Именно като мрежови вендор Huawei все още държи стабилна позиция на лидер на глобалния пазар. Според специализираната консултантска фирма Dell’Oro, китайският гигант все още запазва първата позиция и има стабилна преднина пред останалите. Проблемът е, че влиянието му извън Китай намалява, както и цялостния му пазарен дял. Добрата новина е, че засега отстъплението е малко и в зависимост от ситуацията, може да не последва останалите рискови бизнеси.

На крилете на 5G

Предварителните оценки на Dell’Oro показват, че пазарът на телеком оборудване нараства със 7% на годишна база и вече е достигнал прага от 100 млрд. долара обем. Това е ръст от близо 20% спрямо размерът му през 2017 г. Основната причина за това е повишеното търсене на технологии за безжична комуникация и увеличените инвестиции на мобилните оператори в модернизирането на мрежите си по стандарта на 5G.

Консултантите отбелязват, че растежът все пак е по-слаб от очаквания. Това се дължи най-вече на ефектите от пандемията и забавеното разгръщане на мрежите от пето поколение.

Любопитното е, че Китай отговаря за 26% от целия пазар. Това е и причината, китайските вендори да са големите печеливши до момента в развитието на 5G мрежите. Просто местния пазар дава достатъчно поръчки за Huawei и ZTE, независимо, че извън него ситуацията е коренно различна.

Лидер в отстъпление

При глобалните продажби тенденциите се запазват. Основните седем вендора, контролират 80% от поръчките. Huawei запазва лидерската си позиция през 2021 г., но делът ѝ спада от пика постигнат през 2020 г. от близо 30% на 27%. Dell’Oro не дават разбивка по точни приходи, но може да заключим, че покрай ръста на целия пазар, ако има спад при тях за китайската компания, то е незначителен.

Nokia и Ericsson са с изравнени позиции с малко под 16% пазарен дял. Важната тенденция тук е, че финландската компания губи минимални позиции, докато шведската – печели. Движението и при двете обаче е незначително на фона на целия сегмент.

ZTE възвръща нивата си от 2017 г., като както ще видим по-надолу – най-вече на китайския пазар. Местните телекоми разпределиха поръчките за двата свои вендора и така запазиха техния бизнес непокътнат.

Без китайският фактор

Споменахме, че Китай отговаря за една четвърт от световните доставки на телеком оборудване. Ако извадим азиатската държава от уравнението, разпределението между вендорите се променя драстично. Nokia и Ericsson са лидери с по 20% дялове, докато Huawei е трета с 18%.

ZTE пропада на седма позиция, зад останалите компании. Това показва, колко зависими са станали двата китайски производителя от местния си пазар. Въпросът е, като процесът по модернизация към 5G в страната се забави, какво ще се случи с тях. Голяма е вероятността те да поемат телеком доставките в Русия, която в момента е под ударите на огромни санкции, заради войната в Украйна.

Huawei има все още стабилни позиции в други държави. България е една от тях, като два от трите оператора използват основно нейно оборудване за активната си мобилна мрежа (RAN). Това са „Виваком“ и „Йетел“ (Yettel) или ребрандирания наскоро „Теленор“. Модернизацията при тях вече преминава от софтуерна (по технологията DSS) към хардуерна. Тоест, вече се добавя активно 5G оборудване. Доказателство за това е лидерската позиция на „Виваком“ в класацията на Ookla за най-бърза мобилна мрежа, а и България е номер 1 в Европа по скорости на мобилните услуги от пето поколение.

За момента няма официална информация какво оборудване използват двете компании. По неофициална и все още непотвърдена такава от източник на TechTrends, става дума за продукти на Huawei. Ако това е вярно и САЩ решат да подновят натиска върху страната за изваждане на китайските компании от мобилните мрежи, ситуацията няма да бъде много розова. Но, ако фокусът на Вашингтон се задържи около Москва, тогава този казус ще бъде изместен на заден план.

The post Huawei отстъпва на пазара за телеком оборудване, но все още е лидер appeared first on TechTrends България.

Истинският акцент обаче дойде по време на презентациите, когато така, между другото, телекомът обяви, че ще инвестира общо 780 млн. лева в подмяна на мрежата си до 2024 г. Сумата е внушителна, като представлява близо две трети от приходите на компанията за миналата година. Тя ще се използва за пълна подмяна на мрежата, което ще позволи съвсем скоро „А1 България“ да разгърне напълно самостоятелна 5G мрежа в страната.

Мащабни инвестиции

През 2020 г. и 2021 г., операторът е вложил 46.5 млн. лева за модернизация на инфраструктурата си към пето поколение. От тях 4.7 млн. лева са дадени само за лиценз на честотите в 3.6 GHz. Сумата беше увеличена с малко, след като регулаторът организира търг за разпределението на този спектър след агресивната намеса на „Виваком“.

Плановете на „А1 България“ за следващите три години са наистина мащабни. Според Красимир Петров, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в компанията, до 2024 г. инвестициите в инфраструктура ще достигнат внушителните 780 млн. лева. Не беше уточнено дали това включват вложените средства на телекома в страната през годините и пускането на 4G.

Беше потвърдено, че „А1 България“ реално ще предприеме пълна подмяна на мрежата си до 2024 г. Опорната инфраструктура ще бъде изцяло модернизирана до 5G стандарт, което от своя страна ще позволи да се изгради самостоятелна (SA) услуга от пето поколение. Последното означава, че всички компоненти в инфраструктурата ще бъдат по този стандарт и няма да има зависимост от 4G елементи.

През август „А1 България“ обяви, че е избрала два доставчика на оборудване – Nokia ще поеме радиорелейната мрежа (RAN), докато Ericsson ще отговаря за опорната част.

Покритие и 5G надпревара

За момента, телекомът е осигурил 5G покритие от 50.3% от населението, като са включени 75 града и курорти. За 2022 г. намеренията са обхватът на новата услуга да достигне 67.2% от населението. За разлика от другите два оператора, „А1 България“ разчита изцяло на физическа модернизация на мрежата – тоест на подмяната на активното оборудване.

Това дава по-добри резултати при скоростите и капацитетите спрямо DSS технологията, която се ползва от „Теленор България“ и „Виваком“. В същото време последните два могат да използват по-голямото покритие на своята 4.5G мрежа, за да предоставят услуга от пето поколение.

