Европа усеща последствията от това доста силно. Независимо от все още високия ѝ икономически, социален и технологичен статус, Европейският съюз (ЕС) така и не успя да изгради собствени дигитални платформи. Търсите нещо в интернет – минава през американския Google. Пазарувате нещо онлайн, шансът да разчитате на щатския Amazon или китайския Alibaba е огромен. Социалните мрежи са почти изцяло американски – Facebook, Instagram, WhatsApp, LinkedIn и др., с китайското изключение TikTok.

Идеята за стриктни технологични регулации циркулират от десетилетия от двете страни на Атлантическия океан. Под някаква форма са правени опити за налагане на по-стриктен контрол, като Microsoft влезе в ролята на опитно зайче от началото на 21 век. Google, Amazon, Apple и Meta останаха дълго време извън полезрението на регулаторите и изградиха истински технологични империи.

Вариантите за налагането на по-стриктен контрол над тях бяха няколко. По-болезнения включваше и физическото им разцепване. ЕС първо засили защитата на личните данни чрез GDPR през 2018 г., а от тази година влизат и първите по-големи регулации, свързани точно с технологичните гиганти. В тази роля влиза Законът за цифровите пазари (DMA). Комбинацията между двете, заедно с някои чисто пазарни тенденции може да доведат до пълна трансформация на интернет и дигиталните технологии. Като например преобръщане на представата ни за мрежова неутралност.

„Пазачите“ на глобалната мрежа

ЕС разделя технологичните компании на две категории в новия DMA. В едната са гигантите, които са концентрирали в себе си прекалено много пазарна власт, а в другата – всички останали. Първите са обозначени като „пазачите“ на глобалната мрежа или т.нар. gatekeepers. Брюксел ги посочи и поименно кои са те – Alphabet (Google), Apple, Amazon, Microsoft, Meta (Facebook, Instagram и др.) и ByteDance (TikTok). Те предоставят „ключовите“ услуги онлайн и е почти невъзможно да бъдат заобиколени с алтернативни такива.

Подходът на Европа е на хартия изключително прост – пазачите или технологичните гиганти трябва да могат да позволят на конкурентите да пускат услуги, приложения и продукти в своите екосистеми. А не да ги ограничават, независимо дали говорим за косвени, прикрити или открити рестрикции.

Доста примери могат да се дадат. Apple да позволи инсталацията на приложения на iPhone и iPad от магазини, различни на App Store, както и разплащания, които не са Apple Pay. Meta да позволи изпращане на съобщения между различни платформи, които не са ограничени само до нейните Messenger, WhatsApp или Instagram DM. Google и Amazon ще трябва да прекратят практиката си да бутат резултати от търсения на техни услуги и продукти, за сметка на конкуренти.

Другият ключов момент е опазването на личните данни. Тук, ЕС надгражда вече съществуващата регулация GDPR, като налага строги правила на технологичните гиганти как да съхраняват информацията на своите потребители. По-важното – затягат се правилата за споделянето или продаването на личните данни между компаниите. От години, гигантите имат сключени споразумения помежду си да използват информацията на потребителите.

Отваряне вместо разделяне

Новият закон на ЕС създава нова практика, вместо да се търси разделяне на компаниите с монополни възможности, те да бъдат задължавани да се отворят доброволно за конкуренцията. Ако не го направят, тогава Брюксел ще ги принуди със солени глоби, които могат да достигнат до 20% от глобалните приходи на дадения нарушител. Всичко звучи перфектно на хартия, но за прилагането на практика, тепърва ще видим дали ще има подводни камъни.

Идеята на ЕС контрастира от призивите от преди няколко години на различни политици, включително и американски, че IT гигантите трябва да бъдат разцепени. Някои от предложените решения предвиждаха например Google да раздели бизнеса си на такъв за търсене и такъв за онлайн реклама. Същото трябваше да се приложи за Meta, само че в сегмента на социалните мрежи.

На теория, така ще се позволи на технологичните гиганти да запазят настоящите си бизнес модели и платформи. Но няма да се възползват от господстващото си положение да потискат по-малките конкуренти. Както ще се опазят личните данни на потребителите, а самите те ще получат и по-голям избор при ползване на дигитални продукти и услуги.

Първите резултати

На първи прочит моментните резултати тръгват в тази посока. Като всичките технологични гиганти започват да правят промени в своите услуги, платформи и екосистеми. Apple пусна специални ъпдейти за iOS, App Store и браузърът Safari, с които те да отговарят на изискванията на ЕС и DMA. Това включва допълнителни настройки за поверителност и управление на личните данни. Но най-вече алтернативни методи за разплащания в екосистемата на гиганта и създаване на други дигитални магазини. Нещо, което Apple дълги години не позволяваше да се случи.

Подобен ход прави и Google, като напълно преработва своите системи. Включително и чувствителните за него резултати в търсачката и работата с личните данни на потребителите. Последните също са във фокуса на ByteDance и TikTok, но от популярната социална мрежа не дават толкова широко обяснение, какво точно са променили. Сходни са действията и на Amazon, както като взети мерки, така и като конкретика.

Meta от своя страна, предостави „избор“ на потребителите. Технологичният гигант предложи две опции на абонатите си – да ползват услугите безплатно с реклами и пълния пакет ползване на личните данни или да си платят за абонаментен пакет, за да не се ползва тяхната информация и да не получават промоции. Сред другите промени са нотификации към потребителите на различните платформи, дали искат да свързват акаунтите си между отделните услуги.

Недоволство и от двете страни

Технологичните гиганти не се съгласиха толкова лесно на промените. Те наляха само през 2023 г. над 100 млн. евро в лобиране срещу DMA, от които 40 млн. евро се падат на водещите 10 компании. След неуспеха им на ниво ЕС, те се обръщат към правителството на САЩ в отворено писмо за намеса. Допълнително подкрепени от няколко американски сенатора. Администрацията на президента Джо Байдън изпрати две писма с изразена „загриженост“ за предстоящите регулации в Европа, но само дотам.

САЩ също разглеждат няколко варианта за налагане на по-стриктни правила над технологичните гиганти. По-радикалните идеи включваха разцепването на компаниите на парчета, нещо, което Вашингтон е правило преди с железниците, телекомите и петролните дружества. Други се опитват да адаптират европейския DMA и дори са внесени няколко версии в Конгреса, но за момента те не са задвижени.

Като цяло, САЩ успешно преписа част от правилата наложени от GDPR на своя почва. Това беше и едно от условията Вашингтон и Брюксел да продължат споразумението за трансатлантическото споделяне на потребителските данни. Което се води жизнено важно за оперирането на технологичните гиганти на Стария континент. Затова и очакванията, че САЩ ще приемат нещо в духа на DMA са ако не големи, то значителни.

ЕС обаче не се впечатлява толкова от начина по който „пазачите“ се отнасят към новите правила. Дни след влизането в сила на DMA и обявените промени от технологичните гиганти, Брюксел веднага погва три от тях. Европейската комисия (ЕК) започна разследване на Apple, Google и Meta, че не са спазили духа на регулациите. Първите две налагат някои ограничения при отварянето на екосистемите си, а последната, заради привидния избор – „плати или се съгласи“. Разследването ще продължи поне до началото на следващата година.

По-драстичната трансформация

Двете ключови европейски регулации GDPR и DMA започнаха да удрят сериозно по бизнес модела на технологичните гиганти, а и не само. След като десетилетия наред онлайн компаниите разчитаха на продаване на личните данни или на продукти, чрез по-добре насочена реклама, сега трябва да търсят промяна. Защото ползването на персоналната информация става все по-труден и скъп процес.

Последните години започна налагането на т.нар. абонаментен бизнес модел. В него, достъпът до повечето функции е затворен зад месечна такса. Той е основен за стрийминг услугите, като Netflix, но все повече се налага навсякъде в дигиталния свят – от игрите, през бизнес решенията, дори до социалните мрежи. За последните е достатъчен примера с Meta и „плати или си съгласен“, наложен като мярка за покриване на критериите на DMA. Но той става основен бизнес модел на ребрандираната социална мрежа X (бившият Twitter), след като Илон Мъск я придоби. Това се случва с почти всички платформи – YouTube, услугите на Google и Apple, Amazon Prime реално е такава и не включва само стрийминг.

