Цитатът е на известния злодей в първия филм „Умирай трудно“ Ханс Грубер, с който той се опитва да остави впечатлението, че са терористи повлияни по идеологически признаци, а не обикновени крадци. Заменете името Nakatomi с Huawei и Ханс Грубер с Доналд Тръмп и ще получите частична представа за динамиката между САЩ и китайската компания в първия мандат на ексцентричния президент.

Можем да продължим с паралелите между измислената Nakatomi и реалния Huawei, но китайския гигант може да бъде оприличен и като основния георй в популярната филмова поредица – Джон Маклейн. Технологичната компания показа, че е изключително издръжливa и адаптивнa към всякакви екзистенциални заплахи. Тя беше използвана, както от Вашингтон, така и от Пекин за тестване на възможностите на международните санкции. Като резултатите най-вероятно са изненадали всички анализатори.

Пет години и половина по-късно, Huawei изглежда отново във възходяща позиция. Тя продължава да е лидер за телеком оборудване по света. Макар и сравнително редуциран, бизнесът с потребителска техника се стабилизира и дори се връща към умерен ръст. Китайският гигант също така се опитва да засили някои по-екзотични до този момент сегменти, като например развитието му… в енергийния сектор.

Финансова стабилизация

Поглеждайки само към финансовите отчети на Huawei за последните седем години може да се направят няколко, но прибързани извода. Например, въпреки, че основния пакет санкции срещу компанията от САЩ са наложени през първата половина на 2019 г., значителен спад на приходите има едва през 2021 г. Причината междинната 2020 г. да бъде рекордна в историята на Huawei се дължи на няколко фактора.

Първият е, че технологичния гигант успя да се запаси с компоненти и това не се отрази прекалено шоково на потребителската електроника. Вторият е, че тогава, компанията продаде своя подбранд Honor за 15 млн. долара. Ако ги извадим от общото 137 млрд. долара приходи за годината, нивата се изравняват с предходната 2019 г. Последният фактор е, че периодът беше силен за Huawei откъм доставката на 5G оборудване в Китай.

Затова и 2021 г. беше толкова „болезнен“ за китайското дружество с 27% спад на постъпленията до 100 млрд. долара. Следващата година се отбелязва умерено понижение от 8% до 92 млрд. долара, но тогава нетната печалба се свива близо двойно от 9 на 5 млрд. долара. Истинската стабилизация се наблюдава през 2023 г. Тогава приходите се връщат с малко под 100 млрд. долара, а нетната печалба се удвоява до 12 млрд. долара.

По-адаптивният оцелява

Тези резултати показаха, че Huawei е труден за убиване. Въпреки, че САЩ ефективно спряха достъпа до редица технологии, особено при смартфоните, инстинктът за оцеляване на компанията се оказа по-силен. Умните телефони бяха пренасочени основно за вътрешния пазар в Китай, но те продължиха да се предлагат в доста други страни, включително и в България.

Huawei комфортно превзе второто място при смартчасовниците, нареждайки се след лидера Apple. Това в момента са едни от премиум продуктите ѝ, които се лансират агресивно, но и успешно в Европа. Компанията също така  предлага и широко портфолио от таблети и достъпни лаптопи.

Тези действия обаче не успяха напълно да компенсират силните позиции, които Huawei имаше при потребителската електроника преди санкциите. През 2018 г. тя имаше 45% дял и беше водещ източник на приходи за компанията. По това време бизнесът с телеком оборудване беше назад с 40%. Шест години по-късно, везните се обръщат. Потребителската електроника се свива до 33% от постъпленията, докато вендорския бизнес си връща лидерството с 51% дял.

Ситуацията е сходна и в регионален аспект. Китай винаги е доминирал приходите на компанията, но зависимостта през този период се е увеличава значително. През 2018 г. делът на постъпленията от местния пазар е малко под 52%, докато през 2023 г. той скача до почти 67%. Азиатско-тихоокеанския регион доминира със 73% от приходите през изминалата година, докато шест по-рано е бил 63%.

5G лидерство

Независимо от санкциите, Huawei успя да запази лидерството си в 5G технологията. Което осигурява на компанията стабилни договори като телеком вендор. През 2023 г. затварянето на Северна Америка всъщност се оказва ползотворно за Huawei, защото това е регионът с най-голям спад на доставките.

Но чисто пазарната динамика не е единствения фактор. Самите телекоми признават, макар и неофициално, че продуктите на компанията са по-качествени, по-евтини и по-лесни за интеграция от тези на конкуренцията. Най-осезаема е преднината при антените с множество приемо-предавателни елементи (т.нар. MIMO). Някои компании казват, че разликата между Huawei и Ericsson например е „цяло поколение“, независимо, че става дума за 5G продукти.

Санкциите рано или късно ще ударят и този елемент. Това ще се случи, когато повечето вендори преминат към 5nm и 3nm процесори в системите за усилване на сигнала към MIMO антените. Защото Huawei в момента е ограничена до 7nm технология на китайския производител SMIC. Технологичният гигант има някои дизайнерски решения, които ще поддържат преднината му поне до появата на 6G мобилните мрежи. Едно от тях са инвестициите в галиев нитрид, който е много по-енергоефективен от силиция, което прави техните антени и системи по-компактни и по-пестеливи откъм енергия.

Почти сигурно, всички настоящи 5G клиенти на Huawei ще се възползват от нейните решения в междинния ъпгрейд на мрежите – т.нар. 5G Advanced стандарт. Трите китайски основни телекома са най-големите ѝ потребители и те вече заявиха стабилни инвестиции в тази модернизация. За сметка на това германските оператори се опитват да заменят оборудването на Huawei и ZTE до 2029 г. Затова, китайските вендори в момента се насочват към развиващите се пазари в Латинска Америка, Близкия изток и Африка за растеж в това отношение.

В надпревара за AI

Бурното развитие на изкуствения интелект (AI) води до огромно търсене на решения за съхранение и обработване на данни. Без тази критична инфраструктура, държавите и компаниите няма да могат да се възползват от иновацията. Huawei се опитва да се позиционира в тази сфера също. Ориентацията на компанията към облачни системи е от няколко години, но сега започва и по-агресивно предлагане на решения за съхраняване на данни.

По време на технологичната конференция Huawei Connect 2024, проведена в Париж в средата на ноември, беше представен нов SSD продукт за съхранение на данни в големите центрове – OceanStor. Според експерти от компанията, основните предимства на тяхното решение е по-добрата интеграция и оптимизация с останалите компоненти от сървърите. Както и по-добрата защита на информацията, нещо, за което Huawei многократно е обвинявана от САЩ, че не предоставя. От китайския гигант яростно отричат тези обвинения и за момента няма ясни доказателства, че решенията ѝ прехвърлят скрито информация в Китай.

„Защитата на информацията са основен елемент, който всеки център за данни трябва да предлага“, коментира Питър Жау, продуктов директор в Huawei. „Ние предоставяме устройството за съхранение на информация на клиента. Той го притежава, както и данните в него. Ние нямаме физически достъп до него, както и до информацията на него“.

Жау допълни, че ЕС има агенция по киберсигурност (ENISA), която сертифицира всеки отделен IT продукт в Съюза. Системите на Huawei за момента са определени като надеждни от нея и това би трябвало да е достатъчно за европейските клиенти. Така, Huawei се опитва да се позиционира като основен и ключов елемент в развитието на AI в Европа, а и не само.

Задържане на иновациите

Конференцията Huawei Connect 2024 акцентира почти изцяло върху инфраструктурните и мрежови решения на китайския гигант. От дреболии, като супер тънки и почти прозрачни оптични кабели, които се поставят като тиксо в сградите, до огромни облачни системи. При последните, демонстрациите бяха почти изцяло концентрирани върху различните приложения за изкуствен интелект. Виртуален асистент, роботи, които правят кафе или просто се размотават около щандовете, както и напълно автономен магазин.

Докато част от демонстрациите бяха традиционните маркетингови трикове на технологичните гиганти, други наистина показваха стремежът към иновации на Huawei. Компанията запазва непокътнати инвестициите в развойна дейност, като през 2023 г. те остават на нива от 23 млрд. долара и ангажирани с тази дейност близо 55% или 114 хил. от служителите ѝ.

Технологичният гигант разширява и портфолиото си от патенти, които вече достигат 140 хил. Горният пример с галиевия нитрид само затвърждават значението на развойната дейност за устойчивостта на една компания, особено в технологичния сектор. Затрудненията при потребителската електроника, всъщност стимулираха Huawei да поеме по-големи рискове, като пусна на пазара (засега само в Китай) двойно прегънатия смартфон Huawei Mate XT Ultimate, който също е плод на тази иновативна политика. Ход, който другите производители трудно биха си позволили.

Скритият енергиен коз

Във филмовата поредица Джон Маклейн винаги има скрит коз в ръкава си, който всеки път изглежда изключително налудничав, но работи почти безупречно. Може би точно такъв ще се окаже бизнеса с решения за енергийния бизнес на Huawei. Китайският гигант е познат със своите смартфони и телеком оборудване, но значително по-малко познати са неговите опити в енергийната сфера. Те датират още от 2010 г., когато е основана продуктовата линия Network Energy, отделена и преименувана на Huawei Digital Power през 2020 г.