„Не използваме DSS, защото може да използваме 100MHz лента в 3.6GHz спектър. Това е повече от колкото другите оператори разполагат общо в останалите спектри“, коментира Красимир Петров и уточни, че DSS се ползва единствено за тестове в централата в София.

„Не използваме DSS, защото може да използваме 100MHz лента в 3.6GHz спектър“ Красимир Петров, A1 България

Той допълни, че за да може да споделят досегашните честоти с 3.6GHz операторите, които разчитат на DSS трябва да инвестират в нова инфраструктура с базови клетки, които да излъчват на тези вълни. С други думи – физическата модернизация на мрежите е неизбежен процес и засега другите два оператора просто го отлагат във времето. Това дава добър начален старт за „А1 България“ в дългосрочната надпревара за 5G.

Очакванията на индустрията са скоро „Виваком“ да поеме по този път на постепенна пълна подмяна на мрежата. На ниво група беше прието, че ще се разчита изцяло на оборудване на Nokia, както за RAN, така и за опорна мрежа.

Красимир Петров от „А1 България“ коментира, че телекомът има планове за използване на другите определени честоти за 5G – в 700MHz и 26GHz. Там нещата зависят от регулатора – кога ще бъдат освободени, какви ленти ще бъдат предоставени на операторите, както и колко ще струват.

Дронове от БАН

Споменатият дрон за доставка е разработен от Института за космически технологии и изследвания към Българската академия на науките (БАН) съвместно с „А1 България“. За навигация и сигнал за управление се използва 5G мрежата на оператора. Предимствата на мрежата от пето поколение е, че предоставя непрекъсната връзка без забавяне и това осигурява на безпилотния апарат безпроблемно да му се увеличи радиуса на действие.

Според Красимир Петров от „А1 България“ така може да се осигури пробег от стотици километри. Професор Димо Зафиров от БАН обясни различните концепции за използването на дронове в бъдеще – от индустриални приложения до пренасянето на товари и лични транспортни средства. На изложение бяха показани и различни безпилотници – разработени от българския институт. Те включват от малки дронове с удължен пробег до сравнително средни такива с добра товароносимост.

Минутка за продукти и услуги

Доставеният iPhone 13 беше в основата на представените продукти, на които „А1 България“ акцентира по време на семинара. От 8 октомври, компанията вече предлага всички модели от новите смартфони на Apple, които ще идват във всичките налични разцветки. Допълнително, операторът ще ги продава в пакет с бързо 20W зарядно, което вече не влиза в оригиналния комплект. Цените започват от 1 189 лева за iPhone 13 Mini и надминават 2 000 лева за iPhone 13 Pro Max. Като става дума за 128GB версии и с двугодишен договор A1 Unlimited Ultra.

Телевизионната платформа Xplore TV вече ще е налична през приложение за умни телевизори на Samsung и LG. Работи се по версия за Android, а вече тя е възможна за достъп през онлайн браузър.

Михаил Семерджиев, старши мениджър „ICT услуги“ в „А1 България“ направи обзор на различните приложения за киберсигурност. В него беше включено и сътрудничеството с Acronis, което беше обявено през пролетта.

По-интересни бяха примерите за Интернет на нещата (IoT), които телекомът вече е разработил за различни клиенти. Сред тях са решение за следене на качеството на въздуха за Столична община. Подобен проект, само че за потреблението на минерална вода в Казанлък. Телекомът представи и системата за умно сметосъбиране, както и как една община е спестила 50% от разходите си по това перо.

The post „А1 България“ ще подмени цялата си мрежа до 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Засилените санкции срещу китайските производители, могат да накарат Пекин да започне да изгражда собствени такива. Тогава, вече ще навлезем в напълно разделен свят, който ще гравитира около две екосистеми. Последното изречение е пререфразиран цитат на Бьорйе Екхолм, главен изпълнителен директор на Ericsson. Той дава просторен коментар за изданието LightReading, в който вижда, че Китай може да бъде силен конкурент, ако 5G или 6G технологиите се разделят.

Установените редица стандарти при мобилните технологии от пето поколение намаляват шансовете този разлом да се случи сега. Но шансовете за появата му при 6G ще се усилват с всяка една година, през която отношенията между САЩ и Китай са ледени в международните отношения. С което и формирането на две напълно различни екосистеми от технологии, устройства и софтуер.

Не за първи път

Екхолм припомня, че не за първи път ще имаме няколко различни стандарта за комуникационните системи в отделните части на света. При 2G и 3G имаше изградени два такива – CDMA и GSM. Първата е популярна в САЩ, Русия, Китай, Канада, Великобритания, Австралия, Индия, Япония, Бразилия и др. Втората основно в Европа – Франция, Испания, Финландия, Швеция, България, Италия и др. Като в много държави, основно от първата група има оператори, които ползват и двете технологии.

Устройства съвместими със CDMA например не бяха съвместими с GSM мрежи и обратното. За хората, които са внасяли мобилни телефони от САЩ преди повече от десетилетие най-вероятно си спомнят за тези дребни подробности. Като най-добрия случай се налагаше разкодиране на устройството.

Интересното е, че Китай още тогава е пробвала да изгради собствен стандарт – TD-SCDMA, която е 3G мрежа. Бавната работа по технологията я обрича на провал. Първата мрежа трябваше да стартира през 2005 г., като през 2006 г. е обявено, че това ще бъде основната 3G система, която ще се ползва в Китай. Реалноста се оказва друга, като тестовете ѝ започват едва през 2008 г. Година по-късно е пусната окончателно от China Mobile и успява до края на годината да достигне над 1 млн. абоната. Освен в Китай тя намира ограничено ползване в Никарагуа от един от операторите там.

През същата 2009 г. е взето решение да се лицензират не един, а три стандарта за 3G. Целта е явно да се развият ударно китайските мобилни мрежи. Две години по-късно LTE технологията за 4G е възприета като единна за страната. С което родната китайска TD-SCDMA остава в историята.

Ефектът на 6G

Преди 10 или 20 години различните стандарти в мобилните технологии обхващаха само няколко типа устройства. Мобилните телефони, които станаха масови едва с навлизането на 3G и нишови такива – като телефоните в колите и др. Подобна ситуация при 5G и още по-важното при 6G ще има много по-големи последици.

