Последното се оказва липсващото парче от пъзела, което най-вероятно ще обърне колата. Изнендващо най-застрашен може да се окаже един от лидерите и гигантите, които прекроява пазара през последните няколко години – Disney. Навлизането на развлекателния глобален мастодонт в стрийминга е на път да се превърне в критична грешка, която дори да коства самостоятелното ѝ бъдеще.

Така, потребителите губят с дяволския избор да плащат като преди, но да се върнат досадните реклами в платформите или да увеличат месечните си цени. Инвестициите в стрийминг съдържание започват да намаляват и да секват, а самите компании са в тежко положение на настоящия си бизнес модел. С две думи, ожесточената надпревара и битка за надмощие в този сектор доведе до постепенно взаимно унищожение.

Пътят надолу за лидерите

Засилената фрагментация доведе до повишаване на цените, след като големите платформи издърпаха своето лицензирано съдържание и започнаха да го предлагат ексклузивно само те. Вместо конкуренцията да натисне цените, тя реално подкрепи повишаването им. Защото производството на съдържание е скъпо начинание и без преостъпването му на външни доставчици, то формира приходи само и единствено от платформата за която е предназначено.

Уникалността е основният коз за продаването му на клиентите. Всичко това доведе до редица мерки от страна на компаниите в повишаване на приходите от абонатите. Едната стъпка е в намаляване на споделените акаунти. Тя трябва да насърчи част от съществуващите клиенти, които не плащат, да започнат да дават пари за достъпа до услугата. Втората мярка е поставяне на евтин абонамент, който обаче се субсидира от задължителни реклами. Третата мярка е повишаването на цените на плановете, които не предлагат реклами.

Логичното последствие от всичко това е отлив на абонати. Netflix отчита няколко големи понижения на потребители през 2022 г., които успява да компенсира с мерките си срещу споделянето на акаунти през 2023 г. Това обаче е временно решение. Disney+ отчете срив от 11 млн. потребителя през второто тримесечие на настоящата година. Най-вече покрай отписване на абонати в съвместното индийско звено Hotstar. HBO Max също губи 1.8 млн. акаунта през пролетта на 2023 г.

Дяволската клауза за Disney

Очакваната консолидация на стрийминг платформите ще трябва да кулминира в пълното придобиване на Hulu от страна на Disney. Собствеността на една от първите подобни услуги премина през редица трансформации през последните няколко години. Компанията беше създадена от няколко от водещи създатели и дистрибутори на видеосъдържание. Disney участваше с 37%, NBCUniversal беше с 33%, а Fox с 30%, като идеята е да няма доминиращ мажоритарен собственик.

Окрупняването на американския медиен пазар промени напълно собствеността. Comcast придоби NBCUniversal през 2011 г. и съответно дела от 33%. Disney купи Fox през март 2019 г. и така, компанията на Мики Маус стана мажоритарен акционер с 67% участие. Докато последната сделка се финализира, двата останали собственика се споразумяват за бъдещето на Hulu. През май 2019 г. Comcast и Disney подписват споразумение, според което втората компания получава оперативния контрол над платформата до края на 2023 г.

От януари 2024 г. Disney има правото да откупи миноритарния дял от 33% на Comcast и така да стане едноличен собственик. В договора е записано, че продажбата ще стане при „справедлива пазарна оценка“. Както и, че минималната обща такава е 27.5 млрд. долара, което означава, че Disney трябва да извади поне 9.2 млрд. долара за да придобие пълния контрол над Hulu. Но има още една дяволска клауза – Comcast може да принуди Disney да изпълни сделката.

С две думи, медийният гигант ще трябва да придобие напълно Hulu, независимо дали иска или не. При това на настояща пазарна оценка, която може да се окаже много по-голяма от минималната. Анализаторите поставят сумата, която Disney трябва да приготви между 9.5 и 15 млрд. долара.

Криза в царството на Мики Маус

Докато часовникът бавно отброява времето за откупуване на Hulu, ситуацията в Disney не е розова. Споразумението с Comcast е направено в навечерието на пандемията, която блокира значителна част от бизнесите на компанията на Мики Маус. Увеселителните паркове стояха затворени месеци наред, редица филми бяха забавени или пуснати директно в стрийминг платформата, като така бяха лишени от приходите от боксофиса.

Пускането и засилването на платформата Disney+ изстреля цената на акциите до рекордни нива през 2021 г. Но оттогава насам, ситуацията е за бърз спад на книжата. Освен това, все още стрийминг платформата е на загуба и гори пари. В рамките на две години от 2021 г. до края на 2022 г., Disney е на червено по това перо с около 2 млрд. долара. Обещанията са, платформата да почне да генерира печалба през 2024 г., което и обяснява агресивната политика за монетизацията ѝ.

На пръв поглед, финансово Disney не е в тежка или проблемна ситуация. За първите девет месеца на финансовата година (приключила на 1 юли) има здравословен ръст на приходите от 8% на годишна основа, спад на нетната печалба от 31%, значителен на кешовите резерви с 46%. Последните са на нива от 5.064 млрд. долара. Тези резултати са постигнати са постигнати повече със съкращения на персонала, отколкото с успешни бизнес начинания.