Технологичните гиганти започнаха и силна борба срещу всички методи, които заобикалят техните практики. Google тръгна на нож срещу адблокърите, Disney и Netflix – срещу споделянето на акаунтите. YouTube забавя връзката и видеата, ако се ползват адблокъри. Скоро интернет ще бъде разделен на две части – платен и безплатен. Като първият може да бъде и по-бърз, предвид възможността на големите умишлено да забавят връзката. Което ще повдигне въпросът дали в мрежовата неутралност да не бъдат включени и технологичните гиганти. Защото сега, според нея само телекомите и интернет доставчиците трябва да предоставят равнопоставена скорост на връзката. Големите онлайн корпорации показват, че имат същата сила, въпреки, че нямат собствена инфраструктура

Телекоми на нисък старт

Последният елемент в новите регулации всъщност са самите телкоми. От години те се опитват да убедят ЕС, че големите интернет компании трябва да плащат за инфраструктура. Инициативата е позната като Fair Share, като все повече се среща вече и като Fair Contribution. Операторите не се отказаха от нея, като дори покрай DMA ще се опитат да се възползват от фокуса на Брюксел срещу технологичните гиганти.

Досега ЕС отхвърляше идеята, защото създава предпоставки за нарушаване на мрежовата неутралност, както и за повишаване на цените на дигиталните услуги в Европа. Налагането на абонаментния бизнес модел, в комбинация с новите регулации обаче започват да накланят везните в полза на операторите.

Телекомите в момента подготвят конкретни мерки как да може да се финансира изграждането на инфраструктура в Европа. В духа на DMA те призовават, големите „пазачи“ или платформите с най-голям трафик да плащат допълнително за мрежите. Финализирането на точните предложения от страна на телекомите се очаква през това лято. Но това ще бъде поредния ъгъл на атака срещу технологичните гиганти и потенциално допълнително стягане на регулаторната примка около тях.

The post Европа срещу технологичните империи appeared first on TechTrends България.

Промяната на името и идентичността на социалната мрежа е поредния огромен трансформационен ход на Мъск за платформата. Както и може да доведе до големи сътресения пред вече доста изстрадалата от преструктурирания компания и платформа. Twitter губи пари, след като някои ключови рекламодатели се изтеглиха, а Мъск успя частично да намали дупката с развиването на платен абонамент.

Ребрандирането изглежда доста по-мащабна част в плановете на милиардера. Има няколко преки и косвени индикации, че той се опитва да събере всичко под една шапка – империята X. Космическата SpaceX вече има заветната част от бранда, както и обявената наскоро нова xAI. Тази идея обаче може да срещне няколко големи препятствия. Едното е свързано с бранда Tesla, който много трудно ще може да бъде интегриран под подобна идентичност и структура. Другото е със самата марка „X“, за която вече има силни претенции от конкурентите.

Краят на „синьото птиче“

Ребрандирането на Twitter е фундаментална стъпка в развитието на социалната мрежа. По-голяма дори от бруталното преструктуриране, през което мина компанията през последната година под управлението на Илон Мъск. Новината за смяната на името дойде като гръм от ясно небе. Милиардерът я обяви в серия туитове в социалната мрежа, като първоначално само тийзна, а после представи и новото лого. В рамките на няколко часа вече целия корпоративен брандинг беше сменен с новото и просто „X“.

Все още сайтът е Twitter.com, както и мобилното приложение. За момента това са последните останали от старата марка, като всичко друго е сменено. Юридическото лице се казва вече X.com, а същият домейн прераща за момента към Twitter.com.

Трансформацията ще има огромни последствия за социалната мрежа. Старият бранд е изключително разпознаваем сред феновете на платформата. Синьото птиче пасваше перфектно на името – което може да се преведе като „чуруликане“ или „разговаряне“. Самите постове, носят името туитове и също са специфичен разпознаваем белег на Twitter. Всичко това сега трябва да бъде заличено.

(Не)подходящ момент

Пълното ребрандиране на Twitter идва във възможно най-неподходящия момент. Покрай придобиването на компанията от Илон Мъск се активизираха различни сили да разработят негова алтернатива. Mastodon е такава инициатива, но след първичния по-силен интерес, в момента платформата отчита отлив и липса на достатъчно активност. Тя и не успя да отцепи достатъчно потребители от Twitter и затова не може да се каже, че е голяма заплаха.

Истинските проблеми вече чукат на вратата, след като първо Meta обяви, че прави аналог на социалната мрежа. Той вече е активен от близо месец и се казва Threads, както е и част от Instagram. За улеснение на потребителите, те могат да използват своите профили в популярната социална мрежа, за да се логнат в новата. Уловката е, че веднъж като го направят те не могат да го изтрият в Threads, без да изтрият и този в Instagram. Това доведе до голямо количество потребители, до бърз, но и временен ръст на ползването на платформата.

Последният конкурент, който влиза в градинката на Twitter е китайският гигант ByteDance и техния TikTok. Популярната сред младежите социална мрежа беше специализирана само за споделяне на супер кратки видеоклипове. Сега, вече добавя възможност за пускане на постове с текст и снимки/картинки. Така два от най-големите конкуренти на Twitter влизат в директен сблъсък с нея. Ребрандирането може да помогне на някой от тях или дори и на двата, да постигнат бърз растеж. Дори съществува възможност и да я заменят напълно.

Всичко под общ знаменател

Ситуацията става още по-любопитна ако Мъск е поел по пътя да консолидира всичките си начинания под общия бранд „X“. Индикации за това има с основаването на последната компания на милиардера за изкуствен интелект, която носи името xAI и лого, което съчетава доста общи елементи от новото на X.com (Twitter). SpaceX е готов за подобна интеграция, като Starlink се води част от него и дори може да не се налага ребрандиране на сателитното звено.

The Boring Company и Neuralink може да се окажат следващите компании в портфолиото на Мъск, които да получат нова корпоративна идентичност. Най-големи проблеми ще има с Tesla. На първо място, компанията е публична и подобно ребрандиране няма да мине лесно пред инвеститорите. Също така, самият бранд Tesla е изключително силен и разпознаваем сред потребителите. Той е това за електромобилите, което е iPhone и Apple при смартфоните.

Най-големите главоболия на Мъск за ребрандирането на Twitter (и потенциалното формиране на единен холдинг) може да дойдат обаче отвън. Просото „X“ е апетитна марка, която се ползва от други компании и е много вероятно правата върху нея да бъдат оспорвани. Пример е Microsoft и тяхното гейм звено Xbox и логото с „X“, което е запазено още от 2003 г. Meta имаше подобни проблеми със своето ребрандиране, когато трябваше да води дела и да сключва споразумения с няколко компании, които бяха запазили името „Meta“.

Действията на милиардера Илън Мъск отново преобръщат технологичния пазар с главата надолу. Както и за пореден път не винаги в добрия смисъл на израза. От друга страна, обединяването на всички активи на Мъск под един бранд има много логика, която в дългосрочен план може да донесе доста позитиви. Но краткосрочните поражения може да се окажат големи и в случая с Twitter – дори фатални.

The post Империята X на Илон Мъск appeared first on TechTrends България.

Все още сме в зоната на здрача – тъмен период в който знаеш, че наближава изгрева, но не знаеш точно кога ще настъпи. Така е и индустриалните революции, тези които са първи и успешни може да доминират пазара. Но ако започнеш прекалено рано, може да не оцелееш докато не узрее пазара за иновацията. Закъснението може да означава провал още на стартовата права и пилеене на ресурс.

Затова и „златната треска“ по AI, която започна през 2022 г. и сега е в разгара си все още не означава, че революцията е тук. Но е доста показателна за нагласата на целия технологичен сектор. Той иска изкуствения интелект да бъде наложен максимално бързо, особено предвид настоящата обстановка на потенциална икономическа стагнация (и дори рецесия). Тя вече засегна почти всички технологични сегменти, без този в AI. Това е все още сферата, в която инвеститорите са оптимистични за кратко и средносрочното ѝ развитие. Вече има достатъчно примери в тази насока.

