Европа усеща последствията от това доста силно. Независимо от все още високия ѝ икономически, социален и технологичен статус, Европейският съюз (ЕС) така и не успя да изгради собствени дигитални платформи. Търсите нещо в интернет – минава през американския Google. Пазарувате нещо онлайн, шансът да разчитате на щатския Amazon или китайския Alibaba е огромен. Социалните мрежи са почти изцяло американски – Facebook, Instagram, WhatsApp, LinkedIn и др., с китайското изключение TikTok.

Идеята за стриктни технологични регулации циркулират от десетилетия от двете страни на Атлантическия океан. Под някаква форма са правени опити за налагане на по-стриктен контрол, като Microsoft влезе в ролята на опитно зайче от началото на 21 век. Google, Amazon, Apple и Meta останаха дълго време извън полезрението на регулаторите и изградиха истински технологични империи.

Вариантите за налагането на по-стриктен контрол над тях бяха няколко. По-болезнения включваше и физическото им разцепване. ЕС първо засили защитата на личните данни чрез GDPR през 2018 г., а от тази година влизат и първите по-големи регулации, свързани точно с технологичните гиганти. В тази роля влиза Законът за цифровите пазари (DMA). Комбинацията между двете, заедно с някои чисто пазарни тенденции може да доведат до пълна трансформация на интернет и дигиталните технологии. Като например преобръщане на представата ни за мрежова неутралност.

„Пазачите“ на глобалната мрежа

ЕС разделя технологичните компании на две категории в новия DMA. В едната са гигантите, които са концентрирали в себе си прекалено много пазарна власт, а в другата – всички останали. Първите са обозначени като „пазачите“ на глобалната мрежа или т.нар. gatekeepers. Брюксел ги посочи и поименно кои са те – Alphabet (Google), Apple, Amazon, Microsoft, Meta (Facebook, Instagram и др.) и ByteDance (TikTok). Те предоставят „ключовите“ услуги онлайн и е почти невъзможно да бъдат заобиколени с алтернативни такива.

Подходът на Европа е на хартия изключително прост – пазачите или технологичните гиганти трябва да могат да позволят на конкурентите да пускат услуги, приложения и продукти в своите екосистеми. А не да ги ограничават, независимо дали говорим за косвени, прикрити или открити рестрикции.

Доста примери могат да се дадат. Apple да позволи инсталацията на приложения на iPhone и iPad от магазини, различни на App Store, както и разплащания, които не са Apple Pay. Meta да позволи изпращане на съобщения между различни платформи, които не са ограничени само до нейните Messenger, WhatsApp или Instagram DM. Google и Amazon ще трябва да прекратят практиката си да бутат резултати от търсения на техни услуги и продукти, за сметка на конкуренти.

Другият ключов момент е опазването на личните данни. Тук, ЕС надгражда вече съществуващата регулация GDPR, като налага строги правила на технологичните гиганти как да съхраняват информацията на своите потребители. По-важното – затягат се правилата за споделянето или продаването на личните данни между компаниите. От години, гигантите имат сключени споразумения помежду си да използват информацията на потребителите.

Отваряне вместо разделяне

Новият закон на ЕС създава нова практика, вместо да се търси разделяне на компаниите с монополни възможности, те да бъдат задължавани да се отворят доброволно за конкуренцията. Ако не го направят, тогава Брюксел ще ги принуди със солени глоби, които могат да достигнат до 20% от глобалните приходи на дадения нарушител. Всичко звучи перфектно на хартия, но за прилагането на практика, тепърва ще видим дали ще има подводни камъни.

Идеята на ЕС контрастира от призивите от преди няколко години на различни политици, включително и американски, че IT гигантите трябва да бъдат разцепени. Някои от предложените решения предвиждаха например Google да раздели бизнеса си на такъв за търсене и такъв за онлайн реклама. Същото трябваше да се приложи за Meta, само че в сегмента на социалните мрежи.