Ефектите наистина ще доведат до разцепване на технологичния свят, защото все повече „неща“ ще бъдат свързани с безжична връзка. Концепции като умни градове, домове, фабрики и цялата Индустриална революция 4.0 се базира на новите безжични технологии. Така, при отделни стандарти, наистина ще се формират две екосистеми от връзка, устройства и дори софтуер. Всички те ще изграждат икономическият, социален и дори военен потенциал на една страна.

Китайският потенциал

Главният изпълнителен директор на Ericsson Екхолм предупреждава за нещо друго. Китай разполага с много силен развоен капацитет в областта и вече работи усилено по 6G. Стандарти тук още няма и ако се стигне до изграждането на различни такива, азиатската държава може да се окаже неочакван лидер.

„Независимо от силните инвестиции в 5G в САЩ, е все по-малко ясно дали една Западна екосистема, ще може да се сравнява с огромния развоен потенциал в Азия – особено в Китай“, коментира Екхолм. Той подчертава, че това технологично превъзходство, вече донякъде е факт.

„Независимо от силните инвестиции в 5G в САЩ, е все по-малко ясно дали една Западна екосистема, ще може да се сравнява с огромния развоен потенциал в Азия – особено в Китай“ Бьорйе Екхолм, Ericsson

Причините са сложни. Капиталът доскоро и все още е доминиращо в САЩ и Западните държави, но потребителите в Азия са незаобиколим фактор. Особено, когато говорим в дългосрочна перспектива.

В развойната дейност също се забелязват притеснителни тенденции. Huawei и ZTE са доста напред в 5G патентите и особено първата компания, която държи различни ключови стандарти. Nokia и Ericsson са в неизгодна позиция в това отношение и все още имат някои технологични трудности или системите им не са толкова ефективни.

Единствената причина в момента Huawei да не доминира напълно пазара са санкциите на САЩ. Европейските държави все повече преминават от китайския вендор към европейските си аналози. „А1 България“ например, обяви че е избрала Nokia и Ericsson за своите доставчици при модернизацията си към 5G. Решението обхваща всички бизнеси на Telekom Austria Group в региона.

Страх от фрагментация

При едно разделение, ще имаме различни екосистеми. Това е неизбежно, заради естеството на новите технологии и тенденциите, които ще поставят 5G и ще се развият с 6G. Екхолм от Ericsson се опасява не толкова за оцеляването на компанията, която ръководи, колкото за възможностите, с които ще разполага екосистемата на Запада.

„Ще бъде ли Западната екосистема достатъчно голяма или ще изпитваме затруднения в разработката и налагането на технологиите“, това е въпросът, който Екхолм задава в материала на LightReading.

„Ще бъде ли Западната екосистема достатъчно голяма или ще изпитваме затруднения в разработката и налагането на технологиите“ Бьорйе Екхолм, Ericsson

Санкциите за момента дават някакъв резултат. Те неутрализират Huawei и до някаква степен ZTE. В същия момент печелят време на западните компании, най-вече Ericsson и Nokia да наваксат със своите разработки. Както и да могат да подпишат различни договори с ключови доскорошни клиенти на китайските вендори.

В момента в който Китай реши, че може да бъде технологично самостоятелен, тогава нещата ще се променят. Това зависи от много фактори. Включително и развитието на технологиите за производство на чипове. Когато Китай може да произвежда от-до всички иновации, тогава ще имаме и бързи стъпки към самостоятелна стандартизация. Което може да бъде пагубно за Европа и САЩ.

The post 6G може да разцепи технологичния свят appeared first on TechTrends България.

Изборът е направен на централно ниво от Telekom Austria Group (TAG) – компанията-майка на българския оператор. Тези доставчици ще се използват освен в България, така и в Сърбия, Хърватска и Словения. Решението да се ползват два вендора следва тенденциите и насоките на Европейския съюз за диверсифициране на производителите на телеком оборудване. Освен това, то централизира и оптимизира разпределението на доставчиците за звената на TAG в региона.

Кой какво ще прави в България

А1 България“ ще разпредели модернизацията на своята мрежа и изграждането на 5G инфраструктура по следния начин. Nokia ще отговаря за доставката на радиорелейно оборудване (т.нар. RAN) или казано по друг начин – на базовите станции. Опорната мрежа ще бъде изградена от Ericsson. Досега, Nokia беше основният доставчик и в двата компонента на „А1 България“. В много по-малка степен участие имат и други доставчици, като Cisco, Ericsson и ZTE.

Изборът на шведския вендор за „А1 България“ бележи връщането му на местния пазар. Преди десетилетия, когато телекомът беше „Мобилтел“, той разчиташе на Ericsson почти изцяло на него за своето оборудване. Впоследствие, компанията премина основно към Nokia, а шведската компания почти не разполагаше с бизнес в страната.

Изборът на финландците не беше изненада, след като TAG ги беше вече посочила за основен доставчик в основния си пазар в Австрия. Първите 5G тестове и настоящите разширявания се осъществяваха основно с оборудване на Nokia.

Добавката на Ericsson е логична, заради останалите пазари в региона на TAG. Шведският вендор е основен в изграждането на досегашната 4G инфраструктура в Словения, Сърбия и Хърватска, както за опорната, така и за радиорелейната. В трите държави ще се преразпредели по същия начин, както в България. Nokia ще поеме RAN мрежата, докато опорната ще премине при Ericsson.

5G надпревара

Договорът е важен за „А1 България“, тъй като компанията започва да разгръща модернизацията към 5G. Операторът разчита изцяло на подмяната на активното оборудване на настоящите клетки и потенциално разкриването на нови базови станции в развитието на новата услуга. Другите два телекома, предпочетоха хибриден подход, при който настоящата 4.5G мрежа се модернизира по софтуерен път да предоставя 5G връзка, както и засега в по-малка степен на подмяна на физическата инфраструктура.

Контрактът е важен и от друга гледна точка. Той показва, че за да има пълна физическа подмяна на мрежата, трябва да се сключи подобен договор поне с един вендор. Другите два телекома прибягват до хибридния подход, заради зависимостта си от Huawei. Китайският доставчик все още е обект на санкции от страна на САЩ. Цялата радиорелейна мрежа на „Виваком“ е дело на Huawei, докато при „Теленор“ освен нея, китайският гигант е правил и опорната.