Истинската криза изниква като добавим в уравнението предстоящата и задължителна покупка на Hulu. Дори да вземем най-ниската стойност от 9.2 млрд. долара, в момента Disney не разполага с тези финансови наличности да плати. Печалбата за следващите месеци няма да е достатъчна да покрие тази сума. Във всички случаи на медийния гигант не му достигат минимум 2 млрд. долара за да може да посрещне този разход. Емитирането на дълг ще е проблем, защото Disney вече има 44 млрд. такъв.

Остава опцията да се продават активи и компанията загатна, че може да действа в тази посока. На прицел е линейната телевизия в лицето на ABC News. Главният изпълнителен директор на Disney Боб Айгър спомена за подобна възможност преди няколко седмици. Но и подчерта, че за момента не е взето окончателно решение дали ще се разделя с линейната телевизия. Неофициално се водят преговори с медийната Nexstar, но се поддържат отворени канали и с други потенциални купувачи.

Пазарната оценка на ABC News варира значително, като някои експерти я посочват в рамките на 4.5 млрд. долара. Според слуховете, Nexstar е готова да плати 5.25 млрд. долара, а медийният магнат Байрън Алън е предложил цели 10 млрд. долара. Ако Disney сключи сделка за над 5 или 6 млрд. долара, то тогава може и да успее да плати за оставащия дял в Hulu. Въпросът е докъде ще стигнат преговорите с Comcast и дали няма да се стигне до наддаване за стрийминг платформата, която да я оскъпи значително.

Спекулации с ябълков вкус

Disney може да намери изход от това затруднено положение по доста по-кардинален начин – чрез продажба на цялата корпорация. Потенциален кандидат за това е Apple. Боб Айгър имаше много близки отношения с легендарния Стив Джобс. Самият ръководител на Disney дори пише в биографията си, че ако не е била кончината на съоснователя на Apple „двете компании можеха да се комбинират или поне да се водят сериозни разговори в тази посока“.

Айгър е човекът зад сделката на Disney със студиото Pixar, което е основано от Джобс, докато той е изхвърлен от Apple. Това подкрепя потенциалните слухове и теории, че в момента медийният гигант е в затруднено положение с понижаващи се акции, за да може технологичния мастодонт да изкупи на по-приемлива цена. В момента Disney има пазарна капитализация малко под 150 млрд. долара. Но към тях трябва да добавим и дългове за още 44 млрд. долара и цялата сума ще набъбне до малко под 200 млрд. долара.

Ползите за Apple са, че те придобиват една от двете най-силни стрийминг платформи в света. Както и огромен капацитет и ноу-хау за създаване на съдържание. Проблемите за гиганта от Купертино идват от увеселителните паркове и другите дейности на Disney, които нямат технологична насоченост. Това може би е най-голямата спирачка пред Apple в придобиването на медийната компания, освен все още високата ѝ цена.

Неизбежното сливане на Disney+ и Hulu, а евентуално и на спортната ESPN, която все още е отделно, ще подсили консолидационните процеси на пазара. Това е много вероятно да доведе и до допълнително поскъпване на месечните абонаменти. Както и на сливане и още по-голямо оптимизиране на бюджетите за съдържание. С което тенденцията, че от стрийминг войните всички губят само ще се задълбочава през следващите няколко години.

The post Стрийминг войните – всички губят appeared first on TechTrends България.

За няколко години, стрийминг пазарът се обърна с главата наопаки. Големите платформи вече са близо дузина, въпреки увеличащавата се конкуренция цените се увеличават. Докато каталогът от заглавия всъщност се свива, вместо и той да нараства. Така, се стига до странната ситуация, в която властването на една или две компании всъщност е било в полза на крайните потребители, а увеличаването на конкуренцията се оказва в тяхна вреда.

Тези развития и последствия обаче не са неочаквани. Още със засилването на стрийминг войните излезе тенденцията, че повишената конкуренция ще доведе до всичко това. Причината е в бизнес моделите на медийните и технологични компании, които просто копират този на платените телевизионни канали.

По този начин, стрийминг пазарът вече заприлича на това, което се беше заканил да убие – линейната телевизия. Ситуацията вече е доста видна в България, след като тук вече навлязоха всички големи играчи – Netflix, Amazon Prime Video, Disney+, HBO Max, Paramount Showtime и др. Освен споменатите последствия, които вече са видими, следващите ще са борбата за всеки абонат, интеграцията на нови и порочни бизнес модели и потенциална консолидация. Всичко това излиза като вследствие на фрагментацията и канибализацията на пазара.

Фрагментацията на пазара

Противно на най-базовата теория за пазарната икономика в случая със стрийминга се оказа, че повечето конкуренция води до повишаване на цените. Наистина може да звучи контраинтуитивно, но донякъде беше предвидено от един от първите ни анализи по темата, но и на TechTrends като цяло от 2019 г. Четири-пет години по-късно, стрийминг войните влязоха в своя апогей. Фрагментацията на пазара е вече налице. Walt Disney, HBO, Paramount и редица други навлязоха на пазара, който беше доминиран основно от Netflix и донякъде от Amazon.