Обратният завой на Meta

Най-показателно от последните месеци отношение е това на Meta. Технологичният гигант за Facebook, Instagram и WhatsApp заложи толкова силно на своята метавселена, че дори ребрандира цялата си компания в тази посока. Виртуалният ѝ свят обаче се оказва пред пълен провал, като гълта милиарди долари инвестиции, но потребителите ѝ се измерват с по няколко хиляди. На фона на милиардите такива в другите социални мрежи на компанията.

Meta предприема рязък обратен завой в това направление. Компанията обяви не само положителни финансови резултати, но и напомни, че все още е един от водещите разработчици на AI системи. Уловката е, че подобно на Google, Meta прави това изцяло в рамките на своята екосистема. Тясна интеграция в алгоритмите на нюзфийдовете, насочената реклама, системите за модериране на съдържанието и др.

Основателят и все още главен изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг успокои инвеститорите, като обяви, че технологичният гигант ще използва т.нар. генеративен AI. Или алгоритмите, които помагат за създаването на различен тип съдържание – видео, музика, аудио, текст, изображения. Зукърбърг не уточни как точно. Дали ще подкрепи вече изградените системи на OpenAI или ще направи собствен такъв. Все пак загатна, че компанията „вече е изградила собствената си AI инфраструктура и ще може да води пазара към налагането ѝ в глобален мащаб“.

Зукърбърг естествено не може да изостави напълно Meta, след като преди по-малко от две години вярваше безрезервно, че това е бъдещето на социалните контакти. Резултатите за момента обаче са далеч от нещо, което може да стане масово на глобално ниво, по начина по който в момента са Facebook и Instagram, например.

Потенциално разместване при гигантите

Възобновената любов на Meta Към AI не е неочаквана – все пак това е единственото нещо, което в момента се смята за актуално и модерно в Силициевата долина. Инфлацията и забавения икономически растеж кара технологичните гиганти да бъдат по-предпазливи с инвестициите си и да оптимизират стратегиите си. Като се фокусират да развиват по-добре подбрани подсегменти.

Залагането на Microsoft на инвестицията си в OpenAI за момента се отплаща най-много. Софтуерният гигант успя да пусне генеративен изкуствен интелект в своята търсачка Bing почти светкавично, като се възползва от ChatGPT. Въпрос на месеци е да видим постепенната интеграция на подобни възможности в почти всички софтуерни системи на компанията. От Office, през Windows до корпоративните решения и облачната платформа Azure.

Това директно удари Google, чиято доминация на интернет търсенето и изобщо позицията ѝ на „врата към интернет“ е поставена на карта. Компанията вече обяви няколко вътрешни разработки, които ще може да интегрира в близко бъдеще. Дали те ще са достатъчни, ще се разбере, когато имаме пряко сравнение между техните системи и тези на OpenAI и Microsoft. Вече коментирахме как повлия

Apple и Amazon са в малко по-странна ситуация. Двете компании бяха сравнително напред в AI разработката покрай своите гласови асистенти. Работата по тях е спряна до голяма степен или поне не в частта към крайните потребители. Гласовите асистенти бяха считани за бъдещето на платформите преди пет години и основен интерфейс за AI връзка. Реалността се оказа доста по-сурова за тях и технологичните гиганти се ориентираха към по-простия начин за връзка с алгоритмите – чрез писане.

Amazon обяви преди няколко седмици своята платформа Bedrock. Тя ще е налична повече за потребителите на облачната система AWS – най-голямата в света за момента. Целта е да може да се конкурира директно с Microsoft и нейната Azure. За сметка на това Apple все още не се е включила във AI въртележката. Предвид нейния типичен стил – ще го направи това, когато има какво да покаже на крайните потребители.

Убежище за инвеститорите

Рисковите инвестиции, които са двигателят на стартъпите и технологичната индустрия се сринаха през 2022 г., те остават силни в едно направление – AI. Това все още е сегментът, в който бизнес ангелите и фондовете са склонни да влагат капитал и го смятат за по-малко рисков. Което е ирония, защото идеята на рисковите инвестиции е заложена точно в името им. Настоящата глобална и икономическа обстановка кара инвеститорите да залагат на сигурно.

Само сделката между Microsoft и OpenAI за 10 млрд. долара съставлява 13% от всички рискови инвестиции за изминалата 2022 г. Това показва, че рисковият капитал в момента разглежда единствено генеративния изкуствен интелект за потенциален сегмент със светло бъдеще. Или предприемачите не искат случайно да „изпуснат влака“ ако все пак този AI наистина се окаже фундамента на следващата технологична революция. Което е тезата на много технологични компании, експерти и наблюдатели.

Опасения и ответни мерки

Не всичко е толкова розово за генеративния AI. Най-яркият пример е в отвореното писмо подписано от Илон Мъск и редица други личности в технологичния сектор. Те призовават за спиране и одитиране на следващите версии на моделите на ChatGPT и производните му. Временно, развитието беше спряно покрай разследване и забрана в Италия, но засега то е вдигнато. Към тях се присъедини и Джефри Хинтън, който се води като „кръстникът на AI“. Той обяви, че напуска Google и е загрижен заради етичните и технологични последствия от последните пробиви в изкуствения интелект.

Проблемите на сегашните версии на генеративния AI са, че все още не е толкова прецизен. В стремеж да даде убедителни отговори, изкуственият интелект може директно да лъже, заблуждава и манипулира. Ако бъдат използвани безрезервно неговите резултати в сериозни приложения може да настъпи хаос и пълно отделяне спрямо това, което се случва в реалност.

Интересен пример е Samsung. Южнокорейският гигант обяви, че интегрира по подразбиране в своите мобилни устройства търсачката Bing на Microsoft. Това е част от задълбочаващото се партньорство между двете компании, но е голяма победа за ChatGPT спрямо Google. Седмица по-късно, Samsung забранява на своите служители да използват популярния чатбот.

Причината е доста любопитна – теч на конфиденциална информация. Когато служителите ползват чатботовете (ChatGPT, новия Google Bard и др.) информацията се съхранява на външни за Samsung сървъри. Това създава голяма предпоставка за изтичане на чувствителни данни към друга компания и дори конкурент.

Генеративния AI има доста перспектива и тя е разпозната от гигантите и инвеститорите. Както и от потребителите, покрай големия интерес към платформи от типа на ChatGPT. Но технологията има доста проблеми, които тепърва трябва да се разрешат. От ползването, съхранението и обработването на данните, до надеждността на резултатите, които получаваме. Затова може да се каже, че почти всички обичат AI в момента.

The post Всички (ли) обичат AI appeared first on TechTrends България.

Логично, след тези събития, основните IT играчи осъзнаха, че трябва да форсират своите продукти и развойна дейност в тази сфера. Ако искат да останат конкурентно способни и да могат да противодействат на OpenAI. Изключение е може би Microsoft, които вместо да разчитат на самостоятелни действия подкрепиха отворената платформа.

Facebook и Google обаче ще трябва да удвоят усилията си и да представят нови продукти на базата на AI през следващите месеци. В противен случай, инициативата може да премине в ръцете на OpenAI и всички други, които решат да ползват отворената платформа.

Тази тенденция не е неочаквана, но по-малко очаквани са част от последствията от тези действия. Досега, технологичните гиганти действаха по-плахо в комерсиалното налагане на AI решенията. Причините бяха няколко, но едно от тях е, че вкарваха силни защитни механизми срещу различни злоупотреби. OpenAI свали тази бариера и сега Google и Facebook ще трябва да променят своето поведение. С всички последващи действия след това – добри и лоши.

Затвореният свят на гигантите

Големият въпрос, който си задават сигурно доста хора е – защо технологичните гиганти не създадоха решение като ChatGPT или Dall-E? Отговорът е разделен на няколко части. Основният е, че технологичните гиганти искат решенията да са затворени изцяло в тяхната екосистема от приложения. Без да предоставят кода на външни разработчици.

Google и Meta толкова затварят работата си по AI, че дори ограничават значително информацията, която се споделя при публикуваните научни трудове. С други думи, постиженията на техните разработчици не могат да бъдат проверени от другите учени, каквато е практиката в научните среди. Двата технологични гиганта отнасят значителна критика, че AI пробивите им не могат да бъдат проверени. Но за това има и причина – в научния свят е важно да могат да бъдат и репликирани. Google и Meta водят своите AI разработки като своя собственост и затова и не искат това да се случва.