The post „А1 България“ изгражда 5G мрежата си с Nokia и Ericsson appeared first on TechTrends България.

Идеята не се обсъжда само от българското ръководство на „Виваком“, но в случая идва от собственика United Group. Балканският телеком конгломерат иска да следва политика, която съвпада с тази на САЩ. Този стремеж не съвпада с ползването на оборудване на китайски вендори от най-голямото ѝ дъщерно дружество. Huawei е обект на санкции от страна на Вашингтон, което обаче не ѝ пречи да увеличи своя пазарен дял в световните доставки на телеком оборудване до 31%.

Постепенна подмяна

За подмяната на мрежовата инфраструктура говори председателят на борда на директорите на United Group Николас Статопулос пред агенция Reuters. Според него, това може стане постепенно, като „Виваком“ премине към някой от одобрените от САЩ доставчици. Основните такива са Nokia и Ericsson, но и Samsung.

„Постепенното преминаване към оборудване, което е одобрено от САЩ е правилният подход и точно такъв обмисляме да предприемем“, коментира Статопулос пред Reuters.

„Постепенното преминаване към оборудване, което е одобрено от САЩ е правилният подход и точно такъв обмисляме да предприемем“Николас Статопулос, United Group

Той признава, че това все пак е скъп и трудоемък процес, който отнема време и пари, за да се извърши. Любопитното е, че United Group ще търсят потенциално държавно финансиране или поне помощ, за да заменят Huawei в мрежата на „Виваком“.

„Не можем да пренебрегнем желанията на САЩ, но в един идеален свят е нормално да получим финансова помощ за подмяната на инфраструктурата, тъй като това ще ни коства милиони долари“, допълни той. Статопулос не навлиза в детайли откъде точно трябва да влезе подобна финансова инжекция – дали от българското или американско правителство. Отделно, „Виваком“ не е единствения в United Group, който ползва Huawei, Telemach в Словения също разчита на китайския вендор за мобилната си мрежа. Българският оператор, просто е най-големият в групата.

По пътя на промяната

Споменаването на държавни субсидии, за подмяната на оборудването на Huawei с такова на друг производител е интересен подход. Най-малкото, защото United в момента наливат милиони евро във „Виваком“ за да подсилят неговите позиции във фиксирания пазар с придобиването на малки независими оператори. Отделно, телекомът е в процес на поетапно ребрандиране, което също коства пари.

Добрата новина, както за United Group, така и за „Виваком“, че от българските телекоми, компанията не е с най-голяма зависимост към оборудване на Huawei. Операторът използва китайския вендор само за радиорелейната си мрежа (т.нар. RAN), в която се включват базовите станции, клетките и безжичните системи. Опорната мрежа, системите по управление и съхранение са на други доставчици, най-големите сред които са Nokia и Cisco.

Работата в посока на подмяна на оборудването може вече да е започнала. В началото на март „Виваком“ смени своя главен технически директор, като поста вече заема унгарецът Андраш Пали. Той има голям опит с развитие на мобилни мрежи по света, като една от спирките му е словенския Telemach Mobil, който е част от United Group. В съобщението при представянето му се споменава, че той „ще допринесе за надграждането на технологичните постижения“ на компанията. Назначението му е ключово и идва само седмица преди изказването на Статопулос.

5G неволите

Не така стоят нещата при „Теленор“, които в България (а най-вероятно и в целия регион) разчитат изцяло на Huawei. Тяхната мрежа е изградена из основи от едноименния норвежки гигант през 2014 г. и беше подменена напълно с китайски системи. Тогава, това им излезе близо наполовина на цената на решенията на конкурентите, но сега ги забавя в разгръщането на 5G.

„Теленор“ все още не е пуснал подобна услуга от пето поколение. Причината е, че за да стане това, трябва или да закупи 5G системи на Huawei или да подмени цялата си мрежа. „Виваком“ предприе временно решение – тя използва настоящата си 4.5G, за да предостави услуги от пето поколение, чрез технологията DSS. Недостатъкът на този подход е ограничения брой устройства, които я поддържат, както и с една идея по-слабите възможности, спрямо чиста 5G мрежа.

„А1 България“ нямат такива главоболия, като разчитат основно на оборудване на Nokia и в по-малка степен на ZTE. Затова, операторът пусна чиста 5G мрежа с нови базови станции през декември.

Поглед към борсата

В разговорът си с Reuters, Николас Статопулос разкрива малко повече за потенциалните дългосрочни планове на United Group в региона. Конгломератът се превърна в истински балкански телеком гигант в рамките само на две години.

Идеята е целия този впечатляващ актив да се използва, за да може United Group да излезе на борсата като публична компания. Това е изходния сценарий, който обмисля мажоритарния собственик на групата – британския инвестиционен фонд BC Partners.

„Мисля, че първично-публично предлагане е най-вероятния изход за нас, защото няма много други публични компании в Европа, като United Group“Николас Статопулос, United Group

„Мисля, че първично-публично предлагане е най-вероятния изход за нас, защото няма много други публични компании в Европа, като United Group“, коментира Статопулос. Той не дава повече детайли, като например, коя би била потенциалната борса, на която групата ще може да дебютира.

Групата разполага с оператори и медийни компании в осем държави от Югоизточна Европа – България, Сърбия, , Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватска. Само преди дни беше обявена за приключена сделката с гръцкия оператор Forthnet и така тя получава достъп и до пазара в южната ни съсдека.

Присъствието ѝ в нашата страна е най-голямо, след като United Group придобиха най-големия по приходи телеком „Виваком“ и най-голямата медийна група – „Нова броудкастинг груп“. В нея влизат, ефирната „Нова телевизия“, кабелната „Канал 3“, каналите, сайтовете и радиата покрай тях, онлайн конгломерата „Нетинфо“, както добавяме впоследствие и печатните издания на „Телеграф“.

The post „Виваком“ обмисля да премахне Huawei оборудването от мобилната си мрежа appeared first on TechTrends България.