Лидерът продължава да е такъв. Netflix разполага с около 230 млн. абоната, но през 2022 г. отчете първия отлив на клиенти. Disney+ от своя страна бързо направиха 200 млн. потребители, но има спекулации доколко активни са те. Както и немалка част са субсидирани покрай щатските телеком планове на Verizon. HBO Max стъпи по добре утъпканата пътека на HBO Go и заема четвъртото място с около 95 млн. потребителя. Подобна е ситуацията и с ShowTime, които са с малко по-малко абонати – 77 млн.

Големите играчи започнаха да издърпват съдържанието си от конкурентните платформи, за да са ексклузивни за своите услуги. Това коства разнообразието на каталозите на първоначално установените играчи като Netflix. Постепенно това започна да важи за всички, след като всеки дърпа повече съдържание към своите платформи. Много филми пострадаха в боксофисите, защото бяха стриймвани паралелно и в съответните стрийминг услуги.

Инвестициите в ново, също ексклузивно такова за платформите, заваляха като пролетен дъжд. В същия момент бюджетите за филмовите продукции бяха намалени, за сметка на сериалите, които са по-подходящи за новия медиум. Започна борба за всеки по-известен франчайз – възстановяване на стари, както и визмане на нови от игри през книги до дори налудничави концепции, някои успешни, докато други не толкова. Само за сравнение, Netflix удвоява капиталовите си разходи от 253 млн. долара през 2019 г. на 498 млн. през 2020 г. Те достигат пик през 2021 г. от 526 млн. долара, а през изминалата година компанията е принудена да ги свие до 407 млн. долара.

Налетият океан от инвестиции през последните няколко години трябваше да се изплати с абонати, месечни и годишни такси. Фрагментацията на съдържанието доведе до ситуация в която потребителите не можеха да намерят всичко на едно място. Вместо това, те трябваше да подбират за коя или кои няколко платформи да се абонират.

Повече конкуренция = по-високи цени

За да избият големите нови инвестиции, компаниите бяха принудени просто… да вдигнат цените. Очаквайки, че ексклузивното съдържание на каталозите в комбинация с навика и автоматичното подновяване ще задържи абонатите. Вместо това, потребителите започнаха да използват по всякакъв начин различните „вратички“ – споделяне на семейните и обикновените акаунти, 30-дневните авансови периоди и др. Или просто да се отпишат от някои услуги.

Стрийминг платформите и най-вече големите компании зад тях разчитаха на международната експанзия да неутрализира процеса по „канибализация“ на абонатите. Тоест, пренасищането на пазара с услуги, в които нови потребители се привличат за сметка на някой конкурент. Процесите по световното разрастване обаче навлизат в своята заключителна фаза.

Само в България през последната година навлязоха няколко големи услуги. HBO Go беше очаквано ребрандирано в HBO Max, Disney+ направи своя дългоочакван дебют, а отскоро това стори и Showtime на Paramount. Които идват в добавка с наличните вече Netflix и Amazon Prime Video, макар и последните две да нямат пълна българска локализация.

Капанът на рекламите

Потребителската реакция на повишените цени логично доведе до преосмисляне на стратегията. Как да могат да увеличат приходите, без да повишават цените на абонаментите? Отговорът идва от миналото – просто като се добавят планове с включени реклами. Така едно от последните предимства на стрийминг услугите пред линейната телевизия отпада.

Платформите станаха популярни, поради няколко причини. Първата е, че позволяват гледане на съдържанието на поискване – когато можеш и пожелаеш, то е на няколко клика разстояние. Второто е, че преди десет години, когато услугите бяха само няколко, цялото съдържание се намираше на едно място. Третото предимство беше липсата на досадните реклами, а последното е, че като цяло стрийминг услугите са по-евтини от линейната телевизия (поне на Запад, в България разликата е по-малка). Вече две от тези точки са задраскани.

Третата – цените беше ребалансирана. Най-ниският клас абонаменти стана по-евтин, но с вкарани реклами. Плановете без промоции от своя страна поскъпнаха значително. По този начин, потребителите могат да ползват платформите на значително по-ниска и достъпна цена. Проблемът е, че така се премахва едно от предимствата на тезу услуги спрямо линейната телевизия – наличието на рекламите. За да ги махнат, те трябва да платят значително повече. Практиката вече се налага от всички водещи услуги – Disney+ и HBO Max, но и от Netflix. Последната компания дълги години поддържаше политика, в която отричаше рекламите като потенциален бизнес модел, който да приеме.

Неизбежната консолидация

Огромните инвестиции и продължителното време, в които новите стрийминг услуги работят на загуба започват да оказват влияние. Новият бизнес модел може да не доведе до очакваните резултат, като тепърва ще видим какви плодове ще донесе на индустрията. В същия момент изчерпващият се потенциал за лесно привличане на голяма маса абонати от международната експанзия ще превърне този фактор в отрицателен.