Технологичният гигант има смелата амбиция да се включи в опитите на Европа, а и не само, в преминаването към по-зелени и устойчиви решения. Това бяха част от основните послания по време на конференцията Huawei Connect 2024. Естествено, няма как да си представим, че технологичният гигант ще разработва ядрени реактори.

Huawei се фокусира върху няколко елемента – умно управление на електрическата мрежа, съхранение на енергията (батерии основно) и системи за зареждане (на електромобили най-вече). Компанията също така разработва и собствена електрическа кола, подобно на Xiaomi.

Умното управление на мрежата, в комбинация с решения за съхранение на енергията са идеални при изграждането на соларни и вятърни централи с голям капацитет. Докато системите за зареждане на електромобили са ключов компонент в повишаване на популярността на този тип возила. При последното вече има и пилотен проект в София, по думите на представители на Huawei.

Всички тези усилия пасват много добре на амбициите на ЕС в развиването на зелена енергия и трансформацията на континента в тази посока. Както и в стратегията на Huawei да диверсифирца бизнеса си и да търси нови източници на растеж. Въпросът е дали няма да се усили натискът от САЩ към страните от Стария континент да намалят бизнеса си с китайски компании.

Завръщането на Доналд Тръмп

Задълбочаването на проблемите на Huawei се случи при първия мандат на американския президент Доналд Тръмп. След победата му на изборите през ноември 2024 г. може да се очаква, че той отново ще тръгне агресивно срещу технологичната компания. Китайският гигант не се страхува от нови санкции, настоящите са достатъчно тежки, а крайни мерки, като изключване от системата SWIFT може да се възприемат като изключително враждебни на държавно ниво от Пекин.

Huawei е уязвим по друго направление. В края на своя първи мандат, Тръмп беше засилил натиска върху Европа да заменят китайските вендори с европейски. Както и като цяло Стария континент постепенно да се затвори за бизнес с компании от Китай. Това пак няма да е смъртоносно за Huawei, но ще неутрализира част от усилията на дружеството за връщане към растеж и диверсификация.

Все още няма конкретика относно потенциалната политика на Тръмп през втория му мандат. Но ако той следва тази от първия си, подобни действия няма да са изненада. От друга страна, настоящата администрация на Джо Байдън не увеличи санкционния натиск, но отпусна политическия срещу Huawei. Тръмп най-вероятно ще заложи поне на завръщане на последния инструмент срещу китайската компания. Което ще бъде поредния епизод на Huawei в тяхната вариация на сагата „Умирай трудно“.

The post Huawei – Умирай трудно appeared first on TechTrends България.

Смартфоните убиха дизайнерските експерименти. Повечето опити за създаване на нещо ново и любопитно като визия и функционалност обикновено обричаше на неуспех не само съответния модел, но понякога и самия бранд. Nokia мечтаеше с футуристичния Morph и с прототипи за огъваеми телефони, а LG се пробва с модулни смартфони. HTC и другите се опитваха да интегрират физическа клавиатура, като допълнение на сензорния екран. Крайните резултати са пазарни провали.

След целия този негативен опит, производителите просто престанаха да експериментират. Някои от най-интересните дизайни обикновено остават виртуални концепции или в най-добрия случай – груби прототипи в лабораторията. Samsung, Motorola и Huawei бяха едни от първите, които разчупиха пазара със сгъваемите модели. Но някои от по-шантавите идеи останаха на заден план, като навиващ се на руло екран или дисплей, който се прегъва повече от веднъж. Huawei реши да рискува и пусна втората концепция директно на пазара. Така се роди Huawei Mate XT Ultimate, който разполага с двойно прегънат дисплей.

Екран като диплянка

Повечето му викат тройно прегъващ се телефон, но екранът технически има само две сгъвки. Добавянето на втора панта е голямата иновация в Huawei Mate XT Ultimate. Например, Samsung се занимаваше няколко години преди да изгради подходящ, ефикасен и максимално защитен механизъм на сгъване. Huawei успя по-рано да напипа правилния подход още с първия си модел. Затова, компанията сега има по-голяма увереност в добавянето на втора панта. Тя позволява на смартфона да се разтваря като диплянка – прегънатите рекламни листовки от близкото минало или упътванията на лекарствата.

Huawei Mate XT Ultimate се разтваря като диплянка и предлага три формата на екрана. Максимално сгънатия е с една идея по-тесен от стандартен флагман и може да се работи с него, като нормален смартфон. В тази позиция, екранът е 6.4-инчов с резолюция от 1 008×2 232 пиксела. При втория формат се отваря вътрешните два екрана, докато предния отива отзад. Тук, получаваме познатата ни от досегашните сгъваеми смартфони почти квадратна композиция. Резолюцията в тази позиция е 2 048×2 232, но само в този формат губим селфи камерата, която остава сгъната назад.

Най-голямото предимство на Huawei Mate XT Ultimate е в напълно разгънато състояние, когато и трите тела се отворят. Тогава смартфонът се трансформира в таблет с 10.2-инчов екран с резолюция от 3 184×2 232 пиксела. Тъй като се ползва един OLED панел, другите характеристики са еднакви – LTPO възможности и 90Hz честота на опресняване.

Тънък или дебел – въпрос на гледна точка

При наличието на три тела, изникват няколко въпроса, като може би най-големият е: няма ли устройството да стане прекалено обемно и дебело. В случая имаме две гледни точки – в сгънато и разгънато състояние. При второто или в таблетна форма, Huawei Mate XT Ultimate е изключително тънък, като основната част на телата са под 4мм. Дебелината е толкова минимална, че USB Type-C портът изглежда, че заема цялото пространство. Единственият по-голям недостатък на толкова тънките тела е липсата на добри говорители.

Ситуацията се променя драстично в напълно сгънато състояние. Тогава, Huawei Mate XT Ultimate се чувства по-обемен, тежък и дебел. Въпреки, че като абсолютни размери, той е с дебелина от 12.8мм или само 0.7мм повече от Samsung Galaxy Z Fold 6. Huawei Mate XT Ultimate е с едно тяло повече сравнен с традиционния премиум флагман на Samsung Galaxy S24 Ultra.

Другият елемент, който добавя за това по-обемисто усещане е голямото, но и традиционно за повечето китайски производители, гнездо за задните камери. В случая с Huawei Mate XT Ultimate, то е задължително, защото много трудно може да се разположат хубави и по-големи сензори в тяло, с дебелина от под 4мм.

Пълноценният таблет

Сгъваемите смартфони с една панта, които се трансформират в 7 или 8-инчови таблети го правят това, но в почти квадратен формат. Това не е оптимално за гледане на видео и филми, тъй като почти всичките ползват правоъгълни формати. Независимо дали става дума за традиционни хоризонтални кадри или популярните в TikTok вертикални. Когато такива са отворят от досегашните сгъваеми смартфони с почти квадратни дисплеи, към видеата се добавят ленти, за да запълнят оставащото пространство от екрана. Това елиминира не малка част от площта на панела.

При Huawei Mate XT Ultimate този недостатък е значително редуциран. В максимално разгънато състояние, смартфонът предоставя 10.2-инчов дисплей с почти 3:2 съотношение на страните. По-голямата част от съдържанието е оптимизирано за 4:3 или 16:9, което налага добавянето на значително по-малки, а понякога и дори незабележими ленти към видеото. Силиконовият кейс има вградена магнитна стойка, която допълнително улеснява гледането на видео. Също така, предпазва екрана при едната сгъвка, която гледа навън.

Тази практичност се пренася и при ползването на друго съдържание, като игри или сърфиране онлайн. Някои сайтове, Huawei Mate XT Ultimate ги отваря в десктоп режим при пълно разгънато състояние, без да има проблеми с мащабирането и интерфейса. Други, обаче остават в мобилен формат, което може да ги „разтегли“. Това обаче зависи повече от това колко добре е проектиран самият сайт, отколкото от софтуера на смартфона.

Смесени чувства в техническото естество

Отвъд иновацията с двойното прегъване, технически Huawei Mate XT Ultimate не впечатлява толкова. Идва с 16GB оперативна RAM памет и конфигурациите варират между 256GB и 1TB. Основната резерва е откъм процесора, който е собствена разработка на Huawei. Това е HiSilicon Kirin 9010, изпълнен по 7nm архитектура и с 5G модул. Леко подобрена версия, която шокира повечето анализатори в традиционния премиум флагман на Huawei Mate 60 Pro. Уловката при тези процесори е, че използват по-стара литографска технология, която ги прави по-слаби от тайванските и южнокорейски аналози със сходна по размер архитектура.

Батерията е впечатляващо голяма с 5 600 mAh капацитет, която е разпределена в трите тела на сгъваемия смартфон. Тя е необходима, защото от своя страна при ползване в напълно разгънат формат, Huawei Mate XT Ultimate харчи доста повече енергия от традиционните умни телефони. Което предоставя поносимо време за ползване с един заряд. Говорейки за зареждането, бързото такова е 67W.