На теория, така ще се позволи на технологичните гиганти да запазят настоящите си бизнес модели и платформи. Но няма да се възползват от господстващото си положение да потискат по-малките конкуренти. Както ще се опазят личните данни на потребителите, а самите те ще получат и по-голям избор при ползване на дигитални продукти и услуги.

Първите резултати

На първи прочит моментните резултати тръгват в тази посока. Като всичките технологични гиганти започват да правят промени в своите услуги, платформи и екосистеми. Apple пусна специални ъпдейти за iOS, App Store и браузърът Safari, с които те да отговарят на изискванията на ЕС и DMA. Това включва допълнителни настройки за поверителност и управление на личните данни. Но най-вече алтернативни методи за разплащания в екосистемата на гиганта и създаване на други дигитални магазини. Нещо, което Apple дълги години не позволяваше да се случи.

Подобен ход прави и Google, като напълно преработва своите системи. Включително и чувствителните за него резултати в търсачката и работата с личните данни на потребителите. Последните също са във фокуса на ByteDance и TikTok, но от популярната социална мрежа не дават толкова широко обяснение, какво точно са променили. Сходни са действията и на Amazon, както като взети мерки, така и като конкретика.

Meta от своя страна, предостави „избор“ на потребителите. Технологичният гигант предложи две опции на абонатите си – да ползват услугите безплатно с реклами и пълния пакет ползване на личните данни или да си платят за абонаментен пакет, за да не се ползва тяхната информация и да не получават промоции. Сред другите промени са нотификации към потребителите на различните платформи, дали искат да свързват акаунтите си между отделните услуги.

Недоволство и от двете страни

Технологичните гиганти не се съгласиха толкова лесно на промените. Те наляха само през 2023 г. над 100 млн. евро в лобиране срещу DMA, от които 40 млн. евро се падат на водещите 10 компании. След неуспеха им на ниво ЕС, те се обръщат към правителството на САЩ в отворено писмо за намеса. Допълнително подкрепени от няколко американски сенатора. Администрацията на президента Джо Байдън изпрати две писма с изразена „загриженост“ за предстоящите регулации в Европа, но само дотам.

САЩ също разглеждат няколко варианта за налагане на по-стриктни правила над технологичните гиганти. По-радикалните идеи включваха разцепването на компаниите на парчета, нещо, което Вашингтон е правило преди с железниците, телекомите и петролните дружества. Други се опитват да адаптират европейския DMA и дори са внесени няколко версии в Конгреса, но за момента те не са задвижени.

Като цяло, САЩ успешно преписа част от правилата наложени от GDPR на своя почва. Това беше и едно от условията Вашингтон и Брюксел да продължат споразумението за трансатлантическото споделяне на потребителските данни. Което се води жизнено важно за оперирането на технологичните гиганти на Стария континент. Затова и очакванията, че САЩ ще приемат нещо в духа на DMA са ако не големи, то значителни.

ЕС обаче не се впечатлява толкова от начина по който „пазачите“ се отнасят към новите правила. Дни след влизането в сила на DMA и обявените промени от технологичните гиганти, Брюксел веднага погва три от тях. Европейската комисия (ЕК) започна разследване на Apple, Google и Meta, че не са спазили духа на регулациите. Първите две налагат някои ограничения при отварянето на екосистемите си, а последната, заради привидния избор – „плати или се съгласи“. Разследването ще продължи поне до началото на следващата година.

По-драстичната трансформация

Двете ключови европейски регулации GDPR и DMA започнаха да удрят сериозно по бизнес модела на технологичните гиганти, а и не само. След като десетилетия наред онлайн компаниите разчитаха на продаване на личните данни или на продукти, чрез по-добре насочена реклама, сега трябва да търсят промяна. Защото ползването на персоналната информация става все по-труден и скъп процес.