Има и друг проблем, с който се сблъскват повечето компании. Някои от тях имат по няколко тематични стрийминг платформи, които се предлагат поотделно на потребителите. Затова следващата голяма крачка е обединяването. Така се оптимизират разходите за промотирането им, както и улесняват избора на потребителите. На теория, корпорациите се надяваха, че ще могат да ги монетизират поотделно, но реално, това не се случва, заради фрагментацията на пазара. Примерите вече са няколко – Paramount+ и Showtime, като потенциално може там да се влее и Peacock Premium. Друга подобна, вътрешна консолидация е интеграцията на Discovery+ и HBO Max.

Тези процеси може и да не спрат дотук. Стрийминг платформите се оказаха тежко изпитание дори за гиганти като Walt Disney. Медийната компания обмисля, няколко хода, с които да монетизира по-добре, както съдържанието, така и самите услуги. Първият е продажбата на Hulu – съвместният проект между Disney и Comcast в отговор на Netflix. В момента се обсъждат „всички възможности“.

През 2019 г. Disney пое контролния пакет на услугата, но две години след това започнаха спекулациите за потенциалната ѝ продажба. Comcast тогава имаше интерес за откупуване на дела на „Къщата на мишока“, но нещата придобиха по-несигурен статут, с връщането на Боб Айгър начело. Дали разпродажбата на стрийминг услуги може да се ограничи само с Hulu също е трудно да се каже в момента, но не е невъзможен сценарий.

Вторият вариант е потенциалното завръщане на лицензираното съдържание между платформите. Ако преди няколко години, гигантите като Disney, Paramount и Comcast решиха да изтеглят своите продукти от конкурентните услуги, за да ги предлагат ексклузивно, то сега нещата имат потенциал да се обърнат. Disney вече лицензира някои предавания на Amazon, но обсъжданията портфолиото да се разшири продължават. Това е още един опит да се монетизира вече изграденото съдържание, което показва, че само с ексклузивни заглавия, сметката просто не излиза.

Една от спецификите на пазарната икономика е, че търси естествения баланс между търсенето, предлагането и намирането на равновесната цена. Това при условия, че конкуренцията е добре развита. За момента при стрийминг пазара ситуацията е точно такава и сега се напасва пазара спрямо реалностите. Въпросът е дали няма да се заличат предимствата на услугата, покрай тези процеси.

The post Стрийминг войните 2023 г. – канибализация на пазара appeared first on TechTrends България.

Експертите на компанията коментират, че стрийминг платформите увеличават своя дял като гледаемост непрекъснато през последните месеци. Което е и причината за задминаването на мастодонта на телевизията – кабелната. Ръст бележат всички ключови услуги – Netflix, YouTube, Amazon Prime Video, Hulu, HBO Max и др.

Но както отбелязахме в нашия предходен анализ, конкуренцията между тях се увеличава, а бизнес моделите вече търпят първите си промени. Които започват доста да наподобяват тези на кабелната телевизия – услугата, на която стрийминг платформите се явяват по-добрата и модерна алтернатива. Отделно, тенденциите за повишаване на цените и признаците за насищане на пазара в САЩ може да покажат значителна динамика през следващите месеци и дори години.

Да задминеш кабела

Стриймингът в САЩ съставлява 34.8% от дневното потребление през юли. Той се превръща в лидер като метод за гледане на видео, като досегашният водач – кабелната телевизия, разполага с 34.4%. Разликата е малка, но тенденцията от последните месеци загатва, че може ситуацията да се запази и през следващите.

Стриймингът увеличава интереса на зрителите с 3.2% спрямо юни, а на годишна база прирастът е 22.6%. Основните платформи запазват и дори увеличават гледаемостта сред американците. Netflix например е с 8% ръст за юли на месечна база.

От своя страна, интересът към кабелната телевизия намалява от юни месец с 2%. По-сериозна е ситуацията при ефирната ТВ, чиято гледаемост се срива с 4%. Най-вече заради финалите на най-значимите спортни събития като баскетболното (NBA) и хокейното (НХЛ) първенства, които приключиха през юни.

Ключовата зима

Този сектор е доста сезонно зависим и лятото обикновено има понижение на потреблението на традиционните медии, като ефирна и кабелна ТВ. Интересното съдържание се пази за есента и зимата, когато е пикът на гледаемост. Това може да проследим и в данните на Nielsen. Има нещо друго – стримийнгът засега показва стабилни тенденции на растеж на месечна база, без да се влияе толкова силно от сезонността. Поне за момента.

Което означава, че тази есен и зима ще наблюдаваме борба за надмощие между стрийминга и кабелната телевизия. Ако първата излезе победител в края на 2022 г. може да положи изцяло нова тенденция за превъзходството на онлайн моделите. От друга страна, точно през зимата започват да навлизат новите бизнес решения при основните стрийминг платформи, което може да доведе до промяна на развитието на пазара.

Завоят при бизнес моделите

В предходния анализ на TechTrends по темата, разгледахме точно завоят, който основните онлайн компании предприемат по отношение на бизнес модела на своите услуги. От декември, Disney въвеждат вариант с реклами на своята стрийминг платформа. Подобен ход се очаква да предприеме и Netflix. Вдигането на цените също е факт от известно време и ще продължи. Така, засилената конкуренция всъщност доведе до точно обратния ефект, който доста хора очакваха.