Камерите, също са с компромиси. Основната е 50MP и предоставя добри кадри, като другите два сензора са 12MP. Първият е перископен телефото с 5.5-кратно оптично увеличение, а вторият – широкоъгълен. Интересно е, че сред настройките на приложението за камерата няма (или поне не се октрива лесно) възможност да се снима в 50MP. Вместо това има опция за 25MP кадри. Селфи камерата е само 8MP и може да се ползва при напълно сгънат и напълно разгънат екран. В междинния вариант с две отворени тела, тя се пада отзад. Самите камери предлагат добри снимки, които отговарят на реномето на Huawei в тази област, макар лещите вече да не са на Leica.

Софтуерният мандарин

Huawei Mate XT Ultimate засега се предлага само в Китай и може би основната причина е софтуерът. Оптимизирането на операционната система и приложенията за работа с три формата екрани е тежка задача. В настоящата версия на смартфона, преминаването от един в друг става сравнително бързо и плавно. По-голямо замисляне има повече при отваряне/затваряне на екраните, в комбинация със завъртане. Тогава, ротацията става с 1-2 секунди забавяне.

Въпреки, че имаше значителна локализация на английски, основният език в тестовата бройка беше на мандарин (китайски – бел. ред.). Както и повечето приложения бяха от местния пазар. Въпреки всичко, тези програми, които бяха налични се справяха доста добре с множеството екрани. Клавиатурата се разделя в двата края при пълно разгънато положение. Малко е странно в началото, но след минута-две писане, се свиква с точната позиция на буквите.

Допълнителната оптимизация на по-популярните приложения извън Китай е една от най-вероятните причини за това, толкова дълго време компанията да отлага международния дебют на Huawei Mate XT Ultimate. Той се очаква да бъде наличен през първите месеци на 2025 г. в останалата част на света. Тогава ще може да кажем по-точно, как се справя смартфона с приложения като Facebook, Instagram или по-сложни за продуктивност като Office.

Скъпото бижу

Huawei Mate XT Ultimate е наистина премиум смартфон, с кожен гръб и почти златисти панти. Цената му е подобаваща на това определение, като в Китай се продава за около 2 550 евро или над 5 000 лева. При дебюта на втория Samsung Galaxy Z Fold 2 го бяхме определили като кюлче злато, заради цената си от 4 000 лева и теглото си. Тази титла скоро бъде връчена на Huawei Mate XT Ultimate, защото най-вероятно цената ще бъде и с една идея по-висока в Европа. В Китай, моделите смартфони винаги са по-евтини.

Стигаме до основния въпрос – заслужават ли си тези пари? Ако ползвате таблет и обичате премиум продукти, Huawei Mate XT Ultimate най-вероятно ще ви пасне идеално. Макар и на цената на две устройства от висок клас от двете подкатегории. Huawei все повече се стараят да интегрират Google услугите и Google Play магазина по максимално прост начин. Но заради санкциите, това винаги става с някаква по-засукана вратичка. Ще видим догодина как точно ще оптимизират софтуера оттам за този смартфон.

Huawei Mate XT Ultimate има голям пазарен успех в Китай с над 6.5 млн. предварителни поръчки към септември с опция продажбите да са и още по-високи. Премиум потребителите реагират добре на сгъваемите модели, както се убедихме през последните няколко години. Което е добра новина, защото ще позволи на производителите да експериментират повече. Това потенциално може да ни върне към по-романтичните времена, когато смартфон марките не се колебаеха да рискуват с по-екстравагантни идеи.

The post Huawei Mate XT Ultimate: двойно прегънатата иновация appeared first on TechTrends България.

Доскоро тя наистина беше много екзотично решение, най-вече защото беше доста скъпо като начинание и съответно като крайна услуга. Или се ползваше от телекомите основно за спътников ТВ сигнал към крайните потребители (т.нар. DTH).

Технологичните и бизнес пробиви в извеждането на сателити от последното десетилетие водени най-вече от SpaceX и тяхното звено Starlink промениха напълно тази представа за подобен тип връзка. Телекомите, производителите на смартфони и компоненти вече открито започват постепенно да интегрират такива услуги, макар те все още да запазват нишовото си значение. Но с перспектива ролята им да се разширява, особено с по-пълното разгръщане на хиперсвързаността, която обещава шестото поколение мобилни мрежи (6G).

Връщането на сателита

До общата публика дойдоха обявените услуги за сателитни извънредни съобщения във флагманските смартфони на Apple и Huawei в края на 2022 г. Постепенно те бяха леко разширени до нормални текстови съобщения. Тази услуга си остава строго нишова, защото приложенията ѝ са най-вече в места, в които няма наземно мрежово покритие, както и само за извънредни ситуации.

Употребата на сателитната връзка от мобилните оператори може съвсем скоро да се разшири значително. В първите дни на 2024 г. щатският телеком T-Mobile и SpaceX сключиха споразумение за предоставяне на разговори през спътник. Това ще се случи догодина, когато космическата компания на Илон Мъск планира да изстреля 21 сателита в ниска орбита, които да предоставят необходимата връзка.

По-рано през 2023 г. други телекоми от различни части на света направиха същото, но повече в посока осигуряване на интернет покритие в отдалечени райони. Такива са споразуменията с новозеландския One NZ и австралийския Optus.

Пълноценни услуги

Услугите, които операторите предлагат се разширяват. Те зависят от няколко фактора, като единият е начина на приемане на сигнал. Това може да стане по два начина – директно с потребителското устройство или през чиния, която след това да дублира ролята на безжичен рутер. Последното се прилага доста успешно по бойните полета в Украйна с приемниците на Starlink.

Тази услуга на компанията все още е доста скъпа и интересът към нея не е толкова висок. Но показва, че това е най-лесният начин за предоставянето на телеком свързаност през спътник. Дали ще е през приемник на Starlink или такъв от друг доставчик, това за крайния клиент няма значение.

Втората опция е самото крайно устройство да има възможност за спътникова свързаност. Такъв е случаят с iPhone 14 и 15, но тя е ограничена само до кратки текстови съобщения при извънредни ситуации. Специализираните сателитни телефони винаги са били луксозна вещ, налична за експедиции и професионалисти. Възможно е скоро спътниковата връзка да се интегрира в много по-вече и достъпни крайни устройства. Но както ще видим, това започва да се преодолява по доста елегантен начин.

Какво се промени

Три неща се промениха през последните няколко години. Първата е, че SpaceX разви изключително успешно бизнес модела си за многократно използване на своите ракети. Цената на единично изстрелване на тяхната Falcon 9 струва около 62 млн. долара, докато при традиционните ракети сумата набъбва до над 2 млрд. долара. В предишни десетилетия дори до повече ако изгладим данните с натрупаната инфлация.

Втората е в орбитите на които се извеждат спътниците, както и самите тях. Досега, сигналът за DTH телевизия идва от средна (MEO) или геостационарна (GEO) орбити, които са по-високо, съответно по-скъпи за достигане. Но и самите сателити трябва да са по-големи и това допълнително увеличава крайната цена.

SpaceX извеждат своите Starlink микроспътници на ниска орбита (LEO). Това позволява да се ползват много по-малки сателити, които да се насищат като количество. Кумулативно цената спада, но ползването на LEO орбита има и друг благоприятен ефект – намалява се забавянето на връзката, което позволява много по-добър и постоянен сигнал.

Третият фактор е все по-тясната интеграция на сателитите с новите мобилни технологии. По-конкретно изграждането на модули по 5G стандарти. Това вече позволява изпращането на сателитен сигнал до смартфон, без да е необходимо самото устройство да е съвместимо с по-скъпите специализирани мрежови технологии.

Приложение

По-евтиното, бързо и лесно извеждане на сателити, по-стабилната връзка и съвместимостта с мобилните технологии няма да заменят напълно традиционните наземни мрежи. Спътниковият сигнал по-скоро ще се ползва, като един от вариантите за бързо предоставяне на връзка до труднодостъпни места. По света, дори в развитите държави, включително и в България има доста „бели петна“ – населени места, без никаква интернет връзка.

Дори страната ни пренасочва почти всички средства от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на Европейския съюз (ЕС) към свързването на подобни региони. Сателитният интернет също така е ключов при бедствия и аварии, когато наземната инфраструктура е системно повредена или изключена. Тук, пример за съжаление е войната в Украйна.

Спътниците трябва да изчистят и някои стари недостатъци. Те все още имат проблеми с необходимостта от пряка „видимост“ между тях и крайното устройство. Гъсти облаци, особено с бури могат да понижат значително връзката и дори да я прекъснат. Въпреки тези проблеми, приложенията на сателитите в инструментариума на телекомите само ще увеличава през следващите години.

The post Мобилни оператори в орбита appeared first on TechTrends България.

Статуквото може би се промени през 2023 г. със скоростния възход на китайската BYD. Азиатският производител изпреварва по продажби Tesla за второто полугодие на годината. Това се комбинира и с представените електромобили на класически китайски технологични компании като Huawei и Xiaomi. Те разработват от няколко години собствени модели и ще се опитат да отхапят част от апетитния пай, който се явяват електрическите коли.