Резултатите са повлияни най-вече от разгръщането на 5G и то в определени големи пазари. Разпределението на вендорите при поръчките в тези ключови региони, реално предопределят и дяловете на основните играчи. Китай например, основните доставчици са китайските Huawei и ZTE, откъдето идва техния ръст през 2020 г. В САЩ и Великобритания, както и други държави близки до Вашингтон разчитат повече на Nokia и Ericsson.

Повече за големите

Целият пазар за телеком оборудване увеличава приходите си със 7% на годишна база през 2020 г. Това показват предварителните резултати на изследователската фирма Dell’Oro. Huawei увеличава пазарния си дял от 28% на 31%, воден най-вече от мащабното разгръщане на 5G в Китай. Азиатската държава инсталира 500 хил. базови станции през 2020 г., което е впечатляваща цифра.

От тази технологична експанзия на Китай най-голям печеливш е Huawei, но не е единствен. В по-малка степен, договори по тази линия печели ZTE, което обяснява и увеличението на дела ѝ от 9% на 10% през 2020 г. Трите китайски телекома също така сключват договор още с Ericsson, до голяма степен, за да покаже държавата, че не подкрепя само местни компании.

Във финансовите отчети на шведския производител се споменава, че ръста му през миналата година се дължи до голяма степен на контрактите в тази държава. Ericsson също така увеличава пазарния си дял от 14% на 15%. Това не се дължи само на китайския пазар, защото шведският вендор спечели и доста договори и в други държави през 2020 г.

Nokia не успява да капитализира достатъчно от растежа през миналата година. Пазарният дял на финландския производител пада от 16% на 15%, като се изравнява със своя шведски конкурент. До голяма степен това се дължи на загубата на китайските договори, които от своя страна са вследствие на технически проблеми.

По-малките вендори и митът за Huawei

5G технологията изненадващо или не, оказва негативно влияние на по-малките играчи. Голямата четворка взима пазарен дял от 71% през 2020 г., спрямо 67% от 2019 г. Надеждата, че изгряващи компании, като Samsung ще могат потенциално да заемат вакуума, който може да остави Huawei при затягане на санкциите в световен мащаб, за момента не се материализират. Европа обмисля, частичното или пълно блокиране на китайските вендори, като политиката на САЩ в тази посока, засега се запазва непроменена.

Китайският гигант има потенциал да продължи доброто представяне. Не само, заради втората вълна от 5G инвестиции в местния пазар, но и за все по-голямото сътрудничество, което компанията разработва с Русия. То не опира само до доставка на телеком оборудване, което беше сключено през 2020 г., но и до развойна дейност и договори с корпоративни клиенти. Дали ZTE също ще се ориентира в тази посока е все още отворен въпрос.

Тенденциите за 2021 г.

Изминалата 2020 г. даде по-колебливо начало за 5G, но покрай пандемията имаше по-голямо натоварване на мрежите, което подкрепя идеята за модернизация и увеличаване на капацитета им. Затова втората половина на изминалата година се компенсира почти напълно.

Dell’Oro са оптимисти за новата 2021 г. Телеком пазарът се очаква да продължи да расте, като очаквания темп е между 3% и 5%. Дали тенденциите за играчите ще се запази е друг интересен въпрос. Това ще важи от обема на инвестиции на Китай в 5G, както и от цялостната политика на САЩ, Европа и други свързани региони към Huawei и ZTE. Доста държави и телекоми изчакват модернизацията на мрежиите си, докато не се изяснят обстоятелствата около двете компании. Причината е, че те са основни доставчици на доста оператори в Европа, включително и в България, особено Huawei.

The post Huawei засилва лидерството си при телеком оборудването през 2020 г. appeared first on TechTrends България.

За пълното ѝ прилагане в рамките на Стария континент все още е далеч, но показва, че тя постига все повече подкрепа в региона. Меморандумът за разбирателство е препоръчителен документ, в който обещанията са препоръчителни, както и няма конкретни срокове за изпълнението им. По подобен начин, България се присъедини към инициативата на САЩ – „Чисти мрежи“ през миналата година.

Той е важен показател, че концепцията намира все повече подръжници в Европа, което може да промени начина по който се изграждат мобилните мрежи в региона. Както и да пренареди пазара на доставчиците на телеком оборудване.

Какво е Open RAN

Ако трябва да се раздели телеком инфраструктурата на няколко компоненти, то един телеком обикновено разполага с три такива – опорна (backbone) мрежа, радиорелейна (RAN) и системи за цялостно управление (MANO). Към тях може да добавим и центровете за данни, но специфичното при тях е, че те са по-гъвкави откъм доставчици за изграждане.

Вендорите за оборудване на RAN, MANO и опорната мрежа са доста ограничени като количество. В повечето случаи системите на един доставчик не винаги са съвместими с тези на друг. Поради тази причина телекомите имат два варианта за работа – да използват един производител за цялата мрежа или да ползват два-три, но по един на компонент. Възможно е да има повече доставчици, но те да отговарят за доста по-незначителни периферни продукти.

Например в България опорната мрежа и MANO-то на „Виваком“ са изградени основно от Nokia, докато RAN-ът – от Huawei. Последният е единствен доставчик на „Теленор“, а „A1 България“ ползва почти изцяло решения на Nokia, като с малки изключения (на определени компоненти или обекти) ползва ZTE и Ericsson.

На хартия Open RAN е проста концепция – тя предвижда използването на отворени стандарти за цялата радиорелейна мрежа. По този начин един оператор лесно може да замени един доставчик с друг, без да се налага да прави цялостна подмяна на системите по различните базови станции. Open RAN има и друг елемент – той включва и софтуерна платформа, което помага да се виртуализират части от мрежата.

Казано по-просто, ако даден оператор използва тази технология и първоначално е избрал доставчик на оборудване А, в по-късен етап, може да добави без проблеми доставчик Б или да замени изцяло всичко с производител В.

Кой подкрепя технологията

Open RAN в момента има пълната подкрепа на два от основните доставчици на телеком оборудване – Nokia и Ericsson. Технологията среща доста широка подкрепа от самите оператори, които през лятото на 2018 г. основават неправителствена организация, чиято цел е да изготви и следи за изграждането на новите стандарти. Това е O-RAN Alliance и е базирана в Германия.