Проблемът е, че много потребители предпочитат стрийминг услугите заради няколко фактора. Единият е възможността да гледат каквото си поискат, когато могат, вторият е по-ниската цена от кабелната телевизия и третият – липсата на реклами. Последните две предимства започват да избледняват и ще видим дали това ще се отрази на предпочитанията на американските потребители. Затова, тази зима и цялата следваща 2023 г. ще бъде интересна за стрийминг пазара.

The post Онлайн стриймингът вече е лидер в САЩ appeared first on TechTrends България.

В презентация пред медиите, Disney разкриха някои от детайлите, които не бяха известни до момента. До какво съдържание ще имат достъп българските потребители, ще има ли локализация, каква ще е цената тук, както и дали ще се развива локална продукция. От компанията отговориха до известна степен на тези въпроси. Част от отговорите бяха изместени с „очаквайте, по някое време“, а други бяха по-конкретни.

Стартирането на Disney+ ще засили конкуренцията между стрийминг услугите в България, както и ще предложи нова платформа, която да предлагат големите телеком играчи в своите пакети. Това ще е втората сравнително пълноценна подобна услуга, след като HBO Max замени HBO Go през март месец.

Начало с българско изключение

От 14 юни Disney+ тръгва в общо 42 държави от Европа, Близкия Изток и Африка. На Стария континент е обхваната почти цялата Централна и Югозападна Европа. Освен България, платформата стартира в Румъния, Сърбия, Черна гора, Албания, Косово, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, Словакия, Чехия, Унгария и Полша. Всички изброени пазари ще получат достъп до богат каталог с около 2 000 заглавия. Сред които над 900 филма, 600 сериала и 180 ексклузивни оригинални продукции.

Disney+ ще бъде локализиран на почти всички официални езици от изброените държави. Това означава, че те ще получат меню, навигация и субтитри за съдържанието. За три държави, локализацията ще дойде на по-късен етап – това са България, Хърватия и Словения. От медийния гигант не уточниха кога ще бъде готов превода за тях.

Предвид факта, че за всички останали вече такъв е осигурен, то по-скоро при тези три страни има забавяне. Което означава, че може да го очакваме в рамките на следващите месеци. Това е доста по-добре от например българското меню за iOS, за което на Apple им отне само 15 години. Но горчивият вкус, че нашата страна трябва да бъде сред негативното изключение – си остава.

Доста повече конкретика има за цената. За България тя е фиксирана на 7.99 евро на месец (15.63 лева) или 79.99 евро за цяла година (156.45 лева или 13 лева на месец). Потребителите ще могат да създават общо 7 профила с един акаунт и да гледат до 4 стрийма едновременно. Disney обещаха, че ще насърчават развитието на местната продукция, но без да конкретизират в дадени проекти. Тоест, не може да се каже дали компанията вече работи или само се оглежда за подобно съдържание.

Чудовищен каталог

Още когато обявиха Disney, че ще разработят собствена стрийминг платформа беше ясно, че основното ѝ предимство ще е огромното и силно съдържание, което тя ще може да предлага. Медийният гигант разполага с едни от най-доходоносните поредици и студиа в света като комикс вселената на Marvel, „Междузвездни войни“, анимациите на Pixar и самите класически продукции на Уолт Дисни.

България ще получи наравно с останалите държави в региона достъп до богатия каталог с около 2 000 заглавия. Сред които над 900 филма, 600 сериала и 180 ексклузивни оригинални продукции.

За България е потвърдено, че всички хитови продукции ще бъдат налични от 14 юни. Включително и тези, чиито премиери са в момента. Като например сериите „Оби Уан Кеноби“ по „Междузвездни войни“ и MoonKnight от Marvel. Към тях добавяме документалните филми на National Geographic – The Rescue и Free Solo, както и много други от популярната програма.

Засилена конкуренция

Дебютът на Disney+ в България е част от глобалната стратегия на медийната компания за бързо разрастване на платформата и достигане на лидера Netflix. Това ще доведе не само до засилване на конкуренцията в световен мащаб, но и до подобна ситуация на локалния пазар.

В България, за момента едни от най-силните позиции има HBO Max, като услугата се предлага в пакет от всички големи телекоми. Тя замени автоматично HBO Go и така се запази вече изградената абонатна база. HBO Max започна в страната с местна локализация, като стъпи до голяма степен на вече създадената такава от предходната платформа. Докато Disney+ не създаде подобна база с данни в България, това ще бъде едно от главните предимства на техния конкурент. Netflix и Amazon Prime са другите големи платформи, които оперират в страната, но и те не разполагат с локализация на български език.

В глобален мащаб, Netflix отчете първия си спад на абонати и очаква тенденцията да се продължи към средата на 2022 г. Експанзията на Disney+ в същия период най-вероятно ще скъси разликата в пазарния дял между двете услуги. Както и ще ги направи като най-големите и популярни в света.