BYD успя буквално да залее регионалния пазар в Азия със своите модели. Докато Tesla владее западните държави, където марката е буквално синоним за електромобил. Това идва и с голяма доза разочарование за концерна на Мъск, тъй като той гледаше с голяма надежда към китайския пазар. Електромобилите там се превръщат във все по-атрактивен продукт за нарастващата средна и висока класа. Всички компании искат да спечелят сърцата на китайците, но май това ще успеят да постигнат местните марки.

Привидната доминация

Tesla е пълен властелин ако погледнем кои са най-продаваните модели електромобили през 2023 г. „Достъпният“ SUV Model Y доминира с над 772 хил. продадени коли. Следван от също така от по-евтиния за Tesla Model 3 с 364 хил. Едва трети идва BYD Atto 3/Yuan Plus с 265 хил. Това показват данните от Visual Capitalist, които са базирани на CleanTechnica и обхващат периода от януари до август 2023 г.

BYD има още няколко представителя сред най-продаваните модели. Техният Dolphin е четвърти с малко под 223 хил. продажби, а компактният Seagull е девети с 95 хил. От големите производители и традиционни концерни, единствено Volkswagen присъства в челната деветка с ID.4, който е реализирал 120 хил. електромобила.

Tesla Model Y се оказва голям хит за 2023 г., като неговите продажби надхвърлят сумарните такива на трите водещи модела на BYD. За конкуренти, като Volkswagen, Toyota, BMW, Mercedes и др. изобщо няма да говорим. Това може да бъде и леко измамно, защото по същия начин Apple доминира по най-продавани модели смартфони всяка година, но на общ обем продажби обикновено е между второ и трето място.

Възходът на BYD

Преднината на Tesla започва да се превръща в относително понятие. В данните на Inside EV за първите две тримесечия на 2023 г. например се посочва, че BYD е първи по бройка регистрирани автомобили. Но това е при общия брой електрически и хибридни модели. Китайският производител отчита малко под 1.25 млн. регистрации, срещу 888 хил. на Tesla. Когато обаче извадим хибридните автомобили, американският концерн излиза начело с неговите 888 хил. срещу 615 хил. на BYD.

По-любопитни са предварителните данни за втората половина на 2023 г. Тези на Statista, базирани на обявените бройки на двата производителя показват, че BYD се изравнява с Tesla през третото тримесечие. По-ключовият момент се случва в последните три месеца на изминалата година, когато китайската компания повежда на американската. BYD отчита 526 хил. продажби, докато Tesla е с 484 хил. доставки. И двата резултата са рекордни за двете компании, но китайската повежда поне по обем на своя основен конкурент.

Заради слабото първо тримесечие на BYD, най-вероятно тя ще остане твърдо втора при общите продажби за цялата 2023 г. Но фактът, че успява за едно тримесечие да надмине Tesla е голям успех. Ако тази тенденция продължи през новата 2024 г. то тогава ще имаме нов крал на пазара на електромобилите. Като BYD все повече се възползва не само от продажби в Китай и региона, но и в Русия.

Технологична конкуренция

Дълго време успехите (а и продължителните проблеми) на Tesla бяха предписвани на това, че като пое компанията Илон Мъск я управлява като технологична такава, а не като автомобилен концерн. Което му позволи да изкара иновации като Super Charger-а или бързото зареждане на неговите коли и др. В момента основно главоболие на милиардера е автопилотът на моделите Tesla. Той за съжаление има доста ограничения и може да заблуди потребителите, че колите са напълно автономни.

Странно или не, две други китайски компании решиха да разработят собствени електромобили и така да допълнят палитрата на конкуренцията. Huawei първи навлезе в тази сфера, като първият модел S7 тръгна с предварителни заявки от средата на 2023 г. Xiaomi също тръгват по този път и в края на изминалата година представиха своя седан SU7.

Подходът на двете технологични компании е идентичен с този на своите смартфон бизнеси. Те се занимават с дизайна и софтуера на електромобилите, докато компонентите се взимат от подизпълнители. Сглобяването става по същия начин. Например Huawei S7 се разработва в партньорство с Chery. Xiaomi SU7 ще се сглобява от BAIC, докато електромоторът е от BYD.

Вероятен успех на двете компании може да преобърне с главата надолу цялата философия за разработване на автомобили. Големите концерни също разчитат на редица подизпълнители, но основните компоненти, като цялостен дизайн и този на компонентите, двигатели и дори софтуер се прави от тях самите. Huawei и Xiaomi може да аутсорснат цялата мръсна работа на други компании и да остане при тях само външния вид и дигиталните системи.

Ръст и проблеми

Възходът на електромобилите е очакван и ще продължи още поне десетилетие. През 2022 г. са доставени 7.3 млн. електрически коли. Очакванията са този тип превозни средства да достигне 44 млн. през 2035 г. Средногодишният ръст (CAGR) се изчислява на между 15% и 16%, показват данните на Power Technology.

Основен фактори на тази тенденция е амбицията на Европейския съюз и държави като Великобритания да забранят напълно продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене след 2030 г. Поради липсата на инфраструктура и все още високата цена на електромобилите някои експерти се съмняват, че тези планове може да се осъществят за такъв кратък срок.

От друга страна, китайските компании са във възход, докато Tesla продължава да е обгърната от противоречия. Компанията на Илон Мъск среща критика за своя автопилот и практики софтуерно да ограничава значително своите коли ако потребителите не си платят. Tesla също така има доста силна история в неспазване на сроковете, като последното голямо забавяне е пускането в продажба на електрическия пикап Cybertruck.

Перспективата за BYD и китайските компании също може да не се окаже чак толкова розова. Обтягането на отношенията между Запада и Пекин може да доведе до ограничаване ако не и забрана на продажбите на техните електромобили на пазарите в Северна Америка и Европа. Tesla също е заплашена от подобни действия в Китай, заради опасения за изнасяне на информация от страната към САЩ. От друга страна, Huawei и Xiaomi се опитват да пренесат практиките от производството на смартфони при тези на електрически коли, което може да трансформира напълно начина по който функционира тази пазар.

The post Китайската заплаха за Tesla appeared first on TechTrends България.

Но и при умните телефони се появи лъч светлина. Последният им флагмански модел Huawei Mate 60 Pro беше представен през септември и изненада всички. Не с някаква революционна технология, която я няма на пазара, а с факта, че идва с 5G процесор, разработен по 7nm архитектура и то собствено производство. Въпреки, че последният iPhone 15 Pro идва с 3nm процесор, за китайския научно-технически сектор, това е огромен пробив.

Той поставя и под въпрос, дали американските санкции успяват да спрат иновационния прогрес на Пекин. Тъй като, САЩ наложи пълни рестрикции в предоставянето на каквото и да е оборудване, ноу-хау и капацитет за производство на чипове под 14nm. Развитието на собствени 7nm процесори може да мине за голям пробив за китайската технологична индустрия. Ситуацията е доста по-заплетена и да не опира само до този пробив. Китай обаче се подготвя да хвърли все по-силно технологичната ръкавица на САЩ.

Мистериозният чип

Чипсетът използван в Huawei Mate 60 Pro носи означението Kirin 9000s. Той е разработен и проектиран от дъщерната компания HiSilicon и произведен от субсидираната от държавата SMIC. Той все още е доста енигматичен. Huawei не дават подробности за неговата архитектура. Първоначалните предположения бяха, че е изграден по 7nm архитектура. Както е и първият такъв, който разполага с 5G модул, тъй като западните доставки ограничават подобни възможности, но при собственото производство те не могат да се приложат.

Всъщност, SMIC представи собствен 7nm процесор още през 2022 г. Той обаче разчита на по-стара литографска технология за производство – DUV, вместо EUV. Както и на модифицирана архитектура от 14nm. Разликите сме ги описали в обзора ни от миналата година на сектора. Предвид тези развития беше въпрос на време подобни чипове да се появят в китайските устройства. Затова и предположението, че такъв е случаят с Kirin 9000s е доста логично.

Разкрития от последните дни дават малко по-различна светлина. Според източник на Gizmochina, Kirin 9000s всъщност е 5nm процесор доставен на Huawei преди цели три години. Преди да попадне под ударите на американските санкции, китайската компания се презапаси с чипове, като поръча на TSMC значително по-големи обеми. При пълното разглобяване на телефона и на чипсета се вижда маркировка „2035“. Според кодировката на TSMC, това означава, че е произведен в 35-та седмица на 2020 г. или между 24 и 30 август.

Ако такъв е случаят, това показва, че Huawei все още разполага със запаси от сравнително добри процесори изпълнени по 5nm архитектура. Очаква се Huawei да обяви още един нов чипсет до края на годината. Във всички случаи, ситуацията около последните модели процесори Kirin на компанията продължава да бъде мистериозна.

Санкции под съмнение

Докато се разплитат напълно проектантските и производствени възможности на Huawei, респективно на SMIC и HiSilicon, редица експерти поставят под съмнение ефективността на санкциите на САЩ. Те могат да бъдат заобикаляни чрез системата за лицензиране на Държавния департамент. Китайците от своя страна използват поставени компании, които после реекспортират компонентите към основните производители като SMIC. Някои експерти, описват предоставянето на лицензите, като „раздаване на бонбони“.