Основателките ѝ са AT&T, China Mobile, Deutsche Telekom, NTT DOCOMO и Orange. Но към нея се присъединяват повечето големи оператори в Европа, САЩ и развитата част на Азия, както и технологични компании, сред които може да видим Lenovo и Intel. Меморандумът между четирите телекома – Deutsche Telekom, Vodafone, Orange и Telefonica се явява като продължение на тяхното участие в организацията.

Европейският съюз разглежда Open RAN, като потенциална възможност за по-лесно диверсифициране на доставчиците. Темата продължава да е гореща, предвид доскорошния натиск на САЩ, операторите на Стария континент да забранят Huawei при изграждането на 5G мрежите.

Брюксел вече предприе първи стъпки към регулация на сектора, като тепърва ще се обсъждат стандартите, включително разглежда и Open RAN. Подходът на ЕС за момента е един телеком да може да разчита на поне два вендора за оборудване.

Великобритания, която вече не е част от Евросъюза също залага силно на Open RAN. Това става, след като Лондон напълно забрани на своите телекоми да използват Huawei в изграждането на мрежите си и най-вече при разгръщането на 5G. Операторите на Острова трябва да премахнат цялото оборудване на китайския вендор до 2027 г. Идентична е ситуацията и с Япония.

Очакваният скептик

Точно поради тази причина много експерти разглеждат Open RAN като отговор на засилващата се доминация на Huawei. Самият китайски гигант не гледа с добро око на технологията. При основаването на Open RAN Alliance, компанията направи няколко изказвания, в посока, че това не е нов стандарт, а по-скоро подход за изграждане на мрежите. Както и че дългосрочният ефект, може да не е толкова положителен и по-важното – ефективен откъм цена.

Което е нормално, защото Huawei изгради своя пазарен дял с възможността да продава на големите телеком групи цялостни решения с големи отстъпки. Точно поради тази причина 4G мрежите на най-значимите оператори като Telenor, Deutsche Telekom и Vodafone разчитат на китайската компания за основен доставчик. Все по-активното участие на последните два в Open RAN инициативите и тестовете на първата през 2020 г. показват посоката на стратегията на компаниите в бъдеще.

Възможен завой

Встъпването в длъжност на новия президент на САЩ Джо Байдън може да промени ситуацията, както около Huawei, така и около концепцията за отворени стандарти. Бъдещата администрация на Белия дом може да смекчи тона към китайския гигант и потенциално да отхлаби примката от санкции и натиск по света около него.

Това надали ще доведе до пълна реабилитация на Huawei и връщане на статуквото отпреди две-три години. Но може да създаде компромисна ситуация и да отвори някои затварящи се в момента пазари за компанията. Редица телекоми, включително и някои от българските изчакват с пълното разгръщане на 5G мрежите си, докато не се изясни бъдещето на китайския вендор.

При потенциално разхлабване и компромисен вариант за изграждането на телеком инфраструктурата в Европа, няма да е изненада ако Huawei дори подкрепи Open RAN. Най-малкото частичен партньор в Open RAN Alliance е друг китайски вендор – ZTE.

The post Технологията Open RAN намери подкрепа сред основните европейски телекоми appeared first on TechTrends България.

Разгледана само в българския контекст, действието на „Виваком“ е предприето единствено с цел, да са първите. Просто, новата 5G мрежа в момента обслужва една шепа хора, а пускането ѝ за масовия потребител няма да стане по-рано от 2021 г. Ако погледнем нещата в по-голям и глобален контекст, този подход вече се прилага и в други държави, които изостават с разгръщането на 5G мобилните мрежи. С две думи – надпреварата за новата технология се разгорещява.

За DSS с любов

Първата търговска 5G мрежа в България е изградена с помощта на DSS – динамична споделяне на спектъра (Dynamic Spectrum Sharing). Досега телекомите трябваше да резервират определен капацитет радиочестоти, за да могат да осигурят работа на дадено поколение мрежи. Например, за ефективното разгръщане на LTE Advanced или модернизираната технология 4.5G са необходими поне 2 ленти по 20MHz (2x20MHz). Ако не са в един спектър, трябва да се приложи друга технология – Carrier Aggregation, за да може да се комбинират от няколко ленти и така да се осигури необходимия спектър.

DSS елиминира целия този процес, като позволява в една лента да работят едновременно няколко поколения мобилни мрежи. „Виваком“ по този начин преразпределят по две поколения във всеки честотен спектър, с който разполагат в момента. Така, вместо да се чакат търговете за 3.6GHz, които по план трябва да се случат в началото на 2021 г., телекомът използва 1 800MHz, както и 2.1GHz за своето 5G.

Все пак – 5G ли е?

Да, технологията се води 5G. Най-първата фаза в пускането на петото поколение мобилни мрежи използва до голяма степен инфраструктурата на настоящите 4.5G базови станции. Може би на някои места има изградени няколко нови клетки или на старите се добавя допълнителен модул. Като цяло, когато операторът разчита на съвместима 5G мрежа (т.нар. NSA – non-standalone) се ползва този подход. Следващата фаза – самостоятелните системи (SA) вече изискват изцяло ново специализирано оборудване.

DSS технологията трябваше да бъде в центъра на Световния мобилен конгрес в Барселона, като опция за бърз пуск на 5G мрежи по света, особено на места, в които има забавяния по освобождаване на радиочестотния спектър. Поради коронавируса и отмененото събитие, тя остана в сянка за медиите. Пандемията също така забави разпределението на спектъра в редица държави, като някои телекоми в тях решиха да използват DSS, за да започнат предлагането на подобни услуги.

Такива примери са бразилските оператори Claro Brasil и Telefonica Brasil (Vivo), които пуснаха търговски мрежи на наличните в момента за тях 700MHz, 1 800MHz и 2.6GHz. Както виждаме спектрите са почти индентични с тези, които ползва „Виваком“. Дори в срванителни развит 5G пазар, какъвто е този в САЩ, местните телекоми също опират до DSS за по-бързото разгръщане на технологията. Verizon и AT&T през юни обявиха, че до края на тази година ще използват динамичното споделяне на спектъра.

Разликите спрямо тестовете

Един от аргументите дали новата услуга на „Виваком“ е 5G или не са сравненията със скоростите, които тя предлага. Които се различават спрямо резултатите от тестовете на трите телекома преди година. През 2019 г. тестовите мрежи на „A1 България“ и „Теленор“ успяха да достигнат скорости от близо 1Gbps, а забавянето беше под 10ms.