Втората причина, защо до момента нямахме подобни решения също е интересна. Тя се крие във факта, че Google и Meta налагат огромни ограничения в работата на AI. Обикновено те специализират изкуствения интелект във вторични дейности – като съдействие при обработка на снимки за смартфони, допълване на текстове в търсачката и др. Google активно използва елементи от AI в своите приложения, като може би най-добрият пример е техният преводач. Компанията има доста други силни разработки, като например постиженията на DeepMind в сферата на гейминга.

Но ограниченията не опират само до това. Те обхващат и други елементи, като например от кои бази данни се обучават алгоритмите, както и какъв да е крайният резултат, който предоставят. Силните корпоративни регулации, премахват потенциални проблеми, които може и вече възникват при свободния AI.

Новата конкуренция

С други думи, технологичните гиганти искат да интегрират изкуствения интелект така, че да подсили собствените им решения. А не като създава нови, с които да се възползват и други компании. Предвид факта, че Google и Meta (първата най-вече) имат доста силни пробиви в областта на AI, Илон Мъск и редица други предприемачи създадоха OpenAI като алтернатива.

Отвореният код премахва бариерите на големите играчи и предоставя технологията на по-малките. Тази „демократизация“ на пазара се очаква да промени напълно интеграцията на AI решения през тази и следващите години. Част от последствията вече са напълно видими – почти всеки ентусиаст може безплатно или срещу малка сума да създаде изображения, музика или видео с помощта на AI.

Което да може да се използва от различни други компании да имплементират или доразвият решенията на OpenAI в свои собствени. Докато очакваме тази вълна да започне да се материализира по-силно през 2023 г. се случва друга любопитна промяна. Това е нагласата на Microsoft. Технологичният гигант първончално развиваше сам AI решения, като най-видният продукт беше гласовият асистент Cortana. Той не постигна желаните резултати и съответно беше постепенно изваден от употреба.

Сега, Microsoft инвестира толкова стабилно в OpenAI, като поредния рунд е в размер на 10 млрд. долара, че се очаква нейният дял в компанията да достигне 49%. Възможно е да достигнем до момент, в който софтуерният гигант да получи контрол върху технологията – било то пълен или най-малкото мажоритарен.

Недостатъците на OpenAI

Решенията на OpenAI почти веднага изкараха няколко проблема на повърхността, почти веднага. Едно от тях е ограниченията или липсата на такива на базите данни от които се обучават алгоритмите. При Dall-E, който генерира картинки, доста често се ползват за база изображения, чиито авторски права не са платени, осигурени или липсва най-малкото цитиране на първоизточника. Това създава голям проблем относно как да се регулира ползването на подобни картинки създадени от AI.

Shutterstock дава на пръв поглед работещо решение. Нейната AI платформа базирана на OpenAI алгоритмите ползва собствената си база данни. Тя ще е платена и ще се отчисляват суми за авторите на оригиналните изображения. Но не всички могат да направят това.

Вторият голям проблем е с качеството на крайните резултати. То зависи отново изцяло от наличната база данни, от която се обучават алгоритмите. Затова ChatGPT може да заблуждава и дори директно да лъже, ако му задавате въпроси, които изискват повече информация или по-актуална такава. Което прави AI решението неподходящо за всички видове дейности.

Опитите за интеграцията на ChatGPT в някои големи медии като CNET например, изкараха на показ тези недостатъци. Онлайн изданието се опита на определен период от време да генерира по няколко статии, които да са писани от AI. Те бяха пълни с грешки, фактологични неточности и директно преписване от други източници, без тяхното коректно цитиране. Което наложи, всяка такава статия да бъде пренаписвана от редакторите. CNET в крайна сметка реши, че все още AI решенията не са достатъчно добри за замяна или допълване на журналистическия капацитет и се отказаха от системата.

Отговорът на гигантите и опасенията

Големият шум, който се вдигна покрай пускането на решенията на OpenAI обаче наложи и силен натиск на технологичните гиганти. Инженерите на Google и Meta коментираха, че решенията като ChatGPT не стъпват на нова технология, като дори алгоритмите са назад спрямо техните разработки. Но без директно сравнение те не могат да докажат това. Което налага Google и Meta да пуснат подобни услуги или твъреденията им да „увиснат във въздуха“.

Интернет гигантът вече прави крачки в тази посока. В последните дни на януари, Google представи MusicLM – алгоритъм, който превръща текстово описание в музикални произведения. Компанията от Маунтиън Вю обаче все още не смее да го отвори за свободно ползване, а по-скоро демонстрация, че технологично OpenAI не е по-напред от тях.

Страхът от грешки и неправилно използване на подобни AI инструменти все още държи технологичните гиганти настрана. Но натискът на OpenAI може да премахне задръжките им и освен либерализацията на този пазар, да видим една нова и напълно непозната до момента технологична надпревара.

The post Златната AI треска започна appeared first on TechTrends България.

Двете пандемични години доведоха до истински бум в необходимостта и търсенето на дигитални решения, както и на някои типове устройства. Което наистина направи резултатите на компании като Microsoft, Amazon и др. рекордни. През този период, освен голямата „жътва“, технологичните гиганти наложиха и доста инвестиции. Особено при наемането на хора. Раздутите разходи, напиращата инфлация и очакваната икономическа рецесия предвиждаха бързо „изтрезняване“.

Третото тримесечие на 2022 г. се оказа именно този момент. Опасения за растежа, значителни уволнения и замразяване на новите назначения. Това са само част от сътресенията на може би „най-перспективната“ индустрия в момента. При това без да броим случващият се още от началото на годината колапс на криптовалутите. На фона на масовите уволнения в Amazon и Facebook, драмата в Twitter изглежда като „върха на айсберга“. Но е нормално -защото разликата е просто в мащабите. Социалната мрежа, която придоби Илон Мъск, остана нишова в сравнение с тази на Марк Зукърбърг, а онлайн мастодонтът на Джеф Безос има десетки хиляди служители в дистрибуционните си центрове по цял свят.

Twitter и върхът на айсберга

Още с първите си дни като собственик и главен изпълнителен директор на Twitter, технологичният милиардер уволни половината служители на социалната мрежа. От около 7 500 души персонал, Мъск го редуцира до около 2 900. Това обаче е ситуацията преди ултиматума, който милиардерът даде на останалите служители – той им постави сурови условия и им даде по-малко от ден да отговорят дали остават или не.

Все още не се знаят мащабите на напусналите, но различни медии спекулират, че става дума за стотици. Което поставя Twitter в тежката позиция да работи с минимален персонал, при това на ключови позиции, както и за почти елиминирането на критични технически екипи. Докато Илон Мъск се опитва да прекара социалната мрежа през „преструктуриращото чистилище“, подобни тежки решения не трябваше да взима само той.

Въпрос на мащаби

Amazon от своя страна ще съкрати двойно повече хора – около 10 хил. Meta, която седи зад конкурентните социални мрежи Facebook и Instagram, също обяви мащабни уволнения от около 11 хил. души. Сравненията с Twitter обаче са неизмерими – мащабите на Meta, като корпорация са в пъти по-големи. За Amazon дори не може да говорим. Meta разполага с 87 хил. души персонал към септември, докато технологичния гигант на Безос с впечатляващите 800 хил.

По-интересното е, че двете компании обявиха и замразяване на назначенията. Това означава, че не е временна мярката и най-вероятно, технологичните гиганти се подготвят да оперират дълго време с намаления персонал. Съкращенията се превръщат в нещо нормално в IT света, просто не са в тези мащаби, като изброените по-горе. Microsoft освобождава 1 000 души, Intel все още не е обявил точната бройка, но тя ще е също четирицифрена. Списъкът е дълъг, но при останалите компании става дума за под 1 000 човека.

Системни проблеми

Мерките, които взимат компаниите са донякъде превантивни. Финансовите им резултати показват или намекват за предстоящо забавяне, но не и за спад. Microsoft беше може би най-прям в това отношение, като заяви, че очаква укротяване на ръста от облачните си услуги и платформата Azure до 5% на годишна база.

Причината за това са очакваното свиване на корпоративните бюджети, заради рецесията и повишаващите се разходи за поддържането на центровете за данни. Особено в частта с осигуряването на енергийни ресурси. Самото предупреждение за забавяне на облачните услуги, може да удари доста други по-малки технологични компании, които предлагат подобни. Нещо, което също започва да се материализира.