Ситуацията е сходна и със санкциите срещу Русия. При нея ограниченията са много по-стриктни, но в страната продължава да има значително количество стоки със западен произход. Било то чрез паралелен внос или дори пряко от самите западни компании, чрез поставени местни дружества. Предвид факта, че при Китай, режимът не е толкова строг, заобикалянето е дори по-лесна работа.

Но все пак за редица много високотехнологични продукти, санкциите важат. Липсата на литографска техника за производство на чипове продължава да спъва китайските амбиции. Тя идва само от едно място – нидерландската ASML, което прави проследимостта и контролът на доставките много по-лесен. Ситуацията е сходна и със софтуера, въпреки, че близо година Microsoft продължаваше да обслужва руски компании онлайн, независимо от санкциите.

Китайската устойчивост

Фактор играе и устойчивостта на китайския технологичен сектор. Той вече не е само и единствено базиран на обратно инженерство и сляп внос на чужда техника. Huawei например дава близо една трета от приходите си всяка година за развойна дейност. През последното десетилетие R&D потенциала на Китай достига до висоти, които в някои случаи се конкурират със западния.

Примери за това са усилията на Huawei и вече Xiaomi да развиват собствени мобилни операционни системи. Те все още са базирани на версията с отворен код на Android, но останалите компоненти са разработени от самите компании. TikTok е големият пробив при изкуствения интелект и онлайн платформите. Успехът му се базира не само на добро позициониране и подходящ формат за младежите, но и алгоритмите, които дават максимално добри препоръки за следващите клипове. Концепцията за Super App (супер приложение) също е дело на китайските компании и в момента американските технологични гиганти се опитват да я приложат.

Конкретно за чиповете също може да се говори. SMIC има достатъчно ноу-хау да трансформира настоящата си технология, така че да произвежда 7nm процесори. Макар и да са с по-ниско качество от аналозите на тайванската TSMC. Въпрос на време и пари е, китайската компания да постигне пробив и отвъд 7nm процес. HiSilico от своя страна има достатъчно експертиза да проектира чипове с 5nm архитектура.

Квантово бъдеще

В момента производителността на процесорите се базира на броя на транзисторите, а те от своя страна на това колко е голяма миниатюризацията им. Тук идва тази игра с нанометрите – колкото по-малки са транзисторите, толкова повече може да поберете в един чип. Производителите обаче се сблъскват с една физическа бариера – досегашната технология не може да премине отвъд 1nm. Intel теоретизират, че могат да го постигнат като сменят медните полупроводници с такива с материала базиран на рудата на платината – рутений.

Ако обаче компаниите не успеят да преминат отвъд 1nm архитектура, то тогава за момента единствената иновация остават квантовите компютри. Те използват принципите на квантовата механика да увеличат значително възможностите за изчисления. Тук Китай и САЩ имат сравнителен паритет, като двете държави инвестират значително в технологията. Както и твърдят, че са постигнали големи пробиви, които са съпоставими помежду си.

Докато надпреварата при процесорите откъм нанометрова архитектура за момента е в полза на САЩ, то Китай определено залага на квантовите изчисления. А там, който първи пробие ще има значително преимущество. Както технологично, така и военно, защото квантовите системи могат да се развиват както за изчисления, така за криптиране, декриптиране и могат да неутрализират разликата в процесорната мощ.

The post Завръщането на Huawei и китайската технологична ръкавица appeared first on TechTrends България.

От гледна точка на производителите, ситуацията е дори още по-привлекателна. Те вече са преодолели основните технически и софтуерни проблеми, които бяха характерни за най-първите модели. Това, в комбинация с доста по-високата цена ги прави привлекателни за генериране на добри маржове печалба. Не е тайна, че при пазара на смартфоним премиум моделите са най-печелившите. С оптимизирането на разходите, особено по разработката, сгъваемите модели се превръщат в новата „златна мина“ за компаниите.

Предвид тези развития, всеки по-голям производител вече се стреми да има сгъваем модел в портфолиото си. Ако в първите години има само три компании – Samsung, Motorola и Huawei, то към тях вече се присъединиха Honor, Vivo, Oppo и др. Най-пресният пример в това отношение е Google, който представи първият си сгъваем смартфон – Pixel Fold. Може вече да сте забелязали, но има един голям отсъстващ – Apple.

Разрастващият се пазар

За последните няколко години, сегментът на сгъваемите устройства отчита повече от обещаващи резултати. Предвид свиващия се пазар на смартфоните като цяло в рамките на 2022 г., то техните гъвкави събратя са с повече от устойчив растеж. Прогнозата на анализаторите от Counterpoint Research е, че през 2023 г. броят на продадените сгъваеми телефони ще се увеличи с 52% на годишна база. Така от 14.9 млн. доставени бройки, те ще скочат на 22.7 млн.

Ръстът в някаква степен може да се каже, че се забавя, като през 2022 г. спрямо предходната 2021 г. увеличението е малко над 63%. Година преди това достига впечатляващите 180%, но тогава базата е изключително ниска. Причината е, че през 2019 г. е истинският пазарен дебют на сгъваемите смартфони.

Въпреки това перспективата за развитие през следващите четири години е повече от обещаваща. Според прогнози на IDC, доставките от 22.7 млн. бройки за 2022 г. ще скочат на 48.1 млн. през 2027 г. Това е повече от удвояване на продажбите за този период или със 111.9% увечелиение. За сравнение, останалите смартфони ще отбележат ръст на продажбите от едва 13% за интервала между 2022-2027 г.

Обичайните заподозрени и новите играчи

Тази огромна перспектива не остава незабелязана от производителите на смартфони. Те вече виждат в този подсегмент основен източник на растеж през следващите няколко години. Както и на главен генератор на приходи. Премиум моделите над 2 000 лева дават на компаниите най-добрите маржове. Това е причината, например Apple да не предлага нови модели под 1 000 и дори 1 500 лева. Технологичният гигант просто се опитва да поддържа високия марж на печалбата.

Достъпността и развитието на технологията на сгъваемите смартфони позволява на повече компании да ги предлагат. Пионерите в тази област са Samsung, Huawei и Motorola. LG излезе от пазара с умни телефони, иначе южнокорейската компания също имаше силни разработки в тази насока. Към този списък добавяме още Oppo (заедно с бранда си OnePlus), Honor, който се отдели от Huawei преди две години, Vivo и от последните няколко дни – Google. Microsoft се пробва с хибридно устройство с два екрана наречено Surface Duo, но то трудно може да мине към категорията на истински сгъваем смартфон.

Фокусът на Google при последната си конференция I/O беше изцяло насочен върху генеративния изкуствен интелект. Новата версия на Android 14 и още повече – на първия им сгъваем смартфон Pixel Fold, останаха на заден план. Все пак, това вкарва интернет гигантът в сгъваемата надпревара.

Въпреки всичко, доминиращите пазара на този нишов сегмент си остават два от пионерите – Samsung и Huawei. По данни на Counterpoint Research, безапелационен лидер е южнокорейския гигант с 62% дял на доставките за първата половина на 2022 г. Следван е от Huawei, който формира 16% при това въпреки санкциите, които са наложени на компанията от страна на САЩ. Oppo е трети с 3%, а останалите компании имат кумулативно 18%.

Къде е Apple

Големият липсващ в тази картина е Apple. Традиционно, технологичният гигант рядко скача първи в новите тенденции. Компанията от Купертино изчаква технологията да узрее и после пуска своите модели, като целта е да предостави максимално улеснение и полза за потребителите. Тя обаче не може да стои встрани още дълго време. Нейните най-скъпи смартфони струват колкото сгъваемите модели на конкурентите. Въпрос на време е Apple да представи сгъваем iPhone.

През последните месеци се засилиха слуховете, че това ще се случи съвсем скоро. Няма консенсус обаче кога точно – дали ще е още в края на настоящата 2023 г. или през следващата 2024 г. Някои по-песимистични прогнози дават заявки, че първият сгъваем модел ще се появи не по-рано от 2025 г. Засилената неофициална информация по темата е нормално, поради факта, че вече и Google влезе в надпреварата. Във всички случаи, обратното броене за Apple започна и скоро те трябва да представят подобен модел.

Има още два ключови въпроса. Първият е какъв формат ще предпочете компанията. Към момента се утвърдиха два подхода – компактен и хибриден. При първият сгъваемият екран в разпънато положение е с нормални за смартфоните размери. Така устройството придобива по-компактни размери, като е сгънато. При втория, сгъваемият смартфон се трансформира в малък таблет. Слуховете за момента не са достатъчно отчетливи и разглеждат двата варианта.

Вторият ключов въпрос е цената. Apple слага доста висока надценка на своите продукти. Последната година, останалите премиум смартфони започнаха да настигат iPhone Pro Max версиите. Но най-скъпите варианти за феновете на „отхапаната ябълка“ се доближават до тези на сгъваемите модели на конкуренцията. Една от причините Apple да не бързат с подобно устройство може би е точно тази – те чакат поне малко да свалят цените останалите. След което технологичният гигант да предложи своя по-скъп, но все пак, не прекалено скъп модел.