Последните години започна налагането на т.нар. абонаментен бизнес модел. В него, достъпът до повечето функции е затворен зад месечна такса. Той е основен за стрийминг услугите, като Netflix, но все повече се налага навсякъде в дигиталния свят – от игрите, през бизнес решенията, дори до социалните мрежи. За последните е достатъчен примера с Meta и „плати или си съгласен“, наложен като мярка за покриване на критериите на DMA. Но той става основен бизнес модел на ребрандираната социална мрежа X (бившият Twitter), след като Илон Мъск я придоби. Това се случва с почти всички платформи – YouTube, услугите на Google и Apple, Amazon Prime реално е такава и не включва само стрийминг.

Технологичните гиганти започнаха и силна борба срещу всички методи, които заобикалят техните практики. Google тръгна на нож срещу адблокърите, Disney и Netflix – срещу споделянето на акаунтите. YouTube забавя връзката и видеата, ако се ползват адблокъри. Скоро интернет ще бъде разделен на две части – платен и безплатен. Като първият може да бъде и по-бърз, предвид възможността на големите умишлено да забавят връзката. Което ще повдигне въпросът дали в мрежовата неутралност да не бъдат включени и технологичните гиганти. Защото сега, според нея само телекомите и интернет доставчиците трябва да предоставят равнопоставена скорост на връзката. Големите онлайн корпорации показват, че имат същата сила, въпреки, че нямат собствена инфраструктура

Телекоми на нисък старт

Последният елемент в новите регулации всъщност са самите телкоми. От години те се опитват да убедят ЕС, че големите интернет компании трябва да плащат за инфраструктура. Инициативата е позната като Fair Share, като все повече се среща вече и като Fair Contribution. Операторите не се отказаха от нея, като дори покрай DMA ще се опитат да се възползват от фокуса на Брюксел срещу технологичните гиганти.

Досега ЕС отхвърляше идеята, защото създава предпоставки за нарушаване на мрежовата неутралност, както и за повишаване на цените на дигиталните услуги в Европа. Налагането на абонаментния бизнес модел, в комбинация с новите регулации обаче започват да накланят везните в полза на операторите.

Телекомите в момента подготвят конкретни мерки как да може да се финансира изграждането на инфраструктура в Европа. В духа на DMA те призовават, големите „пазачи“ или платформите с най-голям трафик да плащат допълнително за мрежите. Финализирането на точните предложения от страна на телекомите се очаква през това лято. Но това ще бъде поредния ъгъл на атака срещу технологичните гиганти и потенциално допълнително стягане на регулаторната примка около тях.

The post Европа срещу технологичните империи appeared first on TechTrends България.

В края на март Европейският парламент и Съвета на Европейския Съюз достигнаха до финална версия на Закона за цифровите пазари (DMA), предложен миналата година от Европейската комисия. Дискусиите между трите основни институции бяха над 8 часа и сега остава неговото окончателно гласуване. След което той ще влезе в сила в рамките на шест месеца.

Паралелно, ЕС работи и по изграждането на вратички за технологичните данни и техния обмен със САЩ. Брюксел и Вашингтон са постигнали до предварително споразумение за обмена на информация. Сделката поставя на изпитание предходната регулация в Европа – Главната директива за опазване на личните данни (GDPR) и решението на съда на ЕС за предходното подобно споразумение за нелегитимно. Това отваря потенциални вратички, за заобокалянето на регулациите на Стария континент.

Новият проектозакон

Първо да разгледаме с няколко думи какво представлява новия проектозакон DMA.  Чрез него, технологичните гиганти и основни платформи ще бъдат обозначени като „пазачи на информацията“ (gatekeepers). По този начин те ще бъдат разграничени като компании със значително, ако не и монополно влияние, в съответните сегменти и ще носят по-голяма отговорност за действията си. Така се развръзват ръцете на ЕК по-бързо и лесно да започва разследвания срещу тях и да може по-лесно и по-строго да ги санкционира.