До голяма степен това ще е и основната причина за преструктурирането на технологичния сектор. Забавянето и дори спадът на цялата световна икономика рано или късно ще удари и IT гигантите. Това вече се случва, макар и засега в мека форма.

Има и втора голяма причина. Много от изброените компании назначаваха като луди по време на ковид пандемията. Само Amazon е добавила 427 хил. нови служители през 2020 г., като за същия период Meta назначава нови 42 хил. души. Двете компании са удвоили персонала си за това време. Агресивният растеж подтиква технологичните гиганти да приемат действия, които да се окажат грешни в дългосрочен план. Особено със смяната на икономическите тенденции и което води до настоящото изтрезняване.

Част от назначенията могат да бъдат сметнати и за излишни. Например, двете социални мрежи – Twitter и Meta, по-голямата част от допълнителния персонал е насочен към модериране на съдържанието. Доста критици, определят тази практика като „цензура“, докато за други е точно обратното – опазване на достоверната информация. И в двата случая, това доведе до раздуване на щата на Meta и Twitter. В момента Мъск се опитва да елиминира именно тези екипи във втората социална мрежа. Сходните разходи също ще са най-вероятните първи, които Марк Зукърбърг ще предприеме.

The post Изтрезняването на технологичните гиганти appeared first on TechTrends България.

Отписването на тези колосални суми става покрай финансовите резултати за третото тримесечие на Meta, обявени в края на октомври. То отразява не толкова лошото състояние или представяне на интернет гиганта, колкото скептицизмът им относно опитите на компания да развива своя метавселена. Достигаме до това заключение, след като разгледаме различните ключови показатели на компанията и тяхното представяне.

Това не е първата атака на инвеститорите срещу компанията, като реално пазарната оценка от 700 млрд. долара е отписана на два етапа. Първият беше през началото на настоящата 2022 г. след обявяването на годишните данни. Тогава пазарите изтриха 320 млрд. долара. При последния срив на акциите на Meta може да проследим сходна сума, но повечето сравнения са на годишна база, когато капитализацията на компанията достигаше 1 трлн. долара. Какво се случи и защо така реагираха инвеститорите ще разберем в следващите редове.

Петте мита за падението на социалната мрежа

Сайтът Stratechery описва и систематизира петте основни мита за падението на Meta, като разбива най-често развиваните аргументи срещу социалната мрежа. Наблюденията ни и данните съвпадат с техните тези, затова накратко ще ги представим:

Мит 1: Потребителите напускат масово Facebook

През февруари, борсите изтриха 320 млрд. долара, заради един слайд от презентацията на Meta. В него се показва, че активните дневни потребители на най-голямата социална мрежа в света Facebook са намалели от 1.930 млрд. на 1.929 млрд. души. Във всички други таблици и документи се посочва броя им при закръгляне до втория знак след десетичната запетая, което показва стагнация. Ако преди 9 месеца това може да породи някакъв скептицизъм, то сега това не е ситуацията.

След ребрандирането, компанията съобщава за дневните си потребители от всички платформи. Те са 2.93 млрд. души, което е ръст от 50 млн. на годишна база. Месечните се увеличават с 60 млн. В разбивката по отделните платформи, самият Facebook е добавил 16 млн. през последното тримесечие и те вече са 1.98 млрд. души или с 51 млн. повече от тези в края на 2021 г.

Мит 2: Meta губи интеракции

Платформите на Meta се смятат за по-неефективни от гледна точка на интеракциите им с потребителите спрямо основния им конкурент – TikTok. Това е факт, заради по-добрите алгоритми и структура на китайската платформа. Но, като общи показатели Instagram и WhatsApp продължават да се увеличават, според Марк Зукърбърг. Тук данните са малко непълни, но да кажем, че Meta все още държи положението.

Мит 3: Силната доминация на TikTok

TikTok разви страхотен растеж на потребители през последните две години, особено сред младежите. Китайската платформа обаче има още доста да работи по някои параграфи. Първо, TikTok започва да достига до потенциалния си пик откъм ръст на потребители, съответно и на интеракции. Второ – бизнес моделът ѝ все още не е развит до нивата на Meta. Затова неслучайно китайската компания търси нови интеграции, като например музикални стрийминг услуги.

Мит 4: Краят на онлайн рекламите

Това е една интересна тема, която заслужава отделен материал. Тезата е, че засилените регулации и опазването на личните данни онлайн убиват онлайн рекламирането. Което е потенциална дългосрочна тенденция, но поне в момента не оказва толкова силно влияние, че да изтрие 70% от пазарната оценка на Meta. Ако това беше факт, Google също щеше да е в позиция на свободно падане. Това не е толкова мит, колкото все още неразвита потенциална тенденция, че да има такъв негативен ефект.

Мит 5: Огромните инвестиции на Meta

Може би най-силния аргумент за падението на интернет гиганта са неговите големи инвестиции в метавселената. Те от своя страна все още не могат да доведат до желаните резултати. Meta има планирани капиталови инвестиции (CAPEX) между 32 и 33 млрд. долара за настоящата година и между 34 и 39 млрд. долара за следващата 2023 г. В същия момент маржът на печалбата се свива със значителните 79%, като това е най-ниската стойност от близо десет години. От друга страна, ръстът на разходите ще достигне пик през 2022 г. и се очаква забавяне през следващата.

Инвеститорският страх

Основната причина за краха на акциите на Meta е по-скоро човешкия фактор – страхът на инвеститорите. Отписаните 70% от пазарната оценка, грубо съвпадат с намаления със 79% марж на печалбата през последните тримесечия. Но пак говорим за пресилена реакция на пазарите.

Тя е подсилена от явния провал на Meta да развие метавселената до мащабите, които беше обещала преди една година. Данните в тази област показват, че новата платформа е доста самотно място и дори служителите на високо ниво признават, че не могат да привлекат потребителския интерес. Това е проблем, който не е свързан само с метавселената на Meta, но и с конкурентните решения. Просто, новите виртуални светове нямат „убийствено“ приложение, което да привлече милиони хора в тях.

Проблемът на Meta е, че компанията инвестира значителни суми в развиването на метавселената. Зукърбърг дори ребрандира интернет гиганта с идеята в дългосрочен план, това да бъде основния ѝ бизнес. Както и компанията да започне да се асоциира с тази виртуална среда. За момента, това действие играе повече против Meta, отколкото в нейна полза.

Умирай трудно

Част от тези притеснения може да са основателни в дългосрочен план. Но Meta разполага с огромни ресурси и установени множество платформи, които няма да позволяват на интернет гиганта да умре толкова лесно. Това няма да стане за година-две, а за много по-дълго време.

Ключови ще са действията на Зукърбърг и ръководоството през 2023 г. дали ще удвои усилията си в метавселената, която няма перспектива да проработи през следващите 5-10 години и ще забрави за настоящето. Или ще се префокусира върху сегашната ситуация и как да подобри утвърдените си платформи, за да са по-конкурентноспособни. При втория вариант, Meta ще може да остане лидер на пазара, особено ако продължи да разработва своята метавселена, но просто няма да бъде основния ѝ фокус.

Във всички случаи – краят на Meta за момента е силно преувеличен. Инвеститорите правят поредното си паническо отстъпления от компанията. Въпреки, че част от опасенията им може да имат покритие, то е в доста дългосрочен план.

The post Поредният край на Meta appeared first on TechTrends България.

По същия начин гледа и Марк Зукърбърг на метавселените. За него това е бъдещата форма не само на социалните мрежи, но и на дигиталните (и отвъд тях) интеракции между хората. Паралелът между интернетът преди 30 години и метавселените сега е доста ясен, но има и някои разлики между двете. Във всички случаи, големите корпорации залагат много на втората, включително десетки, ако не и стотици милиарди долари.

Развитията през последната седмица показаха наяве някои от проблемите, с които се сблъсква метавселената. Както и поставя въпросът, дали рисковият ход на Марк Зукърбърг изцяло да се преориентира към нея и да ребрандира компанията си на Meta по този повод – ще се окаже оправдан. Или просто ще погребе технологичния гигант, бавно и славно, както се случи с Nokia и техните мобилни телефони в рамките на 15 години.