The post Disney+ стартира в България, но без локализация appeared first on TechTrends България.

Факторите затова са доста и натрупани през последните няколко години. Основният е един – навлизането на ключови и големи играчи в стрийминга на глобално ниво. Disney+ и HBO Max първо пробиха в САЩ, а сега си проправят път в Европа и други основни пазари. Първата ще дебютира в България през юни, а втората вече е налична на родния пазар.

Силно негативната перспектива, която Netflix признава за следващото тримесечие може да се превърне в трайна. Което поставя стрийминг платформата в тежко изпитание. Проблясъци, като създаването на силни международни хитове, като „Игра на калмар“, не успяват да компенсират достатъчно настоящата тенденция.

Отлив на абонати

В периода янаури-март, Netflix отчита отлив на 200 хил. абоната. Макар, това да е капка в морето от 221.6 млн. потребителя, това е първото нетно отписване на потребители в историята на платформата от 2007 г. насам. В предишни години имаше спад на абонатите в ключови пазари като САЩ, например. Те обаче, бяха компенсирани с ръст в други региони, които са с потенциал за растеж.

Отливът на щатските потребители беше и най-първичния сигнал, че засилената конкуренция при видео стрийминга ще се окаже най-големия проблем за Netflix в дългосрочна перспектива. Той вече е факт на глобално ниво, след като компанията споделя в своя финансов отчет за първото тримесечие на 2022 г., че очаква задълбочаване на негативната тенденция през второто.

Прогнозата на Netflix за периода април-юни е, че ще загубят още 2 млн. абоната. Това е десет пъти повече от отчетените през първите три месеца на годината. Оправданието на Netflix е, че става дума за комбинация от фактори – силна конкуренция, инфлационен натиск, покрай пандемията и сега покрай войната в Украйна и др. Спадът съвпада, като тайминг, с пускането на HBO Max и Disney+ на повече пазари в Европа и по света. Предвид разпределението във времето, може смело да предположим, че отливът на абонати ще продължи през цялата година.

Последиците

Подобно на всяка една онлайн платформа, потребителите на Netfix са нейния основен ресурс. Другият е съдържанието, което се предлага, за да се привлекат и задържат абонатите. На база на тях се крепи целия бизнес модел. Затова и финансовите резултати зависят пряко от представянето на тези два сегмента.

За момента, отливът на абонатите на Netflix ще окаже влияние само върху темпът на растеж на приходите. През първото тримесечие, компанията отчита увеличение на годишна база от 9.8% на постъпленията или 7.868 млрд. долара. През същия период на 2021 г. приходите са били само 7.163 млрд. долара, но са се увеличили с впечатляващите 24.2% на годишна база. В рамките на цялата 2021 г. този растеж се свива през 19% и 16%, а от началото на 2022 г. вече сме свидетели на 9.8%. Очакванията са, когато абонатите се свият с 2 млн. през настоящото тримесечие, постъпленията да останат в рамките на ръст от 9%.

По този начин, Netflix ще е „имунизирана“ от негативни тенденции при паричните потоци поне още известно време. Това се постига благодарение на силния растеж през последните години. Не се очакват и краткосрочни сътресения при нетната печалба. Тя остава в рамките на 1.597 млрд. долара и маржът (съотношението ѝ с приходите – бел. ред.) е 25.1%. В сравнение със същия период през предходната година той е 27.4%.

Дългосрочният ефект ще бъде негативен, въпросът е кога той ще започне да влияе върху Netflix. Както и ще видим какви мерки ще предприеме компанията, за да компенсира или неутрализира тези тенденции.

Новата фаза на стрийминг войните

Тенденциите, които очертахме при разширяване на платформите HBO Max и Disney+ се затвърждават. България заема своето скромно място в тази нова фаза на стрийминг войните, като част от тази експанзия. Резултатите вече са видни, поне за Disney+, която през първото тримесечие добавя около 15 млн. нови абоната до 130 млн. Платформата на медийния гигант ще се появи в България през юни и тенденцията на ръст очакваме да продължи.

HBO все още не е обявила своите абонати за първото тримесечие на своята услуга HBO Max. В края на 2021 г. те са били в рамките на 73 млн. потребителя. Автоматичното преливане на абонати от HBO Go към Max ще доведе до доста рязко увеличение през първото полугодие на 2022 г. Възможно е дори, да доближи и дори да задмине тези на Disney+.

Стагнация има при платформата на Apple TV+, която продължава да разполага с около 20 млн. потребителя. Ситуацията е с сходна, макар и с минимален ръст при Hulu. Услугата все пак е под шапката на Disney и е вероятно в един момент да бъдат прелети в единна система.

Всичко това, в комбинация с намаляващите абонати на Netflix най-вероятно ще доведе до изравняване с някои от основните конкуренти. Най-отчетливите за момента са платформите на силните медийни гиганти – HBO и Disney. Битката ще е за всеки потребител, като след година-две може да видим как надпреварата ще се пренесе към съдържанието и след това – към цените.

The post Началото на края на доминацията на Netflix appeared first on TechTrends България.