За подобен „пазач“ ще се смята всяка компания от технологичния сектор, която разполага с пазарна капитализация от поне 75 млрд. евро и/или годишен оборот от 7.5 млрд. евро. Те трябва да предоставят „основни платформи за услуги“ и продукти, като социални мрежи, чат приложения, браузъри и др. с поне 45 млн. месечни крайни и 10 хил. годишни бизнес потребители в Европа.

Под ударите на DMA ще попаднат основните световни IT гиганти и те ще бъдат подложени на по-стриктни регулации, сред които предоставяне на технически съвместимости с по-малки конкуренти, по-лесна интеграция помежду си и др. например, възможността за свободен избор на бразуеър, интернет търсачка или гласов асистент. Сред другите примери дадени от ЕК са предоставяне на лесна възможност за обмяна на съобщения, файлове и видео между различни малки и големи чат платформи. Обратната съвместимост е ключова за постигането на това, включително и между различните социални мрежи. Последното ще бъде разработено на по-късен етап, уточняват от Брюксел.

Бързо прилагане

Основен фокус ще бъде и опазването на личните данни. Това ще става, като например вече няма да може лесно да се извлича информация от трети страни без изричното съгласие на „пазачите“ за предоставянето на насочена реклама.

Последните също така, ще носят и съответната отговорност за това и за нещата, които се случват на техните платформи. DMA ще позволи на ЕК да налага санкции до 10% от глобалните приходи за предходната финансова година и 20% при повторни нарушения. В случай на систематично неизпълнение, Брюксел може да    им забрани да придобиват други компании за определен период от време.

Докладчикът по DMA за ЕП Андреас Шваб от Европейската народна партия (ЕНП) коментира, че целта на новия проектозакон е да позволи бързата реакция и действия в случай на нарушаване на антимонополните рамки в ЕС.

„От сега нататък, големите IT компании ще трябва да прилагат правилото за справедлива конкуренция в интернет“, коментира евродепутатът Шваб. „Освен това, законът няма да засегне малките компании, които да иновират“.

Новата вратичка

Само преди месец, медиите и потребителите в интернет заляха с информацията, че Meta ще спре дейността на Facebook и Instagram в Европа. Като причината беше, че компанията няма да може свободно да трансферира данните на европейските потребители в САЩ и те трябва да останат в рамките на Стария континент. Така е описано в GDPR и вече европейските съдилища осъждат практиката на Meta за подобен обмен на данните, защото противоречи на директивата.

През февруари, технологичният гигант използва тази „закана“, като институционален натиск върху регулаторите от двете страни на Атлантическия океан, за да може да позволят заобикалят настоящите регулации. Именно това се готви в предварителното споразумение между САЩ и ЕС. Сделката беше обявена миналата седмица между щатския президент Джо Байдън и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

За момента споразумението носи името Транс-атлантическа рамка за опазване на личните данни (TADPF). Тя има за цел да реши проблемът създаден от налагането на GDPR и решенията на европейските съдилища за отмяна на досегашния договор за обмен на информация. Идеята е да се постигне компромис и САЩ да започнат да налагат някаква частична регулация по опазване на личните данни, които да са близки до тези на европейските. За начало, Вашингтон ще трябва да създаде специализиран съд по тези въпроси. Основната пречка е дали това трябва да бъде изрично записано в щатското федерално законодателство или не.

ЕС се опитва да изтъргува обмена на данни срещу вдигането на митата за продажба на стомана и алуминий, породени от спора между авиогигантите Airbus и Boeing. До голяма степен TADPF има потенциал да създаде вратичка за технологичните гиганти да заобикалят GDPR, дори и това да е частично. За момента е обявена само рамка и няма влязло в сила окончателно споразумение. Но показва, че Брюксел работи в тази посока, което е породено от натиск на IT компаниите над администрацията във Вашингтон.

The post Европа затяга технологичните регулации, но и подготвя вратички appeared first on TechTrends България.