Самотно място

Метавселените са дигитални светове, които наподобяват максимално близо нашия, а потребителите имат достъп основно чрез шлемове за виртуална реалност (VR). Идеята е, в един момент те да бъдат пълното цифрово допълнение към реалния свят. Виртуално и реално да се преплитат, по много по-интерактивен начин. Meta на Зукърбърг идеално представя концепцията си в дългата си анимирана презентация отпреди месеци.

Проблемът е, че тя не успява да грабне вниманието на потребителите. Meta твърди, че има около 300 хил. регистрирани потребителя за Horizon Worlds. Това е основното приложение за метавселената на компанията. Проблемът е, че много малка част от тях са най-вероятно активните такива. Едно от изискванията, за пълноценното ѝ използване е наличието на VR шлем. Meta разполага с поне 1.28 млн. активни такива потребители. Ако 23% от тях ги ползват за метавселената – числата излизат.

Някои специалисти поставят тази статистика под съмнение и я поставят до доста по-скромните 31 хил. Те базират изчисленията си на хората последвали страницата на Horizon Worlds в социалните мрежи на Meta. Независимо, коя статистика използвате, това е само прашинка от потребителите на компанията. Традиционните социални мрежи на Meta надминаха 3.65 млрд. души. Това прави, че само 0.008% от потребителите на компанията ползват метавселената при 300 хил. души и 0.0008% при 31 хил. Според Wall Street Journal, изтекли документи на технологичния гигант показват, че месечните абонати са под 200 хил. при цел на компанията от 500 хил. На всеки сървър на Horizon Worlds пък има под 50 потребителя, а доста са напълно празни.

Ситуацията е трагична и при другите подобни платформи. Decentraland е друга популярна такава метавселена. Която има между 30 и 1 074 активни потребители, в зависимост дали питате независими експерти или самата компания. В същият момент, дружеството има надутата пазарна оценка от 1.2 млрд. долара. Което и решение да вземете – най-вероятно обстановката ще бъде доста самотна.

Скептицизъм отвътре

Ако спазим сравнението с ранните потребители на интернет – ситуацията е била ако не идентична, то доста сходна. Но има разлики, една от най-големите е, че ако първите ентусиасти на глобалната мрежа са я харесвали и активно промотирали. Ситуацията не е същата с метавселените, поне за тази на Meta.

Дори вътрешно в рамките на технологичния гигант признават, че ситуацията с Horizon Worlds е тежка. Според изтекло писмо до Financial Times на вицепрезидентът отговорен за метавселената много трудно ще се наложи този продукт масово на пазара. „Простата истина е, че ако ние не го харесваме, то как ще очакваме останалите да го обичат“, се пита реторично в писмото. Това показва, че дори в рамките на компанията не са фенове на изградената от тях метавселена.

Останалите платформи изпадат в други крайности. Те не признават опитите на Meta и големите гиганти, защото искат децентрализация и пълна интеграция на блокчейн услуги. Марк Зъкърбърг отдавна е разпознал крипто активите като основни за метавселената си, но се опитва да ги наложи по-централизирано.

Проблемът на останалите обаче е, че те залагат прекалено много на блокчейн технологиите и на съответните активи. Последните са високорискови и спекулативни и са единствената причина да надуват оценките на компании, като споменатата Decentraland, която има дневни потребители, колкото квартално кафене.

Новите усилия на Meta

В стремеж да наложи повече своята метавселена, Meta предприема редица нови мерки. Една от най-съществените е добавянето на… крака. Досега, виртуалната среда на компанията представяше потребителите от кръста нагоре. Което водеше до доста комични ситуации и визии, както и отблъскваше донякъде по-масовите потребители.

По-важната мярка е партньорството с Microsoft. Meta се опитва да вкара бизнеса на своя страна, което може да стане чрез по-тясна интеграция с продуктите на софтуерния гигант. Комбинацията между видеоконферентното решение Teams и Horizon Worlds например, ще повиши интерактивността между служителите. Ще позволи и нови възможности за хибридна и дистанционна работа. Поне това са обещанията.

Сътрудничеството е ключово, защото реално обединява двата технологични гиганти с най-добри позиции във VR и AR средите. Facebook държи най-добрите VR шлемове – бившата компания Oculus, а Microsoft разполага със своите AR такива – HoloLens. Добавяме и комбинацията на силното влияние на Windows и Office софтуера в корпоративния свят и получаваме потенциално по-голямо развитие в дългосрочна перспектива.

Третата мярка е в пускането на нов VR шлем от страна на Meta – Quest Pro. Това е премиум устройство, което се предлага за впечатляващите 1 500 долара от края на октомври. Вградените предни камери позволяват да се използва и за смесена реалност. Има още сензори за проследяване на погледа и на лицевите физиономии, които да се предават в дигитален формат.

Преградите

Проблемите на метавселената са известни от самото начало. Те са общо три. Първият е в скъпите устройства – VR шлемовете са необходим аксесоар за пълноценно изживяване в новите виртуални среди. Техните цени варират от няколкостотин до няколко хиляди долара. Отделно, някои от тези аксесоари изискват мощни компютърни конфигурации, за да могат да работят на максимални обороти. Ситуацията е подобна на интернет разпространението преди 30 години, когато персоналните компютри още не са толкова масови, както и интернет връзката е скъпо удоволствие.

Вторият е в техническите спецификации на самите VR шлемове. Ниският клас устройства имат екрани, които разположени пред очите създават впечатление за ниска резолюция. Дори премиум продуктите все още не могат да представят размер на пикселите, който да е съпоставим с компютърните монитори. Причината е, че дисплеите са разположени в пъти по-близо и съответно, резолюцията трябва да е в пъти по-висока. Това в комбинация с по-ниското опресняване може да води до главоболие, замаяност и други странични ефекти.

Третият е в съдържанието. Експертите са категорични, че все още няма приложение или игра, която да е задължителна за изпробване от масовата аудитория. Изключително ниската потребителска база на настоящите заглавия подкрепя тази теза.

Подобно на интернет разпространението, нещата ще се случват бавно. Технологията трябва да стане по-лесна и достъпна за ползване, а съдържанието да се разшири с времето. Използването на метавселените от бизнеса може да помогне да се забърза този процес, но пак не е гаранция. Предвид инфлацията и предстоящата икономическа рецесия в световен мащаб, може да видим оптимизация на разходите на бизнеса, което няма да се отрази ползотворно на подобни скъпи иновативни решения.

По-сериозните проблеми за Meta

Meta е изправена пред доста по-фундаментални неприятности. Защото, времето в случая е враг на технологичния гигант. Марк Зукърбърг заложи цялото бъдеще на групата в развитието на метавселените, включително и името ѝ. За него това е иновация, която в един момент ще бъде неизменна част от нашето ежедневие и междуличностна комуникация. Въпросът е, че този момент може да бъде доста далеч във времето.

Когато се концентрираш в решения с доста отдалечени перспективи, забравяш какво се случва в настоящето. Промените в социалните мрежи Facebook и Instagram стават все по-противоречиви за потребителите. Най-голямата социална мрежа вече е технически нестабилна покрай последните ъпдейти. В същия момент, метавселената е глътнала 27 млрд. долара инвестиции на Meta.

Ситуацията напомня значително тази на Nokia през 2007 г. Финландският гигант демонстрира концепция за смартфон с нанотехнологии, огъващ се и свързан с всичко в реално време. Технологии, които все още не може да постигнем 15 години по-късно. Но Nokia инвестира значително в част от тях. В същия момент, Стив Джобс пусна в продажба първият iPhone, което постави Apple в центъра на смартфон революцията. Бързо последван от Android и Google. А Nokia в момента вече не прави смартфони, като аутсорсна бранда на финландския стартъп HMD Global.

Дали Meta не върви по стъпките на Nokia? Или сравнението трябва да бъде по-скоро с ранните интернет компании от 90-те години в борбата им за налагане на глобалната мрежа? И двете тези за момента са валидни, като отговорът коя точно ще дойде след няколко години.

The post Има ли някой в метавселената appeared first on TechTrends България.