Сгъваемата надпревара продължава с пълни сили. Тя подчертава, че битката за смартфон пазара и поне за печалбите от него, ще се осъществява в този все още нишов сегмент.

The post Сгъваемите смартфони – надпревара с изненадващ липсващ appeared first on TechTrends България.

За да може да „потече интернета“ от САЩ към Европа цялата тази инфраструктура минава по дъното на Атлантическия океан. Морските кабели са най-големите артериални връзки във вече изградената Глобална мрежа. Технологичните гиганти, като Google, Meta, Amazon, Microsoft и др. се крепят изцяло на огромното количество информация, което тече по тях. Предвид сложната специфика на морските кабели, средствата за тяхното изграждане и управление включва специални консорциуми. Като много често в тях влизат част от големите телекоми от страните в които се поставят и част от интернет гигантите.

И докато всички гледат към Илон Мъск и неговия Starlink за надеждна онлайн връзка в трудни времена, то грозната истина е, че морските кабели са интернета. Без тях глобалната мрежа се разпада и остава на ниво континентални кабели. Сателитната връзка също разчита на базови станции, които са свързани жично.

Точно затова, почти веднага след първите залпове на търговската война между САЩ и Китай, Вашингтон се насочиха към запазването на контрола им. Разследване на Reuters показва, как през последните няколко години се е водила истинска война за контрола над няколко от тях, но и за този пазар като цяло. Битка, в която за момента САЩ излизат като големия победител.

Тихите води са най-дълбоки

Пазарът на морски кабели има три водещи играча – щатският SubCom, японският NEC и европейският ASN. Последният в момента е част от финландският телеком конгломерат Nokia, след като компанията придоби Alcatel-Lucent. През последните десет години китайският HMN Tech започна да пробива като използва същата формула, с която Huawei стана лидер на телеком пазара. Чрез евтини оферти, изпълнени със сравнително добро качество.

Лидер на пазара е американският SubCom, който разполага с около 770 хил. км поставени морски кабели или с вече подписани договори за такива. Това прави около 43% от цялата положена подводна оптична инфраструктура. Той е следван от ASN с 600 хил. км кабели и NEC с 300 хил. км. Съответно техните дялове са 33% и 17%. Останалите играчи на пазара имат сравнително скромен дял – 8%. От тях 5% се падат на китайската HMN Tech или около 90 хил. км положени кабели.

На пръв поглед последната компания не изглежда, че може да застраши доминацията на някой от трите лидера. Казано с други думи – имаме сравнително тихи и спокойни води. Проблемът е, че пазарните дялове са на база положени кабели в доста дългосрочен план и натрупани с годините. SubCom например функционира от 1955 г., NEC от 70-те години, докато HMN Tech е основана през 2008 г.

Китайската компания успява да натрупа 5% дял само за 15 години, като всичките ѝ кабели са доста модерни. По данни на Reuters, HMN Tech държи 18% от новоположената инфраструктура за последните четири години. Което започва да създава притеснения в САЩ.

Връзката с Huawei

Съкращението HMN Tech всъщност идва от Huawei Marine Network. Това беше звеното на китайския гигант за изграждане на морски кабели, което те основават през 2008 г. Huawei попада под ударите на силни санкции от страна на САЩ през 2019 г. Това поставя пред редица трудности технологичния гигант, като най-засегнат е сегментът за потребителска електроника и по-конкретно смартфоните. Те продължават да нямат достъп до чипове с 5G модули, както и лицензирани Google услуги.

САЩ са на мнение по това време, че Huawei има силна връзка с китайското правителство и помага за модернизирането на армията на страната. Както и че редица нейни граждански решения може да имат шпионски характер или да се използват за отбранителни цели. Китайската компания отрича това, като се позовава на факта, че е публично дружество, което се притежава от нейните служители. Вашингтон все още не е представила достатъчно убедителни доказателства, че нейните 5G, потребителски и телеком технологии представляват такава опасност. Но опасенията на САЩ и нейните съюзници остават.

Конкретно, за HMN Tech, те са че ако кабелите и инфраструктурата около тях е изградена от китайската компания, то Пекин ще има достъп до целия поток от информация. Както и ще разполага с възможността да изключи мрежата на неприятелски страни.

Както ще видим, САЩ оказват силен натиск след 2019 г. срещу новите проекти, които може да поеме китайската компания. Това кара Huawei да продаде през 2020 г. на независими китайски инвеститори своето звено за морски кабели и то е преименувано на HMN Tech.

От Франция до Сингапур

През февруари, SubCom обяви, че е спечелила да изгражда големия морски кабел, който да свърже Сингапур с Франция. Неговата дължина е малко над 19 хил. км и той трябва да осигури връзка между Югоизточна Азия, Близкия изток, Африка и Европа. Той е познат под името SeaMeWe-6, като съкращение на съответните територии през които ще минава. Завършен, това ще е един от най-дългите, мощни и нови кабели, с които глобалната мрежа ще разполага.

Историята на Reuters разказва битката именно за него. Консорциумът, който решава да го финансира и организира е съставен от множество компании. В него влизат телекоми основните държави замесени в проекта. Това са трите китайски телекома (China Telecom, China Mobile и China Unicom), френският оператор Orange, Sri Lanka Telecom, индийският Bharti Airtel, Bangladesh Submarine Cable Company, Telecom Egypt и технологичният гигант Microsoft.

За полагането на кабела са се явили основно два изпълнителя – SubCom и HMN Tech. Първата компания предлага да го реализира за около 750 млн. долара. Китайците обаче „подкопават“ с близо една трета по-евтина оферта от 500 млн. долара. Наддаването се случва в началото на 2020 г., което почти веднага разцепва консорциума на два лагера – китайски и прозападен, като последния се опасява проектът да не попадне под американски санкции.

Притесненията продължават дори след като Huawei продава HMN Tech. Както и американския натиск. През февруари 2021 г. двете наддаващи компании ревизират офертите си, като SubCom предлага да положи кабела за 600 млн. долара, а HMN Tech – за 475 млн. долара. Към края на 2021 г. е заложено последно гласуване, за да не се разпадне сделката.

Опасенията срещу HMN Tech надделяват и за изпълнител е обявен SubCom, с което се бележи голямата победа на САЩ в битката за морските кабели. Трите китайски телекома и две компании първо заплашват с изтегляне, а после излизат от проекта. Техните дялове са частично компенсирани от привличането на малайзийски и индонезийски телеком, а останалите участници увеличават участието си, за да могат да платят по-скъпата оферта.

Агресивната стратегия на Team Telecom

Как се стига до този развой? Още по времето на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп се създава специална междуведомствена комисия, която получава неофициалното име Team Telecom. Тя идентифицира потенциалните рискове в сферата на комуникациите, които може да създаде най-вече Китай.

Конкретно в случая с проекта SeaMeWe-6 се случват няколко неща. Първо, се изгражда лагер в рамките на консорциума между американските компании (Microsoft) и съюзните на САЩ държави, като Шри Ланка, Сингапур и Бангладеш, да убедят останалите, че SubCom е правилният избор. Това е видно при второто наддаване, когато този лагер обявява, че по-скъпата оферта на щатската компания е по-изгодна ако се вземат предвид потенциалната заплаха от санкции. Второ, SubCom получава гарантирани заеми от ExIm Bank – външнотърговската банка на Вашингтон и Bank of America.

Третата и най-силна мярка е доста по-директна. Представители на участниците в консорциума и посланици на страните в проекта се срещат с американски политици. Заявено им е в почти прав текст – HMN Tech е заплашена от санкции от страна на САЩ в близко бъдеще. Което означава, че ако компанията изгради кабела, Вашингтон ще направи всичко, той да не може да се използва. Показани са им икономически анализи, които предричат банкрут на участващите компании. При това независимо, че HMN Tech вече не е част от Huawei.

Подводната победа

Това води и до развръзката – SeaMeWe-6 вече се изгражда от SubCom. Но това не е единствената „жертва“ на Team Telecom. Още през 2019 г. Вашингтон натиска Google и Facebook да се откажат от PLCN – морски кабел, който трябва да свърже Лос Анжелис с Хонконг. Избрана е друга китайска компания за него – Dr Peng Telecommunications and Media Group. След натиска на САЩ, той е изменен и в момента свързва Тайван и Филипините със Северна Америка. Още няколко подобни проекта за кабели между САЩ и Китай са провалени. Почти всички замесени лица не коментират официално пред Reuters, като агенцията се позовава на доста вътрешни източници.

Резултатите са повече от ясни. Почти всеки проект, който включва изграждането на ключов морски кабел от китайска компания е подложен на безмилостна атака от страна на САЩ. За момента, Вашингтон печели подводната битка, но китайците продължават да полагат морски кабели, за момента в по-малки мащаби. Те са от стратегическо значение, като в случай на конфликт, тази инфраструктура ще бъде критична. Отделно, това е поредното действие на САЩ, в което защитават доминацията на своя компания на даден пазар.