Потребителските опити в DSS 5G мрежата на „Виваком“ показват скорости на сваляне под 500 Mbps и забавяне от около 20ms. Разликата е двойна, но има много просто обяснение за това, което се крие в честотите, които се използват.

По време на тестовете, трите оператора разчитаха на временен ресурс в 3.6GHz. Сега, „Виваком“ разчита на тези на 1 800MHz и 2.1GHz, които са с два или почти два пъти по-голяма дължина на вълната. Това им дава повече покритие, но по-малък капацитет и по-бавно разпространение на сигнала. Затова разликата от близо два пъти в стойностите между миналогодишните тестове и настоящите е логична. Поради тази причина, например 5G мрежата на T-Mobile в САЩ е по-бавна от 4G, поради ползването на дългите 600MHz честоти.

Глобално съревнование

Надпреварата за разгръщането на 5G в света продължава с пълна сила. Използването на DSS забързва процеса в първата фаза, но е временно решение, което рано или късно ще изисква пускането и на нова хардуерна мрежа (тоест чистокръвни 5G базови станции). Като за Европа е добре дошла технологията, поради изоставането на континента и опитите му да остане в на световната иновационна карта.

Китай е доста напред в тази област, като страната е на път да достигне 600 хил. базови станции от новото поколение в рамките на 2020 г. До края на първата половина на годината вече работят 250 хил., като темпото е било по-бавно, заради пандемията и изолацията през януари-март.

По същият начин стои и пазара при доставчиците на телеком оборудване. Ако през 2019 г. Huawei основно обираше 5G договорите, то през настоящата, ситуацията изглежда по-балансирана. Nokia обяви, че е сключил своя 100 контракт в последните дни на септември, което е с много малко зад Ericsson, които през септември имат 109.

Huawei не обяви публично сключените договори през 2020 г., като последните данни са от февруари, когато са били 91. Почти сигурно, бройката е над 100 до момента, но колко точно е трудно да се каже. Санкциите на САЩ и политическата игра за потенциалното забраняване на оборудването на китайския гигант е довело до забавяне на темпото. Което означава, че трите доставчика най-вероятно са доста сходни като резултати.

5G състезанието ще се задълбочи през следващите няколко години, когато започне по-масовото изграждане на изцяло нови 5G мрежи. Което ще повиши и ефективността на услугите, които ще предлагат операторите.

The post Надпреварата за 5G се разгорещява appeared first on TechTrends България.

Фон дер Лайен очерта тези приоритети в сряда 16 септември в своята годишна реч пред Европейския парламент, която включва от извънредни политики и мерки свързани с коронавируса до международната обстановка и позицията на Европейския съюз (ЕС) в световните тенденции. Въпреки това, тя определи периода до 2030 г. като „дигиталното десетилетие на Европа“.

Към горните сегменти, председателката на ЕК добави решимостта на Съюза да работи в посока на налагане на данъци за дигиталните услуги. Независимо дали ще се постигне единна рамка в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) или през формата Г20, Брюксел ще наложи подобна политика.

„Амбицията ни да формираме дигиталното бъдеще на Европа покрива всичко – от киберсигурност, през критична инфраструктура, дигитално обучение и умения, до демократизиране на медиите“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

Фон дер Лайен отбелязва, че Европа трябва да действа бързо, ако иска да не изостане технически спрямо САЩ и Китай. Тя е изправена пред избора да „води в дигиталния свят или да бъде водена от другите, които изграждат стандартите“. В предходните политики на ЕС за иновации и дигитализация имаше също доста обещания, но със смесени резултати. Новите инициативи ще бъдат финансирани основно от фонда NextGenerationEU, който включва 750 млрд. евро.

Европейският облак

Новата посока и сегментите, които ще се развива Брюксел са до голяма степен очаквани. Първата точка са съхранението на данните и облачните технологии. ЕС разчита в момента значително на инфраструктурата на основно щатски компании за това. Центровете за данни на Google, Facebook, Amazon и Microsoft може да са разположени на Стария континент, но реално информацията може да бъде пренесена в САЩ.

За потребители и определени компании това не е проблем, но е такъв за мащабни публични услуги. ЕС ще се опита да изгради собствен европейски облак – „единно място, в което да се съхранява сигурно информация за енергийните и здравни сектори, например“. Това ще подкрепи изграждането на иновативни екосистеми от които да се възползват университетите, компаниите и др.

„Затова ще изградим Европейски облак като част от програмата NextGenerationEU“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Затова ще изградим Европейски облак като част от програмата NextGenerationEU“, коментира Урсула фон дер Лайен. Тя допълни, че той ще бъде базиран на платформата GaiaX – проект иницииран от Франция и Германия и подкрепен от редица европейски държави.

Отделно, председателят на ЕК обяви, че Брюксел ще инвестира 8 млрд. евро в изграждането на следващо поколение от суперкомпютри, които да обработват данните.

AI и е-идентичност

Вторият технологичен акцент е AI, който зависи много силно от първия. Изкуственият интелект може да се развие толкова добре не само от алгоритмите, но и от масивите с данни, с които е захранван. Тук идеята е по-скоро налагане на конкретни регулации какво да се прави с личната информация и алгоритмите, които я събират и обработват.

ЕК планира да предложи конкретни законови предложения през 2021 г., с които да се определят рамките, в които програмите да работят. Ключов момент е идеята за изграждане на единна електронна идентичност за всички граждани на ЕС. Концепцията е да може с нея да се извършват всички операции, които изискват персонални данни – от плащане на данъци, през ползване на дигитални услуги и др.

Е-идентичността е ключова за изграждането на електронно управление. Последното в България има дълга и мъчителна история, като една от големите пречки в реализирането му е именно липсата на одобрен електронен идентификатор. Засега председателят на ЕК обявява единствено, че скоро ще излезе с предложения по темата.

Мрежите, мрежите, мрежите

Европа изостава значително в изграждането на пето поколение мобилни мрежи (5G), независимо от обещанията и усилията на Брюксел, континентът да е водеща сила. Което е малко иронично, предвид факта, че два от трите най-големи доставчици на мрежово оборудване са европейски – Ericsson и Nokia.

