технология и патентни на OpenAI. Софтуерната компания изгради и интегрира цяла палитра от AI функционалности в своите продукти, които са базирани на продуктите на дружеството в което инвестира.

Google и Facebook са другите силни играчи в този сегмент, но OpenAI имаше летящ старт в сферата на генеративния AI. Както и неговите постижения бяха най-видими за потребителите и бизнеса. Илон Мъск създаде компанията xAI, която пусна своя първи продукт в тази сфера и му дава потенциално добро позициониране.

Нито един от тези играчи обаче няма да предоставят бързо, лесно и евтино своите инструменти за доразвиване от трети страни. Каквато беше идеята на OpenAI за изграждане на услуги базирани на отворен код. Те ще контролират входа и изхода на алгоритмите, както и най-важното при генеративния AI – неговото обучение. Настоящият момент може да се окаже закъснял за създаването на нова компания по модела на OpenAI. С което AI революцията ще остане изцяло в обсега на установените технологични гиганти.

Развръзката (обновено на 22 ноември)

Вторник рано сутринта OpenAI обявява, че е постигнала споразумение с различните страни и, че възстановява Сам Алтман на поста главен изпълнителен директор. Покрай него се завръща и другия съосновател Грег Брокман. Бордът на директорите ще бъде променен, като „бунтарите“ Таша Маккъли и Хелън Тонър, както и другия съосновател на OpenAI Илия Суцкевер ще го напуснат. Те ще бъдат заместени от бившия главен изпълнителен директор на Salesforce Брет Тайлър, бившият финансов министър на САЩ Лари Съмърс и съоснователят на платформата Quora Адам Ди’Анджело. Първият от тях ще стане и председател на борда. Новото ръководство ще осъществи и разследване за причините на уволнението на Алтман.

Ако тази развръзка се окаже финална в сагата за OpenAI, то тя ще остави компанията напълно в орбитата на влияние на Microsoft. Новият борд е предоминиращо корпоративно ориентиран, с което бъдещето на технологията на компанията с отворен код ще бъде поставено под въпрос.

Генеративния AI най-вероятно ще бъде предоставен само за бизнеси, които са готови да платят солидни суми, докато Microsoft ще продължи да извлича максимума от иновациите на дружеството. Амбициите на Илон Мъск в областта на изкуствения интелект ще се пренесат в новата му компания xAI. Няма да е изненада ако към нея се присъедини и самият Суцкевер. Самият милиардер поздрави лично Сам Алтман за завръщането му, както и Грег Брокман в социалната мрежа X.

The post Бунтът за контрола над машините appeared first on TechTrends България.