Какво съдържание работи и за каква аудитория в Netflix е може би най-добре пазената тайна в развлекателната индустрия. Технологичната компания от време на време открехва вратата и пуска информация за някои от най-успешните си продукции. Но без да имаме сравнителна база, тези капчици от данни, не могат да бъдат използвани за по-задълбочен анализ, предвид океана, който се формира от платформата.

През последните месеци, Netflix публикува своя седмичен списък с най-гледаните продукции на платформата си. Използвайки тези трохи, Лукас Шау и Ясуфуми Сайто от Bloomberg се опитват да наредят по-голямата картина или най-малкото – да очертаят основните тенденции. Анализът им включва около 8 месеца следене на тази класация и събиране на данните съобщени от компанията за това време. На тяхна база те достигат до следните заключения.

1. Доминацията на ТВ шоутата

Най-очевадната и очаквана тенденция е, че ТВ продукциите, които се предлагат в Netflix са и най-гледани. В рамките на месец февруари те формират около 75% от времето, в което потребителите прекарват. Според екипа на Bloomberg те са около 10 млрд. часа срещу 3.2 млрд. на филмовите продукции.

Причините за това са няколко. На първо място, сериалите и предаванията са много по-дълги като сумарно време, в което потребителите прекарват спрямо филмите. Затова, едно такова заглавие привлича осезаемо количество часове спрямо еднократен холивудски блокбъстър.

На второ място е, че в повечето случаи те са направени да покрият по-голяма аудитория. Този фокус на повечето ТВ продукции не е случаен, тъй като телевизията е обичайният медиен канал на масовия потребител. Пренасянето му в онлайн стрийминга е логически ход, заради лесния начин за разпространение.

На трето място е наличието на редица разпознаваеми предавания и сериали, които са утвърдени от десетилетия. Затова, правата за франчайзи като „Приятели“, „Семейство Симпсънс“ и др. са ключови за стрийминг платформите.

2. Животът на един Netflix хит е 2 седмици

Когато Netflix започна със своите продукции чрез сериала „Къща от карти“ тя пусна за гледане целия първи сезон накуп. Този модел беше възприет от Amazon Prime Video, но не и от платформите на традиционните играчи, като Disney, HBO и доста от другите нови такива като Apple и др. Те все още предпочитат да пускат „на час по лъжичка“ или в случая по епизод на седмица.

Подходът на Netflix създава голям интерес към продукциите им, но той бързо се изпарява. Според данните на Bloomberg, пикът на един техен хит продължава около две седмици. Традиционната премиера на продукциите на компанията е петък. Интересът е висок през първите дни, а най-високите стойности се достигат обикновено до края на следващата седмица или на около десетия ден. След което имаме спад.

3. Английският скоро няма да основен език

Предвид факта, че Netflix стартира ударно в англоезичния свят е очаквано, че повече време, потребителите прекарват в гледане на продукции на считания за универсален език по света. Глобалната експанзия на платформата и необходимостта от създаване на локално съдържание е на път да промени тази тенденция.

Според данните събрани от Bloomberg, около 10 млрд. часа се падат на английско съдържание, а около 3.2 млрд. – на чуждоезично. Тук, трябва да направим едно уточнение, защото анализаторите имат предвид произведени чужди продукции, като Squid Game, например. В някои случаи те имат своите локализирани на английски версии, в други – не. Netflix инвестира силно в развитието на подобно съдържание, за да може да пробие на големи, но с доста местни особености, пазари.

Второ уточнение – разглеждания период включва пиковия интерес към Squid Game, който се превърна в световен мегахит. Експертите в САЩ поставяха под въпрос тази, иначе логична, стратегия. Анализът на Bloomberg показва, че тя дава плодове, макар и изкривените данни покрай Squid Game. Но същевременно демонстрира, че продукт извън Холивуд може да стане хит в Netflix и да обърне тенденциите за гледаемост в Netflix.

4. САЩ доминира, но с условности

Американските продукции все още доминират платформата с 16.3 млрд. часа. Южна Корея е втора за този период с 4.3 млрд. часа, като тук освен Squid Game попадат и други шоупрограми, предназначени за местната аудитория. Великобритания е трета с 2.2 млрд. часа. Испания, Колумбия и Мексико, формират испаноезичните продуктии са четвърти, пети и осми съответно. Любопитно е шестото място на Полша с 845 млн. часа гледания.

Това показва, че САЩ и Южна Корея можа да са най-забележими за момента, но Европа е друг голям и ключов пазар за Netflix. Навлизането на двата ѝ основни конкурента там – Disney+ и HBO Max ще е от ключово значение през настоящата година и следене за тенденциите в този сектор.

5. Бразилия – универсалният ключ

Успехът на една продукция не е гарантиран на нито един пазар. Може дадено шоу да е хит в САЩ, но никъде другаде. Или пък германските програми да се оказват интересни за Индия. Намирането на универсална формула, както казахме е мечта за всеки продуцент на ТВ съдържание, която важи по същия начин и за стрийминга.