The post Тихият сблъсък за морските кабели appeared first on TechTrends България.

Huawei отчита ръст на приходите, спад на китайските операции, но ръст в някои алтернативи пазари. Добри са новините и при новия бизнес за корпоративни и облачни услуги, които отчитат увеличение. Не всички индикатори обаче са положителни. Печалбата на компанията се срива на годишна база, сегментът за потребителска електроника продължава да се свива и има увеличение на общите задължения.

Това са основните изводи от годишния доклад за дейността на Huawei за 2022 г., който беше публикуван в първите дни на април. От технологичните гиганти, това е един от малкото, които следим по-изкъсо, защото през него може да видим ефектите от различните санкции, които САЩ налага на подобни компании. Предвид изострянето на търговската война между Вашингтон и Пекин, примерът на Huawei ни показва, какво да очакваме.

Укрепване на позициите

Приходите на Huawei се увеличават на база юани до 642 млрд. юана или 0.8% на годишна база. Това е значителна стабилизация на постъпленията след силния спад през 2021 г., когато е отчетен срив с над 28% спрямо пандемичната 2020 г. Водещият фактор за това представяне е ръста на сегмента на бизнес услуги, който до голяма степен предоставя облачни системи и решения. Той расте с 30% на годишна база до 133 млрд. юана.

Въпреки ударната модернизация на 5G мрежите по света, бизнесът с телеком оборудване отчита минимално увеличение с 0.9% на годишна база. Приходите по това перо вече са почти 284 млрд. юана спрямо 281.5 млрд. предходната година. Сегментът „Други“ също има ръст от 13% на годишна база, но той все още е прекалено малък и съставлява само 10 млрд. юана или 1.6% от всички приходи на Huawei.

Географското разпределение също е доста любопитно. Местният китайски пазар спада с 2.3% най-вече заради политиката за нулев ковид на Пекин. Все пак приходите в Китай формират малко под 63% или почти две трети от всичките на компанията. Тази тенденция се формира малко след първите по-тежки санкции на САЩ, но за първи път имаме понижение, макар и минимално. За 2022 г. те са 404 млрд. юана, докато за предоходната година са 413 млрд.

В Европа, Африка и Близкия изток, Huawei отчита силно увеличение на постъпленията с 13.5% и те вече достигат 149.2 млрд. юана. От компанията отбелязват, че повишените приходи идват, както от развитите европейски пазари, така и от развиващите се африкански. Първите, заради повишените 5G инвестиции, докато вторите – заради повишеното интернет потребление. И в двата случая, това е регионът, от който бизнесът с телеком оборудване печели най-добре през 2022 г., макар и Huawei да не дава подробна разбивка на сегментите и регионите.

Китайският гигант продължава да поддържа силни инвестиции в развойна дейност. Компанията увеличава с около 7 хил. служителите си в тази сфера и те вече са 114 хил. или малко над 55% от общия персонал. Патентите, които Huawei държи в края на 2022 г. вече са нас 120 хил. или с 10 хил. повече от предходната година.

Слабите звена

Не всичко е цветя и рози за китайския гигант. Най-очевидното е сривът на печалбата, като спадът на оперативната е 65%, а на нетната – с 68%. Първата вече е съставлява 42 млрд. юана (6 млрд. долара), докато втората е 35.5 млрд. юана (5.1 млрд. долара). Причината за това всъщност е доста проста – през 2021 г. Huawei продаде мобилният бранд Honor, което включваше и голяма част от развойната част свързана с мобилните технологии. Това еднократно действие изстреля печалбата на компанията за предходната година. Важен факт е, че въпреки включването на развойни компоненти в сделката, Huawei запазва и дори увеличава своя капацитет в R&D.

Бизнесът с потребителска електроника продължава да търпи най-големи загуби от санкциите. Той се свива с малко под 12% през 2022 г. на база приходи до 214 млрд. юана. Като дял също така се свива до точно една трета от целия бизнес на компанията – 33.3%. Това става въпреки опитите на Huawei да го стабилизират. Китайският гигант продължава да пуска смартфони, макар и да е свил значително портфолиото си. Присъствието му в по-нишови сегменти, като този на умните часовници също все още е значително.

Всички тези мерки засега не могат да укротят спада на потребителската електроника при Huawei. Другата по-негативна новина за компанията е увеличението на заемите от 414 млрд. на 437 млрд. юана. Засега, ръстът не е значителен, като компанията има стабилен вид в тази насока, поне от публикувания отчет. Но е нещо, което е хубаво да се следи и за бъдеще.

Изводите

Изминалата 2022 г. е четвъртата година, в която Huawei оперира под значителни санкции. Те включват доста такива в посока развитие на собствени чипове, такива с 5G възможности, както и достъп до екосистемата на Google. Въпреки това, компанията продължава да поддържа печалба и сравнителен (в юани) ръст на приходите.

Компанията успява да компенсира потъването на бизнеса с потребителска електроника, като се обърна отново към този за телеком оборудване. Това не е единствената ключова мярка – Huawei също така разчита все повече на бизнес услугите за корпоративни клиенти и облачни системи. Диверсификацията е ключов компонент при намаляване на ефектите от санкциите.

Друга важна особеност в стратегията на Huawei е и географската диверсификация. Първоначално, компанията разчиташе все по-силно на местния, китайски пазар. Макар, той да продължава да е водещ се наблюдават опити да се пробият в развиващите се пазари. Там, където влиянието на американската политика и технологични гиганти не е толкова значимо.

Въпреки продажбата на Honor, Huawei продължава да има сравнително добър имидж сред клиентите в развитите страни. Затова, китайската компания се опитва да поддържа продажби на продукти – потребителски и бизнес в ключови региони като Европа. Ситуацията е доста показателна в България – два от телекомите използват мобилно оборудване на Huawei и операторите са водещи при пласирането на нейните смартфони и умни часовници.

Това контрастира с някои други китайски марки. Oppo например реши да не развива европейския пазар напълно и обяви, своето поетапно изтегляне. Huawei оптимизира своята структура на Стария континент, но за момента няма и загатване да предприеме подобно действие.

The post Huawei през 2022 г. или четири години под санкции appeared first on TechTrends България.

Според анализаторската компания Counterpoint Research, най-високият клас умни телефони отчита ръст на продажбите през 2022 г. При това на фона на рекореден спад за целия пазар. В същия момент, приходите на премиум сегмента вече формира повече от половината за целия пазар. Което се случва за първи път в историята.

От друга страна имаме няколко вече потвърдени тенденции, като повишаването на цените на премиум моделите и постепенното намаляване на тези в някои други ценови сегменти. Както и, че вече почти всеки производител се стреми да включи в портфолиото си подобни смартфони. Без изненада, отново лъвския пай на печалбите отиват в Apple, който продължава да доминира високия клас смартфони.

Ръст по всичко

Премиум сегментът отчита ръст по всички показатели, в ярък контраст спрямо целия пазар. Продадените бройки се увеличават с 1% на годишна база, докато общите продажби на всички смартфони се сриват с историческия рекорд от над 18% понижение.

Важно е да се уточни как Counterpoint Research брои премиум продуктите. Първо, те отчитат всички такива с цени над 600 долара, които в класацията на TechTrends попадат както премиум класа, така и този на флагманите. Също така, в калкулациите на анализаторската компания влизат и сгъваемите модели, които натиснаха ценовия таван през последните години.

Така дефинирани, премиум устройствата формират 21% от общите продажби и за първи път в историята – 55% от приходите. Досега високите класове поддържаха нива от под половината постъпления. Анализаторската компания обяснява тези резултати с няколко фактора. Първият е, че платежоспособните потребители не са засегнати от макроикономическите сътресения от миналата година.

Вторият е, че все повече хора предпочитат висок клас смартфон, дори и трудно да си го позволят. Което води до по-силното му разпространение в региони, в които до сега са доминирали по-достъпните модели.

Доминацията на Apple

Ситуацията при производителите е без големи изненади. Apple увеличава своя и без това доминиращ дял, като вече разполага с три четвърти от пазара или 75%. Технологичният гигант вдига влиянието си от 71% спрямо 2021 г. Това става донякъде покрай спада на основните китайски производители, които имат силни модели в премиум класа като Huawei и Xiaomi. Двете компании отчитат спад на пазарния си дял с 44% и 40% съответно.

Единственият адекватен конкурент на Apple е Samsung. Южнокорейският гигант обаче е далеч на втора позиция с 16% пазарен дял и 5% спад на доставките през 2022 г. Samsung удържа фронта, най-вече покрай продажбите на своите сгъваеми модели, подсегмент, в който Apple все още не е навлязъл.

Honor се опитва да замени Huawei и отчита силни продажби, особено в Китай. Местния пазар се оказва силен за компанията и тя отбелязва 110% ръст на доставките през 2022 г., като така излиза на пета позиция. Google, които също представиха по-скъп модел Pixel през миналата година са шести и с ръст от 118%.