Според данните на изследователската фирма IDC, за 2022 г. те се очаква да достигнат едва 13.9 млн. бройки в глобален мащаб. По-интересното е, че този макар и малък, пазар е доминиран почти напълно от Meta. Технологичният гигант прави огромни инвестиции в изграждането на метавселена, за която се надява, че ще превърне в основен бизнес сегмент през следващото десетилетие и ще наследи социалните мрежи като Facebook и Instagram, например.

Въпреки тези усилия и субсидирането на цената на хардуера от страна на Meta, VR шлемовете продължават да са нишов продукт. Основните фактори са високата цена, допълнителния хардуер и потенциално все още ограниченото съдържание. Прогнозите на IDC все пак са оптимистични, но повече за следващата 2023 г., когато очакват част от големите технологични компании да обновят своите серии модели с нови, както и потенциално слуховете, че Apple може да навлезе в сегмента.

VR доминация за един

Абсолютен лидер при продажбите на VR шлемове за първото тримесечие е Meta с нейните модели Quest 2. Пазарният ѝ дял за периода е 90% и оставя останалите големи производители като Sony и HTC, в графата „Други“. Технологичният гигант навлезе ударно в сегмента, след като придоби перспективната компания Oculus Rift през 2014 г. Quest 2 се оказва отличен продукт, с ниска цена и сравнително добър каталог със съдържание.

  ПАЗАР НА VR ШЛЕМОВЕ

Вторият по популярност и пазарен дял е серията Pico на китайския ByteDance. Компанията стои зад популярната в момента социална мрежа TikTok. Тя взима 4.5% от продажбите при третото тримесечие. При останалите 5.5% попадат кумулативно доста други и то големи имена – Sony, HTC, DPVR и др. Което е сравнително изненадващо, предвид факта, че разполагат с добър имидж в средите и партньорства, с които да печелят пазарни дялове.

Ключовият фактор обаче е цената – моделите на горните компании все още гонят 1 000 лева, а по-евтините изискват силно PC, за да могат да работят. Последният фактор е съдържанието. Тук Sony и HTC на пръв поглед трябва да имат добри позиции, защото японският гигант разполага с огромен медиен и гейм каталог, който може да адаптира. Тайванската компания пък си партнира с Valve и реално ползва каталога на VR заглавия в Steam.

С мисъл за мета-бъдещето

Резултатите на Meta не идват безплатно. Технологичният гигант реално субсидира Quest 2 с надеждата да привлече по-голяма аудитория. Залогът за тях е голям, защото Марк Зукърбърг залага, че следващата еволюционна стъпка на социалните мрежи ще са метавселените. Това беше и официалното обяснение за ребрандирането на компанията на Meta, въпреки, че то постигна и частично други цели.

Метавселените разчитат изключително силно на VR, за да могат да предоставят изживяване, което да комбинира виртуална с физическа реалност и преплитане между двете. Друг ключов аспект са криптовалутите и по-специално – NFT активите. Затова Meta започна да тества интеграцията на подобни токени първо в Instagram, а от началото на юли и във Facebook. От IDC са скептични за стратегията на технологичния гигант, защото ако продължи дълго, може да започне да коства прекалено много.

„Meta продължава да налива огромно количество пари в изграждането на метавселената, но стратегията да се предлагат устройства под себестойност не е устойчива в дългосрочен план“, коментира Джитеш Убрани, мениджър в IDC.

Този коментар обаче зависи доста от периода и постигнатите резултати, защото Microsoft правеше същото със своята конзола Xbox и им отне около седем години, докато излязат на печалба. Софтуерният гигант в момента се опитва да се наложи като втория най-силен играч на гейм пазара. Компанията придоби редица големи разработчици и разпространители, като например мегасделката за купуването на Activision-Blizzard чака одобрение.

Оптимизъм догодина

IDC прогнозират, че пазарът през 2022 г. ще достигне скромните 13.9 млн. бройки или 26.6% ръст. Истинското подобрение се очаква догодина, когато повечето ключови играчи трябва да пуснат своето ново поколение VR шлемове. Такива се очакват от Meta, Sony и Pico. Все още няма индикации, че пазарът ще може да излезе толкова лесно и бързо от нишовия си статус до момента.

Потенциална надежда има ако Apple изкарат подобно устройство през 2023 г. Ситуацията с него обаче все още е в сферата на спекулациите. Първо, слуховете все още не са консистентни дали шлемът ще е VR или ще са някакви AR очила (с добавена реалност). Възможно е, Apple просто да продължи да изгражда AR софтуерни продукти, но без да пуска хардуер за тях.

Появата на VR шлем с ябълковото лого ще окаже някакво влияние на пазара, но не е задължително, че ще доведе до масовост. Технологичният гигант ще обхване почти сигурно най-премиум и скъпия сегмент, което няма да стимулира много продадените бройки. Подобна ситуация се разви с пазара за умни часовници, като потребителите, които са готови да дават пари, колкото за смартфон за подобно устройство, вече са го направили. Истинският пробив ще се осъществи при наистина достъпни модели, както при смартчасовниците, така и при VR шлемовете.

The post Meta доминира на VR пазара от началото на 2022 г. appeared first on TechTrends България.

От няколко години, интернет гигантите са в полезрението на управляващите във Вашингтон. Един от главните проблеми, който те са повдигали е именно изграждането на системи със затворен цикъл – тоест, компаниите контролират почти всички техни елементи. Интернет рекламата е сфера, в която са силни Google и Facebook. Онлайн търговията е сегмента на Amazon, Apple в рамките на своята софтуерно-хардуерна екосистема, а Microsoft започва да проявява по-силни апетити в гейминга. Последните създават това едва в последната година, но предвид тенденциите, може след време да са обект на подобни регулации.

Мащабите, до които достигнаха Facebook, Google, Amazon, Apple и Microsoft в определени сфери на нашия дигитален живот създават поводи за безпокойство. Сред другите, са и практиката да се купуват компании, единствено с цел да се елиминира пряката конкуренция. Новият проектозакон взима назаем идеи от регулациите, които Европейския съюз подготви през последната година за изграждането на единен дигитален пазар. Което може да позволи последваща хармонизация на регулационната рамка между двете страни на Атлантическия океан.

Очакваният проектозакон

Проектозаконът беше очакван от известно време, след като Конгресът на САЩ изслушваше на няколко пъти изпълнителните директори на технологичните гиганти. Регулаторите започнаха няколко разследвания и пазарни анализи. Любопитното е, че неговото внасяне идва от републиканската партия и техния представител от Юта Майк Лий. По принцип, от редиците на демократите се чуха първите призиви за разцепване на бизнеса на технологичните гиганти.

Новият проект за Закон за конкуренцията и прозрачността на дигиталната реклама (CTDAA) предвижда забраната на компании с оборот от повече от 20 млрд. долара в областта на онлайн реклама да не могат да предлагат повече от един елемент от дигитална екосистема свързана с нея. Документът е подкрепен от трима конгресмени – един републиканец и двама демократи. Това означава, че двете основни американски партии може да бъдат въвлечени в новата регулация.

Вносителят Майк Лий коментира пред Wall Street Journal, че това означава потенциално разделяне на някои от гигантите. Според него, „те разполагат с масивен бизнес“, като само Google генерира приходи от 31.7 млрд. долара през 2021 г. Технологичният гигант контролира всичко – купуването, продаването и предлагането на дигитална реклама.

„Когато една компания носи всички тези шапки едновременно, тя може да започне практики, които да навредят на всички“, допълва Лий. Ако бъде приет, този закон ще е първата голяма поправка на антимонополното законодателство в САЩ от 1914 г. насам.

На прицел – Google и не само

Фокусът на щатските политици е Google, което предвид техния бизнес модел е нормално. Компанията разполага с масивна екосистема – интернет търсачка, видеоплатформата YouTube, операционните системи Android и Chrome OS, услугите за продуктивност Gmail и Google Workspace и много други. Основният бизнес на гиганта е купуването, продаването и разпространението на реклама. Това се осъществява чрез мощна платформа базирана на придобитата през 2008 г. компания DoubleClick.

Има още фактори, заради които Google е в центъра на вниманието и се предоставя този закон. През последните две години текат редица антимонополни дела в САЩ срещу интернет гиганта. Едно от тях от 2020 г. се обвинява, че компанията от години манипулира търговията с онлайн реклама в своите платформи, като за някои купувачи увеличава цената, а за някои продавачи намалява техните продажби.