Екипът на Bloomberg намира една държава, която се припокрива с успешните продукции. Каквото хареса нейната аудитория, обикновено става глобален хит в класациите на Netflix. Това е Бразилия. Самите анализатори коментират, че може да е просто съвпадение или наистина, бразилските потребители да са като огледало на световните нагласи.

6. Хитовете в Топ 10

В общата класация изненади за първото място няма. Това е Squid Game, като южнокорейският сериал се превърна в истински феномен през втората половина на миналата година. Той се задържа 19 седмици в Топ 10 на най-гледани продукции в Netflix за разглеждания от Bloomberg период.

Следват основно чуждестранни програми. Hometown Cha-Cha-Cha е втори с 16 седмици, следван от Carinha de Anjo и др. Две програми са само английски – Maid и Red Notice в Топ 10 за осемте месеца. Важно е да отбележим, че това не е класацията по общо часове гледания, а колко пъти съответната продукция е била сред първите 10 на Netflix за седмицата.

Капка от океана

Направената извадка от Bloomberg е наистина една капка от океана. Единствено Netflix разполага с пълната информация за най-гледаните продукции през последните години и има по-пълна картина за тенденциите при себе си. Тя показва, че дори и с малко данни, може да се сглоби доста добра обща картина и да се очертаят някои основни направления на развитие.

Представете си да разполагате с много повече. Например на кой епизод потребителите се отказват или направо на коя минута. По колко пъти паузират, дали алгоритмите за препоръки работят и какъв процент ги последват. Дали гледат всичко накуп или на части, като последното Netflix твърди, че се случва. Netflix разполага с най-мощния аналитичен инструмент, с който доскоро телевизиите не разполагаха. Затова не се изненадвайте, ако скоро Netflix ще знае по-добре и от вас самите какво ви се гледа.

The post Netflix и нагласата на стрийминг потребителите appeared first on TechTrends България.

Това е леко разочароваща новина за местните потребители. Двете платформи започват да стават ключов елемент в разпространението на ново съдържание от Холивуд, като зад тях са едни от най-влиятелните студиа в Щатите. Немалко филми вече дебютираха паралелно на голям екран, но и в споменатите стрийминг услуги.

Този ход беше форсиран най-вече от затварянето на киносалоните покрай коронавирус пандемията. Стратегията е противоречива в Холивуд. От една страна, киносалоните са изправени пред допълнително свиване на приходите, заради липсата на ексклузивно излъчване. От друга – редица високоплатени актьори взимат процент от продажбите на билети, което също удря по техните доходи. Вече има и съдебни дела, които се водят между студиата и холивудските звезди.

Отлагането в Източна Европа

Поетапното пускане на стрийминг платформите в различните географски региони е продиктувано от няколко фактора. Първият са авторските права за различните продукции, които са включени в тях. Следващите са технически – това са наемането и запълването на сървъри, които да обслужват съответния регион, както и локализирането на езиците в съответните страни.

Източна Европа и България не са сред големите приоритетни пазари на американските медийни компании. Те бяха заложени във втората половина от плановете за експанзия на HBO Max и Disney+. Първата платформа не обяви причината за отлагане, а само, че услугата ще бъде достъпна в България през 2022 г.

По-интересна е ситуацията с Disney+. Стрийминг системата беше планирана да бъде пусната в Източна Европа през 2021 г. През цялата година, трябваше да има поетапно навлизане в различни държави от региона. Предвид малкия размер на българския пазар, презумпцията беше, че ние щяхме да сме накрая – към последното тримесечие на годината.

В края на август беше обявено, че навлизането на Disney+ в Източна Европа се отлага за лятото на 2022 г. Причината е, тривиална – медийният гигант приоритизира по-апетитните пазари в Азия и Южна Африка пред нашите. Walt Disney има частично присъствие в тези региони и компанията иска да го засили. Говорим за пазари, като Япония и Тайланд например.

Няма официално потвърдена информация за това, колко ще струва Disney+ и HBO Max в България. Засега индикациите са, че ще се търси „конкурентна цена“, но без по-голяма конкретика. Засега първата струва около 8 долара на месец (под 14 лева) и 80 долара на година (135 лева съответно). HBO Max варира от 15 до 7 долара на месец, в зависимост от продължителността на абонамента.

Стрийминг войните в активна фаза

Доминацията на Netflix е към своя логичен край. Най-голямата стрийминг платформа вече се ориентира към гейминга в стремеж да предостави по-различно преживяване и услуги. Предимството ѝ е, че тя е налична в над 190 държави. Подобно, голямо разпространение има конкурентът Amazon Prime Video.

Ситуацията е по-различна за Disney+ и HBO Max. Те нямат все още този географски обхват, но зад тях са огромни библиотеки от съдържание. Освен това, те са собственост на Walt Disney и Warner Bros, които са водещите холивудски студиа. Решенията за хибридно излъчване на новите филмови продукции, демонстрира желанието да засилят своите стриймиинг платформи.

С увеличението на географския им обхват, Disney+ и HBO Max ще увеличат своите потребители значително и шансът Netflix да остане на върха се смаляват.

The post HBO Max и Disney+ отлагат с година влизането си в България appeared first on TechTrends България.