След като премиум сегментът отговаря не само за основните печалби, но и за повече от половината приходи, то той вече е основен за производителите. Така битката за него вече прерасна в такава за целия смартфон пазар. Като все повече компании се опитват да предложат устройства в този сегмент, това не е учудващо. Повишената конкуренция засега не влияе на пазарната доминация на Apple, които държат стабилен захват, както на продажби, така и на приходи.

The post Смартфон „Ел Дорадо“ или силата на премиум моделите appeared first on TechTrends България.

Първо, основните смартфон производители, като Samsung, Huawei и др. изместиха своите дългоочаквани премиери дни, а впоследствие дори седмици преди технологичното събитие. Apple по традиция не участва в големи събития, освен ако не ги организира самата тя. Коронавирус пандемията удари също тежко конгреса – 2020 г. беше пропуснат, 2021 г. и 2022 г. беше в изключително ограничен кръг от посетители и участници. Настоящата година е първата, в която MWC се опитва да си върне старата слава.

Проблемът е, че вече светът не е същия. Геополитическите и икономическите реалности започнаха да удрят все по-силно света на технологиите. Забавянето вече започва да се усеща и резултатите от MWC 2023 го доказват. Конгресът за момента е изключително постен откъм практични иновации и нови технологии.

Разговорът все повече протича в няколко посоки – изтегляне във времето на ключови системи, повишаващи се цени и оптимизиране на портфолиото. Както и регулации, особено от страна на Европа, която все повече усеща опасността от технологично изоставане и търси начини да запази своята значимост. Ако продължим постната метафора, то технологичното меню става веганско – по-ограничено като избор, на по-висока цена и с големи обещания.

Новите цени на смартфоните

Тенденцията за поскъпване на смартфоните, особено на най-високия клас модели е факт от вече пет години. Още в края на 2017 г. Apple зададе тона, като пусна първия iPhone, който да прекрачи психологическата граница от 1 000 долара. В средносрочен план това беше нож с две остриета – от една страна приходите не се промениха значително, но печалбата се увеличи. Намаляха обаче продадените бройки. Apple постепенно балансираха портфолиото си, но запазиха модели с цени над 1 000 долара.

Постепенно ги последваха и останалите компании и за последните две години цените за премиум смартфоните надминаха вече нивата от 1 000-1 100 долара/евро. Споменатата усложнена геополитическа и икономическа обстановка вдигна допълнително мизата. Така, от настоящата година вече за стандартна цена на премиум моделите може да се смята между 1 200 и 1 300 долара/евро. Тенденцията беше подчертана и бетонирана след основните премиери за началото на годината. Samsung, Xiaomi и Honor представиха своите премиум модели. Първата компания направи това преди конгреса, а другите две – направиха световния дебют на устройствата си, които бяха представени по-рано само за Китай.

Най-евтиният вариант на Samsung Galaxy S23 Ultra, който се предлата в България струва 2 749 лева (около 1 400 евро). Xiaomi 13 Pro идва с една идея по-евтин – 2 549 лева, но пак далеч от миналогодишните стойности, които бяха под 2 300 лева. Honor ще се опита да подбие допълнително при цени от около 2 349 лева, но пак сме над миналогодишната граница.

Ситуацията е сходна и с нормалните флагмани. Досега те варираха най-вече в ценовия сегмент между 1 600 и 1 800 лева за базовите модели. От настоящата година, те вече прехвърлят спомената горна граница, която вече се води за минимална. Такъв е случая с базовите модели флагмани на Samsung и Xiaomi. Samsung Galaxy S23 започва от 1 899 лева, докато Xiaomi 13 – 1 949 лева.

Оптимизираното портфолио

Ковид кризата и недостигът на чипове накара производителите да оптимизират броя на моделите, които да пускат през годината. Което до голяма степен беше оздравително, тъй като някои компании заливаха пазара с почти идентични смартфони и потребителите много трудно се ориентираха в обстановката. Сравнението беше трудно, а големите промоции и отстъпки, правеха задачата почти невъзможна. Миналата година беше доста по-лесна откъм ориентация и класифициране на различните модели.

Новото „веганско меню“ задава потенциална нова и леко притеснителна тенденция – заличаване на част от ценовите класове. Макар и все още да е рано за това заключение то е доста възможно, но ще се прояви до края на годината. Ако флагманите и премиум смартфоните повишиха цените си и вече започват от 1 800 лева, то следващата стъпка е чак при около 1 000 лева.

Достъпните флагмани запазват стойността си, но повишават компромисите спрямо по-високия клас модели. Това може да видим при Xiaomi 13 Lite и при Honor Magic 5 Lite. В същия момент, се създава една голяма „дупка“ в ценовия сегмент между 1 200 и 1 800 лева, който доскоро може би беше ценови най-ефективен ако искате да вземете сравнително висок клас смартфон. Така производителите намаляват избора на потребителите и реално ги натискат да взимат по-скъпите модели. Засега едно от малкото изключения се явява OnePlus 11, който може би нарочно се позиционира с цена около 1650 лева.

Забавеното 5G

5G е факт в повечето части на света, но обещанията, които бяха правени за неговото разгръщане се забавят. Причините са много, но могат да се сведат до едно – бизнес модел и инвестиции. За разлика от предишните поколения, в които само се подменя активното оборудване, сега трябва да се изграждат много, различни и най-вече – нови базови станции, микро и нано клетки и пр. Добавяме към това подмяна на опорните мрежи, софтуерно дефиниране на мрежите и др. Всичко това изисква огромни инвестиции, които вече се наливат от телекомите в инфраструктурата.

Коронавирусът, в комбинация с търговската война между САЩ и Китай подпомогна първоначалния ъпгрейд към 5G. Но потенциално забавя следващата фаза или преминаването към 5.5G. Докато при предишните издания на MWC се говореше само за 5G и се загатваше също за 6G, то сега фокусът беше насочен основно към междинния формат. Huawei се опитва да излезе от санкционната война със САЩ и стартира подобни решения.

Има и причина, телекомите да се концентрират върху 5.5G. Просто, защото доста от обещаните възможности на новата технология бяха оставени за втората ѝ фаза. Първата беше изграждане на сравнително голям капацитет. Следващата е изграждане на свързаност за виртуална реалност, минимално забавяне и общуване в реално време между различните устройства. Което както можете да се досетите – изисква още инвестиции.

Част от усилията на телеком индустрията по време на MWC 2023 беше именно оптимизиране на разходите. Което се очаква да се случи с отваряне на стандартите, ползване на отворени системи и код. Първата стъпка беше в Open RAN (единните стандарти при радиорелейната мрежа), а новата е в изграждането на Open Gateway или единен API интерфейс за мрежовите системи. Това беше и голямата телеком новина от Барселона.

В търсене на нови приходи

От другата страна стои бизнес моделът, който за момента продължава по старата инерция. За да може да излезе сметката, телекомите трябва да предложат висока добавена стойност за корпоративните клиенти. Защото от потребителите вече трудно се печели. Което вкарва операторите в омагьосан кръг, защото това изисква готови мрежи.

Затова друга голяма тема на MWC 2023 беше възраждането и опитите за налагането на една стара идея на европейските телекоми – Fair Share. Или желанието на операторите да изискват големите технологични гиганти, които формират най-много трафик да плащат такса „пренос“. Разговорите по темата и потенциалното ѝ включване на европейско ниво се водят от няколко месеца. Самият еврокомисар за вътрешния пазар Тиери Бретон обяви по време на конгреса, че е стартирано обществено обсъждане, в което да се „намерят най-ефективните методи за финансиране на мрежите от следващо поколение“.

Конкретно за Fair Share вече сме писали и можете да намерите развитието на темата до декември в този обзор. Обобщено накратко, телекомите искат технологичните гиганти, като Google, Facebook и Netflix да плащат на операторите такса „свързаност“. Технологичните гиганти и различни активисти обявиха, че така се нарушава принципът на „мрежовата неутралност“. Както и че цената, която първите ще платят просто ще се пренесе върху потребителите.

Еврокомисарят Бретон коментира в Барселона, че разговорът и идеята на Европейската комисия не е да се формират две крайности, а работещо и балансирано решение. До какво точно ще стигнат бюрократите от Брюксел ще разберем в следващите месеци.

И горе-долу това са основните акценти в технологичните и телеком тенденции от MWC 2023. Останалите неща са прототипи, които трудно биха се нарекли практични или подходящи за масовия пазар. Смартфон с навиващ се екран може да изглежда впечатляващо, но неговите сгъваеми събратя вече чупят касичката със спестявания, а те са и по-лесните и евтини решения. Автономният робот за UV дезинфекция пък ни припомня, че преди година-две бяхме в пандемична криза. Realme представи своите смартфони и 240W бързо зареждане, но пак – не е иновация, от която може да ни спре дъха.

Така изглеждаше технологичното „веганско меню“ в Барселона. Надеждите, че отварянето на света след пандемията ще се нормализират процесите се изпариха покрай новите реалности от последната една година. Светлина в тунела има и поне за момента прогнозите са, че световната икономика ще се възстановява през следващата година. Тогава може да видим и по-богат асортимент от технологични иновации.

The post MWC 2023: Новото „веганско“ технологично меню   appeared first on TechTrends България.