Google е основният фокус на закона, както самия вносител Майк Лий признава. Той може да засегне значително и бизнеса на Meta – холдингът, който държи Facebook, Instagram и др. Социалната мрежа е зависима изцяло от онлайн реклама и контролира целия процес в своите платформи. От десетте най-сваляни приложения за смартфони и таблети през 2021 г., Meta притежава 4 – Facebook, Instagram, Snapchat и Messenger.

Двете компании, заедно с Amazon, контролират 74% от целия пазар за онлайн реклама в САЩ през 2021 г., показват данните на Ebiquity. Както и над 50% от цялата реклама – включително и традиционните канали. Без Amazon, стойностите са малко над 67% или две трети. Ситуацията е сходна ако не и по-задълбочена и в останалите страни от Западния свят, където двете компании имат силно и доминиращо присъствие.

Последствията

Добрата новина за технологичните гиганти е, че това все още е проект. Google реагира остро на новината, като обяви, че „това е грешен закон, в грешно време“. Ще отнеме до една година да бъде приет и одобрен от президента на САЩ Джо Байдън. След това, компаниите ще имат една година гратисен срок, да се нагодят към него.

Лошата е, че ако бъде приет и наложен в сегашния си вид, това може да означава, че Google най-вероятно ще трябва да раздели бизнеса си на две. Едната част да отговаря за платформите за разпространение – като YouTube, Google Search и др., а друга да бъде системата за рекламиране Google Ads. При това да го постигне в рамките на две години.

На думи подобно преструктуриране не звучи толкова сложно. На практика това ще промени фундаментално бизнес модела на Google. В момента всички изброени по-горе услуги за крайните потребители са до голяма степен безплатни. Монетизацията им се осъществява основно чрез реклами, които се търгуват основно от платформата Google Ads. Обособяването им в две отделни компании, може да оскъпи процедурата или да наложи цялостна промяна на модела.

От другата страна на Атлантическия океан

Google и Meta са подложени на атака не само в САЩ, но и от страна на Европейския съюз (ЕС). Правят се последни крачки в приемането на Закона за цифровите пазари (DMA), в който технологичните гиганти с пазарна капитализация от над 75 млрд. евро ще се обозначава за „пазител на информацията“ и ще бъде подлаган на допълнително регулиране.

Те ще трябва да предоставят обратна съвместимост на своите конкуренти, възможност за свободен избор на браузър. Най-трудното за Google и Meta ще е препродажбата на данните на техните потребители на трети страни. По този начин, регулаторите в САЩ удрят самата търговия на реклама, докато ЕС – повече се концентрира върху обработката на личната информация. Брюксел оставя вратичка, ако бъде финализирана сделката за споразумение за обмен на данни между тях и Вашингтон.

Тенденцията се затвърждава, като и от двете страни на Атлантическия океан започнаха активни действия по регулиране на технологичните гиганти. Новите правила определено ще трансформират сектора. Като предстои да разберем дали ще е за добро или за лошо.

The post САЩ се подготвят да разцепят бизнесите на Google и Facebook appeared first on TechTrends България.

В края на март Европейският парламент и Съвета на Европейския Съюз достигнаха до финална версия на Закона за цифровите пазари (DMA), предложен миналата година от Европейската комисия. Дискусиите между трите основни институции бяха над 8 часа и сега остава неговото окончателно гласуване. След което той ще влезе в сила в рамките на шест месеца.

Паралелно, ЕС работи и по изграждането на вратички за технологичните данни и техния обмен със САЩ. Брюксел и Вашингтон са постигнали до предварително споразумение за обмена на информация. Сделката поставя на изпитание предходната регулация в Европа – Главната директива за опазване на личните данни (GDPR) и решението на съда на ЕС за предходното подобно споразумение за нелегитимно. Това отваря потенциални вратички, за заобокалянето на регулациите на Стария континент.

Новият проектозакон

Първо да разгледаме с няколко думи какво представлява новия проектозакон DMA.  Чрез него, технологичните гиганти и основни платформи ще бъдат обозначени като „пазачи на информацията“ (gatekeepers). По този начин те ще бъдат разграничени като компании със значително, ако не и монополно влияние, в съответните сегменти и ще носят по-голяма отговорност за действията си. Така се развръзват ръцете на ЕК по-бързо и лесно да започва разследвания срещу тях и да може по-лесно и по-строго да ги санкционира.

За подобен „пазач“ ще се смята всяка компания от технологичния сектор, която разполага с пазарна капитализация от поне 75 млрд. евро и/или годишен оборот от 7.5 млрд. евро. Те трябва да предоставят „основни платформи за услуги“ и продукти, като социални мрежи, чат приложения, браузъри и др. с поне 45 млн. месечни крайни и 10 хил. годишни бизнес потребители в Европа.

Под ударите на DMA ще попаднат основните световни IT гиганти и те ще бъдат подложени на по-стриктни регулации, сред които предоставяне на технически съвместимости с по-малки конкуренти, по-лесна интеграция помежду си и др. например, възможността за свободен избор на бразуеър, интернет търсачка или гласов асистент. Сред другите примери дадени от ЕК са предоставяне на лесна възможност за обмяна на съобщения, файлове и видео между различни малки и големи чат платформи. Обратната съвместимост е ключова за постигането на това, включително и между различните социални мрежи. Последното ще бъде разработено на по-късен етап, уточняват от Брюксел.

Бързо прилагане

Основен фокус ще бъде и опазването на личните данни. Това ще става, като например вече няма да може лесно да се извлича информация от трети страни без изричното съгласие на „пазачите“ за предоставянето на насочена реклама.

Последните също така, ще носят и съответната отговорност за това и за нещата, които се случват на техните платформи. DMA ще позволи на ЕК да налага санкции до 10% от глобалните приходи за предходната финансова година и 20% при повторни нарушения. В случай на систематично неизпълнение, Брюксел може да    им забрани да придобиват други компании за определен период от време.

Докладчикът по DMA за ЕП Андреас Шваб от Европейската народна партия (ЕНП) коментира, че целта на новия проектозакон е да позволи бързата реакция и действия в случай на нарушаване на антимонополните рамки в ЕС.

„От сега нататък, големите IT компании ще трябва да прилагат правилото за справедлива конкуренция в интернет“, коментира евродепутатът Шваб. „Освен това, законът няма да засегне малките компании, които да иновират“.

Новата вратичка

Само преди месец, медиите и потребителите в интернет заляха с информацията, че Meta ще спре дейността на Facebook и Instagram в Европа. Като причината беше, че компанията няма да може свободно да трансферира данните на европейските потребители в САЩ и те трябва да останат в рамките на Стария континент. Така е описано в GDPR и вече европейските съдилища осъждат практиката на Meta за подобен обмен на данните, защото противоречи на директивата.

През февруари, технологичният гигант използва тази „закана“, като институционален натиск върху регулаторите от двете страни на Атлантическия океан, за да може да позволят заобикалят настоящите регулации. Именно това се готви в предварителното споразумение между САЩ и ЕС. Сделката беше обявена миналата седмица между щатския президент Джо Байдън и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.

За момента споразумението носи името Транс-атлантическа рамка за опазване на личните данни (TADPF). Тя има за цел да реши проблемът създаден от налагането на GDPR и решенията на европейските съдилища за отмяна на досегашния договор за обмен на информация. Идеята е да се постигне компромис и САЩ да започнат да налагат някаква частична регулация по опазване на личните данни, които да са близки до тези на европейските. За начало, Вашингтон ще трябва да създаде специализиран съд по тези въпроси. Основната пречка е дали това трябва да бъде изрично записано в щатското федерално законодателство или не.

ЕС се опитва да изтъргува обмена на данни срещу вдигането на митата за продажба на стомана и алуминий, породени от спора между авиогигантите Airbus и Boeing. До голяма степен TADPF има потенциал да създаде вратичка за технологичните гиганти да заобикалят GDPR, дори и това да е частично. За момента е обявена само рамка и няма влязло в сила окончателно споразумение. Но показва, че Брюксел работи в тази посока, което е породено от натиск на IT компаниите над администрацията във Вашингтон.

The post Европа затяга технологичните регулации, но и подготвя вратички appeared first on TechTrends България.