ЕС ще инвестира в развитието на 5G и следващите 6G мрежи, както и на оптичната свързаност. Брюксел за пореден път идентифицира друг наболял проблем – липсата на интернет връзка в отдалечените региони. Нещо, което мобилните мрежи с бърз пренос на данни ще могат да решат.

„Без широколентова връзка вече е почти невъзможно да се изгради или движи бизнес. Тя създава огромна възможност за възраждане на отдалечените региони“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Без широколентова връзка вече е почти невъзможно да се изгради или движи бизнес“, обяви фон дер Лайен. „Тя създава огромна възможност за възраждане на отдалечените региони“.

Любопитен коментар, прави тя по отношение на развойните IT центрове, като допълва, че Европа разполага с човешкия потенциал и талант, да създава качествени продукти.

„Никога не е било по-добре време да инвестираме в технологии от сега, като дигитални центрове никнат навсякъде от София, през Лисабон до Катовице“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Никога не е било по-добре време да инвестираме в технологии от сега, като дигитални центрове никнат навсякъде от София, през Лисабон до Катовице“, коментира фон дер Лайен и допълни, че 20% от 750-те млрд. евро (150 млрд. евро) ще са именно вложения в дигиталната сфера.

Дигиталният данък

Идеята само Брюксел да дава няма да се реализира, защото ЕК има планове и да взима. От години на Стария континент витае във въздуха идеята за създаване на дигитален данък. Неговата цел е да се облагат приходите на интернет гигантите, които се генерират от европейските потребители.

Някои държави в ЕС вече мислят в подобна посока, като Франция например. Идеята вече се обсъжда активно на ниво ЕК и се очаква скоро да излезе в подготвения Закон за дигиталните услуги.

Новото в речта на Урсула Фон Дер Лайен е, че Брюксел ще задвижи концепцията с дигиталния данък, независимо дали има съгласие в международните организации като ОИСР и Г20. Надеждата на ЕС е, че Старият континент може да провокира и изгради единна регулаторна рамка в това отношение.

The post ЕС обяви периода до 2030 г. за „дигиталното десетилетие на Европа“ appeared first on TechTrends България.

Затварянето на определени пазари за Huawei, като тези в САЩ, Великобритания, Австралия, Япония и др., се очакваше да доведе до логични размествания при доставчиците на мрежово оборудване. За победители бяха очертани двата следващи играча – шведския Ericsson и финландския Nokia. Година след налагането на стриктните санкции, виждаме само стабилизация на пазарните дялове лек ръст на приходите на двете компании, но не и по-голям прогрес.

Пълен контраст е развитието на Samsung, които доскоро бяха бутиков доставчик на мрежово оборудване. Звеното на южнокорейския гигант започва да печели доста нови поръчки, особено в САЩ. Последната такава е с Verizon за внушителната сума от 6.6 млрд. долара за пет години. Това е първият голям договор на Samsung, с който компанията дава заявка да запълни вакуума оставен от Huawei в някои части на света.

Настъплението на Samsung

Южнокорейският гигант обяви само бегло за новия контракт с Verizon. Той беше описан накратко в съобщение до местната фондова борса. Единствените детайли са общите параметри, че договорът е на стойност от 6.6 млрд. долара и ще важи до 2025 г., като ще засегне доставката и инсталацията на крайно мрежово оборудване (RAN мрежа).

Обемите обаче показват, че щатският оператор прави голям завой в разпределението на вендорите си. Досега той използва цели три компании в RAN мрежата си – Ericsson, Nokia и Samsung. Според неофициална информация на Telecoms.com, новият договор е доказателство в опитите на Verizon да разпредели поръчките си само между два производителя, като остави Nokia на сухо.

Договорът на Samsung е първата истинска крачка по пътя за постигане на значителен пазарен дял. Компанията има едва 3% от сключените 5G договори през 2019 г. Южнокорейският гигант постигна няколко контракта сред малките оператори в САЩ, които трябва да заменят оборудването на Huawei с ново. Битката за Северна Америка е ключова за Nokia, след като 34% от приходите ѝ през последното тримесечие идват от региона.

Рецепта за успеха

Формулата към настоящите победи на Samsung, доста наподобяват стратегията на Huawei, макар и с леко обърната последователност. Големият коз на южнокорейците на пазара за мрежово оборудване се оказва значителния брой на 5G патенти, с които разполага. Huawei е сред водещите по този показател, а след тях са Samsung.

Това е вследствие на големите инвестиции в развойна дейност, която двете азиатски компании правят през последните години. Последователността на стратегията обаче е обърната. Huawei използва приходите от мрежовото си оборудване, за да развие своите потребителски устройства, като смартфони. Samsung използва постъпленията от смартфоните и таблетите си, за да разгърне потенциала на своите мрежови решения.

Вследствие на всичко това и двете компании имат все по-засилващи позиции в разработването и производството на собствени мобилни процесори. Nokia и Ericsson изостават по този показател. Санкциите на САЩ все повече удрят възможността на Huawei да изгражда процесорите си, чрез санкциите за технологията на производство. Това може да се окаже ключово предимство за Samsung през следващата година-две, докато китайският гигант намери заместващи системи.

Разместване на пластовете

Ако поддържа тези темпове, южнокорейският гигант има големи шансове да се нареди сред водещите три компании при изграждането на 5G мрежите по света. Договорът с Verizon дава стабилна основа за продължаване на експанзията на щатския пазар. Това ще се окаже голям удар върху Nokia, освен ако спекулациите за потенциално враждебно придобиване на финландската компания от американски дружества не започне да се реализира. Тогава пазарът ще се обърне срещу Samsung.

По сходен начин стоят нещата в Европа. Huawei се опитва да запази силното си присъствие, което зависи изцяло от позицията на държавите от Стария континент в търговското противопоставяне между САЩ и Китай. Европа от своя страна се опитва да се върне като регион на иновациите, което може да наложи протекционистка политика и подкрепа на местни оператори като Nokia и Ericsson.

Samsung има място като алтернативен доставчик на Стария континент, но всичко ще зависи от технологията, която предостави и най-вече от политическото развитие.

The post Samsung се опитва да запълни 5G вакуума оставен от Huawei appeared first on TechTrends България.